Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 26

Днес, 29.01.2014 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката и енергетиката – Емил Алексиев, началник на отдел „Политика за потребителя” и Цвета Караилиева, главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителя”; от Комисията за защита на потребителите – Веселин Златев, председател; от Министерството на регионалното развитие – Албена Михайлова, директор на дирекция „Правна”, Стефан Владков, директор на дирекция „Публично-частно партньорство и концесии”, Лидия Станкова, директор на дирекция „Устройствени планове и национална експертиза, инфраструктурни проекти и геозащита” и Мариана Тотева, държавен експерт в дирекция „Държавна собственост”; от Агенцията по геодезия, картография и кадастър – инж. Валентин Йовев, изпълнителен директор, инж. Мария Пирянкова, главен секретар и инж. Иван Евтимов, главен експерт в дирекция „Кадастрални и специализирани карти”; от Министерството на правосъдието –Сабрие Сапунджиева, заместник-министър и Анета Юргатиева, държавен експерт в отдел „Нормотворчество”; от Министерството н околната среда и водите – Михаил Михайлов, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата” и народните представители Атанас Зафиров, Христо Монов, Страхил Ангелов, вносители на законопроект и Елиана Масева, експерт към Комисията инвестиционно проектиране.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, добър ден на всички. Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси и ви предлагам следния проект за дневен ред:
1. Проекти на решение за:
- приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
- приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
2. Одобряване на образец на Декларация по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(Предлагам да ги обсъждаме заедно двете точки.)
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 05.11.2013 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Страхилов Костадинов и група народни представители на 28.11.2013 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Димитров Михалевски и група народни представители на 27.11.2013 г.
Това е проектът за дневен ред. Имате ли бележки, съображения? Ако няма, подлагам на гласуване така предложения проект за дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Приема се проектът за дневен ред.
По първа точка - Проекти на решение за: приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет; приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаеми колеги, знаете, че с днешното решение на пленарна зала прекратихме процедурата за избор на Главен инспектор към Инспектората на Висшия съдебен съвет. Това, предвид на ситуацията, в която се намира Инспекторатът, налага да се стартира наново тази процедура, ако искаме в обозримо бъдеще да имаме все пак избран Главен съдебен инспектор.
Аз предлагам да стартираме сега тази процедура, като нарочно оставям открит въпроса и очаквам вашите коментари и предложения за срока, който бихме дали за подаване на предложения за кандидати за главен инспектор, тъй като този въпрос се оказа от съществено значение за успеха или по-скоро за неуспеха на предходната процедура.
Както и проектът на решение за приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор, така и проектът за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури знаете прекрасно процедурата. Проектът за декларация е същата. Тя е изцяло заимствана от проектите в предходните процедури. Неуспелият кандидат за главен инспектор г-жа Веселина Тенева беше попълнила и беше подала своята декларация.
Това са нашите предложения. Имате думата за становища по така предложените проекти за решения. Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Аз предлагам да не губим време да обсъждаме и приемане процедурни правила, включително за издигане на кандидати, включително за избор, които сме обсъждали съвсем наскоро в Правната комисия. Има един проблем, който трябва да бъде решен, а именно какъв да бъде срокът, в който могат да бъдат правени предложения. Аз предлагам ГЕРБ да направят предложение, което ги устройва, за да могат да се организират по издигането на кандидатури. Аз лично ще подкрепя този срок.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми колеги, имате думата. Желае ли някой от вас да вземе думата? Какъв срок, уважаеми колеги, ви се струва удачен? Като имаме предвид факта, че при сегашния запис в Закона за съдебната власт от приключването на срока за внасяне на кандидатури до избора има два месеца и половина. Заповядайте, г-жо Цачева.
Цецка Цачева:
Г-н Председател, колеги, по сроковете в Правната комисия говорим от 18 декември. Оттук насетне вие сте специалистите по сроковете, така че да бъдат съобразени юридически, предложението да бъде ваше. Ние няма да предложим срок.
Предс. Четин Казак:
Г-н Филип Попов има думата.
Филип Попов:
Във връзка с проекта за решение в т. 1.
„Предложенията за кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят” (тук предлагам редакционна добавка) в писмен вид от народни представители в срок до….”.
Предложението ми е да се добавят думите към това, което съществува „в писмен вид” и „в срок до”, ако прецени комисията че е удачно.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Редакционно предложение за поправки. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Тъй като нямаме време за губене, аз не мисля, че ГЕРБ какъвто и срок да сложим, ще им е удобен за номиниране на кандидати, така че някой трябва да поеме отговорност. Очевидно няма да са те. Те ще критикуват какъвто и да е срокът.
Предвид заявените желания да правят обсъждане с неправителствени организации, със Съюза на съдиите, със Съюза на прокурорите аз мисля, че месец и половина-два ще им стигне, за да приключат тази процедура. Така ли е? Правилно ли разгадавам вашето кимване с глава? Кажете. Тук действително става дума за един изключително важен избор. След като обструкциите се създават от ваша страна, ако желаете да участвате в този процес?
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз наистина апелирам по този въпрос след три неуспешни опита, нека да загърбим политическите противопоставяния. Ясно е, че конституционният запис изисква рано или късно ние да достигнем до някакво съгласие – трите основни политически сили, ако не и четирите политически сили, представени в парламента, ако искаме въобще някога да има избран главен съдебен инспектор. Ясно е, че ако една от политическите сили не участва в постигането на това съгласие, скоро няма да има избран главен съдебен инспектор, освен ако не променим конституционния текст. И затова наистина предлагам просто поне по този въпрос да загърбим политическите обвинения и противопоставяне и да подходим конструктивно. Дайте да видим какъв срок ще ни бъде необходим, за да избегнем отново опасността от критики, от съмнения и т.н. и да приключим успешно тази нова процедура.
Имате ли някаква идея за срок, г-жо Цачева и колеги от ГЕРБ.
Цецка Цачева:
Вие предлагате.
Мая Манолова:
Ориентирайте ни поне – месец-два, половин година, една година, две години, три години?
Цецка Цачева:
Много е мило, г-жо Манолова, че се обръщате към нас, че ни търсите за предложения, но причината поради която в състава на 41-то Народно събрание не успяхме и си носим за това отговорността. Вие днес много ясно го артикулирахте в пленарната зала. Сега отговорността е ваша. Предложете си срок, за да тръгне процедурата. Ние ще приемем или не този срок, който предложите. След като има предложение, ще направим коментар. Вие трябва да го предложите.
Мая Манолова:
За да оспорвате нещо, трябва да си кажете мнението какви са ви очакванията. Ориентирайте ни с топло и студено в месеци или в години, или в дни, просто за да можем да отговорим на вашите очаквания.
Цецка Цачева:
Очакванията са ни документите на кандидатите да не носят дата преди заседанието на Правната комисия от 18 декември, тогава когато за първи път ни се постави темата за обсъждане. Така че сега вече ще има достатъчен срок. Дайте вашия, вие за колко можете да се справите да си намерите кандидат, след което ще се обсъжда по реда, по който трябва да се случва това нещо с търсене на парламентарните групи и т.н.
Мая Манолова:
Ние ще се справим бързо, въпросът е, че имаме желание да удовлетворим вашите очаквания. Затова гледайте напред, не гледайте назад. Какво е било през декември е било. Кажете какво ви трябва.
Цецка Цачева:
Изцяло съм фокусирана във времето напред. Чакаме предложен от вас срок, за да стартира процедурата и да вървим към избор на главен съдебен инспектор, какъвто безспорно е крайно належащо да бъде избран.
Предс. Четин Казак:
Г-н Радев поиска думата. Заповядайте.
Емил Радев:
Г-н Председател, процедурно. Явно нямаме годно предложение и пълно. Ако няма предложен срок и тук не може да се предложи срок, предлагам точката да бъде отложена. Когато вкарате предложение със срок и с всички реквизити по него, да го разгледаме.
Филип Попов:
14 март как ви се струва? Ден петък се пада. Предлагам тази ориентировъчна дата, която да обсъдим.
Мая Манолова:
Предлагам двумесечен срок от днешна дата. Предлагам 1 април! Ако не ви харесва, 2 април. Очевидно те няма да поемат отговорност за нищо, само ще критикуват.
Предс. Четин Казак:
Г-н Нотев, заповядайте. 2 април е сряда.
Явор Нотев:
Поколебах се дали да не оттегля желанието си за изказване. То беше насочено към това. Действително обсъждаме сериозен проблем. Този проблем вече го обсъждахме на плоскостта на това достатъчен или не беше срокът за днес прекратената процедура. И тогава ние от Атака взехме позицията, че се наблюдава една припряност, наблюдават се обстоятелства, които ще доведат до опорочаването на състезанието и до участието на само един кандидат и точно това се случи.
Не зная дали ви направи впечатление, не правим дивидент от това, че сме били прави, че това, което казахме, се случи и сега вървят едни препирни, които днес бяха назовани по един много несериозен начин. Аз исках да прекъсна тази практика, пренесена от пленарната зала.
Имаме внесен проект за решение. Този проект за решение е отговорност на вносителите. Нека да не се „закачаме”, защото няма друга дума. Представителите на партия ГЕРБ заявиха, че няма д сътрудничат, няма да съдействат. Нека в крайна сметка това да се преглътне, да се приеме и сериозно да предложим срок. От вносителите се очаква тази отговорност.
Цецка Цачева:
Извинявайте, г-н Нотев, кои са вносителите. Става ли ясно от това, което ни е предложено, кои са вносителите. Извинете за това.
Явор Нотев:
Обръщам се към г-жа Манолова по инерция от предишното решение и предположих, че тя ще бъде. Но този тон наистина е недостоен. Мен ме кара да се притеснявам в присъствието на хора, с които в бъдеще ще се обсъждат сериозни въпроси. Не можем така да тръгваме накриво. Трябва да вземем решение. Много ви моля.
Мая Манолова:
Ние ще вземем решение. Просто беше интересно дали ще поемат все пак някаква отговорност.
Явор Нотев:
Г-жо Манолова, на мен не ми е интересно, не ми е чак толкова интересно, че да рискувам авторитета на комисията. Много ви моля. Обаждам се в качеството ми на заместник-председател на комисията.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Председател, предлагам 2 април 2014 г.
Предс. Четин Казак:
Добре, 2 април. Има ли други предложения?
Филип Попов:
Оттеглям предложението си за 14 март. Нека да бъде 2 април, за да имаме повече време, да мине през обществено обсъждане достатъчно дълбоко и широко.
Предс. Четин Казак:
Предлагам, ако няма други съображения по текста на решението за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, да пристъпим към гласуване, като имаме предвид, че срокът в т. 1 за предложенията за кандидати за главен инспектор е до 2 април 2014 г. Има ли други бележки, предложения? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения проект на решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Който е съгласен с така предложения проект за решение, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Проектът за решение се приема единодушно.
Следващият проект за решение е за приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Ще ви прочета проекта:
„Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Приема следните Процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
1. Кандидатите се представят от вносител на предложението по поредността им, определена в списък, изготвен по азбучен ред на личните имена на кандидатите – до 2 минути.
2. Народното събрание провежда разискванията след представянето на всички кандидатури и по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По време на разискванията народните представители могат да поставят въпроси към кандидатите.
3. След приключване на разискванията кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет могат да правят изказване и да отговарят на зададени към тях въпроси – до 10 минути.
4. Гласуването се извършва по поредността, определена в списъка на кандидатите.
5. Избран е кандидатът, който е получил най-много гласове при изпълнено изискване за мнозинството за произвеждането на този избор, определено в чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на република България.”
Аз искам да поставя въпрос. По принцип би могла да възникне следната хипотеза. Ако няма ограничаванe на правото на народния представител да гласува само веднъж в полза на определен кандидат, теоретично може да възникне хипотеза, при която повече от един кандидат да надхвърли конституционно необходимото мнозинство гласове.
Въпросът е дали ще допуснем такава хипотеза или ще наложим ограничение депутатите да гласуват само за един кандидат с „да”, за да не се стигне до хипотеза, при която повече от един кандидат да надхвърлят мнозинството.
Цецка Цачева:
Г-н Казак, Вие сте прав да повдигате този въпрос, но ако ограничим възможността на народните представители да гласуват само за един кандидат, рискуваме високия кворум, с който трябва да бъде избран главният съдебен инспектор и затова аз лично приемам редакцията на т. 5 в този й вид.
Но искам коректно да ви обърна внимание върху следното. В т. 2 даваме възможност и това е нормално, да се проведат разисквания и да постъпят въпроси към кандидата. Кандидатът е представен само в рамките на две минути. В тези две минути няма как вносителят да изложи поне част от концепцията му и оттук се случва така, че той ще има времето за 10 минути, но след въпросите и без народните представители да са запознати с концепцията. Не е ли добре да предвидим след представянето от вносител, да дадем възможност на кандидата да изложи концепцията си в рамките на 5 минути, например, или тук да бъдат 10 минути, за да може в разискванията, когато постъпят въпроси, след това кандидатът да има възможност за отговор. А както е сега, представяме го за 2 минути, започват някакви дебати и въпроси към него, а всъщност той не е имал възможност да представи своята концепция.
Предс. Четин Казак:
Благодаря за предложението. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Аз подкрепям това предложение по отношение след представянето в рамките на 5 минути всеки кандидат да развие концепцията си и след това 10 минути. Мисля, че е удачно.
Предс. Четин Казак:
Тоест да се вмъкне една нова т. 2. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Все пак да не забравяме, че преди това е имало изслушване в Правната комисия. И ако изхождаме от процедурите до момента на избор, включително на членове на Висшия съдебен съвет и други публични процедури, включително и тези, които се отнасят до органите на съдебната власт, основното изслушване с въпроси е в рамките на Правната комисия, а то се прави публично, онлайн, по канал 2 на БНТ и т.н. Тоест вече кандидатът вече ще изложил концепцията си. Това са открити заседания. В тях могат да се включат всички народни представители и всъщност дебатите вече по същество са минали, всички са ги наблюдавали, всички са информирани. Правната комисия е излязла с един доклад, в който е разказала как са се представили кандидатите и вече в пленарна зала това е по-скоро, ако има допълнителни въпроси. Но основното изслушване вече е приключило и то е в Правната комисия.
Предс. Четин Казак:
Тук обаче липсва представянето на доклада.
Цецка Цачева:
Ако позволите, една реплика. Не Правната комисия е тази, която извършва избора. Изборът се извършва от пълния състав на Народното събрание. Народното събрание трябва да бъде информирано най-малкото за доклада на Правната комисия, каквато точка и хипотеза липсва в проекта за решение или да се даде възможност на кандидатите да изложат част от своята концепция. Един от двата варианта и който от двата приемете.
Предс. Четин Казак:
Според мен е уместно да има възможност първоначално кандидатът да се представи и да изложи своята концепция в рамките на 5 минути, след което да има обсъждане, въпроси и ако има въпроси към него, да има възможност в рамките до 10 минути да отговори.
Мая Манолова:
Тогава защо ще правим изслушване в Правна комисия?
Предс. Четин Казак:
Правната комисия е едно, а пленарна зала избира.
Мая Манолова:
Изслушването в Правната комисия е и за всички, които искат. Спомнете си как беше преди. Аз имам много забележки към работата на Правната комисия в предния мандат, но изслушванията за различните публични позиции и наистина се правеха максимално широко.
Предс. Четин Казак:
Ясно е, че е широко, но въпросът е, че всички народни представители ще гласуват, ще избират. Г-н Радев.
Емил Радев:
Г-н Председател, наистина изслушванията са много по-дълги и подробни в Правна комисия. Комисията ще изготви доклад. Той е доста подробен или поне при други подобни изслушвания. Нека да сложим в решението точката, че докладът ще се чете в пленарна зала и народните представители ще бъдат запознати с всички въпроси, които са повдигнати в доклада и с представянето на кандидатите във връзка с концепцията и с отговорите на въпроси в Правна комисия, оттам нататък, ако има допълнителни въпроси, да се даде възможност на кандидатите да отговарят. Иначе дублираме двете процедури и на практика ще влезем в дублаж на процедурата.
Цецка Цачева:
Тук най-малкото трябва да има точка, която да упомене, че този доклад ще бъде представен на народните представители. Не може без това във второто решение. И с едно допълнение – да се запише, че докладът ще бъде подробен, тъй като с оглед на призива на Председателя на парламента за доклади в резюме, рискуваме в рамките на една страница да бъде представено всичко това, което ще се случи в Правна комисия.
Така че моля за т. 2, в която да се запише, че след представянето на кандидата от вносителя, представят се кандидатите, колкото и да са те, след което да се чуе в пленарна зала докладът на Правната комисия и то подробен. И нататък вървят другите неща.

Николета Кузманова: експерт.
В предходното решение, тъй като те трябва логически да са свързани, за да не се изпусне някоя от дейностите, която трябва да се извърши.
В т. 4. Изслушване на допуснатите кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет накрая да се запише още едно изречение:
„Комисията по прави въпроси изготвя подробен доклад от изслушването на кандидатите.”
Цецка Цачева:
Да се запише като точка 5. Комисията по прави въпроси изготвя подробен доклад от изслушването на кандидатите.
Мая Манолова:
Без да препоръчва кого избира или не.
Предс. Четин Казак:
Няма да препоръчва. И след това в Решението за приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет трябва да бъде т. 1, т.е. първо се чете доклада, а след това е представянето на кандидатите. Мисля, че хронологически е така. Така се процедира и при другите случаи - законопроекти, решения и т.н.
Цецка Цачева:
Тук е малко по-особено, според мен, защото в доклада аз си представям, че там ще се съдържа информация за кандидатите, за концепцията им и след това вносителят какво да представя наново кандидата, след като вече от доклада на Правната комисия ще е станало ясно.
Мая Манолова:
Хубаво е все пак вносителят да каже нещо.
Цецка Цачева:
Да, това да си бъде първа точка. Вносителят става и представя кандидата. Втора точка слушаме доклада и преминаваме нататък.
Предс. Четин Казак:
Остава т. 2 представяне на доклада на Комисията по правни въпроси.
Мая Манолова:
Ако има голямо желание да се слуша, процедурните правила могат да бъдат променени, ако възникне необходимост, да бъдат слушани подробно.
Предс. Четин Казак:
Решаваме да добавим нова т. 2. Представяне на подробен доклад на Комисията по правни въпроси от изслушването на кандидатите.
Имате ли други предложения по проекта за решение? Ако няма, предлагам да пристъпим към гласуване на така предложения проект за решение за приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет с направените допълнения и редакционни бележки.
Николета Кузманова: експерт.
Тогава е по-добре да бъде:
„Народното събрание провежда разискванията по доклада и по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Защото то реално ще бъде последица от това какво ще се чуе от представянето и доклада.
Предс. Четин Казак:
Не по доклада, а по представените кандидатури.
„Народното събрание провежда разискванията по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Подлагам на гласуване така предложения проект аз решение. Който е съгласен с така предложения проект за решение, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По втора точка - Одобряване на образец на Декларация по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Проектът за декларация ви е представен. Той е идентичен с досегашните. Имате ли бележки по проекта за декларация? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения образец на Декларация по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Който е съгласен моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Седемнадесет „за”. Приема се.
Уважаеми колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред.
Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 05.11.2013 г.
Кой от представителите на Министерството на икономиката и енергетиката ще представи законопроекта. Заповядайте, г-н Алексиев, да представите законопроекта.
Емил Алексиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на нова директива за правата на потребителите, която съдържа изцяло нова правна уредба на договорите от разстояние и на договорите за продажба извън търговския обект.
Това е материя, която понастоящем е уредена в действащия Закон за защита на потребителите, но новата европейска директива от 2011 г. урежда тази материя по съвършено различен начин, като предоставя по-големи права на потребителите, от една страна, а от друга страна, има за цел да премахне пречките пред осъществяването на търговия най-вече от разстояние, най-вече да насърчи развитието на електронната търговия, но не само на електронната търговия, а и на други форми на продажба от разстояние, поради което се налага да бъде променена и действащата уредба в Закона за защита на потребителите.
Така че проектът на закон урежда изцяло нова уредба на договорите от разстояние, на договорите извън търговския обект. Също така съдържа и нова уредба на договорите за продажбата на стоки, разбира се, не прави някакви революционни промени, но прави изменения в уредбата, касаеща продажбата на стоки.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите урежда съдържанието на задължителната преддоговорна информация, която се предоставя от търговеца и съставлява неразделна част от договора от разстояние или от договора извън търговския обект , която не може да бъде променяна, освен ако страните по договора изрично не се договорят за това.
Законопроектът съдържа и формални изисквания към двата вида договори – договори от разстояние, и извън търговския обект. При договори извън търговския обект, търговецът трябва да предостави задължителната преддоговорна информация, както и копие от подписания договор и потвърждение на договора на хартиен или, ако потребителят се съгласи, на друг траен носител, като информацията трябва да бъде четлива, изготвена на ясен и разбираем език. При договори от разстояние, търговецът предоставя на потребителя или на негово разположение задължителната преддоговорна информация по подходящ начин в зависимост от използваното средство за комуникация от разстояние също на ясен и разбираем език, а също така трябва да предостави на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор най-късно в момента на доставяне на стоката или преди да е започнало изпълнението на услугата.
Търговците ще трябва да предоставят пълна и подробна информация на потребителите и за договори, сключени по електронен път чрез интернет сайтове, не само в типичните случаи на електронна търговия.
Нов момент също така е удължаването на срока, през който потребителят може да се откаже от сключения договор от разстояние или извън търговския обект. Понастоящем този срок е 7 дни. Новата уредба предоставя по-големи права на потребителите, тъй като този срок се увеличава от 7 на 14 дни, през които потребителят може да се откаже от сключения договор от разстояние или извън търговския обект.
Въведени са също така разпоредби относно начина за упражняване правото на отказ на потребителя – различни специфични изисквания, които потребителят трябва да спази, когато желае да упражни правото си на отказ от сключения договор.
Друг нов момент е, че при сключването на договора от разстояние или извън търговския обект, търговецът има задължение да предостави на потребителя стандартен формуляр за упражняване правото на отказ. Това не е задължение. Това е възможност, която има за цел да уеднакви изискванията, които да бъдат известни на потребителите, но също така и да улесни търговците, когато те предоставят информацията по един стандартен начин. Един търговец, който продава от разстояние, електронна търговия и т.н., той има възможност да предоставя тази информация чрез един стандартен формуляр, а когато продава в различни страни във вътрешния пазар на Европейския съюз, а не предлага или да предоставя тази информация по 26 различни начина, ако той предлага своята стока или услуга в 26-те или 27-те други страни в Европейския съюз.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите се уреждат също така и някои въпроси по отношение на договорите за продажба. Разширява се обхватът на общото задължение на търговците за предоставяне на обща информация на потребителите, което се отнася за всички видове договори, сключени в търговския обект. Тоест промените касаят не само договорите за продажба от разстояние и извън търговския обект, но също така частични изисквания има и ново въдени промени по отношение на договора за продажба, относно предоставянето на обща информация на потребителите.
Също така задължение за изпълнение на сключения договор, съгласно разпоредбите на проекта на закон – доставката на стоки и прехвърлянето на риска трябва да стане в рамките на 30 дни, считано от сключването на договора.
Разпоредбите на проектозакона предвиждат забрана за търговците да начисляват такси на потребителите за използване на платежно средство, които превишават направения от търговеца разход за използване на същото платежно средство, както и забрана за търговеца, който предоставя на потребителите телефонна линия за осъществяване на връзка по телефона във връзка със сключения договор, да начислява разходи на потребителя, превишаващи основната тарифа за използване на телефонната линия.
Въведено е също така задължение за търговеца да получи предварителното съгласие на потребителя за извършване на допълнителни плащания, които не са предвидени в договора. Едновременно с това се подобрява и защитата на потребителите срещу непоръчани стоки и услуги. Забранява се доставката на потребителите на непоръчани стоки и услуги и в случай на такава доставка потребителят просто няма да дължи насрещна престация за стоки, които не са поръчани изрично или услуги, които не са поръчани изрично от него.
С проекта на закон са направени и някои промени в частта гаранции и рекламации на стоките. Една от тях е, че при предявяване на рекламация търговецът ще издава документ на потребителя за приемането й. По този начин ще се създадат по-ясни правила при предявяване на рекламации от страна на потребителите при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, както и съблюдаване на законовия срок за тяхното удовлетворяване от страна на търговеца. Този срок, съгласно действащите разпоредби, е 30 дни от предявяване на рекламацията търговецът е длъжен да приведе стоката в съответствие с договора за продажба.
Също така, когато търговецът е удовлетворил три рекламации на една и съща стока, при последваща нова промяна на несъответствие на стоката с договора за продажба, в рамките на двугодишния период, през който тече законовата гаранция, потребителят ще може да предяви разваляне на договора и търговецът ще бъде длъжен да го удовлетвори. Това е една промяна, която не произтича от европейското законодателство, но е наложена от практиката – големият брой жалби и проблеми, които срещат българските потребители при рекламации на стоки. Една стока може да дефектира образно казано 4-5 пъти и т.н., което няма край. Целта на предложението е все пак да има край. И когато на една стока повече от три пъти не може да бъде отстранено несъответствието с договора, потребителят да има право да прекрати договора и разбира се, да получи обратно средствата, които той е платил за стоката и просто да развали договора.
Направени са някои изменения в раздела „Обща безопасност на стоките и услугите” във връзка с ефективното проследяване на стоките, като са допълнени контролните органи, които имат компетенции по отношение безопасността на стоките и услугите ( става въпрос за общата безопасност) и се създадени условия за подобряване на координацията в работата на различните контролни органи, имащи отношение към безопасността на стоките и услугите.
С проекта на закон също така са внесени важни изменения относно изискването за представителност на сдружението на потребителите, които имат за цел да облекчат условията за признаване сдружението на потребителите за представителни. Една важна, бих казал много важна промяна, това е, че проектът на закон предоставя правно основание за създаването на специализирани помирителни комисии към Комисията за защита на потребителите в различни сектори на икономиката – четири сектора на икономиката, които бихме казали, че са най-важни, в които българските потребители според общо признание срещат най-големи проблеми. Това са в сектора на енергетиката, топлоснабдяването, водоснабдяването и други, касаещи сектора на енергетиката. В сектора на телекомуникациите – телефони, интернет доставчици, кабелни телевизии и т.н.. В сектор транспорт, превоз на пътници и в сектора на финансовите услуги. Създадено е правно основание за създаване на такива секторни специализирани помирителни комисии, които да бъдат орган за извън съдебно решаване на потребителски спорове, което, от една страна, да улесни достъпа на потребителите до такива процедури за решаване на техни спорове и от друга страна, да облекчи и съдилищата от претенции от спорове между потребители и търговци.
Въведена е нова разпоредба, която предвижда възможност потребителят да развали договора и да търси обезщетение по общия ред в случаи, когато търговецът е използвал нелоялна търговска практика за сключване на договора, а също така значително са завишени административно-наказателни разпоредби за нарушаване на разпоредбите на закона по отношение прилагането и използването на нелоялни търговски практики.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите са направени някои промени, изменения и допълнения в Закона за потребителския кредит, които имат за цел да отстранят някои технически, бих казал, но независимо от това несъответствия относно въвеждането на директивата за договорите за потребителски кредити, която е въведена в Закона за потребителския кредит, които касаят най-вече приложенията относно предоставянето на преддогорна информация на потребителите. Направените изменения в Закона за потребителския кредит няма да имат съществено отношение върху пазара на кредитни продукти, тъй като една част от промените са с технически характер, а основните изменения се отнасят до редакцията на Приложение 3 на Закона за потребителския кредит относно съдържанието на преддоговорната информация по отношение на договорите за овърдрафт.
С предложените изменения и допълнения се цели привеждане в съответствие разпоредбите на Закона за потребителския кредит в пълно съответствие с изискването на Директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г., която беше въведена в Закона за потребителския кредит, приет през 2010 г.
Същевременно в § 58 на представения проект на закон е допуснато техническо несъответствие спрямо одобрения от Министерския съвет проект на закон, като е пропусната точка 1 относно включването в обхвата на Закона за потребителския кредит на договорите за кредит под 400 лв. Включването на тези договори за кредит в обхвата на Закона за потребителския кредит, разбира се посочено в мотивите на проекта на закон, внесен в Народното събрание. Предвид горното, сме предложили на водещата комисия да добави т. 1, която технически е пропусната, а именно в чл. 4 на Закона за потребителския кредит, ал. 1, т. 1 сумите „по-малък от 400 лв. и/или” и запетая преди тях се заличават.
Какво означава това? Това на практика ще означава, че договорите за потребителски кредит на стойност под 400 лв. ще попаднат в материалния обхват на закона за потребителския кредит. Знаете, предполагам, всички присъстващи са запознати с проблемите на българските потребители от така наречените „бързи кредити”. Не че потребителите на останалите кредитни институции не срещат проблеми с тях, но най-типичните и най.големите проблеми понастоящем, а това идва и от практиката на Комисията за защита на потребителите, при предоставянето на потребителски кредит българските потребители срещат затруднения именно при предоставянето на така наречените „бързи малки кредити” на стойност под 400 лв., които понастоящем не са обхванати от законовата регламентация на Закона за потребителския кредит. Направеното предложение има за цел именно тези потребителски кредити да влязат, да попаднат в материалния обхват на Закона за потребителския кредит.
И накрая, може би е важно да посоча, че е необходимо да спомена предложението, което сме направили на водещата комисия, разпоредбите на чл. 63 – чл. 66 от Закона за защита на потребителите, които регламентират съобщенията за намаляване на цените, да се приведат в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 4 на Директивата за правата на потребителите, което ще наложи промяна в приложното поле на посочените по-горе разпоредби относно съобщенията за намаляване на цените. Ние сме предложили на водещата комисия – Комисията по икономическа политика и туризъм, между двете четения на законопроекта в Народното събрание да бъде включен нов параграф в допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, съгласно който разпоредбите на чл. 63-66 на Закона за защита на потребителите относно съобщенията за намаляване на цените да бъдат приложими, не да отпадат, но да бъдат приложими единствено само за договорите за продажба в търговски обект, но не и по отношение на договорите от разстояние и извън търговския обект, тъй като последното ще бъде в противоречие с изискванията на директивата за правата на потребителите, която има максимален характер и не позволява по отношение на продажби от разстояние и извън търговския обект и държавите-членки нямат право да надхвърлят максималния характер на разпоредбите на директивата.
В заключение отбелязваме, че с приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите ще се засили правната сигурност за потребителите и търговците при сключване на договори извън търговския обект и на договори от разстояние, както и ще се актуализира и част от нормативната база към новите обществени изисквания, за да се постигне по-високо равнище на защита на правата и защита на икономическите интереси на потребителите.
Благодаря за вашето внимание.
Предс. Четин Казак:
Аз също ви благодаря за изчерпателното представяне на законопроекта. Г-н Златев, Вие желаете ли да вземете становище от името на Комисията за защита на потребителите.
Веселин Златев:
Съвсем накратко и без да ви отегчавам, защото и вие споменахте, че докладът беше съвсем изчерпателен.
Искам да кажа, че проектът на закон отговаря на обществените очаквания и в този смисъл отговаря и на общностното право, така че аз мисля принципно, че така както са внесени текстовете, те отговарят на нагласата на населението и ще способстват за едно трайно и по-добро уреждане на взаимоотношенията между потребител, търговец и производител.
Искам да кажа, че на експертно ниво Комисията за защита на потребителите участва на всички фази на разглеждането на закона и ние нямаме принципни възражения против неговите разпоредби. С това мисля да приключа.
Смятаме законопроектът, внесен от Министерския съвет, за навременен и в изпълнение на общностното право и съобразен с обществените очаквания и нагласи.
Предс. Четин казак:
Благодаря Ви, г-н Златев. Колеги, откривам разискванията по закона. Желае ли някой от вас да вземе отношение по така представения законопроект. Заповядайте, г-н Иванов.
Иван Иванов:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, аз лично ще подкрепя този законопроект, тъй като засяга материя, която от години се дискутира, че се нарушават правата на потребителите и урежда тематика, която беше оставена на заден план в последно време.
Въпросът ми е, тъй като Директивата е от 2011 г., има ли обективни причини до този момент нашето законодателство да не бъде синхронизирано с европейското законодателство – минали са почти три години, тъй като очевидно това засяга доста сериозни проблеми. Какви са причините до този момент да не бъде въведена тази директива в нашето законодателство? Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Ако желаете сега да отговорите, заповядайте.
Емил Алексиев:
Трябва да имаме предвид, че европейското законодателство предоставя, в частност и за тази директива, срок на държавите-членки, в който те трябва да въведат изискването на директивата. Обикновено, а такъв е и случаят във въпросната директива, този срок е 24 месеца – 2 години. Изминали са точно две години на 13 декември 2013 г., ако трябва да бъда съвсем прецизен и точен. До 13 декември 2013 г. държавите-членки, в това число и България трябваше да въведат законовите разпоредби. Така че държавата България и нейната администрация и законодателната власт не могат да говорят за три години. Трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за една изключително тежка и сложна материя, поради което в самата директива е предвиден срок от 24 месеца да се въведат изискванията на директивата по един еднообразен начин във всичките 27 държави-членки, за да могат да се улеснят търговците да извършват търговска дейност и потребителите да имат еднаква степен на защита в рамките на вътрешния пазар. Имаме изоставане по отношение датата 13 декември 2013 г. и оттук нататък може би ние трябва да наваксаме това изоставане с оглед да не отиваме по-нататък. Но 13 декември 2013 г. е датата, до която България и всички държави-членки трябваше да въведат изискването на директивата. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Други мнения, становища по законопроекта? Не виждам.
Аз ще кажа само две изречения. Ясно е, че този законопроект е важен от гледна точка на хармонизиране на нашето законодателство с европейското в областта на защитата на правата на потребителите. Знаем, че миналата седмица той беше разгледат в Комисията по икономическа политика и туризъм и там също са повдигнати някои въпроси по отношение на начина, по който законопроектът е съставен. Констатирани са и от нашите експерти някои неточности по отношение на неспазване на разпоредбите на Закона за нормативните актове, така и по отношение на точното разписване на нормите. Надяваме се водещата комисия между първо и второ четене да коригира и да приведе в съответствие тези разпоредби със Закона за нормативните актове.
Вие правилно отбелязахте пропуска, който е допуснат от Министерския съвет – несъответствие между мотивите и текста на § 58. Пропуснато е в текста на закона да се включи текстът за договорите за кредит под 400 лв. Това е констатирано и във водещата комисия и ще бъде коригирано между първо и второ четене.
Надяваме се, с този законопроект освен хармонизацията с правото на Европейския съюз, българските потребители да получат една по-адекватна, по-добра защита на техните права и интереси и да могат да имат адекватна защита, такава каквато имат другите граждани на Европейския съюз в съответните държави.
Ако няма други мнения и становища, уважаеми колеги, предлагам да пристъпим към гласуване на така предложения законопроект.
Уважаеми колеги, който е съгласен да подкрепим на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 05.11.2013 г., моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
Законопроектът се подкрепя на първо гласуване от Комисията по правни въпроси.
Благодаря на участниците и на гостите по тази точка.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър,№ 354-01-87, внесен от Емил Страхилов Костадинов и група народни представители на 28.11.2013 г.
По тази точка имаме доста гости. Добре дошли на гостите.
Кой от вносителите ще представи законопроекта? Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Един от вносителите – г-н Емил Костадинов, моли за извинение, че не може да присъства, тъй като е на друга комисия. Не знам има ли някой от другите вносители.
Предс. Четин Казак:
Има ли друг представител на вносителите? Г-жа Сапунджиева, заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, ако е възможно, да дадем възможност на г-жа Елиана Масева, която е експерт към Комисията по инвестиционно проектиране и взимаше много активно участие в изработването на законопроекта, да го представи от името на вносителите, а ние ще изразим становище.
Предс. Четин Казак:
Г-н Костадинов отправи подобна молба. Аз все пак се обръщам към колегите, ако нямате нищо против, ако не възразявате г-жа Елиана Масева да представи законопроекта. (Не възразяваме.) Заповядайте, г-жо Масева.
Елиана Масева:
Благодаря ви.
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми народни представители,
Проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър е внесен от народния представител Емил Костадинов и група народни представители. Той е всъщност реплика н обществената необходимост тези обществени отношения да бъдат усъвършенствани и доразвити, тъй като реалната практика подсказва, че необходимостта от кадастър и изработването на кадастрална карта в Република България и кадастрални регистри е от такава степен, че от нея зависи нормалността на гражданския оборот, нормалността в сделките и предотвратяване на редица престъпления, свързани с измами с недвижими имоти.
Този закон е плод на практиката на Агенцията за геодезия и кадастър в период от 6-7 години. Подобни законопроекти са били внасяни, за съжаление, не са били приемани от Народното събрание, поради няколко спорни текста. Но всъщност този законопроект доразвива полезността на тези текстове и създава нови, с които целта е да се облекчи административната процедура по създаване, одобряване и поддържане на кадастралните карти, кадастралните регистри, да се облекчат гражданите в обслужването си с данни от кадастъра, да се ограничи бюрократичният процес.
Най-накратко искам да ви представя закона, защото той е много специализиран като материя.
Една от целите на този закон е да се прекрати дискриминационната практика относно националността на физически и юридически лица, доставчици на услуги, свързани с кадастъра и имотния регистър и изпълнение на разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО за услуги на вътрешния пазар. По този начин със закона се създава възможност дейностите по кадастъра да бъдат изпълнявани и от граждани на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава - страна на Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Освен това се въвежда възможността правоспособното лице да бъде и физическо лице без да се изисква то да бъде регистрирано като търговец по Търговския закон. Това е една спорна норма, която беше елиминирана чрез този законопроект.
Въвеждат се ред и условия за създаване, поддържане и одобряване на специализирани карти за устройствено планиране. Този процес за издаване на специализираните карти се хармонизира с процеса на създаването на кадастъра, като по този начин се осъществява една огромна икономия, като финансова и икономическа, така и от усилия на специалистите и гражданите за създаването на тези данни, които са от изключителна важност.
Освен това се създава и специализиран ред под формата на комисии и органи със срокове за приемането на специализираните карти и отразяването в кадастъра.
Предлагат се изменения на текстовете относно създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, които да облекчат режима за одобряване, съкращаване на срокове и намаляване допустими грешки.
Освен това се дава възможност обслужването да се извършва не само чрез изнесени работни места, и не само в седалищата на районните съдилища, но и във всяко населено място, където има изявена готовност или желание от гражданите да бъдат снабдени с такава услуга.
Дадена е възможност за безвъзмездно получаване на данни, предоставяни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър чрез информационната й система, като данните за точките от геодезическата основа на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Освен това, с цел осигуряване на превенция и сигурност при изпълнение на задълженията по закона от физическите и длъжностните лица, размерът на глобите в административно-наказателните разпоредби са значително увеличени.
Регламентирани са нови принципи при оцифряване на действащите подробни устройствени планове във връзка с изискването по чл.116а на Закона за устройство на територията, което има много голямо значение в процеса на устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Защото това на практика ще подпомогне действащите устройствени планове да бъдат с изключително голяма точност и ще ограничи значително воденето на материални спорове в съдилищата.
Освен това, за първи път в този закон се регламентира и нов обект на кадастъра. Това са съоръженията на техническата инфраструктура. За първи път това понятие се споменава, макар че теоретично кадастърът е сбор от данни за недвижимите имоти и за техническата инфраструктура. В този закон направената крачка е това, че кадастърът ще отразява вече и обектите в техническата структура.
Освен това, в кадастъра ще се съдържа информация и за зоните на ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнали въз основа на нормативен или административен акт. Това също е първа крачка в тази посока. Кадастралните данни за недвижимите имоти ще бъдат допълвани с данни за сервитути, право на преминаване, охранителни зони и други ограничения върху недвижимите имоти.
Обменът на данни между информационните системи на кадастъра, на Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици, на Единния държавен регистър на стопанските субекти в Република България, на Търговския регистър и на регистрите на държавните и общинските имоти, включително и с имотния регистър, и предоставянето на данни от Регистъра на населението – Национална база данни „Население” ще бъде безвъзмезден.
За първи път са регламентирани и случаите на безвъзмездно получаване на данни за актуализиране на кадастралната карта и кадастралните регистри и съответно безвъзмездното предоставяне на кадастрални данни на ведомства и общини, необходими при изпълнение на правомощията им, определени със закон.
При недостатъчно осигурени финансови средства от държавата или за територии, които не са включени в програмите, дейностите по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри да бъдат финансирани и със средства на общините.
Създадена е и норма, която дава възможност на нотариусите, използвайки информационната система на кадастъра, да получават официални документи чрез отдалечен достъп, което в значителна степен ще облекчи гражданския оборот и гражданите.
След тези кратки бележки искам само да напомня, че този проект е изготвен със съдействието на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и с активното участие на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Министерството на правосъдието, съдиите по вписванията и нотариусите.
Положителни становища са получени от Министерството на инвестиционното проектиране, както и от Министерството на регионалното развитие. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря за изчерпателното представяне на законопроекта. Г-жа Сапунджиева иска думата.
Сабрие Сапунджиева:
Министерството на правосъдието подкрепя предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. По силата на същия закон, имам предвид действащия, и в тази част няма изменения, министърът на правосъдието чрез Агенцията по вписванията води имотния регистър, поради което ние с особено внимание следим измененията в закона и подкрепяме изцяло предложените изменения.
Имаме някои малки бележки, които ще направим между първо и второ четене – редакционни, и по-специално касаещи предоставянето на скица-проект за определяне на границите на имота от Службата по геодезия, картография и кадастър, изработена от правоспособно лице. Това е текстът на чл. 54а, ал. 1. От тук произтича, че собствениците на имотите ще трябва да заплащат на това правоспособно лице по техните тарифи.
Освен това, в чл. 8, ал. 1 е казано, че данните в кадастъра и имотния регистър са собственост на държавата.
Ние ще държим тези текстове да се прецизират, защото считам, че тук в случая гражданите плащат два пъти за една и съща услуга, т.е. те предоставят данните на държавата, след което, за да ги получат, отново ще трябва да плащат. Затова държим тези текстове да бъдат прецизирани.
Подкрепяме изцяло текстовете, свързани с отдалечения достъп и най-вече облекчаването на гражданите затова, че нотариусите ще имат право на отдалечен достъп и фактически при изповядане на сделки с недвижими имоти гражданите няма нужда да се снабдяват със скици. Те могат за нуждите на нотариалното производство чрез отдалечен достъп, до който нотариусите имат възможност до кадастъра и до имотния регистър, всъщност гражданинът с документа за собственост могат да отидат при нотариуса и да изповядат сделката, което изключително много ще ги облекчи. Ние затова изцяло подкрепяме тези текстове.
Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Някои от другите гости, представители на институции, желае ли да вземе отношение. Заповядайте.
Инж. Мария Пирянкова:
Уважаеми г-н Председател, благодаря за предоставената възможност.
Мария Пирянкова, главен секретар на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Участвахме сериозно в изготвянето на текстовете. Самo бих искала да взема отношение по изказването на г-жа Сапунджиева. Действително бихме могли заедно да поработим още по текста на чл. 54а. Но това, което сме имали предвид е, че съдебните решения в повечето случаи, когато трябва дa се променя кадастралната карта, трябва да бъдат придружавани от вярна и точна скица-проект, която да позволява изменението на кадастралната карта. В много от случаите лицата, които са вещи лица, не са правоспособни по кадастър и не предоставят достатъчно добра кадастрална информация, за да бъде вярно променена кадастралната карта. Точно поради тази причина сме счели, че след влизане в сила на решението, след приключване на цялата процедура, да бъде предоставена вярна скица-проект, с която да не бъдат нарушени правата на никого. Но бихме могли да прецизираме текстовете дали това да не бъде извършвано служебно от Агенцията или въобще да уточним реда. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други мнения, становища от представителите на институциите? Не виждам.
Откривам разискванията и давам думата на колегите народни представители. Г-н Емил Радев.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Похвално е, че най-после наистина след няколко опита да се въведат тези промени, все пак след като са предложени от управляващите, смятам, че този път най-после ще стигнат до някакъв успешен край.
Наистина отдалеченият достъп е нещо, което е от голяма полза на гражданите. Отдавна говорим, че те трябва да разполагат с тази услуга, което ще е огромно улеснение за тях.
Това, че нотариусите също ще имат такъв достъп и на практика ще могат пряко да използват информацията от кадастъра при сделките, също е голяма крачка напред. Тя ще бъде и един елемент срещу имотните измами. Защото вече нотариусът пряко ще може да се запознава с информацията от кадастъра, а не да му се носят скици. Някои път имаме и случаи на фалшификации на такива документи, които служат за имотни измами.
Аз смятам, че трябва да се предостави и на съдебните изпълнители непременно достъп, както е при нотариусите. Защо? Съдебният изпълнител, когато прави една публична продан на недвижим имот, не изисква на практика скица от кадастъра. Има постановление за възлагане, свършва цялата процедура. В един момент гордият нов собственик, който е платил на 100% цената отива да си извади скица и се оказва, че има разлика между постановлението за възлагане и данните в кадастъра. Оттам нататък той има и отказ от службата по вписвания това постановление за възлагане да бъде вписано. Оттам нататък процедурата става ужасна за този, който участва в търга и е трето добросъвестно лице. Трябва да оспорва, че не му е продадено това, което по постановлението за възлагане, да се развалят сделки, кредитори да връщат пари евентуално, което значи дела по 5-6 години. Затова съдебните изпълнители също трябва да имат достъп до тази система и задължително тази справка да се прилага и при публичните продажби, за да няма ощетени добросъвестни трети лица, купувачи на имоти.
Ние сме все Правна комисия и ще говоря по въпросите, които касаят правната регламентация. Чл. 54а, ал. 1.
„(1) Съдилищата предоставят на Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота заверено копие от влязло в сила решение по чл. 43, ал. 3 и решение по чл. 54, ал. 2, в 14 дневен срок от влизането им в сила. Собственикът предоставя скица-проект за определяне на границите на Службата по геодезия, картография и кадастър, изработена от правоспособно лице.”
Това е една норма, която смятам, че няма как да се изпълни. Защо. Едно дело, минало на три инстанции Върховен касационен съд постановява влязло в сила решение на четвъртия ден или на петия ден делото се изпраща към апелативния или към окръжния съд. Една седмица докато постъпи в деловодството. Втората инстанция го препраща още една седмица минимум към първата инстанция, която по местонахождение на имота е съдът, който трябва да изпрати това съдебно решение в службата по вписвания, което докато стигне там, ще мине още една седмица. Този срок е абсолютно нереален и трябва да уточним точно кой съд на практика изпраща. Като стигне делото на първа инстанция – там, откъдето е тръгнало, по местонахождение и службата по вписвания, там е вписана и исковата молба, трябва да се изпрати и този срок трябва да бъде някакъв реален срок. Между първо и второ четене трябва да се прецизира.
Другото, което ме притеснява особено, е в чл. 77, новата ал. 3.
„(3) При вписване на възбрана към молбата за вписване се прилага и справка по чл. 56, ал. 4.”
Тази разпоредба ще доведе до много големи противоречия и невъзможност да се вписват възбраните в службата по вписване. Защо?
В един момент съдът ще ни даде едно определение за предварително обезпечителни мерки под формата на възбрана, ще бъде описан по някакъв начин имота, който примерно кредиторът е успял да види по нотариален акт с тези идентификатори там. Ще се окаже от справката, че има разлика, била примерно уличната регулация, примерно минала една делба, или нещо друго е станало, оттам нататък службата по вписвания при различие между определението и справката на практика ще постановява или отказ или оттам нататък ще преценява върху какво да наложи възбрана, което е недопустимо да се произнася службата по вписване след определение на съда. И ние трябва да си дадем сметка, че първо в един момент затрудняваме кредитора, защото той много трудно ще отиде да си изкара справка, още повече, че това нещо, ако искаме да говорим за обезпечителни мерки, то трябва да стане и конфиденциално, защото обстоятелствата, че кредитор търси информация за имоти на длъжник, оттам нататък автоматично това ще води до прехвърляне на тези имоти до момента на налагане на възбраната и на практика няма да има върху какво да се наложи.
И още повече, пак казвам, тук ще има преценка на съдията по вписвания по отношение на възбраните, което трябва много добре да се прецизира.
Също и една друга опасност. Минаваме към уведомяване на заинтересованите лица от ГПК към АПК. Да, това е добре за органа, за Агенцията по кадастър, но все пак знаете, че уведомяванията по АПК в един момент са и уведомявания за окачване на едни съобщения и качване на интернет страницата. Има опасност заинтересованото лице даже да не разбере какво става до момента, до който не си изкара една скица от кадастъра и види, че има промени, касаещи и неговия имот. Тук хубаво е да преценим правим ли го това или не го правим. Вървим в повечето закони към АПК. Но все пак тук става въпрос за недвижими имоти на гражданите и множество заинтересовани лица, когато примерно се променят границите на даден имот. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Радев. Г-жа Маджарова.
Снежина Маджарова:
Аз само бих желала да допълня изказването на г-н Радев по отношение на проблемите, свързани с вписвания на възбрани и да обърна внимание на вносителите, че от края на 2013 г. има тълкувателно решение на Върховния касационен съд, в което изрично се обосновава проблема, свързан с разнопосочната практика точно на службите по вписвания – Агенцията по вписвания, относно изискването за прилагане на кадастрална карта. Върховният касационен съд приема, че не е необходимо вписване на възбрани, тъй много често кадастралните карти не са изготвени за много райони, много имоти не са нанесени и всъщност това препятства защитата на страните в процеса, особено в обезпеченията.
В този смисъл ще ви помоля да погледнете мотивите на Върховния касационен съд и да се съобразите с тях . Следва този текст да отпадне в законопроекта.
И на още нещо бих желала да обърна внимание. Приветствам голяма част от разпоредбите, особено свързани с досега съществуващи проблеми по изменение на кадастралните карти, съдебните спорове и т.н. Само бих желала да обърна внимание и предлагам на вносителите тогава, когато има съдебно решение за изменение на кадастрална карта, примерно когато се отменя от съда, обявява за нищожно – направено изменение тук в този текст сте пропуснали да отбележите, че не е необходимо отново агенцията да издава заповед. Защото аз имам конкретен случай в момента – влязло в сила решение, трябва да се възстанови положението преди изменението и в момента има заповед, която отново се обжалва. Тоест никакъв ефект няма от съдебното решение и отново влизаме в същите спорове. Затова мисля, че в този смисъл трябва да се прецизира тази разпоредба. В други текстове видят, че сте го предвидили, но тук просто е пропуснато.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз съм съгласен с част от мотивите, които колегите току-що изложиха, но все пак се намираме на първо четене на този законопроект и неговата цел е именно усъвършенстване на нормативната уредба. Считам, че колегите между първо и второ четене могат да направят своите предложения.
Аз лично считам, че това е крачка напред по отношение на разширяване на проблематиката в тази материя и ще подкрепя този законопроект. Благодаря.
Екатерина Заякова:
Аз, разбира се, ще подкрепя проектозакона на първо четене. Ние вече един път обсъждахме в регионална комисия преди предложени проекти и там бяха изложени доста съображения за приемането на така предложените към него момент проекти именно с цел да се изработи една обща и по-пълноценна нормативна уредба на тези въпроси.
В момента, обаче, възниква в мен един такъв въпрос. Прави ли се нещо, предвижда ли се нещо за тези 25%, които досега са покрити от кадастрална карта, по която ние всички стигнахме до извода, че има страшно много несъответствия и грешки. И сега, мислейки по въпроса, което е много добре, че ще има служебно достъп и нотариус и съдия изпълнител, но представете си, че ако този нотариус въз основа на издадената му служебна скица вече издаде нотариалния акт, едва когато страните получат копия биха могли да установят несъответствие в граници, в разположение или в други детайли на техния обект. Какво става тогава? Тръгват по пътя на поправка на нотариален акт с разходи с всичко.
Мисълта ми е, предвижда ли се някакъв преглед на тези досега 20% покрити от кадастралната карта обекти, за да избегнем именно грешките, които са допуснати в досегашното изработване на картата и на кадастралните планове.
Въпросът ми е към вносителите и към министерството.
Предс. Четин Казак:
Може би към Агенцията по кадастър?
Екатерина Заякова:
По-скоро да мислим върху този въпрос, който неминуемо ще възникне при служебното ползване и дали няма да се получи възпроизвеждане на грешките, които така или иначе досега са констатирани не малко в досегашната кадастрална карта.
Предс. Четин Казак:
Г-н Радев, нещо желаете да допълните? Заповядайте.
Емил Радев:
По-важен е въпросът за тези грешки, които не са по вина на собствениците на имотите защо плащат собствениците, за да поправят тези грешки и най-после ще започне ли без нужните такси и без нужните плащания на вещи лица Агенцията по кадастър да отстранява служебно по искане на заинтересованото лице тези непълноти и грешки в кадастъра. Защото знаем, няма ги цели жилищни блокове. Хората на приемни идват и казват невероятни неща за там, където съществуват кадастрални карти. Много хора казват, че трябва да плащат по 400 лв. минимум, за да отстранят такива грешки, а са пенсионери и доходът им е много по-малък.
Що се касае за нещата около информацията за съдебните решения, не е ли по-добре службата по вписвания да изпраща информация за вписаните съдебни решения. Защото какво става, ако едно решение е постановено, изпратено е на кадастъра, там е отразено това, което е постановено, но това съдебно решение никога не е вписано в службата по вписвания и не е произвело действия спрямо трети лица. Защото съдът не изпраща за вписване тези съдебни решения и на практика ще стане така, че ако някой недобросъвестно или поради други причини не си е вписал съдебното решение оттам нататък може да има и разминаване, защото то вече е отразено в кадастъра. А имайте предвид, примерно, че съдебни решения за обявяване на предварителен договор за окончателен има и подусловие. Примерно, преди да плати цената, която държи купувача, оттам нататък има и елемент на обезсилване на това съдебно решение, а то вече ще бъде вписано в кадастъра.
Предс. Четин Казак:
Важни въпроси повдигат колегите. Заповядайте, да отговорите.
Инж. Мария Пирянкова:
Аз започвам с отговорите по отношение на това, което вие казахте.
Когато имаме съдебно решение да не провеждаме процедура с издаване на заповед, т.е. да не се повтаря. Това е в съществуващия текст на законопроекта – чл. 53а, ал. 1, т. 1 или 2, точно там е казано, че без заповед се изменя кадастралната карта, когато има влязло в сила съдебно решение. Всъщност това беше причината изпълнението на съдебните решения да става без заповед за изменение на картата, тъй като изпадахме в положение при вече взето решение ние да определяме още веднъж чрез повторение на процедурата заинтересовани лица, които да имат някакви претенции. Ние смятаме, че текстът е изчистен и е така, както всъщност вие предложихте да бъде коригиран.
Цецка Цачева:
Г-н Председател, едно процедурно предложение. Навлизаме в казуистика по текстове, които са проект. Философията и обхвата на закона трябва да гласуваме, а между първо и второ четене всеки ще бъде свободен да си направи предложенията с коментара към тях.
Предс. Четин Казак:
Права сте, още повече, че не сме водеща комисия. Мисля, че достатъчно препоръки и бележки се отправиха и мисля, че вносителите ще ги вземат под внимание и водещата комисия, за да могат да бъдат съответно коригирани текстовете съобразно тези препоръки и бележки.
Аз предлагам с това да приключим разискванията и да пристъпим към гласуване на този законопроект.
Който е съгласен да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Страхилов Костадинов и група народни представители на 28.11.2013 г., моля да гласува. Седемнадесет „за”.
Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма. Законопроектът се подкрепя със седемнадесет гласа „за” от Комисията по правни въпроси.
Пристъпваме към последната точка от днешния дневен ред.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Димитров Михалевски и група народни представители на 27.11.2013 г.
По тази точка имаме гости от Министерството на регионалното развитие, от Агенцията по геодезия, картография и кадастър и от Министерството на околната среда и водите.
Кой от вносителите ще представи законопроекта. Заповядайте.
Атанас Зафиров:
Уважаеми г- Председател,
Уважаеми колеги,
Първо да кажа, че тук сме всички съвносители на законопроекта - г-н Христо Монов, г-н Страхил Ангелов и аз Атанас Зафиров. Г-н Димчо Михалевски е болен и моли да бъде извинен.
Ще ви запозная с проектозакона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Промените, които предлагаме, са продиктувани от настъпилите проблеми в практиката по прилагането на закона след влизането в сила на промените през месец март 2013 г. и са в резултат на множество постъпили възражения и предложения от страна на общини, кметове, концесионери и наематели на морски плажове, както и от отделни групи граждани.
Мотивите са пред вас и аз няма да бъда много обстоятелствен, но най-общо ще кажа, че промените, които предлагаме са основно в четири направления, а именно по отношение на условията за ползване на морските плажове, по отношение на преместваемите обекти в зона А, по отношение на промени в допълнителните разпоредби на закона и промени в преходните и заключителните разпоредби, където предлагаме две промени в Закона за държавната собственост и в Закона за туризма, касаещи духа на предлаганата промяна в закона.
По отношение на условията за ползване на морските плажове предлагаме да бъдат въведени допълнителните критерии, въз основа на които да се определят условията и реда за осъществяване на задължителните дейности на морските плажове и по справедливо определяне на размера на наемите и концесионните плащания, като се отчитат специфичните особености и характеристики на отделните плажове. Отчитането на тези критерии ще даде възможност за прецизиране на изискванията при стопанисването и управлението на различните видове плажове и едно по-справедливото разпределение на икономическата изгода между концедента и концесионера, както и постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни на различните видове плажове.
На следващо място предлагаме възстановяване на предишните разпоредби в закона, действащи преди промените от началото на година, съгласно които допустимата площ за преместваемите обекти да се определя в зависимост от общата площ на морския плаж. Във всички сключени досега концесионни договори е определена общата концесионна територия, която съвпада с общата площ на съответния морски плаж. Общата площ на морския плаж е важен компонент, тъй като това е територията, върху която са възложени задълженията на концесионерите. За съжаление, една голяма част от тази територия е свързана преди всичко със задължения на концесионерите и разходи без приходи.
В резултат от приетото изменение в закона – при замяната на общата площ с активна площ, при вече сключените концесионни договори, площта на преместваемите обекти, които концесионерите имаха право да поставят при провеждането на процедурите и сключването на договорите се намали значително. Всичко това доведе до съответното намаление на приходите на концесионерите, без това обаче да доведе до намаление на концесионните плащания, които всяка година се увеличават с верижния индекс на инфлацията. С извършената промяна бяха ощетени голям процент от концесионерите на морските плажове, като при някои промените в квадратурата достигна до критичните 50%. Тази промяна обаче за съжаление не води след себе си до промяна на концесионната вноска и начина по-който се увеличава. През последните години държавата на няколко пъти промени условията, по които концесионерите изпълняват своите концесионни договори, като всички са с въвеждане на утежняващи задължения. Първата промяна беше свързана с увеличаване на свободната зона от 20 на 50% от активната плажна площ. След това в нарушение на принципите на Закона за данъка върху добавената стойност беше прието, че концесионерите ще плащат ДДС върху концесионните плащания и не на последно място задължението, което беше вменено на концесионерите чрез една поправка в наредбата да осигуряват водно спасяване за периода от 1.06. до 31.09. без всякакви уточнения – без да се държи сметка нито за атмосферните условия, нито за разположението на морския плаж, попада ли в курортен комплекс, непопада ли, има ли или няма посетители и т.н. И концесионерите по никакъв начин отново не бяха компенсирани за допълнителните разходи, които трябваше да реализират.
След намаляването на разполагаемата площ, която могат да ползват концесионерите на 50% от активната плажна площ и като се има предвид, че покупателната способност на посетителите на плажа през последните години значително намалява, това изправя концесионера пред възможността да плаща заложената в договора концесионна вноска и да изпълнява задълженията си по концесионната програма, поради което ние предлагаме тази площ да бъде в един диапазон от 30 до 50 на сто, като тук различното е, че конкретният размер се определя в наредбата на министъра на регионалното развитие при отчитане на специфичните особености и характеристики на всеки отделен плаж.
Също така смятаме, че е необходимо да бъдат въведени еднакви критерии за всички плажове по отношение на процента за преместваеми обекти и съоръжения и допълнителна търговска площ. Досегашното диференциране не отчита обективно разходите за поддържане на големите плажове и за осигуряване на водното спасяване и най-вече по отношение на плажове с по-голяма дължина на бреговата линия. На морските плажове с голяма дължина на бреговата линия броя на спасителните постове е най-голям, а това задължение е най-съществения разход за концесионера или наемателя, поради което начина тези задължения, съответно разходи, да се компенсират, е при определянето на площта на преместваемите обекти да отпадне различието между малките и големите плажове, както беше заложено досега - до 40 дка и над 40 дка, както и да се отчете, че най-големия ресурс за обезпечаване на водното спасяване е за плажовете с голяма дължина, а не за тези с голяма ширина. Всъщност по-съществено значение за изпълнение на задължителните дейности на плажа има дължината на бреговата линия, а не досегашния критерий за до 40 дка и над 40 дка. С предлаганите промени се предвижда да отпадне различието в допустимите проценти за преместваеми обекти и допълнителна търговска площ за плажове до 40 дка и над 40 дка, като за всички плажове, независимо от тяхната площ, се въведат еднакви максимални проценти – до 2% за преместваеми обекти и до 2% за допълнителна търговска площ.
По отношение на преместваемите обекти в Зона „А“ – тема, която предизвика известна дискусия, в това число и публична, с приетите промени в началото на годината бе въведена една забрана, като се допуснаха единствено обекти, представляващи елементи на градското обзавеждане. Това изменение по същество ограничи правата на собствениците на имоти в Зона „А” и предизвика силно недоволство и възражения от страна на общини и граждани, тъй като ги постави в неравностойно положение със собствениците и общините извън обхвата на Черноморското крайбрежие. С предлаганите промени се предвижда преместваемите обекти да бъдат разделени в три категории в съответствие с разпоредбите на Закона за устройството на територията, като по отношение на преместваемите обекти за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности поставянето е допустимо, ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ, като е предвидено и ограничение във височината на обектите за търговски и други обслужващи дейности до 3.6 м.
Това са основните промени, които се предлагат в съществената част на закона.
Предложени са и промени в допълнителните разпоредби на закона, нещо което е много важно, насочени към прецизиране на някои от определенията, като например определението за „дюни” и за „активна плажна площ”, за да се сложи край веднъж завинаги на тази дискусия кое е дюна и кое не е.
В преходните и заключителни разпоредби са предложени срокове, в които компетентните органи да изпълнят задълженията си и да приведат схемите за преместваемите обекти в съответствие с разпоредбите на закона. Предвиден е срок за приемане на нова методика по чл. 8, ал. 2 от страна на Министерски съвет, както и за изпълнение на задълженията на министъра на регионалното развитие да издаде наредбата по чл. 7, ал. 9 и да утвърди актовете за изключителна държавна собственост въз основа на актуализираните данни от геодезически замервания за морските плажове.
И за двете промени в преходните и заключителните разпоредби, за които ви казах в началото - в Закона за държавната собственост и в Закона за туризма.
Колеги, съществуващите ограничения в чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост създават необосновани затруднения в практиката по прилагане на закона при изграждане на обекти на техническата инфраструктура върху имоти изключителна или публична държавна собственост, като това е допустимо само за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности. За преодоляване на ограниченията се налага в случаите, в които специализираното законодателство допуска върху публични имоти изграждане на обекти на техническата инфраструктура, същите да бъдат обявявани за национални, независимо от техния характер. Това налага тези ограничения да отпаднат.
Предложено е и отпадане на разпоредби от Закона за туризма, с които се дадоха контролни правомощия на областните управители за спазване изискванията за осигуряване на водноспасителната дейност и обезопасяването на морските плажове. На практика новата нормативна уредба, съдържаща се в Закона за туризма и регламентираща контролни правомощия за областните управители за спазване изискванията за осигуряване на водноспасителната дейност и обезопасяването на морските плажове, съвпада с контролните правомощия на специализираната администрация на Министерството на регионалното развитие по действащите концесионни договори и договори за наем на морски плажове. На практика се получи един дублаж и една възможност за едно и също нарушение, в случая за осигуряването на водноспасителната дейност, да бъдат налагани различни санкции от различни органи за едно и също нарушение и поради това ние предлагаме отмяната на чл. 161, 162 и 163 от Закона за туризма.
Това са, колеги, в резюме предлаганите промени.
В заключение бих искал да допълня, че във водещата комисия законопроектът е приет с пълно единодушие. Това е Комисията по регионална политика и местно самоуправление. А също така с пълно единодушие е приет и от Комисията по икономическа политика и туризъм.
Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря ви. Желае ли някой от представените институции да вземе отношение? Заповядайте. Бихте ли се представили.
Албена Михайлова: директор на дирекция „Правна”, МРР.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Министерството на регионалното развитие подкрепя законопроекта, внесен от г-н Михалевски и група народни представители.
Ние имаме определени редакционни бележки, които съвместно с вносителите ще бъдат отразени в периода между първо и второ четене, така че подкрепяме изцяло така представения законопроект.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други от представените институции?
Атанас Зафиров:
Г-н Председател, извинявайте, но бих искал да добавя, че тримата от съвносителите сме народни представители от Черноморския регион и наистина промените, които предлагаме са на базата на много широк кръг от дискусии и диалог с представители на всички заинтересовани страни в случая, така че претендираме за представителност на това, което предлагаме на вашето внимание.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Откривам дискусията. Заповядайте. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Аз слушах много внимателно подробното представяне на законопроекта от вносителите. Разбрах, че двете комисии също са подкрепили законопроекта – водещата Комисия по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Основното, което аз разчетох в този законопроект, е, че се отчитат специфичните особености и характеристики на отделните плажове, с което ще се прецизират изискванията при стопанисването и управлението на различните видове плажове с цел по-справедливо определяне на размера на наемните и концесионните плащания.
Министерството на регионалното развитие тук, а и в другите комисии, също е изразило подкрепа.
Така че предвид и вносителите, които доста задълбочено са разгледали този проблем и са предложили адекватно и справедливо решение, поради което аз ще подкрепя този законопроект.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Емил Радев.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател. Аз също искам да се включа към представителната група, защото и аз съм от черноморска община и то от най-голямата.
Каузата е благородна. Все пак концесионерите страдат. Всичко това, което казахте, е така. Наистина при промяна на законодателството, а и в много други случаи, защото имаме и случаи, когато след поредната буря плажът е намалял наполовина и това също не се отчита в концесионния договор и така става дълги години наред.
Но все пак, когато има промяна в законодателството, било то в закон или в наредба, концесионерите имат пълното основание поради обстоятелства, които не зависят от тях, да искат справедливата цена по концесионния договор и това да се измени. Това е принцип, така или иначе. Така че, наистина концесионерите трябва да плащат справедливо цената и когато им се отнема нещо, от което те могат потенциално да спечелят, да се коригира цената по концесионните договори, но не и това да става за сметка на обществото и за сметка на останалите граждани, които по някакъв начин, било че искат да си забодат чадърчето без да плащат такса, било то защото искат свободно да преминат по плажа и т.н. Но вие сте преценили, че това е подходът. Аз казвам, че има и друг подход. Между впрочем уредбата на концесионните договори трябва да се прегледа много внимателно и подробно, защото за мен е безспорно остаряла. Пипнаха се някои норми със Закона за публично-частното партньорство. Аз мисля, че там не стана по-добре за концесионерите, напротив.
Но, когато говорим за Зона „А” трябва да сме много внимателни. Ела те да видите на плажа на Варна двуетажната постройка, която все още стои на плажа в местността „Кабаку”, която даже не е обект нито за търговско, нито за обществено ползване. Тя стои там! (на Марешки?) Да. Тя стои там. Не трябва със законови поправки да даваме право по принцип да се изграждат други такива постройки, било то по някакъв начин някой да ни казва, че срещу такса от 10 хил. лв. ще го пуснат в частния фитнес, който е на този плаж, защото това на практика е подигравка с всички български граждани.
Когато говорим за тези обекти трябва да сме наистина много внимателни, защото за Зона „А”, като говорим за ограничаване на права и на собственици, все пак да говорим, че този закон, който в момента разглеждаме, е точно с тази цел направен, по някакъв начин тази зона, която би трябвало да е за общо ползване на всички български граждани, да не се нарушават правата на част от тях и да не се заграждат плажове, да не се заграждат имотите, така че да пречат на достъпа до плажа, защото всички български, а и не само български граждани – ние сме туристическа дестинация, трябва да имат достъп до българските плажове. Така че тук трябва да действаме наистина много внимателно, особено когато говорим за прецизиране на нормите в Зона „А”.
Що се касае до Закона за туризма да махнем контролните правомощия на областните управители. Да, някои плажове са на концесия и тогава Министерството на регионалното развитие контролира. А какво става с тези плажове, които областният управител дава година за година под наем. Кой ще ги контролира на практика? Тази функция, според мен, трябва да си остане на областните управители, защото те са там на място. Министерството на регионалното развитие прави спорадични проверки, нямат ежедневното наблюдение какво става на плажовете. Повярвайте ми, водното спасяване е голям проблем и тук трябва да вървим напред и да засилваме контрола. Да, тежко е за всички, които са длъжни да го осигуряват, но все пак тук говорим за живота и здравето на гражданите и не трябва да правим компромиси с контролните правомощия. Така или иначе трябва да има спасителни постове възможно най-начесто, да имаме медицински екипи, а тези плажове ,които на практика нямат възможности да бъдат охранявани, там също са правомощията на областните управители да забраняват достъпа, да слагат нужната маркировка и да следят дали там няма водни атракциони, дали не се провеждат примерно поредните състезания или някой си е направил база за джетове, без да има водно спасяване, което пряко застрашава живота и здравето на гражданите.
Така че нека все пак да прецизираме тези норми, защото те са в интерес на обществото. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Радев. Заповядайте.
Страхил Ангелов:
Аз ще бъда доста по-кратък. Абсолютно съм съгласен с колегата. Това трябва да се прецизира. По-скоро става въпрос да няма дублиране на контролни функции, тъй като в настоящия момент това се случва. Идват от министерството, съставят ти акт, на другия ден от областната управа съставят ти акт и то за едно и също нещо. За това става въпрос. По отношение на това дали да остане областният управител или министерството, аз имам готовност да се дискутира и да бъде избран най-подходящия вариант.
Според мен, е удачно да се подкрепят на първо четене едни такива промени в закона, тъй като емпирично се доказа, че поради това не дотам справедливо определяне на цената на концесионните плащания и въпросната методика, много плажове рискуваме да останат без да бъдат дадени на концесия. България няма икономически интерес от това нещо, а и много народ се издави. Това също трябва да се има предвид.
Така че аз лично бих подкрепил предложението така, както е. Да оставим допълненията за второ четене.
Емил Радев:
Не сте юрист колега и затова си позволявам да обясня. Когато за едно и също деяние е наложено административно наказание оттам нататък даваме шанс на концесионерите да свалят и едното и другото, като кажат, че вече са наказани за това деяние. Така че има в закона достатъчно правни норми, които казват, че не може за едно и също деяние да бъдеш наказван два пъти.
Що се касае до контрола, пак казвам, от министерството на регионалното развитие контролът е спорадичен. Обикновено е в разгара на сезона. Пак казвам, областните управители е добре да имат тази възможност.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Явор Нотев.
Явор Нотев:
Г-н Председател, само три изречения.
Първо бих искал да отбележа, че г-н Радев ако така детайлно разглежда предложенията на вносителите на законопроекта ще остави част от членовете на адвокатските колегии без хляб. Как ще обжалваме двойното наказание и т.н. Това, разбира се, е в порядъка на шегата.
И вече сериозно. Приветствам представителството на вносителите на този законопроект, което коренно се различава от начина, по който беше предложен на вниманието на комисията предходния законопроект.
Призовавам за в бъдеще тогава, когато нито един от вносителите, както беше по предходната точка, не се появи, за да защити внесения законопроект, някак си да санкционираме - да бъде отложено обсъждането. Не е сериозно, не е честно някак си.
Предс. Четин Казак:
Аз затова попитах дали сте съгласни.
Явор Нотев:
Не оспорвам проведеното обсъждане. Аз адмирирам начина, по който постъпват вносителите на този законопроект. Предишният законопроект се разгледа в отсъствието на вносителите. Председателят коректно ни попита и ние се съгласихме. Не оспорвам процедурата, но предлагам за в бъдеще да се обръща внимание на това, тъй като малко анонимно ние предавахме посланията си към някакви вносители, които обаче не бяха тук, а тук бяха хора, които са съдействали за изготвянето на законопроекта, но очевидно не са легитимни да приемат нашите забележки.
Конкретно по закона. Ще подкрепя този законопроект на първо четене, като представител на граждани от сухоземната част, навътре в сушата от моя избирателен район, които посещават и се срещат с морето като курортисти. Вие изтъквате възражения и проблеми, които са изнесени от вашите избиратели в качеството им на концесионери вероятно, но повярвайте, аз съм впечатлен от начина, по който се коментират срещите със същите тези концесионери в техните обекти, начинът по който се стопанисва плажната ивица от граждани, които еднократно или да кажем сезонно посещават тези места и съпоставят какво се случва тук и какво се случва на други места, където българинът вече пътува обичайно.
Затова между двете четения осторожно ще следим начина, по който предлагате решаването на тези проблеми. Има благородна цел в това да се определи справедлива тежест и цена на концесионера, така че да не пустеят тези земи, но като чели държавата и концесионерите не са единствените субекти, които трябва да намерят справедливо решение.
Ще подкрепим с това условие законопроекта. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Иван, бидейки от Шумен, Вие ще подкрепите ли законопроекта.
Иван Иванов:
Г-н Председател, аз лично ще подкрепя законопроекта. Има действително текстове, които е необходимо да се прецизират. Аз също считам, че е необходимо да се внесе някаква сигурност в работата на концесионерите, което от своя страна ще донесе и ползи за летуващите по тези плажове. Така че от моя страна има подкрепа за този законопроект. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми колеги, аз също ще подкрепя законопроекта, но с уговорките, че наистина между първо и второ четене трябва да се отчетат направените забележки, становищата на различните органи и институции. Например, виждам становището на Министерството на икономиката и енергетиката, което има забележки. Министерството на регионалното развитие също има забележки в писменото си становище. Надявам се, че между първо и второ четене всичко това ще се отчете.
Заповядайте.
Петър Петров:
Г-н Председател, само две изречения.
Струва ми се, че идеите, които са в проекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие са добри.
Аз искам да попитам вносителите толкова ли е необходимо изменението на Закона за държавната собственост в чл. 7, ал. 5. Защото на мен ми се струва, че така предложен текстът не е добър. Води до изпразване от съдържание на понятията „изключителна държавна собственост” и би довел до много странни резултати.
Въпросът ми е толкова ли е необходимо това изменение?
От отговора на този въпрос ще зависи моята подкрепа на този законопроект.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Въпросът е отправен към вносителите. Желаете ли да отговорите? Г-н Зафиров.
Атанас Зафиров:
Аз мога да говоря по същността на другите промени, които се предлагат. Въпросът, който поставя колегата, е по-специфичен. Може би някой от съответното министерство, които присъстват тук, може да каже кое точно обосновава тази промяна.
Доколкото съм запознат с духа на тази промяна, тя кореспондира с промените, които предлагаме в предходните алинеи, а именно в частта, касаещи допълнителните разпоредби на закона. Затова, ако тук има някаква неяснота, бихме могли да я изчистим между първо и второ четене. Но в момента нямам готовност да дам точна квалификация на това кое налага тази промяна.
Петър Петров:
В такъв случай, г-н Председател, аз ще се въздържа от подкрепа на законопроекта, за да изчакам между първо и второ четене как ще бъде прецизиран текстът.
Предс. Четин Казак:
Добре. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Бих искал да кажа, че този текст е една крачка от противоконституционност. Не мога в момента да кажа доколко. Промяната му може да докара до особено тежки последици, ако не се тълкува както трябва и ако не бъде записан много прецизно. Защото тук говорим за изключителна държавна собственост, ясно упомената в Конституцията.
Освен това ние знаем какви проблеми имаме и с дюни и със защитени местности и знаем оттам нататък какво значи да разрешим каквото и да е да се строи на плажа. Така че този текст е особено опасен в този законопроект.
Снежина Маджарова:
Само като реплика и за пояснение. Тук проблемът, може би е, аз не съм вносител на законопроекта, но все пак имам представа от работата на една черноморска община. В момента ние изпълняваме проект за рибарско пристанище, финансиран по оперативна програма и има проблеми с учредяване на права върху тези територии, които касаят рибарското пристанище, т.е. за да може общината да ползва публичния ресурс, тя трябва да е носител на права. Така че може би в този смисъл е логиката на неговото предложение. Няма как да гадая, но трябва да се изчисти действително.
Атанас Зафиров:
Аз от името на вносителите приемам направените забележки и това ще бъде изчистено.
Предс. Четин Казак:
Това ще бъде включено в становището на комисията специално.
Цецка Цачева:
Г-н Председател, предлагам да прекратим дебатите и да се ориентираме към гласуване.
Предс. Четин Казак:
Да. Но преди това, специално искам да отбележа, че отправената забележка от колегата, която беше подкрепена и от други колеги – съмнения за противоконституционност, а и другите, ще бъдат отбелязани изрично в становището на Комисия по правни въпроси на вниманието и на вносителите и на водещата комисия и се надявам да бъдат взети под внимание между първо и второ четене от тях.
Колеги, ако няма други желаещи да се изкажат, предлагам да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Димитров Михалевски и група народни представители на 27.11.2013 г., моля да гласува.
Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Законопроектът е подкрепен на първо гласуване.
С това дневният ред е изчерпан. Благодаря на всички.
Атанас Зафиров:
Благодаря на комисията. Още един път се извинявам от името на г-н Михалевски, че не можа да присъства и да защити законопроекта. Сигурно щеше да бъде много по-изчерпателен от мен. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Закривам днешното заседание.

Председател:
Четин Казак