Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 13


Днес, 09.10.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Прокуратурата на Република България – Сотир Цацаров, главен прокурор; от Висшия съдебен съвет – Соня Найденова, представляващ ВСС; от Министерството на правосъдието - Златко Халваджиев, и.д. директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности”; от Министерството на икономиката и енергетиката – Даниела Малхасян, заместник-директор на Главна дирекция „Европейски фондова за конкурентоспособност” и Лора Капеловска,старши сътрудник в отдел „Програмиране”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Предлагам ви следния дневен ред:
1. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2011 г., № 211-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2013 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2012 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, приети с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 20 от 23 май 2013 г., № 330-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2013 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерски съвет на 27.09.2013 г.
По първа точка - Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2011 г., № 211-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2013 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2012 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, приети с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 20 от 23 май 2013 г., № 330-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2013 г.
Да дадем думата на г-н Цацаров да представи докладите. Г-н Главен прокурор, заповядайте.
Сотир Цацаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Докладите за приложението на закона и въобще работата на Прокуратурата през годините 2011 г. и 2012 г. са на разположение на вас, на членовете на Висшия съдебен съвет, а на практика и на всички, които имат някакъв интерес към тях, тъй като са публикувани в публичното пространство.
Предварително искам да кажа, че структурата на докладите и за двете години е прекалено натоварена статистически, което едва ли е някаква особена полза по отношение на тяхното съдържание. Но такава е структурата и за двете години, които се разглеждат сега и така или иначе трябва да се съобразим с нея.
Амбицията на екипа, който ръководи Прокуратурата, е за 2013 г. докладите да изглеждат малко по-аналитични с изведени, както положителни работи в дейността на прокуратурата, така и всичко онова, което обществото оценява като негатив, а и вие, в нашата работа и докладът да бъде освободен от тежестта на прекалено много цифри и графики, с които е отрупан сега.
Позволете ми съвсем накратко да спомена няколко числа, след това да очертая няколко основни проблема, които аз виждам. Ще бъда повече от кратък. След това, въпреки че това не е предмет на отчет сега, тъй като отчитаме работата през 2011 г. и 2012 г. – време, в което настоящият ръководен екип на Прокуратурата не я е ръководил, да кажа няколко думи и за работата ни сега.
Както е посочено в докладите през цялата 2011 г. са осъдени 48108 лица, а са оправдани – 1191 лица. За 2012 г. тези цифри са съответно на осъдените лица – 44250, а на оправданите лица – 1253.
Две са основните цифри, с които се мери качеството, поне по мое разбиране, на прокурорския труд. Едната от тях е така нареченият процент на върнати от съда дела, поради допуснати съществени процесуални нарушения, което определено е показател затова доколко прокурорската работа е качествена или не. А втората цифра е процентът на оправдателните присъди, или съответно процентът на осъдителните присъди.
И през двете години се отчита запазване на ниско ниво на относителния дял на върнатите дела от съда спрямо внесените в съда прокурорски актове. То е 5.2%. И през двете години се запазва трайно над 97% относителният дял на осъдените лица спрямо всички лица с влязла в сила съдебен акт. Съответно на цифра се запазва и ниско ниво на дял на оправдани лица. Той е бил 2.8% за 2012 г. и 2.4% - за 2011 г. Още една цифра – 99.9% при 98.8% от влезлите в сила присъди са приведени в изпълнение. Дотук тези цифри малко или много звучат повече от добре, поне по моя преценка, но те не могат да бъдат оценени по същия начин, ако отделим една група дела, чиито статистически дял е 4.4% и които на обществото, медиите и на всички нас са познати като така наречените дела с висок обществен интерес. При делата с висок обществен интерес процентът на върнатите дела е значително по-висок. При делата с висок обществен интерес процентът на оправдателните присъди е значително по-висок. Както посочих, това са ограничен брой – 4.4% от цялото количество дела, по които прокуратурата е работила на практика и през 2011 г. и през 2012 г. Но сякаш именно тези дела са в съзнанието на нашите съграждани и определят именно облика на държавното обвинение. Трудно може да се каже, че по тях са били постигнати определено значителни успехи.
И в двата доклада се сочи липса на напредък в противодействието на корупционните престъпления, независимо от факта, че определено има недостатъци и по отношение на законодателството.
И в двата доклада е посочено, че прокуратурата среща огромни проблеми по отношение на защитата на свидетелите и действащият сега тежък и тромав механизъм на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и на практика предлагането на реална защита на свидетели или на лица, готови да сътрудничат с държавното обвинение и с правосъдието представлява огромен проблем при механизма, който действа сега.
И в двата доклада се посочва, че около два пъти са спаднали броя на исканията за използване на специални разузнавателни средства, предявявани от прокуратурата, като трайно висок се запазва делът на уважените от съда искания – 98%, съответно 99% през втората отчетна година.
Най-после още един проблем, който не може да бъде скрит и не бива да бъде крит, това са осъдителните решения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. През 2011 г. са влезли в сила 145 осъдителни решения, по които се преведени обезщетения на лица, които са осъдили прокуратурата или други органи на съдебната власт солидарно с прокуратурата в общ размер 1 669 398 лв. Най-голям е броят на делата, заведени от оправдани лица – 101, после делата, заведени от лица с прекратени дела – 42, и т.н.
Какви са проблемите, пред които е изправена прокуратурата в настоящия момент. Основната задача на ръководния екип е свързана преди всичко с изпълнение на препоръките от Доклада на Европейската комисия от м. юли 2012 г. Имам предвид препоръките по раздел „Реформа на съдебната система” – Препоръка № 1, и Препоръка № 4.
Препоръка № 1 е свързана с извършването на цялостен анализ на структурата, функциите и организацията на българската прокуратура.
Препоръка № 4 се свързва с така наречения анализ на проверените дела, тъй като именно този термин се използва в доклада и колкото да не ни харесва, включително и най-вече на хората, работещи в органите на съдебната власт, той за съжаление е точен.
В изпълнение на тези препоръки българската прокуратура е изготвила така наречения функционален анализ. Едновременно с това е извършила и пълен анализ на всички дела, водени за корупция или с предмет корупционни престъпления за периода 2007 г. до м. февруари 2013 г., като екип от магистрати и външни експерти от тях е подбрал 108 дела, от които е извел така наречените типови грешки и така наречените позитивни практики. Излишно е да крия пред вас, че типовите грешки, ако мога така да се изразя, в работата на държавното обвинение се оказват доста повече от това, което сме извели като позитивни практики. На тази база сме подготви план за действие в изпълнение на Препоръка № 1, според която новият Главен прокурор следва да получи мандат за реформа в структурата, функциите и организацията на прокуратурата след детайлен функционален одит. Думата „одит” се използва в доклада. Планът за действие е представен на Висшия съдебен съвет. Той обхваща период от 18 месеца. Нарочно не е по-голям, нарочно не е за две години, за три, за пет или за 7 години, защото тогава ще се превърне в поредната Стратегия за реформа на българската съдебна система, чиято полза ще бъде преливане в следващата стратегия. Тоест това е тактически план, който е приет на 24 юли 2013 г. от Висшия съдебен съвет и оттук насетне прокуратурата се намира в процес на неговото изпълнение.
Планът е с конкретни стъпки, мерки, отговорници и конкретни срокове, които са насочени към различни направления: подобряване качеството на професионалната работа, структурна реформа вътре в самата прокуратура и пр. Към настоящия момент се изпълняват залегналите и заложени в графика към плана мерки, като създаване на специализирано звено за разследване на престъпления, извършени от магистрати, след споразумение, подписано съвместно с вас; създаване и въвеждане в действие на нови структури на Върховната касационна прокуратура. Само като пример казвам, че броят на отделите там пада от 11 на 6, т.е. опростяваме управленските структури и ред други мероприятия, които са предвидени в самия план.
Другата седмица във Висшия съдебен съвет ще влезе, отново в изпълнение на плана, детайлно предложение на Главния прокурор, на практика на прокуратурата, което ще касае структурата на органите на военното правораздаване. С ясното съзнание, че сме силно зависими, не силно, а напълно от структурата на съда, ние сме готови с детайлен план за намаляване броя на военните прокуратури, което на практика, ако бъде възприето от Висшия съдебен съвет ще доведе и до намаляване на броя на съответните военни съдилища. Привеждане на структурата им в съответствие с числеността на въоръжените сили и спестяване на не малък бюджетен ресурс. Това го споменавам като стъпка или мярка по съответния план.
Позволете ми да не говоря повече, защото по-скоро ви обременявам с цифри и факти. Готов съм да отговарям на всякакви ваши въпроси. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря, г-н Цацаров. Г-жо Найденова, ако желаете да добавите нещо. Заповядайте.
Соня Найденова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представените на вашето внимание годишни доклади за дейността на Прокуратурата, както за 2011 г., така и за 2012 г., следва одобрената структура за тези доклади за дейността на прокуратурата, одобрени с решение на Висшия съдебен съвет. Главният прокурор вече ви запозна с основните акценти и в двата доклада. Няма да се спирам отново на тях.
Към докладите, при внасянето им в Народното събрание същите от страна на Висшия съдебен съвет са били съпроводени със становище на Комисията по правни въпроси на Висшия съдебен съвет, която в резюме е извела акцентите в този доклад, които съгласно дадените указания за структурата проследяват и динамиката в дейността на прокуратурата не само за отчетната година, а и за предходните две години.
В доклада за дейността на прокуратурата за 2012 г. прави впечатление и направения самостоятелен преглед на тенденциите по отношение на делата, образувани за престъпления от особен обществен интерес и отчетността във връзка с наблюдаване на тези престъпления.
Единственият по-различен коментар, който е направен в Становището на Комисията по правни въпроси към Висшия съдебен съвет по отношение на годишния доклад аз 2012 г. е свързано с недостатъчния анализ на причините за ангажиране отговорността на прокуратурата, от които да стават ясни конкретните действия или бездействия, които са послужили като основание за присъдени обезщетения по осъдителни решения и органите и лицата, допринесли за причиняване на вредите. Това е във връзка с осъдителните решения спрямо прокуратурата по Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани.
Това е съвсем накратко от изложеното становище от страна на Висшия съдебен съвет като вносител на тези два доклада, разглеждани днес в Правната комисия на Народното събрание.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря, г-жо Найденова. Г-н Цацаров, заповядайте.
Сотир Цацаров:
Моля да ме извините, че отново взимам думата.
В допълнение бих искал да цитирам още няколко цифри, които не са свързани с брой дела, но са доста показателни.
Една от основните мерки, които ръководството на Прокуратурата предприема в пълно разбиране и тясно сътрудничество с Висшия съдебен съвет, е свързана с преструктурирането на органите на съдебната власт или това, което най-общо придоби популярност с термина „нова съдебна география”. Очевидно е, че тази структура на органите на съдебната власт не може да продължава да съществува в този вид най-малкото защото, ако осредним всички разходи (това исках да допълня, като пример), които се правят за един прокурор за година (имам предвид не само средства за работни заплати, имам предвид на база на всички показатели от бюджетната класификация) тези разходи са в размер на 77 955 лв. Ако обаче ги сравним по прокуратури, ще се окаже, че най-малко натоварената прокуратура в страната – Районна прокуратура – Гълъбово, има разходи за един прокурор в размер на 172 402 лв. Следващата по натовареност малка прокуратура – Районна прокуратура –Трън, където работи един прокурор, който е районен прокурор, разходите за един прокурор за година са в размер на 163 871 лв. Сравнете с най-натоварената прокуратура – това е Софийската районна прокуратура, където разходите са далеч под средните. Те са в размер на 53 618 лв. Целта е да бъде преодоляна тази неравномерност, като се постигне окрупняване и колкото и болезнено да звучи, закриване на структурите, чиято натовареност е ниска, без това да доведе до ограничаване на достъпа до правосъдие на българските граждани.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Колеги, предлагам да се включим в обсъждането. Чухме за Гълъбово. За Раднево нищо не чухме. Но всичко по реда си. Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, и аз и колегите, които са втори мандат народни представители, следим докладите за дейността на прокуратурата и мисля, че всички ще се съгласят с една тенденция – докладите стават все по-добри, все по-пълни, все по-аналитични, което е парадоксално, защото доверието на гражданите в способността на прокуратурата и на МВР да ги защитава става все по-ниско. Имам предвид отчетния период – периода 2011 г. и 2012 г. Впрочем за първи път в доклада за дейността на прокуратурата през 2012 г. има числа, които и без да бъдат подложени Бог знае на какъв анализ, разкриват истинската причина за това. Става дума за една съпоставка през трите последователни години – 2010 г., 2011 г. и 2012 г. по няколко показателя. По показателя регистрирани престъпления, по показателя разкрити престъпления, внесени в съда прокурорски актове и осъдени лица в влязла в сила присъда. Ако разгледаме първата колонка, която показва намаляване - 147 000 престъпления през 2010 г., те намаляват през 2012 г. на 117 855. Ако приемем доверчиво тези данни, отразяващи истинската картина на престъпността, може би ще предположим, че в България престъпността специално е намаляла. Само че и в самия доклад и това, което всеки един от нас, наблюдавайки дейността на правораздавателната система, знае много добре, че причините са съвършено различни. И те са поради изобщо демотивирането на гражданите да сигнализират за извършени престъпления, което се доказва и от следващите данни. Защото според тях много рязък е спадът с регистрирането на престъпленията срещу собствеността. Това са кражбите и грабежите. В същото време, макар че като цяло намаляват регистрираните престъпления, едни други числа за разкритите престъпления показват, че разкриваемостта продължава да намалява и то с чувствителни параметри.
Какъв е изводът, който ние много добре знаем. Тъй като разкриваемостта намалява гражданите все по-малко са мотивирани да сигнализират за такива посегателства срещу тях, от една страна, от друга страна, това е картбланш за извършващите подобни престъпления да бъдат мотивирани да продължават ад ги извършват. Даже мисля, че е много показателно едно изказване от началото на миналата календарна година на шефа на следствието тогава г-н Бойко Найденов, който обясняваше пред медиите, че за кражбата на навигацията на неговия автомобил той решил да не сигнализира изобщо МВР, защото нямало смисъл – едно признание от лице на висока позиция, което е достатъчно красноречиво за тези числа.
Според мен са важни и едни други числа, които бяха цитирани и от г-н Цацаров и които се отнасят до разкриваемостта и до произнесените осъдителни присъди по отношение на лица, подведени под отговорност по така наречените дела с висок обществен интерес. И тук, за съжаление, осъдителните присъди имат една видима тенденция през 2011 г. и 2012 г. да намаляват и в групата на тези дела аз съм си направила труда да извадя хронологията по няколко от тях, които може би всеки от вас много добре си спомня. Това са делата: срещу Борислав Гуцанов, председател на Общинския съвет във Варна, сега народен представител, това е делото срещу екс министър Николай Цонев. Това е развитието на случая със съдия Мирослава Тодорова. Тук са някои и от другите дела, които тогава МВР много оригинално, според тях, предпочиташе да назовава с имената на съдиите, което беше много забавно според МВР. Резултатът, според мен, е очевиден. От тези полицейски акции, които се правеха пред цялата общественост, публично и медийно, след няколко години, когато те влязоха в съда имаха своето развитие и може да се види колко основателни са били те и всъщност се случи това, за което апелирахме още тогава, че просто „парата остана в свирката”. Да оставим настрана факта, че всяко едно от тези лица и Борислав Гуцанов, и Николай Цонев и останалите дискредитирани широко в публичното пространство хора, са завели съответни искове срещу България в Европейския съд за правата на човека.
Казвам всичко това, защото аз не се съмнявам, че ние в крайна сметка ще приемем доклада за дейността на прокуратурата за 2011 г. и 2012 г., но мисля, че ще е справедливо да припомним всички тези събития. Тук има числа, които са достатъчно красноречиви и затова какъв беше броят на използваните специални разузнавателни средства. И макар че през 2012 г. има някакво намаление с неколкостотин, то е абсолютно козметично и незначително на фона на общата тенденция за злоупотреба със специални разузнавателни средства, които уж трябваше да бъдат използвани именно затова извършилите престъпление лица да получават своите наказания.
Така че, според мен, колкото и да е излъскан доклада и за 2011 г. и за 2012 г. сме длъжни като Правна комисия да кажем истината за дейността на прокуратурата през този период и надеждата е, присъствайки на това обсъждане на новото ръководство на прокуратурата, може би от една страна да подкрепим желанието му наистина да направи сериозни промени, които освен, че ще бъдат приветствани и се очакват от Европейската комисия, но от друга страна са очаквани от българските граждани, които очакват в крайна сметка нещата да си дойдат на местата. МВР да се занимава с неговите си функции, а не да произнася присъди още на фаза на най-първоначалните действия в едно наказателно производство, а да се занимава с разкриването на престъпления. Прокуратурата да си върши нейната работа, а в крайна сметка съдът да бъде ангажиран с произнасянето на крайните присъди. Защото от това разместване на ролите, когато министърът на МВР четеше СРС -та от парламентарната трибуна, когато предварително обявяваше кой е виновен и кой не, когато шумно се обявяваха за виновни хора, които имат своя авторитет в обществото и сега след няколко години виждаме как тези дела са катастрофирали и са се увенчали с пълно фиаско, може би сме длъжни да кажем, че по този начин няма как нито да се ръководи прокуратурата, нито да се ръководи МВР, нито ние да мислим, че има една правосъдна система, която работи в интерес на българските граждани и изпълнява дълга си да раздава справедливост.
Така че би следвало всички действия за реформа в Прокуратурата, като част от реформата в съдебната власт да бъдат подкрепени, защото това е единственият начин хората да върнат вярата си в съдената власт и изобщо в институциите като цяло.
Аз ще подкрепя тези два доклада да бъдат приети, но няма как да си спестя това и едно друго изказване в пленарна зала, защото го дължим на хората, дължим го и на тези, които бяха публично дискредитирани и които след години трябваше да получат справедливите си оправдателни присъди в съда.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря, г-жо Манолова. Колеги, имате думата. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Ще подкрепя и двата доклада. Макар че в тази зала, да си кажем честно, колеги, при всеки един доклад, внесен от Прокуратурата в предходните години, ние си казваме едни и същи неща. Доколко ние като законодатели съдействаме да има някаква промяна. Да, Прокуратурата, а и органите на досъдебното производство са длъжни да работят все по-добре и по-добре, да се реорганизират. Цифрите, които са за 2011 г. и 2012 г. тенденцията е една и съща – от 156 хиляди досъдебни производства 46 511 стигат до съда. Това на практика означава, че в тази бройка са и актовете, които влизат в съда. Резонно е да влизат, защото това е работа на органите в досъдебното производство.
Аз съжалявам, че отсъства министъра на правосъдието и знам, че по уважителни причини отсъства, останалата част предполагам са спрени досъдебни производства, което също значи, че е вършена някаква работа.
Уважаеми колеги, тръгна се да се готви вариант на Наказателен кодекс преди три години. Беше написана обща част. Тръгна се да се работи, без да се спрем на основния въпрос и да го решим по някакъв начин – ще продължава ли престъпленията, които така или иначе завършват с едно административно наказание или ще ги делим на простъпки, на престъпления и съответно по-тежки престъпления – нещо, което е отчетено и в един от докладите на прокуратурата. Защото на практика, ако разтоварихме съдилищата, решавайки тези дела, които са престъпление, но по разпоредбите влизат по административен ред, то органите на досъдебното производство си вършат пълно разследване с ясното съзнание, че редът по който те влизат в съда е административно-наказателно производство. Прокурорите са по същия начин натоварени, наблюдавайки това производство.
Сега, и затова казах, че по уважителни причини отсъства министъра на правосъдието, но има изявления да се готви нов Наказателен кодекс. Може би ще се заимства или продължение на работата, но някак си ние тези основни понятия предварително не сме ги решили, не е имало дебат. Просто ще бъде представен един проект и ще бъдем поставени пред свършен факт, защото трудно след това се преработва цялата тази материя.
Второ, непрекъснато си говорим, а също и в докладите се отчита, за намаляване на формализма в досъдебното производство. В досъдебното производство подготвителната фаза продължава да бъде по същия начин затрудняващ органите на досъдебното производство и прокуратурата. Казвал съм го и друг път в разговори с колегите – правят се икономически експертизи за отнети вещи за 200-300-400 лв. Кому е нужно? Нима обществената опасност на едно деяние се изразява само в стойността на отнетата вещ или по начина на извършването му. Много неща има! Всичко това затруднява. От друга страна, струва скъпо на правораздавателната система. Ще дам веднага един елементарен пример. Ако вляза в едно мазе и намерят в един буркан скрити пари – 100 хил. евро, нима обществената опасност е толкова висока заради стойността или организирана група се подготвя, разбива банка или трезор за съхранение и вътре намери 500 лв. Оценката за обществената опасност е според размера.
И още много други неща има, които не искам да повтарям, които ние като законодатели си ги казваме, но когато дойде време да гледаме проектите, правим едни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, правил промени в Наказателния кодекс!?! Честно да си го кажем в Наказателния кодекс направихме престъпленията против определени длъжностни лица, леките телесни повреди – вдигаме санкциите по-тежки, отколкото при рецидив. Но това е друга тема.
Така че мисля, че и ние като законодатели също имаме задължението, ако не, също трябва и ние да допринесем за облекчаване най-сетне. Ако ще се правят промени, променянето на законите и пренаписването на главите промяната или размяната на отделните текстове за мен не би могло да се каже, че е реформа.
Мисля, че е крайно време да се направи един дебат в тези среди, за да обсъдим и формализма в досъдебното производство, дали има нужда да се извършват всички тези действия, особено когато е за по-дребни престъпления, особено когато обвиняемите още не са ги признали. Всичките тези експертизи, които се правят, в някои от случаите завършват с административно производство, а в други от случаите да завърши с едно бързо производство.
Ще подкрепя двата доклада. Но мисля, че е дошло време за този дебат. Аз призовавам и органите в лицето на Главния прокурор да повдигнат по-смело този дебат, защото има нужда от реформа и то съществена в наказателното производство.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Радев.
Емил Радев:
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаема г-жо Представляваща Висшия съдебен съвет,
Уважаеми колеги,
От колежката Манолова разбрахме, че все по-малко гражданите подават сигнали. Но аз искам да поставя друг въпрос. Какво правят държавните контролни органи и подават ли те достатъчно сигнали до прокуратурата за извършени нарушения, които биха могли да представляват престъпление и като такива визирам приходните агенции, Сметна палата, АДФИ. Защото днес коментирахме промените в Закона за обществените поръчки и там над 60 процента от провалените процедури на практика са констатирани нарушения и то сериозни нарушения.
Въпросът е може ли да се ползва в достатъчна степен експертизата на тези контролни органи, така че да има годни сигнали до прокуратурата, защото все пак те ги подават на база извършена и дадена проверка и даден фактически материал по преписките. Случва ли се това или както в предходните години сигналите се броят на пръсти.
Предс. Христо Бисеров:
Други въпроси. Аз бих искал да поставя един въпрос, г-н Цацаров.
Не веднъж в тази зала и в тази комисия в предните й състави се е изказвало становище, че най-слабото звено в правосъдната система са разследващите органи. Това е позиция, която, примерно, аз съм изказвал и то тези, които са в рамките на Министерството на вътрешните работи. Продължавам да считам, че е така – най-слаба квалификация и най-малък ангажимент на държавата за създаване, задържане на кадри, за опазване на тяхната независимост, квалификация в смисъл, че когато прокурорът получи папката да знае, че обвинителната теза е наистина защитима.
По тази тема бих искал да чуя мнение, г-н Главен прокурор, подобряват ли се нещата. Има ли нужда от намеса на Правната комисия, на парламента на законодателно ниво, с което да се даде тласък в тази посока. Знаете, че когато голямата част от делата с новия АПК бяха прехвърлени към МВР възникнаха сериозни проблеми. Тогава, за съжаление, изпълнителната власт не ни чу – тогавашния министър на вътрешните работи достатъчно добре. Така че декларирам готовност от страна на всички нас да съучастваме в това, щото да не се коментира на тази плоскост и разследващите органи да не са на нивото на правосъдната ни система като цяло.
Поставям го въпроса по принцип, без да очаквам някаква голяма конкретика. Но тъй като доколкото знаем, предстоят и промени в Закона за МВР, би могло да се мисли и по посока, която да гарантира, че там ще се работи по начина, по който да речем прокуратурата би желала да има партньор. Благодаря.
Сотир Цацаров:
Благодаря, но, ако ми позволите, първо ще коментирам казаното от г-н Лазаров, след това ще отговоря на въпроса на г-н Радев и накрая на Вашия въпрос.
Аз съм напълно съгласен с казаното от г-н Лазаров, още повече, че то е основано на не малък професионален опит и професионална практика. Ние работим по едни и същи процедури по дело за убийство и по престъпление по транспорта, при което имаме употреба на алкохол над 1.2 промила. Ние работим по едни и същи процедури, независимо от това как ще завърши едното дело и независимо от това как ще приключи другото дело. Тоест формализмът в българския наказателен процес е твърде голям. Нещо повече, развитието на съдебната практика, казвам го с ясното съзнание, че доскоро бях съдия, не спомага за преодоляването на този свръх формализъм в наказателния процес. Нещо повече, тогава, когато работим по едни и същи правила и изписваме едни и същи листове и папки, дори за едно престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, т.е. управляване на МПС след употреба на алкохол над 1.2 промила. Това престъпление обикновено и в повечето случаи завършва по възможно най-тривиалния начин с наложени възможно най-леки наказания. Къде по, по-резултатна бе и аз съм сигурен че по-голямата част от вас я помнят, процедурата по най най-стария чл. 44а от Закона за движение по пътищата, който предвиждаше ускорена процедура, задържане в поделенията на МВР в срок от 15 дни и лишаване от правоуправление. И това се случваше в районните съдилища не по-късно от 3-4 след като са те заловили. Разбира се, ако този механизъм бъде снабден със съответните гаранции за правото на защита на лицата, изправени пред съд, но ние работим по едни и същи правила и общо взето малко са случаите, при които можем да търсим или да говорим за процедурно облекчаване.
В същото време трупането на Наказателния кодекс с нови и нови престъпления не допринася с много, защото при една и съща процедура общо взето? Ако се върнем на най-предното, което и г-жа Манолова обсъждаше, не става дума за практики на МВР сега, а преди и по-преди, но проблемът е, че ние имаме коренно различна система за статистика с МВР. Регистрираното престъпление в МВР е едно. Разкритото престъпление в МВР – е разкрито престъпление. Само че един обвинителен акт срещу четири лица за всяко от тях по две престъпления за МВР е осем разкрити престъпления, за нас е едно дело. Освен това, за нас делото е приключило, когато е влязла в сила присъда. За МВР престъплението е разкрито, когато делото е предадено в ръцете на органите на прокуратурата. Нещо повече, разминаването в статистиката е такова, че едно разкрито и фигуриращо в статистиката на МВР престъпление като разкрито, може да се окаже престъпление, завършило с оправдателна присъда на финала. Но връзка между статистиките ни е необходима.
По отношение на това, което каза г-н Радев. Тенденцията не е на намаляване на сигналите от държавните контролни органи. Нещо повече, тенденцията не е в това тези сигнали да съдържат необходимата конкретика. Напротив, тенденцията е на прокуратурата да бъдат изпращани огромни количества печатни материали просто по компетентност. Аз скоро дадох пример за това и ще го дам отново същия пример. Министърът на спорта изпрати просто по компетентност доклад от проверка на антидопингова лаборатория. Докладът бе върнат от мен с резолюцията, че най-малкото следва да се посочи защо ми се изпраща. Докладът беше върнат отново по компетентност с още едно изречение: „Позволяваме си да ви припомним, че ви изпращаме с оглед разпоредбите на член еди-кой си от Наказателно-процесуалния кодекс.” Само възпитанието ме въздържа да кажа на г-жа Министъра какво аз си позволявам да й припомня.
Не е това пътят, т.е. на затрупването на прокуратурата с книжен материал.
Освен това, ние имаме и още един проблем, който беше загатнат от г-н Радев и аз мисля, че се разбира много добре. Това са актовете на контролните органи. Да речем, финалните актове АДФИ, финалните актове на данъчните органи. В един нормален наказателен процес те се приемат като едни нормални доказателства. Така както казахме, че докладите на ОЛАФ са доказателства, дайте да направим следващата стъпка и да кажем, че и това е доказателство. Нашата съдебна практика стигна до абсурда да каже, че данъчният ревизорен акт, влязъл в сила, не е задължителен за наказателния съд. Следователно от това можеш да направиш положение, при което данъчните органи ти търсят отговорност, но наказателният съд ти казва ти си невинен за данъчно престъпление. Или обратното, данъчните органи ти казват ти си чист, нямаш данъчни нарушения, а ние казваме: ние открихме престъпление и ще те съдим за данъчно престъпление. Нас не ни интересува какво ти пише в ревизионния акт.
И най-сетне по отношение казаното от г-н Бисеров. Ще се върна на проблема за разследващите органи в МВР, но най-големият проблем е вътре в нашата система и той е в разследването, което се извършва от следователи. Последователните промени, извършвани през годините демотивираха огромна част от този състав. Друга част от състава просто напусна. Трета част просто премина на прокурорска работа. Следователно останал е един контингент от следователи, които не са особено натоварени въпреки всички възможности, въпреки целия контрол, който ние упражняваме и как да кажа, чието разследване не е най-качественото. Натоварването в Националната следствена служба е граничещо с минимума.
И оттам въпроса ви по отношение на разследващите органи. Аз си мисля, че в една нормална държава трябва да разследва нормална криминална полиция, без да разследва полиция. Тоест не мисля, че това е грешно решение. Проблемът за квалификацията обаче е в това, че не може да се разчита на ограмотяване на разследващите органи от страна на прокуратура, от страна на органи на съдебната власт и т.н. по простата причина, че и ние си имаме достатъчно задачи, както и достатъчно млади колеги, които трябва да бъдат обучавани. Струва ми се, че не е логично, за да станеш прокурор, да минеш през младши прокурор, но преди това да минеш курс 8 или 9 месеца обучение в Националния институт на правосъдието, за да станеш младши съдия и това да се предшества от 9 месеца обучителен курс в Националния институт на правосъдието, а в същото време, за да станеш разследващ полицай, разследващ митнически инспектор или разследващ агент в ДАНС, както е с последните изменения просто да можеш да станеш след завършване на юридическо образование. Нужно е някакво обучение. Може да е три месеца, може да е четири месеца, но това не може да стане с двуседмични квалификационни курсове.
Тоест, ако ме питате за някакви промени, може би в новия закон, ако се приема такъв за Министерството на вътрешните работи, трябва да се предвиди задължително предварително обучение на разследващите полицаи. Ако се постави въпроса кой ще го прави, мога само да кажа, че МВР в момента има капацитет десеторно по-голям от този на съдебната система. Академията на МВР е в състояние да го прави на 100%.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Други желаят ли да вземат думата? Заповядайте.
Митхат Метин:
Г-н Главен прокурор, в този ред на мисли, понеже казахте, че един от проблемите на вашата система и част от самия проблем е вътре в разследващите органи. Бих искал да попитам, имайки предвид някои данни в докладите, успя ли да се преодолее тенденцията за пренатовареност на специализираната прокуратура конкретно. Имаше тенденция 2011 г. и 2012 г. и особено в началото на 2012 г. прокуратурата беше почти запушена от дела. Изтекоха ли тези дела към съда, има ли решения и т.н. Имате ли информация по този въпрос.
И второ, гледам едва 10% от исканията на подчинените ви прокурори за прилагане и използване на специални разузнавателни средства в процеса на разследване едва 10% са с осъдителна присъда. Смятате ли, че сравнително високият брой искания – за 2012 г. близо 2600, разбира се има намаление спрямо 2011 г. – 2900, смятате ли че тази тенденция би могла да бъде понижавана надолу. Благодаря ви.
Сотир Цацаров:
По отношение на първия Ви въпрос за натоварването на специализираните прокурорски органи. Натоварването се е дължало не толкова на голямо количество дела, колкото на кадрови недостиг. Въпреки обявените конкурси, на първите конкурси почти не се явиха хора или по-точно не са се явили, защото тогава аз не съм работил в прокуратурата. Това, което сега успяхме да направим с разбирането на Висшия съдебен съвет, конкурсите да бъдат изтеглени преди всички други конкурси, за да бъдат обезпечени специализираните прокуратури. Към настоящия момент те са кадрово обезпечени. Има проблем със следствения отдел на специализираната прокуратура, което на първо място е проблем за настаняването му (той вече е решен на 50%) в Националната следствена служба и ще бъде решен съвсем скоро напълно. Има проблем и с числения състав, но като цяло с командировани и конкурси кадровият недостиг е преодолян.
Проблемът на специализираните прокуратури не е вече в кадровия недостиг, а в това, че не малка част от делата са в не добро процесуално състояние, ако мога така да се изразя, възможно най-деликатно. В рамките на препоръките на Европейската комисия бяха извършени ревизии на всички дела с предмет данъчни престъпления от организирани престъпни групи. Оказа се, че специализираната прокуратура нито едно от тези дела не е достигнало до съд. Те са били шумно работени, хвърлени грубо казано от бившето ГДБОП на специализираната прокуратура и оттам насетне по тях особени усилия не са се полагали. Има огромни недостатъци в работата им и изискванията към тях са изключително силни. Това е съвсем ясно казано на ръководството на специализираната прокуратура. Тоест мисля, че кадровият недостиг е преодолян и на тях е ясно, че друг начин, освен да работят, просто не съществува. Защото условията държавата им ги е създала в максимална степен.
Що се отнася до използването на СРС мисля, че вие цитирате процента, който касае всички специални разузнавателни средства, а не само тези, които са приложени по искане на прокуратурата. Защото 10% наистина е нисък процент, но от една страна, имаме тенденция на намаляване, от друга страна, вие цитирахте цифра от порядъка на 2100 или 2200 искания. Мога да бъда критикуван заради това, което ще ви кажа, но аз не мисля, че 2100 или 2200 искания от прокуратурата е високо число. Да, специалните разузнавателни средства са краен способ, имам предвид процесуално краен способ за събиране на доказателства, но специалните разузнавателни средства не са извънреден, а нормален способ. Нещо повече, да разсъждаваме, че да се използват специалните разузнавателни средства за разкриване на престъпление е грешно, според мен, не това е правилният ход на разсъждение. Важното е да не се злоупотребява и да не се използват специалните разузнавателни средства за цели, съвсем различни от тези на наказателния процес. И не затова, защото тук са събрани народни представители, ще кажа, че измененията в Закона за специалните разузнавателни средства бяха посрещнати с едно значително одобрение от практикуващите колеги.
Предс. Христо Бисеров:
И един последен въпрос, г-н Цацаров, и не само към Вас, а към всички, които участваме в това заседание.
Колеги, колко време е необходимо да измине от работата на специализираните съдилища и прокуратури, за да дадем оценка за ефективността от тяхното действие, за нуждата от тяхното съществуване. Смятате ли, че в другия доклад е един хоризонт от време, в което можем да дадем оценка. Защото сега не искам да влизаме в тази тема. Знаете с колко спорове тези органи бяха създадени, знаете как трудно тръгнаха и не случаен е въпросът, който зададе колегата. Но поставям въпроса така, без да настоявам някой да отговори. Защото трябва да дойде този момент. Добрите практики изискват, когато правим закони, органът, който ги е правил след време да има становище за последиците, да оценява последиците и смисълът от всички тези напъни.
Мая Манолова:
Въпросът е почти реторически, а не реторичен, но аз мисля, че по-голямата част от опасенията ни, които заявихме, когато се приемаше този изключително дискусионен закон в предния парламент, се потвърдиха. Въпрос наистина на време е кога радетелите на това дело ще признаят, че това беше един не особено сполучлив експеримент. Но може би наистина да не продължаваме днес по този въпрос, макар че числата ги има. Числата ги има в доклада.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Не знам какво трябва да признаваме, не ми звучи екзактно. Все пак не сме на църква.
Аз мисля, че всички се убедиха. Това, което се твърдеше, когато приемахме специализираните съдилища и съответно прокуратури, нека така да ги подреждаме, защото така са по закон, оказа се, че това не са извънредни съдилища от материята, която се разглежда. Това първо.
Второ, много добре си спомняте или добре си спомнете, идеята каква беше. За да имаме бързо правораздаване, идеята беше и тя донякъде се осъществи, от статистиките, които се дават, че там където съдилищата не са обезпечени материално, за мен лично всеки един състав трябва да си има зала, за да може едно разглеждано дело да не го насрочва след три месеца, ако залата е заета, с призоваване, тогава пък става нередовно призоваване, да може да го насрочи за следващия или за по-следващия ден. Говорим за бързина на разследването. Това беше втората идея.
Третата идея беше наистина да се специализират, особено органите на досъдебното производство и прокуратурата в сложните дела. Г-н Главният прокурор спомена за едни сложни дела наистина за организирани престъпни групи за източване на ДДС или организирани престъпни групи, съчетани с международно участие. Аз не казвам правилно или неправилно там са хвърлени, но това са наистина изключително сложни дела. Трябва наистина да има специализация.
На въпроса конкретно. Мисля, че след като се отчете, че са осигурени със сгради, попълнени със състав, макар че затруднения е имало, ето сега се преодолява и това с органите на досъдебното производство, мисля, че следващата година би могло наистина да се даде една статистика, която може би не би трябвало да бъде основание за окончателни изводи, но все пак да послужи като една основа за сравнение за следващи две-три години. Нека да видим как ще приключат актовете, как ще завършат в по-горната инстанция. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-н Цацаров, заповядайте.
Сотир Цацаров:
Аз само ще си позволя един коментар. Вие сам казахте г-н Председател, колко трудно тръгнаха, но аз моля да отчитате, че най-сетне тръгнаха. Ако отчитаме изключителни слабости в работата да речем по данъчни дела, не можем да кажем, че има слабости в работата им по дела, свързани с традиционната организирана престъпност. Някои от последните арести го показват съвсем ясно и последните досъдебни производства.
Така че моля да отчитате, че периодът на трудното тръгване поне за тях мина. За мен те вървят в момента, т.е. те работят.
Предс. Христо Бисеров:
В следващия доклад ще обърнем внимание на темата. Подгответе се още отсега. Г-жа Найденова.
Соня Найденова:
Включвам се по последната обсъждана тема. Като преценявате кога да направите анализа по дейността на специализираната прокуратура, все пак съобразете, че тези производства влизат и в съдебна фаза след това и преценката за резултатността и ефективността на работата на прокуратурата би могла да се направи едва когато имаме достатъчно информация за приключване на тези производства и в съдебна фаза с окончателен акт. Така че едва ли точно догодина ще бъде удачният период да се направи този обективен анализ за дейността на прокуратурата, а разбира се и на специализираните съдилища.
А от наша страна винаги ще имаме готовност да съдействаме най-малкото с данни за резултати от действието, както на прокуратурата, така и на съдилищата, за да подпомогнем вашата преценка.
Димитър Лазаров:
Като казваме анализ имаме предвид не за да правим преценка. Възможно е някъде някои текстове ние като законодатели да сме предвидили не най-удачно за разглеждане от специализираните съдилища и прокуратури. Затова става въпрос.
Предс. Христо Бисеров:
Това е нещо, което е наша грижа, наша отговорност в бъдеще.
Колеги, ако нямате други коментари и изказвания, да се ориентираме към приключване. Г-н Заместник-председател, заповядайте.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми гости, колеги народни представители,
Взимам думата, за да заявя подкрепата си за доклада. Той заслужава да бъде приет във връзка с безспорното качество на тази информация, която предоставя. Виждам, че всички дебати и изказвания днес бяха обосновани с информация, която се съдържа в този доклад. Тази коректност заслужава да бъде отбелязана. И за да спра с добрите думи, които ще последват като оценка с гласуването за приемането на този доклад, имам следните две бележки по теми, които бяха засегнати. Те не са нови.
В продължение на казаното от Председателя – г-н Бисеров, за качеството на предварителното разследване. Изразявам известно несъгласие и безпокойствие от това, което чух като отговор от г-н Главния прокурор.
Г-н Цацаров, вярно е това, че не е ваша пряка грижа обучението на този състав, който се занимава с разследването на тези престъпления, които впоследствие преминават като предмет на наказателните производства, в които решаващо място на отделните фази имат вашите прокурори. Но аз все пак Ви моля да обърнете внимание на това пред какви трудности се изправят прокурорите, именно прокурорите тогава, когато трябва да работят по дело, което в своето начало е тежко опорочено - пропуснато е да се извършат конкретни действия по събиране и фиксиране на доказателства и тези пропуски обикновено са фатални и непреодолими. Тази връзка правя, за да кажа, че все пак действително е грижа на вашата институция. Вие сте висшестояща спрямо разследващите полицаи, вие сте и потърпевшите в определен план, като страна в процеса, която няма как, която е лишена от своята основа в резултат на некачествена работа. Затова Ви моля да ревизирате това свое виждане, че Академията на МВР ще направи всичко необходимо и това ще трябва да бъде изцяло тяхна грижа.
Имате ресурс в лицето на тези незаети и ненатоварени следователи от Националната следствена служба. Има хора, които работят във военна полиция и които също така не са натоварени. Имат определена специализация наистина, но и квалификация, която не може да им се отрече. Вижте резултатите там и ще се убедите, че те произвеждат качествена работа. Има какво да дадат от опита си на тези, които без никаква предварителна подготовка са хвърлени в дълбоките води на извършването на първоначалните следствени действия, както ги назовавахме преди време, с невероятна относителна тежест и роля в наказателното производство. Затова си мисля, че в това обучение би трябвало прокуратурата да има своето място, да припознае и да намери своето място и да понесе своята тежест, защото е в интерес на всички.
Качеството е отчайващо. Няма друга дума, с която да го направим и то е във вреда на цялото общество. Оценката за работата на наказателното правораздаване до голяма степен се дължи и на това. Не само гражданите заявяват, че са извършени престъпления! Органите на Министерството на вътрешните работи не регистрират и не реагират адекватно на това. И то е някъде поради незнание и някъде поради други причини, които наистина заслужават внимание и изследване.
Вторият ми въпрос или по-скоро констатация и въпрос във Вашия доклад и изложението днес засегнахте тази съществена разлика, която се появява при съпоставката на статистиката, отнасяща се до наказателните производства, проведени по дела, които не са удостоени с честта да бъдат от пряк обществен интерес и тези, които са медийните дела – делата с обществен интерес. Дадохте тази разлика, но не чухме обяснението за съществуването на тази разлика. Какво трябва да си помислим тогава, когато оправдателните присъди по делата със заявен медиен интерес значително превишават като процент процентът на делата от останалия вид. Дали те са образувани по силата на обществено очакване, натиск, без да има достатъчно основание за това, поради което накрая са се провалили, или съдът под светлините на прожекторите е приложил закона по-стриктно, по-точно така, както трябва да го прилага навсякъде и тогава се е стигнало до по-висок процент оправдателни присъди. Заслужава внимание този анализ, не само статистика. Нека да знаем за какво става дума, особено когато се случва следното. Вече под Ваше ръководство ВКП до известна степен, смея да твърдя, ако не съм прав, нека да ме опровергаете, продължава тази практика на огласяване на още в начална фаза на определени реализирани разследвания от органите на МВР с помощта на прокуратурата. Впрочем илюстрирам това само с припомнянето, че в ефир се извърши следствен експеримент за пръв път от екип на ВКП. Показаха как се прави разпознаване и т.н. Няма лошо в чисто ограмотяващ порядък, но ако, обаче, си дадем сметка за статистиката, която Вие ни цитирахте, какво точно правим. Къде е мястото на следствената тайна, къде е мястото на честта и достойнството на лицата, които все още неосъдени блясват пред цялото общество като престъпници. Трябва ли да намерим някъде съотношението за обществен интерес именно във връзка с тази статистика, която вие правите.
Искам с въпросите си не да злепоставя или да дам лоша оценка на работата, а по-скоро да предпазя от едни грешки, които вече съпътстват нашето ежедневие и които би трябвало да бъдат по някакъв начин решени и преодолени като доказани не добри практики.
Това са двата ми въпроса: за обучението и квалификацията и за тази практика по тези медийни дела и къде ще търсите мярката за това.
Иначе, повтарям, подкрепям докладите, защото те наистина съдържат една богата и полезна информация. Призивът ми е да бъде използвана. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
И още нещо, ако позволите, г-н Цацаров. На всяко разглеждане на докладите на прокуратурата аз питам какъв е проблемът – защо всяка година се отчита, че следователите са ненатоварени. При положение, че 2009 г. променихме закона и на практика на всеки следовател могат да му се възлагат всякакви дела. При предишното разглеждане вашият предшественик също не даде отговор на този въпрос. Сега пак чувам, че не са натоварени. Защо не са натоварени? Има ли законова пречка? Тези в окръжните прокуратури какъв е проблемът да бъдат натоварвани. Там не виждам проблем. Може би в националното следствие като структура с много, а делата са малко? Не може от 2009 г. досега всяка година да казваме, че са ненатоварени една група квалифицирани кадри в крайна сметка. Ако имате нужда от законодателна помощ, подскажете я. Но толкова години минаха и трябва да приключим с този въпрос.
Сотир Цацаров:
Ще започна с въпросите на г-н Нотев.
Г-н Нотев, по отношение на обучението ще се съглася с Вас само частично. И сега прокуратурата участва във всички мероприятия, които са свързани с обучението на разследващи полицаи основно чрез осигуряване на обучителен ресурс – лектори, или както искате. Но не е работа на прокуратурата да обучава служителите в МВР организирано. Те са служители на друго ведомство и при положение, че в момента в прокуратурата са наложени драстични финансови ограничения. Това не го казвам защото се намирам пред вас и трябва да се оплаквам за бюджета на прокуратурата. Вие сам знаете, че организирането на едно обучително мероприятие изисква средства, организация и всичко друго. Аз не деля териториите на наша и такава на Министерството на вътрешните работи. Но ако Министерството на вътрешните работи очаква от нас ние да създадем и въведем обучителна програма за кадрите му, ще продължава да чака много време. Министерството на вътрешните работи има база, има възможности за организация, има и всичко друго. Ако министерството ни потърси за обучителна програма и съответно за осигуряване на хора ,които да осъществят обучението, да. Но при положение, че нямам средства, с които да командировам 40 прокурори на обучение, е много трудно да мисля за обучението на 400 разследващи полицаи. Казано по друг начин, готови сме да участваме във всякакви съвместни форми, но ние да обучаваме разследващите полицаи в пълния смисъл на тази дума, най-вероятно следваща стъпка ще бъде да ни прехвърлят и обучението в цялата академия до получаването на дипломите от тези полицаи.
Явор Нотев:
Очевидно не се разбираме, не говорим заедно и също нещо.
Г-н Цацаров, абсолютно съм наясно, че обучението не бива да бъде финансова тежест за вашата институция. Моето дълбоко убеждение е, че плаща този, който се учи, а не който обучава. В този смисъл ресурсът би трябвало да бъде за сметка на бюджета на Министерството на вътрешните работи. Няма две мнения по това. Вие като административен ръководител очевидно погледнахте как може да се получи един негативен резултат за финансите ви. Не това имах предвид. Имах предвид точно това, което казвате, че е практика, само че призовавам тази практика да се засили – прокурорите превантивно и предварително да обучават тези, които им дават некачествени продукти и после създават проблемите. А финансирането, разбира се, на този процес трябва да бъде от тези, които се обучават.
Сотир Цацаров:
Аз казах. С малко средства, но с наличната база и възможности на МВР ефектът може да бъде постигнат. Ако трябва да разсъждаваме егоистично ведомствено не мога да не призная, че моята грижа е обучението на прокурорите –младшите прокурори на първо място, после обучението на районните прокурори, после на останалите и чак тогава на разследващите полицаи. Ако МВР е готово да предложи база, възможности, цялостна програма, ние сме показали, че сме готови веднага да го осъществим. Защото Вие сте напълно прав, че в крайна сметка всичко това рефлектира върху нас.
По отношение на така наречените „дела с особен обществен интерес” и резултатите по тях. Вие попитахте кои са причините. Причините са двустранни. От една страна, недостатъчна квалификация, липса на опит, нетрадиционна престъпна дейност, която е много усложнена и особено липса на опит и финансови счетоводни знания у разследващите. Честно казано тотална липса на опит, която налага на моменти, както разследващи полицаи, така и наши колеги да бъдат обучавани не затова как се разследва данъчно престъпление, а да се започне от това що е ДДС.
Втората причина е посочена в така наречения процесуален анализ. Това е анализът на делата за корупция, който е извършен по препоръка на Европейската комисия и който е представен публично, както и на органите на Европейската комисия. В него съвсем ясно е признато, че не малка част от делата са образувани стихийно или конюнктурно. Образувани са обикновено тогава, когато има смяна на политическата власт и прокуратурата общо взето е образувала ред дела по ред сигнали, които са били изпращани, включително и в кашони в държавното обвинение. Така че ние не можем да скрием, че част от делата са били образувани не особено разумно, а по-скоро на вълната на нещо съвсем друго. Или поне такава е моята оценка.
Що се отнася до това какви са решенията на съда. Да, аз не съм съгласен с много от присъдите на съда чисто от гледна точка на юрист. Но не мога да коментирам като прокурор. Професионалната етика не ми разрешава да ги коментирам. Спорно е дали министър „Х” е следвало да бъде оправдан по едно или друго дело, известно като медийно дело. Говорим за все още не влезли в сила присъди. Ако върховният съд потвърди тази присъда, значи е безспорно, значи сме сбъркали ние. Но истината е някъде по средата. Тя е недостатъчния опит, от една страна, и за съжаление, упражняване и на влияние и на съвсем други механизми, които са действали по някакъв начин.
По отношение на така наречената медийна политика. Трудно ми е отново да се съглася с Вас. От една страна, прокуратурата непрестанно е обвинявана затова, че информация няма. Няма да цитирам медии, няма да цитирам конкретни журналисти, но честно казано, ако знаех, щях да донеса един въпросник, който съм получил днес. 20 въпроса, зададени от журналист от ежедневник. В тях той се интересува от всички, всички детайли по всички, всички, всички разследвания и тогава се пита къде е балансът между обществената информираност и тайната на разследването.
Конкретният пример, който ми давате, той не е практика и не бива да се превръща в практика. Но в конкретния пример, когато нещо е извършено и след това в публичното пространство е хвърлен един донос, за който един служител на Държавна агенция „Национална сигурност” си подаде оставката, че едва ли не ръководството на прокуратурата симулира извършено престъпление, то нямаше друг избор, освен да покажем на българското общество истината. А истината се нарича така: „373 хиляди качествени бюлетини, готови и не брак.” Не можехме да отговорим на това. Има следствена тайна.
Трябва да има някакъв баланс и вие сте прав, между медийното отразяване и между следствената тайна. Но затварянето на следствената тайна означава нулева информация към средствата за масова информация. Тогава на следващия отчет най-вероятно ще ми бъде зададен въпроса защо прокуратурата е толкова затворена врата към информирането на обществото. За съжаление, медийният интерес към определена категория дела е огромен. Гладът за информация там е огромен и тя се търси от нас. Давам я толкова, колкото позволява ненарушаването на тайната на разследването. Но не можем да оставим обществото неинформирано. Пак повтарям, конкретният случай налагаше конкретен отговор. Ако не бяхме представили този отговор, обществото щеше да остане с впечатление, че ръководството на прокуратурата е фалшифицирало или създало един казус, а достойните прокурори, които са го разследвали, са намерили съвестта да напишат писмо, без да споменат, че са достойни служители от една държавна агенция.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Аз съм удовлетворен от това, че всъщност същността на въпросите ми беше правилно разбрана и отговорът ме задоволява.
Сотир цацаров:
Аз много се извинявам, че отново взимам думата. На въпроса на г-н Бисеров. Причините за ненатовареността на следователите са на първо място в самия закон. Грубо казано компетентността на следователите е много тясно определена. След това, обаче, отворената друга врата – т. 4 на същата алинея, която дава възможност на тях да се възлагат дела с фактическа и правна сложност. Това е механизмът, който ние трябва откровено да признаем, че не се използва. Това е механизмът, в който ние трябва да положим много усилия, за да бъде използван и да бъдат натоварвани тези колеги с нормален юридически потенциал.
Ние планираме до началото на следващата година в София, а след това и в други големи градове, най-вече в тези, в които има пристанища и летища, съответните следствени отдели да бъдат снабдени с това, което световната практика познава като мобилни центрове за разследване. Говоря за съответен транспорт, съответна криминалистична техника, съответни условия за оглед, извършване на оглед на местопроизшествие на тъмни пресечени местности и т.н. Ако това стане, ние ще съумеем да активизираме по някакъв начин и следователите. Защото примерът сега е много прост – тежко криминално престъпление – дежурен разследващ полицай. Нашата амбиция е да има дежурен следовател 24 часа на денонощието. Дай Боже да успеем. Ако не успеем, ще си понесем критиката следващата година като влезем в тази зала.
Предс. Христо Бисеров:
С направените изказванията разбирам, че се насочваме към положително становище за приемане на двата доклада с общо съгласие. (Да.) Благодаря ви.
Благодаря и на гостите за участието.
Сотир Цацаров:
Благодаря. Приятна работа. Довиждане.
Предс. Христо Бисеров:
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерски съвет на 27.09.2013 г.
Ще чуем доклад от г-жа Даниела Малхасян. Тя е заместник директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”. Заповядайте.
Даниела Малхасян:
Благодаря, г-н Председател.
Присъствахме на една много интересна и сериозна дискусия. Молбата ми е да не подценявате важността и на внесения от нас законопроект.
Съвсем накратко. Имате мотивите. Но преди всичко искам да извиня заместник-министъра, който не успя да присъства и ни упълномощи да представим мотивите.
Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в областта на иновациите е в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за сътрудничество в области, които са свързани с подготовката на страната за бъдещия програмен период и по-рационалното и целенасочено използване на средствата от Европейския съюз. В изпълнение на този Меморандум на разбирателство, който е ратифициран от Народното събрание и влезе в сила месец юли 2012 г. бяха подписани различни секторни споразумения и едно от тях беше с Министерството на икономиката и енергетиката. Беше идентифицирана нуждата от помощ и предоставяне на чужда световна, европейска експертиза за разработването на национална стратегия за интелигентна специализация, т.е. за посоката, в която да бъде фокусирана българската икономика и изобщо българската иновационна система през следващите години, от една страна и от друга страна, да се подпомогне директно използването на структурните фондове.
Споразумението с Министерството на икономиката и енергетиката беше подписано през месец юли 2012 г. на базата на решение на Министерския съвет за одобряване на проекта за споразумение, като в това решение на Министерския съвет една от точките беше, че споразумението влиза в сила от момента на неговото подписване.
То започва да се изпълнява от момента на неговото подписване и следва да бъде ратифицирано в съответствие с Закона за международните договори, с Конституцията на Република България.
Има едно известно забавяне между периода на подписване на споразумението и внасянето му сега отново след приемането на решение на Министерски съвет от 27 септември 2013 г. за одобряване на споразумението и упълномощаване на министъра ни да го внесе в Народното събрание. Това забавяне, от една страна, е може би поради обективни причини, като съвпадна изпълнението на споразумението с период на смяна на няколко правителства и няколко политики, но от друга страна, по-скоро е заради подхода, който е възприет от Световната банка и ние се съгласихме, разработването на тези стратегически за България документи да бъде в широко обсъждане още на етапа на тяхното „писане”. Тоест голяма част от материалите, предоставени от експертите от Световната банка бяха предоставени съгласно графика във вид на проекти ,след това бяха обсъждани, коментирани, включително от различни формации, фокус групи и т.н.
Механизмът за контролиране на дейностите по това споразумение са посредством, от една страна, една много широка работна група, ръководена от министъра на икономиката. Съставът й е от около стотина човека. Тя включва не само представители на изпълнителната власт, но и на научни среди, на работодателски организации и браншови други. От друга страна, тъй като тези консултантски услуги, т.е. предоставянето на тази експертиза се заплаща по линия на оперативна програма „Конкурентоспособност”, т.е. не с бюджетни средства, а с европейски средства, ние прилагаме към нея всички правила и процедури така, както се изисква по регламентите на Европейския съюз и вътрешните правила.
Това е с няколко думи. Споразумението се изпълнява и в момента. На финалния етап като резултат от дейностите по споразумението са публикувани и започна обществено обсъждане на Стратегията за интелигентна специализация. Също и на оперативната програма. Тоест документи, които са важни не само за Министерството на икономиката, но и изцяло за България за следващите 7 години, тъй като Иновационната стратегия е едно от предварителните условия да получим средства от Европейския съюз за следващите 7 години.
Ако имате въпроси, тук сме за да отговаряме.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, имате думата. Заповядайте, г-н Петров.
Петър Петров:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, аз не съм убеден, че ще подкрепя този законопроект.
Става въпрос за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги. Основни причините са две:
На първо място, във връзка със сроковете. Сроковете са изтекли. До края на споразумението остават по-малко от 3 месеца. Действието му е до 31 декември 2013 г. Същевременно самото споразумение е предвиден минимален срок за прекратяване от минимум 90 дни. Обстоятелството, че е внесено на 27 септември 2013 г. просто изключва възможността то да бъде прекратено по какъвто и да било начин.
Освен това ,доколкото имам информация, не всичко е представено по това споразумение. Извършени са частични плащания по това споразумение. Това са първата група аргументи.
Втората група аргументи, че това е споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие за оказване на консултантски услуги. Мисля, че няма друга страна в Европейския съюз, която да има такова споразумение. Според мен, то е даже малко обидно за България, особено чл. 21.
„ 21. Език. „Меморандумът се подписва на български и английски език. В случай на спор, водещ е английският език.”
Предс. Христо Бисеров:
Имате ли някакви въпроси към вносителите? (Нямам.)
Заповядайте, г-жа Малхасян:
Даниела Малхасян:
Освен България и Европейската комисия има такова споразумение със Световна банка за оказване на помощ в Стратегията на Европа за умен, устойчив и интелигентен растеж. Освен България, имат и Полша, Чехия, Хърватска, Румъния и Унгария имаха миналата година, имат и сега. Планирано е голямо събитие в Брюксел, на което Световната банка ще представи работата си с всички тези страни и това е една от ползите от това споразумение, тъй като Световната банка е фактор, който може да ни помогне за по-бързо одобрение.
Във връзка с възможностите за прекратяване ние като получатели, т.е. не получатели а бенефициенти, защото ползите от това споразумение засягат много по-широк кръг от българското общество, а не някакви министерства, в случая нашето, ние работейки със Световната банка работим в съвсем критичен механизъм – ние коментираме, възразяваме. Те приемат или не приемат. Тоест по естеството на досегашната работа ние нямаме възражения по продукта, на който те са ни представители. От юридическа гледна точка сте прав, че сме закъснели, примерно.
Другата ви бележка. Не всичко е представено. Остават още два проекта на доклади, но както ви обясних, ние не чакаме те да направят нещо, да ни го дадат и ние да го одобряваме и коментираме. Ние имаме представа от тези доклади, но просто официално не са дадени, тъй като Световната банка е една тежка институция. Там е необходимо много време, защото всичко трябва да се координира официално с Вашингтон и взима много време. Затова по неофициален път ги координираме нещата, след което официално ни ги дават.
По отношение на частичните плащания механизмът е да се плаща за одобрен продукт. Продуктът, който те ни предоставят, се одобрява не просто от нас чиновниците в министерството, а се одобрява от работните групи, съответно от работната група за оперативната програма, която е към 70 човека и също има широко представителство на хора извън администрацията, които имат отношение към тематиката и на другата работна група, която е конкретно за разработване на стратегията.
Предс. Христо Бисеров:
Други колеги искат ли думата? Няма.
Колеги, аз ви предлагам положително становище. Вие, г-н Петров, ще се въздържите ли?
Петър Петров:
Аз съм против.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Който е за положително становище на Комисията по правни въпроси по законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерски съвет на 27.09.2013 г., моля да гласува.
Петнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Благодаря ви, колеги.
Благодаря и на вас за участието.
Закривам заседанието.

Председател:
Христо Бисеров