КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
1. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-2, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 354-01-26, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
4. Обсъждане на организационни въпроси свързани с работата и дейността на комисията.
П Р О Т О К О Л
№ 1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - Добър ден на всички колеги и гости.
Вече имаме необходимият кворум и можем да открием нашето първо заседание.
Имаме предварително обявен дневен ред, който ще подложа на гласуване.
Първа точка - Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Втора точка - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-2, внесен от Министерски съвет.
Трета точка - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 354-01-26, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
И четвърта точка - Обсъждане на организационни въпроси свързани с работата и дейността на комисията.
На заседанието присъстват:
От министерство на икономиката и енергетиката
Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ ;
Десислава Георгиева – н-к отдел в същата дирекция;
арх. Владимир Дамянов – Председател на Камарата на архитектите в България и инж. Стефан Кинарев – Председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Имате думата по дневния ред. Имате ли други предложения? – не виждам. Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува: „за“ – 11. Благодаря Ви, приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа.
Първо да попитам, успяхте ли всички да получите проекта за Вътрешен правилник на комисията? - да, получили сте го.
Г-н Тодоров, ако искате, да ни кажете няколко думи и след това да дадем думата на всички останали.
СТЕФАН ТОДОРОВ: – главен експертен сътрудник в Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Благодаря г-н председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Съвсем накратко ще си позволя да ви обърна внимание.
Това е един проект, разработен на базата на досегашния опит и практика, който сме имали в състави на комисията, като в общи линии той пресъздава почти в същия вид онези разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание които касаят дейността на съответните комисии, като разбира се има неща, които не са изписани в детайли, тъй като по правило за неуредените въпроси винаги се прилага правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ако комисията прецени, че е необходима по-голяма детайлизация от тези вътрешни правила народните представители могат да направят съответните предложения и в последствие да ги изчистим като редакция, но аз лично съм работил чисто експертно проекта, не съм си позволил други неща, освен това което е в проекта в ПОДНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - благодаря г-н Тодоров.
Аз искам да кажа две думи, преди да ви дам думата.
Нещото, което е нужно съобразно Правилника за работата на Народното събрание колеги е това, с какъв кворум ще работи комисията. Тя работи с половината от своите членове и при тяхно отсъствие с падащ кворум до една трета от състава на комисията или това означава 7 от нейните членове.
Искам да попитам колегите, възможно ли е материалите за работата на комисията освен в пощенските кутии да ги получаваме и в електронната си поща и да го отбележим това нещо в правилника.
СТЕФАН ТОДОРОВ: – да, няма проблем ще бъде отбелязано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - колеги, имате думата за мнения, предложения,промени, като разбира се поставим въпроса дали днес можем да приемем вътрешните правила или ви е необходимо повече време да ги разгледате.
Без да налагам мнение, аз лично съм ги прегледал и смятам, че са добре и систематично подготвени.
РАМАДАН АТАЛАЙ: - аз лично предлагам г-н председател да ги приемем в този им вид, пък после в процеса на работа, ако има нужда можем да ги променяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - има ли обратно предложение? – няма.
Подлагам на гласуване така предложените ни вътрешни правила за работа на комисията. Който е съгласен, моля да гласува: „за“ – 9, против и въздържали се няма. Благодаря ви, вътрешните правила са приети.
По точка втора от дневния ред.
Заповядайте г-жо Любенова да ни представите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-2, внесен от Министерски съвет.
СИЛВЕНА ЛЮБЕНОВА: – благодаря г-н председател.
В предишното Народно събрание за съжаление времето не стигна този законопроект макар да беше много консенсусно приет и нямаше проблеми по него.
Какво налага изменението в дейностите по предоставяне на услуги.
Това е един закон който транспонира Директива 2006123 за услугите за вътрешния пазар. Една директива, на която се възлагат основни надежди за подобряване функционирането на вътрешния пазар в Европейския съюз в областта на услугите. По тази причина националното законодателство на държавите членки е подложено на редовен преглед и оценка от страна на Европейската комисия, създадени са механизми за партньорска оценка между държавите членки в областта на регулирането на услугите. В рамките на този процес Европейската комисия констатира, че нашия закон за дейностите по предоставяне на услугите се нуждае от известно прецизиране, както и в няколко други закона, затова, част от този законопроект и разпоредби касаещи Закона за камарата на строителите и на архитектите, двата закона, които регулират от гледна точка на ЕС. Целта е да се прецизират някои разпоредби, като на първо място да се гарантира правото на лица и фирми, които са законно установени в друга държава-членка на ЕС да предоставят услуги с временен характер на територията на България без да се установяват трайно и без да се налага да получават разрешение от национален компетентен орган. Такова право разбира се е гарантирано на българските граждани и фирми в другите държави членки и съответното законодателство. Предвижда се и нова разпоредба, която задължава компетентните органи да приемат всички документи издадени от друга държава членка, които са еквивалентни или сравними с целта на изискванията определени в българското законодателство. По този начин се избягва необходимостта фирми, които вече са изпълнили съответните задължения в друга държава – членка да доказват отново и по различен начин съответствия на такива изисквания, за да получат право да предоставят услуги. Със законопроекта се конкретизират принципите на основата на които специален закон може да въвежда разрешителен режим, но това са принципите на не дискриминация, необходимост и пропорционалност. Предвидена е нова разпоредба, която постановява че налагането на ограничения за предоставянето на разрешение за упражняване на конкретна дейност по предоставяне на услуги е допустимо единствено при спазване на тези принципи.
Както казах в законопроекта са включени някои изменения в закона за камарата на строителите в България, Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, които са свързани с временното и еднократно предоставяне на услуги в областта на архитектурата, строителството и инвестиционното проектиране.
Това е накратко. На разположение сме за въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - благодаря ви. Имате думата за въпроси - арх. Дамянов, инж. Кинарев.
ИНЖ. СТЕФАН КИНАРЕВ: – Аз имам един въпрос към вносителите ……. в областта на инвестиционното проектиране се вписват служебно в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране получават и удостоверение за вписване. В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред. Служебното вписване, ние го тълкуваме въз основа на чл. 13, ал. 1 и ал.2, където пише – при предоставяне на услуги за първи път в Република България гражданите подават пред органа по признаване писмена декларация към декларацията по ал. 1 се прилага документ за гражданство, удостоверение за гражданство от компетентния орган,,доказателство за професионална квалификация, там е казано за какво става дума. Ние сме съгласни, при представяне на такива декларации ние служебно си го вписваме без да минава по регистрите, но някой хора тълкуват, че този текст изключва чл. 13, ал. 1. Какво сте имали предвид, когато сте цитирали тази точка.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: – аз несъм сигурна какво точно питате, защото вие переферирате към друг закон – Закона за признаване на професионална квалификация. – Единствената промяна в Закона за архитектите е допълване на нов чл. 14 а. Смисълът на това допълнение е когато архитект от друга държава - членка иска да се запознае с изискванията на българското законодателство и прочете само вашия закон, той до момента няма да разбере, че ако иска временно да предоставя услуги трябва да прочете и закона за признаване на професионалните квалификации, глава втора, в която е описано какво трябва да предостави за да бъде вписан в регистъра.
Просто това беше препоръката на Европейската комисия. Да се направи връзката между изискванията в различните закони в българското законодателство за да се получи по-голяма правна яснота за тези, които не са добре запознати. Визираме граждани на друга държава – членка, но и за български граждани. Никой няма да се сети да прочете и закона за признаване на професионалните квалификации за да разбере, какво трябва да предостави при вас.
Това беше препоръка на ЕК.
Арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ: – Председател на камарата на архитектите.
Аз подкрепям въпроса на инж. Кинарев, тъй като ние сме, така да се каже в една кола и вървим в една посока за да дадем условия да се реализира един продукт трябва да минем през проектирането.
Въпросът е следният. Чл. 15 и чл. 16 от закона, който трябва да бъде пояснителен към, и сега се изясни, че служебното регистриране се отнася към чл. 13. Това обаче, значи ли, че мл. 10, 11 и чл. 12 от Закона за камарата на инженерите и архитектите продължават да действат. Те са подробно описани по европейското законодателство, стъпките по които се извършва регистрацията на колеги, идващи от европейските страни, по начина, по който те се регистрират с възможност да изпълняват своите услуги на територията на Република България. Това не значи, че те стават членове на нашите камари. По този начин става самото регистриране. Има качено в интернет страницата на Камарата на архитектите форма-декларация, която се попълва, той идва, подава тази декларация и това за нас е регистрационния му талон така да се каже, с който той вече влиза в нашето проектантско пространство. Продължават ли да важат тези правила, защото те не са свалени от закона. Те остават и са разписан доста подробно, като към тях само е прибавен този чл. 14а.
Моят въпрос е чл. 14а обръщайки се към част втора от Закона за признаване на професионалната квалификация и разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, всички ли тези елементи представляват служебното съгласуване или служебното регистриране на идващия от европейската общност колега, който ще предоставя услуги в тази светлина.
Това е първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос е:
Възможно ли е към закона да направите едно разяснение – може би в Допълнителните разпоредби – Какво разбираме под понятието временно и еднократно.
Изключително важно е да знаем временното значи ли, че в годината той може да изпълнява 8 пъти временно за различни обекти своята услуга, еднократно – само веднъж годишно или веднъж на 5 години или веднъж за цялото си пребиваване. Такава яснота би ни помогнала много, защото ние с инж. Кинарев докато сме в този мандат след това нашите приемници са лицата, които разрешават, т.е. носят цялата отговорност за разрешаване, допускане на тези лица на територията на България. Т.е. отговорността е освен на държавата персонално и на нас двамата. Ето затова става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: – преди да отговорите искам да кажа, че имаше много случаи и аз бях свидетел през годините назад, когато действително различни европейски фирми от строителния надзор, членки на Европейския съюз, поставяха тази неравнопоставеност за допълнителните изисквания в търговете. Ние поставихме този въпрос за тази неравнопоставеност преди години, така че този въпрос наистина трябва да се изчисти – да се изчисти тази двусмисленост.
Арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ: - поне в един закон да изясним тези понятия. Не като дефиниция, а в ПЗР, нека юристите да преценят и намерят място за полагане на една такава дефиниция.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: – ще започна от първия въпрос.
Вие пак реферирате към Закона за признаване на професионалните квалификации и Закона за камарата на архитектите.
Тези закони са функционирали преди директивата и закона за услугите и значи няма причина да не продължите да прилагате този ред. Аз пак казвам – уточнението, вмъкването на чл. 14а е само да укаже посоката. Не променяте нищо в начина на действие специално за камарата на архитектите, тъй като за камарата на строителите не е точно такъв случая, така, че при вас няма промяна.
Въпросът за временното предоставяне на услуги, аз знам че е много проблемен. Първо, че нито директивата нито някъде в европейското законодателство има определение за временно предоставяне на услуги, а единствен начин по който то може да бъде определено е, че може да се използва практиката на Европейския съд. Защо няма определение - защото директивата на услугите е много хоризонтална. Тя обхваща много различен по тип дейности в сферата на услугите от фризьори до архитекти. Трябва да се определя от компетентния орган за конкретната дейност в сферата на услугите. Т.е. за архитектите Вие сте органа, който ще трябва да каже кое ще приема за временно предоставяне на услуги и кое не – няма как да има една обща легална дефиниция за временно предоставяне на услуги, защото услуга в областта на строителството, архитектурата това е една дейност, която може да отнеме една или две години време, а услуга в сферата на туризма, където има сезонност, там може да се приеме временно предоставяне примерно три месеца, един сезон да се счита за временно. Така, че няма как да има една обща легална дефиниция. Ние в Закона за услугите сме се опитали да вкараме нещо като пояснение, с което се обяснява че реферираме към чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Т.е. смисълът на този член е точно това да се улесни свободното предоставяне на услуги, но неможе да се стигне по-далеч от това. Т.е. вие сте органите, които трябва да кажете за конкретната дейност какво ще признаете за временно предоставяне на услуги.
Арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ: – дали мога да попитам още едно уточнение във връзка с доста точния отговор, който ми давате.
Възможно ли е към чл. 15 и чл. 16, където фигурираме инженерите в инвестиционното проектиране и архитектите, това са двата члена именно от Глава втора то Закона за признаване на професионалната квалификация, ако там бъде добавено във връзка със сегашната промяна на закона, ако там се добави, че в правото на компетентния орган е да определи срока за временното и еднократно предоставяне на услуги.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: - според мен не е нужно да се добавя такова нещо в текста. Вие трябва с някакъв вътрешен акт да речем Инструкция или правила, просто да одобри камарата такъв акт, в който да е ясно написано как процедирате в случаите за временно предоставяне на услуги, какво предоставяте. Този нормативен акт трябва да е публично достъпен на вашата страница. Трябва да са информирани всички, но не виждам смисъл да вкарваме такъв текст в закона, защото той няма да помогне и Вие пак трябва да си разработите такива правила в които по-детайлно да е разписано, кок точно прилагате и какви изисквания имате към тези, които искат да упражняват само временно тази дейност.
СТЕФАН ТОДОРОВ: – ще се опитам малко да улесня колегите, защото добре познавам проблема, който повдигат от двете камари, както и те казаха законопроектът е същия, който коментирахме в миналото Народно събрание, това изрично е отбелязано дори в Решението на МС, че одобрява онзи законопроект, който тогава е внесен, обръщам внимание, че имаше абсолютен консенсус във всички комисии и в пленарна зала на първо гласуване той е приет с всички гласове „за“, без против и въздържал се. И тогава имахме бележки от правно-технически, редакционен или пояснителен характер. Може би не са стигнали до колегите тогава. Става въпрос за следното: - това, което е направено по отношение на проблемите за Закона за Камарата на строителите просто обръщам внимание, че до сега режима за тях беше по-облекчен, най-малкото не се изискваше легализация на документите, но там в другия закон много просто и ясно с ПЗР на този е разписано, какво се представя за да се впише съответния строител като временно или еднократно предоставящ услугата в регистъра на камарата на строителите. Това, което преди с колегите от другите две камари сме коментирали е, че вместо да има една такава обща препратка към Закона за признаване на професионалните квалификации, която да ги кара в практиката да гадаят и да съчетават приложно поле на Закона за камарата на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране, част втора от Закона за признаване на професионалните квалификации и целия този закон за дейностите по предоставяне услуги каквато е всъщност редакцията на чл. 14а, който се предлага, би било по-целесъобразно в един да речем пак чл. 14а, по аналогия с подхода, който се използва като правна техника в закона за камарата на строителите да се разпише в една, две, три, колкото е необходимо алинеи, какво предоставя лицето архитект или инженер, какво предоставя лицето в двете камари за да бъде вписан за еднократно или временно предоставяне на услугата. Това би изяснило проблема в практиката за да не се получават такива тълкувания. С предишните ръководства на камарите сме стигали до някакъв взаимен консенсус, как да се прилагат нещата в практиката. Колежките се прави, че няма нужда да се отбелязва че компетентен орган, който да определи времевия отрязък са двете камари, защото те са определени като компетентен орган в съответната област в самия закон за признаване на професионалните квалификации.
Мисля, че по този начин нещата ще се изяснят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: – благодаря г-н Тодоров.
Колеги, имате думата.
Ако няма други желаещи за изказване, аз бих ви предложил такъв подход – да подкрепим законопроекта на първо четене, да изкоментираме с колегите от камарата на архитектите и камарата на инженерите и г-н Тодоров и ако то е добро за Вас, да разпишем конкретни текстове, които ние да внесем между първо и второ четене като предложение и да направим по аналогия, както технологично са го направили колегите от Камарата на строителите, ако това е удовлетворително за вас.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: - нещата обаче не са толкова прости, както с Камарата на строителите, защото при архитектите и инженерите има и признаване на професионална квалификация. Нещо, което го няма при строителите и всъщност точно затова реферираме и към Закона за признаване на професионалните квалификации. Там вече има разписан някакъв ред и в Закона за камарата на архитектите има разписан някакъв ред и ние ще бъдем принудени да прибегнем до промяна на 3 закона и то до по-съществени изменения и в трите закона – и в услугите и в признаване на професионалните квалификации и в Камара на архитектите, което всъщност ще усложни нещата.
Какво сме направили ние по отношение на Камарата на строителите. Те си разработиха указания за вписване в регистъра за временно предоставяне на услуги и тези указания ги вкарваме в закона, но за камарата на архитектите може те да си разработят такива указания, как да се извършва вписването без да ги вкарваме в закона, защото иначе трябва да се прибегне до големи изменения. Поне аз така считам.
Инж. КИНАРЕВ: - аз мисля, че така както е представен закона, ако само се цитира чл. 20, който е съдържание на глава втора и който е водещ на глава втора – това ни е достатъчно, защото чл.20, говоря за Закона за признаване на професионалните квалификации, тъй като член 20 изрично изброява документите, които придружават декларацията за първо появяване на територията на България. Това ми се струва, че не е толкова тежък проблем и ако наистина приемем аргументите на колежката, че цитирането на раздел втори и чл. 20 това ни задоволява, това е постигнат консенсус при миналите разглеждания. Единственото нещо, до сега в камарата на инженерите сме приемали за еднократна услуга един обект. Т.е. документите издадени на проектантите за Дунав мост 2, макар, че той се строи 6 години, той се счита за еднократно предоставяне на услуга. Независимо дали обекта се проектира година, две, пет, или шест, връзваме се с обекта защото той е елемент на обществената поръчка, защото след това се издава виза за проектиране и след това разрешение за строеж. Ако приемем че това е нещото, не виждам какво трябва да слагаме още към временните мерки.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: – ще ви помоля за следното. Дайте писмени предложения, ще ги съгласуваме с колегите и ако трябва допълнителни предложения ще ги направим за второ четене на законопроекта, но с общото разбиране да не усложняваме нещата, защото смисъла на транспонирането на директивата е точно тази, да не усложняваме нещата, а да бъдат по-достъпни за всички.
Ако няма други изказвания колеги, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-2, внесен от Министерски съвет.
Който е „за“ моля да гласува: „за“ – 12.
Благодаря Ви колеги, законопроекта се приема единодушно.
Преминаваме към обсъждане на точка три.
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 354-01-26, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
Тъй като няма кой да го представи, аз ще предложа на Вашето внимание мотивите за внасянето на този законопроект.
Уважаеми колеги, само за това да влезем във философията на този законопроект – това е един текст получил популярност в обществото – данък колиба. Тук, благодарение на колегите от комисията ще ви припомня, че през годините този казус касае чл. 10, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси е претърпял следните промени:
През 2005 г. е действало правилото, че не се облагат с данъци недвижими имоти с данъчна оценка до 1400 лв.
След това, през 2006 г. този праг нараства до 1680 лв., от 1 януари 2009 г. той нарасна на 2520 лв., след което от 1 януари 2010 г. отново се връща на 1680 лв. данъчна оценка, след което от 1 януари 2011 г. е премахнат този праг и по същество се облагат с данъчни оценки без такъв праг.
Предложението на колегата Михаил Миков и група народни представители е в чл. 10 да се въведе отново ал. 4, която да въведе праг, че не се облагат недвижими имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
Ние успяхме да влезем в контакт с Националното сдружение на общините в Република България, предвид и на конституиране на комисията днес. Те нямаха възможност за участие, но ни информираха, че правят една оценка, която ще бъде готова в края на следващата седмица и ще я представят, но предварителните данни е, че данъка, който се събира по смисъла на тази отменена ал. 4 е съпоставим и дори е по-малък от разходите за неговото администриране, така че аз подлагам на дискусия това предложение на нашите колеги.
Тук има колеги, кметове, които могат да изкажат мнения.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: - аз искам да попитам на каква база е изчислявано, тази промяна през годините – явно се е определяла тази оценка, за да се качва. Дали е някакъв размер, приет няколко пъти, защото в момента го изчислихме и това е 7 пъти над минималната към 240 лв. дали това е базата или друг начин на изчисляване на данъчната оценка. Винаги възниква въпросът как се определя тази цифра – защо да не е 1690 или пък 2000 лв., защото всички, които се приближават към тази оценка питат – добре, как го изчислихте точно на 1680 – трябва да има някакво обяснение. Защото , аз лично не знам как е била определяна през годините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: – аз лично не бих могъл да кажа на каква база е определяна тази оценка, но специално коментара от Националното сдружение на общините е вследствие увеличаване на данъчните оценки през последните години броя на имотите, които попадат под тази граница е минимален, така че няма да се окаже съществено негативно влияние върху приходите на общинските бюджети, нещо, което всички трябва да имаме предвид.
АХМЕД БАШЕВ: – честно казано като ръководител на администрацията която водех аз бях категорично против да се облагат с данък. Ние имаме в нашия район две села, които са паметници на културата1 в които къщите са строени само от дърво и камък. Водят се паянтови, така ги декларират, но това са къщи на богати хора, които са реставрирани и стават страхотни къщи за гости и те всъщност не плащат никакви данъци и тук отново ще възникне проблема – тези хора отново няма да плащат нищо. Декларирайки паянтова къща. Сигурно това са единични случаи, но.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: - добре, но нали когато се правят такива ремонти са дограми, луксозни ремонти …
Ахмед Башев – те са уж с козметични ремонти, те вътре пак са с гредоред
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: – те ако правят оценката на база само на документи и без оглед…
АХМЕД БАШЕВ: - това е проблема – администрацията нямат капацитет да ходят във всяка къща да проверяват , от там идва проблема. Пак казвам може да са единични случаи и ние не можем да обхванем при този данък колиби.
ДОРА ЯНКОВА: - ние ще подкрепим законопроекта защото има преди всичко политическа символика към по-бедните хора и групи, но реално хората свикнаха с плащането на този данък. Не е вярно това, че тъй като когато си получи за плащане на такса смет, данък сгради той получава разчетените данъци. Една голяма част паралелно с данъчната оценка, то е с категорията на селището и една голяма част от селата отиват на нулев данък. При нас, заедно с експертите от данъчна политик,а вземаме случая, както в село Стойките попадаше в категорията под 1680 там реално е селището, което е най-близко до Пампорово, богати хора, които са си построили къщи и се ползват от привилегията да са близо до селото и реално на базата на тази данъчна оценка попадаха без да си плащат данъци. Сега символиката, която до тук имаше аз мисля, че в експертността, когато се е тръгвало да се внася това предложение се търси по-скоро политически знак, но определени общини ще бъдат лишени от не малко приходи. Особено тези общини, които имат категория селище, мисля, че бяха девета, десета категория, там има един класификатор, но в крайна сметка, този експертен наш доклад няма как да влезе в парламента имайки предвид вносителите на законопроекта – председателя на събранието, бюджетна комисия, един знак към политическото измерение на представените партии и групи като философия и политика в парламента.
Казвам го по този начин с уважение към председателя и към експертите. Реално ще подкрепим законопроекта, но паралелно с това истината е съвсем друга.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: – аз си мисля, не може ли да въведем режим при освобождаването да се декларира имота и тогава да се оцени реално дали попада в тази категория и луксозните къщи и ремонти да бъдат изключени.
НИКОЛАЙ СТОЙКОВ: – аз ще си позволя да се съглася с Дора за крайния резултат от този проект за закон, защото ако 1500 лв. е оценката за имот при 2 промила - това са 3 лв. Сто къщи да освободим това са триста лева.
АХМЕД БАШЕВ: – ние също ще подкрепим този проект г-жо Янкова, безспорно, защото той има други измерения в обществото. В това няма съмнение. Не ме разбирайте, че няма да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - колеги, аз имам такова предложение към вас. Да подкрепим законопроекта на първо четене, като едновременно с това с НСОРБ и М-во на финансите да поискаме един анализ де факто за всички данъци, които ще ни дадат поглед за всички данъци и под този праг и в териториален план и в общ план като суми и да можем в бъдещата си работа, която ще имаме по данъчните закони да имаме предвид по-добра информация.
Така, че ако не възразявате с тази информация подлагам на гласуване законопроекта.
Който е съгласен, моля да гласува: „за“ – 12“, благодаря Ви приема се единодушно.
И по следващата точка, организационни въпроси, свързани с работата и дейността на комисията, те са разписани във Вътрешните ни правила, но ако имате въпроси заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: - предлагам г-н председател1 екипа на комисията да ни подготви на министерство на регионалното развитие на АПИ, н-к кабинет, парламентарни секретари една справка за да имаме възможност да работим с тях по оперативно Във връзка с вътрешните правила имам едно предложение, което съм убедена, че вие го имате предвид с бъдещата дейност на комисията за да можем да навлезем, тук по-голяма част сме нови в комисията, да направим поредица от изслушвания. В дневния ред, когато пишете групи политики – за това, как върви Оперативна програма „Регионално развитие“ да дойде тук да ни информира ръководителя на АПИ, състоянието на пътната мрежа. Паралелно с това една работна среща да се предвиди може би след заседание на комисията 1 час да се отдели за среща с браншовите организации. Вие ще структурирате дейността на комисията и паралелно със законопроектите да дадем много знаци към партньорите, където ще регулираме обществените отношения, да знаят че ние сме отворени за тях. Аз съм убедена че вие сте носител на такива качества и компетенции и желание за работа, да го направим по този начин.
АХМЕД БАШЕВ: – още нещо г-н председател.
Според мен съществува един вакуум между министерство на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране. Вие добре познавате структурата на министерството, но в момента не е ясно кой с какво ще се занимава. Да знаем към кого какви въпроси да отправяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: – предложението на г-жа Янкова е състоятелно – за изслушване, може би и специални отделни срещи с браншовите организации да, непременно ще има такива.
По отношение на двете министерства днес в 16,30 имаме последна среща в МС. Философията е следната около която до сега сме се обединили. Тъй като най-големият вакуум е, тъй като това е най-голямото предизвикателство пред нас е това, че държавата трябва да реши въпроса с устройствената основа, а не всеки инвеститор да отива и да решава съответния инвестиционен проект, доказвайки пред община или държава какво може да се направи на определена територия, основната задача на новото министерство е разширяване на териториалния обхват и наличието на кадастрални карти и кадастрален регистър като първа задача.
Втората задава е подпомагане, финансиране и координиране на цялостния процес на изработване на общите устройствени планове на общините. Това са две много важни задачи огромни по своя характер и ефект и от тази гледна точка от общите устройствени планове извеждане на така да ги наречем банка от проекти, които да се разработят в фаза инвестиционно проучване и идеен проект извън тези, които различните управляващи органи в момента на АПИ Национална компания железопътна инфраструктура, общините по интегрираните планове за развитие работят. Горе - долу това е концепцията и философията. Дори ще внесем изменения в осемдесет и няколко закона, те са готови, за да могат двете министерства да влязат в пълните си функции.
Тава е, което мога да ви кажа сега.
Имате ли други въпроси? – Доколкото виждам няма.
С това приключихме днешното заседание.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Димчо Михалевски