Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
12/09/2013
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-46, внесен от Лиляна Павлова и група народни представители;
- законопроект за изменение и допълнение на кадастъра и имотния регистър, № 354-01-53, внесен от Христо Калоянов, Гинче Караминева и Дончо Баксанов.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България-Транзитни пътища V“), № 302-02-9, внесен от Министерски съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 7
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - Добър ден на всички колеги.
Имаме необходимият кворум и можем да започнем нашата работа по предварително обявеният дневен ред, като преди това приветствам новоприсъединилите се колеги от политическа партия ГЕРБ и надявам се съвместно да можем да изпълним функциите, които са важни за нас през следващите месеци и години.
Ще предложа едно малко изменение на дневния ред, което съгласувахме с Министерство на финансите – първа точка да стане втора, и обратно, точка втора да стане първа.
Имаме получено писмо, внесено от колегите Христо Калоянов Гинче Караминова и Дончо Баксанов, които оттеглят своя законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, така че този законопроект отпада от дневния ни ред за обсъждане.
Имате ли други предложения? – Няма.
Преди да започнем съществената работа нека Ви съобщя имената на присъстващите на днешното ни заседание:
1. Людмила Елкова – заместник-министър на финансите
2. Стефан Сотиров – н-к отдел в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“
3. Клементина Денева – главен секретар на министерство на регионалното развитие
4. Мария Пирянкова – Агенция по геодезия, картография и кадастър
5. арх. Весела Георгиева – заместник-председател на Камарата на архитектите в България
6. инж. Стефан Кинарев – Председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране
7. инж. Николай Главинчев – КИИП
Предлагам Ви да пристъпим към точка първа от дневния ред, а именно - Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България-Транзитни пътища V“), № 302-02-9, внесен от Министерски съвет.
Г-жо Елкова имате думата за представяне на законопроекта.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА – благодаря г-н председател.
Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка е подписан от българска страна от министъра на финансите на 26 юли 2013 година. Проектът „България – Транзитни пътища V“ програма за комплексно модернизиране на републиканската пътна мрежа обхваща пътни участъци с обща дължина
1535 км по направление на основните транспортни потоци на Републиканската пътна мрежа.
Финансовият договор между Република България и европейската инвестиционна банка.
Общата стойност на проекта е 705 млн.евро ;
Заема от Европейската инвестиционна банка е в размер на 380 млн. евро и съфинансирането от държавния бюджет е в размер на 325 млн. евро.
Какво е положението до момента – до този момент са преведени 7 транша от заемните средства. Остават за усвояване 212,5 млн. евро.
Срокът за изпращане за искане на усвояване на средствата от заема изтече на 31 август 2013 година. До сега успешно са завършени и въведени в експлоатация 7 лота с обща дължина 410 км, а 12 лота с обща дължина 840 км са в процес на изпълнение.
Неблагоприятното въздействие на глобалната финансова криза, която наложи спазване на стриктна бюджетна дисциплина доведе до невъзможност на реализация на проекта Транзитни пътища V в срок. В тази връзка е и подписаното изменение № 2 на Финансовия договор с което се удължава времевата рамка за превод на траншове с 3 години до 31 декември до 2016 година.
Всъщност това единственото изменение, което се прави с тази ратификация, което се предлага в условията на заема само времево се удължава с три години. Няма влияние на лихвените процент няма влияние на общия срок на договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: благодаря ви г-жо Елкова.
Колеги, имате думата.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – благодаря г-н председател, уважаеми колеги, г-жо заместник-министър.
Напълно подкрепяме предложението за ратификация на изменението на финансовия договор за Транзитни пътища. Тази необходимост се обуславяше именно от това, че в рамките на срока не бяха усвоени средствата това е тема, която беше обсъждана и през изминалата година, разбира се важно е удължаването. Ние категорично го подкрепяме и от тук нататък от бюджетна гледна точка, защото един от мотивите е лесното усвояване на бюджетния ресурс 56 % те не бяха усвоени през последните години поради липса на таван в лимита. Надявам се следващите години да се залагат малко по-големи лимити за да може да се извършат плащанията до 2016 година, в противен случай ще трябва ново удължаване на тези средства. Благодаря.
ДОРА ЯНКОВА – не знам към кого да задам въпроса от регионалното министерство.
Може би към г-жа Денева, тук е и бившия министър на регионалното развитие – само липсата на средства или липсата на напрегната инвестиционна програма по тези средства е въпроса да бъдат разсрочени, защото, ако ние сме нямали делови режим в строителството и ако ние удължаваме срока, това ли е въпроса.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА – в мотивите на законопроекта, с който вие разполагате ние много точно сме включили предвидените лотове за изпълнение във времеви обхват. За ваша информация само ще кажа, че до края на 2012 г. са завършени 7 лота с обща дължина 410 км, в процес на изпълнение са 12 лота, с обща дължина 840 км От началато на тази година до момента са приключени още 3 лота с обща дължина 121 км, за които предстои държавна - приемателна комисия и издаване на разрешение за ползване. Имате ги изрично посочени кои са лотовете. Вие разполагате с тази информация. До края на строителния сезон ще завършат още три лота с обща дължина 276 км. По-интересното е предвиденото за изпълнение през 2014г. това са лотовете 6,12,14,16,18 и 22А. освен това има още една категория лотове, за които предстои провеждане на процедури в края на 2013 г. и началото на 2014 г. и стартиране на СМР при финансова обезпеченост. Т.е. от чисто техническа гледна точка Агенция Пътна инфраструктура има готовност да усвои тези средства, ако имаме естествено и съфинансиране от страна на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – благодаря ви. Аз ще се опитам да допълня г-жо Янкова отговора на г-жа Денева.
Ситуацията е следната – това е един от най-големите заеми, който всъщност е договорен за пътната инфраструктура – той има изключителен размер, имаше проектна готовност, но поради забавянето за голямо съжаление, а то е главно паради недостатъчни кредитни лимити от страна на Агенция Пътна инфраструктура някъде около 100 и 110 млн. за двата заема от Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Инвестиционната банка приключи и има само финални плащания. Аз помолих инж. Чайков, при сегашното удължаване на срока на заема по колко лимита трябва да има за следващите три години, за да може да няма следващо изменение след 31 декември 2016 година. Преди малко казах какво е числото – 110 млн. за годините за 2014 трябва да са 254 млн., за 2015 г. са 258, и за 2016г. са 259 млн.. Аз подозирам, че в момента такива средства не са заложени и затова разбира се, ние ще подкрепим сегашното изменение защото то трябва да се удължи, но трябва да направим много сериозен разговор с правителството, именно по тази позиция защото има един друг негатив. Колкото повече се бави изпълнението, толкова по-неефективно става качеството на влаганите средства. Качеството на пътищата се променя и се оскъпяват ремонтите. Още повече ,че това остава за момента единствения значим ресурс за републиканската пътна мрежа извън автомагистралните участъци защото и ресурсите по регионалната програма ще бъдат намалени с досегашните, с които до сега разполагахме. Така, че това са едни важни ресурси и не бива да си затваряме очите. Така че аз ви предлагам да подкрепим ратифицирането с условието, че този разговор трябва да го проведем и то буквално в следващите дни на седмицата.
ДОРА ЯНКОВА – комисията пред парламента ще направи това предложение, предлагам АПИ да ни даде поименен списък на пътищата, които се изпълняват на ресурса, на досега изпълнените на тези, които са изпълнени, тези които ще се изпълняват с какъв лимит и с какви прогнозни срокове. Ние трябва да имаме публичност. Това да го знае и народното събрание и когато законопроекта влезе в зала това да бъде надлежно описано. В противен случай аз не се ангажирам да гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - разбира се.
Подлагам на гласуване законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България-Транзитни пътища V“), № 302-02-9, внесен от Министерски съвет.
Който е съгласен, моля да гласува: „за“ – 18, против и въздържали се няма. Благодаря Ви законопроектът е приет.
Преминаваме към точка втора, а именно представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-46, внесен от Лиляна Павлова и група народни представители.
Г-жо Павлова имате думата.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА - благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, на вашето внимание сме представили проект за изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Държа да отбележа още в началото, че това не са някакви драстични опити за изменение. В предишното народно събрание тази комисия беше водеща и тези текстове бяха разглеждани, но след дълги дебати бяха приети консенсусно и подкрепени на всички останали комисии, но за съжаление поради чисто технически проблем липса на кворум в пленарна зала не можа този законопроект да мине това и отложи неговото приемане и разглеждане.
Именно за това аз се надявам и вярвам, че ние можем да стигнем до консенсус, защото създаването на кадастрална карта е важна тема, още повече, че имаме все пак цяло министерство създадено, чиито основен приоритет, както заяви и министъра е разработването и разширяването на кадастралната карта на страната.
Целта на този законопроект от една страна е възможността за предоставяне, на скици, схеми, удостоверения или извлечения от кадастралната карта, които да бъдат издавани от всяка една служба по геодезия и кадастър за цялата територия на страната вместо по нахождение, което ще даде възможност да не се налага хората да пътуват от София до други отдалечени места за да си извадят кадастрална карта или скица, това разбира се е и част от цялостната стратегия за електронно правителство. Тук втората му цел е безвъзмездното предоставяне на данни от кадастралната карта за нуждите на ведомство, общини, общинска администрация за изпълнение на правомощията, на които са определени със закон, регламентиране на възможност скиците и схемите, които се предоставят от нотариус при отдалечен достъп от информационната система също да имат сила на официален документ. Това също облекчава процеса и процедурата в значителна степен, както се регламентират и задълженията кадастралните карти за бъдат отразявани зоните върху поземлените имоти, които произтичат от сервитути или ограничени въз основа на други административни или нормативни актове. Също така целим премахване на дискриминационните изисквания спрямо граждани на ЕС и търговци на страни от ЕС да извършват дейности по кадастъра на територията на страната, както и ускоряване на процедурата по създаване на кадастрална карта в неурбанизираните територии въз основа на данните за възстановяване на собственост. И следващата възможност, която се дава с този законопроект е и юридически лица да финансират изработването на кадастрална карта и значителни по площ собствени територии вместо това да бъде извършвано за сметка на държавата. Имаше много за и против това предложение, но много често се е случвало поради липса на финансиране, ясно е, че държавата няма достатъчно финансиране и много инвеститори са били готови да инвестират, но законовата пречка не им даваше тази възможност да бъдат реализирани на практика, ето затова считаме, че тя е изключително важна.
Безспорно законопроекта може да бъде подобрен и усъвършенстван с усилията на новото министерство и колегите от Агенцията по кадастър, на които се радвам, че днес са тук, но не бяха във водещата комисия по инвестиционно проектиране, която с малко странни мотиви отхвърли законопроекта.
Аз се надявам, че сага тук има доста колеги от предишното народно събрание, тогава ние постигнахме консенсус този законопроект да бъде приет на първо гласуване, разбира се той винаги може да бъде подобрен между първо и второ четене, там където се счита, че могат да бъдат допълнително подобрени или усъвършенствани. Държа веднага да отбележа, двете притеснения едно от които беше финансиране, другото беше по отношение на това за чл. 17, а именно че само търговци по смисъла на Търговския закон могат да правят кадастрални карти, а не и физически лица, тази поправка не е лобистка държа да отбележа за да се толерират търговски лицата,тази предпоставка надявам се, че и колегите от кадастъра ще я подкрепят, по информацията, която включително и министър Данов потвърди над 80% от физическите лица не разполагат с лицензирани софтуери, с който да изработят тези карти, той е много скъп за поддържане, а тук говорим да се гарантират големи обществени поръчки и изработването на кадастрални карти. Ако е необходимо готови сме този чл. 17 да бъде допълнително прецизиране.
Още един текст който може би трябва да се прецизира за двете камари за инвестиционното проектиране и Камарата по геодезия. Да отпадне изискването за членство в двете камари. Това също е важна тема.
Не на последно място темата с финансирането отново между първо и второ четене можем да го обмислим, но тук ще ни трябва становището на министерство на финансите, затова да се върне ангажимента в закона – финансираното на кадастъра да стане когато от приходите от кадастралните карти се върнат 75% от средствата от министерство на финансите обратно в Агенцията по кадастър за да може тя да реинвестира в кадастрални карти. Съгласна съм, че това е изключително важна точка, която не беше факт през последните години, което осъзнавам и със сигурност бихме подкрепили едно такова предложение.
Остава отворена темата за обединяването на кадастъра и имотния регистър - една тема, която винаги е била по-скоро на политическо решение и със сигурност това остава една отворена тема за дебат, как по-най-добър начин да се случи, защото в крайна сметка кадастралната карта е само около 20% , не е ясно каква част от територията на страната , която е покрита и с имотни партиди, но със сигурност тези две системи трябва да си говорят за да има смисъл за гражданите, за бизнеса и за кадастъра да изпълнява функциите за които е създаден и за които принадлежи.
Това е съвсем накратко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - благодаря и аз.
Колеги, тъй като това все пак е специализиран закон, тук при нас има представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектирани и на Камарата на архитектите и тъй като все пак сте информирани, че в края на месец юли ние проведохме една среща в комисията, на която поканихме всички страни, да чуем тяхното мнение по повод на това, че при обсъждането на законопроекта при обсъждането му в миналото народно събрание първия проектен вариант който беше внесен от МС и втория от колеги от ГЕРБ и тогава имаше различни мнения и затова според мен чуването на мнението на експертите е най-важно, защото тук не е важно да изработим един документ, който да бъде наложен, а да се изработи полезен на гилдията ,която ще работи с него и продукта който ще дава. Затова аз бих ви помолил да изразите вашето мнение. Вие сте ни го предоставили в писмен вид, но накратко бихме чули вашата концепция.
Заповядайте.
СТЕФАН КИНАРЕВ – вносителите предлагат изменение и допълнение само в частта кадастър. Кадастърът като система се състои от кадастрална карта и имотен регистър. Те трябва да работят в единна система съгласно чл. 6. В последните години тази връзка е занемарена и е необходимо Агенцията по геодезия и кадастър и Агенцията по вписванията да установят трайна връзка. При липсата на тази връзка не може да се говори за съвременен кадастър отговарящ на съвременните европейски изисквания. Основната цел на кадастралната карта е да обслужва имотния регистър, а не обратно. По този начин ще се помогне на собствениците на имоти участващи в инвестиционния процес на държавата и общинските администрации да предоставят основното правило да се залагат и формират постъпленията от местни данъци и такси.
Второ да подпомогне контрола върху незаконното строителство.
Трето да гарантира на гражданите защита на собствеността и да сведе до минимум възможността за имотни измами.
Четвърто да подпомогне бизнеса при реализация на неговите инвестиционни намерения.
За съжаление до сега покритието на страната с кадастрални карти е около 20% и не е ясно каква част от територията на страната е покрита с имотни партиди.при разглеждане на предложените изменения се остава с впечатление, че наред с безспорните изменения плод от работата на закона се промъкват изцяло лобистки поправки. Някъде в предлаганите изменения не личи, какво е отношението на министерство на правосъдието по наше мнение без активната намеса на министерство на правосъдието и без ускоряване на работата по имотния регистър е невъзможно изграждането на работещ кадастър съгласно кадастър 2014, защото по приложените няколко програми ние до сега трябваше да сме приключили с кадастъра, а ние тепърва приемаме програма 2014 – 2016, където започваме да работим. Макар и малко нахално от моя страна аз считам, че това не е въпрос на технически изменения на закона. Това е въпрос на политическо решение и ние искаме официално да се обърнем към ръководителите на групите на ГЕРБ, БСП, ДПС и АТАКА в Народното събрание да отговарят е ли приоритет кадастъра на това Народно събрание - ще бъде ли той финансиран или ще остане както през последните 4 години – нула лева за развитие на кадастъра и за мен една демократична държава има две задължения - да се грижи за свободата на словото и личността и да защитава собствеността на гражданите. Кадастъра в това състояние не изпълнява функциите които би трябвало да са основни задължения на държавата.
Благодаря ви. И ако и тази година финансирането за кадастъра е нула – нека някой да поеме отговорност – не даваме пари, защото приоритетите ни са други.
Арх. ВЕСЕЛА ГЕОРГИЕВА – уважаеми г-н председател, уважаеми депутати.
Ще синтезирам накратко мнението на Камарата на архитектите в България.
Ние сме представили две писмени становища на вашето внимание в
комисиите, като на първото се бяхме съсредоточили върху конкретни бележки по промени, които намираме за неудачни и недобри в синхрона на целия нормативен документ, а във второто становище сме изразили нещо, което е едно принципно становище и което е важно за общата работа по тези нормативни документи, които са свързани с кадастъра и имотния регистър и с картографията и геодезията. Яз няма да повтарям нещата които бяха казани от инж. Кинарев. Ние напълно ги споделяме. Искам само да обърна внимание на още две неща. първото нещо това е необходимостта – в един съвсем обозрим срок да се направи анализ на данни за това, какви са били проблемите при за разработване на кадастрални карти и защо има места на които кадастралните карти са бързо приети и са влезли в съответни срокове в действие, т.е. са одобрени и защо има места, където тази дейност се забавя.
Второто нещо, което е много важно, когато работим по промени на този закон, нека да се предлагат изменения едновременно със Закони за картография и геодезия и най-вече да се съобразяват с европейските нормативни документи. Имам предвид нормативните документи свързани с географските информационни системи и с обмена на пространствени данни. Тъй като географските информационни системи обменят пространствени данни с един много мощен инструмент, който и в момента макар и недостатъчно развит и в бъдеще ще бъде инструмент за управление на икономиката на всяка една европейска страна. Струва ми се, че в сегашния вид тези документи не отразяват последния регламент от 2011 г. както и перспективите на един регламент, който също се занимава със синхронизацията на обмена на тези пространствени данни, който в момента е в процес на обсъждане и който вероятно сега аз не мога в какъв обозрим период това ще стане, но рано или късно ще влезе в европейския парламент и може би на нас ще ни се наложи да догонваме във времето тази липса на усъвремененост на документите.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - ще Ви отговоря първо за приоритета.
Да, България загуби много време заради това, че не продължихме изработването на кадастралната карта. Проведени са разговорите между финансовия министър и имаме твърдо обещание, че в рамките на следващите бюджетни години, не само за следващата минимум онази сума, която е възможна да бъде усвоена, а от страна на гилдиите при нашите срещи казаха, че могат да бъдат усвоени минимум 10 млн.лв. на година за разширяване на покритието от кадастрални карти ще бъде налице. Така, че дали е налице – да, приоритет е и не заради това, че на нас така ни харесва, а защото е необходимо за България.
Сега разбира се, паралелно с това трябва да решим с гилдията как да протече процеса за възстановяване на картата на възстановената собственост за да може да се използва там, където не са толкова тежки урбанизираните територии за да разширяваме по-бързо покритието и с необходимата точност и отстраняване на грешките да го решим. Така, че това ще бъде основна задача.
Сега ми позволете да си кажа и аз моето мнение.
Ние мислим, че е добре да изработим изцяло един нов ЗИД и затова предлагам на колегите от ГЕРБ, тъй като в предложенията които вие сте направили, те действително са изцяло тези, които бяха вкарани в предишното Народно събрание на втория законопроект. Но там има концептуални противоречия, които ние не можем да приемем, свързани с това, кой може да възлага изработване на кадастрални карти, за отнемане правоспособността на физическите лица, седем, осем неща, няма да ги изреждам, защото сме говорили за тях, но според мен имаме голяма степен на готовност и може би до края на седмицата ще имаме вариант, който да сложим на масата, и който преди да внесем в НС чрез депутати да го раздадем на всички народни представители, да видим до колко е целесъобразен, до колко може да бъде усъвършенстван и да се опитам заедно да направим това упражнение. Не мисля, че тук има нещо което би се класифицирало като напук да правим политически – напротив, смятам, че гилдията се нуждае от такава подкрепа. Затова, моето лично предложение в момента е да се въздържим от подкрепа на законопроекта, който колегите ни предлагат именно с тази цел – да се опитаме да изработим един нов ЗИД, който е базиран изцяло на становищата, които са ни дали професионалните и браншовите организации, които експертите смятат че ще бъдат полезни и ще подобрят работите.
Г-н Кинарев, има приоритет, има ресурси. Когато говорихме с финансовия министър аз му казах – ако има сравнение за влагане национални средства в най-голяма степен на ефект и възвръщаемост няма по-добра програма от програмата за разширение на покритието на кадастрални карти. Защото ефекта е незабавен в чисто фискално измерение. Но там трябва да помислим за в бъдеще след като се изработи как стои, защото пък тази голяма степен на възвръщаемост законодателя понякога, когато я прави идва и от размера на таксите, който сме дали за ползването на услугите. Само го фиксираме, засега не смятаме да предприемаме такива действия.
Това е нашето предложение, имаме голяма степен на готовност и мисля до края на следващата седмица ако можем да ви предложим конкретни текстове, които всички обаче да обсъдим и да станем съвместни вносители на един нов ЗИД от всички парламентарни групи, защото смятам, че това е един нов закон, който изисква широка подкрепа.
Имате думата колеги.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА – благодаря ви.
Уважаеми дами и господа народни представители.
Благодаря ви от името на Агенцията по геодезия, картография и кадастър че имам възможността за пореден път да изкажа мнението по законопроекта. Този законопроект в много голяма степен отразява една четиригодишна работа и на агенцията и въобще нашите виждания за това, как трябва да бъде променен закона. Истината обаче е, че промените действително са направи само в частта на кадастъра, а Закона за кадастъра и имотния регистър има съвсем други задачи. Да направим кадастрална карта и кадастрални регистри на територията на цялата страна, всеки имот да бъде еднозначно идентифициран и информацията, която е в кадастралната карта да бъде наистина гарант за собствеността. Да отразява вярно границите и собствеността. Това на този етап, каквото сме могли сме го изпълнили. Агенцията е направила кадастралните карти с възможностите, които е имала. Без предварителни партиди и без данните от имотния регистър никога кадастралната карта няма да представлява гаранта за собствеността който всички си представяме че трябва да има, защото крайния резултат от работата след закона трябва да бъде графиката на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на кадастралната карта информацията от имотния регистър. Кадастралния регистър на недвижимите имоти няма да отпадне. Той ще носи друга информация, която всъщност ще се яви помощна, а тази, която ще бъде за устройствено планиране и която ще бъде за сделките трябва да бъде съвместната информация на имотния регистър и на кадастралната карта. Текстовете, които са в законопроекта пак казвам ние много сме работили по тях, но от позиция на времето оценяваме като най-важните моменти, които трябва да бъдат запазени е отразяването на зоните на ограниченията защото това ще създаде да бъде приключена работата по Черноморското крайбрежие, ще се отвори законовата възможност да бъде изпълнен до край ангажимента на Агенция по този закон. Има им много нови текстове, които могат да бъдат подобрени. Дори вчерашното отпадане на предложението за законопроекта, касаеше отношението с общините, някой се опитва да ни помогне в административното обслужване. Явно Закона за кадастъра се нуждае от такива текстове, които да могат да регламентират отношенията между Агенцията и общините и изпълнението на задълженията им по ЗУТ. Ние направихме малко поправки, имам предвид изминалите два месеца, които са и по отношение на собствеността. След много проблеми, които се създадоха по Черноморското крайбрежие намерихме празноти, които са по отношение на данните в кадастралните регистри на недвижимите имоти и предложихме текстове, които да имат съпоставими документи, които да не пораждат траен акт, но да инициират някаква инициатива за доказване на истинската собственост защото това на определени територии се доказва. И в други случаи ние сме готови да работим с всички, които биха ни предложили текстове, които да подобрят нашия закон.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – г-н Михалевски, дами и господа. Със сигурност има какво да се подобри между първо и второ четене, това е безспорен факт. Това което казаха и колегите и от браншовите организации могат да дадат своите предложения. Това, което казахте Вие, разбира се то само по себе си звучи логично и сигурно бихме го подкрепили, ако само преди една седмица в Комисията по инвестиционно проектиране министъра, чийто ресор е точно кадастъра каза точно обратното, на това което казвате Вие. И сега може би в един момент ще се окаже, че ще бъдем с три или четири законопроекта, защото Вие сега казвате че вече сте готови с някакъв проект, който ще се внася от депутати, ние внесохме законопроекта като продължение на нашите усилия от управлението на нашия мандат, а пък министъра каза, че това му е приоритети че той също пише чисто нов законопроект. Вие как сте синхронизирали с министерството, тъй като той изяви желание че той ще си внася законопроект. Друг, различен очевидно от този който разгледахте
И в един момент ще се окаже прекалено много баби, хилаво бебе. Така, че ако имате предложения Ви предлагам да ги обсъдим между първо и второ четене и да подобрим този вариант. Със сигурност има много какво да се желае за имотния регистър. Можем да изменим законопроекта, освен ако не кажете нещо различно, но позицията на министерството беше коренно различна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - Вижте, нашето събиране с колегите от браншовите организации беше точно в периода през юли месец, когато се разгледаха и измененията в ЗУТ-а, с които се разделят функциите на министерствата именно тогава си позволихме като комисия да поканим всички браншови организации и трябва да ви кажа, че се чуха изключително сериозни мнения, изключително прагматични предложения и те не се различаваха от общата картина, която течеше и миналата година, когато обсъждахме и двата законопроекта, които почти са идентични. Аз смятам, че философията, която се предлага от всички организации е много по-стабилна и ясна и пак ви казвам, не приемайте нашето въздържание за подкрепа на вашия законопроект. То е само с единствената цел да направим нещо, което работи. Изцяло нов закон е доста тежка задача и всеки министър от изпълнителната власт има право да го прави но аз смятам че нашата основна задача като върховен законодателен орган така сме се уточнили че ще работим, а не в момента да направим нещо бързо, което ще бъде полезно най-малкото за възстановяване на правилата за финансиране на продължаващото разширяване покритие на кадастрални карти, още в 2014 г. разработването на един нов закон, аз винаги съм признавал че е доста дълго упражнение. Арх. Данов е в правото си да го прави. Ние сме имали два разговора с него по тази тематика и не бих искал да коментирам неговите амбиции. Според мен по-прагматично е да стъпим на мнението и на опита на браншовиците, де се опитаме ние като законодатели да формираме нещо работещо, затова моето предложение към Вас е подадена ръка и да го направим съвместно. Предлагаме текстове, обсъждаме ги заедно, постигаме някакво съгласие или несъгласие разбира се и след това го внасяме. Т.е. ние няма да внесем наш законопроект в кавички.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – благодаря г-н председател.
Дами и господа, моите спомени от последните месеци са, че внесения от колеги народни представители законопроект не беше съвсем консенсусно приет. Нещо повече, имаше възражения по него от колеги от ГЕРБ, специалистите в тази част и може би една от причините той да бъде внесен от народни представители, а не да си мине цялата съгласувателна процедура на изработения от Агенцията законопроект е, че не е имало много съгласие и в различните министерства. Аз лично съм търсил мнения и становища на регионални структури на камарите които почти единодушно с националните структури споделиха, че има поне 4-5, доста вредни текстове в този вариант на законопроекта, който тогава беше предложен и духа на тези промени определя духа на този законопроект и приемането му на първо четене означава, че ние сме съгласни с този дух, а той е неприемлив въобще. За съжаление ще използвам думата лобистки за някой от по-мощните фирми и няма как да бъде подкрепен, защото върви обяснявай после, че ние това не приемаме онова не приемаме. А в същото време съм съгласен, че има текстове които следва да се усъвременят в закона. Нещо повече. Ще ви припомня, че в предишното НС законопроекта, внесен от МС беше бламиран от народните представители именно от ГЕРБ. Той влезе в зала и беше бламиран там. Струваше си да ги премахнете тези текстове. Аз разбирам, че за някой в Агенцията може би е интересно да се приемат тези текстове, но за хората, които работят в областта на гилдията, говоря за териториалните структури на агенцията има много текстове, които са неприемливи въобще. Поради тази причина аз няма как да подкрепя този проект, въпреки че в него има и полезни текстове.
ЙОРДАН СТОЙКОВ – благодаря г-н председател.
Аз няма да коментирам законопроекта, защото не съм негов съвременник от предното НС но немога да гласувам по начин, различен от гласуването ми в Комисията по инвестиционното проектиране, където законопроекта беше отклонен. Основен мотив да гласувам по този начин за мен беше експертизата на браншовите организации и това, че експертизата на практика е консенсусна и че има нужда от прецизиране на текстовете. Това , което ме кара да бъда оптимист е заявеното от министър Данов, че той има договорка с министъра на финансите 75% от приходите от обслужването на кадастъра да бъдат върнати в системата и те да послужат за финансиране изготвянето на кадастрални карти, но това наистина е въпрос по-скоро на изпълнителната власт и ние трябва да го контролираме. Що се отнася до намеренията на министър Данов – министерство на инвестиционното проектиране да изготви нов ЗИД за кадастъра и имотния регистър, аз мисля,че това не е нещо фатално но има място да търсим консенсусни решения в законопроекта.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – благодаря г-н председател.
Аз искам да направя по-скоро реплика на г-н Георгиев.
Законопроекта не беше бламиран в залата, просто тогава нямаше кворум. Изпуснахме кворума, а не е бил бламиран, защото бламиран означава един вид, че има несъгласие.
И втора реплика втория път, когато беше внесен от група народни представители тогава беше защото трябваше отново да мине през МС и чисто процедурно нямаше как да се случи това нещо, затова предприехме да мине през група народни представители. Безспорно има текстове, които и тогава обсъждахме и които наистина бяха спорни и от страна на гилдията, и в комисията, но да, това е така, но това не пречи да приемем този законопроект, да изчистим спорните моменти между първо и второ гласуване. Вие сте управляващо мнозинство, може да не подкрепите текстовете, които ние сме предложили и може да отпаднат между първо и второ гласуване, но самия законопроект аз смятам, че е наистина добър и цели без задни мисли подобряване на кадастъра и да усъвремени самия Закон. Другото, което каза и председателя преди малко, че е договорено с министъра на финансите за следващите години да се отделят по-големи ресурси за всяка година, да, всичко това е хубаво, но опасението ми, че ако ен на брой хора и министерството готвят законопроекти да отидем много далеч във времето. Разбира се, ние сега ще си подкрепим законопроекта а вие сте в правото си да го отхвърлите. Всички колеги от предишни мандати знаят, че тази комисия винаги е била консенсусна а не толкова политическа, тук работата е по-скоро техническа и винаги ще бъдем отворени към вашите предложения и очакваме и вие да бъдете отворени към нашите предложения.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – аз не съм употребил думата отхвърлен. Аз употребих бламиран, защото когато в зала имаш определен кворум и мнозинство и в момента на гласуването на този законопроект депутатите от ГЕРБ излязат навън това се нарича бламиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – само да поясня нещо за г-н Ненков.
Г-н Ненков, в момента идеята е точно такава: не много встрани, не много центрове, а народните представители от нашата комисия заедно с браншовиците и с помощта на юристите да се опитаме да изработим един действащ ЗИД на Закона за кадастъра и имотния регистър. Т.е. няма да има някаква разнопосочност, която да се получи.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА – уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа.
Чуха се много мнения и затова аз няма да навлизам в детайли защото най-важното за нас в момента е това, което каза г-н председателя, че са проведени разговори с министъра на финансите за отделяне на средсттва за развитието на кадастъра, тъй като наистина последните 4 години, аз като бивш кмет на община знам че е необходимо отделяне на такива средства за развитието на кадастъра, защото това улеснява работата на всички институции, на бизнеса и т.н. подкрепям предложението на г-н Михалевски да се вслушаме в съветите и предложенията на браншовите организации и заедно без да правим политика заедно да направим общ законопроект, който да бъде изпипан, а пък министъра ако има желание да прави друг закон, което може би ще отнеме години, като му дойде времето ще гледаме и него. Аз съм за предложението на г-н Михалевски.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ – благодаря г-н председател, аз мисля, че предложението на г-н Михалевски е изключително разумно и то дава принципна работа на тази комисия. Както един закон коментирахме, че кметовете трябва да си кажат думата, тук специалистите трябва да си кажат думата и аз мисля, че това е правилния път, а не да се политизират нещата и нека това да е последния път, в който говорим за политически партии. Това е специализирана комисия и аз поздравявам г-н Михалевски за това, което е направил. Мисля, че това е най-правилния път и нека да не говорим едни и същи неща вече. Работата ни да бъде принципна.
АХМЕД БАШЕВ – няколко думи само г-н председател, уважаеми колеги.
Аз съм за първи път в тази комисия, до сега съм бил кмет и ми правеше впечатление, винаги когато се приемаха закони в парламента въобще не се чува мнението на тези, към които са насочени тези закони. Тези, които ще ги ползват и ще работят с тях. Продължавам да смятам, че същото нещо върви и за общините и към браншовите организации след като искаме да направим нещо добро, независимо коя група предлага законопроекта, искаме да направим нещо работещо, за да го внесем в пленарна зала би трябвало поне по няколко пункта да има съгласие. Аз от становищата на Камарата на архитектите и Камарата на инженерите не виждам да има нито едно съгласие. Навсякъде чета неприемлива, необоснована, необоснована, трябва да отпадне четвъртото изречение. Това чета. Аз не съм специалист в тази област но поне едно нещо да бях прочел че е консенсусно, тогава бих подкрепил да отиде този законопроект в залата. Аз ще гласувам по същия начин, независимо от това кой внася законопроекта, ако той не е съобразен с мнението на тези, които ще го ползват, ще го изпълняват. Аз никога не бих подкрепил такъв законопроект. В случая не става дума да се въздържим от подкрепа, този законопроект трябва да го отхвърлим, той няма място в залата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – една реплика.
Г-н Башев, все пак ви съветвам да прочетете целия законопроект и ако все пак сте слушали изказванията на колегите от камарите, всъщност да, те имаха забележки по законопроекта, но аз не чух някой от тях да каже да, този законопроект е лош и не отговаря на изискванията. Напротив, казаха, че трябва да се усъвършенства и да се помисли за имотен регистър и т.н. но никой не каза, че целия законопроект е в противовест изцяло на техните разбирания.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, един малко страничен коментар. Приветствам колегите, всеки текст да се съгласува стриктно и да се следи внимателно какви са съображенията най-вече на браншовите организации. Това е един най-висок стандарт, който би следвало да следваме в нашата работа.
Колеги, наред с това Ви моля да бъдете внимателни, вероятно следващата седмица ще гледаме предложения за промени в Закона за обществените поръчки, които промени не са подкрепени от ключовите организации и от Националното сдружение на общините. Така че да не проявяваме двойни стандарти само с разлика от една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – този законопроект наистина е много тежък и той ще бъде сериозно обсъждан.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – винаги ще има някой от нашите партньори или от браншовите организации които с даден законопроект няма да са съгласни и не бива да абсолютизираме това състояние важното е да сме убедени, че това което предлагаме като промени ще е полезно.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – именно в духа да не абсолютизираме затова ви казвам – винаги ще има такива, които да са недоволни. Този законопроект, ако погледнете Правилника за дейността на Народното събрание така или иначе ще влезе в зала. Така или иначе ще инвестираме време да го разглеждаме на първо гласуване. Аз смятам, че ако наистина искаме да помогнем на бранша и на сектора трябва да го разгледаме, ще отпаднат спорните моменти, ще се намерят консенсусните. Вярвам, че и браншовите организации са на мнение че има много полезни неща.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА - колеги, ако сте забелязали аз все още съм на ръба на досега практикуващ юрист и депутат и в тази връзка искам да изложа моя аргумент защо подкрепям предложението да се изчака, да се консолидират всички проекти, действително да изработим един действащ закон, защото в досегашната практика с кадастъра аз просто мога да кажа, добре че има само 20% покритие на територията с кадастрална карта, без да обиждам никого. Толкова много проблеми, толкова много несъответствия между имотния регистър и кадастъра, че ние нямаме право отново да вкарваме неработещи закони. И в тази връзка за да подкрепя моето становище защо все още трябва добре да обмислим, преди да вкараме в зала за обсъждане само един действащ чл. 46,ал. 4б, от вашия проект, при който вие при досега съществуващата процедура при изработване на кадастрални карти въз основа на имотния регистър, която не се спазваше и където имаше застъпване на контактни зони, знаете ли какво се получи – над 100 собственика им изчезнаха земите, изпариха се защото се насложи кадастралната карта върху имотния регистър при това състояние при проекта, защото предлагате да се създава кадастрална карата само въз основа на съществуващите документи, без да се уведомяват заинтересовани собственици, област, община и т.н. това е само в подкрепа на това защо трябва да направим така, че действително да изработим закон, който ще служи занапред и няма да има обструкции или пък мъртво родени норми още със създаването му.
ПЕТЪР ДУЛЕВ - Аз подкрепям начина и подхода, който предлага г-н председателя на комисията. Знам, че комисията в досегашните си формати винаги е наблягала на по-широки становища от местната власт, така както виждам тук сме доста представителите на местната власт и не само становища на НСОРБ и на съответните общини, съответните специалисти, които работят на територията на тези общини, за да не би да се получи така, както често се е получавало – приемаме нещо след това отново се приемат законопроекти за изменение и допълнение. Макар и за краткото време което имах за запознаване, все пак се допитах до някой колеги в региона – наистина тяхното мнение е да се подходи така, както се предлага в този случай. Мисля, че така е по-добре и да се използва времето за по-широки дискусии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ - благодаря.
Ако няма други мнения ще подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-46, внесен от Лиляна Павлова и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува: - „за“ - 6 „против“ – 5, „въздържали се“ -5. Не се приема законопроекта.
Аз предлагам наистина в следващата седмица да проведем интензивен контакт заедно с колегите от другата комисия разбира се и с двете министерства, за да можем да се постараем и да изготвим един адекватен ЗИД за да може той наистина да послужи на гилдията.
Благодаря.
Закривам днешното заседание.
ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КРПМС:
В. Бойчева Д. Михалевски
- законопроект за изменение и допълнение на кадастъра и имотния регистър, № 354-01-53, внесен от Христо Калоянов, Гинче Караминева и Дончо Баксанов.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България-Транзитни пътища V“), № 302-02-9, внесен от Министерски съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 7
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - Добър ден на всички колеги.
Имаме необходимият кворум и можем да започнем нашата работа по предварително обявеният дневен ред, като преди това приветствам новоприсъединилите се колеги от политическа партия ГЕРБ и надявам се съвместно да можем да изпълним функциите, които са важни за нас през следващите месеци и години.
Ще предложа едно малко изменение на дневния ред, което съгласувахме с Министерство на финансите – първа точка да стане втора, и обратно, точка втора да стане първа.
Имаме получено писмо, внесено от колегите Христо Калоянов Гинче Караминова и Дончо Баксанов, които оттеглят своя законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, така че този законопроект отпада от дневния ни ред за обсъждане.
Имате ли други предложения? – Няма.
Преди да започнем съществената работа нека Ви съобщя имената на присъстващите на днешното ни заседание:
1. Людмила Елкова – заместник-министър на финансите
2. Стефан Сотиров – н-к отдел в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“
3. Клементина Денева – главен секретар на министерство на регионалното развитие
4. Мария Пирянкова – Агенция по геодезия, картография и кадастър
5. арх. Весела Георгиева – заместник-председател на Камарата на архитектите в България
6. инж. Стефан Кинарев – Председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране
7. инж. Николай Главинчев – КИИП
Предлагам Ви да пристъпим към точка първа от дневния ред, а именно - Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България-Транзитни пътища V“), № 302-02-9, внесен от Министерски съвет.
Г-жо Елкова имате думата за представяне на законопроекта.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА – благодаря г-н председател.
Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка е подписан от българска страна от министъра на финансите на 26 юли 2013 година. Проектът „България – Транзитни пътища V“ програма за комплексно модернизиране на републиканската пътна мрежа обхваща пътни участъци с обща дължина
1535 км по направление на основните транспортни потоци на Републиканската пътна мрежа.
Финансовият договор между Република България и европейската инвестиционна банка.
Общата стойност на проекта е 705 млн.евро ;
Заема от Европейската инвестиционна банка е в размер на 380 млн. евро и съфинансирането от държавния бюджет е в размер на 325 млн. евро.
Какво е положението до момента – до този момент са преведени 7 транша от заемните средства. Остават за усвояване 212,5 млн. евро.
Срокът за изпращане за искане на усвояване на средствата от заема изтече на 31 август 2013 година. До сега успешно са завършени и въведени в експлоатация 7 лота с обща дължина 410 км, а 12 лота с обща дължина 840 км са в процес на изпълнение.
Неблагоприятното въздействие на глобалната финансова криза, която наложи спазване на стриктна бюджетна дисциплина доведе до невъзможност на реализация на проекта Транзитни пътища V в срок. В тази връзка е и подписаното изменение № 2 на Финансовия договор с което се удължава времевата рамка за превод на траншове с 3 години до 31 декември до 2016 година.
Всъщност това единственото изменение, което се прави с тази ратификация, което се предлага в условията на заема само времево се удължава с три години. Няма влияние на лихвените процент няма влияние на общия срок на договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: благодаря ви г-жо Елкова.
Колеги, имате думата.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – благодаря г-н председател, уважаеми колеги, г-жо заместник-министър.
Напълно подкрепяме предложението за ратификация на изменението на финансовия договор за Транзитни пътища. Тази необходимост се обуславяше именно от това, че в рамките на срока не бяха усвоени средствата това е тема, която беше обсъждана и през изминалата година, разбира се важно е удължаването. Ние категорично го подкрепяме и от тук нататък от бюджетна гледна точка, защото един от мотивите е лесното усвояване на бюджетния ресурс 56 % те не бяха усвоени през последните години поради липса на таван в лимита. Надявам се следващите години да се залагат малко по-големи лимити за да може да се извършат плащанията до 2016 година, в противен случай ще трябва ново удължаване на тези средства. Благодаря.
ДОРА ЯНКОВА – не знам към кого да задам въпроса от регионалното министерство.
Може би към г-жа Денева, тук е и бившия министър на регионалното развитие – само липсата на средства или липсата на напрегната инвестиционна програма по тези средства е въпроса да бъдат разсрочени, защото, ако ние сме нямали делови режим в строителството и ако ние удължаваме срока, това ли е въпроса.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА – в мотивите на законопроекта, с който вие разполагате ние много точно сме включили предвидените лотове за изпълнение във времеви обхват. За ваша информация само ще кажа, че до края на 2012 г. са завършени 7 лота с обща дължина 410 км, в процес на изпълнение са 12 лота, с обща дължина 840 км От началато на тази година до момента са приключени още 3 лота с обща дължина 121 км, за които предстои държавна - приемателна комисия и издаване на разрешение за ползване. Имате ги изрично посочени кои са лотовете. Вие разполагате с тази информация. До края на строителния сезон ще завършат още три лота с обща дължина 276 км. По-интересното е предвиденото за изпълнение през 2014г. това са лотовете 6,12,14,16,18 и 22А. освен това има още една категория лотове, за които предстои провеждане на процедури в края на 2013 г. и началото на 2014 г. и стартиране на СМР при финансова обезпеченост. Т.е. от чисто техническа гледна точка Агенция Пътна инфраструктура има готовност да усвои тези средства, ако имаме естествено и съфинансиране от страна на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – благодаря ви. Аз ще се опитам да допълня г-жо Янкова отговора на г-жа Денева.
Ситуацията е следната – това е един от най-големите заеми, който всъщност е договорен за пътната инфраструктура – той има изключителен размер, имаше проектна готовност, но поради забавянето за голямо съжаление, а то е главно паради недостатъчни кредитни лимити от страна на Агенция Пътна инфраструктура някъде около 100 и 110 млн. за двата заема от Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Инвестиционната банка приключи и има само финални плащания. Аз помолих инж. Чайков, при сегашното удължаване на срока на заема по колко лимита трябва да има за следващите три години, за да може да няма следващо изменение след 31 декември 2016 година. Преди малко казах какво е числото – 110 млн. за годините за 2014 трябва да са 254 млн., за 2015 г. са 258, и за 2016г. са 259 млн.. Аз подозирам, че в момента такива средства не са заложени и затова разбира се, ние ще подкрепим сегашното изменение защото то трябва да се удължи, но трябва да направим много сериозен разговор с правителството, именно по тази позиция защото има един друг негатив. Колкото повече се бави изпълнението, толкова по-неефективно става качеството на влаганите средства. Качеството на пътищата се променя и се оскъпяват ремонтите. Още повече ,че това остава за момента единствения значим ресурс за републиканската пътна мрежа извън автомагистралните участъци защото и ресурсите по регионалната програма ще бъдат намалени с досегашните, с които до сега разполагахме. Така, че това са едни важни ресурси и не бива да си затваряме очите. Така че аз ви предлагам да подкрепим ратифицирането с условието, че този разговор трябва да го проведем и то буквално в следващите дни на седмицата.
ДОРА ЯНКОВА – комисията пред парламента ще направи това предложение, предлагам АПИ да ни даде поименен списък на пътищата, които се изпълняват на ресурса, на досега изпълнените на тези, които са изпълнени, тези които ще се изпълняват с какъв лимит и с какви прогнозни срокове. Ние трябва да имаме публичност. Това да го знае и народното събрание и когато законопроекта влезе в зала това да бъде надлежно описано. В противен случай аз не се ангажирам да гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - разбира се.
Подлагам на гласуване законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България-Транзитни пътища V“), № 302-02-9, внесен от Министерски съвет.
Който е съгласен, моля да гласува: „за“ – 18, против и въздържали се няма. Благодаря Ви законопроектът е приет.
Преминаваме към точка втора, а именно представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-46, внесен от Лиляна Павлова и група народни представители.
Г-жо Павлова имате думата.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА - благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, на вашето внимание сме представили проект за изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Държа да отбележа още в началото, че това не са някакви драстични опити за изменение. В предишното народно събрание тази комисия беше водеща и тези текстове бяха разглеждани, но след дълги дебати бяха приети консенсусно и подкрепени на всички останали комисии, но за съжаление поради чисто технически проблем липса на кворум в пленарна зала не можа този законопроект да мине това и отложи неговото приемане и разглеждане.
Именно за това аз се надявам и вярвам, че ние можем да стигнем до консенсус, защото създаването на кадастрална карта е важна тема, още повече, че имаме все пак цяло министерство създадено, чиито основен приоритет, както заяви и министъра е разработването и разширяването на кадастралната карта на страната.
Целта на този законопроект от една страна е възможността за предоставяне, на скици, схеми, удостоверения или извлечения от кадастралната карта, които да бъдат издавани от всяка една служба по геодезия и кадастър за цялата територия на страната вместо по нахождение, което ще даде възможност да не се налага хората да пътуват от София до други отдалечени места за да си извадят кадастрална карта или скица, това разбира се е и част от цялостната стратегия за електронно правителство. Тук втората му цел е безвъзмездното предоставяне на данни от кадастралната карта за нуждите на ведомство, общини, общинска администрация за изпълнение на правомощията, на които са определени със закон, регламентиране на възможност скиците и схемите, които се предоставят от нотариус при отдалечен достъп от информационната система също да имат сила на официален документ. Това също облекчава процеса и процедурата в значителна степен, както се регламентират и задълженията кадастралните карти за бъдат отразявани зоните върху поземлените имоти, които произтичат от сервитути или ограничени въз основа на други административни или нормативни актове. Също така целим премахване на дискриминационните изисквания спрямо граждани на ЕС и търговци на страни от ЕС да извършват дейности по кадастъра на територията на страната, както и ускоряване на процедурата по създаване на кадастрална карта в неурбанизираните територии въз основа на данните за възстановяване на собственост. И следващата възможност, която се дава с този законопроект е и юридически лица да финансират изработването на кадастрална карта и значителни по площ собствени територии вместо това да бъде извършвано за сметка на държавата. Имаше много за и против това предложение, но много често се е случвало поради липса на финансиране, ясно е, че държавата няма достатъчно финансиране и много инвеститори са били готови да инвестират, но законовата пречка не им даваше тази възможност да бъдат реализирани на практика, ето затова считаме, че тя е изключително важна.
Безспорно законопроекта може да бъде подобрен и усъвършенстван с усилията на новото министерство и колегите от Агенцията по кадастър, на които се радвам, че днес са тук, но не бяха във водещата комисия по инвестиционно проектиране, която с малко странни мотиви отхвърли законопроекта.
Аз се надявам, че сага тук има доста колеги от предишното народно събрание, тогава ние постигнахме консенсус този законопроект да бъде приет на първо гласуване, разбира се той винаги може да бъде подобрен между първо и второ четене, там където се счита, че могат да бъдат допълнително подобрени или усъвършенствани. Държа веднага да отбележа, двете притеснения едно от които беше финансиране, другото беше по отношение на това за чл. 17, а именно че само търговци по смисъла на Търговския закон могат да правят кадастрални карти, а не и физически лица, тази поправка не е лобистка държа да отбележа за да се толерират търговски лицата,тази предпоставка надявам се, че и колегите от кадастъра ще я подкрепят, по информацията, която включително и министър Данов потвърди над 80% от физическите лица не разполагат с лицензирани софтуери, с който да изработят тези карти, той е много скъп за поддържане, а тук говорим да се гарантират големи обществени поръчки и изработването на кадастрални карти. Ако е необходимо готови сме този чл. 17 да бъде допълнително прецизиране.
Още един текст който може би трябва да се прецизира за двете камари за инвестиционното проектиране и Камарата по геодезия. Да отпадне изискването за членство в двете камари. Това също е важна тема.
Не на последно място темата с финансирането отново между първо и второ четене можем да го обмислим, но тук ще ни трябва становището на министерство на финансите, затова да се върне ангажимента в закона – финансираното на кадастъра да стане когато от приходите от кадастралните карти се върнат 75% от средствата от министерство на финансите обратно в Агенцията по кадастър за да може тя да реинвестира в кадастрални карти. Съгласна съм, че това е изключително важна точка, която не беше факт през последните години, което осъзнавам и със сигурност бихме подкрепили едно такова предложение.
Остава отворена темата за обединяването на кадастъра и имотния регистър - една тема, която винаги е била по-скоро на политическо решение и със сигурност това остава една отворена тема за дебат, как по-най-добър начин да се случи, защото в крайна сметка кадастралната карта е само около 20% , не е ясно каква част от територията на страната , която е покрита и с имотни партиди, но със сигурност тези две системи трябва да си говорят за да има смисъл за гражданите, за бизнеса и за кадастъра да изпълнява функциите за които е създаден и за които принадлежи.
Това е съвсем накратко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - благодаря и аз.
Колеги, тъй като това все пак е специализиран закон, тук при нас има представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектирани и на Камарата на архитектите и тъй като все пак сте информирани, че в края на месец юли ние проведохме една среща в комисията, на която поканихме всички страни, да чуем тяхното мнение по повод на това, че при обсъждането на законопроекта при обсъждането му в миналото народно събрание първия проектен вариант който беше внесен от МС и втория от колеги от ГЕРБ и тогава имаше различни мнения и затова според мен чуването на мнението на експертите е най-важно, защото тук не е важно да изработим един документ, който да бъде наложен, а да се изработи полезен на гилдията ,която ще работи с него и продукта който ще дава. Затова аз бих ви помолил да изразите вашето мнение. Вие сте ни го предоставили в писмен вид, но накратко бихме чули вашата концепция.
Заповядайте.
СТЕФАН КИНАРЕВ – вносителите предлагат изменение и допълнение само в частта кадастър. Кадастърът като система се състои от кадастрална карта и имотен регистър. Те трябва да работят в единна система съгласно чл. 6. В последните години тази връзка е занемарена и е необходимо Агенцията по геодезия и кадастър и Агенцията по вписванията да установят трайна връзка. При липсата на тази връзка не може да се говори за съвременен кадастър отговарящ на съвременните европейски изисквания. Основната цел на кадастралната карта е да обслужва имотния регистър, а не обратно. По този начин ще се помогне на собствениците на имоти участващи в инвестиционния процес на държавата и общинските администрации да предоставят основното правило да се залагат и формират постъпленията от местни данъци и такси.
Второ да подпомогне контрола върху незаконното строителство.
Трето да гарантира на гражданите защита на собствеността и да сведе до минимум възможността за имотни измами.
Четвърто да подпомогне бизнеса при реализация на неговите инвестиционни намерения.
За съжаление до сега покритието на страната с кадастрални карти е около 20% и не е ясно каква част от територията на страната е покрита с имотни партиди.при разглеждане на предложените изменения се остава с впечатление, че наред с безспорните изменения плод от работата на закона се промъкват изцяло лобистки поправки. Някъде в предлаганите изменения не личи, какво е отношението на министерство на правосъдието по наше мнение без активната намеса на министерство на правосъдието и без ускоряване на работата по имотния регистър е невъзможно изграждането на работещ кадастър съгласно кадастър 2014, защото по приложените няколко програми ние до сега трябваше да сме приключили с кадастъра, а ние тепърва приемаме програма 2014 – 2016, където започваме да работим. Макар и малко нахално от моя страна аз считам, че това не е въпрос на технически изменения на закона. Това е въпрос на политическо решение и ние искаме официално да се обърнем към ръководителите на групите на ГЕРБ, БСП, ДПС и АТАКА в Народното събрание да отговарят е ли приоритет кадастъра на това Народно събрание - ще бъде ли той финансиран или ще остане както през последните 4 години – нула лева за развитие на кадастъра и за мен една демократична държава има две задължения - да се грижи за свободата на словото и личността и да защитава собствеността на гражданите. Кадастъра в това състояние не изпълнява функциите които би трябвало да са основни задължения на държавата.
Благодаря ви. И ако и тази година финансирането за кадастъра е нула – нека някой да поеме отговорност – не даваме пари, защото приоритетите ни са други.
Арх. ВЕСЕЛА ГЕОРГИЕВА – уважаеми г-н председател, уважаеми депутати.
Ще синтезирам накратко мнението на Камарата на архитектите в България.
Ние сме представили две писмени становища на вашето внимание в
комисиите, като на първото се бяхме съсредоточили върху конкретни бележки по промени, които намираме за неудачни и недобри в синхрона на целия нормативен документ, а във второто становище сме изразили нещо, което е едно принципно становище и което е важно за общата работа по тези нормативни документи, които са свързани с кадастъра и имотния регистър и с картографията и геодезията. Яз няма да повтарям нещата които бяха казани от инж. Кинарев. Ние напълно ги споделяме. Искам само да обърна внимание на още две неща. първото нещо това е необходимостта – в един съвсем обозрим срок да се направи анализ на данни за това, какви са били проблемите при за разработване на кадастрални карти и защо има места на които кадастралните карти са бързо приети и са влезли в съответни срокове в действие, т.е. са одобрени и защо има места, където тази дейност се забавя.
Второто нещо, което е много важно, когато работим по промени на този закон, нека да се предлагат изменения едновременно със Закони за картография и геодезия и най-вече да се съобразяват с европейските нормативни документи. Имам предвид нормативните документи свързани с географските информационни системи и с обмена на пространствени данни. Тъй като географските информационни системи обменят пространствени данни с един много мощен инструмент, който и в момента макар и недостатъчно развит и в бъдеще ще бъде инструмент за управление на икономиката на всяка една европейска страна. Струва ми се, че в сегашния вид тези документи не отразяват последния регламент от 2011 г. както и перспективите на един регламент, който също се занимава със синхронизацията на обмена на тези пространствени данни, който в момента е в процес на обсъждане и който вероятно сега аз не мога в какъв обозрим период това ще стане, но рано или късно ще влезе в европейския парламент и може би на нас ще ни се наложи да догонваме във времето тази липса на усъвремененост на документите.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - ще Ви отговоря първо за приоритета.
Да, България загуби много време заради това, че не продължихме изработването на кадастралната карта. Проведени са разговорите между финансовия министър и имаме твърдо обещание, че в рамките на следващите бюджетни години, не само за следващата минимум онази сума, която е възможна да бъде усвоена, а от страна на гилдиите при нашите срещи казаха, че могат да бъдат усвоени минимум 10 млн.лв. на година за разширяване на покритието от кадастрални карти ще бъде налице. Така, че дали е налице – да, приоритет е и не заради това, че на нас така ни харесва, а защото е необходимо за България.
Сега разбира се, паралелно с това трябва да решим с гилдията как да протече процеса за възстановяване на картата на възстановената собственост за да може да се използва там, където не са толкова тежки урбанизираните територии за да разширяваме по-бързо покритието и с необходимата точност и отстраняване на грешките да го решим. Така, че това ще бъде основна задача.
Сега ми позволете да си кажа и аз моето мнение.
Ние мислим, че е добре да изработим изцяло един нов ЗИД и затова предлагам на колегите от ГЕРБ, тъй като в предложенията които вие сте направили, те действително са изцяло тези, които бяха вкарани в предишното Народно събрание на втория законопроект. Но там има концептуални противоречия, които ние не можем да приемем, свързани с това, кой може да възлага изработване на кадастрални карти, за отнемане правоспособността на физическите лица, седем, осем неща, няма да ги изреждам, защото сме говорили за тях, но според мен имаме голяма степен на готовност и може би до края на седмицата ще имаме вариант, който да сложим на масата, и който преди да внесем в НС чрез депутати да го раздадем на всички народни представители, да видим до колко е целесъобразен, до колко може да бъде усъвършенстван и да се опитам заедно да направим това упражнение. Не мисля, че тук има нещо което би се класифицирало като напук да правим политически – напротив, смятам, че гилдията се нуждае от такава подкрепа. Затова, моето лично предложение в момента е да се въздържим от подкрепа на законопроекта, който колегите ни предлагат именно с тази цел – да се опитаме да изработим един нов ЗИД, който е базиран изцяло на становищата, които са ни дали професионалните и браншовите организации, които експертите смятат че ще бъдат полезни и ще подобрят работите.
Г-н Кинарев, има приоритет, има ресурси. Когато говорихме с финансовия министър аз му казах – ако има сравнение за влагане национални средства в най-голяма степен на ефект и възвръщаемост няма по-добра програма от програмата за разширение на покритието на кадастрални карти. Защото ефекта е незабавен в чисто фискално измерение. Но там трябва да помислим за в бъдеще след като се изработи как стои, защото пък тази голяма степен на възвръщаемост законодателя понякога, когато я прави идва и от размера на таксите, който сме дали за ползването на услугите. Само го фиксираме, засега не смятаме да предприемаме такива действия.
Това е нашето предложение, имаме голяма степен на готовност и мисля до края на следващата седмица ако можем да ви предложим конкретни текстове, които всички обаче да обсъдим и да станем съвместни вносители на един нов ЗИД от всички парламентарни групи, защото смятам, че това е един нов закон, който изисква широка подкрепа.
Имате думата колеги.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА – благодаря ви.
Уважаеми дами и господа народни представители.
Благодаря ви от името на Агенцията по геодезия, картография и кадастър че имам възможността за пореден път да изкажа мнението по законопроекта. Този законопроект в много голяма степен отразява една четиригодишна работа и на агенцията и въобще нашите виждания за това, как трябва да бъде променен закона. Истината обаче е, че промените действително са направи само в частта на кадастъра, а Закона за кадастъра и имотния регистър има съвсем други задачи. Да направим кадастрална карта и кадастрални регистри на територията на цялата страна, всеки имот да бъде еднозначно идентифициран и информацията, която е в кадастралната карта да бъде наистина гарант за собствеността. Да отразява вярно границите и собствеността. Това на този етап, каквото сме могли сме го изпълнили. Агенцията е направила кадастралните карти с възможностите, които е имала. Без предварителни партиди и без данните от имотния регистър никога кадастралната карта няма да представлява гаранта за собствеността който всички си представяме че трябва да има, защото крайния резултат от работата след закона трябва да бъде графиката на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на кадастралната карта информацията от имотния регистър. Кадастралния регистър на недвижимите имоти няма да отпадне. Той ще носи друга информация, която всъщност ще се яви помощна, а тази, която ще бъде за устройствено планиране и която ще бъде за сделките трябва да бъде съвместната информация на имотния регистър и на кадастралната карта. Текстовете, които са в законопроекта пак казвам ние много сме работили по тях, но от позиция на времето оценяваме като най-важните моменти, които трябва да бъдат запазени е отразяването на зоните на ограниченията защото това ще създаде да бъде приключена работата по Черноморското крайбрежие, ще се отвори законовата възможност да бъде изпълнен до край ангажимента на Агенция по този закон. Има им много нови текстове, които могат да бъдат подобрени. Дори вчерашното отпадане на предложението за законопроекта, касаеше отношението с общините, някой се опитва да ни помогне в административното обслужване. Явно Закона за кадастъра се нуждае от такива текстове, които да могат да регламентират отношенията между Агенцията и общините и изпълнението на задълженията им по ЗУТ. Ние направихме малко поправки, имам предвид изминалите два месеца, които са и по отношение на собствеността. След много проблеми, които се създадоха по Черноморското крайбрежие намерихме празноти, които са по отношение на данните в кадастралните регистри на недвижимите имоти и предложихме текстове, които да имат съпоставими документи, които да не пораждат траен акт, но да инициират някаква инициатива за доказване на истинската собственост защото това на определени територии се доказва. И в други случаи ние сме готови да работим с всички, които биха ни предложили текстове, които да подобрят нашия закон.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – г-н Михалевски, дами и господа. Със сигурност има какво да се подобри между първо и второ четене, това е безспорен факт. Това което казаха и колегите и от браншовите организации могат да дадат своите предложения. Това, което казахте Вие, разбира се то само по себе си звучи логично и сигурно бихме го подкрепили, ако само преди една седмица в Комисията по инвестиционно проектиране министъра, чийто ресор е точно кадастъра каза точно обратното, на това което казвате Вие. И сега може би в един момент ще се окаже, че ще бъдем с три или четири законопроекта, защото Вие сега казвате че вече сте готови с някакъв проект, който ще се внася от депутати, ние внесохме законопроекта като продължение на нашите усилия от управлението на нашия мандат, а пък министъра каза, че това му е приоритети че той също пише чисто нов законопроект. Вие как сте синхронизирали с министерството, тъй като той изяви желание че той ще си внася законопроект. Друг, различен очевидно от този който разгледахте
И в един момент ще се окаже прекалено много баби, хилаво бебе. Така, че ако имате предложения Ви предлагам да ги обсъдим между първо и второ четене и да подобрим този вариант. Със сигурност има много какво да се желае за имотния регистър. Можем да изменим законопроекта, освен ако не кажете нещо различно, но позицията на министерството беше коренно различна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - Вижте, нашето събиране с колегите от браншовите организации беше точно в периода през юли месец, когато се разгледаха и измененията в ЗУТ-а, с които се разделят функциите на министерствата именно тогава си позволихме като комисия да поканим всички браншови организации и трябва да ви кажа, че се чуха изключително сериозни мнения, изключително прагматични предложения и те не се различаваха от общата картина, която течеше и миналата година, когато обсъждахме и двата законопроекта, които почти са идентични. Аз смятам, че философията, която се предлага от всички организации е много по-стабилна и ясна и пак ви казвам, не приемайте нашето въздържание за подкрепа на вашия законопроект. То е само с единствената цел да направим нещо, което работи. Изцяло нов закон е доста тежка задача и всеки министър от изпълнителната власт има право да го прави но аз смятам че нашата основна задача като върховен законодателен орган така сме се уточнили че ще работим, а не в момента да направим нещо бързо, което ще бъде полезно най-малкото за възстановяване на правилата за финансиране на продължаващото разширяване покритие на кадастрални карти, още в 2014 г. разработването на един нов закон, аз винаги съм признавал че е доста дълго упражнение. Арх. Данов е в правото си да го прави. Ние сме имали два разговора с него по тази тематика и не бих искал да коментирам неговите амбиции. Според мен по-прагматично е да стъпим на мнението и на опита на браншовиците, де се опитаме ние като законодатели да формираме нещо работещо, затова моето предложение към Вас е подадена ръка и да го направим съвместно. Предлагаме текстове, обсъждаме ги заедно, постигаме някакво съгласие или несъгласие разбира се и след това го внасяме. Т.е. ние няма да внесем наш законопроект в кавички.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – благодаря г-н председател.
Дами и господа, моите спомени от последните месеци са, че внесения от колеги народни представители законопроект не беше съвсем консенсусно приет. Нещо повече, имаше възражения по него от колеги от ГЕРБ, специалистите в тази част и може би една от причините той да бъде внесен от народни представители, а не да си мине цялата съгласувателна процедура на изработения от Агенцията законопроект е, че не е имало много съгласие и в различните министерства. Аз лично съм търсил мнения и становища на регионални структури на камарите които почти единодушно с националните структури споделиха, че има поне 4-5, доста вредни текстове в този вариант на законопроекта, който тогава беше предложен и духа на тези промени определя духа на този законопроект и приемането му на първо четене означава, че ние сме съгласни с този дух, а той е неприемлив въобще. За съжаление ще използвам думата лобистки за някой от по-мощните фирми и няма как да бъде подкрепен, защото върви обяснявай после, че ние това не приемаме онова не приемаме. А в същото време съм съгласен, че има текстове които следва да се усъвременят в закона. Нещо повече. Ще ви припомня, че в предишното НС законопроекта, внесен от МС беше бламиран от народните представители именно от ГЕРБ. Той влезе в зала и беше бламиран там. Струваше си да ги премахнете тези текстове. Аз разбирам, че за някой в Агенцията може би е интересно да се приемат тези текстове, но за хората, които работят в областта на гилдията, говоря за териториалните структури на агенцията има много текстове, които са неприемливи въобще. Поради тази причина аз няма как да подкрепя този проект, въпреки че в него има и полезни текстове.
ЙОРДАН СТОЙКОВ – благодаря г-н председател.
Аз няма да коментирам законопроекта, защото не съм негов съвременник от предното НС но немога да гласувам по начин, различен от гласуването ми в Комисията по инвестиционното проектиране, където законопроекта беше отклонен. Основен мотив да гласувам по този начин за мен беше експертизата на браншовите организации и това, че експертизата на практика е консенсусна и че има нужда от прецизиране на текстовете. Това , което ме кара да бъда оптимист е заявеното от министър Данов, че той има договорка с министъра на финансите 75% от приходите от обслужването на кадастъра да бъдат върнати в системата и те да послужат за финансиране изготвянето на кадастрални карти, но това наистина е въпрос по-скоро на изпълнителната власт и ние трябва да го контролираме. Що се отнася до намеренията на министър Данов – министерство на инвестиционното проектиране да изготви нов ЗИД за кадастъра и имотния регистър, аз мисля,че това не е нещо фатално но има място да търсим консенсусни решения в законопроекта.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – благодаря г-н председател.
Аз искам да направя по-скоро реплика на г-н Георгиев.
Законопроекта не беше бламиран в залата, просто тогава нямаше кворум. Изпуснахме кворума, а не е бил бламиран, защото бламиран означава един вид, че има несъгласие.
И втора реплика втория път, когато беше внесен от група народни представители тогава беше защото трябваше отново да мине през МС и чисто процедурно нямаше как да се случи това нещо, затова предприехме да мине през група народни представители. Безспорно има текстове, които и тогава обсъждахме и които наистина бяха спорни и от страна на гилдията, и в комисията, но да, това е така, но това не пречи да приемем този законопроект, да изчистим спорните моменти между първо и второ гласуване. Вие сте управляващо мнозинство, може да не подкрепите текстовете, които ние сме предложили и може да отпаднат между първо и второ гласуване, но самия законопроект аз смятам, че е наистина добър и цели без задни мисли подобряване на кадастъра и да усъвремени самия Закон. Другото, което каза и председателя преди малко, че е договорено с министъра на финансите за следващите години да се отделят по-големи ресурси за всяка година, да, всичко това е хубаво, но опасението ми, че ако ен на брой хора и министерството готвят законопроекти да отидем много далеч във времето. Разбира се, ние сега ще си подкрепим законопроекта а вие сте в правото си да го отхвърлите. Всички колеги от предишни мандати знаят, че тази комисия винаги е била консенсусна а не толкова политическа, тук работата е по-скоро техническа и винаги ще бъдем отворени към вашите предложения и очакваме и вие да бъдете отворени към нашите предложения.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – аз не съм употребил думата отхвърлен. Аз употребих бламиран, защото когато в зала имаш определен кворум и мнозинство и в момента на гласуването на този законопроект депутатите от ГЕРБ излязат навън това се нарича бламиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – само да поясня нещо за г-н Ненков.
Г-н Ненков, в момента идеята е точно такава: не много встрани, не много центрове, а народните представители от нашата комисия заедно с браншовиците и с помощта на юристите да се опитаме да изработим един действащ ЗИД на Закона за кадастъра и имотния регистър. Т.е. няма да има някаква разнопосочност, която да се получи.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА – уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа.
Чуха се много мнения и затова аз няма да навлизам в детайли защото най-важното за нас в момента е това, което каза г-н председателя, че са проведени разговори с министъра на финансите за отделяне на средсттва за развитието на кадастъра, тъй като наистина последните 4 години, аз като бивш кмет на община знам че е необходимо отделяне на такива средства за развитието на кадастъра, защото това улеснява работата на всички институции, на бизнеса и т.н. подкрепям предложението на г-н Михалевски да се вслушаме в съветите и предложенията на браншовите организации и заедно без да правим политика заедно да направим общ законопроект, който да бъде изпипан, а пък министъра ако има желание да прави друг закон, което може би ще отнеме години, като му дойде времето ще гледаме и него. Аз съм за предложението на г-н Михалевски.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ – благодаря г-н председател, аз мисля, че предложението на г-н Михалевски е изключително разумно и то дава принципна работа на тази комисия. Както един закон коментирахме, че кметовете трябва да си кажат думата, тук специалистите трябва да си кажат думата и аз мисля, че това е правилния път, а не да се политизират нещата и нека това да е последния път, в който говорим за политически партии. Това е специализирана комисия и аз поздравявам г-н Михалевски за това, което е направил. Мисля, че това е най-правилния път и нека да не говорим едни и същи неща вече. Работата ни да бъде принципна.
АХМЕД БАШЕВ – няколко думи само г-н председател, уважаеми колеги.
Аз съм за първи път в тази комисия, до сега съм бил кмет и ми правеше впечатление, винаги когато се приемаха закони в парламента въобще не се чува мнението на тези, към които са насочени тези закони. Тези, които ще ги ползват и ще работят с тях. Продължавам да смятам, че същото нещо върви и за общините и към браншовите организации след като искаме да направим нещо добро, независимо коя група предлага законопроекта, искаме да направим нещо работещо, за да го внесем в пленарна зала би трябвало поне по няколко пункта да има съгласие. Аз от становищата на Камарата на архитектите и Камарата на инженерите не виждам да има нито едно съгласие. Навсякъде чета неприемлива, необоснована, необоснована, трябва да отпадне четвъртото изречение. Това чета. Аз не съм специалист в тази област но поне едно нещо да бях прочел че е консенсусно, тогава бих подкрепил да отиде този законопроект в залата. Аз ще гласувам по същия начин, независимо от това кой внася законопроекта, ако той не е съобразен с мнението на тези, които ще го ползват, ще го изпълняват. Аз никога не бих подкрепил такъв законопроект. В случая не става дума да се въздържим от подкрепа, този законопроект трябва да го отхвърлим, той няма място в залата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – една реплика.
Г-н Башев, все пак ви съветвам да прочетете целия законопроект и ако все пак сте слушали изказванията на колегите от камарите, всъщност да, те имаха забележки по законопроекта, но аз не чух някой от тях да каже да, този законопроект е лош и не отговаря на изискванията. Напротив, казаха, че трябва да се усъвършенства и да се помисли за имотен регистър и т.н. но никой не каза, че целия законопроект е в противовест изцяло на техните разбирания.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, един малко страничен коментар. Приветствам колегите, всеки текст да се съгласува стриктно и да се следи внимателно какви са съображенията най-вече на браншовите организации. Това е един най-висок стандарт, който би следвало да следваме в нашата работа.
Колеги, наред с това Ви моля да бъдете внимателни, вероятно следващата седмица ще гледаме предложения за промени в Закона за обществените поръчки, които промени не са подкрепени от ключовите организации и от Националното сдружение на общините. Така че да не проявяваме двойни стандарти само с разлика от една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – този законопроект наистина е много тежък и той ще бъде сериозно обсъждан.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – винаги ще има някой от нашите партньори или от браншовите организации които с даден законопроект няма да са съгласни и не бива да абсолютизираме това състояние важното е да сме убедени, че това което предлагаме като промени ще е полезно.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – именно в духа да не абсолютизираме затова ви казвам – винаги ще има такива, които да са недоволни. Този законопроект, ако погледнете Правилника за дейността на Народното събрание така или иначе ще влезе в зала. Така или иначе ще инвестираме време да го разглеждаме на първо гласуване. Аз смятам, че ако наистина искаме да помогнем на бранша и на сектора трябва да го разгледаме, ще отпаднат спорните моменти, ще се намерят консенсусните. Вярвам, че и браншовите организации са на мнение че има много полезни неща.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА - колеги, ако сте забелязали аз все още съм на ръба на досега практикуващ юрист и депутат и в тази връзка искам да изложа моя аргумент защо подкрепям предложението да се изчака, да се консолидират всички проекти, действително да изработим един действащ закон, защото в досегашната практика с кадастъра аз просто мога да кажа, добре че има само 20% покритие на територията с кадастрална карта, без да обиждам никого. Толкова много проблеми, толкова много несъответствия между имотния регистър и кадастъра, че ние нямаме право отново да вкарваме неработещи закони. И в тази връзка за да подкрепя моето становище защо все още трябва добре да обмислим, преди да вкараме в зала за обсъждане само един действащ чл. 46,ал. 4б, от вашия проект, при който вие при досега съществуващата процедура при изработване на кадастрални карти въз основа на имотния регистър, която не се спазваше и където имаше застъпване на контактни зони, знаете ли какво се получи – над 100 собственика им изчезнаха земите, изпариха се защото се насложи кадастралната карта върху имотния регистър при това състояние при проекта, защото предлагате да се създава кадастрална карата само въз основа на съществуващите документи, без да се уведомяват заинтересовани собственици, област, община и т.н. това е само в подкрепа на това защо трябва да направим така, че действително да изработим закон, който ще служи занапред и няма да има обструкции или пък мъртво родени норми още със създаването му.
ПЕТЪР ДУЛЕВ - Аз подкрепям начина и подхода, който предлага г-н председателя на комисията. Знам, че комисията в досегашните си формати винаги е наблягала на по-широки становища от местната власт, така както виждам тук сме доста представителите на местната власт и не само становища на НСОРБ и на съответните общини, съответните специалисти, които работят на територията на тези общини, за да не би да се получи така, както често се е получавало – приемаме нещо след това отново се приемат законопроекти за изменение и допълнение. Макар и за краткото време което имах за запознаване, все пак се допитах до някой колеги в региона – наистина тяхното мнение е да се подходи така, както се предлага в този случай. Мисля, че така е по-добре и да се използва времето за по-широки дискусии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ - благодаря.
Ако няма други мнения ще подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-46, внесен от Лиляна Павлова и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува: - „за“ - 6 „против“ – 5, „въздържали се“ -5. Не се приема законопроекта.
Аз предлагам наистина в следващата седмица да проведем интензивен контакт заедно с колегите от другата комисия разбира се и с двете министерства, за да можем да се постараем и да изготвим един адекватен ЗИД за да може той наистина да послужи на гилдията.
Благодаря.
Закривам днешното заседание.
ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КРПМС:
В. Бойчева Д. Михалевски
