1.Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерски съвет на 27.11.2013 г.

2.Представяне и обсъждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014-2020), № 302-00-45, внесена от Министерски съвет на 20.12.2013 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 1

Заседанието се откри и ръководи от заместник-председателя Борислав Гуцанов.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добър ден колеги и гости.
Дневният ред Ви е предварително обявен, а той е:


Някакви мнения или съображения по дневния ред имате ли.
Няма.
Благодаря Ви. Който е „за“, моля да гласува: гласували „за“11, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Благодаря Ви дневният ред е приет.

НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРИСЪСТВАТ:




1. Мая Тодорова – заместник-министър на физическото възпитание и спорта
2. Алеко Джилджов – държавен експерт в кабинета на заместник министър-председателя по икономическото развитие Даниела Бобева
3. Галя Иванова – държавен експерт в министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
4. Костадинка Караджова – държавен експерт в министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
5. Лилия Христова – експерт в Национално сдружение на общините в Република България
6. Благой Станчев - парламентарен секретар на НСОРБ
7. Петър Донев – Гражданско движение „Защита на гражданите“


Колеги, предлагам Ви по първа точка да дадем думата на г-н Алеко Джилджов.
Заповядайте.
АЛЕКО ДЖИЛДЖОВ – Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Представеният Ви законопроект за изменение и допълнение на Закона за Административнопроцесуалния кодекс е част от стратегията на правителството в областта на предоставяне на административни услуги. С този проект, който представяме на Вашето внимание реализираме идеите в новата стратегия, за това как да се развива предоставянето на дейността на административните услуги занапред. Тази стратегия е описана в един документ наречен базисен модел и е предоставяне на комплексно административно обслужване, което беше прието от Министерски съвет през месец юли 2013 година. Като основната част от идеите на този базисен модел всъщност са изведени и развити в предлаганите изменения в Административнопроцесуалния кодекс. Основната идея на промените е въвеждане на комплексно административно обслужване, а това е такова обслужване, при което при възможност в идеалния случай гражданите предоставят на администрацията единствено заявление, това е в идеалния случай, а администрацията при служебен път събира всички необходими документи, данни или информация които са необходими за предоставяне на услуги.
Това е основната идея на предлаганите промени. С реализацията на промените или въвеждането на комплексно административно обслужване би имало огромен ефект върху начина по който се предоставят административни услуги в България. В момента годишно администрацията предоставя приблизително около 10 милиона административни услуги, основната част от тези документи, това са документи, които се вземат от един орган и се предоставят на друг административен орган, като тези документи сами по себе си не са важни или нужни на гражданите. Това е идеята или философията на кодекса.
Ако има въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - заповядайте колеги. Имате думата.
ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ВОДЕНИЧАРОВ: на мен малко ми е неудобно, защото в един момент аз съм един от участниците при изготвяне на проекта, но може би ние сме една от водещите европейски страни след Естония във връзка с предоставянето на административните услуги. Миналата година Съвета на Европа се занимаваше с този въпрос специално. Разбира се тук ми се струва, че има редица въпроси, но ми се струва че най-големият е съществуването на възможността да се въведе тази електронизация, която е изключително ефективна. Струва ми се, че законопроекта е много добре разработен, но аз имам едно възражение в §4, където е посочено, че ако искането засяга комплексно административно обслужване, производството се образува от административния орган, в който е внесено. Съгласно административнопроцесуалния кодекс се предвижда в Закона за административното производство, производството започва от органа който е образувано и завършва с издаването на съответният индивидуален административен акт, тъй като за общи нормативни по-рядко става въпрос. Така, както е казано той се образува в органа. Той обаче не е компетентен, акта който ще издаде ще бъде недействителен поради това, че липсват условията, които се поставят в АПК като основни за да бъде издаден от компетентен орган. Или с други думи по чл. 146 ние го обричаме още с издаването на акта на неговата недействителност и не само че ще бъде недействителен, той ще бъде нищожен, защото няма да представлява ….в правното пространство. Идеята е много добра, но аз бих предложил редакцията да бъде друга: в случаите в административния орган, в който е внесено при условия, да се редактира, ако на този орган или това ведомство изрична компетентност , т.е. да се разбере че става въпрос за предоставяне, за делегиране на законова основа на тази компетентност.
Благодаря Ви.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: - колегата зададе хубав въпрос, аз знам и отговора. Но не аз съм вносителя и не аз трябва да отговарям.
Аз имам два конкретни въпроса, но преди това искам да кажа, че трябва да обръщаме внимание на детайла и мен ме интересуват два детайла към проекта за изменение имаме и мотиви. Предвид факта, че се предполага, че след промените се модифицира вътрешния документооборот на различните ведомства по същество. Правен ли е някакъв предварителен разчет какви ще бъдат разходите. Като най-вече ме интересуват разходите, които ще бъдат за сметка на местните власти. Това е част от изискването за всяка промяна в законодателството – да има предварителна оценка на въздействието и в § 9, чл. 5а, ал. 7 – записано е, че министерският съвет може да създава центрове за комплексно административно обслужване. Структурата и организацията на дейността на центровете се уреждат с наредбата по ал. 1.
Все пак има ли визия къде и колко подобни центрове ще бъдат създадени, в какъв тип ще бъдат създадени. Национални или ако са на регионално ниво къде ще бъдат разположени в областните администрации, като си запазвам правото по втория въпрос да задам и един уточняващ въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - други мнения.
Заповядайте.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: - благодаря г-н председател.
Искам да изкажа нашето мнение и съображения на местните власти.
Несъмнено заставаме зад идеята за подобряване на услугите, които предоставяме на гражданите. Това е смисъла на съществуването на местните власти, като публична власт, която е най-близко до хората, да удовлетворява техните потребности по най-добрия начин, най-качествено и най-пълно да бъде обслужването и в това отношение искам да подчертая, че ние подобни неща с подкрепата на Сдружението и по инициатива на отделни общини разбира се бяха осъществени до сега на много места и бих казал и в по-широк мащаб, предоставяха се такива интегрирани услуги с други ведомства, например общината с областната администрация, с местните структури на централната власт и дори и със съда и прокуратурата на местно ниво. Така, че това няма да е ново за не малка част от общините, но на нас ни се иска да се преосмисли проблема с оглед на практиката и проблемите които са възниквали до сега. Разбира се на местно ниво е по-лесно когато се обединяват усилията местни структури и те могат лесно да си взаимодействат, но когато ще бъде предоставена възможност и на гражданите и на бизнеса и на публични организации да изискват такава информация и по закон тя ще бъде дължима от органа, пред който се изисква услугата, най-често това ще бъдат общините и това което каза г-н Джилджов за 10 милиона услуги годишно аз съм убеден, че ако се махнат услугите от НАП, силно преобладаващите услуги ще бъдат предоставяните услуги от общините така, че общините ще бъдат натоварени преди всичко с това и в тази връзка на нас ни се иска да бъдат изчистени евентуални подводни камъни, които биха могли да възникнат.
На първо място координацията между институциите, които трябва да си взаимодействат при предоставянето на услугата, защото представете си при реална ситуация: - отива гражданин или представител на бизнеса или неправителствения сектор по силата на тези законови промени и изисква дадена услуга от общината, общината трябва да ги получи от което и да е централно ведомство и от там нататък е заложен един срок от три дена след получаване на информацията,обаче гражданинът откъде ще знае кога общинската администрация е получила от съответната друга администрация документите и дали изобщо ще има възможност да получи такава информация, гражданинът също не знае и ето, общинската администрация остава на топа на устата. В този смисъл настояваме за изчерпателно регулиране с нормативна уредба на координацията и взаимодействията на институциите при обмена на информация между тях от една страна и от друга страна да бъде изяснено по някакъв начин за кои услуги гражданите могат да разчитат на такава комплексна услуга, т.е. ако не са готови определени бази данни общинската администрация очевидно няма да може да получи информация от съответното компетентно ведомство за предоставяне на тези данни. Ще се създаде напрежение. Гражданите ще искат това нещо, общината ще каже - не мога да ви го дам. Значи да има яснота гражданите кое могат да получат , кое в момента е достъпно като база данни. Т.е. тези въпроси трябва да бъдат решени за да не заблуждаваме гражданите и да си патим от тяхното недоволство.
На второ място бих искал да изтъкна другият важен проблем. Това разбира се ще създаде допълнително натоварване на общинските администрации и за нас ще бъде нужна подкрепа и от страна на държавата и по отношение на обучението и по отношение на подкрепа, свързана с техника, информационно осигуряване, необходимия софтуер за свързаност между администрациите и в тази връзка е подходящо да се помисли за подкрепа от новата Оперативна Програма „Добро управление“ и да се съгласуват сроковете – кога, разбрах че са предвидени ресурси в подкрепа на тези мерки, но дали влизането в сила от началото на 2015 г., е достатъчно добре съгласувано като срок, за да можем ние реално да я използваме, да усвоим средства за тази цел.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ – и аз благодаря г-н Станчев. Вие сте ни предоставили писмено вашето становище, предполагам, че всички народни представители го имат или ще се запознаят с него, а Вие г-н Джилджов имате ли становището на НСОРБ. Становището имате ли го? Ако го нямате аз ще Ви го предоставя след това, защото въпросите, които се поставят са важни, още повече г-н Томислав Дончев го каза още в първата си част на изказването, има връзка и с тяхното виждане, защото време и пари са взаимно свързани в този случай.
Други мнения.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: - съвсем накратко ще кажа, че този проект на закон мина на правна комисия на първо гласуване, като съответно и там казахме своите съображения. Едва ли има гражданин, професионалист или практикуващ юрист, който да чака с нетърпение по-нататъшна стъпка за решаване на комплексното административно обслужване на гражданите, по-качествено, по-бързо и по-евтино, защото, доказа се, че предишната стъпка „Едно гише“ не даде този ефект, който се очакваше. Ето защо, аз ще подкрепя и тук законопроекта като изразих и там съображения донякъде съвпадащи със становището на общините, изразено повече в практическата реализация на предвидените норми и в тази връзка без да повтарям ми се струва че би могло да се помисли за издаване на методика след това към закона именно, практически кои услуги ще бъдат свързани в тази система. Кои органи отговарят, докъде стигат техните компетенции, взаимовръзката между тях и съответно разходи, кой на кого ще плаща в тази цялата система. Срокове на изпълнение – нещо, което би решило голяма част от практическите притеснения на съответните контрагенти в цялата тази схема. Аз изцяло ще подкрепя духа и смисъла на цялата тази схема, като тук забравяме че има и една втора част, която е също не по-маловажна, която е за стажовете на студентите в администрацията, с оглед на цялостната политика за приобщаване на образованието към бизнеса и практикуването по време на образованието, аз считам, че също тези предложни норми са изключително важни и да намерят реализация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ – г-н Джилджов, нещата които се коментират са доста важни и смятам, че трябва да отговорите на тях.
Имате думата.
КОСТАДИНКА КАРАДЖОВА – Здравейте. Аз мога да отговоря на въпросите, които касаят свързаността осъществена по проектите между регистрите на централната администрация.
От дирекция информационни технологии и електронно управление на министерство на транспорта съм и отговарям за политиките за електронно управление.
Всичко що касае платформата на електронното управление и направените проекти за надграждане и подобряване на тази платформа мога да кажа, че има приключил проект по Оперативна програма „Административен капацитет“, който касае свързаност между 32 регистъра на централно ниво, това са основните регистри които ползват услугите по гражданско състояние и две информационни системи. За сега това е направено като техническа възможност. Имаме и следващ проект, който все още не е стартирал. Подписан е само договор, който ще обвърже 30 регистъра, ще бъдат свързани и ще бъдат разработени още 190 компонента към административните информационни системи на съответните администратори, ползватели на данни от тези регистри. Така, че като част от процеса на комплексното обслужване мога да кажа, че това е нещо, което бихме могли да осигурим в бъдеще до 2015 г., т.е. 62 регистъра и 190 администрации, ползватели на този регистър.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - благодаря ви. Имаше и още един въпрос. Годината 2015 ще бъде ли достатъчна за въвеждане и финансовата част, които са доста свързани. Ако имате възможност да дадете отговори и на тези въпроси.
АЛЕКО ДЖИЛДЖОВ: - на въпросът от г-н Дончев за центровете, как си представяме тези центрове за услуги, които както сме предложили в проекта ще бъдат уредени в Наредбата за административно обслужване.
Ние сме гледали модели за административно обслужване в редица европейски страни, такива, които са сходни примерно в Чехия, при които има изградени подобни центрове. В Чехия специално има над 7 хиляди подобни вече изградени центрове за услуги, които са във всяка една общинска и във всяка една областна администрация. Вече са принудени и канторите на техните нотариуси да изграждат подобни, вече и библиотеки техни са изградили такива центрове. Това, което ние искаме да взаимстваме това е едно място, тези центрове, в които могат да се заявяват и да се получават основните, най-масови административни услуги. Тук не става дума за разрешения, за лицензи и за други тежки режими. Става дума за основни масови режими, които се ползват и се предоставят с достъп до определен регистър. Идеята с тези центрове е в тях да може да бъде заявявано и веднага да бъде предоставяна услуга, която се базира на достъп до регистър, поддържан от друга администрация. Нашите администрации в момента се изживяват като собственици, поддържащи определени регистри, които след това имат монопола върху информацията, която е в тях. За да можем да преодолеем този проблем е идеята, която залагаме – в една областна администрация ако бъде изграден подобен център ние направим съответните връзки с регистъра, служителят в тази администрация ще може веднага да предостави услугата чрез достъпа до регистъра.
На въпросът на г-.н Дончев идеята е това да бъдат центрове, които да бъдат максимално близко до гражданите, тъй като и без това в момента знаете, че за основна част от услугите трябва да се идва до София, а за друга голяма част от услугите трябва да се ходи поне до областния център. Ние трябва да се стремим да сведем услугите на гражданите на нива близки до тях. Това става с този тип центрове, от който могат да бъдат получавани основните, масови услуги, чието ползване става единствено чрез достъп до регистъра. Тези служители и така както е предвидено тази Наредба, която е след приемане на закона да бъде регламентиран по един подобен начин. Издаване на услуги, които практически няма да се налага самата администрация да обработва документи, а задачата е да се свържат с един регистър, подавайки заявлението и да бъде получена съответната информация за да бъде издаден един документ.
Относно разходите, това, което г-н Станчев постави като проблем, действително това са дейности и преминаването към този тип предоставяне на услуги ще има разходи около тази стратегия която има в базисния модел и около тези идеи които залагаме ние организираме възможностите да финансираме в бъдещата оперативна програма „Добро управление“, така че в нея ние разработваме синхронно, в нея ще бъдат заложени възможности за финансиране, възможности за проекти за общините за въвеждане на този тип дейности. Напълно споделям това което казахте, и ви уверявам, че в Оперативната програма финансирането за тези дейности е обвързано.
На още един въпрос от г-н Станчев, за необходимостта изчерпателно, регулирано и цялата процедура по предоставяне на комплексните административни услуги. В проекта, който МС предлага не е записано изрично, че в някаква наредба или както г-н Станчев каза методика, ще бъде направена подобна регламентация, тъй като в момента действащ документ в тази сфера – това е наредбата за административно обслужване и ако Вие смятате за необходимо бихме могли да помислим в тази наредба да допълним как е определена аргументацията за центровете за административно обслужвана така и ако са необходими определени и в наредбата, която ще бъде приета от МС след това процедури, свързани с регулиране начина по който се предоставя една такава комплексна услуга. В момента не е направено, тъй като ние не виждаме съществена разлика между начина по който се предоставя една услуга и този тип услуги.
На въпроса за разходите – разходите са предвидени и те ще бъдат финансирани що се касае до общините. Но тук основната част от тежестта, както представителите на министерство на транспорта споменаха е в централната администрация. Централната администрация е тази, която трябва да подготви основните регистри въз основа на които ще може да се осъществява този обмен. Бих искал да добавя, че в момента сме в напр4днала фаза, които от началото на м. февруари очакваме да демонстрираме тези три комплексни услуги, в община Велико Търново, Агенция по безопасност на храните и Изпълнителна Агенция морска администрация. При тях е осъществена и тази възможност за между регистров обмен, така че ние сме убедени че този начин на предоставяне на услуги е работещ и е добре регулиран.
Благодаря.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - благодаря г-н председател.
Извън казаното до тук искам да взема отношение по § 10, тъй като там е посочен един срок. На нормативните документи ние слагаме един срок, след това ги удължаваме, променяме или не ги спазваме. Този тридневен срок в който административните органи са длъжни да извършват услугата е посочено, че следва от получаване на достъп до данните на административни органи – първични администратори на данни.
Аз смятам, че този достъп трябва да бъде постоянен, а не когато искаме дадена услуга да поискаш достъп до кадастъра, че да се чака 3 дни или тук не е посочен срок, в който да получиш този достъп. Аз мисля, че този достъп трябва да бъде постоянен и да бъдат задължени тези административни органи да са в постоянна връзка. Какво означава – от получаване на достъп. Кой го дава този достъп. Защо трябва да чакаш този достъп. Примерно една данъчна оценка – като я поискаш, искат информация от кадастъра, там ти дават някаква справка, това би трябвало да става по този път. Нали това е целта на този подход. Смятам, че този § 10 трябва да се промени и да се задължат с конкретен текст, тези които поддържат този регистър и предоставят тази информация да осигурят непрекъснат достъп, иначе ако трябва този орган да иска достъп и след това да изпълнява услугата – няма отговорност и този който трябва да извърши услугата може да се оправдае с това, че не е получил навреме достъп до базата данни или някой друг административен орган. Мисля, че този аспект трябва да се помисли защото това ще затрудни системата, убеден съм. Ще започне прехвърляне на отговорност за неизпълнение на услугата в срок към някой друг, а така, както е записано точно така ще стане. Трябва да помислим как да бъде записано, че да на бъде възпрепятствано от чиновници или министерства или други структури.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: - мен не ме притеснява точно липсата за точна разценка за разходите, които ще бъдат направени. По-скоро аз поне не чух отговор на въпроса, който зададе колегата, проф. Воденичаров.
Първият въпрос, противоречието че един орган се предполага да снабдява клиента с документи, които се предполага да съдържат административни актове, издадени от други органи. Не чух отговор.
Те са два отговорите. Но не ги чух.
И само едно предупреждение. Когато си говорим за центрове има едно изкушение областните администрации да се превърнат в някакви хъбове за административни услуги. Ако някой мисли в подобна посока, просто приятелски съвет направете анализ автентично каква част от административните услуги са ангажимент на областните администрации- автентично и все пак сравнете средния капацитет на една областна администрация с капацитета на една общинска администрация за да не стават грешки. Тези, които знаят за какво става дума са ме разбрали.
ДОРА ЯНКОВА: – в същата посока като колегата.
Кое и кой ще овласти компетентното лице, което ще разпише документа. и ако аз като гражданин получа документ със съдържание, което е невярно някъде по хоризонтала стигайки до мен при кого жаля.
Ако ще прилагаме или ще изменяме АПК само за 62 регистъра или за 190 компонента, тогава да го изпишем и да го кажем ясно, защото АПК е много широко нещо. Услугите в държавата са много широко нещо. По-добре да се каже – въвеждаме първи етап за част от административните услуги, ако трябва да се нарече стъпка или експеримент. Да се види ще проработи ли. Добре е 2015 година, но вие не виждайте в нас някакви консервативни хора. Виждайте в нас хора, които са администрирали услуги и знаем дори вътрешната съпротива в администрацията каква е докато извадиш документ навън. А междуведомствената е още по-сериозна. Това, което г-н Дончев споделя аз се присъединявам изцяло. Обикновено аз се радвам че той като министър си е запазил чувството за обективност. Обикновено правителството, което и да е то се влюбва в областните администрации и си прокарва една политика, която може би голямата грешка е, че на този етап областните администрации са само контролиращи актовете на общините. Те се вземат на сериозно и голямата мелница се троши на друго място. Тя е при вас, в министерствата или е в общините. В тези мобилни звена просто препоръчително е не експериментирайте там.
Аз лично съм виждала такъв център в Фрайбург. Огромен с всички видове услуги, които много ефективно работя, с една огромна динамика и действително ми е харесало. Но престоят ми в този център не ми даде възможност да разбера тези компетенции за които сега в момента говорим. Така, че приветствам желанието това да стане. То е нещо много добро, огледайте онова, което ще даде след това пробойните. Има и нещо друго, когато ни поднасяте един такъв документ независимо, че зам.председателя на Министерския съвет го е разписал с респект и уважение към него, точка 2 от мотивите е чисто декларативна. Да бяхте дали заедно измененията на Закона за администрацията и да ги гледаме заедно. Ние гледаме една част от АПК и тука декларативно трябва да преглътнем втората част на ЗА, която още не сте я намислили. Като ангажимент, затова аз лично ще подкрепя промените в този вариант, достатъчно дълго второ четене и може бив ПЗР може би да се каже че от 2015 до 2016 г. ще има 62 регистъра, 190 компонента иначе няма да го подкрепя ако няма да са разписани услугите, които ще се опитаме да приведем. Не сме готови за цялостно прилагане в единната българска администрация държавна или общинска това да го направим сега до една година. Вие сте права, че това ще бъде може би периметъра, но да сме по-честни към хората защото иначе ще възбудим безкрайно много очаквания, които реално няма да се случат и ще бъде фал старт.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - благодаря, други колеги.
От министерство на транспорта или от министерски съвет.
КОСТАДИНКА КАРАДЖОВА - аз ще отговоря на въпроса свързан с това до колко е осъществен достъпа до тези регистри.
Той е автоматичен и е непрекъснат 24 х 7 х 365. Което ще рече че по всяко време, ако има правно основание за предоставяне на данната, съответно полето от регистъра то тя ще бъде предоставена. Така е разработен технологично модела за връзки между регистрите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ – благодаря ви. Колеги други въпроси. Не виждам
Преди да преминем към гласуване – вече няколко правителства се мъчат да го въведат и виждате че желанието е отвсякъде това нещо да бъде подкрепено. Идеята наистина е чудесна. Но ви моля по всякакъв начин да се съобразите с това ,което казаха колегите народни представители. Първо дали трябва да бъдат в областните управи или трябва да бъдат в общините. Аз мисля, че капацитета в общините е много по-силен отколкото в областните управи. Така, че преосмислете го това нещо. На следващо място – съобразете се с виждането на Националното сдружение на общините, ако може да стане през 2015 г. е идеалният вариант, но вижте какви са финансовите средства, които са необходими за да бъде ускорен този процес, защото всичко е свързано. и разбира се всички правни основания, сега чак нов Закон, както са го предложили общините не съм сигурен, че трябва да бъде приеман, но все пак го погледнете и това, което е много добро според мен е възможността за стажовете, за което наистина ви поздравявам, като сте го включили вътре.
Колеги, ако нямате други въпроси ви предлагам да преминем към гласуване.
Който е за, моля да гласува: „за“-.10, „против“ –няма „ въздържали се“ - няма. Благодаря Ви. Законопроектът е приет.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
Г-.жо заместник-министър, заповядайте.
МАЯ ТОДОРОВА: уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Ще представя пред Вас кратка информация по отношение на Актуализирана Национална Стратегия за младежта 2014-2020 г.
Проектът за Актуализирана Национална Стратегия за младежта е с дългосрочен хоризонт на действие до 2020 година. Документът задава основните рамки, очертава визията, целите и приоритетите за развитието на младите хора в страната. Стратегията отчита необходимостта от конкретни действия насочени към развитие на политики за младежта. Създаване на условия за качествено и достъпно образование, възпитание, пълноценно развитие на личността, равни възможности за всички млади хора в областта на образованието и пазара на труда и насърчаване на тяхната активна гражданска позиция. Целта е да се осигури синхрон в действията на отговорните институции с което значително да се повиши ефектът от действията им. Документът е съобразен с методологията за стратегическо планиране в РБ и е структурирана в 6 части.
В първата част на Стратегията е представен актуален анализ на състоянието на младите хора в България. Втората част представя информация относно политиката и постигнатите резултати от поставените цели и задачи в стратегическия документ на 2011-2012 година. Третата част предлага анализ на силните и на слабите страни, възможностите и заплахите от изпълнението от политиките за младежта, който е изготвен за първи път с оглед … (шум).
Не се чува ли.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: -г-жо Тодорова дайте по същество, защото всеки от колегите е разгледал документа.
МАЯ ТОДОРОВА: - акцентите тук са намаляване на дела на преждевременно напусналите училище под 11процента. Увеличаване дела на младите хора със завършено образование над 36%, увеличаване коефициента на заетост на младите хора на възраст от 15 до 24 години, включително и сред млади хора с увреждания. Увеличаване на коефициента на заетост на младите хора на възраст от 15 до 25 години, включително и сред младите хора с увреждания. Намаляване на коефициента на безработица сред младите хора на възраст от 15 до 24 години, включително и на младите хора с увреждания. Утвърждаване на европейски модели на работа, повишаване броя на младите хора практикуващи спортни дейности, повишаване нивото на информираност, придобити умения и знания за здравословен начин на живот, активизирано е участието на младите хора при решаване на младежки проблеми. Повишаване на възможностите за професионална и социална реализация в малките населени места и селските райони. Създаване на младежки зони и клубове и младежки пространства в страната. Действащият национален младежки стратегически документ в областта на младежта бе приет през 2010 година за периода 2010-2020 година , а в изпълнение на сега действащия Закон за младежта бе предприето разработване на актуализиране на Националната Стратегия 2014-2020 година.
Това е съвсем накратко в резюме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: благодаря Ви. Колеги имате думата.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: - г-н председател ще задам един конкретен въпрос.
Става дума за индикаторите, които са формулирани на стр. 68,69 и частично на 70 страница. Като тук искам да напомня за всичките ръководства на ЕК, говоря за двете издания на PSM MANUAL HEALT BOOK индикатора този показател…. среден до количество величина, с който може да се проследява изпълнението на целта и напредъка по дадената интервенция. В този смисъл аз имам въпрос по отношение на индикатора, а не индикатор 5. Относителен дял на лицата навършили 15 -29 навършили или не, на цялото население – относителен дял на браковете сключени между15 и 29 години навършени от общия брой на браковете. Ако по отношение индикатор 1 аз мога да допусна без да имам сигурни данни , мога да допусна, че увеличаването му, макар че е редно винаги да има базисна стойност и желана стойност, увеличаването му ще е някакъв вид измерител на успеха на стратегията. Искам да попитам по отношение на индикатор 5. Относителен дял на браковете сключени от лица на възраст -15-29 навършени години от общия брой на браковете. Ако се увеличават браковете е успех или е неуспех.
Как да го чета този текст.
МАЯ ТОДОРОВА: - разбира се, че е неуспех. Така или иначе тук става дума за ранните бракове доколкото разбирам.
Шум в залата.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: - мисля, че един човек на 29 години не е в ранна възраст. (коментар между членовете на комисията)
МАЯ ТОДОРОВА: - да, да.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: - повечето бракове успех ли е или неуспех за стратегията. Това искам да разбера.
МАЯ ТОДОРОВА: - разбрах Ви.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: - разбирам, че такъв индикатор, където реално хората под 40 години живеят на семейни начала без сключен брак.
МАЯ ТОДОРОВА: - разбрах. Да, тук става въпрос за двусмислието на този индикатор доколкото разбирам.
Става дума за едно чисто статистическо отчитане на браковете.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: - както казах и в началото всеки индикатор трябва да позволява да измерва или постигането на целите или чисто физическия напредък на постигане на целите на този документ. Този индикатор към кое от двете реферира. Че са изпълнени целите на стратегията или че има напредък по изпълнение на дейностите.
МАЯ ТОДОРОВА: - аз не знам Стратегията да има цел количествен показател по отношение на бракове.
В интерес на истината ще призна, че целите в тази стратегия са целите от предишната стратегия, която е приета през 2010 година. Така, че предполагам, да..
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - индикаторите не звучат като индикатори, не е ясно каква е мярката, каква е целта и каква е базовата стойност.
МАЯ ТОДОРОВА: - разбрах.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - и после, консумация на алкохол. Как се изчислява кога е опасно, кога не е опасно.
Всичките ви индикатори имат нужда от ПРЕЦИЗИРАНЕ.
Мая ТОДОРОВА: - значи няма как да бъдат посочени в тези базисни стойности.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - освен като цяло че индикаторите имат нужда от цялостно прецизиране със сигурност по начин, по който да отразяват един смисъл имам общото притеснение, че стратегията като цяло е пожелателна. Неведнъж сме говорили, факт е че трябва да има стратегия, но от друга страна ние имаме над 250 стратегии които ги имаме за целите да кажем ние ги имаме за това, за това и сега ще кажем имаме стратегия и за младежите. Повечето стратегии страдат за много ясни цели, с много ясни финансови показатели. В графата за финансиране пише – финансиране по програми от новия програмен период, той вече започва. Теоретично ще бъдат изброени всички оперативни програми. Ясно е, че това е общо пожелание.
Определено считам, че документа се нуждае от повече конкретика, повече яснота за да не се превърне в поредната стратегия която сме отметнали, защото трябва да имаме такава стратегия.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: - в контекста в подготвената от БАМ за национална сигурност, без съмнение демографската криза или катастрофа е проблем номер 1 за България. В този смисъл приемането на такава актуализирана стратегия за младежта е необходима. За това мисля, че нямаме различия. Добре е, че тя е на базата на приемствеността, т.е. стъпвайки на постиженията, колкото и успоредни да са те от предишната стратегия от 2010 година, се върви напред. Ясно е също така, съгласен съм с г-жа Павлова, критериите имат нужда от актуализация, от провеждане в по-чиста и разбираема форма, като се избегне двусмислието, защото в края на краищата за ефекта от този материал ще се съди по това, какви са резултатите от него след 2,3,5 и повече години, когато това Народно събрание и този състав на министерствата няма да бъдат същите. Като цяло аз приветствам материала, който е подготвен от министерството и мисля, че в тясна комуникация и със заместник-министър Тодорова и с експертния състав на министерството в едно кратко време ще бъдат избегнати пороците, които бяха споменати сега. Аз лично ще подкрепя стратегията.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - безспорна е необходимостта от един такъв документ. Но опасенията, че ще бъде поредният формално приет от нас също се са малки и имаме своите основания. Затова според мен сега е момента при обсъждането на тази стратегия да се чуят повече мнения и да се има предвид казаното от нас, а може би и на една по-широка обществена дискусия, обсъждане. Може би сте правили такива форуми, защото е много важно да стане достояние на много по-широк кръг от хора, не само на нас народните представители, за да стане документа не само реален, а и приложим.
По отношение на контрола казано е министъра на младежта и спорта, на мен ми е много интересно, две години след като е приет Закона за младежта, дали мерките, които са заложени в този закон са предприети, дали някой контролира изпълнението на мерките заложени в закона. Така например трябва да има областни планове – дали са направени те. Общински планове – има ли такива. Кой изобщо следи дали се изпълнява закона, така както е разписан. И тук ролята на министерството и на министъра е изключително голяма. В закона е казано, че трябва да има консултативни съвети – дали са създадени тези съвети. Казано е, че трябва да има регистри на национално представените младежки организации- има ли такива регистри. Дали изобщо някой е подал заявление тези две години. За финансирането – казва се, че са необходими средства като за всяко нещо. В Закона за младежта е за писано, не финансиране от различни европейски програми, специално в чл. 8 е записано – че в държавния бюджет се планират средства. Аз в държавния бюджет за тази година не виждам да има планирани такива средства. Как смятате, че ще се изпълнява тази стратегия, ако няма планирани такива средства в държавния бюджет, освен в бюджетите на общините. Сега общините планират своите бюджети, там сигурно такива средства не се предвиждат. И няма откъде, след като в държавния бюджет няма планирани такива. А ролята на общините е много важна за изпълнението на тази стратегия. Много малко в тази стратегия е казано и разписано по отношение заетостта на младите хора. Един основен проблем. Почти няма текстове които да предвиждат мерки, правила и норми, които да гарантират реализацията на младите хора. И не случайно най- голям е спада при активността на пазара на младите хора в най-активната трудоспособна възраст 25-29 години. Какво означава това, че ние произвеждаме не компетентни, не активни млади хора или сме създали една среда, в която тези компетентни млади хора не могат да се реализират. Какви законодателни мерки можем да предвидим и да приложим така, че младите хора да имат заетост. Само са посочени тези критерии, показатели, но конкретни мерки в тази стратегия по това отношение няма.
Образованието също слабо е застъпено.
Мен ме интересува дали към министерството на младежта и спорта има орган, звено, което да контролира и да отговаря за изпълнението на Закона за младежта и респективно на тази стратегия. Има ли такъв орган и кога ще чуем неговия отчет по прилагането на Закона за младежта и тази Стратегия, която беше готова и сега я актуализираме..
МАЯ ТОДОРОВА: - по отношение на целевите стойности в момента в който се работи по стратегията точно тогава се разработваха и оперативните програми. И поради тази причина ресорните държавни институции не са подали целеви стойности. Защото вие знаете че младежката политика е хоризонтален тип политика и в нея реферират всички собствени политики. Това е и по отношение на образованието, защото ако не си свършат работата всички отговорни институции много трудно единствено и само министерство на младежта и спорта, тук ще кажа, че имаме координираща роля, но така или иначе всички отговорности и институции трябва да си поемат ангажимента по отношение развитието на младежката политика в страната.
По отношение на закона – искам да ви информирам че към министъра на младежта и спорта има създаден обществен съвет има и създаден консултативен съвет. Много държа да отбележа, че такъв Консултативен съвет нямаше създаден към министъра на образованието, младежта и науката преди това. Това е законово изискване, което ние сме изпълнили.
По отношение отчитането на стратегията ще ви кажа, че към момента има приети планове и съответно отчети за 2011 и 2012 година. Те са внесени в МС. В момента имаме план и за 2013 година. По този начин всъщност се отчита стратегията, както и съответно с Доклада за младежта, който ние направихме за периода 2010-2012 година.
По отношение на общините – наистина има общини, където има създадени Консултативни съвети. Има и общини, където няма. Това е въпрос на работа на самите общини и на ресорните комисии в общинските съвети.
По отношение на финансирането към общините по същия начин. Аз много се надявам по-голяма част от общините да вземат пример от община Варна. По отношение на нейната работа с младите хора, с младежките организации.
Има Национална програма за младежта 2011-2015 година, която всъщност се финансира от държавния бюджет. Така или иначе тази програма отново ще бъде отворена, като се надяваме до края на месец януари или в началото на месец февруари да пуснем първата процедура за набиране на проектни предложения по нея, което е за подпрограма „Младежки информационно консултантски центрове.Това са които работят на територията на цялата страна във всички области, които предоставят безплатни услуги на младите хора от типа на информации, консултации и всякакъв друг вид услуги.
По отношение на заетостта и образованието – по същия начин. Пак казвам че тук съответно Министерство на образованието и Министерство на труда и социалната политика също имат своите ангажименти. Тази стратегия е изготвена с информация включително, която те са ни подали защото тук има информация подадена от всички ведомства. Но всъщност вие в началото не пожелахте да я чуете. Но така или иначе информацията е от ресорните ведомства, от общините.
Пропуснах за националната информационна система за младежта – тя е регламентирана в закона. Има такава Национална информационна система за младежта, в момента има записани в нея 70-80 младежки организации. Имаше подадени документи за национално представени организации съгласно Закона за младежта. Имало е конкурс и разглеждане на документи преди това, но за съжаление Министерството на образованието, младежка и културата не са финализирали процедурата. По отношение издаване заповед на министъра, така, че нямаме такива признати организации – национално представителни по Закона за младежта. Предстои на се допълни националната информационна система за младежта с още две графи. Това ще бъде графа за доброволческите организации и за организациите които не са младежки, но които осъществяват младежки дейности и работят за младите хора в страната.
Получаваме информация от общините по отношение изпълнението на плановете. Те имат планове и отчети, така че можете да бъдете абсолютно сигурни, че имаме цялата информация по отношение на работата им за младите хора, която се организира на територията на цялата община.
ДОРА ЯНКОВА: - аз искам да попитам тази стратегия като грижа към младежите като цяло ли е или е в контекста до Европа 201202020 за да можем да си включим в националната референтна рамка едни средства да привлечем и ще кажа защо. Ако тази стратегия, както в първата част има един солиден анализ на състоянието на младежта в България с много сериозни извод. Ако тази стратегия се реализира и тя стане политика на отделните министерства ние ще бъдем държава номер едно. Само че, когато се отиде към стратегическите цели, които видях, ако направим един прочит – младите хора в малките населени места и селските райони. Диагноза страхотна. Стратегически цели декларативно преди всичко е да задоволим да имат интернет, да има това онова. Декларативно. Преди всичко е младите хора да останат в селището, да има работа, доходи, но съответно да има социална младежка, модерна среда, така както сме я пожелали.
Много ми се иска мониторинга – министъра ще прави доклад. Министъра ще докладва какво е свършило министерството в неговата си част, това няма да е добре. Ако ще може да е комплексен доклад на министър-председателя за политиката на младите хора, това си струва да има Национална стратегия за младежта. Така, че ми се иска, ако Националната стратегия за младежта е желанието да се впише младежката политика в индикативна рамка за изпълнение на актуализираната стратегия 2014-2020, ако ще можем с това да се впишем по определените политики по еврофондовете да я наречем по друг начин.
МАЯ ТОДОРОВА: - аз благодаря за подкрепата. Това е стратегически документ, разб5ира се, че той няма как да бъде толкова конкретен, колкото вие желаете, още повече, че тук визията е дългосрочна.
По отношение на доклада искам да уточня, че съгласно сега действащия Закон за младежта Народното събрание ежегодно приема доклад, който отразява състоянието на младежката политика в страната , който се подготвя от министъра на младежта и спорта и се внася в Министерски съвет. С промените в Закона за младежта ние предвиждаме такъв доклад да се приема на 3 години. Дали ще е ежегоден или не той ще отчита стратегическия документ към момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - благодаря Ви.
Колеги, други въпроси, мнения. Няма.
Това, което аз най-много се опасявам и се съгласявам с г-жа Павлова и г-жа Янкова е да не стане поредния документ много добре изработен, но на практика неработещ, което Вие много трудно можете да го гарантирате, защото това е съчетание на много министерства и работа на държавата като цяло. Като се започне с демографския проблем, изразстването на нацията и какво ли не в тази програма. Така, че действително задачата ви е много сложна и трудна. Аз ви моля само да изчистите тези неточности, които бяха споменати защото не е редно в такъв сериозен документ да има подобни моменти, които го олекотяват. Действително не знам най-вероятно вие ще бъдете натоварена, но трябва огромно съчетание между много министерства за да може тази стратегия да стане реялност. Аз съжалявам че представителите на Националното сдружение на общините вече излязоха, но аз смятам, че без тях, ако те не работят, защото са длъжни тези неща да ги правят, каквато и стратегия да се направи, колкото централното правителство да се старае няма да станат нещата. Този документ е изключително отговорен- сигурен съм, че вие го осъзнавате и затова и колегите бяха по-критични и по-добронамерени, защото всеки един от нас искаме документа да бъде полезен.
Предлагам ви да преминем към гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува: „за“ -6, „против“-0, „въздържали се“ – 5. Благодаря Ви колеги, Националната Стратегия за развитие на младежта 2014-2020, № 302-00-45, внесена от МС е приета.
Благодаря ви колеги, закривам заседанието.


ПРОТОКОЛЧИК: ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. Бойчева Б. Гуцанов