Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 30

Днес, 26.02.2014 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Администрацията на Президента на Република България – Петя Тянкова, секретар по правни въпроси, Румяна Коларова, секретар по връзки с гражданското общество и Наталия Киселова, съветник по правни въпроси; от Министерски съвет - Алеко Джилджов, държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията”; от Министерството на правосъдието – Ирена Борисова и Георги Рупчев, държавни експерти в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”, Александър Стефанов и Атанас Славов, държавни експерти в отдел „Нормотворчество”; от Агенция „Митници” – Цецка Дочева, началник на сектор в дирекция „Митническо разузнаване и разследване”; от Министерството на икономиката и енергетиката – Силвана Любенова, директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”, Десислава Георгиева, началник на отдел „Право на установяване и услуги”, Зорка Милева-Василева, заместник председател на Патентно ведомство, Мариана Цвяткова, директор на дирекция „Патентно осигуряване, международно правоприлагане и спорове” в Патентно ведомство, Магдалена Радулова, директор на дирекция „Марки и географски означения” в Патентно ведомство.
Гости, поканени от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ – Евгени Михайлов, Лиляна Друмева, Сезгин Мюмюн, Димитър Бочев, Дянко Марков и Мирослав Писов.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Имаме необходимия кворум и откривам днешното на заседание на Комисията по правни въпроси и ви предлагам следния проект за дневен ред, както предварително беше обявен:
1. Обсъждане на предложение за произвеждане на национален референдум, № 401-00-3, внесено от Президента на Република България на 30.01.2014 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54 , внесен от Министерски съвет на 19.12.2013 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерски съвет на 27.11.2013 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерски съвет на 04.12.2013г.
Има ли бележки, съображения по така предложения дневен ред? Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Видно от дневния ред е, че точка първа е предложението за произвеждане на национален референдум. Но тъй като в настоящия момент върви подписка по абсолютно същите въпроси – по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, предлагам точка първа да бъде отложена с оглед съединяването на двата въпроса – по предложението на Президента и по подписката, която върви и в настоящия момент. Мисля, че е разумно и резонно да отложим тази точка до тогава. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жо Цачева, заповядайте.
Цецка Цачева:
Категорично не приемаме това предложение, тъй като то е лишено от основание, както в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, така и с оглед Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по чиито правила това предложение е разпределено на двете комисии – Комисията по правни въпроси и Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения. Различни са хипотезите, които предвижда Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, с оглед инициативата за произвеждането на национален референдум. Няма условие в закона, нито пък където и да било в действащото ни законодателство, че при наличие на няколко инициативи, както в случая, от една страна, първа по време е инициативата на Президента, след това Инициативен комитет и подписка, която върви в момента, ад се прилага обща процедура, макар и въпросите да са едни и същи. Това е така, защото е различен регламентът и начинът, по който тези две различни инициативи стигат в пленарна зала. Ако за подписката, инициирана от Инициативен комитет, има по-подробно разписани правила в самия закон, където е предвиден двумесечен срок след произнасянето по подписката от Народното събрание за проверка на автентичността на данните в нея в ГРАО, след което още месец време за влизането й в пленарна зала, няма такива условия по отношение на предложението на държавния глава за произвеждане на национален референдум.
Самият факт, че председателят на Народното събрание е разпределил предложението на Президента по реда на проектите за решения, тъй като по същество Парламентът трябва да вземе решение, означава че ние сме в една конкретна процедура. Вшие днес правилно, според мен, сте я включили в дневния ред. Ние трябва да я обсъдим по същество и да бъдем готови за внасянето й в пленарна зала.
Колеги, ако се вземе решение за произвеждане на референдума по предложението на президента, второто искане е без предмет.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Попов има думата.
Филип Попов:
Така или иначе има представители на Президента. Аз лично бих искал да чуя и тяхното становище по този въпрос. Считам, че е резонно точката да бъде отложена, имайки предвид, че върви подписка по същата тема. Може би колегите от ГЕРБ са по-добре запознати дали подписката ще събере необходимия брой подписи, но да обсъждаме два идентични въпроса на две различни заседания на комисията и в парламента, не ми се вижда резонно. Затова моля присъстващите от Президентството и за тяхното становище. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте да отговорите.
Петя Тянкова: секретар по правни въпроси на Президента.
Аз считам, че Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвижда различни субекти, които могат да сезират и считам, че в случая са налице различни основания. Това, че президентът е направил своето искане, Народното събрание трябва да разгледа това искане. А това дали ще се случи подписката и кога ще се случи е едно бъдещо събитие, поради което считам, че това са две отделни процедури и две отделни основания и трябва Народното събрание да се произнесе по искането на Президента. Поне така е записано в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Според мотивите на Президента изключително важно е този референдум да се случи едновременно с изборите за Европейски парламент. По този начин ще бъдат спестени средства. Това е изложено и в мотивите на самото искане. Считам, че по този начин ще бъдат извлечени ползите, както на пряката демокрация, така и представителните. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми колеги, аз искам да внеса яснота защо предложихме тази точка в днешния дневен ред. Вие знаете много добре, че Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвижда различни субекти, които могат да инициират допитване до народа. Президентът е един от тези субекти. За съжаление, обаче, процедурно в закона е предвидено единствено ясно разписана процедура тогава, когато се касае за подписка. За останалите вносители няма ясно разписана процедура със срокове и т.н. Затова има два подхода: или по аналогия да се приеме, че се спазват същите процедури и същите срокове тогава, когато, например, инициатор е Президентът или Министерският съвет или се счита, че не се прилага по аналогия тази процедура. За подписката в чл. 13 има ясно разписана процедура, има срокове и нашата комисия има едномесечен срок, според текста на чл. 13, от разпределянето на предложението на президента имаме едномесечен срок, в който да се произнесем. Именно в желанието си да спазим този едномесечен срок аз съм предложил тази точка в дневния ред. Но, ако се счита, обаче, че тези срокове касаят единствено и само иницииран референдум чрез подписка, тогава можем да преценим и да отложим това разискване от гледна точка на факта, че в момента обективно има подписка, която предвижда задаването на идентични въпроси. Тоест тече втора процедура с един и същи предмет.
Затова аз се обръща към народните представители. Ако считате, че можем да отложим тази точка на това основание, да я отложим. Ако считате, че не е уместно и ние трябва стриктно да приложим по аналогия процедурата по чл. 13, която касае инициирането на референдум чрез подписка и по отношение на иницииране на референдум чрез предложение от президента, и фактът, че тече паралелна втора процедура няма по някакъв начин да усложни крайното решение на Народното събрание, тогава преминаваме към разглеждане по същество.
Г-жа Цачева.
Цецка Цачева:
Г-н Казак, няма как по аналогия да се приложат сроковете, разписани по процедурата в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, които са предвидени за подписка. Тъй като там е свързано извън взаимоотношението субект, който инициира и Народното събрание, което трябва да вземе решение и с трето лице, каквото се явява ГРАО със задълженията за проверка на подписите. Така че аналогия в сроковете в двете хипотези, в които ние в момента се намираме при два различни субекта, поискали и взели инициативата за произвеждане на референдум, е недопустимо.
Председателят на Народното събрание е разпределил предложението на президента в Комисията, която Вие ръководите и в още една Комисия на Народното събрание по общия ред на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Там срокът за обсъждането на това предложение не е едномесечен по аналогия на чл. 13, на който Вие се позовавате, а е двуседмичният, общият срок на чл. 84, ал. 3 от нашия правилник. Така че бяхме ангажирани с приемането на Изборния кодекс. Приемам, че по тази причина не сме имали възможност до момента в комисия да го обсъдим, но аз лично приветствам предложението за включването на тази точка като първа в дневния ред и ви моля днес да не се отлага точката, а ние да вземем становище по същество при обсъждането й.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Цачева. Категорично не мога да се съглася, че се прилага чл. 84 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като, ако отворите правилника, ще видите чл. 84 се отнася за проекти за решения, декларации и обръщения.
Цецка Цачева:
Народното събрание с какъв акт ще излезе по повод подписката на Президента в пленарна зала.
Предс. Четин Казак:
Тук, г-жо Цачева, се касае за специфична, специална процедура, разписана в lex specialist Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в което президентът е инициатор.
Цецка Цачева:
Какъв ще бъде актът на Народното събрание по повод предложението на президента.
Предс. Четин Казак:
Проект за решение, декларация и обръщения могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
Цецка Цачева:
Какъв ще бъде актът, с който Народното събрание ще се произнесе по искането на президента. Повтарям си въпроса и моля за отговор.
Предс. Четин Казак:
Решение, което няма да бъде внесено от никого. Решение, което ще се оформи в резултат направеното предложение от президента.
Цецка Цачева:
Решение, което може да бъде по инициатива на комисията в доклада, след като се обсъди по същество. Но така или иначе в пленарна зала проект за решение. Проектът за решение ще подлежи на гласуване.
Предс. Четин Казак:
Проектът за решение ще бъде внесен тепърва в резултат на нашето обсъждане. Нямаме в момента внесен проект за решение, за което да тече двуседмичния срок по чл. 84 от правилника. Не се прилага чл. 84 от правилника в този случай.
Аз затова ви предложих. За мен тълкуванието по аналогия е правилното тълкувание, но вие не го приемате.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, дискусията, която трябва да водим в момента е затова как ниe, като представители на политическата класа, да поемем своята отговорност и да се произнесем по това предложение, което е внесено в синхрон с действащия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Аналогии за това как трябва да върви една подписка или една друга инициатива на оправомощените субекти в този закон, не е от значение, уважаеми колеги. Нека да имаме доблестта с гласуване в тази комисия да се произнесем искаме ли ние да има референдум по тези важни и съществени въпроси, които са поставени в предложението на президента, или не искаме. Няма от какво да се страхуваме. Всеки има някаква позиция. Тази позиция можем да я защитим с гласуване, както тук в тази зала, така и в пленарната зала. Няма нужда да прилагаме каквато и да е била аналогия, за каквато и да било процедура. Това е духът на закона. Да, наистина може би има слабости този закон. Но доколкото си спомням, когато се приемаше в средата на 2009 г. идеята беше компетентните органи, в случая ние, като народни представители, да се произнесем по всяко едно предложение – или да го подкрепим или да го отхвърлим. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Г-н Ципов, страхувам се, че не ме разбрахте. Аналогията, която аз предложих, касаеше единствено факта, че сме се старали от ръководството на комисията да приложим едномесечния срок, предвиден в чл. 13 от Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, да спазим този едномесечен срок и затова днес предлагаме тази точка. Не съм съгласен, че срокът е бил 14-дневен, както твърди г-жа Цачева. Аз твърдя, че срокът е по аналогия с процедурата, предвидена за подписка, е едномесечен от разпределението и затова коректно съм го предложил днес, спазвайки този едномесечен срок, който още не е изтекъл. Това е единственият въпрос, който аз поставих.
Колегите от Коалиция за България г-н Попов предложи, мисля че със съвсем разбираеми мотиви - да отложим с оглед на това, че има течаща подписка със същия предмет. Ако вие не сте съгласни, ще гласуваме и ще разглеждаме по същество.
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз наистина не се стараех с моето предложение да внасям каквато и да е политическа нотка, а просто исках тази комисия да работи конструктивно и да не се налага на няколко пъти едни и същи неща да разглеждаме. Но виждам, че представителите на Президента, както и колегите от ГЕРБ не желаят това да се случи, затова аз си оттеглям предложението. Нека да разгледаме по същество предложението на Президента.
Предс. Четин Казак:
След като г-н Попов оттегля предложението си, това е дневният ред. Ако няма други предложения, подлагам на гласуване. Който е съгласен с така предложения дневен ред от четири точки, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Приема се.
Преминаваме към разглеждането на точка първа.
По първа точка - Обсъждане на предложение за произвеждане на национален референдум, № 401-00-3, внесено от Президента на Република България на 30.01.2014 г.
Кой от Администрацията на Президента желае да представи предложението? Заповядайте, г-жо Коларова.
Румяна Коларова:
Няма да ви запознавам с мотивите във формата, в която те са изложени, защото те бяха публикувани. Не само че бяха достъпни за всеки, който се интересува да се запознае с тях, но вече са и предмет на публични дебати.
Това, което искам да кажа е, че в последните 20, дори 25 години тези три въпроса или тези свързани с тях са непрекъснато поставяни в различен политически контекст и от различни политически сили. Нещо повече, те са ставали средство или механизъм на политически спекулации.
Целта на искането за референдум на президента е да се обърне към гражданите и да даде възможност на суверена да се произнесе по тези въпроси. Най-общо, според нас, в резултат на подобно допитване не само ще се повиши доверието към институциите, но подобно допитване ще стане основа за намиране на устойчиво и консенсусно решение по тези въпроси.
Също така, вече беше споменато, че ключов елемент от искането на президента е едновременното провеждане на референдума с изборите за европейски парламент. От наша гледна точка това ще съчетае предимствата на двете форми на демокрация – пряка и представителна. Разбира се, тук бихме могли да кажем, че ще спести пари, ще спести усилия, че в някаква степен ще мотивира гражданите в един изборен процес да мислят и да оценяват правилата, по които той ес провежда. Но от наша гледна точка основното наистина е да затвърдим тази практика, която съществува в много от европейските демокрации за съчетаване на пряката и представителна демокрация. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Друг от президентската институция желае ли думата? Благодаря. Откривам, уважаеми колеги, разискванията по така направеното предложение от страна на Президента. Кой желае думата? Г-н Филип Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз имам два въпроса към вносителите.
Тъй като в мотивите ясно е залегнало, че желанието на президента е референдумът и евроизборите да се проведат заедно поради спестяване на средства, имате ли разчети или някакви изчисления какви средства биха се спестили.
Вторият ми въпрос е как виждате разрешаването на проблема относно информираността на гражданите в този кратък срок и ще могат ли гражданите при липсата на каквато и да е разяснителна кампания да вземат информирано решение при евентуално произвеждане на референдум на предстоящите евроизбори, които са след по-малко от два месеца.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Сега ли желаете да отговорите?
Румяна Коларова:
В зависимост от това как Вие процедурно ще организирате дебата. Мога да отговоря и сега. (Заповядайте.)
Първо, дотолкова доколкото Народното събрание вече има практика за провеждане на един референдум, разчитаме, че вие имате разчети и с удоволствие ще чуем дебатите, тъй като данните са в крайна сметка са налични и вие сте политически отговорните лица.
А що се отнася до разяснителната кампания, възможно е да се организира референдум в предвидените от закона срокове, което означава, че вие законодателите сте предвидили, че може да се проведе разяснителна кампания в тези срокове. В момента няма хипотеза, ако парламентът своевременно вземе решение, че няма да има възможност да се спазят сроковете, предвидени от закона.
Що се отнася до съчетаването на двата дебата, освен, че практика в други европейски демокрации има за съчетаване на национални референдуми с европейски избори, мислим, че дебатът по общите правила на изборния процес е дебат, който има ключово значение. В някои отношения ще даде политическа рационалност. Ако трябва тук да дам политическа оценка, ще бъде средство за преодоляване не само на острата политическа конфронтация, но най-вече на практиката да се провеждат избори в условията на черен пиар, в условията на остри персонални нападки. От нашата гледна точка е по-добре да се дебатират изборни правила, отколкото в медиите да излизат остри персонални, понякога недостоверни нападки за политически противници, било то в парламента или извън парламентарни партии.
За нас това е практика, която е доказала своята ефективност, практика, която има своята целесъобразност и практика, която по никакъв начин не противоречи на разпоредбите и условията в закона.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз като реплика към колегата. Предният референдум струваше на българските данъкоплатци над 14 млн. лв. Това ще спестим, ако проведем в момента заедно с изборите референдума. Ще има малко разходи за бюлетините и бихме могли да кажем, че ще спестим 13 млн. лв.
Ще има време и за информационна кампания, защото вие миналата седмица приехте Изборния кодекс, който трябва да действа към изборите з европарламент. С две думи смятате, че ще изберем ЦИК, ще направим разяснителни кампании по цял Изборен кодекс, основни изборни правила с въвеждане на машинно гласуване и т.н., така че аз не смятам, че щом за всичко това ще има достатъчно време и ще нарушим и европейските практики за провеждане на избори и практиката да не се променят изборните правила една година преди избори. Щом гражданите ще могат да осмислят цялата промяна в новия Изборен кодекс, аз не виждам защо да не се осмислят три въпроса, по които над осем месеца цялото общество води дебати по тях. И те бяха достатъчно добре засегнати в целия дебат по приемането на така наречения нов Изборен кодекс. Така че смятам, че ще има достатъчно време.
Тук трябва да има нужното мъжество да приемем решение и спестим на данъкоплатците тези 13 млн. лв., а не да правим, както направихме с референдума за АЕЦ „Белене” – да го направим по изрично искане и подписка между избори, да се приемат някакви решения, да се платят нужните пари за провеждане на референдум и оттам нататък даже управляващото мнозинство в момента да не изпълнява това, което българският гражданин и избирател му каза. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Уважаеми колеги, аз първо искам да поздравя представителите, защищаващи поставения пред нас от Президента казус. Искам да поздравя и представителите от опозиционната партия ГЕРБ, които забравяйки 20 години, че има и такава форма на допитване до народа – референдум, благодарение на усилията на БСП проведеният миналата година референдум напомни за този най-демократичен способ и сега всички изведнъж прегърнаха идеята, че всеки спорен въпрос може да бъде решаван с допитване до народа. Само че, аз си мисля, че когато се поставят едни въпроси, този който ги поставя, трябва да има готовност за решаването на тези въпроси в случаите и на двата отговора – и на „не” и на „да”. И в този случай ви питам аз, ако народът отговори,че иска да имаме електронно гласуване, готова ли е държавата да извърши такова електронно гласуване така, както то е упражнено в една единствена държава досега Естония, която три години е провеждала предварителна подготовка, изискваща и технологично време и голям финансов ресурс.
И недейте спекулира с това, че тези въпроси са дебатирани в пленарна зала. Дебатираха се популистки, дебатираха се само подхвърляйки искания, без да се обяснява как на практика да стане това в рамките на два месеца до месец май. Така че този въпрос как да се проведат тези избори в резултат на положителни отговори на народа, аз искам да питам вносителите дали имат такава яснота. Защото искам да ви кажа, че само който не е участвал пряко в избори, било като член на секционна комисия, било като член на общинска или районна комисия, било като член на централна комисия, няма представа технически как се извършват едни избори. И страшно много се спекулира теоретично, по принцип, хипотетично да предлагаме идеи.
И в тази връзка, когато стигнем до гласуване, аз категорично ще възразя не защото съм против референдумите, напротив, а защото по същество тези въпроси, които се поставят в момента, е чист популизъм. Защото дори хората да преценят „да” или „не”, нито държавата в момента има техническата възможност да ги проведе по този начин, по който се иска, нито. Обяснете ми по какъв начин ще се гарантира вотът и самоличността на гласувалия по електронен път, след като личните карти нямат тази защита, нямат чип, който е направен в Естония, за да може да се гарантира, че лицето, което е упражнило своето право на избор, носи същата самоличност, която гласува. Нали си представяте, че няма да се случи при нас в държавата в момента работодатели, които да осигурят в своята зала в предприятието си и пред него работниците да натиснат съответното копче и да упражнят вот какъвто им е казал той. По същия начин ще стане и в чужбина. И затова, въпреки че БСП предлагаше също в първоначалния си проект различни форми на гласуване, тази техническа невъзможност сега да се осъществи именно ни накара да не подкрепим този начин на гласуване.
Затова моите въпроси са има ли президентът и неговите представители, които защищават неговите въпроси идея при отговор „да” как ще се проведат изборите и то в такива кратки срокове, каквито се поставят в искането и в решението.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Цачева.
Цецка Цачева:
Реплика и изказване, за да не взимам думата след това, тъй като много теми засегна г-жа Заякова.
Аз й благодаря за благодарностите към ГЕРБ. Защото по време на нашето управление за първи път бе проведен референдум по инициатива на Коалиция за България. Но като задавате въпроса дали сме наясно какво правим след отговорите на хората на този референдум, вие в момента наясно ли сте след проведения референдум какво правите с Белене, например.
Вашите въпроси и разсъждения, голяма част от тях, изземват правомощията на суверена. Ние искаме да се допитаме до българските граждани те да кажат. А в Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който е дело на 40-то Народно събрание, (ГЕРБ няма участие в това Народно събрание) с оглед резултата от този вот са възможни различни хипотези. Ако суверенът даде утвърдителен отговор на някои от въпросите, Народното събрание ще бъде задължено в съответен срок да приведе в изпълнение във вид да могат да бъдат реализирани въпросите, промени в съответните закони. На конкретния Ви въпрос за личните карти няма да има проблем да се променят личните карти и т.н. Но във всички случаи ние нямаме компетентността днес в тази комисия да обсъждаме по същество какво би се случило, ако хората отговорят по един или по друг начин. Ние днес трябва да кажем. (Аз по популизъм не мога да бия вашата партия, така че много високо мнение имате за мен, че аз мога да говоря по този начин.)
Колеги, ние днес в тази комисия имаме една единствена задача – да изготвим проект за решение по предложението на президента за внасяне в пленарна зала. И в пленарна зала пълният състав на Народното събрание да се произнесе ще бъде ли прието решение за произвеждане на референдум по предложението на президента или не. Не сме ние тези. Непредставителната демокрация вече е на ход. Осем месеца ние си давахме аргументите последно, финално с приемането на аргументите на Изборния кодекс. Но както Вие правилно казахте и тук аз съм съгласна с Вас, ваша е инициативата от 40-то Народно събрание хората да бъдат питани пряко. Защо ние отнемаме възможността на гражданите чрез произвеждането на референдум да дадат отговор на поставените въпроси.
Аз моля, г-н Председателю, да не се измества темата и тук в тази комисия да коментираме въпросите, тяхното съдържание, какво би се случило, ако отговорът на гражданите е един или друг.
Ние трябва да кажем имаме ли основание 42-то Народно събрание да отхвърли предложението на Президента за произвеждане на национален референдум. Това е нашата задача. Предложете проект за решение. Явно е, че с гласуване ще бъде взето това решение тук, за да имаме основа, която да предложим на колегите за дебат в пленарна зала.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Цачева. Аз Ви благодаря за направената препоръка. Аз намирам, че всяко изказване, което има за предмет съществото на поставените въпроси, евентуално техните последици е изказване по съществото на предложението. То касае трите въпроса, които е предложил Президентът. Така че те не са извън обхвата.
Кой желае думата? Г-н Иванов, заповядайте.
Иван Иванов:
Уважаеми г-н Председател, колеги,
Уважаеми гости, аз в началото на днешното заседание бях доста склонен да подкрепя колегата Филип Попов с неговото предложение да отпадне от дневния ред тази точка, защото очевидно влязохме в дискусия, в която ще надделеят политическите страсти, а не правните аргументи „за” или „против” тази тема за провеждането на референдум. Очевидно политическите пристрастия с доста по-силни от това какво е желанието на суверена. Моят мотив за отхвърлянето на точката от дневния ред беше именно произнасянето на суверена в тази посока. Но тъй като сме отворили темата и заговорихме за референдуми, аз съм пряк участник в провеждането на първия референдум и знам какво означава и да се събира подписка и след това да се провежда референдум – неща, които са ми напълно познати и съм наясно с технологията.
Когато се провеждаше подписката за предния референдум въпросът беше ясен и хората с ясно съзнание даваха своя подпис в подкрепа на зададения въпрос. В момента имаме следното. И понеже г-жа Заякова разгледа една от темите, а аз ще се включа към втората. Не мога да си обясня защо в момента искаме да се провежда референдум за нещо, което е залегнало в нашата Конституция или искаме да провеждаме Велико Народно събрание? Защото, примерно, въпрос втори – „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?”, противоречи на Конституцията. Според мен, ние се опитваме да въведем в заблуждение нашите граждани.
Чл. 42, ал. 1 от Конституцията е ясно казано, че правото да избираш и да бъдеш избиран е право, а не задължение. Ако искаме да променяме Конституцията нека да завъртим нещата в друга посока. Мисля, че това е един доста сериозен аргумент изобщо да не се занимаваме с тази тема.
Въвеждането на българските граждани, т.е. на суверена, в заблуждение по една мисля, че най-малкото не е редно. Затова трябва да се обясни на всички какво се опитва с тези въпроси да се направи. Въпросът е крайно подвеждащ и по тази причина аз пак ще се върна в началото, че беше напълно разумно да отложим тази тема за дискусия и да го направим, когато се върне подписката в Народното събрание. Но тъй като сме я отворили сега, това е един от моите мотиви аз да отхвърля подобно предложение за решение – да се подкрепи такъв въпрос за референдум.
По другите въпроси няма да се спирам, защото, ако се върнем ретроспективно назад, много сме се упражнявали по темата за мажоритарните избори. Още 2009 г. мисля, че вашата политическа сила дори го отхвърли това нещо. Ние направихме сега един опит. Но да не правим такава дисекция на новоприетия Избирателен кодекс. Мисля, че тук трябва ясно да се каже, че в момента с подобни въпроси се опитваме да въведем в заблуждение български граждани. Едни ясни въпроси с ясни формулировки и ясни цели мисля, че са добре дошли. По този начин мисля, че не е редно да бъдат подкрепяни, защото това нещо е в правомощията на Велико Народно събрание да реши подобна теза. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Първо г-н Кирилов и след това г-н Попов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Уважаеми г-н Председател, ще се опитам относително систематично да говоря и главно по това, което колегата Заякова казва.
Г-жо Заякова, ценя това, че винаги БСП успява творчески да манипулира общественото мнение и да пресъздаде един специален елемент на внушение. Красотата на това внушение, което определено е новост, с естонския пример. Взимаме и започваме да мерим всичко по естонския екземпляр, образец и модел. Много говорихме, в смисъл опитвахме се и в рамките на Изборния кодекс в дебатите да обясним поне част от представите за електронно гласуване за обезпечаване на тайната на вота при електронно дистанционно гласуване, но очевидно нямахте желание да го възприемете. Сега се появява естонския модел! Кое му е хубавото на естонския модел? Ако има такава сила измежду избирателите, за да събира да кажем някакви документи, в този случай личните карти за гласуване?
Опитвате се да извъртите безспорно идеята на Президента, която категорично смятам, че е правилна. При това не смятам, че Президентът, поставяйки принципния въпрос, би трябвало да ви даде и техническия алгоритъм за неговото решаване. Въпреки че ние се опитахме да въведем този алгоритъм не алтернативно, не аналогично, а чисто прагматично по повод на предложението ни за електронно гласуване на българите в чужбина. И това не го разбрахте. Не разбрахте модела, който предложихме. Не разбрахте, че в този модел имаше две системи на верификация на идентичността на избирателите. И че имаше една, бих казал много сериозна гаранция, че идентичността и неприкосновеността на субекта, който ще получи данните, идентификацията за гласуване не може да се манипулира, или ако може да се манипулира, то тази манипулация е сведена до една действително малка вероятност и хипотеза.
Цецка Цачева:
То това е мъката, че не можете да следите вота. Това е мъката!
Данаил Кирилов:
Те в Турция можеха да съберат идентификационните кодове на българските граждани, но това щеше да е изключение.
Смятаме, че ако бяхте приели оня модел, защото аз установявам, примерно, че в Лозенец сега има отпаднали от списъците за гласуване 1480 избирателя. Те не са в Турция. Те са в Канада, в Западна Европа и в други държави. Но щеше да се отрази пропорционално много по-обективно и много-действително вотът на българите в чужбина. Имам предвид територия, където български граждани упражняват избирателното си право, съобразно Конституцията и съобразно чл. 42, ал. 1.
Ако трябва да бъдем обективни и безпристрастни и с това ще направя преход между твърденията на колегата Заякова и колегата Иванов, не можем да мерим Белене с изборните принципи. Не го правете това! По каквато ще аналогия не го слагайте заедно, едновременно на кантара, на везните.
Не ща и да мисля, че по линия на отлагането ще отложите референдума по тези въпроси, когато построите Белене. Никога няма да построите Белене, но суверенът, хората искат отговор на тези въпроси и то ги искат без оглед на процедурата. Хората си ги искат вече на площадите и на улицата.
Колега Иванов, ние ви спестихме дебата на конституционалистите не толкова по чл. 42, а по това дали задължителността касае конституционния принцип или упражняване на конституционното право. Ако искате, но не ако искате, защото вие не искате, но ако се допусне въобще дебата и разяснителна кампания по повод на поставените в предложението на Президента въпроси, смятам, че цялата ни и конституционно правна мисъл, и прагматиците, които по един или друг начин са свързани с упражняването на изборните права, ще вземат становище и гражданинът избирател ще има ясна представа и ще има ясна позиция по това задължителността доколко тя го касае. На мен много ми харесва, няма да цитирам, но ще ви помоля да си го прочетете в мотивите на Президента абзаца, който касае отговорността на гражданина, отговорността да избираш.
Ще завърша, защото очевидно създавам напрежение.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Уважаеми г-н Кирилов, просто ме дръпнахте за езика. Аз се въздържах в залата на тези ваши клетви за вярност как всичко ще бъде точно и искам да ви отговоря с конкретен пример от последните избори. И точно затова се опасяваме, че ако няма необходимата гаранция и защита за гарантиране на вота всичко може да се очаква. Защото в Русе на последните избори един бизнесмен, който е известен, казва се Красимир Даков, който е основен спонсор на ГЕРБ в Русе, два месеца след изборите негови подчинени откриха списъци, в които фигурират имената на хора, които са били в чужбина и са гласували в секция в чужбина и подадоха жалби в прокуратурата. С оглед на ей такива случаи, при липсата на каквато и да било подготовка за електронно гласуване, не ми се сърдете, че изпитваме всякакви притеснения. Става въпрос за дистанционно гласуване, при което не може да се гарантира самоличността на гласуващия.
Цецка Цачева:
Колеги, при толкова много IT специалисти на едно място, нямаме ли малко мяра на скромност, че не сме ние корифеите в IT технологиите, които могат да подготвят софтуер и да направят така, че от един лаптоп да се подава един глас. Затова призовах да не влизаме в разсъждения по обща тема може или не може. 21 век сме. По време на действие на Димитровската конституция, колеги, когато трудът беше право, но и задължение, никой не е мислил, че ще дойде време да има частна собственост. Така ли е? Така че нека не разсъждаваме по такъв схематичен начин, защото се излагаме. Излагаме се!
А като се каже, че нещо е противоконституционно, имаме Конституционен съд. Нека да го приемем решението. Атакувайте го в Конституционния съд. Ако той каже, че въпросите са недопустими, тогава. Не изземвайте чужди компетенции!
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Цачева. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Абсолютно съм съгласен с г-жа Цачева, че суверенът следва да каже как да се гласува, каква да е изборната система. Само че, същият този суверен и колегата Кирилов каза, вие не разбрахте модела. Този суверен какво му се разясни за този един месец? Какво му се разясни по въпросите на референдума? Чета третия въпрос: „Подкрепяте ли да може да се гласува дистанционно по електронен път при произвеждане на избори и референдуми?” Десет секунди му трябват на човек само да го прочете. Не знам какво се е разяснило на суверена. Каква кампания беше произведена във връзка с тези три въпроса, за да може гражданинът в крайна сметка да вземе едно информирано решение, когато отиде да гласува. Защото е нормално да се разясни всеки един от тези три въпроса. Защото е нормално да се разясни, че формата на задължително гласуване, ако не е противоконституционно, то зад него реално се крие една санкция. Защото няма задължение без санкция. И вие като юрист би следвало да го знаете. И така под благовидната форма да вдигнем избирателната активност, вие в крайна сметка ще въведете още една санкция за българския гражданин, който и без друго четири години беше систематично осакатяван в тази насока.
Аз считам, че въпросите, така зададени, са неточни, неясно формулирани. Обществото не е запознато и не е проведена каквато и да било разяснителна кампания по тези три въпроса и не би могъл да вземе всеки един български гражданин достатъчно информирано да вземе своето решение и да направи своя вот за или против тези три въпроса, а за третият му са необходими най-малко 10 секунди, за да бъде прочетен. Поради тази причина аз считам, че не мога да подкрепя на този етап тези въпроси.
Отделен е казусът, че Президентът внесе тези въпроси на 30 януари, на 3 февруари бяха разпределени на Правна комисия, която има един месец да се произнесе по въпросите, след което Народното събрание има три месеца да вземе решение, а президентът по закона не по-малко от два месеца и не по-късно от три месеца следва да насрочи референдума. Явно е, че той е внесен така и не може при цялата тази процедура и спазването на тези срокове да се проведат две в едно – избори за евродепутати и референдум. Това е категорично и то се вижда от самите срокове. Явно е, че вие се опитахте популистки да внесете тези въпроси и да отклоните вниманието на гражданите от по-съществени теми. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г–н Иванов за процедура.
Иван Иванов:
Г-н Председател, колеги, тъй като очевидно дискусията влиза в сфера, която излиза извън професионалните компетенции на Комисията, аз поне като член на комисията за първи път попадам в подобен род дискусия в тази ситуация. Може би сме на път да вкараме и Конституционния съд в разяснителната кампания. Аз предлагам да прекратим тази дискусия и да преминем към гласуване. Защото наистина ще се оплетем в аргументи, които изобщо са извън компетенциите на тази комисия и извън предмета на дискусията. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Аз предлагам, да чуем г-н Радев, тъй като той отдавна иска дума. След това аз също бих искал да изкажа моето становище и последно да чуем и мнението на представителите на Президента и тогава да прекратим дискусията и преминем към гласуване. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, като говорим за разяснителната кампания имам чувството, че вие досега не сте чели и в момента действащия Изборен кодекс, защото там има много развита процедура за електронно гласуване и трябваше, ако не бяхте го отменили, още на тези избори в 20 секции да се гласува по електронен път по интернет. Прочетете го, прочетете го! Никой от вас не го оспори една година, откакто действа тази норма. В действащия Изборен кодекс тази процедура съществува, така че това са действащи норми, които вие отменихте и една година не се говори, че са противоконституционни, нито сезирахте Конституционния съд. Напротив, въведохте машинно гласуване, което ще струва 50 млн. лв. на избирателите. Германският Конституционен съд отмени преди няколко години машинното гласуване в Германия точно с аргументите, че няма достатъчно гаранции за тайните на вота. Така че каквото можем да кажем за машинното гласуване, такова можем да кажем и за електронното – въпрос на доработки, въпрос на софтуер.
Нека все пак да чуем какво ще кажат българските граждани дали искат това нещо да се случи, да могат да гласуват дистанционно, дали искат да има задължително гласуване. И не ми говорете, че за всяко задължение трябва да има санкция, защото ще ви покажа много закони, в които няма санкции. Не забравяйте, че освен санкцията, както сте свикнали, има и бонуси. Но явно сте свикнали винаги с наказанията и със сопата, а не че може да има и нещо положително за българския избирател.
Така че оставете българският гражданин да се произнесе по тези въпроси.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Радев, за Вашата кратка реплика.
Давам думата на г-жа Коларова за становище на вносителя и след това аз ще се изкажа мнението.
Румяна Коларова:
Първо, г-жо Заякова, Вие поставихте един въпрос, който не е поставен днес и тук. Той се дебатира повече от 10 години в това Народно събрание не само в комисиите, но и в пленарна зала. Не само, че се дебатира, а както вече стана ясно от дискусията има противоположни и взаимно изключващи се решения. Политиците ги дават, без да се допитат до хората, които са ги избрали. Именно заради, защото в сега действащото законодателство решението е едно. В закона, който вие гласувахте и ние се запознаваме с него от понеделник от 16:00 часа, когато той постъпи в Администрацията на Президента, решението е друго. Затова Президентът задава въпрос. Той не дава отговор. Вие сте дали различни отговори. Защото това е във вашите правомощия. В правомощията на Президента е да поиска да се обърне към хората и да поиска от тях отговор, за да има, както ние казахме, да има устойчиво и консенсусно решение. Сроковете, в които вие ще дадете това решение, така че да гарантирате правото – няколко права, които в изборния процес трябва да бъдат гарантирани на свободен избор. Това е в края на краищата, както виждаме, е възможно в света. Това в края на краищата означава, че ако вие отречете възможността електронно да се гласува, означава да отречете възможността да има здравна електронна карта, да отречете възможността да се банкира електронно. Това е процес, който тепърва технологично ще бъде гарантиран.
Президентът не дава решение. Той иска да зададем въпрос.
По същия начин става дума и за мажоритарния елемент. Много ви моля, не се дават срокове за разяснителна кампания, информационна кампания. Освен това, разяснителната кампания, информационната кампания ще започне да тече от момента на насрочване на референдума. Вие като законодатели, включително г-жа Заякова е предвидила срок, когато те са го гласували този срок са го предвиждали. Рациото е било, че той е достатъчно дълъг, за да информирате гражданите. Така е.
Оттук нататък искам да кажа защо в закона за референдумите е предвиден срок, в който да тече информационна кампания. Тук искането на Президента е вие да стартирате този процес, а не преди да го стартирате да е протекла информационната кампания.
Що се отнася до сроковете за насрочване на референдума. В Администрацията на Президента ние също можем да броим. Не ни подценявайте. Съобразили сме датите на внасяне. Въпрос на желание на Народното събрание. Разбира се, че може да нямате желание. Разбира се, че може така да организирате процедурата, че да стане невъзможно. В случая Президентът се обръща към вас. Тук аз разяснявам мотивите и не говоря от името на институцията. Но Президентът се обръща към вас с искане, ваше е желанието, ваше е решението. Всеки носи своята политическа отговорност. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-жо Коларова.
Сега, ако ми позволите, аз да кажа няколко думи.
Уважаеми колеги,
Уважаеми представители на Президентската институция,
Вие сте прави, че Президентът е упражнил своето правомощие, дадено му и по Конституция и в рамките на Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, но отговорността е на Народното събрание в крайна сметка да реши дали това предложение подлежи на окончателно решение за допитване до народа. И тази преценка трябва да се направи на база на редица критерии, първият от които е допустимост. На базата на критерия „допустимост” моето категорично становище е, че специално Въпрос № 2. „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?” е недопустим по силата на самия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Съвсем накратко аргументи:
Касае се за основно конституционно право, дефинирано, както в Глава първа. Общи начала., така и в Глава втора на Конституцията. Основни права и задължения на гражданите, чл. 42. Тоест това е конституционно право.
Член 57 от Конституцията дефинира, че всички права по тази глава са неотменими. Тоест те не могат да бъдат нито отменяни, нито преобразувани в задължения. Тогава, когато едно право е дефинирано като конституционно право, то не може да бъде изменяно в задължение, тъй като това означава то да бъде премахнато. Едно право превърнато в задължение вече не е право.
Член 158 от Конституцията дефинира правомощията на Великото Народно събрание. Цитирам:
„Чл. 158. Великото Народно събрание:
1. приема нова Конституция;
2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията.”
Чл. 57, ал. 1 дефинира, че именно всички тези права по Глава втора. Основни права на гражданите са неотменими.
Тоест всяка промяна в едно от основните права на гражданите, дефинирани в Глава втора може да бъде извършено само и единствено от Велико Народно събрание.
Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление категорично постановява, че въпрос от правомощията на Велико Народно събрание не може да бъде подлаган на референдум.
На тази база категорично и да искаме не можем да подкрепим с какъвто и да е проект на решение на Народното събрание да се подложи на референдум Въпрос № 2 от предложението на Президента .
Въпрос № 3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
По въпрос № 3 за електронното гласуване има решение на Конституционния съд, който ясно и категорично е постановил. Към този момент нито един софтуерен специалист не може да се подпише. Ако вие намерите софтуерен специалист, който да се подпише, че може да гарантира сигурността на упражняването на вота по интернет, т.е. чрез публична електронна мрежа, каквато представлява интернет. Защото тайната на вота касае не само автентичността на дадения вот от страна на конкретния човек, но тайната на вота изисква да се гарантира, че самият човек е упражнил това право и тайната на вота изисква този човек да е имал възможност да упражни това право без някой друг да е бил свидетел на неговия вот. Ако ми намерите софтуерен специалист, който ще гарантира тези три кумулативни изисквания, че когато гражданинът „Х” в Хамбург с чипа си, въвеждайки всичките си данни, ЕГН, какъвто искате код му дайте за достъп, че няма някой зад гърба му, който да надзърта и да провери кое копче е натиснал, за кой номер е гласувал, защото тук не става въпрос за гласуване в контролирана среда, тогава ние ще приемем, че конституционното изискване за тайната на вота е гарантирано. В противен случай ние не можем да приемем, че конституционното изискване за тайната на вота е гарантирано.
По отношение на Въпрос № 1 - „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”, считам, че е формулиран крайно неясно, крайно общо.
Цецка Цачева:
Извинявайте, г-н Председателю, кой ви дава това право Вие да считате нещо или не?
Предс. Четин Казак:
Г-жо Цачева, изказвам своето становище като народен представител. Искате да ми отнемете правото да изказвам своето становище като народен представител?
Цецка Цачева:
Много Ви моля да не подвеждате комисията по този начин.
Четин Казак:
Кой ви подвежда? Аз си изказвам становището като народен представител.

Цецка Цачева:
Ние трябва да кажем ще има ли референдум или няма да има по предложението на Президента. А иначе съображенията на всеки един и вашите съображения.
Предс. Четин Казак:
Ние чухме Вашите съображения.
Цецка Цачева:
Не, не сте ги чули. Аз не съм работила с текста на Конституцията текст по текст. Защото по това, което казахте вие, аз мога и колегите да кажат обратното. Така че моля Ви, кажете си мнението и да минем към гласуване. Но да разсъждавате сега какво мислите Вие по отделните текстове, считам за некоректно. Манипулирате членовете на комисията.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Цачева, досега един час изслушахме всеки един от вас и дадох възможност всеки каквото иска да каже.
Благодаря Ви, г-жо Цачева, че ми давате право като народен представител да изкажа моето становище, без да го цензурирате. Благодаря.
Да се върнем към Въпрос № 1.
И в момента, уважаеми колеги, има възможност за мажоритарен избор на народни представители, както знаете много добре, чрез инициативни комитети. Мажоритарността ние я видяхме през 2009 г. чрез възможност за избиране на 31 мажоритарно избрани народни представители. Мажоритарност има в избора за Велико Народно събрание. Така че въпросът формулиран по този начин – част от народните представители да се избират мажоритарно, не дава яснота какво точно трябва да стане, какви трябва да се мерките, които трябва да предприеме Народното събрание конкретно, за да изпълни отговора на този въпрос, ако той е положителен. Крайно неясно е. И ние не можем нито да го преформулираме, нито да го уточним, защото не знаем каква е волята на вносителя- президент. И на тази база не можем да го подкрепим. След като е неясно формулиран, ние не можем да гадаем волята на президента по-конкретно какво е имал предвид.
Поради всичко това аз също считам, че ние не бихме могли да подкрепим това предложение.
Има ли други желаещи за изказване? Няма. Прекратяваме разискванията и минаваме към гласуване.
Който е съгласен Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по посочените от Президента на Република България въпроси, моля да гласува.
Цецка Цачева:
Трябва да гласуваме проект на решение, което да предложим на пленарна зала. Ние не можем да предложим на пленарна зала това, което Вие току-що артикулирахте словесно, г-н Председател, като проект за решение към доклада.
Според мен, трябва да приемем проект за решение. То може да бъде на основание на еди-кой си член на Конституцията и на закона за … и т.. Правната комисия предлага на Народното събрание и в зависимост от гласуването да отхвърли предложението или да подкрепи предложението. Аз така си представям акта, който ние трябва да гласуваме.
Предс. Четин Казак:
Добре. Г-жо Цачева, първо трябва да гласуваме дали подкрепяме искането на Президента или не. Решението е въпрос на технология.
Вижте какво пише в предложението:
„Моля на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по посочените въпроси.”
Народното събрание, ако ние му предложим, то ще приеме решение, ако прецени. В момента нашата задача като комисия не е да изземем ролята на Народното събрание, а да предложим решение.
Цецка Цачева:
Аз мисля, че е коректно към доклада от дебатите днес, от гласуването ни да завърши с проект за решение, в който да се каже, че в резултат на гласуването Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да вземе следното решение.
Предс. Четин Казак:
Нали трябва да видим подкрепя ли се или не и тогава ще оформим решението.
Цецка Цачева:
Какво гласуваме сега? Какво може да гласува комисията като орган на Народното събрание? Можем да гласуваме законопроект, проект за решение, декларация или обръщение.
Предс. Четин Казак:
Подкрепяте ли предложението на Президента за насрочване на референдум. Ако Народното събрание подкрепи, ще има решение, г-жо Цачева.
Цецка Цачева:
Не мога да приема. Такъв акт по Конституция и по Правилник не може да подлежи на гласуване от Народното събрание, в частност от Правната комисия. Ние можем да подкрепим тук проект за решение по предложението, какъвто да бъде внесен в пленарна зала. Нека да бъде отхвърлено, нека диспозитива на този проект, че отхвърля предложенията на Президента. Но нашият акт, с който ние трябва да влезем с този доклад по тази тема в пленарна зала, не може да бъде друг, освен проект за решение.
Предс. Четин Казак:
Добре. Ще ви предложа проект за решение. Нека да видим резултата от гласуването. (Той е ясен.) Като е ясен, защо трябваше да губим половин час на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на Президента за приемане на решение за произвеждане на национален референдум по посочените въпроси. Който е съгласен, моля да гласува. Шест гласа „за”.
Против? Осем гласа „против”.
Въздържали се? Един „въздържал се”. Не се приема.
Ще оформим решение на Комисията, с което се отхвърля предложението на произвеждане на национален референдум.
Цецка Цачева:
Можем ли да бъдем информирани как ще звучи този проект за решение, защото той ще бъде експлицитно възпроизведен в доклада на комисията.
Предс. Четин Казак:
Решение по предложение за произвеждане на национален референдум.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 13, ал. 7 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление реши:
Отхвърля Предложението за произвеждане на национален референдум, внесено от Президента на Република България.
Цецка Цачева:
Това исках да предложите като решение. Това трябва да подложите сега на гласуване. Приема ли това или не.
Предс. Четин Казак:
Това е резултат от гласуването, г-жо Цачева.
Цецка Цачева:
Добре. Приемаме, че това сме гласували. Най-после се разбрахме.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на представителите на Президентската институция.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54 , внесен от Министерски съвет на 19.12.2013 г.
Започваме обсъждането по доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Първо подлагам на гласуване наименованието на закона – Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Който е съгласен с наименованието на закона, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Въздържали се? Няма.
§ 1. От експертите на Комисията се предлага една подобрена редакция на ал. 2.
„(2) Не е виновно извършено деянието, което е осъществено от непълнолетно лице, пострадало от престъпление по чл. 155, 156, 158а и чл. 188, ал. 2 или от непълнолетно лице, използвано за създаването на порнографски материал, когато е било принудено да го осъществи в пряка връзка с това му качество.”
В текста на вносителя не е спазена поредността на членовете.
Имате ли бележки по § 1. Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 1 с предложената редакция. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря Ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Петнадесет „за”.
Следват направени предложения от две групи народни представители от политическа партия ГЕРБ.
Едното е от н.пр. Красимир Велчев и група народни представители за създаване на нов § 1а.
Другото предложение от н.пр. Джема Грозданова и група народни представители също за създаване на § 1а.
Двете предложения са с почти идентичен текст.
Кой от вносителите ще представи предложението? Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Уважаеми г-н Председател,
По едното предложение, внесено от н.пр. Джема Грозданова и група народни представители, съм съвносител, а по другото предложение – на колегите Красимир Велчев и група народни представители, те ме помолиха и ми възложиха да представя и тяхното предложение.
Както правилно отбелязахте, текстът и съдържанието на двете предложения е почти идентичен, като разликата касае периода през който са извършени деянията. В предложението на г-н Красимир Велчев и група народни представители се има предвид за деяния, извършени след 9 септември 1944 г. да няма давност, а по проекта, по който Джема Грозданова и група народни представители, между които и аз, сме вносители, този период образно казано е ограничен във времето. Той е от 9 септември 1944 г. до 31 декември 1989 г.
Искам да подчертая, че поддържаме и двете предложения. С оглед обаче по-широкия обхват ви предлагам да възприемете това, което не е ограничено като краен срок – от 9 септември 1944 г. до наши дни, така да го кажа. Смятаме, че не бива да има…
Филип Попов:
Обратно действие предполагам.
Данаил Кирилов:
Стана традиция да ме прекъсвате.
Предс. Четин Казак:
Колеги, моля да не се прекъсваме. На всички правя забележка. Сега и на г-н Попов. Г-н Кирилов, моля продължете.
Данаил Кирилов:
Аз не се оплаквам, но се опасявам, че така става логическо прекъсване на изложението. Гостите не могат да следят логиката на изложението. Предполагам, че постигате някаква цел и в тази посока.
Смятаме, че не следва тези деяния да бъдат погасени по давност. Смятаме, че във всеки един момент, в който те бъдат доказани, следва да се приложат в резултат на наказателно преследване по Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс да се наложат съответните наказания за деянията, извършени за посочените престъпления, които са срещу личността и както са изброени: Глава втора, раздел І, раздел ІІ, раздел ІV, раздел V; Глава трета, раздел І, раздел ІІ, раздел ІІІ; Глава пета, раздел ІІІ; Глава шеста, раздел І, раздел ІІІ; Глава девета, Глава десета, Глава единадесета, раздел ІІІ.
В случай, че се наложи да аргументираме подробно основанията ни за това искане, имаме гости, които представляват организациите на репресираните. Аз ще помоля да им се даде тази възможност да изложат аргументи.
Нека първо да чуем становището на представител на Коалиция за България, след това ще дам възможност и на някои от гостите.
Заповядайте.
Смиляна Нитова-Кръстева:
Уважаеми г-н Председател, колеги и гости,
Вие, уважаеми колеги от ГЕРБ, или не четете Конституцията или не спазвате принципите, заложени в Конституцията.
Тези предложения, които представихте и бяхте упълномощен да представите от другите вносители, са недопустими защото противоречат на Конституцията и на основните принципи в наказателното право.
Отварям Конституцията, чл. 5, ал. 3. Основен принцип в наказателното право е изискване за законоустановеност на престъпленията. А ал. 3 на чл. 5 гласи:
„Чл. 5. (3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.”
Това е основно изискване за законоустановеност. Тоест деянията, които са обявени за престъпление, трябва да бъдат посочени в закон към момента на извършването им.
В сега действащия Наказателен кодекс това, което предлагате, не е обявено и издигнато от законодателя в престъпление.
Второ, поясних, че не са спазени основните принципи в наказателното право. Както принцип на демократизъм, на равенство на гражданите пред законите и т.н.
Но нека да продължаваме да четем Конституцията. Чл. 6, ал. 2.
„Чл. 6. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.”
Наказателното право определя кои деяния са престъпление. Отново повтарям, вашите предложения не са въздигнати от законодателя в престъпления.
Но нека да си припомни и Закона за нормативните актове. Няма го г-н Лазаров, той е специалист в тази насока. Чл. 14 от Закона за нормативните актове гласи, че нормативният акт няма обратна сила.
Как ние такива основни принципи в наказателното право и тези въздигнати от Конституцията ще облечем в правна форма като престъпление.
Ние приемаме това изменение и допълнение на Наказателния кодекс въз основа на изпълнение на европейска директива. Това, което предлагате е в разрез, в противоречие и с тази европейска директива, и с духа на закона и въобще с европейското законодателство и правораздаване.
Второ, тук са употребени такива понятия като „комунистически режим”. Моля ви дайте ми определение в исторически и философски план какво имате предвид под това понятие „комунистически режим”.
Това е моето възражение.
С оглед изложените правни мотиви аз смятам, че така предложените допълнения са недопустими. Аз лично няма да ги подкрепя. Говорим за правни аргументи, а не политически.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Попов, ако искате първо да чуем някои от гостите и след това Вие да вземете отношение. Г-н Евгени Михайлов.
Евгени Михайлов:
Добър ден, уважаеми народни представители.
Казвам се Евгени Михайлов, кинорежисьор, представител на Движение „22 септември”, а в миналото и народен представител от 37-то Народно събрание.
Мисля, че е крайно време да се съобрази българското Народно събрание с актовете, което самото то е приемало през годините.
Българското Народно събрание приема Декларация, с която осъжда комунистическия режим. Това е Декларация на Народното събрание по повод 60 годишнината от установяването на комунистическия режим в България, обнародвана в Държавен вестник, бр. 81, от 17.09.2004 г., в която изрично се казва, че „българският комунизъм потъпква човешки права и принципите на конституционализма, началата върху които започна изграждането на обединена Европа. Диктатурата отне свободата на българските граждани, унизи човешкото достойнство, организира мащабни репресии на цели етнически и религиозни общности, но не постигна справедливост и благоденствие.” Това е през 2004 г.
През 2000 г. българското Народно събрание е приело Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 37 от 5 май 2000 г.
През 2008 г. е приета Прашката декларация, която разглежда осъждането на престъпленията, извършени от комунистическите режими, приравняването им с престъпленията, извършени от нацисткия режим и прилагайки разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и на Международния акт за граждански и политически свободи, които гласят, че техните принципи не могат да възпрепятстват съдебни процеси и наказания на всяко лице, за всяко действие или бездействие, което по време на извършването му е било престъпление, съгласно общите правни принципи, признати от цивилизования свят.
Конвенцията на ООН изрично, на която трябва да се подчинява и нашето законодателство, изрично предвижда, че не се предвижда давност за престъпления срещу човечността. В този ред влизат и всички тези престъпления, за които става дума за конкретните предложения: умишлено причиняване на смърт; увреждане на здравето или съзнанието или лишаване от свобода по политически причини, считано за престъпление против личността; възпрепятстване на български граждани свободно да изповядват вярата си или да извършват религиозни обреди или служби, както и насилствена смяна на името, считани за престъпления против вероизповеданията; принудително въдворяване, изселване и лишаване от гражданство по политически причини, считани за престъпление против правата на гражданите; прикриване на факти, свързани с екологични замърсявания, довели до увреждане на здравословното състояние на населението, считано за престъпление против народното здраве и против околната среда; предоставяне на финансови средства, както и специална продукция – оръжия, боеприпаси и техника на терористични режими и организации от специалните служби на Република България, считани за престъпление против мира; контрабанда на специална продукция – оръжие, боеприпаси и техника, ценни метали, наркотични вещества, алкохол и цигари; присвояване на държавни и фирмени капитали държавна собственост от лице или лица, заемали отговорно, партийно или служебно положение с цел набавяне на лична или другиму облаги, считани за престъпление по служба със значителни вредни последици; унищожаване на партийни и държавни документи и документи на държавна сигурност с цел прикриване на изброените престъпни деяния.
В целия цивилизован свята всички тези престъпления се приемат, приемайки Конвенцията на ООН и Европейската конвенция за престъпления, за които не важи принципа за давност. Подобни закони се приеха в Чехия, в Унгария, в Румъния и само преди два месеца Румънския конституционен съд потвърди действията на този закон, приет в Румъния. Странно е, че в България 70 години след извършване на Деветосептемврийския преврат, който е осъден изрично и със закон, обявяващ комунистическия режим да престъпен и с Декларация на Народното събрание по случай 60 годишнината и 10 години след тази декларация и 14 години след приемането на този закон, се оказва, че тези престъпления, благодарение на което комунистическият режим не е обявен за престъпен, не могат да бъдат наказвани и не се приравняват от вас към престъпленията, визирани в Конвенцията на ООН за липса на давност за престъпленията срещу мира и човечеството.
Ще завърша с нещо, което на мен ми прави впечатление. Може би не е редно аз да го казвам, но ми прави впечатление, че се отнема твърде много време в процедурни хватки, а не в обсъждане по същество. Аз лично не се учудвам, защото дори във връзка със събитията в Украйна се проведоха съответните тълкувания от страна на определени народни представители и политически сили, а в същото време Голодомора от 30-те години в Съветския съюз е обявен за престъпление срещу човечеството от Европейския парламент и, за съжаление през 2008 г., когато това е гласувано в Европейския парламент, българските народни представители на социалистическата партия не са гласували и не са подкрепили Голодомора, от който са загинали и убити над 4 милиона украински граждани, не са гласували за обявяването му за престъпление и българският парламент все още не е взел отношение към този документ на Европейския парламент и на Европейската комисия.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-н Михайлов. Вие искате нещо да допълните? Моля ви кратко. Заповядайте.
Лиляна Друмева:
Благодаря Ви, че ми дадохте думата.
Казвам се Лиляна Друмева и съм председател на Съюза на репресираните от комунизма - ПАМЕТ, в България.
Уважаеми дами и господа,
Винаги съзнателно съм избягвала участието в подобни обсъждания и форуми, защото предварително съм била омерзена от пренебрежителното отношение, което представителите на комунистическата (сега социалистическата) партия имат по тези въпроси. И сега отново, честно казано, сърцето ми започна да бие учестено от това, че толкова безцеремонно и толкова нагло поведение, когато се говори за смъртта на хиляди хора, за съдбата на техните семейства, за това, че никой не понесе отговорност за това.
Трябваше, уважаеми дами и господа, поне да имате уважението към паметта на тези хора и да изслушате за какво става въпрос, а не така арогантно и безцеремонно да отхвърлите това, което искаме да кажем.
Смятам, че г-н Михайлов достатъчно аргументирано обоснова юридически правото да се поставя този въпрос. Тук представители и на друг етнос в лицето на г-н Мюмюн, в лицето на представителите на Движението за права и свободи, пострадали от възродителния процес, смятам, че би било кощунство да не искат да се приеме такъв член в Наказателния кодекс, независимо дали става въпрос за предложението на г-н Велчев и народни представители или следващия член. Аз по-скоро бих предложила предложението на г-н Велчев, защото там няма ограничителен срок с предложение да се запише „и възродителния процес”. Изрично да бъде записано.
Считам, че никога няма да постигнем национално помирение и съгласие в тази държава. Защото ние наследниците и потърпевшите от този режим, да той е режим – комунистически режим, и това е доказано с официални документи в цял свят, в цяла Европа, ако не сведем глави и най-после не преглътнем престъпленията на комунистическия режим, не се извиним за тях и не ги признаем за такива.
Благодаря ви за вниманието.
Евгени Михайлов:
Само едно допълнение, ако позволите. Поради изтичане на давност и поради негативната работа на съдебната система, която подпомогна затова да не се търси отговорност, тъй като давността изтече, в началото на 90-те години изтече срока за търсене на отговорност за виновниците за мъченията и убийствата в комунистическите лагери на смъртта. Това беше заради това, че в началото на 60-те години до началото на 90-те години беше изтекъл 30 годишния давностен срок. Сега през тази година – 2014 г., и през следващата година – 2015 г., изтича давността за престъпленията, извършени по време на възродителния процес – и за убийствата, и за насилственото преименуване и за изчегъртването на имената от надгробните паметници, и за изселванията, и за пренаписването на училищните дневници и книгите и здравните картони в медицинските служби и за цялото това унижение, на което бяха подложени стотици хиляди български родолюбиви граждани. Ако искате и този давностен срок да изтече и тези наказания да не получат възмездие, гласувайте против. След няколко години ще изтече давностния срок и за престъпленията, в които се коренят бедите на нашия нереализиран все още преход – за износ на капитали, за кражба на държавно имущество, за контрабанда, за рекет, за всичко това, което се пръкна в началото на 90-те години и на което днес ние сърбаме попарата и нашите деца също.
Не го приемайте и това. Нека да изтече и този давностен срок. Но аз вярвам, че съвсем скоро ще дойдат други хора. Не говоря нито за политическа класа, нито за политически сили, а други хора, които ще искат в България да има справедливост, да има възмездие, да има почтеност и ако трябва ще се направи ново Велико Народно събрание. Всичко това ще бъде записано в новата Конституция така, че никой да не може по никакъв начин, играейки си с процедурни хватки да продължи мъката, несправедливостта и отсъствието на възмездие и справедливост в България. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Смятам, че чухме достатъчно аргументи от страна на гостите, които подкрепят това предложение.
Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Накратко. Действително вносителите много пространно ни запознаха със своето предложение и с мотивите. Само че има един принцип в законодателството, че законът няма обратно действие. Защото ако приложим това и мерим с равен аршин, има и други режими в България преди 1944 г., които са нанесли огромни щети на България. Защото аз няма да забравя от историята шлеповете край Лом и хилядите удавени там и избитите без съд и присъда партизани. Ако трябва да връщаме с обратно действие, нека да върнем и преди 1944 г. Защото това също са били български граждани. Да, несправедливо е било отношението. Дали е бил комунистически или тоталитаризъм или друг режим, тук не е въпросът и не е мястото да спорим по отношение на обществено-политическия строй след 1944 г. Аз мисля, че комунизмът е нещо съвсем друго като философия, като идея и приложен на практика става тоталитаризъм. Затова от тази гледна точка не е коректно „комунистически режим”.
Аз не мога да подкрепя това предложение, колкото и справедливо то да се струва на вносителите, защото то няма да е справедливо по отношение на паметта на тези хора, които са загинали преди 1944 г. пак от български режим.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на г-н Филип Попов. Г-н Радев.
Емил Радев:
Колеги от управляващото мнозинство, преди един месец, като говорихте за връщане на законодателство със задна дата, гласувахте Закона за автомобилните превози. Всички вие гласувахте за тази промяна. В Закона за нормативните актове не пише отделно за Наказателен кодекс и отделно за закони. Всички вие гласувахте „за” и ни казахте, че така може. Сега като говорим – недейте с двойни стандарти.
Данаил Кирилов:
Колеги, държа да има коректност в обсъждането и все пак да зачитаме дипломите си по правно образование, което би следвало да сме го получили. Тук не иде реч за престъпления, които ги е нямало, колега Нитова. Това са престъпления, които ги е имало дори по време на така наречения „комунистически режим”. И убийството го е имало и тогава и сега го има. Въпросът е, че искаме корекция, ревизия на правото за давността. Да не се прилага давността по отношение на тези деяния, които иначе биха се погасили в наказателното преследване по давност. И моля да не говорите така. На партийно събрание това като си го говорите може да мине, но не и тук.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Кирилов. Други? Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Уважаеми колеги, г-н Хамид е потърпевш лично и няма как да не подкрепи такова предложение. Г-н Хамид не винаги се е казвал Хамид. Имаше един период, в който не се казваше г-н Хамид.
Тук искам да подчертая, че позицията на Движението за права и свободи винаги е била последователна в тази посока и затова не очаквайте от нас да не подкрепим това предложение. Това исках да кажа само.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други желаещи?
Аз също искам да допълня към това, което каза г-н Хамид. Ще подкрепим не за друго, а защото ние от 24 години също се борим за това специално престъпленията, извършени в рамките на така наречения възродителен процес да бъдат наказани извършителите. За съжаление, съдебната власт не направи нищо, за да накаже виновниците за възродителния процес. Аз не приемам обвиненията и от името на Движението за права и свободи не мога да приема обвиненията, било то идващи от дясно, било то идващи от някои представители на моя етнос, които упрекват Движението за права и свободи, че едва ли не нищо не е направило. Защото Движението за права и свободи от 1990 г. до ден днешен е настоявало да бъдат наказани виновниците. Но Движението за права и свободи никога не е имало възможност да оказва натиск върху съдебната власт, за да може тя да си свърши работата и да накаже виновниците за възродителния процес. Заради бездействието на съдебната власт, на съда на първо място, така нареченото Дело № 1 за възродителния процес така и неприключи. И затова от тази гледна точка ние подкрепяме. Съзнаваме може би, че е спорно от гледна точка на конституционносъобразността. Ако някой спори, има възможност Конституционният съд ад се произнесе по този въпрос. Но нашата последователна политическа позиция е ясна. Благодаря.
Други изказвания? (Да гласуваме.) Добре.
Подлагам на гласуване следния текст на § 1а.
„В § 1а. В чл. 79 се създава алинея 3:
(3) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления по Глава втора, раздел І, раздел ІІ, раздел ІV, раздел V; Глава трета, раздел І, раздел ІІ, раздел ІІІ; Глава пета, раздел ІІІ, Глава шеста, раздел І, раздел ІІІ, Глава девета, Глава десета, Глава единадесета, раздел ІІІ, извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с така наречения „възродителен процес”.”
Който е съгласен, моля да гласува. Девет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Няма. Приема се. Благодаря.
Преминаваме към § 2, § 3 и § 4 по вносител.
Николета Кузманова: експерт.
Г-н Председател, тъй като установихме известни разминавания пост фактум и затова не са отбелязани.
§ 2 по вносител предлага създаването на няколко определения.
Определението за „порнографски материал” е определение, което е абсолютно идентично с това, което към днешна дата съществува в чл. 93, т. 28. Единствената е редакционната промяна.
Т. 3 относно т. 29 „порнографско представление” е това, което въвежда директивата по изискването по чл. 2.
Точки 30 и 31 – „големи размери” и „особено големи размери” са свързани с наказателната процедура във връзка с чл. 251 и правят опит за възпроизвеждане на тълкувателното решение за тия две определения. Казвам „правят опит”, защото определенията не отговарят на тълкувателното решение, а с изненада установихме, че в проекта за нов Наказателен кодекс се предлагат други „големи размери” и „особено големи размери”.
Моето предложение е, с ясното съзнание, че вносителите ще възразят по повод определенията, Комисията по правни въпроси да не разглежда тези определения сега, защото само след няколко месеца ще бъде поставена в ситуация да разглежда същите понятия от същия вносител с различно съдържание. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Тоест да не разглеждаме определенията по т. 30 и т. 31 и точките да отпаднат. Добре. Имате думата, колеги.
Александър Стефанов:
А ще разрешите ли да взема отношение по така направеното предложение? (Заповядайте.) Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз категорично възразявам срещу направеното предложение, тъй като считаме, че размерите са съобразени и с проекта за нов Наказателен кодекс и със сега съществуващата съдебна практика. Единствената отлика, както констатира госпожата, е в така наречения размер на тези минимални работни заплати. Действително сега е 70, а в проекта е 50. Но ние сме свидетели, че постоянно минималната работна заплата увеличава своя размер и от 240 на 290 и сега на 300 и няколко, т.е. размерът непрекъснато се увеличава. Заради при подготовката на новия Наказателен кодекс от работната група - от експертите, е счетено да бъде намален този размер на 50 работни заплати, защото увеличавайки се минималният размер на работната заплата ние ще изгубим границата на тези големите и на особено големите размери. Само в това се състои разликата.
И тъй като проектът на новия Наказателен кодекс тепърва предстои да бъде разглеждан, обсъждан и т.н., което е едно събитие, което предстои във времето, ви моля да приемете тази редакция, която е предложена на вашето внимание от вносителя от името на Министерския съвет.
На второ място, във връзка с наказателната процедура, която е предвидена от Европейския съюз е във връзка с това, че нямаме такова легално определение. Досега то е оставено на дискрецията на съда, а би следвало законодателният орган в лицето на Народното събрание да го разпише ясно в закона.
Това са нашите мотиви. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви. Други колеги?
Аз също считам с оглед на факта, че предстои приемането на нов Наказателен кодекс, ще имаме възможност да обсъждаме по същество този въпрос, така че нека засега да не объркваме допълнително практиката.
Заповядайте, г-жо Маджарова.
Снежина Маджарова:
Благодаря, г-н Казак.
Защо се налага Върховният касационен съд и въобще върховните съдилища да приемат тълкувателни решения и по този начин да уеднаквяват съдебната практика? Защото липсват категорични дефиниции в законите, които приема законодателният орган. Ако не се дава възможност на различните съдебни състави да тълкуват по различен начин и прилагат закона по различен начин, няма да се налага уеднаквяване.
Това, което се предлага от вносителя в момента е ние да създадем една категорична правна дефиниция. По този начин тази правна дефиниция ще произведе своето действие и по никакъв начин няма да противоречи на тълкувателното решение. Оттук нататък ние ще имаме конкретна правна дефиниция. Кога ще се приеме Наказателния кодекс е бъдещо неясно събитие.
Така че аз мисля, че техният подход е по-правилният подход, това е систематичният подход и по принцип законодателят трябва да бъде категоричен в текстовете, които приема.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други колеги желаят ли думата? Заповядайте.
Мирослава Манолова: експерт
Колегата правилно обърна внимание, че в момента така предложено има разлика по същество. Не говоря за размера. Вие предлагате „големи размери” да се тези, които са не по-малко от 70 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието и съответно сто и четиридесет. А в тълкувателното решение пише, „надхвърля седемдесет” и съответно сто и четиридесет.
Обръщам ви внимание, че и големите и особено големите размери в момента са квалифициращи признаци. Има доста състави в НК в особената част. Ако приемете това определение, какво става с образуваните в момента неприключили дела по тълкувателното решение. Значи „не по-малко” аз го тълкувам от седемдесет нагоре. Надхвърля седемдесет е седемдесет и едно. А чл. 2 при всички положения ще се приложи като по-благоприятен закон сега, ако приемете тази промяна.
Въпросът е принципен. Тълкувателната дейност на съдилищата е едно от основните им правомощия за уеднаквяване на практиката. Значи това решение е от 1998 г. До момента няма никакъв проблем по прилагането на тези два квалифициращи признака.
Реплики: Да гласуваме.
Александър Стефанов:
Аз мисля, че ние изразихме нашите аргументи и във връзка с процедурата не считаме, че създаваме проблеми в наказателното право.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване отделно точки 30 и 31 на § 2. Който е съгласен те да останат в § 2, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”. Точки 30 и 31 отпадат от § 2. Ще изчакаме новия Наказателен кодекс. Дотогава ще действа тълкувателното решение.
Продължаваме. По § 3 няма предложения.
По § 4 има предложение за редакция в т. 2.
„2. В ал. 4 се създава нова т. 2:
2. ако е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното.”
Моля експертите да обяснят защо е добавено това.
Николета Кузманова: експерт
Защото промяната се предвижда в чл. 149, където е пострадало само лице, ненавършило 14-годишна възраст и бяха изразени опасения, че по начина, по който е формулиран текстът на вносителя се създава двояко тълкуване, че разширяваме възрастта.
Предс. Четин Казак:
Има ли бележки, съображения? Няма.
Подлагам на гласуване § 2, § 3 и § 4 с направените и приети корекции. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
По § 5 няма постъпили предложения.
По § 6 също няма постъпили предложения.
По § 7 е предложена редакционна поправка в т. 2.
„2. ако изнасилената не е навършила осемнадесет години и се занимава с проституция.”
Има ли бележки по параграфи 5, 6 и 7? Няма.
Подлагам на гласуване § 5, § 6 и § 7 с предложената подобрена редакция на т. 2 в чл. 152, ал. 2.
Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Петнадесет „за”. Приемат се.
§ 8. Няма постъпили предложения.
§ 9. Няма постъпили предложения.
§ 10. Също няма постъпили предложения.
§ 11. Няма постъпили предложения.
Има ли бележки по тези параграфи? Ако няма, подлагам на гласуване параграфи 8, 9, 10 и 11 по вносител. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Петнадесет „за”.
§ 12. Няма постъпили предложения.
§ 13. Няма постъпили предложения.
§ 14. Няма постъпили предложения.
Има ли бележки? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 12, 13 и 14 по вносител. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Петнадесет „за”. Приемат се.
§ 15. Има предложение за редакция на ал. 4.
„(4) За деянията по ал. 1-3 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, когато:” и се изброяват случаите.
По § 16 няма постъпили предложения.
По § 17 има редакционно предложение – в ал. 1 вместо „когато тя се явява външна граница на Европейския съюз” да се запише „която е външна граница на Европейския съюз” .
Има ли бележки? Заповядайте.
Мариана Тотева:
Имам един въпрос по § 17 към вносителите. В така направеното от вас предложение в крайна сметка е видно, че се стеснява приложното поле на наказателния състав. Моят въпрос към вас е това как ще се отрази на висящите към момента наказателни производства, при положение, че с оглед стесняване на приложното поле това в крайна сметка ще доведе до възможност да се приложи по-благоприятният закон.
Александър Стефанов:
Права сте за така разписания текст, обаче той ще действа оттук занапред.
Предс. Четин Казак:
Нека да чуем и представителят на Агенция „Митници”.
Цецка Дочева:
Висящите досъдебни производства в момента са: едно на митнически пункт на границата с ……, две са на Капитан Андреево и едно на митнически пункт Калотина, което е при митница „Столична”.
Реплика: За какво става въпрос?
Цецка Дочева:
Досъдебните производства, които в момента са висящи в Агенция „Митници” са на границата на България с недържава-членка на Европейския съюз. Калотина е при митница „Столична” – Република Сърбия. Има само четири висящи производства за външни граници. За вътрешни граници нямаме висящи производства.
Предс. Четин Казак:
Ако приемем тази поправка рискуваме ли някое от тези висящи производства да бъде прекратено на това основание.
Хамид Хамид:
С оглед стесняване на предмета?


Цецка Дочева:
Не. С оглед стесняване на предмета не рискуваме, тъй като те всичките са на външна на Европейския съюз граница, граничеща с недържава-членка и декларативният елемент не е спазен именно там. Няма налице прилагане на по-благоприятния закон.
Само искам да подчертая, че това са досъдебни производства на Агенция „Митници”. Ако има висящи производства, водени от разследващи полицаи към МВР, за тях може да се приложи по-благоприятния.
Реплика:
Вие сте компетентният орган?
Цецка Дочева:
Не само ние. Имаме смесена компетентност. Както ние можем да разследваме по чл. 251, така могат д разследват и разследващи полицаи по МВР и съответно сега разследващи агенти към ДАНС.
Николета Кузманова: експерт
Много съм озадачена от това, което колегата казва, защото чл. 194, ал. 2 НПК казва, че извън случаите по ал. 1, където се намират следователите, разследването се извършва от разследващи полицаи. А за престъпления по чл. 234…. чл. 251 и от разследващи митнически инспектори, освен когато в извършването на престъплението е участвал служител от Агенция „Митници”. Тоест това означава ли, че имате висящи наказателни със служител от Агенция „Митници”, които са в компетентност на разследващ полицай. Значи може и от разследващ полицай.
Цецка Дочева:
Ама от разследващ митнически инспектор. Когато е при неотложност. В повечето случаи наблюдаващите прокурори или одобряващият прокурор, който в момента е дежурен, одобрява действията и се образува досъдебно производство в офиса на съответната митница. Но когато се образува досъдебно производство с постановление на прокурор, той може да възложи разследването на всеки един разследващ орган, който е цитиран в НПК по негова преценка, както на разследващ полицай, така и на разследващ митнически инспектор.
Николета Кузманова:
Така вече го приемам, защото по начина, по който го казахте преди малко, бях притеснена. Сега е о’кей!
Цецка Дочева:
Моля да ме извините, че се намесвам пак. Искам да ви обърна внимание, че декларативният елемент е винаги пред митническите органи. Никога няма как едно деяние да бъде установено от гранична полиция. Ние дори и да го установим, имаме правомощия, както при неотложно да образуваме едно досъдебно производство по чл. 212 от НПК, така също да съставим акт за установяване на нарушения по валутния закон, независимо дали е на вътрешна граница или на външна граница на Европейския съюз.
Искам да ви обърна внимание и на това, че след като ние установим, че едно лице не е декларирало сумите, тогава и само единствено тогава прокурорът може да възложи разследването на разследващ орган от структурата на МВР.
Реплика: Давате гаранция, че не могат да се измъкнат.
Цецка Дочева:
Не, не мога да дам такава гаранция.
Предс. Четин Казак:
Хипотетично е възможно дадено лице във вътрешността на страната да бъде заловено или при рутинна проверка да се открие в багажника му недекларирани особено големи парични средства, благородни метали и т.н. и тогава при разследването се оказва, че то не ги е декларирало. Тогава разследването на кого се поверява.
Цецка Дочева:
Тук аз не съм съгласна и това е лично мое мнение. Аз не съм съгласна, че чл. 251 в частта декларативен момент може да се приложи за търговски количества злато, благородни метали, скъпоценни изделия. Тогава хипотезата за контрабандата и това е специализиран състав за мен, чл. 242 от Наказателния кодекс поглъща декларирането от валутния закон и се образува досъдебно производство по чл. 242.
Предс. Четин Казак:
Колеги, аз предлагам да отложим § 17 и да поискаме информация от прокуратурата за висящи производства по чл. 251.
Сега подлагам на гласуване § 15 с предложената редакция и § 16 по вносител. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Параграф 17 предлагам да се отложи. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за” отлагането на § 17. Против и въздържали се няма.
§ 18. Няма постъпили предложения.
§ 19. Има предложение за подобрена редакция.
„Създава се чл. 304в.
Чл. 304в. Наказанията по предходните членове се налагат и когато със съгласие на длъжностното лице, чуждото длъжностно лице или лицето по чл. 304б, дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.”
Има ли бележки? Няма. Който е съгласен с така предложените текстове на § 18 и § 19 с подобрената редакция, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Допълнителна разпоредба.
§ 20. Има предложение за подобрена редакция.
„§ 20. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335 от 17 декември 2011 г.; попр. ОВ, L, 18 от 21 януари 2012 г.).”
Бележки, съображения? Няма. Подлагам на гласуване § 20 в подобрената редакция. Който е „за”, моля да гласува. Благодаря ви. Против и въздържали се няма. Петнадесет „за”.
Заключителни разпоредби.
Предлага се да се създаде нов § 21.
„§ 21. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в чл. 22, ал. 1, т. 4 думите „чл. 158а, ал. 2” да се заменят с „чл. 158а, ал. 4”.”
Изказвания? Заповядайте.
Николета Кузманова:
Чл. 158а, ал. 2 по действащия Наказателен кодекс по този проект ще стане ал. 4 и тъй като в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество към ал. 2, без да правим промяна по същество, трябва да отразим промяната в систематичното място на алинеята в чл. 158а.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. И накрая сегашния § 21 който ще стане § 22.
„§ 22. Този закон влиза в сила петнадесет дни след обнародването му в „Държавен вестник”.”
Има ли бележки по двата параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване двата параграфа – нов § 21 и § 21, който ще стане § 22. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря ви.
Благодаря на вносителите и на гостите.
Остана на разгледаме § 17, когато получим информацията и тогава ще оформим окончателния доклад.
Преминаваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерски съвет на 27.11.2013 г.
Гости по т. 3 от Министерския съвет е г-н Алеко Джилджов, държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията” и от министерството на правосъдието г-н Атанас Славов, държавен експерт в отдел „Нормотворчество”.
Наименованието на закона – Закон за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс.
Подлагам на гласуване наименованието. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 1. Няма постъпили предложения.
По § 2 се предлага подобрена редакция.
„§ 2. Създава се чл. 13а.
Комплексно административно обслужване
Чл. 13а. Административните органи прилагат комплексно административно обслужване при предоставяне на административни услуги.”
Г-н Джилджов, заповядайте.
Алеко Джилджов:
Доколкото разбирам с редакцията се предлага нещо повече по § 2 отколкото това, което ние предлагаме, т.е. по-голяма степен на задължителност. Така ли да разбираме? (Да.) Ако е това, мисля, че е добре. Ако вашата воля е такава, бих подкрепил едно такова предложение.
Предс. Четин Казак:
Нали целта е да ги принудим да се организират в такъв вид, че да могат да прилагат комплексното административно обслужване.
Снежина Маджарова:
От момента, в който влезе в сила закона, задължително ще бъдат принудени. А ние при обсъждането на първо четене, мисля, че имахме становище на Националното сдружение, коментирахме това, че всъщност една единствена община пилотно работи в момента, че нямат никаква готовност да прилагат. Държавата сама каза, че до 2020 г. ще въвеждаме електронно управление и т.н. А сега приемаме един текст, който задължава да се прилагат по този начин, при положение, че нямат никаква готовност техническа и т.н. общините, а и всички административни органи.
Според мен, би трябвало да се помисли в тази посока – трябва ли да приемаме текста в този вариант.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Маджарова, целта е тази, посоката е тази. Ако трябва ще преразгледаме срока накрая. Ако ние не пришпорваме този процес, той никога няма да се случи.
Г-н Славов, заповядайте.
Атанас Славов:
Редакцията, предложена от народните представители мисля, че е по-изчистена, по-коректна и в този смисъл я подкрепяме от Министерството на правосъдието.
Ако мислите, че срокът е твърде кратък, той може да бъде променен в § 10, където срокът е от 1 януари 2015 г., но редакцията, както е предложена, мисля че е добра. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Като стигнем до срока, ще го обсъдим допълнително.
Подлагам на гласуване § 1 и § 2 в редакцията, която ви прочетох. Който е съгласен, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приемат се.
§ 3. Няма постъпили предложения.
§ 4. Предлага се подобрена редакция на чл. 31 ал. 6.
„§ 4. В чл. 31 се създава алинея 6.
(6) Когато искането се отнася за комплексно административно обслужване, то може да бъде подадено до всеки административен орган, който участва в него. Административният орган, пред който е подадено искането, образува производство. Взаимодействието с другите административни органи се осъществява по реда на Наредбата по чл. 5а, ал. 1 от Закона за администрацията.”
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Не виждам какъв е смисълът на редакцията в § 4, чл. 31, ал. 6.
Аз се притеснявам дали няма да настъпи объркване, че „може да бъде подадено до всеки административен орган, който участва в него”, в самите административни органи. Ще могат ли те да изпълнят тези свои задължения. Защото, примерно, ако си изваждат скица, от една страна участва кадастъра, от друга страна участва общината, примерно защото трябва да си платиш местни данъци и такси. Имат ли те тази връзка и възможно ли е те да го осъществят. Съвсем примерно казвам. От тази гледна точка не знам? Към вносителите ми е въпросът ще могат ли да го изпълнят. Иначе така записано е чудесно.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Джилджов или г-н Славов? Заповядайте.
Алеко Джилджов:
Във връзка с ал. 6 бих искал да припомня, че в 2006 г. Министерският съвет е приел една наредба – Наредбата за административно обслужване, която тук споменаваме и в нея е записано, че всяко заявление за определена административна услуга може да се подаде в общинските администрации, ако е създадена техническа възможност.
Също така е записано, че всяко заявление може да се подава в териториалните звена на министерствата, ако е създадена техническа възможност.
Всички знаем колко подобни технически възможности са направени. Защото администрациите възприемат „може”, „ако може” по начин, по който на тях е по-лесен, а не по начина, който би бил добър за гражданите. Затова тук всъщност идеята е в такава посока и то ако става дума само за комплексно обслужване. Става дума за такова обслужване, при което не се налага заявителят да носи каквито и да било други документи, на които да се налага някой да извършва проверка дали те са редовни, оригинални, точни и т.н. В случая говорим за обслужване, при което се подава заявление и органът, който трябва да приеме заявлението, няма друга задача освен да провери дали това е лицето. В този смисъл с тази идея ние сме предложили § 4, чл. 31, ал. 6. Става дума за комплексно обслужване. Този, който приема документите не е задължен да извършва каквато и да било проверка, като това нещо би трябвало да има много голям ефект, защото ще приближи услугите до гражданите.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Маджарова.
Снежина Маджарова:
Как гражданите биха разбрали „административен орган, който участва в него”? Има разлика с първоначалната редакция на вносителите –„в който е внесено”. Тоест, ако по принцип административните органи имат задължение в момента, в който подобно заявление е внесено, дори и да не е от тяхната компетентност, те да го изпратят до компетентния орган. А тук ние казваме „административен орган, който участва в него”. Тоест ние задължаваме гражданите отново да знаят в рамките на една административна услуга, предполага се комплексно административно обслужване, т.е. различни административни услуги, кои са административните органи, които трябва да участват в тези процедури. По този начин, според мен, ние по-скоро ще ги затрудним, отколкото да ги облекчим. Защото едно е да внеса в общината нещо, а друго е да издирва гражданинът кои са тези административни органи, които трябва да участват в тази процедура.
Това ми е мисълта. Просто да се помисли в тази посока.
Предс. Четин Казак:
Г-н Джилджов, желаете ли да отговорите? (Не.)
Г-жо Маджарова, мисля, че гражданите знаят това, което искат. Когато гражданинът знае, че трябва да получи нещо от общинската администрация той ще внесе в общинска администрация. Няма да отиде в тотото.
А що се отнася до редакцията. Ал. 6 по вносител е толкова обща, че позволява при искане на разрешение за строеж, гражданинът да си внесе документите, например, в Агенцията по храните и после той да го препрати, примерно, на община Бургас. Така че все пак трябва да има някаква съпоставимост.
Реплика: Да гласуваме.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване § 3 и § 4 с предложената редакция. Който е съгласен, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
По § 5 няма постъпили предложения.
§ 6. Има предложение за редакция.
„§ 6. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения.
1. В ал. 4:
а) след думата „производството” се добавя „или от друг административен орган, при който те са налични” и се поставя запетая;
б) създават се изречения второ и трето:
„Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването й, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно.
2. Създава се ал. 9 (§ 10, ал. 1 по вносител):
(9) Административните органи осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните на административните органи – първични администратори на данни.”
Имате ли бележки по така предложените § 5 и § 6 с редакцията, която прочетох. (Никакви бележки.) Добре.
Подлагам на гласуване § 5 и § 6 с така предложената редакция. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 7. Няма постъпили предложения. Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 7. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
Предложение на н.пр. Хамид Хамид, Митхат Метин и Четин Казак да се създаде нов параграф.
„В чл. 133 се създава ал. 6.” Предложена е и редакция:
„§ 7а. В чл. 133 се създава ал. 6.
(6) Когато компетентният съд не може да разгледа делото, Върховният административен съд постановява изпращането му в равен по степен административен съд.”
Г-н Хамид, заповядайте.
Хамид Хамид:
Колеги, този текст го имаше в предишната редакция на АПК. Разглеждаме казуса, в който всички състави са си направили отвод или няма състави – всички са болни, всички са подали оставки. Това е казусът. А за да не се блокира производството председателят на Върховния административен съд да разпредели делото. Аз съм написал „съседен съд”. Признавам, че редакцията не ми е точна и комисията предлага нова редакция, която г-н Казак прочете - „равен по степен административен съд”, но тук вече не говорим за съседен, а за кой да е от еднаквите степени административни съдилища. Председателят ще прецени по целесъобразност. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Имате ли бележки по така предложения параграф? Няма.
Който е съгласен с така предложения § 7а, моля да гласува. Тринадесет „за”. Няма против и въздържали се.
§ 8. Има предложение за редакция.
„§ 8. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 5:
5. „Комплексно административно обслужване” е това обслужване, при което административната услуга се извършва от административни органи, от лица, осъществяващи публични функции или от организации, предоставящи обществени услуги, без да е необходимо заявителят да предоставя информация или доказателствени средства, за които са налице данни, събирани или създавани от извършващия административната услуга първичен администратор на данни, независимо дали тези данни се поддържат в електронна форма или на хартиен носител.”
Г-н Джилджов, заповядайте.
Алеко Джилджов:
От името на вносителя подкрепям направената редакция.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други бележки? Мнения? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения текст на § 8. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Един „въздържал се”. Против? Няма.
Преходни и заключителни разпоредби.
Има предложение на дирекция „Правна”. Заповядайте.
Катина Титкова: експерт
Параграф 8а да стане § 9а. Думите „§ 9, т. 2” да се заменят с „чл. 18, ал. 3 от Закона за администрацията”.
Предс. Четин Казак:
Изказвания? Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Имам въпрос към вносителите. Какво имате предвид под „доказателствени средства”? Защото явно не са доказателства, а са някакви средства – способ, за събиране на доказателства. Тук се казва „без да е необходимо заявителят да предостави доказателствени средства”. Може би способ да събиране на доказателства.
(Експертите към комисията дадоха лично на г-н Попов обяснение по текста.)
Предс. Четин Казах:
Колеги, връщаме се към § 8а с направеното предложение за редакция, който трябва да стане § 9а.
„§ 9а. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 18, ал. 3 от Закона за администрацията.”
Който е съгласен с така предложената редакция на § 8а, който става § 9а, моля да гласува. Дванадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 9. Промени в Закона за администрацията.
Предложение за редакция на § 9.
„В Закона за администрацията се правят следните изменения и допълнения:” и са изброени измененията и допълненията.
Подлагам на гласуване § 9. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 10. Ал. 1 е отразена на систематичното й място в § 6 за чл. 57, ал. 9, така че отпада от тук.
Алинея 2 става ал. 1. Предлага се редакция. Но преди това да обсъдим срока по ал. 1.
Предложението на вносителя е 1 януари 2015 г. Ако считате, бихме могли да удължим срока.
Г-н Джилджов, какво смятате Вие?
Алеко Джилджов:
Мисля, че предложението е доста разумно. Министерският съвет е приел закона месец ноември и е одобрил проектът общо взето с идеята да бъде относително едногодишен срок. Така че, ако вие прецените, да бъде вместо до 1 януари 2015 г. – едногодишен срок, това би бил един добър компромис. Нали вместо „1 януари 2015 г.” да се запише „едногодишен срок”.
Предс. Четин Казак:
Г-н Хамид предлага от 1 януари 2016 г.
Алеко Джилджов:
Не, общо взето това, което казах – ако запишем една година.
Хамид Хамид:
Оттеглям предложението си.
Алеко Джилджов:
На първо четене говорихме, ако може. В Закона за електронното управление от 2007 г. е записано еднократно събиране и подаване на данни. Девет години стигат.
Предс. Четин Казак:
Как може да се формулира ал. 1.
„§ 10. (1) Административните органи въвеждат комплексно административно обслужване не по-късно от една година от деня на влизане в сила на този закон.
(2) Спазването на сроковете по ал. 1 се възлага на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната и на секретаря на общината, а за министерството на вътрешните работи – на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице.”
Подлагам на гласуване така предложената редакция. който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”, без против и въздържали се. Приема се.
§ 12. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Който е съгласен, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря ви.
С това е приет на второ четене в Комисията по правни въпроса Законопроектът за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс.
Преминаваме към последната точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерски съвет на 04.12.2013 г.
От гостите представителят на Министерския съвет си е тръгнал, а от Министерството на икономиката и енергетиката тук са г-жа Десислава Георгиева, Зорка Милева-Василева, Мариана Цвяткова и Магдалена Радулова. Кой ще представи законопроекта? Заповядайте, г-жа Десислава Георгиева.
Десислава Георгиева:
Благодаря. Аз ще започна и ще се опитам да бъда съвсем кратка.
Законопроектът за представителите по индустриална собственост беше изготвен във връзка с необходимостта да се приведе действащата нормативна уредба, регламентираща дейността на представителите на индустриална собственост, с правото на Европейския съюз. Получихме запитване чрез системата „EU Pilot” от Европейската комисия и в отговор на това запитване беше разработен законопроект, с който да се надгради действащата Наредба за представителите по индустриална собственост, като се разшири нейната регламентирана област и професията на представителите по индустриална собственост да бъде превърната в регулирана професия, тъй като в над 16 държави от Европейския съюз това е регулирана професия. За българските представители би представлявало проблем, ако биха искали да извършват такава дейност в друга държава-членка. По тази причина е разработен законопроектът.
Предвидени са и други основни неща, но може би г-жа Зорка Милева, заместник председател на Патентно ведомство по-добре ще представи накратко основните промени.
Зорка Милева-Василева:
Добър ден. Приятно ни е да се видим. Съвсем накратко.
Искам да спомена само няколко неща.
Фигурата на представителя по индустриална собственост фигурира в нашето законодателство още от 1993 г. в Закона за патентите. До момента такава професия има. Тя е уредена с Наредба за представителите по индустриална собственост, но в наредбата, която също е от 1993 г., променяна е, но в нея има несъответствие с действащото европейско право.
Новото, което бих изтъкнала, е, че се предвижда Камара на представителите по индустриална собственост. Това се прави по примера на Европейското патентно ведомство, където има такава камара и ако някой има наказание, не си плаща членския внос, представителят няма право да участва в Европейското патентно ведомство. В повечето от половината страни тези въпроси са уредени по този начин.
В момента има известно размиване – няколко организации, които не членуват, като по този начин се получава нелоялна практика, която се получава при една такава структура, която няма единен контролиращ орган. Това е съвсем накратко. Ако имате въпроси, ще отговаряме.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Откривам разискванията. Колеги, имате думата.
Ако нямате въпроси, аз имам няколко бележки.
Първо, поставя се въпросът дали е необходимо уредбата да бъде на законово ниво или да остане както е досега – на ниво подзаконов нормативен акт. Счетено е, че трябва да се издигне на законово ниво. Това е въпрос на законодателна целесъобразност.
Има някои бележки по отношение на систематичното място на отделните подразделения в законопроекта, както и тяхното наименование.
На следващо място, следва да се уточни смисълът и съдържанието на използваните в законопроекта понятия „професионална квалификация” и понятието „правоспособност”, като се приведат в съответствие с Директива 2005/36ЕО и на Съвета. Следва да се прецизира употребата на двете понятия, които в редица текстове се ползват като взаимно заменяеми.
Това са препоръки, които ще отправим към водещата комисия.
Удачно е да се поясни използваният израз „акредитирано висше училище”, като в допълнителната разпоредба се дефинира какъв вид акредитация се има предвид по смисъла на този закон – институционална или програмна, доколкото Законът за висшето образование урежда и двата вида.
Основното нещо, с което мисля, че г-н Хамид и другите колеги ще се съгласят, е, че напълно немотивирано и неприемливо е установяването по компетентност на ВКС да разглежда жалби срещу решенията на Контролния съвет на Камарата, като първа инстанция. Натоварването на ВКС, като първа инстанция, не е в съответствие с Конституцията специално по този вид дела. Още повече, че при възлагане на държавни функции на недържавно сдружение правната логика налага установяване на подсъдност на административните съдилища, както е за другите. Така че тук трябва да се коригира и да се предвиди както е за другите и обжалването да бъде по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Правно технически трябва да се коригират отделни текстове.
Колеги, предлагам това становище да бъде приложено към доклада.
Хамид Хамид:
Тези бележки, г-н Председател, са за второ четене. Сега аз предлагам да подкрепим законопроекта.
Предс. Четин Казак:
Това са бележки от Комисията по правни въпроси към водещата комисия – препоръки, с които тя, ако желае, ще се съобрази.
Други изказвания? Няма.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерски съвет на 04.12.2013 г., моля да гласува.
Дванадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”. Законопроектът се приема на първо гласуване. Благодаря.
Уважаеми колеги, утре имаме извънредно заседание от 16:00 часа.
Закривам днешното заседанието.





Председател:
Четин Казак