Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
24/10/2013
1.Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-15, внесен от Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода от - 01.07.2009 г. до 30.09.2013 г., № 354-02-136, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
П Р О Т О К О Л
№ 11
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колеги, имаме кворум и аз откривам днешното заседание.
Дневният ред е предварително обявен и той съдържа две точки.
Първа точка - Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-15, внесен от Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков.
Втора точка - Представяне и обсъждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода от - 01.07.2009 г. до 30.09.2013 г., № 354-02-136, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Подлагам на гласуване дневният ред.
Който е съгласен, моля да гласува: „за“ – 13, против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват:
1. Мирослав Мазнев – заместник-министър на регионалното развитие
2. Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“ – Министерство на образованието и науката
3. Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България
Колеги, най-напред ще дам думата на заместник-министъра на финансите г-жа Людмила Петкова да ни представи информацията която бяхме поискали от тях на предишното заседание при обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси - информация за автомобилите. Така заложено, просто не знаем какъв е ефектът, а рискът от събираемостта е голям. Ако трябва Министерство на вътрешните работи да ангажираме, КАТ, Пътна полиция, да съберем достатъчно информация и да видим какъв е ефектът.
Имате думата госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА – благодаря г-н председател.
….. Към настоящия момент нямаме данни от НСОРБ, изпратили сме писмо на 18 октомври. На база данните от КАТ не можем да констатираме примерно колко е коректен т.е. до колко е верен и изпратихме две писма. Първото писмо до Дирекция Национална полиция, с молба да ни предоставят информация за регистрираните автомобили в Столичната дирекция на вътрешните работи и второто писмо до Столична община за регистрираните, т.е. декларираните автомобили в Столична община и колко от тях са ползвали преференции. Това, което искам да обърна внимание е, че към 31 декември 2012 г. в КАТ са регистрирани 643 хил. автомобили. В Столична община, които са декларирани и се плаща пътен данък към 31 декември 2012 г. са 398 хил. 40% от регистрираните в КАТ автомобили не са декларирани в Столична община. Това са 242 хил. автомобила за които не се плаща пътен данък. При 200 лв. средногодишен данък това са 48 млн.лв. ощетяване на Столична община. Тези 398 хил. автомобила, които ни дава Столична община 155 хил. са декларирали че имат катализатор , т.е. виждате, че процента е по-малко от 50 %. Но като се има предвид и броя на недекларираните автомобили, анализът който ще предоставим на Вашето внимание аз ще Ви го предоставя той е готов, всъщност той не отразява вярно ситуацията, защото ние сме изчислили каква би била отстъпката от автомобилите, които са десета категория, които биха имали катализатор, но това не са действително лицата които ползват отстъпката. Аз не мога да кажа за другите общини дали имат такъв процент отклонение на декларирани автомобили, но виждате за София за какъв процент става въпрос. И тъй като нямам данни от Националното сдружение на общините за брой автомобили не мога да кажа до колко анализа изготвен от Министерство на финансите на база данни от КАТ отразява действителното състояние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - както виждаме нещата са безпощадни. Аз ви благодаря за тази информация. Ние ще се опитаме с Националното сдружение на общините да съберем малко повече информация.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ – г-н председател, аз предлагам да ползваме тази информация не само за целите на промяната на текста който разглеждахме, защото знаем всички къде е фокусиран проблема. Как се минават годишни технически прегледи. Доколкото е убедено, че за минаване на ГТП трябва да са уредени отношенията със съответната община и местни данъци, което означава че една огромна част от техническите прегледи тази информация не се изисква или се пропуска. До момента това е стар проблем, той съществува от много години и имаме чудесна възможност на база инициатива и промяна в законодателството този ред да бъде много по-категоричен и да не се допускат такива неща. това е инструмента, който би стимулирал собствениците да си регистрират автомобила и да плащат данъци към съответната община. Друг инструмент познавайки системата според мен е трудно да се приложи. Мисля, че в тази ситуация имаме шанс за инициатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – мисля, че ни трябва още малко информация от цялата страна да имаме, защото много голяма е вероятността от тези проценти да има автомобили, които да не са в движение и.
Предлагам Ви колеги да преминем към точка първа от дневния ред.
Ще помоля г-н Борис Цветков като вносител да представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
БОРИС ЦВЕТКОВ – благодаря ви г-н председател.
Тук става въпрос за следното - когато родители са кандидатствали за своето дете в общинска детска ясла или градина, нашето предложение е те да имат право да настанят своето дете там и ако общините не осигуряват прием, родителите да имат правото на месечно обезщетение. Тъй като е ясно, че това е ресурс който не може да бъде обезпечен веднага основно проблемът е в столицата и в няколко по-големи града, в другите градове има обратен проблем, че има база която изисква и средства за поддържане, а тя не може да бъде запълнена поради малко деца. Ние предлагаме да се вмени такова задължение за осигуряване на места в общински детски градини за всички кандидатствали деца. Не се обвързваме с конкретен срок, защото знаете, че това изисква и ресурс не само средства. Изисква време, терени за строителството и затова считаме, че не е редно да се слага в този член срок. И втората промяна, която предлагаме е за периода за който се осигуряват места за всички кандидатствали деца общините се задължават да изплащат компенсации на неприетите деца, защото те са двойно ощетени. Един път те не са приети в детска градина, това затруднява изключително много родители, дори баби и дядовци които не могат да са пълноценни на пазара на труда и второто ощетяван въпреки че са данъкоплатци, родителите примерно в столицата плащат 60 лв. общината плаща 120 лв. субсидира, а родителите на неприетите деца, примерно в столицата са около 7500, има още около 500 до 1000 в няколко други града. Т.е. родителите на тези неприети деца са ощетени защото не получават тези 120 лв., а в много случаи се оказва, че не най-бедните или най-нуждаещите се от такава компенсация или от това подпомагане родители са извън градините. Оказва се че по-пробивните или по-рано кандидатствали са в градините. Тук трябва да призная, че има различни мнения по този въпрос. Има становища които по една или друга причина са за или против. Аз се радвам, че в общината, където има най-голям проблем г-жа Фандъкова по принцип подкрепя идеята и не възразява, но казва че има забележки в 3 аспекта.
Първият аспект – ако това се приеме тя ще го изпълни. И единствено иска ако може да се осигурят парите не от Столична община а от централния бюджет, но не се отрича справедливостта на този момент.
Вторият момент каза – ще го приема, но тогава ще се наложи да се претрансформират част от средствата в бюджета на общината, което евентуално ще доведе до вдигане таксите на другите деца или до спиране на строителство и т.н.
В този ред на мисли трябва да се каже че и при предишното и в по-предишното управление, когато е могла е помагала и ще продължи да помага при изграждането на детски градини. Определени ведомства като военните и т.н. си изградиха детски градини. По определени проекти на държавата и по европейски също се изграждат, така че това вменяване на задължение не отменя ангажимента при възможност на бюджета и сега и в бъдеще държавата да продължи да помага.
Това е представянето от моя страна.
Пак Ви казвам, че с тази промяна се казва, че това е право на родителите да имат място в детска градина и второ възстановяват една справедливост, които не по тяхна вина не са попаднали в местата в датска градина и то е временна мярка, докато се изградят такива места.
Тук мога да ви дам малко статистика – за съжаление до 2009 г. се радвахме на устойчив ръст, след това от 2010 до тази година включително има драматичен спад и това не е само вследствие от едни или други действия на предишното управление по-скоро е следствие от други процеси в страната , в икономиката и в Европа. За съжаление толкова по-малко деца се родиха през последните 4 години – прави около 29 30 хил.. деца. 17 хиляди по-малко в София, дори и никакви градини да не се строят след 2-3 години и в София местата за датски градини ще стигат. Т.е. тази мярка ако ще се приема, трябва да се приема в този период. Това касае около 7500 семейства в Столична община, които нито са ромско семейство, данъкоплатци са средна класа, които вече не могат да класират децата си. Или трябва да ги изкарат болни от астма или да подкупят някой директор. Ние като народни представители от Столицата затова предлагаме това законодателно решение за да се реши този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ- благодаря.
Уважаеми колеги, при нас има постъпили становища и от образователното министерство и от Националното сдружение на общините. Имаме техни представители и Ви предлагам да ги чуем.
Госпожо Чавдарова, може би първо Вие. Заповядайте.
ГИНКА ЧАВДАРОВА – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
ГИНКА ЧАВДАРОВА - г-н председателю, уважаеми дами и господа.
В нашето становище ние не повдигаме въпроса на справедливост или несправедливост от гледна точка на практическото прилагане по-скоро на представения въпрос.
Един принципен въпрос – ако ще въвеждаме принципа когато не само общините, а и държавата ни осигуряват достъпа до съответна публична услуга, че ще компенсираме, т.е. въвеждането на такъв принцип променя изцяло духа на нашето законодателство и би следвало да важи за всички публични услуги осигуряване от държавата или от общините. Тъй като в случая искаме да направим проба с децата, наистина има определени основания минавам на най-практическият въпрос, тъй като сме страна членка на ЕС оставям настрана доколко това го има в другите страни и в каква форма. Тези от вас, които си спомнят периода когато общините имахме ангажимент да изплащаме социалните помощи каква миграция настъпи и движение на хората. Имаше ромски фамилии, които стояха в една община до условен фалит на общината в смисъл нямаха вече възможност да се изплащат социалните помощи и се преместваха в друга община. Това на никой неможе да се забрани да отидат в София, Пловдив или където и да е и да има детски градини и да се наредят на опашка за компенсиране точно в тези общини. Т.е. когато гледаме един процес нека го гледаме практически и в съответствие с европейската рамка, че ние вече нямаме жителство, нямаме други ограничения. Всеки има право да живее където поиска със семейството си. И третият най-важен спектър –ако държавата наистина има средства да приеме такъв справедлив подход и то със закон, нормално е съгласно Закона за публичните финанси държавата да включи това нещо в стандарта за делегираните дейности и ръста, който се предвижда да се предвиди като стандарт за делегирани дейности. Знаете, че ние от години се опитваме и по 50 стотинки на месец да имаме за издръжка на дете и до сега не сме осигурили, в делегираните дейности, които са само възнагражденията на работещите в детските градини. Т.е. логично е това, което и г-жа Фандъкова поставя като въпрос и не само тя, щом се въвежда някакъв друг справедлив принцип със закон, то е редно този закон в съответствие със закона за публичните финанси да осигури в стандарта съответния ръст.
Третият огромен риск, който дължа да споделя с вас, ако това държавата го направи, а по всяка вероятност ние вече имахме среща с министъра на финансите и сме запознати горе-долу с проектобюджета и видяхме че е трудно и дори 1 млн. да се отдели за общините. Ако това държавата не направи изхода за общините е или да свият услугата или да я влошат, те няма от къде да се изплати, освен от местните данъци. От другите такси нямаме право. Или ще трябва още повече да намалим обхвата. Единственият начин е или да вдигнеш таксата за родителите или, което е още по-лошо да влошиш качеството, нивото на услугата в детските градини, което небива да допускаме, защото това е риск за децата. Споделям с вас. Излязоха две прекрасни наредби на две министерства в името на доброто за здравословното хранене. Това беше преди 2-3 години. Това страшно натовари детските градини. Тяхното спазване вдигна нашите разходи с няколко милиона за страната и тогава тези наредби не бяха придружени с никаква компенсация. Компенсацията се пое там, където имаше възможност от родителите и пак основно от общините. Затова ви моля да гледате практическото поле от прилагането иначе по отношение на справедливост еднакъв към подхода и т.н. има достатъчно основания.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - и аз ви благодаря.
Да чуем сега и министерство на образованието. Заповядайте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ – благодаря Ви г-н председател. Аз съм директор на правна дирекция в министерство на образованието и науката.
Аз не зная дали е пред вас нашето становище, което аз подкрепям и в момента и ако разрешите ще кажа, че ние по никакъв начин не оспорваме справедливостта и солидарността в заложената идея в законопроекта, като обаче сме си позволили да изразим своите резерви към неговото практическо прилагане каквото спомена и г-жа Чавдарова.
Становището би могло да се раздели на две групи.
Принципните забележки са следните: за нас най-големият въпрос е какви са очакваните резултати от въвеждането на предложената така наречена компенсация. Стои въпроса, какво осигурява държавата на децата изплащайки компенсация на родителите. Очакваната компенсация от въвеждането на задължителната предучилищна подготовка са свързани с постигането на определен образователен ефект, т.е. равен старт в първи клас, превенция от отпадане от училище, преодоляване на трудности, свързани с общуването между децата на български език, от най-ранна възраст. Така предвиденото изплащане на компенсации за непосещаване на детска градина не може да осигури постигането на този ефект категорично.
На практика тази възможност дава право на общините да не изпълняват задължението си по Закона за народната просвета за осигуряване на предучилищна подготовка на децата за постъпването им в училище. Това е основният въпрос според нас, който не намира решение в законопроекта.
Приемането на принципа за обезщетяване на родителите за които общината не може да осигури места в детските градини поставя и редица други въпроси като аз ще си позволя да посоча някой от тях:
Коя община ще е субект на предвиденото задължение в случаите, в които родителите са заявили желание за постъпване в детски градини в повече от една община;
Изплащането на компенсациите не е обвързано от условието детето да не е записано в датска градина. В законопроекта е предвидена и хипотеза само за спиране на изплащането, ако детето е било прието в детска градина по време на учебната година;
Необходимо е да се обсъди и уреди въпросът докъде в тази концепция се простира изборът на родителя. Дали задължението на общината за компенсации ще възникне, ако детето не бъде прието в детските градини, за които изрично родителят е подал заявление или общината ще има право да предлага и други детски градини, за които родителят не е подал заявление, но в които има свободни места. Ще възникне ли задължението за компенсация в случаите, в които родителят откаже за запише детето си в детски градини на територията на общината, където има свободни места, но за които не е подал заявление. Освен това за нас е важно да отбележим, че определянето на размера на изплащаната месечна сума на родителите, чиито деца не са постъпили в детските градини е определено средно месечна издръжка на настанените деца в общинските детски градини. Тук не е прецизиран принципа за изчисляване на тази сума. Той може да бъде различен в различните региони. Което пък отново поставя въпроса за неравно третиране, което пък може да компрометира идеята за справедливост и солидарност, което пък от своя страна подкрепя казаното от г-жа Чавдарова за вероятната възможност за миграционни процеси в този смисъл. От чисто правно техническа гледна точка в законопроекта се стъпва на понятието учебна година и обръщам внимание, че в детските градини няма такова понятие. С една от разпоредбите се дава обратно действие на някой от текстовете, като тя трябва да бъде записана в заключителните разпоредби, ако има такава, а не в основния текст.
В заключение бих искал да кажа че предложения законопроект не решава един наистина сериозен проблем с намирането на достатъчно места в детските градини, а поставя повече въпроси, на които не дава ясен отговор.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ – колеги, аз приветства добрите намерения, но имам опасения свързани с резултатите. Искам да попитам вносителите дали са си дали сметка не за възможния ефект, а за възможния дефект. Някой да злоупотребява с въпросните задължения на общините. Да компенсира непосещаващи детските градини. Защото според мен съществува и такава възможност. Някой да получава пари като компенсация а не да посещава детската градина. Нека да припомня, голямата ни цел е децата да бъдат в детска градина. Това е мощен социализиращ инструмент за всички не само за някой социални групи. Това е първото ми притеснение, което искам да споделя пред вас.
И второто ми притеснение – да, това е вид наказателен механизъм по отношение на общините, които не са осигурили навреме и в достатъчна степен места в детските градини. Има възможност на база ангажимента на общините да правят допълнителни плащания, да се окажат в още по-голяма невъзможност да строят детски градини.
Благодаря ви.
АХМЕД БАШЕВ - уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, уважаеми гости.
Още при внасянето на този законопроект, въпреки ефекта, който искат да постигнат вносителите аз изразих мнение, че трябва да имаме становището и на министъра на финансите.
С този законопроект се поставят много въпросителни. Най-много ме озадачават, аз съм го изпитал и като кмет, как от 2,3 области всички роми се изсипаха в моята община, защото ние навреме изплащахме социални помощи. Имахме едни ромски гета, вместо да ги разтоварим ние направихме едни ромски училища, което беше много страшно и добре че навреме усетихме проблема, парирахме и това е много опасно да се случи и сега. Имайки предвид ромското население – тежките условия при които живее те чакат само нещо подобно да се появи в държавата. Това е истината.
Второто притеснение ми е – всички сме свидетели в последно време на драстичното придвижване на населението от селата към градовете и обезлюдяване на селските райони. Това всички го виждаме но за съжаление не правим опити да го спрем. Тук отново се опасявам, че това ще засили и задълбочи този процес. Много от хората и сега имат желание да отидат и да работят в големия град, но се притесняват че там няма да намерят детски градини за децата си. Но когато разберат, че ще се осигури тази компенсация, тогава още повече ще се насърчат. На такива въпроси ние трябва да дадем отговор и да сме сигурни, че нещата които ще приемем да сме сигурни че няма да ни тежат. Иначе аз подкрепям идеята на вносителите тя е добра, но съм убеден че проблемът е в големите градове и дали не бихме могли да намерим някакъв механизъм само за тези големи градове.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – уважаеми госпожи и господа.
Както казаха и преждеговорящите идеята е много добра, но ….. тя не само е добра но според мен трябва да има и конституционна съобразност между гражданите на Република България в това отношение. За съжаление и аз ще кажа едно но, защото в случая нарушаваме принципа на това, който поръчва той плаща. Навлизаме в полето на общините и общинските съветници. Повечето от въпросите в становището на Сдружението на общините и на министерството могат да намерят отговор в текстовете. Така например тази наречена компенсация може да бъде консумирана и като доплащане когато няма място в градината в съответния район, то да може да се плати тази компенсация когато детето е настанено в частна детска градина да речем. Трябва да сме наясно че става дума за две годишен период от 3 до 5 годишни за никакъв период друг не става въпрос. Според мен не са толкова непреодолими отношенията. Може да се прецизира по настоящ адрес, може да се намерят текстове, които да направят еднозначни текстовете, но непреодолими за мен е това, което казах в началото, че се намесваме във финансиране, където ние не плащаме. Ако отидем може би във вариант и тази услуга да стане финансирана от държавата би могло да поставим това изискване.
Другият важен момент, това е важно само за няколко големи общини, това не е важно за малките общини и поради тази причина не е нужно да стане норма в закон. Въпреки, че като принципност, аз подкрепям идеята и вероятно ще я подкрепя с всичките тези условия и бих се обърнал към колегата Цветков, по-добре е да се опитаме да предложим на общинските съвети да приемат това в себе си, и да намерим механизма те, когато имат възможност и желание да го направят при положение че не е осигурявано финансирането на тази услуга.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, въпреки, че подкрепям идеята аз ще се изкажа малко все пак като народен представител от най-гъсто населената община в София. Ежеседмично се сблъсквам с хората, всеки ден искат места в детските градини. Искат се нови групи и т.н. варианта за даването на пари на калпак аз по принцип отричам и не е редно, може би с това нещо ще започне да се злоупотребява. Най-много се притеснявам че даването на пари на човек не водят до никаква добавена стойност, разбирам хубавата идея, но аз смятам, че по-добре ще е ако тези пари ги има и ако може общините да си ги отделят от бюджетите е по-добре те да отидат за изграждането на нови детски градини и по някакъв начин да задоволят липсите по-бързо. Не знам колко от семействата биха се възползвали, но смятам и съм сигурен, че 120 лв. не е малка сума и крайната сума няма да е толкова малка. И още нещо, тъй като ние все пак сме комисия по регионална политика, аз лично се притеснявам малко от това залитане както и в Закона за местните данъци така и сега в този закон. С чужда пита помен искаме да направим, но ако гласуваме и в двата закона, само им гласуваме задължения, задължения пък едва ли общините с изтънелите бюджети ще се справят с тези задължения. Смятам, че идеята е хубава, но както каза и г-н Георгиев е по-добре да търсим начин общинските съвети ако имат възможности или държавата да ги компенсира. Само заради добрата идея няма да се получи.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ – благодаря г-н Михалевски, колеги.
Аз ще се спра на два момента.
Първо, че имаме становище от министъра на образованието и то е много ясно. Имаме становище и на Националното сдружение на общините. Тяхното становище също е пределно ясно. Идеята е много добра на тримата ни колеги, но смятам, че начина по който се предлага ще доведе до повече въпроси и повече негативи, отколкото решаване на дадения проблем. Смятам, че тези пари, които ги изчислявахме могат да бъдат построени не малко детски градини. По този начин държавата може да помогне на най-големите общини, които имат и най-голям проблем. Но ако тръгнем по този път – пътят към Ада е осеян с трупове на хора с добри намерения. Затова мисля, че е ясно виждането на комисията и ако няма нещо друго г-н председател, мисля да преминем към гласуване.
БОРИС ЦВЕТКОВ благодаря на всички за добрите идеи и предложения, които много от тях са резонни и според мен могат да бъдат между първо и второ четене прецизирани, а на някой от тях ще се опитам още сега да отговоря.
Първо на г-жа Чавдарова и на Националното сдружение на общините в Република България.
Това наистина е принципен въпрос дали когато една услуга не може да бъде предоставена, а тука аз твърдя че това не е услуга, а трябва да е право. Когато става въпрос за строително разрешение да приеме, че е услуга. Когато става въпрос за детето, при такава демографска криза и срив да има такива грижи за децата, аз не ги приемам за поредната услуга, която може да бъде третирана по този начин. Давам ви конкретен пример в отговор на моята теза: ако даден студент кандидатства за общежитие и то точно в сферата на образованието и аз се чудя, защо те не го имат предвид – когато един студент кандидатства за общежитие и той има право според всички нормативни документи, има университети, когато немогат да предоставят общежитие. Тогава се изплащат квартирни помощи не в размер на наема, в който той би отишъл на свободния пазар, а точно в размер който министерството е преценило че може да бъде компенсиран. Защо при студентите да има такъв принцип, който да е законен и морален, а при децата уж всички сме загрижени за справяне с демографския срив и той изисква много мерки, някой от тях с подкрепата на правителството и на Народното събрание започнаха да се правят. Аз съм убеден, и вие ще видите че проблемът е и емоционален. Ще видите че при политическа стабилизация и икономическа пак ще се получи плавно преобръщане и ръст. Така, че първо принципа го има и затова не разбирам защо точно Сдружението се противопоставя на такъв въпрос.
Второ, за европейската проблематика – точно в Германия, минаха изборите още се формира правителството, но немското общество постигна консенсус точно по същото предложение. В Берлин беше прието, а на дебата между Меркел, социалдемократите и другите една от 5-те теми беше точно тази и се прие точно това предложение. Да се осигурят места за всички деца в немските детски градини и второ общините и държавата да изплащат компенсации – първата година бяха150 евро, втората година бяха 250 евро и там вместо да се обвиняват кое е ляво и кое дясно, двете големи партии с подкрепата на всички останали се разбраха.
Второ, когато става въпрос за съдби, за хора, включително и за деца виждате, че не само ние, а и с подкрепата на други европейски правителства осигуряваме подслон и храна за бежанците, дори и за сирийските и сомалийските деца, които са дошли тук. А да правим въпрос за нашите деца и да казваме кой би платил. Дайте да го решим принципно въпроса. Ако това ни обединява аз съм склонен, ако ГЕРБ подкрепят това нещо, аз лично съм склонен, обединяваме се и парите да се осигурят от държавата. Ако това е единственият ви проблем – кой плаща, а не какво правим с тези десетки хиляди деца.
Последният въпрос за парите. Без да се обиждат колегите.
Ако кметът на София си беше изпълнила нейният предизборен ангажимент, който го има на сайта на общината още преди 3-4 години недостигът на места да е решен означаваше че тези 120 лв. бюджетът на общината трябваше да ги осигурява. Това, че поради една или друга причина липса на терен или други неща това не се е случило, не означава че тези спестявани до сега пари не се дължат. Един ден този въпрос ще бъде решен и тези пари ще се дават. Става въпрос за 7-8 милиона. Тук вече отивам на въпроса на г-н Гуцанов. Тези пари да не се дават на майките да се изпият и изпушат като кафета, помните протестите през миналата зима се реши с този бюджет да се дадат тези милиони за изграждане на градини, където да влязат децата за да могат майките да работят. За съжаление работа за майките няма. Аз имах питане към министъра на финансите Чобанов – само преди месец два, и ми беше отговорено, че само 11 на сто от тези 30 млн. Ударно са построени. Софийските депутати знаят че големия списък от 21 градини се раздели на 3. Седем, осем ще се открият през тази година, 7-8 ще са през 2014 г. и останалите през 2015 г. Тук става въпрос за 7-8 млн. годишно. Държавата не отменя ангажимента си да дава пари за да подпомогне тези общини, но не може тези пари, които се дължат на нашите деца, защото са несправедливо третирани - неприетите спрямо приетите, да се казва че с непреодолимото препятствие на еди колко си градини.
За министерство на образованието и науката. Благодаря им за подкрепата че това е добро предложение, но… пита се какво се постига. Постига се равен старт. Статистиката показва, че огромния процент отпаднали по-късно в училище са точно тези деца, които не са посещавали детска градина. Да, част от тях 10,20 на сто се социализират по-късно, но другите по една или друга причина са изпуснали този ранен етап за социализиране. И ето това постигат. На мен ми е много чудно какво предлага МОН. Казват – да. Това едва ли ще постигне всички цели. Пак ви казвам за Вас 14 хил. деца в тази възраст от кандидатствалите не са приети. Знаете ли колко некандидатствали деца, които също са български деца – ромски и по-малко на богаташи не са приети, но и те са наши деца на нашето общество. И министерството са длъжни да предложи, щом нашето предложени не е добро тяхно предложение за включването на тези деца в образователната система както и колегите от ГЕРБ казаха, г-н Дончев който си тръгна. Това е най-важното да имат места. Това е първото ни предложение, а второто е, както той сам забеляза стилно, неограничен във времето за да се стигне до това решение.
И последното на министерството. Коя община да е адресат.
По-късно изказалите се казаха, че това е въпрос на правилник за класирането на самата община. Родителят трябва да е адресно регистриран, прилага бележки за месторабота и т.н., ако проблемът е хипопотичен и ямболски деца, които ще дойдат в София и ще изтърбушат бюджета, това се решава точно с тези правила, които се приемат с класирането, които се приемат от общинския бюджет и когато там пише, че човекът трябва да е регистриран, може да се каже една година или две години в съответната община, за да получи компенсация трябва да не му е предложено място. Предложено ли му е място в рамките на Столична община отпада ангажимента. Тази хипотеза просто не съществува. Отпада варианта за плащане.
Г-н Дончев се притеснява от злоупотреби. Да, наистина и сега е възможно кандидатствал за градина човек да не си води детето там и да злоупотребява с фалшиви бележки. Запълваме мястото, държавата плаща издръжки и на учители и др. консумативи, винаги е възможно да се злоупотреби. Въпрос на правилник ми на регламента е да се ограничат, но не може априори да кажем че всичките тези 14 хил. родители това им е единствената цел – как да вземат от държавата тези 120 лв. месечно.
На въпросът на г-н Башев, вкарват се изисквания за регистрация, изискване за работа на хората.
На г-н Захари Георгиев – какво пречи общинските съвети да ги приемат.
Значи 264 общини в повечето общини има празни сгради, или сграда с място за 4 групи а ползват само една или две групи. Т.е. има маломерни и самотни сгради, които се чудят как да ги спасят от разграбване и т.н. за тези общини, които ги касае аз и колеги внесохме същото решение в Столичния общински съвет. И то не беше подкрепено г-н Георгиев. Т.е. призивът ви е изпълнен преждевременно, като сме се опитали да вменим това като техен ангажимент, но не беше подкрепено. Може би не сме били достатъчно убедителни. Това правилно явно е обсъждано през 2009 г и е прието в Закона за семейни помощи за деца и правилникът за неговото приложение. Мал шанс е било че последната година 2009 г., когато е имало преизпълнение на бюджета и там пише за семействата, които има осигурени места в детски градини §101,102 пише, че МС на неприетите деца – т.е. държавата е имала предвид всички тези опасения, дали пак някой няма да злоупотреби, но е мислила за възстановяване на тази несправедливост, фаталното е било, че след 2009 г., когато това е прието не е имало преизпълнение и е отпаднало задължението на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика да разработят механизъм за компенсиране на родителите с тези 120 лв.
Така или иначе това е факт в нормативна уредба. Завърших.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – г-н председател, аз подкрепям това, което каза г-н Цветков. Ако в държавния бюджет се определи тази сума, не искам да говоря от името на ГЕРБ, но мисля, че можем да подкрепим едно такова предложение.
ЙОРДАН СТОЙКОВ – аз няма да започна с въпроса кой, кой. Кои общини си продадоха детските градини. Тези общини, които ги продадоха сега са изправени пред проблеми. Така, че проблемите си ги създадохме сами.
На второ място, защо говорим че ненужно вменяваме задължения на общините при положение, че ние им осигуряваме финансиране. Ще попитам, къде бяхме с тези съображения, когато с промените в Закона за защита на животните вменихме общините да събират и обезпаразитяват особено кучетата, бездомните. Едно куче струва на общината на месец 100 лв., защо една община да може да даде 100 лв. за едно куче, а да не може да даде 120 лв. за дете. В тази връзка, таксата която се изплаща в доверителните сметки по Закона за управление на отпадъците пак е такса, която държавата пак е вменила като отговорност на общините. Като цяло знам че ще има проблеми, но така предложения законопроект ще има ефект и изхождайки от принципите за солидарност аз ще го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – колеги, виждам, че няма други желаещи за изказване.
Позволете ми да обобщя дискусията накратко.
Безспорни са благородните и справедливи мотиви на вносителите. Смятам, че тук нямаме разминаване. Само че аз искам да изкарам проблема малко по-общо. Част от целия демографски проблем на България. Знаем какви са конкретиките, какви са тенденциите особено за големите градове, където имаме проблем. Ясно е, че София, Бургас и Варна ще бъдат градовете, където ще имат потенциал. Ясно е че там е основния проблем, който ще трябва да решим.
Първият отговор е, че едва ли е удачно с цял законопроект който да вмени задължение на всички общини, макар че на част от тях няма да им се наложи по обективни за съжаление причини, затова че демографията е с отрицателни единици. Аз мисля, че все пак рисковете, които се очертаха са доста ясни като потенциал. Ние трябва да се предпазим от тези рискове. Затова г-н Цветков, аз лично ще се въздържа да подкрепя вашия законопроект, можем спокойно съвместно с комисията по образование, бюджет и финанси и нашата да инициираме една оценка на положението на тези 3-4 града, да се опитаме какъв е проблема, да се опитаме да видим с какво може и общините да си концентрират услуги, защото 10-20 годишна прогноза може да предвиди да се построят детски градини. По този начин ще елиминираме всички движения, на маси хора, заявки за плащане и злоупотреба с тези пари, защото има съществени аргументи. Все пак това е услуга, Сдружението в своето становище дава един прецедент, който ако сега го допуснем може за редица други услуги да го поиска също. За домове за стари хора, за социални услуги и т.н. така, че законопроекта не решава изцяло проблема. Създава възможност за рискове. За да не оставате с впечатлението че няма да има достатъчно подкрепа, аз мисля, че това трябва да бъде съчетано с действие което да изискаме тази демографска картина. Да поканим кметовете на четирите големи общини, които имат тези проблеми на съвместно заседание ще го обсъдим и тогава ще поискаме министър-председателя и от министъра на финансите една дългосрочна политика. Очевидно е, че дори и Столична община, която е с по-големи финансови възможности не може да се справи с този проблем. Той е свързан с устройствена част, с финансиране , осигуряване на изпълнение, но според мен това е решението. Виждаме, каква е демографията, виждаме каква е реалистичната потребност и изграждаме необходимият брой детски градини. Връщането в миналото, кой продал детските градини е обективен и справедлив въпрос, но не полезен за решаване на проблема който стои пред нас за съжаление. Така, че това е моето лично мнение. Нека всеки да реши как ще гласува.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-15, внесен от Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков.
Който е съгласен, моля да гласува: за -4, против – няма, въздържали се 12.
Благодаря Ви законопроекта не се приема.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода от - 01.07.2009 г. до 30.09.2013 г., № 354-02-136, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Г-н Шопов, вие ли ще представите проекта за решение.
ПАВЕЛ ШОПОВ – Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги.
Ние от АТАКА винаги сме считали, че одитната дейност на Сметната палата, всъщност това е основната й дейност е изключително важна и то за одити в значими и важни направления. В миналото се наблюдаваше 5-те одита, които по закон трябваше и можеше да бъде възложено на Сметната палата годишно трябваше да бъдат разпределя и използвани за одит на по-важни сектори и дейности. Винаги сме считали че Пътната инфраструктура е едно място, което е особено застрашено от корупционни практики, от лошо стопанисване , от злоупотреби и е може би една от най-подходящите сфери, в които Сметната палата трябва да насочи своите усилия. Предишни управляващи са правили одити за проверка на по предишни управляващи. Редно е сега, ние макар и в опозиция да подтикнем Народното събрание, пленарната зала да вземат такова решение за извършат на такъв одит.
Един от петте одита за тази година може да бъде възложен именно този одит.
Това е нашето предложение, считаме го за основателно и се надяваме то да бъде подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – благодаря г-н Шопов.
В момента и бюджетната комисия разглежда именно това проекторешение, възможно е да има представители на Сметната палата там.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – аз разбира се съм склонна да подкрепя едно такова решение, но съм длъжна да отбележа първо, че немога да приема квалификациите, които г-н Шопов изрази, че едва ли не Пътната агенция е обект на злоупотреби, корупции и всички тези лоши практики, които той каза и ако бих подкрепила да се направи един такъв одит ще бъде не защото имам съмнения, а защото това което мога да кажа е, че за периода, когато аз ръководех пътната агенция като министър, това е септември 2011 г. до март 2013 г., одит на Сметната палата не е имало. Но от друга страна, тук по-скоро стои въпросът да се види кои са всички значими 5 одита, това ли е най-важният сектор защото ние знаем, че Пътната агенция работи с постоянни одити и от страна на ЕК и от страна на одитния орган и от страна на други проверяващи одитни институции. Това са регулярни одити и те са били много сериозно проверявани и има много достъпна информация, така, че концентрирайки такъв сериозен човешки ресурс за извършването на един финансов одит и затова трябва да се видят и аргументите в посока, това ли е най-важния одит, който трябва да извърши Сметната палата. Бих искала да има представител на Сметната палата, представител на Пътната агенция, които да ни представят информация за проведените одити, тъй като ние всички знаем, че те са много на брой и да видим каква ще е реалната полза от едно такова възлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – благодаря г-жо Павлова.
За Ваша информация искам да кажа, че Народното събрание има право да възложи със свое решение на Сметната палата да извърши до пет одита годишно извън предвидените в годишната програма.
До сега са приети 4 решения. Преди този проект внесен от колегите от АТАКА има внесен проект за възлагане на одит на дейността на Центъра за градска мобилност, подкрепено от Комисията по транспорт информационни технологии и съобщения, но не е разглеждано от Комисията по бюджет и финанси.
Другите 4 решения на Народното събрание са за възлагане на Сметната палата да извърши одит на:
- дейността на Топлофикация София;
- одит на контрола, упражняван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 1 януари 2007 г до 30 април 2013 г.;
-одит на регулирането на цените и контрола за спазването им, упражняван от ДКЕВР по отношение на доставчиците на топлинна енергия;
-одит за съответствие при финансовото управление на Министерство на вътрешните работи за периода от 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г.
Така, че де факто до края на годината можем да вземем като решение още един одит. Сега наистина през този период не е влизала Сметната палата в Агенцията.
Аз лично смятам, че това е полезно. Аз лично съм чел одитните доклади на Сметната палата при предишните проверки. Има ценни съвети в тях. Само че Народното събрание трябва да каже кой от двата одита ще е по-важен.
Тук е г-н заместник-министъра на регионалното развитие г-н Мирослав Мазнев да му дадем думата да каже.
МИРОСЛАВ МАЗНЕВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости.
Министерството на регионалното развитие и пътната агенция подкрепяме направеното предложение. Една съвсем малка техническа забележка бих искал да направя, че за момента наистина се извършва проверка за дейността на АПИ за периода 2009 – 2012 г. съвместно с главния инспекторат към МС, дирекция Вътрешен одит и дирекция „Устройствени планове и национална експертиза“ към министерство на регионалното развитие. Съгласно издадената заповед на министъра проверката трябва да приключи на 8 ноември тази година. В тази връзка, според нас, целесъобразно би било ако Сметната палата влиза да бъде след тази дата, с оглед да се даде възможност на специалистите, които работят в пътната агенция да свършат задълженията си по така наречената частна проверка, след което да могат да освободят ресурс за Сметната палата.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – след това, което чувам от колегите със сигурност пътната агенция не работи, защото освен този одит в момента, ще започне одита на одитният орган, който трябва да бъде направен, и другите планирани одитни проверки. Ако само ще ги одитираме, те няма да могат да работят и през следващите години положението ще бъде критично, а все пак трябва да бъдат оставени и да работят. Може би трябва одита да се отложи за следващата година. Одитът е полезен, няма какво да се крие, напротив, той може да даде полезни препоръки но не и да ги претоварим.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – без съмнение от мотивите, както споделиха и колегите са на лице. По-скоро въпросът е дали има възможност в рамките на обсъждането да се направи през следващата година, защото одита, който е предложен на комисията по транспорт, чиито член съм датира отпреди два месеца и половина като предложение да се извърши и той е последния за годината. За това аз мисля, че няма проблем срокът на този одит да бъде месец януари следващата година. Но в крайна сметка, както каза и председателя на комисията ще се прецени от водещата комисия вероятно, как да го предложи в залата. Това, че се извършва вътрешен одит няма да попречи, напротив, ще подпомогне Сметната палата.
ПАВЕЛ ШОПОВ – ако ми позволите г-н председател. След като се установи, че има още един одит, който става шести, така да се каже се създава една доста сериозна фигура и трябва да решим, да не влизаме в колизия да даваме приоритет на един одит или на другия, а да се произнесем по същество, съгласни ли сме с този одит, пък след това политическите сили в пленарна зала, ще се реши съдбата на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - нека се произнесем по решението кой е за, кой е против, кой е въздържал се. Ще направим един разговор със Сметната палата и с Пътната агенция. Да видим графика на одитите които в момента текат, да се съобразим това да не затруднява самата агенция и окончателно ще разговаряме с вносителите да се прецизират някой срокове.
ПАВЕЛ ШОПОВ – това може и в доклада да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - тогава подлагам на гласуване внесеният проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода от - 01.07.2009 г. до 30.09.2013 г., № 354-02-136, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува: „ за“ – 14, против и въздържали се няма. Проектът за решение е приет.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
Забележка: Материалът съдържа 44 995 знаци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КРПМС:
Д. Михалевски
Стенограф:
Кр. Петрова
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода от - 01.07.2009 г. до 30.09.2013 г., № 354-02-136, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
П Р О Т О К О Л
№ 11
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колеги, имаме кворум и аз откривам днешното заседание.
Дневният ред е предварително обявен и той съдържа две точки.
Първа точка - Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-15, внесен от Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков.
Втора точка - Представяне и обсъждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода от - 01.07.2009 г. до 30.09.2013 г., № 354-02-136, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Подлагам на гласуване дневният ред.
Който е съгласен, моля да гласува: „за“ – 13, против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват:
1. Мирослав Мазнев – заместник-министър на регионалното развитие
2. Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“ – Министерство на образованието и науката
3. Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България
Колеги, най-напред ще дам думата на заместник-министъра на финансите г-жа Людмила Петкова да ни представи информацията която бяхме поискали от тях на предишното заседание при обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси - информация за автомобилите. Така заложено, просто не знаем какъв е ефектът, а рискът от събираемостта е голям. Ако трябва Министерство на вътрешните работи да ангажираме, КАТ, Пътна полиция, да съберем достатъчно информация и да видим какъв е ефектът.
Имате думата госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА – благодаря г-н председател.
….. Към настоящия момент нямаме данни от НСОРБ, изпратили сме писмо на 18 октомври. На база данните от КАТ не можем да констатираме примерно колко е коректен т.е. до колко е верен и изпратихме две писма. Първото писмо до Дирекция Национална полиция, с молба да ни предоставят информация за регистрираните автомобили в Столичната дирекция на вътрешните работи и второто писмо до Столична община за регистрираните, т.е. декларираните автомобили в Столична община и колко от тях са ползвали преференции. Това, което искам да обърна внимание е, че към 31 декември 2012 г. в КАТ са регистрирани 643 хил. автомобили. В Столична община, които са декларирани и се плаща пътен данък към 31 декември 2012 г. са 398 хил. 40% от регистрираните в КАТ автомобили не са декларирани в Столична община. Това са 242 хил. автомобила за които не се плаща пътен данък. При 200 лв. средногодишен данък това са 48 млн.лв. ощетяване на Столична община. Тези 398 хил. автомобила, които ни дава Столична община 155 хил. са декларирали че имат катализатор , т.е. виждате, че процента е по-малко от 50 %. Но като се има предвид и броя на недекларираните автомобили, анализът който ще предоставим на Вашето внимание аз ще Ви го предоставя той е готов, всъщност той не отразява вярно ситуацията, защото ние сме изчислили каква би била отстъпката от автомобилите, които са десета категория, които биха имали катализатор, но това не са действително лицата които ползват отстъпката. Аз не мога да кажа за другите общини дали имат такъв процент отклонение на декларирани автомобили, но виждате за София за какъв процент става въпрос. И тъй като нямам данни от Националното сдружение на общините за брой автомобили не мога да кажа до колко анализа изготвен от Министерство на финансите на база данни от КАТ отразява действителното състояние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - както виждаме нещата са безпощадни. Аз ви благодаря за тази информация. Ние ще се опитаме с Националното сдружение на общините да съберем малко повече информация.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ – г-н председател, аз предлагам да ползваме тази информация не само за целите на промяната на текста който разглеждахме, защото знаем всички къде е фокусиран проблема. Как се минават годишни технически прегледи. Доколкото е убедено, че за минаване на ГТП трябва да са уредени отношенията със съответната община и местни данъци, което означава че една огромна част от техническите прегледи тази информация не се изисква или се пропуска. До момента това е стар проблем, той съществува от много години и имаме чудесна възможност на база инициатива и промяна в законодателството този ред да бъде много по-категоричен и да не се допускат такива неща. това е инструмента, който би стимулирал собствениците да си регистрират автомобила и да плащат данъци към съответната община. Друг инструмент познавайки системата според мен е трудно да се приложи. Мисля, че в тази ситуация имаме шанс за инициатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – мисля, че ни трябва още малко информация от цялата страна да имаме, защото много голяма е вероятността от тези проценти да има автомобили, които да не са в движение и.
Предлагам Ви колеги да преминем към точка първа от дневния ред.
Ще помоля г-н Борис Цветков като вносител да представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
БОРИС ЦВЕТКОВ – благодаря ви г-н председател.
Тук става въпрос за следното - когато родители са кандидатствали за своето дете в общинска детска ясла или градина, нашето предложение е те да имат право да настанят своето дете там и ако общините не осигуряват прием, родителите да имат правото на месечно обезщетение. Тъй като е ясно, че това е ресурс който не може да бъде обезпечен веднага основно проблемът е в столицата и в няколко по-големи града, в другите градове има обратен проблем, че има база която изисква и средства за поддържане, а тя не може да бъде запълнена поради малко деца. Ние предлагаме да се вмени такова задължение за осигуряване на места в общински детски градини за всички кандидатствали деца. Не се обвързваме с конкретен срок, защото знаете, че това изисква и ресурс не само средства. Изисква време, терени за строителството и затова считаме, че не е редно да се слага в този член срок. И втората промяна, която предлагаме е за периода за който се осигуряват места за всички кандидатствали деца общините се задължават да изплащат компенсации на неприетите деца, защото те са двойно ощетени. Един път те не са приети в детска градина, това затруднява изключително много родители, дори баби и дядовци които не могат да са пълноценни на пазара на труда и второто ощетяван въпреки че са данъкоплатци, родителите примерно в столицата плащат 60 лв. общината плаща 120 лв. субсидира, а родителите на неприетите деца, примерно в столицата са около 7500, има още около 500 до 1000 в няколко други града. Т.е. родителите на тези неприети деца са ощетени защото не получават тези 120 лв., а в много случаи се оказва, че не най-бедните или най-нуждаещите се от такава компенсация или от това подпомагане родители са извън градините. Оказва се че по-пробивните или по-рано кандидатствали са в градините. Тук трябва да призная, че има различни мнения по този въпрос. Има становища които по една или друга причина са за или против. Аз се радвам, че в общината, където има най-голям проблем г-жа Фандъкова по принцип подкрепя идеята и не възразява, но казва че има забележки в 3 аспекта.
Първият аспект – ако това се приеме тя ще го изпълни. И единствено иска ако може да се осигурят парите не от Столична община а от централния бюджет, но не се отрича справедливостта на този момент.
Вторият момент каза – ще го приема, но тогава ще се наложи да се претрансформират част от средствата в бюджета на общината, което евентуално ще доведе до вдигане таксите на другите деца или до спиране на строителство и т.н.
В този ред на мисли трябва да се каже че и при предишното и в по-предишното управление, когато е могла е помагала и ще продължи да помага при изграждането на детски градини. Определени ведомства като военните и т.н. си изградиха детски градини. По определени проекти на държавата и по европейски също се изграждат, така че това вменяване на задължение не отменя ангажимента при възможност на бюджета и сега и в бъдеще държавата да продължи да помага.
Това е представянето от моя страна.
Пак Ви казвам, че с тази промяна се казва, че това е право на родителите да имат място в детска градина и второ възстановяват една справедливост, които не по тяхна вина не са попаднали в местата в датска градина и то е временна мярка, докато се изградят такива места.
Тук мога да ви дам малко статистика – за съжаление до 2009 г. се радвахме на устойчив ръст, след това от 2010 до тази година включително има драматичен спад и това не е само вследствие от едни или други действия на предишното управление по-скоро е следствие от други процеси в страната , в икономиката и в Европа. За съжаление толкова по-малко деца се родиха през последните 4 години – прави около 29 30 хил.. деца. 17 хиляди по-малко в София, дори и никакви градини да не се строят след 2-3 години и в София местата за датски градини ще стигат. Т.е. тази мярка ако ще се приема, трябва да се приема в този период. Това касае около 7500 семейства в Столична община, които нито са ромско семейство, данъкоплатци са средна класа, които вече не могат да класират децата си. Или трябва да ги изкарат болни от астма или да подкупят някой директор. Ние като народни представители от Столицата затова предлагаме това законодателно решение за да се реши този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ- благодаря.
Уважаеми колеги, при нас има постъпили становища и от образователното министерство и от Националното сдружение на общините. Имаме техни представители и Ви предлагам да ги чуем.
Госпожо Чавдарова, може би първо Вие. Заповядайте.
ГИНКА ЧАВДАРОВА – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
ГИНКА ЧАВДАРОВА - г-н председателю, уважаеми дами и господа.
В нашето становище ние не повдигаме въпроса на справедливост или несправедливост от гледна точка на практическото прилагане по-скоро на представения въпрос.
Един принципен въпрос – ако ще въвеждаме принципа когато не само общините, а и държавата ни осигуряват достъпа до съответна публична услуга, че ще компенсираме, т.е. въвеждането на такъв принцип променя изцяло духа на нашето законодателство и би следвало да важи за всички публични услуги осигуряване от държавата или от общините. Тъй като в случая искаме да направим проба с децата, наистина има определени основания минавам на най-практическият въпрос, тъй като сме страна членка на ЕС оставям настрана доколко това го има в другите страни и в каква форма. Тези от вас, които си спомнят периода когато общините имахме ангажимент да изплащаме социалните помощи каква миграция настъпи и движение на хората. Имаше ромски фамилии, които стояха в една община до условен фалит на общината в смисъл нямаха вече възможност да се изплащат социалните помощи и се преместваха в друга община. Това на никой неможе да се забрани да отидат в София, Пловдив или където и да е и да има детски градини и да се наредят на опашка за компенсиране точно в тези общини. Т.е. когато гледаме един процес нека го гледаме практически и в съответствие с европейската рамка, че ние вече нямаме жителство, нямаме други ограничения. Всеки има право да живее където поиска със семейството си. И третият най-важен спектър –ако държавата наистина има средства да приеме такъв справедлив подход и то със закон, нормално е съгласно Закона за публичните финанси държавата да включи това нещо в стандарта за делегираните дейности и ръста, който се предвижда да се предвиди като стандарт за делегирани дейности. Знаете, че ние от години се опитваме и по 50 стотинки на месец да имаме за издръжка на дете и до сега не сме осигурили, в делегираните дейности, които са само възнагражденията на работещите в детските градини. Т.е. логично е това, което и г-жа Фандъкова поставя като въпрос и не само тя, щом се въвежда някакъв друг справедлив принцип със закон, то е редно този закон в съответствие със закона за публичните финанси да осигури в стандарта съответния ръст.
Третият огромен риск, който дължа да споделя с вас, ако това държавата го направи, а по всяка вероятност ние вече имахме среща с министъра на финансите и сме запознати горе-долу с проектобюджета и видяхме че е трудно и дори 1 млн. да се отдели за общините. Ако това държавата не направи изхода за общините е или да свият услугата или да я влошат, те няма от къде да се изплати, освен от местните данъци. От другите такси нямаме право. Или ще трябва още повече да намалим обхвата. Единственият начин е или да вдигнеш таксата за родителите или, което е още по-лошо да влошиш качеството, нивото на услугата в детските градини, което небива да допускаме, защото това е риск за децата. Споделям с вас. Излязоха две прекрасни наредби на две министерства в името на доброто за здравословното хранене. Това беше преди 2-3 години. Това страшно натовари детските градини. Тяхното спазване вдигна нашите разходи с няколко милиона за страната и тогава тези наредби не бяха придружени с никаква компенсация. Компенсацията се пое там, където имаше възможност от родителите и пак основно от общините. Затова ви моля да гледате практическото поле от прилагането иначе по отношение на справедливост еднакъв към подхода и т.н. има достатъчно основания.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - и аз ви благодаря.
Да чуем сега и министерство на образованието. Заповядайте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ – благодаря Ви г-н председател. Аз съм директор на правна дирекция в министерство на образованието и науката.
Аз не зная дали е пред вас нашето становище, което аз подкрепям и в момента и ако разрешите ще кажа, че ние по никакъв начин не оспорваме справедливостта и солидарността в заложената идея в законопроекта, като обаче сме си позволили да изразим своите резерви към неговото практическо прилагане каквото спомена и г-жа Чавдарова.
Становището би могло да се раздели на две групи.
Принципните забележки са следните: за нас най-големият въпрос е какви са очакваните резултати от въвеждането на предложената така наречена компенсация. Стои въпроса, какво осигурява държавата на децата изплащайки компенсация на родителите. Очакваната компенсация от въвеждането на задължителната предучилищна подготовка са свързани с постигането на определен образователен ефект, т.е. равен старт в първи клас, превенция от отпадане от училище, преодоляване на трудности, свързани с общуването между децата на български език, от най-ранна възраст. Така предвиденото изплащане на компенсации за непосещаване на детска градина не може да осигури постигането на този ефект категорично.
На практика тази възможност дава право на общините да не изпълняват задължението си по Закона за народната просвета за осигуряване на предучилищна подготовка на децата за постъпването им в училище. Това е основният въпрос според нас, който не намира решение в законопроекта.
Приемането на принципа за обезщетяване на родителите за които общината не може да осигури места в детските градини поставя и редица други въпроси като аз ще си позволя да посоча някой от тях:
Коя община ще е субект на предвиденото задължение в случаите, в които родителите са заявили желание за постъпване в детски градини в повече от една община;
Изплащането на компенсациите не е обвързано от условието детето да не е записано в датска градина. В законопроекта е предвидена и хипотеза само за спиране на изплащането, ако детето е било прието в детска градина по време на учебната година;
Необходимо е да се обсъди и уреди въпросът докъде в тази концепция се простира изборът на родителя. Дали задължението на общината за компенсации ще възникне, ако детето не бъде прието в детските градини, за които изрично родителят е подал заявление или общината ще има право да предлага и други детски градини, за които родителят не е подал заявление, но в които има свободни места. Ще възникне ли задължението за компенсация в случаите, в които родителят откаже за запише детето си в детски градини на територията на общината, където има свободни места, но за които не е подал заявление. Освен това за нас е важно да отбележим, че определянето на размера на изплащаната месечна сума на родителите, чиито деца не са постъпили в детските градини е определено средно месечна издръжка на настанените деца в общинските детски градини. Тук не е прецизиран принципа за изчисляване на тази сума. Той може да бъде различен в различните региони. Което пък отново поставя въпроса за неравно третиране, което пък може да компрометира идеята за справедливост и солидарност, което пък от своя страна подкрепя казаното от г-жа Чавдарова за вероятната възможност за миграционни процеси в този смисъл. От чисто правно техническа гледна точка в законопроекта се стъпва на понятието учебна година и обръщам внимание, че в детските градини няма такова понятие. С една от разпоредбите се дава обратно действие на някой от текстовете, като тя трябва да бъде записана в заключителните разпоредби, ако има такава, а не в основния текст.
В заключение бих искал да кажа че предложения законопроект не решава един наистина сериозен проблем с намирането на достатъчно места в детските градини, а поставя повече въпроси, на които не дава ясен отговор.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ – колеги, аз приветства добрите намерения, но имам опасения свързани с резултатите. Искам да попитам вносителите дали са си дали сметка не за възможния ефект, а за възможния дефект. Някой да злоупотребява с въпросните задължения на общините. Да компенсира непосещаващи детските градини. Защото според мен съществува и такава възможност. Някой да получава пари като компенсация а не да посещава детската градина. Нека да припомня, голямата ни цел е децата да бъдат в детска градина. Това е мощен социализиращ инструмент за всички не само за някой социални групи. Това е първото ми притеснение, което искам да споделя пред вас.
И второто ми притеснение – да, това е вид наказателен механизъм по отношение на общините, които не са осигурили навреме и в достатъчна степен места в детските градини. Има възможност на база ангажимента на общините да правят допълнителни плащания, да се окажат в още по-голяма невъзможност да строят детски градини.
Благодаря ви.
АХМЕД БАШЕВ - уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, уважаеми гости.
Още при внасянето на този законопроект, въпреки ефекта, който искат да постигнат вносителите аз изразих мнение, че трябва да имаме становището и на министъра на финансите.
С този законопроект се поставят много въпросителни. Най-много ме озадачават, аз съм го изпитал и като кмет, как от 2,3 области всички роми се изсипаха в моята община, защото ние навреме изплащахме социални помощи. Имахме едни ромски гета, вместо да ги разтоварим ние направихме едни ромски училища, което беше много страшно и добре че навреме усетихме проблема, парирахме и това е много опасно да се случи и сега. Имайки предвид ромското население – тежките условия при които живее те чакат само нещо подобно да се появи в държавата. Това е истината.
Второто притеснение ми е – всички сме свидетели в последно време на драстичното придвижване на населението от селата към градовете и обезлюдяване на селските райони. Това всички го виждаме но за съжаление не правим опити да го спрем. Тук отново се опасявам, че това ще засили и задълбочи този процес. Много от хората и сега имат желание да отидат и да работят в големия град, но се притесняват че там няма да намерят детски градини за децата си. Но когато разберат, че ще се осигури тази компенсация, тогава още повече ще се насърчат. На такива въпроси ние трябва да дадем отговор и да сме сигурни, че нещата които ще приемем да сме сигурни че няма да ни тежат. Иначе аз подкрепям идеята на вносителите тя е добра, но съм убеден че проблемът е в големите градове и дали не бихме могли да намерим някакъв механизъм само за тези големи градове.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – уважаеми госпожи и господа.
Както казаха и преждеговорящите идеята е много добра, но ….. тя не само е добра но според мен трябва да има и конституционна съобразност между гражданите на Република България в това отношение. За съжаление и аз ще кажа едно но, защото в случая нарушаваме принципа на това, който поръчва той плаща. Навлизаме в полето на общините и общинските съветници. Повечето от въпросите в становището на Сдружението на общините и на министерството могат да намерят отговор в текстовете. Така например тази наречена компенсация може да бъде консумирана и като доплащане когато няма място в градината в съответния район, то да може да се плати тази компенсация когато детето е настанено в частна детска градина да речем. Трябва да сме наясно че става дума за две годишен период от 3 до 5 годишни за никакъв период друг не става въпрос. Според мен не са толкова непреодолими отношенията. Може да се прецизира по настоящ адрес, може да се намерят текстове, които да направят еднозначни текстовете, но непреодолими за мен е това, което казах в началото, че се намесваме във финансиране, където ние не плащаме. Ако отидем може би във вариант и тази услуга да стане финансирана от държавата би могло да поставим това изискване.
Другият важен момент, това е важно само за няколко големи общини, това не е важно за малките общини и поради тази причина не е нужно да стане норма в закон. Въпреки, че като принципност, аз подкрепям идеята и вероятно ще я подкрепя с всичките тези условия и бих се обърнал към колегата Цветков, по-добре е да се опитаме да предложим на общинските съвети да приемат това в себе си, и да намерим механизма те, когато имат възможност и желание да го направят при положение че не е осигурявано финансирането на тази услуга.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, въпреки, че подкрепям идеята аз ще се изкажа малко все пак като народен представител от най-гъсто населената община в София. Ежеседмично се сблъсквам с хората, всеки ден искат места в детските градини. Искат се нови групи и т.н. варианта за даването на пари на калпак аз по принцип отричам и не е редно, може би с това нещо ще започне да се злоупотребява. Най-много се притеснявам че даването на пари на човек не водят до никаква добавена стойност, разбирам хубавата идея, но аз смятам, че по-добре ще е ако тези пари ги има и ако може общините да си ги отделят от бюджетите е по-добре те да отидат за изграждането на нови детски градини и по някакъв начин да задоволят липсите по-бързо. Не знам колко от семействата биха се възползвали, но смятам и съм сигурен, че 120 лв. не е малка сума и крайната сума няма да е толкова малка. И още нещо, тъй като ние все пак сме комисия по регионална политика, аз лично се притеснявам малко от това залитане както и в Закона за местните данъци така и сега в този закон. С чужда пита помен искаме да направим, но ако гласуваме и в двата закона, само им гласуваме задължения, задължения пък едва ли общините с изтънелите бюджети ще се справят с тези задължения. Смятам, че идеята е хубава, но както каза и г-н Георгиев е по-добре да търсим начин общинските съвети ако имат възможности или държавата да ги компенсира. Само заради добрата идея няма да се получи.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ – благодаря г-н Михалевски, колеги.
Аз ще се спра на два момента.
Първо, че имаме становище от министъра на образованието и то е много ясно. Имаме становище и на Националното сдружение на общините. Тяхното становище също е пределно ясно. Идеята е много добра на тримата ни колеги, но смятам, че начина по който се предлага ще доведе до повече въпроси и повече негативи, отколкото решаване на дадения проблем. Смятам, че тези пари, които ги изчислявахме могат да бъдат построени не малко детски градини. По този начин държавата може да помогне на най-големите общини, които имат и най-голям проблем. Но ако тръгнем по този път – пътят към Ада е осеян с трупове на хора с добри намерения. Затова мисля, че е ясно виждането на комисията и ако няма нещо друго г-н председател, мисля да преминем към гласуване.
БОРИС ЦВЕТКОВ благодаря на всички за добрите идеи и предложения, които много от тях са резонни и според мен могат да бъдат между първо и второ четене прецизирани, а на някой от тях ще се опитам още сега да отговоря.
Първо на г-жа Чавдарова и на Националното сдружение на общините в Република България.
Това наистина е принципен въпрос дали когато една услуга не може да бъде предоставена, а тука аз твърдя че това не е услуга, а трябва да е право. Когато става въпрос за строително разрешение да приеме, че е услуга. Когато става въпрос за детето, при такава демографска криза и срив да има такива грижи за децата, аз не ги приемам за поредната услуга, която може да бъде третирана по този начин. Давам ви конкретен пример в отговор на моята теза: ако даден студент кандидатства за общежитие и то точно в сферата на образованието и аз се чудя, защо те не го имат предвид – когато един студент кандидатства за общежитие и той има право според всички нормативни документи, има университети, когато немогат да предоставят общежитие. Тогава се изплащат квартирни помощи не в размер на наема, в който той би отишъл на свободния пазар, а точно в размер който министерството е преценило че може да бъде компенсиран. Защо при студентите да има такъв принцип, който да е законен и морален, а при децата уж всички сме загрижени за справяне с демографския срив и той изисква много мерки, някой от тях с подкрепата на правителството и на Народното събрание започнаха да се правят. Аз съм убеден, и вие ще видите че проблемът е и емоционален. Ще видите че при политическа стабилизация и икономическа пак ще се получи плавно преобръщане и ръст. Така, че първо принципа го има и затова не разбирам защо точно Сдружението се противопоставя на такъв въпрос.
Второ, за европейската проблематика – точно в Германия, минаха изборите още се формира правителството, но немското общество постигна консенсус точно по същото предложение. В Берлин беше прието, а на дебата между Меркел, социалдемократите и другите една от 5-те теми беше точно тази и се прие точно това предложение. Да се осигурят места за всички деца в немските детски градини и второ общините и държавата да изплащат компенсации – първата година бяха150 евро, втората година бяха 250 евро и там вместо да се обвиняват кое е ляво и кое дясно, двете големи партии с подкрепата на всички останали се разбраха.
Второ, когато става въпрос за съдби, за хора, включително и за деца виждате, че не само ние, а и с подкрепата на други европейски правителства осигуряваме подслон и храна за бежанците, дори и за сирийските и сомалийските деца, които са дошли тук. А да правим въпрос за нашите деца и да казваме кой би платил. Дайте да го решим принципно въпроса. Ако това ни обединява аз съм склонен, ако ГЕРБ подкрепят това нещо, аз лично съм склонен, обединяваме се и парите да се осигурят от държавата. Ако това е единственият ви проблем – кой плаща, а не какво правим с тези десетки хиляди деца.
Последният въпрос за парите. Без да се обиждат колегите.
Ако кметът на София си беше изпълнила нейният предизборен ангажимент, който го има на сайта на общината още преди 3-4 години недостигът на места да е решен означаваше че тези 120 лв. бюджетът на общината трябваше да ги осигурява. Това, че поради една или друга причина липса на терен или други неща това не се е случило, не означава че тези спестявани до сега пари не се дължат. Един ден този въпрос ще бъде решен и тези пари ще се дават. Става въпрос за 7-8 милиона. Тук вече отивам на въпроса на г-н Гуцанов. Тези пари да не се дават на майките да се изпият и изпушат като кафета, помните протестите през миналата зима се реши с този бюджет да се дадат тези милиони за изграждане на градини, където да влязат децата за да могат майките да работят. За съжаление работа за майките няма. Аз имах питане към министъра на финансите Чобанов – само преди месец два, и ми беше отговорено, че само 11 на сто от тези 30 млн. Ударно са построени. Софийските депутати знаят че големия списък от 21 градини се раздели на 3. Седем, осем ще се открият през тази година, 7-8 ще са през 2014 г. и останалите през 2015 г. Тук става въпрос за 7-8 млн. годишно. Държавата не отменя ангажимента си да дава пари за да подпомогне тези общини, но не може тези пари, които се дължат на нашите деца, защото са несправедливо третирани - неприетите спрямо приетите, да се казва че с непреодолимото препятствие на еди колко си градини.
За министерство на образованието и науката. Благодаря им за подкрепата че това е добро предложение, но… пита се какво се постига. Постига се равен старт. Статистиката показва, че огромния процент отпаднали по-късно в училище са точно тези деца, които не са посещавали детска градина. Да, част от тях 10,20 на сто се социализират по-късно, но другите по една или друга причина са изпуснали този ранен етап за социализиране. И ето това постигат. На мен ми е много чудно какво предлага МОН. Казват – да. Това едва ли ще постигне всички цели. Пак ви казвам за Вас 14 хил. деца в тази възраст от кандидатствалите не са приети. Знаете ли колко некандидатствали деца, които също са български деца – ромски и по-малко на богаташи не са приети, но и те са наши деца на нашето общество. И министерството са длъжни да предложи, щом нашето предложени не е добро тяхно предложение за включването на тези деца в образователната система както и колегите от ГЕРБ казаха, г-н Дончев който си тръгна. Това е най-важното да имат места. Това е първото ни предложение, а второто е, както той сам забеляза стилно, неограничен във времето за да се стигне до това решение.
И последното на министерството. Коя община да е адресат.
По-късно изказалите се казаха, че това е въпрос на правилник за класирането на самата община. Родителят трябва да е адресно регистриран, прилага бележки за месторабота и т.н., ако проблемът е хипопотичен и ямболски деца, които ще дойдат в София и ще изтърбушат бюджета, това се решава точно с тези правила, които се приемат с класирането, които се приемат от общинския бюджет и когато там пише, че човекът трябва да е регистриран, може да се каже една година или две години в съответната община, за да получи компенсация трябва да не му е предложено място. Предложено ли му е място в рамките на Столична община отпада ангажимента. Тази хипотеза просто не съществува. Отпада варианта за плащане.
Г-н Дончев се притеснява от злоупотреби. Да, наистина и сега е възможно кандидатствал за градина човек да не си води детето там и да злоупотребява с фалшиви бележки. Запълваме мястото, държавата плаща издръжки и на учители и др. консумативи, винаги е възможно да се злоупотреби. Въпрос на правилник ми на регламента е да се ограничат, но не може априори да кажем че всичките тези 14 хил. родители това им е единствената цел – как да вземат от държавата тези 120 лв. месечно.
На въпросът на г-н Башев, вкарват се изисквания за регистрация, изискване за работа на хората.
На г-н Захари Георгиев – какво пречи общинските съвети да ги приемат.
Значи 264 общини в повечето общини има празни сгради, или сграда с място за 4 групи а ползват само една или две групи. Т.е. има маломерни и самотни сгради, които се чудят как да ги спасят от разграбване и т.н. за тези общини, които ги касае аз и колеги внесохме същото решение в Столичния общински съвет. И то не беше подкрепено г-н Георгиев. Т.е. призивът ви е изпълнен преждевременно, като сме се опитали да вменим това като техен ангажимент, но не беше подкрепено. Може би не сме били достатъчно убедителни. Това правилно явно е обсъждано през 2009 г и е прието в Закона за семейни помощи за деца и правилникът за неговото приложение. Мал шанс е било че последната година 2009 г., когато е имало преизпълнение на бюджета и там пише за семействата, които има осигурени места в детски градини §101,102 пише, че МС на неприетите деца – т.е. държавата е имала предвид всички тези опасения, дали пак някой няма да злоупотреби, но е мислила за възстановяване на тази несправедливост, фаталното е било, че след 2009 г., когато това е прието не е имало преизпълнение и е отпаднало задължението на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика да разработят механизъм за компенсиране на родителите с тези 120 лв.
Така или иначе това е факт в нормативна уредба. Завърших.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – г-н председател, аз подкрепям това, което каза г-н Цветков. Ако в държавния бюджет се определи тази сума, не искам да говоря от името на ГЕРБ, но мисля, че можем да подкрепим едно такова предложение.
ЙОРДАН СТОЙКОВ – аз няма да започна с въпроса кой, кой. Кои общини си продадоха детските градини. Тези общини, които ги продадоха сега са изправени пред проблеми. Така, че проблемите си ги създадохме сами.
На второ място, защо говорим че ненужно вменяваме задължения на общините при положение, че ние им осигуряваме финансиране. Ще попитам, къде бяхме с тези съображения, когато с промените в Закона за защита на животните вменихме общините да събират и обезпаразитяват особено кучетата, бездомните. Едно куче струва на общината на месец 100 лв., защо една община да може да даде 100 лв. за едно куче, а да не може да даде 120 лв. за дете. В тази връзка, таксата която се изплаща в доверителните сметки по Закона за управление на отпадъците пак е такса, която държавата пак е вменила като отговорност на общините. Като цяло знам че ще има проблеми, но така предложения законопроект ще има ефект и изхождайки от принципите за солидарност аз ще го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – колеги, виждам, че няма други желаещи за изказване.
Позволете ми да обобщя дискусията накратко.
Безспорни са благородните и справедливи мотиви на вносителите. Смятам, че тук нямаме разминаване. Само че аз искам да изкарам проблема малко по-общо. Част от целия демографски проблем на България. Знаем какви са конкретиките, какви са тенденциите особено за големите градове, където имаме проблем. Ясно е, че София, Бургас и Варна ще бъдат градовете, където ще имат потенциал. Ясно е че там е основния проблем, който ще трябва да решим.
Първият отговор е, че едва ли е удачно с цял законопроект който да вмени задължение на всички общини, макар че на част от тях няма да им се наложи по обективни за съжаление причини, затова че демографията е с отрицателни единици. Аз мисля, че все пак рисковете, които се очертаха са доста ясни като потенциал. Ние трябва да се предпазим от тези рискове. Затова г-н Цветков, аз лично ще се въздържа да подкрепя вашия законопроект, можем спокойно съвместно с комисията по образование, бюджет и финанси и нашата да инициираме една оценка на положението на тези 3-4 града, да се опитаме какъв е проблема, да се опитаме да видим с какво може и общините да си концентрират услуги, защото 10-20 годишна прогноза може да предвиди да се построят детски градини. По този начин ще елиминираме всички движения, на маси хора, заявки за плащане и злоупотреба с тези пари, защото има съществени аргументи. Все пак това е услуга, Сдружението в своето становище дава един прецедент, който ако сега го допуснем може за редица други услуги да го поиска също. За домове за стари хора, за социални услуги и т.н. така, че законопроекта не решава изцяло проблема. Създава възможност за рискове. За да не оставате с впечатлението че няма да има достатъчно подкрепа, аз мисля, че това трябва да бъде съчетано с действие което да изискаме тази демографска картина. Да поканим кметовете на четирите големи общини, които имат тези проблеми на съвместно заседание ще го обсъдим и тогава ще поискаме министър-председателя и от министъра на финансите една дългосрочна политика. Очевидно е, че дори и Столична община, която е с по-големи финансови възможности не може да се справи с този проблем. Той е свързан с устройствена част, с финансиране , осигуряване на изпълнение, но според мен това е решението. Виждаме, каква е демографията, виждаме каква е реалистичната потребност и изграждаме необходимият брой детски градини. Връщането в миналото, кой продал детските градини е обективен и справедлив въпрос, но не полезен за решаване на проблема който стои пред нас за съжаление. Така, че това е моето лично мнение. Нека всеки да реши как ще гласува.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-15, внесен от Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков.
Който е съгласен, моля да гласува: за -4, против – няма, въздържали се 12.
Благодаря Ви законопроекта не се приема.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода от - 01.07.2009 г. до 30.09.2013 г., № 354-02-136, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Г-н Шопов, вие ли ще представите проекта за решение.
ПАВЕЛ ШОПОВ – Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги.
Ние от АТАКА винаги сме считали, че одитната дейност на Сметната палата, всъщност това е основната й дейност е изключително важна и то за одити в значими и важни направления. В миналото се наблюдаваше 5-те одита, които по закон трябваше и можеше да бъде възложено на Сметната палата годишно трябваше да бъдат разпределя и използвани за одит на по-важни сектори и дейности. Винаги сме считали че Пътната инфраструктура е едно място, което е особено застрашено от корупционни практики, от лошо стопанисване , от злоупотреби и е може би една от най-подходящите сфери, в които Сметната палата трябва да насочи своите усилия. Предишни управляващи са правили одити за проверка на по предишни управляващи. Редно е сега, ние макар и в опозиция да подтикнем Народното събрание, пленарната зала да вземат такова решение за извършат на такъв одит.
Един от петте одита за тази година може да бъде възложен именно този одит.
Това е нашето предложение, считаме го за основателно и се надяваме то да бъде подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – благодаря г-н Шопов.
В момента и бюджетната комисия разглежда именно това проекторешение, възможно е да има представители на Сметната палата там.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – аз разбира се съм склонна да подкрепя едно такова решение, но съм длъжна да отбележа първо, че немога да приема квалификациите, които г-н Шопов изрази, че едва ли не Пътната агенция е обект на злоупотреби, корупции и всички тези лоши практики, които той каза и ако бих подкрепила да се направи един такъв одит ще бъде не защото имам съмнения, а защото това което мога да кажа е, че за периода, когато аз ръководех пътната агенция като министър, това е септември 2011 г. до март 2013 г., одит на Сметната палата не е имало. Но от друга страна, тук по-скоро стои въпросът да се види кои са всички значими 5 одита, това ли е най-важният сектор защото ние знаем, че Пътната агенция работи с постоянни одити и от страна на ЕК и от страна на одитния орган и от страна на други проверяващи одитни институции. Това са регулярни одити и те са били много сериозно проверявани и има много достъпна информация, така, че концентрирайки такъв сериозен човешки ресурс за извършването на един финансов одит и затова трябва да се видят и аргументите в посока, това ли е най-важния одит, който трябва да извърши Сметната палата. Бих искала да има представител на Сметната палата, представител на Пътната агенция, които да ни представят информация за проведените одити, тъй като ние всички знаем, че те са много на брой и да видим каква ще е реалната полза от едно такова възлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – благодаря г-жо Павлова.
За Ваша информация искам да кажа, че Народното събрание има право да възложи със свое решение на Сметната палата да извърши до пет одита годишно извън предвидените в годишната програма.
До сега са приети 4 решения. Преди този проект внесен от колегите от АТАКА има внесен проект за възлагане на одит на дейността на Центъра за градска мобилност, подкрепено от Комисията по транспорт информационни технологии и съобщения, но не е разглеждано от Комисията по бюджет и финанси.
Другите 4 решения на Народното събрание са за възлагане на Сметната палата да извърши одит на:
- дейността на Топлофикация София;
- одит на контрола, упражняван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 1 януари 2007 г до 30 април 2013 г.;
-одит на регулирането на цените и контрола за спазването им, упражняван от ДКЕВР по отношение на доставчиците на топлинна енергия;
-одит за съответствие при финансовото управление на Министерство на вътрешните работи за периода от 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г.
Така, че де факто до края на годината можем да вземем като решение още един одит. Сега наистина през този период не е влизала Сметната палата в Агенцията.
Аз лично смятам, че това е полезно. Аз лично съм чел одитните доклади на Сметната палата при предишните проверки. Има ценни съвети в тях. Само че Народното събрание трябва да каже кой от двата одита ще е по-важен.
Тук е г-н заместник-министъра на регионалното развитие г-н Мирослав Мазнев да му дадем думата да каже.
МИРОСЛАВ МАЗНЕВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости.
Министерството на регионалното развитие и пътната агенция подкрепяме направеното предложение. Една съвсем малка техническа забележка бих искал да направя, че за момента наистина се извършва проверка за дейността на АПИ за периода 2009 – 2012 г. съвместно с главния инспекторат към МС, дирекция Вътрешен одит и дирекция „Устройствени планове и национална експертиза“ към министерство на регионалното развитие. Съгласно издадената заповед на министъра проверката трябва да приключи на 8 ноември тази година. В тази връзка, според нас, целесъобразно би било ако Сметната палата влиза да бъде след тази дата, с оглед да се даде възможност на специалистите, които работят в пътната агенция да свършат задълженията си по така наречената частна проверка, след което да могат да освободят ресурс за Сметната палата.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – след това, което чувам от колегите със сигурност пътната агенция не работи, защото освен този одит в момента, ще започне одита на одитният орган, който трябва да бъде направен, и другите планирани одитни проверки. Ако само ще ги одитираме, те няма да могат да работят и през следващите години положението ще бъде критично, а все пак трябва да бъдат оставени и да работят. Може би трябва одита да се отложи за следващата година. Одитът е полезен, няма какво да се крие, напротив, той може да даде полезни препоръки но не и да ги претоварим.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – без съмнение от мотивите, както споделиха и колегите са на лице. По-скоро въпросът е дали има възможност в рамките на обсъждането да се направи през следващата година, защото одита, който е предложен на комисията по транспорт, чиито член съм датира отпреди два месеца и половина като предложение да се извърши и той е последния за годината. За това аз мисля, че няма проблем срокът на този одит да бъде месец януари следващата година. Но в крайна сметка, както каза и председателя на комисията ще се прецени от водещата комисия вероятно, как да го предложи в залата. Това, че се извършва вътрешен одит няма да попречи, напротив, ще подпомогне Сметната палата.
ПАВЕЛ ШОПОВ – ако ми позволите г-н председател. След като се установи, че има още един одит, който става шести, така да се каже се създава една доста сериозна фигура и трябва да решим, да не влизаме в колизия да даваме приоритет на един одит или на другия, а да се произнесем по същество, съгласни ли сме с този одит, пък след това политическите сили в пленарна зала, ще се реши съдбата на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - нека се произнесем по решението кой е за, кой е против, кой е въздържал се. Ще направим един разговор със Сметната палата и с Пътната агенция. Да видим графика на одитите които в момента текат, да се съобразим това да не затруднява самата агенция и окончателно ще разговаряме с вносителите да се прецизират някой срокове.
ПАВЕЛ ШОПОВ – това може и в доклада да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: - тогава подлагам на гласуване внесеният проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода от - 01.07.2009 г. до 30.09.2013 г., № 354-02-136, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува: „ за“ – 14, против и въздържали се няма. Проектът за решение е приет.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
Забележка: Материалът съдържа 44 995 знаци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КРПМС:
Д. Михалевски
Стенограф:
Кр. Петрова
