Точка първа: Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България.
Точка втора: Представяне и обсъждане на проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерски съвет.
Точка трета: Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 354-01-56, внесен от Георги Кадиев и група народни представители.

---

П Р О Т О К О Л

№ 9


ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - Добър ден колеги, имаме необходимият кворум и можем да започнем нашата работа с предварително обявения дневен ред, а именно:

Точка първа: Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България.
Точка втора: Представяне и обсъждане на проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерски съвет.
Точка трета: Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 354-01-56, внесен от Георги Кадиев и група народни представители.
Подлагам на гласуване така прочетения дневен ред, който е съгласен, моля да гласува: „за“ – 15, „против“ – няма, „ въздържали се“- няма. Дневният ред е приет.

На днешното заседание присъстват:
1. Константин Пенчев - Омбудсман на Република България
2. Роза Георгиева – н-к кабинет
3. Росица Тоткова – главен секретар
4. Мая Тодорова –заместник-министър на младежта и спорта
5. Яничка Труева – директор на дирекция „Политика за младежта“
6. Ирена Тимчева – държавен експерт
7. Клементина Денева – Главен секретар на регионалното развитие


НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА
ОБЩИНСКИ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

8. Красимира Германова – Председател на УС
9. Делян Дамяновски – Изп. директор на УС
10. Емил Христов – Зам.председател на УС
11. Сунай Халил - Зам. председател на УС
12. Светлана Георгиева - Председател на Контролния съвет



Точка първа: Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България.

Колеги, с удоволствие предоставям думата на г-н Константин Пенчев да представи доклада. Заповядайте г-н Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря г-н председател.
Уважаеми дами и господа народни представители. Ще се опитам кратко да Ви представя Доклада за дейността на Омбудсмана през 2012 г. в частта, която пряко касае работата на Вашата комисия. Само за илюстрация искам да кажа, че рекордните 5350 жалби получени през 2012 година, сега към момента имаме 6910 жалби, т.е. интереса към Омбудсмана може би се увеличава доста рязко. Ще спра вниманието Ви на някой проблеми, които възникват по въпроси в регионалното развитие. Първо имаме много жалби за устройствени планове. Имахме големи жалби и вълнения във Варна в квартал Виница, където се твърди че ще бъдат застроени зелени площи и e голямо недоволството. Ние сме давали препоръки на всички общини, че трябва да направят неформално обсъждане, масово да се допитат до хората и да сe вслушат в техните съвети. Вие знаете, че по закон общите устройствени планове. Сега вече може да се атакуват до областния управител, но по-рано не можеха да бъдат обжалвани от никого, а подробните устройствени планове само от заинтересованите лица, които са доста в тесен кръг съгласно съдебната практика.
Има много жалби за незаконно строителство. Първо, жалби срещу неизпълнението на заповеди за събаряне на незаконни строежи. Второ, жалби срещу влезли в сила заповеди за незаконно строителство. Тук искам да ви обърна внимание върху един много важен проблем. Вие знаете, че развитието на законодателството в Закона за изграждане на населени места вървеше с амнистии. Помните, че до 1958 година строежите стават законни, от 1958 до 1965 за жилищни нужди се узаконяват постфактум, амнистира се. Със ЗУТ законодателят е приел един принцип и казваха – няма да амнистираме недобросъвестните хора, които нарушават закона, а ще кажем, че който строи без необходимите строителни книжа дори строежът да е изряден от техническа гледна точка към настоящето не може да бъде узаконена. Моето мнение е, че това решение е крайно и във времето в приложението на ЗУТ аз лично съм имал десетки случаи, казвам го съвсем откровено, да ходатайствам пред госпожа Милка Гечева. Официално писмо от Омбудсмана. Знам, че има заповед, знам че е потвърдено от съда и може само да потвърди това. В дадени случаи въпросът е много сериозен и не става въпрос само за ромски махали. Става дума за конфликтни хора. Всеки отделен случай има своята специфика. И аз бих поставил на вашето внимание следната идея евентуално за законодателни промени. Да не вървим пак към амнистии, защото пак няма да решим въпроса, а в Административно-процесуалният кодекс има един много ясен принцип за пропорционалност. Тоест, санкцията, самият акт, неговите последствия трябва да бъдат пропорционални на нарушението. Защо да не дадем възможност и на органите на строителния надзор, независимо дали са държавни или общински и на съда впоследствие да прилага този принцип. Не във всички случаи да бъде предизвестено нарушението и събарянето, защото такъв е закона, а да оставим възможност в някои случай, когато разбира се строежът не е технически опасен, когато жилището е единствено, в случая не е съразмерно наказанието събаряне, може да има глоба, нещо друго. Тоест, да дадем възможност да има повече доверие. Ние някак си приемаме, че администрацията и съда са едва ли не корумпирани и ако имат тази възможност ще направят нещо страшно. Не, трябва да имаме доверие на администрацията и на съда и да оставим тази възможност прилагайки принципа на съразмерност и пропорционалност на наказанието. Това го поставям като една идея.
Имам доста жалби, които са направо срамни жалби, за хора, които са отчуждени от 1985-1987 година и не са обезщетени имотно и до ден днешен не са получили имотно обезщетение, живеят на свободен наем без домове, защото блокът не е бил построен, жилището не било постоянно и вече в новите стопански условия казват – няма как да ви построим. Там пише, че общините са длъжни да намерят начин. Там също се опитваме да помагаме.
Имаме също много оплаквания за липса на достъп до имоти. Има по за скица, обаче няма пари за отчуждаване и казусът се бави с години, хората дефакто не могат да си използват имотите, оплакват се. Ние пишем до общините, те казват, че няма пари и сега се въртим в един порочен кръг.
Бих искал също да спра вашето внимание на този генерален въпрос за такса „битови отпадъци“, който също е от компетентност на вашата комисия. Има много жалби. Те са в следните аспекти. Освен този спорен въпрос, че не би следвало да се определя на база на данъчна оценка, защото няма никакво отношение към количеството генерирани отпадъци, тоест – към извършените услуги трябва да се помисли и по други законодателни въпроси. Първо, може би трябва да се направи императивно задължението по чл. 8 да бъдат освобождавани граждани, които не обитават имотите и това се доказва, да бъдат освобождавани от плащане на такса „битови отпадъци“, защото ние имаме много разправии с отделни общини. Има общини, чиито наредби не дават възможност от освобождаване. Има други общини, които казват – да, ще го освободим обаче трябва да докажеш, че не дължиш данъци, което също е абсолютно незаконосъобразно и се създават куп тежести. Хората се жалват, ние пишем до кметовете. Доста общини се вслушаха, включиха в своите наредби възможност за освобождаване, но може би трябва да се уреди по-императивно със закон.
Другият проблем. Знаете, че има регионални депа, които не зависят от общините. До това регионално депо някои общини са по-близо, други са по-далеч. Очевидно тези, които са по-далеч тяхната такса смет ще бъде в по-голям размер. Не би ли следвало да се помисли по законодателен път да има възможност не само отделният общински съвет да определя таксата смета, а да може група общински съвети, които се обслужват от общините от едно регионално депо да направят средно уравнена такса смет, за да не може едните граждани от по-отдалечените общини да плащат повече, защото никой не си е избрал пожелание това.
През 2011 година имахме кръгла маса на тази тема и беше създадена работна група в Министерство на околната среда и водите да се помисли за законови текстове, но нещата после отзвучаха и в момента вече има и противоречива съдебна практика за размера на такса смет. Този въпрос е много важен и ще ви бъда благодарен ако получа вашата помощ за законодателни промени.
Най-общо това е, което искам да кажа на комисията. Готов съм да отговоря на всякакви въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Аз мисля че поставихте изключително важни въпроси и се надявам колегите да имат коментари по тях. Да, това са неща, които действително стоят на вниманието на комисията не от сега. Това са въпроси, по които трябва да намерим решение.
Колеги, заповядайте за мнения.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Изразявам дълбоко уважение към институцията „Омбудсман“ и към Вас, господин Пенчев, към Вашите сътрудници за работата, която полагате. Самият факт, че се увеличава броят на случаите, които разглеждате говори, че хората са запазили или най-малкото увеличава се уважението към вашата институция. Вие посочихте няколко наистина, макар и част от въпросните проблеми, които очевидно преобладават. За съжаление това, което Вие казахте не е нещо ново. И за още по-голямо съжаление тези въпроси така и не намират решение – ползване правото на собственост, на различните услуги, които ползваме. Това говори, че нещо в самият механизъм не е както трябва. Всички знаем, че проблемът съществува. Идват при Вас хората, Вие го констатирате, отразявате го във вашите доклади, но по-нататък какво се случва – отива като един доклад в Народното събрание, в законодателния орган и до там. Няма механизъм, нарочен механизъм, по който това, което Вие предлагате да бъде разгледано вече с конкретни законови промени, кръгли маси. Всички сме на мнение, че не може да продължава да е така. Незаконното строителство по същият начин – колко пъти променяхме ЗУТ и пак не направихме така, че да решим основите въпроси, които и Вие ги констатирате. Може би в тази посока трябва всички ние да мислим как това, с което Вие се сблъсквате, а Вие се сблъсквате с конкретните проблеми на хората, обобщено, прецизирано, огледано, обсъждано, да влезе в Народното събрание и оттам механизмът да доведе до конкретни мерки. Иначе всяко година ще бъдат едни и същи въпросите, които се поставят и да няма по-нататъшно движение. Аз си мисля, че ние тук, господин председател, трябва да мислим в тази посока. Как това, което се констатира всяка година в институцията „Омбудсман“ да стане конкретен законопроект или някаква промяна в законодателството, за да отговорим на тези нужди на хората. Иначе такива доклади всяка година ще слушаме, проблемът е един и същи.
Не си спомням някои от случаите, които сме коментирали през последните четири години след това да са намерили законово решение. Дано да има такива. Ако има те са благодарение на добри намерения и самоинициативата на някой народен представител, не и като целенасочена политика да решаваме този тип проблеми на хората, които констатирахте в доклада.
Приемам доклада, защото той е факт, истина, но искам да изразя моето лично неудовлетворение от това, че ние по-нататък не можем да доведем процеса до край, за да решим тези проблеми принципно на законодателна основа и мисля, че това трябва да бъдат наши усилия като народни представители. Даже и тези въпроси, които се отнасят до нашата комисия никак не пречи и по ваша и по наша инициатива, да потърсим конкретни решения и да ги подкрепим, защото решават проблемите на хората. Мисля, че имаме възможност това да го направим. Ако поемем такъв ангажимент бихме си изпълнили донякъде отговорността като народни представители.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Няма да повтарям добрите думи, които каза господин Татарски, приемете че това са и мои думи. Считам, че няма да сме си свършили работата ако просто приемем доклада за сведение, ако ни послужи за провокация за бъдещи наши действия нищо че нито една от темите не е нова, най-малкото за човек, който е в материята. Много ще се радвам след една година ако геометрията на доклада има малко по-различна форма. В смисъл някоя от темата не присъства, което би означавало, че наистина от доклада има полза.
В този смисъл съвсем кратък коментар по два от изнесените въпроса, без претенцията, че казвам нещо ново. По отношение на таксата за битови отпадъци какъвто политически експертен потенциал в България да се осъществи някаква мобилизация да имаме някакъв съвременен ред по отношението на определяне на таксата, защото в този си вид едва ли имало някой несъгласен. Това е по-скоро данък отколкото такса доколкото той изобщо не спазва съвременният европейски принцип – колкото повече замърсяваш, толкова повече плащаш. Доколкото таксата е базирана на данъчната оценка на сградата, в момента знаете каква е ситуацията. Гореща тема в цялата страна, коментират се алтернативни предложения, примерно определяне стойността на таксата на база живущите, за която също претендирам че не е докрай справедлива. Чух още по-екзотично предложение на база експониране примерно на сметките за вода или сметките за ток. В крайна сметка решенията, които се прилагат в Европа или в света са краен брой. Не всички от тях са само въпрос и единствено на законодателна уредба. Някои от тях изискват допълнителна мобилизация, включително от страна на контролните органи. Ако има някакъв призив към комисията нищо, че тя не би следвало да е първата заподозряна комисия, но при всички случаи трябва да бъде въвлечена. Призив към Вас, господин председател, е да сложим тази тема, като една от приоритетните в нашата работа.
Второ, по отношение на темата за незаконното строителство – така е, господин омбудсман, не веднъж ми се е случвало с болка на сърцето да се сблъсквам с случай, в който строеж, който е абсолютно конструктивно изряден, на всичкото отгоре няма проблем с вещните права, построен е върху земя, собственост на собственика на законния строеж, който трябва да бъде съборен. С господин Михалевски в различни формати сме водили разговори по тази тема, голямото притеснение, което всички трябва да имаме предвид е, ако отворим една такава врата с надеждата да не хабим излишно частен ресурс, да се разрушава нещо, в което са вложени пари, което би могло да бъде годно, е хабене на частен ресурс. Голямото притеснение е ако отворим тази врата какво ще се вмъкне през нея. Всички имаме това притеснение.
Иначе съм съвършено съгласен, че текстовете в законодателството са кроени с презумпцията, че системата, която ще ги спазва е несъвършена. Затова на системата не може да се разчита. Системата няма правомощията да преценява. Никой от системата не е оправомощен да взема решения и да преценява, което е по-скоро изключение в нормативната база.
Съгласен съм категорично, че трябва някакво преосмисляне, но с цялата необходима доза внимание, за да не постигне негативен ефект.
АХМЕД БАШЕВ: Действително в последно време гражданите на Република България изключително много се обръщат към Омбудсмана, което означава, че вашата институция добре разглежда проблемите на хората. Аз бих ви попитал дали можете да се ангажирате евентуално по този доклад да направите конкретно някакви препоръки към законодателния орган по всички теми, които сте разработили като съдържание. Изключително много ми хареса предложението Ви за несъразмерността на санкцията, която търпят много хора, за които жилището е единствено. Ако не Ви представлява някаква трудност, ако това не е противозаконно съобразно правомощията на вашата институция дали можете да направите някакви становища по тези конкретни въпроси?
Второ, дали може да търсим от време на време по важни проблеми, наред със становищата от други органи, организации, институции и становището на Омбудсмана на Република България по важни за гражданите неща?
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Тъй като вече за втори път изслушваме доклада на Омбудсмана аз наистина го поздравявам него и екипът му за изключително изчерпателния материал. Някои неща, които според мен е добре да се възползваме от този доклад. Първо, мисля че редно да се срещаме не само когато е доклада, а и по време на нормалната работна година и това, което преди малко колегите казаха от двете страни в залата, как да направим така, че от този доклад да излезе законодателна инициатива. Аз ви моля това, което зависи от ръководството на комисията ще бъде направено и от вас, за да има полза. Например такса смет 2015 година тя ще се определя по друг начин. Мисля че първото нещо, което можем да направим – това, за което преди малко Томислав Дончев говореше е как този закон да бъде отчетен и направи най-доброто на базата на всички ваши доклади, на всички ваши оплаквания, които сте взели, на базата на опита и на председателите на общинските съвети, които са в момента тук, и на кметовете, и на Народното събрание. Мисля, че това е първата стъпка. Той в момента започва да се работи.
Що се отнася до общите устройствени планове, никога няма да има общ устройствен план, който да бъде приет без възражения. Нека да сме обективни, тоест – да не слагаме напред нещо, което всички знаем, че няма как да бъде идеално. И зелените площи са запазени и един общ устройствен план се приема с години, има хиляди процедури, по които той може да бъде спиран, обжалван, коментиран.
На следващо място, още един закон за собствеността, който го обсъждахме в тази комисия по големите инфраструктурни обекти. Кой собственик на терен ще иска да му бъде отчуждена земята? Отново се влиза в конфликт с общия устройствен план. Тоест, трябва да бъдем по-внимателни когато там се отчитат претенциите на хората независимо от кой регион са. Все пак има и виждания за развитието на дадения град.
На следващо място мисля че е време във всички големи градове да има омбудсмани. Това, че няма все още избрани мисля, че е грешка, тъй като има нужда в момента обществото от подобна институция, на която да се каже своето виждане и тя да бъде връзка между местната администрация и различните слоеве на обществото, различните проблеми, които се случват. А това, че и днес присъстват председателите на общинските съвети и че в понеделник имаше диалог между законодателните власти, тъй като общинският съвет е също местна законодателна власт и Народното събрание е показателно, че си взимаме и ние поука от това, което беше написано от Национално сдружение на общините в Република България без да се прекалява, защото там имаше неща, които също не могат да бъдат приети напълно. Но че по този начин трябва да се провеждат заседанията съвместно – Национално сдружение на общините в Република България, сдружение на председатели, кметове, и това, което е необходимо за дискусия, мисля, че ще е абсолютно правилно и няма да има комисия, която да не иска да се възползва от опита на всички тези хора, които работят в различните области.
Благодаря ви още веднъж за този доклад.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз ще се присъединя към мнението, че Вашата дейност в реална степен отразява отговорността и значението на институцията ви. Истина е това, което господин Татарски спомена, че посредничеството Ви между обществото и органите на властта не е достатъчно възможно по закон. Истина е, че с развитието на практиката се увеличиха тези възможности, като сезирането на Конституционния съд.
По мое мнение би могло да се намери формула без промяна в конституцията за инициатива, свързана със закони, като се даде възможност в специализирания Закон за Омбудсмана, респективно в правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се правят предложения към ресорните комисии и те да са задължени да ги обсъждат и излизат със становище по тях, като всяка една комисия би могла да направи колективна инициатива за промяна в закона на тази база. Може и да бъде неприемливо предложението.
Не съм чел целия доклад, въпреки че вече за втори път Ви слушам, друга комисия също, вероятно има не по-малко жалби по отношение несправедливи отношения между властите във връзка с водоснабдяването. Този начин на отчитане на разходите за т.нар. такса смет, която всъщност по начин, по който се отчита е данък върху недвижимото имущество нито е редно нито справедливо и би могло да се намери това решение според количеството, за да стане такса. Сложното идва от големите градове с големи етажни собствености. Сложното идва от невъзможността да се събере както трябва таксата и тогава ще се натовари допълнително този, който е редовен платец. Същото е и с водата. Но и там може да се намери някакво по-справедливо решение отколкото да е това, което е в момента.
Струва си да се направи един математически модел, за да се види как ще се получи, защото иначе всички казват, че искат да плащат на базата на употребеното количество, но когато се види, че базата се дели на толкова малко, че общата абсолютна сума става голяма, ще кажеш – по-добре да взимаме и от богатите. Ако има един модел, пилотни проекти, да се проиграе, за да може да се тръгне в тази посока, за която говорим и всички мислим, че е по-справедлива.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: Изразих отношение по доклада в Правната комисия, разбира се с положителна оценка и като работа на личността на Омбудсмана, като изключително добър подготвен юрист, който е напълно в компетенциите и издигна авторитета на тази институция и като съдържание на доклада. Подкрепям напълно това, което се каза от колегите, че доклада, за да не остане сам за себе си като един отчет на проблемите, може би вината я виждам двояко, защото четейки всеки един ред, всеки един от нас народен представител може да извади законодателна инициатива по всеки един проблем. Но може би наистина е по-удачно да се създаде един механизъм сега на база на доклада, ако е и по-удобно, съответно по комисиите да изпратят предложение за законодателна инициатива по съответните проблеми, които наистина да бъдат разгледани в комисиите.
Аз обаче искам да поставя въпроса и за една друга страна, дали този доклад се разглежда и в Министерския съвет и по министерства, защото считам, че тук от този доклад могат да се направят изводи и за работа на съответните администрации техните грешки, техните проблеми там, където наистина имат несвършена работа. Защото в крайна сметка хората се обръщат към Омбудсмана тогава, когато не могат да се решат проблемите им от институциите. Този обобщаващ доклад може да даде данни коя институция и коя администрация къде, по какъв начин си свършва работата и къде трябва да има съответно корекция.
ПЕТЪР ДУЛЕВ: Аз се присъединявам към позитивите, които бяха изказани за работа и дейността на институцията „Омбудсман“ през 2012 година. Може би господин Гуцанов загатна, но все пак като въпрос и предложение – има ли намерение институцията „Омбудсман“, макар и в по-синтезиран вид, това, което каза и колежката да се обсъди с представителите на местната власт, кметове, председатели на общински съвети. Може би във формат райони за планиране или както прецени за уместно. Мисля, че наистина ще бъде полезно, както по отношение на инициатива на законодателната сфера, така и за самото решаване на конкретни въпроси по сигналите и жалбите, които са подадени до Омбудсмана.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря за добрата оценка на доклада.
Господин Дончев, незаконното строителство, това е проблемът. Дали законът забранява и няма страшно да има корупция, органите нямат право на преценка. Ако не вярваме на местните власти, на централните, на съда, трябва да затворим държавата. По-добре да имат тази възможност за взаимно контролиране.
Специално за Виница аз не казах, че Виница е лош пример на лоша администрация, не казах, че има закононарушения, казах че хората бяха останали с впечатление, че недостатъчно се обсъжда. Аз знам, че всеки един такъв общ устройствен план засяга правата на много хора и няма да има сто процента доволни граждани.
Моят апел към всички общини е да не правят формално обсъждане без да усещат, че са чути. Компетентните органи, общините вече ще вземат решения, най-добрите и ще правят това, което смятат за добре.
Споменахте за местните обществени посредници. Това е един много болен въпрос. Чух че ще обсъждате промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, там са уредени обществените посредници. Те са уредени преди закона за Омбудсмана. Там е казано, че общинският съвет може да си избере обществен посредник с мнозинство две трети, което гарантира да бъде консенсусна фигура. В началото е имало над 20 обществени посредника, в момента има 14. Много общини си казват, че две трети не могат да съберат, по-добре е да спестят бюджет. Това е неправилно, защото действително общественият посредник на място не може да бъде изцяло независим, защото общинският съвет го избира, той му определя бюджет, канцеларията. Все пак този обществен посредник върши добра работа, имам наблюдения, защото те са буфер по места на администрацията и на гражданите. Първо, гражданите биват приемани и изслушвани и им се помага. Второ, администрацията се отървава от излишните жалби, които нямат нищо общо с дейността на общината, които бяха залели, ако няма обществен посредник, който да приеме гражданина и да каже, че той не е за кмета, а за „Топлофикация“, за ВиК и др. Може би трябва ново законодателно решение, защото очевидно тази уредба не работи, не си избират общините, това е тяхно право. Може би, понеже не може да задължим 264 общини да си избират обществен посредник, може би областите. Като разбира се тези обществени посредници ще имат териториален обхват цялата област. Нещо трябва да се помисли. Те са полезни, а в момента този институт не работи и е със затихващи функции.
Столична община работи по тези модели, но аз едно не мога да разбера – те ми казват, че сто единици са необходими за такса смет в тази община, въпросът е как ще се разпределят между гражданите. Не става дума за богатите и бедните, защото има много бедни пенсионери, които имат големи апартаменти в центъра на София и плащат чудовищни такси смет, защото данъчната оценка им е висока. Така че аз не мога да разбера защо според някои кметове, ако се промени начинът на определяне такса смет смятат, че тя ще стане социално непоносима. Не мога да схвана защо сто единици са разпределени по един начин са социално поносими, а разпределени по друг начин са социално непоносими.
Иначе аз съм готов винаги и конкретни предложения да направя и даже аз одобрявам това, че докладът на Омбудсмана минава през много комисии, защото тогава може всяка специализирана комисия да се специализира по проблеми, които засягат точно нея и ще бъде много по-ползотворно. Аз съм готов винаги да откликна на всякаква покана, аз да дам конкретни текстове, вие да дадете, да се обсъдят. Искам да ви кажа, че вярно, правомощията ми не са много големи, аз законодателна инициатива няма как да имам без промени в Конституцията. Но аз никога не казвам – аз това не мога, това е извън моите правомощия. Напротив – винаги се опитвам. Досега съм срещал много разбиране от народните представители. Смятам че и в бъдеще трябва да работим така. Когато човек има не много ясни правомощия той може да направи много.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Има ли други желаещи? Ако няма – позволете ми да обобщя.
Искрено благодаря на господин Пенчев за труда, който е положен. Действително ние трябва да се възползваме от информацията, констатацията и да фокусирането на проблемите. Бъдете сигурни, че ще го направим, тъй като законодателната инициатива е в нас и смятам, че нашата комисия ще наложим един работен режим, в който заедно да можем да придвижим конкретни законопроекти.
Ще предложа една втора точка към първата, която ни е предложена към проекта за решение. Искам да ви уверя, че констатирането на проблемите, като разбира се няма да избегнем и този, с който сезирахте Конституционния съд по Закона за държавната собственост и общинската собственост, който е много важен и тук имаше много сериозна дискусия при обсъждането на два конкретни законопроекта и тепърва имаме да решаваме още въпроси. Ще можем ли наистина да очертаем проблемите.
Ключов въпрос са общите устройствени планове не само по отношение интересите на гражданите, въобще на цялата инвестиционна среда в страната и ние предвиждаме една много сериозна работа, както по осигуряване на финансирането през Закона за бюджета и през различните европейски инструменти, така и въобще да задвижим този процес.
Относно незаконното строителство направихме един много успешен опит по инициатива на група народни представители през месец юни да наложим временен мораториум, като целта беше точно тази – да анализираме защо се е случило така. Много правилно отбелязахте, че 2003 година със Закона за устройство на територията тогава беше силно облекчен режима за получаване на строителни разрешения и констатацията към момента е, че той е много усложнен. Аз ще предложа следващата седмица, експертите в комисията са подготвили, създаването на временна комисия и ще оставим мораториума като много краен инструмент, който попадна под ударите на спекулации, което беше моя лична вина, че едва ли не се фокусира върху ромските проблеми. Там проблемът е колосален и трябва да го обсъждаме. Но ще предложа всички колеги в една временна комисия да анализираме какъв е проблема, свързан и с устройството на някои селища, като рибарските и с незаконното строителство, защото и в момента поне две от събарянията в страната са абсолютно несправедливи. Но факт, до там сме я докарали, ДНСК и РДНСК изпълняват закона и не могат да направят друго.
Какво предлагаме? Разбира се темата за твърдите битови отпадъци е конкретната. Предлагам да вземем решение да създадем една конкретна програма на базата на темите, които засягат нашата комисия, до края на месеца да изработим такава конкретна програма, като разбира се ще разчитаме на вас, на изпълнителните органи и органите на властта, да можем да изработим законопроекти конкретно в сферата на незаконното строителство, твърдите битови отпадъци, канализации, отчужденията, които споменахте.
Така че смятам, че това ще бъде конкретен пример. Така ще насърчим другите колеги по другите комисии по подобен начин да направят подобни програми. Мисля, че облечени в нашата законодателна воля и вашият труд, с който сте фокусирали тези проблеми, можем да постигнем нещо конкретно.
Предлагам проект за решение в две точки:
Комисията по регионална политика и местно самоуправление предлага на Народното събрание да приеме за сведение доклада на Омбудсмана на Република България за 2012 година, като вземе акт от констатациите, оценките и проблемите, посочени в него.
До края на месец октомври 2013 година комисията да изработи и приеме конкретна програма за изработване на необходимите законодателни промени относно конкретните проблеми, поставени пред Омбудсмана на Република България и отразени в годишния му доклад в областта на регионалната политика и местното самоуправление.
Смятам, че това е конкретно, с което вече се ангажираме да се създадем този механизъм, за който усетих че има консенсус, за да можем да бъдем в крайна сметка полезни и вашият труд да има някаква материална полезност за българските граждани.
Подлагам на гласуване двете точки. Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.

Точка втора: Представяне и обсъждане на проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерски съвет.

МАЯ ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители ще представя пред вас съвсем накратко структурата на доклад за младежта 2010-2012.
Докладът за младежта се изготвя на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта, приет от Народното събрание на 5 април 2012 година.
Структурата на доклада е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта 2010-2012 г. – насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Информацията е представена на база изпълнение на 21 индикатори, даващи престава за конкретните резултати в гореспоменатите приоритетни сфери на действие, свързани с живота на младежите в страната. Представени са и обвързаните с тях задачи, предприети мерки и дейности от институциите в страната на централно и местно ниво.
Изложението по всеки от индикаторите съдържа данни за актуалното състояние, анализ на състоянието и предприетите мерки. Анализът на състоянието на младите хора е на база на национално представителни социологически проучвания, осъществени в периода 2010-2012 г., данни на Националния статистически институт, Евростат, УНИЦЕФ, информация от отговорните държавни институции и общините в Република България и други специализирани национални и международни изследвания.
Данните по Приоритет І – Насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора показват нарастване на младежката безработица 20.8% при икономическа активност 42.1%, като през 2012 г. увеличението на дела на безработните млади хора спрямо 2010 е 3,2 пр.п.
В рамките на Приоритет ІІ – Подобряване на достъпа до информация и качествени услуги се наблюдава тенденция към налагането на интернет като втори основен източник на информация след телевизията. Традиционните източници на информация като библиотеките се използват много слабо.
При наблюдаваните индикатори по Приоритет ІІІ – Насърчаване на здравословния начин на живот е отчетен ръст в процента млади хора практикуващи спорт всяка седмица, но остава висок процентът на тези, които не са спортували изобщо от 6 и повече месеца. Като цяло младите хора в България декларират, че се чувстват в по-добро здраве от по-възрастните.
По Приоритет ІV – Превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, в рамките на подкрепата за деинституционализация се наблюдава увеличаване на жилищата от резидентен тип.
Приоритет V – Младежко доброволчество. Близо три четвърти от младите са убедени, че работодателите в България не биха оценили и признали неформалното образование получено при работата като доброволец. Това от своя страна се отразява негативно върху желанието за включване в доброволчески акции и полагане на труд като доброволец.
Участието на младите хора в неправителствени организации наблюдавано по Приоритет VІ – Повишаване на гражданската активност остава сравнително ниско – около 4%. Активността на младите хора на избори остава висока (82%), но са това се изчерпва политическата им активност – все по-малко млади хора живо се интересуват от политика.
Негативните демографски процеси в периода 2010-2012 г. оказват най-силно влияние при младите хора, живеещи в малките населени места и селските райони – Приоритет VІІ. Техният брой намалява със значително по-високи темпове от този в градовете. Наблюдава се изостаналост спрямо условията на градската среда и ниско качество на живот.
По Приоритет VІІІ – Развитие на междукултурния и международния диалог. Налице е съотношението между студентските мобилности с цел обучение и тези с цел практика. Част от причините за по-малките обеми мобилност с цел практика произтичат от липсата на интерес от страна на търговските предприятия и научни центрове в европейските страни да сключват споразумения с университетите.
Данните по Приоритет ІХ – Повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността показват известно покачване на броя на непълнолетните лица извършители на престъпления. Налице е тенденция за намаляване на младите хора, загинали в ПТП като пътници и пешеходци. Обезпокоително е постоянното увеличаване на загиналите млади хора, които са били водачи на МПС.
Това е съвсем накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря и аз за стегнатото изложение.
Колеги, имате думата за обсъждане на доклада. Предложения, касаещи нашата комисия, политиката, за която тя отговаря?
Ако няма конкретни коментари искам да обърна внимание, че наистина трябва да помислим и да наложим някакъв режим на взаимодействие, защото особено в малките населени места младежите, които са нерискова група и която е най-подложена на миграция трябва да обърнем внимание. Ние разбира се ще одобрим доклада, но ще помоля в следващите седмици и месеци да проявим инициатива към министерството, да конкретизираме някои инструменти и мерки, за да можем да видим какви въздействия можем да приложим, тъй като според мен тенденциите са силно негативни и по отношение на достъпа до услуги в тези неблагоприятни райони и по отношение на безработицата, от която са най-засегнати. Защото това е едно отражение, което го виждаме, но в крайна сметка смисълът на нашата работа е да има въздействие в обратна посока.
Така че това е моето предложение. Колеги, ако няма някакви мнения предлагам да одобрим доклада за младежта 2010-2012 г., който ни е предложил Министерският съвет.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се единодушно.


Точка трета: Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 354-01-56, внесен от Георги Кадиев и група народни представители.

ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Заповядайте господин Кадиев, имате думата за представяне на вашия законопроект.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Горепосоченият Законопроект за изменение и допълнението на Закона за местното самоуправление и местната администрация има за цел да възстанови една несправедливост, която се случи в годините.
Малко предистория. Около 2006 година общински съветници сами определят възнагражденията си без ограничения. След това се въвежда ограничени в края на 2006 година, което обвързва възнаграждението на общинските съветници със заплатите на местната администрация в съответната община, като за Столична община е не повече от 60% от средната заплата за администрацията, а за другите общини е не повече от 50%. През 2011 година с решение на Народното събрание този процент беше намален на 30% и в момента абсолютно всеки един общински съветник в България – 5 200 човека приблизително. Това е основно възнаграждение, което е равно на 30% от средното възнаграждение на администрацията в съответната община. Това се изразява в 194.25 лева. В много други общини сумата е от порядъка на 150 лева средно, а има общини, за които съм чувал, че е от порядъка на 120 лева.
Ние считаме, че все пак като най-голямата група публично избираеми длъжности в държавата е унизително да се очаква някаква качествена работа от тези хора. Тук преди малко беше Омбудсмана на България, който говореше за това как общинските съвети са компетентните органи се очаква да има някакви компетентни хора и за нас е наистина под достойнството включително на тях да получават подобни възнаграждения далеч под минималната заплата. В много случаи за съжаление разбирането към техните възнаграждения е съотносимо с разбирането на възнаграждението на сервитьорите – ние малко ще им дадем, пък те ще си вземат и ще си изработят повече.
С цел да възстановим тази несправедливост ние направихме тези предложения за промени в закона, като логиката е следната, опитваме се да променим две неща. Първото е да дадем повече самостоятелност на самите общински съвети сами да преценят колко да бъде възнаграждението на общинските съвети спрямо собствените приходи на всяка община, като поставим един коридор, в който с минимална и горна граници те да се движат. За минимална долна граница на това възнаграждение сме посочили минималната работна заплата, а за максимална граница сме посочили 70% от възнаграждението на председателя на съответния общински съвет. Това вече е втората промяна, която правим – заплатата да бъде обвързана с възнаграждението на общинската администрация, тъй като е трудно съотносима с работата на общински съветник и един член на общинската администрация, а да бъде обвързана с възнаграждението на председателя на общинския съвет, които са относително сходни дейности. До известна степен заимствахме и практиката в Народното събрание, където заплатите на председатели на комисии са обвързани не със заплатата на администрацията на Народното събрание, а със заплатата на парламента.
Тъй като видях част от становищата на колегите и имаше основателни въпроси защо не е направена финансова оценка и колко би струвало това нещо ще спомена няколко неща, които ги няма в мотивацията в доклада. Но по наша съвсем груба оценка, ако приемем, че 150 лева е приблизително средното възнаграждение на общински съветник в момента в страната с тези предложения би трябвало да стане минимум 310 лева, колкото е минималната работна заплата. При 5 200 приблизително общински съветника по 310 лева прави 19 милиона лева на година. В момента ако те получават около 10 милиона допълнително още 9 или 10 милиона ще бъдат необходими за това нещо. Това разбира се при положение, че всеки един от тях бъде на минимална работна заплата. Аз предполагам, че в голяма част в общините все пак те ще се движат в малки размери над минималната работна заплата и Столична община специално, където съм бил общински съветник напълно разбираемо при бюджет от милиард и двеста милиона лева и при положение, че там наистина човек отделя минимум два работни дни в седмицата, в много случаи три дори, за да си свърши работата. Колегите вероятно ще се възползват от възможността да са над минимална работна заплата и до 70% от заплатата на председателя на общинския съвет.
Много от малките общини ще кажат, че минимална работна заплата е бреме за тях. Разбираемо е примерно в община Гърмен, където има 50 души общинска администрация и 20 души общински съветници рязко вдигане на работните заплати на общинските съветници всъщност ще натовари сериозно бюджета на общината. Това е нещо, което трябва да преценим и аз виждам, че в част от становищата е споменато, като разбира се до известна степен е под достойнството на нас като българи да има общински съветници, които работят за сума, която под минималната работна заплата. А това все пак не е дейност, която вършиш между другото за два часа седмично, изпълнявайки някаква друга работа, а сериозно отношение на орган, от който зависи живота на хората във всяка една община в България.
Това са двете смислови предложения, които ние правим в този законопроект. Отново повтарям въвеждането на коридор, минимална заплата за всеки общински съветник, която да не е не по-малко от минималната работна заплата за страната и максимална, която да не е повече от 70% от заплатата на съответния председател на общинския съвет. Има безброй практики в България, има доста общини, където се оказва, че председателите на общински съвети са гласували 90% от заплатата на кмета. Общинските съветници от своя страна са на 120-130 лева и проблемът, който сега съществува е огромната ножица между възнагражденията на общински съветник и председател на общински съвет – единият е със 120, другият с 1 200. Нали той е пръв между равни, някак си. И това също не е логично и аз нямам претенции, че ние сме предложили най-доброто възможно нещо и най-вероятно ще се наложи да направим известни промени в това предложение, но искам всички да сме убедени в логиката, че не може в европейска държава, най-голямата група публично избираеми длъжности да бъдем на възнаграждения, които са унизителни за самите тях.
Готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪН НЕНКОВ: Тъй като ми се налага да тръгна помолих да взема думата пръв.
Безспорно съм съгласен с това, което каза господин Кадиев и това, което те са предложили като народни представители. С малка предистория, знаете миналото Народно събрание намалихме отчисления 30% това, което се определя като възнаграждение. Многократно сме правили срещи с господин Кадиев и общински съветници от Столична община.
Аз безспорно ще подкрепя този така предложен законопроект, но с уговорката, че тук не става въпрос само и за пари. Да, безспорно обидно е 120 лева, особено когато говорим, аз като народен представител от София и знаейки работата и на общинския съвет в столицата колко е натоварено, че два-три дни имат наистина имат абсолютно плътно ангажиран пълен работен ден и повече някой път и наистина 120 или 150 лева е крайно обидно за това нещо. Но тук трябва да се отчетат не само парите. Да, в една малка община 120 или 150 лева, въпросът е, че в миналото многократно се е променяло дали ще е процент спрямо председателя или спрямо администрацията, както и да било. Винаги, за съжаление се е стигало до злоупотреби с това нещо, защото винаги когато имаш възможност до максимума някак си много бързо се възприемат от общинските съвети.
Тук трябва да се отчете и една малка подробност, че натовареността на Столична община, Варна, Пловдив, много голяма е разликата с една по-малка община. Вие добре знаете, че има общини, които заседават един път примерно в месеца, което няма никаква съпоставимост с това, което примерно правят в София, Пловдив или Варна. Така че моето желание е да потърсим между първо, второ гласуване някакъв вариант, в който все пак да се отчита и дейността, която все пак извършва реалната работа, която извършват общинските съветници и по този начин да бъде обвързано тяхното възнаграждение. Дали ще направим някакво разделение на градове, районно деление или някакъв вариант, в който да търсим някаква граница като брой население. Да, парите са едни и същи, но работата на един общински съветник в голям град или в малка населена община е колосална. Така че да възприемем идеята. Имаме доброто желание и наистина аз ще подкрепя този законопроект с уговорката, че ще направим предложения между първо и второ гласуване.
Благодаря, господин председател, аз подкрепя проекта.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Две неща, които не споменах. Господин председател, при мен има едно решение на председателския съвет от общинския съвет в Стара Загора, от което не знам дали имате копие. Колегата от Стара Загора е тук.
В законопроекта в първоначалния вариант, който ние обмисляхме беше предвидено да има допълнително възнаграждение за общински съветници за участие в комисии, за доклади и за изготвяне на въпроси и сигнали към кмета на съответната община. След това преценихме, че това хипотетично би довело до подаване на изкуствени доклада само и само да се взимат възнаграждения, поради което премахнахме вероятността да се получават допълнителни възнаграждения за писането на доклади на въпроси. Но все пак сме оставили възможността да се получават допълнителни възнаграждения за участие в комисии, защото е факт, че на много места общински съветници не участват в комисии, тъй като не са мотивирани по абсолютно никакъв начин, включително ние сме го забелязали в Столична община. Представям си особено в по-малките общини как е и е факт, че има много общински съвети, където няма дори веднъж месечно комисии или са 10 минути преди заседанието на сесията. С цел все пак да стимулираме тези хора по някакъв начин да работят сме предвидили това като форма, като в крайна сметка общинският съвет сам би трябвало да прецени как ще се раздели това възнаграждение, дали основната част ще бъде за всеки равна и оттам нататък ще има възнаграждение за участие в комисия, в сесия.
На мен много ми се иска ние все пак да повярваме малко повече на тези хора в общинските съвети и да им дадем на тях правото сами да се възползват, защото аз чух много коментари от типа на това – да, ама те сега всички ще си вдигнат заплатите на 70%. Аз се надявам, че няма всички да го направят на 70% от заплатата на общинския съвет, както и не всички председатели на общински съвети са си вдигнали заплатата на 90% от заплатата на кмета, защото знаят, че съответната община няма съответния ресурс и аз знам председателя на общински съвети, които работят и на 20% от заплатата на кмета. Така че мисля, че можем да повярваме малко повече и в края на краищата, ако видим, че има злоупотреби винаги можем да поправим закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Нека чуем самите представители. Заповядайте.
КРАСИМИРА ГЕРМАНОВА: Добър ден, господин председател, добър ден, господа народни представители. Първо ми позволете да ви благодаря от името на всички председатели и от името на нашата асоциация за това, че сме поканени днес тук да присъстваме на вашата комисия, която разглежда важен проблем в местното самоуправление, а именно нашият закон. В интерес на истината всички ние сме удовлетворени от това, че се разглежда въпроса и така, както е представен проблема и въпроса с промените, като имаме няколко дребни предложения за промяна. Ако ми позволите ще ги съобщя и ще се опитам да се аргументирам.
Първо, по повод размера на основното възнаграждение – това, което господин Кадиев каза тази минимална граница от една минимална работна заплата. Ние имаме едно предложение да бъде изписано до една минимална работна заплата и ще ви кажа защо. Защото, както и Вие казахте, господин Кадиев, както и всички вие знаете – една голяма част от вас сте минали през местната властта, има доста общини, за които дори и една минимална работна заплата е непосилна. Както и Вие казахте има общини, които почти не заседават всеки месец или заседават по един път. Нашето предложение е да бъде дадена възможност дори и този минимален праг да може да пада надолу в стойностите, във възможностите на всяка една община.
Второто нещо, което предлагаме като една промяна това е в частта обвързването на възнаграждението, тоест – максимума. Обвързването на възнаграждението с председателя на общинския съвет и не защото ние председателите се притесняваме, че нашите възнаграждения са ниски или високи, аргументите ни за това са, че както и Вие казахте, господин Кадиев – има председатели, които са на хонорари, има председатели, които работят и получават 20%. Как, кажете ще обвържем брутното възнаграждение на председателя, който получава 20% от кметската заплата и това да е максимума, който да могат да получават общинските съветници. В този смисъл мислим, като казвам – мислим, изразявам мнението на нашата асоциация, че обвързването със средна брутна заплата в дадената общинска администрация е един справедлив начин и ще кажа защо. Защото тази средна брутна заплата е изчислена на база на населението в общината, на база на местото, където се намира общината. Тоест, тя е едно отражение на самата община и тя би дала възможност да направим това разграничение и диференциране до възнагражденията на отделните общини.
Третото, което имаме като предложение е едно допълнение за една допълнителна алинея и тя е обвързана с това, че ние не искаме просто да има възнаграждение и високи възнаграждения на общински съветници. Нашата идея е да има справедливо възнаграждаване на усилията на общинските съветници и то е за да можем да прекратим всички тези спекулации с взимането на фактури за консултации или за каквото и да е друго. Нашето предложение е да се добави един нов параграф със следния текст: „Общински съветник няма право на други допълнителни възнаграждения с изключение на пътни за участие в заседание на общински съвети и неговите комисии тогава, когато настоящият адрес на общинския съветник е различен от мястото на провеждане на заседанието“.
Какво имаме предвид? Много често общинските съвети правят изнесени сесии в отделните населени места в общината. В този смисъл да могат да бъдат покрити транспортните разходи един път. И втори път има общински съветници, които са от вътрешността на дадената община и идвайки на заседание на комисия и на заседание на общинския съвет да могат да получават средствата, които са дали за пътните и транспортните разходи, като това естествено се урежда с Наредбата за командировки. Там е определен начина и реда.
Идеята на асоциацията, която подкрепя всички общински съветници е да имаме справедливи възнаграждения, не просто да имаме възнаграждения. Аз мисля, че общинските съветници в последните години израснаха много в това да определят правилно качествено и много истински своята работа и това какви възнаграждения да получават. Много добре определят и коректива гражданско общество, така че мисля че никой не би си позволил да настрои гражданското общество срещу себе си във връзка с качване на едни високи възнаграждения. Тази точка, която ви предложихме мисля, че ще даде възможност да няма скрити възнаграждения.
Благодаря ви още веднъж. Аз също съм отворена и колегите, за това ако имате въпроси, да коментираме.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, на първо място да уточним, че се отнасям с пълна симпатия по отношение на предложението на господин Кадиев. Имам едно принципно конкретно съображение, което ще се опитам да изложа.
Първо, според мен трябва да бягаме от всякакви режими, които биха позволили да се прави аналог между труда на общинския съветник и труда на администрацията, в това число и трудовото възнаграждение. В крайна сметка колкото и да искаме професионалисти общински съветници, тоест – подготвени по отношение на механиката на работата на общинския съвет, познаващи въпросите на местното самоуправление, не бива да забравяме, че основната логика на общинския съвет е друга – да познава проблемите на хората и да ги вкарва и отстоява в общинския съвет. Това е принципното съображение.
Конкретното. Ние можем да се движим в сходна геометрия на направеното предложение, но според мен е редно да дадем по-голяма свобода на всяка конкретна местна общност, като общинският съвет трябва да решава. В този смисъл имаме резерви по отношение на долния праг. Тук коментирахме коридора. Аз имам резерви по отношение на долния праг – дали изобщо да има долен праг и какъв да бъде той. Защото един разход примерно от сто хиляди лева за възнаграждение на общинския съвет, примерно за една община, като Варна, това е практически нищо. Но за една община като Гърмен, примерно един разход от сто хиляди лева годишно това сигурно е много тежък товар върху бюджета на една по-малка община. В този смисъл не бива да се забравя, че общинските съветници са изборни. Самата позиция на общинския съвет какво ще бъде възнаграждението им зависи утре с какви очи ще гледат хората по улиците. Да, ние им даваме комфорта, законодателят е предвидил долният праг да бъде минималната работна заплата. Но според мен трябва да дадем повече свобода, включително и по тяхна преценка да се движат по цялата скала надолу и нагоре.
Не съм готов с конкретно предложение колко да бъде долният праг, но мисля, че трябва да бъде минималната работна заплата.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Ще подкрепя законопроекта и мисля, че трябва да се съобразим с вижданията и на председателите на общинските съвети, тъй като това, което те предлагат е много разумно.
На следващо място това, което колегите преди малко казаха – между първо и второ четене може би трябва да се обсъди дали градовете с районно деление, дали по население, както има такова деление, колко са общинските съветници, но може би това нещо трябва да се види и вече окончателно да бъде приет законът. Но че трябва да бъде променено, мисля че няма да има народен представител, който да не е съгласен с внесения законопроект от господин Кадиев и колегите, които са го подписали, защото наистина това, което се случи през последните няколко години е крайно несправедливо, да не употребя по-тежки думи.
Национално сдружение на общините в Република България също е подкрепило това виждане, което значи, че има пълна солидарност във всяка една от отделните институции. Така че мисля, че трябва да го подкрепим с това виждане, което е на асоциацията, след като те имат такова виждане нормално е да бъдат удовлетворени по такъв начин и наистина между първо и второ четене да пообмислят и други възможности и по най-бързият начин да бъде приет този законопроект.
АХМЕД БАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми председатели на общински съвети, категорично трябва да има промяна в закона. Тук едва ли има различия от някои от колегите. Обаче ако не вкараме в параграфите изричен запис, че възнагражденията ще се получават в зависимост от големината на общината, тоест – не конкретизираме, дали ще е големината на общината, дали ще са възможностите на бюджета, дали ще е брой заседания, ние отиваме в другата крайност. Практиката последните 14 години, която аз познавам показва, че когато има до- всички са на максимума. Това е безспорно. Няма община в България, когато да е казано до- да е на минималните възнаграждения, няма такъв случай, всички отиваме на максимума. Затова аз подкрепям предложенията – и едното и другото. Те малко се различават. Подкрепям, защото искам да има промяна. Действително трябва да получават по-добро възнаграждение, но ако нарушим този принцип на неразглеждане на различието в общините работата, в никакъв случай не мога да се съглася, че работата в Столичния общински съвет е работа в една малка община, в която населението е 5 хиляди жители е една и съща и тя да получават едни и същи възнаграждения. Това първо.
Второ, аз искам да попитам асоциацията на председателите, вие те записали, че до една минимална работна заплата, после пишете, че общият размер на възнагражденията на общинските съветници не може да бъде повече от 70 на сто от средната брутна заплата, после пишете, че общинският съветник няма право на други допълнителни възнаграждения. Откъде ще дойдат допълнителните възнаграждения, до 70 на сто?
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Ние говорим за базовата заплата да бъде до една минимална работна заплата. Алинея 2, която предлага господин Кадиев, че общинският съветник получава допълнително възнаграждение за работата си в постоянните и временните комисии в общинския съвет в размер, определен с правилника и вече сумарното възнаграждение на съветника, което не може да надвишава 70% от тази долна и горна граница и вече съвсем други възнаграждения, каквито има като практика в общинския съвет и в след корекцията с фактури, представителни, да нямат право на такива възнаграждения.
Освен това, господин Башев, искам да споделя, че на следващото заседание можем да представим примери на много общини в България, в които не са гласували горният праг, а са се съобразили с бюджета на общините и са много по-ниски възнагражденията от порядъка на 50-60 лева.
КРАСИМИРА ГЕРМАНОВА: Ще допълня с точност отговора. В сега действащия закон чл. 34, ал. 4 е пътните и други разноски, направени от общинския съветник във връзка с работата му в съвета. Пак казвам, че в последните година и нещо имаше една много сериозна практика във всички общински съвети да се представят фактури за направени консултации за плащане на кантори, за плащане на офиси на общинския съветник и идеята ни за това, че няма други възнаграждения е точно да бъдат спрени тези допълнителни други разноски в ал. 4.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин председател, колеги депутати, уважаеми председатели на общински съвети и присъстващи в залата, подписах този законопроект с ясното съзнание, че няма с тази идея да намерим точната мярка, но според мен той си изигра ролята. Ние предизвикахме един обществен дебат, сериозен преди бюджета, за да може една несправедливост действително да бъде променена. Добре беше, че законопроектът беше подаден преди деня на диалога на законодателната и местната власт и имахме възможност да чуем по места много и различни предложения в това число и като вносители ни търсеха или да ни се карат или да ни подкрепят. За мен като основна комисия, която регулира тези обществени отношения ние трябва да направим стъпка по-нататък, но надявам се няма да бъде сега, защото да, несправедливо е, както каза Томислав Дончев да съпоставяме с дейността на администрацията. И по простата причина, че в Закона за финансиране на партиите ние не подкрепяме партиите в резултата, който има, когато се получи резултата от общинските избори, за да може и съветниците да бъдат по-независими и в това число да не бъдат вързани към общинския бюджет. В перспектива ние ще трябва да търсим там измерението, за да може да се стимулира и партийността в България, защото на този етап ние имаме възможност да дадем на калпак на всички. Когато стимулираме и партийността ние ще вкараме една по-голяма нормалност в обществените и политически отношения и в общинските съвети. В момента имаме насипно състояние и ние имаме едни трудности, които тук една част от колегите, които сме били кметове знаем за какво става въпрос.
На следващо място си даваме сметка, че общинските съветници са един обществен и политически капацитет, който държавата гради за общественици, за политици. Само резултатите от парламентарните избори показват, че една голяма част от народното представителство е било общински съветници. Аз съм привърженик в перспектива да търсим в партиите диалог, резултатите от общинските избори да бъдат стимул за партиите, за да могат те да си намерят финансовото изражение на своите хора, които участват в общинските съвети.
В момента по-големият проблем, който сериозно звучи и който даваше несправедливост беше в посока, че председателите на общински съвети, не е обща практика, винаги са със статута на 90%, общинските съветници там се предполага, че председателят е пръв между равни. Да, той има функции да организира дейността, да – той има и една привилегия да има понякога и кабинет и други екстри и другите съветници, според умението на председателя не винаги да бъде коректен започват да се дразнят защо председателят ще има. Аз бях свидетел на такъв дебат – защо ще взема повече, Георги е прав – 10 пъти. Примерно председателят на Смолян е с 1 300, общинските съветници са със 130. Паралелно с това са кабинет, с всичко, което е необходимо и което е близко до кмета. И тук тази несправедливост, от тази регулация, която е била не както трябва направена преди сега ни налага да направим корекция. Да, има нужда да чуем и това, което предлагат председателите на Асоциацията на председателите по отношение на това и което се обобщи преди малко от колегата Башев – бихме могли, за да има по-голяма несправедливост да отделим в големите градове, където има повече приходна част, в няколкото големи града, където много се работи и където комисиите много заседават да бъда както беше и преди или сега да намерим мярката в много дебати още. Имаме време до приемането на Закона за бюджета и до приемането от общинските съвети да дадем малко повече срок и да поработим. Да направим фокус групи и да бъде едно.
За областните градове, които са по-малки от големите градове да бъде друго и за по-малките общини да им дадем в коридорите възможност. Има още един въпрос, в който се опитват председателите да намерят марка. Например общински съветник ако е безработен не може да отиде в бюрото по труда, защото НОИ тълкува, че на базата на 130 лева, които получава му се плаща осигуровка. Давате си сметка, че един общински съветник ако е изпаднал по всякакви причини и е безработен той може да взема 130 лева и не може да отиде да се ползва от бюрото по труда. И тук е необходимо още една регулация да направим по отношение на това общински съветник, който е безработен или се осигурява или да ползва бюрото по труда по отношение на осигуряването. Отново се дразнят съветниците, че председателите се осигуряват. Някои са и по трудови правоотношения. Така че ние като комисия имаме много отворени въпроси, в които ако искаме да си помогнем и да помогнем на общинските съвети да бъдем справедливи към регулацията на обществените отношения в тази сфера трябва да поработим още и още.
В тази посока има втори въпрос, който сте поставили, че ако е до 70% от възнаграждението няма право да получава друго. И ако общинският съветник е коректен и ако работодателят му мрази кмета и общинския съвет той го кара да взема неплатен отпуск за този ден, това масово практиката го показва, отива и работи в общинския съвет, взима карта за пътни или както са устроени нещата в общината. Паралелно с това този ден съответно за него е неплатен отпуск, а имаме възможност може би в тази мярка до 70%. Аз разбирам, че тук вътре всеки общински съветник ще си направи различни правила, колко за комисия, какъв да бъде прага до минималната заплата и да не се отскача повече от 70%.
Може би днес да дадем съгласие на първо четене да мине законопроектът, да чуем залата какво мисли, да дадем още един по-дълъг срок да не бъде в рамките на 7 и 14 дни, а да си обещаем ние, ако трябва да направим още дискусия. Национално сдружение на общините в Република България подкрепя по принцип и казва: „мислете още“. При вас становището на председателите е едно, Георги Кадиев представлява сдружение, където членуват само общински съветници, там има друг дебат. Да намерим справедливото решени, то не винаги ще бъде толкова справедливо, но все пак да можем да помогнем и ние чрез мярката общинските съвети по места да не изкористят тези отношения.
Ще споделя още нещо. Давам си сметка, че това ще се търси от общинския съвет и един кмет ако иска да бъде по-нагъл с общинските съветници, чувала съм и такива приказки – вие ми струвате колкото една улица. Има ги такива кметове.
По-справедливо е, това е дейност, която е дейност за обществото и политическа да започнем да търсим бюджет от делегираните държавни дейности. Тогава няма да го има шумът в системата. Ако ние направим първата стъпка, че 1% от това, което ще се гласува и проведем разговори с Министерство на финансите да се получи бюджет, а не само от местните дейности, тогава ще бъде по-справедливо, защото ако си заемем нашата роля ние регулираме за държавата отношенията, получаваме заплати, партиите получават заплати. Ако вземем регулацията на местните общности, изтискваме ги, вижте там в рамките на местните данъци и такси, ако ви останат пари. А сега са опоскани общините, нямат приходна част и тогава понякога, който е по-силен играч той надделява, ние трябва да бъдем хората, които сме чули този целият обществен дебат и сме направили регулацията. Според мен законът като предизвикателство да дебатираме в тази посока изигра своята роля. Въпросът е сега да кажем – да, ние ще тръгнем към промяна и да намерим времето. Необходимо е още да го пообмислим, за да стане по-пълноценно и по-справедливо.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: С удоволствие подчертавам, че с инж. Дамяновски сме от учредителите на Сдружението на председателите на общинските съвети. В тази връзка искам да кажа, смятам, че законопроектът отговаря на една обективна потребност и затова ще гласувам „За“ на първо четене, като обаче искам да направя няколко коментара. Когато търсим ефекта от един закон трябва да си даваме сметка, че 5 200 души общински съветници ще бъдат удовлетворени от закона. Пет милиона и двеста хиляди граждани ще бъдат недоволни, защото обществото е много чувствително, когато става дума за публични финанси. В тази връзка задължително трябва да подчертаем, че вярвам, че всички общински съветници работят не за заплати, а реализиране на политики. И в тази връзка ще кажа това, което смятам за важно като извод. Готов съм да подкрепя предложеното от господин Томислав Дончев – донякъде то се препокрива и с казаното от Дора Янкова, че трябва да освободим регулацията. Изхождайки от смисъла на самоуправлението, отпадайки ограниченията да се даде възможност на съответните общински съвети да решават в конкретната ситуация за конкретната община.
Като допълнение към това, което каза Дора за безработните общински съветници, искам да кажа, че в Кодекса за социално осигуряване имаше един проблем, свързан с общинските съветници, който касае правото им на получаване на пенсия. Те не могат да са общински съветници и да получават пенсия.
…….: Прочетох внимателно закона. По принцип, когато говорим за възнаграждения винаги сме „За“, това е една добра новина за всички, особено за съветниците. Заради злоупотреби намалихме преди две години, не е нормално да получават 150 лева. Но трябва да ви кажа, че и до сега има общински съветници, които чрез тези допълнителни неща взимат по 800 лева и в момента. Прав е и колегата, че обикновено когато има до- повечето администрации и общински съвети се стремят да вървят към до-. Много ми хареса ограничението, което предлагате, защото по този начин фактури и други допълнителни неща ще отпаднат. Същевременно моята забележка е, че това, което предлагаме, както и асоциацията предлага – до една минимална работна заплата, това според мен няма да е проблем в областните градове. Да не ги делим на категории, области и по-малки общини. Там вече няма да има по една минимална работна заплата. Но можем да подходим, че за по-малките общини да няма долен праг, а да има само горен. Това, което е предложено – до 70%. Тогава самата община си определя, в зависимост от възможностите.
Тези неща, за които говорим, че са неуредени и в други закони – за пенсията, за болничните, за безработицата наистина трябва да ги направим може би в комплект след този закон или заедно, нещо подобно трябва да се случи.
В този вид според мен по-скоро трябва да приемем предложенията на Асоциацията на общинските председатели.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Очевидно всички сме „За“ промяна на закона в тази посока, да бъде и принципен, и коректен, и справедлив, така както всички очакват да го направим. Но това предложение, което е направено според мен не е издържано. Ще кажа какви са ми мотивите. Част от тях бяха изтъкнати. В § 1 да има една задължителна граница като възнаграждение на общинските съветници, най-малко че не работят всички еднакво и не можем всички общини да ги приравняваме. Второ, § 2, вероятно сте изхождали от правилника и възнаграждението на народните представители за участие в комисиите да се плащат допълнително. Но дали е само това работата на общинските съветници – работата в комисиите, там лесно би могло да се злоупотреби.
Основният принцип, който залагате и според мен е проблемен, е базата, на която да стъпим, когато определяме това възнаграждение – малки градове, малки, големи общини, заплата на общински съвет, средна брутна работна заплата. Ако се базираме, както вие предлагате, спрямо заплатата на председателя на общинския съвет, колкото и да е тя, тя е определена на база възнаграждението на кмета. Кой определя заплатата на кмета? Общинският съвет. Конфликт на интереси. Значи аз ще гласувам да определям моята заплата, определяйки заплатата на кмета. Не смятам, че това трябва да бъде базата.
Подкрепяме да се промени закона в тази посока, но имаме сериозни принципни възражения и те са точно за това, за което всички говорим. Смятам, че законът трябва да бъде подкрепен по принцип на този етап, но да се изчака достатъчно време, след като проведем срещи с Национално сдружение на общините в Република България, с Асоциацията на председателите на общински съвети, да чуем тяхното мнение. Да определим тази база, която най-обективно, най-безпристрастно, най-принципно, за да няма деление. Вие изхождайки от опита на Софийския общински съвет, но в провинцията никак не е така. Базата трябва да бъде коренно различна. Трябва да се опитаме да намерим тази база, която да бъде най-обективна, най-точна и най-принципна, защото ако е справедлива пък трудно можем да намерим този принцип. Ако заложим един принцип, било то минимална заплата или процент от заплатата, това пък няма да е справедливо. Затова се изисква повече умуване, за да стигнем до един вариант, който да бъде общоприет. Тук бих предложил да се върнем на старият вариант, който според мен беше доста добър, дали 50-60% дали ще ги делим според групата общини. Задължително с преходни и заключителни разпоредби да направим промени в другите закони, които да уредят тези проблеми, които ги спомена и госпожа Янкова. Трябва да го направим това.
По принцип подкрепям законопроекта, като посока на мислене, на провокиране на този дебат, но според мен сериозни промени в съдържанието трябва да се направят. И най-вече по отношение базата, на която трябва да стъпим, за да определяме коректно и справедливо това възнаграждение.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Като представител на държавната власт и като представител на Министерство на регионалното развитие, което най-пряко работи с общините и с представители на местно самоуправление в никакъв случай няма да се намеся в дебата по същество, просто искам да изразя принципната подкрепа на министерството и на цялата държавна администрация, която работи с местно самоуправление за логиката на законопроекта и че такава промяна е необходима. Единственото, което ние искаме да предложим е да се направят едни много строги финансови отчети относно реалните възможности на общинските бюджети да поемат такова увеличение – такова, каквото по целесъобразност бъде решено. В никакъв случай не е наша работа да се намесваме по отношение на размерите или да даваме акъл на местното самоуправление, но така или иначе подкрепяме идеята, защото виждаме, че има какво да се желае в реализирането на политиките на държавата, а основен наш партньор е местното самоуправление на общината.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Ще се опитам да дам малко принос в тази дискусия, която се радвам, че колегите от ГЕРБ промениха мнението си по този въпрос. Не ми беше много ясно защо намалиха наполовина възнагражденията и приеха предложението на 30%, но когато има развитие е добре.
Искам да кажа моето мнение, защото аз дълго време бях общински съветник три мандата по времето, когато това беше обществена деятелност. Общинският съветник получава преди всичко морално удовлетворение и след това и материално.
Без съмнение възнаграждението трябва по максимално възможен начин да се определя от общинските съвети. Не е редно много детайлно да дефинираме какви да бъдат възнагражденията. Без съмнение всички политически представителни групи там ще гледат да не предизвикат негативната реакция към обществото. Без съмнение в правилата, които те имат в правилниците ще отчитат заседателните часове в заседания на комисии, за да е справедливо. Действащият закон предвижда компенсирането на разходите и когато са в неплатен отпуск поради участие в заседания. Ако можете да ми помогнете, за ми подскажете, има ли много такива случаи в самите общински съвети, когато се представят документи, че по време на заседанието си бил в неплатен отпуск, за да се възстановят тези разходи или в повечето случаи работодателите си затварят очите?
В тази посока според мен предложението, което прави асоциацията под формата на становище е доста приемливо, защото там се говори за някакви прагове, но те съпоставими с възнагражденията по принцип и до сега са по-справедливи. Това, което вносителите правят до 70% от заплатата на председателя, което е към 60 и няколко процента от заплатата на кмета е твърде висок праг за една такава обществена деятелност и няма как по базово възнаграждение, както е записано – минимална заплата, което 310 да достигнеш до заплата до възнагражденията 1 200, което ще се получи, ако е 70% от това на председателя.
Лично аз подкрепям това, което е предложено от асоциацията. Допускам, че това, което предлагате да се създаде нова алинея е извън предвиденото за компенсиране разходите при неплатени отпуски.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колеги, ако няма други мнения, аз бих предложил да подкрепим на първо четене внесеният законопроект, като си даваме сметка и не забравяме, че централната власт, местното самоуправление са равнопоставени по Конституция и трябва да бъдем изключително внимателни. Подкрепям това, като си даваме сметка, че отговорността в крайна сметка ще носят общинските съвети, които ще взимат решения за тези възнаграждения през избирателите. Като си даваме сметка, че източникът на тези допълнителни възнаграждения ще бъдат местните приходи. Това е наш ангажимент, който трябва заедно с централната власт да стимулираме, когато има повече функции, така и на средства, за да може да има и реален източник.
Ще помоля от комисията да изпратим официални писма до Дирекция „Финанси“ на общините, да направим един анализ по възможните варианти какво би се получило. Тук разбира се ще разчитаме и на двете асоциации – на общините в Република България и на председателите на общински съвети, защото наистина трябва малко повече конкретика, защото въздействието от едно възможно увеличение може да не бъде толкова малко. Аз се опитвах с господин Кадиев да направим изчисления, може да се окаже, че е между 8 и 10% от общите разходи за общинските администрации, трябва да си даваме сметка за това.
В крайна сметка предлагам така. Отчитаме всичките мнения, ще удължим максимално срокът, като предложение между първо и второ четене поне на три седмици. Тук разбира се трябва да бъдем много дейни с вас, да прецизираме текстовете. В крайна сметка решението ще бъде наше, но отговорността ще бъде ваша. Така че трябва да ви е ясно това.
Предлагам на първо гласуване да подкрепим при тези условия законопроекта, който е внесен от господин Кадиев и група народни представители.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 16.30 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:

/Д. Михалевски/

СТЕНОГРАФ: К. Петрова

Брой знаци: 76 810