Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 32

Днес, 05.03.2014 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, Александър Стефанов, Атанас Славов и Александър Петров, държавни експерти в отдел „Нормотворчество”; От Агенция „Митници” - Цецка Дочева – началник на сектор в дирекция „Митническо разузнаване и разследване в Агенция „Митници”; от Министерството на земеделието и храните – Петър Вутов, директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация”, Лилия Стоянова, началник на отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация” и Диана Филева, юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативни дейности” и народния представител Спас Панчев, вносител на законопроект.
Присъства още: Нина Гергова, Гражданска инициатива за нов обществен договор.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми дами и господа народни представители, имаме кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по правни въпроси. Предлагам ви следния проект на дневен ред:
1. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерски съвет на 19.12.2013 г. (продължение)
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси: № 354-01-92, внесен от Мая Божидарова Манолова и Кирил Николаев Добрев, на 09.12.2013 г. и № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.02.2014 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-15, внесен от Светла Маринова Бъчварова - Пиралкова и група народни представители на 06.02.2014 г.
Имате ли бележки, съображения по така предложения проект за дневен ред? Ако няма, подлагам на гласуване проекта за дневен ред така, както ви беше представен. Който е съгласен това да бъде дневният ред за днешното заседание, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.
Преди да започнем по дневния ред, уважаеми колеги, искам да ви уведомя, че утре по всяка вероятно ще свикаме извънредно заседание на Комисията с точка единствена – Разглеждане на процедурни правила за изслушване и избор на членове на Централната избирателна комисия.
Да имате готовност.
Емил Радев:
А проектът за правила кога ще можем да го видим, г-н Председател?
Предс. Четин Казак:
Утре през деня. Изборният кодекс днес е обнародван и понеже сроковете ни притискат, затова се налага утре да проведем извънредно заседание.
По първа точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерски съвет на 19.12.2013 г. (продължение)
Уважаеми колеги, знаете, че отложихме един текст от Наказателния кодекс - § 17, като се разбрахме да поискаме становище от Главна прокуратура по отношение на броя на висящите производства.
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Остана да се обсъди този параграф, но във връзка с гласуваното на миналото заседание от мнозинството в комисията предложение, което според нас излиза извън предмета и обхвата, става думата за темата по давността. Това решение, което смятаме за юридически несъстоятелно и за политически провокативно, ние няма да участваме в обсъждането и гласуването на този текст, който остана за днес. По-нататък ще се включим в работата по другите точки. Казвам това за информация на комисията. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Стоилов. Има думата г-жа Кузманова да представи информацията от Главна прокуратура, поискана във връзка с § 17.
Николета Кузманова: експерт
Информацията, която поискахме от Главна прокуратура е за статистика относно броя на неприключилите досъдебни производства по чл. 251, като помолихме да ни уточнят колко от тези досъдебни производства са свързани с престъпления, извършени на граница, която се явява вътрешна граница на Европейския съюз.
Миналият път представителят на Агенция „Митници” информира народните представители, че към момента при тях висящите досъдебни производства са 4, от които два броя са на етап повдигнато обвинение и един е спрян и един брой е на етап разследване.
Информацията, която получихме от Главна прокуратура гласи, че в периода 1 януари 2013 г. – 31 декември 2013 г. са образувани 15 досъдебни производства. А в периода към 3 март 2014 г. неприключилите досъдебни производства по чл. 251 са 16 на брой.
В отговора се съдържа изрично информация, че „във връзка с поставения от вас въпрос за броя на неприключилите досъдебни производства, извършени на границата на Република България, която е вътрешна граница на Европейския съюз ви уведомявам, че официалната статистика в унифицираната информационна система на Прокуратурата такъв отделен показател не е заложен, поради което не могат да се изведат съответните данни.”
Предс. Четин Казак:
Благодаря за представената информация. Това е, уважаеми колеги, общо взето 15 висящи досъдебни производства. За съжаление не могат да прецизират кои от тях са на външна граница и кои са на вътрешна граница със страни-членки на Европейския съюз.
Дилемата пред нас е следната. Или поемаме риска с приемането на този параграф някое висящи досъдебно производство да бъде прекратено на това основание, или поемаме риска да има наказателно производство срещу България за нетранспониране на европейското законодателство в тази област и съответно на България да бъдат наложени финансови санкции за това. Това е дилемата.
Някой желае ли да вземе думата? Заповядайте.
Александър Стефанов:
Г-н Председател, бих искал да дам още малко информация към това, което Вие казахте в смисъл, че Народното събрание като законодателен орган на страната, ако реши да бъде променен така предложения чл. 251 от Наказателния кодекс, то това съвсем не означава, че тези лица, спрямо които досега е било повдигнато обвинение, имало досъдебно производство, по някакъв начин спрямо тях няма да бъдат приложени наказателните мерки. Знаем, че съгласно ЗАН сроковете не текат за административни нарушения, когато съдебно производство или пък образувано досъдебно производство. Така че, ако законодателният орган приеме промяната, то спрямо тези лица щ отпадне наказателната отговорност, но ще бъде реализирана и приложена административно-наказателна отговорност. В контекста на това, такава е идеята и на Европейската комисия с тази наказателна процедура да не се налагат на вътрешни граници наказателни санкции.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други колеги? Просто от двете злини трябва да изберем по-малката. Това е дилемата в момента.
Николета Кузманова:
По-скоро бих искала да възразя на колегата Стефанов относно трансформирането на наказателната отговорност в административно-наказателна, тъй като образуването на наказателно производство означава, че съставът на административното нарушение не е налице. Не можем да бъдем и няма как да бъдем сигурни, че в случаите, когато стесняването на приложното поле ще доведе до прекратяване, поради приложение на по-благоприятния за дееца закон, това ще ангажира административно-наказващите органи да реализират административно-наказателна отговорност. И по-скоро това не би се случило, предвид факта, че правилата на нашето право са малко по-различни. Тоест рискът е действително да се прекратят производствата при приложение на чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс и тези лица да останат ненаказани.
Предс. Четин Казак:
Г-н Стефанов, желаете ли да отговорите?
Александър Стефанов:
Да. Разрешете, ако обичате, да взема отношение.
Следва да имаме предвид чл. 36, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, който казва, че когато е прекратено от съда или прокуратурата производството, то се изпраща на наказващия орган. В този смисъл имаме тълкувателно решение на Върховния съд, който казва, че сроковете на чл. 34 не текат, когато е образувано наказателно преследване, е възбудено такова и че давностният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на акт, който установява нарушението, е без значение, тъй като през това време сме имали наказателно преследване. Така че струва ми се административно наказателната отговорност следва при всички случаи при правилно прилагане на закона да бъде приложена. Не виждам правен спор в това.
Предс. Четин Казак:
Въпросът е дали за същите деяния има предвидена административно-наказателна отговорност. Ако има такава, аз също съм съгласен, че тя също може да бъде ангажирана.
Александър Стефанов:
Нали цялата процедура започва оттам, че спрямо европейските граждани са прилагани и административно-наказателните и в особено големите размери и наказателните. За недекларирането по валутния закон има административно-наказателна санкция, глоба и т.н.
Предс. Четин Казак:
При всички случаи има административно-наказателна санкция. Заповядайте.
Цецка Дочева:
Във валутния закон има две разпоредби. Едните касаят границите, които са вътрешни за европейския съюз, като декларативният елемент не е задължителен, което значи, че по метода за анализ на риска, при предположение на митническите органи, че лицето пренася валута, която евентуално би следвало да декларира и при поискване то трябва да декларира. И ако не я декларира и се установи, че пренася над 10 хиляди евро при поискване, той тогава понася и административно-наказателна отговорност, глоба, без отнемане предмета на нарушението. Когато касае външна за Европейския съюз граница, то тогава освен глобата и там е задължително декларирането 10 хиляди и над 10 хиляди евро при пренос от и за трета страна, то тогава имаме и глоба и отнемане на предмета на нарушение. И в двата случая имаме административно наказване, но разликата е само при поискване на държава-членка – от държава-членка за държава-членка.
Предс. Четин Казак:
Други колеги? Ако няма, закривам разискванията по този параграф и го подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим предложения § 17 с коригираната редакция, която беше представена на миналото заседание, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се приема. Отпада § 17. Тоест Комисията не приема § 17.
Заповядайте, г-н Лазаров:
Димитър Лазаров:
Моля за прегласуване. И ако може още един път да се разясни за какво става въпрос. Аз отсъствах на предното заседание, но общо взето това, което аз схванах, коригирайте ме, че в момента ни беше предложено да се приеме един по-благоприятен текст. Аз изобщо не виждам защо трябва да се говори за риск. Тук беше споменато. Има си основни принципи в Наказателния кодекс – прилага се по-благоприятният закон. Това нито ще бъде първото, нито ще бъде последното изменение в Наказателния кодекс, когато се приема по-благоприятният закон.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, понеже аз и още някои колеги тук имаме малко по-дълъг парламентарен опит и сме преживели така наречения случай „Ванко 1” и от тази гледна точка е притеснението. Приемайки по благоприятния текст и при наличието на висящи наказателни производства реално някой може да се възползва именно от това и срещу него да бъде прекратено висящото наказателно производство. Опасението е как ще се възприеме това обществено. Това е опасението. Не знаем от тези 15 висящи дали има въобще и ако има, колко са на вътрешна граница. От друга страна, има висящо наказателно производство или предстои да стартира – наказателна процедура срещу България.
Александър Стефанов:
Наказателната процедура е в ход.
Предс. Четин Казак:
Има наказателна процедура срещу България заради този текст, че не сме направили това разграничение.
Димитър Лазаров:
Разбрах, г-н Председател. Тоест отлагаме приемането на този текст за по-късен етап, когато се реализира наказателната процедура. Да се надяваме, че тогава няма да имаме висящи такива производства или ще окажем на органите да не образуват такива производства, защото няма промяна в закона. Но, ако тази наказателна процедура се реализира и се стигне до приемането на този текст, то пак ще има висящи производства.
Предс. Четин Казак:
Има висяща наказателна процедура срещу България, която е в ход.
На какъв етап е процедурата?
Александър Стефанов:
Тя е от 2010 г. започнала с подаване на информация със започване от страна на Министерския съвет, Министерството на правосъдието, Агенция Митници законодателни промени поради промяна в еди-какво си и това нещо се забави във времето и ето идва. Всеки момент очакваме в съда.
Предс. Четин Казак:
Вече подадено ли е в съда, вкарано ли е в съда?
Александър Стефанов:
Мисля, че не е подадено, защото ние сме подали информация, че предстои разглеждането на предложението на Министерския съвет в законодателния орган на страната и сигурно очакват вашето решение.
Предс. Четин Казак:
Ако сега не приемем тази промяна, има риск Европейската комисия да вкара процедурата в съда на Европейските общности. За това аз ви казах, че между двете злини трябва да преценим коя да изберем. Рисковете са в едната и в другата посока.
Димитър Лазаров:
Един въпрос. В проекта за нов Наказателен кодекс какво е предвидено по отношение на това. Защото, ако той бъде приет, като уверение дават управляващите, то пак ще бъдем изправени пред абсолютно същата хипотеза.
Предс. Четин Казак:
Да. Въпросът е кога ще се приеме новият Наказателен кодекс.

Александър Стефанов:
В новия Наказателен кодекс също е предвидено и текстът е аналогичен на този, който предлагаме на вниманието на народните представители. Разпоредбата си действа в редакцията, която е и не прави разграничение между външна и вътрешна граница.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, да подлагам ли на прегласуване § 17, или оттегляте предложението си. (Оттеглям го.) Добре. Благодаря Ви. С това приключихме обсъждането по първа точка.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси: № 354-01-92, внесен от Мая Божидарова Манолова и Кирил Николаев Добрев, на 09.12.2013 г. и № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.02.2014 г.
Гости по тази точка са представители на Министерството на правосъдието – г-жа Сабрие Сапунджиева, заместник министър и държавните експерти Александър Стефанов, Атанас Славов и Александър Петров.
Първи по време са вносителите от Коалиция за България. Кой ще представи законопроекта?
Докато дойде някой от вносителите, давам думата на втория вносител – Министерството на правосъдието.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.02.2014 г. давам думата на г-жа Сабрие Сапунджиева, заместник-министър на правосъдието да представи техния законопроект. Заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Основните причини, които налагат приемането на предложения на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси са:
На първо място, липсата на систематизирана регламентация на правомощията на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
На второ място, отсъствието на уредба за начина, по който образуваните производства се разпределят за решаване, поради което движението на преписките и постановяването на решенията се извършваше въз основа на субективната преценка на председателя на комисията.
Също така бавното производство пред Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
На следващо място разделянето на установяването на конфликта на интереси и на свързаните с него санкции в две отделни производства, което води до бавно правосъдие. Специално по отношение на това разделяне искам да обърна внимание, че още в доклада за 2012 г. на Европейската комисия по механизма за взаимодействие и контрол има предписание този въпрос да бъде решен. Тъй като на практика в момента производството се превръща в четириинстанционно. Един път комисията се произнася с решение. Това решение подлежи на атакуване пред Софийския административен съд. То подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд. Влязлото в сила решение на комисията след това в едномесечен срок председателят на комисията следва да издаде наказателно постановление, с което определя санкцията и това наказателно постановление подлежи на атакуване пред районния съд по реда на ЗАНН и на касационно обжалване пред съответния административен съд по местоизвършване на деянието. Това води до бавно произнасяне по тези производства и затова всъщност комисията беше атакувана, без да се анализира този същностен законодателен проблем. Сега в законопроекта се предлага решаване на този въпрос.
Следващата причина е непълнотата на уредбата относно правата на лицата, срещу които е образувано производството, която не дава достатъчно гаранции за правото им на защита, въпреки че в своята практика комисията винаги е предупреждавала лицата, срещу които е образувано производството, че те имат право на адвокатска защита, да представят възражения. Сега това се урежда законодателно.
А също така и законодателните пропуски относно някои групи лица, които несъмнено заемат публични длъжности, каквито са кметските наместници, обществени посредници.
С предложените текстове се регламентират правомощията на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси освен същинската компетентност, да установява наличието или липсата на конфликт на интереси.
Специален акцент в правомощията е поставен върху предотвратяването на конфликта на интереси чрез даване на възможност на комисията да приема методически указания, извършването на анализи по прилагането на закона и на други дейности с превантивен характер. Предвидено е комисията да има и заместник-председател, на когото председателят да делегира свои правомощия и който да го замества при отсъствие.
Създаването на правила за движение и решаване на преписките
с цел избягване на субективизъм. Определянето на докладчика да се извършва на случаен принцип, чрез електронно разпределение при спазване поредността на постъпването на сигнала.
Въведена е също така административно-наказателна отговорност за лицата, които не предоставят исканите от Комисията информация и документи в срок. В момента това е голям проблем в работата на комисията, тъй като няма предвидена административно-наказателна отговорност. Обикновено документите се намират в лица, срещу които е подаден сигналът, а те умишлено не представят исканите доказателства, което забавя производството и комисията не е в състояние да представи каквото и да било по този въпрос.
Променена е регламентацията в предмета на решението, за което ви говорих. Вече с едно решение комисията, когато установява конфликт на интереси, ще налага и санкцията, която е предвидена в закона и производството ще се гледа по реда на АПК пред Софийския административен съд и пред Върховния административен съд, което ще скъси времето и ще ускори влизането в сила на решенията на Комисията и налагането на санкциите.
Също така детайлизирана е уредбата относно правата на лицата, срещу които е образувано производството пред комисията. Предвижда се задължение на комисията да им предоставя всички доказателства, събрани в хода на производството, възможност тези лица да представят нови доказателства и да искат да бъдат събрани такива, както и да бъдат представлявани от адвокат.
Разширяването на приложното поле на закона спрямо лицата
чрез включване в понятието „лица, заемащи публични длъжности“ на заместник-председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на заместниците на главния прокурор, на кметските наместници, на обществените посредници и на членовете на консултативния съвет на Сметната палата. Специално за заместник-председателите на върховните съдилища и на главния прокурор искането беше поставено от участниците в работната група от съдебната власт. Вие ще прецените дали да останат тези текстове, защото в обхвата на чл. 3 попадат съдиите, прокурорите и следователите, а те като заместници на административните ръководители са и съдии, прокурори и следователи. ;
Усъвършенства се регламентацията относно отвода. Предвижда се самоотводът да се извършва чрез подаване на декларацията за частен интерес по конкретен повод по чл. 12, т. 4 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Също така, в случаите, в които отводът е по инициатива на органа по избора или назначаването, това да става без да се изисква деклариране на частен интерес от лицето, заемащо публична длъжност;
Предвиждането на достъп до данни, представляващи данъчна и осигурителна информация, което е необходимо при установяването на конфликт на интереси и, по специално, за доказването на материална облага.
Искам да ви уверя, уважаеми дами и господа народни представители, че това наистина е голям проблем в работата на Комисията, защото когато се установява конфликт на интереси, за да се докаже облагата и по-точно нейният размер, за да се отнеме в полза на държавата Комисията се сблъскваше, казвам го като бивш член на Комисията, се сблъскваше с данъчната тайна и макар че получавахме информация затова дали лицето е получило доход от определено юридическо лице и е декларирало, ни се отказваше неговия размер. За това сега е предвидено със закона да има възможност Комисията да получава тази информация.
Предвид тези съображения, аз моля народните представители да подкрепят предложения законопроект.
Много пестеливо, много внимателно сме подходили към промените в закона, защото лично аз и колегите от работната група считаме, че това са проблемните области в него и би следвало да се запази неговата философия.
Следва да отбележа, че в процедурата по съгласуване, след като законопроектът постъпи в Народното събрание от Министерския съвет, имаше различни предложения, включително да се предвиди като конфликт на интереси емоционална свързаност. Част от тези предложения не бяха приети, тъй като знаете, че и в момента в закона фигурира текста за политическа зависимост и фактическо съжителство, но при липсата на легална дефиниция на „фактическо съжителство” много трудно се установява това фактическо съжителство.
Също така, при липсата на легална дефиниция за „политическа зависимост” на практика текстът е неприложим, тъй като имала съм възможност и по други поводи пред вас да изложа това, само така поставен текстът в закона, поставя под много сериозна опасност цялата политическа система, тъй като и кметове, и общински съветници, и народни представители, и президенти се избират и се предлагат от политически партии. Затова следва да има дефиниция в закона за политическата свързаност.
Поради тези съображения ние не приехме предложението за емоционалната свързаност, защото аз лично не се наемам да дефинирам понятието „емоционална свързаност” на лица, заемащи публична длъжност. Благодаря ви.
Предс. Филип Попов:
Благодаря. Да представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 354-01-92, внесен от Мая Божидарова Манолова и Кирил Николаев Добрев, на 09.12.2013 г. има думата г-жа Нитова. Заповядайте.
Смиляна Нитова - Кръстева:
Уважаеми колеги, упълномощена съм от името на вносителите да представя мотивите по внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Една от темите, които вълнуват и възмущават българските граждани, е темата за това как се упражнява властта, в чий интерес работят хората, които са избрани на публични длъжности, дали отстояват добросъвестно и честно обществения интерес или са подвластни на неправомерни влияния и работят в частен интерес. Дали има надеждни механизми, които да предпазват хората, които упражняват публични функции от неправомерни въздействия – икономически и политически, и дали тези механизми са достатъчно ефективни? Наскоро оповестените факти за нарушения, извършени в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – органът, който по силата на закона би следвало да има активна роля в борбата с измамите и корупцията, сериозно подкопаха общественото доверие в работата на Комисията и поставиха под съмнение нейната зависимост от политически и икономически интереси.
Затова, след провеждане на широко обществено обсъждане се внася настоящият проект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с които да подобрим нормативната уредба за осигуряване на отговорно, почтено и честно държавно управление от лицата, заемащи публична длъжност само в интерес на гражданите и обществото.
Предлагат се промени в структурирането на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, въвеждане на ясни и публични процедури, които да гарантират прозрачност в избора на членове на тази комисия, както от квотата на парламента, така и от квотите на Президента и на Министерски съвет. Предлага се повишаване изискванията за заемане на тази изборна длъжност. Целта е осигуряване на безупречна репутация и висока професионална квалификация на членовете на този независим орган.
Предлага се засилване на колективното начало на работата на комисията. Да се въведе случайния принцип при разпределянето на административните преписки, включително всяка от тях да бъде докладвана от член на комисията. Да се оптимизират сроковете за произнасяне на комисията. Предлага се също така опростяване на административните и съдебни процедури по установяване на конфликт на интереси – в едно производство комисията да се произнася и по това дали е налице конфликт на интереси, и по вида и размера на санкцията.
Законопроектът съдържа и предложения за разширяване обхвата на закона – с включването на нови категории лица, които изпълняват държавни функции или участват в разпределянето на публични (включително европейски) пари.
Предлагат се и промени за усъвършенстване на производството по установяване на несъвместимост на лицата, заемащи публични длъжности.
Предс. Филип Попов:
Благодаря. Откривам дебата и разискванията и по двата законопроекта. Заповядайте, г-н Радев. Преди това г-н Лазаров за въпрос.
Димитър Лазаров:
Имам въпрос към вносителите от Министерския съвет относно § 14, чл. 26б, нов, който гласи:
„Чл. 26б. Комисията прекратява образуваното производство с решение, когато:” и се изброяват хипотезите.
Да, но една от хипотезите – т. 4. „сигналът или искането са анонимни”.
Това означава на практика, че ще се образува производство и не е ясно на кой етап ще бъде прекратено. В сега действащият закон чл. 23, ал. 2 казва, че изобщо не се образува производство при анонимен сигнал.
Питам каква е идеята?
А също и т. 1. „има влязъл в сила акт със същия предмет и страни;”
Значи ли това, че ще се образува едно производство, ще се проведе и в един момент ще се прекрати на основание, което изначало е било ясно. Или „има висящо производство”, или „компетентен да се произнесе е друг орган”? За друг орган може да се установи впоследствие.
Тоест, за мен тези основания би трябвало да бъдат в чл. 23 и не би следвало да се образува такова производство.
Иначе съм съгласен, че подробно и ясно би трябвало да бъдат разписани тези случаи.
Това имах предвид. Каква е точно идеята, след като напразно ще се произвежда едно производство с всички последици и в един момент ще бъде прекратено на тези основания, а някои от тях са ясни от самото постъпване на сигнала. Благодаря.
Сабрие Сапунджиева:
Благодаря Ви.
Следва да имаме предвид, че производството се образува, се води по реда на АПК. По реда на АПК с постъпването на един лист в комисията вече производството е образувано. Има обаче случаи, в които е записано едно име и едно ЕГН в сигнала, тъй като Комисията е длъжна да пази сигналиста, обаче когато се извършва проверка в националната база данни се оказва, че такова лице въобще не съществува. И тогава вече ние имаме образувано производство. Сигналът е заведен. Защото комисията е длъжна да води регистър на сигналите. Сигналът е заведен и това производство следва да се прекрати с тези мотиви и аргументи, че сигналът е анонимен. Но, докато не се провери самоличността на това лице, производството стои, сигналът е заведен и затова е коректно това производство да се прекрати с решение. Да има акт на комисията, а не това да става по някакъв друг начин. С решение се прекратява производството и са изброени основанията, в които се прекратява сигналът. За да не става едно разширително тълкуване на закона и то да се прекратява на други основания.
На практика, уважаеми дами и господа народни представители, в чл. 26б е въведена практиката, която Комисията досега осъществява. Защото са търсени начини как да се решават тези случаи и тези производства, в които има подаден сигнал, има влязло в сила решение, но това се установява на един по-късен етап. Може да са събрани доказателства, но когато по същия предмет между същите страни има влязло в сила решение, особено в периода, в който комисията работеше в началото, тогава имаше произнасяния на съответните комисии към различните органи. И това бяха основания за прекратяване на тези производства.
Така че аз мисля, че не би било проблем детайлизацията – основанията, на които се прекратява производството. В крайна сметка вие ще решите. Работната група така го е предложила и Министерският съвет така го предлага.
Емил Радев:
Колеги, промените в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси са наложителни. Това показаха и практиките, с които бяхме запознати и проблемите, които има в момента комисията, поради липса на председател и функционирането й с трима члена в момента. И всичко това, което установи Временната анкетна комисия към народното събрание и се обединихме около идеята, че такива промени трябва да има. И в момента сме изправени пред два законопроекта.
Според мен, промените, които са в законопроекта на Министерския съвет, отговарят на изискванията. Те са с много по-стройна функция и общо взето отговарят много ясно на всички въпроси, които бяха зададени.
Ще се спра малко на първия законопроект, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев.
Като започна още с чл. 3 – за лицата с публични функции, виждаме, че в т. 12 се стеснява предмета на закона и съответно членовете на Сметната палата отпадат от обхвата на закона. Докато в проекта на Министерския съвет добре се казва, че и членовете на Консултативния съвет на Сметната палата са включени – детайлизирано е: председателят, заместник-председателите и т.н.
Притеснява ме и т. 19, където отпадат членовете на надзорния съвет на Здравната каса.
Притеснява ме още повече т. 23. Това касае общинските и държавните предприятия, общинските търговски дружества и т.н. До момента членовете на управителни и контролни органи биват в този обхват. В момента казваме „членовете на органите на управление или контрол и служителите”. Извинявайте, но това увеличава обхвата на закона неимоверно. Ако се приеме с тази редакция, вкарваме хиляди продавачки, склададжии, контрольори в градския транспорт и т.н. Една продавачка е материално отговорно лице. Много спорно е да спорим в едно търговско дружество какви са служителите. Те не са държавни служители. Така че вижте обхвата на т. 23 – общински и държавни предприятия и търговски дружества. Да говорим, че в едно търговско дружество работят държавни служители не става. С това нещо разширяваме неимоверно много обхвата и на практика важните публични функции, вместо комисията да гони нарушенията при висшите етажи на властта, тя ще се съсредоточи срещу служители, които просто няма да имат капацитет. Как мислите, че тези пет човека ще успеят да обхванат всички преписки в търговските дружества, било то общински, държавни и т.н.
Интересна е и редакцията в чл. 22а на новата ал. 9.
„(9) Народното събрание осъществява парламентарно и гражданско наблюдение върху дейността на комисията.”
Извинявайте, как парламентът осъществява гражданско наблюдение? Да, трябва да има парламентарно наблюдение, приема се доклада. Ако трябва да засилим функциите, да. Но да казваме, че парламентът. Това са нови принципи явно. Ако трябва да дадем на дадена комисия да контролира Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси това е друга тема.
Колеги, с редакциите на § 16 аз съм твърдо против комисията да може да иска разкриване на банкова тайна. Първо, вкарваме административни санкции за всеки, който не подаде информация на комисията, включително и за лица, примерно, едно търговско дружество какви хонорари е изплатило. Оттам нататък комисията може да направи справка в НАП за доходите по много лесен начин – какво е декларирал, какво му е изплатено и т.н. Вече няма доход, който да не се декларира в НАП. Мисля, че да засилим такива правомощия и да даваме право тази комисия да разкрива банкова тайна е малко прекалено.
В чл. 23 с новата ал. 2. На практика въвеждаме право на един член от комисията да връща за разглеждане даже преписки, които вече има образувано производство или производството е прекратено, забележете, без решение на комисията, а също така и по медийни публикации и то по ред, определен в правилника и включва по ал. 1 по решение на комисията.
Какво правим? Или казваме, че комисията е колективен орган и взема решения по надлежния ред. А тук даваме за предварителна проверка нещо, което въобще не е уредено в закона и не е залегнало такова нещо като предварителна проверка. Никъде другаде в закона няма това нещо, наречено „предварителна проверка”.
С редактирането на тази алинея на чл. 23 на практика отпада и забраната по анонимни сигнали да не може да се инициира производство. Това става с тази алинея на чл. 23. Малко по-завоалирано, но на практика този текст отпада.
Странна правна техника. В § 25 се казва, че чл. 30 се отменя.
А в § 27 е записано: „Член 30 се изменя така:
„Чл. 30. За неуредените в тази глава въпроси се прилага Административно-процесуалния кодекс.”
Извинявайте, за парламентаристи, които не са първи мандат и особено за г-жа Мая Манолова малко ми е странно тази правна техника. Може би вие ще намерите логика. Аз засега не намирам. Но да кажем, че целта е била да се измени, а не да се отмени чл. 30.
Голяма каша става с предложената редакция в § 26 на чл. 27.
Първо говорим, че производствата не текат в срок, че има забавяне и т.н. а тук още с първата алинея увеличаваме два пъти срока на производството. Не знам каква е логиката.
„Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Решението, с което се установява конфликт на интереси и се налага административно наказание може да се оспори от заинтересованото лице в 14-дневен срок от съобщаването му пред съда по реда на Административно-процесуалния кодекс. В частта за обжалване на наложеното административно наказание се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.”
Извинявайте, става ли ви ясно къде точно обжалваме? Пред административен съд или пред районен съд? Така написано правим абсолютна каша. Извинявайте, но това са процесуални норми, които трябва да ги решим в момента.
В законопроекта, предложен от Министерския съвет, е ясно казано.
Също притеснително е в § 29, чл. 33а, ал. 2.
„(2) Отнема се в полза на държавата облагата, придобита от лицето, заемащо публична длъжност, или от свързано с него лице, в резултат на конфликта на интереси, ако има материален характер, освен ако подлежи на отнемане на друго основание, а ако липсва или е отчуждена – присъжда се нейната равностойност.”
Ако от материален характер е облагата, а ако липсва или е отчуждена – присъжда се нейната равностойност. Каква процедура е? Кой установява равностойността. В един друг закон има такава норма, но там има ясни правила и е ясно, че се произнася съдът. Тук не знам как ще стане и кой ще го установи.
Ще спра до тук, защото ставам малко по-подробен.
Мисля, че редакциите в законопроекта на Министерския съвет са много по-ясни и от процесуална гледна точка. Защото, ако приемем първия и логиката в него, на практика ще направим още по-голяма каша с обжалванията и влизането в сила на производствата.
Да, трябва да има регламент – с едно решение на Комисията, и да се установява конфликтът на интереси и да се налага санкцията. Наистина това ще спести много време, ще спести много усилия и ще спре шаканирането на процеса.
Но ясно трябва да се каже по какви правила, защото такова объркване на АПК и ЗАНН оттам нататък ще доведе само до отпадане на абсолютно цялото решение - и за установяване на конфликта на интереси, и за налагане на административно наказание.
Така че аз ви призовавам да приемем законопроекта на Министерския съвет и да се съсредоточим върху този проект и наистина да има ясни правила.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други колеги желаят ли да вземат отношение по двата законопроекта. Г-жа Атанасова, заповядайте.
Десислава Атанасова:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми гости, уважаеми колеги, въпреки че много от бележките по законопроекта на г-н Добрев и г-жа Манолова бяха изразени, аз само ще допълня част от изказванията на колегите по отношение на това кои лица, заемащи публични длъжности, следва да декларират конфликт на интереси и считам, че е недопустимо членовете на Надзорния съвет на Здравната каса да бъдат освободени от това да декларират конфликт на интереси.
В Надзорния съвет на Здравната каса се вземат решения и се разпределят средства в размер на над 3 милиарда лв. и всяка година тези средства се увеличават. Считам, че всеки един от тях, който участва при вземането и обсъждането на подобни решения следва да декларира конфликт на интереси.
По отношение на забележките, които г-н Радев изрази по отношение на това как се структурират, ясна е тенденцията основно в предложенията на г-жа Манолова за структурирането на независими държавни органи, както и в случая с Централната избирателна комисия, така и тук. Добре е, че членовете ще се избират от Народното събрание. Не знам дали и следствие на горчивия ни опит от номинирането на главен съдебен инспектор отново трябва да подлагаме кандидатите за членове на тази комисия на подобни публични процедури, които не показаха своя положителен ефект, а напротив. Ако за някой искаме да научим всичко лошо, може би следва да го подложим именно на една такава процедура. Аз смятам, че много от кандидатите ще се въздържат да дадат съгласие изобщо да участват в тази Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
По отношение на бележката, че Народното събрание осъществява гражданско наблюдение и контрол, просто ще я отмина, защото тя вече беше отбелязана, а вероятно това наистина ще върши Комисията за връзка с гражданското общество, чиито председател е г-жа Манолова.
По-скоро искам да обърна внимание на това как се образуват производствата в Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. С изненада установих, че вече и чрез медийни публикации биха могли да се образуват такива производства. Не мога да си представя колко натоварена ще бъде тази комисия, особено в периода от 25 април до 25 май, ако тя бъде сформирана, а и във всеки друг период в предизборна обстановка. Аз мисля, че това е недопустимо, както е недопустимо и да бъдат разглеждани анонимни сигнали.
Приветствам законопроекта на Министерския съвет, който развива тази хипотеза при установяване на анонимен подател на сигнал и прекратяване на производството.
Това са ми забележките. Ще гласувам против законопроект на г-жа Манолова и на г-н Добрев. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Атанасова. Г-н Филип Попов поиска думата. Заповядайте.
Филип Попов:
И двата законопроекта касаят една и съща материя и затова са поставени в една и съща точка от дневния ред, който вече приехме. Ясно е, че духът на двата законопроекта е един и същ. Действително има някои пропуски и неточности в законопроекта. Примерно, аз сега виждам, че в законопроекта на г-жа Манолова е записано, че „За членове на комисията се избират български граждани с висше юридическо образование и придобили юридическа правоспособност, със стаж по специалността не по-малко от 5 години, които не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер и се ползват с обществен авторитет и доверие.”
Може би е техническа грешка. Не знам да има средно юридическо образование или средно специално.
Има и други неточности. Но при обединяването на тези законопроекти считам, че тези неточности ще бъдат изчистени и между и първо и второ четене.
Затова предлагам да подкрепим и двата законопроекта на първо четене. Ясна е тяхната цел и не бива да се разделят. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Не си приличат двата законопроекта по дух. Очевидно е в законопроекта на г-жа Манолова желанието да се хвърли прах в очите, да се натовари комисията, както беше казано тук, да се занимава със служители на дружества, собственост на държавата и общините. И всичко това е направено, за да се скрие другата, основната и най-важната цел, която се преследва с този законопроект, да бъдат освободени от контрол членовете на Здравноосигурителната каса, Сметната палата. А сега има и внесен нов законопроект за Сметната палата. Очевидно това е политическата идея и двата законопроекта коренно се различават по дух – не това е искането на обществото. Искането наистина и нашите европейски партньори е установяването на конфликт на интереси по отговорните длъжности и високите етажи на властта, поради което аз категорично ще гласувам против този законопроект. Неговата идея е съвсем друга – да бъде премахнат контрола именно върху висши членове на висши органи и то е записано малко скрито, за сметка на увеличаване и затрудняване работата на комисията.
Второ, ма мен е изключително изненадващо – може би се цели по реда на АПК и по реда на ЗАНН, може би при някой друг партиен орган при него да се обжалват актовете, записано по този начин.
Неглижирано, на „коляно” е написано, да се отчете някаква дейност, но това написване на „коляно” не скрива основната цел – освобождаване от контрол на висши служители. Затова ще гласувам против този законопроект.
Ще подкрепя законопроекта на Министерския съвет. Той е стегнат ясен и наистина облекчава работата на комисията и ще води до по-добра експедитивност в нейната работа. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Попов. Но нека да бъдем кратки.
Филип Попов:
В чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е ясно записано, че „когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекта изготвя от тях един нов законопроект в срок от 14 дни, който се представя на председателя на събранието и народните представители з правене на писмени предложения по него.”
Аз считам, че ако се приемат на първо гласуване двата законопроекта, материята ще бъде много по-пълно уреден, съответно ще се изготви един нов законопроект и по него ще може всеки един народен представител на направи своите предложения.
Затова, пак повтарям, считам, че трябва да се гласуват и двата законопроекта и съответно да ги подкрепим. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Маджарова.
Снежина Маджарова:
Благодаря, г-н Казак. Аз бих искала да изразя едно принципно притеснение.
В § 11 от законопроекта на колегите от БСП виждам, че са предложили следния текст за ал. 2.
„(2) Предложенията се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, и внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването.”
Предлага се съставът на комисията да бъде разглеждан от Народното събрание и т.н. А виждам, че този законопроект е разпределен и на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, която на практика е ресорната комисия по отношение на този законопроект. Даже мисля, че би трябвало да бъде водеща по този законопроект, доколкото съм наясно с работата на Народното събрание. Но това е отделна тема.
Та точно на това бих желала да обърна внимание. Какво предлагат колегите? Колегите предлагат да се разглеждат от една постоянна комисия, която от месец ноември не функционира.
Така че всички ангажименти, които се възлагат на тази постоянна комисия биха довели до бламиране избора и попълване състава на тази комисия, която сега съществува и не функционира. Това е принципно притеснение и на мен ми се струва, че в тази посока трябва да помислят и вносителите на законопроекта.
Това е още едно основание аз да не подкрепя този законопроект плюс всичко останало, което изредиха колегите.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Маджарова. Аз мисля, че в текста на проектозакона не е посочено точно коя комисия. Бъдете убедена, че ако се приеме тази разпоредба, ръководството на Народното събрание ще се съобрази с Вашата бележка.
Други колеги. Г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Много кратка реплика, защото си бях обещал да не взимам отношение и становище по този законопроект с оглед работата ни на специалната, извънредна, много извънредна, безкрайно извънредна комисия за фактите в така наречения тефтер, откъдето всъщност би следвало да произтичат идеите и логиката на предложенията на двамата колеги Манолова и Добрев.
Ако си спомняте, онази комисия завърши с доклад, в който всички подкрепихме уж най-сериозната част – това е идеята за законодателните промени във въпросния нормативен акт. Ония идеи ги няма в този законопроект!
Колегата Радев прекалено уважи законопроекта с подробен анализ. Не искам да влизам във въпросния анализ.
Искам само като реплика на г-н Попов да кажа. Колега Попов, на мен ми е обидно отсъствието на двамата вносители по този законопроект. И двамата участваха лично, прекалено лично в работата на въпросната комисия за тефтера и беше редно с оглед заключителния доклад на въпросната комисия, да дойдат и да си представят визията.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Кирилов. Г-н Митхат Метин.
Митхат Метин:
Г-н Председател, колегата Кирилов ме дръпна за езика. Нямат намерение да се изказвам по двата законопроекта и в този дух призовавам колегите да се придържат към правната логика и да избягват в тази комисия политическите оценки. Казвам го с най-добро отношение.
И ако няма изказвания по принцип, а се влиза прекалено в дебата, който е присъщ на второ четене, моля да прекратим дебата на първо четене и да преминем към гласуване на двата законопроекта.
Аз държа да кажа на колегите, които не знаят, заедно с колегата Дани Кирилов и г-н Радев участвахме в комисията. Разбира се, тук присъства и друг колега. От тази гледна точка сме запознати доста с дейността на въпросната комисия. Смятам, че между първо и второ четене, стига да има обща воля и да има желание, могат да се разрешат въпросите, тъй като в повечето от въпросите, засегнати от колегата Радев, става въпрос за правно технически възможности
Смятам, обаче, че за личното участие на двамата колеги трябва да им се обърне внимание. Аз също, като техен колега, не се чувствам особено комфортно от факта, че нито един от двамата колеги не присъстват. Най-малкото, единият ни е колега юрист, той участва в заседанията на комисията. Сега може би е възпрепятстван. Но колегата Добрев беше редно и доблестно да участва в тази комисия.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте.
Петър Петров:
Аз ще бъда съвсем, съвсем кратък. С много от нещата, които г-н Радев каза, аз съм съгласен и въобще не смятах да взимам отношение по двата законопроекта. Но след изказването на г-жа Маджарова и г-н Кирилов, твърдо ще подкрепя и двата законопроекта.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. От Министерството на правосъдието желаете ли да отговорите на поставените въпроси? Явно не. Тогава закривам дебатите по двата законопроекта и подлагам на гласуване законопроектите по реда на внасянето им.
Който подкрепя на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 354-01-92, внесен от Мая Божидарова Манолова и Кирил Николаев Добрев, на 09.12.2013 г., моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.02.2014 г. Който е съгласен да подкрепи този законопроект, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Подкрепя се единодушно от членовете на комисията.
Минаваме към последната точка три от днешния дневен ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-15, внесен от Светла Маринова Бъчварова- Пиралкова и група народни представители на 06.02.2014 г.
Г-н Спас Панчев ще представи законопроекта от името на вносителите. Гостите от Министерството на правосъдието са същите. От Министерството на земеделието и храните тук са г-н Петър Вутов, директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация”, г-жа Лилия Стоянова, началник на отдел и г-жа Диана Филева, юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативни дейности”.
Г-н Спас Панчев, имате думата да представите законопроекта.
Спас Панчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Драги гости, законопроектът, който проф. Бъчварова внася с група народни представители предлага две основни промени.
Първата е правото на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд за земеделско ползване да могат да се придобиват от физически и юридически лица, които са пребивавали в страната не по-малко от три години, като за юридическите лица, които имат регистрация в България, този срок може да бъде и по-малък, ако някой от съдружниците и участниците имат изпълнено такова изискване.
Другото изискване, което вносителите предлагат, е желаещите да закупят земя да могат да докажат произхода на средствата.
Втората група предложения изискват изменения в реда и условията за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд- Съгласно съществуващото положение в момента от 2009 г. на търг или с конкурси се отдават такива на заинтересовани животновъди или н земеделски производители. Оказва се, че по-голямата част от тези пасища и мери са наети от хора, които не гледат животни и се оказва, че тези, които желаят да отглеждат животни нямат възможност да наемат пасища и ливади. Законопроектът предвижда определена законодателна инициатива в този дух. В съответствие с броя на животните земеделските производители животновъди да имат право да наемат такива от държавния или от общинския фонд. А това, което остане незаето да могат да кандидатстват лица, които желаят да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Идеята на законопроекта е договорите да се сключват за срок от шест години.
Предварително сме провели срещи с животновъдите. Имаме становище на Министерството на земеделието и храните и на Сдружението на общините. Всички те подкрепят проектозакона и аз се надявам, че и вие, уважаеми колеги от Правната комисия, ще подкрепите проекта.
Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, откривам разискванията. Давам думата на г-н Лазаров. Заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Г-н Панчев, така както е записан в чл. 3в.
„Чл. 3в (1) Право на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд за земеделско ползване могат да придобиват физически и юридически лица, които са пребивавали непрекъснато или са се установили в Република България повече от три годни, непосредствено предхождащи годината на сключване на сделката.”
За юридическите лица няма да се спирам. Но за кои физически лица се отнася? Български граждани? Доколко е конституционно е друга тема. Тоест отнася се включително и за български граждани.
Ако аз като български гражданин имам регистрирано юридическо лице и трябва да минат три години, за да мога да закупя земя. Това ли имате предвид? В ал. 2 така е записано.
Спас Панчев:
За юридическите лица ние казваме, че ако в едно юридическо лице има собственик, участник, съдружник, който е живял три или повече години в България.
Димитър Лазаров:
Да живее е едно, пребиваване е друго. Има разлика. Но разбрах, идеята ви е за всички физически лица, включително и български граждани.
А доколко пребиваване, постоянен пребиваване, настоящ адрес, регистрирани постоянен адрес, легално определение аз не виждам тук и какво значи пребивавал три години в България.
Принципно съм съгласен със законопроекта, но исках да си изясня какво е виждането все пак. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
За мен чл. 3в е директно противоконституционен. Не може да ограничаваме български граждани в собствената си държава да купуват земеделска земя. Извинявайте, но тук можете да направите такъв огромен проблем? Какво става, примерно, с хора, които са закупили земеделска земя и работят като моряци на кораб? Или пък капитан на кораб? Или шофьор в международния транспорт? Той друга ръка гражданин ли е, че повече от като 186 дни в годината пътува и си вади хляба, защо трябва да го ограничим. Какво значи българско юридическо лице, регистрирано в България, съгласно българските закони. Откъде накъде в едно акционерно дружество ще има един, който не пребивава и 800 които пребивават, и обратно, ще ги делим по този начин.
Да не говорим, че оттам нататък при сключване на сделка за придобиване на право на собственост – и сега 10 000 лв., 30 000 лв., а имаме такъв страшен закон за борба с прането на мръсни пари, не можеш да внесеш пари в банката по собствената си сметка, без такава декларация.
А какво значи юридическите лица представят пред нотариуса документ, показващ произхода на средствата?
Извинявайте, те водят счетоводство, проверява се всичко. Какво ще стане, ако той казва, че ги е взел назаем, а после се оказва, че не са били на заем, а било капитал или че е по търговска сделка. Ще падне тази сделка? Императивна норма в закон!
Не можем по този начин да решаваме други проблеми. Ако има някакъв проблем и ако има някакъв дебат, то този дебат беше за чуждестранни граждани. Не можем с такъв законопроект да ограничаваме права на български граждани и то. Тук даже не говорим за хора, които живеят извън страната. Тези хора просто могат да работят някъде, да идват и т.н. и ние ги ограничаваме. Не по този начин.
Разбирам, че искаме популистки да кажем нещо, но не е това начинът. Ние сме правна комисия.
Така че не мога да приема по такъв начин тази идея. Ясна е идеята, но трябва да й се намери много добро правно техническо решение, защото иначе ще създадем проблем на хиляди български граждани. И създаваме проблем със собственост. А няма ли правна стабилност на сделките, свързани с недвижими имоти, българинът е много чувствителен на собствеността към жилището си, към земята си и т.н. Създадем ли една правна несигурност, после всички ще платим много голяма цена.
Димитър Лазаров:
Искам само да добавя, че придобивните способи освен покупко-продажба, са и други – дарение, наследяване, апорт.
Аз казах, че съм за закона, ще гласувам, на първо четене сме, но тези неща трябва да се изчистят. Защото не мога да се съглася един български гражданин, който не е пребивавал еди-колко си години, да не може да придобие по наследство от своя дядо земята просто защото отишъл и учил три години в чужбина студент. Но това са неща за второ четене. Исках само да чуя каква е идеята.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Според мен, законопроектът и в двете части, които бяха представени от името на вносителите, принципно заслужават подкрепа. Аз съм съгласен с част от поставените юридически въпроси по отношение на придобиването на земеделска земя. Но мисля, че по тях могат да се намерят по-прецизни юридически формулировки, даже бих казал по-категорични решения що се отнася до юридическите лица.
Наистина ние трябва едновременно да направим така, че да не внасяме прекалени ограничения за българските граждани и в същото време да търсим формулировки, които не дават основание законът да бъде атакуван, като дискриминационен, по отношение на лицата от Европейския съюз. Така че това е по-голямата трудност, но мисля, че може да се намери също решение.
За юридическите лица аз мисля, че предлаганото решение не е достатъчно и ние ще потърсим по-нататък възможности за неговото по-трудно заобикаляне. Защото този режим наистина не изпълнява докрай целта. И какво значи юридическо лице по българското право? Зад тези юридически лица, г-н Радев, нали знаем, че се крият много от тези, които иначе нямат право по Конституция да придобиват земя. Това нали го знаем? Или ние искаме да правим закони, които да дерогират забраните, които са иначе постулирани. Да не давам други примери, защото законодателството ни не е само в тази област така толерантно към собствените си изисквания, които е декларирало.
Също така, аз ви предлагам да помислим, даже бих искал и колегите от ГЕРБ, които са принципно готови да подкрепят тези идеи, наистина да намерим сполучливите решения. Защо, например, да не се изисква в тези юридически лица, които притежават земя, ние да забраним възможността те да разполагат с акции на преносител. Ние трябва да знаем кои са реалните собственици на земята.
Така че има доста юридически техники наистина този текст да бъде направен по-реален и в това отношение мисля, че ще положим усилия, тъй като голяма част от вносителите юридически едва ли са стигнали до всички необходими решения.
Но пак подчертавам и двете идеи – и за това пасищата да бъдат свързани с реалните земеделски производители, като животновъди и по отношение на една по-добра уредба, която кореспондира и в европейските практики, които частично тук са застъпени, мисля, че може да ни доведе до постигане в голяма степен на целите, които преследва законопроектът. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други колеги желаят ли да вземат отношение?
Петър Петров:
Аз смятам, че новият текст на чл. 3в е доста неясен. Мисля, че така както е написан, аз не бих могъл да го подкрепя. Евентуално, ако се внесат корекциите, за които говори г-н Стоилов, е разбираемо. Но при така внесен текст, не бих могъл да го подкрепя.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз също съм съгласен с колегата от Атака. Наистина текстът е неясен. Буди съмнения у мен за противоконституционност.
Но идеята на вносителите е ясна и категорична. Имам предвид и двете идеи: и по отношение на придобиването на земя и по отношение на пасищата и ливадите.
Наистина съм съгласен с г-н Стоилов, че тази правна липса и липсата на правна техника, особено в § 1, може да бъде компенсирана между първо и второ четене с едни по-прецизни юридически текстове, които в крайна сметка да постигнат целта на вносителите. Затова аз ще подкрепя на първо четене под това условие, разбира се, законопроекта. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Мислено ли е, защото аз не знам каква е била идеята точно. Защото от мотивите не става точно ясно.
В момента имаме юридически лица, притежаващи огромни площи земеделска земя, които даже са публични дружества, собственици на фондове и т.н.
Приемаме този закон. В преходни и заключителни разпоредби не пише нищо. Какво става със заварени положения и т.н. Какво става с тази земеделска земя? Тя е сигурно повече от една четвърт от територията на страната. Има ли идея какво става с тях. Има ли идея този закон, защото се заобикаля много лесно. Трима български граждани правят едно АД и едно ООД, купуват си земята. Два дена след това я прехвърлят на съдружника-чуждестранно лице и ето това нещо не действа оттам нататък.
Защото тук не се казва какво става, ако юридическото лице на практика е собственост или не отговаря след сделката със земята на тези условия. Защото ние трябва да знаем, за да го подкрепим. Защото в един момент става въпрос какво става с тези юридически лица, които в момента притежават тази земя. Ще я отнемаме, ще я национализираме, ще ги оставяме да си работят, което значи, че като учредим нови юридически лица със сделки? Просто не може да има двойствен режим за български юридически лица. Те са регистрирани тук по нашия Търговски закон и т.н. Или казваме за всички действа тази норма.
И трябва да кажем какво става със заварените положения. Не можем да ги оставим висящи. Това значи и съдебна практика и оттам нататък неясност със собственост, което не бива да го допускаме.
Хубаво казвате между първо и второ четене. Но тук идеята ще се промени много драстично. Пак казвам тук става въпрос за собственост и за търговски дружества. Където и да внесем правна несигурност, било то сделките с недвижими имоти или в регистрацията и дейността на търговските дружества рискуваме да съборим държавата, ви казвам.
Така че хубаво е да подкрепим идея и т.н., обаче няма ли ясни текстове, може да стане наистина голяма беля. Разберете го!
Г-н Стоилов, разберете го. По-добре изтеглете го, вкарайте го след две седмици с ясни текстове, защото така подкрепяме нещо, което наистина ще ни се върне като бумеранг на всички.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, ако мога да отговоря. Дори в един от вариантите, който аз съм гледал, имаше в преходните разпоредби предвиден срок от три или шест месеца по отношение на такива юридически лица, или да приведат изискванията в съответствие на закона, или да прехвърлят на други земята, която притежават. Не става дума за отнемане. Аз не знам защо това нещо е отпаднало, тъй като такъв преходен режим е необходим, когато въвеждаме определени изисквания към притежателите.
Емил Радев:
Напълно сте прав. Но оттам нататък трябва да знаем какви са санкциите, ако не стане в този срок. Национализираме ли я? Или продължават да си действат.
Предс. Четин Казак:
Колеги, да не влизаме в диалог. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-н Стоилов, Вие сте прав. Защото това така написано означава едно юридическо лице, отговарящо на изискванията, ще закупи земята и на втория или третия ден, както каза г-н Радев, ще влязат двама-трима, пет души съдружници, които не са български физически лица или чужди, по друг закон регистрирани юридически лица. Отговор този законопроект, така само с един текста, не дава. И още много други такива врати могат да се намерят за заобикаляне на закона. Това сега на прима виста ви го казвам. Те ще бъдат намерени. Защото не е ясно. Добре, придобих я земята, отговарям на условията. След два дена, обаче, влизат съдружниците – офшорни фирми, чужди юридически лица. За това говорим. Увеличавам капитала или каквото се сетите. Просто ставам съдружник в едно ЕОД, което е закупило, отговаряйки на закона.
Идеята е много добра. Аз казах, че я подкрепям, но има много неща, които трябва да се проиграят, да се разиграят и аз се съмнявам, че между първо и второ четене детайлно всичко това, без да има обсъждане със специалисти по вещно право, търговско право, едва ли ще може да стане. Но, ако вие мислите, че това би могло да се преодолее, а то трябва и много детайлно и подробно да бъде записано какво ще стане след това, за какъв период може да се отчуждава тази земя, по какъв ред.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Лазаров.
Аз бих желал да чуя становището, ако е възможно, на Министерството на земеделието и храните. Защото въпросът е много сериозен, ако имате някакво становище. Г-н Вутов, заповядайте.
Петър Вутов:
Нашето становище го дадохме писмено. То е, че подкрепя общо законопроекта и най-вече и в тази част. От експертна гледна точка ние сме съгласни с този законопроект.
Предс. Четин Казак:
Становището е представено писмено.
Петър Вутов:
Ние сме служители, които прилагаме Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Такъв текст в този си вид или в друг вид, той е необходим. Духът и идеята на нас ни допада и затова го подкрепяме.

Реплика:
Това е политическо говорене.
Петър Вутов:
Не е политическо говорене. Имаме писмено становище, което подкрепяме.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Вутов за потвърждаването на позицията на Министерството на земеделието и храните.
Уважаеми колеги, преди да дам думата на вносителите, аз искам първо да прецизирам, тъй като много хора поставиха въпроса. Ние сме съпътстваща комисия и законопроектът ни е разпределен като съпътстваща комисия. Само този законопроект ни е разпределен. Не ни е разпределен законопроектът на г-жа Десислава Танева и затова не го разглеждаме заедно.
По същество. Уважаеми колеги, аз лично смятам, че § 1 е меко казано проблематичен. Има наистина сериозни съмнения за противоконституционност в тази му редакция. Нали всички си спомняме как заради този ирационален страх за придобиването на право на собственост върху земеделски земя ние съвсем скоро гласувахме едно противоконституционно решение за мораториум, след което съжалихме някои парламентарни групи. Конституционният съд категорично го обяви за противоконституционно. Ако остане този параграф, продиктуван според мен отново от някакъв ирационален страх едва ли не чужденци и то европейци ще дойдат, ще ни вземат земята, ще я отнесат някъде незнайно къде и заради този ирационален страх ние сме готови да наложим дискриминационни мерки върху собствените си граждани, да им налагаме такива изисквания за уседналост от три години. Защото за мен това въвеждане на уседналост и за придобиване на земя и това санкционираме собствените си граждани и българските юридически лица, аз не мога да разбера защо е необходимо всичко това. Какви проблеми има толкова големи в момента, че ние да приемаме подобни неща. Наистина ще внесат пълен хаос в сделките със земи. Ще дадем достатъчно работа на адвокатите да измислят всевъзможни правни конструкции, за да заобикалят тази забрана. В момента тя е толкова неясно записана. Не могат да бъдат съдружници, акционери, а фондации, примерно, могат да придобиват или гражданско дружество.
Какво правим след това при прехвърлянето. Добре, придобил първоначално, след това, обаче, акционери стават други. И редица проблеми.
Уважаеми колеги, аз се обръщам към вносителите. Ако наистина имаме сериозни притеснения от сегашната ситуация с пазара на земя в България или някакви страхове, че някой ще направи нещо лошо с българската земя, дайте да видим.
Но за мен § 1 не може да бъде подкрепен в този му вид.
В останалата част е добър законът. Аз го подкрепям с две ръце в останалата му част – за пасищата, разбира се, че трябва животновъдите да могат първи да кандидатстват и да получават, защото те имат вопиюща необходимост, потребност да си изхранват животните с тези пасища. Това да. Но § 1 не знам. Да не приемем втори път по една и съща тема противоконституционни текстове.
На този етап не можем да отделим § 1.
Г-н Спас Панчев имате думата.
Спас Панчев:
Аз коректно приемам вашите бележки. Защото един закон, за да бъде полезен и да върши работа, той трябва да отговаря и на Конституцията и на законодателството в страната.
Ние когато подготвяхме този проект, с който искахме да регламентираме по определен начин възможността на чуждестранните физически и юридически лица да придобиват земи в България, ползвахме правото от Европейския съюз и оттам взехме тези три години. Там обикновено между три и пет години е срокът, в който има такива изисквания. Дори на първо четене не сме го предложили в проекта, но между първо и второ четене ние имаме идея да използваме практиката в Европейския съюз и да сложим някакъв таван на земята, която биха могли да придобиват. В Европейския съюз това е между 300 и 600 хектара на човек.
Аз приемам вашите бележки и съм убеден, че ние в този дух ще го променим, за да бъде използваем.
И тъй като животновъдите чакат по-скоро втората част, за тях е важна, естествено законът предвижда тримесечен срок министърът да излезе с определена наредба, която да регламентира въпросите.
Аз ви предлагам да гласувате и да приемете на първо четене проекта и коректно се заангажираме заедно с колегите от ГЕРБ да направим и § 1, да променим нещата така, че да няма съмнения, че някой търси с този проектозакон нещо да промени от това, което е нормално в нашата държава и да връща закона със стара дата. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на г-н Спас Панчев.
Ако няма други изказвания, предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване. Тезите са ясни.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-15, внесен от Светла Маринова Бъчварова- Пиралкова и група народни представители на 06.02.2014 г., моля да гласува. Девет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Подкрепя се.
Аз гласувам за останалата част от законопроекта, без § 1. Не мога да подкрепя § 1 категорично.
С това завършихме и с последната точка от дневния ред.
Благодаря на колегите за участието.
Закривам заседанието.



Председател:
Четин Казак