Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите № 354-01-41, внесен от Димчо Михалевски, Джевдет Чакъров и Страхил Ангелов.

---

Стенографски запис!




П Р О Т О К О Л

№ 5






Заседанието на Комисията започна в 11.00. часа и бе открито и ръководено от г-н Димчо Михалевски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *

ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Добър ден, благодаря на колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, които работиха по текстовете. Внасям ги от името на народните представители, за да спестим време. Причините са две. Първата е да рестартираме дейностите, които са приети още преди четири години от 40-ото Народно събрание по т.нар. реформа във ВиК сектора.
Втората е още по-належаща, че след посещението миналата седмица в Брюксел на двамата министри – на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите и при ясно заявената позиция от Европейската комисия, че оттук нататък при изпълнението на проекти във ВиК сектора по приоритетна Ос 1 на Програмата за околна среда няма да бъдат признавани за допустими разходите за ДДС трябва да предприемем съответните незабавни действия.
Проектът за решение предвижда основно технологията и срокове за прехвърляне на собствеността, която в момента се намира основно в активите на ВиК операторите и по същество представляват корпоративна собственост, както разбира се и регистрацията и издаването на актовете на цялата друга собственост, която е извън тези активи.
Предписали сме изключително стегнати срокове, в рамките на два месеца трябва да бъдат направени всички списъци и да се предостави на министъра на регионалното развитие и благоустройство, което в последващите три месеца максимум трябва да извърши съответните действия по окончателната регистрация. Да се изчака едномесечен срок за становище от общините и държавата и общо взето да се предостави цялата собственост за управление на териториалните асоциации по ВиК, които да ги предоставят за стопанисване, експлоатация и поддръжка на ВиК операторите.
Разбира се има няколко текста, които облекчават досегашните текстове. Изменение в § 1 – до сега Министерският съвет трябваше да взима изрични решения, облекчили сме този режим, за да не товарим всеки път Министерският съвет. В § 2 са въведени някои счетоводни правила, за да декапитализираме напълно ВиК операторите при изваждане на активите, като се съхранява неприкосновен т.нар. основен капитал.
Друго, което искам да отбележа, в момента Министерство на регионалното развитие и благоустройството са в интензивни разговори с Министерство на финансите и между първо и второ четене ще внесем две кратки допълнения. Едното касае легална дефиниция какво представлява предоставяне за стопанисване и експлоатация на активите от общините и държавата на ВиК операторите през асоциациите, за да няма колизия с други текстове в Закона за водите.
Второто важно нещо е, че в момента се преговаря да се задейства процедура, при която при самото стартиране след приемането на закона, на процедурата за прехвърляне собствеността, която все пак ще трае няколко месеца да се разреши правото на общините незабавно да предявят правото за ползване на данъчен кредит – нещо и заради което го правим.
В последния параграф на изменения правим едно изменение на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Знаете, че до края на тази година изтичат т.нар. петгодишни бизнес планове на ВиК операторите. Във връзка с извършващи действия, които ще направим за прехвърляне на собствеността и въвеждането на нови активи, които се изграждат по ОПОС с регулатора това нещо е стиковано. Да се удължи регулирания период с две години – до края на 2015 година и се прави едно изменение, че срокът, в който те трябва да подадат новите бизнес планове за следващия регулаторен период от една година преди изтичането на настоящия регулаторен период, го съкращаваме на шест месеца. Това е стиковано н ВиК операторите, с регулатора, така че да не се създаде някакви проблеми и колизии при изготвянето на новите бизнес планове.
В общи линии това са измененията. Ние продължаваме една история, която беше добре структурирана и завършена в рамките на 40-ото Народно събрание. За съжаление позагубихме доста време, но в крайна сметка сега трябва с много усилия да я завършим.
Благодаря. Имате думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Имам един въпрос, който е свързан с начисляването на амортизационни начисления от страна на операторите върху активите, които им са предадени за стопанисване и управление. Тези амортизационни отчисления ще бъдат основата за нови инвестиции и ново строителство в системата на ВиК и въпросът ми е чия собственост ще бъдат новите основни средства, получени от тези инвестиции?
На пръв поглед счетоводен въпрос, но доколкото си спомням духът на закона е операторите да се конкурират за получаване на тази поръчка да си оператор на ВиК система. Може да се получи в един момент така че ако те останат собственик на дружеството оператор, друг оператор в процес на времето поеме експлоатацията на ВиК системата да се получи колизия с това.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Бих искал да направя един кратък коментар по цялата схема, с което вероятно ще отговоря на въпроса. Собствеността ще бъде изцяло публична, в нито един момент собствеността няма да бъде корпоративна собственост. Тук има интересен момент, който е заложен в този законопроект. Това, което всъщност ще се случи е, че на операторите ще бъде предоставено правото на ползване на тези активи и това право на ползване е вид дълготраен актив, който ще бъде амортизиран. Така че тези амортизационни отчисления ще се правят на базата на правото на ползване, което е равно по стойност на стойността на самите активи.
По този начин решаваме всички въпроси, които са свързани с начина, по който се амортизира една публична общинска собственост или публична държавна, а тя не се амортизира. От друга страна операторите трябва да инвестират в мрежата и затова всъщност с този счетоводен трик – прехвърляне на правото, решаваме и въпроса с инвестициите на операторите и въпроса с неамортизирането на публичните активи. И това е отговорът на въпроса Ви в момента.
По-голяма част от активите са в баланса на дружеството и те инвестирайки, начислявайки амортизационни начисления стойността на тези активи се увеличава, които са в техния баланс. От друга страна има едни активи, които са изградени по ИСПА програма или по оперативно-планов план са правени и бюджета на общините, които са публична общинска собственост или държавна и върху тях в момента за съжаление операторите не могат да начисляват активи, което е проблем, защото след 20-30 години, когато тези съоръжения рухнат те няма да са готови да ги подменят, няма да имат възможност да го направят.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: В § 2, т. 2, който сме предложили сега е записано, че амортизационните отчисления, които ще се отчислят от ВиК операторите на база на предоставените им активи ще бъдат реинвестирани в проекти, които са част от инвестиционната програма, която пък е част от бизнес плана на ВиК оператора, която се прави от асоциацията. Това е една от основните роли на органа по политиката на ВиК сектора и асоциациите. Там трябва да се подредят по правилен начин интереса на общините и на държавата на съответната територия и ще реинвестират. По силата на законодателството всеки нов новоизграден обект, съоръжения от ВиК системите ще бъде класифициран съответно като публична държавна или публична общинска собственост в зависимост от неговите характеристики, които ние не променяме спрямо приетия през 2009 година закон от 40-ото Народно събрание. Тоест, не правим промени.
В този смисъл е ясен пътят – асоциациите ще определят политиката, инвестиционни програми, бизнес планове, амортизационните отчисления се насочват по тези инвестиционни програми, приети от общините и държавата заедно. Никой от тях поотделно не може да вземе решение в тази посока.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Независимо от това, че получих двата отговора инвестиционният процес на едно търговско дружество, каквото е оператора не е само на базата на наличните средства в амортизационните отчисления. Тези потоци на инвестиция ще се смесят заедно с други собствени или заемни средства. И затова си струва дали в законов или в подзаконов акт да се урегулират тези отношения, защото ще доведат до колизия между собственика на основните средства община или държава и оператора. В момента, в който се смесят паричните потоци след това много сложно ще стане. И особено ако е на инфраструктура, която е трайна подземна или друга трайна присъща за публична собственост става сложно. Затова моята препоръка в тази посока, на пръв поглед счетоводен проблем е да се помисли, за да няма тези колизии.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз мисля, че текстовете на закона, които действат са много ясни, че асоциациите определят инвестиционната програма на оператора и там посочват и възможните източници на финансиране – европейски средства, заемни средства, национален бюджет, амортизационни отчисления. Ако почнем да предписваме тук съвсем ще се набъркаме в работата на асоциациите. Смисълът на създаването на асоциациите беше държавата да отстъпи значимо поле на общините без да изтървава контрола.
Ако искате още един дублиращ текст можем да запишем, но той ще дублира текстовете – асоциациите определят политиката, инвестиционните планове. Това са всъщност инвестиционните планове – да посочат откъде, какво, кога, кой. Ако почнем ние законодателно да им правим разделение, според мен ще се намесим. Мисля, че текстът е ясен.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Мисля че ви разбрах. Въпросът Ви е, че на практика ще се смесят някои инвестиционни потока – едните, които са на база на амортизациите на тези съоръжения и другите на някакви други бази. Но всъщност такова деление няма. Това е повод за набиране на средства на инвестиции. Всички тези инвестиции минават през регулатор, те или са регулаторно одобрени или не и операторът сам по себе си по смисъл на икономическата логика на съществуването си и няма логика да прави отделни инвестиции, той губи от това. Общата логика е, че колкото по-минимални са инвестициите, толкова е по-добре за тези компании. Затова има регулатор, асоциации. Така че такова смесване няма. Подобен е моделът в София. В София има една компания, която не е собственик на активите. Като смисъл на икономическите обекти е сходно.
Искам да кажа, че има оператор, който не е собственик на активите и има община, която налага политиките. Такова смесване няма, има данъчно и регулаторно тълкуване и те не се бият помежду си и процесът работи. Вероятно отговорът на въпроса Ви се крие примерно в Закона за данъчно облагане или в Закона за водите, но няма такава опасност.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Георгиев, ще Ви припомня, че през 2007-2008 година, когато водихме разговори за реформата във ВиК сектора с Европейската комисия те дадоха много ясно послание, което е икономически логично. Те казаха, че ни предоставят безвъзмездни средства от 2,5 милиарда лева да си направим пречиствателни станции за отпадъчни води, да бъдем така добри да въведем нормална икономическа логика на амортизиране на тези активи, за да натрупаме необходимите средства и когато те се амортизират да не се обръщаме отново към тях. В този смисъл нищо не пречи асоциациите да изготвят правила, с които да задължат оператора да натрупва примерно тези амортизационни отчисления в специален ред, фонд, както искат и да отчитат как използват тези средства за поддръжката, експлоатацията и възобновяването на тези активи, които вече са изградени и откъдето идват амортизациите. Но това е работа на асоциациите, аз предлагам да не им се бъркаме. Ние сме ги задължили, те знаят правилата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: В посока на този начин на мислене това, което искате, господин Георгиев, да разделим всички постъпления в инвестициите и да не ги събираме, то тогава няма как да се направи определена инвестиция в по-голям размер. Доколкото разбирам, ако това, което обяснява господин Михалевски, ако отделим амортизациите отделно и ги отчитаме отделно си отчитаме и след това къде сме ги инвестирали, ние по същият начин трябва да се отчитаме и за другите постъпления, дали са от европейски средства или заеми от банките.
Така че ако сме тръгнали по тази философия, по този път, да дадем възможност на асоциациите да управляват и да регулират и да инвестират и да подобряват ВиК сектора, да им дадем възможността, както всички други инвеститори да си разполагат със средствата, които влизат в общия портфейл. Нали за това става въпрос?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Моят въпрос беше чия е собствеността на новопридобитите след инвестицията активи? Те са публична първоначално, ето сега давайки ги са публична. След това дружеството започва инвестиционният процес и на базата на амортизационни отчисления, на базата на собствена печалба, на базата на европейски средства и там вече се придобиват нови активи.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: И те се класифицират по силата на закона, като публична държавна…
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: И би следвало по някакъв начин да стане ясно, че всички нови инвестиции в тази инфраструктура остават публична.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Има го в закона от 2009 година. Това не го променяме, те си остават.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Щом това е записано значи няма никакъв проблем.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз това разбрах от отговора на заместник-министърът, че собствеността така, както е и в момента остава публична и впоследствие инвестиционните процеси, от придобитите инвестиции – канализация, пречиствателна, всичко остава пак публична, а не отива като някаква частна собственост.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Операторите ще придобиват активи, но това ще са компютри, мобилни телефони, автомобили и за това става дума. Иначе цялата инфраструктура, която има публичен характер, с която се предоставя услугата е твърдо публична.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Бих препоръчал да потърсим становище от Министерство на финансите, тъй като по Закона за счетоводството амортизационни отчисления могат да правят само върху собственост. Аналогичен случай има в средствата, които се амортизират при изграждането на депа за отпадъци по Оперативна програма „Околна среда“. Това наложи невъзможността да се отчислява от оператора амортизационни отчисления. Наложи да се запише в Закона за управление на отпадъците и чл. 71ж. След това, когато тава дума за амортизиране на активите какво става с активите, които са излезли от амортизация, защото са на по 60 години примерно, изтекъл амортизационен срок.
По принцип остава и въпроса с тези активи, които са местни водоизточници. Решен е въпроса, когато са актувани като общински, но става въпрос за тези, които не са актувани към момента и така или иначе тяхната поддръжка ще бъде източник на разходи занапред.
По отношение на ал. 10 на § 1 от преходните и заключителни разпоредби мисля, че логично това, което се казва за нововъведените активи, но там, където има разминаване между асоциацията и оператора, визирам общинските ВиК дружества като Свищов, Димитровград, Севлиево и т.н., там ще има проблем при управлението на собствеността им, записано е, че тя ще бъде в разпореждане на управлението на асоциацията по ВиК, а в същото време операторът ще бъде друго дружество, друг оператор, не този, който е изграден към момента.
Има нещо, което ме смущава в § 4 на заключителните разпоредби. Въвеждаме текстове, които едва ли не подканват операторите да вдигат цените на водата. Мисля за наложително да се потърси становището на Национално сдружение на общините в Република България.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Национално сдружение на общините в Република България сме ги информирали, те ще ни дадат становище в спешен порядък.
Не мисля, че допълването на бизнес плановете означава, че се вдига цената. Просто те трябва да ги разширят, за да може да покрият удължения със закон регулаторен период. Това в никакъв случай не означава това.
Ще дам думата и на господин Симидчиев, но аз мисля, че двата варианта на общинските ВиК и на областните ВиК те съхраняват и тук няма колизия, ние просто добавяме текстове, които трябва да изяснят взаимоотношенията там, където има асоциации по ВиК. Там, където са общински мисля, че промени никакви не налагаме и си действаме по реда, който е приет от юни месец 2009 година. Тук просто се налага това уточнение. Така че от тази гледна точка няма драма.
По отношение на активите с местно значение, които не са актувани, това е една от целите – да може да актуват всички съоръжения и системи, защото има значително количество – около 10%, които са при общините, изградени през последните вече почти 15 години след 1998 година и трябва да бъдат актувани. И това вече е работа, която заедно местните и държавните органи трябва да свършат.
ДОРА ЯНКОВА: По принцип е добре да се тръгне към изпълнението на закона с много ясната отговорност много сериозно да се ангажира и са наша помощ министерството, защото била съм свидетел на формално заседание – структуриран оператор, с кмета на Рудозем внасяме да се одобри, че ще кандидатстваме по Оперативна програма „Околна среда“ и оттам възникват много тежки дискусии от другите кметове – това колко ще оскъпи водата, това в перспектива какво ще се случи. И по принцип, тъй като Министерство на околната среда и водите вкараха мнение на оператора като препоръка и след решение на общинския съвет ни предстоят много тежки дискусии и много сериозна отговорност, защото тук по същество държавата в лицето на областните управители и министъра чрез ВиК-ата ще ръководят този целият процес. Отговорността по водния сектор по изпълнението на водните проекти ще отиде в местната власт. И ако в този процес няма добронамереност има много тънкости, с които тепърва ще се сблъскаме и ни предстоят едни неща, в които много сериозно трябва да се натопи министърът, заместник-министърът и областните управители в този процес.
Взех думата относно това, огромни активи, изграждани с доброволен труд на гражданите поради нежелание на ВиК да се занимават с този въпрос си стоят висящи неактувани, в това число от общините. Има извори, има села, където не се плаща вода. Този процес и този въпрос трябва да се прибере. И тук не е проблема на общините, ВиК-ата казват – оправяйте се. И в този смисъл пак казвам от по-минало време, сега не съм в течение, сдружението ще каже, има и сериозни процеси, в които ние трябва да проведем един разговор, може би заместник-министърът незабавно да обиколи всички териториални общности, където ще има оператор.
Ако минат на териториален принцип, в момента да речем по области с областните управители да издискутират тази тема, да видят силните и слабите страни. Да, законът трябва да върви, но има много подводни камъни, които след това ще се появят, по които ние ще правим регулация. Ако може на едно-две места да минат срещите, в това число и с ваше участие, за да може докато отидем към второ четене бързо, да имаме възможност да реагираме.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Ще разделя спорното от безспорното. Че ще трябва законът да бъде коригиран, няма две мнения по тази тема. На следващо място това, което Дора отвори като врата – тя е много по-голяма от това, което ти каза, защото първо има изградени немалко системи от частни лица, които впоследствие никой не знае къде и как се водят, към кои активи ще бъда зачислени, имат ли право да ги изградят, нямат ли право, не искам да влизам в подробности. Особено в големите градове и в населените места около тях това е огромен проблем. Затова аз мисля, че разумни са две неща. Веднъж с участие на общините, втори път на председателите да се направи, защото не забравяйте, че общинските съвети са принципал, не са кметовете. Има много сериозен нюанс, защото има градове, където съветът и кметът в чудесни отношения, но има и където не могат да се гледат. Затова трябва двете асоциации, според мен да направят подобна дискусия.
Предложението на Дора според мен е много разумно. Предлагам да не бързаме, виждам, че много го искате обаче може след това да се окаже, че сме направили едно нещо, с което да имаме огромни проблеми, тъй като ако това се отрази върху цената на водата или пък се появят апетити за едно или второ действие към едно от големите ВиК-ата нямате представа каква реакция има по места. Мисля, че трябва да се бърза бавно по цялата тази тема и трябва да се направят наистина разговори и по места, не само тук да дойдат всички кметове и всички председатели, и едва тогава да пристъпим към вървене напред към закона. Че трябва да бъде изменен – няма две мнения по въпроса.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Първо, проблемът с частните ВиК съоръжения – изключително ясно определя законодателят от юни 2009 година. Има два възможни сценария, прилагат се. Това, че никой не ги прилага е друга тема. Трябва да се прилагат. Всичко това, което каза господин Гуцанов е направено мащабно през 2008 година, сега в момента имаме нови кметове, на които трябва да им обясним. Но че не трябва да се бърза, тук ще възразя. В момента имайте предвид, че всички проекти са със „стоп“, така че бързането е изключително важно, ние нищо не променяме, но тук е много важно да привлечем кметовете да обясним защо го правим, защото смисълът на всички действия е да имаме контрол върху нарастването на цената, затова се прави, за да не изпаднем съвсем скоро в ситуацията, в която изпаднахме с цената на тока.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Няма разминаване по този въпрос. Въпросът е да се бърза бавно.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Нищо не променяме съществено, уточняваме правилата, за да стартира процесът. Нищо от философията не променяме.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: По принцип промените се налагат с оглед реализация на немалко на брой проекти във водния сектор. Моето предложение, колеги, аз днес тук присъствам, не съм член на тази комисия, но съм съвносител на тези промени в Закона за водите да подкрепим на първо четене и между първо и второ четене да продължим нашата дискусия. Но имайте предвид, че промените наистина са необходими в спешен порядък. За добро или за лошо – стигнали сме до тук. Проблемът с ДДС е огромен, става дума за една сума, която нашата родина и нейният бюджет трудно ще понесе.
Предлагам да го подкрепим на първо четене.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Предлагам ви да се ориентираме към гласуване.
РЕПЛИКИ: Нямаме разминаване, да го подкрепим.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Подлагам на гласуване на първо четене предложения ЗИД на Закона за водите. Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма. Приема се единодушно.
Благодаря ви, колеги! Закривам днешното заседание на комисията.

(Заседанието завърши в 11.40 часа.)




СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ

К. Петрова /Димчо Михалевски/