Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 15


Днес, 30.10.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: народните представители Михаил Миков, Николай Александров и Гален Монев, вносители на проекти на решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и от Национално обединение за граждански контрол върху институциите – Нина Георгиева, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Уважаеми народни представители,
Откривам заседанието на комисията по правни въпроси с единствена точка в дневен ред:
Обсъждане на Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- № 354-02-68, внесен от НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ АЛЕКСАНДРОВ, ГАЛЕН СИМЕОНОВ МОНЕВ и ИВАН ТОДОРОВ ДИМИТРОВ на 17.07.2013 г.;
- № 354-02-78, внесен от ГАЛЕН СИМЕОНОВ МОНЕВ, НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ АЛЕКСАНДРОВ и КАЛИНА ПЕТРОВА БАЛАБАНОВА на 31.07.2013 г.;
- № 354-02-139, внесен от МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ на 29.10.2013 г. и
- № 354-02-140, внесен от МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА и ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРOВ на 30.10.2013 г.
Молбата ми към вас е днес да разгледаме и четирите проекта, защото от другата седмица ще влезем във второ четене на Закона за обществените поръчки и ще бъдем доста натоварени. След това да довършим АПК. Дойде и Законът за административните нарушения и наказания. Това е важна и сложна материя, по-сложна от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, казано с други думи. Затова днес, ако можем да завършим работата по правилника, ще бъде добре.
Има четири проекта. Познавате ги. Днес се появи четвъртият. Има ли някакви възражения по дневния ред? Няма.
Първите по време внесени проекти са и първи за обсъждане в комисията. Заповядайте да представите първо единия и след това другия проект от името на вашата парламентарна група. Г-н Александров.
Николай Александров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, внесли сме с колегата Монев две предложения. Той ще представи едното, аз другото.
Внесли сме проект на решение за изменение и допълнение Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В първия проект става въпрос за основните месечни възнаграждения на народните представители. Предлагаме:
Във Финансовите правила по бюджета на Народното събрание:
В чл. 12 се създава ал. 1.
„Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на 2/3 от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, по експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители информират парламентарната група на всеки три месеца за изразходваните средства, които могат да бъдат обявявани и на страницата им в интернет. Народните представители, нечленуващи в парламентарна група обявяват на всеки три месеца на страницата си в интернет информация за изразходваните средства.”
Когато подготвяхме с колегата тези предложения, основният ни аргумент беше, че имаше изключително много колеги, които отсъстваха от пленарни заседания. В момента също се наблюдава тенденция за повече отсъствия от пленарни заседания. Знаете много добре, че редовните пленарни заседания са 12 на брой месечно. Ние сме се аргументирали, че три поредни заседания или пет в рамките на месеца, да не се полага основно месечно възнаграждение на народния представител. За мен лично, който не работи, не трябва да яде. Това не значи, че народният представител няма да отиде на другите седем заседания. Навсякъде, където един човек работи, и в частния сектор и в държавно предприятие, когато не отивате три пъти на работа, обикновено ви гонят от работата. В нашия случай, тъй като е изборна длъжност, няма как това да се случи, но обществото е достатъчно критично към празните зали в Народното събрание. Пределно ясно ми е, че това няма да реши в този момент въпроса с празните места в зала, но е стъпка към решаването. Затова предлагаме, ако даден колега отсъства три поредни заседания пет общо за месеца да не получава основното възнаграждение, т.е. да е равно на нула лева.
Другото, от икономическа гледна точка ще спестим пари на данъкоплатеца. Това ще го реши комисията и залата. Знам, че не сте икономическа комисия или бюджетна, но да го погледнем и от тази страна, ако приемем, че има десет колеги, които отсъстват месечно над пет пъти, то това би спестило на бюджета на Народното събрание в размер на 30 хиляди лева и повече.
Ако имате питания, ще се радваме да ги чуем.
Предс. Христо Бисеров:
Тъй като двете теми са много близки, нека да ги обсъждаме заедно.
Гален Монев:
Искам само да добавя нещо. Понеже колегата обедини в представянето и двата проекта на решение, искам да добавя още един аргумент.
Това ще допринесе и за реда на всяка една от парламентарните групи. Няма какво да се лъжем, по този начин всеки един от народните представители трябва да бъде на работното си място и го дължи това на обществото. Знаем, че когато има пленарно заседание, трябва да сме в пленарна зала. Когато има комисии, трябва да сме в комисиите. Вариантът е да бъде с някакви наказания. Наказанието, което в момента съществува, е да не се взима пълният размер заплата. Това е малко езуитско, защото никъде, в който и да е сектор, ако не ходиш на работа, не ти дават пари. Това са ни съображенията. Смятам, че не са лоши. Дължим го на обществото най-малкото.
Николай Александров:
Да добавя нещо, защото най-вероятно ще кажете това е нещо популистко. Не, напротив, не сме го направили с тази цел. Двамата с колегата сме нови народни представители. Повечето от вас са били в повече парламенти от нас, повече мандати сте изкарали. Това го правим, защото ние като нови народни представители сме го забелязали, направило ни е впечатление. Това са неща, които са се обсъждали и преди ние да станем народни представители, защото сме виждали празните места в залата и липсата на народните представители. Запознахме се вече с работата на народния представител, пределно ясно ни е, че съществуват и редица други ангажименти под формата на срещи, които се осъществяват извън пленарна зала. Но ни е и пределно ясно, че ние сме избрани именно като народни представители да защитаваме интересите на народа и нашето работно място е Народното събрание. Затова е тази наша стъпка, наша крачка чисто финансово да можем да задължим по някакъв начин колегите да бъдат по работните си места.
В Европейския парламент, доколкото съм запознат, има следната практика. Даже ако не участваш в 50% от гласуванията в даден ден, не се полага възнаграждение. В нашия случай предложението е по-меко и не сме използвали този модел. Поставено е на модела, който до този момент го има в правилника и просто сме го доразвили. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, как да направим. Да гласуваме тези две предложения и след това да продължим с другите. Тематиката е много различна. Както е по-лесно за обсъждане. Аз не искам да формализирам обсъжданията, защото са взаимно свързани. Както днес в зала намерихме аргументите на г-жа Цачева за основателни, по подобен начин можем да процедираме и сега.
Г-жа Цачева, заповядайте.
Цецка Цачева:
Предлагам, тъй като има връзка между двете предложения на колегите, да докладват и второто предложение, тъй като за мен от решението по т. 2 от дневния ред, ще зависи и другото решение. Затова предлагам да докладвате и второто си предложение и след това да ги обсъдим заедно. Естествено гласуването ще бъде поотделно. Благодаря ви.
Гален Монев:
Уважаеми г-н Председател,
Скъпи колеги, умишлено внесохме две седмици по-късно и второ предложение, което е пряко свързано с първото. Защото, ако бъде прието второто предложение, първото предложение реално погледнато губи смисъл само по себе си. А именно на народния представител при три неоправдани отсъствие от 3 поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец не се изплаща месечното му възнаграждение.
Дори бих предложил на комисията предложението, което е второ по време, да бъде разгледано първо, защото обезсмисля предходното. Това е моята молба. Мотивите са абсолютно същите. Запознали сте се с проекта. Нека да не даваме тази възможност на народния представител да абдикира от работа и да получава възнаграждение. А сме се нагледали, не само в този парламент, а и в предходния парламент, за случаи на народни представители, които са се появявали само по веднъж на сесия.
Това е изцяло насочеността на предложението.
Николай Александров:
И ако мога да добавя само. Когато действително народният представител отсъства, т.е. абдикира от задълженията си повече от 5 пъти, тези пари, които са за сътрудници, аз не виждам основание да има такива пари.
Гален Монев:
Предлагаме проектът за решение под № 354-02-78 да бъде разгледан от комисията преди другия. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, предлагам да започнем обсъждането на внесените проекти.
На кого ще дадем предимство в дебата – на тези, които са си позволявали отсъствия или на тези, които не са си позволявали? Кой иска думата? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз ще изчакам изказванията на колегите, тъй като моето предложение е допълващо. Искам да добавя един нов състав. Затова ще взема думата по-късно.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Колеги, сега е моментът да вземем отношение по направените предложения от тримата колеги. Заповядайте. Г-жа Цачева.
Цецка Цачева:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, разбираеми са мотивите на вносителите. Те целят самодисциплиниране на народните представители, с което се презумира, че ще се повиши авторитета на Народното събрание от по-пълната пленарна зала.
Искам да се върна малко назад в други състави на Народното събрание и да припомня нещо, което е известно. Водени от тези мотиви и цели в 41-то Народно събрание за първи път въведохме един вид наказание, имуществено, чрез частично отнемане на възнаграждението на народния представител. Съставът на 42-то Народно събрание отиде още по-нататък, като рестрикцията е много по-силно изразена сега и за тези три последователни, или общо 5 отсъствия от пленарни заседания се получава само 1/3 от възнаграждението. До тук с мотивите, с целите, които се преследват съм съгласна. Но се съмнявам, че можем по този начин да изземем изобщо възнагражденията на народния представител.
Първо, нашите трудови правоотношения, макар и приравнени на такива, не са в тесния смисъл на думата трудово правоотношение по Кодекса на труда. Народният представител освен работата му в законодателния орган – Народното събрание, в пленарната зала и постоянните комисии или временни такива, има своите ангажименти в избирателния си район. А съгласно Конституцията всеки един от нас, без значение от кой избирателен район е избран, е народен представител на територията на цялата страна. При това положение аз дълбоко се съмнявам, че ние бихме могли да приемем това предложение, като без значение от работата, която върши един народен представител в избирателния си район и в частност в пленарната зала, както казаха колегите, има някой и друг ден присъствие, сме в състояние изцяло да отнемем размера на това възнаграждение. Защото много хубаво би било всички да работим на ползу роду и без каквото и да е възнаграждение, стига да няма такива като мен, които разчитат, примерно, само на ведомост възнаграждение. И не мисля, че по този начин ще постигнем целите, които се преследват.
Аз имам и други съображения, които засега ще запазя. Ще изчакам да видя как ще се развие дискусията. Мисля, че много внимателно трябва да подхождаме по този въпрос.
Спомням си дебатите в пленарна зала от миналите години по повод самоограниченията, които си налагахме до размера на възнагражденията, култовото изказване на г-н Асен Агов. Да, действително много от българските граждани роптаят срещу броя ни като състав на Народното събрание, ако може да бъдем не 120, да бъдем 10 и т.н. Отива се в една крайност, в която се удря авторитета на самата институция. И е много спорно дали това, че ще се харесаме на определена част от българските граждани работи за авторитета на Народното събрание тогава, когато ние самите си казваме то може да се работи просто ей така на ползу роду.
Това са моите съображения. Благодаря ви.
Няма да подкрепя това предложение.
Предс. Христо Бисеров:
Други изказвания. Г-н Попов.
Филип Попов:
Аз по-скоро имам въпроси към вносителите.
По отношение на първото предложение. Записано е:
„При неоправдано отсъствие от 3 поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител не се изплаща месечното му възнаграждение.”
В тази връзка дали сте помислили какво се случва с осигуровките на народния представител, след като ние не сме самоосигуряващи се. Те ще се дължат ли? Как ще стане това нещо?
И втори въпрос. Ако този народен представител все пак е отсъствал три поредни заседания, но е бил в останалата част от месеца в пленарни заседания, не считате ли, че следва да му се дължи възнаграждение за тези заседания, на които е присъствал и е взимал участие.
И един уточняващ въпрос, на който предполагам ще ми отговорите. Във втория текст, второто предложение по-точно – народният представител при неоправдано отсъствие от три поредни. Под отсъствие какво сe има предвид от вносителите? Само липсата на регистрация, липсата на гласуване, на 50% гласувания, на изказвания, на участия, влизане в сградата? Не мога да си го обясня. Благодаря.
Цецка Цачева:
Ако позволите, взимам повод от думите на колегата.
Как ще процедираме, когато има народен представител, присъствал на всички заседания, но не е взел нито веднъж отношение по обсъжданите законопроекти. И други народни представители, които са активни в дебатите в пленарна зала, но три дни, примерно, не са присъствали.
Ако може да отговорите и на този въпрос.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, бих искал да ви помоля да направим малко завой и да дадем възможност на г-н Миков да си представи проекта, защото има някакъв ангажимент. И понеже молбата му е много гореща, ако искате да я уважим.
Заповядайте, г-н Председател. Нека да чуем мотивите.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Предлаганите промени са в две посоки:
Едната е свързана с оптимизиране работата на Народното събрание, като предлагам докладите и становищата на комисиите, които не са водещи, да могат да бъдат четени в резюме. Досадно е в пленарна зала, особено, когато става въпрос за два-три допълнителни доклада. Прави впечатление, че почти никой не се интересува. Те се раздават на народните представители. Разбира се, ако има желание от залата, докладчикът може да го чете целия. Да не говорим, че голямата част от тях са факти, повторяеми от мотивите на законопроектите. Това администрацията на комисиите очевидно практикува. Това е чисто рационализиране на времето в пленарна зала.
Вторият въпрос е по-сериозен. Той е свързан с надзора и отчетността на независимите регулатори. Докладите на тези регулатори пред Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията. Предлагам едно малко по-детайлно разписване на процедурата и хипотеза на отхвърляне на доклада. Защото в 41-то и в 42-то Народно събрание има случаи, в които пленарната зала гласува против решението, с което се предлага приемането на доклада. И възниква простият въпрос: „Какво от това?” Нищо до следващия доклад! И какво не приема Народното събрание? Фактите така, както са изложени в доклада на съответния орган, подотчетен на събранието, или по-скоро изказва нещо като негативна оценка за дейността на органа.
Затова предлагам текст, при който да може Народното събрание да приеме или да отхвърли доклада на вносителя. Но когато отхвърля доклада, да има мотиви затова. Защото досега в практиката на предишното и на сегашното няма мотиви. Гласува, че не приема решението за приемане на доклада и нищо от това. Нито сигнал навън, нито някакви юридически последици.
Разбирам, че материята е достатъчно деликатна по две причини: става въпрос за независими регулатори и става въпрос за органи в една част от които не Народното събрание изцяло избира състава им. Избира в мнозинството или частично членове на тези органи. Но смятам, че текстовете, така както са предложени, може да се намери този точен баланс.
Защото има една голяма група от органи, не всички са регулаторни, но избирани частично квотите им от Народното събрание, които някак си стоят в периферията на отчетността на надзора. Единствената точка на съприкосновение е веднъж годишно по повод на този доклад и нищо повече.
Предлагам и още нещо. Да има възможност 1/5 от народните представители или постоянна комисия да предлага внасянето на доклад за отделни въпроси от дейността на съответния орган, за да не бъде този едногодишен цикъл единственото съприкосновение по отчетността по надзора на тези органи, а да има възможност по решение на комисията или 1/5 от народните представители да се разисква някакъв въпрос, който е от компетентността на тези органи. Разбира се, Народното събрание е компетентно да определя въпросите и периода.
Другото, което смятам, че трябва да се опитаме да подредим, но това е тема на друг разговор - регулярността и унифицирането на актовете, които внасят в Народното събрание различните органи. През годините така се е случило, че едни внасят отчети, други внасят доклади. Едни ги внасят на една година, а други ги внасят на шест месеца. Примерно, БТА и СЕМ за какво е нужно на шест месеца да внасят в Народното събрание доклади. Тоест там са необходими законодателни промени, които да въведат някакъв порядък в тази дейност.
Истината е и с това завършвам, че сме засипани с доклади от предишни години, които Народното събрание – предишното и днешното, трудно намира време да им обърне внимание, какъвто всъщност е смисълът на конституционната разпоредба по отношение на всички тези работи. Например, в програмата за тази седмица е докладът за младежта за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Или да приемем, че няма да има такива доклади до Народното събрание или? Защото всеки си включва в отделния закон и това – дайте доклад пред Народното събрание. Може би една инвентаризация на отчетността, подреждане на тежестта и значимостта на отношенията, които уреждат тези структури и преценка за периода и за това как изглеждат докладите.
И едно допълнение, за някакви атрибути към доклада и сравнения. Ако е имало препоръки от предишната година от Народното събрание, в следващия доклад да се иска кратък отчет как са спазени тези препоръки. Защото сега Народното събрание какво прави? Дискутира, дава някакви препоръки и догодина пак същото. Благодаря.
Ако има въпроси, ще отговоря. Но след малко ще помоля да ме освободите.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, ако имате конкретни въпроси към г-н Миков, заповядайте.
Снежина Маджарова:
Аз искам да задам един въпрос.
Г-н Миков, по отношение на отчетите и докладите аз напълно подкрепям Вашите предложения. Единствено в § 1 относно текста:
„Докладите и становищата на другите комисии могат да се представят и в резюме.”
За мен като че ли има известна неяснота в този израз и по-специално в думата „резюме”. Аз съм от тези, които четат докладите, които се представят по законопроектите и виждам различен подход в изписването на докладите от различните комисии. Обикновено в някои се отразяват предложенията или примерно възраженията на народните представители по конкретния законопроект или по отделни текстове от законопроекта, но в други не се отразяват. Дава се съвсем общо картината от дискусията в комисията. И всъщност доста са неясни.
А този израз, който в момента виждам във Вашето предложение, за мен е още по-неясен. Какво означава „резюме”. Какво би трябвало да включва този доклад. Според мен, може би трябва да се прецизира този израз. Да включва изказаните различни мнения, или становища, или възражения. Резюме? Примерно, да се повтарят изрази като „взеха отношение народните представители еди-кой си и еди-кой си” или „присъстваха представители на тази и тази браншова организация” някак си не казва нищо. В тази връзка ми е предложението да се помисли за някаква конкретизация. Може би за по-различен израз или под кратка диктовка председателят на състава записва най-важното от изложените мнения и становища, т.е. най-важното да бъде отразено в доклада. Все пак тези доклади имат своето значение, защото ние не сме присъствали на заседанията на комисиите.
Предс. Христо Бисеров:
Г-жа Десислава Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, нямам въпрос, а по-скоро ще изразя подкрепа към предложението на г-н Миков и по отношение на § 1. Смятам, че е безспорно, че понякога докладите не само на водещата, но и на съпътстващите комисии са със съдържание, което е крайно неинтересно и повтарящо се за Народното събрание. Наистина безспорно е, че присъствието на определени браншови организации или различни представители на министерства, изброени поименно не интересуват народните представители. Най-важното е да се чуе становището на народните представители, особено при различни мнения. Затова го подкрепям.
По отношение на следващите параграфи за докладите и отчетите за дейността на различни органи, считам, че наистина е добре да се помисли при ситуация, при която те биват отхвърлени, както и да се изложат мотиви. Но считам, че това по никакъв начин не решава въпроса с бъдещите действия на тези органи, освен ако не запишем, че ще изискваме нов доклад в някакъв срок с някакви мерки. И веднага ще ви дам пример. Докладът за отчета на Здравната каса и отчета за дейността през 2011 г. през 2012 г. беше приет през 2013 г. от Комисията по здравеопазване. След като 41-то Народно събрание се разпусна този доклад не беше подлаган на обсъждане и гласуване в пленарна зала. Сега отново влезе за разглеждане в Комисията по здравеопазване доклад, който вече е обсъждан и който вече е гласуван и Комисията по здравеопазване го отхвърли, защото има различен състав на мнозинството. На практика нищо не произтича от това, че този доклад е отхвърлен.
Дори и в момента да има доклад за състоянието на бюджета на Здравната каса за 2012 г. това нищо няма да промени, ако не бъдат заложени в текстовете към правилника някакви допълнителни изисквания към тези органи. Аз считам, че по-дълъг срок за представянето на тези доклади, мотиви от пленарна зала към тях и допълнителни изисквания донякъде ще решат или поне ще набележат първо проблемите, а и начините за тяхното решаване.
Но безспорно е, че има доклади, които не предизвикват никакъв интерес в пленарна зала и особено в кратък срок, в който се разглеждат такива доклади – 6 месеца, или 1 година, просто представляват затруднение и за ръководството на Народното събрание и за програмата на Народното събрание и за пленарна зала. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Радев, имате думата.
Емил Радев:
Уважаеми колеги, аз подкрепям и трите параграфа на предложението. Първият е безспорен.
Що се касае до § 2 и § 3 само нещо техническо искам да отбележа.
Какво става, когато ресорната комисия приеме доклада, с две думи има положително решение и в момента на гласуване на доклада в пленарна зала се окаже, че той не се приема. В този случай кой на практика ще приеме мотивите. Трябва да се намери техническо решение тук.
Второ, в новия чл. 86а, г-н Миков, това което казвате, че Народното събрание е затрупано с доклади. Когато дадем възможността 1/5 от народните представители по предложение на парламентарните комисии, ние можем да се вкараме в още една лавина от доклади по дадени въпроси, които ще изядат и ценно парламентарно време. Може би тук трябва да сложим едно ограничение така, както са одитите на Сметната палата – определена бройка за година, примерно, както дадена бройка за година може да възлага Народното събрание на Сметната палата да прави одити. Защото, ако започне да се използва похвата за още един тип парламентарен контрол, какъвто е към министрите, бих казал, че в даден момент голяма част от времето на Народното събрание ще бъде изядено точно от разглеждане на такива доклади и оттам нататък дебати по самите въпроси.
Така че смятам, че и тук трябва да намерим някакво решение, с което да не се дава право да се злоупотребява с този механизъм.
Предс. Христо Бисеров:
Г-жа Цачева иска думата. Заповядайте.
Цецка Цачева:
Г-н Председател,
Колеги, аз приемам, че тогава, когато се отхвърля един доклад с решение на Народното събрание, не може просто така дa се отхвърли. Трябва да има нещо. Обаче се опитвам да индивидуализирам една стенограма на Народното събрание и не мога да си обясня къде ще бъдат мотивите и кой ще ги изготви. Ако основната, водещата комисия излиза с предложение за отхвърляне на даден доклад или отчет, в самия доклад ще има мотиви пред проекта за решение за отхвърляне. Но в хипотезата, която разви г-н Радев и която е практика и са се случвали подобни неща – комисията предлага да бъде приет доклада, а пленарната зала го отхвърля, чисто процедурно ние имаме дебати в залата, имаме предложение за отхвърляне на доклада, да не бъде подкрепен и тук, г-н Миков, как си представяте, къде ще бъдат вписани – в стенограмата или в решенията тези мотиви. Това не мога технически да си го представя как би изглеждало. А кой ще ги изготви е съвсем отделен въпрос?
Димитър Лазаров:
В общи линии в тази насока ми беше въпросът в хипотезата, когато една или няколко комисии предлагат да бъде приет доклада, но залата гласува обратното. И тук хипотезата може да се развие. Има изказвания и очевидно мотивите биха се съобразили с тези изказвания. Но, ако няма изказвания, както и това се случва, които не подкрепят доклада, които искат отхвърлянето, но така е гласувала пленарна зала, какви биха били мотивите в този случай. Аз не съм против това предложение. Питам чисто технически как ще стане. Кой ще ги изготви в случая, когато няма изказвания, които са против докладите на комисията, но залата е преценила и така гласува. Това също се е случвало. Говоря, когато има кворум. Когато няма кворум, няма да има решение. По-лесната хипотеза е, когато комисията е предложила да се отхвърли докладът. Очевидно мотивите ще бъдат тези, които са в доклада на комисията. Това е техническият въпрос. И кой ще ги изготви?
И още нещо. Принципно съм съгласен с § 1, макар че може би проблемът е в нееднаквостта или нееднородността на начина на написване на докладите. Всички сме констатирали доклади, които са излишно, излишно подробни. Може би там би било добре да търсим решение.
Предс. Христо Бисеров:
Има думата г-н Миков.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Първо по въпроса за § 1. Изрично е записано, че могат, но ако има голямо настояване, могат да се четат. Но при всички случаи докладите сe изготвят и се раздават на народните представители и се предполага, че всички работят и с четене, а не само със слушане. По никой начин информацията, която идва от комисия, не е ограничена от народните представители. Друг би бил въпросът да се изготвят в резюме. Тук става въпрос само за хипотезата, че се представят в резюме. А „резюме” мисля, че е общо прието. Но, ако намерите по-добра дума, в съкратен вид от рода. „Комисията проведе заседание. Имаше кворум. Взе се следното решение.” За мен това е резюме. Всеки председател на комисия щом е председател на комисия може да направи резюме на един доклад. Въпросът с резюметата сигурно се изучава в гимназията. Карат сега децата да пишат по-кратко. Къс преразказ. Дали ще включи резултата, дали ще каже, че е слушал пет синдиката и три неправителствени организации. Председателят на комисията ще прецени, на него оставяме това. Не бива, според мен, изрично да се записва съдържанието на резюмето. Тази дума е позната на българския език. Мисля, че е достатъчно ясен текстът.
Вторият въпрос е по-интересен, защото и г-жа Атанасова, и г-жа Цачева, и г-н Лазаров говориха.
Чл. 84 на Конституцията, уважаеми народни представители, казва, че Народното събрание изслушва и приема доклади за дейността на органите. Хипотезата на не приемане Конституцията не я предвижда. И Народното събрание нарушава Конституцията, когато гласува против или всички различни други форми.
Янаки Стоилов:
Като пише, че Народното събрание приема закони, не значи че само положително гласува!
Михаил Миков:
Съгласен съм, но по-скоро идеята на Конституцията е била такава.
Същото е и положението с т. 16, но тя не е засегната тук, защото там нещата са по-деликатни. Нека по отношение на тях да остане сегашната процедура, защото ще започнат обвиненията, че те искат да се месят в съдебната власт, ще има един вой, едно плакане, живо чудо! Тук става въпрос за тези, които не са съдебна власт, които представят доклади. Развитието на процедурата показва, че има решение за отхвърляне на доклада. Кой ще мотивира? Всеки може да предложи и тези мотиви да влязат като част от решението. Всеки може! Аз смятам, че е разумно този, който предлага да се отхвърли едно решение.
Тази работа с тайното отхвърляне, без дискусия, някак си не подхожда на парламента. Мълчаливо, някак си влиза един доклад, доклад от комисията и парламентът гласува против. Все пак парламентът е публично място и като се отхвърля един доклад, трябва да излезе и да каже заради какво: първо, второ, трето и т.н. Може да се потърси някакво технологично решение, но смятам, че не е необходимо да го разписваме как се оформят мотивите на отхвърлянето. В краен случай мотивите се вземат от изказаните мнения в пленарна зала. Другото означава, че парламентът без мотиви взима някакво решение, което е злепоставящо за парламента. Не казвам, че е невъзможно. Има такива случаи, когато човек гласува по даден начин и не смее да каже защо гласува така. Не смятам, че това трябва да е правилото.
Въпросът чисто технически кой ще изложи мотивите – този, който настоява за това.
Г-н Радев, по отношение на колко народни представители. Аз не възразявам да се дискутира въпроса за 1/3, за ½.
Емил Радев:
Въпросът беше колко пъти могат да упражнят това право за една година?
Михаил Миков:
Аз по-скоро смятам, че е добре да се ограничава като тежест на представителството, отколкото периодичността. Може да възникне публичен проблем, публичен скандал свързан с работата на орган и Народното събрание ще каже: Извинявайте, скъпи граждани, ние тази година си изчерпахме квотите да изискваме доклад.
А иначе броят народни представители, ако искате, да го направим 1/3 – да е по-голямо, за да е видима важността на това нещо. Аз съм взел 1/5 по аналогия от проекта за решение (48). Ако смятаме, че ще се запушим с много искания, да го направим 1/3 (80 души) – постижимо мнозинство, но това ще вдигне тежестта. Ако видим, че за половин или една година се запушим с доклади и те висят постоянно, дайте тогава да го направим 1/3, за да намалим цедката. Но в никакъв случай да не е лимитиран брой годишно. Защото Народното събрание ще може да реагира, когато има някакъв обществен проблем по отношение дейността на тези органи, за които ние сега казваме: Чакаме догодина да дойдат на доклад, ние ще гласуваме против и какво. Догодина всички вече са забравили какъв е бил проблемът предишната година. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, ако искате да довършим темата, или да се върнем на предишните два проекта. Кажете.
Цецка Цачева:
Аз имам предложение. Предлагам да ги приемем така. Да видим практиката какво ще покаже. Винаги можем в този порядък да променим Правилника.
Предс. Христо Бисеров:
Още повече, че работата с мотивите не е проблем. Защото, ако комисията е предложила да се приеме, а Народното събрание отхвърли проекта за решение на комисията, това не означава още, че това е проект на решение за не приемане на доклада. И тогава остава отворена опцията вносителите на хипотезата за отхвърляне да си внесат писмено предложение с мотиви за решение за отхвърлянето.
Цецка Цачева:
Приемам този аргумент, г-н Бисеров. Съжалявам, че г-н Миков излезе. Дали с мотиви или без мотиви, какво ще постигнем в работата на този орган, когато ние сме изслушали отчета, доклада и пр. Това е въпросът - за резултата? Но тъй като действително има проблем, затова си позволих да предложа да ги подкрепим в този вид предложенията, да видим какво ще се получи.
Емил Радев:
Моите опасения бяха, че тук се пише като императивна норма. „Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си.” В императивен порядък е.
Мая Манолова:
Наистина вашата забележка е основателна, защото практиката показва, че има доклади, които не се приемат от пленарна зала. Не искам сега да акцентирам на другото, което искам да поставя на вашето внимание, че може всички да гласуват „за”, но ако не се постигне кворумът, също няма прието решение. Тогава в такива случаи? Нека да използваме предложената ваша процедура тези, които са против или не подкрепят въпросното решение, да внесат проект за решение, с което да мотивират защо не подкрепят този доклад. Мисля, че е смислено и в крайна сметка решава въпроса.
Предс. Христо Бисеров:
Нали обсъждаме решението, внесено от г-н Миков? (Да.) Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Г-н Председател, само един кратък коментар.
Г-жо Манолова, принципно аз също подкрепям, но ви дадох конкретен пример от нещо, което се случи преди две седмици. Докладът за Здравната каса за 2012 г. Здравната комисия отхвърли вече приет доклад пак през 2013 г., защото има различно мнозинство. Сега и в пленарно заседание да се разглежда и отново да го отхвърли Народното събрание, какво от това? Д-р Цеков, който е бил управител на Здравната каса в този период, вече не е. Ще задължим г-жа Румяна Тодорова да има нов доклад, да се съобрази с мотивите? Според мен, в този случай трябва да се помисли повече. А иначе изобщо няма да се въздържа да подкрепя предложението на г-н Миков, но мисля, че то няма да доведе до нищо съществено като промяна в работата на тези органи.
Филип Попов:
Аз предлагам да преминем към гласуване. Видимо има консенсус по това предложение.
Мая Манолова:
Които не подкрепят доклада могат да подготвят алтернативен проект за зала с мотиви против.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, ако искате да се ориентираме към гласуване, все пак трябва да ви предложа текста с редакционните поправки и някои размествания, защото систематичното място би трябвало да е малко по-различно. Тоест искам да предложа една цялостна нова редакция на чл. 86, за да може от формална гледна точка така да е внесено.
По предложението за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 354-02-139, внесено от г-н Михаил Миков, предлагам следната редакция.
§ 1. В чл. 76, ал. 3 се създава изречение второ.
„Докладите и становищата на другите комисии могат да се представят и в резюме.”
§ 2. Чл. 86 се изменя така:
„Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и т. 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.
(2) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, доколкото в закон не е определен друг срок.
(3) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната постоянна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 73, ал. 3.
(4) Постоянната комисия обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
(5) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание, но не по-късно от три месеца.
(6) Докладът по ал. 1 се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
(7) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията.
(8) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки.
(9) Предложенията на народните представители по ал. 7 се гласуват по реда на чл. 65.
(10) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си и може да определи представянето на нов доклад в по-кратък срок.”
§ 3. Създава се чл. 86а:
„Чл. 86а. (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на постоянните комисии или на една пета от народните представители.
(2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода за който се отнася докладът и срокът за неговото представяне.
(3) Обсъждането на доклада по ал. 1 се извършва по реда на чл. 86.”
Изчетох го за прецизност. Иначе няма промени. Има разместване на систематичното място на алинеите. Има редакционни промени. Думата „отчет” се заменя с „доклад”. Има технически поправки. Но щом искате, ще ви го раздадем.
Смиляна Кръстева:
Имам една бележка по редакцията на ал. 5.
„(5) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание, но не по-късно от три месеца.”
Установявайки тримесечният срок като краен срок за внасяне на този доклад, в него се включва и едномесечният срок. Не се ли натоварва текстът така – „в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание, но не по-късно от три месеца.”?
Предс. Христо Бисеров:
Има срок за внасяне и срок за разглеждане. Още повече, че сроковете са инструктивни. Този един месец влиза ли в трите месеца? Според мен, влиза.
Янаки Стоилов:
Ако едното беше се внася в срок до един месец и се разглежда не по-късно от три месеца, да, но те и двете са ориентирани към внасянето.
Предс. Христо Бисеров:
Да, това е добре. Текстът става:
„(5) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от три месеца.”
Г-н Радев иска думата.
Емил Радев:
В чл. 86а, ал. 1 като казваме „по предложение на постоянните комисии” това е самата комисия, водеща по разглеждането на доклада или всяка една постоянна комисия може да го прави. Може би съответната комисия или ресорната. Защото така записан текстът значи, че всяка една постоянна комисия може да го прави.
Предс. Христо Бисеров:
Може да са повече. Съответните или съответната?
Докато изчакваме да се раздаде редакцията на текста, който ви прочетох, да се върнем към предложенията на колегите от Атака.
Г-н Стоилов заяви изказване. След това г-жа Манолова.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, от двата проекта аз ще предложа на вашето внимание известна промяна в първия от проектите (№ 354-02-68), където се предала да се създаде нова ал. 2.
„(2) Народното събрание не поема допълнителни разходи на народен представител при неоправдано отсъствие от 3 поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец.”
Според мен, решението, което е обосновано, трябва да бъде:
„Народното събрание не поема повече от две трети от допълнителни разходи”, защото санкцията, която се налага за отсъствията е съответно в размер на 2/3 от месечното възнаграждение. Тогава се предполага, че тези хора нямат основание да получат размерната част от допълнителното възнаграждение.
Така че това е за мен обоснованото решение при прилагането на един и същи критерий – от допълнителните средства се поемат не повече от една трета.
По отношение на другото им предложение във втория проект за решение, според мен, той е прекомерен и не е оправдано. Защото при нормалната работа и натоварване на парламента, за един месец той провежда 12 пленарни заседания. Ако отсъстват една седмица, те не могат да получат повече от една трета от месечното възнаграждение. Но може да са участвали във всички останали седмици. Поради тази причина като че ли е прекомерно това решение. Не знам дали решаваме въпроса с неучастието в комисиите, но мисля, че приемането на корекцията в първото решение, е това, което може да бъде обосновано.
За да не вземам повече думата, г-н Председател, след малко ще гласуваме предложението на г-н Миков, което вече беше дискутирано, но имам предложение за последния проект.
По последният проект на г-жа Манолова и Вашия (№ 354-02-140) правя предложение, че е по-добре да го отложим днес. Не само поради формалната причина, че е внесен на днешна дата, но той поражда повече въпроси за конкуренцията между дейността на постоянните комисии, които би следвало да контролират регулаторните органи. Не искам да влизам по съществото на дискусията. Бих искал да знам дали има склонност да се отложи този проект за решение, тъй като мисля, че се нуждае от допълнително обсъждане. За нас това е нова идея.
Предс. Христо Бисеров:
Да го изваждаме от дневния ред, без мотиви, мисля, че не е редно. Мисля, че е по-добре да се изкажем и по този проект.
Продължаваме с проекта за решение на колегите от Атака.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Тъй като г-жа Манолова каза, че ще прави конкретно предложение, ако може преди това аз да задам въпросите си.
Уважаеми г-н Председател, в мотивите на внесените два проекта за решение не видях какво значи „неоправдано отсъствие”. (Пише го в правилника.) Къде го пише в Правилника, колега. В Правилника има чл. 130, в който е казано, „народен представител, на който се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание и от заседание на комисия, предварително уведомява председателя на Народното събрание”.
Искам да разбера кое е оправдано отсъствие и кога са уважителни причините? Това че го пише във финансовите правила, е друга тема.
Това че има една практика председателят на Народното събрание да разписва, че позволява, т.е. съгласил се е, че мотивите да отсъства са уважителни, е друга тема. Защото отделно правилникът казва, че за неуредените въпроси се прилага Кодексът на труда, освен ако не противоречи – несъвместимост с положението на народните представители, за което се изказа и г-жа Цачева.
Това ми беше въпросът – по неуважителни причини – народният представител уведомява и отсъства. Тоест това са уважителни причини. Така е записано в чл. 130, ал. 2. Оправдано или неоправдано ще бъде в този случай отсъствието, когато народният представител е преценил, че са уважителни причините.
Николай Александров:
Ако ми позволите, да отговоря.
В ал. 3 сме записали, че данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване и от стенографските протоколи, което е записано и в правилника.
Другото, което засягате, аз не съм юрист и не мога да ви отговоря юридически на вашите хипотези, но от това, което засегнахте на няколко места, че отсъствията при уважителни причини, което е коренно различно когато народен представител отсъства в рамките на една седмица. И както беше казано, той действително може да подаде заявление по уважителни причини и неговите отсъствия могат да бъдат извинени.
Димитър Лазаров:
Колега, в правилника пише: „народен представител....
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Лазаров, защо прекъсвате? Г-н Лазаров, моля Ви се не прекъсвайте.
Николай Александров:
Да, не прекъсвайте. Вие ми направихте забележка за прекъсването, съответно сега Вие прекъсвате!
Но ние сме записали в проекта за решение откъде ще се вземат данните.
Предс. Христо Бисеров:
Сега е наред г-жа Мая Манолова. Моля ви се, г-н Лазаров, не може да взимате думата след всеки. Не формализирам правилата, но трябва да се изслушваме.
Мая Манолова:
Аз ще взема решение как ще гласувам по предложенията на Атака, като чуя дебата докрай. По-скоро едното от предложенията ми се струва прекомерно. Второто ще го подкрепя.
Искам да направя предложение за един друг състав за санкциониране на народни представители, който фигурираше в правилниците на всички Народни събрания до 41-то – в 40-то, в 39-то и в 38-то и назад, което отпадна в предишния парламент и сега не фигурира в правилника. Може би е и въпрос на недоглеждане от групата, която активно работи върху правилника, но е абсолютно резонно. Даже аз, честно казано, мислех, че в предния парламент и в този има такъв действащ текст, но просто съм го пропуснала.
Предлагам следното.
В чл. 14, където са посочени санкциите за неоправдани отсъствия, да бъде добавен нов състав във вид на ал. 4 със следния текст:
Чл. 14 (4) Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се удържа цялото дневно възнаграждение.”
Аз мислех, че това е действаща норма. Така се прилагаше в 40-то Народно събрание и доста дисциплиниращо се отразяваше на народните представители, които общо взето си изпълняваха задълженията да присъстват в пленарна зала предвид тази санкция. Така че, ще предложа на вашето внимание този текст. Сега ще го размножа и раздам писмено. Може да проверите в правилниците на предишни народни събрания. В 40-то Народно събрание е като чл. 12, ал. 2. на правилника. Хипотезите са различни. Във всеки от правилниците е фигурирало като санкция да се удържат 2/3 от дневното възнаграждение, в други – цялото дневно възнаграждение. Това би могло да се дискутира, но като цяло е резонно да има санкция за тези, които с неприсъствието си в зала провалят пленарни заседания. Благодаря.
Цецка Цачева:
Повдигате изключително интересен въпрос, г-жо Манолова, който безспорно трябва да намери място в нашия правилник. Считам, обаче, че за днес нямаме готовност, още повече, че Вие днес не сте направили предложение по правилника, не сте го включили.
Тук се поставя действително един въпрос, който би могъл да има много различни решения. Примерът, който ще дам, е съвсем скорошен. На 26 септември – денят на проведените, според мнозинството, дебати по внесения вот на недоверие и начина, по който бе обявен кворумът от г-н Председателя Миков, а в същото време народните представители от ГЕРБ имат записано отсъствие за целия ден. Значи ние сме санкционирани на 26 септември, тогава, когато мнозинството твърди, че са проведени дебати, т.е. трябвало е да бъде редовно открито заседанието и да има кворум, в стенограмата е записано, че 207 народни представители присъстват, и в същото време народните представители от ГЕРБ са санкционирани. Давам го този пример, за да докажа твърдението си, че има нужда в нашия правилник да се уредят подобни хипотези, но едва ли в момента, ad hoc, по повод на конкретни предложения на колегите е състоятелно да допълваме тези алинеи.
Предс. Христо Бисеров:
Как са санкционирани?
Цецка Цачева:
Записани са отсъствия и са санкционирани финансово.
Предс. Христо Бисеров:
Няма такава разпоредба.
Цецка Цачева:
Няма такава разпоредба, но проверете какво и как. Но питам аз при положение, че цялата група има отсъствие, как е открито заседанието и как е проведен дебатът по вота на недоверие.
Реплика: Направена е поименна проверка.
Цецка Цачева:
Направена е проверка. Но вижте, колега, стенограмите на 38-то и 39-то или на което искате Народно събрание, в един и същи пленарен ден могат да се правят по няколко поименни проверки, не се взима и не се санкционира или поне така е било до момента. Ако трябва да го променяме за напред, можем да го променим, но с изрична норма в правилника. Не може да си присъствал, да си участвал в кворума, председателят да е отчел, че 207 народни представители са в зала, след което 93 да имат отсъствие за този пленарен ден. Това е non sense.
Мая Манолова:
Нека да бъдем коректни за случилото се на 26 септември. Благодаря Ви. То е един добър пример. На 26 септември има няколко души от ГЕРБ, които нямат санкции – Вие, г-н Димитър Главчев и може би още един народен представител. Те нямат отсъствие и не са санкционирани, защото от стенографския протокол става ясно, че те са взели участие в дебата. Всъщност това е една от хипотезите, която за първи път беше въведена в този правилник по мое настояване. Защото в предишни парламенти съм била в хипотезата, в която не съм успяла да се регистрирам сутринта, или по-точно Вие правехте същото, което прави г-н Миков, нали така. В момента, в който на таблото има 121 прекратявате регистрацията и всъщност се регистрират тези, които са попаднали в числото. Но това е основание, или поне в предния парламент беше, да бъдеш санкциониран или не. Давам пример за един петък, в който аз не успявам да се регистрирам сутринта. Започват дебати в пленарна зала. Дебатите бяха по Закона за гражданската конфискация. Участвам в дебата, спорим с Вас, включително показаха и по медиите разправията, когато Вие водехте заседанието, а аз се изказвах от трибуната, и съвсем случайно аз установявам след една седмица или следващия месец, че в този ден имам регистрирано неизвинено отсъствие. И понеже аз никога не отсъствам, това и Вие го знаете като председател, или в изключително редки случаи, просто хипотезата три дни те няма по неуважителни причини на мен лично ми е необяснима. Защото когато човек е на работа, той е на работа.Три дни неуважително просто няма как да се случи, според мен, на никой работник в България. Само на народните представители и оттам имиджът ни е такъв и рейтингът ни е такъв. Защото това е недопустимо за никой, който е бил в някакви трудово-правни или служебни правоотношения.
Връщам се на същия случай. Тогава разпоредбата беше данните да се взимат от регистрацията и гласуванията. На регистрацията не си се класирал в първите 130, няма гласуване, участвал си в дебата, но ти се води неизвинено отсъствие, макар че медиите са информирали, че си бил в пленарна зала. Доказано е.
Така че по мое настояване тук включихме и стенографските протоколи. И в тези всички случаи, когато няма гласувания, това което правят народните представители е да се регистрират служебно. Тук си, в случай, че не си стигнал да първата регистрация. Това е практика, която не е правила проблеми. И вече се регистрираш с някои от следващите гласувания, водиш се на работа.
Тук обаче говорим за една друга хипотеза и тя съществуваше в 40-то Народно събрание. Признавам си, че в 41-то я бях пропуснала, че липсва. Това е в случаите, в които е направена проверка на кворума. Ти не си бил в зала, нямаш уважителна причина за това и Народното събрание е прекратило своето заседание. Затова аз предлагам точно такъв текст, който е действал във всички народни събрания преди 41-то и който е много ясен. Може да има три проверки на кворума, може да отсъстваш по неуважителни причини, обаче, ако заседанието продължи, не си санкциониран реално, защото си бил преди това в зала, участвал си в дебат, регистрирал си се, гласувал си.
Затова още веднъж искам да прочета текста, а предполагам, че вече ви е и раздаден.
„Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се удържа цялото дневно възнаграждение или две трети от дневното възнаграждение.”
И тогава казусът с вашето санкциониране на 26 септември щеше да бъде много ясен. Санкционират се тези, които стават причина за проваляне на заседанието на Народното събрание. И така е справедливо. Да, има случаи, когато има някакво политическо или друго решение да бъде провалено заседание чрез кворума, но тъй като тази работа е политическа, народният представител си носи последствията от санкцията да не получи дневно възнаграждение. Но, от друга страна, това са пари на данъкоплатците, това е загубено пленарно време, това е неприемане на важни закони. Така че е нормално народните представители, които станат причина за прекратяване поради неуважителни отсъствия от зала на заседания, да понесат санкции.
Цецка Цачева:
Така както пояснихте, конкретната хипотеза ми стана ясна. Но задавам въпрос, ползвайки думите за петъчния ден и контрол. Председателят бърза, кворумът е 121, в залата са повече и не са успели да се регистрират при проверката на кворума. Вървят дебати по закон, който се обсъжда, минава се към парламентарен контрол, няма гласувания, какво се случва с народните представители, които не са успели, а са били в залата, но преди техният глас да бъде отчетен е обявено началото на пленарния ден. И за да бъдем прецизни, нека да разпишем всички възможни хипотези, а да не ги правим на парче. Това е моята идея. И понеже го внасяте ad hoc в момента, нямаме такава готовност. Ние сме се подготвили по предложения, които достатъчно дълго време отлежаха в Правната комисия. Колегите са ги направили преди няколко месеца.
Аз, ако знаех, че днес има възможност да се внесат в Деловодството и към предварително обявения дневен ред още предложения, има текстове, по които мисля, че е наложително, ако не друго, поне в Правната комисия да проведем някакъв разговор. И такъв е примерът с обявяването на програмата в 18:00 часа във вторник вечерта. Председателят на парламента обявява програмата в 18:00 часа във вторник. Кога да се подготвим ние от опозицията по това, което ще бъде внесено, кога да се проведе заседание на парламентарната група. Това никога не е било по този начин. Никога не е било!
Така че има и други теми в правилника, които, ако не да се променят като решение, прието в пленарна зала, поне да бъдат обсъдени. Поставете се вие на мястото на опозицията. В 18:00 часа във вторник научаваме обикновено и да 7 часа вечерта четем проекта за дневен ред. Ние не знаем темите, които ще бъдат обсъждани през седмицата. За каква подготовка става дума? Винаги е било в един по-начален час да се обяви програмата, да се види проектопрограмата и представителите от мнозинството и от опозицията да си направят преценка. Това го давам само като пример, че ако знаех, че в днешния ден след обявен дневен ред, ще се разглеждат и други предложения за промени в правилника, да бяхме направили и ние предложения, защото има въпиеща нужда.
Затова предлагам да се концентрираме върху тези проекти, които са включени в дневния ред, да обсъждаме тях. Отворени сме. Аз лично считам, че има резон в това, което предлага г-жа Мая Манолова, но да го оставим за една следваща промяна в правилника.
Мая Манолова:
Аз предлагам да го подложим на гласуване, защото за разлика от хипотезите, които Вие предлагате, те са извън обхвата на предложените проекти за изменения в правилника.
Предложението, което аз правя, е в обхвата на предложенията на народните представители от Атака, които предвиждат санкции за неоправдани отсъствия от зала. Аз предложих нова алинея и ще държа да бъде гласувана. Защото, пак казвам, направеното от мен предложение е в обхвата на проекта на решение на Атака, в темата е и е допълващо.
Освен това е предложение, което е съществувало във всички досегашни правилници, което дава яснота затова как се налагат санкциите в парламента.
Цецка Цачева:
Можем ли да го видим написано като текст.
Мая Манолова.
За справка това ще бъде ал. 4 на чл. 14.
Цецка Цачева:
Дайте да видим как стои в старите правилници. Давате три реда написан текст. Аз откъде да знам, че така е било в 39-то събрание.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Правилникът се приема на едно четене. Според мен, е изключително некоректно, въпреки резонното предложение на г-жа Манолова, което може да търпи и трябва да има обсъждане, задължително е да има обсъждане, да се прави в последния момент. Ако беше на две четения, разбирам да го гласуваме, да има корекции, да няма корекции. Хипотезите могат да бъдат различни. Може цял ден да е имало заседание, да е било удължено и в последните пет минути да бъде провален кворумът. Е значи ли, че поради тази причина трябва да има цяла санкция, или една четвърт санкция. Просто много са хипотезите, за да можем веднага да го приемем това предложение.
Пак казвам, това е на първо четене и е една сериозна санкция, която управляващите искат да налагат. Не искам да политизирам въпроса нататък.
Аз не получих отговор на въпроса „уважителни причини” така, както е записано в правилника, е неоправдано отсъствие. Уважителни ли са причините, ако парламентарната група на ГЕРБ – 97 човека, заяви, уведоми председателя, че са уважителни причини отиването на сесия в Страсбург, да занесе едно писмо на някаква институция. Може да бъде и някъде другаде. В случая въпросът беше сериозно зададен: Уважителни ли са причините? Така е записано в правилника. Народният представител уведомява и отсъства. Ако не уведоми и отсъства, отиваме на чл. 12 или 14 от Финансовите правила – неоправдано отсъствие. Спор няма. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, мисля, че се казаха всички становища и мнения. Не мисля, че сега трябва да навлизаме в допълнително тълкуване на термини, които се съдържат не в един или два правилника.
Направиха се няколко предложения по тази тема, която обсъждаме и нека да преминем към тяхното гласуване. Мисля, че по същество нямаме какво да добавим.
Цецка Цачева:
Г-н Бисеров, ако се подкрепи предложението на г-жа Манолова, това е работа на Ръководството на Народното събрание, защото тези които при поименното преброяване, при проверката на кворума са отсъствали, бъдете сигурни, че ще се получат молби с парафите на ръководствата на парламентарните групи, че са били изпратени на кръгли маси, на срещи и т.н. Така че с този текст по този начин записан Ръководството на парламента, респективно председателят, и вие заместник-председателите си вкарвате страхотен автогол.
Предс. Христо Бисеров:
Г-жо Манолова, понеже сама подсказахте, че санкцията може да бъде 2/3 от дневното възнаграждение, да считам ли, че има и такава хипотеза. Защото аз лично бих подкрепил 2/3 като размер. Все пак, както предложи г-н Стоилов, да не абсолютизираме санкциите.
Тоест предложението на г-жа Манолова да бъде две трети от дневното възнаграждение.
Предложението на колегите от Атака да бъде „не поема повече от една трета от допълнителните разходи.”
Защото разходи се правят не само във връзка със заседанието.
Тоест за тези две предложения можем да се обединим около една такава редакция, ако се обединим изобщо.
И тогава какво става с вашето основно предложение:
„При неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец на народния представител не се изплаща месечното му възнаграждение.”
Тук няма предложения за редакционни поправки.
Колеги, ако искате първо да гласуваме това предложение. (Да.)
Подлагам на гласуване предложението на колегите Монев, Александров и Балабанова за следния текст на чл. 14, ал. 1 от Финансовите правила:
„При неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец на народния представител не се изплаща месечното му възнаграждение.”
Който подкрепя този текст, моля да гласува. Два гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”. Не се приема.
Следващото предложение модифицирано е за ал. 2 на чл. 12.
„(2) Народното събрание не поема повече от една трета от допълнителните разходи на народен представител при неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец.”
Това е предложението на колегите от Атака, модифицирано допълнително на база предложението на г-н Стоилов.
Който подкрепя този текст, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът.
Следващият текст, който го обсъдихме, е за нова ал. 4 в чл. 14. Чета:
„Чл. 14 (4) Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се удържа две трети дневно възнаграждение.”
Който подкрепя този текст, моля да гласува.
Единадесет гласа „за”.
Който е против, моля да гласува. Шест гласа „против”.
Въздържали се? Няма.
Предложението се приема.
Колеги, връщаме се към редакцията по предложението на г-н Миков. Аз вече ви прочетох текста, като само уточняваме в ал. 5, че се разглежда не по-късно от три месеца.
И още едно допълнение „съответната постоянна комисия”.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Единодушно се приема. Благодаря.
Сега да чуем проекта за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 354-02-140, внесен от Мая Манолова и Христо Бисеров, на 30.10.2013 г.
Има думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
В голяма степен част от мотивите на проекта за решение бяха представени от г-н Миков в контекста за необходимостта от парламентарно и гражданско наблюдение върху държавните регулатори – същите, които представят доклади пред Народното събрание. Стоеше хипотезата за създаване на специална парламентарна комисия, която да следи тяхната дейност.
В този ред на мисли, участвайки в подготовката на предложението на г-н Миков, и това, което сме направили с г-н Бисеров, решихме, тъй като би било прекалено разхищение и допълнително раздуване на парламентарните комисии, да не предлагаме създаването на специална парламентарна комисия, която да следи дейността на така наречените „регулатори”, а с една подобна функция да бъде натоварена подкомисия, която, забележете, в мотивите сме описали и обхвата на дейността, която ще извършва, а именно да следи дейността на органите и да организира публични обсъждания по важни теми, свързани с изпълнението на правомощията на тези регулатори.
В процеса на работата в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения искам да ви кажа, че една голяма част от проблемите на българските граждани са свързани именно с работата на тези регулатори. Тук имам предвид не само ДКЕВР, тъй като за ДКЕВР има специална подкомисия, която се занимава с неговата дейност, това са Комисията по защита на потребителите, Комисията по дискриминация, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията по финансов надзор и пр., които създават реални проблеми в една голяма част на гражданите. Многобройните писма и искания за поставяне на теми за обсъждане, за промени в законите са свързани именно с дейността на тези органи.
През миналата седмица проведохме едно заседание заедно с Временната парламентарна комисия за Комисията за конфликт на интереси. Включиха се много граждански организации. Едно от предложенията беше да има една такава комисия, която да следи работата на тези органи. Защото, например, Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси е била много пъти сезирана от гражданите, те са търсили и евентуална защита и от други органи, но в крайна сметка не се е стигало до това някой да вземе отношение и да се произнесе по техните искания.
Така че би било добре без някакъв ангажиращ парламентарен формат да се създаде ангажимент на такава подкомисия, която в резултат на сигнализирането на проблемите, които отнасят до нея българските граждани, да провежда такива публични дискусии по работата на регулаторите и да прави предложения, включително по оптимизиране на тяхната работа, за законодателни промени или за някакви други актове на Народното събрание.
Нарочно дейността на тази подкомисия я предлагаме в толкова деликатна форма, защото е очевидно, че върху тези органи не може да бъде осъществяван в истинския смисъл на думата парламентарен контрол. В случая става дума просто за гражданско и парламентарно наблюдение, което да бъде осъществявано и под формата на обсъждания и дискусии по проблеми, които възникват в дейността на така наречените „регулатори”.
Това по никакъв начин не отнема функциите на парламентарните комисии, които тематично са свързани с работата на един или друг регулатор. Тук акцентът е върху проблемите ,които създават или се случват в работата на тези органи по отношение на българските граждани и една възможност именно чрез тази подкомисия, която е в рамките на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, гражданите, гражданските организации и гражданските движения да поставят такива въпроси, които са свързани с работата на тези държавни регулатори.
Предс. Христо Бисеров:
Имате думата, колеги Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Искам да взема отношение по това предложение именно с това, с което завърши представянето на проекта.
Известна сложност идва от това, че в специализираните комисии се внасят доклади на различните регулаторни органи. В своята компетентност, без това да е изрично записано, те трябва да обсъждат тяхната дейност и в по-голяма или в по-малка степен да наблюдават работата на тези органи. В случая аз разбирам, че това е може би добро като идея, да има освен специализиран и институционален контрол, който върви от постоянните комисии към тези органи, да има и някакво по-широко гражданско участие чрез тази комисия, защото наистина там понякога се поставят въпроси, които са останали без достатъчно убедителен отговор или ненавременен отговор.
Но аз завиждам на самочувствието на тези пет души, които ще трябва да се произнасят по дейността на всички регулаторни органи. Това е една много претенциозна задача, затова преценете как тя ще бъде осъществена. И ако възникне конкуренция между специализираната постоянна комисия, която може да иска едно от тези регулаторни органи като информация, като изслушване и същият процес, който ще развива паралелно и в тази подкомисия?
Аз нямах отговор на всички тези въпроси и ги поставям тук да бъдат разисквани и да се прецени до какво ще доведе едно или друго решение. Благодаря.
Мая Манолова:
Ние сме го написали и в мотивите, за да не се създават някакви подозрения, че тук ще се съсредоточават функции, които са правомощия на други комисии. Според мен, и специализираните комисии нямат никакви правомощия по отношение на тези държавни регулатори, нито по отношение на Комисията за защита на потребителите, нито по отношение на КЗК, нито по отношение на Комисията за защита от дискриминация, нито пък по тази за Конфликт на интереси. Затова и в един момент там просто нямаше не просто контрол, защото парламентарен контрол не може да има, но и никакъв поглед нито на парламента, нито на гражданските организации какво се случва в тези комисии.
Тук не става дума да се искат каквито и да е доклади, да се дават каквито и да оценки. И може би, за да не будим някакви излишни подозрения в една следваща алинея, това би могло да бъде прието като редакция, да кажем, че специализираната подкомисия организира публични обсъждания по проблеми, свързани с осъществяване функциите на държавните регулатори. Да е ясно, че дейността е до това публично да се обсъди. В резултат на обсъждането могат да се направят някакви предложения.
Така или иначе това е една стъпка да има обществото поглед върху това какво се случва. Защото примерно на това обсъждане, което беше на Комисията за конфликт на интереси излязоха наистина факти, които са доста смущаващи.
Янаки Стоилов:
Според мен, това, което се даде като примери, според мен, не са точни, защото Комисията по конкуренция кореспондира с Икономическата комисия. Така че това, че тя не може да изисква от нея информация, че не може да прави изслушване, не е така. А по отношение на всички регулаторни органи ние имаме твърде ограничена власт и затова се прави и другото предложение да има някакво оценяване на техните доклади и т.н.
Предс. Христо Бисеров:
Г-жа Цачева искаше думата. Заповядайте.
Цецка Цачева:
Аз категорично не мога да подкрепя това предложение със следните аргументи.
Първо, тази специализирана подкомисия би трябвало да бъде от някакви свръх компетентни народни представители, които имат познания в редица секторни политики. Освен това ,трябва да бъдат натоварени да следят дейността на подобни органи, за които г-жа Манолова счита, (че няма достатъчно наблюдение. Един простичък пример. В Комисията по енергетика изслушваме ДКЕВР. Няколко пъти правим това, много аргументирано, но след това гражданите искат и те да ги изслушат. В Комисията по енергетика присъстват граждани, неправителствени организации – всички тези, които се интересуват и имат отношение по тези въпроси. След това обаче тази свръх специализирана подкомисия втори път започва изслушване и се поставя въпроса какво от това.
Колеги, аз поставям другия по-голям въпрос, който е не само по тази тема, а изобщо за ролята и мястото на неправителствените организации в работата на Народното събрание. Защото по начина, по който сме го подкарали, ние заличаваме основната разлика между политическа партия и неправителствена организация. Неправителствените организации се различават категорично от това. Те не могат да участват в политическия живот. А това, което правим ние в момента, по един или друг начин, разбирам колко е модерно, разбирам колко е харизматично, разбирам колко е угодно. Обаче нека да се замислим за институцията и авторитета на Народното събрание.
Така че с една такава подкомисия и то в конкретната постоянна комисия, аз считам, че направим един „Франкенщайн”, от който след това нямаме полезен изход.
Така че аз няма да подкрепя предложението. Съжалявам. Налага ми се да изляза.
Предс. Христо Бисеров.
Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Аз поисках думата, но вече се колебая дали да не оттегля изказването си. Исках да направя реплика на г-н Стоилов относно смисъла.
Смисълът е ясно какъв е. Смисълът е, ще го кажа в кавички „вентилационен”. Трябва да има комуникационна връзка между институцията и между гражданското общество. Въпросът обаче е доколко ще е ефективна? И дали няма да се обърне против намерението и против целта? Защото тази подкомисия ще има едни и същи абонирани слушатели, както в голяма част всички подобни формати имат едни и същи слушатели.
Освен това, като възникнат такова множество подкомисии, тук г-н Стоилов беше прав, възниква проблема с координацията. Ако тази подкомисия е достатъчно разумна само да слуша и да поддържа комуникацията, но тя нищо няма да може да направи, защото ще трябва да отиде в другата подкомисия – енергийната, където е ДКЕВР, и да даде някаква задача или да поиска някакъв отговор. Респективно другата подкомисия ще каже ние сме материално най-компетентни и там където вие въобще си говорите с гражданите, ние този въпрос много добре го знаем.
На мен ми липсва координационната връзка между толкова подкомисии, а специално случаят за ДКЕВР, а тук се спомена и за КФН, където е категорично. Специално за ДКЕВР е редно да бъде не подкомисия на Енергийната комисия, а цялата енергийна комисия.
Мая Манолова:
Аз отново искам да кажа каква е идеята за създаването на тази подкомисия и изобщо да ви припомня каква беше идеята със създаването на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Аз съжалявам, че тръгна г-жа Цачева, но абсолютно не съм съгласна с нея, защото един от начините като цяло да бъде повишен авторитета на парламента, хората да имат интерес от това какво се случва там, е възможността да участват в неговата работа. И гражданската комисия е една от тези възможности. Даже искам да дам един конкретен пример за ДКЕВР. Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения направи едно публично обсъждане заедно с Комисията по енергетика в момента в който гръмна проблема за повишените сметки за ток преди месец време, след като беше обявено пет процентно намаление. Оказва се, че граждани звънят в медиите, че всъщност са им по-високи сметките. Проблемът имаше необходимост от изясняване, където гражданите да дойдат, да питат, да им се отговори. В процеса на това обсъждане даже изникна едно интересно решение, което беше приложено след това от ЕРП, те стигнаха до него, че е необходимо фактурите да са еднакви и на трите дружества и да са разбираеми, така че да не се появява този проблем у гражданите. Тоест това е една възможност на гражданските организации да дойдат да кажат какво мислят за работата на независимите регулатори, да си поставям проблемите.
И няма да се съглася, че става дума за едни същи. Защото, например, заседанията на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения освен в интернет се излъчват, което правим отначалото, вървят и по БНТ свят и по информация на самата телевизия ги гледат достатъчен брой хора. Това е една възможност да се популяризира парламентът, да се види, че той е отворен за гражданите и да се види, че тези регулатори, които са на някакъв пиедестал. Аз искам да питам колко пъти Икономическата комисия се е занимавала се е занимавала с Комисията за защита на конкуренцията. Аз въобще подлагам на съмнение, че това се е случвало когато и да е. Икономическата комисия е достатъчно ангажирана. Колко пъти се е занимавала с Комисията за защита на потребителите? Според мен, изобщо не и никога няма да се занимава.
Предс. Христо Бисеров:
Аз понеже съм вносител, искам да намеря баланса, че има нужда. Аз съм дълбоко убеден, че този „ветилатор” трябва да работи. Защото е полезен, защото наистина тези заседания се наблюдават от обществото. Вярно е, че присъстват ограничен брой хора, обаче през медиите се наблюдава дейността.
Ако искате да избегнем това опасение, че пет гениални колеги ще се занимават с тези въпроси, просто да натоварим с тази функция цялата комисия, където вече става въпрос за сериозно представителство по трима души от всяка парламентарна група. И тогава този запис ще го направим не в чл. 23, а ще го направим в чл. 36, ал. 1, където са функциите на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. И тогава след първия абзац, ще сложим още един абзац, който е съдържателно този и той може да звучи така:
„Осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез провеждане на публични обсъждания.”
Ясно е, че това е обсъждане. Ясно е, че е наблюдение. Ясно е, че е от цялата комисия.
По този начин не влизаме в идеята, като първо казваме, че няма да е малък орган, второ, става въпрос за обсъждания и трето, не се очакват решения от комисията по въпросите. По този начин срещаме на едно място гражданския интерес и работата на парламента.
Мисля, че такава редакция би намерила сечението.
А комисията как ще си организира работата е друг въпрос. И точно тези Ваши реплики, г-н Кирилов, ме подтикнаха да потърсим това решение.
Пак повтарям:
„Комисията осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез провеждане на публични обсъждания.”
В тази комисия няма законодателна дейност. Ако имаше закони?
Мая Манолова:
Но от друга страна, е най-важната, защото хората се чувстват съпричастни, значими, участват в процеса, раждат се идеи. Например, в резултат на последното обсъждане по работата на Комисията за конфликт на интереси в момента ние подготвяме в резултат на предложенията законопроект, който ще внесем в четвъртък. Ние сме готови. Всичко, което се каза там, е достатъчно основание за законодателна инициатива, която в момента имам претенциите да е достатъчно стойностна. Вие ще я преценявате. Тоест това не са някакви безплодни разговори. От тях произтичат неща – дали законопроект, дали някакви промени в работата на регулатора, дали някакви решения какво да направят.
Предс. Христо Бисеров:
Плюс това тези обсъждания не са само за членовете на комисията. Всеки народен представител има право да участва в заседанията на всички комисии, когато има интерес. Просто там е едно място, където се чуват в малко по-свободна форма всякакви оценки, всякакви коментари.
Г-жа Заякова искаше думата. Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Моите съображения, които искам да кажа. Целта ми е ясна. Аз присъствах на това съвместно обсъждане на двете комисии. Оттам дойде и тяхното предложение за създаването на такъв постоянно действащ, наблюдаващ орган. Но опасенията ми бяха, че такава формулировка не дава параметрите на компетенциите на една такава комисия. Ще дам пример с адвокатската ни работа. Колкото повече обясняваш на един клиент, той толкова повече влиза в страховете си и започва претенции, което може да се получи и с гражданските организации. Допускаш ли ги донякъде, те вече искат повече и повече без експертно виждане.
Но тази формулировка, която сега направихме, вече тя конкретизира точно в какво ще се състоят компетенциите на тази комисия. И съм напълно съгласна с това предложение на г-н Бисеров.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на комисията, която два пъти ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Няма. Приема се. Благодаря.
Закривам заседанието.


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Хамид Хамид