Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
13/11/2013
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 18
Днес, 13.11.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Красимир Божанов, директор на дирекция „Правна” и Стела Арнаудова, държавен експерт в отдел „Държавни имоти”; от Върховния административен съд – Боян Магдалинчев, заместник председател на ВАС и Васил Чобанов, отдел „Протокол”; от Административния съд София-град – Радостин Радков, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Днес като за първо мое заседание като председател на комисията, дневният ред не е много натоварен и се надявам да приключим по-навреме.
Дневният ред е от две точки:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, № 302-02-19, внесен от Министерски съвет на 08.11.2013г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение на Административно-процесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 10.10.2013 г.
Има ли съображения по проекта за дневен ред? Ако няма, подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е „за”, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Седемнадесет „за”. Дневният ред е приет.
Преди да продължим по дневния ред, искам да поздравя всички, да изкажа задоволството си, че отново се връщам в тази комисия и се надявам да работим ползотворно и да допринесем за това законодателният продукт на Народното събрание да бъде възможно най-качествен.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, № 302-02-19, внесен от Министерски съвет на 08.11.2013г.
Преди да дам думата на вносителите да представят законопроекта, иска думата г-н Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов:
Само за минута, без да отнемам правото на вносителите да мотивират законопроекта, бих искал да уведомя, че преди малко в Комисията по външна политика доста подробно обсъждахме тази тема, включително и в нейните финансови аспекти. Становището на Комисията е положително. Казвам го и като мое лично становище, тъй като не знам дали ще остана до момента на гласуването. Така че тази информация да бъде на разположение на членовете на Правната комисия.
Предс. Четин Казак:
Да представи законопроекта има думата г-н Божанов, директор на дирекция „Правна” в Министерството на външните работи.
Красимир Божанов:
Добър ден на всички.
Става дума за предложение за ратифициране на Споразумение, което беше сключено чрез размяна на ноти, разменени през пролетта на тази година, като инициативата беше на германската страна и през месец май имаше отговор от българска страна.
С това Споразумение се решават въпроси, които в продължение на 20 години с прекъсване и нови преговори бяха обсъждани между българската и германската страна – въпроси, които са наследени в резултат на обединението на Германия и предоговаряне на Спогодба от 1974 г. с ГДР. Като цяло през последните години този въпрос стоеше чисто политически като въпрос на двустранни отношения, който беше поставен от германска страна като нерешен, поради което след дълги преговори, особено сме удовлетворени, че най-после успяхме да финализираме с всички детайли – финансови и правни аспекти, споразумението.
Споразумението по съдържание предвижда задължение и за двeтe страни след влизането в сила на споразумението да си прехвърлят право на собственост върху терени, върху които те имат собственост на сгради и които те ползват за посолства и резиденции от двете страни. Имотите, които ще бъдат придобити от българската страна са оценени по пазарни цени за над 23 млн. евро, а тези, които придобива германската страна са малко над 17 млн. евро.
Споразумението освен аспектите, свързани с придобиване в бъдещ момент на правото на собственост, има и определени финансови задължения за българската страна, които са изложени накратко в мотивите.
Ако имате някакви по-конкретни въпроси, сме на разположение да отговорим.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Божанов. Откривам разискванията. Има ли колеги, които желаят да вземат отношение. Заповядайте.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз по-скоро искам да поставя въпрос към колегите по отношение на терена, който предоставя българската държава на Симеоновско шосе. Това ли е теренът, по който имаше реституционни спорове. Изчистени ли са споровете? Сигурни ли сме, че прехвърляме правото на собственост в неговия пълен обем, без да има претенции от трети лица. Благодаря.
Красимир Божанов:
Имате предвид терена на Симеоновско шосе № 13, който беше до преди известно време резиденцията на посланика на Германия. На практика към момента германската страна вече не ползва този имот, поради това че след удовлетворяване на реституционните претенции от българския съд, българската страна не можа да се споразумее със съсобственика, който има реституционни претенции. Не можахме по този начин да удовлетворим и желанието на германската страна да ползва този имот като резиденция в резултат на което те са намерили друго решение за квартируване на посланика.
Предс. Четин Казак:
Съжалявам, че закъснях за обсъждането във външната комисия.
Аз доколкото разбрах реално ние ще придобием нов терен в Германия и Германия ще придобие нов терен в България за нуждите на дипломатическите ни представителства. Така ли е?
Това обезщетение от 2.5 милиона евро за бул. Симеоновско шосе е за бившата резиденция, която те вече не могат да ползват. (Именно, да.)
Други колеги? Имате ли въпроси, мнения? Ако няма, предлагам да пристъпим към гласуване на законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, № 302-02-19, внесен от Министерски съвет на 08.11.2013г.
Който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря.
С това приключваме с тази точка.
По втора точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение на Административнопроцесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 10.10.2013 г.
На вашето внимание е докладът за второ гласуване. Раздаден е на всички. Предлагам да се концентрираме върху варианта на доклад, който ви е раздаден допълнително.
Закон за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс.
По наименованието на закона има ли бележки, възражения? Няма.
Който е съгласен с това наименование, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Седемнадесет „за”. Благодаря.
Параграф единствен. Има предложение на Комисията за редакция.
„§ 1. Чл. 133 се изменя така:
(1) Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя.
(2) Делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района, на който е седалището на органа, издал оспорения индивидуален административен акт, когато:
1. актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в различни райони от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта;
2. администрацията на органа, издал оспорения акт, няма териториална структура.
(3) Делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт.
(4) Делата по ал. 1-3 се разглеждат от Административния съд – град София, когато седалището на органа, издал оспорения административен акт е в чужбина.
(5) Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал. 1 -4.”
Имате думата за мнения и съображения по предложената редакция. Заповядайте.
Филип Попов:
Тъй като на първо четене по това предложение не забелязах да има противни предложения от която и да е парламентарна група, т.е. тук вървим към консенсусно отношение по тази необходима промяна. В тази връзка аз лично бих желал да чуя, тъй като на първо четене чухме по-голямата част от становищата на колегите депутати, сега бих желал да чуя нашите гости, ако не възразявате, разбира се. Мисля, че ще е полезно за всички.
Предс. Четин Казак:
Да, и аз имах предвид това в началото. Заповядайте, г-н Магдалинчев.
Боян Магдалинчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Действително след първо четене работната група се събира и бяха направени някои уточнения и редакцията на нормата на чл. 133 е в този си вид, в който бяха обсъдени на работната група.
Направи се диференциация по отношение на актовете, които могат да бъдат предмет на тази местна подсъдност, като в ал. 1 изрично се записа, че става въпрос за индивидуалните административни актове.
След това, с оглед многообразието на жалбоподателите, адресатите на административните актове, които могат да бъдат повече от един в определени хипотези, тогава в ал. 2 се диференцираха хипотезите, при които местната подсъдност се определя в зависимост от няколко адресати с различен постоянен или настоящ адрес.
А също така и хипотезата, в която администрацията може да няма териториална структура. Изрично се записа в ал. 3 за оспорване на общи административни актове, като в първоначалния вариант това не беше записано. Но така или иначе разпоредбата на чл. 133 в общата част на Глава десета това оспорване по съдебен ред, което беше необходимо да се диференцира.
Включена беше и ал. 5, която обхваща исковете за обезщетение и те следват реда за предявяването и разглеждането пред съда, при който се оспорва индивидуалният административен акт.
Даде се и легална дефиниция на понятието териториална структура на администрацията.
Мисля, че в този си вид законопроектът може да се разглежда в пленарна зала.
Аз имам едно малко редакционно уточнение, ако позволите, в ал. 2, т. 1. Вместо „актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в различни райони от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта;” да стане:
„1. актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в райони, различни от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта;”
С тази редакция се въвежда малко по-голяма яснота относно съда, който е компетентен да се произнесе по искането.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Искам да изразя едно съображение.
Според мен, има някакво несъответствие между ал. 5 и Закона за държавния служител, защото по Закона за държавния служител обезщетенията – исковете се предявяват след влизане на отмяната на заповедта за уволнение и ако се зададат съединения, прекратяват производството, отделят ги в отделно производство. Така че ал. 5 няма да може да се приложи към Закона за държавния служител. Или трябва да има някаква промяна в самия закон или пък да бъдат изключени от ал. 5
Ако може някакви съображения по този въпрос.
Предс. Четин Казак:
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
И аз искам да попитам нещо сходно. Дали няма да е необходимо да се направят и други промени, за да не възникне колизия по отношение на промяната в Административнопроцесуалния кодекс и други действащи кодекси, като, например, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Смятате ли, че има нужда да се променят текстовете по отношение на подсъдността.
Предс. Четин Казак:
Заповядайте, да отговорите.
Радостин Радков:
Съображенията, които постави народният представител. Мисля, че няма никаква колизия, защото Законът за държавния служител е специален закон и единствено той урежда тази хипотеза, в която исковете за обезщетение въобще става допустими само в случай на влязло в сила решение, обявяващо незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.
В случая става въпрос за редица други възможности, извън Закона за държавния служител, които и сега масово гражданите и юридическите лица прилагат. И досега им се даваше тази възможност. Единствената разлика в случая, че вече исковото производство следва логиката на тези изменения, които правим или които вие предлагате да бъдат направени. Тоест, че искът се предявява по същия ред, по който върви оспорването на съответния индивидуален административен акт. Пак казвам, това не влиза в никакво противоречие със закона за държавния служител, според нас. Той е специален закон. Там е ясно, че няма как искът да бъде предявен предварително, едновременно с оспорването. Мисля, че това е достатъчно категорично и в съдебната практика изразено.
Що се касае за втория въпрос, общо взето нещата стоят по същия начин. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс е специален само по отношение на данъчните производства. Той и в момента се прилага самостоятелно по всички данъчни производства, като единствено за неуредените въпроси се препраща към Административнопроцесуалния кодекс. Но въпросът за подсъдността в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е уреден. Тоест няма как да отидем по реда в АПК. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Само да изкажа съображения. Многобройни дела по Закона за държавния служител в началото, понеже практиката беше такава, че предявяваха съединени исковете. Прекратяват производството по втория иск и спираха ги тогава, като категорично мотивите на съда бяха, че няма основания за преждевременно завеждане на иска за обезщетение. Мен ме смущават думите „когато са съединени”. Това означава ли, че вече ще могат да се предявяват съединени иска за обезщетение едновременно с главния иск.
Предс. Четин Казак:
Така, както аз го разбирам, текстът е пределно ясен. Когато е допустимо да са съединени, тогава. Дори и когато другият иск е отправен към друг съд, в друг район, специално искът за обезщетение може да бъде предявен пред съда по адрес и седалище на жалбоподателя дори, ако съединеният към него иск, изисква друго седалище.
Други бележки по § 1 има ли? Ако няма, предлагам да пристъпим към гласуване.
Първо подлагам на гласуване направеното редакционно предложение по ал. 1, т. 1 вместо редакцията, която прочетох, да стане:
„1. актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в райони, различни от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта;”
Който е съгласен с тази редакционна поправка, моля да гласува. Благодаря. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване целия § 1.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Седемнадесет „за”. § 1 е приет.
Предложение на комисията да се създаде § 2.
„§ 2. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 1а:
„1а. „Териториална структура на администрацията” е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган при осъществяване на правомощията му.”
Това е дефиницията на термина „териториална структура на администрацията”. Имате ли бележки, коментари? Г-жа Цачева.
Цецка Цачева:
Моят въпрос е свързан с процесуалното представителство в случая, когато териториалната структура не е обособена като юридическо лице. Целта и смисълът на тази промяна е да се разтоварят централните структури на дадена организация. Процесуалното представителство как ще бъде уредено?
Предс. Четин Казак:
Процесуалното представителство на административния орган?
Цецка Цачева:
Да, на страната на териториалната структура тогава, когато тя не е обособена като юридическо лице?
Предс. Четин Казак:
Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Има достатъчно логика във въпроса. Но целта на промените не са толкова децентрализация на някои органи и облекчаване на тяхната работа, а се ръководим от достъпа на жалбоподателите, на адресатите по индивидуалните административни актове те да имат по-лесен достъп. Естествено, когато улесняваш някого, създаваш някакви трудности в държавния орган, но почти всички структури имат юрисконсулти по места. А тези,които нямат, имат адвокатски кантори, които обслужват това звено. Ако нямат, ще изпратят някой юрисконсулт от централния орган.
Цецка Цачева:
Аз разбирам смисъла в същата логика, която и Вие казахте, но това, което мен ме притеснява е, да не би тогава когато централната структура разполага грубо казано с петима юристи в един отдел, това че делата ще бъдат в съответните административни съдилища така, както териториално те са разположени, да не би отсъствието защото петимата юристи няма как да бъдат едновременно в десет структури, в десет административни съдилища дела, да се стигне до отлагане на дела по тази причина, което в крайна сметка ще доведе до забавено правосъдие, което отново няма да бъде в интерес на гражданите. От една страна, ние облекчаваме достъпа им в съответния административен съд за дадена област, но от друга страна, поради невъзможността да бъдат представлявани органите, които са издали акта, да се стигне отново до забавяне на процеса. Това ми е притеснението.
Хамид Хамид:
Само да добавя, г-н Председател.
Споделям притеснението. Всичко това произтича от следния факт. В Закона за администрацията определението за „териториална структура” изисква задължително юридическо лице. Но през годините държавата не е направила необходимото всяко териториално звено да бъде отделно юридическо лице, не е предприела никакви действия по този Закон за администрацията и затова се получава тази хипотеза. Аз напълно споделям Вашето притеснение в случая.
Но за да не направим тази норма мъртва, не работеща, тъй като 90% от звената не са юридически лица, за целите на този закон си позволихме да изготвим това определение.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз мисля, че администрацията ще предприеме необходимите организационни мерки, за да се подготви за тази промяна и ще има работа и за юрисконсултите и за адвокатите и ще се съобрази с тази нова законодателна уредба.
Заповядайте, г-н Радков.
Радостин Радков:
Колеги, само да ви успокоя. Общият брой на тези дела, които тази промяна ще засегне по изчисленията, които сме направили в нашия съд, тъй като тези дела ще бъдат взети от този съд, за да отидат, да се пръснат по други съдилища, е не повече от 800 на година. Това е нищожно малка бройка в сравнение с хилядите дела, които се гледат в административните съдилища. Аз искрено се надявам, че администрацията наистина ще намери ресурса да се организира по начина, по който да защити интересите на държавата пред съда.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други мнения? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Въпросът, който постави г-жа Цачева, а и на първо четене споменахме за него, а другият изход е този закон да влезе в сила от 1 януари, за да има време наистина администрацията да се организира. Защото 800 дела, но ако те са концентрирани някъде, където териториалните звена са отдалечени, би създало затруднения.
А по отношение на това как процесуално ще се организират, дали органът, който е издал съответния административен акт, който е предмет на разглеждане, ще делегира и процесуално организира представянето е въпрос на организация на всеки административен орган. Но струва ми се, че има време. Докато мине сега на второ четене и е нормално да има един месец администрацията да се организира. Това първо.
Второ, по отношение на § 2 искам малко по-голяма яснота, за да сме наясно всички ние, а и колегите отвън, какво означава това и докъде бихме стигнали в целите на закона. Целите са ясни всъщност.
Но „териториална структура на администрацията” е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията” – до тук е ясно, „независимо дали е обособено като юридическо лице” – няма за мен въпросителни, „което подпомага административния орган” – очевидно се има предвид административният орган, издал акта, „при осъществяване на правомощията му.” Но административният орган, издал акта, но в структурата на едно министерство има териториални структури, които са юридически лица, които също са административни органи. И аз не бих на прима виста приел, че тези административни органи, които имат някакви функции, подпомагат административния орган, издал акта.
Аз задавам тези въпроси, защото тези въпроси биха стояли и пред тези, които ще прилагат закона.
Боян Магдалинчев:
Аз мисля, че трябва да се разглежда в по-широко тълкуване непосредствената връзка в местонахождението на органа, издал административния акт. Администрацията е по-общо понятие и териториалните звена са част от администрацията на административния орган.
Димитър Лазаров:
„Част” е по-широкото понятие, а не подпомагане. Това имах предвид.
Боян Магдалинчев:
То е в смисъл на непосредствено подпомагане по принцип и териториалните структури работят и подпомагат органа, който е единен и централизиран горе – административният орган, който издава акта. И затова не се разбира в този тесен смисъл на думата непосредствено подпомага.
Димитър Лазаров:
Другият вариант е „са част от …”.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, териториалните структури винаги са създадени да подпомагат органа към когото са или част от когото са.
Мисля, че няма да има проблеми в тълкуването на тази дефиниция.
Уважаеми колеги, ако няма други забележка по текста, предлагам да пристъпим към гласуване на § 2.
Който е съгласен с така предложената редакция на новия § 2, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Благодаря. Против и въздържали се няма. Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Предлага се § 1 по вносител да стане § 4, т.е. да се отрази на систематичното му място като § 4.
Преминаваме към предложението да се създаде нов § 3.
„§ 3. Неприключените дела, чиято подсъдност се променя с този закон, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани.”
Мисля, че това е нормално. Има ли възражения? Забележки няма.
Подлагам на гласуване новия § 3. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Седемнадесет „за”.
§ 2 по вносител вече го гласувахме като § 3.
§ 4., който по вносител беше § 1.
„§ 4. В Закона за здравето в чл. 112, ал. 1, т. 4. думите „пред Административен съд-град София” се заменят с думите „пред Административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя”.
Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Не виждам. Седемнадесет „за”.
Г-н Лазаров, Вие предлагате формално да се запише дата за влизане в сила? Аз мисля, че той преди Нова година няма да може да влезе в сила.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Г-н Председател, правим формално предложение да се запише като § 5, че този закон влиза в сила в едномесечен срок от обнародването в Държавен вестник. Въпросът е да има някакъв срок. Би могло през този период да бъдат образувани не малък брой дела, но мисля, че е по-добре гражданите да го знаят и администрацията да има възможност да се организира.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други бележки има ли? Няма. Ще подложа на гласуване предложението на г-н Лазаров и г-н Ципов за нов § 5.
„§ 5. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в Държавен вестник.”
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Седемнадесет „за”.
С това законопроектът за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 354-01-63, е приет на второ гласуване.
С това се изчерпва и дневният ред. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
Председател:
Четин Казак
П Р О Т О К О Л
№ 18
Днес, 13.11.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Красимир Божанов, директор на дирекция „Правна” и Стела Арнаудова, държавен експерт в отдел „Държавни имоти”; от Върховния административен съд – Боян Магдалинчев, заместник председател на ВАС и Васил Чобанов, отдел „Протокол”; от Административния съд София-град – Радостин Радков, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Днес като за първо мое заседание като председател на комисията, дневният ред не е много натоварен и се надявам да приключим по-навреме.
Дневният ред е от две точки:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, № 302-02-19, внесен от Министерски съвет на 08.11.2013г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение на Административно-процесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 10.10.2013 г.
Има ли съображения по проекта за дневен ред? Ако няма, подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е „за”, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Седемнадесет „за”. Дневният ред е приет.
Преди да продължим по дневния ред, искам да поздравя всички, да изкажа задоволството си, че отново се връщам в тази комисия и се надявам да работим ползотворно и да допринесем за това законодателният продукт на Народното събрание да бъде възможно най-качествен.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, № 302-02-19, внесен от Министерски съвет на 08.11.2013г.
Преди да дам думата на вносителите да представят законопроекта, иска думата г-н Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов:
Само за минута, без да отнемам правото на вносителите да мотивират законопроекта, бих искал да уведомя, че преди малко в Комисията по външна политика доста подробно обсъждахме тази тема, включително и в нейните финансови аспекти. Становището на Комисията е положително. Казвам го и като мое лично становище, тъй като не знам дали ще остана до момента на гласуването. Така че тази информация да бъде на разположение на членовете на Правната комисия.
Предс. Четин Казак:
Да представи законопроекта има думата г-н Божанов, директор на дирекция „Правна” в Министерството на външните работи.
Красимир Божанов:
Добър ден на всички.
Става дума за предложение за ратифициране на Споразумение, което беше сключено чрез размяна на ноти, разменени през пролетта на тази година, като инициативата беше на германската страна и през месец май имаше отговор от българска страна.
С това Споразумение се решават въпроси, които в продължение на 20 години с прекъсване и нови преговори бяха обсъждани между българската и германската страна – въпроси, които са наследени в резултат на обединението на Германия и предоговаряне на Спогодба от 1974 г. с ГДР. Като цяло през последните години този въпрос стоеше чисто политически като въпрос на двустранни отношения, който беше поставен от германска страна като нерешен, поради което след дълги преговори, особено сме удовлетворени, че най-после успяхме да финализираме с всички детайли – финансови и правни аспекти, споразумението.
Споразумението по съдържание предвижда задължение и за двeтe страни след влизането в сила на споразумението да си прехвърлят право на собственост върху терени, върху които те имат собственост на сгради и които те ползват за посолства и резиденции от двете страни. Имотите, които ще бъдат придобити от българската страна са оценени по пазарни цени за над 23 млн. евро, а тези, които придобива германската страна са малко над 17 млн. евро.
Споразумението освен аспектите, свързани с придобиване в бъдещ момент на правото на собственост, има и определени финансови задължения за българската страна, които са изложени накратко в мотивите.
Ако имате някакви по-конкретни въпроси, сме на разположение да отговорим.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Божанов. Откривам разискванията. Има ли колеги, които желаят да вземат отношение. Заповядайте.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз по-скоро искам да поставя въпрос към колегите по отношение на терена, който предоставя българската държава на Симеоновско шосе. Това ли е теренът, по който имаше реституционни спорове. Изчистени ли са споровете? Сигурни ли сме, че прехвърляме правото на собственост в неговия пълен обем, без да има претенции от трети лица. Благодаря.
Красимир Божанов:
Имате предвид терена на Симеоновско шосе № 13, който беше до преди известно време резиденцията на посланика на Германия. На практика към момента германската страна вече не ползва този имот, поради това че след удовлетворяване на реституционните претенции от българския съд, българската страна не можа да се споразумее със съсобственика, който има реституционни претенции. Не можахме по този начин да удовлетворим и желанието на германската страна да ползва този имот като резиденция в резултат на което те са намерили друго решение за квартируване на посланика.
Предс. Четин Казак:
Съжалявам, че закъснях за обсъждането във външната комисия.
Аз доколкото разбрах реално ние ще придобием нов терен в Германия и Германия ще придобие нов терен в България за нуждите на дипломатическите ни представителства. Така ли е?
Това обезщетение от 2.5 милиона евро за бул. Симеоновско шосе е за бившата резиденция, която те вече не могат да ползват. (Именно, да.)
Други колеги? Имате ли въпроси, мнения? Ако няма, предлагам да пристъпим към гласуване на законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, № 302-02-19, внесен от Министерски съвет на 08.11.2013г.
Който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря.
С това приключваме с тази точка.
По втора точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение на Административнопроцесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 10.10.2013 г.
На вашето внимание е докладът за второ гласуване. Раздаден е на всички. Предлагам да се концентрираме върху варианта на доклад, който ви е раздаден допълнително.
Закон за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс.
По наименованието на закона има ли бележки, възражения? Няма.
Който е съгласен с това наименование, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Седемнадесет „за”. Благодаря.
Параграф единствен. Има предложение на Комисията за редакция.
„§ 1. Чл. 133 се изменя така:
(1) Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя.
(2) Делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района, на който е седалището на органа, издал оспорения индивидуален административен акт, когато:
1. актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в различни райони от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта;
2. администрацията на органа, издал оспорения акт, няма териториална структура.
(3) Делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт.
(4) Делата по ал. 1-3 се разглеждат от Административния съд – град София, когато седалището на органа, издал оспорения административен акт е в чужбина.
(5) Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал. 1 -4.”
Имате думата за мнения и съображения по предложената редакция. Заповядайте.
Филип Попов:
Тъй като на първо четене по това предложение не забелязах да има противни предложения от която и да е парламентарна група, т.е. тук вървим към консенсусно отношение по тази необходима промяна. В тази връзка аз лично бих желал да чуя, тъй като на първо четене чухме по-голямата част от становищата на колегите депутати, сега бих желал да чуя нашите гости, ако не възразявате, разбира се. Мисля, че ще е полезно за всички.
Предс. Четин Казак:
Да, и аз имах предвид това в началото. Заповядайте, г-н Магдалинчев.
Боян Магдалинчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Действително след първо четене работната група се събира и бяха направени някои уточнения и редакцията на нормата на чл. 133 е в този си вид, в който бяха обсъдени на работната група.
Направи се диференциация по отношение на актовете, които могат да бъдат предмет на тази местна подсъдност, като в ал. 1 изрично се записа, че става въпрос за индивидуалните административни актове.
След това, с оглед многообразието на жалбоподателите, адресатите на административните актове, които могат да бъдат повече от един в определени хипотези, тогава в ал. 2 се диференцираха хипотезите, при които местната подсъдност се определя в зависимост от няколко адресати с различен постоянен или настоящ адрес.
А също така и хипотезата, в която администрацията може да няма териториална структура. Изрично се записа в ал. 3 за оспорване на общи административни актове, като в първоначалния вариант това не беше записано. Но така или иначе разпоредбата на чл. 133 в общата част на Глава десета това оспорване по съдебен ред, което беше необходимо да се диференцира.
Включена беше и ал. 5, която обхваща исковете за обезщетение и те следват реда за предявяването и разглеждането пред съда, при който се оспорва индивидуалният административен акт.
Даде се и легална дефиниция на понятието териториална структура на администрацията.
Мисля, че в този си вид законопроектът може да се разглежда в пленарна зала.
Аз имам едно малко редакционно уточнение, ако позволите, в ал. 2, т. 1. Вместо „актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в различни райони от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта;” да стане:
„1. актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в райони, различни от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта;”
С тази редакция се въвежда малко по-голяма яснота относно съда, който е компетентен да се произнесе по искането.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Искам да изразя едно съображение.
Според мен, има някакво несъответствие между ал. 5 и Закона за държавния служител, защото по Закона за държавния служител обезщетенията – исковете се предявяват след влизане на отмяната на заповедта за уволнение и ако се зададат съединения, прекратяват производството, отделят ги в отделно производство. Така че ал. 5 няма да може да се приложи към Закона за държавния служител. Или трябва да има някаква промяна в самия закон или пък да бъдат изключени от ал. 5
Ако може някакви съображения по този въпрос.
Предс. Четин Казак:
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
И аз искам да попитам нещо сходно. Дали няма да е необходимо да се направят и други промени, за да не възникне колизия по отношение на промяната в Административнопроцесуалния кодекс и други действащи кодекси, като, например, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Смятате ли, че има нужда да се променят текстовете по отношение на подсъдността.
Предс. Четин Казак:
Заповядайте, да отговорите.
Радостин Радков:
Съображенията, които постави народният представител. Мисля, че няма никаква колизия, защото Законът за държавния служител е специален закон и единствено той урежда тази хипотеза, в която исковете за обезщетение въобще става допустими само в случай на влязло в сила решение, обявяващо незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.
В случая става въпрос за редица други възможности, извън Закона за държавния служител, които и сега масово гражданите и юридическите лица прилагат. И досега им се даваше тази възможност. Единствената разлика в случая, че вече исковото производство следва логиката на тези изменения, които правим или които вие предлагате да бъдат направени. Тоест, че искът се предявява по същия ред, по който върви оспорването на съответния индивидуален административен акт. Пак казвам, това не влиза в никакво противоречие със закона за държавния служител, според нас. Той е специален закон. Там е ясно, че няма как искът да бъде предявен предварително, едновременно с оспорването. Мисля, че това е достатъчно категорично и в съдебната практика изразено.
Що се касае за втория въпрос, общо взето нещата стоят по същия начин. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс е специален само по отношение на данъчните производства. Той и в момента се прилага самостоятелно по всички данъчни производства, като единствено за неуредените въпроси се препраща към Административнопроцесуалния кодекс. Но въпросът за подсъдността в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е уреден. Тоест няма как да отидем по реда в АПК. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Само да изкажа съображения. Многобройни дела по Закона за държавния служител в началото, понеже практиката беше такава, че предявяваха съединени исковете. Прекратяват производството по втория иск и спираха ги тогава, като категорично мотивите на съда бяха, че няма основания за преждевременно завеждане на иска за обезщетение. Мен ме смущават думите „когато са съединени”. Това означава ли, че вече ще могат да се предявяват съединени иска за обезщетение едновременно с главния иск.
Предс. Четин Казак:
Така, както аз го разбирам, текстът е пределно ясен. Когато е допустимо да са съединени, тогава. Дори и когато другият иск е отправен към друг съд, в друг район, специално искът за обезщетение може да бъде предявен пред съда по адрес и седалище на жалбоподателя дори, ако съединеният към него иск, изисква друго седалище.
Други бележки по § 1 има ли? Ако няма, предлагам да пристъпим към гласуване.
Първо подлагам на гласуване направеното редакционно предложение по ал. 1, т. 1 вместо редакцията, която прочетох, да стане:
„1. актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в райони, различни от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта;”
Който е съгласен с тази редакционна поправка, моля да гласува. Благодаря. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване целия § 1.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Седемнадесет „за”. § 1 е приет.
Предложение на комисията да се създаде § 2.
„§ 2. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 1а:
„1а. „Териториална структура на администрацията” е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган при осъществяване на правомощията му.”
Това е дефиницията на термина „териториална структура на администрацията”. Имате ли бележки, коментари? Г-жа Цачева.
Цецка Цачева:
Моят въпрос е свързан с процесуалното представителство в случая, когато териториалната структура не е обособена като юридическо лице. Целта и смисълът на тази промяна е да се разтоварят централните структури на дадена организация. Процесуалното представителство как ще бъде уредено?
Предс. Четин Казак:
Процесуалното представителство на административния орган?
Цецка Цачева:
Да, на страната на териториалната структура тогава, когато тя не е обособена като юридическо лице?
Предс. Четин Казак:
Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Има достатъчно логика във въпроса. Но целта на промените не са толкова децентрализация на някои органи и облекчаване на тяхната работа, а се ръководим от достъпа на жалбоподателите, на адресатите по индивидуалните административни актове те да имат по-лесен достъп. Естествено, когато улесняваш някого, създаваш някакви трудности в държавния орган, но почти всички структури имат юрисконсулти по места. А тези,които нямат, имат адвокатски кантори, които обслужват това звено. Ако нямат, ще изпратят някой юрисконсулт от централния орган.
Цецка Цачева:
Аз разбирам смисъла в същата логика, която и Вие казахте, но това, което мен ме притеснява е, да не би тогава когато централната структура разполага грубо казано с петима юристи в един отдел, това че делата ще бъдат в съответните административни съдилища така, както териториално те са разположени, да не би отсъствието защото петимата юристи няма как да бъдат едновременно в десет структури, в десет административни съдилища дела, да се стигне до отлагане на дела по тази причина, което в крайна сметка ще доведе до забавено правосъдие, което отново няма да бъде в интерес на гражданите. От една страна, ние облекчаваме достъпа им в съответния административен съд за дадена област, но от друга страна, поради невъзможността да бъдат представлявани органите, които са издали акта, да се стигне отново до забавяне на процеса. Това ми е притеснението.
Хамид Хамид:
Само да добавя, г-н Председател.
Споделям притеснението. Всичко това произтича от следния факт. В Закона за администрацията определението за „териториална структура” изисква задължително юридическо лице. Но през годините държавата не е направила необходимото всяко териториално звено да бъде отделно юридическо лице, не е предприела никакви действия по този Закон за администрацията и затова се получава тази хипотеза. Аз напълно споделям Вашето притеснение в случая.
Но за да не направим тази норма мъртва, не работеща, тъй като 90% от звената не са юридически лица, за целите на този закон си позволихме да изготвим това определение.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз мисля, че администрацията ще предприеме необходимите организационни мерки, за да се подготви за тази промяна и ще има работа и за юрисконсултите и за адвокатите и ще се съобрази с тази нова законодателна уредба.
Заповядайте, г-н Радков.
Радостин Радков:
Колеги, само да ви успокоя. Общият брой на тези дела, които тази промяна ще засегне по изчисленията, които сме направили в нашия съд, тъй като тези дела ще бъдат взети от този съд, за да отидат, да се пръснат по други съдилища, е не повече от 800 на година. Това е нищожно малка бройка в сравнение с хилядите дела, които се гледат в административните съдилища. Аз искрено се надявам, че администрацията наистина ще намери ресурса да се организира по начина, по който да защити интересите на държавата пред съда.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други мнения? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Въпросът, който постави г-жа Цачева, а и на първо четене споменахме за него, а другият изход е този закон да влезе в сила от 1 януари, за да има време наистина администрацията да се организира. Защото 800 дела, но ако те са концентрирани някъде, където териториалните звена са отдалечени, би създало затруднения.
А по отношение на това как процесуално ще се организират, дали органът, който е издал съответния административен акт, който е предмет на разглеждане, ще делегира и процесуално организира представянето е въпрос на организация на всеки административен орган. Но струва ми се, че има време. Докато мине сега на второ четене и е нормално да има един месец администрацията да се организира. Това първо.
Второ, по отношение на § 2 искам малко по-голяма яснота, за да сме наясно всички ние, а и колегите отвън, какво означава това и докъде бихме стигнали в целите на закона. Целите са ясни всъщност.
Но „териториална структура на администрацията” е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията” – до тук е ясно, „независимо дали е обособено като юридическо лице” – няма за мен въпросителни, „което подпомага административния орган” – очевидно се има предвид административният орган, издал акта, „при осъществяване на правомощията му.” Но административният орган, издал акта, но в структурата на едно министерство има териториални структури, които са юридически лица, които също са административни органи. И аз не бих на прима виста приел, че тези административни органи, които имат някакви функции, подпомагат административния орган, издал акта.
Аз задавам тези въпроси, защото тези въпроси биха стояли и пред тези, които ще прилагат закона.
Боян Магдалинчев:
Аз мисля, че трябва да се разглежда в по-широко тълкуване непосредствената връзка в местонахождението на органа, издал административния акт. Администрацията е по-общо понятие и териториалните звена са част от администрацията на административния орган.
Димитър Лазаров:
„Част” е по-широкото понятие, а не подпомагане. Това имах предвид.
Боян Магдалинчев:
То е в смисъл на непосредствено подпомагане по принцип и териториалните структури работят и подпомагат органа, който е единен и централизиран горе – административният орган, който издава акта. И затова не се разбира в този тесен смисъл на думата непосредствено подпомага.
Димитър Лазаров:
Другият вариант е „са част от …”.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, териториалните структури винаги са създадени да подпомагат органа към когото са или част от когото са.
Мисля, че няма да има проблеми в тълкуването на тази дефиниция.
Уважаеми колеги, ако няма други забележка по текста, предлагам да пристъпим към гласуване на § 2.
Който е съгласен с така предложената редакция на новия § 2, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Благодаря. Против и въздържали се няма. Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Предлага се § 1 по вносител да стане § 4, т.е. да се отрази на систематичното му място като § 4.
Преминаваме към предложението да се създаде нов § 3.
„§ 3. Неприключените дела, чиято подсъдност се променя с този закон, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани.”
Мисля, че това е нормално. Има ли възражения? Забележки няма.
Подлагам на гласуване новия § 3. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Седемнадесет „за”.
§ 2 по вносител вече го гласувахме като § 3.
§ 4., който по вносител беше § 1.
„§ 4. В Закона за здравето в чл. 112, ал. 1, т. 4. думите „пред Административен съд-град София” се заменят с думите „пред Административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя”.
Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Не виждам. Седемнадесет „за”.
Г-н Лазаров, Вие предлагате формално да се запише дата за влизане в сила? Аз мисля, че той преди Нова година няма да може да влезе в сила.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Г-н Председател, правим формално предложение да се запише като § 5, че този закон влиза в сила в едномесечен срок от обнародването в Държавен вестник. Въпросът е да има някакъв срок. Би могло през този период да бъдат образувани не малък брой дела, но мисля, че е по-добре гражданите да го знаят и администрацията да има възможност да се организира.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други бележки има ли? Няма. Ще подложа на гласуване предложението на г-н Лазаров и г-н Ципов за нов § 5.
„§ 5. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в Държавен вестник.”
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Седемнадесет „за”.
С това законопроектът за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 354-01-63, е приет на второ гласуване.
С това се изчерпва и дневният ред. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
Председател:
Четин Казак
