Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
06/03/2014
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 33
Днес, 06.03.2014 г., четвъртък, от 16:30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и откривам днешното извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния проект за дневен ред:
Единствена точка – Приемане на процедурни правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник- председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Има ли бележки по така предложения проект за дневен ред? Няма. Подлагам на гласуване проекта за дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към точка единствена.
Както знаете, уважаеми колеги, съгласно приетия и обнародван вчера в Държавен вестник нов Изборен кодекс, съгласно чл. 46 и чл. 47 от същия Народното събрание трябва да избере председател, двама заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия, а Президентът трябва да назначи останалите членове на Централната избирателна комисия.
Съгласно § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс в 15-дневен срок от влизането в сила на Изборния кодекс. Именно това налага провеждането на това извънредно заседание. Съкратените срокове, предвидени в Изборния кодекс налагат и някои кратки срокове в цялостната процедура, която ви предлагаме за изслушване на кандидати и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Колеги, има ли нужда да ви чета проекта или вие сте се запознали. (Не.) Благодаря. Проектът е пред вас. Общо взето е разписан доста подробно, като е заложено на публичността, на възможността, както е записано и в Изборния кодекс, неправителствените организации да направят предложения за членове на Централната избирателна комисия чрез Деловодството на Народното събрание до народните представители и парламентарните групи. Предложените кандидати от неправителствените организации ще бъдат изслушани в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, а всички кандидати, както предложените от неправителствените организации, така и предложените директно от народните представители и парламентарните групи ще бъдат представени в срок до 13 март на Комисията по правни въпроси с мотивирани предложения. Виждате наръч от документи, които се изискват съгласно Изборния кодекс (чл. 50). След това се провежда изслушване на 14 март от 14:00 маса и т.н., до 18 март, включително. След проведеното изслушване парламентарните групи до 18 март, включително, могат да предложат официално своите кандидати специално за председател, заместник-председатели и секретар на Народното събрание и на Президента за останалите членове. А изборът на председател, заместник-председатели и секретар да се извърши или на 19 или на 20 март – въпрос на наша преценка, от пленарна зала на Народното събрание.
Приложени са две декларации. Виждате ги. Това е в общи линии. Откривам разискванията. Уважаеми колеги, имате думата. Заповядайте, г-жо Маджарова.
Снежина Маджарова:
Благодаря, г-н Казак.
Аз имам въпроси по т. 1 и т. 2 от проекта на решение, касаещи предвидената процедура по изслушване на кандидати, предложени единствено от българските неправителствени организации. Действително, в Избирателния кодекс в ал. 6 на чл. 56 има такава възможност, но лично аз не мога да разбера намерението да се подлагат два пъти на една и съща процедура кандидатите. В Изборния кодекс е отбелязано в ал. 6, че неправителствените организации могат да правят предложения до народните представители, до групите съответно тези предложения, ако са направени, могат да бъдат предложени от народен представител или от група. Това е ясно. Каква е логиката и какви биха били последиците от това е предвидено в т. 1 и т. 2. Всъщност два пъти тези кандидати трябва да представят документи или поне аз така го разбирам. Два пъти, защото веднъж в т. 1 е записано „предложенията се придружават с писмени мотиви и писмено изразено съгласие на кандидата”. След това е предвидено едно изслушване, което обаче като последица не е отбелязано какво става с резултатите от това изслушване. Приключва това изслушване с доклад, с предложение? С какво?
И отново следва процедурата ,която вече е предвидена в самия Изборен кодекс, отново по предлагане на кандидатите, отново по представяне на необходимите документи, отново по изслушване в Правната комисия. Една двойна процедура, която намирам аз за напълно излишна и лишена най-важно от последиците.
Какви биха били последиците на това изслушване? Комисията ще изготви доклад, ще изготви предложение, ще го входира в Народното събрание, в Комисията по правни въпроси. Къде?
Това са ми въпросите. Г-жа Манолова в конкретния случай закъсня. Тя просто е член на Правната комисия. Този, който е изготвил проектът бих желала да обясни смисъла на така предвидената процедура.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, уважаема г-жо Маджарова. Веднага ли да последва отговора или да чуем и г-н Лазаров?
Г-жо Манолова, разбрахте ли въпроса?
Мая Манолова:
Аз бих искала да попитам преди това пристигна ли при вас становището на Президента. Аз току-що го взех от пощата. Представители на Президента участваха в заседанието на Гражданската комисия, което току-що приключи. Уведомиха ме, че има такова писмо. Моля да се размножи, за да го имат и останалите колеги.
Предс. Четин Казак:
Току-що го получавам и аз. Ще го размножим.
Г-жо Манолова, г-жа Маджарова зададе въпроса по отношение на т. 1 и т. 2. Моли за мотивите по т. 1. и т. 2 по отношение на това защо трябва да има изслушване в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Снежина Маджарова:
Защо всъщност има два пъти предвидена процедура единствено за тези предложения – два пъти д представят документи, два пъти да се изслушват. Какви са последиците от това изслушване не виждаме. Доклад да изготви комисията и т.н.?
Мая Манолова:
Разбрах въпроса. Уважаеми колеги, за първи път при структурирането на ЦИК според нашия Изборен кодекс са включени за участие и гражданските организации, като за първи път е разписано и провеждането на публична процедура.
Идеята, отговаряйки на Вашия конкретен въпрос, от изслушването в Гражданската комисия е партиите, освен писмените предложения, които ще получат, да могат да се запознаят и с кандидатите, които предлагат гражданските организации.
Нека да обясня каква е хронологията.
Знам Вашето мнение, г-жо Атанасова. Вие сте против всичко. В случая съм готова, но нека вие да поемете отговорност.
Димитър Лазаров:
Ние също знаем Вашето мнение, така че няма нужда да ни обяснявате. Дайте с вашата комисия да легитимираме всички комисии на парламента. Ако така ще си говорим, не ни докладвайте. Оставете ни да ви питаме.
Предс. Четин Казак:
Нека да не си отправяме взаимни обвинения.
Мая Манолова:
Добре. Престанете да ме прекъсвате. Не че не съм свикнала, но в момента е 5 без 5.
Уважаеми г-н Казак, може би се налага да обясним цялата хронология на събитията по изслушването, предлагането, номинирането на кандидати за членове и за ръководство на ЦИК.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, можем да четем. Хайде да пристъпим към въпросите и ако има въпроси, да се отговаря.
Мая Манолова:
Аз няма да участвам в дебата, ако г-н Лазаров ще ме прекъсва непрекъснато.
Предс. Четин Казак:
Колеги, моля ви се. Нека да се изслушваме. Г-жо Манолова, моля да отговорите на въпросите. Преценете това, което следва да отговорите.
Мая Манолова:
Гражданските организации имат срок, в който да направят свои предложения за членове на ЦИК. Този срок, както е предложен в процедурните правила, е до 11 март, вторник. След това партиите имат срок, в който да съобразят направените предложения от граждански организации за членове на ЦИК, да изберат от тях и всяка една от партиите от своята квота да може да направи предложение за членове на ЦИК или за член на ръководството на ЦИК.
Тази процедура не води след себе си до никакви последици, освен предложенията на гражданските организации да бъдат видени, чути, да им бъдат зададени въпроси, включително представителите на партиите да присъстват на това изслушване, да могат да зададат тези въпроси, да се запознаят с кандидатите и която от парламентарните групи реши от своята квота да предложи номинация на гражданска организация ще има възможност, образно казано, да си избере. Защото, ако за вас е достатъчно да видите едно СV и да прецените кой от петимата, които са предложени на ГЕРБ да бъдат номинирани, да избере, о’кей, вие няма да се възползвате от тази процедура.
От друга страна, аз мисля, че това е по-честно и по отношение на неправителствените организации, защото техните предложения ще бъдат показани, те ще кажат какво мислят, какво е тяхното виждане за провеждането на изборите.
Аз не възразявам да отпадне. Но след това ви казвам, че на въпроси от граждански организации, които безспорно ще възникнат – ние правихме предложения, защо ги правихме, ще кажа, че от опозицията настояха да няма никакво изслушване преди партиите да направят предложения и затова се съобразихме с тяхното мнение. Ако ще понесете тази отговорност, аз съм съгласна да отпадне.
Защото на изслушването в Правната комисия ще отидат само тези предложения на граждански организации, които са припознати от партиите плюс техните партийни предложения. Останалите, които са предложени и партиите не са ги харесали приключват дотук. А може наистина да има интересно предложение, което си струва да бъде подкрепено от някоя от партиите или от отделен народен представител. Това е единственият смисъл.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, разбирам желанието Ви кандидати, които са предложени от неправителствени организации, български, да бъдат изслушани, макар че предложенията така, както сте написали, са до народните представители, а не до Народното събрание. Няма значение. Не е толкова важно това. Това изслушване ще бъде в оглавяваната от Вас Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения.
Аз искам да започна отзад напред.
Първо, в тази процедура така, както е написана, така или иначе стига се до избор. Там нещата се претупани. Личи си, че е писано „на коляно”, за да се вместите в някакви срокове. Тъй като не е ясно. Казано и само в т. 8, че изборът на председател, заместник-председатели и секретар на Централната изборна комисия се произвежда от Народното събрание на 19 март. Кандидатът се представя от вносителя на предложението – 2 минути, по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С две трети, с обикновено мнозинство, ако има равни гласове, ако някой не е събрал повече от половината гласове от гласувалите. Тази процедура липсва. И ние бихме могли неминуемо да бъдем изправени пред такава хипотеза. Затова мисля, че в тази част просто е маркирано, че има някакъв избор.
Второто, което ми прави впечатление, разбирам желанието Ви, да говорите за публичност, но така или иначе според Изборният кодекс тези членове на ЦИК ще бъдат назначавани с указ от Президента. Но тук аз никъде не виждам участие на представители на Президента в процедурата най-малко по изслушването, било в оглавяваната от Вас комисия, било в Правната комисия, когато вече те с кандидати. Да приемем, че в първата част, Вие сте права, можем да приемем, че никой от предложените от организациите не бъде припознат.
В същото време тук е отбелязано, че Правната комисия след изслушването прави доклад и го изпраща на Президента. Е и? Президентът е длъжен да се съобрази с предложенията? Ако са в повече, ако са по-малко? Ако са 19 без 4, поправете ме, ако бъркам, ако са изслушани 25 кандидати, какво трябва да направи Президентът.
Въпросите ми са два. Изобщо Вие сте игнорирали Президентската институция да участва в това изслушване, за да може Президентът чрез свои представители да си създаде мнение или впечатление, тъй като предстои да издава указа. Това е идеята на публичност. И ако е така, защо?
Предс. Четин Казак:
Това ли са въпросите Ви, г-н Лазаров?
Димитър Лазаров:
Имам още впоследствие, но това са най-важните.
Мая Манолова:
Аз съм съгласна, че може да се до конкретизира процедурата пред Народното събрание, но не с тези хипотези кой как се счита за избран, защото важат общите правила на Правилника.
Димитър Лазаров:
Например, ако двама имат еднакви гласове, или трима, или четирима?
Мая Манолова:
Ако искате да ги доразпишем. Аз лично мисля, че това е излишно.
Димитър Лазаров:
Вие преценявайте. Вие сте вносител.
Мая Манолова:
При изборите важат нормите на правилника – трябва да са гласували повече от половината от гласувалите при условията на кворум за всеки един. В парламента влизат четирима души – председател, двама заместник-председатели и секретар.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, знаете, че има ограничения в Изборния кодекс – има ограничения за състава на ръководството на ЦИК. Не може да има осем кандидати за ръководство на ЦИК.
Димитър Лазаров:
Защо да не може. Двама кандидати за председател от две различни партии, трима за заместник-председатели. Кой ще бъде избран.
Мая Манолова:
Да, но не осем.
Предс. Четин Казак:
Добре. Ще се гласува. Ако има повече от един кандидат за едно място ще се гласува.
Димитър Лазаров:
Г-н Казак, възможно ли е да има осем кандидати – председател, заместник-председатели и секретар?
Мая Манолова:
Нали гласуваме за комисиите. Понякога има две предложения за председател на парламентарна комисия. Гласува се единия, гласува се втория – да не откриваме топлата вода. В колко ситуации се гласува? Временни комисии, две предложения за председател.
Димитър Лазаров:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Отговорът ме задоволява идеално. Това значи, че изборът е предрешен. Тоест вие сте решили кой и как ще бъде избран. Благодаря Ви за публичния, обоснован отговор за това, че Вие обявихте тук пред присъстващите, че никаква състезателност няма да има, никаква публичност. Просто всичко е предрешено.
Мая Манолова:
Вие глупости можете да говорите дълги часове. Хайде по-кратко.
Димитър Лазаров:
Задоволен съм от Вашия отговор. Ясно е на всички, че няма да има никаква публичност и състезателност. Ще се върнем отново към последните указания на Европейската комисия за избори за съдебен инспектор с един кандидат.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, пак повтарям. Знаете много добре изискванията, ограниченията на Изборния кодекс, че една партия не може да има повече от един представител в ръководството. Избран. Естествено е, че ако има двама кандидати за един пост от две различни партии, ще се проведе гласуване за тях. Този, който бъде избран, партията, която го е излъчила, повече, дори и да има кандидат за друг пост, просто той няма да бъде подлаган на гласуване, защото партията е попълнила.
Мая Манолова:
Това е въпрос на подход. В предния парламент и Правна комисия под ваше ръководство имаше навика да се описват процедурите по следния начин. Влиза кандидата, сяда на масата, задава му се въпрос от еди-кой си, става, излиза. Вижте, това е въпрос на правна техника. Няма нужда да описваме кой кога ще се почеса по главата.
Димитър Лазаров:
Оставя се на председателя еднолично да решава кой да бъде допуснат, подлага на гласуване и кой да не бъде. Благодаря. Отговорихте ми на въпроса. Ясно ми е. Край със състезателността.
Мая Манолова:
Изпратихме на президентската администрация проекта за процедури. Те са направили три конкретни предложения. Аз предполагам, че вече сте ги видели. Идеята е да бъдат поканени представители на президентската администрация да присъстват по време на изслушването, те ще могат естествено да задават въпроси, да изразяват становище, изобщо каквото преценят. Но тъй като това би било ангажимент към Президентството, ако го разпишем задължително в процедурата, но ако вие настоявате, да го разпишем като възможност – канят се да присъстват или могат да присъстват по подходяща форма, представители на президентската институция, които да участват в разискванията, да задават въпроси, да изразяват становище. Става дума по време на заседанието на Правната комисия, по време на което ще се осъществява публичната процедура. Пленарна зала тях не ги интересува ,защото те нямат отношение към избора на ръководство.
След като приключи публичната процедура в Правната комисия, партиите преценяват кои от кандидатите да предложат на президента. Има срок да правят предложения до 18 март. Тоест всяка партия в зависимост от своята квота предлага на Президента кои да бъдат назначени. И вече тук Президентът преценява дали да ги кани на консултации кандидатите, дали са му достатъчни изслушванията, които ще с предават пряко и на които присъстват негови представители и ще са могли да зададат въпроси.
Предс. Четин Казак:
Изпращаме доклада на Президента, за да се запознае с цялостната процедура на изслушване, зададените въпроси, отговорите. Ако желаете можем да го запишем. Да запишем в т. 5, че на заседанието на Комисията по правни въпроси могат да присъстват представители на Администрацията на Президента и да участват в дискусията.
Димитър Лазаров:
Един въпрос още, за да приключа. Кой ще прави преценката относно допустимостта на кандидатите за членове на ЦИК, назначавани от Президента. Обвързва ли решението на Правната комисия относно допустимостта на кандидатите за изслушване за членове на ЦИК. Обвързва ли този въпрос президента и какво ще се случи, ако президентът и неговата администрация считат, решат, че не е допустим този кандидат, въпреки решението на Правната комисия.
Приключвам наистина. Обвързва ли това изслушване и решение на Правната комисия за допустимост на кандидатите, политическите партии да предлагат други кандидати, които не са минали по тази процедура и на какво законово основание е това.
Мая Манолова:
Не, не ги лишава. Ако искате, изобщо не участвайте в изслушването, нито пускайте вашите кандидати за изслушване в Правната комисия. Това е решение на всяка една от парламентарните партии.
Димитър Лазаров:
Аз питам обвързва ли решението на Правната комисия за допустимост.
Мая Манолова:
Правната комисия не се произнася с решение, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Взема решение, че тези кандидати са допустими.
Мая Манолова:
Да. И ги изслушва или не. Вие, ако искате, пратете на президента кандидати, които въобще не са минали през Правната комисия.
Димитър Лазаров:
Решението на Правната комисия е, че тези кандидати са недопустими за изслушване и не отговарят на условията.
Мая Манолова:
Обвързва го предложението на партията. Информирайте се, преди да говорите каквито и да било глупости.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че ви зададох едни много сериозни въпроси, върху които не сте мислили.
Мая Манолова:
Напротив, мислили сме. Пиеш го в закона. Не е нужно да разкажем всички възможни хипотези в процедурата.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Манолова, г-н Лазаров, много ви моля за малко ред и дисциплина. Г-н Лазаров, с две изречения отговарям на въпроса ви конкретно.
Комисията по правни въпроси преценява допустимостта на кандидатите, за да бъдат допуснати до изслушване. Оттам нататък партиите са свободни след това да предлагат вече официално на Народното събрание за ръководство и на президента за членове каквито искат кандидати.
Димитър Лазаров:
Аз попитах обвързва ли това решение на Правната комисия Президента.
Предс. Четин Казак:
Не обвързва. Това са процедури за изслушване в Правната комисия.
Г-н Лазаров, прочетете заглавието на решението – приемане на процедурни правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Аз два пъти от трибуната в пленарно заседание поставих въпроса. Поставям въпроса към вносителите. Не искам да персонализирам г-жа Манолова. Някой да обясни как си представя ал. 1 спрямо ал. 2 на чл. 47, тъй както беше предложен и така както го приехме. Защото още тогава, при прочита, възникваше следния въпрос.
Така нареченото публично изслушване относимо ли е към втората квота на президента и колегата Лазаров правилно поставя всички вариации, които вибрират като хипотези в тази връзка. Ако е това, което сега г-жа Манолова обясни, моля запишете го подробно, за да се знае, че може да има две групи лица в квотата, която ще бъде назначена от Президента – такива, изслушани от Правната комисия и такива, които не са изслушани от Правната комисия. Защото после ще възникне въпроса за валидността, правилността, публичността и не знам какво си на избора, ако те са в две категории – едните, които са изслушани в Правна комисия, споменати са в някакъв доклад, а няма решение, а другите, които не са били изслушани в тази процедура, и едва ли не са директно заявени от партиите пред Президента.
Аз питам от тази редица от допълнителни въпроси може ли партиите директно да представяме кандидатури на Президента ,които той да одобри с указа. Поставих го този въпрос и предварително, защото раздвоихме режима. Имаме два вида членовете на ЦИК. Защото и тези, които са в ръководството, те са ръководители, но също са членове на ЦИК. Раздвоихме ги един път по орган на избиране, после направихме един микс, сега сме на път да направим две категории и в назначените от президента членове на ЦИК.
Не смея да гадая кой как би атакувал различните актове в това производство, сложно – динамичен фактически състав, с много елементи и с много изисквания, които ще чуем кой кога да го включим.
Димитър Лазаров:
Решенията на Правната комисия ще обвържат президента. Това е написано тук в допустимостта.
Данаил Кирилов:
Мисля, че и Президентът ще се чуди по този въпрос. Дайте ми повече кандидати, отколкото са необходими, защото и аз като институция искам да правя селекция. Ако вие ще правите първи кръг селекция.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров излезе, но аз исках да му прочета изречението.
„Председателят на комисията представя информация по допустимостта на предложените кандидати за изслушване.”
Данаил Кирилов:
Това по допустимостта ли е. А другите, които няма да бъдат допуснати до изслушване и директно ще заминат при Президента.
Предс. Четин Казак:
Аз силно се надявам да няма такива. Защото изискването за публичност в чл. 47 се отнася и за двете алинеи, т.е. и за двете точки на ал. 2.
Данаил Кирилов:
Нека по-конкретно да се разпише и да се знае. Дори по-ограничителният подход да се възприеме, който е по-неуважителен за президента, защото тогава президентът го правите само регистратор – издател на укази за назначаване. При положение, че тук една Правна комисия, а не Народното събрание, му е направила допускането и някакво изслушване.
Предс. Четин Казак:
Г-н Кирилов, досега 20 и кусур години президентът назначаваше ЦИК след консултации с политическите партии и тогава никой не поставяше въпроса за недопустимост, за допустимост и т.н.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз предлагам да не подценяваме качествата на правния екип на президента. Те ще си прочетат закона. Там има достатъчно ясни текстове затова на какви критерии трябва да отговарят кандидатите. Независимо какво са предложили партиите, при положение, че кандидатът не отговаря, аз съм сигурна, че Президентът няма да го назначи. Това ли трябва да му напишем на президента да провери допустимостта. Той ще го провери и без да му го казваме.
Освен това, наистина няма как да задължим партиите, които нямат представители в българския парламент, а в европарламента, но имат право на свой член изобщо да се включат в тази публична процедура. Ако искат, няма да се включат. Въпрос на добра воля от тяхна страна.
Димитър Лазаров:
Обвързва ли решението на Комисията по правни въпроси, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Нека да го напишем по-елегантно, че комисията изслушва кандидатите, които са допустими, без „произнася”.
Комисията по правни въпроси определя кой ще изслуша чрез гласуване. Г-н Казак ще докладва, че са постъпили десет предложения от партиите, девет от тях отговарят и предлага тях да изслушаме. Ако партията упорства, нека предлага пред президента десетия. Предлагам да го напишем по-елегантно, че изслушваме тези, които отговарят на изискванията.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми г-н Лазаров,
Уважаема г-жо Манолова,
Моля ви за известно време да се въздържите от изказване, за да можем да чуем и други колеги. Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Аз не мога да разбера наистина ли не разбирате или целенасочено усложнявате нещата. Просто имам чувството, че наистина сте тръгнали по линията дайте сега всяко нещо да го оспорваме. Записаното тук го разбирам точно като един юрист, каквато се надявам, че сте и вие. Абсолютно формална проверка на първоначално основание за допускане, така както един иск преди да бъде разглеждан по същество съдът прави преценка за допустимостта на иска. Първоначалната допустимост на кандидата включва формалните основания, за да бъде въобще допускан до изслушване. Председателят проверява и комисията проверява дали този кандидат отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 1 от Изборния кодекс и дали е представил необходимите документи.
Предс. Четин Казак:
Последно. Г-н Лазаров, комисията решава допустимостта за изслушване на кандидатите. Ако впоследствие президентът открие и прецени, че някой от предложените кандидати не отговаря на изискванията, той няма да го назначи.
Мая Манолова:
Г-н Казак, като че ли за първи път партиите ще предлагат и президентът ще назначава. Да не подхождаме като че ли партиите са престъпници, а президентът е малоумен. Естествено, че партиите ще направят предложения за хора, които отговарят на изискванията и президентът ще назначи тези, които отговарят на изискванията. Там си има юристи.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Манолова, благодаря. Сега има думата г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Аз първо бях вдигнала ръка за процедура по начина на водене. Оставам с убеждението, че не Вие сте председател, а някой друг в залата и по време на дебата в Правната комисия. Не може да се дава думата постоянно с включване на микрофона, без да е заявена тя. Г-жа Манолова като чели забравя, че не е в пленарна зала, а е на друго място.
По отношение на процедурните правила. Нейната бележка, че в предходната Правна комисия са се правили такива процедурни правила, които са били много обяснителни за всяко действие на комисия, за всяко предложение, за изслушването и т.н., аз смятам, че тук също се налага да има малко по-добро обяснение на тези процедурни правила, защото възникват въпроси,включително и по мой спомен сме спорили как да бъдат гласувани кандидатите в пленарна зала – дали по азбучен ред, по реда на постъпване и т.н. в други различни процедури. Както и достатъчно детайлно да се обясни процедурата по това, ако има еднакъв брой гласове за различни кандидати. И това наистина би се постигнало за многото кандидати, а не само четири, шест или седем, както Вие предположихте, г-н Председател, тъй като има предложение на народни представители, а знаем, че има и независими народни представители. Независимият народен представител не е един, а са няколко. Има предложения на парламентарни групи. Има предложения на партии и коалиции от Европейския парламент, които не са членове на 42-то Народно събрание. Тоест хипотезите, че би могло да има предложения за повече от четирима кандидати, колкото е този състав, са съвсем логични и би трябвало всички хипотези да бъдат обсъдени.
Освен това, аз не чух категоричен отговор на въпроса, по отношение на т.1 и т. 2 защо се налага да бъдат повтарящи с процедури за тези кандидати, които са издигнати от българските неправителствени организации. Аз смятам, че е достатъчно те да бъдат изслушани в Правната комисия. Всеки един от нас като народен представител или партията, която представляваме, или съответно коалицията, или членовете на Европейския парламент би могъл да влезе в диалог с членове на български неправителствени организации и съответно да припознае някой от техните кандидати. Не е необходимо да подлагаме тези кандидати на повторно, излишно изслушване и то наистина, както правилно г-жа Маджарова отбеляза, без да е ясен актът, с който се произнася Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Просто проформа или формално, ако имаме едно изслушване, в което партиите ще виждат неправителствените организации кого предлагат, според мен, няма никакъв смисъл, още повече явно сроковете тук са толкова детайлно разписани, че дори няма вероятност да се случат в различни дни, освен посочените в проекта за решение.
Остават въпросите, които се поставиха по отношение на т. 7 и т. 8 във връзка с това след номинирането на кандидати от партии към президента, каква е процедурата и той длъжен ли е да се съобрази с нея или не.
Тоест, явно е, че г-жа Манолова е вносител на тези процедурни правила. Видно е, че те не само са писани „на коляно”, а в пленарна зала бяха консултирани с г-н Карадайъ пред моите очи и той отбелязваше кое „да” и кое „не”, така че г-жа Манолова не е много запозната с процедурните правила, които защитава. Но е хубаво да се върне и да отговори на поставените въпроси, защото тези въпроси ще продължат да се задават в пленарна зала.
Под претекста, че всичко се прави, за да има публичност и прозрачност при издигане на кандидатите, аз мисля, че процедурата се обърква вече дотолкова, че отново ще има някакъв проблем при формирането на Централната избирателна комисия на някакъв етап.
Няма да остане настрани и фактът, че предстоят частични избори на някои места съвсем скоро. Тоест всичко да се случва толкова набързо и то без ясно разписани правила, аз мисля, че е недопустимо. Освен това, да се приеме от Правната комисия на парламента в този вид, е несериозно, без отговор на тези въпроси, които бяха зададени. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Във връзка с това между първа и втора точка. Аз мисля, че има резон да бъде по този начин, защото ние нямаме никакви възможности да ограничим правото на всяка неправителствена организация да издигне, да предложи такива кандидати. И си представете, че издигнат 50 човека, както се очаква от консултациите, по-добре е да бъдат изслушани в оная комисия, където да се види кой доколко и как, и съответно и партиите евентуално да отсеят припознатите, отколкото тук ние да слушаме всички, които бъдат предложени от НПО. Логиката за мен е тая, да има един такъв етап на изслушване предварително в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Атанасова, за реплика.
Десислава Атанасова:
В такъв случай нека управляващото мнозинство, което прие този Изборен кодекс и записа в чл. 46, ал. 6 възможност на българските неправителствени организации да издигат такива кандидати, да бъде така любезно да заяви на обществото, че т. 1 е просто проформа, за да не ги изслушваме тук 50 човека, както Вие се изразихте, г-жо Заякова, и е без значение кой ще се яви като кандидат.
Предс. Четин Казак:
Нищо не е проформа. Пак повтарям. Неправителствените организации могат да правят предложение до народните представители и парламентарните групи, след което вече народните представители, парламентарните групи преценяват дали и кого те да внесат. Значи предложението е между двата етапа – на етап неправителствените организации предлагат и етапа народните представители и парламентарните групи предлагат, т. 2 предлага да има едно изслушване предварително на предложените само от НПО кандидати. Ако вие желаете, аз ще подложа отделно на гласуване т. 2 да отпадне.
Димитър Лазаров:
Да гласуваме направо целия проект.
Предс. Четин Казак:
Понеже г-жа Атанасова, е Вие и други колеги казахте, че не виждате смисъла в това.
Десислава Атанасова:
Виждам смисъл да се изслушват на едно място.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, мога ли аз да кажа. Това е темата, която аз поставих.
Предс. Четин Казак:
Един момент. Ще се изслушват официално само кандидатите, внесени по надлежния ред, предложени от народните представители и парламентарните групи.
Заповядайте, г-жо Маджарова.
Снежина Маджарова:
Разбира се, че ние нямаме нищо против публичността на кандидатурите и т.н. Но тук всъщност всички забравяме нещо.
Неправителствените организации могат да правят предложения до народни представители и до парламентарни групи. Не е казано, че едно предложение трябва да бъде насочено към всички 240 народни представители или до всички четири парламентарни групи. Давам пример, ако неправителствена организация предложи на парламентарната група на ГЕРБ определено лице, което да бъде припознато впоследствие от парламентарната група на ГЕРБ и бъде внесено като предложение, то тогава би трябвало парламентарната група на ГЕРБ да поеме отговорността, издигайки тази кандидатура, респективно да си проведе собствено проучване, изслушване и т.н. на въпросния кандидат. Защо трябва всички 50 имена, които, както и г-жа Манолова каза, вероятно няма всички да бъдат предложени после като кандидатури, да бъдат ангажирани, да им се губи времето и т.н., при положение, че се очаква. Аз мисля, че така стоят нещата и точно затова зададох и тези въпроси.
Как е възможно, ако примерно, предложението е направено само до парламентарната група на Атака, извинявайте, г-н Нотев, защо да се слуша в комисията и тогава евентуално парламентарната група на Атака да вземе своето решение. Тук има един абсолютен нонсенс. И още повече в тази връзка, аз казах, не виждам никакви последици от това изслушване.
Второ, защо е необходимо въпросните 50 кандидата да представят документи, да представят писмено съгласие и т.н. Впоследствие, ако случайно бъдат припознати, отново да минат през същата процедура. И точно поради тази причина, тъй като мисля, че това е абсолютно излишно, загуба на времето на евентуалните кандидати, които няма да бъдат припознати и т.н., да бъдат изслушвани в една процедура, която няма да доведе до нищо за тях.
Точно в тази връзка предлагам да отпаднат тези две точки. Това беше и моето първоначално предложение, г-н Казак.
Нека да се придържаме към другата процедура, която ще бъде достатъчно публична, ако една партия поеме ангажимента и отговорността да предложи даден кандидат, нека тогава да вървим по тази процедура.
Предс. Четин казак:
Благодаря Ви, г-жо Маджарова. Аз ви предложих същото, само че не двете точки, а т. 2. – да гласуваме да отпадне. Ще я предложа отделно т. 2 за отпадане. Има внесено предложение за отпадане на т. 2.
Документи ще се представят единствено на Правната комисия за кандидати, официално издигнати от народни представители и парламентарни групи.
Димитър Лазаров:
Да гласуване, г-н Председател.
Предс. Четин Казак:
Добре. Има ли други желаещи да се изкажат.
Мая Манолова:
Аз предлагам да се съобразим и с писмото на Президента. Какво от него да включим в решението?
Декларация за имуществено състояние няма как да бъде искана от кандидатите. Няма такива ограничения в закона, така че не.
Можем да напишем изслушването да бъде пряко излъчвано.
Предс. Четин Казак:
Изслушването в пленарна зала и изборът да бъдат излъчвани, а не на Правна комисия.
Мая Манолова:
Да се съобразим с президента, все пак. Изслушването ще е в Правна комисия, а в пленарна зала ще е само изборът.
Предс. Четин Казак:
Аз предлагам изслушването и гласуването в пленарна зала да бъдат излъчвани по националното радио. Дебатите и изборът (гласуването) да бъдат излъчвани пряко.
Мая Манолова:
Те ще се излъчват по решение на Народното събрание.
Предс. Четин Казак:
А изслушването в Правна комисия ще се излъчва по интернет.
Мая Манолова:
Правя формално предложение в подкрепа на президентското предложение да запишем излъчване по БНТ 2 плюс онлайн. БНТ 2 така или иначе излъчва на добра воля всички.
И нека да включим и другото им предложение – „да се предостави възможност за изразяване на становища и задаване на въпроси по пощата и в електронен вид по e-mail към кандидатите”.
Правя второ предложение във връзка с това президентско предложение, тъй като наистина се опитвам да бъда конструктивна към президентската администрация, ако искате тогава да направим изслушването в понеделник, а не в петък.
Предс. Четин Казак:
Добре. Аз нямам нищо против, но преценете сроковете. Понеделник, а изборът е в сряда или четвъртък. Трябва да изберем кога да бъде.
Мая Манолова:
Правя предложение да се съобразим с предложението на Президентската администрация да преместим датата на изслушването на 17 март, понеделник, а от четвъртък, 13.03. след обяд да имат възможност да задават въпроси- 4 дни за задаване на въпроси.
Предс. Четин Казак:
Г-н Филип Попов иска думата.
Филип Попов:
Абсолютно съм съгласен с предложението на г-жа Мая Манолова, но си мисля, че трябва да ограничим или да въведем еднаквост в броя на въпросите. Защото представете си наблюдателите да присъстват и да имат право да задават въпроси на кандидатите, както е записано. Всеки един от кандидатите, надявам се, ще бъде с достатъчен експертен и професионален опит, но ако към един кандидат се зададат 20 въпроса, а към друг – 2 въпроса, няма да се равнопоставени. Освен това, по e-mail на един могат да бъдат зададени 100 въпроса, на които той да не отговори и след това да го питат защо не е отговорил. Става въпрос при изслушването за задаването на въпросите да има някакъв регламент, за да могат определен брой въпроси да се задават. Г-н Лазаров, Вие присъствахте на другата комисия и там въведохме такъв регламент и много добре мина изслушването – беше равнопоставено за всички кандидати.
Предс. Четин Казак:
Добре. Благодаря. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Общият вид, в който се поднасят правилата, в по-голяма степен е полезен, за да разреши конкретни хипотези, които ще възникнат на практика. Няма как предварително всички тези въпроси, които сега бяха зададени, колкото и да се опитваме да ги допълним с още и други хипотези и да ги запишем като предварителни решения в тези правила. Струва ми се, че достатъчно абстрактен и обобщен вид дават те, за да можем тогава, когато възникне проблем съответно форумът, пред който възникне той ,да може да вземе практическо решение за продължаване на процедурата. Това мисля, че е разумното решение и затова не възразявам срещу формата, в който са решени процедурните проблеми.
По този основен въпрос за съотношението на изслушването в Правна комисия на част от кандидатите и процедурата по т. 1 и т. 2, аз някак си в началото погледнах скептично на това, но сега в момента съм привърженик на идеята да има такова предварително изслушване - така ще определя изслушването пред комисията, което ще бъде на 11 март. Имам предвид, че това е единственият начин да се гарантира форум на тези неправителствени организации, които така или иначе положиха достатъчно усилия да се обявят, да се заявят като субекти в подготовката за тези избори, а и за всеки едни избори.
Другият вариант, който разбирам, че се предлага от колегите от ГЕРБ, да възложим като основна грижа на парламентарната група или на народния представител, който да стане носител и вносител на едно такова предложение, до когото да се отправи предложението на неправителствените организации, позволява да остане скрита цялата тази кореспонденция между тези субекти и в крайна сметка наяве да излезе единствено предложението на парламентарната група. Къде отиват неправителствените организации? Действително оставаме в позиция да обясняваме, че такива разговори са водени, че такива смислени предложения са били обсъдени, някои от тях са приети, но други не са приети. Приети са тези, които са припознати.
В крайна сметка ми се струва, че няма как да последва разграничението между идеите на неправителствените организации и няма как те да бъдат оценени и представени пред обществеността, затова мисля, че не губим, ако има една такава предварителна процедура по изслушване на всички. Забележете, че това е демократичният момент, всички да бъдат представени. Нека да могат да се покажат, да се изявят и аз мисля, че, ако някой кандидат, дай Боже да има такъв, който да ни спечели, парламентарните групи ще се обединим или ще се скараме за него, за да го представим. Той трябва да е пожелал, но може би ние трябва да положим някакви усилия, за да го спечелим.
Така че с тези съображения си мисля, че разумното е да се подкрепят правилата, които в момента се предлагат. Основното, заради което ще го направя, това е, че не съзирам капани, не съзирам правила, които дават предимство на едни или други кандидати, на едни или други парламентарни групи – мнозинство или малцинство. Равнопоставеността като че ли прозира във всички тези текстове. Мисля си, че нещо по-добро няма как да измислим в момента.
Мая Манолова:
Аз ви предлагам нека да остане т. 2, а утре в зала, за да я има като предмет на обсъждане. Вие можете да си запазите правото да гласувате утре „против”. Нека да остане точката за обсъждане. ГЕРБ са против. Но да я има като възможност.
Предс. Четин Казак:
Добре. Няма да я подлагам на гласуване.
Предлагам последно да вземем решене – петък или понеделник ще бъде обсъждането в комисията.
Мая Манолова:
Предлагам понеделник, за да имат време да задават въпроси. Иначе ще ни обвинят, че не са имали време да се запознаят с кандидатите, да им зададат въпросите
Предс. Четин Казак:
И второто уточнение, което трябва да направим, е кога да бъде изборът – на 19 или на 20 март. Ако е в понеделник изслушването в комисията, е по-добре на 20 март, за да има все пак време парламентарните групи да направят предложения.
Мая Манолова:
Срокът за предложения ще остане ли до сряда за партиите? Нека да остане до 18 март срока за предложения. Те ще са присъствали тук партиите. А изборът нека да е на 20 март, за да има време, ако Президентът реши да прави консултации, да има два дена.
Предс. Четин Казак:
Именно. По отношение на възможността НПО да задават въпроси директно на заседанието. Понеже не е разписано. Г-жо Манолова, не е разписано, че НПО имат възможност да задават директно въпроси на заседанието.
Мая Манолова:
Нека да остане само в първата част.
В решението да добавим, че представители на Президентската администрация ще присъстват на изслушването. Тук има консенсус (Това го решихме.)
Да добавим, че изслушването на кандидатите ще се излъчва пряко по БНТ-2. Като има онлайн, го правят винаги.
Предс. Четин Казак:
Не можем да запишем в решение на Народното събрание по кой канал да се излъчва заседанието.
Мая Манолова:
Защо да не може. Тези, които Фидосова ги правеше, всичко беше публично. Всички комисии. Искам да кажа, че има практика.
Красимир Ципов:
Нека все пак изслушването в Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения да завърши с някакъв информативен доклад, който да бъде насочен поне към парламентарните групи. Не е задължително да е към всички народни представители, но поне четири екземпляра за съответните парламентарни групи. Възможно е членове от някоя парламентарна група да не присъстват на самото заседание.
Г-жо Манолова, разбирам Ви, кратки са сроковете, възможно е да не се качи заседанието във видео архива на интеренет страницата на Народното събрание. (Няма такъв случай.) Веднага ще бъде качено? Това ли искате да кажете? (Да.) Добре.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Филип Попов.
Филип Попов
Аз отново предлагам, вярно е, че ще гласуваме неправителствените организации да присъстват на заседанието, да задават въпроси към кандидатите, но нека да ги ограничим не повече от 3-4 въпроса. Аз си представям 50 организации и тук ще заседаваме 20 дни.
Мая Манолова:
Нали има възможност по електронен път да задават въпроси.
Филип Попов:
Не. Защото да присъстват на заседание и да задават въпроси?
Мая Манолова:
Това не го приемаме.
Филип Попов:
Само по електронен път? (Да.)
Предс. Четин Казак:
Колеги, обобщавам. Заповядайте, г-н Петров.
Петър Петров:
Преди да приключим, аз имам една неяснота във връзка с т. 7 и по последното изречение на писмото на Началника на кабинета на Президента.
В тази връзка кандидатурите на партиите и коалициите възможно ли е да бъдат повече от 15, които ще бъдат представени на Президента. (Може, да.) Което означава, че той може да си избере кой да назначи и кой да не назначи.
Мая Манолова:
Според мен, той ще кара 1 , 2, 3, 4 докъдето прецени, че е квотата. Защото, например, вие от Атака може да искате 10 или примерно ние да искаме 10 от 10. Мисля, че не е редно да му регламентираме толкова детайлно правомощията. Досега всички президенти са действали по един и същи начин. Надявам се, че този няма да прави изключения.
Петър Петров:
Не съм сигурен. В това не съм сигурен. След тези изцепки, които направи с изявленията си през последните месеци, не съм сигурен.
Предс. Четин Казак:
Знаете, че има изискване в Изборния кодекс да се спазва съотношението между политическите сили. Президентът не може да не го спазва това изискване. Така че не вярвам да поеме риска да наруши това пропорционално разделение на политическите сили и представителството в ЦИК.
Обобщавам. Първо, т. 2 остава засега.
Второ, ще поканим представители на администрацията на президента. Ще им дадем възможност и те да задават въпроси и да участват в дискусията.
Ще дадем възможност на e-mail на Комисията да се задават въпроси по електронната поща. Тук е записано и по пощата да се задават въпроси на кандидатите. От предложението на Президента възприемаме само въпросите по пощата и по e-mail. В останалата част не го възприемаме.
Аз лично не възприемам заседанието на комисията да се излъчва пряко по телевизията – да задължим телевизията да го излъчва. Ако прецените, ще го подложа на гласуване.
Мая Манолова:
Аз затова казах онлайн и БНТ-2. Защото всичко, което е онлайн, се излъчва по БНТ-2.
Предс. Четин Казак:
Добре, ще го запишем онлайн.
Изслушването в Комисията ще бъде в понеделник, 17 март, от 10:00 часа.
Срокът за предложения си остава 18 март.
Изборът в пленарна зала става на 20 март, като знаем, че 20 март е крайният срок.
Колеги, пропускам ли нещо от направените предложения? (Не.)
Уважаеми колеги, приключваме разискванията.
Подлагам на гласуване така коригирания проект за решение за приемане на Процедурни правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Който е съгласен с така предложения проект, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Проектът се приема.
Утре, 9:00 ч. първа точка в дневния ред на пленарното заседание.
Закривам заседанието.
Председател:
Четин Казак
П Р О Т О К О Л
№ 33
Днес, 06.03.2014 г., четвъртък, от 16:30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и откривам днешното извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния проект за дневен ред:
Единствена точка – Приемане на процедурни правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник- председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Има ли бележки по така предложения проект за дневен ред? Няма. Подлагам на гласуване проекта за дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към точка единствена.
Както знаете, уважаеми колеги, съгласно приетия и обнародван вчера в Държавен вестник нов Изборен кодекс, съгласно чл. 46 и чл. 47 от същия Народното събрание трябва да избере председател, двама заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия, а Президентът трябва да назначи останалите членове на Централната избирателна комисия.
Съгласно § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс в 15-дневен срок от влизането в сила на Изборния кодекс. Именно това налага провеждането на това извънредно заседание. Съкратените срокове, предвидени в Изборния кодекс налагат и някои кратки срокове в цялостната процедура, която ви предлагаме за изслушване на кандидати и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Колеги, има ли нужда да ви чета проекта или вие сте се запознали. (Не.) Благодаря. Проектът е пред вас. Общо взето е разписан доста подробно, като е заложено на публичността, на възможността, както е записано и в Изборния кодекс, неправителствените организации да направят предложения за членове на Централната избирателна комисия чрез Деловодството на Народното събрание до народните представители и парламентарните групи. Предложените кандидати от неправителствените организации ще бъдат изслушани в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, а всички кандидати, както предложените от неправителствените организации, така и предложените директно от народните представители и парламентарните групи ще бъдат представени в срок до 13 март на Комисията по правни въпроси с мотивирани предложения. Виждате наръч от документи, които се изискват съгласно Изборния кодекс (чл. 50). След това се провежда изслушване на 14 март от 14:00 маса и т.н., до 18 март, включително. След проведеното изслушване парламентарните групи до 18 март, включително, могат да предложат официално своите кандидати специално за председател, заместник-председатели и секретар на Народното събрание и на Президента за останалите членове. А изборът на председател, заместник-председатели и секретар да се извърши или на 19 или на 20 март – въпрос на наша преценка, от пленарна зала на Народното събрание.
Приложени са две декларации. Виждате ги. Това е в общи линии. Откривам разискванията. Уважаеми колеги, имате думата. Заповядайте, г-жо Маджарова.
Снежина Маджарова:
Благодаря, г-н Казак.
Аз имам въпроси по т. 1 и т. 2 от проекта на решение, касаещи предвидената процедура по изслушване на кандидати, предложени единствено от българските неправителствени организации. Действително, в Избирателния кодекс в ал. 6 на чл. 56 има такава възможност, но лично аз не мога да разбера намерението да се подлагат два пъти на една и съща процедура кандидатите. В Изборния кодекс е отбелязано в ал. 6, че неправителствените организации могат да правят предложения до народните представители, до групите съответно тези предложения, ако са направени, могат да бъдат предложени от народен представител или от група. Това е ясно. Каква е логиката и какви биха били последиците от това е предвидено в т. 1 и т. 2. Всъщност два пъти тези кандидати трябва да представят документи или поне аз така го разбирам. Два пъти, защото веднъж в т. 1 е записано „предложенията се придружават с писмени мотиви и писмено изразено съгласие на кандидата”. След това е предвидено едно изслушване, което обаче като последица не е отбелязано какво става с резултатите от това изслушване. Приключва това изслушване с доклад, с предложение? С какво?
И отново следва процедурата ,която вече е предвидена в самия Изборен кодекс, отново по предлагане на кандидатите, отново по представяне на необходимите документи, отново по изслушване в Правната комисия. Една двойна процедура, която намирам аз за напълно излишна и лишена най-важно от последиците.
Какви биха били последиците на това изслушване? Комисията ще изготви доклад, ще изготви предложение, ще го входира в Народното събрание, в Комисията по правни въпроси. Къде?
Това са ми въпросите. Г-жа Манолова в конкретния случай закъсня. Тя просто е член на Правната комисия. Този, който е изготвил проектът бих желала да обясни смисъла на така предвидената процедура.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, уважаема г-жо Маджарова. Веднага ли да последва отговора или да чуем и г-н Лазаров?
Г-жо Манолова, разбрахте ли въпроса?
Мая Манолова:
Аз бих искала да попитам преди това пристигна ли при вас становището на Президента. Аз току-що го взех от пощата. Представители на Президента участваха в заседанието на Гражданската комисия, което току-що приключи. Уведомиха ме, че има такова писмо. Моля да се размножи, за да го имат и останалите колеги.
Предс. Четин Казак:
Току-що го получавам и аз. Ще го размножим.
Г-жо Манолова, г-жа Маджарова зададе въпроса по отношение на т. 1 и т. 2. Моли за мотивите по т. 1. и т. 2 по отношение на това защо трябва да има изслушване в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Снежина Маджарова:
Защо всъщност има два пъти предвидена процедура единствено за тези предложения – два пъти д представят документи, два пъти да се изслушват. Какви са последиците от това изслушване не виждаме. Доклад да изготви комисията и т.н.?
Мая Манолова:
Разбрах въпроса. Уважаеми колеги, за първи път при структурирането на ЦИК според нашия Изборен кодекс са включени за участие и гражданските организации, като за първи път е разписано и провеждането на публична процедура.
Идеята, отговаряйки на Вашия конкретен въпрос, от изслушването в Гражданската комисия е партиите, освен писмените предложения, които ще получат, да могат да се запознаят и с кандидатите, които предлагат гражданските организации.
Нека да обясня каква е хронологията.
Знам Вашето мнение, г-жо Атанасова. Вие сте против всичко. В случая съм готова, но нека вие да поемете отговорност.
Димитър Лазаров:
Ние също знаем Вашето мнение, така че няма нужда да ни обяснявате. Дайте с вашата комисия да легитимираме всички комисии на парламента. Ако така ще си говорим, не ни докладвайте. Оставете ни да ви питаме.
Предс. Четин Казак:
Нека да не си отправяме взаимни обвинения.
Мая Манолова:
Добре. Престанете да ме прекъсвате. Не че не съм свикнала, но в момента е 5 без 5.
Уважаеми г-н Казак, може би се налага да обясним цялата хронология на събитията по изслушването, предлагането, номинирането на кандидати за членове и за ръководство на ЦИК.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, можем да четем. Хайде да пристъпим към въпросите и ако има въпроси, да се отговаря.
Мая Манолова:
Аз няма да участвам в дебата, ако г-н Лазаров ще ме прекъсва непрекъснато.
Предс. Четин Казак:
Колеги, моля ви се. Нека да се изслушваме. Г-жо Манолова, моля да отговорите на въпросите. Преценете това, което следва да отговорите.
Мая Манолова:
Гражданските организации имат срок, в който да направят свои предложения за членове на ЦИК. Този срок, както е предложен в процедурните правила, е до 11 март, вторник. След това партиите имат срок, в който да съобразят направените предложения от граждански организации за членове на ЦИК, да изберат от тях и всяка една от партиите от своята квота да може да направи предложение за членове на ЦИК или за член на ръководството на ЦИК.
Тази процедура не води след себе си до никакви последици, освен предложенията на гражданските организации да бъдат видени, чути, да им бъдат зададени въпроси, включително представителите на партиите да присъстват на това изслушване, да могат да зададат тези въпроси, да се запознаят с кандидатите и която от парламентарните групи реши от своята квота да предложи номинация на гражданска организация ще има възможност, образно казано, да си избере. Защото, ако за вас е достатъчно да видите едно СV и да прецените кой от петимата, които са предложени на ГЕРБ да бъдат номинирани, да избере, о’кей, вие няма да се възползвате от тази процедура.
От друга страна, аз мисля, че това е по-честно и по отношение на неправителствените организации, защото техните предложения ще бъдат показани, те ще кажат какво мислят, какво е тяхното виждане за провеждането на изборите.
Аз не възразявам да отпадне. Но след това ви казвам, че на въпроси от граждански организации, които безспорно ще възникнат – ние правихме предложения, защо ги правихме, ще кажа, че от опозицията настояха да няма никакво изслушване преди партиите да направят предложения и затова се съобразихме с тяхното мнение. Ако ще понесете тази отговорност, аз съм съгласна да отпадне.
Защото на изслушването в Правната комисия ще отидат само тези предложения на граждански организации, които са припознати от партиите плюс техните партийни предложения. Останалите, които са предложени и партиите не са ги харесали приключват дотук. А може наистина да има интересно предложение, което си струва да бъде подкрепено от някоя от партиите или от отделен народен представител. Това е единственият смисъл.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, разбирам желанието Ви кандидати, които са предложени от неправителствени организации, български, да бъдат изслушани, макар че предложенията така, както сте написали, са до народните представители, а не до Народното събрание. Няма значение. Не е толкова важно това. Това изслушване ще бъде в оглавяваната от Вас Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения.
Аз искам да започна отзад напред.
Първо, в тази процедура така, както е написана, така или иначе стига се до избор. Там нещата се претупани. Личи си, че е писано „на коляно”, за да се вместите в някакви срокове. Тъй като не е ясно. Казано и само в т. 8, че изборът на председател, заместник-председатели и секретар на Централната изборна комисия се произвежда от Народното събрание на 19 март. Кандидатът се представя от вносителя на предложението – 2 минути, по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С две трети, с обикновено мнозинство, ако има равни гласове, ако някой не е събрал повече от половината гласове от гласувалите. Тази процедура липсва. И ние бихме могли неминуемо да бъдем изправени пред такава хипотеза. Затова мисля, че в тази част просто е маркирано, че има някакъв избор.
Второто, което ми прави впечатление, разбирам желанието Ви, да говорите за публичност, но така или иначе според Изборният кодекс тези членове на ЦИК ще бъдат назначавани с указ от Президента. Но тук аз никъде не виждам участие на представители на Президента в процедурата най-малко по изслушването, било в оглавяваната от Вас комисия, било в Правната комисия, когато вече те с кандидати. Да приемем, че в първата част, Вие сте права, можем да приемем, че никой от предложените от организациите не бъде припознат.
В същото време тук е отбелязано, че Правната комисия след изслушването прави доклад и го изпраща на Президента. Е и? Президентът е длъжен да се съобрази с предложенията? Ако са в повече, ако са по-малко? Ако са 19 без 4, поправете ме, ако бъркам, ако са изслушани 25 кандидати, какво трябва да направи Президентът.
Въпросите ми са два. Изобщо Вие сте игнорирали Президентската институция да участва в това изслушване, за да може Президентът чрез свои представители да си създаде мнение или впечатление, тъй като предстои да издава указа. Това е идеята на публичност. И ако е така, защо?
Предс. Четин Казак:
Това ли са въпросите Ви, г-н Лазаров?
Димитър Лазаров:
Имам още впоследствие, но това са най-важните.
Мая Манолова:
Аз съм съгласна, че може да се до конкретизира процедурата пред Народното събрание, но не с тези хипотези кой как се счита за избран, защото важат общите правила на Правилника.
Димитър Лазаров:
Например, ако двама имат еднакви гласове, или трима, или четирима?
Мая Манолова:
Ако искате да ги доразпишем. Аз лично мисля, че това е излишно.
Димитър Лазаров:
Вие преценявайте. Вие сте вносител.
Мая Манолова:
При изборите важат нормите на правилника – трябва да са гласували повече от половината от гласувалите при условията на кворум за всеки един. В парламента влизат четирима души – председател, двама заместник-председатели и секретар.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, знаете, че има ограничения в Изборния кодекс – има ограничения за състава на ръководството на ЦИК. Не може да има осем кандидати за ръководство на ЦИК.
Димитър Лазаров:
Защо да не може. Двама кандидати за председател от две различни партии, трима за заместник-председатели. Кой ще бъде избран.
Мая Манолова:
Да, но не осем.
Предс. Четин Казак:
Добре. Ще се гласува. Ако има повече от един кандидат за едно място ще се гласува.
Димитър Лазаров:
Г-н Казак, възможно ли е да има осем кандидати – председател, заместник-председатели и секретар?
Мая Манолова:
Нали гласуваме за комисиите. Понякога има две предложения за председател на парламентарна комисия. Гласува се единия, гласува се втория – да не откриваме топлата вода. В колко ситуации се гласува? Временни комисии, две предложения за председател.
Димитър Лазаров:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Отговорът ме задоволява идеално. Това значи, че изборът е предрешен. Тоест вие сте решили кой и как ще бъде избран. Благодаря Ви за публичния, обоснован отговор за това, че Вие обявихте тук пред присъстващите, че никаква състезателност няма да има, никаква публичност. Просто всичко е предрешено.
Мая Манолова:
Вие глупости можете да говорите дълги часове. Хайде по-кратко.
Димитър Лазаров:
Задоволен съм от Вашия отговор. Ясно е на всички, че няма да има никаква публичност и състезателност. Ще се върнем отново към последните указания на Европейската комисия за избори за съдебен инспектор с един кандидат.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, пак повтарям. Знаете много добре изискванията, ограниченията на Изборния кодекс, че една партия не може да има повече от един представител в ръководството. Избран. Естествено е, че ако има двама кандидати за един пост от две различни партии, ще се проведе гласуване за тях. Този, който бъде избран, партията, която го е излъчила, повече, дори и да има кандидат за друг пост, просто той няма да бъде подлаган на гласуване, защото партията е попълнила.
Мая Манолова:
Това е въпрос на подход. В предния парламент и Правна комисия под ваше ръководство имаше навика да се описват процедурите по следния начин. Влиза кандидата, сяда на масата, задава му се въпрос от еди-кой си, става, излиза. Вижте, това е въпрос на правна техника. Няма нужда да описваме кой кога ще се почеса по главата.
Димитър Лазаров:
Оставя се на председателя еднолично да решава кой да бъде допуснат, подлага на гласуване и кой да не бъде. Благодаря. Отговорихте ми на въпроса. Ясно ми е. Край със състезателността.
Мая Манолова:
Изпратихме на президентската администрация проекта за процедури. Те са направили три конкретни предложения. Аз предполагам, че вече сте ги видели. Идеята е да бъдат поканени представители на президентската администрация да присъстват по време на изслушването, те ще могат естествено да задават въпроси, да изразяват становище, изобщо каквото преценят. Но тъй като това би било ангажимент към Президентството, ако го разпишем задължително в процедурата, но ако вие настоявате, да го разпишем като възможност – канят се да присъстват или могат да присъстват по подходяща форма, представители на президентската институция, които да участват в разискванията, да задават въпроси, да изразяват становище. Става дума по време на заседанието на Правната комисия, по време на което ще се осъществява публичната процедура. Пленарна зала тях не ги интересува ,защото те нямат отношение към избора на ръководство.
След като приключи публичната процедура в Правната комисия, партиите преценяват кои от кандидатите да предложат на президента. Има срок да правят предложения до 18 март. Тоест всяка партия в зависимост от своята квота предлага на Президента кои да бъдат назначени. И вече тук Президентът преценява дали да ги кани на консултации кандидатите, дали са му достатъчни изслушванията, които ще с предават пряко и на които присъстват негови представители и ще са могли да зададат въпроси.
Предс. Четин Казак:
Изпращаме доклада на Президента, за да се запознае с цялостната процедура на изслушване, зададените въпроси, отговорите. Ако желаете можем да го запишем. Да запишем в т. 5, че на заседанието на Комисията по правни въпроси могат да присъстват представители на Администрацията на Президента и да участват в дискусията.
Димитър Лазаров:
Един въпрос още, за да приключа. Кой ще прави преценката относно допустимостта на кандидатите за членове на ЦИК, назначавани от Президента. Обвързва ли решението на Правната комисия относно допустимостта на кандидатите за изслушване за членове на ЦИК. Обвързва ли този въпрос президента и какво ще се случи, ако президентът и неговата администрация считат, решат, че не е допустим този кандидат, въпреки решението на Правната комисия.
Приключвам наистина. Обвързва ли това изслушване и решение на Правната комисия за допустимост на кандидатите, политическите партии да предлагат други кандидати, които не са минали по тази процедура и на какво законово основание е това.
Мая Манолова:
Не, не ги лишава. Ако искате, изобщо не участвайте в изслушването, нито пускайте вашите кандидати за изслушване в Правната комисия. Това е решение на всяка една от парламентарните партии.
Димитър Лазаров:
Аз питам обвързва ли решението на Правната комисия за допустимост.
Мая Манолова:
Правната комисия не се произнася с решение, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Взема решение, че тези кандидати са допустими.
Мая Манолова:
Да. И ги изслушва или не. Вие, ако искате, пратете на президента кандидати, които въобще не са минали през Правната комисия.
Димитър Лазаров:
Решението на Правната комисия е, че тези кандидати са недопустими за изслушване и не отговарят на условията.
Мая Манолова:
Обвързва го предложението на партията. Информирайте се, преди да говорите каквито и да било глупости.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че ви зададох едни много сериозни въпроси, върху които не сте мислили.
Мая Манолова:
Напротив, мислили сме. Пиеш го в закона. Не е нужно да разкажем всички възможни хипотези в процедурата.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Манолова, г-н Лазаров, много ви моля за малко ред и дисциплина. Г-н Лазаров, с две изречения отговарям на въпроса ви конкретно.
Комисията по правни въпроси преценява допустимостта на кандидатите, за да бъдат допуснати до изслушване. Оттам нататък партиите са свободни след това да предлагат вече официално на Народното събрание за ръководство и на президента за членове каквито искат кандидати.
Димитър Лазаров:
Аз попитах обвързва ли това решение на Правната комисия Президента.
Предс. Четин Казак:
Не обвързва. Това са процедури за изслушване в Правната комисия.
Г-н Лазаров, прочетете заглавието на решението – приемане на процедурни правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Аз два пъти от трибуната в пленарно заседание поставих въпроса. Поставям въпроса към вносителите. Не искам да персонализирам г-жа Манолова. Някой да обясни как си представя ал. 1 спрямо ал. 2 на чл. 47, тъй както беше предложен и така както го приехме. Защото още тогава, при прочита, възникваше следния въпрос.
Така нареченото публично изслушване относимо ли е към втората квота на президента и колегата Лазаров правилно поставя всички вариации, които вибрират като хипотези в тази връзка. Ако е това, което сега г-жа Манолова обясни, моля запишете го подробно, за да се знае, че може да има две групи лица в квотата, която ще бъде назначена от Президента – такива, изслушани от Правната комисия и такива, които не са изслушани от Правната комисия. Защото после ще възникне въпроса за валидността, правилността, публичността и не знам какво си на избора, ако те са в две категории – едните, които са изслушани в Правна комисия, споменати са в някакъв доклад, а няма решение, а другите, които не са били изслушани в тази процедура, и едва ли не са директно заявени от партиите пред Президента.
Аз питам от тази редица от допълнителни въпроси може ли партиите директно да представяме кандидатури на Президента ,които той да одобри с указа. Поставих го този въпрос и предварително, защото раздвоихме режима. Имаме два вида членовете на ЦИК. Защото и тези, които са в ръководството, те са ръководители, но също са членове на ЦИК. Раздвоихме ги един път по орган на избиране, после направихме един микс, сега сме на път да направим две категории и в назначените от президента членове на ЦИК.
Не смея да гадая кой как би атакувал различните актове в това производство, сложно – динамичен фактически състав, с много елементи и с много изисквания, които ще чуем кой кога да го включим.
Димитър Лазаров:
Решенията на Правната комисия ще обвържат президента. Това е написано тук в допустимостта.
Данаил Кирилов:
Мисля, че и Президентът ще се чуди по този въпрос. Дайте ми повече кандидати, отколкото са необходими, защото и аз като институция искам да правя селекция. Ако вие ще правите първи кръг селекция.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров излезе, но аз исках да му прочета изречението.
„Председателят на комисията представя информация по допустимостта на предложените кандидати за изслушване.”
Данаил Кирилов:
Това по допустимостта ли е. А другите, които няма да бъдат допуснати до изслушване и директно ще заминат при Президента.
Предс. Четин Казак:
Аз силно се надявам да няма такива. Защото изискването за публичност в чл. 47 се отнася и за двете алинеи, т.е. и за двете точки на ал. 2.
Данаил Кирилов:
Нека по-конкретно да се разпише и да се знае. Дори по-ограничителният подход да се възприеме, който е по-неуважителен за президента, защото тогава президентът го правите само регистратор – издател на укази за назначаване. При положение, че тук една Правна комисия, а не Народното събрание, му е направила допускането и някакво изслушване.
Предс. Четин Казак:
Г-н Кирилов, досега 20 и кусур години президентът назначаваше ЦИК след консултации с политическите партии и тогава никой не поставяше въпроса за недопустимост, за допустимост и т.н.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз предлагам да не подценяваме качествата на правния екип на президента. Те ще си прочетат закона. Там има достатъчно ясни текстове затова на какви критерии трябва да отговарят кандидатите. Независимо какво са предложили партиите, при положение, че кандидатът не отговаря, аз съм сигурна, че Президентът няма да го назначи. Това ли трябва да му напишем на президента да провери допустимостта. Той ще го провери и без да му го казваме.
Освен това, наистина няма как да задължим партиите, които нямат представители в българския парламент, а в европарламента, но имат право на свой член изобщо да се включат в тази публична процедура. Ако искат, няма да се включат. Въпрос на добра воля от тяхна страна.
Димитър Лазаров:
Обвързва ли решението на Комисията по правни въпроси, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Нека да го напишем по-елегантно, че комисията изслушва кандидатите, които са допустими, без „произнася”.
Комисията по правни въпроси определя кой ще изслуша чрез гласуване. Г-н Казак ще докладва, че са постъпили десет предложения от партиите, девет от тях отговарят и предлага тях да изслушаме. Ако партията упорства, нека предлага пред президента десетия. Предлагам да го напишем по-елегантно, че изслушваме тези, които отговарят на изискванията.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми г-н Лазаров,
Уважаема г-жо Манолова,
Моля ви за известно време да се въздържите от изказване, за да можем да чуем и други колеги. Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Аз не мога да разбера наистина ли не разбирате или целенасочено усложнявате нещата. Просто имам чувството, че наистина сте тръгнали по линията дайте сега всяко нещо да го оспорваме. Записаното тук го разбирам точно като един юрист, каквато се надявам, че сте и вие. Абсолютно формална проверка на първоначално основание за допускане, така както един иск преди да бъде разглеждан по същество съдът прави преценка за допустимостта на иска. Първоначалната допустимост на кандидата включва формалните основания, за да бъде въобще допускан до изслушване. Председателят проверява и комисията проверява дали този кандидат отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 1 от Изборния кодекс и дали е представил необходимите документи.
Предс. Четин Казак:
Последно. Г-н Лазаров, комисията решава допустимостта за изслушване на кандидатите. Ако впоследствие президентът открие и прецени, че някой от предложените кандидати не отговаря на изискванията, той няма да го назначи.
Мая Манолова:
Г-н Казак, като че ли за първи път партиите ще предлагат и президентът ще назначава. Да не подхождаме като че ли партиите са престъпници, а президентът е малоумен. Естествено, че партиите ще направят предложения за хора, които отговарят на изискванията и президентът ще назначи тези, които отговарят на изискванията. Там си има юристи.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Манолова, благодаря. Сега има думата г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Аз първо бях вдигнала ръка за процедура по начина на водене. Оставам с убеждението, че не Вие сте председател, а някой друг в залата и по време на дебата в Правната комисия. Не може да се дава думата постоянно с включване на микрофона, без да е заявена тя. Г-жа Манолова като чели забравя, че не е в пленарна зала, а е на друго място.
По отношение на процедурните правила. Нейната бележка, че в предходната Правна комисия са се правили такива процедурни правила, които са били много обяснителни за всяко действие на комисия, за всяко предложение, за изслушването и т.н., аз смятам, че тук също се налага да има малко по-добро обяснение на тези процедурни правила, защото възникват въпроси,включително и по мой спомен сме спорили как да бъдат гласувани кандидатите в пленарна зала – дали по азбучен ред, по реда на постъпване и т.н. в други различни процедури. Както и достатъчно детайлно да се обясни процедурата по това, ако има еднакъв брой гласове за различни кандидати. И това наистина би се постигнало за многото кандидати, а не само четири, шест или седем, както Вие предположихте, г-н Председател, тъй като има предложение на народни представители, а знаем, че има и независими народни представители. Независимият народен представител не е един, а са няколко. Има предложения на парламентарни групи. Има предложения на партии и коалиции от Европейския парламент, които не са членове на 42-то Народно събрание. Тоест хипотезите, че би могло да има предложения за повече от четирима кандидати, колкото е този състав, са съвсем логични и би трябвало всички хипотези да бъдат обсъдени.
Освен това, аз не чух категоричен отговор на въпроса, по отношение на т.1 и т. 2 защо се налага да бъдат повтарящи с процедури за тези кандидати, които са издигнати от българските неправителствени организации. Аз смятам, че е достатъчно те да бъдат изслушани в Правната комисия. Всеки един от нас като народен представител или партията, която представляваме, или съответно коалицията, или членовете на Европейския парламент би могъл да влезе в диалог с членове на български неправителствени организации и съответно да припознае някой от техните кандидати. Не е необходимо да подлагаме тези кандидати на повторно, излишно изслушване и то наистина, както правилно г-жа Маджарова отбеляза, без да е ясен актът, с който се произнася Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Просто проформа или формално, ако имаме едно изслушване, в което партиите ще виждат неправителствените организации кого предлагат, според мен, няма никакъв смисъл, още повече явно сроковете тук са толкова детайлно разписани, че дори няма вероятност да се случат в различни дни, освен посочените в проекта за решение.
Остават въпросите, които се поставиха по отношение на т. 7 и т. 8 във връзка с това след номинирането на кандидати от партии към президента, каква е процедурата и той длъжен ли е да се съобрази с нея или не.
Тоест, явно е, че г-жа Манолова е вносител на тези процедурни правила. Видно е, че те не само са писани „на коляно”, а в пленарна зала бяха консултирани с г-н Карадайъ пред моите очи и той отбелязваше кое „да” и кое „не”, така че г-жа Манолова не е много запозната с процедурните правила, които защитава. Но е хубаво да се върне и да отговори на поставените въпроси, защото тези въпроси ще продължат да се задават в пленарна зала.
Под претекста, че всичко се прави, за да има публичност и прозрачност при издигане на кандидатите, аз мисля, че процедурата се обърква вече дотолкова, че отново ще има някакъв проблем при формирането на Централната избирателна комисия на някакъв етап.
Няма да остане настрани и фактът, че предстоят частични избори на някои места съвсем скоро. Тоест всичко да се случва толкова набързо и то без ясно разписани правила, аз мисля, че е недопустимо. Освен това, да се приеме от Правната комисия на парламента в този вид, е несериозно, без отговор на тези въпроси, които бяха зададени. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Във връзка с това между първа и втора точка. Аз мисля, че има резон да бъде по този начин, защото ние нямаме никакви възможности да ограничим правото на всяка неправителствена организация да издигне, да предложи такива кандидати. И си представете, че издигнат 50 човека, както се очаква от консултациите, по-добре е да бъдат изслушани в оная комисия, където да се види кой доколко и как, и съответно и партиите евентуално да отсеят припознатите, отколкото тук ние да слушаме всички, които бъдат предложени от НПО. Логиката за мен е тая, да има един такъв етап на изслушване предварително в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Атанасова, за реплика.
Десислава Атанасова:
В такъв случай нека управляващото мнозинство, което прие този Изборен кодекс и записа в чл. 46, ал. 6 възможност на българските неправителствени организации да издигат такива кандидати, да бъде така любезно да заяви на обществото, че т. 1 е просто проформа, за да не ги изслушваме тук 50 човека, както Вие се изразихте, г-жо Заякова, и е без значение кой ще се яви като кандидат.
Предс. Четин Казак:
Нищо не е проформа. Пак повтарям. Неправителствените организации могат да правят предложение до народните представители и парламентарните групи, след което вече народните представители, парламентарните групи преценяват дали и кого те да внесат. Значи предложението е между двата етапа – на етап неправителствените организации предлагат и етапа народните представители и парламентарните групи предлагат, т. 2 предлага да има едно изслушване предварително на предложените само от НПО кандидати. Ако вие желаете, аз ще подложа отделно на гласуване т. 2 да отпадне.
Димитър Лазаров:
Да гласуваме направо целия проект.
Предс. Четин Казак:
Понеже г-жа Атанасова, е Вие и други колеги казахте, че не виждате смисъла в това.
Десислава Атанасова:
Виждам смисъл да се изслушват на едно място.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, мога ли аз да кажа. Това е темата, която аз поставих.
Предс. Четин Казак:
Един момент. Ще се изслушват официално само кандидатите, внесени по надлежния ред, предложени от народните представители и парламентарните групи.
Заповядайте, г-жо Маджарова.
Снежина Маджарова:
Разбира се, че ние нямаме нищо против публичността на кандидатурите и т.н. Но тук всъщност всички забравяме нещо.
Неправителствените организации могат да правят предложения до народни представители и до парламентарни групи. Не е казано, че едно предложение трябва да бъде насочено към всички 240 народни представители или до всички четири парламентарни групи. Давам пример, ако неправителствена организация предложи на парламентарната група на ГЕРБ определено лице, което да бъде припознато впоследствие от парламентарната група на ГЕРБ и бъде внесено като предложение, то тогава би трябвало парламентарната група на ГЕРБ да поеме отговорността, издигайки тази кандидатура, респективно да си проведе собствено проучване, изслушване и т.н. на въпросния кандидат. Защо трябва всички 50 имена, които, както и г-жа Манолова каза, вероятно няма всички да бъдат предложени после като кандидатури, да бъдат ангажирани, да им се губи времето и т.н., при положение, че се очаква. Аз мисля, че така стоят нещата и точно затова зададох и тези въпроси.
Как е възможно, ако примерно, предложението е направено само до парламентарната група на Атака, извинявайте, г-н Нотев, защо да се слуша в комисията и тогава евентуално парламентарната група на Атака да вземе своето решение. Тук има един абсолютен нонсенс. И още повече в тази връзка, аз казах, не виждам никакви последици от това изслушване.
Второ, защо е необходимо въпросните 50 кандидата да представят документи, да представят писмено съгласие и т.н. Впоследствие, ако случайно бъдат припознати, отново да минат през същата процедура. И точно поради тази причина, тъй като мисля, че това е абсолютно излишно, загуба на времето на евентуалните кандидати, които няма да бъдат припознати и т.н., да бъдат изслушвани в една процедура, която няма да доведе до нищо за тях.
Точно в тази връзка предлагам да отпаднат тези две точки. Това беше и моето първоначално предложение, г-н Казак.
Нека да се придържаме към другата процедура, която ще бъде достатъчно публична, ако една партия поеме ангажимента и отговорността да предложи даден кандидат, нека тогава да вървим по тази процедура.
Предс. Четин казак:
Благодаря Ви, г-жо Маджарова. Аз ви предложих същото, само че не двете точки, а т. 2. – да гласуваме да отпадне. Ще я предложа отделно т. 2 за отпадане. Има внесено предложение за отпадане на т. 2.
Документи ще се представят единствено на Правната комисия за кандидати, официално издигнати от народни представители и парламентарни групи.
Димитър Лазаров:
Да гласуване, г-н Председател.
Предс. Четин Казак:
Добре. Има ли други желаещи да се изкажат.
Мая Манолова:
Аз предлагам да се съобразим и с писмото на Президента. Какво от него да включим в решението?
Декларация за имуществено състояние няма как да бъде искана от кандидатите. Няма такива ограничения в закона, така че не.
Можем да напишем изслушването да бъде пряко излъчвано.
Предс. Четин Казак:
Изслушването в пленарна зала и изборът да бъдат излъчвани, а не на Правна комисия.
Мая Манолова:
Да се съобразим с президента, все пак. Изслушването ще е в Правна комисия, а в пленарна зала ще е само изборът.
Предс. Четин Казак:
Аз предлагам изслушването и гласуването в пленарна зала да бъдат излъчвани по националното радио. Дебатите и изборът (гласуването) да бъдат излъчвани пряко.
Мая Манолова:
Те ще се излъчват по решение на Народното събрание.
Предс. Четин Казак:
А изслушването в Правна комисия ще се излъчва по интернет.
Мая Манолова:
Правя формално предложение в подкрепа на президентското предложение да запишем излъчване по БНТ 2 плюс онлайн. БНТ 2 така или иначе излъчва на добра воля всички.
И нека да включим и другото им предложение – „да се предостави възможност за изразяване на становища и задаване на въпроси по пощата и в електронен вид по e-mail към кандидатите”.
Правя второ предложение във връзка с това президентско предложение, тъй като наистина се опитвам да бъда конструктивна към президентската администрация, ако искате тогава да направим изслушването в понеделник, а не в петък.
Предс. Четин Казак:
Добре. Аз нямам нищо против, но преценете сроковете. Понеделник, а изборът е в сряда или четвъртък. Трябва да изберем кога да бъде.
Мая Манолова:
Правя предложение да се съобразим с предложението на Президентската администрация да преместим датата на изслушването на 17 март, понеделник, а от четвъртък, 13.03. след обяд да имат възможност да задават въпроси- 4 дни за задаване на въпроси.
Предс. Четин Казак:
Г-н Филип Попов иска думата.
Филип Попов:
Абсолютно съм съгласен с предложението на г-жа Мая Манолова, но си мисля, че трябва да ограничим или да въведем еднаквост в броя на въпросите. Защото представете си наблюдателите да присъстват и да имат право да задават въпроси на кандидатите, както е записано. Всеки един от кандидатите, надявам се, ще бъде с достатъчен експертен и професионален опит, но ако към един кандидат се зададат 20 въпроса, а към друг – 2 въпроса, няма да се равнопоставени. Освен това, по e-mail на един могат да бъдат зададени 100 въпроса, на които той да не отговори и след това да го питат защо не е отговорил. Става въпрос при изслушването за задаването на въпросите да има някакъв регламент, за да могат определен брой въпроси да се задават. Г-н Лазаров, Вие присъствахте на другата комисия и там въведохме такъв регламент и много добре мина изслушването – беше равнопоставено за всички кандидати.
Предс. Четин Казак:
Добре. Благодаря. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Общият вид, в който се поднасят правилата, в по-голяма степен е полезен, за да разреши конкретни хипотези, които ще възникнат на практика. Няма как предварително всички тези въпроси, които сега бяха зададени, колкото и да се опитваме да ги допълним с още и други хипотези и да ги запишем като предварителни решения в тези правила. Струва ми се, че достатъчно абстрактен и обобщен вид дават те, за да можем тогава, когато възникне проблем съответно форумът, пред който възникне той ,да може да вземе практическо решение за продължаване на процедурата. Това мисля, че е разумното решение и затова не възразявам срещу формата, в който са решени процедурните проблеми.
По този основен въпрос за съотношението на изслушването в Правна комисия на част от кандидатите и процедурата по т. 1 и т. 2, аз някак си в началото погледнах скептично на това, но сега в момента съм привърженик на идеята да има такова предварително изслушване - така ще определя изслушването пред комисията, което ще бъде на 11 март. Имам предвид, че това е единственият начин да се гарантира форум на тези неправителствени организации, които така или иначе положиха достатъчно усилия да се обявят, да се заявят като субекти в подготовката за тези избори, а и за всеки едни избори.
Другият вариант, който разбирам, че се предлага от колегите от ГЕРБ, да възложим като основна грижа на парламентарната група или на народния представител, който да стане носител и вносител на едно такова предложение, до когото да се отправи предложението на неправителствените организации, позволява да остане скрита цялата тази кореспонденция между тези субекти и в крайна сметка наяве да излезе единствено предложението на парламентарната група. Къде отиват неправителствените организации? Действително оставаме в позиция да обясняваме, че такива разговори са водени, че такива смислени предложения са били обсъдени, някои от тях са приети, но други не са приети. Приети са тези, които са припознати.
В крайна сметка ми се струва, че няма как да последва разграничението между идеите на неправителствените организации и няма как те да бъдат оценени и представени пред обществеността, затова мисля, че не губим, ако има една такава предварителна процедура по изслушване на всички. Забележете, че това е демократичният момент, всички да бъдат представени. Нека да могат да се покажат, да се изявят и аз мисля, че, ако някой кандидат, дай Боже да има такъв, който да ни спечели, парламентарните групи ще се обединим или ще се скараме за него, за да го представим. Той трябва да е пожелал, но може би ние трябва да положим някакви усилия, за да го спечелим.
Така че с тези съображения си мисля, че разумното е да се подкрепят правилата, които в момента се предлагат. Основното, заради което ще го направя, това е, че не съзирам капани, не съзирам правила, които дават предимство на едни или други кандидати, на едни или други парламентарни групи – мнозинство или малцинство. Равнопоставеността като че ли прозира във всички тези текстове. Мисля си, че нещо по-добро няма как да измислим в момента.
Мая Манолова:
Аз ви предлагам нека да остане т. 2, а утре в зала, за да я има като предмет на обсъждане. Вие можете да си запазите правото да гласувате утре „против”. Нека да остане точката за обсъждане. ГЕРБ са против. Но да я има като възможност.
Предс. Четин Казак:
Добре. Няма да я подлагам на гласуване.
Предлагам последно да вземем решене – петък или понеделник ще бъде обсъждането в комисията.
Мая Манолова:
Предлагам понеделник, за да имат време да задават въпроси. Иначе ще ни обвинят, че не са имали време да се запознаят с кандидатите, да им зададат въпросите
Предс. Четин Казак:
И второто уточнение, което трябва да направим, е кога да бъде изборът – на 19 или на 20 март. Ако е в понеделник изслушването в комисията, е по-добре на 20 март, за да има все пак време парламентарните групи да направят предложения.
Мая Манолова:
Срокът за предложения ще остане ли до сряда за партиите? Нека да остане до 18 март срока за предложения. Те ще са присъствали тук партиите. А изборът нека да е на 20 март, за да има време, ако Президентът реши да прави консултации, да има два дена.
Предс. Четин Казак:
Именно. По отношение на възможността НПО да задават въпроси директно на заседанието. Понеже не е разписано. Г-жо Манолова, не е разписано, че НПО имат възможност да задават директно въпроси на заседанието.
Мая Манолова:
Нека да остане само в първата част.
В решението да добавим, че представители на Президентската администрация ще присъстват на изслушването. Тук има консенсус (Това го решихме.)
Да добавим, че изслушването на кандидатите ще се излъчва пряко по БНТ-2. Като има онлайн, го правят винаги.
Предс. Четин Казак:
Не можем да запишем в решение на Народното събрание по кой канал да се излъчва заседанието.
Мая Манолова:
Защо да не може. Тези, които Фидосова ги правеше, всичко беше публично. Всички комисии. Искам да кажа, че има практика.
Красимир Ципов:
Нека все пак изслушването в Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения да завърши с някакъв информативен доклад, който да бъде насочен поне към парламентарните групи. Не е задължително да е към всички народни представители, но поне четири екземпляра за съответните парламентарни групи. Възможно е членове от някоя парламентарна група да не присъстват на самото заседание.
Г-жо Манолова, разбирам Ви, кратки са сроковете, възможно е да не се качи заседанието във видео архива на интеренет страницата на Народното събрание. (Няма такъв случай.) Веднага ще бъде качено? Това ли искате да кажете? (Да.) Добре.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Филип Попов.
Филип Попов
Аз отново предлагам, вярно е, че ще гласуваме неправителствените организации да присъстват на заседанието, да задават въпроси към кандидатите, но нека да ги ограничим не повече от 3-4 въпроса. Аз си представям 50 организации и тук ще заседаваме 20 дни.
Мая Манолова:
Нали има възможност по електронен път да задават въпроси.
Филип Попов:
Не. Защото да присъстват на заседание и да задават въпроси?
Мая Манолова:
Това не го приемаме.
Филип Попов:
Само по електронен път? (Да.)
Предс. Четин Казак:
Колеги, обобщавам. Заповядайте, г-н Петров.
Петър Петров:
Преди да приключим, аз имам една неяснота във връзка с т. 7 и по последното изречение на писмото на Началника на кабинета на Президента.
В тази връзка кандидатурите на партиите и коалициите възможно ли е да бъдат повече от 15, които ще бъдат представени на Президента. (Може, да.) Което означава, че той може да си избере кой да назначи и кой да не назначи.
Мая Манолова:
Според мен, той ще кара 1 , 2, 3, 4 докъдето прецени, че е квотата. Защото, например, вие от Атака може да искате 10 или примерно ние да искаме 10 от 10. Мисля, че не е редно да му регламентираме толкова детайлно правомощията. Досега всички президенти са действали по един и същи начин. Надявам се, че този няма да прави изключения.
Петър Петров:
Не съм сигурен. В това не съм сигурен. След тези изцепки, които направи с изявленията си през последните месеци, не съм сигурен.
Предс. Четин Казак:
Знаете, че има изискване в Изборния кодекс да се спазва съотношението между политическите сили. Президентът не може да не го спазва това изискване. Така че не вярвам да поеме риска да наруши това пропорционално разделение на политическите сили и представителството в ЦИК.
Обобщавам. Първо, т. 2 остава засега.
Второ, ще поканим представители на администрацията на президента. Ще им дадем възможност и те да задават въпроси и да участват в дискусията.
Ще дадем възможност на e-mail на Комисията да се задават въпроси по електронната поща. Тук е записано и по пощата да се задават въпроси на кандидатите. От предложението на Президента възприемаме само въпросите по пощата и по e-mail. В останалата част не го възприемаме.
Аз лично не възприемам заседанието на комисията да се излъчва пряко по телевизията – да задължим телевизията да го излъчва. Ако прецените, ще го подложа на гласуване.
Мая Манолова:
Аз затова казах онлайн и БНТ-2. Защото всичко, което е онлайн, се излъчва по БНТ-2.
Предс. Четин Казак:
Добре, ще го запишем онлайн.
Изслушването в Комисията ще бъде в понеделник, 17 март, от 10:00 часа.
Срокът за предложения си остава 18 март.
Изборът в пленарна зала става на 20 март, като знаем, че 20 март е крайният срок.
Колеги, пропускам ли нещо от направените предложения? (Не.)
Уважаеми колеги, приключваме разискванията.
Подлагам на гласуване така коригирания проект за решение за приемане на Процедурни правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Който е съгласен с така предложения проект, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Проектът се приема.
Утре, 9:00 ч. първа точка в дневния ред на пленарното заседание.
Закривам заседанието.
Председател:
Четин Казак
