Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 24

Днес, 22.01.2014 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Сабрие Сапунджиева и Илия Ангелов, заместник-министри, Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, Ирена Борисова и Георги Рупчев, държавни експерти в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” и Александър Стефанов, държавен експерт в отдел „Нормотворчество”; от Агенция „Митници” – Станислава Йорданова, началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна” и Цецка Дочева, началник сектор в дирекция „Митническо разузнаване и разследване”; от Прокуратурата на Република България – Сава Петров, прокурор, завеждащ отдел „Аналитичен” във Върховна касационна прокуратура; от Върховен касационен съд – Павлина Панова, заместник председател на ВКС и председател на Наказателната колегия; от Министерски съвет – Радомир Чолаков, съветник в политическия кабинет на вицепремиера Даниела Бобева, Георги Йончев и Мариана Славкова, държавни експерти в дирекция „Икономическа и социална политика” в МС; Павлин Стоянов и Костадин Сирлещов, адвокати от Си ем ес Камерън Маккенън и народните представители Адриан Асенов и Магдалена Ташева, вносители на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, първо искам да се уверя от списъка, че имаме кворум. Имаме. Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси и ви предлагам следния проект за дневен ред:
1. Проверка за допускане до изслушване на предложения кандидат за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
- Насрочване на дата за изслушването.
- Приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(Това е съгласно процедурните правила, които приехме и разпоредбите на Закона за съдебната власт.)
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
- № 354-01-58, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.09.2013 г. и
- № 302-01-54, внесен от Министерски съвет на 19.12.2013 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 302-01-50, внесен от Министерски съвет на 06.12.2013г.
4. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г. (продължение).
Имате ли бележки, съображения към така предложения дневен ред? Ако няма, подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
По първа точка - Проверка за допускане до изслушване на предложения кандидат за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Насрочване на дата за изслушването. Приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Проверка за допускане до изслушване на предложения кандидат за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Основанието за тази проверка е т. 3 от Процедурните правила, приети от Народното събрание.
Съгласно изискванията на чл. 42 от Закона за съдебната власт кандидатът трябва да бъде юрист. Знаете, че в указания срок постъпи една единствена кандидатура на съдия Веселина Тенева. Тя е юрист. Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет. Има приложени съответни документи: диплома, свидетелство за правоспособност и т.н. Изискването е да има най-малко 15 години юридически стаж, да упражнява професия, която изисква юридическо образование – от 1974 г. кандидатът е упражнявал професия, за която се изисква юридическо образование. Има юридически стаж 40 години. От този стаж трябва най-малко 10 години да има опит като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд. Кандидатката е съдия в окръжен съд от 1994 г. до 1997 г., а от 1997 г. е съдия във Върховния административен съд. Тоест има стаж в съдебната система 20 години.
Т. 3. Представени документи. По т. 1 от процедурните правила имаме представени писмено съгласие по образец (Приложение № 1 към решението); имаме подробна автобиография; имаме ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование; имаме декларация по образец (Приложение № 2 към решението), че не е налице обстоятелството по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Закона за съдебната власт; имаме приложени документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж, кадрова справка и копие от трудовата книжка; имаме свидетелство за съдимост, актуално и удостоверение от Националната следствена служба.
След прегледа на тези документи аз лично считам, че кандидатът е изпълнил формалните изисквания за допустимост на нейната кандидатура и тя следва да бъде взета под внимание и да участва в по-нататъшната процедура.
Давам думата за мнения и бележки по този въпрос. Ако няма, да считаме, че сме възприели единодушно, че кандидатът е представил необходимите документи.
Цецка Цачева:
Не, няма как да считате, че единодушно сме възприели, г-н Председател.
Съжалявам, че в момента не разполагам с процедурните правила пред мен, но доколкото си спомням по памет, членовете на комисията трябва да се убедят в това дали документите на номинирания кандидат съответстват на условията, които, веднъж в закона и втори път, в процедурните правила са разписани. Нямам причини да не Ви вярвам на това, което казахте, но Вие много добре се изразихте, че лично вие считате, че няма пречки. Аз обаче не бих могла да считам, без да съм се запознала с документите. И тъй като не ни е предоставена възможност да се запознаем с документите, ще се въздържа да се присъединя към вашия призив за единодушна подкрепа за това, че те отговарят на условията.
Считам, че беше редно да дадете възможност тук в кабинета или където и да било членовете на комисията да се запознаят при желание. Разбира се, не е длъжен всеки, но този, който иска, да се запознае дали кандидатът отговаря на условията или не. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Цачева. Искам специално да обърна внимание, че всички документи, които цитирах и които обосновават кандидатурата и които отговарят на изискванията за предлагане на тази кандидатура са сканирани и качени на сайта на комисията от 27 декември 2013 г. Всички документи, удостоверяващи стаж, образование, квалификация – всичко, което изброих, е качено от 27 декември 2013 г. на сайта и не само народните представители, а всеки гражданин е имал възможност да се запознае, ако е проявил интерес. Има ги и в Деловодството.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Казак, тъй като спекулациите по темата очевидно ще продължават, подклаждани и от народни представители, членове на Правната комисия. Досега сме участвали в различни процедури за обсъждане на различни кандидатури и всеки един от членовете на Правната комисия е имал ангажимент при предварително обявен дневен ред и разписани процедурни правила да се информира за всеки един от номинираните кандидати. Всеки един от нас го е правил по обичайния начин – справка на сайта, където се съдържат всички данни. Ако нещо не му е ясно се свързва или с Деловодството или с правните сътрудници, които са същите от предния мандат и които всички ние познаваме персонално и всеки получава това, което не му е ясно и го чете за съответното заседание. Очевидно народните представители от ГЕРБ няма да възприемат този подход, който е нормален за всички депутати. Бил е такъв и в предния парламент. Още повече в рамките на тази сесия, за която се реши, че няма да злоупотребяваме с излишна хартия и само при необходимост и при поискване от някои народен представител за даден законопроект, решение или други документи, които имат отношение към обсъждана точка.
Според мен, за да не стават повече спекулации, а е и очевидно, че не са си написали домашното от ГЕРБ, удължете им срока до утре, дано да го прочетат.
Предс. Четин Казак:
За какво да удължим срока?
Мая Манолова:
Дайте им възможност до утре да прочетат това, което не са прочели, макар че сигурно утре ще измислят нещо друго. Аз лично когато не съм подготвена и не съм си написала домашното го давам по-скромно.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-жа Цачева, за реплика. Заповядайте, но нека да не задълбаваме.
Цецка Цачева:
Движейки се по опорните точки и домашните, които следва да пише г-жа Манолова, не чува какво се говори отсреща. В нито един момент не съм възразила и не съм поискала време и срок да се запозная Възразих срещу Вашето обобщение, че единодушно се подкрепя изложеното от Вас. Ще моля да си водят записки, когато им е трудно на колегите с блестят юридически изказ и лексика, която се употребява в тази зала, за да не затрудняват останалите, тъй като може би има и такава ситуация. Да следят внимателно какво и как се говори.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Лазаров, Вие желаете ли да вземете отношение?
Димитър Лазаров:
Да. Уважаеми г-н Председател, Вие казахте много правилно. Формално са налице изискванията така, както са разписани в процедурните правила. Но публично известно е, че имаше проверка в една от комисиите по повод изнесените данни в публичното пространство. Не искам да бъда разбиран погрешно. Ни най-малко аз мога да взема отношение сега. Във Висшия съдебен съвет имаше такава проверка. Комисията излезе с някакво заключение, което е публично оповестено. Но добре би било, за да не изпълняваме формално изискванията на закона, аз мисля, че формалното изпълняване на изискванията на закона означава да си преписваме домашните, а не да си ги пишем. Ако някой е свикнал да си ги преписва, е за негова сметка.
Молбата ми е да изискаме стенограмите от това заседание, решението на комисията. Решението казва, че няма нарушения на етиката. Но да се запознаем с него, за да не изпадаме в положение на формално отношение към един такъв сериозен избор и да продължим напред. Въпрос на ден-два е да бъдат предоставени тези стенограми, с които ние не сме запознати. Не е необходимо те да бъдат качвани на сайта. Ние и преди сме практикували в приетите правила, че минимум изисквания и документи са качвани на сайта, но е имало и други случаи, когато са постъпвали запитвания и въпроси, които не са качвани на сайта поради една или друга причина.
Това е моето предложение – все пак да се запознаем с констатацията на Висшия съдебен съвет, че няма нарушение на етиката. Добре би било за работата на комисията. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-жа Атанасова, заповядайте.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа, аз подкрепям г-н Лазаров и г-жа Цачева искането да не се премине към разглеждането на процедурните правила още повече и с аргумент, че парламентарната ни група внесе едно проекторешение за удължаване на срока, което предстои д бъде разгледано в пленарна зала. Включено е в седмичната програма от Ръководството на Народното събрание като т. 11. Надяваме се, че през утрешния ден ще стигнем до т. 11 и след гласуване в пленарна зала много по-обективно ще бъде разглеждането на настоящите процедурни правила. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми колеги, искам специално отново да обърна внимание на следното. В момента ние трябва да вземем решение дали съобразно представените документи кандидатът може да бъде допуснат до следващата фаза на процедурата, която е изслушване от комисията. Аз не чух някакви формални основания, които да навеждат на извода, че вие не сте съгласни с това, че кандидатът е представил всички необходими документи, които изисква допустимостта на нейната кандидатура за изслушване. Това е нещото, което трябва да решим. Затова казах, че ако с обединяваме около това, че от формална гледна точка са изпълнени изискванията за допустимост до изслушване, предлагам да ги приемем и да продължим нататък. Това не предпоставя по никакъв начин какво ще се случи след това по време на изслушването. По време на изслушването знаете, че ще има възможност да бъдат зададени всички въпроси, които интересуват народните представители. Има предвиден срок, в който заинтересовани неправителствени организации, университетски среди и т.н. могат да оправят писмени въпроси, които да бъдат на вниманието на комисията и които могат да бъдат зададени от съответни народни представители, ако преценят. Така че цялата необходима информация, която ви интересува, ще бъде предоставена и на нея ще се даде отговор по време на изслушването.
Сега единственото, което трябва да направим, е да приемем формално, че документите, които е представила, отговарят на изискванията. Затова ми беше молбата да се обединим около това мнение. Ако вие считате, че има пречки да се обединим, тогава ще го подложа на гласуване. Заповядайте, г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Съжалявам, че се изказвам след Вас, но е с оглед процедурно предложение. За да бъдем достатъчно конкретни по отношение на оповестяването на документите на кандидата, за което Вие отговаряте като председател, на сайта на Народното събрание са качени три документа. Те са качени не в раздела „Документи” в частта, която е избор на инспектор на съдебната система, те са качени в частта „Кандидати”. В трите прикачени файла се съдържа Вашето и на г-жа Манолова предложение, като народни представители, концепцията на съдия Тенева и декларацията за имотното състояние. Тъй като Вие изброихте юридически стаж, кадрова справка, ви предлагам да прекъснем за 5 минути заседанието, за да покажете документите на по един представител от политическа група.
Предс. Четин Казак:
Г-н Кирилов, всички документи, включително и фотокопия от дипломата веднага станаха публично достояние. Трудовата книжка и всичко, което се изисква е качено на сайта още на 27 декември.
Мая Манолова:
Г-н Казак, аз предлагам да дадем все пак 5 минути време да прегледат документите.
Предс. Четин Казак:
Къде и как да ги прегледат?
Мая Манолова:
Имат лаптоп. Нека вашите сътрудници им помогнат да се ориентират в сайта на комисията. Това е нормално. Всеки може да има затруднения. Но това, което е ненормално, че затрудненията се отстраняват преди заседанието. Аз също съм се лутала понякога из сайта, но питам, казват ми, прочитам и отивам подготвена.
Предс. Четин Казак:
Съжалявам, не знам какво се е случило, но много лесно може да се провери какви документи са качени, от коя дата. Съжалявам, че се поставя под съмнение нещо, което се следи не само от нас. То се следи от цялата общественост, следи се от журналисти.
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Очевидно е, че необходимите документи за кандидата освен, че са качени на сайта на Народното събрание, те съществуват в цялата си пълнота в Деловодството на Народното събрание и всеки един народен представител може да си направи справка там.
Вече гласувахме дневния ред с гласовете на колегите от ГЕРБ. Първа точка е именно тази – проверка за допускане до изслушване на предложения кандидат за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Тази проверка се отнася към настоящия момент единствено до вида и формата на необходимите, изискуеми съгласно закона, документи, които ще осигурят допуск на кандидата, за да премине в по-нататъшния етап от избора му.
Затова предлагам да гласуваме първа точка, защото формализирайки до такава степен дебата, не води до нищо положително за нито една от тук присъстващите парламентарни сили. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, да приемем ли, че се обединяваме около допустимостта или да подложа на гласуване. Имате ли нужда от още малко време? (Да гласуваме.) Добре.
Димитър Лазаров:
Аз също направих предложение да бъдат представени документите от Висшия съдебен съвет, ако не сега, то утре или вдругиден, защото ни предстои по-нататък друга работа.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, аз искам да обърна внимание, че един от приложените документи от кандидата, който се изисква от закона, е декларация за имотно състояние.
Освен това, на самото изслушване ще имате възможност всеки да зададе всички въпроси, които го интересуват. Не знам доколко е уместно да искаме стенограмата на един независим орган на една друга власт, която по принцип не следва да се отчита пред нас по друг начин, освен чрез съответните годишни доклади.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, очевидно има някакво неразбиране по действието, което трябва да извърши днес Правната комисия. Това е различно от изслушването.
Всъщност какво направи Висшият съдебен съвет и какво съдържа въпросната стенограма. По желание на кандидатката тя отиде да даде обяснение за спекулациите в публичното пространство по отношение на нейното имотно състояние. Те са я изслушали и са стигнали до определени изводи, които оповестиха публично. Така или иначе на кандидатката нищо няма да й бъде спестено в Правната комисия, от представители на неправителствени организации, от медии по време на нейното изслушване, което ще бъде направено пред Правната комисия. Изводите, които ще направи Правната комисия по никакъв начин не се обуславят и не зависят от изводите, които е направила Етичната комисия на Висшия съдебен съвет. Така или иначе проверката на нейното имотно състояние не е елемент от фактическия състав на действието допускане до участие в изслушването. Ако тя не даде удовлетворителни отговори по отношение на своето имотно състояние или на всякакви други въпроси, това ще се отрази на гласуването на нейната кандидатура.
Формално изискването на закона и тук не случайно г-н Казак използва израза „формално”, защото допускането е формално доколкото трябва да бъдат представени документи, които да удостоверят определени обстоятелства, няма как да не е формално. От формална гледна точка тя има имуществена декларация. Всички въпроси по нейното имуществено състояние, семейно положение, всякакви други връзки, действия, актове и пр. ще й бъдат зададени по време на самото изслушване. И тогава всеки от вас ще си формира своето убеждение дали кандидатът отговаря на стандартите, които са заложени в закона или не.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, ще подложа на гласуване и вашето процедурно предложение. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Да, от формална гледна точка документите, изискуеми съобразно правилата, които сме приели, са налице. Те са на сайта, качени са. Може би защото са качени 18 страници под предложението наистина се заблуждава човек, че там е само предложението. Няма ad hoc да си променяме правилата в момента. Поискайте, ако е възможно, тази стенограма и решението на Висшия съдебен съвет, като председател на Правната комисия. Даже на изслушването можем да помолим кандидата да го представи, ако е нужно. Въпросът е да имаме максимално повече информация, за да не се задават ненужни въпроси с оглед на кратката процедура в зала и т.н. Колкото повече писмени документи, толкова по-добре и по-добре ще се запознаем с тях, ако ги имаме преди това.
Така че, ако е възможно, изискайте тези документи и в зависимост от отговора им, ще помислим какво да правим по-нататък. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Добре. Ще ги поискаме. Да минем ли към гласуване или да се обединим за това, че е допустима. (Да гласуваме.) Добре. Подлагам на гласуване.
Уважаеми колеги, който е съгласен с решението за допускане до изслушване на предложения кандидат за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Решението за допустимост е прието.
Следващото нещо, което трябва да направим, формално отново, по изискване на закона и на процедурните правила е да насрочим самото изслушване. Съгласно чл. 45, ал. 3 от Закона за съдебната власт изслушването трябва да се насрочи не по-късно от един месец преди провеждането му. Тоест най-ранната дата, на която може да се насрочи изслушването от гледна точка на днешната дата е 26 февруари 2014 г., сряда. На заседанието на Комисията по правни въпроси на 26 февруари, сряда е най-ранната дата, на която можем да проведем изслушването.
Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Сега вече категорично възразявам да приемем процедурните правила и да определяме най-ранна дата 26 февруари. Преди малко беше казано, в дневния ред на Народното събрание е включено нашето предложение за нов срок, или удължаване на срока, както искате го приемете, за подаване на нови заявления. Няма как ние преди да се произнесе пленарна зала, защото пленарна зала приеме предложението и започне да тече нов срок – двуседмичен или едноседмичен, аз не мога да приема за нормално, и ако има нови кандидати, да приемаме отделни срокове за изслушване. Така че нека да мине това гласуване, то ще мине може би утре или вдругиден, и тогава да приемем дата, защото такава трябва да има в крайна сметка.
Иначе по процедурните правила принципно нямам възражение.
Така че нека да не изпадаме в ситуацията сега да приемем една дата, а утре или вдругиден пленарна зала гласува нашето предложение, очевидно е, че тази дата няма да е актуална и ще изпаднем в едно неловко положение. Няма кой знае какво фатално да се случи, ако с няколко дни по-късно стане това изслушване.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, Вие формално имате право, но ние затова възразихме по принцип по самата идея, че може да има удължаване на срок, който вече е изтекъл. Защото знаете, че с този срок са обвързани всички срокове оттам нататък по цялата процедура. В първоначални срок е внесена една кандидатура. Започнали са да текат съответните срокове – един, втори, трети, и ако утре пленарна зала гласува нов срок, за мен ще стане тотално объркване и нищо друго няма да ни остане, освен да анулираме цялата процедура.
Димитър Лазаров:
Няма да стане, г-н Председателю, тотално объркване, ако пленарна зала, аз се съмнявам, че Вие искате да предопределяте как ще гласува пленарна зала, а нямаше пречка и днес да го вкарате като т. 2 в дневния ред, но така сте преценили. Ако пленарна зала реши, че ще тече нов срок, не казвам удължаване.
Г-н Председателю, само секунда ме изслушайте. (Слушам Ви.) Естествено напълно нормално е останалите срокове с приемане на процедурните правила ние ще удължим и останалите срокове. Все пак ние сме Правна комисия и ще удължим със съответните дни и сроковете. Няма как да приемаме един най-ранен срок, повтарям най-ранен, при положение, че пленарна зала не се е произнесла по наше предложение. Нека да спазваме все пак някакви правила.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Колега Лазаров, Вие връщате спора към това, което вече минахме и го решихме. Защото едно предложение в пленарна зала за удължаване на срок ще бъде нищожно такова решение. Не може да има удължаване на срока. Предложението би трябвало да бъде да се отмени тази процедура, което вие трябва да мотивирате. Вие трябва да мотивирате защо искате отмяна на досега обявената процедура и защо искате нова процедура. В момента ни връщате на нещо, което вече ние на комисия го решихме.
Искам само да обясня, че няма как пленарна зала да гласува удължаване на срока.
Димитър Лазаров:
Има внесено в дневния ред е проект за решение, което трябва да бъде гласувано.
Предс. Четин Казак:
Последно има думата г-н Радев и ще гласуваме.
Емил Радев:
Чисто теоретично има възможност утре в пленарна зала да се приеме решение за удължаване на срока. В такъв случай трябва или едновременно с това решение да приемем в пленарна зала утре и удължаване на този срок, защото явно няма да може да се спази императивният срок в закона, или ни остава, ако не искаме да предопределяме днес на Правна комисия решението на пленарна зала, възможността утре на заседанието на Правна комисия с оглед на решението на пленарна зала да вземем решение по тази точка. Да не предопределяме! Знам, че мнозинството е гласувало така или иначе против удължаване на срока. Най-вероятно това ще стане и в пленарна зала, но все пак ние тук сме само една комисия. Няма никакъв проблем утре на заседанието да се гласува като точка първа точно кога ще бъде изслушването. Формално ще стане за две минути с оглед на решението на пленарна зала.
Предс. Четин Казак:
Г-жа Мая Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Казак, както и Вие отбелязахте, както и всички юристи, които са чели закона и правилата си дават сметка, промяната в един от сроковете, в случая удължаване срока за издигане на кандидатури променя абсолютно всички други срокове. На практика отиваме на нова процедура. Дали утре това решение ще бъде разгледано и какво ще се случи с него е бъдещо несигурно събитие, защото днес справедливо отбелязвам, ако това решение беше втора точка, там можеше да се случи всичко, защото депутатите от ГЕРБ отсъстваха от зала и нямаше кворум. Дали утре ще има кворум или няма да има кворум, дали ще се гледа вдругиден и какво ще се случи?
Въпросът е, че има открита процедура, движете се по процедурата. Явно обструкции ще има във всяка една нейна фаза. Ако слушаме хрумките на ГЕРБ, които идват ежедневно най-различни, значи никога да не я финализираме. Има отворена процедура, действаме спрямо нея. Кога какво ще хрумне на ГЕРБ си е тяхно право. В крайна сметка ще има гласуване. Ако искате, подкрепяйте този кандидат, ако искате – не. Но така или иначе до финала с гласуването трябва да се стигне. Това трябва да стане във времето в някакви срокове и аз просто отказвам повече да слушам всякакви обструкции по тази тема. Очевидно е какво е вашето намерение – едни не са си прочели документите, на други не са им качени на сайта, на трети срокът от 27 декември до сега им е кратък да се запознаят с това, което им е необходимо, за да гласуват допускането на тази кандидатура. Следващите искат удължаване на един срок, отлагане на едно или друго гласуване. Извинявайте. (Като не желаете да ни чуете!) Чула съм всички.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Чухме аргументите. Аз искам само да кажа и с това да приключим дискусията и да преминем към гласуване.
Ако утре или вдругиден, или когато бъде гласуването, когато стигнем до точката в пленарна зала по вашия проект за решение, гласуваме и това решение бъде одобрено, Комисията по правни въпроси ще вземе съответните мерки, за да съобрази цялата процедура с това решение.
Предлагам сега да не предпоставяме това бъдещо несигурно събитие и да си изпълним ангажимента, който имаме към настоящия момент при настоящата правна и фактическа обстановка и да продължим нататък.
Повтарям, ако утре или вдругиден парламентът реши да подкрепи вашето решение и се удължи срокът, Комисията по правни въпроси ще се съобрази и ще предприеме съответните действия за корекция на всичко, което се налага и произтича от това решение.
Димитър Лазаров:
Значи сега гласуваме с условието „ако”.
Предс. Четин Казак:
Не. То следва от само себе си.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен изслушването на кандидата за главен съдебен инспектор да се състои на заседанието на Комисията по правни въпроси на 26 февруари 2014 г., сряда, моля да гласува. Десет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
С десет „за”, пет „против” и един „въздържал се” се приема изслушването да се проведе на 26 февруари 2014 г.
Според чл. 45, ал. 2 от Закона за съдебната власт срокът за предложения и въпроси от юридически лица, висши учебни заведения и други към кандидата е не по-късно от седем дни преди провеждането на изслушването. От тази гледна точка обявявам срок за предоставяне на предложения и въпроси 18 февруари. 18 февруари е крайният срок, в който заинтересовани лица, юридически лица, висши училища и т.н. – всички онези, които с упоменати в закона, могат да предоставят своите предложения и въпроси към кандидата до комисията.
И една новост, която трябва да обявя. При изчисляването на сроковете първоначално сме допуснали грешка, уважаеми колеги.
Съгласно чл. 45, ал. 4 от Закона за съдебната власт гласуването на кандидатите става не по-рано от 14 дни след изслушването. Ако изслушването се проведе на 26 февруари, най-ранната дата, на която може да се проведе изборът е 13 март 2014 г.
Последното, което предлагам на вашето внимание по тази точка е:
Проект за решение за приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
„Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Приема следните процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
1. Кандидатите се представят от вносител на предложението – до 2 минути
2. Народното събрание провежда разискванията след представянето на кандидатурата и по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По време на разискванията народните представители могат да поставят въпроси към кандидата.
3. Кандидатът за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет може да прави изказвания и да отговаря на зададените му въпроси – до 10 минути.
4. Гласуването е явно чрез компютъризирана система за гласуване.
5. Кандидатът е избран, когато за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.”
За т. 3 трябва да се уточни дали непосредствено след зададените въпроси кандидатът да отговаря или накрая в рамките на десет минути. Въпрос на преценка. Както решим, така ще бъде. Това трябва да решим най-напред.
Откривам разискванията по така предложения ви проект за решение.
Мая Манолова:
Както е било досега на такива изслушвания. Чува се въпросът и се отговаря в рамките на 10 минути. Така сме процедирали досега.
Предс. Четин Казак:
Аз предлагам да се обединим около това становище.
Който е съгласен с така предложения проект за решение, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Петима „въздържали се”. Решението е прието.
С това се изчерпва точка първа от днешния дневен ред. Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-58, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.09.2013 г. и № 302-01-54, внесен от Министерски съвет на 19.12.2013 г.
Давам думата на вносителите. Първо има думата г-жа Сабрие Сапунджиева, заместник министър на правосъдието да представи законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Сабрие Сапунджиева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Представеният на вниманието ви проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който очаквам да подкрепите, но преди това искам да поясня с оглед на въпросите, които очаквам да ми зададете, тъй като имаме внесен проект на нов Наказателен кодекс, кое налага приемането на тези текстове за изменение и допълнение в Наказателния кодекс. Тъй като се очаква едно по-широко обсъждане на новия Наказателен кодекс, а освен това не е ясно дали народните представители няма да предвидят и по-дълъг период за запознаване и обсъждането му. Затова следва да имате предвид, че текстовете, които предлагаме сега за изменение в Наказателния кодекс са залегнали и в новия Наказателен кодекс. Но тъй като на 18 декември изтече срока, съгласно който трябва да се транспонира Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., аз моля да подкрепите предложения законопроект.
И ако ми позволите, сега бих искала съвсем накратко да го представя.
С така предложения на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се предлагат изменения и допълнения в Общата част на Наказателния кодекс, както и в Особената част по отношение на Глава първа – престъпления против републиката, и по-специално в раздел ІV. Други престъпления; Глава втора – престъпления против личността, раздел VІІІ. Разврат; Глава шеста – престъпления против стопанството, раздел ІV; престъпления против паричните и кредитната система; Глава осма – престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, раздел ІV. Подкуп.
Въпреки разнородния характер на материята, която се урежда, посочените по-горе предложения са обединени в един законопроект, за да не се предизвиква поредица от изменителни закони за един и същ акт в близки периоди от време. Следва също така да имате предвид, че там където се предлагат изменения на действащи норми от Наказателния кодекс, предложените редакции в проекта са към разширяване на приложното им поле, което не би следвало да има за последица прекратяване на висящи наказателни производства. Считам това за особено важно да отбележа пред народното представителство.
С този Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс са поставени няколко цели:
- Въвеждане в националното законодателство разпоредбите на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета. Срокът за транспониране на Директивата, определен в чл. 27, параграф 1, е 18 декември 2013 г., като за правилното и пълно транспониране на директивата е необходимо изменение на Наказателния кодекс.
Във връзка с въвеждането на горепосочения акт са предложени изменения в общата част на Наказателния кодекс в Глава втора, престъпления против личността, раздел VІІІ, разврат. Предложенията са свързани преди всичко със създаването на нови престъпни състави и разширяване обхвата на съществуващите норми по отношение на сексуалните посегателства върху деца, така и завишаване на санкциите по отношение на някои от тежките форми на този вид престъпления.
За първи път в Наказателния кодекс посредством нормите на този проект се предвижда и възможност за съда да налага наказания на извършителя за престъпления от сексуален характер срещу деца, като наказание на дееца е лишаване от правото да заема определена държавна или обществена длъжност или наказание с лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. С тези мерки се цели предотвратяване възможността осъдените лица да извършват за определен период дейности, които предполагат контакти с деца.
На следващо място със законопроекта се цели изпълнение на препоръка на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа, която е отправена към Република България с Оценителния доклад за страната ни в рамките на Третия кръг за оценка, за привеждане в съответствие с международните стандарти на престъплението „финансиране на тероризъм“, като предложеното изменение е в Глава първа. Престъпления против републиката, раздел ІV. Други престъпления.
С предложеното изменение се прецизира редакция на чл. 108а, ал. 2, за да се осигури, че криминализиране на финансирането на тероризма обхваща по недвусмислен начин не само финансирането на терористични актове, но също така обхваща и финансирането на терористични организации и на отделни терористи, дори при липсата на връзка с конкретен терористичен акт или актове. Предложението има за цел да предприеме необходимите законодателни действия, за да бъде пресечен потокът на всякакви средства до терористи или до терористични организации.
На следващо място Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс има за цел привеждане на Наказателния кодекс в съответствие със задълженията по Допълнителния протокол към Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията и към наказване на активния подкуп и търговията с влияние и в случаите, когато облагата е предназначена за трето лице. Това е съобразно изискванията на международните антикорупционни конвенции, ратифицирани от Република България.
За целта са предложени изменения в общата част на Наказателния кодекс, Глава осма – престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, раздел ІV. Подкуп. И по-конкретно с допълнението в т. 15 на чл. 93 от НК се разширява определението на „чуждо длъжностно лице” с цел то да обхване и лицата, изпълняващи функции на арбитър по закона на чужда държава, и така да направи възможно наказването на подкупа и търговията с влияние с тяхно участие.
Освен това се създава нова разпоредба в чл. 304в, която изрично предвижда, че наказанията за пасивен и активен подкуп и търговия с влияние се налагат и когато със съгласие на длъжностното лице или на лицето, което твърди, че може да упражни влияние, облагата е предложена, обещана или дадена на друго лице. С въвеждането на тази обща разпоредба отпада необходимостта от чл. 303, който изрично предвижда наказване само на пасивния подкуп, когато облагата е предназначена за трето лице, и този текст се отменя.
На следващата предлагана промяна произтича и от стартирала процедура за нарушение № 2012/2085 по описа на Европейската комисия във връзка с неизпълнение от страна на Република България на чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което е първият етап на досъдебната фаза на процедурата по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Процедурата е свързана с чл. 251 от Наказателния кодекс, като за преодоляване на констатираните проблеми са предложени изменения в общата част на Наказателния кодекс, Глава шеста, Престъпления против стопанството; Раздел четвърти. Престъпления против паричната и кредитната система.
Посредством предложените изменения и допълнения в кодекса се създават дефиниции на понятията „големи размери” и „особено големи размери“, които към момента са определени единствено със съдебната практика, както и се предлага изменение в и изменение на чл. 251, ал. 1 от Наказателния кодекс, като се инкриминира единствено недекларирането на границата на страната, когато същата се явява външна граница на Европейския съюз. Така в случай на неспазване на режима за деклариране на вътрешните граници на Европейския съюз ще се налага единствено административна санкция, но не и наказателноправна в съчетание с конфискация.
Приемането на тези изменения ще доведе до прекратяване на процедурата за нарушения срещу страната ни.
Предвид изложеното дотук, моля народните представители да подкрепят предложения Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, като пак повтарям. Моля да се има предвид, че тези текстове са залегнали и в предложения на вниманието на народното представителство изцяло нов Наказателен кодекс.
Предварително ви благодаря, уважаеми народни представители.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Давам думата на вносителите на втория законопроект. Заповядайте колеги, да представите вашия законопроект.
Адриан Асенов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Искам да изложа пред вас проект за изменение на Наказателния кодекс от партия „Атака”, като предлагаме един единствен параграф. Той е:
§1. Добавя се нов член 155в., който гласи:
„Който манифестира публично своята или на други хомосексуална ориентация или принадлежност, чрез организация или участие в митинги, шествия и паради или чрез средствата за масова информация и Интернет, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.”
Ще ви запозная и с мотивите за това наше предложение.
Тази година, под диктовка отвън различни гей организации и лобистки групи проведоха своя шести поред гей парад в България. Това чуждо на националните ни традиции и морал уродливо явление, се състоя за пръв път през 2008 година и оттогава до днес се провежда без никакъв адекватен отпор от страна на държавните институции. Всяка година преди и по време на така наречените „шествие за гей права”, българското общество бива дълбоко скандализирано от поведението на организаторите и участниците в него, които демонстрират из софийските улици неприкрит разврат, сексуална перверзност и морална разпуснатост. На този фон, не по-малко притеснение будят и идеите, които гей активистите лансират в публичното пространство, като легализиране на бракове между еднополови двойки и осиновяване на деца от същите.
През всички тези години, от 2008-ма насам, редица граждански сдружения, патриотични организации, родителски съюзи, както и Българската православна църква, са изказвали своята остра реакция срещу това явление и са предупреждавали за опасностите, които то крие.
Правени са различни информационни кампании и други мероприятия, които са получавали подкрепа от цялото българско общество, а тази година беше реализирана подписка срещу подготвяния гей парад, събрала подписите на десетки хиляди граждани.
Важно е да се спомене, че традицията на този тип противообществени прояви датира от 28 юни 1969 година, когато в нюйоркския квартал Гринич Вилидж избухват така наречените Стоунуолски бунтове. Това са серия от яростни сблъсъци между хомосексуални лица и нюйоркски полицаи, които продължават няколко дни и завършват с десетки ранени служители на сигурността. Стоунуолските безредици са събитието, което вдъхновява организаторите на въпросния гей парад, както в чужбина, така и у нас, и от което те черпят своеобразна историческа легитимация.
Всичко това ни кара да смятаме, че тази проява, както и подобните й, са не просто опасност за традиционните български ценности и покушение срещу обществения морал, но също така представляват публично подтикване към вандализъм и противообществени прояви.
Чрез предложената поправка, считаме че се отговаря на обществените очаквания за закрила на традиционните за страната ни семеен модел и нравственост, както и защита на гражданския мир и обществената безопасност.
В заключение искам да кажа, че тази наша позиция е в пълен синхрон първо, с позицията на Българската православна църква, която е изявена, а също така искам да спомена, че това е в пълен синхрон и с останалите вероизповедания, които има в България, като мюсюлманското вероизповедание, като католицизма, протестанти и т.н. В този смисъл мисля, че това е един законопроект, който наистина ще отговаря на нуждите на българското общество. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Аз също Ви благодаря. След като чухме представянето на двата законопроекта, откривам дискусията по тях. Обръщам се първо към нашите гости, представители на институции, дали някой от тях иска да изкаже становище. Заповядайте. Моля да се представите.
Павлина Панова:
Благодаря Ви, г-н Председател. Казвам се Павлина Панова, заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на Наказателна колегия.
Във връзка с първия законопроект, представен от заместник-министър г-жа Сапунджиева, Върховният касационен съд е изразил становище по отношение на първата част на законопроекта, касаещ въвеждането на Директивата против сексуалната експлоатация на деца, което становище аз от името на съдиите във Върховния касационен съд поддържам на днешното заседание.
Имаме известни резерви, които ще изразим и по отношение на проекта на Наказателен кодекс по отношение на нормата, която сега се въвежда в чл. 16а, ал. 2, въвеждаща една ненаказуемост на лица, които са жертви на сексуална експлоатация. Считаме, че така както е формулиран текстът на тази норма, ще създаде сериозни проблеми в правоприлагането дотолкова, доколкото тази ненаказуемост ще се претендира в едно наказателно производство във всеки един случай, в който едно лице само заяви, че е такава жертва. Това означава, че тежестта на доказване в един такъв процес няма да е лицето, твърдящо че е жертва, а на обвинителната власт, респективно при нейно бездействие това следва да се извърши по служебното начало от самия съд. Това ще въведе необходимост от провеждане на процес в процеса и безспорно ще доведе до изключително голяма тежест в самите съдебни производства.
От друга страна считаме, че така както ние разчитаме нормите на Директивата и необходимостта от въвеждането им в националното законодателство чрез нейното транспониране, не се въвежда една абсолютна ненаказуемост на тези жертви на сексуална експлоатация, а се въвежда само тогава, когато те са извършили някакво престъпление като обществено деяние, което покрива елементите на състав на престъпление, на което те са жертва в резултат на тази сексуална експлоатация. Тоест не във всеки случай, в който е употребена принуда във връзка с всяко едно престъпление, а само тези, които са извършени във връзка с качеството им на жертва на такава експлоатация.
Затова в нашето становище сме посочили кои могат да бъдат тези текстове, от които те могат да бъдат жертва на сексуална експлоатация и сме предложили един вариант на друга формулировка на текста на чл. 16а, ал. 2.
По отношение на въвеждането на т. 5 в чл. 149, ал. 2 разбираме желанието да се отговори на изискването на Директивата и да се даде по-висока защита на лицата – децата, пострадали от сексуална експлоатация, занимаващи се с проституция в тези случаи на извършване на блудство с тях, но считаме, че все пак в нашия наказателен закон към момента съществува норма, която би дала защита на тези лица, дотолкова доколкото тя предвижда и същата санкция за извършители на подобни блудства на лица, ненавършили 14 годишна възраст – лишаване от свобода от една до шест години, което напълно отговаря на критериите и изискванията на Директивата. Тоест не е необходимо да създаваме нова норма в Наказателния кодекс, която да гарантира тази защита ,която Директивата дава. Бихме могли да отговорим, че вече имаме тази защита в националното си законодателство. В противен случай би се получило едно неравенство на лицата до 14 години, което са жертва на блудство. Тези, които се занимават с проституция, ще бъде по-високо защитени от другите, които не се занимават с това. И не виждам общественото оправдаване на една такава висока защита, различна на лицата до 14 годишна възраст. Все пак това са лица, които малко или много не могат да изразят воля. Те са малолетни лица, не носят отговорност за своето поведение. Считам, че тези занимаващи се с проституция, не следва да бъдат повече защитени от тези, които не се занимават с такава дейност.
По отношение на чл. 149, ал. 4 сме направили една препоръка да се диференцират думите в закона, които се употребяват в нормата лице или дете. Предмет на защита на Директивата е дете. Предлаганата дума в законопроекта е „лице”, което ми се струва, че всъщност разширява предмета на защита на директивата, като под „лице” трябва да се има предвид, че лице всъщност е и такова, което не може да разбира значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
Ако трябва да взема отношение и по втория законопроект или по-късно?
Предс. Четин Казак:
Ако желаете, заповядайте.
Павлина Панова:
Да. По него също сме дали писмено становище, което е от миналата година. Изразяваме изцяло и поддържам това наше отрицателно становище по отношение на този законопроект. Считаме, че той не отговаря на обществената необходимост в днешното общество и не създава точно такава обществена опасност на такова деяние чрез публична изява на хомосексуалната ориентация на определени лица, че да изисква защита в Наказателния закон на Република България и предвиждане на наказуемост за такова поведение. Ако бъде приет такъв текст, той би противоречал съществено на международни актове, по които Република България е страна – чл. 8 от Европейската конвенция, чл. 13 за забрана от дискриминация на Международния пакт за граждански и политически права и би противоречал и на Конституцията на Република България и на Закона за защита от дискриминация.
За да бъде инкриминирано това поведение, което е външната манифестация на хомосексуалната ориентация на едно лице, то трябва да проявява такава висока степен на обществена опасност, че да изисква най-висшата и най-тежка мяра за обществено въздействие, а именно наказателната санкция.
Сексуалната ориентация на едно лице по наше разбиране и по разбиране на тези актове, които цитирах преди малко, в крайна сметка представлява част от личния живот на едно лице, който е неприкъсновен и дали то-лицето, ще запази в тайна своята сексуална ориентация или ще манифестира по някакъв начин - чрез сдружаване, външна изява, манифестация или публична изявеност по какъвто и да било начин, е въпрос на неговия личен живот и правото му на сдружаване, манифестации и събирания. Ако при тази дейност то наруши някакви норми – административни, относно правилата на обществения ред, това би могло да представлява административно нарушение и да намери място евентуално в съществуващи норми в нашия Наказателен кодекс, например нормата за хулиганство.
Считаме, че няма необходимост за защита на обществото чрез инкриминиране на такова поведение. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Аз също Ви благодаря, г-жо Панова. Други становища? Заповядайте. Моля да се представите.
Сава Петров:
Благодаря, г-н Председател. Казвам се Сава Петров, скромен прокурор от Върховната касационна прокуратура с мандат да представлява прокуратурата на днешното заседание.
По първия законопроект, внесен от Министерския съвет, Прокуратурата е дала становище в рамките на съгласувателната процедура по Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. То е положително. Подкрепяме това свое становище, включително и нуждата този проект да бъде приет сега на фона на текущия дебат за изцяло нов Наказателен кодекс. Считаме, че задължението на държавата ни да транспонира Директивата изисква това предварително усилие.
Що се отнася до споделените тук забележки и притеснения от страна на представителя на Върховния касационен съд, считам, че те заслужават внимание. Моля да обърнете внимание, че конкретно за нормата на чл. 16а, ал. 2 такъв подход вече е следван. Имам предвид, че и днес действащият Наказателен кодекс познава подобен начин на депенализиране чрез изключване на виновно поведение, защото сме транспонирали и друга Директива, защитаваща жертвите на трафик на хора. Така че евентуалната ревизия на този подход би създала усещане за непоследователност.
Това е единственият ми допълнителен коментар по този проект.
Прокуратурата е изявила положително становище към него и се придържам.
По отношение на втория законопроект Прокуратурата е дала становище, което е изцяло отрицателно. Заявявам, че поддържам и това становище. Отрицателно сме настроени както към самата законодателна идея, така и към нейното конкретно нормативно изпълнение. Няма да повтарям аргументите, които бяха споделени пред нас убедително от г-жа Панова. Само ще добавя, че освен споменатите от нея международни актове, такъв един текст би бил в противоречие с чл. 21 от Хартата за основните права в Европейския съюз, който въвежда изрично сексуалната ориентация като признак, на който не може да се основава каквото и да е различно третиране. Това е защитен признак за недискриминация.
Моля ви да погледнете и предложения законопроект с единствения нов текст и от гледна точка на правото на гражданите на свободно изразяване и разпространение на мнение чрез ново изображение и по друг начин, което е закрепено изрично с чл. 39 от Конституцията. Има много аспекти на проблема, които правят подобна наказателно правна защита и скрепяването на такова поведение, за което няма аргументи, че е обществено опасно с тежки санкции, каквито са предвидени, така че според нас приемането на този законопроект рискува да се превърне в проблем.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-н Петров. Има ли други желаещи да вземат отношение от гостите. Не виждам. Давам думата на присъстващите народните представители. Г-жо Ташева, заповядайте.
Магдалена Ташева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз не разбрах от г-жа Павлина Панова каква обществена необходимост задоволяват гей прайдовете? Защото нашият законопроект е насочен към парадите на хомосексуалната ориентация. Парадиращите в тези паради представляват едно патьомкиново село, което обикаля източноевропейските държави. Това са едни и същи лица, ако разгледате кадрите. Какво парадират, какво пропагандират те?
Аз искам да ми обясните каква обществена необходимост налага това да се случва специално за тях. Имаме хора, които искат специални сексуални права. При това техните искания непрекъснато ескалират във времето. Започна се с гей прайдовете. Първите щати и първите западноевропейски държави, които разрешиха гей прайдовете, много скоро след това трябваше да разрешат и гей браковете. Тези, които първи разрешиха гей браковете след това трябваше да разрешат осиновяванията на деца. Сега в момента, където е разрешено осиновяването на деца от гейове и лезбийки, има още едно изискване. Ще ви покажа публикации в скандинавските държави. Искат узаконяване на инцеста.
Вие тук не разбирате самата психология, която тика това сексуално малцинство към ескалиращи искания.
Няма да цитирам френската авторка от български произход Юлия Кръстева в романа й „Убийство във Византия”. Там много добре е разработен този проблем. Но искам да ви попитам неистовото изискван те да могат да се бракосъчетават, включително и в християнски църкви, което е самото отрицание на Бога. То е гавра с вярата на останалите. Както и да осиновяват деца. Не нарушава ли правата на другите, не нарушава ли правата на децата? Какво може да направи едно пеленаче. То не може да си избере майка и баща. Може би когато стане голямо, то не би искало да израсне в средата на Елтън Джон и неговия съпруг. Какви права има то в момента? Проблемът е много сериозен!
Към нас, но вече не от Изток, а от Запад – откъм Брюксел и откъм Вашингтон пътува едно цунами на безбожие, на морален релативизъм и Вие се опитвате да оправдаете този феномен, като ми говорите за някакви права. Кой пречи на двама гейове да си вземат квартира, да живеят почтено, да се обичат колкото си искат. Защо трябва да парадират с това?
Моля Ви да ми обясните моралните основания, които имате, както се изразихте, за изцяло отрицателното си отношение.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Ташева. Други колеги? Заповядайте, г-жо Атанасова.
Десислава Атанасова:
Уважаеми г-н Председател, аз желая да направа процедура по начина на водене по отношение на изказванията на народни представители, насочени към представители на институциите.
Г-жа Панова вероятно изрази не нейното лично становище и убеждение, а мнението на Върховния касационен съд. Тоест, според мен, изказвания, които направи г-жа Ташева, насочени лично към представители на институция, следва да бъдат прекратявани автоматично. Всеки един от представителите на институциите не е в лично качество тук и заявява позицията на министерство или на която и да е институция, която представлява. В този случай може би г-жа Ташева ще поиска от г-жа Зинаида Златанова, която е изразила отрицателно становище да бъде тук и да отговаря на въпрос на народен представител или г-жа Таня Андреева, или всички останали, които са дали отрицателно становище. Защото г-жа Панова, не е в лично качество, а представлява институция и това е тяхното становище и не мисля, че подобен тип въпроси и нападки са уместни изобщо при обсъждане на Наказателен кодекс в Правна комисия. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Атанасова.
Аз считам, че всеки народен представител е достатъчно зрял и има способността да прецени какво да говори и как да формулира своите въпроси и питания и в какво качество са останалите участници в заседанието. Ако има въпрос, зададен от страна на народен представител към някои от гостите, никой не може да задължи този гост да отговори, ако не желае. Така че, г-жо Панова, не сте длъжна да отговаряте на поставени въпроси, ако считате, че не се нуждаят от отговор.
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-н Председател, по процедурата. Извинявайте, но ако се приеме разбирането, което г-жа Атанасова току-що сподели, ние ще трябва да се задоволим с писмените становища на институции и въобще да не каним техни представители към които нямаме право да зададем въпрос, тъй като те не били тук в лично качество. Няма как да се сподели такова разбиране. Процедурата тук е достатъчно демократична. Представителите на институциите са участвали във формирането на този отговор, на запитване или по тяхна инициатива дошъл по повод на законопроект. Да не спъваме с такива строго формални изисквания възможностите да се коментира и да се достигне до едно добро решение.
С цялото уважение към г-жа Панова сама лично да защити. Знам, че тя не се нуждае от изкуствени прегради, за да се достигне до това, което докладва и това, което поддържа пред нас.
Предс. Четин Казак:
Същото считам и аз и изцяло в унисон на вашето становище съм. Всеки може да задава въпроси, включително към гостите. Пак повтарям, но гостите не са длъжни да отговарят, ако преценят, че въпросът е недоброжелателен или пък не могат да отговорят на него. Ако желаете, г-жо Панова, заповядайте.
Павлина Панова:
Ще отговоря съвсем накратко с цялото си уважение към г-жа Ташева. Аз наистина съм тук в качеството си на представител на институция. Аз не представлявам свое лично мнение. Представлявам мнението на 30 съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд. То е дадено писмено и аз считам, че то не е било изненада за вас.
От друга страна, аз не съм казала, че е обществено полезно, за да ми зададете въпроса каква е обществената полезност. Аз цитирах чл. 9 от Наказателния кодекс, който казва кое деяние е обществено опасно и казах, че едно такова поведение, което вие искате да инкриминирате, не сочи такава обществена опасност, че да изисква инкриминиране в Наказателния кодекс.
От друга страна, не всичко, което е аморално по виждането на определени хора трябва да бъде инкриминирано в Наказателния кодекс. Моралните норми по принцип намират отражение в наказателно-правните норми, но не всички правила на морала трябва да бъдат инкриминирани по някакъв начин и да бъдат защитени чрез най-тежката форма на Наказателния кодекс. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други колеги народни представители? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Вече не във връзка с този спор. Но всъщност казаното от г-жа Панова напълно трябва да бъде споделено. То е въпрос на теория на правото, както се казва. Легалната дефиниция за престъпление наистина изисква една висока степен на обществена опасност, която да наложи включването на съответния състав. Така или иначе има резон това разбиране, което е представено от върховния съд.
Аз задавам и насочвам въпроса и бележките си към вносителите на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от името на Министерския съвет, така че да премина към едно становище, което ще заявя по отношение на втория законопроект.
Мотивите на вашия законопроект, уважаеми дами и господа, започва с изречението, че той цели. Цели какво? И се изброяват накратко целите, развити в обстоятелствената част на мотивите, а именно: цели въвеждане на Директива 2011/92/ЕС; цели изпълнение на препоръката; цели изпълнение на задължение по Допълнителен протокол към Наказателната конвенция на Съвета на Европа; цели да отговори на стартирала наказателна процедура към Република България.
Извинете, моето разбиране за цели на законопроект не съвпада с това, което е заявено тук. Целите би трябвало да бъдат пречупени през действителността, през оценка на отношенията, които този закон регламентира. Да имаме за цел единствено да отговорим на директива и да отговорим на наказателна процедура е донякъде неприемливо заради унизителното положение, в което се самопоставяме.
Казвате ли тук във вашите мотиви и с вашите текстове пояснявате ли ни точно какво се постига с въвеждането на конкретните текстове, които обсъждаме, включително дефинициите, които трябва да присъстват в допълнителните текстове към чл. 93. Примерно, предложеният текст и дефиниция за „порнографско представление”. Спирам се точно на него не случайно, за да премина към втория законопроект.
Порнографско представление, което трябва да определим съобразно дефиницията, която ни предлагате, е представяне на живо или в реално време пред другиго на похотливо показване на половите органи на дете, има хипотези на симулирано блудствено действие. Аз ви уверявам, че такова едно поведение, което води до такъв продукт, до такъв резултат, бъде криминализирано, защото намираме, че то в тежка степен засяга обществените отношения в тази сфера, подобно деяние се среща във всички гей паради, във всички шествия и празници, за които говори и г-жа Ташева. Ако това е така, имаме несъответствие в разбирането, че тези паради и тези демонстрации не засягат обществените отношения, свързани с възпитанието на подрастващите, а същевременно ги пазим от продукт, създаден при други обстоятелства – не при тези паради, и не при тези манифестации.
Ако вие бяхте мотивирали предложените от вас промени не така със сляпото подчинение на заявени изисквания към нас, към нашата правна система, можехме да дискутираме по същество. Сега вече това е нещо, което няма как да коментираме в детайли. Но само подавам този пример за размисъл за начина, по който се внасят законопроекти и сегашните мотиви, предложени на вниманието на народните представители и за бъдещи такива. Защото действително прави не добро впечатление обявяването на цел да се подчиним на нечия воля, която трябва да ни накара да въведем и то спешно, както се моли по-нататък, съответните норми във вътрешното си законодателство. Нека все пак да положим усилия да запазим лице, дори за пред себе си, и да анализираме необходимостта от такова нещо и да го обосновем, за да видим къде сме в света.
Взимайки повод от предложения текст и заявявайки вече, че изпълнителното деяние в тази хипотеза, която е предложена да се криминализира от вносителите на втория законопроект, има своите основания, включително намиращи се в мотивите на първия законопроект, допълвам следното.
Лицата, които манифестират, демонстрират своята сексуална ориентация, сами правят така, че да се самоотграничат, да обърнат и привлекат вниманието към себе си. Никой не би се занимавал с тях, ако те изразят своите чувства, своите вълнения на 14 февруари. Нека да си подаряват балончета, нека манифестират в отделен блок, но в общото шествие, в общата еуфория. Какво ги кара те самите да обявяват и да изискват съответното разрешение по Закона за митингите и манифестации отделен час, отделно място така, щото да предизвикат обществена реакция, според мен, чисто провокационно, която те знаят и очакват, че ще се случи и която съпътства техните мероприятия така че да се обърне внимание и то най-вече на неукрепнали, растящи, подрастващи тинейджъри, които биха могли да се подадат по най-различни съображения – поради модно увлечение, поради любопитство на внушенията, които се правят от такива паради.
Споделям необходимостта от една дискусия по този повод. Явлението е изключително неприятно в нашата действителност от гледна точка на това, че то е чуждо на нашето разбиране, на морала на нашия народ и по този начин не може да се преодолее тази неприязън към него чрез съобразяване с директиви, с указания, които ни се дават чрез отговор на наказателни процедури.
Аз ви моля за по-сериозно и то по същество отношение към това, което се предлага.
Забележките по отношение на наказателната формулировка и своевременното предлагане сега, преди приемане на Наказателен кодекс, разбира се, имат своето място и бихме ги изслушали с уважение и със зачитане.
С това завършвам, като заявявам, че ще подкрепя проекта, който е внесен от Министерския съвет със забележките за начина по неговото представяне. Иначе нямам съдържателни възражения, включително и в частта, която г-жа Панова намери за необходимо да направи забележка за разместването на доказателствената тежест. Извинете, само с едно изречение, ползвайки се от вашето изложение.
Жертвите на престъплението не бива да бъдат натоварени повече от обвинителната власт. Нека, въпреки риска от процес в процес, и това, че защитната теза на обвинени в тези престъпления лица, ще бъде да, аз съм жертва и заради това трябва да се ползвам от този текст, нека тази хипотеза се проверява. Няма как да се преодолее щом става дума за защита на интереси на жертви. Те са жертви поначало. Така че мисля, че рискът си струва и би трябвало да се поеме по начина, по който Министерският съвет предлага законопроекта. Ще подкрепя този законопроект със забележките.
Ще подкрепя и вторият законопроект. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Нотев. Други колеги? Заповядайте, но бъдете кратки.
Адриан Асенов:
Ще бъда максимално кратък. Относно юридическите аргументи мисля, че г-н Нотев беше достатъчно изчерпателен. Аз, за съжаление, не съм юрист и затова ще ви кажа от морална страна как стоят нещата. И нека уважаемите колеги юристи да го имат това предвид, когато гласуват това предложение, а именно, че ние сме се клели да служим на народа си, така че българският народ е един народ, който е далеч от тези полуголи шествия, които шестват из софийските улици и развращават нищо не подозиращите майки с деца, които минават и се налага да гледат полуголи извратени типове. И в този смисъл нека да помислим и за правата на останалите. Аз не мога да крия детето си, незнаейки кога ще мине поредния откачен извратеняк, който е решил полугол да демонстрира своята сексуална ориентация. Така че тук нито един член на нито една международна спогодба не може да оправдае това нещо. Така че нека да погледнем на тези неща и от моралната страна.
Предс. Четин Казак:
Има ли други желаещи от членовете на комисията да вземат отношение? Ако няма, аз да кажа няколко думи. Преди това г-жа Атанасова пожела думата.
Десислава Атанасова:
Г-н Председател,
Дами и господа, ще започна оттам, че ме изненадва законодателната техника на това Народно събрание за пореден път и на Министерския съвет.
Започвам с първия по време внесен законопроект. Учудвам се, че от 23 септември 2013 г. е разпределен на Комисията по правни въпроси законопроектът на колегите от Атака и чак сега намира място в дневния ред на Комисията по правни въпроси. Дори мотивите към него са адресирани към периода 21 септември миналата година. Мисля, че председателят и ръководството на комисията не трябва толкова формално да подхождат към законодателните инициативи на когото и да било от народните представители и може би следваше още през миналата година този законопроект да бъде разгледан и да бъде обсъден от нас и от пленарна зала.
Със същата законодателна техника си служи и Министерството на правосъдието и Министерският съвет. Там нещата дори се усложняват. В нормите на внесения на 21 декември постъпил и разпределен законопроект за промяна на Наказателния кодекс всъщност се очаква да настъпят същите изменения в един последваш проект за изменение на Наказателния кодекс, с който министърът на правосъдието се гордее с изключително краткия срок, в който е променен. Аз мисля, че е несериозно, а и никога Правната комисия, а мисля, че и в предходните състави на Народното събрание не се е подхождало различно от законодателна гледна точка едни и същи по вид нормативни актове да бъдат изменяни, променяни или допълвани в рамките на седмици и предполагам, че съвсем скоро, до няколко дни ще бъде внесен в Народното събрание най-новият Наказателен кодекс. И ако говорим за някакъв закон, който не ползва толкова тежки обществени отношения, каквато е наказателно-правната материя, то в този случай аз смятам, че промяна на Наказателен кодекс през седмица-две или през месеци е недопустима.
Г-н Хамид, вдига рамене и може би ще каже, че това се е случвало и в предходни парламентарни комисии или в предходни състави на Народното събрание, но многократно сме заявявали, че това не е добра практика. Защото това, че ще натоварим сътрудниците на комисията да сравняват всички текстове на всички законодателни инициативи на настоящото Министерство на правосъдието, на тези подготвени още през месец февруари, защото Директивата, която следва да се транспонира по която се работи още от месец февруари, и чак сега се разглежда от Правната комисия и законопроектът на колегите от Атака всъщност може би ще се разглеждат и в контекста на новия Наказателен кодекс или не. Ако греша, то тогава следва една друга логика, че сега след като се гласува, ще влезе в пленарния дневен ред на Народното събрание и този Наказателен кодекс на Министерския съвет и този на колегите от Атака и може би другата седмица вече ще разглеждаме най-новия Наказателен кодекс. Такава практика в законотворчеството мисля, че не е полезна на никого, особено за правоприлагащите я.
По отношение на двата законопроекта.
Първо, по законопроекта на колегите от парламентарната група на Атака ще кажа, че ще се въздържа да го подкрепя, въпреки че моето лично мнение е, че не следва да се демонстрира каквато и да е сексуална ориентация от когото и да било. Казвам моето лично мнение.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет също ще се въздържа от подкрепа, защото смятам, че Наказателният кодекс трябва да се разглежда в цялост и въпреки наказателните процедури, които грозят България, считам, че Министерството на правосъдието до този момент е следвало да организира по-добре работата си, така че да не сме отново в наказателна процедура, особено на фона на мониторинговия доклад, който днес беше оповестен публично. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Атанасова. Има ли други желаещи? Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председателю, по отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет, без претенции за изчерпателност, аз си задавам въпроса дали наистина чл. 16а има място в общата част на Наказателния кодекс така, както се получи и при другия вид престъпление – трафика на хора. В крайна сметка се касае за една принуда. Той е такъв и текстът – ако лицето е принудено да го осъществи съответното деяние – очевидно става въпрос за всякакъв вид деяния. Някак не ми се ще мястото му да бъде в общата част на Наказателния кодекс това освобождаване от наказателна отговорност или обявяване изцяло, че не е виновно извършено това деяние. При положение, че имаме чл. 188, където е казано – вярно там е казано за склоняване или за принуждаване на непълнолетно лице, но аз мисля, че там бихме могли да намерим място да освободим от наказателна отговорност, че не е извършено виновно деянието, когато лицето го е извършило под принуда.
По принцип подкрепям законопроекта, но ние наистина трябва много внимателно, изхождайки от това, което беше казано, че бихме били изправени пред хипотезата, че много е трудно да се установява, че това лице е пострадало от престъплението, само че няма принуда. Да, пострадало е. Защото те са дадени алтернативно, доколкото виждам. Иначе ние освобождаваме от отговорност за всяко едно престъпление, това е първата хипотеза, казваме, че не е виновно извършено деянието за всяко едно престъпление, извършено от лице, пострадало от престъпление по чл. 158а, 155, 156 и чл. 188, ал. 2. и втората хипотеза – или е било принудено. Представяте ли си пред каква хипотеза бихме изпаднали, когато едно лице бъде освободено от тази отговорност, просто защото е пострадало от престъпление, а е извършило друго деяние, което няма нищо общо във времето с това.
Така че по принцип приемам законопроекта, но мисля, че има място да се прецизират тези текстове.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-н Лазаров. Вашата забележка може да бъде взета предвид между първо и второ четене и да се обсъди.
Има ли други желаещи? Ако няма, аз да кажа две думи.
По първия законопроект на г-н Волен Сидеров и група народни представители вие чухте становищата – единодушно всички институции, които са предоставили свои становища, а именно Комисията за защита от дискриминация, Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Върховна касационна прокуратура, Върховния касационен съд, имат отрицателни становища. Основният аргумент е, че подобно законодателно решение е противоречие с чл. 6 от Конституцията и редица международни актове в областта на правата на човека, по които България и страна.
По втория законопроект на Министерския съвет правилно беше подчертано от вносителя, че този законопроект изцяло въвежда редица разпоредби на Директива на Европейския съюз и на други международни правни актове. Необходимостта той да бъде приет в спешен порядък, въпреки факта, че очакваме внасянето на нов Наказателен кодекс, е изтеклият срок на транспонирането на Директива 2011/92/ЕС, който срок е бил 18 декември 2013 г.
За пореден път се обръщам с молба към Министерския съвет в бъдеще по възможност да се избягва закъснението при внасянето на законопроекти, които трябва да транспонират определени европейски актове, и внасяне, което става дори след изтичането на срока по тяхното транспониране. Нека по-стриктно да се следят тези срокове и своевременно да се внасят съответните проектозакони, за да не изпадаме в подобни неловки ситуации пред нашите европейски партньори.
Ако няма други становища, пристъпваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-58, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.09.2013 г.
Който е съгласен с приемането на този законопроект, моля да гласува. Двама „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”
С това законопроектът не е приет от Комисията по правни въпроси на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерски съвет на 19.12.2013 г.
Който е „за” този законопроект, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. С това този законопроект е приет. Благодаря ви.
Благодаря на гостите, които участваха в обсъждането.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 302-01-50, внесен от Министерски съвет на 06.12.2013 г.
Давам думата г-н Илия Ангелов, заместник-министър на правосъдието да представи законопроекта на Министерски съвет. Заповядайте.
Илия Ангелов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Законопроектът има за цел да създаде условия за организационно подобряване на ключова група дейности, които са пряко свързани с гарантиране сигурността на участниците в наказателни производства и обслужват работата на органите на съдебната система – най-вече по наказателни дела.
Такива са дейностите по изпълнението на Програмата за защита на застрашени лица по досега действащия Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
И другата дейност е по изпълнението на временните мерки за защита на застрашени свидетели и лица, техни низходящи, възходящи, братя, сестри, съпруг и лица, с които те са в особено близки отношения по НПК, осъществявани чрез лична охрана.
Най-важните акценти от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство са всички управленски решения по първата и особено важна дейност – изпълнението на Програмата за защита на застрашени лица, които досега са били поверени на междуведомствен орган – Съвет по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Това законодателно разрешение е неудачно, тъй като не позволява оперативни и навременни интервенции и е съпроводено с логистични и комуникационни затруднения.
Законопроектът предлага възприемането на нова концепция за изпълнението на Програма по защита, като Бюрото по защита организационно преминава към Главния прокурор и ще работи под негово ръководство. На Главния прокурор се предоставя правомощието да включва застрашено лице в Програмата за защита, като преценява значението на доказателствата, произхождащи от това лице, както и степента на заплахата.
Високопредставителният орган – Съветът по защита, ще осъществява контрол върху дейността и решенията на оперативния орган, който се явява Бюрото по защита.
С организационното преминаване на Бюрото по защита
към Главния прокурор от Главна дирекция „Охрана“ със запазване на статута на служителите се предвижда възможност и основания Бюрото по защита да осъществява принудително довеждане и временни мерки по чл. 123 от Наказателно-процесуалния кодекс, като не се отнемат или ограничават сродните правомощия на органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на правосъдието. Промяната се свежда до отпадане на пълния монопол на органи на изпълнителната власт да осъществяват скрепена със силови правомощия, но обслужваща спрямо дейността на органите на съдебна власт функция.
Законопроектът предвижда и необходимите механизми, които да изключат възможността прокурорска преценка или контролирана от Главния прокурор дейност да бъде налагана или натрапвана на съда. И в двете посоки гаранциите могат да се постигнат посредством следните инструменти:
Първо, повишаване нивото на представителност и на контролната роля на Съвета по защита спрямо действията на Бюрото по защита, ръководено от Главния прокурор.
Второ, установяване на механизъм, при който всяко предложение за включване в Програмата за защита, произхождащо от съдия-докладчик, с което Главният прокурор не е съгласен, да бъде разгледано от Съвета по защита и да стане задължително за Главния прокурор.
И трето, във връзка с организационното преминаване на Бюрото по защита към Главния прокурор, законопроектът урежда трансформирането и запазването на служебното и трудовото правоотношение на служителите, работещи в този отдел.
С оглед на гореизложеното, предлагам Комисията по правни въпроси да подкрепи предложения от Министерски съвет проект на Закон за изменения и допълнения на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и да предложи на Народното събрание приемането му на първо четене.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Четин Казак:
Аз също Ви благодаря, г-н Заместник-министър.
Г-н Петров, искате ли да представите вашето становище.
Сава Петров:
С удоволствие. Благодаря.
Г-н Председател,
Г-н Заместник-министър,
Благодаря за възможността да дам становище по законопроекта, който вещае организационно-структурни последици за прокуратурата.
От името на Прокуратурата на Република България заявявам, че ние подкрепяме законопроекта в този му вид, който е съкратен спрямо първоначалния вариант. Продължаваме да стоим на тезата, че охраната на съдии, прокурори, следователи също е дейност, заслужаваща законова регламентация, както беше предвидено в първоначалната версия на законопроекта, но е правилно тя да бъде отнесена към Закона за съдебната власт. Така че в лимитирания вариант този законопроект получава подкрепата на Прокуратурата на Република България.
Имаме становище, към което се придържам, макар да поднасям извиненията, че беше внесено късно вчера. В това становище са отбелязани някои редакционни бележки, които, според мен, е подходящо обсъждането им между първо и второ четене, но на една или на две от тях бих искал да обърна специално внимание.
Предвидените изменения и допълнения не засягат общите положения по глава първа от закона, включително и лимитите за предоставяне на специална защита. Тях ги има в чл. 4 от закона и от тази разпоредба става ясно, че защита може да бъде предоставена само на лица, чиито показания, обяснения или информация се отнасят за дела, водени за тежки умишлени престъпления по лимитативно избрани глави от Наказателния кодекс. Според Прокуратурата е правилно принципната възможност за включване в Програмата за защита да бъде дадена на всеки, чиято информация е ценен източник на доказателства за кое да е тежко умишлено престъпление, а не само лимитативно изброените. Това е по т. 1 от бележките от Становището на Главния прокурор и ви моля да обърнете внимание на нея.
Има и други редакционни бележки, като някои от тях, според мен, заслужават по-специфично внимание, като например тази, че е уместно Бюрото по защита да бъде самостоятелна структурна единица по Закона за защита на класифицирана информация, както и повод да се отстранят някои технически редакционни неудачи. Например, в такъв редакционно технически план имаме двукратно въвеждане на т. 2 с § 4 от законопроекта. Явно там трябва да се получи едно разместване, за да се следва структурата на изброяването.
Относно обществената потребност от такъв законопроект, аз много харесах аргументацията, която поднесе по предишния законопроект г-н Нотев. Законопроектът трябва да бъде обосноваван с потребностите, които има обществото и нуждите на гражданите.
И все пак, в допълнение към тези, според мен, признати потребности, че Програмата за защита трябва да работи така, че да гарантира качествено правосъдие, ще ви помоля да обърнете внимание на някои от препоръките и констатациите в юлския доклад на Европейската комисия от 2012 г., където изрично се констатира слабост в защитата на свидетелите и се прави препоръка дейността на прокуратурата и на разследващите органи да бъдат организирани така, че да се предоставя необходимото по-високо ниво на защита на свидетели.
Считаме, че с новите организационни решения, ще се направи стъпка именно в тази посока и ви моля да използват и тази аргументация, за да подкрепите предложения от Министерство на правосъдието и внесен от Министерския съвет законопроект. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Четин Казак:
И аз благодаря. Откривам дискусията, колеги, по този законопроект. Има ли колеги, които желаят да вземат думата?
Реплики: Подкрепяме законопроекта.
Предс. Четин Казак:
Добре. Подкрепяте. Ако няма други желаещи, аз като изказвам своята принципна подкрепа по така внесения законопроект, искам да обърна внимание на следното.
Първо, и в сега действащия текст на чл. 391, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт е упоменато, че „Главна дирекция „Охрана”, част от която е Бюрото, организира и осъществява охраната на съдии, прокурори и следователи при условия и ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет.”
Тоест и в момента има законова уредба кой охранява съдиите, прокурорите и следователите. Друг е въпросът дали има желание тази дейност също да се прехвърли специално към Бюрото за закрила на свидетелите и дали има резон да се смесват двете дейности.
Сава Петров:
Не точно това е проблемът, г-н Председателю. Няма съмнение, че този законопроект, така организиран, по-добре пасва и на функциите на Прокуратурата, като страна на процеса. Въпросът и той беше съвсем страничен от логиката на моето изказване, е, че дейността по организиране на охраната на съдии, прокурори и следователи е редно да бъде въздигната на законово ниво, а не да бъде уреждана с бланкетна норма в Закона за съдебната власт, която препраща към наредба. А това са отношения от висок ранг и е добре да се мисли за доразвиване на уредбата в Закона за съдебната власт по този повод.
Предс. Четин Казак:
Добре. Разбрах. Благодаря.
Другата ваша идея, обаче, която цели да разшири обхвата на закрилата, като се премахне лимитативното изброяване на престъпленията, по които се полага защита и се замени с общата формулировка „тежки умишлени престъпления от общ характер” ми се струва концептуална и трябва внимателно да се прецени, да се обсъди, тъй като това е свързано и с финансови изражения. Така че ще е добре, може би, да се поиска и становище на Министерството на финансите, ако се прецени, че между първо и второ четене ще се пристъпи към подобно предложение.
Уважаеми колеги, ако няма други мнения и становища, предлагам да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
Който подкрепя на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 302-01-50, внесен от Министерски съвет на 06.12.2013г., моля да гласува.
Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С това законопроектът е приет на първо четене от Комисията.
Благодаря на гостите.
По четвърта точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г. (продължение).
Поради напредналото време и умора на колегите няма да продължим с обсъждането за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Ще продължим обсъждането на утрешното извънредно заседание на Комисията по правни въпроси от 15:00 часа в тази зала.
Уважаеми колеги, благодаря ви за участието.
Закривам днешното заседание.


Председател:
Четин Казак