Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 22

Днес, 15.01.2014 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието -Зинаида Златанова, заместник-министър председател и министър на правосъдието и Диана Вакарелска, директор на дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”, Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, Елена Дойчева, държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела” и Елена Владимирова, държавен експерт в отдел „Нормотворчество”; от Министерски съвет – Радомир Чолаков, съветник в политическия кабинет на вицепремиера Даниела Бобева, Георги Йончев и Мариана Славкова, държавни експерти в дирекция „Икономическа и социална политика” в МС; Павлин Стоянов, адвокат от Си ем ес Камерън Маккенън; от Американската търговска камара – Надя Лазарова, съветник по политики и законодателни въпроси и народните представители Томислав Дончев, Борислав Гуцанов, вносители на предложения по законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Добър ден и най-добри пожелания за щастлива и успешна нова година на всички членове на Комисията по правни въпроси. Да си пожелаем ползотворна работа в Комисията по правни въпроси и добри закони, като наш продукт, през настоящата година.
Предлагам ви следния дневен ред на първото заседание за тази година:
1. Отправяне на актуални въпроси към г-жа Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Проект за решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (обн. ДВ бр. 111 от 27.12.2013 г.), № 454-02-1, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 08.01.2014 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 302-01-45, внесен от Министерски съвет на 25.11.2013 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г. (продължение)
Има ли бележки по така предложения дневен ред? Ако няма, подлагам на гласуване. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
По първа точка - Отправяне на актуални въпроси към г-жа Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Г-жо Вицепремиер, желаете ли да кажете нещо в началото преди да започнем с отправянето на въпроси към Вас.
Зинаида Златанова:
Ако ми позволите, г-н Председател, бих искала в началото и аз на свой ред на честитя Новата година на всички народни представители от Комисията, да ви благодаря за съвместната ни работа през изминалата година и да си пожелаем най-вече да сме живи и здрави през тази година и да работим добре, както миналата година. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви. За съжаление, май ще работим в не съвсем спокойна обстановка, но явно такива са условията.
Предлагам да преминем към задаването на въпроси.
Уважаеми колеги от политическа партия ГЕРБ, вие имате думата. Заповядайте, г-жо Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Г-жо Вицепремиер, присъединявам се към пожеланията за успешна 2014 година. Всички да сте здрави – вие и вашите семейства!
Въпросите ми към Вас, г-жо Вицепремиер, са свързани с приетия днес от Министерския съвет проект на Наказателен кодекс. Безспорно е, че множество неправителствени организации призоваваха чрез специални писма да не се бърза с приемането на нов Наказателен кодекс. Той да се обмисли достатъчно добре. Важни последици за приемането на този законопроект очертаха и Съюза на съдиите, както и Български адвокати за правата на човека. Предполагам, че и Вие сте се запознали с тези писма. От Българска стопанска камара също изрази своето отношение към определени текстове, които предлагат да бъдат обсъдени в Съвета за тристранно сътрудничество.
Моят въпрос е малко по-страничен. Той касае Преходните и заключителните разпоредби на Наказателния кодекс, с които се променят множество действащи норми в други закони. Моят въпрос касае промените в Закона за Държавна агенция за национална сигурност и по-конкретно. Какво наложи да предложите Вие и колегите ви министри промяна в чл. 8, ал. 3, т. 4 от Закона за Държавна агенция за национална сигурност. Да поясня за колегите, пред които не е текстът, че става въпрос за изискванията, които се отнасят към председателя и заместник председателя на ДАНС. Министерският съвет в момента ни предлага освен изискванията за юридическо образование, стаж и т.н. по отношение на това дали кандидатът за председател и заместник-председател на Държавна агенция за национална сигурност има изискване той да не е осъждан за престъпления от общ характер и такова лице не може да кандидатства дори ако то е реабилитирано. В момента Министерският съвет предлага този текст да отпадне. Въпросът ми е какво налага това? Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жо Вицепремиер, имате думата.
Зинаида Златанова:
Благодаря за въпроса.
Знаете, че редица институти в общата част бяха модернизирани. Това вероятно се налага поради тази причина. Конкретно тази преходна и заключителна разпоредба вие ще имате възможност да я гледате и в Народното събрание и ако прецените, че искате да оставите стария режим, можете да го оставите. Това мога да ви кажа на този етап.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жо Атанасова, чл. 26, ал. 1 изисква отправените въпроси да се отнасят до конкретни политики, а не за специфични текстове от даден законопроект.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател. Безспорно е, че това са правилата на чл. 26, но също така е безспорно е, че г-жа Златанова е не само вицепремиер, а тя е и министър на правосъдието. И ако ние зададем въпрос относно политиката на правителството по отношение на Наказателния кодекс, който днес е приел Министерският съвет, за националната сигурност, за коя политика да говорим и коя политика да обсъждаме.
Благодаря все пак на г-жа Златанова. Предполагам, че за напред ще обсъждаме всички текстове, които е предложил Министерският съвет. Въпреки това отговорът за мен, а смятам че и за другите колеги, е незадоволителен. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Преди да дам думата за дуплика на г-жа Златанова, все пак да уточним, че става въпрос за преходни разпоредби, които касаят закон, който не е от ресора на министъра на правосъдието. Така че от тази гледна точка е разбираем нейният отговор. Заповядайте.
Зинаида Златанова:
Както казах, в общата част редица институти са променени. Реабилитацията също. Вече съдът не може да постановява, само по право.
Колегите от академичните среди, които изрично помолихме да разпишат и още веднъж да огледат преходните и заключителните разпоредби вероятно са имали предвид, че те трябва да отговарят смислово на текста на закона с промяната в други закони. Така че пак казвам, свързано е с промяната на режима на реабилитация в самия закон. Това е. Няма друга причина. А ако търсите някаква друга причина зад това, няма да я намерите. Често юридически са мотивите, свързани с буквата и духа на предложения проект.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Приключваме по този въпрос. Колегите от Коалиция за България имат думата. Г-жа Мая Манолова.
Мая Манолова:
Уважаема г-жо Вицепремиер, поздравления за това, че финализирахте усилията на три правителства по изработването на проекта за Наказателен кодекс. Знаете, че той стартира по време на управлението на ГЕРБ. Двама министри от ГЕРБ заедно с експерти, представители на научните среди, действащи магистрати работиха по проекта. След това се включи и служебното правителство. Вие събрахте сили и смелост да приключите този процес.
Всъщност тези, които разбират от наказателно право в тази зала си дават сметка, че това наистина е един колосален труд, на който няма как крайният продукт да бъде приет еднозначно. Да, първоначално някои от текстовете възбудиха доста вълнения сред представители на магистратите и на неправителствените организации. Това е абсолютно нормално. На практика ще видите, че когато проектът влезе и в Правна комисия и в пленарна зала могат да се водят спорове по абсолютно всеки един член, защото това е наказателната политика на държавата и има много за и против. И тук, за разлика от други закони, няма безспорни решения. Това е въпрос на една обществена преценка каква да бъде наказателната политика, каква да бъде тежестта на наказанията и изпадането в такива конкретни детайли е по-скоро смешно и неуместно на тази абсолютно предварителна фаза, след като всички знаем, че проектът ще влезе в парламента и тепърва ще се обсъжда и коментира на първо и на прочее четене.
Моят въпрос към Вас е, тъй като след обществените обсъждания Вие заявихте, че ще внесете корекции в проекта, съобразявайки се с мнението на неправителствените организации, какви най-важни промени в текстовете направихте предвид дебата, който се разгоря докато проектът беше на сайта на правосъдното министерство. С какво текстовете, които днес са приети от Министерския съвет, са по-различни от първоначално заявените?
Зинаида Златанова:
Благодаря, г-жо Манолова.
Искам да кажа, че по време на съгласувателната процедура бяха отчетени редица бележки, както на институциите, на които беше изпратен за съгласуване проекта, така и на граждани и организации, които си дадоха своето мнение и предложения по време на обсъждането в последните седмици, което както знаете, беше много активно, включително и по медии. Имахме специален e-mail, който беше отворен, така че да може всеки гражданин, който има мнение, да го изрази. Пак казвам, част от тези мнения са отчетени, включително и на граждани и на организации.
Наистина колегите от правителството работиха много активно и професионално в посока прецизиране на много текстове, по-добра синхронизация със секторни закони, по които те работят по материя, която на нас ни е малко по-чужда, включително имахме редица срещи за уточняване на някои терминологични въпроси с оглед по-лесно правоприлагане след това.
Що се отнася до текстовете, които възбудиха най-силен публичен интерес, знаете това беше текстът на чл. 146 за снимането и филмирането, което се криминализираше. Този текст в проекта, който ще бъде представен на вашето внимание, е отпаднал – него вече го няма. Аз казах и причината за това – изключително редкия консенсус, който се получи между журналисти, издатели на медии, неправителствени организации, включително и политици, народни представители, текстът да отпадне. Аз мисля, че ако дай Боже вие можете да работите при такъв консенсус, когато обсъждате текстовете, бихте били изключително улеснени.
Преценихме, че общественият интерес за прозрачност за живота, включително и на политиците, надделява в случая над личните права на всеки един гражданин за неговото лично пространство, дори и когато не е политик.
Другият текст, който беше отредактиран по начин, който да не представлява притеснение за неправителствения сектор, това е текстът на чл. 305, ал. 3. Това е текстът за измяната в глава за престъпления срещу републиката. Уточнили сме, че във всички четири алинеи на този текст говорим за престъпления, извършени във военно време. Така че и тук също можем да внесем успокоение сред неправителствените организации, че няма място за притеснения. Не че им бяха основателни притесненията, но мисля, че сега е редно да изчезнат напълно.
Взели сме предвид и конкретните текстове по отношение на наказанията за престъпление по отношение на животните, тъй като почти половината от предложенията, които пристигнаха на страницата на Министерството на правосъдието бяха в тази посока. Същите имаме и от две държавни институции.
Това е основното, което седеше на вниманието на обществото.
Също така прецизирахме, беше пропуск признаваме си, че се освобождава от наказателна отговорност лице, което е дало подкуп под натиск и принуда, което го имаше и в стария кодекс и бяхме пропуснали изрично да го уредим, за да не се наказват тези лица. Това е. Благодаря.
Мая Манолова:
Благодаря за отговора. Тепърва ще се обсъждат всички текстове, разбира се, в рамките на месеци. Ще се включат много магистрати, неправителствени организации, адвокати, правозащитници. Мисля, че дебатът продължава. Добре е все пак, че още в най-първата фаза сте взели предвид най-острите критични бележки по отношение на проекта, така че той да влезе в един по-изчистен вид в парламента.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Нужда от дуплика? Няма.
Идва ред за въпроси от името на парламентарната група на Движението за права и свободи. Аз ще задам един въпрос.
Уважаема г-жо Министър, преди време Вие заявихте, че мрачните времена за съдебната система са приключили. Бихте ли споделили с комисията какво точно имахте предвид и какво наследство заварихте в Министерството на правосъдието при встъпването ви в длъжност. Благодаря.
Зинаида Златанова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз, сигурно сте забелязали, че от началото на мандата си като министър и вицепремиер, не наблягам особено много на това какво наследство съм заварила, тъй като съм човек, който, първо, много държи на принципността, което показва и работата по Наказателния кодекс и второ, много уважава институциите. Но така или иначе истината няма как да бъде скрита. На директен ваш въпрос, аз не мога да крия от народните представители, че наследството, което заварих, не беше от най-добрите в Министерството на правосъдието. Вие знаете фрагменти от това, като започнем с назначаването на служители чрез заобикаляне на закона, с недостатъчна квалификация, като минем през това, че дирекциите бяха с неадекватен персонал. Давам ви за пример дирекция от специализираната администрация, където бяха назначавани шофьори и други такива специалисти, които нямаха роля там. В дирекция „Обществени поръчки” нямаше нито един юрист, когато дойдох в министерството. Знаете, че по време на миналия мандат, всеизвестно е, министри оказваха натиск, откровен, върху правосъдната система, имаше магистрати на отчет, на което обществото стана свидетел. Заварихме забавени законопроекти, включително един от тях е и Наказателният кодекс, който според препоръка на Европейската комисия е трябвало да бъде влязъл в сила и да се прилага още в края на миналата година. Заварихме натрупани дългове – неплатени данъци, в размер на около 8-9 млн. лв., ако не бъркам сумата, включително на общини. Заварихме неразплетени договори с доставчици изпълнители на министерството, включително по договори, за които министерството е осъдено на върховна инстанция да се разплати. Намерихме забавени проекти по европейски програми. Министерството има доста проекти по европейски програми, тъй като знаете, че бюджетът не винаги стига. Имахме забава от 33 месеца на изпълнение на проектите по някои от финансовите механизми. Завишени такси за много услуги. Имахме, бих казала, една раздробена администрация. Това, което ние направихме, е да окрупним - структурно да подсилим министерството, за да можем наистина да имаме специалисти, а не много началници, които да могат да вършат това, което Министерството на правосъдието по закон има като правомощия. Това е в най-общи линии положението. Но пак казвам, аз предпочитам да работя, за да наваксаме всичко това, а не да се оплаквам през цялото време, че наследството е тежко. Това е моят стил и изобщо това е стилът на това правителство. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви за отговора, уважаема г-жо Министър. Няма да се възползвам от правото си на реплика. Мисля, че стана ясно. Отговорът Ви беше достатъчно изчерпателен.
Има думата г-н Нотев. Преди това г-жа Цачева.
Цецка Цачева:
Г-н Председател, в началото на заседанието обърнахте внимание върху това кои са допустимите въпроси по отношение на един блиц контрол, който провеждаме днес и както Вие изрично споделихте с нас и ни припомнихте текстовете от вътрешните правила, става дума за актуални политики, които се провеждат в Министерството на правосъдието в момента. От Вашия въпрос, който зададохте и отговора, който чухме, считам, че не сме в процедура на блиц контрол така, както той е разписан, съобразно правилата на нашата комисия.
Предс. Четин Казак:
Благодаря за забележката. Аз считам, че въпросът беше коректно формулиран по отношение на това каква политика Министерството на правосъдието провежда, за да преодолее заварените проблеми, с които се е сблъскало в началото на мандата. Така го възприемам.
Цецка Цачева:
Не желая да влизам в дебат по тази тема, но категорично се противопоставяме. Ако има желание ръководството на Комисията можем да поканим г-жа Министъра да ни запознае със ситуацията, заварена такава каквато е, но в момента ние не коментираме и не контролираме министрите на правосъдието по време на управлението на 41 Народно събрание с кабинета на премиера Борисов, а сме в режим на блиц контрол спрямо министъра на правосъдието от кабинета на г-н Орешарски.
Предс. Четин Казак:
Съвсем правилно уточнение. Мисля, че точно това правим. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Преди да задам въпроса, позволете ми да поздравя колегите от Комисията, да пожелая една здрава, благодатна във всякакъв план – личен, професионален, обществена, нова 2014 година. Досега нямах повод. За първи път взимам думата и затова си позволявам това отклонение.
Още минута ще ползвам от тази възможност, за да изразя отношението към току-що изслушания отговор и въпроса, г-н Председател.
Попадна ми буквално днес една мисъл, която се преписва на Чърчил – ловък политик, известен, мъдрец, който казва така: „Ако настоящето се занимае прекомерно с това да съди миналото, губи бъдещето.” Не зная защо се сетих за тази мисъл сега. Нищо лично към въпроса, нито към отговора, но отправям личен призив към това поуките от досегашни грешки да ги извеждаме в един формат, който да не се превръща в дразнител и в опити за реванш или заяждане, коректен към тези, които са работили на този фронт и тези, които сега работят. Юристи сме, професионалисти сме членовете на тази комисия и наистина мисля, че можем да намерим основа за полезна работа с едно такова разбиране.
Извинявайте, ако съм превишил и времето, и правомощията си.
Пристъпвам към въпроса, г-жо Вицепремиер. Задавам ви го в качеството ви на министър на правосъдието и в това качество следващото ви се право да председателствате заседанията на Висшия съдебен съвет.
В навечерието сме на един избор, който има отражение и в днешния ни дневен ред, за главен инспектор. Стана вече традиция, не от скоро, всеки такъв избор, всяко заемане на място по повод на кариерно израстване на магистрат да бъде съпроводено със скандал. Най-малкото тези скандали имат за последица ниския авторитет на институции, магистрати, респективно не добри неща, които се казват за постовете, към които те се стремят.
На второ място, наблюдаваме отлив от достойни кандидати, които биха заели и биха се реализирали на определена позиция, но не биха искали да стане това с цената да попаднат във вихъра на скандал. Струва ми се, че няма защо повече да се убеждаваме, че това положение трябва да се преодолее.
Въпросът ми е министерството, което ръководите, има ли позиция и бихте ли я споделили с нас за начина и пътища за преодоляване на тази криза в точно тези отношения – кариерното израстване на магистратите и излъчването на достойни кандидати и избора им на ръководни позиции в системата.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Вицепремиер.
Зинаида Златанова:
Благодаря, г-н Председател.
Г-н Нотев, да, разбира се, че следя с интерес и внимание избора на главен съдебен инспектор. Той не само е правомощие на парламента, а и още повече, изисква се конституционно мнозинство. Именно затова, ако ви прави впечатление, по никакъв начин не се намесвам в процеса съвсем съзнателно. Намесих се дотолкова, доколкото още в началото на мандата си говорех, че трябва да имаме главен съдебен инспектор, тъй като мандатът на предишния беше изтекъл преди повече от година и половина, в предното Народно събрание. Смятам, че е разумно и във връзка с добрите отношения между институциите, аз ще спра дотук. Няколко пъти призовах, че трябва да има главен съдебен инспектор, включително заради репутацията на самата съдебна система, заради доверието на гражданите в нея – все пак работата на магистратите трябва да бъде проверявана, включително и заради това основание за доверие. Но нито по отношение на отделните кандидати, нито по отношение на процедурата, която е приета от Народното събрание, аз не съм се намесила и нямам намерение да се намеся.
Това, за което Вие говорите, действително от известно време насам трови буквално целия публичен живот, нека да бъдем откровени и всички тук в залата го знаем. Особено болезнено е в съдебната система.
Аз бих казала, че единственият начин това да спре – публично очерняне на кандидати, публични съмнения в качествата и етиката на отделни кандидати, не е измислено другаде по света никакво лекарство, освен пълната прозрачност. В този ред на мисли има две неща. Давам ви пример. В декларацията за конфликт на интереси, например на магистратите, по тяхно желание не са публични. Това помага ли или пречи за по-голямата прозрачност и своевременната информираност на обществото? Не знам!
Второто важно нещо. Много по-лесно би ни било, ако самите магистрати, самата съдебна система имат по-добър подход към публичността. Отчетността на магистратите е огледалния образ на тяхната независимост. Да те са независими, но трябва и отчетност – не пред нас и вас, а пред обществото. За мен едно по-добро комуникиране на тяхната дейност, включително на противоречиви решения от публична гледна точка, които са от голям обществен интерес, обществото би било много по-добре информирано за дейността както на съдебната система като цяло, така и на всеки отделен магистрат, когато се налага. Съгласете се, че във времена на огромна публичност, включително наличието на социални мрежи, когато гражданите знаят буквално всичко и имат самочувствието да изискват информация от политиците, само в полза би било на съдебната система да стане по-прозрачна, включително и всеки един магистрат, който има какво да каже на обществото.
Аз не виждам някакъв друг златен куршум, който би могъл да реши този въпрос. Много съм далеч да свеждам до конкретно персонални измерения този въпрос. Той е системен и трябва да бъде решен по системен начин. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Имате думата за реплика, г-н Нотев.
Явор Нотев:
Г-жо Вицепремиер, искам да благодаря за вашия отговор, на първо място. На второ място, да споделя, че ще помисля върху това, което казахте, защото темата не е изчерпана. Въпросът зададох с желанието и с очакването, че все пак ресорното министерство, което ръководите, при всичките уговорки че не допускаме намеса на изпълнителната власт в съдебната такава, както и на законодателната, разбира се, всички сме отговорни за това недобро състояние в тази сфера на тези отношения. Аз не очаквам във връзка с Вашата констатация съдебната система да се саморегулира, да се самоизчисти и отстрани този проблем. Затова си мисля, че може би има място за размисъл по някакъв повод и под някаква форма да се установи методология, да се установят критерии и да се повлияе на тези процеси, които наистина са неприятни.
Повтарям благодарността си за този пълен отговор. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Желаете ли коментар. Заповядайте.
Зинаида Златанова:
Кратък отговор. Тук наистина може би имаме нужда от една по-задълбочена дискусия с вас по този въпрос, защото аз в никакъв случай не застъпвам тезата, че системата не може да се реформира отвътре. Според мен, това е малко остаряло схващане. Напротив. Единственият начин тя да бъде реформирана е със съдействието и участието, дори и активността и инициативата на самите магистрати. Иначе, както забелязваме, вече седем години подред – предстои един мониторингов доклад, който най-вероятно ще обсъдим в този формат, не постигаме желания напредък. Имаме напредък. Нека не говорим, че няма напредък. Не е вярно. Но желаният напредък, който очакват нашите граждани.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Тъй като процедурата, в която сме, не е до такава степен детайлно развита и с оглед констатациите на питащия колега Нотев и отговора на Вицепремиера и Министъра на правосъдието, т.е. въпросът има нужда от изчерпателност, задълбоченост и по-детайлно обсъждане. Единият от нашите въпроси беше свързан с това, но сега ще го оттеглим, и в тази посока бих искал да поканя или по-точно да направя предложение, тъй като Вицепремиерът приема, че е необходима такава дискусия, да съобщи възможно време, в което изрично да предвидим точка в дневния ред, за да изложим всички съображения в тази посока и действително да направим един задълбочен дебат по този въпрос – политиката и на правителството и нашата политика по отношение на кариерното развитие на магистратите, както и по отношение на съдебната система. Не може, недопустимо е! Преди два месеца магистрати се караха като на женския пазар по отношение на правила на вътрешен конкурс на Висшия съдебен съвет. И това са не само наши колеги. Това са хора, които правораздават и се топят едни други.
Предс. Четин Казак:
Добре. Ако Министърът на правосъдието не възразява, можем да определим едно такова обсъждане в друг формат и в друго време.
Зинаида Златанова:
Малко или много е неизбежно, защото съвсем скоро ще пуснем в публичното пространство за съгласуване и с неправителствения сектор, и с институциите и с Висшия съдебен съвет новите мерки за съдебна реформа – продължение от 2010 г. Тоест това е на практика една съдебна стратегия, един нов етап за съдебната стратегия, който неминуемо и задължително трябва да бъде обсъден тук и то много подробно. И въз основа на него ще ви предоставим, когато постигнем някаква степен на консенсус, когато всички се убедим кои са най-важните неща и въз основа на тази стратегия ще ви бъде предоставен на вашето внимание и Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Така че тези две неща в пакет ние сме длъжни да ги обсъдим и мисля, че това е форматът. Аз мисля, че е неизбежна тази дискусия и то съвсем скоро.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Обединяваме се около становището, че ще проведем такава дискусия.
Колегите от ГЕРБ имат думата за втори въпрос. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Вицепремиер, с приетите изменения през месец юли 2012 г. на Гражданскопроцесуалния кодекс, касаещи съдебното изпълнение, се прие една нова фигура, а именно налагането на електронен запор от страна на съдебните изпълнители. Тази мярка беше въведена с цел да се намали рязко плащаните такси от страна на взискателите и впоследствие събирани от длъжниците. Защото има над 30 банки, функциониращи на територията на Република България. Съдебният изпълнител в момента изпраща писмени запорни съобщения до всички тези банки. Всяко едно запорно съобщение се таксува поотделно и това значи такси само за тези запорни съобщения над 300 лв. за елементарни дългове. Може дългът да е и от 20 лв. Именно с електронния запор се регламентира в ГПК така, че да се плаща само една такса, да няма размяна на хартиени запорни съобщения. Оттам нататък това е улеснение и за съдебните изпълнители и за банките. Да не говорим, че се получават в реално време. Това ще спомогне да няма и случаи на измама за изпразване на банкови сметки няколко часа преди получаване или описване, че е получено запорното съобщение. Така и случаите на ощетяване на кредиторите също ще намалеят. И най-важното наистина ще се плащат много по-малки такси, а именно може би 30 пъти по-малки такси от длъжниците. Това касае огромен брой български семейства. Само в делата на частните съдебни изпълнители са над 600 хиляди. И аз съм убеден, че в 99% от случаите се налагат запори по банковите сметки. Просто това е константна практика на съдебните изпълнители.
Още преди една година, за да започне да функционира този механизъм на електронния запор трябваше да се приеме съвместна наредба от министъра на правосъдието съвместно с БНБ, където допълнително да се уреди целият този механизъм. Държа да отбележа, че имаше пилотен продукт, изготвен от Камарата на частните съдебни изпълнители. Асоциацията на банките също каза, че това е работещ продукт. С две думи, нямаше технически пречки това нещо да започне да функционира в края на 2012 г. Единствено срокът беше края на 2012 г. да се приеме нужната наредба, за да може електронният запор да подейства.
Докъде в момента е стигнала работата по тази наредба и ще може ли електронният запор наистина да породи действия така че всички участници в това производство на практика да са по-облекчени и най-вече гражданите да плащат много по-малки такси. Благодаря.
Зинаида Златанова:
Благодаря, г-н Радев.
Да, действително, тук няма различия. Удобството е много по-голямо за гражданите. Прав сте, че преди една година е трябвало да бъде изработена тази наредба и да е в сила съгласно ГПК. Това, което спира практическото приложение е липсата на техническа готовност да се приложи, като всяко нещо, което е електронно. Електронното правителство е чудесно нещо, но да не забравяме, че има и техническа част.
Този продукт, за който Вие говорите, от Камарата на частните съдебни изпълнители, колежката ме подсеща, че за да използва държавата такъв софтуерен продукт, трябва да бъде възложен по съответния ред, чрез обществена поръчка и да бъде тестван и да действа, включително и за банките. Също така, доколкото разбирам, има и недостатъчна готовност от страна на банките да прилагат тази разпоредба. Около 8-9 банки, като може би не съм точна в цифрата, са изразили готовност в момента за това. А няма как без банките да стане това. Работим по този въпрос. По принцип съдебното изпълнение е във фокуса на вниманието ни още от началото на мандата. Готвим сериозен анализ, който може би ще е готов най-късно до края на месеца, как работи изобщо съдебното изпълнение в страната. Има и други слабости, много сериозни при това, които трябва да се адресират, за да не са в ущърб на гражданите и да не им струват скъпо. Така че този анализ, ако представлява интерес за вас, ще бъде предоставен лично на вашето внимание. Не виждам пречка да го крием от депутатите.
А що се отнася до наредбата, правим всичко възможно да ускорим процеса, но признавам, че не е лесно. Благодаря.
Емил Радев:
Благодаря за отговора. Все пак, когато направихме нормите в ГПК, сложихме възможност, тъй като знаехме, че не всички съдебни изпълнители отведнъж ще се включат в този продукт, нито всички банки и затова заложихме възможност доброволно да се влиза в този механизъм на електронния запор и аз смятам, че все пак има готовност, както и Вие казахте, поне от 9-10 банки да стане това нещо. Но все пак, за да се направи обществена поръчка за продукта, разбира се, може да се появи и друг с по-добър продукт. Разбира се, че правилата на Закона за обществените поръчки не трябва да се заобикалят. Но все пак трябва да има наредба, която да е факт и оттам нататък да се изработва продуктът, да се правят процедурите и да видим все пак кои банки ще се включат. Защото това е улеснение за банките и пред тях няма да има кашони със запорни съобщения и при тях ще се регулира този режим много по-добре електронно, отколкото на хартиен насител.
Така че наистина молбата ми е активизирайте нормотворческия процес на тази наредба. Оттам нататък да видим все пак какъв продукт ще бъде представен и т.н., защото и в 41-то Народно събрание се приеха доста сериозни промени, свързани със съдебното изпълнение и наистина се намалиха таксите драстично. Направи се опит за дисциплинарните производства, но електронният запор беше нещо, което касае и простите такси и това е начинът да се намалят и те. Нямаме начин как иначе да ги намалим. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Коалиция за България има ли втори въпрос? Нямат.
Аз имам въпрос. Тези дни се появи в публичното пространство идея да се направи промяна в начина на събиране на публичните вземания и по-специално да се възложи по един ексклузивен начин събирането на публични вземания да се възложи само на държавните съдебни изпълнители. Споделяте ли тази идея? Какво е вашето отношение към тази идея? Благодаря.
Зинаида Златанова:
Тази идея, признавам, беше инициирана от Министерството на правосъдието и то по време на извършване на анализа на съдебното изпълнение. Наистина работим от няколко седмици активно с Националната агенция по приходите по този въпрос. Става дума за големи суми държавни вземания от неданъчен произход, главно глоби, които се налагат от около 100 институции. Точната цифра не мога да кажа, но са някъде около 100 институции, които недостатъчно ефективно се събират от държавата. В тази връзка анализираме две неща: дали не би могло държавните съдебни изпълнители, които така или иначе ги запазихме като начин на съдебно изпълнение наред с частните съдебни изпълнители, не биха могли да бъдат натоварени с цел да не се претоварва капацитетът на Националната агенция по приходите специално с тези вземания от глоби.
И другото, което в момента анализираме, е дали да е по реда на ГПК или по реда на ДОПК. Това също е въпрос, по който трябва да помислим.
И третият въпрос, който обсъждаме с НАП е създаването на единен регистър на всички взискатели, които имат да събират държавни вземания от какъвто и да било вид.
Сумите, за които говорим, са големи. Не са пред мен, но говорим за около 1 милиард изискуеми в момента вземания, което съгласете се, че при сегашното състояние на бюджета и финансите няма да е излишно на държавата.
И нещо друго, смятаме, че изпълнението на задълженията на гражданите, както и упражняването на правата, са все елементи на правовата държава и именно затова Министерството на правосъдието си плати миналата година всички дължими данъци и такси на общините, защото няма как точно Министерството на правосъдието да не е изряден платец, особено на данъчни задължения. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря за отговора. Аз лично споделям, а мисля че не само аз, загрижеността по отношение на загрижеността за събирането на публичните вземания и фактът, че тази неефективност се отразява пряко върху мотивираността на гражданите и на частните юридически лица, които дължат подобни задължения към държавата да ги изплащат добросъвестно и в срок. Така че категорично бихме подкрепили всякакви усилия, които биха целили именно подобряване на ефективността по събирането на тези вземания. Ще очакваме ваши по-конкретни инициативи в това отношение.
Колегите от партия „Атака” имат ли други въпроси? Заповядайте, г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Г-жо Вицепремиер, бях подготвил въпрос във връзка със състоянието на съдебните експертизи. Там е катастрофа и вярвам, че знаете. Но във връзка с това обещание, което отправихте за една по-продължителна среща, в която ще обсъдим предложенията за реформа в съдебната система, ако част от нея са промени в уредбата на съдебната експертиза, аз бих оттеглил въпроса, за да не натоварвам сега срещата.
Зинаида Златанова:
Напълно съм съгласна, че е част от тази дискусия и съдебните експертизи, ако щете и съдебните заседатели също. Това е нещо, което сякаш пак убягва от вниманието ни много често, но е един важен инструмент за участие на обществото в процеса. И във връзка с усилията в последните месеци на всички нас за по-голямо гражданско участие навсякъде, мисля че е важно и това да се обсъди.
И за двете неща бях възложила и получих от моите колеги от министерството анализ на европейската практика, който ще ви представя също обобщен, когато ще дискутираме. Но бих била много благодарна и на предложения и на идеи и от вас практиците, които сте тук, защото наистина въпросът е сложен и много наложителен за решаване. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря.
Уважаеми колеги, с това изчерпваме процедурата по първа точка от дневния ред. Искам да благодаря на г-жа Златанова за нейното участие в този блиц контрол.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Бих предложил с оглед на следващата точка от дневния ред и изразеното от г-жа Златанова загриженост за прозрачност при избора на съдебен инспектор да я поканим, ако има възможност разбира се, да остане и за следващата точка, която именно касае едно предложение за удължаване на срока за предложения за главен съдебен инспектор. Разбира се, ако имате желание да бъдете свидетел на дебата, който няма да бъде дълъг, защото предложението е съвсем кратко.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, Вие знаете, че специално в тази процедура Министерството на правосъдието не играе съществена роля. Това е изцяло в полето на парламента.
Димитър Лазаров:
Ако позволите, една реплика, г-н Председателю. Все пак процедурите, които ние сме изготвили и които са приети, са последица от Закона за съдебната власт. Там са определени именно сроковете, освен в Конституцията, за начина на избиране – нещо, което г-жа Златанова каза, че предстои да се обсъжда.
Зинаида Златанова:
Бих останала още 20-30 минути с удоволствие, но не повече от половин час. Благодаря.
Димитър Лазаров:
Ако имате възможност, защото темата е важна. Предстои да взимате отношение в Министерството на правосъдието по тези въпроси.
Зинаида Златанова:
Няма как да взимам участие, но бих останала, за да слушам.
Предс. Четин Казак:
Поканата е отправена и колкото има възможност и колкото прецени г-жа Златанова би могла да остане и да изслуша дебатите по втора точка.
По втора точка - Проект за решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (обн. ДВ бр. 111 от 27.12.2013 г.), № 454-02-1, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 08.01.2014 г.
Уважаеми колеги, кой от вносителите ще представи проекта? Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Смятам, че колегите са имали възможност да се запознаят с лаконичното предложение и с кратките мотиви, а и то не е ново, защото ние го направихме и в дебатите и обсъжданията на заседанието на Правната комисия, на което гледахме правилата. Не искам да връщам дебата исторически назад. Все пак хубаво беше, че тогава не се предложи двудневен срок, а се визира датата 27 декември 2013 г. Но всички видяхме, че тя е недостатъчна. И действително в обществото остана убеждението, че това е крайно недостатъчен срок и че най-малкото правилата на състезанието имат нужда от корекция.
Г-жа Цачева е изискала от комисията стенограмата от дебатите тогава. Не искам да ги повтарям. Те бяха доста продължителни. Не искам да влизаме отново в дебат може ли срок, касаеш народен представител в отпуска, когато по правилник времето не тече, да ангажира инициативата на народните представители. Бих казал, като фактическо обяснение, това че малкият брой, липсата на кандидатури очевидно е обусловена и от това, че на практика имаше не повече от два или три реално работни дни, което време, особено попадайки между празници, е невъзможно да се проведат сериозни обсъждания с магистрати евентуални кандидати. Невъзможно е да се направи проверка на качествата на някои от съдебните актове, които въпросният магистрат е постановявал. Невъзможно е да се ангажира една по-широка обществена или каквато и да е подкрепа по отношение на кандидата.
Затова предложението на нашата парламентарна група е в тази посока. Предложили сме срокът за номиниране на предложения да бъде 31 януари 2014 г.
Да, ясно е, че не стига времето, ясно е, че имаме още един двумесечен срок след срока за подаване и издигане на кандидатурите, но тук е важно да удовлетворим изискването на обществото. Важно е да направим такава процедура, че тази длъжност да бъде избрана с максимално широка обществена подкрепа и действително всичко по отношение на кандидатите да бъде максимално публично. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Кирилов. Откривам разискванията по тази точка. Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, в Правната комисия сме и когато се предлагат проекти за решения, според мен е безспорно, че трябва да се ръководим от общите принципи на правото, а също и от парламентарната практика. В този смисъл предложението да бъде удължен един вече изтекъл срок е юридически несъстоятелно. Срокове, които са изтекли, няма как да бъдат удължени. И такава е и парламентарната практика. Ще дам един прост пример. Например, с решение на парламента знаете, че се променя стандартният срок за предложения между първо и второ гласуване по дадени законопроекти. Това се случва винаги, когато предложението е направено преди основния срок да е изтекъл. Досега не ми е известно да има такъв случай в парламентарната практика, в който след като един срок е изтекъл, да се дава допълнителен за предложения между първо и второ четене - една стандартна процедура. Може би, ако помислим, ще се сетим и за други примери. Но така или иначе не се сещам за нито един пример, при който да е възможно да бъде удължен един срок, който вече е изтекъл. Така е в правото. Така е и в парламента.
На практика това предложение може да бъде реализирано чрез прекратяване на тази процедура за избор на главен съдебен инспектор и започване на нова процедура за избор на гласен съдебен инспектор с нов срок за номинации, нови срокове за декларации, концепции, изслушване и т.н. Хубаво е, че и Министърът на правосъдието е тук. Аз не искам да я вкарвам в този дебат, но не само тя, но и всеки магистрат ще ви каже, че бавенето на избора на главен съдебен инспектор вече мина всякакви разумни граници. Искам да припомня, че мандатът на г-жа Караиванова изтече през януари 2013 г., т.е. преди една година. Налице е депозираната нейна оставка, която от няколко месеца е в парламента. И тя продължава на ръба на закона и на Конституцията да изпълнява тази функция просто защото парламентът не е събрал достатъчно воля да проведе избор на главен съдебен инспектор. Да, търпи укор този състав на парламента. Но също така търпи укор и предишното Народно събрание, в което ГЕРБ имаше мнозинство. И онова мнозинство също не си позволи да започне тази процедура. Всъщност започна я. Но да не влизаме сега в този спор. Не бяха направени никакви предложения. Тоест най-голямата парламентарна група, управляващата парламентарна група тогава не събра сили и смелост да направи номинация. И това имаше своите основания. Ще по призная! Защото събирането на мнозинство от 2/3 наистина е трудна работа във всеки един състав на парламента. Още повече, че моделът да бъде дискредитират, омазан и съсипан всеки един кандидат, започна още в предния парламент.
В контекста на всичко казано до този момент, не съм съгласна и с това, че другите парламентарни групи не са имали достатъчно време да направят свои предложения, защото извинявайте, но темата защо се бави изборът на главен съдебен инспектор е в публичното пространство от месеци. Ние като състав на това Народно събрание сме изяли маса критики по тази тема и поне юристите от всички парламентарни групи, ако останалите не са се замисляли, са мислили по тази тема.
Също така е ясно, че тази номинация, която направихме с г-н Казак в последния момент, всъщност имаше и други възможни предложения – хората, които отговарят на условията и имат шансове да бъдат номинирани и избрани и имат такова желание, бяха премислили тези възможности. Така че със сигурност не сме в ситуация, в която всички за първи път тепърва започват да мислят какви и кой би могъл да бъде кандидат, защото условията са ясно написани и в Конституцията и в Закона за съдебната власт. Така че девет дневният срок, с който разполагаха парламентарните групи, аз мисля, че е абсолютно достатъчен, предвид че стартът на тази процедура се чакаше от месеци. Че ще започне такава процедура също се знаеше достатъчно рано.
И още повече, ние даваме един лош знак към Европа и предстоящия доклад, ако тази процедура бъде прекратена. Но което е още по-страшно, това, според мен, е безотговорно отношение към българските магистрати и към съдебната система. Защото ролята на Инспектората да си я изясняваме тук в този състав е абсолютно излишно. Всички сме наясно, че това е изключително важна институция – една от най-важните, след като е предвидено квалифицирано мнозинство за избора на нейния състав.
И тук ще си позволя, ако колегите не възразяват, да направя и едно друго разсъждение, което е извън правния спор, извън интереса на съдебната система, е, че аз лично се съмнявам изобщо, че ще има други номинации по една проста причина. Аз не знам кои ще бъдат тези куражлии, които като видяха как беше дискредитирана и буквално разпъната един достоен съдия, един почтен човек, един високо квалифициран магистрат с безупречна репутация изобщо изразявам съмнение кои ще са храбреците, които биха били готови да се подложат на това. Мисля, че всеки от юристите в тази зала си е направил труда да се поинтересува коя е съдия Тенева, какви актове е постановявала, какви са нейните решения, каква е нейната репутация, с какво име се слави в съдебната система.
Уважаеми колеги, тук сме юристи и една голяма част от нас произлизат от съдебната система и много добре знаем, че няма как професионалните среди на съдиите и на адвокатите да бъдат заблудени по отношение на това какъв е един съдия и че репутацията на почтен човек на съдия Тенева е безспорна. Тук не говоря това за медиите, защото там чуваемостта е ясно каква е, нито да убеждавам публиката. Просто го казвам на вас като колеги юристи. Убедена съм, че никой от вас не се съмнява каква е тази кандидатура, като квалификация, като компетентност и като почтеност. След като на нея й се случи това, което се случи, сега всеки един от вас е юрист и много добре си дава сметка каква беше спекулацията с нейните имоти. За какво ставаше дума! Ясно е за всеки юрист. Тук нападките и изобщо персоналната атака тя е и срещу процедурата. И тези хора, които си позволиха да атакуват и да се опитват да разпънат „на кръст” един почтен човек и съдия, те няма да се спрат каквато и процедура да направим. Защото тях не ги интересува нито каква ще бъде процедурата , нито какви ще бъдат кандидатите, нито какъв ще бъде изборът на Народното събрание. Откровено казвам, че ги подозирам в това, че просто желаят да рушат имиджа на институциите. Колкото по-зле, толкова по-добре – да бием Народното събрание, да бием Инспектората, да бием съдебната система. Защо? От това губи обществото в крайна сметка.
Аз много съм готова и като председател на Комисията по гражданско общество да слушам гражданското общество, слушам ги с часове и с благодарност. Имат безкрайно добри предложения и много добри идеи. Но тук и на прякото ми предизвикателство и на съсловните организации на магистрати да излезе един магистрат и с лицето си да каже , че това не е достойна кандидатура и не е един почтен съдия, никой не го направи.
Така че тук не става дума нито за липса на прозрачност в процедурата, нито за кратки срокове, нито за кандидатура, която да не отговаря на най-високите стандарти и за компетентност и за почтеност.
С това бих искала да обясня защо и да започнем отново процедурата нищо по отношение на тези, които в момента нападат съдия Тенева и процедурата няма да се промени. Просто ще трябва да я прекратим и да започнем нова процедура. Пак казвам, съмнявам се кои ще бъдат тези магистрати, които ще се подложат на подобен публичен, абсолютно незаслужен, обстрел.
Затова аз, като не намирам и юридически аргументи в това предложение, нито някакви, които да отговарят на обществения интерес, защото общественият интерес не е предубеденото мнение на няколко организации. Публичният интерес е да работи този орган, да има главен съдебен инспектор и съдебната система да работи по най-добрия начин в интерес на гражданите. Това за мен е публичният интерес! Казвам го с цялата си убеденост.
Аз лично няма да подкрепя това решение по тези съображения.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Кирилов за реплика.
Данаил Кирилов:
Извинявайте, г-н Председател и колеги, дори не искам да е реплика, но ми се иска да отделим формално правните процедурни аргументи от съществото и съдържанието на процедурата.
Не искам да спорим по това има ли, в кои отрасли и в кои нормативни актове имаме възобновяване и продължаване н срока. Не бих искал и не мисля, че е полезно за този дебат да търсим пороци на срока и да казваме защото вие наложихте този срок. Нека един вид да компенсираме този натрапен виновно срок, да го коригираме правилно. Не искам да дирим обвинение и баланс на тази основа. Но, ако ние не можем разумно да обсъдим (няма да кажа възобновяването, удължаването, преместването) промяната на един срок, как обективно ще изследваме и ще стигнем до консенсус по отношение на една личност, която е сложна, бих казал комплексна, и в професионално и във всяко едно отношение масово атакувана, както и г-жа Манолова каза.
Да, действително тази процедура, но процедурата е факт. За съжаление, така е разписана. Не искам да прогнозирам или да подозирам, че упорството по срока иска ревизия на законодателството в тази норма и коригиране на кворума с който се избира. Това ще бъде още по-неполезно.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Кирилов. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Г-жо Манолова, съгласен съм, че общественият интерес тук е на първо място. Наистина оставихме съдебната система без главен инспектор прекалено дълго. В предната процедура на 41-то Народно събрание мисля, че срокът беше един месец за предложения и предложения нямаше. С всичко, което стана по процедурите за избор на конституционни съдии просто не се намериха магистрати. Наистина са много завишени изисквания. Това е Конституцията. Наистина трябва консенсус при избора на главен инспектор, което пак произтича от Конституцията. И наистина това, което се случи с избора на конституционни съдии явно отдръпна всички достойни магистрати да влязат в тази процедура. За съжаление, без тяхно съгласие няма как да се правят номинациите! Така че удължаването на срока наистина не е гаранция, че би се появила друга кандидатура. Но все пак трябва да оставим в обществото надеждата и прозрачността да се вижда.
Да, ние знаем, че тук не могат външни лица да предлагат кандидатурите, така че срокът е текъл само за народните представители. Друг е въпросът по нашия правилник как текат сроковете – дали изтича във ваканцията срока. Това не значи в първия работен ден след ваканцията. Знаете, че спират сроковете по правилника да текат, така че и тук можем да поспорим кога изтича точно срока. Вярно е, че този срок не е базиран на някакъв нормативен акт, така че тук единствено и само можем да говорим за решение на Народното събрание, с което приемаме тази процедура и не нарушаваме някаква императивна норма с определянето на срока, бил той три дена, един месец, две седмици и т.н. Това е вече решение по целесъобразност. Така че можем да помислим, след като ненарушаваме императивни норми, можем ли да го удължим или не. Така че аз смятам, че това е въпрос по целесъобразност в момента, като трябва да кажем на обществото, че удължаването на срока по никакъв начин не е гаранция, че ще се появи втора, трета, пета кандидатура и т.н. Защото, като говорим за прозрачност, трябва да сме честни пред обществото. Наистина тук изискванията са много високи и желаещите магистрати не са въобще много – тези, които биха се престрашили в тази процедура да участват, а виждаме и какво става с единствения участник до момента и кампанията, която се води. Ние ще дебатираме така или иначе върху тази кандидатура. Няма да се спирам в момента.
Така че аз мисля, че е възможно да се удължи срокът и е въпрос на решение. Въпросът е какво впечатление ще оставим ние в обществото, а оттам нататък дали ще се появи друга кандидатура, това вече не зависи от нашите решения. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Аз ще бъда съвсем кратък и ще се опитам да не повтарям доводите на колегите. Дали ще бъде удължен срокът или ще започне да тече нов срок мисля, че не е това най-важното. Правилно беше поставен тук въпроса и от г-жа Златанова преди и от г-жа Манолова за приоритети.
Уважаеми колеги, с изменението на Конституцията за главен съдебен инспектор беше предвидено едно наистина трудно достижимо мнозинство – 2/3 народни представители, с идеята да има консенсус и да бъде избран един достоен магистрат, каквито в България има не малко. Има много такива. Но съгласете се, че приоритет при процедурите е и прозрачността. Вие много добре знаете, ние с консенсус в предното Народно събрание проведохме такива процедури, знаейки добре, че премахвайки практиката, когато гласувахме сутринта една кандидатура, никой не знаеше каква е, а след това започнаха нещата. Но ние си вървим по този път и сега продължава. Но аз си мисля, че когато говорим за прозрачност, трябва с не по-малък приоритет и не бива да остава лошия привкус, когато бъде избран един достоен кандидат за главен съдебен инспектор, че видите ли при изискването за 2/3 мнозинство изведнъж ние за три работни дни ще предложим този кандидат.
Така че нека да не забравяме, че приоритет е и прозрачността и при номинирането да има достатъчна възможност да могат и неправителствените организации, които нямат правото юридически, но те също могат да посочат, да дебатират, да коментират кои биха били достойните кандидати, поради което ви призовавам нека да намерим пътя към прозрачност и наистина да вървим към консенсус.
Не казвам да удължим, или нов срок да започва да тече.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте.

Смиляна Нитова - Кръстева:
Уважаеми колеги, аз подкрепям становището, изразено от Мая Манолова. Така предложеният проект за промяна на решението и посочените мотиви, както и тези, които се коментираха тук са несъстоятелни. Дословно цитирам: „…, който попада във времето на парламентарната ваканция, буди съмнение за предварителни договорки и предрешеност на процедурата.” Такива аргументи не се изложиха.
Явно е, че няма правни аргументи за удължаване на този срок. Ние не ги коментираме и няма пряко да ги съпоставяме с проекта за решение за удължаване на този срок.
Но аз питам какви извънредни обстоятелства настъпиха, които препятстваха възможността за издигане на друга кандидатира. Няма персонално да коментирам издигнатата кандидатура. Това не е предмет на настоящата дискусия.
И тъй като колегата многократно повтори „обществена подкрепа”, какво имате предвид? Кандидатурата да получи обществена подкрепа в какъв аспект? От страна на правната гилдия, на гражданите?
Второ, коментира се въпросът за прозрачност. Аз смятам, че удължаването на един срок не влияе върху прозрачността като елемент. И какво непрозрачно е станало при издигането на тази кандидатура?
Правилно се отбеляза, че приоритет е общественият интерес. Обществен интерес е да се постигне консенсус, да бъде избрана тази правна фигура и този орган да работи.
Така че удължаването на срока, според мен, няма да промени нищо нито в посока прозрачност, нито в другите аргументи, които се изложиха. Затова смятам, че това решение не следва да бъде подкрепено.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Уважаеми колеги, аз съвсем кратко точно във връзка с това, което се повтаря многократно, искам само да напомня и първо да ви кажа, че много ми е странна скоростната метаморфоза, която правите като юристи и като хора, които едва ли не неразбират от право. Ние сме длъжни да бъдем юристи във всеки един момент. Ако вие на 27 декември към последния час на изтичането на срока бяхте депозирали в Деловодството искане да удължаването му, тогава бих ви признала, че вие процесуално сте изрядни и би подлежало на разглеждане такова удължаване на срока. Но това, което ви беше казано, че няма как да се удължи един вече изтекъл срок, а на практика вие искате съвсем немотивирано и необосновано един нов срок, една нова процедура.
И вторият принцип в правото, който искам да ви напомня, е, че никой не може да черпи права от собственото си бездействие. Нито един народен представител от вас не положи усилия да предложи кандидатура и след това да обсъждаме пет, десет и колкото искате кандидатури прозрачно, обществено известно, чрез медии и както и да е, вие изчакахте да изтече срока и сега от собственото си бездействие искате да черпите правата за една нова процедура.
Затова аз също няма да подкрепя това ваше искане. За мен то е абсолютно немотивирано. То е искане по ваша целесъобразност, но не и юридически по никакъв начин издържано.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други становища, мнения? Г-жа Златанова.
Зинаида Златанова:
Извинявайте, че ви прекъсвам дискусията, но вече се налага да тръгвам. Последно бих искала да обърна внимание, че в близките седмици ще се наложи да гледате изменения и допълнения няколко текста от сега действащия Наказателен кодекс. Просто да не се учудите, че сега ги внасяме тези изменения при положение, че се внася нов кодекс, но това са хармонизационни изменения, за които сме закъснели със срока и ни грози наказателна процедура. Така че моля ви да го имате предвид и да ни извините, че така се налага, но ако изчакаме целия кодекс мисля, че ще закъснеем много сериозно. Много ви благодаря, като се надявам скоро да се видим.
Пожелавам ви успешна работа.
Предс. Четин Казак:
Благодаря и на Вас също. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-н Председател,
Колеги, заявявайки позицията на представителите на парламентарната група на Атака ще започна от това, че формално правните съображения, които бяха изложени във връзка с невъзможността да бъде продължен един изтекъл вече срок, следва да бъдат споделени. Това е така.
По същество регламентирането на този реквизит „срок за подаване на документи във вече течаща процедура” изменя съществено условията на конкурса. Говорим вече за различен конкурс. Няма как това да стане постфактум след изтичането на съответния срок, без да е прието решение за неговото изменение.
Като споделям тези съображения, не мога да се въздържа да не споделя пред вас и друго. В крайна сметка достигнахме до една процедура, при която беше излъчен един единствен кандидат. Състезание с един състезател поначало буди известни подозрения. Да не говорим, че в много конкурсни процедури участието на повече от един кандидат е условие за действителност на конкурса. Тук това не е така, но все пак трябва да ни говори, че има нещо, което няма да се хареса на професионалната и на гражданската общност.
На следващо място ми се струва, че основателни до голяма степен са съображенията, че срокът беше определен по начин да тече и да изтече в края на продължителни празници. Нямаше нужда от такава припряност. Говорим всички за забава, която обаче продължи с години. Несъразмерно е това бързане накрая, което не компенсира нищо от тази забава. Освен подозрение, нищо друго не остава, и горчилка от това, че евентуалното съмнение за опорочаване на конкурса се подсилва от това, че няма втора кандидатура. Това второто не променя позицията, която ще заема.
Аз лично ще се въздържа да подкрепя днешното решение. Съдържателно намирам аргументи за това, че то е разумно и сочи грешки, които не бива да бъдат допускани при взимане на решения на нашата комисия, особено на нашата комисия. Апелирам към това да не се повтарят такива решения, но преиграване н цялата процедура като чели вече е невъзможно с оглед на тези формални съображения.
Аз ще се въздържа при гласуването на решението.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Нотев. Други колеги имат ли желание да вземат отношение? Ако няма, позволете ми и аз да кажа няколко думи.
Първо, уважаеми колеги, знаете много добре, че има два вида срокове. Единият вид са определените срокове. Другият вид са определяемите срокове. Така че в случая ние имаме определен срок. Той е фиксиран в самото решение за приемане на процедурни правила и е с фиксирана крайна дата. От тази гледна точка този срок към момента на внасянето на вашето предложение за изменение на решението вече е изтекъл този определен срок. След като е изтекъл той не може да бъде удължаван. Определен срок не може да бъде удължаван, когато той вече е изтекъл. Той може да бъде удължен само преди неговото изтичане.
Срок освен да бъде удължаван, може да бъде и възобновяван, но само ако е определяем. Тоест срок от една седмица или срок от пет дни. Ако така беше формулирано в решението, има юридическа възможност да бъде възобновен или възстановен. В случая ние нямаме определяем, а имаме определен, фиксиран срок, който е изтекъл. Така че не може да бъде възобновен, възстановен.
И при двата случая от правна гледна точка този срок нито може да бъде удължен, нито може да бъде възстановен без да се анулира цялата процедура. Защото, знаете много добре, и по силата на самата процедура, а и по силата на Закона за съдебната власт, който детайлно разписва цялата процедура, има други срокове, които са обвързани с този срок и всяко изменение в този срок веднага води след себе си промяна и в другите срокове. При условие, че този срок вече е изтекъл, при условие, че има кандидатура, при условие, че вече са започнали да текат и другите срокове, например, за представяне на концепции и за подаване на имотна декларация, това би поставило вече това лице в неравностойно положение по отношение евентуално на други кандидатури, които биха били внесени в новия срок.
Така че от тази гледна точка ни се струва невъзможно да се подкрепи един такъв проект за решение от чисто юридическа гледна точка.
Мисля, че г-жа Манолова изчерпателно засега другите теми, свързани с целесъобразността и другите аргументи, свързани с процедурата, няма да ги повтарям и ще спра до тук.
Уважаеми колеги, за мен като съвносител на това предложение и най-вече като председател на тази комисия от съществено значение е ние да се опитаме да приключим тази процедура успешно. Не бих казал, че в случая става дума за състезание с един кон, като се има предвид факта, че никой не гарантира, че тази процедура ще бъде финализирана успешно. В крайна сметка знаете, че ще има изслушване, ще има преценка и накрая ще има гласуване с едно изискване за 2/3 мнозинство. Ако то не бъде събрано, каквото и да си говорим, каквито и срокове да поставяме в крайна сметка състезанието няма да приключи за никого успешно. Благодаря ви.
Има ли други желаещи да се изкажат? Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Уважаеми г-н Председател, за да завършим дебата. Ясно е накъде клони дебатът. Но не приемам всички формални разсъждения, които колегите изложиха по отношение на възобновяването на сроковете. Смятам, че те са доста предубедени и бих казал, че не се поддържат от практиките в едни или други отрасли. За съжаление, ще трябва да пълним пленарното заседание с такива разсъждения, но не ме обвинявайте в това, че не знаем какво означава възобновяване на срок или възстановяване на срок. Колегите могат да прочетат тълкувателно Решение 25 от 1961 г. Това е на социалистическия върховен съд. Могат да видят подробно предпоставките, при които се възстановяват срокове. Това е практика, която е предоставена на органа, който постановява срока. Ние можем да си възстановим този срок и от това състезанието няма да загуби, а напротив, ще спечели точно, защото ще премахне подозрението, че се състезаваме с един кон. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Ако няма други становища, предлагам да прекратим разискванията и да преминем към гласуване на този проект за решение.
Уважаеми колеги, който подкрепя внесения проект за решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (обн. ДВ бр. 111 от 27.12.2013 г.), № 454-02-1, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 08.01.2014 г., моля да гласува. Седем „за”.
Който е против, моля да гласува. Девет „против”.
Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Проектът за решение не се приема от комисията. Благодаря. Дебатите ще продължат в пленарна зала.
По трета точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 302-01-45, внесен от Министерски съвет на 25.11.2013 г.
Уважаеми колеги, в срока между двете четения единствено аз съм внесъл предложения, които целят усъвършенстване на текстовете и по-скоро на законодателната техника, която се използва. Разполагате с доклада за второ гласуване.
Подлагам първо на гласуване наименованието на закона – Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се не виждам. Приема се наименованието на закона.
§ 1. Предложение на н.пр. Четин Казак § 1 да отпадне.
Уважаеми колеги, мотивите ми за отпадането на този и на редица следващи параграфи с идентично съдържание цели да се коригира възприетия подход преводачът в наказателното производство да се нарича „съдебен преводач”. Тази промяна не е необходима, тъй като НПК регламентира правата и задълженията именно на участниците в наказателния процес, а не на други лица извън процеса. Преводач в съдебния процес се назначава не само по правилата на НПК, а и в ГПК – чл. 4, в АПК – чл. 14, в ДОПК – чл. 55, и при евентуално възприемане на израза „съдебен преводач” би следвало да се променят текстовете и в другите кодекси.
Ако няма други забележки, да преминем към гласуване. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Четин Казак § 1 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма. § 1 отпада.
§ 2. Отново предлагам да отпадне § 2 по същите аргументи.
Който е „за” отпадането на § 2, моля да гласува. Благодаря ви. Против и въздържали се няма. Осемнадесет „за”. § 2 отпада.
По § 3 имам предложение за изменение. Има ли бележки и съображения по моето предложение? Заповядайте.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, аз бих желала да задам въпрос.
Като цяло за мен в текста на вносителя беше изключително притеснителна разпоредбата в § 3, чл. 55, ал. 8, с която се дава възможност ако прокурорът откаже да уважи възражение от обвиняемия за качеството на устния или писмен превод, това постановление да подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд, което за мен беше една възможност евентуално да се бламира наказателният процес и така да се достигне до едно изключително удължаване на самото производство. Респективно, ние самите знаем, че досъдебното производство се провежда и в определени от закона срокове.
Аз виждам, че във Вашето предложение този текст е отпаднал, за което ви поздравявам и подкрепям. Просто сме мислили по еднакъв начини двамата. Но за мен е притеснителен един текст и във вашето предложение в така предложената от Вас ал. 3 и по-скоро първото изречение на ал. 3. „Обвиняем, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език.” И в тази връзка бих желала да ви попитам какво имате предвид? Как бихме могли да дадем дефиниция какво е „разбираем език”.
Впоследствие вие сте предвидили по-нататък и в процедурните правила възможност за органа в наказателното производство да установи дали обвиняемият владее, примерно, български или друг език и т.н. Има и друга такава разпоредба.
Затова въпросът ми е какво значи „разбираем език”? Би ли могло да се даде дефиниция на това какво е разбираем език за съответния обвиняем и не би ли могло това да даде възможност за различно тълкуване и различно прилагане, което съответно би могло да се квалифицира впоследствие като евентуално процесуално нарушение в процеса и да бламира и самия процес.
Предс. Четин Казак:
Благодаря ви, г-жо Маджарова. Аз ще дам възможност и на представителите на Министерството на правосъдието, ако те желаят да вземат отношение.
Разбираем, г-жо Маджарова, така както аз разбирам, мисля, че това е термин, използван в Директивата, която се въвежда. Разбираем го разбирам по следния начин. Разбираем значи, че вие можете да говорите на български като основен ваш език, но можете да разбирате и английски, руски. Но това е термин, използван в Директивата и затова така е предложен.
Заповядайте представителите на Министерството на правосъдието.
Борислав Петков:
Благодаря, г-н Председател.
Аз мисля, че този термин не би трябвало да поражда някакви съмнения и тревоги. Основната цел е да бъдат спазвани процесуалните права на обвиняемия. Действително понятието в Директивата е, че лицето трябва да говори и разбира езика на наказателното производство. Затова ние считаме, че този термин е приемлив.
Снежина Маджарова:
Разбираем в смисъл, който вие сте вложили, за мен означава нещо коренно различно от това, което току-що чухме като обяснение от колегите от Министерството на правосъдието. Те казват „да разбира езика на наказателното производство”. (Именно.) Разбираем за него може да бъде коренно различен език, а не езикът на наказателното производство. Да владееш един език или да го разбираш е нещо коренно различно.
Предс. Четин Казак:
Да и затова ние използваме „разбираем”, а не „владееш”.
Снежина Маджарова:
Според мен, тази дефиниция ще създаде големи неприятности. Аз не съм толкова голям специалист по наказателно право, но все пак имам добра представа. Нека г-н Нотев, който практикува, да каже. Това е въпрос, който, според мен, трябва да се обсъди от специалистите, за да се приеме в този вид. Аз го поставям като въпрос, за да го обсъдите с експертите, с тези които практикуват наказателно право може ли в този вид да се приеме това предложение за ал. 3.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Маджарова обръщам внимание, че действащата редакция на чл. 55, ал. 3 е:
„Чл. 55 (3) Когато обвиняемият не владее български език, му се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за налагане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда и на решението на въззивната инстанция на разбираем за него език.”
Това е термин, който се използва и в момента в действащия НПК. Така че това е термин, който е въведен и така или иначе съществува в нашето законодателство. Мисля, че досега не е създавал проблеми и не мисля, че ще създаде за в бъдеще.
Други бележки по предложението за § 3, чл. 55, ал. 3. Не виждам. Гласуваме.
Който е съгласен с предложението на н.пр. Четин Казак за изменение на § 3, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”. Приема се.
§ 4. Предложение на н.пр. Четин Казак.
„§ 4 се изменя така:
§ 4. В чл. 121, ал. 2 след думата „повереник” се добавя „или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия със защитника”.”
Имате ли бележки, съображения? Не виждам.
Който е съгласен с предложението на н.пр. Четин Казак за изменение на § 4, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”. Приема се.
§ 5. Предложение на н.пр. Четин Казак § 5 да отпадне.
Бележки? Съображения? Няма. Който е съгласен § 5 да отпадне, моля да гласува. Благодаря ви. Против и въздържали се не виждам. С осемнадесет гласа „за” § 5 отпада.
§ 6. Предложение на н.пр. Четин Казак за изменение на § 6.
Бележки? Съображения? Не виждам.
Който е съгласен с предложението на н.пр. Четин Казак за изменение на § 6, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря ви.
За § 7, § 8 и § 9 има предложение на н.пр. Четин Казак да отпаднат по същите съображения, които изложих в началото.
Има ли бележки, съображения? Не виждам.
Който е съгласен с предложението на н.пр. Четин Казак параграфи 7,8 и 9 да отпаднат, моля да гласува. Благодаря ви. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Имам едно питане, четейки § 6, който вече гласувахме.
Питането ми е по ал. 2.
„(2) Когато свидетелят е глух или ням, назначава се тълковник.”
Има случаи, когато свидетелят е глух, неразбира български език, но може да чете по устните чужд език, да речем английски. Тогава тълковник ли следва да се назначи или преводач. Защото той може да разбира английски, а тълковникът не знам как ще говори на английски, ако не знае. А тук изрично е записано само „тълковник”.
Предс. Четин Казак:
Аз доколкото знам езикът на глухонемите е универсален и затова е тълковник.
Филип Попов:
Има глухонеми или поне аз познавам такива, които не разбират тълковния език, но по устните могат да четат това, което им се говори, било то е на чужд език или по-точно на езика, който той разбира, различен от българския. Може би да се запише „тълковник и преводач”.
Предс. Четин Казак:
Ще цитирам действащия текст на чл. 142, ал. 4:
„(4) Когато свидетелят е глух или ням, назначава се тълковник.”
Това е действащ текст. Тълковник е човек, който владее езика на глухонемите.
Добре. Продължаваме с предложението на н.пр. Четин Казак за създаване нов § 9а.
„§ 9а. Създава се Глава тридесета „а” с чл. 395а-395з”
В този нов § 9а реално е концентрирано основната част от предложението на вносителя.
Има ли бележки, съображения? Заповядайте.
Борислав Петков:
Предлагам една дребна редакция в чл. 395б, ал. 1, за да се постигне по-голяма яснота на конкретното правомощие на съда и органите на досъдебното производство.
Предлагаме изразът „във всяко положение на делото” да се премести директно след думата „могат”.
„(1) Съдът и органите на досъдебното производство могат във всяко положение на делото да установят обстоятелството, че обвиняемият не владее български език.”
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви. Мисля, че това е уместно.
Снежина Маджарова:
Тъй като първата алинея е, че не владее български език, а след това е постановлението, с което се установява, че владее български език. Трябва ли да има „не”.
Борислав Петков:
Точно така е. Защото в случая се предполага, че, ако се констатира примерно неправилно че владее, да се даде възможност за обжалване пред наблюдаващия прокурор или по реда на Глава двадесет и втора. Защото при положение, че се установи, че не владее, тогава просто му се назначава преводач.
Снежина Маджарова:
Аз имам въпрос по чл. 395а, ал. 2. Тук ние даваме възможност на съда и на органите на досъдебното производство да предоставят и други документи по свой почин или по мотивирано писмено искане и т.н., когато те са от съществено значение за упражняване правото на защита. Тоест даваме им една възможност те да преценяват кое от значение за правото на защита на обвиняемия в това производство, а нека да не забравяме, че това са две противоположни страни в наказателния процес и ние не бива да даваме възможност на другата страна всъщност да преценява дали нещо е от значение за защитата на обвиняемия или не. Тоест какво би било основанието те да откажат? Правото на защита на обвиняемия е абсолютно, свещено и не би могло да се дава право на органа да извършва тази преценка.
Какво значи „съществено значение” за защитата? Аз поставям този въпрос. И как те биха могли да преценят, като всъщност за тях това може да бъде несъществено, а да се окаже за обвиняемия и неговия адвокат, че нещо е от голямо значение за неговата защита и съответно за оневиняването му. Това ми е въпросът.
Предс. Четин Казак:
Г-н Попов има отговор на Вашия въпрос.
Филип Попов:
Във връзка с това, което колегата зададе като въпрос. Тук ми подсказаха смисълът на директивата какъв е и директно ще я цитирам:
„Компетентните органи решават във всеки конкретен случай дали някой друг документ е от съществено значение за заподозрените лица или обвиняемите или техният защитник могат да направят обосновано искане за тази цел.”
Предс. Четин Казак:
Г-жо Маджарова, това е. Въвежда се текст от Директивата по този начин.
Мариана Тотева:
Аз считам, че по-нататък в чл. 395 именно това право на защита да бъде упражнено чрез предоставяне на преводи е гарантирано с оглед на правото при отказ този отказ да бъде обжалван. Така че тук не считам, че се касае само до предоставяне на възможността.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Маджарова, вижте чл. 395г, ал. 1 и 2.
Снежина Маджарова:
Аз точно по повод на този член всъщност допълвам. Отказът се обжалва пред наблюдаващия прокурор, т.е. отново пред другата страна в процеса.
Ал. 2. „Постановлението на разследващия орган, с което на обвиняемия се отказва писмен или устен превод на документите или на части от тях, подлежи на обжалване (в ал. 1 става въпрос за съществено значение) пред наблюдаващия прокурор в тридневен срок. Постановлението на наблюдаващия прокурор е окончателно.”
Това е.
Филип Попов:
Пак повтарям. Това са изискванията на Директивата и документите, които задължително трябва да се преведат са казани в чл. 55, ал. 3. И оттук насетне вече всички останали документи са по преценка и на защитниците, и на обвиняемия, и на прокурора, което постановление може да се обжалва.
Снежина Маджарова:
И отново пред прокурора! Повтарям. Отказът се обжалва само пред прокурора, което автоматично означава, че ограничаваш правото на защита на обвиняемия в процеса.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Маджарова, искам да ви обърна внимание на следното. В сега действащия текст, в досега действащия режим въобще няма подобен институт на други документи, които са от съществено значение, по преценка на разследващи органи или на обвиняемия. В момента единствените документи, на които са длъжни да осигурят писмен превод са постановлението за привличане на обвиняем, определението на съда за налагане на мярка за неотклонение, обвинителния акт, постановената присъда и решението на въззивната инстанция. Това е. В момента и да иска защитата превод на друг документ, изтъквайки че той е от съществено значение за правото на защита, няма задължение законово и абсолютно не подлежи на обжалване отказа да се предоставят подобни документи понеже няма въобще такова законово задължение. Сега ние, въвеждайки Директивата, разширяваме правата на защитата на тези лица, които не владеят български да получат писмен превод и на други документи, освен задължителните. Дори даваме възможност да се обжалва отказът. Напротив, правото на защита се разширява доста.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, точно това е смисълът на въвеждане на Директивата. Тя изисква всъщност осигуряване на условия за справедлив и достъпен процес. И в момента всъщност с тези правила, които се въвеждат тук, отново ограничаваме достъпността и правото на обвиняемия да има пълна достъпност до всички доказателства в процеса. А в крайна сметка той изгражда защитата си, след като се запознае с абсолютно всички доказателства в процеса. И вие много добре знаете, че може в един документ, в който да пише нещо, което да е съвсем несъществено за прокурора, но за самия обвиняем то да е от изключително значение. Това показва моята практика.
Предс. Четин Казак:
Представителите на Министерството на правосъдието имате ли нещо да добавите? Заповядайте.
Борислав Петков:
Аз мисля, че специално чл. 395а, ал. 2 е изцяло в полза на упражняване правото на защита и при това значително се разширява защитата от регламентираната понастоящем в Наказателно-процесуалния кодекс, защото позволява и други документи по делото да бъдат превеждани.
А относно процедурата, процедурата е предвидена и в Директивата и ние не сме излизали по-далече от нея. Така че мисля, че абсолютно всички текстове са единствено с оглед ефективно упражняване на процесуалните права на обвиняемите.

Предс. Четин Казак:
Г-жа Кузманова, заповядайте.
Николета Кузманова: експерт
Благодаря, г-н Председател.
Искам само да кажа, че нямате основания за притеснение от гледна точка нарушаване правото на защита по простата причина, че самата Директива съдържа вътрешен баланс – от една страна, правото на защита на обвиняемия, но от друга страна, интересът на държавата в лицето на органа, който е срещу него. Ако ние разширим приложното поле до степен такава, че дадем на обвиняемия правото да иска всичко, това в един момент ще създаде процедура в процедурата, която така или иначе се създава с обжалването на постановлението пред горе стоящия прокурор. Тоест не можем да сведем правото на защита до абсолютно, до степен такава, че да поставим държавата в положение да не може да преценява.
Друг е въпросът, че и от гледна точка на правото на защита на обвиняемия проблем няма, защото тази процедура за обжалване на постановлението пред по-горе стоящия прокурор е действащата процедура за обжалване на всички постановления и в момента. А ако чак толкова драстично този документ е нарушил правото му на защита, сме в хипотезата на касационно основание за обжалване на присъдата.
Така че балансът е абсолютно спазен и от тази гледна точка мисля нямате основание за притеснение.
Снежина Маджарова:
Притесненията ми са и в двете посоки – точно затова, защото Вие казвате касационно основание. Е тогава като ще стигнем до касационната инстанция и ще върнем отново делото в началото!? Затова аз изразявам притеснение толкова доколкото да намалим възможностите и в двете посоки.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, ясни са тезите.
Други бележки имате ли по § 9а? Няма.
Който е съгласен с така предложения § 9а, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
С петнадесет гласа „за” се приема § 9а с направената корекция в чл. 395б, ал. 1.
Продължаваме с § 10. Допълнителна разпоредба.
По § 10 има ли предложения? Няма.
Който е съгласен с § 10 по вносител, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря ви.
§ 11. Заключителна разпоредба. Предложение на н.пр. Четин Казак за § 11. Желаещи за изказване по § 11?
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Г-н Казак, в предложената от Вас ал. 2 министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба, но нека да сложим някакъв срок за издаването на наредбата.
Предс. Четин Казак:
В следващия § 12 е записано, че наредбата се издава в двумесечен срок.
Има ли други предложения, бележки? Няма.
Който е съгласен с предложението на н. пр. Четин Казак за изменение на § 11, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 11 се приема във вида, предложен от н.пр. Четин Казак.
Предложение за нови § 12 и § 13 от н.пр. Четин Казак.
Има ли бележки? Не виждам.
Който е съгласен с така предложените нови параграфи 12 и 13, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря ви.
С това целият законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс е приет на второ четене. Благодаря.
По четвърта точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г. (продължение)
Колеги, има предложение да продължим обсъждането по четвърта точка от дневния ред утре, като предлагам, ако нямате нищо против, заседанието да започне от 15:00 часа, а не както е обявено за 16:00 часа. Залата е свободна и бихме могли да започнем в 15:00 часа.
Благодаря на колегите, които чакаха и имаха готовност да участват в обсъждането по последната точка от днешния дневен ред. Извинявайте и съжалявам много, но ще продължим утре в 15:00 часа.
Закривам заседанието.

Председател:
Четин Казак