Първа точка. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от МС.
Втора точка. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от МС.
Трета точка. Представяне на проекта на Оперативна програма „Региони в растеж - 2014 – 2020“.
Четвърта точка. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

П Р О Т О К О Л

№ 10

ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Добър ден колеги, имаме необходимият кворум и можем да започнем нашата работа с предварително обявения дневен ред, а именно:

Първа точка. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от МС.
Втора точка. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от МС.
Трета точка. Представяне на проекта на Оперативна програма „Региони в растеж - 2014 – 2020“.
Четвърта точка. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Подлагам на гласуване така прочетения дневен ред, който е съгласен, моля да гласува: „за“ – 17, „против“ – няма, „ въздържали се“- няма. Дневният ред е приет.

На днешното заседание ще присъстват:
Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева, зам.-министрите на регионалното развитие Добромир Симидчиев и Мирослав Мазнев. Госпожа Людмила Петкова – зам.-министър на финансите; инж. Стефан Чайков – председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", инж. Жанет Жикова – началник кабинет на регионалното развитие; Снежина Славчева – директор на Дирекция „Регионално развитие“; Димчо Димов – старши експерт от Министерство на регионалното развитие; Красимир Сивев – директор на Дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите; Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология“ на НАП; госпожа Цветана Янкова – държавен експерт в „Данъчно-осигурителна методология“ на НАП; господин Пламен Гърбов – гражданско сдружение за защита на гражданите, господин Петър Донев – гражданско сдружение за защита на гражданиет.
Има ли други предложения от колегите депутати по отношение на точките от дневния ред? Не виждам. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 15; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма. Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка от дневния ред.

Точка първа: Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от МС.

ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Заповядайте, госпожо Петкова. Ние днес приехме законът в зала на първо четене. Но все пак това е важна комисия, която има отношение към този въпрос, така че е важно да направим дискусия.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще представя проекта за изменение на Закона за местните данъци и такси. Действително днес в зала беше дискутиран. По принцип в проекта се съдържат три основни групи предложения. Първото предложение е свързано с освобождаване от данък сгради, данък върху прехвърлянето такса „Битови отпадъци“ на имотите на законно регистрираните вероизповедания в страната, които се ползват за богослужебна дейност.
Второто предложение е свързано с промяна в данъчната преференция за данъка върху превозните средства. Към настоящият момента данъкът се определя в диапазон с решение на общинските съвети, като съответно в зависимост от мощността на двигателя и годината на производството на лекия автомобил се умножава тази сума, за да изчисляваме индивидуалният размер за всеки автомобил, се умножава с един индивидуален коефициент, като за старите автомобили коефициентът е единица, за автомобилите, които са между 5 и 14 години съответно този коефициент е 1,5 и за най-новите автомобили той е произведен последните пет години, а коефициентът е 2,8. Виждате, че като данък за старите автомобили той е три пъти почти по-малък отколкото за новите автомобили. Сега действащото законодателство колите, които са с катализатори имат право да ползват 50% отстъпка. Това, което се предлага е всъщност данъка в диапазоните, в които е опреден в закона да не се променя и съответно да бъде променена отстъпката. Тоест, облекчението да бъде обвързано с еко категориите, тоест – със екостандартите. Действително ние направихме едно проучване на законодателството на другите държави членки на Европейския съюз. Знаете, че по принцип се говори за екология за ролите и на данъчната политика, за опазване на околната среда и в тази връзка направихме едно проучване на законодателствата на другите държави членки и има разнообразна практика. Една част от държавите членки определят размера на данъка директно да е обвързан с екологичните стандарти. Тоест, колкото по нови са автомобилите, колкото по-малко замърсяват околната среда, съответно този данък е по-малък. За електрическите автомобили съответно имат и преференция, тоест – нулево облагане.
По принцип предложихме да бъде не промяната на данъка, тоест, да не се променя данъка, а самото данъчно облекчение, тъй като считаме, че данъчното облекчение, тъй като и сега действащото облекчение е обвързано с екология. Считаме че в момента е много трудно да се определи до колко това данъчно облекчение в този вид постига екологичната си цел и затова предложихме данъчното облекчение действително да бъде обвързано с екологични стандарти. Днес в зала бяха коментирани, че не са представени анализи, че не е представен анализ на риска. Сега аз ще ви запозная с информацията, с която ние разполагаме и това да не ви представя пълен анализ не е защото Министерство на финансите няма желание да представи подобен анализ, а ние не разполагаме с достатъчно надеждна информация, за да представим този анализ, който е необходим както на вас, така и на нас.
Ние имаме данни от КАТ, всъщност колите, които са произведени до 2000 година са 2 милиона. Проблемът е, че от тези автомобили 2 милиона стари автомобили няма достатъчно достоверна информация колко от тези автомобили са с катализаторни устройства и колко от тях са ползвали отстъпката 50% или колко от тях действително имат, колко са декларирали, за да ползват отстъпката и колко са ползвали отстъпката. Тази информация може да бъде предоставена единствено от общините, тъй като в Министерство на финансите няма централизирана система или няма обобщена информация за тези данни. Понеже беше споменато днес, че не е съгласувано с Национално сдружение на общините в Република България още Законът за местните данъци и такси, когато беше качен на интернет страницата на Министерство на финансите той се изпраща за съгласуване със сдружението на общините.
Само бих искала да ви информирам, че в сроковете ни поне до изпращането на разглеждането на закона от Министерския съвет ние нямахме становище от Национално сдружение на общините в Република България по отношение на пътния данък. Опитали сме се да направим поне с данните, с които разполагаме какъв ще бъде ефектът върху приходите на общините. Оценката ни е допълнителни приходи за общините между 25 и 30 милиона лева.
Това е накратко, което мога да кажа по тази тема.
Третото предложение е свързано с екологичните сертификати на сградите, тъй като има промяна в Закона за енергийната ефективност променяме и преференцията да е обвързана съобразно тези промени в Закона за енергийната ефективност.
Още едно предложение за промяна е сградите, тоест – студентските общежития да се считат като жилищни сгради за целите на облагането по Закона за местните данъци и такси. Към настоящият момент че те се третират като нежилищни имоти, а считаме, че трябва да се третират като жилищни, тъй като в тях живеят студенти и считаме, че това е редно по този начин да бъдат разгледани.
Последното предложение е за промяна на определянето на такса „битови отпадъци“ от 2015 година. Години се води един много голям дебат по отношение такса „битови отпадъци“, оплаквания от страна на гражданите, на бизнеса, че таксата не е такса, а е скрит данък, тъй като тя се определя на база данъчна оценка, балансова стойност, пазарна стойност на имотите, но не и на база действителното количество на отпадъците. Считаме, че действително е назрял моментът да започне една много голяма обществена дискусия съвместно и с представители на бизнеса, на гражданите, на общините, както и на изпълнителната власт за изготвяне на една методика за определяне на такса „битови отпадъци“. Предлагаме това да е около едногодишен период, за да има възможност, време да се проведат и обществени дискусии, съответно и да се разработи подходяща методика, тъй като знаете, че в големите градове и високите жилищни сгради е проблем. Това се оказва един от големите проблеми. Няма проблем с малките населени места, както и примерно за производствени сгради. Но големите жилищни сгради действително се явяват много голям проблем и трябва да бъде разработена подходяща методика, която действително да отразява таксата, да е такса, а не скрит данък.
Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми колеги, имате думата за отношение по предлагания ЗИД на Закона за местните данъци и такси.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ние започнахме дискусията в Народното събрание в залата днес. Тя ще продължи и утре и макар че като комисия закъсняваме с разглеждането на този законопроект, смятам че е важно тук да проведем дебата, защото в тази комисия са хора, които са повече или по-малко ангажирани с местно самоуправление, а този законопроект основно засяга българските общини и затова Ви благодаря, господин председател, че точката е в дневния ред независимо от това, че нашият доклад утре най-вероятно няма да бъде четен в пленарна зала, но е хубаво ние тук да изработим, да изразим и да покажем нашето отношение и надявам се единно становище и позиция по този толкова важен и толкова брадясал, стар въпрос.
По същество. Има получено становище по този законопроект от Национално сдружение на общините в Република България. За съжаление чак сега го получаваме, но то не би могло да бъде и друго. В рамките на очакваното е като позиция и ако се водим по текстовете на законопроекта ще видим, че моите разбирания се припокриват почти напълно с позицията, изразена от Национално сдружение на общините в Република България.
Най-напред по § 1, много коректно е казано, че по отношение на таксите този, който променя размера, начина на събиране или освобождава от такса, той би трябвало да има ангажимент и да покрие евентуално разходите, които водят до тази промяна. В случая говорим за таксата, която е изключително общинско правомощие, определя се от общинския съвет и не би било редно поради липса на закон ние да променяме условията, при които се определят тези такси, още повече да освобождаваме едни или други субекти от този налог, който е свързан с извършването на определена услуга и съответно разходите, свързани с това. Така че много коректно е предложението на Национално сдружение на общините в Република България, когато става въпрос за освобождаване от такса битови отпадъци разходите по предоставяне на услугите да са за сметка на общинските приходи само когато има решение на общинския съвет за това, а не както е записал законодателят, вносителят – в случаите на освобождаване разходите по предоставяне на услугата са за сметка на общинските приходи. Да, но това решение не го е взел общинският съвет, така че според мен не е коректно този запис на § 1 и би трябвало, ако съществуват такъв записа да го напишем така, както е предложението на Национално сдружение на общините в Република България – само когато това изменение е по решение на общинския съвет и тогава може да бъде за сметка на самата община, на общинския бюджет.
По отношение на данък сгради, наистина със закон може да се променя размерът на данъка, таксата на данъка, но пак стигаме до там. В България има хиляди обекти на недвижими имот, собственост на различни вероизповедания. Вижте всяка община по колко такива имоти има, колко храма, колко други недвижими имоти и терени. Не всички се ползват за богослужения и молитвени и други обреди. Една част от храмовете се ползват и за търговска дейност. Е, откъде накъде ние ще ги освобождаваме от този данък, който е един от основните приходоизточници в общинските бюджети, на какво основание само защото има някакви обещания, разговори. Тогава поставям въпроса за да освободим от този данък читалища, училища, Академия на науките, университети. Те по-малко значими ли са за местната общност и за държавата отколкото черквите и другите храмове?! Аз не мога да разбера как така делим и как изваждаме една част от тези данъкоплатци, от тези субекти, които са данъчно задължени, освобождаваме ги от това задължение, но то е за сметка на други. Защото тези разходи, които ще бъдат направени и за такса смет и за разходи, свързани с общинските приходи и от данък сгради трябва да се поемат от другите данъкоплатци. Откъде накъде? Смятам, че това трябва да бъде задължително и само с решение на общинския съвет, ако той прецени, че даденият храм, манастир, джамия заслужава специално отношение и бъде освободен от този данък, от тази такса.
Що се касае до начина на определяне на таксата, аз също смятам, че е дълбоко погрешно тя да се определя на база балансова стойност, данъчна оценка, защото това изкривява твърде много характера и смисъла на тази такса, която трябва да бъде равна на разходите по предоставянето на услугата. Всички знаем, че съществува и е записано, че таксата се определя на база количество отпадъци. Втората опция вече е, ако не може да бъде направено това поради някакви обективни причини тогава да се прилага друг такъв справедлив и понеже е по-лесно тук общините, госпожо Чавдарова, са длъжници толкова години и ние не направихме нищо да въведем този начин за събиране на отпадъците. Преди две години при омбудсмана имаше среща по този въпрос. Права е тук заместник-министърката, че трябва обществена дискусия. Правени са такива обществени дискусии, една беше предизвикана преди две години по инициатива на бизнеса, те са най-ощетени от това. А и не е справедливо да облагаме с такава такса по този начин и фирмите и гражданите. Така или иначе след тези обсъждания нищо не се получи. Години наред този въпрос стои открит. Ангажиментът е и на общините, разбира се и на държавата, защото не случайно от Национално сдружение на общините в Република България казват – да, ние сме съгласни да започнем да работим и да прилагаме такъв подход, но искаме помощ от държавата, защото без помощ от държавата това не може да стане. Ние само отнемаме възможностите на общините, но не им помагаме по никакъв начин. Нека заедно за изработим такава методология. Това съществува в толкова много държави, ние просто не искаме да го приложим. Може би ще струва и някакви средства. Нека да започнем и ангажиментът трябва да бъде двустранен – и от страна на Министерство на финансите, респективно държавата и от Национално сдружение на общините в Република България. И аз апелирам за един такъв подход. Обаче, госпожо Чавдарова, според мен вие трябва да сте активните, защото този закон ще се приеме утре ако има мнозинство от управляващите и дебатът пак си остава в миналото, нищо няма да се промени. За общините е по-лесно на данъчна оценка, но вие трябва да предизвикате тази промяна с по-активна позиция. И даже аз донякъде съм изненадат, много ви е меко становището, засягат се основни правомощия на общините. Говорим за финансова децентрализация, това ли е финансовата децентрализация, като отнемаме приходи на общините и тези приходи трябва да бъдат по друг ред събирани – от редовите данъкоплатци.
Така че аз като цяло поне в тази си част не приемам този законопроект. Смятам, че позицията на общините е коректна и трябва да бъде чуто тяхното мнение и още повече апелирам. Даже, господин председател, ако трябва ние нашата комисия да сме инициатори, крайно време е да започнем по този въпрос вече нещо да правим, не само да си говорим колко е важно на обем, пък ние сега го събираме по друг начин. Всички знаем, че не трябва да е така и никой нищо не прави. Нека пък ние да сме инициаторите в сътрудничество с Национално сдружение на общините в Република България. Да притиснем Министерство на финансите, Министерският съвет, този въпрос трябва да бъде решен.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаеми колеги, сега ние малко сме пред свършен факт, защото все пак колкото и да е странно го гласувахме вече в залата, но реално комисията още не го е обсъждала този въпрос. Тук имам една молба към председателя, тъй като знаем, че когато постъпват законопроекти от Министерския съвет можете да изисквате съответни законопроекти да минават като водещи през съответна комисия. Така че аз считам, че такъв законопроект задължително е задължително да бъде. Виждам, че е водеща комисия Комисията по бюджет и финанси, но реално не виждат по какъв начин този законопроект влияе върху държавния бюджет и считам, че като водеща комисия трябва да бъде нашата комисия.
В подкрепа на това, което каза господин Татарски, за да не отегчавам аудиторията това, което в залата се каза като допълнение е, че да, виждате ли много общини вече са го направили, гласували други публични учреждения. Да, обаче това е, когато има решение на общинския съвет и тогава когато една съответна община си е направила своя отчет относно приходите и разходите на бюджета. Още повече, че по този начин ние императивно залагаме да го направят, а когато има една голяма община тя би понесла по-скоро примерно едно неплащане на такава такса, тъй като ще ги разпредели естествено през други източници и ще си компенсира тази загуба. Но когато има една малка община с много концентрация на такива храмове, реално това би довело до голям недостиг в нейния бюджет, а както каза господин Татарски – това е един от основните приходи на общината. Така че аз имам един апел към комисията, макар и че в момента се разглежда като първо гласуване в пленарна зала аз считам, че ние предвид и това, което е постъпило като становище на Национално сдружение на общините в Република България ние не бива да подкрепяме този законопроект. Той явно ще си мине през залата, очевидно, но ние като Комисия по регионална политика и местно самоуправление считам, че е добър знак ние да покажем солидарност с общините и да не допускаме, поне да се види, че ние тук сме против едно такова изземване на функциите на общините. С това мисля да приключа.
Благодаря.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще се опитам да бъда кратък и няма да кажа нищо различно от това, което казаха колегите. Само един важен абсолютно принципен нюанс.
Първо, става дума за такса. Коментирам в частта освобождаването на сградите на вероизповеданията от такса битови отпадъци. Става дума за такса, не за общ налог. Аз може би по-лесно бих приел ако ставаше дума за данък. Таксата, всички добре знаем, че е срещу предоставяне на услуга. Оттук нататък се сработва механизма, че въпросните ползватели ползват услугата, но заплащането става за сметка на всички останали потребители. И да стигнем до това, че ситуацията е многолика. Да, може би в голямата част религиозните общности имат подобна нужда. Наред с това сигурно има изключения. И тук бих се позовал на принципния аргумент – да оставим общността в лицето на общинския съвет да решава. Нека да оставим общността да решава, тя преценява най-добре. Всички добре знаете, че на място отношенията са много по-чисти и по-ясни. Можем да изредим десетки случаи, където общински съвети изразявайки волята на общността са освобождавани примерно от такса образователни институции, университети и т.н., така е решила общността. Сигурно има много примери, където са освобождавани сгради на религиозни общности, където има нужда.
Да оставим този режим общността да го решава, тя най-добре може да прецени, най-добре може да нюансира нуждите кой имот с каква точно цел и предназначение дали винаги обслужва религиозни нужди, защото не всеки имот, който е собственост на въпросното вероизповедание е пряко свързан с религиозни нужди. Знаем че има много други такива случаи.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: По един конкретен текст от предложения законопроект - § 9, където ще дадем възможност ….. да бъдат приравнени като жилищни имоти. Искам да коментираме целесъобразността, тъй като безспорно тук ще изправим една дълбока вкоренена несправедливост, тъй като в момента са нежилищни имоти и все пак е ясно, че учебните заведения част от общинските жилища ще спестят значителен ресурс. Все пак образованието трябва да е национална политика не на едно, а на всички правителства в Република България. По-скоро искам да коментирам приложимостта на конкретния текст. Ще кажа какво имам предвид, примерно жилищен имот, съгласно практиката данъчните органи дали са местни или национални тълкуват определението на жилищен имот от Закона за устройството на територията, по-специално от т. 29 и 30 от Преходните разпоредби на ЗУТ, които сами по себе си са притеснителни. Притеснението в случая е, че попадайки под ударите на ЗУТ и говорейки за жилище съгласно ЗУТ ние не можем да отчетем чл. 40, ал. 1 от ЗУК, където се казва, че жилището е със самостоятелен вход, кухненски бокс, баня, тоалетна, както и складово помещение. Дали студентските общежития отговарят на именно тези изисквания и дали ще намерим адекватно приложение на настоящата разпоредба.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, представители на централната власт, първо искам да се обърна към леновете на комисията, тъй като съм за първи път на заседание на тази комисия, да изразя, че разчитаме много на тази комисия. Разчитаме на това, че ще се консолидирате и около верни решения, които отстояват публичен интерес на местни общности, а не частни лобистки интереси. Наистина искрено го казваме.
Лично искам да благодаря на тези от вас, които уважиха деня на диалога, защото разбрахме, че много от членовете на комисията са присъствали по места и вече сте имали възможност да чуете директно от кметовете, от председателите на общинските съвети нашите болки. Що се касае до тази промяна, наистина аз съм улеснена, тъй като имаме много силна позиция на нашия управителен съвет съвсем прясна, а още по-прясна подкрепена от всички общини, тъй като както знаете приключи току-що годишната среща на местните власти.
Първата ни принципна позиция е, че не може толкова важен закон за общините да се променя набързо зад гърба на общините, никакво съгласуване не е извършено с нас. Ако това писмо се е изгубило не знам как всички останали писма идват до нас, само това писмо не е дошло за съгласуване. Още повече, че предходният ден правехме среща в Министерство на финансите по други промени бизнесът, които иска, на другият ден се гледаше в Министерския съвет и ние изобщо не знаехме за този тип промени.
Това го споделяме само като подход, ние бихме дали много данни, бихме дали много аргументи, бихме ви помогнали, защото практиката е при нас, плюсовете и минусите са при нас. Нашите предложения отлежават в Министерство на финансите по този закон вече две години и те са на повече от 10 страници, чисто практични предложения, които намираме тук. Това ни е принципното предложение.
Второто ни принципно съображение, което държа да споделим е, че всеки може да въвежда данъчни облекчения, за сега само парламентът, защото по Конституция все още местните власти не можем да въвеждаме, но всеки със своите приходи или когато са чужди приходи европейската харта, а и Законът за публичните финанси казва, че компенсира от съответния източник. Това са правилата навсякъде, не само в Европа и действащият Закон за публичните финанси, чл. 45 в момента не е спазен, защото се предлагат освобождавания, не коментирам какви, а няма механизъм за компенсиране.
Към всичко, което беше казано аз няма да повтарям, защото много неща се казаха. Наистина по § 1 считаме, че е пределно ясно, че трябва да се добави общински съвет, защото когато със закон става освобождаването, другата материя европейската харта и Законът за публичните финанси е урегулирал този въпрос. Стои открито за общинския съвет. Правилно тук беше казано и трябва да ви кажа, че на всяко наше събиране общинско ние влошаваме непрекъснато и на общинските съвети, че безплатни обеди няма и че когато освобождаваш особено таксите, трябва да е по изключение, в някакви изключителни и то не за продължителен период, защото това е цена на услуга и тази цена се плаща. Не можеш да кажеш, че те не получават тази услуга, въпросът е кой я плаща, колко е справедливо този, когото товарим – обикновено бизнесът или другите да я плащат. Това е принципно съображение.
По конкретните други предложения, които тук са направени. Трябва да ви кажа, че ние сме съгласни с логиката, с аргументите по една от най-критикуваните промени в данък моторни превозни средства. Това, което сериозно ни смущава и което малко беше подчертано – два сериозни риска, единият риск оставяме без коментар доколко сега трябва и т.н. Рискът, който нас сега ни безпокои е, че ще сринем събираемостта на този данък, защото ще отпадне облекчението за ниско платежните данъкоплатци и това е единият риск, който трябва да оценим и който трябва да премерим. Между другото може да се направят стъпки за промени в тази посока, но ме смущава еднократното в последният момент без разяснителна кампания, без информационна готовност новите документи, сертификати и всичко останало да са налице и хората да знаят как и по какъв начин ще могат да ползват облекчението. Иначе логиката, посоката, подходът е този, затова сме и посочили да се премерят стъпките по срокове и етапи.
Другото, което по-малко също беше коментирано. Уважаеми депутати, много е лесно да кажеш кое не става за основа на такса битови отпадъци. Това е лесната крачка. Да, и ние знаем, че не става, въпросът е кое става. Дебат се води от толкова време, не е вярно, че общините не полагаме усилия. Вие знаете, че вече 50 на сто от населените места, за съжаление малките, са изцяло на такса количество. В големите градове в многоетажното строителство, в София, в другите градове пробваме различни пилотни. Какъв ни е проблемът тук? Аз се чувствам виновна пред три общини, в които навихме общинският съвет пилотно да използва друга основа за мерене на количеството, обвързана например с ел. енергия. В съда падна, съдът казва, че законът трябва да определя. Ако законът не дава възможност да избираш и да е казал в съда пада масово.
Затова нашето предложение, моля ви вие сте тези хора, които ще прецените, но поне вторият вариант, ако наистина е поет ангажимент и от 2015 година ще минем, няма да възразяваме, но дайте ангажимент на Министерския съвет и ние не сме избягали от ангажимента и Национално сдружение на общините в Република България да предложим да ви внесем в Народното събрание по ал. 2 нова редакция, която казва какво може. Но да казваме само, че не може и да увиснем във въздуха, а да оставим на отговорната преценка на отделните институции, мисля че законодателят трябва да осигури спокойствие, че тази услуга ще се върши, защото има опасност изобщо да ни блокира и да не можем да я вършим и то точно в големите градове.
Вече за освобождаванията от такса битови отпадъци беше засегнато. Да ви кажа нашата практика и тя е сто процента проверена. Ние се опитваме и аз мисля, че на вас ви бях давала на един етап резултати с решение на общинските съвети там, където тръгнахме да рискуваме да освободим молитвените домове на другият ден осъмнахме с читалищните дейци, на третият ден с директорите на училищата. И самите общински съвети затова се дръпнаха и се ограничиха, защото те са верига. И читалищата ще ви развият едно огнище на ценност традиционна, вековна, която вие не разбирате защо трябва да ни събирате такса битови отпадъци. Същото е и за училищата. Тоест, мерете добре. Не говоря вече за загуба, за компенсация. Мерете добре, когато казвате, че по закон на някой ще му е безплатна услугата, защото по закон всички се чувстват много важни и равнопоставени и ще извадят достатъчно сериозни аргументи. Да развържем възелът за безплатният обяд, а вече таксата знаете всички много добре, че оттук нататък ще расте независимо как ще я определяме и тя ще расте заради компонентата транспорт, до регионалните депа и заради наказателната компонента такса отчисления, която расте. Така че без друго ще ни растат плащанията и гражданите и бизнесът са недоволни, дайте сега да освобождаваме още, че на тези да стане съвсем несъразмерно неплатежоспособен ангажимент.
Молим наистина за една наистина умерена преценка и консолидация около работещи решения. Много ви благодаря за вниманието.
ДОРА ЯНКОВА: Като преброих залата кои сме членовете на комисията, може би с много малки изключения всички сме били общинари. Принципът за местната власт ни е бил по дух и ни е останал и може би ще ни остане за цял живот.
Има няколко неща, по които ще възразя утре в зала и смятам, че тук се е избягвал дебата. Преди всичко в дебата за енергийната ефективност в чл. 24, където е записано, че се освобождават от данък недвижимите имоти, които са били предмет на енергийна ефективност по интервенция, промяна по Закона за енергийната ефективност и наредбата на Закона за енергийната ефективност до 1990 година всъщност преди януари 2005 година. Това и като кмет не съм го приемала и като начална политика да има някакъв стимул. До известна степен сме го преглътнали. Но при положение, че това става вече модел за поведение за политика в държавата то ще бъде и за следващия планов период. Когато ползваме средства на Европейския съюз на българската държава и че е малък гьола на данъкоплатеца за реализиране на тази политика, цели жилищни комплекси ни е амбиция да санираме и да бъдат предмет на промяна качеството на живота. Да дадем до десет години срок за освобождаване, аз не го приемем.
Моето предложение между първо и второ четене ще бъде, че там, където се ползват средства на Европейския съюз и средства по проекти и програми до пет години максимум ако е теглил съответният партньор и има партньорство на български граждани да бъде максимум до пет години и да бъде с някакъв процент намаление. Когато сам си инициирал, когато си теглил кредит, когато си имал възможност да направиш собствена политика ти и твоето семейство, тогава. Защото ние лишаваме общините от голям портфейл местни данъци и свързани с недвижимите имоти. Тук според мен си върви законопроектът, ние си робуваме на това – дайте, това е модел на нова политика. Мисля че тук трябва да го погледнем и да помогнем в общините да влязат повече средства да освободим чл. 24 и да го направим по-лек.
По отношение на вторият въпрос, свързан с автомобилите, ако ще правим някаква регулация да я допуснем и да я даден като право общинският съвет да реши, да я разпишем, че ако има катализатор до толкова, но при решение на общинския съвет. Ако има евро 3 или 4, 5 или 6 – пак по решение на общинския съвет. Нека общините си решат регулацията вътре дали ще напреднат малко да вкарат повече средства и да анализират какво е състоянието на самите собственици на коли.
И още един въпрос. Права е госпожа Чавдарова. Преди всичко в центъра трябва да застанат Министерския съвет и Министерство на околната среда и водите. Ще дам един много малък пример от моя избирателен район – регионалното депо в Смолян. Возят от община Баните и от Гълъбово отпадъкът – сто километра. В Гълъбово живеят изключително бедни хора и колкото и да събира кметът и да е активен, да събира разделно, да намалява отпадъкът, каквато и политика да прави, реално ние с политиката в отпадъците с тази регулация, която е направила държавата, не общините трябва да видим начина на формирането на таксата смет. Никак не е лесен въпросът, той е много различен и може би ще бъдат необходими два-три модела, в който общините да си изберат, като поведение и като политика. И тук в центъра трябва да застане Министерският съвет, заедно с общините, заедно с Министерство на финансите безспорно и с наше участие като комисия.
Може би нашата комисия между първо и второ четене ще бъде най-активна да даде най-работещите предложения за промяна на законопроекта.
Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз ще започна от казаното от госпожа Янкова, че тук повечето са общинари, кметове, тоест – кадри, идващи от местното самоуправление. Виждам един уклон в комисията по отношение на поставяне на проблема. Тук е безспорно мястото, където съобразно пристрастия на нейните участници се пледира за местното самоуправление, за обеми, за средства за субсидии. Нормално, обяснимо психологически за мен е това, винаги е било така по един начин, който меко казано е неприемлив. Психологически си го обяснявам, понеже съм свързан със съдебната система и винаги в главата ми е какво може да се направи за съдебната система. Това е друга тема, така че и на вас, колеги, членове на тази комисия ви е все това. Господин Татарски е особено показателен пример в това отношение, той не може да надскочи онова, което, имам предвид за местното самоуправление. Виждам най-добрите му намерения, аз дори не го обвинявам, той е народен представител, национален политик, включително госпожа Янкова и аз пледирам пред вас да се съсредоточим на нивото, на което се намираме. Винаги съм казвал, мисля че е обективно това, моята преценка е, че най-големият проблем в държавата откъм корупция е изтичане на средства е на местно ниво.
Какво се получава в момента? Прави се един жест от центъра по отношение на духовността, на вярата, на различните вероизповедания и той е толкова малък, дребен, аз бих казал, че е символичен. Справка – съседни близки нам държави, също членове на Европейския съюз знаете ли какво дава и предоставя румънската, гръцката, кипърската държава на своите православни църкви? Ние – три милиона и половина за всичките вероизповедания, за което сме водили битка последните пет години, тройната коалиция също. Ако продължа в тази връзка и тук в момента се надава вой. Не са консултирали общините, не са си изказали мненията, че читалищата щели да поискат. Ако направите една справка в държавния бюджет, тук беше споменато кой още ще поиска освен читалищата, училищата. Бюджетът за училищата е милиарден, изобщо за образованието. Какво да говорим.
Така че да не се вайкаме, да гледаме нещата като законодатели и хора, които определят политиката на държавата. Тук ще изпискат и местните боклукчийски мафии. Знаем за какво става, то е страшно.
Да погледнем от тази висока, че държавата, тоест – всички ние и българските граждани се опитваме да направим един много малък жест. Факт е, че толкова години проблемът с таксата смет не беше оправен. Той можеше да бъде оправен, но има сили, които пречат за това. Тук играят и местните боклукчийски мафии. Като горещ картоф се прехвърля от едно управление в друго управление, но въпросът не се решава. Можем да го решим много лесно и много бързо. Каква смет генерира църквата да нас „Св. Александър Невски“, ако погледнем практично. За да си плаща този храм такса смет според мен по данъчна оценка, която е невероятна. Не бих продължил в този смисъл. За мен обаче има само един проблем, че в Конституцията е записано, че традиционно вероизповедание в България е православното християнство. Доколко ако се приеме това, което се предлага ще се разпростре върху другите вероизповедания, защото те са шест, които са традиционните, те са около сто, които са нетрадиционни и разни други и дали и те няма да претендират. Това е за мен проблемът, а не по същество това, което се предлага.
По въпроса за катализаторите. Тук беше казано, че всяка община си решава. Стига. Когато държавата се нормализира, когато долу се приеме, че корупцията е нулева, нещата станат като в европейските държави наши партньорки тогава нека се въведат тези права и тези възможности. Сега нещата трябва да се държат повече от центъра, такава е елементарната логика.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми колеги и гости, изумена съм от последното изказване, защото ние в опита си, макар и кратък на народен представител, но от опита си в предишни народни събрания участвайки в заседанията на комисията като министър и като зам.-министър преди това винаги духът на тази работа на тази комисия е бил в полза на местните власти, на местното самоуправление с максимално желание да не се политизира темата регионално развитие и местно самоуправление тук, напротив – да се търсят експертни решения. Разбира се и в зала нещата са различни. От тази гледна точка не виждам нищо страшно, само че тук има много представители на местните власти и това е повод за гордост, че познават проблемите, а не е нещо лошо и нещо, което трябва да бъде критикувано. Въпреки че не съм представител на местните власти имах възможност няколко години да работя с тях и да видя техните проблеми и това, което категорично подкрепям и от казаното от госпожа Чавдарова – всички сме длъжници на това, че недостатъчно се координира и комуникира с местните власти. Примерът с този закон е показателен, защото ако Законът за местните данъци и такси не е съгласуван с общините то тогава не виждам въобще защо го разглеждаме този закон. Ние и днес по-рано и в зала казахме нашето становище, но съжалявам, че законът го гледаме чак сега в нашата комисия, когато вече минаха голяма част от дебатите в зала. Имаше вероятност да бъде гласуван, апелирам към председателя това да не се допуска в бъдеще, защото в крайна сметка това е един от основните законопроекти на нашата комисия.
Съгласна съм, че липсват и не е предвиден компенсаторен механизъм и със сигурност такъв трябва да бъде помислен. Аз виждам две теми, които са заложени в програмата на правителството, по които много се обещава, а се прави точно обратното. Едната тема е децентрализация. Виждаме, че по тази тема се прави обратното, опит за централизация. Тук няма да има правомощия на общините, а общините и общинският съвет са тези, които трябва да решат кого да освободи, как и по какъв начин, а не да се прави на централно и национално ниво. Това се случи и с отнемането на правомощията към Министерството на инвестиционното проектиране, проекти над 10 милиона. Това са две пагубни отнемания на правомощия на местните власти, в разрез с децентрализацията и с концепцията за независимата местна власт, която все пак е демократично избрана, в зависимост и от Европейската харта за местно самоуправление.
Искам да коментирам и това, което каза госпожа Янкова, защото не мога да се съглася докрай с казаното за енергийната ефективност, но се надявам и министърът на регионалното развитие да ме подкрепи, защото програмата за саниране на жилищни сгради е много важна програма за всеки един български гражданин, защото сметките, които плащаме, които всички искаме да са по-ниски, тенденцията е не да стават по-ниски, сметките за ток ще стават все по-високи. Колкото и изкуствено да се държи цената в момента, те ще станат по-високи. Единственият шанс обаче те да са обективни и да не топлим въздуха е да санираме, да подкрепим хората и да ги стимулираме да си санират сградите. Съгласна съм, че не трябва да е на парче, но ако една цяла сграда се санира, получила е европейско финансиране аз не виждам нищо лошо с решение на общинския съвет да се прецени дали изцяло частично или процентно, но общинският съвет да е този, който реши, да бъдат освободени от данъци. Защото в много държави включително общините са тези, които се съфинансират. Именно тези инвестиции в сградите нашите общини нямат финансовата възможност да съфинансират, но могат чрез освобождаването от данъци да подкрепят. И това беше тема, която я дискутирахме стартирайки и сегашната програма и получихме подкрепа там на големите градове. Надявам се и госпожа Терзиева да продължи в тази посока и да ме подкрепят за програмата от 300 милиона, голяма инвестиция, много повече сгради ще бъдат направени, но това естествено е стимул и подкрепа особено за по-бедните, за тези, които им е трудно и кредит да вземат. Даже беше дискутиран вариантът по-големите общини да участват и в съфинансирането и изплащането на кредити, пък данъкът въобще не би следвало да е въпрос. Така че считам, че тук трябва да оставим решението на общинския съвет, който да реши дали и как може да продължи и да не му отнемаме тази възможност и правомощия.
Благодаря.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, искам да започна от това, че всъщност ние в момента повтаряме дебата, който днес се разви в пленарна зала. В тази връзка мислех, че ще сме облекчени, но явно не сме променили позициите си или не сме ги сближили и ще започна от това, което госпожа Чавдарова ни подаде, че когато става дума за закони, които касаят общините е необходимо задължително да се търси експертизата и мнението на сдружението на общините. Това е ангажимент, който повечето от нас поеха на деня на диалога, тъй като това беше формулирано като оперативно искане на общините.
Що се касае до местните данъци и такси има два данъка и една такса, която се администрират основно от общините и са приходоносители. Така че там задължително трябва да бъде оставена местната общност да си каже мнението и да се разпореди с тези финанси по приоритет. И тук вече се връщаме на въпроса защо беше изпуснато времето за работа на самата децентрализация години назад и защо, както казва госпожа Чавдарова, две години предложението на сдружението отлежава в Министерство на финансите. Трябва да гледаме напред обаче.
Аз мисля, че в днешния закон, който коментираме що се касае до данъка на МПС и до обектите, които са енергийно интервенирани големи разлики няма. Ние сме на едно мнение като цяло. Проблемът като че ли е в освобождаването на молитвените храмове от такса битови отпадъци. И тук нека да си кажем, че икономиката на отпадъците е всъщност икономиката на тяхното транспортиране. Като няма разходи за събиране и за транспортиране аз мисля че с големи разходи няма да бъдат ощетени общините. В тази връзка мисля, че отношението на общините и на местните общности към проблема е ясен. След като огромната част от общините и общинските съвети са взели решение за освобождаване на молитвените храмове с обратно предназначение това е атестатът за настроението в обществото. Защо не за училищата, за читалищата и т.н.? Ще ви кажа пример. Двамата с господин Дончев бяхме кметове на съседни общини. В едната община училищата бяха освободени. В другата бяха обложени. Там, където местната общност има възможност да се разпореди със своя воля по събираемостта на тези облози мисля, че е най-чисто. Така че аз бих препоръчал да търсим експертното становище на Национално сдружение на общините в Република България като цяло по принцип в нашата работа занапред, но нямам притеснения да подкрепя внесения от Министерския съвет законопроект.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Не само че сме повечето общинари, но като гледам повечето сме били членове на Национално сдружение на общините в Република България, в което няма нищо лошо.
Първо, смятам, че не трябва да се отнемат правомощията на общинските съвети. В крайна сметка те са тези, които взимат решенията съвместно с кмета на общината и много правилно госпожа Янкова ги очерта приоритетите, които са в крайна сметка на общинските съвети. На Комисията по транспорт поставих въпрос към Министерство на финансите ще има ли разчет колко граждани ще бъдат засегнати от промяната на таксата за колите, тъй като това е най-спорният въпрос. Двадесет процента става увеличаване реално на плащането, тъй като се намаляват процентите, с които до сега са били облекчаванията на всеки един притежател на автомобил. Карате Народното събрание да вземе решение без вие да сте внесли някакъв разчет. Разчитате на едно мнозинство, което да ви подкрепи. Добре, ще ви подкрепи, но това нормално ли е, което се прави и колко комисии трябва да ви кажат, че трябва да го направите. И на колко комисии вие разчитате на това, че ние ще си вдигнем ръцете, за да ги разчетем? Съжалявам, но вие като не можете да си направите справката кажете на госпожа Чавдарова, съберете ги тогава кметовете, защо те ги нямат тези разчети? Но трябва да се знае кой носи отговорността за това нещо. Щом у вас ги няма тези справки, кой е този, който трябва да даде тази справка? Може ли Народното събрание да вземе решение по подобен въпрос и той да няма ясно виждане за какво иде реч? Кажете кой трябва да даде тези справки. Не в диалогов режим. Чух ви какво говорехте и в Комисията по транспорт.
Днес в Народното събрание се разправяме по тази тема, утре ще бъде същото нещо. Кажете тогава на госпожа Чавдарова, тя не си е свършила работата. Не тогава Национално сдружение на общините в Република България само да иска, а и да давам, защото това беше вашата теза в Комисията по транспорт. Щом е тази, ето, кажете й го на нея. В крайна сметка трябва да стане ясно колко хора засяга този закон и за какви пари става въпрос, за да може народното представителство да вземе решение. Иначе ясна е тенденцията, няма разминавания, че по този път трябва да се върви. Ясно е, че екологията трябва да се следва. Не случайно и постоянно ни атакуват, че сме на последно място. Но дайте ги всичките тези разчети. По този начин и нас ни убеждавате и ние убеждаваме обществото, че взимаме правилно решение. Дали е 30%, дали е 40%, дали е 20% за какво става въпрос и как това влияе. Не може просто така да се взимат тези решения. Не го приемайте като обвинения към вас, но в крайна сметка вие се явявате представители в момента. Ето тук е Национално сдружение на общините в Република България да го изяснят въпроса кога е необходимо и колко време е необходимо да ги има тези данни, след това ще продължим нататък.
За такса битови отпадъци, госпожо Чавдарова, има и съдебна практика. Аз го казах и на предната комисия. Знаете много добре, че не може да не се върви по този път и дали на нас ни харесва или не ни харесва това е справедливият начин и затова дайте да се обединим и където има спорни точки, както е предната – да се види кой носи отговорността и да се вземе правилното решение. Но по този въпрос нека да не си прехвърляме нещата. Затова ви моля, съберете управителния съвет и направете едно становище, което вие знаете, че е правилно, защото сега пред нас се съгласявате, но нека да го има написано черно на бяло, защото думите отлитат написаното остава.
Ясно е, че 2015 година трябва да се премине по този начин. Затова нека да се обединим около това и да знае, че се следва. Вече в диалог с вас, с Министерския съвет, къде и как ще се изработи, естествено, няма защо да го коментираме. Но да сложим точка, още повече, че съдът се е произнесъл. След като съдът се е произнесъл дайте да вървим нататък.
Относно молитвените домове, става въпрос за съвсем малка сума. Освен това да ви попитам колко от кметовете, от председателите са дали дарение на църкви и за какви пари става въпрос? Само във Варна три имота дарихме на милиони стойност безвъзмездно на църквата. Затова нека това да го приемем и да вървим напред. Поне да отмятаме това, което е сторено и това, което е безспорно. Затова аз мисля, че трябва да се намери начин между първо и второ четене да се разчетат правата на общинските съвети. В крайна сметка вървим към Европа на регионите. Да се намери този баланс, който го коментираме тук. На следващо място за колите да се намери също един разумен подход. А другите неща мисля, че са безспорни и така ще излезем по един много по-убедителен начин в Народното събрание.
Благодаря.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Когато започнем обсъждане на данъци, такси винаги е разгорещено, винаги една от организациите, които ги засяга са против, други, които искат да въведат определени правила се опитват по някакъв начин да установят тези правила, по които би трябвало да се върви.
Аз и най-малко ще засегна колегите, които са били в местната власт и които сега са народни представители като хора, които искат да вземат едностранно отношение. Уважавам ги и смятам, че те са хората, които наистина дълги години работейки в общините са се сблъскал с проблемите на хората на място и винаги гледат от тази камбанария. Но когато става въпрос за общи правила, които трябва да въведем и да предадем на всички общини – малки, средни и големи, с много молитвени домове, с малко молитвени домове или с много обществени сгради до хиляда метра разгъната площ или по новата директива, където площта за саниране слиза и на по-малки метри квадратни, които също би трябвало да вземем под внимание. Включително и спазвайки всички директиви на Европейския съюз относно превозните средства, за да може да се съберат съответните данъци, за да отговорим на европейските изисквания за чистота на въздуха. Искаме да кажем и ние нашето отношение, нашето виждане по представения ни законопроект.
Смятам че по § 2 на ч 24 за храмовете и манастирите всички тези такси, убеден съм всеки един от нас ще гласува „За“, защото всеки един от нас по една или друга причина посещава тези места и смятам, че няма да натежи на която и да е община да приеме, да освободи от една такава такса един молитвен дом, където всички живеещи в това населено място посещават. Мисля че няма да имаме разминаване по този въпрос.
По отношение санирането на жилищните сгради, колеги, ние ще подкрепим така, както е текстът. Имате претенции за годините дали да са 10 или 5, но загубихме вече близо 8 години докато започнем да усвояваме определени средства във връзка с енергийната ефективност и точно в тази част – в частта саниране на сгради имаше и ред други красиви изрази – създаване на приятна, зелена градска среда. Десетте години не са проблем. Проблемът е как да създадем онази организация, етажната собственост, включително всички, които живеят в тези населени места да прегърнат идеята, за да могат да усвояват наистина тези европейски средства, независимо дали са европейски или каквито и да са. Колеги, да им дадем възможност тези хора веднъж да видят полезността от всички това, което ще се свърши във връзка с енергийната ефективност.
Господин Гуцанов, и за колите има определени разчети, които са направени. Не вярвам тук пред нас да са представени изменения и допълнения в частта такси и данъци без да има определени финансови разчети. Убеден съм, че не са ни ги представили пред нас.
Вярвам, че и кметовете ще се съгласят с всичко това, което се опитваме да направим днес, така че колеги дебатите ще вървят от страна на политическите сили, аргументи ще има. Но дори и на кантар да сложим аргументите, ще видите, че те ще натежат в полза на измененията и допълненията, които са необходими за днес.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Искам да кажа, че с доста от съображенията на Национално сдружение на общините в Република България изнесени от госпожа Чавдарова съм съгласен по принцип. Не съм съвсем съгласен с казаното във връзка с автомобилите и отстъпките, които се правят там. Не съм съгласен и с някои от колегите, които казаха, чето е работа преди всичко на общините. Екологията е работа преди всичко на Народното събрание. Аз съм убеден, че в голяма част от общините тя ще бъде пренебрегната за сметка на по-малкото смущение вътре в общността. Но когато отчитаме значението на това намаляване на отстъпката трябва да си даваме сметка, че тук не става реч за пари, тук не става толкова въпрос за пари. Тук става въпрос за защита на здравето на хората, защото когато си казваме, че ще ги натоварим с еди колко си процента в същото време трябва да видим какво е състоянието на екологичната ни система. Ако вземете да прочетете последните изследвания, които се публикуваха преди два дни ще видите, че България е първа по отношение замърсеността с прахови частици от отработените газове. Това по-икономично ли е за здравето на тези хора, не за собствениците на автомобили, за здравето на всички останали, особено в градовете? Затова не съм съгласен, че Народното събрание е иззело функции в тази посока.
По отношение на другата компонента – енергийната ефективност, когато говорим за нея и нея трябва да я разглеждаме не само като икономия на енергия, защото това е по-малката беда. Трябва да я разглеждаме и като замърсяване вследствие на по-голямото производство на енергията и затова там и стимулите трябва да са по-добри, но може би ще дойде в близко време времето, когато ще трябва да се въведат и санкции в тази посока, когато имаме неправомерно пилеене на енергията.
По отношение на вторият щекотлив въпрос. Всички повтаряме вкупом, в хор, че не е справедливо на данъчна оценка. Аз съм сред тези папагали, които го повтарят. Обаче до сега не съм чул варианти да се кажат, за да започне да се обсъжда това. Дори аз, признавам си, не зная на каква база се прави експериментът тук в столичен район, квартали, за да се види как е възможно по друг начин изчисляването на тази такса. Едно според мен е ясно, че не може по една и съща методика да се изчислява таксата в големите агломерации и в малките градове, където има големи етажни собствености трябва да е по-различна методиката, където са друг тип постройки в населени места трябва да е друга.
В това число се обръщам и към сдружението, дайте варианти, които различните групи общини мислят че са възможни и биха били по-справедливи там. Да почнат да се артикулират в публичното пространство и да се направи своеобразен обществен дебат и да не се случи така, както вие с право претендирате, че ги дават в дванайсет без пет тези промени и вие не можете да реагирате своевременно.
За молитвените домове сте абсолютно прави по мое мнение. Според мен трябва да се направи един жест към духовността, защото сигурно в 99% от случаите молитвените домове не плащат тази такса. И тук не сте прави като казвате, че се нарушава хартата, там се говори за данъци, а не за такси. Нашето законодателство е казало кой определя таксите. Аз лично съм готов да направя този компромис от законодателна техника в полза на духовността независимо различните хора, различните вероизповедания, различни религии, но това по някакъв начин крепи ценностната система като цяло у хората. Така че аз съм готов да направя този компромис в случая.
Благодаря.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: Вземам думата след доста противоречиви мисли у мен. Естествено е да възниква веднага въпросът защо молитвените домове и храмове, не училищата, болниците, това, което възникна като спор. Може би защото в самите мотиви няма аргументи малко в посока това, което се изрази, че наистина е един жест към храмовете и какво като материална обосновка ще струва това.
Ще подкрепя проекта, но искам да обърна внимание, че подкрепям становището на Национално сдружение на общините в Република България относно допълнителни разпоредби за определяне на понятието храм, молитвен дом, манастир, с оглед съобразяването на общо понятие в чл. 10 от Закона за местните данъци и такси кои имот се облагат с данък и съответно предназначението на имотите по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, защото ние трябва да подведем тези домове, които освобождаваме в коя от хипотезите на предназначение попадат. Имам чувството, че няма точна яснота.
Другото си опасение, което бих изразила гласно е, че добре, ние ще ги освободим, но да не се получи така, че както е записано особено за такса битови отпадъци за услугите не се събира за услугите, предоставени на молитвените домове, храмове и манастири. А дали ще се събират въобще отпадъците ако се освободят от данъци и няма ли да стане обратният ефект. Едно съображение. Просто общините да не извършват тази услуга. Да не стане по този начин?
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ако ми позволите ще обобщя. Подкрепям господин Татарски, действително трябва да има перманентен дебат с конкретен план за действие по отношение на финансовата функционализация, защото непрекъснато се изправяме пред такива проблеми и винаги когато питаме на къде отиват общините, какво им вземаме, какво им даваме, какъв е рискът за събираемостта, веднага възникват въпроси защото нямаме ясен план. Това ще бъде в подкрепа на възстановената дейност на Съвета по децентрализация, като много ще разчитаме на Министерство на регионалното развитие в тази посока и на Национално сдружение на общините в Република България. Така че ще поемем ангажимент пред колегите да предложим някакъв вариант за план за действие съвсем скоро, който да го обсъдим заедно с министерството и сдружението и да започнем работа по него, тъй като той изисква много разнопосочни, много теми има, малко по-стратегически трябва да се заложат целите, за да има ефект от цялата работа.
По отношение на законопроекта. Моето лично предложение към комисията е да го подкрепим, разбира се това не задължава никого, защото най-малкото разглеждаме пет различни теми, които са вкарани под общата рамка Закона за местни данъци и такси. И разбира се бих предложил на следващото заседание на 24-ти да обмислим, като ще ни трябва малко допълнителна информация, какви текстове да предложим за второ четене. Вече има предложение от националното сдружение, вероятно ще има и второ. Ще се постараем колегите, заедно с министерствата, като ще помоля Министерство на финансите наистина ни трябва информация за автомобилите. Така заложено, прав е колегата, просто не знаем какъв е ефектът, а рискът от събираемостта е голям. Ако трябва Министерство на вътрешните работи да ангажираме, КАТ, Пътна полиция, да съберем достатъчно информация и да видим какъв е ефектът.
Същото нещо е за такса битови отпадъци. Благодаря на Национално сдружение на общините в Република България, в началото на заседанието помолих Емил Савов да събере информация и ви давам извадка. Стара Загора е начислила за миналата година 13 хиляди лева за молитвените домове. Не забравяйте, че там има митрополитен център, така че там има по-големи сгради; Перник – 6 хиляди; Асеновград – 15 хиляди, заради Бачково; Казанлък – 3 хиляди; Летница – 500. Направих някаква непредставителна екстраполация, вероятно се касае за начисляване такса смет на всички молитвени домове в България за не повече от 600 хиляди лева, което представлява 0 ,004% от приходите на общините. Тоест ефектът не е значим. Още повече събираемостта на тези отчислени данъци е под 10% в момента. Тоест, не се плащат по разбираеми причини. Трябва да ви кажа, че аз участвах в църковното настоятелство на един голям градски църковен храм, спадането на приходи от дарения е колосален, някъде около 10 пъти са спаднали последните 2-3 години, това, което те получават от дарения. Тоест, те имат материален проблем. Моята информация е, че на много високо равнище са водени разговори и в настоящото управление и в предното управление са поети ангажименти. Тоест, ние трябва да направим един жест към молитвените домове на регистрираните официални вероизповедания.
Така че аз бих предложил заедно да досъберем тази информация с Национално сдружение на общините в Република България, които разполагат, за да можем другият път да видим точно каква е картината, за да сме сигурни да вземем това решение по отношение на храмовете за вероизповеданията.
По отношение на другите неща, подкрепям че са необходими допълнителни дефиниции за храмовете, за жилищните имоти, това трябва да се направи, за да сме коректни. По отношение на енергийната ефективност аз лично мисля, че трябва да се запази този стимул от 10 години, защото иначе няма как да разчитаме, че хората ще участват. Така че при тази ситуация подлагам на първо гласуване внесеният законопроект с тези уговорки, че на следващото заседание ще направим коментар за допълнителни предложения, които да внесем между първо и второ четене.
Който е „За“ законопроекта, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря ви. Уговорката остава за следващата седмица, както и важната уговорка за подпомагане процеса на децентрализация.

Втора точка. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от МС.

РОСЕН ИВАНОВ/НАП/: Няколко групи са промените, някои от които са свързани със счетоводството, което едва ли е толкова интересно за вас. Но все пак с две думи. Първата група е признаването за данъчни разходи от обезценки на вземания. Върховният касационен съд има тълкувателно решение от тази година, с което постанови, че задълженията за битови услуги се погасяват с тригодишна давност. Със закона се отлага тяхното отписване до петата година, което смятаме, че не е добре. По-големият проблем е, че се получават два различни счетоводни подхода. При признаването за данъчни цели на обезценки смятаме че има неравнопоставеност на данъчно задължените лица.
Предлага се освен това освобождаването от данък на източника на определени доходи, на чуждестранни юридически лица, по-точно някои видове облигации, което се прави с цел по-лесен достъп до кредитиране на външни пазари на българските местни данъчно задължени лица. Отстраняване несъответствието с правото на Европейския съюз във връзка с претенции на Европейската комисия относно данъка по източника на дохода на чуждестранни лица от лихви и авторски лицензионни задължения, като се казва, че ще се освобождава този доход от облагане и за периода преди да изтече двугодишния изискуем период за освобождаване, ако лицето успее две години да задържи акциите в данъчното местно юридическо лице.
Това, което може би за вас представлява най-голям интерес като регионална комисия е облекчението за общините с безработица. Тъй като изтича действието на насоките за регионална помощ за програма 2007-2013 година Европейската комисия прави нови насоки за регионална помощ, които ще действат от средата на 2014 година до 2020 година, като се предлага едно изменение в обучението за инвестиции в райони с висока безработица. Промените, които се предлагат са в две насоки – разширяване обхвата на общините, които ще попаднат в мястото, където може да се инвестира, тъй като изискването вече не е за безработица над средната 35, а за над 25 на сто. Тоест, повече общини ще отговарят на изискването като място, където може да се инвестира.
След като се инвестира в общини с безработица идеята е да се създават работни места, а не просто да се придобиват печалби, които да се освобождават от облагане с данък, но трябва да имаме предвид, че това облекчение ще може да действа след положително решение, положителна нотификация от страна на Европейската комисия. Надяваме се, че няма да има проблеми в тази връзка.
Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, аз смятам, че законопроектът е достатъчно ясен, тъй като имаме две други важни точки. Ако някой чувства само непреодолимо желание да сподели нещо, тогава бих подкрепил и насърча. Но ако не – подлагам на гласуване. Съгласни ли сте? Добре.
Който е „За“ предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от Министерския съвет моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Приема се.

Трета точка. Представяне на проекта на Оперативна програма „Региони в растеж - 2014 – 2020“.

ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Заповядайте, госпожо министър.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Накратко ще представя някои неща, които смятам, че е важно да представя. След това ще предоставя думата на госпожа Славчева, която е изпълняващ длъжността директор на управляващия орган да ни запознае в детайли с приетия вариант на Оперативна програма „Региони в растеж“.
Проектът на програмата, който днес ще ви представим е плод на взаимни компромиси между институциите, социалните и икономическите партньори. Национално сдружение на общините в Република България също участва много активно в разработването на този трети вариант. Той е поет на последното заседание на тематичната работна група за разработване на оперативната програма, проведено на 16 септември 2013 година, където беше приет съдържанието и обхвата на третият вариант на програмата, основавайки се разбира се върху предишния вариант на проект на програма. С оглед една максимална защита на националните цели, приоритети и протичащите ежемесечни консултации с Европейската комисия се наложи вземане на решение за промяна в обхвата на Оперативна програма „Региони в растеж“, което обаче не се отразява на цялостната логика на интервенция на документа.
Едно от най-важните национални стратегически решения е свързано и недопускане на бели петна на територията на страната, които няма да могат да се възползват от средства на европейските структурни и инвестиционни фондове е за градовете от първо до трето ниво по Оперативна програма „Региони в растеж“ да се допуска финансиране в размер до 20% от определените бюджети за всеки един град за реализиране на проекти за общинска, образователна, социална инфраструктура и зони с потенциал за икономическо развитие извън зоните за въздействие на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, но в рамките на общинската територия.
В допълнение се цели осъществяване на ефективни функционални връзки на територията в рамките на зоните за въздействие за градовете от първо до трето ниво със съседните територии. По този начин инвестициите по оперативната програма ще бъдат осъществявани на цялата територия на страната, като ще подкрепят и допринесат за устойчиво и балансирано социално-икономическо и териториално развитие на слабо развитите български региони и постигане на изпреварващо развитие спрямо останалите по-силно развити европейски райони.
В хода на протичащите неформални преговори с Европейската комисия беше изразено становище, че Оперативна програма „Региони в растеж“ следва да фокусират и концентрират своята подкрепа, респективно да насочи основният финансов ресурс за развитие на големите и средно големи градове от първо до трето ниво, които са с по-голям потенциал за генериране на растеж и заетост.
Бих искала да подчертая, че като министър на регионалното развитие ще настоявам преговорите с Европейската комисия броят на градовете да бъде запазен на 67. Възприетият подход се предлага от национален стратегически документ, а именно Националната концепция за пространствено развитие с цел постигане на заложения в него модел и умерен полицентризъм до 2015 година.
Допълнително подготвихме икономически обосновки към всяко портфолио на всяка община, за да можем да защитим по-добре 67-те града. Една от целите е насърчаване на балансираната териториална подкрепа за големите градове от второ йерархично ниво във всеки район от ниво две включително чрез включване на град Видин от най-слабо развития Северозападен район.
В тази връзка с оглед защитаване броя на градовете, включени за подкрепа от оперативната програма и отстояване на националните приоритети беше взето решение за диференцирана подкрепа за различните категории градове, като дейностите, свързани с изпълнение на мерките за градски транспорт и спортна инфраструктура по приоритетна ос 1 „Устойчиво интегрирано градско развитие на програмата“ да бъдат допустими за градове от ниво четири.
Следва да се има предвид, че всички предприети действия от страна на министерството са съгласувани с нашия основен партньор програмния процес, а именно Национално сдружение на общините в Република България. Преди няколко дни бях на среща с тях, представих им същата презентация, която представям днес и на вас. От презентацията се разбра, че те нямат някакви съществени различия от нас и сме се разбрали заедно да защитаваме интересите на държавата пред Европейската комисия, като ясно разпишем начина, по който ще водим преговорите заедно с представителите на Европейската комисия.
Бих искала да ви уверя, че в процеса на програмиране правителството ще положи максимални усилия, за да защитим в най-висока степен българският интерес в преговорите с Европейската комисия.
Позволете ми сега да дам думата на госпожа Славчева.
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА: Уважаеми госпожи господа, най-напред накратко ще се спра на логиката на интервенциите по програмата, а впоследствие съвсем накратко ще ви представя по същество и основните приоритетни оси.
Програмата следва логиката на интервенции, която е съобразена с новите особености на реформираната Кохезионна политика и е изготвена в съответствие с целите и приоритетите на Стратегия „Европа 2020“ и националните стратегически документи за развитието на България.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо Славчева, ще ви помоля само за най-съществените неща. Голяма част от тук седящите знаем за какво става дума. Тоест, по-ключовите акценти, по фокусите, по проблемите, за които считате, че искате подкрепа от Европейската комисия.
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА: Беше споменато от министър Терзиева за осъществените неформални преговори за това, че териториалният обхват на градовете от първо до трето ниво беше разширен по отношение на инвестиции в образователна, социална инфраструктура и зони за икономическо развитие, така че да има покритие за цялата територия и да бъдат осъществени функционалните връзки с градовете.
Друг нов момент е, че приехме предложението на Национално сдружение на общините в Република България мерките за енергийна ефективност в административни сгради да обхванат цялата територия на града, както това беше решено в предходен вариант на програмата за същите мерки по отношения на обновяване на жилищни сгради. Това е всъщност териториалният обхват в момента, както на Програмата за развитие на селските райони, така и на Програмата „Региони в растеж“, като са посочени и къде ние обхващаме цялата територия на общините за градовете от първо до трето ниво. Тоест, покриваме функционалните връзки на тези градове.
Това е разпределението на бюджета спрямо приетият в споразумението за партньорство бюджет от 1 376 000 000 евро с включено национално финансиране. Процентното разпределение следва това, което беше прието при предходните първи и втори вариант на програмата, като това, което беше осъществено на заседанието на работната група на 16 септември е увеличаване на ресурса за образователна инфраструктура в първа приоритетна ос „Градско развитие“ и по отношение на държавна образователна инфраструктура от съответно 4,62% на 5,62% - тоест, общо с 2% за сметка на културната инфраструктура.
Съвсем накратко по отношение на приоритетните оси в програмата. Първа приоритетна ос – устойчиво интегрирано градско развитие е нашата интегрирана ос за градско развитие, която е изготвена в отговор на изискванията на Регламента за заделяне на 5% ресурс от ресурса на Европейския фонд за регионално развитие за интегрирани действия за градско развитие. Инвестиционен приоритет енергийна ефективност административни и жилищни сгради на стойност около 275 милиона евро, както споменах обхваща територията на целия град. Инвестиционният приоритет „подобряване на градската среда“ е на обща стойност около 220 милиона евро и включва две групи дейности – подобряване на градска среда и зони с потенциал за икономическо развитие. Тук бих искала да подчертая, че по време на неформалните преговори с Европейската комисия такива са водени ежемесечно, последната среща беше този месец комисията изрази резерви по отношение извършването на инвестиции в подобряване на градска среда за трета категория градове, средно големите градове. Комисията счита, че това не са дейности и мерки, които пряко създават работни места. Така че едно предизвикателство за нас при преговорния процес ще бъде и отстояване запазването на тази група дейности по подобряване на градска среда за трета категория градове.
Инвестиционен приоритет 3 – образователна инфраструктура. Конкретни бенефициенти са 67 общини. Той е насочен към училища, детски градини от местно значение. Другите инвестиционни приоритети в рамките на тази ос това са социална инфраструктура, която включва три групи дейности – социална инфраструктура, спортна инфраструктура и културна инфраструктура. В рамките на интегрираните планове в тази ос ние се съсредоточаваме върху социална инфраструктура, която е по-скоро извън процеса на деинституционализация, тъй като процесът на деинституционализация е обособен в отделна приоритетна ос
Следващият инвестиционен приоритет е интегриран градски транспорт, за който бенефициенти са общините от първа, втора и трета категория.
Приоритетна ос 2 това е регионална образователна инфраструктура. Тук подкрепа ще се осъществява за училища, университети, училища държавна собственост, училища с над общинско значение, както и университети. Конкретни бенефициенти ще бъдат Министерство на образованието и науката, Министерството на земеделието и храните, Министерство на културата, Министерството на младежта и спорта, висшите училища, както и общини за общинска образователна инфраструктура от национално регионално значение. Инвестициите ще се осъществяват в съответствие със стратегия за развитие на образованието до 2020 година, която понастоящем се изготвя от междуведомствена работна група под ръководството на Министерство на образованието и науката.
Регионална здравна инфраструктура, това е приоритетна ос 3. Тук бих искала да подчертая, че не са изпълнени все още предварителните условия. Това са наличието на национална здравна стратегия, както и генерален план за болниците. Няма да бъде възможно стартирането на тази приоритетна ос, тоест – много е възможно нейното суспендиране на първия етап докато се приемат тези основни стратегически документи. Като конкретни бенефициенти тук са Министерство на образованието и науката и общини за общинска здравна инфраструктура.
Следващата приоритетна ос е регионална социална инфраструктура, която е насочена към процеса на деинституционализация за деца и възрастни. Конкретни бенефициенти са общини, които ще бъдат на базата на предварително дефинирани проекти съобразно визия за деинституционализация за деца до 2020 година, както и съответният стратегически документ по отношение на възрастните хора. Това е стратегия за дългосрочна грижа.
Следващата приоритетна ос това е регионален туризъм с предвидени средства 124 милиона евро. Тук инвестициите ще се извършат въз основа на предварително дефинирани проекти, предварително приоритезирани съобразно изготвена методология за тяхната приоритизация. В момента се възобновява работата на работна група, която понастоящем ще бъде под председателството на министъра на регионалното развитие. Конкретни бенефициенти са Министерство на културата, религиозни институции, общини, неправителствени организации. Тази приоритетна ос ще бъде осъществявана и с помощта на финансови инженерингови инструменти.
Приоритетна ос 6 това е регионалната инфраструктура. Тук инвестициите ще бъдат насочени към пътища, пътни участъци от второкласната, третокласната, първокласната пътна мрежа, осъществяващи достъп до трансевропейски коридор. Конкретен бенефициент е Агенция "Пътна инфраструктура". Както става ясно в началото още в неформалните преговори с комисията Европейският фонд за регионално развитие няма да подкрепя инвестиции за общинска инфраструктура.
По приоритетна ос 7 превенция на риска са предвидени 17 милиона евро за насърчаване на инвестиции за справяне и за превенция от свлачища. Предвид, че Министерство на регионалното развитие е секторно и отговорно министерство по превенция на свлачища. Изработена е методология за приоритизиране на свлачищни обекти. Съобразно нея ще бъдат предефинирани проекти, към които ще бъде насочен предвидения ресурс.
Последната приоритетна ос това е техническа помощ. По нея ще се осъществи укрепване и повишаване капацитета, както на управляващия орган, така и на бенефициентите съобразно изготвени планове за бенефициентите през настоящия програмен период.
Това, което предстои, очакваме действително да бъде приет целият законодателен пакет за европейските структурни и социални фондове, на базата на който следва да започнат официалните преговори с Европейската комисия. Към момента ние водим неформални срещи, преговори, за да доуточним и да изчистим всички спорни въпроси, така че при официалното стартиране на преговорите във възможно най-краткият срок да бъде одобрена оперативната програма и съответно да стартира нейното изпълнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря и аз.
Заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: От това, което чуваме, в много от казаното виждаме, че все пак има някаква приемственост и надграждане на всичко това, което беше направено по оперативната програма до момента и аз няма да се спирам на колективната страна, тя е ясна за всички. Но имам няколко притеснения, така че бих искала да изразя своите притеснения, ключови коментари. Надявам се да ме оборите и да ме убедите, че не съм права в своите притеснения, макар че фактите и цифрите показват друго.
Надявам се министър Терзиева да ни разясни, съжалявам, че госпожа Гинка Чавдарова си тръгна, защото аз лично слушах изявление на Тодор Попов – председателят на Национално сдружение на общините в Република България, който каза, че имат притеснения, че общините не са наясно кои ще са бенефициенти, кои няма да са, какъв е обхвата на инвестициите, какво точно ще е разделението в Програма за развитие на селските райони, което не е добро. Включително и с карата за териториалния обхват виждаме, че вие всъщност имате някаква готовност на ниво 4 просто да отпадне, което ви е било отстъпление, градовете от едно до четири да отпаднат от бенефициенти. Не трябва да го позволявате и нашата подкрепа е в това да отстоявате интереса на българските общини, четири общини да останат като бенефициенти, въпреки че те и сега са с доста намален бюджет, от това, което виждам.
Първият ми по-голям, по-глобален въпрос е как взехте решението на Министерски съвет за разпределението на средствата по тематични цели между оперативните програми и защо позволихте благодарение на това решение на Министерския съвет за разпределението на средствата по тематични цели да се намали бюджетът на програмата и то почти 300 милиона евро по-малко отколкото е бюджетът в настоящият програмен период, въпреки че има възможност и да се увеличи, да не говорим, че грешното изчисляване на базовата цена, защото хем се водят парите от „Техническа помощ“, вие ги програмирате, хем парите се вадят и от резерва, а не трябва да се вадят. Критиката е към координиращия орган. Като цяло можеше да отстоявате и да договорите по-големи средства. Благодарение на разпределението по тематични области и Оперативна програма „Региони в растеж“ и Оперативна програма „Транспорт“ получиха по-малък ресурс и парите отидоха в другите програми. Защо го позволихте и още по-малко мисля, че това не е съгласувано с Национално сдружение на общините в Република България. Оттук разбира се идва и проблема, че автоматично това намалява в значителна степен бюджетът по отделните приоритетни оси. И когато говорим за бюджета по отделните приоритетни оси това е второто ни голямо притеснение, този бюджет по приоритетни оси освен че е драстично намален той е непропорционално разпределен между отделните приоритети. Аз дадох и вчера примери, повтарям и днес, в здравеопазване в момента стоят 50 милиона. За градския транспорт от 206 на 124. От градска среда от 230 на 165, но когато извадите парите за селата стават 130. Изключително сериозно намаление. За образователната инфраструктура, за училищата в общините също се намаляват парите. За наводненията да не говорим – от 170 милиона в момента на 17. Седемнадесет милиона разпределени на 67 общини бенефициенти плюс всички села, които са огромен брой всъщност остава едно голямо нищо.
В същият момент сте увеличили драстично ресурса за социалната жилищна политика, т.нар. ромски жилища – 90 милиона лева. В момента не можем да изразходим 15-те милиона и общините не могат да изпълнят проектите. Ще ги загубим тези пари, те едвам са 10, вие ги правите 90 милиона при условие, че няма предварително готови проекти. Слагате 82 милиона за деинституционализация, които вероятно им трябва малко повече, но пък сте приоритизирали повече другата социална инфраструктура. Сто и десет милиона превеждате за културна, 82 за спортна инфраструктура, това ли е по-важно, това ли е добавената стойност на белите петна, за които така пламенно реагирахте, че ще ги спасите. Няма да ги спасите така.
В същият момент липсват средства за икономически растеж, за обвързване на тази програма, на средствата, на приоритетите и мерките. На тези, на които задавам въпрос си говорят и не ме слушат, но се надявам да ми отговорят след това.
Моето друго притеснение по инструментите за финансов инженеринг от една страна, също ми се вижда изключително малък бюджетът. За да няма бели петна от обезлюдяване трябва да има стимули за икономическо развитие. Инструментът за финансов инженеринг не го отбелязахме като значителен ресурс от една страна. От друга страна се губи връзката на тези мерки и инвестиции с програмата за конкурентоспособност и как ще финансирате зоните с потенциал за икономическо развитие и въздействие, няма такава връзка на момента. Не знам каква е позицията, надявам се да сте постигнали подобрение в преговорите с Министерство на икономиката и енергетиката, но трябва да има обвързаност и на тези инвестиции.
Понеже казах, че ще се върна на темата „Градски транспорт“ – една много важна тема за градовете и от екологична гледна точка за намаляване на емисиите и по Директивата за климата и праховите частици ние сме длъжни да инвестираме в градски транспорт. Намалявате ресурса с почти 100 милиона от една страна. От друга страна вместо да се преборите, надявам се да се преборите, пожелавам ви го и ще ви съдействаме с Министерство на финансите да ви даде становище, че не е проблем с държавните помощи да се намери компенсаторния механизъм за закупуването на средства за градски транспорт, за да могат проектите да не се забавят и да се изпълнят сега вие предлагате физиране на проектите, което означава да не се доизпълнят проектите за градски транспорт в градовете, да се прехвърлят в следващия програмен период. Какво означава това? Че с намаления бюджет, който покривате ще може да се довършат текущите проекти и няма нито един нов проект за градски транспорт. Това също е много притеснително.
Много притеснително е и решението за 20% за селата, защото първо не е ясно на какъв принцип и как ще се достигне до това разпределение. Там няма интегрирани планове от една страна. Отделните градове и общини имат различен брой села. Едни имат 30 села около себе си, други имат 5-6. Но ресурсът е на калпак 20%. Значи на едно място пет общини ще се борят за хикс пари, на другото място 22 общини ще се борят за същите пари. Ако направим изчисление спрямо вашето индикативно разпределение, аз ви го казах и вчера, един Перник, който има 22 села с парите, които му предвиждате за седем години тези 22 села ще получат общо 2,6 милиона евро или на едно село годишно 17 хиляди евро. С какво ще му помогнем на това село? А още повече вие ограничавате, че може да е само за образователна и друга инфраструктура. Нито ВиК инфраструктура, нито реалните нужди на малките села. Вместо те да бъдат бенефициенти на Програма за развитие на селските райони, което също е много притеснително и смятам, че още веднъж трябва да обмислите този въпрос, защото на конкурентен подбор ли ще им ги давате, на какъв също не е ясно, още повече и директивата и регламентът казват, че за градско развитие и там, където живее най-голямата част от населението, така че тук трябва да се намери според мен по-добро разграничение или по-скоро допълване с Програма за развитие на селските райони отколкото да се стигне до това, което няма да помогне на белите петна и на селските райони – напротив, ще задълбочи проблема.
Това са най-общо моите коментари и моите притеснения от това, което представихте като концепция на програма.
Един въпрос, на който и вчера не получих отговор. Все пак знаем, че националната концепция за пространствено развитие, приета от Министерския съвет е изготвена от Икономически институт на БАН от една страна и екипът от урбанисти от Националния център за териториално развитие. Този екип от сто показателя премери всеки един от градовете, общините и на тази база бяха определи нивата от едно до четири. Има ли анализ как изведнъж Видин, който на всички ни се иска да е добре икономически развит град, но той не е такъв и не отговаря на показателите да бъде в ниво две изведнъж се оказа в ниво две? Какво се промени? Дайте ни аргументи за това решение на Министерския съвет.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ще започна първо със становището на Национално сдружение на общините в Република България, може би госпожа Павлова е чела някаква стара публикация на господин Попов, ние преди една седмица направихме среща с Управителния съвет на Национално сдружение на общините в Република България и представихме категорично, даже предварително бяхме представили т.нар. бюджет на оперативната програма така, както ви ги представихме на вас. Направихме среща с управителния съвет и там те изразиха определено становище и в голямата си част то беше подкрепящо. Отразихме това, което те предложиха и на годишната среща с общините този вторник аз представих отново тази презентация и общините на този етап не изразиха някакви конкретни бележки, които да се отразят драстично на съдържанието на оперативната програма във вида, в който ние я представихме. В тази връзка по отношение на разпределението на ресурсите по отделните видове програми това разпределение беше направено на базата на една методология, която е била възложена по времето на нашето управление от ЦКЗ от независим консултант на базата на обективни критерии, определени от този независим консултант бяха разпределени по определени коефициенти ресурсите по отделните програми. Аз като министър на регионалното развитие изразих своето становище, което може да се сетите, че не че искам да ни намалят програмите, напротив – искам да ни увеличат, но базирайки се на тези обективни критерии се взе решение на Министерския съвет на тази обективна методология да разпределим ресурсите. Така че на този етап индикативната стойност на нашата оперативна програма е тази, която ви я представихме.
По отношение на разпределението на бюджета тези коефициенти са приети през април месец от служебното правителство и като процентно съотношение не сме ги променяли. Единствено сме променили в част „образование“, както каза Снежина преди малко и разпределяйки ги по тези проценти получават тези цифри.
По отношение на социалната инфраструктура процентът, който сме ползвали и този, който е заложен през месец април и е приет от работната група. Това е 3,28% за социална инфраструктура, която разбира се е не само за ромите, въпреки че няма нищо лошо и за ромите. Това е за съответните мергализирани групи. Мисля че тази социална инфраструктура трябва най-накрая да бъде изградена от държавата, така че въпрос на начин на усвояване на средства. Но пак казвам, че това процентно съотношение е било прието през месец април от работната група. До този момент ние в рамките на работните групи в които заседаваме и приемаме решение нямаме някакви забележки и конкретни предложения.
По отношение на градския транспорт, никога не сме предлагали физиране на градския транспорт, не знам от къде имате тази информация, нещо може би аз не съм разбрала, може и вие да не сте разбрали, няма такова нещо. Така че физиране на градския транспорт ние не сме предложили.
По отношение на град Видин, т.нар. национална концепция аз казах и вчера, че националната концепция е приета от Министерския съвет. Работим върху сто критерии с икономисти от БАН, но сме длъжни да направим един допълнителен икономически анализ от икономистите на БАН, защото не си бяха довършили работата. При неформални разговори с Европейската комисия беше обърнато внимание как са били избрани. Европейската комисия иска да разпредели ресурсите, да ги централизира, за да може по-ефективно да се използват във възможно по-малко градове. Ние обясняваме непрекъснато, затова е нужно да направим една допълнителна икономическа обосновка, както аз казах – по едно допълнително портфолио на общините за всеки град, за да можем да докажем, че наистина тези градове по обективни критерии са били включени в нашата оперативна програма и че не имало никакво договаряне за някакви градове, те допълнително са били включени, защото четвърто ниво на общини, на градове, на кметове, които идват и ме питат защо техният град не е включен като отговаря на същите критерии и на тази концепция. Аз естествено отговарям.
Селата. Оперативните програми за селските райони за жалост не мога да взема отношение. Това, с което ние успяхме да се включим като Оперативна програма „Регионално развитие” да предложим тези 20%. Това беше обсъждано в рамките на работната група и се реши, че това е един вариант, с който можем да покрием т.нар. бели петна. Това е един вариант, който ние можем да предложим в рамките на нашата оперативна програма. В рамките на другите оперативни програми се търсят други възможности, за да заличат т.нар. бели петна.
Това е което мога да кажа. Ако не съм отговорила на някой въпрос?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря за отговорите, аз въпреки всичко имам своите резерви по отношение на всичко казах, единственото, което не ми харесва и днес и вчера във Вашите изказвания, Вие сте пети месец вече министър, госпожо Терзиева, не можете да се оправдавате кой какво е направил и не е направил. Взели сте тази методология, но като виждате, че не е добра, като виждате, че не ви е изгодна, в Оперативна програма „Добро управление“ се пазят документите, изразявали сме неведнъж несъгласието си като експерти от тези оперативни програми, разпределяне на средствата с тази методология. Мога да ви ги покажа, защо приехте, ако тази методология не е добра. Три пъти повторихте, че е с много обективни критерии. Аз не смятам, че тя е с обективни критерии, тя ощетява именно българските региони, общини, белите петна на картата и не трябваше да се съгласявате, тя била разработена от експерти, трябва да има припознаване на методологията.
По същият начин с градовете, с концепцията и това, че служебното правителство е направило процентното разпределение. Добре, хубаво го е направило експертното правителство, но не може ли да го обсъдите и да се приоритизира по начин, по който отново по-приоритетните инвестиции да се финансират. На една община не й е приоритетно това, което казвате. А за ромските жилища нямам нищо против да се строят, но казвам, че ние 10 милиона евро не можем да ги изхарчим за ромски жилища вече три години, ако няма проектна готовност за 90 милиона лева, а не че има нещо лошо. Хубаво, няма лошо, но пак казвам – препоръчвам ви да обсъдите още веднъж в работна група и това разпределение и тези критерии за 20% за селата, защото няма да имат добавена стойност, а само ще се разпилее ресурсът.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Госпожо Павлова, Вие сте народен представител, аз съм министър, с цялото ми уважение към Вас, Вие казахте, че не трябва да политизираме тази оперативна програма, а Вие непрекъснато политизирате нещата. Извинявайте, но какво значи това, че аз пет месеца съм била министър и не съм знаела. Напротив, аз от първият ден знам и за разлика от Вас аз съм участвала в преговори за присъединяване в Европейския съюз и съм работила по две оперативни програми – едната е Оперативна програма „Транспорт“, другата Оперативна програма „Административен капацитет“. Така че съм наясно с всички неща и начин на водене на преговори с Европейската комисия и отново казвам, че това е било прието на работна група. Работната група приема, ние работим по определена процедура. Ако вие сега считате, че вие като предложите или ако решите тук по някакъв начин комисията да предложи, да преразгледа това процентно съотношение на базата на някакви много важни мотиви, дайте да го правим бързо и тогава аз не възразявам да го внеса в работната група отново, но аз съм поставена пред една завършена оперативна програма, която дали ви харесва или не е друг въпрос. Трябваше да я пооправим, за да можем да я защитим пред Европейската комисия.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Давам думата на господин Дончев. Аз мисля, че направихме стратегическа, като приехме всички тематични цели за наши цели. Това е моето лично мнение.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Едно уточнение, едно напомняне, един въпрос.
По отношение на тематичните цели, реплика към Вас, господин председател – тематичните цели са задължителни, изискване за тематична концентрация, които не зависят от волята на държавата бенефициент доколкото са уредени в общият регламент на ниво конкретика.
Първо, като допълнение към това, което каза госпожа Павлова, страхувам се, че наистина работите с грешни брутни стойности. И аз не мога да хвана логиката, за „Техническа помощ“ няма никакъв спор – тя трябва да бъде част от общия обем средства, защо се бави резервът? Резервът трябва да е част от общия обем на програмата, на програмите. В крайна сметка България трябва да има проекти, включително и за усвояване на резерв. Няма никаква логика резервът да се вади от общият обем средства и конкретно да се вади от всяка от програмите. Напротив, логиката е точно обратната. Вината може да не е ваша, казвам ви го като напомняне.
Едни въпрос, който беше засегнат преди малко – въпросната методика за разпределение на средствата, казвам го като допълнително обяснение по-скоро за ваша информация, която може да ползвате. Действително методиката беше разработена от служители на централното координационно звено, може да са ползвали някаква външна помощ. Показателен е фактът, че въпреки че беше разработена методиката от служителите на ЦКЗ аз не реших да я приложа, тоест – методиката е само разработена, никога не е прилагана. Самият факт е показателен.
Един съвсем конкретен въпрос. Разбрах, че има направено индикативно разпределение на финансирането по общини, което е добре, но би следвало да се съобрази с това, което ви казах преди малко по отношение на брутния обем финансиране. Същественият въпрос тук е друг – какъв е механизма, какви са правилата, които сте подготвили за преразпределение на неусвоеното финансиране, защото илюзия е да смятаме, че всяка от общините ще се вмести в предварително заложения обем средства. Някои ще са им малко, някои няма да успеят да се справят с това финансиране, което е определено. Какъв е механизма, който сте заложили за преразпределение на усвоеното финансиране?
Още един въпрос. Тази оперативна програма работи с широк кръг бенефициенти. Хубаво ли вие по логиката на предварителното условия, заложени в общия регламент да заложите подобни екзанти къндишаналитиз по отношение на бенефициентите на програмата?
Това са двата въпроса.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: За финансовия инженеринг в момента се разработва в Министерство на финансите, едно проучване се прави в момента, за да се направи един финансов инженеринг, който ще се прилага спрямо всички оперативни програми. На този етап аз не мога да отговоря на този въпрос, може да попитате министъра на финансите.
На въпроса на господин Дончев. Господин Дончев, аз не знам защо госпожа Зинаида Златанова е решила да приложи точно тази методология, но е факт, че тя е приготвена в ЦКЗ, явно експертите са я убедили по някакъв начина, за да я предложи на Министерския съвет. Може би трябва да попитате госпожа Златанова по този въпрос, аз не мога да Ви отговоря.
По отношение на допълнителните средства от 2016 към 2018 година в интерес на истината все още не сме разработили такава методология, по която да преразпределим средствата, ще направим такава, не сме го изпуснали като въпрос.
По въпроса за методология за разпределение на средствата имаме такава методология, но може би ще трябва да я подобрим малко. Само разпределение между отделните общини е направено по определени коефициенти, които коригирахме по препоръка на Национално сдружение на общините в Република България. Това е брой населени места, категория община и капацитет за усвояемост, защото за нас е важно и съответната община да има някакъв доказан капацитет за усвояемост. Разбира се това подлежи на още малко обсъждане с Национално сдружение на общините в Република България. На този етап така сме решили, не ние разбира се, а работната група.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Парите от резерва се разпределят от 2018, не от 2016 година, парите от резерва са нещо различно. Молбата ми е, ако има разработен такъв конкретен механизъм, който регулира използването на неусвоените средства ще бъда много благодарен, ако ни го изпратите, много съм любопитен.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Трябва може би да попитате госпожа Златанова, честно казано не знам да има такъв разработен, може и да разработват в момента.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо министър, не говоря за механизма за разпределение на резерва. Той в общи линии е уреден в регламента. Говоря за индикативното разпределение на средствата за общините, част от тези средства. Някои от тези средства ще останат неусвоени. Редно е в самата програма да има механизъм за разпределение на неусвоените средства, това е ваш ангажимент, програмата е ваш ангажимент.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Препоръчвате ни да включим и такава методология в самата програма?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Според мен е напълно задължително.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ще проверя.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Госпожо министър, като слушам вашето изложение и отговорите Ви на въпросите, оставам с впечатлението, че някак си това не знаете, второ не знаете, госпожа Златанова трябва да питаме. Вижте, притеснявам се, че не получаваме достатъчно точна и обективна информация.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Два конкретни въпроса. Кога смятате, да си поставим някаква цел за срок за изпълнение на програмата? Има ли такъв разчет. Вторият ми въпрос е, дефакто в момента, както е разписана програмата с националното съфинансиране тя повтаря едно към едно абсолютно националното съфинансиране в настоящата Оперативна програма „Регионално развитие”, 240 милиона е сега, тази програма 239 милиона, едно и също. Няколко пъти я коментираме и аз съм подготвил писмо до министър-председателя не само за тази програма, за няколко други такива програми. Воден ли е разговор до сега в кабинета наистина това, което се артикулира за увеличение на половината по трите програми: „Региони в растеж“, Селската програма и Транспортната програма, защото аз направих един прост разчет, ако вдигнем примерно 30% съфинансирането на тези 17,38, които е в момента, това означава увеличаване на годишна база на ресурса, ако приемем, че осем години ще се харчат средствата до 2023 година, остават някъде от порядъка по 118 милиона лева на годината, който не е никакъв съществен разход за бюджета. Въобще воден ли е този разговор и можем ли да концентрирам, защото ако е вдигнат ресурса, очевидно това сме договорили в момента. Резервът, за който се коментира е 80 милиона евро, 7% са нищо съществено за целия планов период, така че нищо няма да реши 7%. До кога смятаме да одобрим програмата и воден ли е разговор за увеличаване на съфинсирането.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Одобряването на програмата ще стане след като се приемат регламентите. Нашата идея е ако може в началото на следващата година да бъде одобрена програмата. Само че това зависи и от процедури в Европейската комисия. Така че ние сме готови с трети вариант и ще го изпратим към Европейската комисия този месец за официално разглеждане и ще видим според бележките, които бъдат направени. Чакаме сега и забележките за Споразумението за партньорство, за да можем ако има нещо да отразяваме или пък поне да се съобразим или ако не – да уведомим вас и общините с цел ако разберем, че да речем Европейската комисия няма да приеме варианта четвърто ниво общини да бъдат включени в оперативната програма, защото има такива индикации и вие трябва да сте наясно с това становище на Европейската комисия макар и неформално на този етап.
От гледна точка на съфинансирането моето лично мнение е, че България трябва да съфинансира по-голям процент, задължително, за да можем да усвоим повече средства и да направим повече ако щете и инфраструктурни обекти. Заедно с министъра на транспорта внесохме такава докладна в Министерския съвет и тя бе разгледана на оперативно заседание за увеличаване на съфинансирането специално на Оперативна програма „Транспорт“ с 50% от страна на държавата.
Все още в Министерство на финансите обмислят това наше предложение. Ако ни подпомогнете в тази насока през следващия бюджетен период е хубаво да увеличим съфинансирането и за оперативната програма и наистина това ще ни даде глътка въздух да можем да покрием повече проекти със сигурност. Всичко е въпрос на разчети.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Въпрос към госпожа Славчева. Възможно ли е паралелно да се да се подобрява споразумението и програмите и да работим по насоките, за да можем да сме готови с всички оперативни документи и няма да губим време след това.
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА: Да, възможно е. Ние в момента работим и по новите системи за управление – контрол, съобразено с новите моменти, които са все още в проект. Бих искала също да добавя, че с Национално сдружение на общините в Република България по време на годишната среща, както и на срещата на Управителния съвет съгласувахме едно принципно индикативно разпределение на ресурса между градовете, като това, което ние извършихме беше включване на три компонента с различна тежест и разпределяне на няколко варианта по различната тежест за категория град, население и капацитет на усвоените средства през този програмен период от съответния град.
Това, което предложи Национално сдружение на общините в Република България е включването на един допълнителен критерий, който е оценка на социално-икономическия потенциал на съответния град, като ще се базираме на тази оценка, извършена в социално-икономическият анализ, който беше изготвен по Програма „Техническа помощ“, тоест – включването вече на четири основни критерии ще даде едно по-обективно разпределение, ще разиграем различни варианти, различна тежест, отново ще съгласуваме с Национално сдружение на общините в Република България. Обмисля се съвместно със сдружението и евентуално методология за преразпределяне на ресурса към 2018 година в случай, че някой от градовете прояви неусвояемост или недобро изпълнение.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: По принцип подкрепям идеята да се работи с по-висок интензитет на съфинансиране, но тук е редно да бъдем внимателни. Факт е, че в близките няколко години …. върху бюджета на увеличеният интензитет на съфинансирането ще бъде малък. Подозирам, че следващата година няма да бъде почти никакъв. При 50% интензивност на съфинансирането, примерно към 2019 година товарът върху бюджета ще бъде огромен, тук става дума за милиарди левове, да бъдем внимателни. Бих бил склонен да мисля примерно за 30%, но 50% е свързано с някакви опасения по отношение на бъдещия товар върху бюджета, но наистина в по-далечно бъдеще.
Едно допълнение към това, което пита господин Михалевски в новия аргумент, който ще бъде приет в рамките на този месец. Разходите са допустими от момента на одобряване на оперативната програма, което дава един добър комфорт. Имам предвид, че ако искаме програмата да стартира, реално да стартира през следващата година първите схеми трябва да са обявени по-скоро в първото полугодие, което означава, че успоредно с подготовката на програмата самите схеми като детайли, документация, включително насоки трябва да се правят сега, ако искаме да има какъвто и да било разход, извършен през 2014 година. Просто напомням.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще направя коментар. Ще го подложа на обсъждане. Съфинансирането е много важно, защото имайте предвид, че и натоварването в бюджета в момента е огромен, защото примерно към средата на годината мобилизираните национални средства, изчаквайки реимбурсирането от милиард и половина лева, а като сложим и аванса, който не е крайно сертифициран те отиват на 2,5 милиарда. Тоест, ние в момента това бреме съзнаваме или не го носим, даже и при това ниво на усвояване. Така че трябва да бъдем малко по-амбициозни, малко по-взискателни към финансите и приходните агенции, защото наистина ефектът, който може да се получи наистина си заслужава усилието.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще си позволя да не съм съгласен по една причина. Ритъмът на възстановяване на средствата в момента предполага едно револвиране, прави се разход и той се възстановява от Европейската комисия. Когато говорим за по-висок интензитет на съфинансирането това си е чист нетен разход по отношение на бюджета. Колеги, моля да го приемете като напомняне от моя страна, а пък и господин Михалевски е хубаво да го знае. За разлика от аванса по старият регламент, който каскадно първите три години, в крайна сметка по структурните инструменти беше 7%, по Кохезионният фонд – 10% нетно с натрупване, до 2009 – 600 милиона, авансът за този пробен период ще бъде по-скромен, в пъти по-скромен. Това също е редно да се има предвид.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Господин Дончева, имаме всичко това предвид, знаем, че ще бъде около 4%, даже и по-нисък. Знаете че и следващата година всичко зависи от приемането на регламентите. Ние ще сме подготвени с всички необходими документи. Аз и вчера прочетох, че над 100 проекта подготвяме, Агенция "Пътна инфраструктура" ще е готова и с проекти, така че ще можем да отворим схеми живот и здраве стига някоя процедура да не и забави през юни, юли догодина.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ако няма други въпроси предлагам да преминем към последната точка.

Четвърта точка. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Припомням съвсем накратко какъв е регламента. Всяка група има право да зададе по два въпроса към министъра. Правилата са: две минути за задаване, две минути за отговор, две минути за реплика и за дуплика две минути.
Предлагам да започнем, ние вече го започнахме.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Предвид, че тук са и колегите от оперативната програма, каква е ситуацията с „Джесика“ в момента предвид, че до края на годината по план трябваше да бъдат договорени двата фонда на стойност 82 милиона евро. Имаме договорени 7, в процес на договаряне са още 2. Може да не са съвсем верни цифрите, но в общи цифри. Ще успеете ли, ако не успеете, какво правите, какво се случва.
По-голямото ми притеснение е, освен ако не сте го променили, може да не са ми актуални данните – на 19 октомври, в други ден изтича срокът на споразумението с банката, ще го удължите ли, до къде сте стигнали, ще има ли проблем в тази посока, има ли основания за притеснения?
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Нямаме проблем в тази насока. Следващата седмица имаме среща, ще сключим споразумението и то ще бъде със задна сила, така сме се разбрали. Така че нямаме проблем, договорили сме се вече.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Още един въпрос. Ще провеждате ли процедура, ще наемете ли консултанти, ще правите ли анализ на необходимостта и възможностите за въвеждане на тол такса частична, пълна на лимитиран брой пътища? Ще наемате ли консултант, ще провеждате ли процедура за консултант, който да направи анализ на ситуацията за преминаване частично или пълно за всички пътища към тол такса?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Това ще го мислим следващата година, на този етап нямаме такова намерение. Предстои да мислим по този въпрос.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Отказвате се от проекта по „Техническа помощ“ на Оперативна програма „Транспорт“, с който да се финансира наемането на такъв консултант.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Прекратихме този проект от гледна точка на това, че имаше недостиг на пари в оперативната програма.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не го предвиждате и в новата програма.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ще се опитаме да го предвидим за следващата година, въпрос на възможности.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам един кратък въпрос. По отношение на кризата в Омуртаг с водоснабдяването. Използвам тук, че е заместник-министър Симидчиев. Водопроводът, строен през 2004 година е неработещ. Какво е предприело министерството, че единствено държавата може в момента да реши тази криза, защото там наистина положението е доста ужасяващо. Да ни кажете какво е Вашето действие и мнение.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Предприели сме спешни мерки в някои насоки. Още преди две седмици, когато бях на посещение в Търговище се срещнах с областния управител, след което заместник-областният дойде на среща с господин Симидчиев и направихме един план-график какво може да се свърши по този въпрос. За тези, които не знаят това е един водопровод, който се прави на два етапа. Първият етап е бил през 2006 година. За жалост е приет с Акт 15, не са направени т.нар. 72-часови проби, след което през 2009 година е възложен вторият етап. Докато вторият етап не бъде завършен, както ме уведоми господин Симидчиев, това ще стане в края на тази година, ние няма как да направим т.на. 72-часова проба. И макар и Министерство на регионалното развитие пряко да не е въвлечено в този казус ние сме взели всички мерки чрез ВиК дружеството да се работи, даже преди малко господин Симидчиев ме уведоми, че утре ще бъде пусната водата. ВиК работи на 24-часов режим, отстранява повреди, водоноски, минерална вода, осигурена за хората. Това, което ние можем да направим като министерство и аз ще подпиша едно писмо утре до областния управител, за да го уведомя е, че след като сме направили тези 72-часови проби ще се прецени каква точно експертиза трябва да се направи ако не работи водопровод и за тази експертиза ще заделим определени средства, които имаме възможност да заделим, за да може да направим експертизата. Но тя по всяка вероятност може да се направи в началото на следващата година така, както вървят нещата.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Общо взето това е съвсем накратко. Това, което ми се иска, отново ще повторя – цялата водоснабдителна система да се тества наведнъж. Вероятността тя да сработи не е особено голяма, но сме длъжни да го направим, а именно успешен протокол. Оттам нататък обследване, проектиране и при наличие на бюджет – възлагане на дейностите.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Сигурен съм, че на първият етап няма да се работи, защото там има тотална грешка…
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Така е.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Втората част кой я финансира?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Община Омуртаг. Тя е почти към края. След месец и половина ще бъдат готови, може би преди Коледа ще бъдат готови да подпишат Акт 15 за вторият етап.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Все пак бих ви насърчил през това време докато изчаквате пробата предприемете действия, не касае сигурно огромен ресурс, но чисто експертен и на първият етап, защото проблемът е там. Като го разтегнем във времето там ще падне сняг, не е приятна зимата в този регион, практически не може да се работи. Според мен трябва да има малко повече активност и съпричастност в момента.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Освен това този проект сме го включили в спешните проекти в онази програма, която е свързана със спасяване на режимите по населените места, но тя е в размер на 35 милиона и е целева програма. Предложила съм я на Министерство на финансите, утре имам среща с министъра на финансите. Призовавам и вас депутатите да ни подкрепите ако не за 35 милиона поне за по-малко, за 10-15 милиона, за да можем да се справим с режимите в някои региони, които водят до много лоши последствия. Виждате Омуртаг. Никой не е виновен за тези случки. Правени са преди много години грешки, ние трябва обаче да предприемем някакви спешни мерки. Ако нямаме налични ресурси за догодина да подпомогнем хората на места това са водопроводи, които ще станат публична държавна собственост по силата на Закона за водите и Министерство на регионалното развитие ще може да използва тези пари за такива аварийни ремонти.
АХМЕД БАШЕВ: Уважаеми колеги, господин председател, уважаема госпожо министър, аз искам да задам въпрос – какво ще предприеме министерството, може би госпожа Славчева трябва да даде отговор, за да намалите субективизма при налагане на финансови корекции на общините, защото има фрапантен случай на субективизъм, граничещ с корупционна практика, каквато със сигурност имаше в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Проекти, които са минали по два пъти през КЗК и ВАС върнати, пак минали оттам, транзирани и накрая понеже не е спечелила фирмата, която е била посочена се налага финансова корекция на общината. Фрапиращ случай има, тепърва ще сезирам, искам да изясня ситуацията само.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Вицепремиерът Зинаида Златанова преди една седмица каза, мислили сме по този въпрос, ще се разработи единен нормативен акт, в който да се регламентират точно начините и редът, по който ще се налагат тези санкции за нередности, тъй като при направения от нас анализ се констатира, че някои такива, включително и решения, между другото община Попово ни осъди за милион и половина за една такава нередност. Знаете, че трябва да се постави въпросът пред компетентния граждански съд, което създава допълнително проблем за съответната община, така че и процедурно се обмисля. Да видим ако можем да направим процеса по-лесен. Разбира се нередности не може да няма, те трябва да се констатират, защото има такива, не можем да крием, че няма, но не бива да се прилагат субективно, това е повече от ясно и е факт, че различни органи са прилагали към една и съща процедура различен поглед и различни санкции. Това е факт, така че тези неща са отчетени и в момента се разработва един такъв подзаконов нормативен акт.
ЙОРДАН СТОЙКОВ.: Ще започна с уточнението, че въпросът може да бъде разгледан и с усмивка. Точно преди една година на посещение в Севлиево министър-председателят по това време Бойко Борисов каза, че ще бърза за Габрово. Тогава имаше режим, оттогава до сега вода се пуска само вечерно време. Случаят беше широко коментиран. Както миналата година, така и тази само вечерно време се подава вода в град Севлиево. Ние с вас имахме кореспонденция по въпроса. В краткосрочният хоризонт на мастер плана е включено предпроектиране на Бяла.
Моят конкретен въпрос. Ще включите ли сума за предпроектиране на язовир Бяла за бюджет 2014 година?
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Навремето поискаха 800 хиляди лева, аз изгоних проектанта от кабинета си.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин Стоилов, това, което мога да ви отговоря на този етап е, че не е включен в бюджета за догодина за проектиране, но ще помислим, тъй като в мастер плана е включен на практика, нека да се приемат мастер плановете окончателно и ще видим как можем да процедираме към този проект специално, защото всички знаете, че целта точно на тези мастер планове е да изведем най-конкретните мерки, които трябва да се случат сега следващата година предвид липсата на бюджетни средства. Тоест, трябва малко да приоритизираме малко някои неща. Може би за вас изглеждат много приоритетни, но в общия план на всички мастер планове трябва да видим откъде да започнем. Така че имаме предвид, имаме кореспонденция с вас по този въпрос и ще имаме предвид този проект.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: На този етап отговорът не ни устройва, както не ни устройва и това, че 40 хиляди души, които очакват вода от язовир Бяла в един средносрочен период. Но благодаря за отговора.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Последен въпрос.
….: Моят въпрос е за изграждането на околовръстен път на град Кърджали. Тъй като проблемът е още пресен с отварянето на прохода „Маказа“ трафикът на автомобили през Момчилград, Кърджали се увеличи неимоверно. Затова може би ако отговорите какви са възможностите за финансиране на този обходен път ще Ви бъда благодарен.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Тук господин Чайков ми подсказа за какъв случай става дума. Миналата седмица е провеждана комисия и е констатирано, че проектът е на доста висока стойност – около 50 милиона лева, това е много голяма проектна стойност. Един от вариантите, който може да ползваме е да включим проекта в „Транзитни пътища 6“, което означава, че за следващата година не мога да ви обещая нещо конкретно на този етап.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви.
Благодаря на всички за участието и търпението. Пожелавам ви приятна вечер.

(Заседанието завърши в 17.30 часа.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
/Д. Михалевски/





СТЕНОГРАФ: К. Петрова

Брой знаци: 114 870