Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 11



Днес, 18.09.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Ася Давидова, ръководител на отдел „Контрол на въоръженията и неразпространение”; от Министерството на правосъдието – Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и Христина Шикова, старши експерт в същата дирекция; от Министерския съвет – Даниела Бобева, заместник-министър председател по икономическото развитие, Радомир Чолаков, съветник в политическия кабинет на вицепремиера, Георги Йончев и Мариана Славкова, държавни експерти в дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет; от Агенцията по обществени поръчки – Миглена Павлова, изпълнителен директор и Галя Манасиева, директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки”; от Комисията за защита на конкуренцията – Цветелина Попова, директор на дирекция „Обществени поръчки”; от Българска стопанска камара – Камен Колев, заместник-председател; от Националното сдружение на общините в Република България – Благой Станчев, парламентарен секретар и Пламен Петров, юрист на НСОРБ; от Камарата на архитектите в България – арх. Владимир Дамянов, председател и арх. Емил Жечев, заместник-председател; от Асоциация „Прозрачност без граници” - Екатерина Каменщик и Гълъб Балтиев; от Агенцията по геодезия, картография и кадастър – Валентин Йовев, изпълнителен директор и Мария Пирянкова, директор на дирекция „Кадастрална и специализирани карти”; от Министерството на земеделието и храните – Николай Роснев, заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, Михаела Мавродинова, главен юрисконсулт, Нели Манчева, директор на дирекция „Продукти за растителна защита и торове”; Дафинка Грозданова, държавен експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в МЗХ, Тодор Тодоров, старши експерт в същата дирекция и Диана Филева, юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативни дейности” в МЗХ.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Добър ден. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Предлагам ви предварително обявения дневен ред, който е:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията за забрана на химическите оръжия относно привилегиите и имунитетите на Организацията, № 302-02-11, внесен от Министерски съвет на 09.09.2013 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект № 353-03-25/12.09.2013 г. на приетите първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 354-01-17, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.05.2013 г. и № 302-01-3, внесен от Министерски съвет на 21.06.2013 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-46, внесен от Лиляна Павлова Николова и група народни представители на 31.07.2013 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31.07.2013 г.
Някакви бележки по дневния ред имате ли? Няма. Приемаме, че това ще ни бъде програмата за днешното заседание.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията за забрана на химическите оръжия относно привилегиите и имунитетите на Организацията, № 302-02-11, внесен от Министерски съвет на 09.09.2013 г.
От Министерството на външните работи ще представи законопроекта г-жа Ася Давидова, ръководител на отдел „Контрол на въоръженията и неразпространение”. Заповядайте.
Ася Давидова:
Благодаря ви.
Споразумението между Република България и Организацията за забрана на химическите оръжия беше подписано на 2 септември 2012 г. Това споразумение е рутинно. Подписва се между организацията и страните-членки на тази организация. Самата Организация за забрана на химическите оръжия се създава по силата на чл. 8 от Конвенцията. Параграф 50 на чл. 8 предвижда необходимостта да се подпише споразумение между организацията и държавите, страни по конвенцията, за уреждане на привилегиите и имунитетите.
Споразумението съдържа стандартни формулировки и съгласно решение на Годишната конференция на държавите – страни по конвенцията от 2003 г. те се одобряват от Изпълнителния съвет. Въпросното споразумение между България и Организацията за забрана на химическите оръжия е одобрено от Изпълнителния съвет през месец февруари 2011 г.
Искам само да отбележа, че като съдържание и обем привилегиите и имунитетите в това споразумение са идентични с тези, дадени на дипломатическите представителства по силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.
Самото споразумение не е свързано с пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Като последна бележка ще отбележа, че веднъж то вече беше прието – на 20 февруари от предишния Министерски съвет. Вече е гледано на две комисии от предишния парламент, но за съжаление нямаше време да се гледа на всички комисии и това сега е повторно внасяне.
Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Виждам, че няма изказвания. Ако нямате нищо против, да оформим положително становище? (Да.) С общо съгласие изготвяме становище в подкрепа на законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията за забрана на химическите оръжия относно привилегиите и имунитетите на Организацията, № 302-02-11, внесен от Министерски съвет на 09.09.2013 г.
Благодаря за участието.
По втора точка - Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект № 353-03-25/12.09.2013 г. на приетите първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 354-01-17, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.05.2013 г. и № 302-01-3, внесен от Министерски съвет на 21.06.2013 г.
Сроковете между двете четения изтекоха, така че можем да преминем към гледането на законопроекта. Бих искал да отбележа, че няма внесени предложения между двете четения от народни представители. Имаме някои редакционни бележки, които ще ви докладвам.
От Министерството на правосъдието имат предложение за допълнение, което ще ни представи г-н Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Колеги, имате законопроекта.
По заглавието – Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – нормално е да няма корекции.
По § 1 забележки имате ли? Няма. Приемаме го в редакцията по доклада.
По § 2 ? Няма бележки. Приемаме го.
По § 3 също няма бележки. Приемаме го.
По § 4 има един пропуск, който вероятно е технически. Изразът трябва да бъде: „принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност “.
При това положение § 4 става:
„§ 4. В чл. 159а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „принудителен труд, за отнемане на телесни органи“ се заменят с „принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност “.
2. В ал. 2 се създава т. 7:
„7. от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му.“
Има ли бележки? Няма. Приемаме редакцията на § 4.
В § 5 също трябва да се направи аналогична редакционна добавка и § 5 става:
„§ 5. В чл. 159в думите „принудителен труд, за отнемане на телесни органи“ се заменят с „принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност”.”
Има ли коментари? Няма. Приемаме редакцията на § 5.
По заглавието „Допълнителна разпоредба” няма бележки. Приемаме го.
§ 6. Чета редакцията на § 6.
„§ 6. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ,L 101/1 от 15 април 2011 г.).”
Това е заглавието на директивата и затова се налага тази редакция.
Приемате ли редакцията на § 6. (Да.) Приемаме § 6.
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Наименованието на подразделението трябва да се измени, защото става въпрос само за заключителни разпоредби и наименованието на подразделението става: „Заключителни разпоредби”. Приемаме това наименование.
§ 7. В § 7 има нещо, на което представителите на Министерството на правосъдието искат да ни обърнат внимание. Заповядайте, г-н Петков.
Борислав Петков:
Ние предлагаме да се създаде нова буква „в” със следния текст:
„Досегашната т. 3 се заличава.”
Става дума за т. 3 от § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за борба с трафика на хора. Защото правим изменение на дефиницията в т. 1 и всъщност се получава едно ненужно преповтаряне.
Предс. Христо Бисеров:
В § 7 се добавя буква „в” със съдържание „точка 3 се отменя” и § 7 става:
„§ 7. В Закона за борба с трафика на хора (обн., ДВ, бр. 46 от
2003 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2005 г., бр. 33 от 2008 г., бр. 74 от 2009 г. и бр. 68 от 2013 г) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 23 след думите „децата - жертва на трафика на хора“ се добавя „и на децата на жертвите на трафик на хора“.
2. Член 31 се изменя така:
„Чл. 31. Жертвите на трафика на хора придобиват статута на специална закрила по реда на този закон и в случаите, в които им е предоставена защита в това качество по реда на друг закон.“
3. В § 1 „Допълнителна разпоредба” се правят следните изменения:
а) в т. 1 думите „чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице“ се заличават;
б) точка 2 се изменя така:
„2. „Експлоатация” е противозаконно използване на хора за разврат, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия, за осъществяване на принудителен труд, за просия или за държане в принудително подчинение, за поставяне в робство или в положение, сходно с робството.“;
в) точка 3 се отменя.”
Има ли възражения? Няма. Приемаме редакцията на § 7.
По § 8 няма предложения. Приемаме § 8.
С това приемаме окончателния доклад за второ четене в зала на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Вероятно утре ще бъде включен в дневния ред на заседанието в зала.
С това приключваме по т. 2 от дневния ред. Благодаря ви.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г.
По традиция първо даваме думата на вносителя за представяне на законопроекта – г-жа Даниела Бобева, заместник-министър председател по икономическото развитие. Заповядайте, г-жо Бобева.
Даниела Бобева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми заместник председатели,
Уважаеми госпожи и господа народни представители и гости,
Ние идваме от Комисията по икономическа политика и туризъм, където имаше обсъждане на законопроекта. Виждам, че някои от колегите, които бяха там, са и тук. Ще се опитам да бъда кратка и да не повтарям неща, които вече казахме, но все пак най-важните моменти ще кажа в два аспекта.
Първо защо е необходим този закон и какви цели преследва.
Второ какво не урежда този закон и какви са споровете и дебатите около него.
Първо бих искала да подчертая, че сега действащата законова уредба е от 2004 г. Законът е променян над 20 пъти, като в интерес на истината тенденцията за промени в закона е доста ясна. Върви се все повече към детайлна уредба на обществените поръчки за разлика от тенденциите в европейските регулации, които вървят към все по-обща рамка и дискреция на органите, които да решават.
Защо нашата правна тенденция се различава от европейската? Това се дължи основно, според мен, на това че практиката на прилагането на закона е доказала доста несъвършенства. Ние имаме 5106 органа, които прилагат закона, около 25 хиляди договора годишно и около 6 милиарда годишно са обществените поръчки. На фона на 80 милиардния ни брутен вътрешен продукт може би изглежда, че обществените поръчки са малка част, но като се съпоставят те по някои сектори, както и по отношение разходването на публични европейски средства те се оказват един съществен ресурс, поради което и общественият интерес към тази правна уредба е изключително голям.
Законът 2004 г. е инспириран от директивите в Европейския съюз и някои от промените са следвали просто европейските регулации и необходимостта от транспониране. Но трябва да отбележим, че във всеки един от тези етапи на промяна в закона обществените нагласи са били затова да се уредят детайлно процесите на обществени поръчки, за да се ограничат възможностите за субективизъм, за да се направят по-ясни процедурите, т.е. нашият проект на закон върви в тази насока. Но за разлика от предходните промени в този закон, ние си поставяме много конкретна задача. Нашата задача е да насърчим достъпа на малките и средните предприятия към обществените поръчки. Финансово-икономическата криза в глобален план и в България повлия изключително неблагоприятно върху икономиката и в частност сектори, като строителството, което доведе до особен интерес към обществените поръчки. В ситуация на криза интересът на фирмите да участват в обществени поръчки се повишава съществено. По-голямата конкуренция, разбира се, породи и по-големи проблеми и необходимостта от законодателни промени.
Вече излязоха някои данни за това, че има известен процес на концентрация на обществените поръчки – проблем, свързан с достъпа до обществените поръчки, някои от критериите, заложени в закона са интерпретирани като рестрикции по отношение на различните органи. Знаете, че всеки орган прилага различни практики. Масова е практиката един кандидат да се явява на обществена поръчка. Но най-съществен е проблемът с подизпълнителите. Един изключително сериозен проблем е неплащането към подизпълнители.
Друг съществен проблем е, че в много случаи истинските подизпълнители са класифицирани като доставчици на стоки и услуги, което ги прави неравностойни в процеса.
Масов е случаят фирми, които не се разплащат с подизпълнители и с работниците си, не си плащат социалните осигуровки да скачат от поръчка в поръчка.
Тоест има много проблеми, които ние с този закон се опитваме да решим.
Обсъждахме и в Комисията по икономическа политика и туризъм, че така както са вървели промените в закона вероятно по-нататък ще вървим към цялостна реформа на законодателството за обществени поръчки, насочено към по-детайлна уредба по сектори – стоки, услуги, строителство, и вътре в тези три основни елемента в една по-детайлна регламентация.
Най-важното, уважаеми народни представители, и най-силният, могъщ инструмент за борбата със субективизма (не го наричам корупция, но има и такива случаи) е въвеждането на електронните поръчки. Със законопроекта ние сме поставили няколко задължителни такива разпоредби, които ни задължават да започнем електронизирането на обществените поръчки. Не случайно уредбата в областта на здравеопазването е малко по-конкретна, защото с нея се цели да стартираме електронизиране на обществените поръчки, главно по отношение на закупуването на лекарства, като се надяваме това да реализира едни съществени намаления в разходите за здравеопазване.
Какво не урежда законът?
Целта на закона не е да направим живота на възложителите на обществени поръчки по-лесен. Ние разбираме добре и това бяха едни от сериозните бележки и критики на Асоциацията на общините към законопроекта, че въведените изисквания по отношение на прозрачността ще създаде проблеми при прилагането на закона и по-трудно ще се справят, особено в случаите, когато имаме по-малки органи за обществените поръчки. Да, така е!
Но в същото време ние със закона се опитваме да рационализираме подготовката на документите, списъка, процедурите – всичко, включително с електронизацията това административно бреме ще се намали, включително стандартизирането на формулярите, така че ще се направи възможно прилагането на тези разпоредби.
Не може да не уредим в закона по един категорично нов начин прозрачността на процедурите, като тук сме включили три инструмента за това. Може би в някои отношения не дотам стандартни мерки, но едното е публикуването на договорите в страниците в интернет, но не само договорите. Ние отиваме по-далеч, защото знаете, че анексирането на договорите е масова практика. И договорите и анексите - предлагаме всичко в интернет да бъде, като, за да нямаме проблем с личните данни, със случаите на търговска тайна и класифицирана информация изрично е казано, че такива текстове ще бъдат заличени.
Другият инструмент за насърчаване на прозрачността – това, което повечето неправителствени организации искаха от нас, е да се повиши ролята на външните експерти. Обществото иска повече обществени организации в обществените поръчки. Опитали сме се да отговорим на тези обществени настроения чрез включването на по-широк кръг експерти. Направили сме императивна нормата за включването на експерти в комисиите.
Опитали см се да преодолеем противоречието, когато правиш условията по търга и след това го имплементираш, като забраняваме участието на тези, които са подготвили документите след това в процедурата. Знаем, че това ще създаде някои проблеми на малките органи, но така е чисто.
По отношение на прозрачността мисля, че сме постигнали една доста амбициозна задача.
Основните спорове са около 30%, които искаме да задължим органите да запазват за подизпълнители. Това е също като част от мярката за насърчаване на малките и средните предприятия. В предишната комисия г-н Дончев каза, че не е пазарна тази мярка. Да, не е, но не виждаме друг начин да се борим с монополизма в поръчките. Всъщност това е един от начините. Въвели сме обаче 70% максимум участие на подизпълнители, като по този начин се предпазваме от така наречените кухи фирми (сухи изпълнители) които просто печелят поръчки и ги раздават на подизпълнители.
Не пипаме праговете. Повечето организации на бизнеса искаха промяна в праговете. В това отношение сме се придържали към философията по-скоро да предложим онова, което е консенсусно. По отношение на праговете половината са за вдигане, а другите са за намаляване на праговете. Това е голяма тема. Оставили сме тази тема засега, защото тя не е пряко свързана с целите на закона – насърчаване на малките и средните предприятия в обществените поръчки. Тоест не пипаме праговете!
По отношение на критериите и най-ниската цена също един дебат, но ако има интерес, можем да го дискутираме.
Горе-долу това са спорните въпроси.
В другата комисия се постави въпроса за офшорните компании и тяхното участие в обществените поръчки. Тук също имаме обществени очаквания да регулираме този въпрос. В интерес на истината, в първоначалния вариант на закона, който беше сложен на сайта на Министерския съвет, имаше текст, който забраняваше участието в обществени поръчки на офшорни фирми. След това този текст го махнахме, защото предполагаме, а и не само предполагаме, сигурни сме, че ще имаме проблем за ограничаване на достъпа, което не е регламентирано в директивата. Но това е въпрос на политическа воля. Ако парламентът реши такъв текст да включи, можем да поискаме становище на Европейската комисия по този въпрос специално.
Това е горе-долу като встъпителни думи. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, можем да започнем обсъждането, включително и да задаваме въпроси. След това могат да се включат и представителите на сдружения и организации, които сме поканили за днешното заседание. Режимът е свободен. Който иска думата да заповяда. Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема г-жо Бобева,
Внимателно изслушах мотивите и доводите, с които току-що ни запознахте и съм абсолютно съгласен със същите. Действително в сега действащия Закон за обществените поръчки малките и средните предприятия на практика са лишени от участие в тази сфера в този дял на пазара на обществените поръчки, което следва да се коригира. Тази промяна, това изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки считам, че е крайно наложителна.
Друга основна теза, с която също съм съгласен, е за по-голямата прозрачност в Закона за обществените поръчки. Видно е, че самите норми в закона, не кореспондират с прозрачността в тази сфера. Фактът, че в момента този дял от пазара е зает от по-ограничен кръг дружества и фирми, а действително на този пазар трябва да бъдат допуснати по-малките и средните предприятия, поради което аз считам, че този законопроект на Министерския съвет следва да бъде подкрепен на първо гласуване. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Други изказвания? Имате думата, г-н Хамид.

Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаема г-жо Вицепремиер,
Аз ще подкрепя законопроекта. Казвам го, защото от следващите ми думи можете да останете с погрешно впечатление от критиките, които ще отправя и въпросите, които ще поставя към екипа на Министерския съвет.
Макар че ни се предлага законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, за мен това не е изменение, за мен това е цялостна реформа във философията на Закона за обществените поръчки. Тук отиваме изцяло в нова посока. За мен посоката е вярна. Това е улесняване достъпа на бизнеса и това улеснение трябва да „избие” на някъде, както се казва на обикновен език, т.е. възлагане на допълнителна тежест по организирането на обществените поръчки и по възлагането им на възложителите. Наистина идеите са добри, но редица текстове създават затруднения, които в голяма степен биха направили невъзможно възлагането на редица поръчки, особено в малките общини в страната.
Не случайно Националното сдружение на общините в България е реагирало с такова становище, защото голяма част от обществените поръчки (над 70%) се възлагат именно от общините в Република България. Затрудненията идват от много текстове, но основните само ще ги маркирам, защото не е предмет на първо четене на законопроекта да се спирам текст по текст. Това ще го направим за второ четене на законопроекта, когато ще направим и нашите конкретни предложения. Но има няколко момента, които искам да посоча.
Първо, външните експерти, забраната за допускане на външни експерти, които да участват в комисията за разглеждане на офертите ми се струва доста крайна мярка, защото експерти, които са подготвили тръжната документация, подготвили са съответните технически изисквания най-добре биха оценили офертите на всички участници. Тоест, ако има компетентни хора, то това са тези, които са подготвили самите изисквания. Мисля, че тук няма конфликт на интереси, защото и по сега действащия закон те встъпват като членове на комисията по оценяване на офертите на участниците. Попълват декларация за липса на конфликт на интереси. Това е единият момент.
Вторият момент, който на мен ми направи впечатление, е при създаване на обединенията и отпадане на възможността възложителите да поставят изисквания за наличие на съответни документи, разрешителни, сертификати към всички участници в това обединение. По предложените промени е достатъчно един участник да има съответното разрешително (лиценз) и по този начин цялото обединение придобива правото да ги ползва. Това би изкривило в голяма степен взаимоотношенията в едно обединение и би довело до извършване на определени дейности, за които законът изисква специален, отделен лиценз или отделно разрешително тези дейности да бъдат изпълнявани от фирми, които нямат такива разрешителни. Мога да посоча примери с охранителна дейност, застрахователна дейност. Би се стигнало до парадокса фирми, които са от сладкарския бранш, които да направят консорциум с много малко хранителна фирма и да охраняват голям стратегически обект в България.
Следващите изменения, които се предлагат, вие посочихте задължителното участие на подизпълнители в изпълнението за суми над 2 640 000 лв. Тук принципът наистина не е пазарен, но аз съм склонен да се съглася с този момент. Това наистина би допуснало малките фирми. Притеснението ми идва оттам, че това би накарало големите компании да си регистрират собствени малки подизпълнители и би изкривило цялата идея в тази посока. Не говоря за свързани лица. Те биха намерили вратичка в това.
Технически проблем е качването на цялата информация - на всички оферти и всички документи на всички участници на сайта на възложителя в профила на купувача. В малки общини, да речем в моя избирателен район, една малка община, която няма достатъчно капацитет, нито административен нито технически, трудно би качила на сайта си 10 оферти всяка от по 300 страници на своя профил. Да не говорим, че там доставката на интернет услугата е на доста по-ниско качество и това би затруднило с удостоверяване въобще на момента на качване на документите на сайта. А има и технически проблеми, като техника и т.н.
Аз бих предложил в измененията вместо да качват всички документи от цялата оферта, да задължим възложителят да качи подробна информация какво съдържа документацията, но не и всеки документ.
Добра е идеята и за съкращаване на срока за произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията, който се предлага да бъде 15 дни, но според мен КЗК не би се справила, защото и в момента изпитват много сериозни затруднения. Трябва да се помисли и в тази посока. А аз лично, ако имах възможност, бих намалил този срок и на 7 дни, но реално КЗК няма как да изпълни този срок. Тоест забележката ми не е в посока да отпадне, а подкрепям идеята, но тя не е осъществима.
За мен представлява голяма трудност и отпадането на задължението на фирмите да представят доказателства за изпълнените обекти, като доказателства за опит. Тоест тази трудност не е за мен, а за самият възложител как да се добере до официалната информация. Защото тази информация я има в администрацията в страната, но няма механизъм, по който ние да контролираме този процес. Давам пример. Малка община възлага обществена поръчка и в конкурса участва голяма българска компания, която е извършила обекти в пет различни области, да речем в юрисдикцията на РДНСК. Една малка община трябва да напише писма или по електронен път да изиска документи и образци за приемане на актове за строителство от четири или пет РДНСК. Аз не съм оптимист, че това може да стане в рамките на месец дори.
Да не говорим какво става с процедурата в регионалното министерство, където участваше американска компания, която беше представила доказателства, че е изпълнявала обекти в Мексико и Камбоджа. Как ще се убедим какво е изпълнението на тези обекти? Тоест това са технически трудности за малкия възложител.
Притеснението ми идва и за въпросните декларации, където участниците по доставки имат възможността не да представят доказателства за извършени от тях доставки, а да посочват в една декларация какво са доставяли към частни субекти. Това е голямо улеснение за фирмата участник. С попълването на една декларация ще изпълни задължението си да докаже с нея, но моето опасение е, че всички конкуренти ще пуснат сигнали до прокуратура или икономическа полиция, че тази декларация е с невярно съдържание. А самата практическа проверка на тази декларация, според мен, е невъзможна. Тоест възложителят трябва да я приеме така, както е подадена. Опасявам се, че едно производство по установяване на факти по чл. 313 от НК би продължило доста време и би блокирало самата поръчка.
Ще се спра до тук, макар че почти по повечето от текстовете вече съм подготвил предложения, които да направят малко посмекчени варианти, а не да пречат на хубавата идея, която сте ни представили. Затова ще подкрепя законопроекта и очаквам и колегите от ГЕРБ да го подкрепят, защото идеята наистина е за нещо добро. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Продължаваме с въпросите и изказванията. Г-ца Цачева.
Цецка Цачева:
Уважаеми г-н Председателю,
Г-жо Бобева,
Самите мотиви за представяне са наистина за едно амбициозно по обем и съдържание изменение. Става ясно, че голяма част от нормите в тези обществени отношения са в отговор на транспониране на европейски директиви. Известно ми е, че до края на годината се очаква нова европейска директива по тази тема. И тук първият ми въпрос към Вас и към екипа Ви е кое налага приемането в момента на тези амбициозни промени, което ще ни доведе може би след 3-4 месеца отново да правим изменения в този действително сложен закон, уреждащ изключително сложни обществени отношения. Самият факт на честите промени е безспорно лоша практика, която дава несигурност, както от страна на възложителите, така и от страна на изпълнителите.
Аз също ще се присъединя към казаното до момента, че идеите на тези промени са добри, но аз имам забележки към реализацията и считам, че така както до момента са разписани голяма част от предложенията не отговарят в действителност на амбицията на философията на това, което се цели като краен резултат от предлаганите промени.
В мотивите се казва, че целта е документооборотът, бюрократичността на процедурата да бъде преодоляна, доколкото може, разбира се, в край сметка обаче ще се съглася с казаното от г-н Хамид, че са налице увеличаване на административния товар по отношение на възложителя. Ако авторите на този законопроект познават работата в по-голямата част от общините в България, трябва да знаят, че те са малки общини, които не разполагат с достатъчен административен и технически капацитет и до голяма степен това би затруднило тяхната работа.
Вярно е, че целим облекчаване на изпълнителя, но равнопоставеността в тези иначе граждански отношения по повод на равнопоставеност, урегулиращи се, ми с струва, че се измества изцяло административния товар по посока на възложителя.
Много внимателно проследих предложението за § 36.
„ § 36. В глава трета се създава нов раздел VІІ. „Договор за подизпълнение” с членове 45а и 45б.”
Безспорно целта на тези текстове е да се отвори малкия и средния бизнес, да има достъп до обществените поръчки. По начина, обаче, по който се предлага до момента редакцията, ми се струва че можем да допуснем несъзнателно хаос в системата. Какво конкретно имам предвид?
Има текст, който дава възможност (чл. 45б, ал. 2) за пряко плащане от страна на възложителя на подизпълнителя. И тук се поставя въпросът за гаранцията. Гаранцията е дължима от страна на изпълнителя, а не на подизпълнителя. Струва ми се, че отношенията между изпълнител-подизпълнител трябва да бъдат по-детайлно регламентирани – нещо, което го няма в тези два текста самостоятелно, и тогава може би ще се избегнат тези притеснения, които г-н Хамид сподели затова, че е възможно една охранителна фирма в обединение със сладкарска фирма или коафьорска да стане подизпълнител и средствата – гаранцията от охранителната фирма, а другите фирми директно да получат плащане от страна на възложителя.
Имам и други бележки. В голямата си част те се препокриват с тези на преждеговорившия. За мен, след като е отчетено, че общините са тези, които стойностно и процентно се явяват възложители на най-големия брой обществени поръчки, ми се струваше, че техните предложения трябва да намерят съответно нормативно решение, т.е. да бъдат внесени в предложенията от вашия проект.
И тук ще поставя един въпрос, който се поставя и от Националното сдружение на общините и много пъти е дискутиран и в предходното Народно събрание. Става дума за подсъдността и начина на оспорване на актовете по обществените поръчки.
На миналото заседание отчетохме, че 28-те административни съдилища не са достатъчно натоварени, а в същото време цялата дейност в административната фаза на обжалването е концентрирана в КЗК. Тук има достатъчно аргументи „за” и „против” да бъдат на едно място. Унифицирането на практиката, опитът, който са придобили членовете на КЗК, от друга страна, обаче, тази концентрация създава понякога и основателни съмнения за практики, които една от целите на тези промени е да не се допускат. Възможно ли е на този етап, или както Вие казахте, че готви изцяло нова регулация, да се помисли и за начина на обжалване, като се даде възможност на административните съдилища по областните центрове да бъдат първа инстанция, както и Върховният административен съд, като втора инстанция, да работи с някакви по-кратки срокове. Голяма част и вие го знаете много добре, от обществените поръчки, които са свързани с проекти по европейски програми зациклят и поради сложност, и поради обем на самата поръчка, излиза се извън инструктивните срокове на съда, решенията се бавят с повече от година време. Резултатът е, че е невъзможно след това да бъде осъществен проектът, за който се провежда тази поръчка.
Аз очаквам вашите отговори. Разбира се, нямам съмнение, че с гласовете на управляващото мнозинство ще бъде подкрепен на първо гласуване този законопроект. Аз лично на първо време ще се въздържа на първо четене. За второ четене ще участваме активно с колегите от групата с наши предложения, за да видим в каква посока и дали е възможно между първо и второ четене да се получи действително резултатът, който да отговаря на вложените идеи. Още повече, това, което чух от г-н Хамид, по същество близо 70% от предложените промени (няма да споря за процентите) по някакъв начин са за доработване между първо и второ четене. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Заповядайте, г-жа Маджарова.
Снежина Маджарова:
Добър ден и от мен.
Тъй като подкрепям напълно изразените от г-н Хамид и г-жа Цачева опасения относно утежняване работата на възложителите на обществени поръчки и специално на българските общини и познавайки добре работата на българските общини, аз искам да се обърна към вносителя да си помисли в тази връзка, подкрепяйки напълно идеята за публичност и прозрачност на всички процедури. Един проблем, който може да стои в основата на недоверието на българското общество към тази толкова важна част от икономическия живот в страната ни.
Забелязах в този законопроект едно дублиране, което наистина утежнява много работата на българските общини предимно и въобще на органите, които възлагат обществени поръчки. По принцип цялата информация, касаеща предстоящи обществени поръчки се изпраща на Агенцията по обществени поръчки и там се публикува. Поддържа се един изключително публичен регистър. Необходимо ли е да утежняваме и възложителите, като ги принуждаваме да поддържат доста обемна информация чрез профил на купувача и т.н. Това ми е едното от притесненията.
Другото е по отношение на договорите за подизпълнителите. Наистина допустима ли е толкова директна намеса от страна на държавата във взаимоотношенията между търговците? Нека все пак да ги оставим по някакъв начин те да си уреждат взаимоотношенията.
В същото време в закона се предвижда и отпадане на възможността възложителите да задържат гаранцията, т.е. те се задължават да възстановят гаранцията на участниците в процедурата в много случаи. По този начин всъщност голямата опасност остава точно пред възложителите, защото все пак обществените поръчки са в областта на важни инфраструктурни проекти, които имат изключително важно значение.
Нека да помислим в тази посока. Благодаря.
Хамид Хамид:
Взимам думата само за реплика. Тук се касае за възстановяване на гаранцията за участие, а не за гаранцията за изпълнение.
Снежина Маджарова:
Подкрепяйки напълно това, което Вие казахте, относно декларациите, невъзможността да се доказват изискванията към поръчителите. Мисля, че това е един голям проблем, който трябва да този етап да го изчистим. Нека да гарантираме просто възложителят, че ще има по-голяма сигурност в конкретната обществена поръчка кой е избран за изпълнител. И все пак този, който е декларирал неверни данни и обстоятелства, да понесе и отговорност за това. В този смисъл ми беше репликата.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, все пак нека да се обърнем и към другата страна на масата – Националното сдружение на общините и след това Камарата на архитектите, Българска стопанска камара и другите гости. Кой желае думата? Заповядайте.
Камен Колев: заместник председател на Българска стопанска камара.
Действително промените, които се правят в закона, са насочени към изпълнението на две цели: по-висока прозрачност и достъп на повече фирми – малки и средни предприятия. Ние споделяме и подкрепяме по-голямата част от тези промени.
Само с няколко изречения бих искал да кажа, според нас, кои са основните проблеми в обществените поръчки.
На първо място наличието на огромен брой паразитни критерии. Ние ги наричаме „паразитни” критерии. Мисля, че друг термин беше използван в закона. Тоест критерии и показатели, които нямат отношение към предмета на обществената поръчка. Ние направихме сравнение с еднотипни поръчки у нас, в Германия, Швейцария. Там има две-три изисквания, а при нас могат да стигнат 7-8 и повече. Това могат да бъдат, примерно, да се наемат безработни от бюрата по труда, броят на тези безработни да не е по-малък от 30%, изпълнителят да има внедрени системи за качество, за безопасност, за екологосъобразност, три пъти по-голям оборот да има в сравнение с поръчката и много, много други, които действително ограничават участието на повече кандидати. По такъв начин се елиминират кандидатите и това е най-честият начин тежестта да се пренася върху административната част, като се въвеждат такива обременяващи изисквания и по този начин да се предопределя изпълнителят.
Това, според нас, е основният проблем – наличието на паразитни, излишни критерии или другият проблем – ненужно тежки критерии. Отново сравняваме поръчки при нас и в Германия, Австрия. За една и съща, еднотипна поръчка, примерно, при нас има няколко допълнителни утежняващи критерии. Примерно, изпълнителят да разполага поне с 50% собствени оборотни средства, които са необходими за изпълнението на поръчката. Тоест той не може да вземе, примерно, 100% заемни средства. Трябва да има налични, което е абсолютно излишно и естествено дискриминира малките и средните предприятия. Или пък да е на печалба. Такъв тип критерии, които действително ограничават. Така че в проекта правилно се набляга на ограничаване на тези паразитни критерии.
На второ място, все още продължава практиката за включване на клаузи за отложено плащане, въпреки че ние транспонирахме директивата за забрана на отложените плащания, в редица сфери в обществените поръчки, преди всичко доставката на лекарства, консумативи, медицински препарати има клаузи за отложено плащане, примерно, 5-6 месеца след доставката на съответната стока, което съдържа и корупционен момент, тъй като възложителят може да се разплати и на втория ден, а може и на шестия месец и всеки трябва да калкулира тези 6 месеца забавяне.
Ако трябва и тук в закона за обществените поръчки да се повтори нещо от това, което транспонирахме от директивата.
Предс. Христо Бисеров:
Извинете, г-н Колев, все пак Вие имате и писмено становище, което ние познаваме и не е необходимо да го повтаряте. Ако обичате само основните неща да кажете.
Камен Колев:
Добре. Три конкретни неща, които предлагаме.
Включване на арбитражни клаузи в договорите по желание на възложителя и изпълнителя. Това според нас ще ускори решаването на евентуални спорове. Това е едното предложение, което сме подали.
Второто предложение е когато в офертата на участник има показател, който се различава 30% и повече е по-благоприятен от средното за останалите участници, по този показател оферентът да получава оценка „0”. По този начин искаме да се преборим с изкуствено занижените цени, които водят до редица неудачи.
Третото предложение, което само ще маркирам. То е към Агенцията за обществени поръчки. Да се въведе срок за даване на отговори на въпроси, на запитвания в 7 дневен срок, който да важи за тях.
По отношение на участието на експертите смятаме, че е удачно представители на браншовите камари да участват в комисиите по оценка. Може не с право на глас, а просто за да изнасят информация към гилдията за това как е минала оценката. Това е полезно. Не трябва да се забранява и да се отхвърля. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Арх. Дамянов, заповядайте.
Арх. Владимир Дамянов: председател на Камарата на архитектите
Ние бяхме в Комисията по икономическа политика и туризъм и направихме изказване.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаема г-жо Вицепремиер,
Камарата на архитектите в България по принцип подкрепя всички положителни аспекти в проектозакона, които са изложени в нашето становище. Ние внасяме три поредни становища за различните редакции на закона, които в последните дни се получиха при нас.
Имаме един основен момент, за който смятаме, че трябва да обърнем внимание на народните представители, а именно несъгласието на Камарата на архитектите с една част от текстовете на закона, за които смятаме, че не е отчетена спецификата на процедурите, свързани с възлагането на поръчки, чиито предмет е интелектуален продукт, какъвто интелектуален продукт са инвестиционните проекти в областта на устройственото проектиране, планиране и архитектурно-инженерното проектиране. Слушайки всички народни представители, които се изказваха в различните комисии, примерите, които дават са, че инвестициите са главно в строителството. А в крайна сметка първата част на строителството започва с проектирането. Казват, че всички браншови организации дърпат чергата към себе си, но в случая не е целта да дръпнем чергата към себе си, а да дадем един шанс качествените проекти да свалят стойността на строителството и да увеличат съответно ефективността на инвестициите, с които държавата оперира. При положение, че големият процент на обществените поръчки, включително в малките общини, са предимно свързани със строителство, а строителството започва с проектиране, нашето желание е в този аспект да се решат проблемите.
Като заключение смятаме, че направените до този момент промени почти забравят тази стартова за нас дейност, която е начало на един много сложен и много важен и отговорен инвестиционен процес, а именно проектирането ние предлагаме в Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки да влезе специален раздел, който регламентира правилата за възлагане на обществени поръчки за интелектуални услуги в областта на инвестиционното проектиране и устройственото планиране, включително и за строителството. Това е нещо, което подкрепят почти всички браншови организации, свързани с отдел строителство.
Аз си позволявам да говоря от името на тези организации дотолкова доколкото ние сме правили не веднъж обсъждане на текстовете на закона и всички се обединихме около това мнение.
Предложението ни е в Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки да се създаде раздел „Обществени поръчки за интелектуални услуги в областта на инвестиционното проектиране и устройственото планиране”, което ще даде една добра основа и един добър шанс големите строителни обществени поръчки и големите инвестиции в строителството да бъдат точно и правилно усвоени. Грешният проект води до сбъркани инвестиции и до големи загуби, а може да доведе до изключително големи икономии, когато е направен качествено. Надявам се на доброто разбиране от страна на вносителите, които те вече демонстрираха в разговори и съответно на народните представители от вашата водеща комисия. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря, арх. Дамянов. Сега имат думата представителите на Националното сдружение на общините. Заповядайте.
Благой Станчев: Национално сдружение на общините.
Благодаря за възможността да представим нашето становище. Ние сме го предоставили на комисията, но е важно да изразим и нашите най-основни виждания по отношение на законопроекта относно това, което касае общините, това, което подкрепяме и да изложим и нашите притеснения.
С удовлетворение отбелязваме, че някои от нашите предложения са възприети в предложения проект. Подкрепяме всички предложения, които са насочени към прозрачност, публичност на процеса. Те са важни и за нас, защото свалят общественото напрежение, което се насочва към общините и е свързано с обвинения за непрозрачност, корупция и т.н.
Същевременно бихме искали да видим и една по-голяма балансираност в защита на интересите на страните, но като чели водещ трябва да бъде публичният интерес, разбира се. В тази връзка искам да изразя едни опасения, че още европейската директива като чели даде една насоченост и концентрация, издигна в парадигма защита на свободната конкуренция и оттам нататък с предходния ЗИД последваха едни неблагоприятни за нас промени, като безпределното разширяване на кръга на лицата, които могат да обжалват; с това, че отпаднаха обезпеченията при обжалване и т.н., което доведе до доста затруднения изобщо за целия процес и е под въпрос дали защити обществения интерес. Свободната конкуренция може да бъде ценност само доколкото обслужва обществения интерес, доколкото предоставя по-добър продукт на по-ниска цена и с по-добро качество. Иначе като самоцел само конкуренцията смятаме, че не може да бъде водеща.
Какво е положението като резултат от това? Ще кажа само някои основни цифри от дейността на общините. Вие сте видели от нашето становище, че основната част от обществените поръчки са при нас – близо 70%. Примерно, при оперативна програма „Регионално развитие” от м. юли се говори за рискови проекти на стойност 220 млн. лв. Това са проектите на 57 общини, които далеч не са от тези с нисък административен капацитет, не са от тези, които не знаят как да си подготвят проектите. За тези 220 млн. лв. се мисли къде на пожар дали да бъдат прехвърлени в северната дъга и т.н. и по какъв начин да бъде спасявано това еврофинансиране. Какъвто и да е случаят, но това означава 57 общини да загубят две години от своя труд по подготовката на проектите, по работата до тук, а причината затова е, че тези проекти са в процедура на обжалване, която тече над година.
Аналогичен е проблемът и с такива рискови проекти в околна среда. По данни от двете основни програми от този месец наложени финансови корекции на общините в оперативна програма „Регионално развитие” са 45 млн. лв. в другата програма „Околна среда” са 41 млн. лв. – един проблем, с който не знаем как ще се справим и до какво ще доведе в общините и дали ще говорим за фалита на общините, ако не бъде решен. Това всичко е заради налагане на санкции по обществените поръчки.
И вече не на шега не малко кметове говорят: „Нека да ги вземат обществените поръчки, да ги прави Агенцията, защото положението в много случаи е бедствено.”
В какви принципни насоки трябва да търсим решение, които ще решат до известна степен на нас проблемите.
На първо място по-сериозен ангажимент на Агенцията в процеса. Не може Агенцията да ни дава указания, които впоследствие Сметната палата или Агенцията за държавен финансов контрол отхвърлят и ни санкционират. Те са, примерно, общи указания. Ние искаме по-конкретно и по наше искане в предходния ЗИД беше въведен предварителният контрол. Но сега държим на по-голяма роля на Агенцията, така че ние да сме сигурни като искаме указания и конкретни препоръки, те да бъдат дадени и ние да бъдем защитени след това да не ни бъде жалена поръчката.
Вторият въпрос, който искам ад поставя, беше вече повдигнат. Това е процедурата по обжалването и редът и органите най-вече. Какъвто и срок да запишете, знайте, че КЗК не може да го изпълни. Или я направете мега агенция или да преминат към административните съдилища по райони. Не могат да се справят. Делата се точат над година време.
И третият въпрос – не може да продължи повече всякаква липса на отговорност в обжалващите. Всеки може да обжалва без отговорност. Обжалването стана национален спорт с предложение да стане олимпийски.
Аз ще помоля нашият юрист само две-три от основните ни конкретни предложения да спомене.
Пламен Петров: юрист в Националното сдружение на общините
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Накратко ще маркирам една част от най-проблемните области, като проблематика, които бяха вече поставени в основни линии.
На първо място по отношение на участие на външни експерти в процедурата на етап подготовка, на етап провеждане на процедурите. Тази забрана, която вече беше спомената, действително ще затрудни сериозно дейността на общините, макар че се предлага Агенцията да създаде и тя поддържа в момента такъв списък на външни експерти, откъдето спокойно би могъл да се подбере някой за участие в конкретната процедура, но въпреки всичко считаме, че тази забрана в една или друга степен ограничава действията на възложителя.
И още нещо, което не беше споменато тук в дискусията, става въпрос за това, че към момента нямаме някаква формализирана процедура за подбор на външни експерти. Предлагат се от професионални или браншови организации, разбира се, прилагат доказателства за професионална компетентност, опит и т.н., но някаква процедура, при която Агенцията да има право за вписване или не, не е разписана.
Предлагаме такъв механизъм да бъде предвиден.
По отношение на профила на купувача. Трябва да ви кажа, че когато проучваха мнението на общините по този въпрос естествено и очаквано беше да получим остри реакции. Нямаме нищо против разширяването на публичността и прозрачността на процеса на възлагане, но трябва да видим доколко обема и обхвата, както и сроковете (те в настоящия ЗИД са съкратени и го отчитаме това като напредък) в предходния вариант бяха 5 години, а сега са по една година, но въпреки всичко този обхват ни се струва, че е добре да бъде преосмислен и то от гледна точка на това кои документи от цялата документация към една оферта е необходимо да бъдат публично огласени и е наложително да бъдат огласени. Примерно, какво значение имат протоколите за приемане и предаване на работа към процеса на публичност и повече прозрачност в една процедура. Този обхват трябва да се прецизира на база принцип кои документи представляват голям обществен интерес.
И още нещо. По отношение на договорите с подизпълнителите. Казаха се вече много аргументи. Аз ще отбележа, че действително намесата на възложителя по схемата, по модела, който е зададен не ни се струва много удачна. Най-малкото не е особено пазарна. Но това означава, че общините, пък и който и да е друг възложител, ще бъдат въвлечени в едни безсмислени спорове и загуба на време.
И последно, и в този проект на Закон аз изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки не намираме отговор на някои основни въпроси, които касаят обжалването. Много от проблемите вече бяха поставени и повдигнати тук. Считаме, че е уместно да се обсъди, като може би няма време затова, но една смяна на модела и пренасянето в административните съдилища. Това е един по-стратегически въпрос, който се нуждае от много широко обмисляне.
И само да спомена, че общините настояват за един тримесечен отлагателен срок за влизане в сила на този закон. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Арх. Жечев, заповядайте. След това г-н Янаки Стоилов.
Арх. Емил Жечев:
Искам да ви обърна внимание на едно обстоятелство, което прави неприложими текстовете на закона в досегашния му вид и това са текстовете на Глава осма. Конкурс за проект.
Проектирането, в частност архитектурното проектиране е изначална дейност, след която следва и строителството. Това на всички е пределно ясно и е свързано с огромни инвестиции в този аспект. Затова е отделена цяла една глава – Конкурс за проект. Обаче в закона липсва императивен текст, който да задължава изпълнителя, при условие, че в обществената поръчка има архитектурно проектиране, това архитектурно проектиране да минава през Глава осма. И това беше констатирано и е практика, че тази глава се заобикаля. Тоест, казано с други думи обществена поръчка, която съдържа архитектурно проектиране досега минаваше по общия ред и в комисията, която журира съответната поръчка в много от случаите няма дори архитект, още по-малко лице от компетентността на участниците. За да се избегне този анахронизъм, т.е. налице е текст в закона, който е създаден точно за да регламентира начина на провеждането на конкурси за проекти, а фактически на практика се заобикаля, би трябвало именно в чл. 94 от Глава осма да има императивен текст, който да задължава в случай, че обществената поръчка има архитектурен инвестиционен проект, същият да мине в отделен лот, което е в съгласие с европейските изисквания и този отделен лот да бъде процедиран по Глава осма. Конкурс за проекти. Без да коментирам смисъла на Глава осма лоша или хубава, ние сме връчили своите писмени искания, просто ви казвам смисъла на макрорамката на това, което предлагаме и което е логично да се случи. След като има нормативен текст, не трябва да се допуска той да бъде заобикалян.
И другото, което прави основен проблем при съответните търгове, както и в работата на най-различни институции в държавата, е това, че в България няма някакъв орган, който в крайна сметка да регламентира така наречените прогнозни строителни стойности за отделните видове строежи по смисъла на Закона за устройството на територията. Строежите са регламентирани точно и ясно в закона, обаче липсва държавен орган, който да дава прогнозни строителни стойности, което е пълен парадокс. В това отношение няма друг аналог в Европа. По този начин на търговете се получават абсурди – от един до хиляда или един милион. Това продължава с години наред. Създава огромен проблем по отношение на определяне на цените на проектирането, които са съставна част от тръжната документация. Цените на участниците, които фактически офертират за определен вид строителна дейност. Няма такъв официален орган! Надявах се, че това ще бъде Националният статистически институт, но се оказа, че и той няма такава статистика. За какво ли се води статистика, та и за това. Но е крайно необходимо това нещо да влезе! Дали ще бъде в ресора на Регионалното министерство или в Националния статистически институт, но това е крайно необходимо. Засега съвсем фриволно това се прави от Камарата на строителите в България, но то няма силата на официален документ. И оттам настъпват всички анахронизми при провеждането на търговете, типично по български. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател,
Г-жо Вицепремиер,
Госпожи и господа народни представители и всички участници в дискусията,
Разбираемо последните изказвания бяха насочени към отделни секторни проблеми, тъй като те изразяват позиции на браншови организации. Аз смятам съвсем накратко да върна дискусията към нейните принципни измерения.
Първо да кажа защо като цяло законопроектът трябва да бъде подкрепен. Наистина той постига в значителна степен поставените цели за значително намаляване на бюрократичните пречки или по-скоро тежести при организацията на обществените поръчки. Защото прави до голяма степен сполучлив опит да осигури участието на повече фирми, особено малки и средни, в тези процедури и добре е развит принципът за пропорционалност на изискванията с оглед на дейностите, за които се кандидатства.
Също така приветствам вносителите (тук е отбелязан фактът, но аз искам и публично да го оповестя), че те са отчели в някаква степен мнението на 26 организации, което само по себе си е един много важен сигнал за търсене на повече мнения от самите адресати, които участват в този процес.
И няколко открити въпроса искам да поставя, които, според мен, подлежат на допълнителна дискусия между двете четения - открити въпроси, които са продиктувани от практиката, но аз призовавам за още по-голяма смелост в тяхното поставяне и поне частично решаване. Само ще ги маркирам.
Има дейности със значителен финансов резултат, които досега излизат извън кръга на обществените поръчки, тъй като не става дума за предоставяне на класически стоки и услуги. Само в два чувствителни сектора ще ги посоча. Например, медийните услуги, където влизат големи обеми от обществени средства, но те се договарят по преценка и всъщност няма публично оповестени критерии как се достига до предоставянето на тези средства.
По подобен начин стои въпросът при оперирането с финансови средства от търговските банки. Големи обществени средства по пътя на договарянето отиват в тях, а ние знаем и механизмите, но да не се впускам в тяхното обяснение, което също най-малкото не предоставя нито прозрачност, нито гарантира обществените интереси в тези взаимоотношения.
По отношение на възлагането на дейности от изпълнител към подизпълнител. Като цяло идеята е добра. Тя също съдейства за привличането на повече участници, особено при значителни в размерите си средства. Но вероятно трябва да се потърсят правни критерии, за да не може тук волята на изпълнителя да бъде почти единственият фактор. Защото той може да упражнява натиск за приемане на неговите условия. Аз ще дам само едно възможно решение. Защо да не се отчита в този случай броят на местните заети лица. Аз не говоря за местни фирми, за да не излиза, че има някакво толериране по вид на произход, но ако тези подизпълнители ангажират хора, които живеят на територията, където се изпълнява поръчката, това е един начин, за да се решават определени икономически и социални проблеми.
Във връзка с това до каква степен тотално общините да бъдат обхванати от обществените поръчки Има европейски практики, където по отношение на общините за определени видове дейности е дадена възможност те да бъдат извадени от обсега на обществените поръчки. Ще ви дам един пример как и без това малките възможности на общините за икономическа активност могат да бъдат стимулирани. Ако местната власт, ако реши примерно да стимулира производството на определени земеделски продукти и да вкара тези продукти в социалните заведения, тя няма как да го направи, защото трябва всичко това да мине през механизма на обществената поръчка. Тук някой ще каже: Да, ама по този начин ние излизаме извън правилата на конкуренцията. Аз мога да ви уверя, че ако се даде персонална отговорност на кметовете да решават тези въпроси, корупцията ще намалее, а няма да се увеличи. Защото най-малкото няколко от тях реално ще отговарят, тъй като колективните органи, които възлагат поръчките правят абсолютно безотговорни всички лица от централната и местната власт, защото те се прикриват зад становището на комисията, което също знаем, че има механизми да се влияе понякога върху крайното решение.
Така че нека да бъдем откровени и да знаем, че обществените поръчки са освен инструмент за вписването на публичните средства в пазарната среда, те са и този перфиден инструмент за регулиране на пределите на държавно организираната корупцията. Но ние трябва да търсим възможности тези неща да излязат доста по на светло и да се ангажират персоналните отговорности на лицата. И не случайно, ако се направи един преглед по места (тук не става дума за най-големите обеми поръчки), но много по-често печелят възложители, които са извън територията, защото много по-удобно е с тях да бъдат уредени интересите, тъй като местните хора много по-добре знаят и тези неща биха придобили някаква публичност, ако не санкция.
Това са част от проблемите.
И последния. Защо например да не се заложи като един от критериите данъчният принос на фирмите. Вярно е, че по този начин ние можем да загубим част от ефекта за стимулиране на малкия бизнес, но аз ви уверявам, че много от средните фирми ще получат по-добри позиции, тъй като ние често говорим аз инвеститори, за големи участници, обаче най-накрая като се направи рекапитулация какво те са внесли в бюджета, можем да стигнем до парадоксални изводи, че в някои случаи техният принос към публичните финанси не е толкова голям, съответстващ на техния деклариран капацитет и на ролята, която те имат в икономическия живот.
Аз имам частичен отговор на тези въпрос. Поставям ги пред всички. И ако част от тях оттук нататък могат да бъдат развити, мисля, че крачката ще бъде още по-голяма с оглед на постигане целите, които са заложени и за които мисля, че в по-голямата си част са добре поставени като разрешение. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Аз ще бъда кратък.
Уважаеми г-н Председател,
Госпожо Вицепремиер,
Добри намерения, както казаха и преждеговорившите. Аз няма да възпроизвеждам това, което казаха, но още в § 5 се казва:
„Възложителите нямат право да изискват обединенията да имат определена правна норма, за да могат да представят заявление за участие или оферта.”
Може би се има предвид правна форма на обособеност или регистрирана по съответните закони. Защото няма как обединенията да нямат поне един договор как ще си разпределят участието, кой ще ги представлява, всички ли ще бъдат представлявани или някаква делегация. Това е някаква правна форма. Договарянето също е писмена форма.
По-нататък в § 48, ал. 3 сте предвидили нещо такова, когато казвате за задължителното участие на подизпълнители.
Въпрос на прецизност е, за да няма недоразумения и тълкуване след това. Идеята е да няма правно регистрирана обособена форма. Така го разбирам и го приемам.
По отношение на задължителното участие (§ 25а). На практика това означава, че ще създадете една много сериозна корупционна среда. Ще се появят фирми подизпълнители рекетьори така, както е разписан общо текстът. Между 30 и 70%. Ако е заложил възложителят 30% естествено участникът в поръчката ще започне да надига. Тук аз даже и не виждам забрана за подизпълнителя. След това да бъдат другите участници в конкурса. Нали се сещате вече какво ще се случи. Тези фирми, които са втори, трети, четвърти, пети те ще искат да бъдат определени за подизпълнители и те ще рекетират, ако не бъде сключен договор с тях за подизпълнител и ще обжалват. Отделен е въпросът доколко такава намеса в свободното договаряне на държавата е конституционно съобразна. Много силна изразена намеса! Изискване между 30 и 70% задължително да има подизпълнители при договорите за строителство.
Така че може би е добра идея, но трябва да има малко по-друг подход, но не задължителен. Всичко, което е задължително поражда корупционна среда.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-жа Десислава Атанасова, заповядайте.
Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Дами и господа народни представители,
Госпожо Вицепремиер,
Всъщност всичко, което споделиха колегите досега, а и гостите, поканени да дадат своите становища, не еднозначно заявиха, че има добри намерения за прозрачност и публичност. Аз също ще споделя това становище. Но липсва всякакъв баланс между интересите на страните. Бих казала, че вносителите са се опитали да създадат затруднения на всички – на възложителите, на изпълнителите, на Агенцията по обществени поръчки, на законодателят, защото ще има безкрайно много предложения между първо и второ четене, на Комисията за защита на конкуренцията и не на последно място на Върховния съд.
Според мен, този законопроект наистина крие сериозни рискове, ако бъде подкрепен и се приеме в този вид. Крие рискове първо, по отношение на това, че се очаква възложителите, предимно общини, наистина да срещнат много сериозни затруднение при отговор на изискванията, които сте заложили. Наистина в голяма част от общините административен капацитет, няма техническа възможност това да се случи по начина, по който сте предвидили.
На второ място, според мен, и без да коментирам всичко, което се каза досега по отношение и на становището на Националното сдружение на общините, и на преждеговорившите колеги, но смятам, че ще е силно затруднена работата на всички органи, които имат отношение към процеса на възлагане на обществени поръчки.
Не знам дали си давате сметка колко е натоварена работата на Агенцията по обществени поръчки. Ние, поне в този формат, сме коментирали този казус неколкократно, тъй като Законът за обществените поръчки беше променян няколко пъти през предходните четири години и то не само защото се налагаше от изисквания на европейски директиви, но и защото имаше предложения за улесняване на възлагането на обществени поръчки и по-голяма прозрачност.
Силно, според мен, ще бъде затруднена Агенцията по обществени поръчки с допълнително възложените й функции, като това да прави жребий за експерти, да избира експерти, да води регистри и т.н. И не само, и по отношение на предварителния контрол, по отношение на даването на становища. Чухме предложение и от Сдружението на общините, че искат тълкувателните становища по предварителния контрол да имат някаква по-голяма тежест и по-голяма сила, така че да защитят възложителя пред органите на Държавната финансова инспекция и Сметната палата след това, а и защо не пред съдебните инстанции. Ако това е начин да бъдат създадени работни места, както вече казаха, ако ще се превръща в една мега агенция Агенцията по обществени поръчки, или допълнително разкрити щатове в административните съдилища по места, можело е да се запише в проекта.
Такъв може би е и мотивът с това условие, което се коментираше и в много от изказванията от колегите по отношение на договорите с подизпълнителите. Наистина и аз смятам, че е на границата на противоконституционност подобно задължение, вменено в Закона за обществените поръчки към изпълнителите на тези обществени поръчки и то да бъдат определени и праговете и процентите, в които трябва да се случи възлагането на подизпълнител, мисля че е немислимо.
Няма да коментирам някои текстове, които будят недоумение, тъй като все пак сме на първо четене. Но не мога да не споделя и да не задам въпроса си. Защо се налага външните експерти да имат достъп до класифицирана информация – изискване, което е записано по отношение на външните експерти в комисиите? И ред други такива коментари.
Ние ще си направим предложенията между първо и второ четене.
Аз няма да подкрепя този законопроект не защото това е стилът на опозицията в това заседание на Комисията по правни въпроси, но ми се струва, че мотивът изобщо да го има, да бъде така бързо и безразборно написан, е по-скоро да се отчетат 100 дни на правителството.
Г-жо Бобева, в програмата на Вашето правителство, която е качена на сайта на Министерския съвет, е записано че ще бъде приет този законопроект. Предполагам, че затова се бърза. Няма нищо лошо. Но мисля, че би довел до повече хаос във възлагането на обществени поръчки и това не е само мое мнение, а и на хората, които са в реалния сектор – не само в бизнеса, но и голяма част от възложителите. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Радев, имате думата. Заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Вицепремиер,
Уважаеми гости
Уважаеми колеги,
Аз ще започна отзад напред по законопроекта и няма да правя политически изказвания, а чисто правни в случая. Защото все пак да не забравяме, че тук сме в Комисията по правни въпроси. Има място за политически изказвания и мисля, че това е пленарната зала.
Първо, § 89 за промените в чл. 123, ал. 1. Моите адмирации за тези промени, защото най-после на контролните органи се дава правомощие не само до момента на сключване на договора за обществена поръчка, а да могат да проверяват оттам нататък какво става със самото изпълнение на договора, защото много често сме свидетели на перфектни процедури, сключване на договори и оттам нататък фрапиращи случаи на неизпълнение и злоупотреби – количествени, качествени и т.н. и никакви санкции за виновните лица и мълчание от страна на възложителите и не предприемане на никакви мерки.
Също така създаването на електронна платформа, където тези контролни органи ще могат да контролират тези процеси, също е много добра идея. Дано тя да проработи. Тук само не мога да видя последователността на политиката, защото наскоро се разформира БОРКОР, където имаше един проект почти готов, ако не беше и готов за електронните обществени поръчки. Може би беше добре там да се види какво точно бяха направили и дали можем да въведем този тип обществени поръчки.
Що се касае до намаляването на срока на 15-дневен за отделни производства пред Комисията за защита на конкуренцията смятам, че този срок е нереалистичен. Първо не можем да делим процедурите по критерий под какъв праг е. Сложността на една правна процедура може да е за 50 хиляди и да е много по-сложен казус отколкото процедура за 2 млн. лв. Така че тук мисля, че Комисията за защита на конкуренцията в голямата си част се справя с едномесечния срок, който беше поставен при предходните изменения. Тук трябва да се замислим може би за покачване на административния капацитет, както на КЗК, така и на Агенцията по обществени поръчки с оглед наистина да могат да реагират възможно най-бързо. Според мен, добре е, че е концентрирано там, защото практиката горе-долу е единна. Ако върнем в административните съдилища първо не съм сигурен, че административни съдилища с пет съдии ще могат първо да се профилират така бързо в обществените поръчки и второ, може би там забавянията ще са малко повече, защото там се действа по малко по-други критерии. Аз мисля, че на този етап КЗК си върши добре работата и в максимално съкратени срокове. Разбира се, ако им се увеличи административният капацитет може още по-добре да работят.
Притеснение от друга гледна точка са доста норми в този законопроект, които могат да докарат наистина проблеми в процедурите, които да забавят усвояването на евросредствата с доста време. Какво имам предвид?
На участниците даваме възможност само да декларират дадени обстоятелства. Когато възложителят на етап сключване на договор може да поиска от тях да докажат тези обстоятелства, чак тогава на практика възложителят може да установи, че има недекларирани и неверни обстоятелства и от представянето на документите и от липсата на такива документи в даден момент. И оттам нататък трябва да сме наясно, че процедурата започва наново. Доколкото в етап на подбор могат да останат другите кандидати и да се сключи договор с кандидат, който е изряден, оттук нататък стане ли това нещо, ние се връщаме минимум 6 месеца назад и започваме от нула процедурата, което може да е фатално за европейското финансиране.
Що се касае за договорите с подизпълнителите първо даваме право на възложителя да определя дела. Не казваме как самият участник или самият изпълнител ще има възможност да изпълни. Той може да има възможност да изпълни и на 100%. Може да има възможност да изпълни на 50%. Ако обаче възложителят е обявил, че 70% трябва да изпълнят подизпълнители, оттам нататък възложителите няма как да се съобразят със самите възможности на изпълнителите. Не е никаква гаранция тук, че ще влязат като подизпълнители малки и средни фирми. Няма такава гаранция. Може да влезе другата голяма фирма.
Плащането пряко от възложителя на подизпълнителите може да докара до други проблеми, а именно да въвлече възложителите в дадени случаи и най-често това ще са общините в едни правоотношения, в които те не искат да бъдат страна, на спорове между изпълнителя и подизпълнителя. Оттам нататък, ако плати общината, примерно, на подизпълнителя, а изпълнителят успее да осъди подизпълнителя, че има количествени и качествени пропуски, оттам нататък той ще има автоматично претенции и към възложителя за тези суми, където може да стане така, че общините ще плащат по два пъти една и съща свършена работа и оттам нататък ще имат те право на дълги съдебни процедури, за да си търсят парите.
Като говорим за намаляване на административна тежест, много ми е интересно защо в чл. 47 се маха ал. 6, където това беше в полза точно на възложителите, когато имаме, примерно трима представляващи и един прокурист и т.н., да не дават всичките нужните декларации и т.н., защото много често изпълнителите са казвали, че даденият прокурист е в чужбина и той в този момент не може да подпише тази декларация. Дали ще я подпише изпълнителният директор, дали ще я подпише изпълнителният директор и председателят на съвета на директорите и двамата прокуристи е напълно без значение за това, което те декларират или документите, които подписват. Така или иначе в търговския регистър, ако всеки един от тях е представляващ, той има право да декларира тези обстоятелства, които се искат по закон.
Интересно е също така към критериите в ал. 2 на чл. 47 се променя много основно т. 4, където даваме само осъдените за престъпление, а махаме текста, че който има наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци, не може да участва. Особено в ситуацията, в която сме изправени под усилен емигрантски натиск, да се маха този текст, ми говори, че не се прави или се прави по отношение на дадени възложители.
Това е за промените в § 39.
В общи линии ще спра дотук. За другите ще говоря в пленарна зала.
Предс. Христо Бисеров:
Други изказвания? Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
В началото аз изразих моята абсолютна подкрепа по отношение на това, че се намираме на първо четене по отношение на духа и принципа на този законопроект. Но явно провокирани от присъствието на г-жа Бобева, доста голяма част от колегите се изказват по параграфи от законопроекта, касаещи второ четене. В тази връзка аз съвсем накратко ще обърна внимание на два или три въпроса.
Никъде в законопроекта, може да е и мой пропуск, но не видях да се дават преференции на дружества, които са назначили работници или служители с увреждания. Считам, че това ще има доста добър социален ефект. Разбира се, трябва да има промени и в трудовите закони, уреждащи кой орган всъщност ще дава сертификата на такива дружества, коя държавна организация, примерно бюрото по труда по седалище. Просто обръщам внимание на вносителя.
Второ, това е начинът на оценяване. Те са два типа в сега действащия Закон за обществените поръчки. Това е най-ниската цена и вторият е по икономически показатели. Като при втория тип оценяване се получават доста големи разминавания и възможност за по-голям субективизъм. Тоест дружество по-близко до възложителя може да получи по-голям брой точки по определен показател, а дружество, което не е толкова близко – по-малък, въпреки че тук става въпрос за 10 точки разлика, което ще натежи в крайната оценка. Затова предлагам аритметична прогресия от едно до пет в оценяването. Също считам, че може да се обърне внимание на този въпрос.
Мисля, че трябва да се замислим и по отношение на обжалването пред КЗК – да се въведе директно обжалване в две инстанции пред административните съдилища. Практиката на КЗК е доста разнобойна по еднакви казуси. Да речем обществените поръчки с покана до изпълнителя, когато са с резолюция „Да”, всъщност одобряването според КЗК не е решение, не е индивидуален административен акт и то не може да бъде обжалвано по никакъв начин, което абсолютно лишава от правна възможност останалите субекти да обжалват това решение.
Може би впоследствие вече сключените договори за обществени поръчки са на практика необжалваеми. На възложителите им се налага санкция от 10% от цената на самата обществена поръчка, което на практика по един законов начин води до това, че както и да се проведе самата обществена поръчка, санкцията е единствено 10%. Може би в тази насока трябва нещо да се помисли по отношение на процентите, които се налагат като санкция, а други мерки.
Съвсем накратко маркирам тези неща. Надявам се вносителят да обърне внимание на тези бележки.
Както казах и в началото, аз ще подкрепя този законопроект.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Госпожо Вицепремиер,
Гости, колеги, взимам думата не да злоупотребя вече с търпението на всички, които чухме доста аргументи и съображения по повод на внесения законопроект, а само да заявя принципна позиция, че този законопроект заслужава подкрепа и той ще я получи на първо четене от парламентарната група на Атака.
Намирам, че мотивите, които са заявили вносителите на законопроекта убеждават и след днешната дискусия ми се струва, че не чух смислени, пък мисля, че дори и опит не чух да се оспори необходимостта от това да бъдат уредени по един нов начин отношенията в тази сфера. Това е израз и на цялата подозрителност, която цари в гражданите и на цялото ни общество по отношение на обществените поръчки, като понятие кое някак си се пропи от едно съдържание, което събужда други асоциации, от които искаме да очистим и отърсим тези съображения.
На следващо място, в законопроекта се предлагат пътища за решаване на тези проблеми, които следва да бъдат споделени. Самият факт, че днес тук коментираме така оживено какво би се получило, съпоставяйки със съществуващите практики, значи че точно там има проблеми. Ако някой може да каже, че тези въпроси са решени по такъв начин, че сегашните промени биха довели от това гладките пътища по които се излиза от тези ситуации да бъдат объркани и сгрешени и да събудят проблеми, тогава бих се съгласил, че някои от промените се явяват напълно излишни. Не, това не е така! Затова би следвало да бъдат подкрепени принципно и решенията, които се предлагат. Казвам принципно и го повтарям.
Само още едно изречение във връзка с това дали законът е прибързан или своевременен. Струва ми се, че очакването на решенията чрез изчакване на европейската директива, за която спомена г-жа Цачева, не е добрата позиция. Работата и усилията да се решат проблемите по този начин чрез приемане на изменения в нормативната уредба, дай Боже по начин, който да се окаже съответен на оказаното с директивата, ще бъде най-доброто решение.
Струва ми се, че с оглед на всичко това, което казах, без да навлизам в казуистика, без да навлизам и да си позволявам да коментирам или да дебатирам с колеги, включително и с браншовите организации, които, разбира се, виждат конкретни проблеми, с които можем да се съгласим, би следвало да приемем, че с тези проблеми и с тези техни предложения трябва да намерим съответна кореспонденция – можем да ги чуем, да ги съобразим в подготовката за второ четене на законопроекта.
За нуждите на приемането на закона за първо четене аз намирам, че този предложен материал е напълно задоволяващ и годен, за да започне работа по неговото цялостно завършване. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-жо Бобева, заповядайте.
Даниела Бобева:
Честно казано доста се уморих, но ще се опитам да отговоря.
Пропуснах в началото да кажа, че както знаете, този закон беше инспириран от европейски директиви, което е много важно. В нашето общество не беше назряла идеята за такова законодателство. То е привнесено към нашата обществена практика. Знаете, че директиви се правят бавно, трудно и никога не можеш да прогнозираш кога ще приключи работата по тях. Ние очаквахме не една, а и още две, свързани, така че три директиви, г-жо Цачева, ние ги очаквахме още в края на миналата година. Сега тече дебата. Нашите колеги участват в работата на работната група към Съвета по пакета от трите директиви. Дали ще излязат в края на октомври или през декември, вътре е записано обаче, че срокът за транспониране на всяка държава-членка е две години. Тоест ние ще имаме един достатъчен период от време, в който да извършим транспонирането.
Дали ще го правим бързо или бавно, това зависи от нас, защото както казах в началото, този закон е центриран върху достъпа, разширяването на конкуренцията и прозрачността, и частично до електронизацията. В дебата, обаче, с организациите на работодателите, на бизнеса основно, има едно много сериозно виждане за преструктуриране на закона и отиване към по-конкретна регламентация в отделните сектори. Тоест ние говорим за концептуално нова идея за законодателството в тази област, което вероятно ще направим в следващите две години, когато добре узрее тази концепция, има обществено съгласие. Аз горещо се надявам, че ще има обществено съгласие по този закон, защото говорим за обществени поръчки.
Другият проблем е, както споменах в началото, но не помня дали беше в другата комисия или тук, като цяло европейската директива първоначално, след това другите две и сега новите три директиви, те винаги са вървели към една по-голяма дискреция на държавите-членки и отделно на органите по обществените поръчки при дефинирането на критериите, на процедурите, на документацията и на всичко, докато всички промени от 2004 г. до сега са вървели към все по-голяма детайлизация и то защото имаме проблеми.
Аз лично не съм написала нито един текст в този закон. Над 320 предложения имаме. С това отговарям на г-жа Цачева. Има огромен интерес за промяна в закона и то сега и не сега, ами вчера.
Горещо се надявам, че не съм разбрала представителите на Националното сдружение на общините. Разширяването на конкуренцията в обществените поръчки е най-добрият инструмент затова да правим добри обществени поръчки. Ако конкуренцията не е най-важното в една пазарна икономика, то тогава вие ми кажете кое. Но целта на закона да разширява конкуренцията и повече фирми да участват е добро за всички. Това, освен това, реабилитира този механизъм, като наистина прецизен механизъм.
Всички сме съгласни затова, че трябва да се разширява прозрачността, всички сме съгласи затова, че трябва да се ограничава корупцията и затова сме готови за всякакви предложения. Досега не сме отхвърлили нито едно предложение, което да постига тази цел. Ето защо законът е толкова радикален. Ето защо всички имат притеснение по приложението му. Но аз искам да успокоя, поне частично и доколкото мога, всички текстове ние сме ги мислили от гледна точка правилника за приложението. Сега ще си позволим някои от по-критичните неща да коментираме как ще работят, но наистина ще работят.
Установявам едно неразбиране по отношение това какво ще слагат органите по ЗОП на страниците си в интернет. Не са офертите, колеги. Не става дума за офертите. Става дума за договорите. Предлагате вместо договорите органът да прави резюме на това какво съдържа договора. Много по-лесно е да го сложиш в интернет.
По отношение на приложенията (attachments) на договорите и тази сложна документация, това е въпрос на правилник. Ще ги махнем. Но няма нищо по-важно за гражданите от това да знаят, че един договор, сключен, след това има анекс и какво предвижда този анекс, защо се анексира един договор.
Според мен целта не трябва да бъде да усвояваме пари. Аз не обичам термина „усвояване”. Въпросът е да направим така, че да бъдат ефективни тези средства, а не просто да ги харчим. А освен това, и обществото да разбира, че се харчат по добрия начин. От тази гледна точка сме длъжници на обществото.
Що се отнася до подизпълнителите. И тук да отговоря още веднъж на въпроса на г-жа Цачева. Ние дори сме си позволили някои текстове от новите директиви да вкараме като възможност. Например, за подизпълнителите и възможността за директното плащане. Много сме го дискутирали, но да не ви обяснявам в какви формати, с колко различни работни групи, хора от бизнеса как ще стане това, за да не интервенираш. Да наистина интервенция във взаимоотношенията, но тази интервенция, като предварително искам да кажа, че аз не обичам да се оправдавам с директивите, но след като новата директива го е предвидила значи е имало не само при нас, а и в други страни такива проблеми. Възможността за директно плащане е просто една възможност. Тя не е задължителна. Но може и това е въпрос на договаряне как това ще стане.
Взаимоотношенията, обаче, подизпълнител и изпълнител категорично не съм съгласна. Тук имаш неравнопоставеност между изпълнител и подизпълнител, защото всеки си мечтае да бъде подизпълнител в една поръчка. Трудно се печели поръчка. Трябва да имаш високи изисквания, за да печелиш поръчка и страшно трудно е да убедиш някой да бъдеш подизпълнител. Дали ще се злоупотреби с тази възможност от страна на самия изпълнител да слага свои хора и свои фирми и т.н., има и един механизъм за фирмите-бушони, дето си слагат една фирма за подизпълнител. Ако знаете какви схеми разбрах и какви чудеса за тези, които са външни експерти и как става номера с външните експерти. Толкова сме креативни! Има следната схема. Имаш изпълнител, който си взима подизпълнител някой близък, свързано лице най-често и той се разплаща с него, но подизпълнителят не върши почти нищо, а раздава дейността на така наречените доставчици на стоки и услуги, които нямат статута на подизпълнители и това бил начинът.
Така че в закона и това нещо сме се опитали да се предпазим. Но никога в закона не може всички тези далавери, извинете за грубия израз, да се предпазим.
Насърчаването на участие на подизпълнители - може би не винаги ще имаш малки и средни предприятия, но поне разкриваш повече пространство за повече конкуренция и повече участие в тези поръчки.
Много ми се иска между първо и второ четене, ако някои от народните представители има идеи за разширяване на прозрачността, нови идеи затова как да насърчим малките и средните предприятия, това ще бъде чудесен принос към този закон, защото наистина това се очаква от нас да го направим.
Повечето от въпросите, които бяха поставени, са били дискутирани. Ние сме се опитали да вземем позицията на преобладаващото или това, което обществото иска от нас.
По отношение на механизма за обжалване аз си мисля, че между първо и второ чете в тази комисия този въпрос да се дискутира и да се реши точно в тази комисия, защото като чели са наполовина решенията. Вмъкването на Комисията за защита на конкуренцията в този механизъм на обжалване е бил направен като временна мярка, за да се ускори процесът. Честно казано ние като инициатори решихме да оставим сегашния механизъм, защото той има и доста голяма подкрепа. Мога да предоставя данни на комисията затова колко обжалвания, срокове и всичко останало. Има такава информация и можем да ви я предоставим. Но ние запазваме сегашният механизъм на обжалване, ако разбира се считате, че е по-подходящо да се премахне ролята на Комисията за защита на конкуренцията, това вече ще реши Народното събрание в интерес на самата практика.
По отношение на външните експерти ние бяхме по-амбициозни, защото имахме много предложения и много добре аргументирани затова, че обществото трябва да доминира вътре в комисиите, но се отказахме, дръпнахме назад точно поради съображения, изложени от някои народни представители, че това е трудно да стане практически. Аз имам много повече аргументи отколко са изложените защо да не става това. Но ако не допуснем външни специалисти към процедурата, това означава, че не осигуряваме никаква прозрачност. Струваше ми се, че Националното сдружение на общините са единни в това си становище, затова си позволих да говоря с някои кметове, например, с бургаския кмет, който каза: „Какъв ви е проблемът. Винаги в моите комисии преобладаващата част са външни експерти. Много кметове го правят.” Така че въпросът е и до желание и до политическа воля. Нищо не пречи и сега да става. Но след като политическата воля я има на много малко места, може би трябва да се регламентира този въпрос. Тоест, не можем да се откажем от външните експерти. Въпросът е как ще се формира този списък. Това е въпрос на правилника, така че всички предложения, включително и критичните бележки, ние ще ги вземем предвид в рамките на правилника.
И последния въпрос, който беше дискутиран, най-общо искам да се спра на него – за административния капацитет. Да, въпросът с административния капацитет стои. Дали имат достатъчно познания тези хора, дали имат достатъчно специалисти, дали Агенцията по обществени поръчки има достатъчен капацитет. Това с капацитета е въпрос на изпълнителната власт, който трябва да решава. Заедно със закона ние работим и в тази насока. Разбира се, че има нужда от засилване на капацитета, включително и инвестиране на средства.
Искам да завърша с това, че предложенията в областта на прозрачността, може би 90% от тях са предоставени от БОРКОР. Г-жа Елеонора Николова ги предложи в рамките на първото ни заседание на работната група и ние абсолютно всички техни предложения сме ги взели предвид.
По отношение на проекта, който беше изготвен в БОРКОР, текстовете за електронизирането са на БОРКОР с идеята да продължим да работим с тях за осъществяване на така наречените електронни магазини и започваме с лекарствата.
И за да завърша това кратко обяснение на някои от текстовете, ще кажа, че не са общините най-масовият възложител на обществени поръчки. Кой е, според вас? Коя е фирмата, която е спечелила най-много като брой договори? Болниците са най-масовият потребител на обществени поръчки. А фирмата, която има най-много договори като брой договори, не говоря като суми, това е Софарма.
Тук не трябва да изпадаме в крайности, защото трябва да гледаме и другото като обем. Обемът има значение. Бих искала да подчертая, извинявайте за това клише, но обемът има значение. А по отношение на обема, разбира се, че строителството и строителните фирми са на първо място. По отношение на обема имате ли представа коя фирма най-много като обем обществени поръчки е взела? Фирмата е БДЖ.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря, г-жо Бобева.
Колеги, предлагам да приключваме с разискванията. Виждам, че сте съгласни.
Имаше изказвания в подкрепа и за неподкрепа. Общо взето се очертава подкрепа от три парламентарни групи. Неподкрепа под формата на въздържали се или против може би от ГЕРБ. Виждам, че подкрепящите народни представители са повече. Затова предлагам да изготвим положително становище.
Реплика: Нека да гласуваме.
Предс. Христо Бисеров:
Да, разбира се, ще гласуваме. Но с тези няколко думи подхождам към гласуването.
Колеги, който е за положително становище за приемане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г., моля да гласува. Единадесет „за”.
Който е против? Няма против.
Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Благодаря ви. Благодаря на всички за участието. Дано общите усилия дадат добър продукт.
Колеги, ние продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-46, внесен от Лиляна Павлова Николова и група народни представители на 31.07.2013 г.
По тази точка сме поканили г-н Валентин Йовев, изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, катография и кадастър и г-жа Мария Пирянкова, директор на дирекция Кадастрална и специализирани карти”.
Колеги, това е законопроект, внесен от народни представители. Да видим кои са вносителите. Това са Лиляна Павлова, Николай Нанков, Любен татарски и Александър Ненков. В момента никой от тях не присъства, но това не е пречка който желае под формата на изказване да представи законопроекта. Г-жа Десислава Атанасова изяви желание. Заповядайте.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Първо се извинявам на колегите народни представители, а и на гостите за това, че аз ще представя законопроекта и вносителите отсъстват – практика, която в 41-то Народно събрание се опитвахме да избягваме и беше редно вносителите да са тук. Но щом не възразявате, г-н Председател, аз ще представя законопроекта.
Колеги, с този законопроект се цели на първо място да се усъвършенства нормативната уредба при осъществяване на дейности по създаване и поддържане на кадастралната карта, кадастрални регистри и при обслужване на физическите и юридическите лица.
Измененията и допълненията на закона, които са предложени от народните представители от ГЕРБ, обхващат само частта за кадастъра. В частта за имотния регистър са предложени несъществени редакционни изменения с цел синхронизиране на текстовете, регламентиращи дейностите по създаване на кадастъра и на имотния регистър, с обмена на данни между двете отговорни институции - Агенцията по геодезия, картография и кадастър) и Агенцията по вписванията.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър се цели постигането на следните резултати:
Подобряване на реда за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри с оглед повишаване сигурността на кадастралните данни чрез:
- уточняване на дефиницията за „поземлен имот” – определянето на поземления имот като обект на кадастъра следва да се извършва въз основа на две кумулативно изпълнени условия - граници и право на собственост;
- въвеждане като обект на кадастъра на съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект;
- създаване на възможност при липса на предварителни имотни партиди Агенцията по геодезия, картография и кадастър да преобразува в цифров вид данни от книгите по вписванията; получените данни от книгите по вписванията ще способстват за по-пълен и точен кадастрален регистър по отношение на собствеността върху обектите на кадастъра и ще ускорят процеса по преобразуването им в цифров вид;
- ограничаване на възможността за създаване на кадастрална карта за група имоти в урбанизирана територия при наличие на одобрен кадастрален план;
- определянето на реда за създаване на кадастрална карта по чл. 35 от закона да важи и за територии, заети от линейни обекти (пътища, ж.п. линии, канали и други).
Прецизиране на реда за поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри, като:
- за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се изработват проекти от правоспособни лица;
- в случаите на съдебна или доброволна делба, отчуждаване на част от поземлен имот, промяна на граници, снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост и др. се изработва скица-проект, въз основа на която първо се вписва правото на собственост в имотния регистър и след това при наличие на вписан акт се изменят кадастралната карта и кадастралният регистър на недвижимите имоти;
- отпада изискването за съставяне на акт за непълноти или грешки; констатираните непълноти или грешки се обективират в заповедта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Създаване на възможност в кадастралната карта да бъдат отразявани зоните на ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен или административен акт. В процеса на поддържане на кадастралната карта ведомствата и юридическите лица ще предават данни за зоните на ограничения на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която от своя страна ще предоставя на клиентите тези данни заедно с основните кадастрални данни.
Спирам дотук с мотивите към законопроекта и предлагам впоследствие да взема думата, ако имате въпроси. Считам, че е по-добре да чуем мнението на експертите, които, надявам се, сега да предложат своето становище. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Колеги, имате думата. Арх. Дамянов, заповядайте.
Арх. Владимир Дамянов:
Ние сме подготвили писмено становище, но аз ще ви запозная само с основните неща от него.
Не са предвидени законови промени, които да доведат до подобряване на взаимодействията между Агенцията по вписванията, имотния регистър и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, каквито промени, според нас, трябва да бъдат осъществени и променени с този закон.
Част от предложените промени и променени текстове не са добре обмислени и могат да доведат до сериозни проблеми при прилагането им на практика.
В Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране се регламентират ясно задълженията на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране за присъждане на правоспособност на нейните членове. Всяко изнасяне на регламентирана в закона дейност от закона и неговата рамка, в случая предложението секцията на инженерите-геодезисти да се отдели в независима камара води неизбежно до неконтролирано увеличаване на бюрократичните структури и звена във вреда на обществения интерес.
Считаме, че подобно действие е зле прикрит лобизъм в полза на частни интереси и олигархични структури, имащи интерес случайни лица, някои без правоспособност, да упражняват отговорна и изключително важна и приоритетна за държавата дейност, като изработването на кадастъра и имотния регистър.
Предлаганите промени в закона трябва да се разглеждат и обсъждат задължително заедно с промените в Закона на геодезията и картографията.
В заключение. Във връзка с по-горе изложените мотиви, те са 6-7 мотива, Камарата на архитектите в България счита, че трябва да се потърси нова философия за едновременно осъвременяване на двата закона – Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за геодезия и картография, в духа на европейските нормативни документи и необходимостта от създаване на съвременна инфраструктура за пространствена информация и обмен на пространствени данни. Пространствените данни и мрежовите услуги за обмен на пространствени данни са мощен инструмент за управление на ресурсите на една държава. Не трябва да се правят прибързани и частични, не синхронизирани промени.
В този смисъл Камарата на архитектите не поддържа приемането на предложените за обществено обсъждане промени в Закона за кадастъра и имотния регистър. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, имате думата. Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Този проект мина на обсъждане в комисията по регионална политика и местно самоуправление и не беше подкрепен, като съображенията в голяма част се покриват със становището, което беше изложено от Камарата на архитектите в България.
Едно от основните съображения да не бъде подкрепен законопроектът е именно това, че се предлагат промени само по отношение на кадастъра, а не и по отношение на имотния регистър, а всъщност в досегашната практика най-големите проблеми и в моето изказване в тона на шегата казах, че имаме щастието само 20% е покрита с кадастрална карта територията, защото при тези 20% се получиха толкова много проблеми при съвместяването. По-добре е и това, което председателят на комисия Димчо Михалевски обясни, че само до седмица ще се получат становищата на браншовите организации и хубаво е и проектът, който се изготвя от останалите политически партии, така че е по-добре действително да се обмислят текстовете и да създадем един работещ, действащ закон, който да отстрани всякакви предпоставки и условия за такъв хаос, какъвто се получи в досегашното приложение на закона.
Като пример за действително не добре обмислени текстове, граничещи с условия за лобизъм, аз бих цитирала и тук текстът, в който се предлага изготвяне на кадастрална карта само по данни, без спазване на процедурата, предвидена при контактните зони да се уведомяват заинтересовани собственици, област, община, което досега въпреки наличието на тази процедура се нарушаваше и получи така, че в Русе на над 100 собственика се изпариха във въздуха земите, защото се наслагаха тези зони и три години се въртяха по дела и накрая съдът възстанови непродадените земи. Но такива примери има в досегашното приложение на стария закон. А всъщност сега с проекта, който предлагат вносителите, се предлага да се узакони именно това несъответствие в закона, което поражда проблеми за собствениците.
Това бяха съображенията и най-вече с обяснението, че не е необходимо да бързаме и да изработим едни отново мъртви норми, или норми, които пораждат трудности за прилагането им.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-жа Маджарова.


Снежина Маджарова:
Предвидената възможност да не се уведомяват страните при изработване на кадастрална карта, за мен това като практикуващ юрист също е доста притеснително.
В същото време, ще ви върна към дискусията, която току-що проведохме по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и изразеното от вицепремиера Бобева мнение, че не бива когато има проблеми в обществото да се изчаква, а трябва сега, веднага да се реагира по тях. В тази връзка не споделям изразеното от колегата. Ще ви дам един конкретен пример, още повече, че това, което тя току-що заяви по-скоро това са съображения по конкретни текстове и те биха могли да бъдат изчистени за второ гласуване и някои да отпаднат. Например, аз също бих подкрепила да отпадне един такъв текст.
Но остава нерешен един много сериозен проблем, който този законопроект предвижда да бъде решен и то сега, което ще бъде изключително в интерес на българските граждани и то по-конкретно за тези, които живеят в малките населени места. Сега в момента всички дейности са съсредоточени в службите по кадастър, които се намират в населените места, където има районни съдилища. А във всички останали по-малки населени места жителите са принудени всъщност да посещават районния център, град, община и т.н., но всъщност достъпът по този начин до тези услуги е силно затруднен и ограничен. Освен това, това струва и доста пари за тях. Ние като законодатели сме длъжни да помислим как да облекчим достъпа на гражданите до определени административни услуги, още повече, когато сме ги въвели като задължителни за тях.
Също така един доста голям проблем, свързан с възможността в момента задължително да изискваме скица или схема, няма значение, изготвена от съответната служба и да не могат да се ползват електронните варианти на схемите и на скиците, които ги има в сайта, т.е. в имотния регистър.
Това са конкретни неща, които предизвикват желанието ми сега и днес да ги решим и мисля, че ще бъдем изцяло в полза на нашите съграждани, на потребителите на тези услуги и по отношение на които ние наистина трябва да предвидим по-добър достъп до всички административни услуги. В този смисъл мисля, че предложеният законопроект за първо гласуване следва да бъде подкрепен. А конкретни текстове дали отпаднат, дали ще бъдат изчистени за второ гласуване, това е въпрос, който трябва да дискутираме, но не и днес. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Други мнения? Заповядайте.



Смиляна Кръстева:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, аз заявявам, че ние няма да подкрепим този законопроект със следните съображения, че той няма да реши проблемите на кадастъра. Това ми прилича повече на лобистки закон. И тъй като аз безкрайно уважавам становището на специалистите, т.е. на представителите на браншовите организации, а пред вас арх. Дамянов посочи заключението, че те не приемат този проект на закон в този му вид с два най-важни аргумента.
Първо, тези изменения в Закона за кадастъра трябва да вървят в синхрон и със Закона по геодезия и картография и не на последно място трябва да бъдат в синхрон с европейските директиви. В така предложения законопроект липсват тези елементи и поради тази причина заявяваме, че ние няма да подкрепим този законопроект в този му вид.
Арх. Владимир Дамянов:
Само една реплика. Бих искал да обърна внимание на това, което г-жа Маджарова обясни за опита да помогнем на малките общини в самите малки общини, докато Агенцията по кадастър още няма поделения в тях, да се даде правото на общините на базата на информацията, с която разполагат, да издават скици, тоест да облекчат хората да не пътуват до съответния областен център или там, където има представител на Агенцията.
Този аргумент беше обсъждан с представители на Агенцията по кадастър и с колегите от геодезичната гилдия. Те самите казаха, че едно подобно предложение, колкото и примамливо да звучи, технически е неосъществимо, защото Агенцията по кадастър има законово задължение да контролира изцяло и да следи имотния регистър и кадастъра. Затова общините не разполагат нито с ресурс, нито с технологии. Технологията е изключително дигитална, със сложни и много скъпи апаратура, която се поддържа и всяка промяна в тези параметри трябва да се отразява в съответните електронни източници. Ние знаем много добре как действат нашите технически служби на регионално ниво в общините. Повечето се чертаят на ръка, на паус, т.е. с една техника, която е горе-долу от Втората световна война. Няма защо да се лъжем, архитекти сме, всеки ден работим с малките общини и знаем какво е нивото. Нивото е тъжно! Обаче това изискване да се влезе в един съвременен дигитален начин на съхранение и обработка на информацията на единно място, в този случай ние го подкрепяме като развитие. И точно този пункт е много неприемлив, защото отваряме вратата за различни видове информационни масиви, а те служат за доказване на имоти, те служат за оправяне на задължения между различни собственици и пр., и пр. Стават невероятно тежки грешки.
Едно от предложенията в закона е да се ползва там, където няма изготвен материал от Агенцията по кадастър, да се ползват земеделските регистри. Те също се разминават драстично. Който не е работил градоустройствен проект, не знае какво драстично разминаване има между картите, с които е правено земеразделянето на земеделски земи по Закона за земеделските земи и Кадастралните карти. Това води до невероятно тежки спорове и до съдилища. Затова необходимостта от изготвяне на действително ясен, категоричен закон, подкрепен с имотния регистър, подкрепен със Закона за геодезия и картография е изключително важен. Очевидно е, че на този етап нямаме такава готовност с тези текстове, които са внесени. В този смисъл всъщност допълвам нашето становище и се опитвам да обясня защо едно такова добро предложение за подпомагане обслужването на гражданите на място технически и законово не може да се случи коректно. Благодаря ви.
Снежина Маджарова:
Идеята в законопроекта беше малко по-различна. Безспорно всички дейности би трябвало да бъдат съсредоточени в тази агенция, където е административният и технически капацитет. Идеята тук е да се направят изнесени работни места. Това е малко по-различно.
Освен това, в тази електронизация, която имаме в този вид дейности все ми се струва, че от малките общини до големите градове и до селата по електронен път всичко лети. Така че това не би следвало да бъде аргумент. Няма да се получат всички тези неща, които вие споделяте. И сега в момента нотариалните актове се сканират в електронен вид и всъщност обмяната на данни по електронен път и сега в момента се осъществява.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Тук или се касае за неразбиране на закона или че някой не се е запознал с този проект на закон. Тук говорим за предоставяне на услуги от Агенцията по геодезия, картография и кадастър на отдалечен достъп. Така че каквото и да говорим за втора база данни, че някой чертал на паус.
Сега разбирам, че всяка една браншова организация иска да се капсолова и да запази своите права в даден бранш, но нека да не говорим, че ще има втора, трета, пета база данни и т.н. Говорим за отдалечен достъп – такъв, какъвто го има към Агенцията по вписванията, който прави справка в имотния регистър. Той не влиза в регистъра на общината. Той влиза в регистъра на Агенцията по вписванията и тук се казва, че услугите за отдалечен достъп до информационната система се извършват по ред, определен с договор с Агенцията по геодезия и кадастър. Няма друга база данни и няма как въобще да има разминаване на данните. Оттам където агенцията ни изкарва скицата на хартиен носител, оттам ще бъде и електронната база данни и което ще е много добре не само за гражданите, а и за самите институции.
Аз искам да ви кажа какво става при нотариусите и при съдебните изпълнители на практика и как съдебните изпълнители, когато не могат да се снабдят със скица на имота, защото те не са собственици, а длъжникът, на който имотът му се продава, няма как да отиде доброволно да предаде скицата, и как някой, когато плати един имот и се оказва, че след влизане в сила на постановлението на възлагане се разминават номерата на имотите и има нов номер по кадастралната карта и т.н., и всички хора, които са си платили надлежно парите и парите им вече са разпределени по кредитори, изведнъж остават с едно постановление за възлагане и не могат да го впишат. Защо е така? Защото е нямало достъп.
Така че в интерес на всички е да има отдалечен достъп. Понякога на хората не им трябва скица на хартиен носител. Трябва им само да се снабдят с дадени данни по имота, даже в неофициален вид, което ще им струва много по-евтино, а и няма да ги разкарват до областния център да чакат, да си подават молба, да чакат скицата и т.н. Така че в това отношение приемете, че законът, колкото и да е лош, защото е от вносители от ГЕРБ, все пак да помислим за всичко останало. Могат да се отстранят между първо и второ четене, ако първата част на законопроекта не е приемлива. Затова казах, че могат да се изчакат да се внесат и другите проекти на другите политически сили, да се направи един общ законопроект. Но в този законопроект има много неща, които ще подобрят процедурите. Тук се казва какво става при делба, при други процедури, при вписване на ипотеките. Наистина във втората част на този законопроект има много рационални решения и те би трябвало да се подкрепят.
Екатерина Заякова:
Колега, точно затова ставаше въпрос и много добре беше артикулирано от колегата Димчо Михалевски в комисията. Въобще не става въпрос, че ГЕРБ внася проектозакона. В крайна сметка законотворчеството не е маратон – да се състезаваме за купата и кой ще внесе повече и по-бързо. Става въпрос действително да се изчакат становищата на браншовите организации. Да се изчака проектът, в който ще има промени и по отношение на имотния регистър и съвместяването му с кадастъра, за да изработим един общ наистина действащ законопроект. Сега вие предлагате няколко текста, които касаят само кадастъра. След това някой ще внесе още пет текста, които касаят само имотния регистър. След това ще се чудим, че едното не отговаря на другото. И отново си играем на законотворчество. Затова в никакъв случай не е причината, че вие го внасяте, а ние не искаме да го подкрепим. Беше обяснено, че само до седмица ще получим становищата на браншовите организации и ще бъдат дадени и другите проекти, та общо да изработим един общ проект.


Емил Радев:
Г-н Председател, имам предложение. Ако трябва да не гласуваме на днешното заседание този законопроект с оглед и на това, което каза колежката, впоследствие, когато се внесат и другите законопроекти, тогава да се върнем и към този.
Предс. Христо Бисеров:
Той е включен в програмата и е по-добре да завършим процедурата. Затова предлагам да гласуваме.
Който подкрепя положително становище на първо гласуване по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-46, внесен от Лиляна Павлова Николова и група народни представители на 31.07.2013 г., моля да гласува. Седем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Очевидно е, че има работа по темата, но няма да е по този законопроект и тази процедура. Вероятно голяма част от нещата ще намерят място в следващ законопроект. С това приключваме с тази точка от дневния ред.
Преминаваме към последната точка.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31.07.2013 г.
Този законопроект също е в дневния ред на седмицата.
Сега да чуем вносителя. Заповядайте, г-н Роснев.
Николай Роснев:
Благодаря, г-н Председател.
Дами и господа народни представители,
Аз съвсем накратко ще представя проекта на нов Закон за защита на растенията и защо е необходимо да бъде приет нов закон.
Действащият Закон за защита на растенията е приет през 1997 г. и към настоящия момент не отговаря на новите реалности, в които се намира страната.
От 2007 г. Република България е член на Европейския съюз.
Отделно от това през 2009 г. бяха приети два нормативни акта на европейско ниво с изключителна важност за целия съюз, а именно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита на пазара и Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди.
Във връзка с тези два нормативни акта и създадената нова Агенция за храните, като част от нея е и растителната защита, се налага и промяната в нашето законодателство – създаването на нов Закон за защита на растенията.
Правната рамка на действащия Закон за защита на растенията не дава възможност за решаване на някои възникнали проблеми, свързани със:
- подновяване разрешаването и първоначалното разрешаване на продуктите за растителна защита съгласно действащите европейски актове;
- обмена на информация (и анализ) между България, Европейската комисия и другите държави-членки чрез системата за бързо оповестяване за установени огнища от карантинни вредители в страната, задържани такива пратки от внос или пратки с установена зараза при движението им между държавите-членки;
- установяване на изискванията към употребата на продуктите за растителна защита при първичното производство на растения и растителни продукти, предназначени за консумация, като мерки, осигуряващи безопасността на храните;
- прилагане на мерки за борба при масови появи на болести и неприятели по растенията, свързани с нанасянето на значителни стопански загуби;
- наказване нарушаването на редица въведени правила поради липса на предвидени санкции.
Всичко това ни задължава да бъдат извършени множество съществени промени в нормативната уредба на растителната защита, което може да бъде постигнато само с приемането на нов Закон за защита на растенията.
Новият законопроект създава възможност за решаване на възникналите проблеми чрез:
- въвеждане спазването на общите принципи на интегрирано управление на вредителите;
- уреждане на изчерпателен ред за прилагане на спешни фитосанитарни мерки при установяване на карантинни вредители, които са нови за страната или са ограничено разпространени;
- детайлни правила за упражняване на първоначалния и последващия контрол върху регулираните дейности в областта на защитата на растенията и пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита и торове.
Законопроектът е структуриран в 6 глави, като сега няма да ги изброявам.
Държа само да подчертая, че законопроектът на първо четене беше приет през месец февруари 2013 г. от предния парламент. В този период той беше нотифициран до Европейската комисия. Европейската комисия ни предостави всички забележки, които има и това, което в момента се разглежда, е именно с промените, които Европейската комисия пожела да бъдат отразени.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Мисля, че това представяне на законопроекта ориентира членовете на комисията.
Колеги, имате ли въпроси и изказвания по проекта. Заповядайте, г-н Радев.
Емил Радев:
По административно-наказателните разпоредби.
Виждам „наказания за грубо нарушаване на закона”, но не виждам легална дефиниция за „грубо нарушаване”.
В чл. 269, ал. 1. „За други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му и на разпореждания и предписания, основани на тях, за които не са предвидени санкции по тази глава”... „ се налага глоба от 50 до 500 лв.”.
Извинявайте, но може да се налага глоба само за нарушение на закона. Моля да редактирате този текст, защото не става така.
Предс. Христо Бисеров:
Тъй като друга комисия е водеща, ще отразим тази Ваша бележка в становището ни по законопроекта.
Заповядайте, г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Бихте ли ни казали колко са акредитираните лаборатории в България за изследване на пестициди?
Николай Роснев:
В системата на Агенцията по храните е една акредитирана лаборатория. Но освен тази акредитирана лаборатория, има частни такива, които са 7 акредитирани лаборатории.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, има ли други въпроси, изказвания? Няма.
Който подкрепя положително становище за приемане на законопроекта за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31.07.2013 г., моля да гласува.
Осемнадесет гласа в подкрепа на законопроекта. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря за участието на всички.
Закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.


Председател:
Христо Бисеров