Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 16



Днес, 06.11.2013 г., сряда, от 16:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Зинаида Златанова, министър на правосъдието и заместник-министър председател и Миглена Ранкова, дирекция „Бюджет и финанси” в МП; от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” – Светла Бояджиева, главен експерт и Ася Първанова, старши експерт; от Върховния касационен съд – проф. Лазар Груев, председател; от Висшия съдебен съвет – Светла Петкова, за представляващ ВСС, Михаил Кожарев, председател на Комисията по бюджет и финанси към ВСС, Каролина Неделчева, член и Румен Георгиев, член; Ясен Тодоров, председател на комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” към ВСС и Маргарита Радкова, директор на дирекция „Бюджет и финанси”; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Светлана Бошнакова, инспектор, Красимира Николова, главен счетоводител и Биляна Райчинова, експерт.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Хамид Хамид, заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
Председателстващ Хамид Хамид:
Добър ден. Добре дошли на заседанието на Комисията по правни въпроси, което днес ще водя аз по силата на правилника и по волята на Председателя на Народното събрание.
Ще ви представя проекта за дневен ред за днес:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г.
2. Отправяне на актуални въпроси към г-жа Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения за дневен ред? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председателстващ, аз не виждам министъра на правосъдието. (Всеки момент ще дойде.) Дано да е така. Защото неколкократно провеждаме заседания по важни въпроси, които касаят и Министерството на правосъдието, в нейно отсъствие и сега предлагам, ако не дойде министърът на правосъдието (в момента все още я няма) да не започва заседанието. В момента не е въпросът до блиц-контрола, а гледаме бюджета за 2014 г. Да отложим заседанието, докато не дойде министърът на правосъдието. Иначе е просто безсмислено да гледаме бюджета на Министерството на правосъдието, на Висшия съдебен съвет в отсъствие на представителя на изпълнителната власт – Министърът на правосъдието. Вече чакахме половин час. Ако трябва, ще изчакаме още половин час. Ако не дойде, да отложим заседанието. Благодаря ви.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Лазаров. Приемам забележката. Имам уверението на г-жа Златанова, че ще присъства на днешното заседание. Всеки момент ще дойде. Да дадем думата на представителите на Висшия съдебен съвет, докато изчакваме г-жа Златанова.
Димитър Лазаров:
Бюджетът се внася от Министерския съвет, а не от представителите на Висшия съдебен съвет и не виждам нищо по-нормално от това министърът на правосъдието да обоснове предложения бюджет.
Янаки Стоилов:
Висшият съдебен съвет е изработил свой проект за бюджет. Вярно е, че бюджетът се внася от правителството, но да чуем това, което те предлагат. Аз допускам, че на г-жа Златанова й е известно това, но ние не го представяме заради нея.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, има ли други предложения за дневния ред, който ви предложих преди забележката на г-н Лазаров. Няма.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.
По първа точка – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г.
За да не губим повече време, все пак предлагам да изслушаме представителите на Висшия съдебен съвет, докато дойде вицепремиерът.
Колеги, нека все пак да чуем представителя на Висшия съдебен съвет. Заповядайте.
Михаил Кожарев:
Аз съм Михаил Кожарев, председател на Комисията по бюджет и финанси към Висшия съдебен съвет.
Преди да изложа съображенията на Висшия съдебен съвет, свързани с проектобюджета за 2014 г. само искам да отбележа, че тук присъстват още двама души от Висшия съдебен съвет, а именно г-жа Лилия Ковачева и г-жа Галина Карагьозова.
Колкото до нашия проект, той, за съжаление, не е възприет със становището на Министерския съвет и с това искам да започна, а не само със съответните цифри.
Ние направихме една ретроспекция на бюджета на съдебната власт какъвто е гласуван през предходните години и в резултат на това стигнахме до следните цифри. В последните години – от 2008 г. досега, субсидията по бюджета на съдебната власт (става въпрос за държавната субсидия) е намалена с 69 300 000 лв., а размерът на собствените приходи е увеличен с 88 000 000 лв. За нас това означава, че държавата в последните пет години дава все по-малко и по-малко пари за правосъдие.
Колкото до конкретните измерения на проектобюджета ни, съпоставени с тези на Министерския съвет в неговото становище, то разходната част на предложението на Висшия съдебен съвет е 543 522 000 лв., а в становището на Министерския съвет е 434 000 000 лв., т.е. това е една разлика от 100 522 000 лв. В същото време приходната част на Висшия съдебен съвет е същата каквато беше през 2012 г., а именно 140 млн. лв. Такова е и становището на Министерския съвет – приходната част е същата – 140 млн. лв. Ние не казваме, че страдаме от това, че приходната ни част е същата, нито претендираме тази приходна част да бъде намалена, въпреки че социално-икономическите условия в страната са известни в какво състояние са в последните години и въпреки че основната част от приходите на съдебната власт са от държавните такси, събирани от съдилищата. Така че с оглед на това социално-икономическо положение в страната няма как приходната част да бъде увеличавана повече и повече. Ние вече не можем дори и да я преизпълняваме. Миналата година имахме не повече от 3 млн. лв. преизпълнение на приходната част, а за тази година не мога да кажа, че ще я преизпълним дори с един милион. Както ви е известно, приходната част се формираше в повечето случаи от така наречения преходен остатък и по време на бюджетната процедура миналата година той беше към 30 млн. лв. Тези средства бяха включени към бюджета на съдебната власт за 2012 г., защото бюджетът беше гласуван в размер на 404 млн. лв. Като се добавиха тези 30 млн. лв. се получи 434 млн. лв. И всъщност сега, ако се прави сравнение между бюджета така, както е приет от Народното събрание за 2012 г. и предложен в становището на Министерския съвет за 2013 г. на пръв поглед излиза, че имаме едно увеличение от 30 млн. лв., но това не е така, защото бюджетът е абсолютно същият, какъвто е и миналата година. Само че тогава тези 30 млн. лв. бяха последният резерв, останал в съдебната власт. Сега и него го няма.
Разходите са твърде увеличени и то не с неща, които са излишни. Мога само да ви дам пример, че от предложеният от Министерския съвет проектобюджет като становище е 434 млн. лв. разходна част, от които се изваждат капиталовите разходи, които са 4 450 000 лв. остават 428 000 000 лв. за издръжка. В параграф „Персонал” остават 371 000 000 лв., а за 2013 г. са били 380 000 000 лв. Тоест разходите за персонал са намалени. Ако се приеме, че тези разходи са намалени с оглед това, което всички чухме, това което всички разбрахме, че ще се провежда една политика за съкращаване на администрацията, то моля да се отбележи, че в съдебната система няма правило, което да позволява съкращаване на магистрати. Няма такъв текст в Закона за съдебната власт. Ние трета поредна година имаме утвърдена щатна численост, при която свободните бройки, включително и за магистрати, а те са 505 за момента, не са обезпечени със заплати. Досега- през 2013 г., ние успявахме да провеждаме конкурси и да обезпечим съдебната власт с необходимите й кадри като магистрати за сметка на икономии и то такива, каквито вероятно се правят и на много други места в различните сфери при различните първостепенни разпоредители. Но при нас с оглед на изключително малкото средства за издръжка тези икономии бяха за сметка не само на издръжката, а дори и на съществуването на някои от съдебните ни сгради. По отношение на бюджета, предложен от Висшия съдебен съвет всичко това, което го казвам, е обосновано и съществува като цифри. В становището на Министерския съвет не е така.
За 2014 г. се предвижда осигурителният праг да бъде върху 2400 лв. Това не е предвидено в проектобюджета по отношение на вноските за държавно обществено осигуряване и само за тази цел в разходите за персонал са ни необходими 6 млн. лв. Те не са предвидени. В нашия проект са предвидени, но не са предвидено в становището на Министерския съвет.
Получи се едно предложение до Висшия съдебен съвет за финансово-икономическа обосновка и становище по повод изменение на НПК във връзка с въвеждането на съдебния преводач. Необходимите средства за това са 3 млн. лв. Те не са предвидени. Изменението, ако бъде прието, ще трябва да се прави сметка, че правосъдието ще бъде тотално забавено, ако тези средства не бъдат предвидени. Ние не искаме средства за нас самите. Ние искаме средства, които да помагат на гражданите и на правосъдието, за да бъде то бързо. Основните проблеми са свързани с това, че разходната част на нашия бюджет е съобразена, мотивирана и аргументирана изключително и само със законово установени дейности. Това са текстове от Закона за съдебната власт, които ни задължават да провеждаме конкурси, които ни задължават да изплащаме средства за обезщетения, средства за работно облекло, а тези средства не са предвидени в проекта на Министерския съвет. Това сега го казвам по-общо, а в нашето становище, което Висшият съдебен съвет прие със свое решение миналия четвъртък, изпратихме го до Министерския съвет, респективно вероятно и вие го имате, всички тези разходи са обосновани. Смея да твърдя, че в предложението на Висшия съдебен съвет в предложения проектобюджет няма излишни разходи.
Ние не можем повече да се развиваме по този начин екстензивно. Не можем повече да провеждаме конкурси, без да имаме средства за заплати за тези магистрати, които ще бъдат назначени на тези незаети свободни бройки. Миналата година, когато аз говорих по същия начин за проектобюджета в Правната комисия, имаше дебат, свързан с натовареността. Тъй като ние в момента ще направим необходимото (то е вече към своя край), за да приемем решение, с което да определим така наречената „степен на натовареност”, респективно „норма на натовареност”, която ще позволи прекрояване на съдебната карта. С други думи това ще позволи съкращаване на органи на съдебната власт. В момента ще съкратим военни структури. Това са военни прокуратури и военни съдилища. Решението е предстоящо до края на годината. Това, обаче, няма да ни позволи да реализираме такива икономии, които да запълнят така наречената „дупка”, защото изчисленията, които направихме във връзка с тези съкращения, е, че ние не можем да получим повече от 5-6 млн. лв. Това е така, защото една военна структура във Варна, ако бъде закрита, или друго населено място, няма значение къде, то разходите за магистратите ще си останат. Магистратите не могат да бъдат съкратени. Те просто ще бъдат преместени някъде другаде. Ще се спечели или ще се икономисат средства евентуално от издръжка на сгради и от заплати на администрация, като се приспаднат обезщетенията, които трябва да се дадат. И нищо повече! Но разходите за правосъдие ще си останат, защото тези магистрати ще правораздават някъде. Така че там трябва да има нови работни места, трябва да има заплати, обезщетения, там трябва да има и съответните вноски в бюджета за тези лица.
Така че няма как ние с тези средства, които имаме и то най-вече за персонал, да можем да се справим с бюджета си до края на 2014 г.
Завършвам с това, има още много какво да се каже, вероятно и колегите ще ме подкрепят, аз имам още много какво да кажа, но може би няма време, затова ще кажа така. Ние съзнаваме какво ни предстои. Съзнаваме, че средствата в бюджета като цяло на държавата не са никак обнадеждаващи, така че не искаме нещо излишно.
Затова изказваме остро несъгласие срещу становището на Министерския съвет по така предложения от тях проектобюджет на съдебната власт. Завършвам с това, че средствата са ни необходими само за законово установени дейности, визирани в определени текстове в Закона за съдебната власт. Благодаря.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Кожарев. Друг от Висшия съдебен съвет иска ли думата, за да допълни представянето на проекта. Заповядайте.
Каролина Неделчева:
Благодаря. Аз ще бъда кратка. Ще допълня колегата Кожарев само с това, че няма спор и на всички нас ни е ясно като юристи, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен по Конституция и закон и то е така, за да може да гарантира нейната независимост. Няма да теоретизираме.
Обаче, бихме искали да разберем една истина, че от четири години бюджетът на съдебната власт е в едни и същи числа. Не може с тези изключително ниски, редуцирани до санитарния минимум числа, да става съдебна реформа и да се развива съдебната система.
От друга страна, ние сме благодарни и изразяваме задоволството си от последните контакти с министъра на финансите, с което прояви диалогичност и актуализира бюджетната ни субсидия при поискване. За последните 3-4 месеца е увеличена субсидията за Прокуратурата на Република България, например, единият път е с 3 млн. лв., а другият път – с 2.5 млн. лв. и за още около 2.5 млн. лв. утре ще внасяме в Съвета. Не може един бюджет на съдебната власт да бъде нестабилен в този си вид. Тоест да бъде с такива параметри, които предполагат органите на съдебната власт да са подчинени на дискрецията на изпълнителната власт, която ще актуализира при нужда бюджета. Очевидно е, че го доказахме, с така изтичащата година, че реалните, редуцирани на минимум средства, необходими за съдебната власт са поне 450 млн. лв. Предвидената в проекта за бюджет сума от 434 млн. лв., извинявайте, но е крайно недостатъчна.
Съгласни сте, надявам се всички, и с това, че бюджетът на съдебната власт трябва да е в такива параметри, които да обезпечат нормалното функциониране на съдебната система. Защото крайният потребител на правосъдието са гражданите и правовият ред в държавата.
В този смисъл нашият апел е да подкрепите предложеният проект за бюджетът, който по силата на закона е приел като проект по предложен от министъра на правосъдието такъв, за да може да гарантираме функционирането на съдебната ни система. Благодаря.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви. Г-н Лазар Груев от ВКС.
Проф. Лазар Груев:
Г-н Председателстващ,
Уважаеми колеги,
Дами и господа, аз също ще бъда кратък, тъй като за всички денят е сложен, а и проблемът е много сложен и повече хора трябва да се изкажат.
Няма да теоретизирам, но кои са фактите. Защото аз искам да построя моето изказване от гледна точка на някои специфики, свързани със съдилищата и в частност Върховния касационен съд. Каза се, че бюджетът през последните години не е променян, но трябва да сме наясно, че в досегашните бюджети имаше резерви, имаше остатъци, имаше излишъци, които се прехвърляха за следващата година. Само че сега те се стопиха. Следователно при тези редуцирани бюджети досега, но с тази помощ от „натрупаната сланина”, нека така да го нарека, някак си връзвахме нещата.
И сега кои са фактите? Увеличават се или поне се запазват огромният брой на делата. Увеличават се изискванията към съдебната власт, както от обществото, така и от европейските ни партньори и непрекъснато се говори за вина, за качество, за реформа, за по-добро правораздаване, за българските граждани и т.н.
И другото, което се увеличава, е издръжката. В годините и всяка година издръжката й във всичките й проявления нараства. От това какво следва? Следва че се намаляват, при еднакви цифри горе, парите за истинското правораздаване. Тоест за онази специфична за съдебната власт функция, която Конституцията й възлага. Защото ние плащаме на монополите – плащаме за вода, плащаме за парно, плащаме за ток, плащаме всичко това и се намаляват парите за правораздаване. Следователно не можем, а понеже и голяма част от съдилищата са и стопани на сградите, и по техния бюджет върви издръжката, затова говоря от името на всички.
Не можем да си позволим да закупим качествени информационни системи, качествени компютри, трудно се плаща за експертизите, за преводите говори г-н Кожарев, което е и законово изискване. При това положение фактически се намаляват добрите условия и възможности въобще за труда.
И какво следва от това? От това следва, проследете заседанията на Висшия съдебен съвет и разходите през тази година, че се увеличават помощите по СБКО за здраве и за голямо съжаление, често и за погребения. Следователно, ако не се разбере, че нашето изискване, нашата молба, ние знаем, разумни хора сме какво е състоянието на финансите в държавата, в някаква степен да се намерят средства за увеличаване бюджета на съдебната власт и в частност, понеже сме на отделен ред, на Върховния касационен съд, много трудно ние ще можем да изпълняваме своите задължения. Защото, ако говоря само от камбанарията на ВКС, по бюджета на ВКС вървят плащанията за издръжка на цялата Съдебна палата – и на Главния прокурор, и на Главна прокуратура и на апелативните съдилища, и на градския и т.н. При нас е още по-остър този проблем, защото Висшият съдебен съвет проявява пълно разбиране. Аз съм го сезирал на 29 януари 2013 г. и периодически, когато и те намерят някакъв резерв попълват и превеждат - актуализират бюджета на ВКС, но ние не можем вечно да се движим на този ръб. Просто става невъзможно! Става невъзможно да вършим работа. И ако всички тук, които сме юристи, се върнем на някои от решенията на Конституционния съд, ще се види в кои случаи един бюджет е противоконституционен. Не мисля, и не бива да се стига дотам, да правим доводи за това дали осигуреният бюджет дава възможност за функционирането на една власт или на един орган.
Приключвам с разбиране за огромните проблеми, но и с молба за разбиране на нашия патос, с които се обръщаме към вас. Аз знам, че в годините нито веднъж нито една легислатура на Народното събрание не се е съобразила с предложения от Висшия съдебен съвет бюджет. Винаги е приеман този бюджет, който е внасял Министерският съвет с някои корекции. Ако пък вие сте първите, ще бъде историческо решение!
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Груев. Някой друг да иска думата? Заповядайте.
Ясен Тодоров:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Два практически въпроса ще ви поставя:
В края на тази календарна година разходите на съдебната власт ще бъдат около 452 млн. лв. Както г-н Кожарев спомена, в началото на следващата година ще има два нови разхода плюс тези 452 млн. лв. Това са 6 млн. лв. за осигуровки и минимум 3 млн. лв. за съдебни преводи, което прави 461 млн. лв. А е предвиден бюджет 434 млн. лв. За да функционира съдебна система по начина на минимума, по който е функционирала през тази година и през следващата, виждате каква разлика се получава и е необходима.
Второ, Висшият съдебен съвет е поставен пред дилемата дали да нарушава закона, като не обявява конкурси или да обявява конкурси и след това да се чуди какво да прави хората магистрати и външни юристи, които са спечелили тези конкурси. Такъв спор имаше миналата седмица в Съвета. Ние сме задължени по закон да обявим всички свободни щатни бройки и да обявим конкурси за тях. Но свободните 500 бройки не са финансово осигурени. Бюджетната комисия, ръководена от г-н Кожарев, беше против обявяването на конкурсите. Тя ни призоваваше на практика да нарушим закона, но надделя становището на Висшия съдебен съвет, че ние не можем да даваме такъв пример и сме длъжни да обявим конкурсите за запълване на някои от тези 500 свободни щатни бройки. Но ще се стигне до там, че ще има хора, спечелили тези конкурси, които ние няма да можем да ги назначим на практика, защото няма да могат да получават заплати. Благодаря ви.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря. Г-н Кажарев.
Михаил Кожарев:
По-скоро стана следното и това е хубаво да се знае.
Поради този рестриктивен бюджет цяла година преди да бъдат обявени конкурси ние с нашите правила технологично действаме по следния начин. Комисията за предложения и атестации предлага да бъде гласувано предложенията й за определени бройки за провеждане на конкурси, само че то предварително бива съгласувано с Комисията по бюджет и финанси дали има средства. Това не се е случвало досега. Никога при решение на Висшия съдебен съвет за обявяване на конкурси не е поставян този въпрос. За първи път той се постави и какво се получи. Цяла година, тъй като сме задължени да правим конкурси, ние сме ги правили, като сме намирали средства за заплати по най-различни други начини, защото нямаме, както разбрахте, пари за свободните щатни бройки, макар и да са ни утвърдени. И за първи път миналата седмица Бюджетната комисия не че беше против да се провеждат конкурсите, а просто даде становище, че средства за бъдещите магистрати, които биха спечелили тези конкурси и биха били назначени, няма. И сега сме изправени пред един абсурд. Ще бъдат обявени конкурси и вече е решено да бъдат обявени, ще се проведат може би и хората няма да могат да бъдат назначени на работа. Ако ние не ги проведем тези конкурси, бедата ще бъде наистина огромна, защото сме притиснати и от магистратската общност. Защото става въпрос не само за нови бройки, а става въпрос за кариерното израстване на магистратите и за тяхното преместване и повишаване. Ако ги обявим, пък не можем да намерим средства за техните заплати, какво правим с този конкурс, защо сме го открили и защо сме го провели. Това е едно невъзможно положение! Благодаря.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря. Ако сме приключили с Висшия съдебен съвет, ще дам думата на представителя на Министерския съвет. Първо на министъра на правосъдието г-жа Зинаида Златанова. След това ще чуем и представителя на Министерството на финансите.
Зинаида Златанова:
Благодаря Ви, г-н Хамид.
Първо искам много да благодаря на колегите от Висшия съдебен съвет, които в такова голямо мнозинство се отзоваха на моята покана да представим и обсъдим бюджета в Народното събрание заедно. Сигурна съм, че в тази зала няма човек, който да не е загрижен за състоянието на съдебната система. Сигурна съм, че няма някой, който да не иска тя да работи нормално и да не иска гражданите най-вече да са доволни от нея.
Факт е, както каза и проф. Груев, което не е новина и не е ново и се случва при всяка бюджетна процедура, че Министерският съвет намали предложението на Висшия съдебен съвет. Също така е факт, че в сравнение със Закона за държавни бюджет за миналата година и сегашният, който внасяме, бюджетът е повишен с 30 млн. лв.
Това, което аз съм длъжна да кажа като представител на изпълнителната власт и което е известно, но нека да го повторим и за тази аудитория, че разходите на министерствата и ведомствата за следващата година в проекта за държавен бюджет са намалени средно с 12%. Това важи и за Министерството на правосъдието. Изричното ми настояване и пред колегите ми от Министерски съвет и сега настояването ми пред народните представители е, че за бюджета на Министерството на правосъдието ще се справим и няма да повдигам въпрос, макар че 12% е съществено намаление, но смятам, че това увеличение с 30 млн. лв. в сравнение с миналогодишния бюджет за съдебната власт, би трябвало да бъде оставено така. Не само че няма намаление, а пак казвам, има увеличение с 30 млн. лв.
Давам си сметка, че Висшият съдебен съвет с предложението, което е представил за внасяне, е бюджетирал съвсем коректно и добронамерено и професионално тези разходи. Напълно съм убедена, че те са целесъобразни и много необходими, но както казаха и самите колеги от Висшия съдебен съвет, за съжаление, ситуацията в страната е такава, че не можем да си позволим на този етап по-големи разходи от тези, които е предложил Министерският съвет в проекта, който е внесен.
Това, което също е редно да кажа, давайки ви храна за размисъл, специално на народните представители, е нивото на собствените приходи, които си запазват размера от тази година. Трябва да имаме предвид, че нивото на собствените приходи в съдебната власт зависи в голямата си част от размера на съдебните такси. Обща отговорност на Висшия съдебен съвет и на изпълнителната власт и на парламента е дали ще натоварим гражданите с нови допълнителни и големи такси. Защото много голяма част от бюджета на съдебната власт се формира от такси. Моето лично мнение е, че в сегашната икономическа ситуация, в която се намират българските граждани, не можем да си позволим да натоварим техните семейни бюджети с по-високи съдебни такси. Това също моля да се вземе предвид, когато обсъждаме бюджета на съдебната власт. В крайна сметка аз мисля, че е много важно правосъдието да бъде освен качествено и достъпно.
Това е, г-н Председател. Благодаря. Свърших.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-жо Министър. От Министерството на финансите иска ли някой да вземе думата? (Не.) Тогава, колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Екатерина Заякова:
Аз имам един въпрос. Бихте ли ми казали в абсолютна цифра за миналата година каква сума е изплатена за облекло на съдиите. (Ориентировъчно около 20 млн. лв., но това е съгласно закона.) Не мислите ли, че с въвеждането на тогите това перо е без основание и излишно. Просто като становище. В абсолютна цифра е в рамките на една заплата, доколкото ми е известно, които не са малко. Но 20 млн. лв. за облекло, което, според мен, от въвеждането на тогите е един абсолютно излишен разход.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря. Има ли други въпроси. Заповядайте.
Проф. Лазар Груев:
Въпросът с облеклото е въпрос на друга преценка. Но аз искам да ви кажа, че ние също правим онова, което е по силите ни. Например, председателят на ВКС има разход от 0 лева в рамките на годините за командировка, въпреки че пътувам всяка седмица и си плащам от джоба.
Също така 4/5 от минимално определените представителни разходи ще бъдат пренасочени за други дейности в съда, за да могат да се купят някои неща. А 1/5, която е изразходвана, с помощта на представителството на Европейската комисия беше за посрещането на 17 съдии от съда на Европейския съюз. В този смисъл въпросът за облеклото е свързан и с някои други лишения, които ние самите правим.
Екатерина Заякова:
Не ме разбирайте, че се заяждам. Но ако търсим наистина някакво свиване на бюджета, има пера, откъдето могат да се вземат средства, така че да се вмъкнем в рамките на сегашната ситуация на страната и да бъдем солидарни с всички, които понасят кризата. Ако някой се е засегнал, но го казах като един пример, че ако всички заедно предложите такава промяна, ние бихме подкрепили, защото това са 20 млн. лв.
Михаил Кожарев:
Аз ви разбирам, защото при нас този проблем също е обсъждан. Но както чухте преди малко, това е въпрос, уреден със закон. Мислите ли, че е възможно сега, в този момент при гласуването на Закона за бюджет за 2014 г. успоредно с него да бъде гласувана и такава промяна в закона за съдебната власт, че тези пари да отпаднат. Ако смятате, че това е възможно и ако е необходимо, добре. Но в момента, аз лично мисля, че това, като предложение, някак си е несъстоятелно. Извинете! Защото това е идея. Ние имаме не по-малко идеи и то смятаме, че са идеи, които са нови, които досега не са били разработвани, свързани с намаление на разходите на Висшия съдебен съвет, респективно на цялата съдебна власт. И тези идеи са обяснени в така нареченото „становище” по повод предложението на Министерския съвет. Твърде много са. Аз когато се изказах в началото, за да не губим време и защото те са отразени писмено и то в доста голям материал, съм ги спестил при представянето. Но са твърде много и не е свързано само с това. Твърде много неща могат да се направят. Например, за мен и мисля и за колегите ми едно от най-хубавите неща ще бъде прекрояването на съдебната карта. Само че в различните държави, миналата година ние бяхме критикувани, но бяхме току-що започнали работата си във Висшия съдебен съвет, на 3 октомври, а в Правна комисия бяхме някъде в началото на ноември. Още тогава ни беше направена една забележка от ваши колеги, че ние нищо не правим по въпроса за натовареността. Не само че сме направили и не само, че догодина това нещо ще бъде факт, а сме го направили и го правим без пари. За сравнение, в различни други държави – в Германия, и в други високо развити европейски държави, нормата, натоварена с определянето на тази норма е струвала около 32 млн. евро, за да може да се достигне до този извод коя е тя. Това е нещо, изключително сложно, изключително обемно и въпреки всичко ние се стараем и ще го направим. Когато то стане факт, а аз казах преди малко, че това ще стане около средата на следващата година, но ефектът му ще бъде след това, то ние ще трябва да прекроим съдебната карта и ще закрием тези, които не са натоварени. И само един нюанс. Бяхме решили да тръгнем да закриваме един съд. Получи се това стандартно нещо, което всички вие виждате навсякъде в държавата и в момента – заплашени бяхме с блокиране на път от населението. Това няма да го говорим повече, защото е безсмислено и това не решава въпросът на бюджета ни. Но ние не искаме нищо излишно! Наясно сме, че ще постигнем твърде много неща следващите години, които да ни позволят да се оправяме с по-малко средства. Но в момента това някак си няма как да стане.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Колеги, моля ви по-кратки в отговорите и въпроси. Чака ни гласуване. Г-н Лазаров заяви въпрос. След това г-н Стоилов.
Димитър Лазаров:
Позволете ми, г-н Председателю, да отправя въпроса и след това да изразя становище, след като чуя отговора на въпроса.
В момента, възможно е да пропуснах, колко е изпълнението на бюджета по разходите във висшия съдебен съвет в сравнение с гласувания и за каква сметка е. Защото доколкото знам има превишаване.
Михаил Кожарев:
Гласуваният бюджет за 2013 г. е 404 млн. лв. разходна част. По време на текущата година са правени корекции, като в момента имаме изпълнение за 445 млн. лв., а очакваното изпълнение до края на годината ще бъде 452 млн. лв. И това се случва с корекции. Няма как другояче засега да се случи. Министерският съвет чрез искане от Висшия съдебен съвет до МС по процедурата по чл. 34 от закона за устройството на държавния бюджет искаме корекция. Министърът на финансите съгласува, предлага на Министерския съвет и Министерският съвет със свое постановление извършва съответната корекция. Това е работа на парче. Цяла година ние работим така.
Димитър Лазаров:
Благодаря. Всъщност, това, което разбрахме, на практика увеличаване на бюджета няма. защото преходният остатък от 30 млн. лв. влиза в бюджета и аз предполагам, че това увеличение над 404 млн. лв. за настоящата година е за сметка на преходния остатък. Да бъдем реалисти и да казваме цифрите. Това първо.
Второ, още нещо. Всички ние говорим за съдебна реформа. Очакванията към този състав на Висшия съдебен съвет, който започна в края на миналата година, са много високи, но аз не мога да си представя как биха могли да бъдат направени съкращения на административен персонал, дублиращ се в съдилища, които не са натоварени, защото очевидно се върви в тази посока – закриване на магистратури, прокуратура, съд, след като на тези хора трябва да бъдат изплащани някакви обезщетения. Защото няма как те да бъдат съкратени, ако не бъдат изплатени обезщетения. Не зная дали са правени някакви прогнозни разчети колко биха стрували тези съкращения. Може би сега казаното за Варна има някакви прогнозни резултати, но аз мисля, че те не биха били по-малко от няколко милиона за военната прокуратура само. Но ние говорим за натовареност, ние говорим за оптимизиране на съдилищата и административни и другите съдилища, и съответно прокуратурите. Това е новото при сегашната ситуация. Липса на какъвто и да било резерв – този преходен остатък отива в бюджета.
И още нещо, което за мен е най-важното. Практически би трябвало да спрем да говорим за реформа. Защото няма как да бъде направена реформа, няма как да бъдат съкратени административни бройки, говоря административни, не магистратски, ако не бъдат изплатени обезщетения. Нека ясно да си го кажем и да съзнаваме с този бюджет какво ни очаква, въпреки приказките, които тук сме говорили, сигналите, които са подавани от Европа, обещанията, които сме поемали, ангажиментите всъщност да бъде извършена тази реформа, което в крайна сметка опира и до натовареността на магистратите, защото тя очевидно е несправедлива.
Това са двата основни въпроса, върху които ние трябва да се замислим. Благодаря.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-н Председателстващ,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,
Г-жо Министър, аз почти нямам въпроси. Само кратък коментар ще направя, за да обоснова моята позиция.
Разбираеми са проблемите в съдебната власт, в това число и отчасти финансови, но аз се надявам, че те до голяма степен ще намерят решение, като имам предвид положителното отношение на сегашния министър-председател и предишен министър на финансите г-н Орешарски. Даже мога да бъда и конкретен в илюстрацията. Даже това ще бъде постигнато до голяма степен и чрез възможни промени в Преходните и допълнителните разпоредби, които да направят малко по-гъвкава системата на бюджета на съдебната власт – практики, които са използвани. Затова дадоха аргументи представителите на съдебния съвет във връзка с корекции, които са извършени в рамките на финансовата година, защото това трябва да даде възможност за малко по-голяма оперативна гъвкавост с оглед на общите приходи и разходи на целия държавен бюджет.
Казвам това, защото когато се приемаше Законът за съдебната власт, например, аз бях доста по-резервиран по отношение на някои допълнителни възможности, които се дадоха на хората в съдебната администрация. Не говоря, подчертавам, за магистратите, тъй като сериозните държави имат общо взето единни стандарти за хората, които работят в държавата, независимо в кой сектор са. Аз не смятам, че натоварването в съдебната администрация е по-високо, отколкото в някои други сектори, но материалните условия са около два пъти по-добри в сравнение с редица други сектори. Това го казвам, за да сме откровени и да си обясняваме защо така усилено набъбват разходите.
Освен това, ако погледнем в номинално изражение, това което предлага Министерският съвет – Становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт, сравнено със заложения бюджет за 2013 г. е някъде около 7.5% ръст спрямо вече направените от вас разходи така, както се очертават към края на годината, такъв ръст няма да има. Но в същото време и вашето предложение за увеличаване с 30% на бюджета, съгласете се, не може да бъде обосновано, тъй като дайте пример за друг сектор, в който бюджетът да нараства с почти 1/3 за всяка една година. Така че това, мисля, че не се нуждае от коментар и вие също добре го разбирате.
Освен това, трябва да се погледне и вътрешно на разходите, защото тук нямаше коментар от представители на Инспектората, но като че ли в последно време се забелязва известно ограничаване на разходите, което е непропорционално по отношение на различните сектори на съдебната власт. Аз имам такова впечатление. Може да се коментира дали то е достатъчно точно.
По въпроса за съдебната реформа. Аз не смятам, че основният аргумент за съдебната реформа са средствата. Така че, колкото повече средства дадем, толкова по-голяма или по-добра съдебна реформа ще има. Даже в някаква степен тези два проблема – разходи и съдебна реформа, кореспондират, защото в резултат на определени реформи дори могат да се оптимизират разходите. Но пак казвам, увеличението на бюджета на съдебната власт не е доказателство затова каква ще бъде съдебната реформа и мисля, че част от тези промени имат и нефинансов характер. Това също трябва да бъде използвано в по-нататъшните действия.
Поради тези причини, давайки си сметка за всички проблеми и за всички потребности, поставям и въпроса за това, че заложените собствени приходи мисля, че трябва да бъдат изпълнени. Тук няма разминаване между двата проекта.
И, ако направя едно друго сравнение, тъй като преди малко обсъждахме бюджета на външната политика и за Министерството на външните работи, техните собствени приходи вече са достигнали 60% от разходите. Защото и в съдебната сфера и в дипломатическата служба има приходи от потребителите на това, което предоставят тези органи. Аз не казвам, че това е много добър показател. Защото той в някаква степен може да говори и за недостатъчен ангажимент на държавата, но смятам, че не трябва да се подценяват и приходите, които получават отделните ведомства и максимално доброто структуриране на разходите.
Казахте, че не могат да бъдат осъществени изцяло действията по попълването с конкурси. Но за мен би било любопитно, тъй като аз нямам такава информация, от проведените конкурси за външни назначения в съдебната система колко са тези, които са успешни и колко хора са били привлечени с оглед на тази пропорция, която е заложена в закона. Дали в някаква степен и финансовите проблеми, които изтъквате, не са мотив такива хора да не бъдат назначавани, защото все пак при вътрешното движение в системата разходите са по-малко, отколкото при попълването на щатове с външни назначения. Въпреки че, според мен, там има една друга причина, но тя опира до други отношения в съдебната система, които имат изцяло нефинансов характер.
Така че много са проблеми. Предполагам, че с тях ще се сблъскваме и по-нататък в законодателната и в практическата дейност.
Смятам, че това, което сега в по-голяма степен може да бъде направено с оглед на цялостния бюджет и на приоритетите, които са заложени в него, дава основание при първото четене да подкрепим проекта – становището, което дава Министерският съвет, и по-нататък да се търси известно решаване на проблемите, които посочихте по начина, по който предлагам. Благодаря.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-жа Нитова заяви изказване.
Смиляна Нитова:
Уважаема г-жо Министър,
Колеги, дами и господа,
Вярно е, че бюджетът на съдебната власт трябва да бъде в такива параметри, които гарантират нормалната й работа, но да гарантират и качествено правосъдие, каквото е очакването на гражданите от съдебната власт.
Представителят на Висшия съдебен съвет посочи, че бюджетът на съдебната власт в миналите четири години не е променян, със същите параметри почти. Да, но сега, от тази година се предвижда той да бъде увеличен с 30 млн. лв. спрямо 2013 г. (Несъгласие в залата.)
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, моля ви да уважим колегата. Нека да се изкаже.
Смиляна Нитова:
В номинално изражение говоря. Цитирам дословно написаното.
Това показва, че е обърнато внимание да се удовлетворят исканията на съдебната власт с оглед реализиране на съдебната реформа.
Вярно е, че даже и да бъдат удовлетворени исканията, които представя с проекта за бюджет съдебната власт, винаги ще има положителни желания и практики във връзка със съдебната реформа, за които са нужни пари.
Но аз подкрепям становището, изразено от г-жа Заякова, която каза, че съдебната власт също трябва да поеме солидарно тежестите на сегашното състояние на държавата наред с другите отрасли в страната.
Говорихме за прекрояване на съдебната карта, постави се въпроса и за външните кандидати, спечелили конкурсите. Колко са те като бройка, може ли някой да посочи.
Каролина Неделчева:
10-20% от всичките длъжности, но реално като число са не повече от 10-15 човека. Може и 20, но в никакъв случай не повече от 50. Не съм от тази комисия по предложенията. Но нямаме много бройки.
Михаил Кожарев:
Проблемът не е свързан с конкурсите за външно назначаване. Проблемът е свързан изобщо с конкурсите в съдебната система. Те са за преместване и за повишаване, основно за повишаване, т.е. от по-ниско на по-високо ниво. И тъй като когато се организират конкурсите и се гласува да се проведе такъв конкурс, защото е задължително да го проведем по закона, за две-три или четири места, които са в съответната по-горна инстанция, тези хора не са обезпечени със заплати. Местата ги има, имаме утвърдена щатна численост, даже мога да ви кажа в абсолютни цифри как е, сама ще разберете какво се получава. Утвърдената щатна численост на съдебната система е 14623 щатни бройки. Заети са 13823. Останалите са незаети. В тях се включват щатни бройки за магистрати незаети и щатни бройки за съдебна администрация незаети. Не говорим за съдебна администрация. Изобщо не говорим за нея. Говорим обаче за незаетите щатни бройки магистрати – 505. Няма средства за тях. От тези 505 вземаме, ако някой се качи нагоре чрез конкурс. Е как да отиде там, когато няма пари за заплата. Оставете всичко останало. Това е проблемът ни. И ние ако решим нещата с прекрояване на съдебната карта, това е смисълът на реформата, която се стремим да осъществим, това ще се случи чак през 2014 и 2015 г. Това е процесът. Но дотогава за тази година сме изправени пред тази дилема – или няма да провеждаме цяла година конкурси, защото няма как да ги обезпечим с пари тези хора, или ще провеждаме конкурси просто за да се види, че сме ги провели и в крайна сметка хората пак няма да бъдат назначени. Не знаем откъде ще намерим средства за тях. Защото аз в началото се изказах така и това е вярно. Тук има представители на Министерството на финансите и нека да го чуят и те. За персонала средствата са намалени с 9 млн. лв. спрямо 2013 г. Предвиждането е да бъдат намалени с тази сума, което означава, ако говорим за така нареченото 10% съкращение, ние тъй като не можем да съкратим магистрати, няма как, няма го като изискване в Закона за съдебната власт, ще трябва да съкратим 16% администрация, за да достигнем тази сума, за да можем да намалим разходите си по отношение на персонала. О’кей, нека да я намалим с 16%, повече от останалите, но ще ви кажа още нещо.
Ние имаме, пак законово изискване, за длъжности в администрацията, които не можем да премахнем, защото ги има в закона. Това са така наречените „съдебни администратори”. Преведено на по-обикновен език, това са нещо като главни секретари в различните съдилища. Ако в някои ги има, защото е необходимо, в други не са нужни. Но те пак не ни решават въпросите. Защото, първо, не можем да ги съкратим и второ, дори и да ги съкратим, ще трябва да съкратим други бройки, защото има една норма, която е изчислена, че на един магистрат да необходими поне двама съдебни служители. Ние не я спазваме. Имаме случаи, в които един магистрат един съдебен служител. Не я спазваме просто защото нямаме средства за това.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви. Моля ви по-кратки отговори. Г-жа Нитова.
Смиляна Нитова:
Аз заявявам, че ще подкрепя проекта на Министерския съвет. Защото трябва да се търсят и вътрешни механизми с оглед да се достигне регулация по проекта за бюджет на Министерския съвет.
Подкрепям изразеното становище от г-н Стоилов и относно проблема със съдебната администрация и въвеждане на единния класификатор. Наистина служителите в съдебната администрация получават сравнително добро възнаграждение спрямо такива в други сфери.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви. Има думата г-жа Цачева.
Цецка Цачева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър,
Аз нямах намерение да се изказвам, но съм провокирана от г-жа Нитова.
Колеги народни представители, ако съвестта ни ще бъде чиста, защото номинално сравнение този законопроект за бюджета спрямо предходния е с 30 млн. лв. отгоре, аз не мога да се съглася с подобна чистота на съвестта. Защото много ясно от представителите на съдебната система се каза, че към този момент 452 млн. лв., както и г-жа Зинаида Златанова каза, че до края на годината може на съдебната система по онзи метод, за който говорите вие с много реверанси министърът на финансите, неясно, непрозрачно и т.н. могат да станат и 480 млн. лв. За какво увеличение, г-жо Митова говорим при предвидените 434 млн. лв.
Така че можем като народни представители да кажем о’кей тази година предлагаме за съдебната система 30 млн. лв. Това са кухи пари. Няма ги.
Има ли резерви? Безспорно трябва да се търсят. Защото няма откъде. Не може само да се иска от държавния бюджет. И трябва да се намерят такива резерви.
Аз лично по отношение на таксите в административното правораздаване мисля, че с оглед на начина, по който растат доходите на хората, цялата политика, която провеждат управляващите, 10 лв., ако не ме лъже паметта, защото вече доста години не практикувам, за физически лица и 50 лв. за юридически лица, мисля, че всички се обединяваме около това, че във време на криза трябва солидарно да се поемат трудностите от тази криза. Какво пречи един разчет от страна на Висшия съдебен съвет. Разбирам, че е направен. Да се огледа в онези позиции, в които би могло да се търси увеличаване на собствените приходи, които да помогнат в разходната част на съдебната система.
Затова аз не бих с такава лекота нито отхвърлила, нито подкрепила проектобюджета. Защото всички си даваме сметка, че първо, това е независима власт и не ни отива на нас, представителите на другата власт, да кажем: Ние сме си измили ръцете. 30 млн. лв. сме ви дали до документ отгоре, оправяйте се. Ако това ще ви освободи съвестта, не го разбирам, колеги.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-жо Цачева, за отклонението – за съвестта става въпрос. Г-жа Маджарова.
Снежина Маджарова:
Благодаря Г-н Председател,
Дами и господа магистрати,
Колеги, на мен ми направи впечатление между поисканите от Висшия съдебен съвет капиталови разходи в размер на 19 900 000 лв. и одобрените от Министерския съвет само 4 450 000 лв., което за мен е доста сериозна разлика предвид и дебатите, които водихме тук в тази комисия при обсъждане на докладите на Висшия съдебен съвет, съдилищата Прокуратурата и проблемите, които бяха изложени пред нас, свързани с материалната база, в която се налага да работят магистратите и конкретно в някои съдебни райони изключително големи нужди за обновяване на сградния фонд и т.н.
Всъщност въпросът ми е какво точно ще отреже Министерският съвет с това намаляване с около 15 млн. лв. от сумата. Какви са били вашите разчети, какво сте били предвидили вие да бъде направено с тази сума и какво сега ще успеете да направите, ако в този вид бъде одобрен бюджетът. Благодаря ви.
Михаил Кожарев:
Много благодаря за този въпрос, защото аз умишлено в изказването си в началото не казах нищо, свързано с капиталовите разходи и защо. Този въпрос за капиталовите разходи ние след като беше изготвено становището на Министерството на финансите, за да бъде внесено в Министерския съвет и оттам гласуваното становище, членове на Висшия съдебен съвет проведохме официална среща с министъра на финансите. На тази среща аз казах това, което сега ще чуете и вие. То е свързано с нуждата от средства за капиталови разходи. Много набързо няколко цифри. 6104 броя компютри са доставени преди 2008 г. 4000 броя принтери и мултифункционални устройства са доставени преди 2008 г., 275 броя сървъри също. Персонални компютри 2000 броя. UPS сървъри и т.н.
Това, уважаеми народни представители, означава едно. Не може да се провежда обичайна дейност в съдилищата, в прокуратурите, не говоря за реформа, с тази техника, която е повече от 6 годишна и в която не могат да бъдат вложени съответните софтуери, които се изискват. Невъзможно е! Ако някои има близки приятели или познати съдии и прокурори може да отиде да погледне за колко време се отваря един прозорец в един компютър – за не по-малко от 10 минути, може би. Искам да ви кажа, че това е едно изключително важно разходно перо за нас, свързано с капиталовите ни разходи. При тази среща с министъра на финансите на него му направи впечатление същата тази сума, същата тази разлика и се започна дебат, свързан с евентуална корекция на предложението. Разбира се, между първо и второ четене, може би в пленарна зала, да се коригира бюджетът на съдебната власт, ако не за друго, то поне за капиталови разходи. Ние изключваме всичко останало, свързано с реформата, но с тази техника – извинете, но с волска каруца няма да можем да вървим напред.
Снежина Маджарова:
Само реплика. Не знам точно дали към представителите на Висшия съдебен съвет или към г-жа Златанова, но как с тези капиталови разходи, с това, което е предвидено ние ще реализираме електронното правосъдие, за което и г-жа Златанова е говорила тук пред нас в тази зала.
Аз предполагам, че с моите колеги ще направим предложение за корекция на бюджета в тази посока, дори министърът на финансите да не пожелае да направи тази корекция, ние ще се ангажираме да внесем предложението, а дали ще бъде подкрепено, е отделен въпрос.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Ние гледаме, г-н Председател, два бюджета, все пак – на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет. Досега се съсредоточихме само върху Висшия съдебен съвет.
Искам все пак да обърна малко внимание, тъй като там има известно намаление, както каза министър Златанова, на бюджета на Министерството на правосъдието.
Г-жо Министър, при това намаляване на бюджета на Министерството на правосъдието, Вие казахте, че ще се справите. Аз не искам да се спирам на проблемите в местата за изтърпяване на наказание и лишаване от свобода. Тези проблеми не са от днес и от вчера и няма да се решат и за една година, но при това намаляване все пак през 2012 г. беше извършена паспортизация в Министерството на правосъдието. Бяха уточнени и паспортизирани всички сгради още 2012 г., беше ни представено това и беше заявено, че има сгради, които няма как да бъдат ползвани, а има и сгради, които следва да бъдат ремонтирани. Междувременно 2012 г. и 2013 г. беше предоставена сграда за районния съд – ГУСВ, беше предоставена още една сграда в така нареченото „военно НДК”. Тази в Перник беше ремонтирана. Не зная докъде е стигнало. Но тези две сгради за районни съдилища, за които казваме, че са много натоварени, какви са капиталовите разходи на Министерството на правосъдието, които ще бъдат отделени за тези сгради – не само за районните съдилища в София, а по принцип. Как ще се отрази това на намаляването на бюджета за Министерството на правосъдието.
Зинаида Златанова:
Чудесен въпрос, г-н Лазаров. Първо да ви поправя, че не са паспортизирани сградите. Направена е една инвентаризация на това какво притежава министерството. Факт е, но това е само една първа стъпка и далеч не е паспортизирано. Да не говорим за изискванията на новото законодателство за енергийна ефективност. Знаете, че се правят едни задължителни изследвания от инженери. След като държавна институция това не го е направила, отварям скоба, как ли ще го направят гражданите? Но тези неща предстоят.
Прав сте и за това, че в периода, когато държавата беше в по-добро финансово състояние, имаме имоти, които вече са с отпаднала нужда и би могло да бъдат продадени, заменени или по този начин също да бъдат набавени средства. Сам разбирате, че това не може да стане за една седмица, още повече при процедурите, които трябва да се спазват. Ние не сме частна фирма и трябва да спазваме законите и процедурите. Още по-малко е могло да бъде направено за четирите месеца, в които аз съм министър, давате си сметка, при положение, че не е направено в последните 4-5 мандата.
Имайте предвид, че имаме и одит на Сметната палата, аз го казах и миналия път, че има собственост, която е с отпаднала необходимост отпреди години. Но това предстои да се оцени.
Така че в този ред на мисли аз ще разчитам много на подкрепата на парламента, за да не стане така, че когато експертите установят че има отпаднала нужда на някоя сграда в някое населено място изведнъж да се окаже, че тя е изключително необходима точно там. Не казвам, че така ще стане, но разчитам на разум от страна на всички ни.
Колкото до Софийския районен съд – двете сгради, за сградата на бул. Цар Борис не сме предвидили капиталови разходи за следващата година, защото очакваме да я предадем на Софийския районен съд до края на тази година. Дай Боже, ако всички дейности бъдат завършени в срок. Така че, тя ще бъде предадена за управление от следващата година на Софийския районен съд и разходите ще бъдат в бюджета на Висшия съдебен съвет. За обзавеждането тази година Министерството на финансите отпусна 3 млн. лв., за които трябва да питате. Може би е редно Висшият съдебен съвет да извика г-н Методи Лалов, защото ние веднъж го изслушахме, да го изслушаме още веднъж как върви обществената поръчка за обзавеждането на Софийския районен съд, за която правителството отпусна 3 млн. лв. Така че там нещата са малко или много наред.
Проблемът е, че не само в София има въпрос със сградите, но аз се връщам от Варна вчера и там също нещата със сградния фонд са много, много зле. Без да преувеличавам, с цялото ми уважение към магистратите от Софийския районен съд, но в Районния съд във Варна магистратите не работят при по-добри условия, да не кажа и в по-лоши – в сграда, която е бивше работническо общежитие, откъдето работниците са изнесени след земетресението в Стражица, защото сградата е счетена за опасна, уважаеми колеги. Но за магистратите се оказва, че не е опасна. Казвам го само като пример колко са много проблемите.
Бих си позволила и един по-общ коментар. За съжаление, всички около тази маса трябва да подходим с едно разбиране и към нещо друго. Ние работим с едни не реформирани системи, които година след година мултиплицират метода на бюджетиране, който да не кажем, че е заварен от едни по-други времена, както е заварена и съдебната география – в едни съвсем други обществени отношения, в съвсем други социално-икономически условия и това наистина прави подходът ни твърде ограничен, полето за промяна твърде ограничено.
Една от важните сфери, в които съдебната реформа трябва да върви, е едно програмно бюджетиране на съдебната власт и на цялата система. Благодаря.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Уважаеми представители на съдебната власт,
Г-жо Вицепремиер,
Дами и господа народни представители,
Аз ще започна оттам, че разбирам деликатната позиция, в която в момента е г-жа Златанова, тъй като не е лесно да се отстоява бюджет за министерство или за цяла една власт – съдебната, но не разбирам това, че някак си с лека ръка тя е съгласна с определения бюджет и с това, че е видно, без да влизаме в бюджетни анализи, че няма завишение на бюджетните средства, предвидени по проекта и проектобюджета на съдебната власт. Говоря за тези 30 млн. лв., за които се твърди че са повече, а те всъщност не са. Няма нужда отново да преповтаряме какви корекции са се извършвали през тази година.
Тоест не стана ясно дали министърът на правосъдието ще подкрепи част от исканията на представителите на съдебната власт за повече предвидени разходи по техните бюджети.
Разбира се, в този проектобюджет съществуват редица проблеми. Колегите говориха за бюджета на Министерството на правосъдието и непредвидените капиталови разходи и по бюджетите на органите на съдебната власт. Обикновено знаем, че всички предложения на правителството са завишени, на Висшия съдебен съвет са занижени, но по отношение на приходната част в този случай може би е редно да се постави въпросът защо се очертават по-високи приходи от традиционните. Това да не би да е свързано с по-големия брой дела, които се очаква да бъдат образувани? (От таксите.) Добре. Може би грешката е моя.
Но по-скоро, ако можете да отговорите на въпроса, който поставиха и представителите на съдебната власт по отношение на обсъждания проблем със заетостта на магистратите, преразпределението на незаетите бройки, средствата за осигуряване на тези незаети бройки.
Дали Министерският съвет при определяне на размера на разходите по бюджета на съдебната власт, е отчел всички фактори, оказващи влияние, като например дали са предвидени достатъчно разходи по отношение на дейността на съдебните институции, издръжката им, заплащането за вещи лица и т.н. Благодаря.
Зинаида Златанова:
Колежке Атанасова, под заетостта на магистратите вероятно имате предвид натовареността на магистратите, а иначе всички са много заети хора и магистратите също са много заети хора. Както и да е!
Натовареността да. Факт е, че едно от решенията е и Висшият съдебен съвет предприема много сериозни мерки в това през последната година, да навакса изоставането за последните три години, когато конкурси почти не са обявявани. Така че това е нещо, което така или иначе заедно с Висшия съдебен съвет ние го правим.
Отделно се прави сериозен анализ и методика на това как се изчислява натовареността на магистрат. Това е една методика на Съвета на Европа, която Висшият съдебен съвет много правилно е възприел, а министерството също помага логистично да се свърши по-бързо тази задача.
По отношение на експертизите, вещите лица и преводите, за които споменаха и колегите от Висшия съдебен съвет. Това е видно от проблемите, които се поставят по апелативните райони, когато обикалям и този въпрос наистина се поставя много сериозно от всички магистрати. Защото, на първо място, това е много съществен факт, особено за експертизите, които много често са съществени за изхода на процеса и за бързината, с която се развива процесът и на второ място, разбира се, това е скъпо струващата експертиза. Същото се отнася и за преводите, които както правилно г-н Кожарев отбеляза, ще нараснат разходите, поради приемането и транспонирането на нова европейска директива в тази посока. Така или иначе, като казах нереформирана система, особено в бюджетно отношение, всички знаем, че възнагражденията в тези две области не са регулирани добре. Тоест там много трудно може да се обясни защо един съд дава такъв размер възнаграждение на вещите лица, а друг съд дава друг размер възнаграждение на вещите лица. Това е нещо, за което действително търпим критика всички ние тук, защото все пак доброто финансово управление изисква да имаме някаква представа най-малкото за какво плащаме и колко сме способни да платим за една услуга. И всъщност тя ще е толкова добра, колкото може да си позволи обществото в крайна сметка, ако трябва да обобщя.
В тази посока ни предстои работа с Висшия съдебен съвет. Просто разберете, че в последната година и половина-две нямаме абсолютно никакво движение в нито една от тези сфери и наистина работим на много фронтове едновременно. Гледаме да се справим. Разчитаме и на парламента за подкрепа, но не е лесно да се навакса толкова дълго време.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря. Г-жа Цачева поиска повторно думата. Искате ли думата или не? (Не.)
Колеги, ще приключим дебата с Инспектората към Висшия съдебен съвет. Не съм ги пропуснал, но ги оставих за най-накрая, защото всъщност и това е тяхната дейност.
Светлана Бошнакова:
Благодаря. Аз вече се бях отчаяла.
Аз бях подготвила едно пространно експозе, но ще се придържам към най-основните проблеми на Инспектората.
Както знаете, нашият бюджет е част от бюджета на Висшия съдебен съвет, макар че се гласува от Народното събрание като бюджет на Инспектората към ВСС към бюджета на Висшия съдебен съвет.
Вярно е, че една незначителна част на фона на общата част от бюджета, но за нас е изключително важно, както знаете, нашата дейност е конституционно определена и ние се занимаваме с контрола върху организацията на административната дейност на съдилищата, както и по отношение на образуването, движението на делата в съдилищата, преписките в прокуратурите и следствените органи и съответно своевременното им приключване. Ще бъда съвсем кратка.
Тази наша дейност, обаче, се осъществява посредством планови проверки, контролни проверки, проверки по сигнали, от което следва, че е необходимо да имаме средства за командировки.
Ние миналата година подчертахме, че бюджетът на Инспектората не е променян от 2010 г., което изключително затруднява нашата дейност, защото очакванията са големи. Вие знаете, че нашите резултати също са добри и налице е безспорно дисциплиниращият ефект от нашата дейност по отношение на спазването на процесуалните срокове, на ускоряването на приключването на делата. Постига се дисциплиниране на този процес, констатира се нарастването на броя на приключилите в срок дела, което е гаранция за бързо и ефективно правосъдие и съответно спазване на принципа на разглеждане на делата в разумен срок, което е определено от чл. 6 на Европейската конвенция за защита на правата на гражданите.
Както казах, обаче, осъществяването на тази наша основан дейност е свързана с определени разходи. Известно е на всички, че ние не сме чиновници, които стоим в нашите кабинети. Основната ни дейност е свързана с пътуване. В резултат на не повишаването на бюджета, миналата година нашият бюджет приключи м. октомври, тук са членовете на Висшия съдебен съвет и те знаят, ние искахме допълнително от тях. Благодаря за което. Те ни отпуснаха исканите от нас средства, за да приключим плановите годишни проверки. Имайте предвид, че тази година ние сме съкратили и не сме извършвали контролни проверки поради липса на средства. Да не говорим, че проверките по сигнали ги обединяваме с плановите проверки само и само да не харчим пари, тъй като не разполагаме с такива. Нямаме средства дори за поддръжка на автомобилите. Вие ще видите, че имаме нулеви средства, определени за тези разходи, а това е свързано със здравето на инспекторите, на експертите, на шофьорите, което считам, че би следвало да бъде отчетено при приемането на проектобюджета.
Другото, което искам да кажа, е, че ние имаме нулеви капиталови разходи също. Както е известно от първи октомври миналата година, в Инспектората беше приет обезщетителния механизъм за България. Ние разглеждаме заявленията за забавено правосъдие. В резултат на това бяха назначени допълнително 14 експерта с оглед справянето с тази дейност, но в бюджета не бяха предвидени средства, освен за заплати на тези експерти.
Както казах преди малко, нашата дейност не е свързана със седене в кабинетите и предполага извършване на проверки. Да не говорим че нямаме пари за материали, което е характерно и за съдилищата и за прокуратурите и ние това сме го установили, извършвайки проверките по места. Това също може да бъде отчетено, тъй като вие знаете какви надежди се възлагат на това звено – специализираното звено, което разглежда заявленията за забавено правосъдие. Мисля, че досега сме успели и успяваме да се справяме в дадените ни от закона срокове. Ще продължаваме и за в бъдеще, но необходимостта от средства, пак казвам, съобразете, че от 2010 г. за Инспектора не е предвиден нито лев, което изключително затруднява нашата работа и с оглед очакванията на обществото, което би следвало да бъде отчетено при гласуването на проектобюджета. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Хамид Хамид:
Други мнения? Вие искате да допълните нещо? Заповядайте.
Светла Петкова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, може би пропуснах в началото, но все пак считам, че трябва да се каже тук, че освен органите на съдебната власт, ние имаме и един Институт по правосъдието, който досега успешно се справя със задачите, които са му вменени в Закона за съдебната власт.
Висшият съдебен съвет е длъжен по закон всяка година да осъществява конкурс за назначаване на младши съдии и младши прокурори, които задължително преминават обучителен курс. Това са 8-9 месеца в годината. С бюджета, който е предвиден, може да им се осигури само възнаграждението, което също е определено със закон. Но за да могат те да получат едно качествено обучение, а средства именно за обучението няма, не са достатъчни, може би трябва да се има предвид, че в разходната част на бюджета трябва да се предвидят и тези средства.
И другото, което бих искала да кажа, е по отношение на резервите в приходната част. Заложени са 140 млн. лв. и ние виждаме, че биха могли да има някои резерви и постъпления, но това не зависи, не е от компетентността на съдебната власт. Това са поне два показателя, които безспорно биха допринесли за увеличаване. Г-жа Цачева каза за едното. Това е размерът на таксите, които тази Тарифа № 1 за държавните такси не е пипана от години. Понеже преди това аз работех в областта на административното правосъдие, там има множество дела, особено данъчни дела, които са с висок материален интерес и те се гледат с 50 лв. за юридически лица и когато стане въпрос за касационно оспорване, е на половината. Във всички други системи за касационното оспорване се увеличава таксата, за да може да се преустанови и неоснователното обжалване. А тук при 25 лв. такса всяка страна – една богата фирма, естествено, че ще си позволи да води на две инстанции делата. Така че това е едното.
И другото. По частните производства - административни дела, е изпуснато като такси. Те са по 5 лв., но изобщо не се събират.
Също има и друго. Нормативните актове. Вие знаете колко сложни са тези дела, а за 10 лв. частните лица, защото обикновено те са граждани, пуска жалба за 10 лв. и започва един много сложен процес и в крайна сметка завършва при такса 10 лв. и при касационно обжалване – 5 лв., или общо 15 лв. Това просто е смешно. Затова колкото е възможно по-бързо трябва да се вземат мерки поне частично да се увеличи размерът на някои такси.
И другият резерв за приходната част това е в областта на държавните вземания, които НАП, тълкувайки разпоредбите в ДОПК, ги обяви за частни държавни вземания, а това са вземанията за разноски и се отказа да ги събира. И в годините не се събират, дори се просрочват. Имахме среща с представителите на НАП. Те ни казаха най-откровено, че в кашони се събират изпълнителните листа и вече може би много голяма част от тях са просрочени. Вярно е, че там не са големи сумите, може би има 2 или 3 млн. лв., но така или иначе като търсим приходи, това също е въпрос на лека законодателна промяна, за да можем да направим така, че държавата да си събира вземанията, а не да ги оставя да бъдат погасени по давност.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря ви. Г-жа Маджарова последно.
Снежина Маджарова:
Всъщност по повод на бюджета на Инспектората и на Националния институт по правосъдие аз мисля, че ние сме длъжници на тези две институции, ако така бих могла да се изразя, защото ние всички говорим за качествено правосъдие, включително и тази вечер чухме за бързина на правосъдието, за морала на магистратите, а всъщност в момента в предложения от Министерския съвет бюджет бюджетите на Инспектората и на Националния институт по правосъдие са намалени с по един милион лева. Това нещо също ми направи изключително впечатление. И ако ние искаме да бъдем коректни и това, което говорим действително да го правим, мисля, че тук трябва да се обединим около едно общо становище, като членове на Правната комисия, и да подкрепим предложението, което е внесено от Висшия съдебен съвет точно в това отношение.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря на г-жа Маджарова. Поради липса на заявка за други изказвания, прекратяваме дебатите и преминаваме в процедура на гласуване.
Първо ще подложа на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от съдебната власт. Който е „за”, моля да гласува. Седем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Благодаря ви.
Благодаря на гостите за тяхното участие.
Преминаваме към втора точка от дневния ред - Отправяне на актуални въпроси към г-жа Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Златанова. Вървим, съгласно правилника, и първи имат думата за въпроси колегите от най-голямата група към най-малката. Г-жа Цачева.
Цецка Цачева:
Г-н Председателю, ние нямаме въпроси към г-жа Златанова. След такъв дълъг работен ден – заседание на правителството, блиц-контрол и т.н., така че г-жо Златанова, остава за следващия месец.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря ви. Благодаря и от името на г-жа Златанова за проявеното разбиране. Има ли въпроси от колегите от другите парламентарни групи. Не виждам желаещи. Така че нямаме въпроси към г-жа Златанова.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.




Председател:
Хамид Хамид