Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 25

Днес, 23.01.2014 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерски съвет –Георги Йончев, държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика” в МС; от Агенцията по обществени поръчки – Миглена Павлова, изпълнителен директор и Галя Манасиева, директор на дирекция „Правна”; Костадин Сирлещов, адвокат от Си ем ес Камерът Маккенън и народния представител Томислав Дончев, вносители на предложения по законопроекта.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Хамид Хамид, заместник председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Хамид Хамид:
Уважаеми колеги, налице е кворум. Откривам днешното извънредно заседание на Комисията по правни въпроси с точка единствена в дневния ред:
Единствена точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г. (продължение)
Най-напред да кажа какво отложихме от предното заседание. Отложихме § 25, § 34, § 39, § 42 и § 43.
Приехме така нареченото in house възлагане. Приехме го, но като прегледах как сме го приели, установих, че сме си свършили работата наполовина и сме приели in house възлагане за обектите по чл. 3, ал. 1. За обектите по чл. 3, ал. 2 не сме го гласували. Затова съм раздал ново предложение и правя формално предложение да приемем in house възлагане и по отношение на тези обекти. Тоест аргументите, с които ме убедиха колегите от Коалиция за България от предходното заседание за дейностите на Министерството на отбраната, за възлагането там, т.е. това са дейности по чл. 3, ал. 2 от закона и ние точно там не сме приели in house възлагането и затова правя предложение за промени в § 7, чл. 13.
„Предложение на н.пр. Хамид Хамид на основание чл. 79, ал. 4, т. 2.
„§ 7. В чл. 13 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 9
9. възлагани от възложител по чл. 7, т. 1, 3 и 4 с дружество или държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, за което са изпълнени едновременно следните условия:
а) капиталът му е изцяло държавна и/или общинска собственост или собственост н холдинг, чийто капитал е изцяло държавна и/или общинска собственост;
б) обект е на контрол, подобен на този, упражняван от възложителя върху собствените му структурни звена;
в) най-малко две трети от оборота му е формиран от дейности, свързани с осигуряване изпълнението на функции на възложителя.”
2. В ал. 3, т. 1 след думата „определяне” се добавя „наличието”.
3. Създава се ал. 4:
„(4) Методиката за определяне на цената на договорите по ал. 1, т. 9 се определят с правилника за прилагане на закона.”
Предложението ви е раздадено. Ако искате няколко минути време, за да се запознаете с текста и да коментираме. Ако някой е готов да коментира предложението ми, имате думата. Това е същият текст, който приехме, но касае и ал. 2 на чл. 3.
Министерски съвет, имате ли становище по предложението. Г-н Йончев, заповядайте.
Георги Йончев:
Не възразяваме по предложението. То е реципрочно на другото, което е в общата част.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря. Други колеги? Г-н Дончев.
Томислав Дончев:
Няма основание за промяна на позицията ни. Без наличие на ограничаващи условия, които да дадат гаранция, че няма да се изкривява пазара, първо.
И второ, без сигурен индикатор как ще става ценообразуването ние сме против подобен режим за възлагане. Потвърждавам, имаме нужда от ползването на подобен механизъм, но когато се намерят адекватни механизми, които да гарантират преодоляването на първия и втория риск. В този смисъл това предложение, колкото и да е добро, то не променя принципно текста.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Дончев. На вашите опасения си позволих да запиша в предложението ми нова ал. 4.
„(4) Методиката за определяне на цената на договорите по ал. 1, т. 9 се определят с правилника за прилагане на закона.”
Ако имате нещо друго да добавим към този запис за ал. 4?
Томислав Дончев:
Мога да добавя, че цената на една услуга може да варира според много обстоятелства, примерно, сезон от годината, място на оказване на услугата, на строителството, на доставката. Справката за сключените договори във всички тези видове, включително и най-често коментираната тема по отношение на комуналните дейности, показва значими разлики, свързани пряко с конюнктурата на съответното място, където се извършва договорът. В този смисъл считам за абсурдно Министерският съвет да приеме някакъв референтен списък, или таблица с цени на услуги, или на строителство. Това може да се окаже недостатъчно за нуждите на даден възложител, а може да се окаже и много по-високо от нуждите на друг. Това не представлява нищо друго, освен развитие на патологията, която създадохме, когато подкрепихме предложението.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви. Други колеги? Няма. Закривам дебатите по § 7. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
Преминаваме към следващия отложен параграф - § 25.
„§ 25. Член 29 се изменя така:
Чл. 29. (1) Лицата може да поискат писмено от възложителя разяснения по документацията за участие до десет дни, а за поръчки по чл. 14, ал. 3 – до седем дни, преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията. Лицата може да посочат електронен адрес, на който да им се изпратят разясненията.
(2) Разясненията по ал. 1 се публикуват в профила на купувача в четиридневен срок от получаване на искането. Ако лицата са посочили електронен адрес, разясненията се изпращат и на него в деня на публикуването им в профила на купувача. В разясненията не се посочва информация за лицата, които са ги поискали.
(3) Когато от публикуването на разясненията от възложителя до крайния срок за получаване на оферти или заявления остават по-малко от шест дни, а в случаите по чл. 14, ал. 3 – по-малко от три дни, възложителят е длъжен удължи срока за получаване на оферти или заявления.
(4) В случаите по ал. 3 решението за промяна се публикува в профила на купувача в деня на изпращането му за публикуване в регистъра на обществените поръчки. От деня на публикуването в профила на купувача до крайния срок за подаване на оферти не може да има по-малко от шест дни, а в случаите по чл. 14, ал. 3 – по-малко от три дни.”
Само ще напомня защо го отложихме този параграф. Това беше свързано с изпращането на разяснения на лице, което е поискало такива. Г-н Радев направи това възражение и поиска поне до тези, които са поискали и тези, които са известни участници, да си ги получат по електронната поща. Затова се съобразих с възраженията на г-н Радев и ви предлагам текст в тази посока.
Томислав Дончев:
Г-н Председател, с оглед бъдещата ни работа, когато има подобни предложения, да се получават поне предишния ден. Колкото и бързо да четем, все пак ни е необходимо минимално време, в рамките на две-три минути, да се осмисля текстът. Само като принципно напомняне.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви. Ще си взема бележка. Възражението ви е основателно. Ако имате нужда от време сега да изчакаме, за да се запознаете.
Колеги, други изказвания? Няма. Закривам дебатите.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма. Текстът на § 25 е приет.
Следващият параграф, който го отложихме, е § 34.
Колеги, § 34 касае изменението на сключен договор за изпълнение на обществена поръчка. Тук разглеждахме предложението на н.пр. Борислав Гуцанов, като отложихме текста, за да подготвим текст, който да даде гаранции, че първо, измененията ще бъдат несъществени и трябваше да намерим механизми да пресечем евентуални злоупотреби с изменението на такъв договор. Иска ли някой думата? Г-н Дончев.
Томислав Дончев:
Да припомня, че на предишно заседание коментирахме, че е дошло времето да се мисли за малко по-адаптивен или гъвкав механизъм, който дава възможност под контрол или в ограничени параметри да се изменят договорите, тъй като въпросът има две страни.
От една страна, трябва да се даде възможност на възложителите да се борят с реалностите на живота и да си изпълняват договорите си от всички видове и в максимална степен съобразно целите, които са поставени предварително, а в същото време трябва да се препятства всякаква възможност от злоупотреби. Признавам си, колкото и да има натрупан опит и дори емоционална енергия по въпроса, аз не съм в състояние за няколко дни да предложа конкретен текст.
Наред с това считам, че не бива да изпускаме възможността, когато така или иначе тече промяна на закона да помислим още веднъж по тази възможност, затова предлагам като член на работната група на следващо заседание на комисията да бъдат поканени представители на Националното сдружение на общините, на Сметната палата, както и на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, както и представители на Агенцията по обществени поръчки, за да чуем техните мнения по въпроса. Това, разбира се, би забавило окончателното приемане на текстовете на закона от Комисията, но считам, че е абсурдно такава важна и в същото време рискова стъпка да бъде предприемана, без да бъдат чути становищата на всички тези институции.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Дончев. Аз си позволих да поканя на заседанието г-жа Миглена Павлова, изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки. Искате ли да кажете нещо по въпроса? Заповядайте.
Миглена Павлова.
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
За съжаление, аз не бих могла конкретно да коментирам текста, тъй като не разполагаме с предложението.
Но бих искала да споделя с вас, че според нас също е необходимо да бъде направена нова редакция на действащия текст в закона. В случаите, при които се допуска такова изменение, са много ограничителни, а всъщност в практиката ние срещаме много случаи, при които се налага такава промяна, която е независимо от волята на страните, не променя условията, при които поръчката е била обявена, така че считаме, че подобно изменение би представлявало усъвършенстване на нормативната уредба в тази посока.
Към момента само това бих могла да споделя с вас.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви. Други колеги? Други мнения, изказвания?
Колеги, на 14 февруари е приета дългоочакваната Директива на Европейския парламент, която касае обществените поръчки и там този въпрос е коментиран – кога би било възможно изменение на вече сключен договор за обществени поръчки. От друга страна, нашият закон в момента изрично определя при кои условия се допуска изменение на договора. И според мен, последващи изключения биха оставили само заглавието на договора и страните. Затова аз предлагам този дебат да го водим, когато транспонираме Директивата и когато пристъпим към изготвяне на нов Закон за обществени поръчки. Бих гласувал така текста на § 34, без да поставям нови условия и нови предложения да правим за изменение на договорите, като при транспонирането на Директивата ще въведем либерализация в тази материя.
Воден от съображенията, които изтъкна г-н Дончев, предлагам да се въздържим от подобна либерализация и засега да приемем текста със старите условия за изменение на вече сключен договор.
Г-н Дончев.
Томислав Дончев:
Аз съм съгласен с Вас. Само едно съображение.
На първо място, ще мине доста време докато стигнем до там да пишем нови текстове, транспониращи директивата, а през това време животът ще продължи да тече, ще се възлагат поръчки, ще се изпълняват договори с бюджетни и с европейски пари.
На второ място, реално не съществува каквато и да било спешна и неотложна необходимост ние да бързаме с промените в закона.
Така че, може би някакъв трансформиран вариант на това, което предложих преди малко, ако днес не приключим с целия текст на закона, защо не в писмен вид да бъде зададен въпроса на всяка от изброените институции какво им е становището по въпроса и ако има последващо заседание на Комисията, посветено отново на Закона за обществените поръчки, ако има зряло становище на някоя от институциите, да бъде взето предвид.
Предс. Хамид Хамид:
Г-н Дончев, много време законопроектът е в комисия. За съжаление, в Правната комисия постъпват доста тежки закони, за които има обществена нагласа за бързото им приемане и едно отлагане на текстове от Закона за обществените поръчки във времето се опасявам, че би пратило закона много назад.
Затова аз ще подложа на гласуване текста на § 34, както е в редакцията на работната група, като пак казвам, че към либерализация в сферата ще пристъпим при транспониране на директивата, евентуално лятото или есента.
Други мнения? Заповядайте. Г-жа Манасиева.
Галя Манасиева:
Аз току-що погледнах текста и тук нещо ни притеснява. Може и да не сме го разбрали, защото набързо го видяхме. Но се отменя ал. 3 от действащия закон, а остава т. 3 на ал. 2. А ал. 3 е свързана с т. 3. Тоест идеята е, ако съм го разбрала правилно, че договорът може да се променя, когато се изменят държавно регулирани цени. Тоест само до размера на промяната. Тоест, ако договорът се основава на минималната работна заплата и тя се вдигне, а вече има сключен договор, естествено, че изпълнителят трябва да има право да промени договора с толкова, колкото е изменението на минималната работна заплата.
Предс. Хамид Хамид:
Прочетете болтвания текст и ще видите, че работната група е отхвърлила това нещо и е решила въпроса, за който говорите. Ал. 3 си остава. Това е коментирано и всички се съгласихме, че това трябва да остане.
Колеги, други предложения? Други изказвания? Няма. Закривам дебатите по § 34.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с редакцията на работната група. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се? Няма. Единодушно се приема.
§ 36. Отложихме текста, който касаеше евентуалната защита на подизпълнителите в процеса на изпълнение на договора. Тук бяха направени възражения, че намесата в отношенията между изпълнител и подизпълнител - малко са тежки тези намеси, независимо, че последните няколко години много от подизпълнителите са потърпевши и не могат да си получат парите по изпълнените договори. Затова на вашето внимание предлагам промяна на предложението ми, което съм направил преди това и чакам реакция по предложението.
Първо да чуем Министерския съвет. Тук променяме вместо да се плаща на подизпълнител или той да годи да иска при възложителя пари, предлагаме изпълнителят при получаване на окончателното плащане да представя доказателства, че се е разплатил с подизпълнителя за предходни междинни плащания. Това е идеята на предложението, което правя.
Георги Йончев:
Приемаме редакцията. Тя е уточняваща и защищаваща интересите на подизпълнителите.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, имате думата. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Принципно по този въпрос взехме отношение и сега това е въпрос на неговата редакция, а не на преобсъждане на подхода.
Предс. Хамид Хамид:
Да, г-н Стоилов. Трябва да има защита за подизпълнителите, защото многобройни са случаите, в които те са потърпевши.
Янаки Стоилов:
Знаят се случаите и всеки, който се е сблъсквал поне малко с тях би трябвало да ги знае. Въпросът е как това да бъде решено, а не да започваме отново дискусията дали е целесъобразно.
Предс. Хамид Хамид:
Тук е само въпрос на правна техника как да го направим.
Янаки Стоилов:
Коментирам, тъй като колегата казва, че те като цяло са против.
Снежина Маджарова:
Първоначалното ни предложение беше да отпадне § 36.
Предс. Хамид Хамид:
По този параграф освен моето предложение, модифицирано за днешното заседание, предложения са направили н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители с предложение текстовете да отпаднат. Направено е и предложение от н.пр. Томислав Дончев и група народни представители § 36 да отпадне. Това са предложенията, които са постъпили. Трябва да ги подложа на гласуване.
Първо подлагам на гласуване текстовете, които предлага § 36 да отпадне. Първо по време е постъпило предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители § 36 да отпадне. Който е „за” предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители, моля да гласува. Пет „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Томислав Дончев и група народни представители § 36, който става § 39 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Няма.
Г-н Дончев имате думата по направеното предложение от мен за § 36, който става § 39.
Томислав Дончев:
Става дума за чл. 45б, ал. 3.
„(3) Възложителят извършва окончателното плащане по договор за обществена поръчка, за който има сключени договори да подизпълнение, след като получи от изпълнителя доказателства, че е заплатил на подизпълнителите всички работи, приети по реда на ал. 1.”
Това е за мен в някаква степен разумен компромис със следната уговорка. Надявам се, давате си сметка предвид схемата на плащане, че този текст товари основния изпълнител реално той авансово да се разплати с всички подизпълнители преди да си получи окончателното плащане.
Предс. Хамид Хамид:
Тук предложението касае само окончателното плащане. Тоест за междинните плащания, които изпълнителят получава, няма такова изискване.
Томислав Дончев:
Но преди финалното плащане той се предполага авансово да се разплати с всички подизпълнители.
Иван Иванов:
Напротив, предполага се да си изплати дължимите суми по междинните плащания, тъй като знаете, че при всяко сключване на договор по обществена поръчка при кандидатстването се предлага вариант на договора и евентуалният изпълнител се съгласява. Вероятно същият договор се прилага и към подизпълнителя, така че не виждам какво можем да коментираме по тази тема.
Томислав Дончев:
Обяснявам следното. Аз съм основен изпълнител и имам договор с институция Х в някоя община да изградя един километър улица. Аз съм поел асфалтовите работи. Задачата на подизпълнителя е поставянето на бордюри. Финалното плащане, примерно, е в размер на 20%. Предполага се аз да платя на подизпълнителя поставените бордюри до финала на първия километър, т.е. аз да авансирам спрямо изпълнителя заплащането на тази дейност до края, докато възложителят може да плати когато приеме изцяло книжата.
Предс. Хамид Хамид:
Г-н Дончев, отчасти възражението е вярно, но е вярно също, че когато кандидатства с оферта евентуален изпълнител и когато сключи договор изпълнителят представя доказателства, че разполага с наличен финансов ресурс да изпълни цялата поръчка. Тоест това е едно от условията той да участва в поръчката. И лица, които нямат пари да се разплащат докато получат окончателното плащане, те се отстраняват от участие в самата поръчка. Тоест той е представил доказателства, че разполага с този финансов ресурс и ние го приехме този текст малко по-рано. Тоест априори се презумира, че този изпълнител разполага с тези средства и няма пречка да се разплати с подизпълнителя, ако приема неговата работа.
Томислав Дончев:
Въпросът е принципен. В смисъл в цялата логика на промяната има една дискриминация на основния изпълнител спрямо подизпълнителите, което не е съвсем правилно. Не бива да забравяме, че основният изпълнител е този, който финално носи отговорност за изпълнението на поръчката. И нека да напомня, че е този, който плаща гаранцията.
Принципен е въпросът. Може би няма да намерим пресечна точка, така че можем да преминем към гласуване.
Предс. Хамид Хамид:
Добре. Преди това г-н Стоилов поиска думата.
Янаки Стоилов:
Аз ще отговоря с два примера от практиката. Не знам дали сте се сблъсквали. Предполагам даже, че Вашата практика е по-богата в това отношение, но това са случаи от днешната действителност.
Първо, докато го нямаше това изискване, много изпълнители печелят с уговорката, че те ще изпълняват сами работата и няма да наемат подизпълнители. Тоест често се явяват фирми, които или нямат капацитет или пък не могат да покрият всичко това, което са спечелили и се налага да наемат подизпълнители. В процеса на това превъзлагане те не са коректни към подизпълнителите, не им заплащат извършената работа. Те напускат, наемат нови подизпълнители и този процес продължава до безкрайност, ощетявайки тези, които реално работят по проекта. С тази мярка мисля, че поне значително ще се ограничат подобни възможности.
Предс. Хамид Хамид:
Г-н Стоилов, това за което Вие говорите, ние го решихме този въпрос, като забранихме на изпълнителя, ако при кандидатстване и при офериране не е посочил за подизпълнител фирми, после при изпълнението той няма право да наема подизпълнител.
Томислав Дончев:
Точно от богатия си опит в практиката мога да ви кажа, че този текст от ал. 3 ще стимулира допълнително всички основни изпълнители да работят по-рядко с подизпълнители.
Предс. Хамид Хамид:
По-рядко, но по-коректно.
Томислав Дончев:
Може би. И всъщност ще затвърди текущата практика да се наемат нелегални подизпълнители, което е безспорен факт почти във всеки договор, поради една проста причина – не съществува ясна и безспорна легална дефиниция кой е подизпълнител. Особено има едни сиви зони между доставчика и истинския подизпълнител, където всяка фирма, привлечена за изпълнението му, може да бъде третирана като доставчик, а не като подизпълнител. Включително, имайки богат опит от практиката, контролирайки процеси, наемат се, прехвърлят се работници, наема се техника и т.н. Преди години правихме един детайлен преглед в другите държави-членки как е уреден този въпрос. На база техния още по-богат опит, никой не се е опитвал да създаде ясна, стройна и безспорна легална дефиниция кой е подизпълнител, защото това е практически недостижимо.
Признавам, че аргументите ви, целите ви са безспорни. Да, действително има много случаи, където основният изпълнител е некоректен към подизпълнителите си. Големият проблем е, че с подобна първосигнална реакция ние няма да решим проблема. Категоричен съм.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви, г-н Дончев. Само в заключение ще вметна, че практиката показва, че тези форми прерастват в консорциуми и обединения и така мисля, че фирмите помежду си решават този проблем. Но както и да е.
Ако колегите нямат други изказвания, ще приключа дебатите и ще подложа текста на гласуване.
Колеги, полагам на гласуване предложението на н.пр. Хамид Хамид за § 36, който става § 39. Който е съгласен, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Благодаря.
Следващия отложен параграф е § 39, Който касае чл. 47.
По § 39 има предложение на н.пр. Хамид Хамид, предложение от н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители. Тук работната група отложи текста за списъка от задължения – обстоятелствата, кога не се допуска един изпълнител.
Коментари по текста, колеги. Докато преглеждате предложенията и редакцията на § 39, който става § 42 ще ви запозная с постъпило писмо от КНСБ, с което настояват в чл. 47 да бъде записан следния текст.
„Създава се нова т. 6.
6. Който има задължения към работници и служители, свързани със заплащането на размера на дължимото трудово възнаграждение за съответната работа, съгласно законодателството или общо приложимите колективни трудови договори на държавата, когато кандидатът или участникът е установен.”
Предложението е пристигнало доста късно и не е постъпило подобно предложение от народен представител.
Имате думата за коментари, колеги.
Реплика: Не разбрахме какво е точно искането на КНСБ.
Предс. Хамид Хамид:
Фирми, които не са платили заплати, да нямат право да участват в обществени поръчки. Звучи добре, но процесът на установяване е крайно сложен и ако се вкопчим в метода на установяване на плащане на тези работни заплати, бихме изпаднали в ситуация да не допуснем нито една фирма в процедура на обществена поръчка. Много често от момента на подаване на оферта до отварянето на офертите минава срок, в който трябва да бъдат платени заплати за няколко месеца.
Но аз мисля, че коментарите по този текст са излишни, защото такова предложение формално не е направено от народен представител. Но, ако желаете, имате думата. Заповядайте.
Янаки Стоилов:
За съжаление, идва доста късно това предложение, но ако можем да го впишем с определени параметри, че тези задължения трябва да се декларират при кандидатстване, примерно, че за предходната година нямат такива задължения. Защото текущи задължения винаги може да има, включително и по обективни причини. И да се определи да не надхвърлят някакъв размер, защото ако става дума за стойности, които не са огромни, но има фирми, които са големи длъжници и продължават да печелят поръчки. Така че ако с тези две ограничения можем да ги впишем, има някакъв шанс да се оздрави цялата система.
Томислав Дончев:
Това, което казва г-н Стоилов е абсолютно разумно. Само че и най-добрите идеи понякога предизвикват трудности при прилагането в практиката. Хайде да си представим един подобен режим. Например от моделите, които сме създали, в комисията има съмнения, че декларацията на някой от кандидатите е неизрядна и той всъщност има задължения за заплати. Но как, по какъв начин, в какъв срок комисията ще провери подобни обстоятелства. Да не забравяме, че комисията има мандат, правомощия да проверява офертите, а не да разследва състоянието на фирмите.


Янаки Стоилов:
Отговорът е лесен. Комисията няма да проверява и да разследва, но се предполага, че засегнатите работници, които не са си получили заплатите ще сезират някаква държавна институция и в този момент, дори и пост фактум този, който подава документите вече носи включително и наказателна отговорност за това обстоятелство.
Томислав Дончев:
Г-н Стоилов, нека да си представим, че двамата с Вас кандидатстваме да изпълним един обект, който е на стойност 60 млн. лв. Какъв е проблемът. В режим на какъв материален интерес? Аз да намеря пет работника от конкурентна фирма и да ги накарам да пуснат жалба, че не са си получили заплатите. За колко време ще се изяснят отношенията между тях и работодателя дали са получили напълно заплатите си, или каква част от тях и т.н.
Янаки Стоилов:
Трябва да има и някакви количествени параметри, защото не може да става дума за неизплатени, примерно, на десет души за два месеца.
Предс. Хамид Хамид:
Г-н Стоилов, има и Главна инспекция по труда със съответните регионални структури, които имат точно това задължение – освен условията на труд, да проверяват и дали са платени възнагражденията.
Прав е г-н Дончев, че самата процедура по установяване излиза извън правомощията на комисията по оценка на офертите на участниците и няма механизъм, по който тя да получи достоверна информация, а трябва да разчита или на жалби на работници, или на декларации, подписани от участника.
Томислав Дончев:
За декларация няма лошо като някакъв вид стимулиращ фактор, който да провокира изрядността или морала като декоративен принцип, не е лошо. Въпросът е да създадем нещо реално. Кой ще проверява? Как ще проверява. Тук отваряме, без да пресилвам, една малка кутия на Пандора.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, има основание в предложението. Има обаче основание и в опасенията. Искате ли да търсим механизъм, с който да защитим тези работници, без да
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, предлагам тази дискусия сега да не я водим, защото тя е принципна. Но, ако днес не приключим с всички текстове или до края на заседанието, ако се предложи текст, който е приемлив с две-три условия, които са реалистични, тогава да го видим. Тоест до завършване на разглеждането на законопроекта в комисията за второ четене, да се формулира текст и да направим опит за такова решение. Това би било добро. Но сега повече да не водим дискусия.
Предс. Хамид Хамид:
Г-н Стоилов, правите ли формално предложение текстът, както е предмет, но ще го раздам и на всички народни представители, да бъде от ваше име.
Янаки Стоилов:
Като повод от това предложение да се подготви редакция и ако може по този въпрос да ни се предложи едно по-реалистично предложение, което да може да бъде прилагано.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, чухме предложението на н.пр. Янаки Стоилов във връзка със становището на КНСБ.
Подлагам на гласуване процедурата по отлагане на разискванията по § 39, който става § 42. Който е съгласен да отложим разискванията по този параграф, моля да гласува. Единодушно § 39 е отложен. Благодаря.
Колеги, следващия отложен параграф е § 42. § 42 касае чл. 50. Постъпили са две предложения: на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители и на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители.
Предложението на н.пр. Страхил Ангелов е да отпадне § 42 относно чл. 50.
Предложението на н.пр. Хамид Хамид е за изменение в предложението на вносител.
Тук говорим за изисквания финансов ресурс, с какви документи се доказва наличието на този финансов ресурс. Тук работната група не постигна консенсус, така че, колеги, имате думата. Г-н Йончев, заповядайте.
Георги Йончев:
Подкрепяме предложеното изменение на текста от н.пр. Хамид Хамид и не подкрепяме предложението на н.пр. Страхил Ангелов да отпадне § 42.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, имате думата. Изменението в тези 50 на сто, които са в прогнозната стойност на поръчката. Групата не постигна съгласие. Имаше възражения от колегите и затова моля да вземете отношение.
Томислав Дончев:
Искам да припомня каква е геометрията на възражението. Може би тук е въпрос на легална дефиниция какво е кредитна или финансова институция. Реално това дава шанс за страхотна инфлация и девалвация. Аз, ако имам нужда да докажа финансов ресурс, какъв е проблемът друга фирма, която по същество не е нито кредитна, нито банкова институция да ми даде документ, че примерно имам достъп до кредитен ресурс в размер на 20 млн. лв. и това прави безпроблемно участие в която и да е процедура.
Предс. Хамид Хамид:
Да е банка, а не кредитна или финансова институция?
Снежина Маджарова:
В момента кредитни институции са фирмите за бързи кредити. Или финансови институции са финансово-брокерските къщи и т.н. Това са съвсем различни институции от банките. В този смисъл смятам, че трябва да помислим за прецизиране на предложението Ви, г-н Хамид.
Предс. Хамид Хемид:
В такъв случай аз си оттеглям думите „кредитна или финансова институция” и да стане „банкова институция” или просто „банки” – „удостоверение от банка”.
Янаки Стоилов:
Моля да коментирате въпроса в другата посока – понякога фирмата може да разчита на средства, които дори не са от кредитна институция, а от някаква друга фирма, достатъчно финансово състоятелна, така че дали не ограничаваме много възможностите? Ясно е, че това не е доказуемо, но понякога има възможности не от кредитни институции, не от банки, но да се разчита на много повече реални средства. И при това положение да видим как можем да реагираме на това многообразие в икономическия живот и в същото време да няма злоупотреби.
Томислав Дончев:
Г-н Стоилов е съвършено прав. И той удря точно в десетката. От една страна, ние нямаме основание да ограничаваме достъпа само и единствено до банков ресурс. Напълно е възможно на база принципна или инцидентна договореност с друга фирма, не обезателно кредитна институция, може примерно друга строителна фирма, кандидатът да има достъп до ресурс, който би му позволил да изпълнява безпроблемно поръчката. Първи аргумент.
Втори аргумент. Не забравяйте, че банковият ресурс е скъп. Давам пример от практиката. Случвало ми се е преди много години да се откажа от авансово плащане, тъй като авансовото плащане трябваше да бъде обезпечавано с банкова гаранция. Аз направих сметка и банковата гаранция на такава стойност убива голяма част от малката печалба от поръчката.
Но на база на тези аргументи все пак трябва да спомена още един. Либерализирайки постоянно режима даваме неимоверен шанс за злоупотреба, ако отиваме в нерегулираната сфера. Банковата сфера е много регулирана. Ако отидем в нерегулираната сфера какъв е проблемът на строителните фирми да си разменят услуги и всяка да гарантира за другата. Още повече, че ние не сме в позиция да поставяме допълнителни изисквания по отношение на институцията, която осигурява ресурс. За всеки един от управителите на която и да е фирма не е никакъв проблем да напише писмо, че фирмата изпълнител Х ще има достъп 15 млн. лв. регулиращ кредит по време на изпълнението.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Дончев. Само искам да внеса разяснение. Това са доказателства, когато се представя удостоверение от банка или финансова институция. Погледнете § 44, в който се казва:
„§ 44. Чл. 51а се изменя така:
Чл. 51а. (1) Кандидат или участник може да докаже съответствието си с изискванията за финансово и икономическо състояние, за технически възможности и/или квалификация с възможностите на едно или повече трети лица. В тези случаи, освен документите, определени от възложителя за доказване на съответните възможности, кандидатът или участникът представя доказателства, че при изпълнението на поръчката ще има на разположение ресурсите на третите лица.”
Тоест това е отделено с отделен текст – това, за което говорим – за други фирми или физически лица, или трети лица. В чл. 51а е уредено това, за което говорим.
Защо се уреждат в различни текстове? Защото в първия текст се доказва само финансовото състояние на съответния участник, а тук освен за финансово състояние, говорим и за технически възможности, т.е. аз да ползвам вашия багер, да съм го наел или да ползвам някоя друга ваша техника. Тоест следващият текст урежда всичко, което взимаме от други фирми за ползване – финансов ресурс или технически.
Но след възраженията, които основателно, според мен, направихте мога да направя предложение да си променя текста и да стане: „удостоверение от банка”.
Янаки Стоилов:
Приемаме за този режим, който е извън другия.
Предс. Хамид Хамид:
Да, само за този режим. Другият ще го разгледаме след малко. Той още не е гласуван.
Колеги, ако няма други изказвания, закривам дебатите по текста и подлагам на гласуване предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители да отпадне § 42 относно чл. 50. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Четиринадесет „против”. Въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители с направената редакция в т. 1 на ал. 1 на днешното заседание на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Текстът е приет единодушно. Благодаря ви.
Следващият отложен текст е § 43. Това е последният отложен текст от предходното заседание. § 43 касае чл. 51.
Предложения са направили н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители.
Предложение на н.пр. Томислав Дончев и група народни представители и
Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители.
Има и предложение за редакция на работната група, но не сме постигнали консенсус по предложението и очаквам вашите коментари по предложението.
Снежина Маджарова:
Бих искала да припомня какво коментирахме в работната група. Коментирахме в предложението на г-н Хамид по т. 2, а именно в т. 1, буква „б”, т. 2, буква „в” „копия на документи, удостоверяващи изпълнението, вида и обема на изпълнените строителни дейности”.
Коментирали сме, че това са случаите по чл. 131 от ЗУТ. Отбелязала съм, че това са без приемателни комисии и няма актове. Друго нищо не съм си отбелязала. Не си спомням по кое не сме постигнали съгласие.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, по ал. 4 съм се съгласил с предложението на Томислав Дончев.
Снежина Маджарова:
Нашето предложение е подкрепено от работната група.
Предс. Хамид Хамид:
Значи просто сме отложили текста по погрешка или времето не ни е стигнало.
Снежина Маджарова:
Единствено тук сме посочили, че не подкрепяме предложението на колегите Страхил Ангелов и група народни представители, а другите са подкрепени по принцип.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, закривам дебатите по този текст. Първо ще подложа на гласуване предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители, което не е подкрепено от работната група. Който е съгласен с предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители, моля да гласува. Няма. „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”. Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 43, който става § 46. Който е „за”, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Четиринадесет „за”. Текстът е приет единодушно.
Нямаме други отложени текстове.
Пристъпваме към § 44. Работната група беше разделена и не постигна разбирателство относно доказателствата, които се представят от третите лица.
Постъпило е предложение от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители, което е редакционно.
„В §44, в чл. 51а, в ал. 2 думите „участниците в обединението – кандидат или участник” и запетаята след тях се заличават.”
Постъпило е предложение от н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители § 44 относно чл. 51а да отпадне.
Спорът тук е за третите лица.
Снежина Маджарова:
Как комисията ще бъде ангажирана с това да доказва какви са възможностите на едно трето лице. Работната група всъщност не подкрепи текста на § 44 по вносител и ние гласувахме да отпадне този параграф, като дебатът беше точно в тази посока – как би могла комисията, т.е. възложителят да доказва какви са възможностите на едно трето лице.
Предс. Хамид Хамид:
Това са договори за наем на техника.
Томислав Дончев:
Всички изисквания към финансовия капацитет на участника, имайки възможност да ползва този режим, стават абсолютно фиктивни. В режим размяна на услуги всяка фирма, която по същество не е банкова и не е кредитна институция може да подпише договор за заем и каквото поискате друго.
Снежина Маджарова:
Как всъщност комисията би могла да установи дали действително това трето лице разполага със съответните ресурси. Тоест дали възложителят би могъл да ползва тези ресурси, респективно да изпълни предмета на поръчката. Това беше дебатът миналия път. Така че ние предложихме този текст да отпадне и работната група се обедини около това.
Предс. Хамид Хамид:
Други колеги? Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Аз също си спомням, че коментарът беше, че по този начин ще се подменят задълженията на възложителя и на практика винаги може да се позове на един договор за наем. Аз лично съм имала в практиката такъв договор, в който се предоставят средства повече, отколкото е оборотът на цялата фирма при проверка. Не знам, може би въпрос на дебати.
Димитър Лазаров:
Аз не съм участвал в работната група, но може би не е коректно написан текстът. Мисля, че § 44, чл. 51а се отнася до участник, когато се касае за обединение, което няма определена юридическа форма. И тук некоректно е записано. В ал. 2 е казано изрично.
„(2) За целите на ал. 1 трети лица могат да бъдат участници в обединението – кандидат или участник, посочените подизпълнители, свързани предприятия и други лица, независимо от правната връзка на кандидата или участника с тях.”
Текстът така записан дава наистина едно много неясно положение и препраща към трети лица.
Георги Йончев:
Нашето предложение е свързано с уточняващ текст на действащ текст от закона чл. 51а. Това е директивен текст. Ако отпадне текстът, ние ще стигнем до там, че ще се направи много тежко участието най-вече на малки и средни предприятия, и най-вече, не само за финансовите, но и за техническите възможности, особено при услугите, които са свързани и с проектите за електронно правителство, интелектуалните услуги, изработване на нормативни актове и т.н., когато един кандидат няма на разположение експерти, той може да докаже това с някакъв предварителен договор или нещо друго, че ще наеме на граждански договор други експерти, други специалисти, за да може да стане способен участник в изпълнението на поръчката. Така според мен ще блокираме и ще оставим възможност само за големите фирми да участват, особено в обществените поръчки с по-сложен предмет.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, тук не става въпрос само за финансови средства. Тук сме изправени пред хипотезата, че, ако отпадне този текст, задължаваме всяка фирма, всеки участник да има собствена техника. Той вече няма да има възможност да наема такава от други лица. Тоест текстът не е само за финансови средства. А гаранцията, че той няма да злоупотребява, е декларация, която представя участника в процедурата, че той разполага с нещата, които ги е посочил от трети лица.
Безспорно, прав е г-н Лазаров за редакцията на текста, но затова малко по-надолу съм направил предложение думите „участниците в обединението – кандидат или участник” да отпаднат. Тоест не се касае за обединение.
Димитър Лазаров:
Представете си, че един участник няма абсолютно никаква възможност и тепърва ще представя някакъв предварителен договор и то не само в областта на електронното правителство и електронната услуга, а строителството. Този участник спокойно би могъл, защото ние тук изключително либерализираме в този закон възможността без правна организационна форма, някаква – ЕОД, ООД, АД и т.н. – едно обединение да участва. Да се включат в обединението и да участват.
Предс. Хамид Хамид:
Г-н Лазаров, репликата ми е, че в тази алинея даваме определение за трети лица.
Димитър Лазаров:
Не ме разбрахте. Така разписан текстът означава, че всеки един участник, дори и едно обединение, ако няма техническия ресурс би могъл да представи някакъв договор или някакви добри намерения, или каквато и да било правна норма, че видите ли аз нямам, участвам, дават такива и такива параметри, но нямам техническата възможност, нямам икономическата възможност, нямам съответните квалифицирани възможности, но имам договор с едно трето лице, тъй като той ще ми ги предостави. И аргументът ми вече е, след като ние в този законопроект казахме, че не е необходимо някаква юридическа обособеност и регистрация да се направят обединения, нека това трето лице влезе в това обединение и всичко си идва на мястото. Затова говоря.
Снежина Маджарова:
Да припомня дебата, който протече в работната група и който беше в малко по-различна посока. Ние коментирахме възможностите едно лице, без да разполага с каквито и да било ресурси, да кандидатства от свое име и корупционни практики, които са ни известни, даже си спомням, че г-н Дончев каза, че има такива комисионери, които всъщност казват: „Да, ще те уредя за една обществена поръчка в общината, ще кандидатстваме на мое име. Аз ще подпиша най-различни договори с теб, защото аз нямам никакъв ресурс.” Всъщност този текст дава възможност на кандидата или участника изобщо да не разполага с каквито и да било ресурси. Просто само да кандидатства и да организира другите, които имат ресурси, като съответно, да не кажа изнудва, но взема от тях определени комисионни, проценти. Това коментирахме.
Томислав Дончев:
Ще направя разговора по-сложен, съзнавайки че бягаме от бързо решение по този въпрос. От една страна, текущата практика, включително и на европейските одитори е все по-малко да се обръща внимание на каквито и да било исторически преимущества на кандидатите, разбирайки опит, капацитет, съоръженост с техника и т.н., базирано на презумпцията, че една ново регистрирана компания, дори и с по-малък капацитет, би могла да ни предостави услуга или да достави нещо с по-добро качество на по-добра цена, като теза, която по същество работи. И за да бъда съвършено детайлен, мога да ви кажа, че има поредица от договори, където възложителят изисква от кандидата да има собствена техника – не знам колко багера, колко трактора или асфалтова база, географски приближена до мястото, където се извършва поръчката и това се счита за дискриминация. Най-малкото по отношение на техниката винаги се добавя стандартния текст „собствена ли е или не е”, за да се избегне точно този дискриминационен елемент, от една страна. От друга страна, може би не е точно в контекста на по-големите договори с европейско финансиране, се сещам, че имаме масова, за съжаление, злоупотреба при договорите за зимно поддържане и зимно почистване, където реално една и съща техника (разбирайте техника за зимно поддържане) е отдадена под наем на безброй фирми, които на база на тези договори за наем са доказали капацитет в Н на брой общини или областни пътни управления да извършват зимно почистване. И ако не дай Боже, а често се случва, има снеговалеж на територията на няколко области едновременно, поне една или две от тях няма как ад изчистят като хората, защото всъщност става дума за една техника, която теоретично е на разположение на пет места едновременно да чисти.
Давам ви конкретни примери от практиката. Повтарям това, което казах в началото, съзнавам, че с това усложнявам въпроса, а не го улеснявам.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Дончев. Но тук виждате новия елемент – декларацията от участника, че той при изпълнението ще разполага с нея. Носенето на наказателна отговорност за деклариране на неверни данни вече е някаква гаранция (чл. 313 от НК). От друга страна, премахнем ли този текст, ние елиминираме 95% от всички участници досега. Тоест досега законът позволяваше наемането на техника от трети лица. Сега вие предлагате да работят само тези, които са собственици на техника. Но не можем да го направим така, защото? А ал. 2 е само едно определение, г-н Лазаров.
Заповядайте Министерски съвет.
Георги Йончев:
Аз искам отново да обърна внимание, че ние, ако не приемем предложения текст, ще си остане да си действа съществуващият текст в закона, който гласи, че кандидат или участник може да използва ресурсите на други юридически или физически лица при изпълнение на поръчката, при условие, че докаже че има на свое разположение тези ресурси. И ал. 2 е аналогична на ал. 2 тук. Тук се предлага конкретизиране на текста, че трябва да има документи и да има декларация, за да се докаже действително, да се документира, че третите лица имат възможност и тези възможности ще бъдат използвани именно за изпълнение на тази поръчка. Това е смисълът на предложението, направено от вносителите.
И не се създава нов член. Само се изменя съществуват член, конкретизира се неговото съдържание.
Екатерина Заякова:
Разсъждавайки по нещата, питам по какъв начин разграничаваме случаите, когато ползва подизпълнител и е задължен да декларира, че ще ползва подизпълнители, защото не разполага със съответната техническа възможност, и случаите, в които третите лица вършат същото, което подизпълнителите, само че са трети лица, които гарантират, че ще осигурят тази техника.
Томислав Дончев:
Мога да взема отношение и бързо ще реагирам. Всъщност ще се върна на това, че няма ясна и точна дефиниция кой е подизпълнител. В конкретния случай предоставянето на техника или други съоръжения под наем не се третира като подизпълнение. Това е наемане на техника.
Макар че може би не е чак толкова зле този въпрос да го оставим в дискрецията на възложителя предвид ужасния различен спектър от процедури. В някои случаи възложителят може да иска максимална гаранция, коментирах не случайно зимното почистване, където дори да има елемент на ексклузивност на предоставената техника, т.е договор, в други случаи, където ситуацията е различна, би могло да бъде с този декларативен режим.
Така че не е зле да помислим в тази посока. Базисната презумпция не бива да ни бъде, че възложителят е крадлив разбойник винаги. Напомням, че той има най-големия интерес поръчката да бъде изпълнена качествено. Така че помислете и над това – доказателства, а конкретната форма на доказателствата да бъде прерогатив дискрецията на възложителя.
Янаки Стоилов:
Аз приемам, след като се въвежда задължение да се удостовери реалното наличие на тези неща, формата да бъде определена.
Георги Йончев:
В духа на това, което каза г-н Дончев, именно второто изречение, което се предлага, гласи, че в тези случаи, когато се доказват възможностите на трети лица, освен документите, определени от възложителя за доказване на съответните възможности, презумпцията е, че не може изчерпателно възложителят да знае по какъв начин ще даде доказателството, е дадена възможност кандидатът или участникът представя доказателства, че при изпълнението ще има на разположение ресурсите на трети лица. Тоест това е една възможност да се разшири спектърът от доказателства не само посочените в документацията за участие, у всеки един участник ще бъдат налице ресурсите, които са необходими за изпълнение на обществената поръчка.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Йончев. Колеги, не бързаме. Трябва да изчистим този текст. Който е за отлагане на дебатите и гласуването по § 44, моля да гласува. Единодушно се приема. Благодаря ви.
§ 45. Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители и предложение на н.пр. Таско Ерменков.
Колеги, на предходното заседание бяхме стигнали до този текст и г-н Ерменков направи изявление, че оттегля предложението си. В този смисъл тук остава само текста, около който се е обединила работната група
Предложение за работната група за редакция на § 45, който става § 49. Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 45, който става § 49, като работната група подкрепя текста на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Против? Няма. въздържали се? Няма. Единодушно се приема.
§ 46. Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители в § 46 думите „този закон” се заменят с „този раздел”. В работната група правихме дебат дали става дума за този закон или само за документацията по този раздел.
Георги Йончев:
На работната група се коментира, че ако се отнася за целия закон, някой беше посочил текстове, които на практика ще ограничат закона и се уточнихме и мисля, че провериха, а и ние проверявахме, че предложението на г-н Хамид е правилното да се отнася само по отношение на този раздел.
Предс. Хамид Хамид:
Работната група подкрепя текста на вносителя. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 46 и предложението на н.пр. Хамид Хамид – думите „този закон” се заменят с „този раздел”. Който е „за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
§ 47. Предложение на н.пр.Страхил Ангелов и група народни представители предлагат § 47, ч. 55, ал. 7 да отпадне.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 47, който става § 51.
Коментари? Заповядайте, г-н Дончев.
Томислав Дончев:
Въпросът е, че ал. 7 си има основание да присъства в оригиналния текст и това е, за да не се компрометира процедурата и да няма конфликт на интереси. Аз не знам каква е била дълбоката мотивация на г-н Ангелов, свързана с отпадането. Но така или иначе това е потенциален риск, който може да компрометира цялата процедура, ако не е уреден законово.
Предс. Хамид Хамид:
Подлагам на гласуване първо предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители в § 47, чл. 55, ал. 7 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за” Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 47, който става § 51. Който е „за”, моля да гласува. Единодушно се приема. Против и въздържали се няма.
§ 48. Има предложение от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители.
Предложение от н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители
Предложение от н.пр. Георги Кадиев и
Предложение от н.пр. Томислав Дончев и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Ще подложа на гласуване само предложението на н.пр. Георги Кадиев, защото не е подкрепено от работната група. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”. Против няма. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 48, който става § 52. Който е „за”, моля да гласува. Въздържали се? Няма. Против? Няма. Текстът е приет единодушно.
§ 49. Предложение на н.пр. н.пр. Хамид Хамид и група народни представители.
„В § 49, т. 3. В ал. 3 думите „само в плика по едната позиция” да се заменят с „само в плика по позицията с най-малък пореден номер”.
Тоест този текст е изясняващ, разясняващ защото понякога текстът „по едната позиция” поражда противоречие.
И предложение на работната група за редакция на § 49, който става § 53. Подлагам на гласуване текста на работната група. Който е „за”, моля да гласува. Единодушно се приема. Въздържали се и против няма.
Предложение на н.пр. н.пр. Хамид Хамид и група народни представители да се създаде § 49а.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 54. Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 54. Който е „за”, моля да гласува. Въздържали се и против няма. Единодушно текстът е приет.
§ 50. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Подлагам на гласуване § 50 по вносител, който става § 55. Който е „за”, моля да гласува. Единодушно се приема. Против и въздържали се няма.
§ 51. Има предложение на н.пр. Томислав Дончев и група народни представители. Работната група подкрепя предложението и предлага редакция на § 51, който става § 56. Който е „за” редакцията на работната група, моля да гласува. Въздържали се и против няма. Текстът на § 56 е приет единодушно.
§ 52. Предложение на н.пр. Томислав Дончев и група народни представители. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението и предлага редакция на § 52, който става § 57.
Колеги, който е съгласен с предложението на работната група за § 57, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Пекстът е приет единодушно.
Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители да се създаде § 52а. Работната група подкрепя предложение и предлага да се създаде нов § 58 . Създава се чл. 62а.
Колеги, подлагам на гласуване текста на работната група за създаване на нов § 58, с който се създава чл. 62а. Който е съгласен, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Текстът е приет единодушно.
§ 53. Няма внесени предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 59. Който е „за”, моля да гласува. Въздържали се? Няма. Против? Няма. Текстът е приет единодушно.
§ 54. Има предложение от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители.
Има и предложение от н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители.
И двете предложения са подкрепени от работната група. Работната група подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага редакция на § 59, който става § 60.
„§ 60. В чл. 68 се правят следните изменения:
В ал. 3 думите „на юридически лица с нестопанска цел” се заменят с „други лица при спазване на установения режим за достъп до сградата, в която се извършва отварянето”.
2. В ал. 5, изречение трето и ал. 7 след думата „документите” се добавя „и информацията”.
3. Ал. 8 се изменя така:
(8) Когато установи липса на документи и/или несъответствие с критериите за подбор, и/или друга нередовност, включително фактическа грешка, комисията ги посочва в протокола по ал. 7 и изпраща протокола на всички участници в деня на публикуването му в профила на купувача.
4. В ал. 9 изречение второ се изменя така:
„Когато е установена липса на документи и/или несъответствие с критериите за подбор, участникът може в съответствие с изискванията на възложителя, посочени в обявлението, да замени представени документи или да представи нови, с които смята, че ще удовлетвори поставените от възложителя критерии за подбор.”
Предложената редакция се налага след направените изменения в чл. 57, ал. 2, т. 1 следва да се изменят и ал. 5, изречение трето и ал. 7. Затова предлагам този текст да влезе в предложението на работната група.
Колеги, изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 54, който става § 60. Който е „за”, моля да гласува. Против? Няма. въздържали се? Няма. Текстът е приет единодушно.
§ 55. Няма постъпили предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 61. Изказвания? Няма. закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на § 55 по вносител, който става § 61. Който е „за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Текстът е приет единодушно.
§ 56. Има две предложения:
От н.пр. Хамид Хамид и група народни представители, което работната група подкрепя.
И предложение от н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители в § 56, чл. 69а, ал. 3 да отпадне, което работната група не подкрепя.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 56, който става § 62.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители, което не е подкрепено от работната група. Няма „за” Против? Четиринадесет „против”. Въздържали се няма.
Г-жа Снежина Маджарова иска думата.
Снежина Маджарова:
Г-н Хамид, моля за коментар по вашето предложение.
„”Не по-малко от два работни дни преди датата на отваряне на ценовите оферти комисията обявява най-малко чрез съобщение в профила на купувача датата, часа и мястото на отварянето.”
Какво означава „най-малко чрез съобщение”?
Предс. Хамид Хамид:
Това е минималното изискване, а възложителят може да определя и друг начин, т.е. да ги уведомява и по друг начин. Може да използва и други начини да уведоми участниците.
Снежина Маджарова:
Не ми харесва изразът, който е употребен „най-малко”. Ако може да помислим за редакция.
Георги Йончев:
Този текст е приемлив, защото обикновено в документацията за участие възложителят е определил начинът на комуникиране между участниците и между него. Така че най-малко той трябва да даде това съобщение, за да го обяви в профила на купувача. И по другите начини, някой ако прецени, че е целесъобразно, може за тези, които са си обявили или са направили запитвания за разяснение и той има информация за тях, да ги уведоми лично. Фактически ще уведоми и всички, които са подали оферти. Начините могат да бъдат най-различни. Така че нека да го оставим. Възложителят да си реши. Най-важното е, че законът изисква абсолютно всичко да бъде публикувано на профила на купувача и всеки един участник ще си следи профила на купувача и ще реагира при всяко едно съобщение.
Предс. Хамид Хамид:
Мисля, че така текстът е добър. Гласуваме. Който е съгласен с предложението на работната група за редакция на § 56, който става § 62, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се? Няма.
§ 57. Няма постъпили предложения по § 57. Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 57, който става § 63. Който е „за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Текстът е приет единодушно.
§ 58. По § 58 няма постъпили предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 58, който става § 64. Имате думата за изказвания по § 58.
Колеги, ако няма изказвания, подлагам на гласуване § 58 с редакцията на работната група, която подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 58, който става § 64. Текстът е пред вас. Който е „за”, моля да гласува. Въздържали се? Няма. Против? Няма. Текстът е приет единодушно.
§ 59. По § 59 е постъпило предложение от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Предложението е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 59 и предлага следната редакция на § 59, който става § 65.
Колеги, изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 59, който става § 65. Който е „за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Предложението е прието единодушно.
Работната група предлага да се създаде нов § 66.
„В чл. 81 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 думите чл. 29, ал. 3 се заменят с „чл. 29, ал. 2”
2. В ал. 7, т. 2 думите „чл. 29, ал. 2” се заменят с „чл. 29, ал. 3”
Полагам на гласуване предложението на работната група да се създаде нов § 66. Който е съгласен, моля да гласува. Въздържали се? Няма. Против? Няма. Текстът е приет единодушно. Благодаря ви.
§ 60. Няма постъпили предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 67. Който е „за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Текстът е приет единодушно.
§ 61. Предложение от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители, което е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 61, който става § 68.
Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 61, който става § 68. Който е „за”, моля да гласува. Въздържали се? Няма. Против? Няма. Текстът е приет единодушно. Благодаря ви.
Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители да се създаде нов § 61а.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 69;
„§ 69. В чл. 83а, ал. 4 се изменя така:
(4) Решението по ал. 3 се мотивира от лицата, на които възложителят е възложил изработването на техническите спецификации и на методиката за оценка на офертите.”
Колеги, тук сме постигнали разбирателство. Всеки, който изготвя методика, технически спецификации трябва да се мотивира защо ги предлага в този вид.
Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване новия § 61а, който става § 69. Който е „за”, моля да гласува. Въздържали се? Няма. Против? Няма. Текстът е приет.
§ 62. Постъпило е предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 62, който става § 70. Текстът е пред вас. Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 62, който става § 70. Който е „за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Текстът е приет.
§ 63. Няма постъпили предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 71. Подлагам на гласуване текста. Който е „за”, моля да гласува. Единодушно се приема. Въздържали се и против няма.
§ 64. Няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 64, който става § 72. Подлагам на гласуване редакцията на работната група. Който е „за”, моля да гласува. Въздържали се? Няма. Против? Няма. Текстът е приет единодушно.
§ 65. По § 65 няма постъпили предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 73. Подлагам на гласуване § 65 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Текстът е приет единодушно.
§ 66. Няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 66, който става § 74.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма. Закривам дебатите.
Който е „за” редакцията на работната група за § 74, моля да гласува.. Против и въздържали се няма. Текстът е приет единодушно.
§ 67. По § 67 има предложение на на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 67, който става § 75.
Колеги, изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на работната група за 67, който става § 75. Който е „за”, моля да гласува. Въздържали се? Против? Няма. Текстът е приет.
§ 68. По § 68 са постъпили предложения от:
Предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението на н.пр. Страхил Ангелов.
Постъпило е предложение от н.пр. Емил Костадинов и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от н.пр. Борислав Гуцанов. Работната група не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от н.пр. Таню Киряков и Христо Монов. Работната група подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от н.пр. Жельо Бойчев, което не е подкрепено от работната група.
Колеги, към предложението на работната група за редакция искам да направя допълнение, което е свързано с предложението на н.пр. Таню Киряков за създаване на т. 3.
Предложение на н.пр. Хамид Хамид на основание чл. 79, ал. 4, т. 2.
§ 68, който става § 76.
„§ 76. В чл. 90, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
„4. Е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия поради настъпване на изключителни обстоятелства, последиците от които не може да бъдат преодолени при спазване на сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление;”
2. Създава се точка 14.
„14. поръчката е за доставки или за услуги в областта на физическото възпитание и спорта и е на стойност по чл. 14, ал. 3, т. 2.”
И в тази връзка предложението по вносител за т. 2 да отпадне.
Томислав Дончев:
Г-н Председател, аз имам един въпрос при цялата ми симпатия, свързана с физическото възпитание и спорта. Каква е логиката на доставките в тази сфера да са по различен режим на третиране. Каква е разликата между това да се снабдяваме с принтери и два тона дъмпели?
Предс. Хамид Хамид:
Г-н Дончев, предполагам мотивите на вносителите са свързани с невъзможността отделните федерации да провеждат обществени поръчки за доставки, за които световната федерация вече е определила определен доставчик, определена търговска марка. Тоест за световното първенство по плуване е взето решение всички бански костюми да са „спидо” и всички федерации са задължени да участват с точно този тип облекло. Така е и на световното първенство по футбол. Всички са задължени с еди-какви си топки, определени реклами да имат на облеклата и т.н. Тоест това е свързано с улеснението на федерациите, които вече са ни заложили марка, вид на стоката и цена и доставчика е само един и няма смисъл да се прави обществена поръчка.
Томислав Дончев:
Г-н Хамид, аз приемам без коментар подобна хипотеза. Тя е чиста. Само, че текстът не реферира към подобна хипотеза. Не е детайлно описано. Просто имаме доставка, говорим за доставка за дейности, свързани с физическото възпитание и спорта се следва друг режим. Аз в интерес на истината много по-лесно го бих приел, ако ставаше дума за услуги, защото са много по-специфични. Обаче, познавайки един по-широк спектър от спортни съоръжения, като започнем от съоръженията за катерене, минем през ски, огнестрелно оръжие и пособия за фитнес не мога да се сетя за нито една причина да бъдат извадени от обичайния ред за организиране на доставките, освен хипотезата, която описахте. Нея я приемам безрезервно и без коментар.
Георги Йончев:
Аз искам да изложа мотивите на министъра на спорта, когато направиха предложението за включване на този текст в Министерския съвет.
Освен това, което каза г-н Хамид, техните съображения са, че при провеждането на международни спортни турнири има квалификации, класиране на следващ етап, класиране на финал. Дадоха пример с нашия волейболен отбор, който в Бразилия спечели правото да участва на финала на европейското първенство и отрязъкът от време е много малък, а тук става въпрос не само за доставки, но и на услуги – доставки, които са свързани с доставка на екипи, на топки и други, които са свързани със самолетни билети и т.н. и времето е крайно недостатъчно, за да се организира една обществена поръчка. При това те предложиха, включвайки в чл. 90, това да бъдат поръчки, които са под европейските прагове, за да не нарушаваме европейското законодателство.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Ако аргументите на министъра на спорта са били такива, то в този случай би могло да се приложи новата т. 4 в чл. 90, а именно, че е възникнал необходимост от предприемане на неотложни действия поради настъпване на изключителни обстоятелства и т.н. Тоест е изключително обстоятелство. Непредвидимо е едно първо място и класиране за европейско първенство. Не е необходимо да правим изключение на изключението.
Аз мисля, че по отношение на услуги за купуване на самолетни билети да влиза в графата в областта на физическото възпитание и спорта малко несериозно ми звучи.
Томислав Дончев:
Моля да не го приемате като заяждане. При цялата ми симпатия към спорта и изобщо към спортните федерации, няма да попречи, ако още 5 минути разсъждаваме по темата. С какво, примерно, закупуването на екипи за участие в състезание е дейност, която се отличава с по-голяма специфичност и неотложност, примерно, от организирането на процедура за доставка на храна в една детска градина.
Десислава Атанасова:
А лекарствата за една болница?
Предс. Хамид Хамид:
Не говорим за сложност. Тук говорим, че екипът трябва да е точно определена марка от точно определена фирма.
Томислав Дончев:
Тази хипотеза, както казах, ако съумеем да я представим по адекватен начин, по отношение на нея не бих казал нито дума. Казах, че я приемам безрезервно и без коментар. Само че текстът е много по-широк.
Десислава Атанасова:
Подкрепям г-н Дончев и ще кажа, че в здравеопазването има процедури за възлагане на обществени поръчки за доставки на лекарства, които са само от един производител в света, но не са изключени възложителите от този обхват. И за тях се прилага ЗОП, без значение, че производителят е един. Мисля, че там спешността е далеч по-обоснована. Смислено или несмислено, законодателят така е решил. И аз казвам, че далеч по-обективно е да се доставя лекарство на един единствен производител по света с такива критерии.
Томислав Дончев:
Искам само да отбележа, че целта е наистина да не създаваме изкуствени трудности на федерациите, а в същото време да не създаваме предпоставки за злоупотреба. В смисъл някой, някъде, в някой неизвестен момент в някоя от федерациите спокойно би могъл да злоупотреби с този текст.
Освен това, част от стоките, с които се снабдяват, са абсолютно към одит. Те са едва ли не борсова стока. Аз ви дадох пример за специфични изисквания към стоката не са особено приложими, за разлика от екипи и всичко, което описахме.
Предс. Хамид Хамид:
Други колеги? Заповядайте, г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Изцяло подкрепям колегата Дончев. Не се съгласявам с компромиса, който той допуска за марките и това ви го казвам като марков адвокат по отношение на избора на всички марки, когато се касае за представителни спортни международни мероприятия. Подборът на марката също е част от процедура. Да, тя може да е друга, може да е по-голяма, може да е по-всеобхватна, но този, който спечели спонсорството на мероприятието или на цикъла състезания, той казва: Марките са тези, тези и тези. Другите услуги и ангажименти са тези, тези и тези. Тоест някой по-нагоре от този, който ще внесе екипа или топките е кандидатствал и трябва да кандидатства с оферта заедно с други спонсори и т.н. Така че не виждам аргумент федерациите да не провеждат такава процедура. И кой казва марката „Спидо”? Защо не е друга марка?
И още повече трябва да вървят по ЗОП, защото това е част от големия обем, с който се свързва въпросната доставка. Тя е част от една много по-голяма.
Томислав Дончев:
Аз очаквах подобен текст да е приложим по отношение на услугите. Да предположим една федерация, която има статут на възложител или някакъв друг субект, трябва да ангажира, примерно, консултант или треньор. Но един треньор не можеш да го избираш по най-ниска цена. Тя има конкретни, специфични и не знам какви изисквания по отношение на конкретната услуга и тогава като чели бих го приел съвършено безрезервно, защото услугите са с много по-специфичен профил. Но точно за доставките ме изненадва!
Предс. Хамид Хамид:
Аз ще ви дам следния пример. Федерацията по борба прави световно първенство. Прави процедура за настаняване на всички състезатели. Идва световното първенство. Половината хотели са си загубили категоризацията – не отговарят на звездите, на брой легла, какво правим. Те идват и трябва да повторим процедурата, защото изпълнителите не отговарят на условията, отлагаме световното първенство по борба. Кога ще получим следващ път световно първенство по борба? Отговорете ми на този въпрос.
Други колеги? Няма.
Колеги, тук работната група не постига съгласие.
Томислав Дончев:
Да отложим текста. Ако бяха тук вносителите, може би те знаят повече, отколкото знаем ние.
Предс. Хамид Хамид:
Няма ги, нито шампиона Киряков, нито г-н Мърков. Той беше тук до преди малко, но напусна, а и той беше тук по друго предложение. Аз, виждайки него, дадох примера с Федерацията по борба.
Колеги, аз не мисля да отлагаме текста. Ще го подложа на гласуване. Не е задължително всички текстове да ги приемаме единодушно, колеги. Всеки си има мнение. Да го оставим за зала.
Колеги, започваме да гласуваме по реда на постъпване на предложенията.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители, което не е подкрепено от работната група. Който е „за” предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители, моля да гласува. Нула „за”. Въздържали се? Няма. Против? Четиринадесет „против”.
Следващото предложение е от н.пр. Емил Костадинов и група народни представители, което не е подкрепено от работната група. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Въздържали се? Няма. Против? Четиринадесет „против”.
Предложение от н.пр. Борислав Гуцанов. Работната група не подкрепя предложението. Който е „за” предложението на н.пр. Борислав Гуцанов, моля да гласува. Нула „за”. Въздържали се? Няма. Против? Четиринадесет „против”.
Предложение от н.пр. Таню Киряков и Христо Монов. Работната група подкрепя по принцип предложението. Ще го подложа заедно с редакцията,направена днес от мен в това заседание, защото предложението е коригиращо. Предложението беше подкрепено по принцип от работната група, но в случая вече не е подкрепено от работната група.
Колеги, който е за предложението на н.пр. Таню Киряков и Христо Монов ведно с направената редакция от н.пр. Хамид Хамид в заседанието днес, моля да гласува. Девет „за”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Против? Против? Пет „против”. Предложението е прието, колеги.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Жельо Бойчев, което не е подкрепено от работната група. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Въздържали се? Няма. Против? Петнадесет „против”. Текстът не се приема.
Предложение на н.пр. Жельо Бойчев за нов § 68а, което не е подкрепено от работната група. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Жельо Бойчев. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”. Против? Няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 77.
„§ 77. В чл. 92а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6 се създава изречение второ: В тридневен срок от вземане на решението възложителят в един и същи ден изпраща решението и доклада по ал. 5 до всички участници и ги публикува в профила на купувача при спазване на чл. 22б, ал. 3.”
2.Аленя 8 се отменя
3. В ал. 9 и 10 думите „ал. 1-8” се заменят с „ал. 1-7”
Подлагам на гласуване текста на работната група за създаване на нов § 77. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Предложение на н.пр. Хамид и група народни представители.
„Създава се § 68а:
§ 68а. В чл. 93, т. 3 се отменя.”
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 78.
§ 78. В чл. 93, т. 3 се отменя.”
Подлагам на гласуване редакцията на работната група. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 69. Постъпило е предложение на н.пр. Жельо Бойчев.
„В § 69, чл. 93а предложената нова ал. 4 да отпадне.”
Работната група не подкрепя предложението.
И предложение на работната група за редакция на § 69 по вносител, който става § 79. Колеги, изказвания? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложение на н.пр. Жельо Бойчев. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Против? Петнадесет „против”. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 69 по вносител, който става § 79. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 70. Няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 70. Който е „за”, моля да гласува. Текстът е приет единодушно. Против и въздържали се няма.
§ 71. Няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 81. Който е „за”, моля да гласува. Текстът е приет единодушно. Против и въздържали се няма.
§ 72. Не са постъпили предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 82. Който е „за”, моля да гласува. Единодушно се приема, без против и въздържали се.
§ 73. Няма постъпили предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 83. Който е „за”, моля да гласува. Единодушно се приема, без против и въздържали се.
§ 74. Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 74, който става § 84.
Колеги, изказвания? Няма.
Който подкрепя текста на работната група за § 74, който става § 84, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Текстът е приет единодушно.
Постъпило е предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители в чл. 101а да се създаде ал. 3. Работната група не подкрепя предложението. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители за чл. 101а, което работната група не подкрепя. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Против? Нула „против”. Петнадесет „въздържали се”.
§ 75. Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Работната група подкрепя предложението.
Предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението.
И предложение на работната група за редакция на § 75, който става § 85. Изказвания? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители, което не е подкрепено от работната група. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 75, който става § 85. Който е „за”, моля да гласува. Приема се единодушно. Против и въздържали се няма.
§76. Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага редакция на § 76, който става § 86. Който е „за”, моля да гласува. Въздържали се и против няма. Текстът е приет единодушно.
§77. Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Работната група подкрепя предложението.
Предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 77, който става § 87.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”. Против няма.
В редакцията на работната група за § 77, който става § 87 искам да внеса една добавка, която е във връзка с вече гласуван текст. Подлагам на гласуване текста на работната група ведно с поправката на н.пр. Хамид Хамид, направена на днешното заседание на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Текстът е приет единодушно.
Ще уточня каква редакция съм направил, защото не ви е раздаден текстът. Тя е във връзка с промяна на § 29 за едновременното изпращане на участниците по профила и във връзка с направеното от г-н Радев предложение. Това налага промяната – да се изпраща на тези участници, които са оставили електронна поща. В ал. 4 думата „едновременно” се заменя с „в един и същи ден”. Текстът е приет с направената редакция.
§ 78. Предложение от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 78, който става § 88.
Колеги, изказвания? Няма. Закривам дебатите. Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 78, който става § 88. Който е „за”, моля да гласува. Въздържали се и против няма. Текстът е приет.
§ 79. Предложение от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Работната група подкрепя предложението.
Постъпило е предложение и от н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 79, който става § 89.
Колеги, подлагам първо на гласуване предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Въздържали се? Няма. Петнадесет „против”.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 79, който става § 89. Който е „за”, моля да гласува. Текстът е приет единодушно без против и въздържали се.
§ 80. Предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.пр. Жельо Бойчев. Работната група не подкрепя предложението му по т. 1 и не е постигнала съгласие за т. 2.
Изказвания? Отлагаме изказванията за следващо заседание. За днес приключваме. Закривам заседанието.

Председателстващ:
Хамид Хамид