Дневен ред:

1. Представяне и обсъждане законопроект № 302-01-40, за допълнение на Закона за горите, внесен от Министерски съвет. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 354-01-85, внесен от Димчо Михалевски.
2.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерски съвет.
3.Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за автомобилните превози, № 354-01-77, внесен от Станислав Иванов и група народни представители.
4.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 534-01-82, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители.
5.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и гр. народни представители

---

Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 15
от заседание на Комисията по регионална политика
и местно самоуправление

28 ноември 2013 година



(Заседанието на комисията започна в 14.30 часа и се ръководи от Димчо Михалевски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.)
***

ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Имаме кворум, можем да започнем работа на комисията.
Предлагам следният проект за дневен ред.
Представяне и обсъждане законопроект № 302-01-40, за допълнение на Закона за горите, внесен от Министерски съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 354-01-85, внесен от Димчо Михалевски.
2.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерски съвет.
3.Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за автомобилните превози, № 354-01-77, внесен от Станислав Иванов и група народни представители.
4.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 534-01-82, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители.
5.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и гр. народни представители
На заседанието присъстват: от Министерството на физическото възпитание и спорта госпожа Мая Тодорова – заместник-министър; Мариан Маринов – началник отдел Дирекция „Правна“ и Яничка Труева – Дирекция „Политики за младежта“.
От Министерство на регионалното развитие – госпожа Албена Михайлова – директор Дирекция „Правна“; госпожа Лидия Станкова – директор Дирекция „Устройствени планове и национална експертиза“; господин Стефан Владков – директор Дирекция „Публично-частно партньорство и концесии“.
От Министерството на земеделието и храните – Альоша Даков се извини, че няма да може да присъства заместник-изпълнителният директор и господин Валентин Чамбов – началник Отдел „Търговски дружества и държавно участие“ и Мария Бачева – главен юрисконсулт на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“.
От Национално сдружение на общините в Република България господин Симеон Петков – експерт.
От Граждански сдружения за защита на гражданите – господин Пламен Генов, Петър Дунев, Иван Камбуров, Даниела Стоичкова – председател на Българска асоциация „Устойчива енергия“ и Владислав Филипов – експерт в „Български горски алианс“.
Имате ли други предложения по дневния ред? Ако няма – приемаме дневният ред. Пристъпваме към първа точка.

1. Представяне и обсъждане законопроект № 302-01-40, за допълнение на Закона за горите, внесен от Министерски съвет. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 354-01-85, внесен от Димчо Михалевски.
ВАЛЕНТИН ЧАМБОВ: Законопроектът, който Министерството на земеделието и храните представя е плод на работата на широко сформирана работна група, която беше сформирана през месец юни от министъра на земеделието и храните. В нея участват представители на бранша, на неправителствените организации в сектора, такива организации, които по някакъв начин дори и странично са свързани с горския сектор, включително и академични организации.
Нашата работа в рамките на два-три месеца приключи и ние взехме решение да предложим един кратък обем от промени – 20-23 промени, свързани с дейности, които преценихме, че е най-належащо да бъдат предвидени за промяна, тъй като беше ни подсказано от бизнеса, че наредбата, която действа в момента за ползване на дървесина не е адекватна и се нуждае от солидно промяна. В тази връзка ние структурирахме промените, върху които обърнахме внимание в две групи. Първа група – ползване на дървесина. Втора група – възобновяване на горите.
Разбира се обърнахме внимание и на някои други промени, които обществото оцени в последните две години като неконсенсусни, дори лобистки или не в интерес на обществото. На първо място направихме промените, свързани с ползването на горите и мога да ги разясня накратко в каква насока бяха. Изяснихме текста, свързан с местните фирми. До сега тази разпоредба съществуваше и в действащия Закон за горите, но нейното неясно тълкувание и неясно написана разпоредба предизвика няколко съдебни спора, обвиниха ни, че неправилно я тълкуваме. Текстът не е достатъчно ясен и в тази връзка ние направихме нова разпоредба. Постигнахме консенсус с фирмите, представители на браншовите организации и въведохме нов текст.
По отношение на дългосрочни договори имаше една действаща разпоредба, която в момента още действа – чл. 116а, която също беше оценена от обществото като лобистка и неконсенсусна. Ние приехме да я отменим. Тя сама по себе си не играе важна роля, тъй като чл. 116 и без това прави възможни дългосрочните договори, но към самата Наредба за ползване на дървесина бяха направени препратки, които откровено говореха за някакви интереси, които са под повърхността.
По отношение на възобновяване на горите ние на първо място направихме една промяна, която е свързана със залесяването на горските територии. Предлагаме намаляване на срока за възобновяване на българските гори след пожари и повреди да бъде намалено от 7 на 3 години, което считаме, че освен прекият ефект върху българската гора и по-бързото й възобновяване ще има и косвен ефект, свързан с осигуряване на заетост в региони, в които знаем, че традиционно има по-висока безработица, говорим за планинските региони.
Направили сме и друга промяна, свързана също със залесяването, като доизясняваме субекти, които имат възможност да възлагат тези дейности в горските територии. Направили сме извън тези две големи групи възобновяване и ползване на дървесина няколко други промени, някои от които са свързани с прилагане на европейски норми. Друга промяна, свързана с общините, тъй като към момента вече две години и половина действа този Закон за горите, някои от общините нямат разписана структура, която да управлява горските територии, които са собственост на общините, което ни създава известни затруднения, тъй като общините са вторият по големина собственик на гори в страната с над 10% собственост. Ние въвеждаме преклузивен срок, в който до края на 2014 година общините да бъдат длъжни да организират своя структура по начин, който е определен в закона, за да може да се стопанисват тези територии и да може тежестта да бъде разпределена наистина върху горските предприятия.
Имаме и други предложения, но ако има въпроси от уважаемите дами и господа народни представители ще бъдат разяснени.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колеги, ще си позволя да представя мотивите на законопроекта, който аз съм внесъл. Предлагам заедно да обсъждаме двата законопроекта. Ще припомня, че в началото на юни месец по инициатива на група народни представители поканихме политическото ръководство на Министерството на земеделието и храните и заедно с браншовите организации в сектор „Дърводобив и преработка“ се опитахме да очертаем кръга на консенсусни въпроси, които работната група, както беше споменато, формулира. Разбира се има доста по-широк кръг от това, което включва Министерският съвет. Вчера и в ресорната комисия колегите споменаха, че само консенсусните били внесени, но и другите, които аз си позволих като вносител да ги изложа мисля че има пълен консенсус във всички, които се занимават с горските територии. Разбира се засягат се определени интереси. Аз сега ще акцентирам само върху това без да влизам в подробности. Моето предложение, предложението и на работната група са формирани в 11 групи предложения, които най-общо касаят усъвършенстване практиката за определяне на горските териториални единици. Имаше някои забележки вчера от общините, но аз не смятам, че там има драма и колизии, ще ги изясним.
Изменения в инвентаризацията и горското планиране – по тази точка ще обясня какво е предложението. До сега всеки собственик на горска територия без значение дали владее 2 декара или 2 000 декара, дали държавна, частна или общинска собственост извършваше само своето планиране. И тай като в момента практиката вече показа, че когато са по-малки териториите, примерно до 2 хектара или малко над 2 хектара, каквато обикновено е частната собственост на горите цената, която плащат собствениците е в стотици пъти по-висока от тази, която държавата плаща, когато прави горско-стопанските планове и затова ние предлагаме държавата да поеме тази функция. Тоест, това е някакъв обратен аутсорсинг към държавата да извършва цялото планиране, а собствениците да заплащат цената, която ще бъде много по-изгодна за тях. Ще има уеднаквяване на стандарти по планирането, ще има по-голямо качество и по-голяма бързина.
Има някои забележки, че сме били противопоставяли различните видове собствености, аз не считам че това е така – напротив има дълбок икономически и практически смисъл.
Правят се промени и в някои текстове, които даваха право с изменение от миналата година насажденията в сервитута на хидромелиоративните съоръжения, разбирайте примерно дунавските диги да не се третират като гора. Това беше една лобистка поправка, която целеше да се обезлеси тополовите и върбовите насаждения, по което не смятам, че трябва да има различен ред, все пак тези насаждения са правени в десетилетията назад от нашите бащи и майки именно с тази цел и това трябва да се третира по правилата на горските дейности. Предлагам да се отмени тази точка.
Правим още няколко промени за подобряване достъпа и гарантиране достъпа до дървесина на местното население и социално-уязвимите групи. Предлагаме всички търгове да се правят от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанство и само по изключение за големи пакети и то само еднородна дървесина и то технологична дървесина, която е необходима в по-голям обем на големите преработватели да се прави от държавните предприятия, не както сега имаше лобистки подходи да се правят огромни пакети по 150-200 хиляди кубика с разнородна дървесина и това създаваше много проблеми за конкуренцията.
Едно от съществените изисквания искаме да наложим товарните автомобили, които работят в горите да отговарят на изискванията на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата и да имат изправни GPS. Това е сериозна мярка против контрабандния добив на дървесина и въвеждане на конкурентна среда.
Най-съществената поправка, която може би ще предизвика най-много дискусии на първо четене на закона. Миналата година беше въведена една поправка в Закона за горите, която разреши да се използва необработен дървен материал за производство на електроенергия от биомаса. Всички решения на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране от 2007 до 2012 година включително, която определя преференциалната цена за използване на биомаса от дървесина не предвижда в текстовете в обясненията да се ползва необработен дървен материал. Биомасата по всички формулировки и Закона за възобновяемите енергийни източници и в решенията на ДКЕВР и във всички разбирания и в практиката трябва да включва съответно дейности като горско подрязване, горско почистване отпадъци от добива на дървесина, каквито са вършините и клоните. Имайте предвид, че масата на този материал е доста значителен, той варира някъде около 30-36% от обща добита маса на годишна база. Последните години добивът е между 6 и 7 милиона кубически метра, можете да си направите сметка, една трета от този материал, колко биомаса остава в горите и не се използва. В този момент определени интереси насочиха към това да се употребява необработен дървен материал, в това число технологична дървесина, дървесина от 4, 5 и 6 категория и дърва за огрев. Това ще създаде няколко проблема. Първо, аз не разбирам икономическият смисъл на подкрепящите тази идея, това лобиране да се използва необработен дървен материал, защото считам че много по-евтино и с огромна добавена стойност би било ако се създаде логистика да се извозва достатъчно добре тази отпадна маса, която стои в гората и има много добри практики в това отношение в Чехия, в Австрия, от които можем да се поучим. Но, ако се продължи да се допуска дървеният материал да се гори, на този терен ще се сблъскат няколко интереса. Първо, реално ще стане така че един субсидиран икономически субект, който получава субсидия от държавата през преференциалната цена ще се състезава за един и същи материал с големи преработватели за технологичната дървесина. Ще се окаже натиск върху пазара и съответно върху цените на дървата за огрев, което може да има доста сериозен антисоциален ефект. Въобще аз не мисля, че дори икономически и целесъобразно е да горим необработен дървен материал вместо да създаваме икономически условия в страната той да бъде преработван, да добива все по-завършен вид било през различни детайли за строителната индустрия или мебелната промишленост, което означава повече работни места, повече добавена стойност и по-голям брутен продукт.
Между другото ние сме в една уникална ситуация и според мен много сериозно трябва да подходим към този въпрос, когато големи търговци на мебели в Европа, каквито са Германия и Великобритания пренастройват своите пазари и се оттеглят от китайските производители и буквално последните 10-12 месеца правят сериозни преговори с производители от Източна Европа, като водещи производители на мебели в Източна Европа е България и Украйна, донякъде Полша. Ние сме водещи и можем да увеличим, запознах се последните седмици, че в мебелната ни промишленост в момента има заети около 35 хиляди, навремето сме имали много повече разбира се, но не можем да се сравняваме с преди 20 години, но в момента има потенциал да увеличим работните места в мебелната промишленост за няколко години с нови 40 хиляди работни места именно на базата на тези възстановени пазари в Германия и Великобритания. Ще бъде много глупаво според мен, ако ние не създадем условия да има лесен, ефикасен и конкурентен достъп до тази дървесина за преработка вместо да създадем условия тя да бъде горена, защото на някой не му се занимава да събира отпадъчната дървесина, която е в размер от над 1,5-2 милиона кубика в гората. Това според мен е възлов момент, по който трябва да вземем много отговорно решение. Да, има много лобистки интереси, включително такива, които вероятно ще се опитат да пробият и през народни представители, без значение от коя политическа група. Но аз поставям този въпрос на масата за дискусия, защото смятам, че така е редно и така трябва да постъпваме като народни представители.
Благодаря ви. Това е законопроектът. Завършвам, че това не са мои идеи, това са идеи, които са обсъдени от работната група и са предложение като текстове.
Имате думата за отношение и разисквания.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: В дървеният сектор има много различни интереси, като се започне от преработватели до ползване за социални нужди и т.н., за отопление. Но всички изменения и идеи на пазарния принцип също според мен ще доведат до спекулации и начини винаги се намират, за да се заобиколи законът и тази дървесина, която се предлага да бъде преференциална за производството на ток дефакто ще се опише като такава, ще отиде по друго предназначение. Контролът на държавата е много трудно осъществим, още повече според мен не бива да се пречи на пазарният принцип, има други начини по които се стимулира, Вие казахте. Така че аз мисля, че нормалното е пазарният принцип да остане, като водещ, защото до сега имаше преференции за преработвателите, знаете че имаше за тях специални квоти, от които те имаха възможност да се възползват. Там наистина се създават работни места, но преди всичко колкото един закон е по-сложен толкова по-трудно се прилага, толкова по-малко е ефективен.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз смятам, че предложените тестове са точно в тази посока, този подход да не използваме дървен материал за горене.
Други колеги? Ако няма – ще подложа на гласуване двата законопроекта поотделно.
Първо ще подложа на гласуване Законопроект № 302-01-40 за допълнение на Закона за горите, внесен от Министерски съвет.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Приема се.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 354-01-85, внесен от Димчо Михалевски.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 6; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
Не се приема.

2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерски съвет.

МАЯ ТОДОРОВА: Уважаеми народни представители, с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта се цели създаването на по-ефективна законова рамка за провеждане на държавната политика за младежта в изпълнение на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта допълва функциите на министъра на младежта и спорта, като основен централен държавен орган за ръководство, координация и контрол при осъществяването на държавната политика за младежта.
Предложеният законопроект регламентира правният статут на националното младежко представителство. В проекта на закон се установяват нормативни изисквания към правно-организационната форма на младежкото представителство. Определя се рамка на отношенията му с държавните и общински органи. Възлагат се публични функции по младежко представителство, информационни, представителни, застъпнически, правозащитни, като гаранция за обществен интерес. Чрез националното младежко представителство се осигурява представителство на областно, регионално и национално ниво, хоризонтална и вертикална координация в младежкото движение и институционализирано участие на младите хора във вземането на решения, важни за тяхното развитие.
С предлагания проект на закон се доразвива нормативната основа за насърчаване и подпомагане на младежкото доброволчество, като основна форма на участие на младите хора за разширяване техните знания, опит и умения на доброволеца и на хората, с които доброволецът работи. В европейски план младежкото доброволчество демонстрира завидна ефективност при формирането на активна гражданска позиция и за приобщаването на млади хора към обществено-полезна дейност, както и като форма на неформално учене. Подобно на Закона за защита при бедствия и Закона за Министерство на вътрешните работи, които първи създадоха нормативна основа за развитието на доброволчеството в съответните сектори проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта установява нормативни изисквания и стандарти в защита на интересите на младите доброволци. За първи път след 1989 година се създава легална дефиниция на младежки обект в съответствие с утвърдените европейски практики, както и нормативни гаранции за изисквания за планирането, проектирането и изграждането, поддържането и управлението на обектите на материалната база за младежки дейности. Законопроектът предвижда държавата и общините да създават материални условия за развитие на младежки дейности, инициативи и услуги или насърчават инвестициите на други физически и юридически лица в изграждане на младежки обекти, включително и по реда на Закона за публично-частно партньорство.
В предложения законопроект се предлага и сваляне на възрастовата граница за млад човек от 15 на 14 години с оглед на по-ранното включване на младите хора в обществения и социалния живот на страната, активното им участие в младежки организации, инициативи и проекти.
В допълнение ще посоча, че предложеният проект за ЗИД на Закона за младежта е дискутират в Обществения съвет по въпросите за младежта, създаден към министъра на младежта и спорта, както и в Националния консултативен съвет за младежта, конституиран в изпълнение на сегадействащия Закон за младежта. През месец септември Министерство на младежта и спорта организира обществено обсъждане на законопроекта в шестте региона на страната. В дискусиите, проведени в градовете София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца взеха участие над 120 представители на активни младежки организации и представители на областни и местни органи на управление и други заинтересовани страни.
В рамките на консултациите в страната бе организирано и анкетно проучване относно предложените промени в Закона за младежта. Над 80% от участвалите в допитването подкрепят законопроекта и смятат, че той ще осигури ефективна координация по изпълнението на младежката политика в страната, гарантиране на участието на младите хора в процеса на вземане на решения и повишаване на значимостта на младежката политика в страната. По проекта на нормативен акт не е изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като същият не е свързан с транспониране и хармонизиране на актове на Европейския съюз.
Предложеният проект на акт няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви. Има постъпило становище на Национално сдружение на общините в Република България по отношение на ЗИД на Закона за младежта, в което те подкрепят инициативата. Направили са конкретни бележки по отношение на новосъздадената глава „Младежки обекти и финансиране“. В общи линии е подкрепително.
Уважаеми колеги, имате думата.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, от така направеното представяне на законопроекта и слез запознаване с текста искам да изкажа сериозните съмнения, които той събужда у нас, големи въпросителни, които имаме ние по така представения законопроект. Започвайки от това за нас все още не е ясно какви са точно мотивите и по-скоро имаме съмнение, че мотивите не са най-добронамерените, ако можем да ги наречем така, защото текстовете на този законопроект създават изключително дискриминационни условия към младежите и младежките организации в страната. Това го базираме най-вече на въведените понятия и дефиниции за национална младежка организация и национално младежко представителство. Дефиницията и ограниченията, които въвеждат те най-вероятно ще доведат до това всъщност то да има представители една или максимум две такива организации. Това по своя смисъл ще ограничи много други младежки организации активно да участват и да се чува тяхната роля, мнение, позиция и затова включително за нас би било интересно да споделите на тези обществени обсъждания кои са били поканени и кои са присъствали на обсъждането на този законопроект и така радушно са го подкрепили, защото ние имаме оплаквания и жалби, достигнали до нас за непоканени, непредставени организации и най-вече от младежки организации, които категорично твърдят, че по този начин ще бъдат дискриминирани и няма да бъдат национално представени. Това от своя страна разбира се ще доведе и до невъзможност при участието за финансиране по различни програми, включително с европейски фондове те да получават полагащото им се финансиране.
От друга страна в този законопроект има сериозни ангажименти, тестове, които регламентират и доброволческата дейност. Считаме че част от тях първо са в противоречие със Законопроекта за доброволчеството, който в момента се разглежда от комисиите в Народното събрание и преди всичко той трябва да бъде и водещ. Така че трябва да стъпим и на това, какъв е Законът за доброволчеството, какво се залага в него и след неговото приемане вече да имаме регламентиране на тези функции и дейности, свързани с младежките доброволчески организации.
Още веднъж ако се върна към по-общите мотиви, само една година след като имаме Закон за младежта не е ясно защо се налагат промени. Виждаме множество козметични промени и в същият момент виждаме лобистки и дискриминационни такива, които ще ограничат до общо взето националния младежки форум на единствената национално-представена организация, нещо, което категорично е неприемливо, тъй като всички знаем, че в нея членуват предимно младежкото БСП, ДПС и може би НДСВ и още една-две организации и с това изчерпваме кръга на младежки организации, които ще бъдат национално представени. Това е нашето притеснение, това са сигналите, които имаме.
Имаме и редица други коментари, те са по-скоро технически, като например възрастовата граница за младеж, какво налага нейната промяна, на какво се обосновава и се мотивира, включително не е ясно и понятието „публично подпомагане“, каква е дефиницията, какво точно се касае и т.н. Така че това са нашите основни съображения, разбира се имаме и конкретни по отделните текстове, на които аз сега няма да се спирам.
Благодаря.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, аз ще направя опит да навляза в механиката, ще започна отзад напред. Първо, един коментар близък до становището на Национално сдружение на общините в Република България по отношение на това, което е предложено в чл. 48. Става дума за ангажимента на общините да създават условия за разкриване на младежки обекти в централната част. Практиката показва до сега и тя е потвърдена от последните десетилетия, че когато се вменява някакъв ангажимент на общините без той да е съпроводен с финансов ресурс нормата не работи. Голяма част от местните власти имат дълбоко желание да разкриват младежки обекти, но без адекватно финансиране, само една норма и само един подобен текст в закона няма да бъде претворен в реалността. Това, което за мен основно представлява притеснение е в § 14, където става дума за чл. 22 – един много принципен коментар, не е свързан само с редакцията, която се предлага в чл. 22. Той е базиран на практиката от последните 15-20 години, когато говорим за юридически лица с нестопанска цел регистрирани по съответния закон, преди това по Закона за лицата и семейството. Трудната, почти неизпълнима задача, която всъщност е резултат от едно грешно мислене да се изчисти статутът на национално представителство и кой, кого представлява. Изобщо паталогичен е векторът да се опитваме да уредим някакво представителство подобно на политическото. Като резултат от подобни опити винаги се случва едно и също – ние уреждаме представителство на национално ниво, обаче уреждаме представителство на организациите, а не на хората. И във връзка с този принципен коментар имате ли представа каква част от младежите членуват в младежки организации, защото съм убеден, че процентът е изключително скромен.
Статутът на национално младежко представителство, което е уредено в чл. 31 бе специално правомощието на министъра да признава или отнема статута на национално младежко представителство. Ако имаме подобен действащ механизъм ми се ще да знам на база на какви критерии министърът признава или отнема подобен статут. Да, изброени са критериите, единствено на база на тези критерии или на база симпатия, антипатия към организацията, която е изпълнила критериите? Задачата ни не е да създаваме някакъв апендикс към публичната институция, за да може да твърдим, че сме консултирали текущите политики поради промени в нормативната база или някой стратегически документ с младежите. Създаването на подобен апендикс ще осигури съгласуване със самите организации, но не и с младежите, там е голямото предизвикателство. Като право публичните институции рядко имат проблем с неправителствените организации. По-често имат проблем с целевите групи. В този смисъл аз бих предложил е това, което е в § 14 и § 16 да бъде радикално преосмислено.
МАЯ ТОДОРОВА: Аз първо искам да благодаря за въпросите. На първият въпрос по отношение на дискриминационното отношение към националните организации искам да уточня, че първият текст всъщност е текста от сегадействащия закон за национално представителни организации. Напротив, ние нямаме дискриминационно отношение, защото ние сме допълнили и сме дали още два алтернативни варианта, по които организациите могат да кандидатстват за национални организации. Така че всъщност ние даваме три варианта общо.
В интерес на истината във всички дискусии, в които аз участвах в страната много младежки организации имаха претенции относно критериите, които те не могат да покрият или не желаят да си подадат документите за тях.
Другото важно нещо е да направим разлика между младежка организация и национално младежко представителство. Младежките организации доказват брой членове, представителството доказва брой организации членове. Това е много важно и много съществено. Законът никъде не казва, че ще има едно младежко представителство, може да има повече от едно национално младежко представителство. Госпожа Яничка Труева – директор на Дирекция „Политика за младежта“ след малко ще ме допълни, но по отношение на глава „Доброволчество“ вие знаете, че в сегадействащия закон е доста схематична и промяната, която ние правихме в посока гарантиране правата и статута на младите доброволци, тъй като у нас все още няма приет Закон за доброволчеството, мисля че само у нас и в Румъния наистина не знам кога ще имаме Закон за доброволчеството. В този смисъл не смятам, че чакайки Закон за доброволчеството това може да бъде основание дефакто ние да не допълним глава „Доброволчество“.
ЯНИЧКА ТРУЕВА: Благодаря за поставените въпроси на депутатите. Бих искала като експерт да отговоря какво сме имали предвид с така предложените промени, изменения и допълнения на Закона за младежта. Две са основните политически или експертни идеи, които бяха заложени в промените. На първо място това е разширяване на достъпа на младежките организации за включване в процеса на вземане на решения, тъй като според тях беше силно ограничен спрямо дефиницията в сегадействащия закон. Затова с оглед на тази идея бяха доразписани съвместно с младежките организации и допълнителни възможности така че да се даде възможност на повече от няколко младежки организации да могат да отговорят на статута на национална младежка организация. Що касае националното младежко представителство този статут не беше уреден със сегадействащия Закон за младежта. Във всички страни членки на Европейския съюз имаме национални младежки съвети, така са възприели формулировката, които представляват точно обединение на младежка организация в съответните страни с цел представяне на интересите на младите хора при формирането на различните политики, които ги касаят, както и да участват активно в процеса на структурния диалог на европейско ниво по обновената рамка за сътрудничество в областта на младежката политика. Този процес тече с решение на Съвета на Европейския съюз от началото на 2010 година и се изпълнява под формата на цикли с 18-месечен период. Организациите изключително на национално ниво осъществяват националните допитвания и би трябвало да осъществяват връзките с партньорите, които правят политики в областта на младежката политика. До сега България нямаше дефинирано национално младежко представителство. Видна е нуждата от неговото дефиниране, функциите по структурния диалог в момента се изпълняват от Министерството на младежта и спорта, но това в някаква част изкривява реалното участие на младите хора и тяхното лидерство в структурния диалог на европейско ниво.
Другият въпрос, който беше поставен. Не смятам, че критериите са занижени, изискванията за членство са минимум 10 хиляди члена, което реално да отрази мнението на младите хора в страната. Не смятам, че е ограничително условие, тъй като организациите могат да се сдружават на различни принципи и не смятам, че сме внесли в ЗИД ограничение да бъде само една организация. Това зависи от волята и идеите и нагласите на самите младежки организации, така че според мен няма проблем те да се сдружават и да желаят да бъдат представителни на национално ниво в защита на интересите на младите хора.
Що касае допълнението по отношение на доброволческата младежка дейност, когато разработвахме в тази си част сегадействащият Закон за младежка очаквахме, че той ще бъде специален по отношение на Закона за доброволчеството и бяхме ограничили някои съществени неща, които касаят защита интересите и здравето на доброволците особено когато те са непълнолетни. За съжаление Законът за доброволчество не бе приет в рамките на 41-ото Народно събрание и точно с оглед защита на интересите на непълнолетните млади хора, които и сега в момента осъществяват доброволчески дейности бяха вкарани необходими разпоредби, които да гарантират тази част. От друга гледна точка имаме и допълнения по отношение на издаването на т.нар. доброволческа книжка, която се очакваше да стане факт със Закона за доброволчество. Доброволческата книжка ще играе, надяваме се, една съществена роля в процеса на доказване на натрупан опит професионален при осъществяване на доброволчески дейности и в процес на професионалната реализация на младите хора или в подкрепа на тяхната заетост. Така че това е един важен елемент, който с оглед на проблема с младежката заетост изведохме на преден план.
Освен младежките организации и доброволчеството имаме една друга много съществена промяна в Закона за младежта и това е включването на нова глава „Младежки обекти“.
Уважаеми дами и господа, проблемът с младежката техническа инфраструктура е изключително наболял в страната. Да, общините нямат необходимите средства и ресурс за нейното поддържане. В момента в съществуващия правен мир имаме дефиниция на образователна, културна и спортна инфраструктура, която касае и рефлектира в младите хора в страната. Но тези дефиниции не обхващат всички аспекти на младежка инфраструктура, каквито са например младежките домове или младежки центрове, които изпълняват реално хоризонталната част на младежката политика. Липсвайки тази дефиниция и определения в закона не ни позволяваше правилно да планираме необходимите мерки, за да осигурим точно финансовия ресурс с оглед на неговото регламентиране от източниците, от които той ще дойде, най-вече възможността да се използват оперативните програми, особено Оперативна програма „Региони в растеж“, както и Програмата за развитие на селските райони за изграждане действително на привлекателна инфраструктура, която да е подходяща за развитието на нашите деца и младежи. С оглед на това това е една изключително съществена промяна, която ако я одобрите ще даде възможност за правилна интервенция по отношение на младите хора в страната.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Реплика. Благодаря за детайлната информация, макар че тук, надявам се, повечето от колегите сме грамотни, можем да четем, всички тези неща могат да се прочетат. Аз възразих срещу логиката, тя не е свързана само с редакцията, тя по принцип адресира логиката на закона, както е уреден към момента. С подобни мерки, щемпелът, етикет – национална младежка организация, представителство ние насърчаваме и щом насърчаваме то обезателно ще се случи представителство на …… принцип. Самата логика, самият начин на мислене, тенденцията, когато говорим за млади хора са мрежовите структури. Ако търсим вариант наистина политиките, мерките да се съгласуват с младите хора трябва да се върви по съвсем различен път. А колко от младежите членуват в неправителствени организации.
ЯНИЧКА ТРУЕВА: Два процента от младежката възраст от 15 до 29 години.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Това е напълно достатъчно. Да, ние ще си отгледаме един апендикс към публичните институции, с които ще съгласуваме всяка политика и всичко ще е наред, с тази разлика, че нито една от политиките няма да е реално съгласувана с младите хора нито с останалите 98%.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Позволете ми една реплика, към всичко, което каза господин Дончев не обосновахте защо намалявате възрастта и става на 14.
ЯНИЧКА ТРУЕВА: По отношение на свалянето на възрастовата граница на 14 години с глобализацията на съвременния свят и бързото навлизане на технологиите младите хора стават все повече социално активни на по-малка възраст. В някои държави в Европейския съюз дефиницията за млад човек варира от 7 до 29 години, но това са два примера. Инструментите, които се прилагат в подкрепа развитието на младите хора на европейско ниво това са примерно програмата „Младежта в действие“, която реално позволява включването и дефинирането на младия човек от 13 до 30-годишна възраст. Реално младите хора в страната получават своята лична идентификационна карта на 14 години, те много по-бързо навлизат в социалния живота. Така че това беше основният аргумент за намаляване на възрастовата граница на по-ниския праг.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Как ще обхванете 98% от младежите, които не са представени беше въпросът на който не получихме отговор, създавайки тази комсомолска организация?
ЯНИЧКА ТРУЕВА: За съжаление проблематиката е секторна и едва ли може накратко да се каже. Реално различните инструменти, които се използват, например „Националната програма за младежта“ е точно за насърчаване на активното гражданство на младия човек. В момента сме предприели необходимите стъпки за включване на различни младежки дейности в Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, тъй като смятаме и сега имаше възможност да се включи младежката политика в оперативния порядък в оперативните програми за периода 2014-2020 година, тъй като трябва да се работи активно за гражданско самосъзнание на младите хора в училищна възраст. Затова реално сме предприели и са включени конкретни мерки в тази насока, както и за навлизане на младежките организации и възможност за тяхното финансиране през тази оперативна програма за организиране на свободното време на младите хора точно с тази цел. Що касае общественото обсъждане и невъзможността на някои организации да участват активно в процеса, процесът беше абсолютно достъпен, публикуван официално на страницата на Министерството на младежта и спорта, разпространен по всички възможни други канали чрез младежки организации, мрежата на младежките информационни консултантски центрове в страната, така че който има желание е имал и възможност да участва.
….: Не мисля, че трябва да се притесняваме от това, че едва 2% са обхванати в тази структура от младежите. Законът дава възможност и създава условия да се развива тази дейност. Ако покаже жизненост това младежко представяне може да ангажира много по-голям процент.
ДОРА ЯНКОВА: Самият законопроект, от това, което успях да прочета и да чуя и това и становището на Национално сдружение на общините в Република България за мен дава две основни решения. Първото е по отношение на националното младежко представителство, както на регионално и на местно ниво. Един стремеж да се подредят нещата и на следващо място по отношение на младежките обекти безспорно и възможностите да се привлече вниманието те да бъдат променени, модернизирани, защото ако трябва да бъдем искрени и откровени в старото ехо на бившите младежки домове в тези години не успяхме и кметовете и държавата да инвестираме, а това все още си е пристан за младежки дейности. И ако в двете посоки в програмата, свързана с образованието в следващия период и в регионалната оперативна програма ще има възможност да има достъп и те да могат да се променят в това няма нищо лошо, ние сме длъжни да направим подкрепа на такава инициатива на Министерския съвет.
Второ. Аз не приемам тази ирония за пионерска и комсомолска организация, въпрос на лично преживяване. Едни са го преживявали по-добре, други в стремежа да бъдат с друга идеологическа обремененост трябва да скачат по-висока летва и затова сигурно се ползват да коментират това. Но дори тези 2%, които са в неправителствен сектор, именно това е една гражданска инициатива, която трябва да се стимулира, останалите 90% нека да са свободни да избират, не сме длъжни да ги сложим всички в някакво калъфче или в някаква рамчица, още повече, че всички младежки дейности са изключително спектърни и като свободни дейности и спортни и в тяхното многообразие, така че аз нямам притеснение. Ако трябва да се търси ирония към законопроекта тя винаги може да се намери от различна гледна точка. Аз лично ще подкрепя изменението на законопроекта и мисля, че в него има мисъл, която е полезна, когато се говори за млади деца. По-скоро не ми се иска да кажем, че представляваме интересите на младите, защото сигурно младите не знаят за това. По-добре те да си се представляват. В този смисъл избягвайки, още повече вие като администрация тази думичка. Вие по-скоро като министерство, ние като народно представителство нека се стремим да дадем условия и там на място местните власти с местната общност тези неща да си ги решават те.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ако няма други изказвания, ще подложа на гласуване внесения законопроект. Похвално е, че се стремим да подобрим средата чрез законите, но по-съществената част ще бъде на практика как ще го направим. Това, че има ограничен брой представителства за съжаление ние това го възпроизвеждаме във всички закони. И всички сектори ако вземете винаги има съмнения дали някой не е ограничен, затова наистина трябва да се даде по-голяма свобода на младите хора на място да решават своите проблеми, а ние да бъдем хората, които формират условията и наистина процентът не е най-важен, дори ако си зададете въпроса, че ние като народни представители представляваме малко по-малко от половината имащи право на глас, което също е съществен проблем.
Който е „За“ законопроекта, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – 8; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.

4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 534-01-82, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Колеги, предвидените изменения и допълнения в закона са в следните насоки. В чл. 15а се създават основания общинските съвети да могат да приемат наредби за реда за предоставяне и управление на рибните ресурси във водните обекти общинска собственост. Удължава се срокът, предвиден в § 119 от ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби за регистрация на лицата, осъществяващи океански риболов, развъждане и отглеждане на риба и други водни организми, дейност, като регистриран купувач или център за първа продажба като еднолични търговци юридически лица по смисъла на Търговския закон до 31 декември 2014 година. Социално-икономическата обстановка в страната и широкият кръг от субекти, за които възниква задължението за регистрация съгласно § 119, ал. 1 обуславят отлагателни условия за успешното приключване по регистрацията, включващи административни процедури и един по-дълъг период от време. По този начин ще се намали както административната, така и финансовата тежест върху лицата, които се занимават с посочените дейности. Срокът за прекратяване на издадените разрешителни ще бъде съобразен с удължаването на срока по регистрация. Тук искам да добавя, че вчера разглеждайки законопроекта в Комисията по земеделие и гори втората част от законопроекта се подкрепя от всички парламентарни групи, докато за първата част за общините имах въпроси. Нашата идея за вкарването на законопроекта е да мине до Нова година, защото ще вкараме в трудна ситуация тези, които са малките риболовци и не само аз ги изчетох тук. По този въпрос ще се опитаме в зала да мине на две четения, защото времето е малко до Нова година, готви се законопроект за рибарството и аквакултурите, който ще уреди и първата част от законопроекта и не само, има неща, които ще бъдат изменени.
Молбата ми към вас е да го подкрепите и надявам се в зала да бъде подкрепен, като ние поемаме ангажимента първата част да го оттеглим на този етап, за да може да мине на две четения.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, господин Атанасов. Само за информация, получени са подкрепителни становища на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултури при Министерството на земеделието и храните.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Имам един въпрос, молба за разяснение по отношение на чл. 15а и по-конкретно удължаването на срока за регистрацията на лицата, упражняващи стопански риболов – защо с една година? Струва ми се, че прекалено дълго удължаваме срокът. Първо, по този начин има вероятност да толерираме в повече тези, които упражняват стопанския риболов, защо те не искат да спазват законите, правилата и защо им даваме толкова голям толеранс от една година. Това е моят въпрос. Ако може да дефинираме и по-скоро бих предложила това, ако въобще се налага това удължаване, след като го мотивираме нека да бъде 6 месеца, в крайна сметка всички са равни пред законите и трябва да се спазват правилата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря за въпроса, правилно е да бъде зададен. Искам само да кажа, че всички колеги, които сме от морски региони, от речни региони сме били атакуеми, говоря без разлика от политическа сила от малки, дребни риболовци, които са поставени в един сериозен капан. Срокът е дълъг, сигурно е така, но аз казах, че се готви промяна на закона, която надявам се още в началото на следващата година да мине и тогава ще отпадне необходимостта, защото там ние планираме да бъде уреден въобще въпроса с тези малките, така че те да не бъдат смачкани, защото се получава така, че ако законодателството не го пипнем има опасност те да излязат извън борда и да фалира една много голяма група от дребни рибари, които са застрашени. Аз сериозно казвам, че може да попитате, няма колеги, които са морските общини, които да не са, независимо от политическите сили и така имаше един консенсус и в комисията и сред колегите, които съм питал. Това беше основният мотив. Безспорно срокът е дълъг, но сега ако речем да го бутаме има опасност да не мине до Нова година. А пък имаме категоричното заявление от страна на агенцията, че голяма част от промените са готови и те ще минат в началото на следващата година.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще взема отношение без разбира се да съм специалист, но като представител от Бургаския регион какъв е казусът? Досегашното законодателство по отчитане на риболовните единици ние винаги сме отчитали пред Европейската комисия, че имаме някъде около 2 370 кораба, от които 2 240 са лодки под 12 метра. И когато статистиката на Европейската комисия отчита риболова казва, че имаме риболовен флот, колкото Дания, пък ловите 150 пъти по-малко риба какво става? Между другото там са възпроизведе негатива, че под формален и неформален натиск на Европейската комисия взеха едни безумни решения всеки „риболовен кораб”, всяка лодка да имат касов апарат, което е абсурдно. Този срок, който изтича в момента е бил лимитиран, защото се очаква определена директива да влезе в сила, тя не е влязла още, готова е, преминала е през комисиите на Европейския парламент, очаква се да влезе в сила първите месеци следващата година и затова е продиктуван този срок 12 месеца, защото вероятно някъде около средата следващата година тя ще е готова и ще можем да я транспонираме и в нашето законодателство, където ще дефинираме дребномащабния риболов, съответните малки лодки, облекченията за тези хора, които се занимават с този поминък, това е причината поради която в момента се въвежда.
Иначе има много неща, които трябва да променим в Закона за рибарството и аквакултурите, но с колегите от ИАРА ще трябва да се работи интензивно, за да може да стане факт. Това е причината.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ще допълня, господин Михалевски, защото и аз съм от морски регион, в случая от Варна. На срещите с тези общности обсъждахме този въпрос. Но вие знаете, че проблемът по-скоро идва от дефиницията още при транспонирането на директивите преди присъединяването всъщност идва проблемът, че при превода от английски на български става проблеми и за това – лодките са записани като кораби, а не като лодки заради метражите и оттам идва и проблема с касовите апарати, оттам идва и проблема, който всъщност има.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Който се занимава с риболов казва, че ако не се направи промяна от 1 януари всички са в сивия сектор.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Промяната ми е безспорна. Ние сме я поели като ангажимент и ви подкрепяме напълно. Така че нямаме проблем по принцип, ние трябва да подкрепим тези хора, защото проблемите са наслоени от много години. Единственото, което ме притеснява е да няма неравнопоставено положение между едните и другите и това е, за което трябва да бъдем много внимателни.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще внимаваме и ще натискаме изпълнителната власт да създадат такива условия.
Други мнения? Ако няма, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители.
Който е „За”, моля да гласува!
Гласували „За” – 17, „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се законопроектът.

3.Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за автомобилните превози, № 354-01-77, внесен от Станислав Иванов и група народни представители.

СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема комисия, по отношение на законопроекта, който сме внесли аз и колегите народни представители мотивите ги имате, така че накратко ще ви запозная с основните моменти в него. Създава се един проблем в градовете, в които има градски транспорт от общински или държавни фирми, които оперират по градските линии. Тези градски оператори, които са собственост на съответната община или държава целим да създадем за тях облекчен режим, по който те да издават билети и карти, в смисъл да не бъдат от фискално устройство, а да остане съществуващият режим, с който да бъдат отпечатвани цели образци, в случая билети или карти и те да се ползват от градския транспорт на съответните градове. Това нещо се налага, тъй като в някои градове съгласно Закона за автомобилните превози има издатели на документи за превоз, които не са превозвачи по смисъла на закона. Поради тази причина те не могат да бъдат включени в обхвата на закона и това облекчение се налага, за да може те да продължат да функционират, както между другото има и градове, в които има комбиниран транспорт. Когато един пътник от едно превозно средство може да ползва със същият документ превозно средство от същата компания, само че друг вид. В такъв случай се ползват отстъпки и преференции, които няма как да бъдат включени в обхвата и в работата на тези устройства, които ще бъдат използвани т.нар. касови апарати. Поради тази причина за улеснение на градовете сме внесли това предложение. Доколкото зная няма отрицателно становище от Националното сдружение на общините в Република България. Доколкото съм информиран от Министерство на финансите също подкрепят направеното от нас предложение, като ще внесат някои дребни корекции, които са по-скоро насочени към това да бъдат доизяснени някои термини в закона, но като цяло също го подкрепят.
Считам, че законопроектът ще изглади това недоразумение и бих помолил, ако нямате възражения да го подкрепите.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Няма ли да се създаде колизия между държавните и общински от една страна и евентуално частни фирми, които са в градския транспорт? Иначе логиката на нещата, причините са логични, но това противопоставяне?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Коректен въпрос. Говорим единствено за издатели на билети, които не са оператори. По градските линии и в София например има много частни оператор, но те ползват превозните документи, които издава Центърът за градска мобилност. Така че няма да има такова противопоставяне. Те ще могат да участват на съответните конкурси да ги печелят, но това по никакъв начин няма да навлезе в противоречие с вече работещите на пазара.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря. Колеги, имате думата за разисквания.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: В допълнение в законопроектът, внесен от нашите колеги, надяваме се да бъде подкрепен, защото е важно да бъде разгледан. Имам един въпрос, по-скоро да го помислим като комисия обсъждаща въпросите и проблемите на общините. Знаете, че с финансиране по ОП „Регионално развитие” и бъдещата програма „Региони в растеж” финансираме много системи за градски транспорт, включително и системи за електронни билети. Например в Бургас с билет от паркинг, за да се стимулира да не влизат коли в градските зони те да спират в извънградските зони и с билет от паркинга да можеш да пътуваш в градския транспорт. Във всеки един град е по различен начин решен проблемът. Но тук в тези текстове тепърва между първо и второ четене трябва да помислим дали и как можем да решим проблема на различните общини, въвеждащи различна система, имащи различни оператори. Но това малко е аналогично с проблема на ВиК-ата, защото инвестираме в публични средства, електронните системи за продажба на билети са собственост на общините, общините инвестират в тях, общините имат ангажимент след това да заплащат поддържането на тези изградени системи, а в същият момент друг събира приходите и това е проблемът. Дали е за ВиК, където ВиК-ата инвестират в системата, събират приходите, така и при продажбата на билети за градски транспорт, а всъщност операторът на градския транспорт е този, който оперира системата, има приходи от нея и се възползва от нея. Но това е една по-широка тема, която поставям днес, тя не касае само електронните системи за билети, тя касае и много други сектори в общините, които им се случва като бенефициенти по оперативните програми и да получават безвъзмездно финансиране, а после друг да събира приходите от дейността.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Има ли други становища? Ако няма, подлагам на първо гласуване Законопроектът за допълнение Закона за автомобилните превози №354, внесен от Станислав Иванов и група народни представители.
Който е „За”, моля да гласува!
Гласували: „За” – 15; „Против”- 2; „Въздържали се” – няма.
Приема се.

5.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и гр. народни представители

ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: По точка пета от дневния ред имаме два законопроекта, касаещи един и същи закон. Първият е законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители.
Госпожо Василева, Вие ще представите законопроекта.
ЕВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател, уважаеми колеги, законопроектът, който е внесен от група народни представители от ГЕРБ касае две основни принципни предложения. Едното е свързано с ограничението, въведено в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие по отношение на строителството през летния сезон. Знаете, че Законът за устройството на Черноморското крайбрежие регламентира ясно взаимодействието между всички заинтересовани страни в този специфичен район от нашата територия, но също така дава възможност на общините да определят своята собствена политика в областта на туризма, отчитайки спецификата на отделните населени места и курортни територии и защитавайки местните интереси.
Това, което ние предлагаме по отношение на забраната е да се въведе режим, при който чрез решение на общинския съвет на общините, попадащи в обхвата на този закон да се определи периода и курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи. Това трябва да се случи ежегодно, не по-късно от 1 март, като в случай, че общинският съвет не приеме такова решение извършването на строителни монтажни работи да бъде забранено за периода от 15 май до 1 октомври. Каква е логиката на това предложение? Знаете, че голяма част от населените места по Черноморското крайбрежие предвид спецификата не всички се различават, защото първо и преди всичко не всички зони са с характер, че да се развиват курортни и туристически дейности. Не всички населени места имат общи устройствени планове така че ясно да са обособени курортните зони и населените места, където се развива туризмът. Освен това не всички населени места активно се посещават от туристи.
Характерно специфично за региона е, че примерно населените места в най-северната и в най-южната част на Черноморието започват активно да посрещат туристи едва може би в края на юни, началото на месец юли. Освен това предвид необходимостта да се извършват поредица от инвестиционни дейности, свързани основно с интензивното осъществяване на проекти, финансирани чрез европейските фондове по ОП „Регионално развити” и ОП „Околна среда” големи са ангажиментите на общините по изграждане на инфраструктура. В този смисъл забраната, която има характер на абсолютна забрана не отчита тези специфики. Това, което ние предлагаме е наистина да се даде възможност на общинските съвети да вземат решения и както упоменах, ако такива не бъдат взети тогава да бъде въведена задължителната забрана от 15 май до 1 октомври.
Това, което предлагаме в допълнение към тази тема е разширение на текста в чл. 10, ал. 3, т. 3, като предлагаме да се добави текста: „както и други преместваеми обекти” при условия и по ред, определени в наредба на общинския съвет на съответната община. Какво имаме предвид? Имаме предвид отново забраната, която касае поставянето на преместваеми обекти и строителството в Зона А на Черноморското крайбрежие. Съгласно настоящият текст на закона се изключват или по-скоро не се отчитат нуждите на общините в рамките на регулираните територии в урбанизираните територии да разполагат с временни преместваеми обекти, примерно при осъществяване на общински мероприятия. Друг тип съоръжения, които към момента не е възможно, отчитайки настоящият текст на закона не могат да бъдат разполагани са други елементи на градската инфраструктура, декоративни елементи, ако щете дори и химически тоалетни – нещо, което затруднява ползването на зоните по крайбрежието. Предвид това, че всяка една община има наредба, която определя, регламентира начинът, по който се утвърждава разполагането на преместваеми обекти и това отново е акт, който е свързан с действията на местната власт ние предлагаме да се добави този текст.
Това в общи линии са двете наши предложения, които са в посока съблюдаване на принципа за децентрализация, даване на възможност на местните власти да вземат решения, които касаят техните общини и даване на възможност за отчитане на спецификата на населените места без да лишаваме общините от възможността да реализират важни инфраструктурни проекти и инвестиционни дейности.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колеги, аз ще представя мотивите на законопроекта, който аз съм внесъл и предлагам да направим общо обсъждане.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и гр. народни представители.

Законопроектът, който съм представил на вашето внимание е вследствие на много срещи проведени с черноморските общини, с концесионери и наематели на морски плажове, ползватели на плажовете и всякакви организации туристически, с които сме разговаряли последните няколко месеца. Ще припомня, че измененията, които бяха приети в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, стараейки се законодателят тогава да промени драстично обстановката в някои отношения от едната крайност мина на другата, което очевидно може би няма да бъде съвсем работещо. Още повече на нас тепърва ни предстои, ако не направим никакви промени да се сблъскаме с последствията от действащия сега закон, тъй като той дефакто започва да действа след определен преходен период.
Кои са групите въпроси, които съм предложил за обсъждане и разисквания. Първата е, че не ни е необходимо засега допълнителни критерии въз основа на които да се определят условията и реда за задължителните дейности по морските плажове, като по-справедливо се отчете размерът на наемните и концесионните плащания, тоест – въвеждат се определени критерии и по наредбата и по методиката при определяне на тези задължителни дейности, като това ще бъдат в зависимост от положение, местоположението на плажа, степента на организация, която е на прилежащата територия, природо-климатични и екологични характеристики и ред други, които са изложени в закона, като целта е по-справедливо разпределение на икономическата изгода между концедента и концесионера и разбира се гарантиране на социално-приемлива цена на услугите, които се предоставят на плажовете.
На второ място предлагам да възстановим предишния разпоредби действащи в закона преди промените от началото на тази година, съгласно които допустимата площ за преместваеми обекти на плажа се определят в зависимост от общата площ на морския плаж не от активната. Всички договори, сключени до сега, които действат концесионно и някои от тях имат за период още поне десет години реализация отчитат общата площ на съответния морски плаж. Тя е важен компонент, тъй като това е територията, която с всички задължения на концесионерите и от която всъщност е изчислявано какви са възможните приходи, когато е определено концесионното възнаграждение. В резултат на приетите изменения в закона дефакто ние заменихме като държава общата с активната площ, което намали значително възможността за приходи, като през това време различни действия на държавата утежниха концесионните плащания. Първо, те се увеличават с верижния индекс на инфлацията, извършваните промени бяха ощетили голям процент от концесионерите. При някои промени в квадратурата при създаването на новите специализирани карти, които вече са завършени предстои да бъдат официализирани с окончателно приемане, те достигнаха критичните 50%. Това значително намалява възможните приходи. Тази промяна обаче по никакъв начин не води до промяна на концесионното задължение на концесионера към държавата.
През последните няколко години се промениха и други условия. Първата промяна беше, че се беше увеличило и свободното вземане от 20 на 50%. Въведе се Данък добавена стойност върху концесионното възнаграждение. Тоест, няколко действия плюс изискванията за водното спасяване, които в общи линии утежниха разходната част на партньорите на държавата. В същият момент чрез действия държавата ограничи възможните приходоизточници, които разбира се трябва да бъдат легални и съответстващи на закона. По тази причина ние предлагаме следното изменение. Тази площ, свободната зона да бъде в диапазон от 30 до 50 на сто като конкретният размер се определя с наредба на министъра на регионалното развитие при отчитане на специфичните особености на характеристика на отделните плажове. По този начин смятаме, че може би по-балансирано да отчетем двата интереса и в крайна сметка да реализираме социално-приемливата цена на услугите и изпълнение на концесионните задължения.
Третото предложение, което правим е да бъдат въведени еднакви критерии за всички плажове по отношение на процента на преместваем обект и съоръжение и допълнителна търговска площ. Ще припомня, че до сега тази площ беше редуцирана в зависимост дали плажът е до 40 декара и над 40 декара. В случая разходите, които извършват концесионерите по плажовете не са дефинирали толкова площта, колкото дължината на бреговата ивица, тъй като примерно изискванията за водно-спасителни постове и медицински пунктове се определят от това, че на всеки сто метра трябва да има водно спасяване и съответно на всеки пет пункта да има един медицински пункт. Тоест, има отделни примери, един от бургаските плажове, който е централен бургаски плаж е с недълга морска ивица, обаче с много дълбок тил, тоест, той е с огромна площ. Изискванията за водно спасяване за него са много по-малки от северния бургаски плаж, който е с дължина 2 километра и е с по-малка площ от централния бургаски плаж. Тоест, това несъответствие като приходоизточници и съответно разходите, които трябва да покрият по задължително действащи законови подзаконови нормативни актове трябва да бъдат урегулирани. В тази връзка ние предлагаме да не се прави такава диференциация на тези под 40 декара площ на плажовете, а да бъде определен общ процент от 2% за преместваеми обекти и до 2% допълнителна търговска площ, каквато беше практиката и допреди и законодателните и реално ползваща се практика.
По отношение на преместваемите обекти в Зона А, тук предложението ни е в следната посока. Дефакто беше прието изменение, което забрани практически да се ползват такива преместваеми обекти в Зона А с една цел да бъдат изчистени. Да, всички ние искаме примерно в Слънчев бряг или в другите курорти централната алея, която е крайбрежната да бъде изчистена от тези обекти, но аз смятам, че това е залитане от едната крайност в другата. Това може да бъде реализирано и ние ще настояваме да бъде реализирано такова действие, но през функциите на министъра, като дадем все пак някакви права в стометровата зона на общините извън националните курортни комплекси и на министъра в националните курортни спазвайки определени правила. Тези правила са свързани с това, че използвайки правата, действащи в Зона А и съответстващи на съответните подробни устройствени планове и не надвишаващи височина на търговски обекти и обекти, обслужващи дейности над 3,6 метра – взели сме това число от максималния размер на допълващото застрояване да могат да бъдат използвани такива, да бъдат разрешавани такива обекти, но при ясен контрол от страна на министъра на регионалното развитие, като принципал на тази политика и общинските местни органи. Аз смятам, че това е разумно, защото едновременно ще можем да имаме инструмента, с който да направим реални промени и те да бъдат видими за хората и ползвателите на нашите курортни, но едновременно да не отиваме в другата крайност. Разбира се тук вероятно с министерството ще трябва между първо и второ четене да прецизираме текстовете, които да дадат точно тези правомощия и те да бъдат ефективни и приложими на общините и на министъра.
Предложили сме в Преходните и заключителни разпоредби срок, в който компетентните органи да изпълнят задълженията си и приведат схемите за преместваемите обекти съответно с новите разпоредби на проектозакон, който сме дали, като е предвиден срок за приемане на методика от страна на Министерския съвет, както и изпълнение на задълженията на министъра на регионалното развитие да издаде наредба по чл. 7 и актовете за изключителната държавна собственост въз основа на актуализираните данни от геодезическите замервания и специализираните карти на морските плажове. Така че това са срокове, които трябва да бъдат приети.
Предлагаме и промени в Закона за държавната собственост и Закона за туризма. В Закона за държавната собственост има ограничения в момента – чл. 7, ал. 5, които създават необосновани затруднения в практиката по прилагане на закона при изграждане на обекти на техническата инфраструктура върху имоти изключителна и публична държавна собственост. Трябва да отбележим, че това е допустимо само за изграждане на национални обекти или за трайно задоволяване на обществени потребности. За преодоляване на тези ограничения в случаите, когато в специализираното законодателство допуска върху публични имоти да се изграждат обекти на техническата инфраструктура същите да бъдат обявявани за национални независимо от техния характер. Така че ние предлагаме тази промяна, тъй като има в специализираното законодателство такъв ред и не е необходимо да продължи това утежнение за национални обекти. Разбира се контролът и актовете за разрешаване на това строителство е на ниво Министерски съвет, така че злоупотреби в тази посока не са възможни.
По отношение на второто ограничени в момента наистина липсва легална законова дефиниция какво значи обект за трайно задоволяване обществените потребности, дори имаме и казус в тази посока, инвестиция за обект по Програмата за развитие на селските райони, която не може да бъде изпълнена, защото не можем да преодолеем законовите ограничения да се прекара буквално в случая се касаеше за един тръбопровод за морска вода за захранване на бъдеща ферма за редки видове риби. Така че ние предлагаме това нещо да се преодолее чрез тези промени, които предлагаме.
В Закона за туризма предлагаме да отпаднат разпоредбите, които дадоха контролни правомощия на областните управители за спазване изискванията за осигуряване на водостопанската, водоспасителната дейност за обезопасяване на морските плажове. На практика тази нова уредба, съдържаща се в Закона за туризма и регламентираща контролните правомощия на областните управители съвпада изцяло с контролните правомощия на специализираната администрация на Министерството на регионалното развитие по действащите концесионни договори за наем на морските плажове. Затова предлагаме да не се дублират функциите още повече самите ползватели казват, че ги проверяват от няколко институции едновременно за едно и също нещо и предлагат да отпадне този ангажимент на областните управители, като ангажиментът и в момента изцяло на сто процента се покрива изцяло от специализираната администрация по концесията и наемите на плажовете от Министерството на регионалното развитие.
Това е в общи линии моето предложение. Имате думата за дискусии. От Министерството на регионалното развитие ако имате нещо да кажете.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на регионалното развитие е изразило писмено становище по първия законопроект, който беше внесен при нас. Вчера е съгласувано становището на оперативно заседание на Министерски съвет и аз съвсем накратко ще кажа какво е то.
По отношение на първия параграф, който касае определянето на срока за налагане на строителна забрана на практика през летния туристически сезон, предлагаме една нова редакция, която най-общо включва и публичност на взетите решения на общинските съвети чрез публикуването им на интернет страницата на съответната община. Наистина общините трябва да имат право да определят конкретно кои са курортните части на населените места, за които ще важат тези забрани, а не целите населени места. Всяка община има действащи подробни устройствени планове, може да го направи това точно изреждане и всеки един строител ще може отваряйки страницата на общината да види за къде ще важи наложената строителна забрана и за какъв срок.
По отношение на втория параграф 2, който на практика отменя досегашната забрана за разполагане на преместваеми обекти категорично не приемаме това предложение с мотивите, че курортите и без това са прекалено застроени, преместваемите обекти са концентрирани по крайбрежните алеи, те са на границата на морските плажове, това са едни безкрайни стени без възможност за визуален контакт с морето, прекъсват морския бриз, контакта с основния рекреционен капацитет, плажовете и морето понижават качествата на курортната среда, така че допълнително натоварват застрояването на курортите. Така че в тази част сме категорично против връщането на досегашната практика допълнително да се натоварва територията с павилиони и сергии и сега има възможност като допълващо застрояване в урегулирани поземлени имоти да се разрешават заведения за хранене или пък заведения за някакъв друг вид услуги, но не и по алеите и по малкото зелени площи, които са останали в курортите.
При всички положения трябва да се търси различен режим, ако се отиде на такъв вариант да се допускат отново преместваеми обекти в Зона А, различен режим за урбанизираните части на населените места, където общините би трябвало да имат право с наредба на общинския съвет да определят вида и допустимите дейности за преместваеми обекти и друг, който да е за селищните образувания с национално значение каквито са на практика няколко. По отношение на крайбрежните алеи ние говорихме преди заседанието. Трябва да търсим едно по-сериозно и отговорно отношение към курортите, към туристическия продукт. Знаем какво е отношението и на съюза на собствениците на Слънчев бряг, на хотелиерите, те също страдат от това претоварване на курортите с преместваеми обекти. Това е най-общо нашето становище. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз също предлагам възстановяване част от преместваеми съоръжения със съответните разбира се контроли, които трябва да въведем от общината и от министъра, така че сигурно ще имате и такова становище. Да започнем дискусията.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По първият законопроект очевидно се прие предложение общините да имат право да определят срокът, в който да се извършват или не строителни дейности. Казаха се аргументите в тази посока.
По отношение на § 2, второто предложение за преместваемите обекти, наистина идеята беше, когато правехме предното изменение на закона да ги премахнем от тази част от Зона А, но какво всъщност като четем закона излиза, че в чл. 10, ал. 3, т. 3 е посочено какво може да се поставя в тази зона и са изредени обектите. В същото време в ал. 4 казваме, че на територията на морските плажове какво може да се поставя и точка 2 казва, че преместваемите обекти и съоръжения за здравни обекти, за санитарно-хигиенно обслужване, за водно-спасително, за спортно-развлекателна, за бързо хранене и за поддържане на морските плажове или на плажа можем да поставим и други неща, като преместваеми обекти, обаче в първа зона не може. И тук приемам предложението на Лидия в урбанизираните части на населените места тази забрана да не е толкова силна и да се разрешава това, което господин Михалевски предлага с определени параметри и норми, а в тези национални обекти, национални курорти, където вече наистина трябва да има отделна визия, има крайбрежни алеи и т.н. там да важи тази забрана. Това е моето мнение по този въпрос.
По Вашият, господин Михалевски, наистина нямаме становище, днес го получихме и нямам отношение и позиция.
ДОРА ЯНКОВА: Първо по законопроекта на колегите Снежина и Евелина, които са вносители. Имам едно усещане, но вие го споделете, защото вие най-много ратувате за тази част, където сте народни представители, в това число и господин Михалевски, а пък и ние като цяло. Казвайки, че общините могат да си определят сезон, това означава, че сега в закона е от 15 до 1 със закон. Посланието към хората, които ще дойдат, това означава ли, че всички трябва да намерят сайтовете на общините? Това обикновено не се случва. Поне трябва да извеждаме национална политика, добре е и местната демокрация да я има. Може би аз трябва сега да напиша същото за зимните курорти, но да го предложа за ЗУТ, защото ние зимните курорти сме без режим. Помислете много добре и се консултирайте, пък безспорно сме радетели за местна демокрация. Моето притеснение, ако има 20 общини и всяка вземе различно решение сезоните ще бъдат ли като режим различни? Това ние ще го подкрепим, но на следващо четене.
На второ място. И двата законопроекта, в момента не знам дали заради кризата или защото всички сте добри като депутати и либерализират режима за преместваемите обекти. Ако се чете старият закон той е по-строг по отношение на преместваемите, преди всичко е свързан със спортна, необходима комунална инфраструктура. Сега ще отворим ножицата, примерно общинските съвети ще приемат наредби – 20 общини с 20 кода, като поведение и би могло да се отиде според философия, дух на местна общност, разбиране на общински съвети, политика, към различен възглед и за друг тип отношения в курортите. Господин Михалевски също малко отваря ножицата. Може би е добре да погледнем в тази посока именно за всички тези неща.
По отношение на мястото, че трябва да учредяваме право на преминаване и други вещни права аз съм много „За”. Ето тези са ми съображенията като човек, който има същото отношение, само че е бил свързан със зимни курорти и може би доста си мисля по-нататък ние като комисия, пък и самото министерство в ЗУТ сигурно трябва по-строго да регламентираме, защото страната освен летни курорти има и зимни. Там е съвсем свободен режимът оставен. В контекста и на предишното предложение, което направи колегата Иванов може би ние трябва да се стремим, аз лично познавам шведския опит за клъстерите за политиката там, където са летни, зимни курорти, в това число и свързаните такси, разрешения и документи. Ако трябва да вървим към клъстерната политика да проучим европейският опит и да дадем възможност на тези територии да се самоконтролират и да има повече местни инициативи. Например не се включих в диалога за транспорта, но например в клъстера на Швеция, купуваш си един билет, местните играчи са се разпределили, с този билет пътуваш във всички превозни средства, но след това печалбата се дели според тежестите на отделните превози. Това генерира доверие, сдружаване и партньорство.
Така че бихме могли, ако искаме да помогнем, защото в туризма трябва малко администриране, иначе е много насипен и много разпилян. Само с презумпция за криза малко ги глезим. Аз лично сега ще ги подкрепя да влязат, но с това притеснение, че вървим в две опции, с уважение към народното представителство от тези региони, в които хем либерализираме, хем според мен, преценете добре, между първо и второ четене какво реално да направим.
ЕВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По повод въпросите, които госпожа Янкова повдигна безспорно има възможности да се усъвършенстват текстовете във фазата между първо и второ четене. Аз бих искала да отчета факта, че действително с текста, касаещ ограничението в строителството и продължителността на летния сезон, да – това е национална политика и тя е осъзната, необходимостта да се развива туризма. Но едва ли има някой друг по-заинтересован от местните общности да развиват туризма, да развиват икономическите дейности така, че да привличат повече приходи и да развиват активностите в района си. В този смисъл те наистина на място най-добре знаят кое е полезно за развитието на туризма. И аз ще ви кажа един пример, в Бургас например квартал Меден рудник, който вероятно всички познавате по никакъв начин не може да се охарактеризира като курортна зона, защо да не се позволи примерно там строителството на важни инфраструктурни обекти, там се реализира важен ВиК проект.
По отношение на сезонността, Резово, Синеморец, там туристите отиват в края на юни, но местните общности си познават това. На самите вас няма какво да ви обяснявам знаете, че общинският съвет представлява голяма част от заинтересованите страни и интересите на местната общност, той ще има възможност да вземе решение. Това решение е обжалваемо. Тоест, ако има някой, който се притеснява или не е съгласен би могъл да го обжалва. И ако не влезе в сила този акт на общинския съвет вече тогава остава тоталната забрана от 15 май до 1 октомври. Това е нашата логика.
ДОРА ЯНКОВА: Пропуснах едно мнение, ако е необходимо да го допълним някъде. Пак с презумпцията за криза и многото играчи, които ситуираха сгради, които останаха като скелети и в морските и в зимните курорти не знам дали тук е необходимо или в ЗУТ да търсим, сега текстът в ЗУТ към главните архитекти и към общините е почти пожелателен, че трябва да бъдат обезопасени самите сгради, които са в строителство и ние като оставим режимът, който кметовете ще направят – забранителен режим, да направим една по-сериозна мярка, в която те да бъдат един вид опаковани с мрежи, с рекламни съоръжения, защото колкото и заповеди кметът да издава, когато е безотговорен, когато е фалирал, когато е далеч собственикът той си оставя едни стърчащи сгради, а по-уютна ще бъде средата. Бихме могли именно в тази посока за стремежа да бъде по-уютна средата лятото в летните курорти и зимата в зимните да потърсим едно решение, в което да е задължителен режимът за тези сгради, които сега стоят грозящи. Дори и през цялата година да е така, докато размрази строителството. Издаваме си заповеди обектът да бъде обезопасен, сложи се една ограда, нищо повече. А тук има възможности да си подреждаме държавата и в тази ситуация дори и само сега по време на кризата да въвеждаме този европейски модел. В София се налага, но в другите части на страната това го няма като морал и поведение на строителите. Ако го вкараме като задължителен режим законът ще бъде по-добре и може между първо и второ четене да намерим мярката в тази посока.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще отговоря на въпроса за преместваемите обекти, защото той касае и двата законопроекта. Много разсъждения имаше преди да внесем този законопроект, защото ние в момента имаме следното статукво – не приемаме всички състоянието, което е в момента. Очевидно натоварването с тези обекти е прекалено, то води до снижаване на целия продукт, като качество, което се предлага на туристите. От друга страна имаме действаща разпоредба, която обаче е с преходен период, която ще влезе в сила от март месец следващата година и тогава ще се сблъскаме с един практически проблем, който още не можем да си представим как ще изчистим всичко това, никой не го е правил до сега и аз се опасявам в способността за реализация на този законов текст, дали ще бъде реализиран тотално. Второ, какво би било въздействието му, защото ние за лошо или за хубаво през последните 10-15 години научихме този тип туристи да ползват в значителна степен и тези услуги от тези преместваеми обекти. Разбира се промяна трябва да има. И затова смятам, че трябва да намерим някакво решение, в което най-същественият показател да бъде, че се спазва някакъв общ интерес и че този текст е приложим, тоест – той ще се сбъдне в живота, а животът е сложно нещо. И затова предлагаме да се търсят варианти, при които използвайки капацитета на местните власти и на министъра на регионалното развитие, затова казахме, че трябва да прецизираме може би правомощията на министъра, особено защото в момента колегите споменаха, че има ограничени, дори министърът да иска да наложи нещо неговите актове могат да паднат поради редица обстоятелства, така че ние предлагаме едно нещо, което първо да даде опция да променим нещата, те да вървят по някакъв революционен път, защото революциите са хубаво нещото, но не винаги могат да се случат и да не останат само на хартия. Това е предложението. Всичко зависи от волята на този, който изпълнява закона и ние трябва като законодатели да контролираме, да намерим най-верните решения и да дадем инструментите в ръцете им, те да са ефективни тези инструменти, които да могат да прилагат. Това е моят отговор.
СТЕФАНОВ: Подкрепям това, което госпожа Василева каза, че местните общности трябва да развиват туризма, но задължително ангажимент на местните общности е съхраняването на околната среда и запазването и повишаването на качеството на туристическия продукт. Страхувам се, че ако не сме достатъчно балансирани в оценката и в действията си бихме могли да допуснем нарушаване на качеството на туристическия продукт. В този смисъл ни липсва в достатъчна степен екоекспертизата и становището на туристическия бранш и съм, признавам, леко смутен от становището, което дава Министерството на регионалното развитие, тъй като тук имаме вече разнопосочност. Ще гласувам „За” и двата законопроекта, но като правя уговорката, че смятам за задължително между двете гласувания да отговорим на тези въпроси, които се налагат в интерес на целия продукт.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Искам да добавя в подкрепа на господин Стойков, може би е резонно текстът, който дава правомощия на общинските съвети да определят сезона, в който ще действа забраната и територията, да има задължително някакъв законов текст, защото трябва да се съгласува с браншовите организации в туризма, туроператорите, защото все пак те познават кога водят туристи, какво бива въздействието, защото аз имах няколко срещи последните две седмици с тях и вашият законопроект беше внесен, казахте какво е вашето мнение, те казаха, че тази забрана трябва да я запазим. Аз обясних тези аргументи, че все пак тя трябва да действа на определена територия, където има смисъл и потоците от туристи не е да е свързана с нея. Така че според мен едно съгласуване с тях и предписано в закона наистина би могло да има тежест, която ще ни даде и на нас аргументи.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА: Ние възприемаме голяма част от изложените тук съображения и от представителите на министерството и от колегите народни представители. Ние също бихме желали да намерим този баланс, така че не възразяваме тази разпоредба, по-конкретно по отношение на преместваемите обекти да бъде прецизирана. Проблемът на черноморските общини е по-скоро в различния статут в момента на националните курорти и проблемите, които съществуват в тях и в урбанизираните територии. И затова това, което и Вие казахте, може би трябва да помислим за малко по-различен режим. В голяма част от градовете този проблем го няма, още повече, че в стометровата зона на практика има и жилищно застрояване, комплексно застрояване, най-различен тип застрояване. Тоест, няма как там да се оформи една крайбрежна алея, а пък Вие и сам знаете Бургас е добър пример, затова как в приморския парк и въобще по плажовете на Бургас ние нямаме проблем с преместваемите обекти, ние сме го решили точно чрез наредбата, която има в общинския съвет. Просто при нас всичко е подредено, чисто и нямаме този проблем. Трябва да намерим балансирания подход. Ние възприемаме тези всички тук изказани мнения и становища и бихме желали да обединим усилията си в това да постигнем наистина един добър законопроект, който да послужи на черноморските общини.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това трябва да го направим в тясно сътрудничество с министерството.
Колеги, други мнения?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Искам да взема чисто експертно отношение понеже и колегите отсреща са експерти, те изразяват все пак някаква позиция на министерството. Аз като човек, който 20 години се занимава с тази материя и с първите наредби, която действа от 1993 година насам, до писането на закона, както се казва в министерството на бял лист, тук го пренаписахме изцяло и с всичките промени, които са минали до момента съм се занимавал и знам какви са проблемите и защо са се случвали и промените в различните периоди.
По отношение на ограничението за строителство, може да видите от мотивите на първообраза на закона, че тогава точно, ако си спомняте беше един такъв строителен бум и хаос по морето, общините нямаха сили и възможност да се справят и затова просто законодателят реши по молба на общините да наложим забраната в закона. Да, наложихме забраната в закона, която в интерес на истината няколко пъти впоследствие сме обсъждали дали да се промени, защото действително северът и югъг са различни, различните територии също. Но така или иначе не се стигна до някаква воля да се направи промяна.
Аз изцяло подкрепям предложението по законопроекта за пълномощия на местните власти в това отношение. Съгласете се, че една пожарна ситуация, овладяна чрез закон не може да продължава вечно, защото първо тя вече не е пожарна, второ – още повече общините сами от няколко години насам предлагат непрекъснато, включително и от лятото насам редица предложения и възражения от Черноморската асоциация и от отделните общини в тази посока, че те настояват сами да регулират този процес, тоест – поемат волята и отговорността да се справят, защото в крайна сметка правото е както власт, така и задължение.
От друга страна няма логика цялата територия на страната, имаме и значителни планински курорти, включително такива, които са обявени за национални, там такова законово ограничение няма, там то е в компетенциите на общинските съвети, които със съответните наредби или с отделни актове определят подобни забрани. Така че за да не поставяме 20 общини от крайбрежието в неравнопоставено положение спрямо всичките останали 244, логично е да кажем всички под един знаменател със съответните права и задължения. Така че аз ви предлагам да подкрепите законопроекта в тази му част.
В другата част, където има абсолютни съвпадения по отношение на възстановяване режимът на преместваемите обекти с може би по-добрите и по-подробни допълнения, които са в законопроекта на господин Михалевски в случая става въпрос за нещо принципно. Съгласете се, че от момента, в който тръгна идеята за промяна в тази посока, още докато вървеше проектът в Министерството на регионалното развитие и благоустройството през миналия мандат, една година вървеше като проект и се търкаляше в публичното пространство, тук непрекъснато имаше и впоследствие особено след приемането възражения от граждани, от общини, от когото се сетите по отношение на тези забрани. Те продължиха и през това лято. Общините също. Не става дума, че някой поставя някакви такива интереси, просто общините тотално възразяват срещу това нещо, тъй като първо са поставени в неравностойно положение и казват, че върху плажа може, върху територията, върху която се допуска строителство след това от плажа нататък можеш да строиш, а не можеш да туриш един павилион или една будка за вестници, просто това е логично. Съразмерността на ограниченията понякога трябва да бъде предоставена в преценката по целесъобразност на органа, който е компетентен да утвърди схемата и да даде разрешението. Няма да ги има тези сергии, гащи, чорапи, както се даваха примери при условие, че там за тази зона не е утвърдена схема за поставяне на подобен тип маси. Всичко се решава в едни съвсем разумни естетически издържани бих казал обекти при условие, че това се постави в случаите, когато е в компетенции на министъра той да постави тези условия, за да утвърди съответните схеми и местата за разполагане, респективно в наредбите на общинските съвети. Всички общински съвети имат наредби, няма нужда да се допълват, защото в крайна сметка и черноморските общини имат наредби за тези обекти, просто вече в тази зона след промяната те са изключени от тяхната компетентност. И тук пак се получава едно абсолютно неравноправие на общините. Морските общини по крайбрежието на стометровата зона няма да слагате преместваеми обекти, всички останали общини и всички останали собственици като цяло могат да си слагат преместваеми обекти по един и същи ред, защото редът е един и същи, с тази разлика, че тук има две компетенции, от една страна на министъра, от друга страна за определени други части от територията на общинските съвети, което е целесъобразно да бъде доразвито включително, за да не се получават аномалии. Аз съм давал пример със Златни пясъци схемата се утвърждава от министъра, за съседната Ривиера примерно не се утвърждава от него, което е лишено от логика да правим разделение на национални други курорти. В тази посока трябва да се помисли.
Така че според мен пак, за да стъпим на принципа на правото, защото съгласете се, че в известна степен ограниченията на правата на собствениците, които притежават имоти в стометровата зона няма да се учудя, ако бъдат оспорени някой да докаже, че влизат в противоречие с допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека. Знаете, че точно по това е едно от конституционните дела, което беше свързано със собствеността и отчуждаванията. И тук мисля, че тук неравнопоставеност на собствености, които просто се намират на няколко метра разстояние от една или друга зона е правен абсурд. Всичко е въпрос на преценка по целесъобразност къде да се допусне разполагането и какъв тип обекти, а не с тоталната забрана. Тотална забрана се прави тогава, когато не можем да се справим с проблема и признаваме, че сме безсилни. Трябва да го разрешим и да го регулираме, аз така смятам и затова ви призовавам двата законопроекта имат допирни пунктове в тази част и мисля че заслужват да бъдат подкрепени, а между двете четения бихме могли да намерим доста по-добри редакции, включително тази, която са се опитали да предложат колегите от Министерството на регионалното развитие, която бих казал, че според мен е по-лоша от тази на вносителите.
ДОРА ЯНКОВА: Аз уважавам експертното мнение на господин Тодоров, но като гледам законопроекта шест години действа единадесет пъти е изменят сега дванадесети. Според мен е нормално като се изменя законопроект да се даде експертиза дали от министерството или от браншовите организации, той действал ли е, как е действал, кое е укоримото, кое ни е притеснявало. С уважени към теорията за местната демокрация аз например тази година бях втрещена в обстановката в Созопол, от разбирането за местна демокрация градът върви на по-зле и то именно с циганията, ще ме извините. Северните общини се нареждат Бургас, Несебър все по-добре. Тази свобода за друг тип управление, тоест – според разбирането за местното управление там има изпускане на ситуацията.
Въпросът е ние правим ли национална политика за туризъм или изцяло в тази ситуация се предоверяваме и ако туризмът ни е национален приоритет и сме го заявили трябва малко да регулираме. Много е различно поведението и по-специално тук не ни се иска да изпускаме ситуацията. Затова ако искате, имаме време, да спрем законопроектите, за поискаме една експертиза от общините от браншовите, в това число и вие и да ни кажете в този период от 2007 година до сега с регулацията по закона и с измененията какво е станало, защото реално законът не е действал, защото 2007 година започна бумът, голямото изсипване и жиросване на средства. Затова според мен трябва много по-сериозно да поработим и то преди всичко с ангажимент, иначе е най-лесно и на нас ще ни е по-лесно, общините, местни органи да работят, да действат. Ако ще имаме друг национален възглед – да го правим.
Ние ще подкрепим и двата законопроекта, но ако на всички ни е тегаво и ако може да стане по-добре – да го направим. Ако няма да става по-добре, да оставим статуквото и то да се задълбочава. Втрещих се в Созопол, то беше павилион до павилион, сергия до сергия, какво ли не, за една година.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Законопроектът е изменян съществено само веднъж, всички останали изменения и допълнения са абсолютна плява, те нямат отношение към неговата съдържателна същност. Същинското изменение на закона е от месец март, което в някаква крайност, която аз не смятам, че политиката в туризма се регулира със забрана на преместваеми обекти. Това просто не може да бъде елемент на политика за развитие на туризма.

ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Действително има проблем, трябва да се опитаме да го решим, нищо не пречи след принципната подкрепа на двата законопроекта да изчакаме малко влизането му в зала, да поискаме тази допълнителна експертиза и на едно от следващите заседания на комисията да ги разглеждаме и да получим информация и тогава да влизаме на първо четене. Все пак не е толкова фатално времето. Така че аз възприемам този подход, ако вие не възразявате.
Други изказвания? Няма.

Подлагам на гласуване двата закона. Първо, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие № 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители.
Който е „За”, моля да гласува.
Гласували: „За” – 17; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Второ. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители.





Който е „За”, моля да гласува.
Гласували: „За” – 17; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Благодаря за работата, всичко добро ви желая.

(Заседанието завърши в 16.45 часа.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:

/Димчо Михалевски/



Стенограф: К. Петрова
(брой знаци 95 580)