Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
30/01/2014
1.Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие г-жа Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители.
П Р О Т О К О Л
№ 2
Заседанието се откри и ръководи от заместник-председателя на комисията Борислав Гуцанов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добър ден колеги и гости.
Дневният ред Ви е предварително обявен и той е следният:
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие г-жа Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители.
НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРИСЪСТВАТ:
От министерство на регионалното развитие
1. Десислава Терзиева – министър
2. Добромир Симидчиев – заместник-министър
3. Мирослав Мазнев – заместник-министър
4. Стефан Чайков – Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“
5. Лидия Станкова – директор на д-ция „Устройствени планове и национална експертиза и инфраструктурни проекти и геозащита“
6. Алена Михайлова – правна дирекция
7. Марияна Тотева – държавен експерт
8. Жанета Жикова – н-к кабинет на министъра
От Министерство на инвестиционното проектиране
9. Мария Пирянкова – Главен секретар на Агенцията по геодезия, картография и кадастър
10. Иван Евтимов – главен експерт в Агенцията
11. Виктор Павлов – Дирекция за национален строителен контрол
Национално сдружение на общините в Република България
12. Пламен Петров – юрист
Неправителствени организации
13. Инж. Николай Главинчев – Камара на инженерите в инвестиционното проектиране
14. Светозар Съев - Движение „Орлов мост за промяна“
15. Нина Гергова - Гражданска инициатива „За нов обществен договор“
16. Илия Илиев - Граждански форум „Промяна“
17. Пламен Генов - Гражданско движение „Защита на гражданите“
18. Петър Донев - Гражданско движение „Защита на гражданите“
19. Динка Лозанова - Гражданско движение „Защита на гражданите“
Минаваме към първа точка от дневният ред. Давам думата на най-голямата парламентарна група.
Г-жо Павлова , заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, госпожо министър!
Моят въпрос към Вас е, във връзка с финансирането на програмата „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ от една страна финансирането, разпределеният финансов ресурс на програмата като цяло, такова , каквото беше направено по моя информация с Решение на МС през месец септември миналата година и разпределението на финансирането по тематични области по оперативни програми, съгласно което общия финансов ресурс за тази оперативна програма е на приблизителна стойност милиард и триста милиона евро, което за съжаление аз и преди изразих моето съжаление и не само съжаление и разочарование, че това е и по-малко от наличния ресурс за тази оперативна програма с триста милиона за този програмен период, въпреки, че планирането и програмирането на тази програма беше заложено и беше отстоявано ресурса по тази програма да бъде завишен. От тази гледна точка моят подвъпрос е – има ли все още шанс, възможност за предоговаряне и преразпределение на финансовия ресурс на програмите по тематични области, също така средствата по тази оперативна програма да не бъдат поне по-малко от тези, които са в този програмен период. И във връзка вече с този общ бюджет по отношение на разпределението на средствата между отделните по приоритети, които са планирани по тази оперативна програма. Имаше два –три индикативни варианта по тези оси, които се обмисляха за преразпределение между отделните оси. Моят въпрос е – все още ли са те обект на дебат. Ако са да, има ли вече избран вариант на разпределение като процент, като разпределение между отделните приоритетни оси. Поне така заяви вчера вицепремиера г-жа Златанова, че категорично остават 67 града, все още тече процеса на преговори, но въпреки всичко за нас е важно процеса на избор за разпределение на средствата между приоритетните оси да бъде прозрачен и да бъде в диалог най-вече с местните власти, като бенефициент. До нас постоянно има оплаквания от представители на общините, че тази тема не се обсъжда с тях. На тях не им е ясно към кой вариант се върви, дали ще бъде взето тяхното мнение, поне до един момент мнението беше за Вариант 3, макар то да звучи малко общо. Още повече излезе информация включително и в медиите, че всъщност избраният вариант води до това, например големите градове да получат максимум 50-60 млн.евро, за седемте години общо за целия град, което значително по-малко от ресурса, който е необходим и от ресурса, който беше предварително планиран. В разпределението по различните нива 1, 2 и 3 и ако може да дадете отговор на този въпрос разбира се да ни информирате, кога ще имате възможност и пред нашата комисия на тези варианти и на тази информация и ако може в рамките на отговора да получим отговор, тъй като не получихме вчера от вицепремиера по еврофондовете за това, какъв е е анализа, каква е базата данни на основата на което Видин беше включен в групата на големите градове, тъй като от първоначално направения анализ знаем, че Видин не отговаря по показатели на критерии население, критерии предоставяне на брой и вид административни услуги които представя и останалите центрове като медицински центрове, образователни центрове, по нито един от тези критерии не отговаря и затова не е в категорията на градовете от ниво 2, а е от ниво 3, като обхват на дейностите и като население.
Нашият въпрос е – правен ли е допълнителен анализ на основата на който е взето решението Видин да попадне в тези градове, или това е било политическо решение, с цел осигуряване на финансиране.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА – уважаема г-жо Павлова!
Ще започна първо с индикативното разпределение на програмата.
На този етап програмата е около 1 млрд. и 350 млн. евро, така както индикативно през месец септември приехме решение на МС. Промяна в индикативната стойност на програмата няма. Аз също четох публикациите във вестниците. Не зная откъде са получили тази информация, но на този етап на заседание на МС не е обсъждана промяна. Доколкото съм информирана със сигурност няма да падне индикативната стойност под милиард и триста . Дали обаче ще получим допълнителни средства, това вече е въпрос на изчисления и приотизиране на отделните приоритети на правителството и разбира се, последващо разглеждане, отделно на индикативните стойности на програмата. На този етап още е рано да се каже, каква ще е окончателната стойност, която ще се предвиди за Оперативна програма „Регионално развитие“, но тя със сигурност няма да е под 1млрд. и 300 млн. евро.
(Реплика от Лиляна Павлова)
Сегашната е ясно, че е по-ниска. Това го установихме. Аз и миналия път като се видяхме тук, го казах че е по-ниска и това се дължи на приоритетите, така както са поставени от правителството и по този повод не само на ОП „Региони в растеж“ беше намалена индикативната обща стойност, но и на други оперативни програми, за сметка на други програми, които са свързани с развитието на здравеопазването на социалните услуги и на образованието.
По отношението на вътрешното разпределение на тези общи средства, не знам. Ако искате може да ми изпратите оплакванията на тези общини. Аз съм учудена, че има такива оплаквания, защото Националното сдружение на общините абсолютно е информирано, провеждаме редовно срещи с тях и последния индикативен списък, който имахме им е предоставен. Последното съотношение по принцип е обсъждано на деветата среща на тематичната група и там е утвърдено като проценти. Така, че там няма никаква промяна на дадения етап, така както се писа вчера по вестниците. Така, че в тази насока, ако съм успяла да ви отговоря.
Във връзка с Видин. Няма политическо решение, напротив. Видин е включен на базата, макар и допълнително, на базата на концепцията за пространствено развитие, която е била приета през месец декември по-миналата година. В тази концепция още два града, Велико Търново и Благоевград са били записани. В анализа към тази концепция, е записано че е хубаво да бъдат включени в ниво 2, с цел 2020 година наистина да достигнат това ниво на развитие, предвид специфичния характер и разположението на тези три града. Забележете – Велико Търново и Благоевград са били включени, а Видин – Не. Незнам какво е било основанието Видин да изпадне от тази категория. Ние просто изпълнихме препоръките на анализа на вашата концепция. Това е, което мога да кажа по отношение на Видин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - благодаря ви.
Г-жо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - аз имам два доуточняващи въпроса.
Понеже споменахте, че намалението на ОП Регионално развитие – от 1млрд. и 600 млн. евро на 1 млрд. и 300 млн. евро сега се дължи на приоритети на правителството насочени в сферите за здравеопазване и образование – това означава ли че сферите здравеопазване и образование, които до сега се финансираха по ОПРР, не са предвидени в ОПРР и няма да бъдат финансирани по тази програма. Задавам по този начин въпроса, защото и вчера вицепремиера Златанова каза че има промяна в подхода по отношение на програмата „наука и иновации“, в която ще има елементи на финансиране от Европейския фонд за регионално развитие.
Това означава ли, че всъщност първоначалната идея да няма във фонд „Регионално развитие“ и всъщност дейностите в областта на образованието и образователната инфраструктура да останат в ОПРР и всъщност затова е и намалена програмата и парите отиват в програмата „Наука и иновации“ и респективно, ако няма да се финансират по ОПРР здравеопазването и здравната инфраструктура откъде ще се финансират. Щом казвате, че приоритет е здравеопазването и затова е намален бюджета на ОПРР – откъде ще се финансира здравната инфраструктура. Това е моят уточняващ въпрос.
По отношение на Видин, ако това, което казвате е вярно, то тогава трябва да сте внесли в МС предложение за актуализация на приетата концепция и за актуализация на нивата. Има ли такова Решение на МС, с което сте приели промяна в приетата концепция. Направили ли сте го това, като формален акт, след като това е решението, което сте взели, за да може този текст да е нагледно отразен в концепцията за пространствено планиране, защото така наречената „Нашта“ концепция, тя не е наша, тя е на цялата държава. Концепция, приета от МС и списъкът е такъв, какъвто го казвам, а не такъв – да е включен и Видин.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА – ако мога да започна отзад напред с Видин.
Аз не знам да има Решение за Велико Търново и за Благоевград да бъдат включени в Ниво 2. Така, че ще проверя специално. Нямаме специално решение, но няма пречки да вземем такова, ако се налага, честно казано тази техническа подробност ни е убягнала. Ще проверя и ще Ви дам информация.
Във връзка с инфраструктурите няма промяна в оперативната програма и в осите, които предвиждаме. Здравната инфраструктура също ще бъде в ОП „Региони в растеж“. По отношение на съдържанието и откъде ще идват парите в иновациите това все още е въпрос на водене на разговори между отделните заинтересовани министерства и г-жа Златанова. Така че, на този етап е още рано да ви отговоря на този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - благодаря.
От Коалиция за България. Има ли въпроси.
Не виждам.
От Движение за Права и свободи. – Няма въпроси.
От ПГ на АТАКА.
ПАВЕЛ ШОПОВ: - благодаря ви.
Като избраник от 16-ти Пловдивски многомандатен избирателен район е ясно, че се интересувам, както и всички пловдивчани от най-пряката им връзка до Бялото море. Т.е. през КПП „МАКАЗА“. Той работи, н за да се премине през него трябва да се заобикаля, защото е затворено. Причините са документи и Акт 15,16.
Каква е фазата на готовност вече и кога ще можем да пътуваме свободно?
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: - вече сме към края. Полагаме максимални усилия за да можем във вторник да открием отсечката Кърджали – Подкова.
ПАВЕЛ ШОПОВ – благодаря ви.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: - уважаема г-жо министър, уважаеми колеги!
Аз първо мислех да поставя въпроса за състоянието на пътя София – Варна в частта му между Ябланица и Ловеч. Защото вчера получих много сигнали от граждани, че не е в добро състояние, но съм убеден че от вчера ситуацията се е подобрила, пък и дори вярвам, че природните стихии не трябва да се използват като повод за възникване на политическа истерия. Мисля, че определените хора на място си вършат работата. Затова имам един по-различен и концептуален въпрос.
Какво е вашето виждане относно използването на така наречените договори с гарантиран резултат или така наречените SQ договори в бъдещи по програма „Региони в растеж“, специално по отношение на мерките за енергийна ефективност в публични и частни сгради.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: - По отношение на енергийната ефективност, ако мога накратко да ви разкажа, знаете, че основния проблем там беше свързан и с това, че до този момент не бяха провеждани никакви търгове за определяне на строителите и строително-монтажните работи да започнат да се разработват. Ето защо аз съм възложила на експертна група да направи анализ, надявам се до края на месец февруари да има готовност и да решим как ще подходим първо с подбирането на заявленията и със сключването на съответните договори със заинтересованите лица да бъдат санирани техните жилища. Както и със строителите. Така, че на този етап не мога да ви отговоря нищо конкретно. Ако питате за личното ми мнение – позитивно. Но искам експертите да направят съответните заключения и да ми предложат варианти. Аз все пак съм министър и взимам политически решения.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: уважаемо г-жо министър, аз имам наблюдения от персонално доброто ви отношение към подобен механизъм, но нека да напомня, че ако това е мярката по отношение на енергийна ефективност в публични и частни сгради, това предполага решение да се вземе в момента. Доколкото е коренно различен като подход. Практиката показва, че договорите с гарантиран резултат дават възможност, мерките да бъдат изпълнявани без каквито и да било физически плащания от страна на крайния бенефициент. Т.е. на ползвателя.Това е един от основните проблеми, които имаме в България. Така, че считам това за приемлива алтернатива за начина, по който се работи към момента и ви Ви призовавам в малкото време, което остава за подготовка Вие и екипът ви да преосмислите тази възможност.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: - аз благодаря на г-н Дончев за това негово предложение. Със сигурност нашите експерти го имат предвид. Нека все пак да оставим и експертите да предложат варианти и ще взема решение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - колеги, с това парламентарният контрол завърши. Ако някой все пак е размислил от парламентарните групи, които не са си ползвали възможностите.
Няма такива.
Госпожо министър, благодарим ви за участието и приятен ден от тук нататък.
Колеги, започваме точка втора от нашия дневен ред.
Тук е г-н Емил Костадинов, който ще ни представи мотивите на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Заповядайте г-н Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: - уважаеми г-н председателю, уважаеми колеги.
Предложението за изменение и допълнение на закона за кадастъра и имотния регистър внесено от мен и група народни представители, фактически ръководството на комисията по инвестиционно проектиране няма твърде амбициозни намерения. Не става дума за радикална промяна в закона. Тя е резултат от близо 4 месечна работа на работни групи координирани от мен, в които участваха в целия процес на изработването представители на Агенцията по геодезия, кадастър и картография, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, камарата на инженерите по геодезия, Съюза на архитектите в България и Камарата на архитектите в България, Асоциацията на геодезическите фирми, Агенция по вписванията и на различни етапи други експерти и специалисти.
В хода на тази работа сме се постарали да обобщим и да предложим на вниманието на народното събрание тези неща, които считаме за необходими и възможни за реализация на този етап, а тези текстове които към настоящия момент остават спорни между различни елементни състави на съсловието на професионалната гилдия, които пораждат на този етап непреодолими различия сме оставили за по- късен етап.
Законопроектът предвижда отпадане на дискриминационната практика относно националността на физическите и юридическите лица, доставчици на услуги свързани с кадастъра и имотния регистър и изпълнение на директива 2006123ЕО, като се създава възможност дейностите по кадастъра да бъдат изпълнявани и от физически лица, които са граждани на държава членка на ЕС, на друга държава по споразумението за европейско и икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария. Като се предвижда правоспособно лице да бъде и физическо лице без да се изисква то да бъде регистрирано по търговския закон. Въведени са по-прецизни ред и условия за създаване, поддържане и одобряване на специализираните карти за устройствено планиране. Предложили сме промени за облекчаване режима за създаване, одобряване на кадастралните карти и кадастралните регистри. На някой места, където сме счели за необходимо значително сме съкратили сроковете и са намалени възможностите по допускане на грешки. Безусловно целта на тези промени е намаляване на бюрократичността и по-бързо обслужване на собствениците, независимо от местонахождението на седалището на службите по геодезия, кадастър. Друго, което бих могъл да добавя е, че по отношение на министерствата са предвидени следните правомощия: информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да осъществява връзка и обмен с информационните системи и регистрите на държавната собственост на министерствата като обмена е безвъзмезден и като при разглеждане на възражение при кадастрални регистри сме изчистили създаването на комисия в която се включват и представители на заинтересованите ведомства като по този начин те могат да защитават своя интерес.
Това е в най-общи линии проектозакона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - благодаря ви.
Колеги, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател.
Въпреки, че в регионалната комисия сме се опитвали да бъдем преди всичко експерти, преди всичко да гледаме нещата по същество, а да не политизираме, аз за съжаление днес няма да мога да спазя този принцип. И няма да мога да го спазя по една единствена причина. Закона за кадастъра е много важен, да бъде разгледан и да бъде приет този закон. Всички тези промени, които се правят сега и които трябват за в бъдеще са отдавна чакани и отдавна необходими. Така, че безспорен е факта от важността на законопроекта. Но дотук с позитивното, с експертното. Оттук нататък, това което мога да кажа на вносителите, на управляващите на министерството говоря за политическото ръководство. Това, което правите е недопустимо, уважаеми колеги от управляващата коалиция. Защото всички знаем, колко е важен този законопроект. И всички знаем, че внесеният от вас законопроект е 95 % копие на законопроекта, който ние внесохме миналата година, и който вие така любезно отхвърляхте през септември миналата година с единствения мотив защото е предложен от нас и защото трябва да дадем шанс на новия министър, новото министерство да осъзнаят процеса, да си проведат собствена политика и да предложат собствен законопроект. Това бяха вашите мотиви. Гледам нашите мотиви, гледам вашите мотиви – еднакви са. Текстовете 95 % еднакви. Но тогава вие изказахте, категоричното си противно становище защото трябва да дадем възможност на министъра и на министерството. Министъра и министерството 6 месеца осъзнаваха на какво е министър министъра и какво ще направи министерството. Вероятно тези 6 месеца обаче неможа да разбере какво пише в закона за кадастъра и какво точно трябва да предложи и се наложи сега вие, народните представители да предложите измененията в закона и понеже те са едни и същи с тези, които ние предложихме през месец септември и беше важно тогава, вие ги отхвърлихте без аргументи. С какви аргументи днес да ви подкрепим от политическа гледна точка – няма такива аргументи. Вашето е единствено политизиране на процеса и правене напук, освен че сте преписвачи и че си правите политически заигравки с една важна тема за българските граждани и за българския бизнес.
Това, е което мога да кажа.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: - разбира се изказването на колегата Павлова беше политическо аз ще се опитам да не отговарям политически. Още при обсъждането през лятото на законопроекта, който група колеги от ГЕРБ бяха внесли в народното събрание, законопроект който е внасян и в 41-то Народно събрание практически и тогава не е бил приет и в свое изказване съм подчертал, че да, в този проектозакон има и безспорни текстове, които си заслужават да бъдат подкрепени. И щом сте чели стенограмите няма начин да не си спомняте за това. Но философията на онзи законопроект, който не беше приет от 41-то Народно събрание на първо четене, налагаше други приоритети. И вън от съмнение един от тези приоритети беше освен дискриминационните текстове по отношение на правоспособността стремежа да се създадат предпоставки за монополизиране на дейностите по кадастъра. Това не биваше са стане и Народното събрание не подкрепи тези текстове. Действително в сега внесения законопроект общо около 200 текста има 23 текста, които са безспорни, които са внасяни и на предишния етап в НС, включително и на последния законопроект на колегите. Всичко останало обаче съдържателно, същностно и сериозно доразвито и допълнено. Така бих отговорил на г-жа Павлова. Според мен, който е заинтересован тази дейност да работи, който е заинтересован потребителите на услуги, а това са всички граждани и българския бизнес да получават по-ускорена услуга би подкрепил този законопроект и няма никакво основание той да не бъде подкрепен, но това е въпрос очевидно и на политически съображения.
Благодаря ви.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - спомням си и на предишните обсъждания на законопроекта и този и предните една от конфликтните точки или части от този законопроект беше изготвянето на кадастралните карти и планове на земеделските земи. Позицията на земеделското министерство беше твърдо против да се ползват картите на възстановената собственост като база върху която да се изработват кадастралните карти и доколкото съм запознат, виждам че в проекта това не е дадено като възможност. Въпросът към вносителите ми е – при положение, че се предвиждат поне такива бяха изказванията по време на разглеждането на бюджета на страната за заделени сериозни средства – около 10 млн.лв. за изработване на кадастралните карти, като как ще се изработват тези кадастрални карти, ако не се ползват картите на възстановената собственост при положение,че става въпрос за стотици хиляди, може би милиони имоти. В какъв период от време ще се заснемат всички имоти, как ще се създава кадастралната карта на тези имоти. Земеделските земи , които все още не са включени в кадастъра. Има ли решение – дава ли решение новият законопроект на този въпрос.
Благодаря.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: - финансирането на дейностите по кадастъра е закономерен въпрос, особено на фона на липсата на такова финансиране. На нулево финансиране в продължение на 4 години. Тук няма колега, който да не е наясно, че със закона за държавния бюджет за 2014 година , а и от две седмици вече има постановление на МС и този въпрос е конкретно адресиран – да. Сумите са заложени и ги има. За първи път след 4 години практически нулево финансиране. Не можем да очакваме разбира се всичките проблеми да бъдат решени в рамките на една календарна година. Да покрием цялата територия с годни кадастрални планове. Това ще бъде процес при това финансиране, което се счита, че е горе-долу в рамките на капацитета на геодезическата общност у нас, ако се осигури и следващите години подобно финансиране, а ние сме решени да го гарантираме в рамките на този мандат на този парламент. Покритието ще нарасне значително. Въпросът, който вие поставяте е свързан и с технически проблем. Възникващи от различния начин на обработване на данните. При оцифряването на данните на картите на възстановената земеделска собственост се получават различия и тук се търсят други механизми и част от тези механизми и инструменти са заложени в тези промени. Мисля, че ме разбирате. При оцифряването се оказа, че този имот който на картата изглежда тук е в някакво съседство на няколко метра или на няколко десетки метра и това е проблем, всеки, който се е занимавал с подобни задачи се е сблъсквал. В заключение бих казал, в рамките на 4 години подобно финансиране ще създаде възможност за практическо покритие на страната с кадастрални карти.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - не като реплика, но г-н Костадинов, аз казах, че предвидени са такива средства, това е една стъпка добра посока. Това е безспорно. Дай боже наистина да се случи, но въпросът ми беше друг. Когато обсъждахме законопроекта в другите комисии поне този, който ние сме изслушали реакцията на земеделското министерство беше да не се изземват тази база данни картите на възстановената собственост, от министерството да преминават към кадастъра, а оцифряването, както вие казахте ако започне да се прави на всички земеделски имоти, това е непосилна задача за един век сигурно, така, че как ще се реши този въпрос. Как ще се създават картите на земеделските земи. Или ще ползват карти на възстановената собственост, ще се прави оцифряване на всички имоти, кои са тези, които ще бъдат започнати. Това е въпрос, който виждам и Сдружението на общините са го поставили. Как точно ще се правят кадастралните карти на земеделските земи. Дава ли законът отговор на този въпрос.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: благодаря ви г-н председател за възможността да направя изказване по тази тема.
Въпросът който беше зададен всъщност разбрах по следния начин.
В законопроекта, който беше представен до лятото на 2013 г. имаше един текст в който имаше предложение кадастралната карта да бъде изработвана по така нареченото бързо производство като се използва вярна карта на възстановената собственост. Вярна в смисъл да отговаря в точност на кадастралната карта. И само ако беше преценено от анализ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър че действително съществува такъв картов материал, той да бъде преобразуван в кадастрална карта и да бъде одобряван само със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър без да преминава през процедурите на събиране на възражения, тъй като се има предвид, че този картен материал като карта на възстановената собственост преди това план за земеразделяне и гороразделяне е преминал през процедура по възражение има стабилни решения на поземлената комисия и веднага да бъде преобразувано в кадастрална карта. Всъщност това е текста, който отпадна в миналото в този законопроект, а кадастралната карта по този законопроект и по действащия Закон за кадастъра и имотния регистър се изработва, винаги така е предвидена процедурата на базата на обединяване данните от оцифрени урбанизирани територии, които са въз основа на кадастралния регулационен план с отчетени регулации и обединени винаги с данните, които се получават от картите на възстановената собственост в цифрова от министерство на земеделието, защото това са имотни граници, подкрепени с решение на поземлените комисии с действието на нотариални актове. Така, че в този законопроект и действащия закон няма разлика производството да бъде по друг начин и всъщност цялата дейност. Картата на България би представлявала кадастрална карта от обикновено урбанизирани територии и цифровите данни с данните от собствеността от картата на възстановената собственост.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - други колеги, експерти.
Колеги пред вас имате получените становища от министъра на инвестиционното проектиране,от министъра на регионалното развитие, от Националното сдружение на общините, Аз ще помоля да се съобразите с мнението и становището и на министъра на регионалното развитие и с министъра на инвестиционното проектиране. Там има доста неща, които са отбелязани. Аз също ще направя предложения между първо и второ гласуване на законопроекта не по един и два члена.
Г-н Костадинов, ще ви помоля да ги видите, когато окончателно се подготвя законопроекта.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: - уважаеми г-н председател, уважаеми колеги.
Във връзка със становището на Националното сдружение на общините в Република България по § 4 и 21, т. 2 аз предлагам да се съобразим с предложението им. Наистина през последните няколко години продължи практиката с прехвърляне на много задължения на общините, без да им се дават правомощия. Затова предлагам тези допълнения в тези параграфи да отпаднат.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ7 - §4, това ме опция. Това е една от възможните опции – и със средства на общините. Да, разбира се. Няма да може държавния бюджет да реализира проектните намерения върху цялата територия. Там където има жизнеспособни общини, които по определени причини нямат достатъчна готовност в изработването на кадастрални карти, но имат собствен ресурс, това е опция която им дава възможност те да ги възложат. Няма нищо притеснително, това е възможност, ако го махнем отнемаме им тази възможност. Не са го разбрали колегите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - ако трябва да сме обективни, това което каза г-н Костадинов е точно така и това даже дава по-големи възможности и аз ще помоля представителя на Националното сдружение да каже пред нас становището им, аз мисля, че Вие тук не сте разбрали смисъла на вносителя.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: - уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители!
Предполагам, че разполагате със становището на НСОРБ, което току що цитирахте всички. Не мисля, че не е разбрано до край или не е разбрано. Напротив. Досегашната практика не допуска такава опция и това не е случайно, защото дейностите по кадастъра традиционно са държавна отговорност и нищо друго. Има един принципен проблем. Няма как с местни бюджети да се финансират държавни отговорности. Това е принципен въпрос, така, че нека да стои като опция но имайте предвид, че тази редакция не е достатъчно категорична в тази посока, и все пак даже и да го оставим в този си вид не мисля, че това противоречие основно може да бъде изчистено. Местен бюджет да финансира държавна отговорност. Такъв модел и механизъм поне ние не познаваме. Така, че Ви моля наистина или да претърпят редакция тези текстове, които току що цитирахте или наистина да отпаднат от предложените разпоредби.
Надяваме се, че и в този проект ще намери най-накрая въпросът и отговорът за таксите освобождаването на общините от такси за предоставянето от Агенцията по кадастъра услуги. Значи имахме една странна преписка между три институции по този въпрос. Надяваме се, между първо и второ гласуване на Закона за кадастъра и имотния регистър наистина да залегне категорична разпоредба в тази посока, въпреки, че министерство на инвестиционното проектиране и от агенцията по кадастъра има вече позитивни сигнали в тази посока, че те са излезли с указания към регионалните структури да не събират такива такси но изглежда че това продължава като практика, затова наистина ще ви помоля между първо и второ гласуване да се запише изрично тази разпоредба.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: - аз ще помоля г-жа Пирянкова да даде отговор на този въпрос, но ако си спомняте през месец ноември, началото на месец декември с промените, които приехме в Закона за геодезията и картографията този безвъзмезден обмен с общините е решен. Що се касае до втория ви въпрос – има заповед от месец декември, но нека г-жа Пирянкова ви отговори съвсем точно.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: - действително има заповед от месец декември 2013 година, с която категорично е разпоредено на всички служби да изпълняват строго Закона за общинската собственост, където е казано, че общините се освобождават от такси за услуги. По отношение на това, дали в този законопроект има предвидено общините да получават безвъзмездно услугите, това е чл. 58, ал. 3, които също е категоричен и казва, че когато общините изпълняват функциите си в ролята на органа и държавата получават данните безвъзмездно. По отношение на това дали е правилно да има текст в чл. 9 общините да имат възможност да финансират кадастралната карта, считаме, че би трябвало всяка община, ако прецени, че в един момент и е необходима кадастрална карта за да направи устройствено планиране и този момент е малко по-належащо за нея, отколкото програмата на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да изготви кадастрални карти за определена територия може да бъде дадена такава възможност и по-добре тя да е в закона, отколкото общината в нарушение на всички закони да финансира кадастралната карта, с цел изработване на устройствени планове. Но не това е било точно идеята на вносителите защото ние сме го изисквали много кратно. В България в този момент има много населени места, които никога не са имали кадастрални и регулационни планове. Колкото и да е странно от тази година, ние сме го констатирали в Анализ. В миналото общините и държавата са финансирали всички дейности по кадастралния и регулационния план, но са останали такива територии и именно заради това е дадена възможност и преценката ще остане ваша, аз ви казвам това, на което от практиката сме се натъкнали и затова сме подкрепили изцяло това предложение и то в никакъв случай не е ултимативно, а действително е само преценка на общините.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - г-н Хайрула, приемате ли доводите, които се изложиха пред нас?
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: - според мен текста трябва да се прецизира, защото и в момента не е забранено общините със собствени средства да финансират държавни дейности. Обратното е забранено. Ако не са целеви средства, примерно държавни дейности за местни дейности, които не са финансирани с целеви средства е забранено. Както знаем от практиката през последните години това ще има може би задължаващ ефект върху общините, затова мисля, че е нужно прецизиране.
Това е само като опция – така ли е?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: - аз мисля, че това го изяснихме. Все пак в две изречения:
Тогава, когато е очевидно че в рамките на една или следваща година кадастралните планове на една община не са приоритет и не могат да бъдат финансирани с държавно финансиране, общината обаче има своята политика, има своя ресурс, преценява че това е необходимо и за устройственото планиране и така нататък й се дава възможност да го направи. Няма проблем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - все пак и аз ще Ви помоля. Огледайте го все пак, защото и аз ще внеса 12 точки между първо и второ гласуване и каквото е необходимо да бъде направено.
Аз се надявам, че и колегите от ГЕРБ също ще подходят по друг начин и ще оставят назад политическото пристрастие. Може би имат някакво основани за някаква обида, но мисля, че по-важно е законът да бъде приет и да вървим напред отколкото да се връщаме назад.
Колеги, ако нямате други мнения и съображения ще подложа на гласуване внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува: гласували: „за“ -9, „против“ – няма, „въздържали се“ – 8.
Благодаря Ви колеги, законопроектът е приет .
С това приключваме дневният ред.
Закривам днешното заседание.
ПРОТОКОЛЧИК: ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Б. Гуцанов
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители.
П Р О Т О К О Л
№ 2
Заседанието се откри и ръководи от заместник-председателя на комисията Борислав Гуцанов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добър ден колеги и гости.
Дневният ред Ви е предварително обявен и той е следният:
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие г-жа Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители.
НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРИСЪСТВАТ:
От министерство на регионалното развитие
1. Десислава Терзиева – министър
2. Добромир Симидчиев – заместник-министър
3. Мирослав Мазнев – заместник-министър
4. Стефан Чайков – Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“
5. Лидия Станкова – директор на д-ция „Устройствени планове и национална експертиза и инфраструктурни проекти и геозащита“
6. Алена Михайлова – правна дирекция
7. Марияна Тотева – държавен експерт
8. Жанета Жикова – н-к кабинет на министъра
От Министерство на инвестиционното проектиране
9. Мария Пирянкова – Главен секретар на Агенцията по геодезия, картография и кадастър
10. Иван Евтимов – главен експерт в Агенцията
11. Виктор Павлов – Дирекция за национален строителен контрол
Национално сдружение на общините в Република България
12. Пламен Петров – юрист
Неправителствени организации
13. Инж. Николай Главинчев – Камара на инженерите в инвестиционното проектиране
14. Светозар Съев - Движение „Орлов мост за промяна“
15. Нина Гергова - Гражданска инициатива „За нов обществен договор“
16. Илия Илиев - Граждански форум „Промяна“
17. Пламен Генов - Гражданско движение „Защита на гражданите“
18. Петър Донев - Гражданско движение „Защита на гражданите“
19. Динка Лозанова - Гражданско движение „Защита на гражданите“
Минаваме към първа точка от дневният ред. Давам думата на най-голямата парламентарна група.
Г-жо Павлова , заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, госпожо министър!
Моят въпрос към Вас е, във връзка с финансирането на програмата „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ от една страна финансирането, разпределеният финансов ресурс на програмата като цяло, такова , каквото беше направено по моя информация с Решение на МС през месец септември миналата година и разпределението на финансирането по тематични области по оперативни програми, съгласно което общия финансов ресурс за тази оперативна програма е на приблизителна стойност милиард и триста милиона евро, което за съжаление аз и преди изразих моето съжаление и не само съжаление и разочарование, че това е и по-малко от наличния ресурс за тази оперативна програма с триста милиона за този програмен период, въпреки, че планирането и програмирането на тази програма беше заложено и беше отстоявано ресурса по тази програма да бъде завишен. От тази гледна точка моят подвъпрос е – има ли все още шанс, възможност за предоговаряне и преразпределение на финансовия ресурс на програмите по тематични области, също така средствата по тази оперативна програма да не бъдат поне по-малко от тези, които са в този програмен период. И във връзка вече с този общ бюджет по отношение на разпределението на средствата между отделните по приоритети, които са планирани по тази оперативна програма. Имаше два –три индикативни варианта по тези оси, които се обмисляха за преразпределение между отделните оси. Моят въпрос е – все още ли са те обект на дебат. Ако са да, има ли вече избран вариант на разпределение като процент, като разпределение между отделните приоритетни оси. Поне така заяви вчера вицепремиера г-жа Златанова, че категорично остават 67 града, все още тече процеса на преговори, но въпреки всичко за нас е важно процеса на избор за разпределение на средствата между приоритетните оси да бъде прозрачен и да бъде в диалог най-вече с местните власти, като бенефициент. До нас постоянно има оплаквания от представители на общините, че тази тема не се обсъжда с тях. На тях не им е ясно към кой вариант се върви, дали ще бъде взето тяхното мнение, поне до един момент мнението беше за Вариант 3, макар то да звучи малко общо. Още повече излезе информация включително и в медиите, че всъщност избраният вариант води до това, например големите градове да получат максимум 50-60 млн.евро, за седемте години общо за целия град, което значително по-малко от ресурса, който е необходим и от ресурса, който беше предварително планиран. В разпределението по различните нива 1, 2 и 3 и ако може да дадете отговор на този въпрос разбира се да ни информирате, кога ще имате възможност и пред нашата комисия на тези варианти и на тази информация и ако може в рамките на отговора да получим отговор, тъй като не получихме вчера от вицепремиера по еврофондовете за това, какъв е е анализа, каква е базата данни на основата на което Видин беше включен в групата на големите градове, тъй като от първоначално направения анализ знаем, че Видин не отговаря по показатели на критерии население, критерии предоставяне на брой и вид административни услуги които представя и останалите центрове като медицински центрове, образователни центрове, по нито един от тези критерии не отговаря и затова не е в категорията на градовете от ниво 2, а е от ниво 3, като обхват на дейностите и като население.
Нашият въпрос е – правен ли е допълнителен анализ на основата на който е взето решението Видин да попадне в тези градове, или това е било политическо решение, с цел осигуряване на финансиране.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА – уважаема г-жо Павлова!
Ще започна първо с индикативното разпределение на програмата.
На този етап програмата е около 1 млрд. и 350 млн. евро, така както индикативно през месец септември приехме решение на МС. Промяна в индикативната стойност на програмата няма. Аз също четох публикациите във вестниците. Не зная откъде са получили тази информация, но на този етап на заседание на МС не е обсъждана промяна. Доколкото съм информирана със сигурност няма да падне индикативната стойност под милиард и триста . Дали обаче ще получим допълнителни средства, това вече е въпрос на изчисления и приотизиране на отделните приоритети на правителството и разбира се, последващо разглеждане, отделно на индикативните стойности на програмата. На този етап още е рано да се каже, каква ще е окончателната стойност, която ще се предвиди за Оперативна програма „Регионално развитие“, но тя със сигурност няма да е под 1млрд. и 300 млн. евро.
(Реплика от Лиляна Павлова)
Сегашната е ясно, че е по-ниска. Това го установихме. Аз и миналия път като се видяхме тук, го казах че е по-ниска и това се дължи на приоритетите, така както са поставени от правителството и по този повод не само на ОП „Региони в растеж“ беше намалена индикативната обща стойност, но и на други оперативни програми, за сметка на други програми, които са свързани с развитието на здравеопазването на социалните услуги и на образованието.
По отношението на вътрешното разпределение на тези общи средства, не знам. Ако искате може да ми изпратите оплакванията на тези общини. Аз съм учудена, че има такива оплаквания, защото Националното сдружение на общините абсолютно е информирано, провеждаме редовно срещи с тях и последния индикативен списък, който имахме им е предоставен. Последното съотношение по принцип е обсъждано на деветата среща на тематичната група и там е утвърдено като проценти. Така, че там няма никаква промяна на дадения етап, така както се писа вчера по вестниците. Така, че в тази насока, ако съм успяла да ви отговоря.
Във връзка с Видин. Няма политическо решение, напротив. Видин е включен на базата, макар и допълнително, на базата на концепцията за пространствено развитие, която е била приета през месец декември по-миналата година. В тази концепция още два града, Велико Търново и Благоевград са били записани. В анализа към тази концепция, е записано че е хубаво да бъдат включени в ниво 2, с цел 2020 година наистина да достигнат това ниво на развитие, предвид специфичния характер и разположението на тези три града. Забележете – Велико Търново и Благоевград са били включени, а Видин – Не. Незнам какво е било основанието Видин да изпадне от тази категория. Ние просто изпълнихме препоръките на анализа на вашата концепция. Това е, което мога да кажа по отношение на Видин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - благодаря ви.
Г-жо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - аз имам два доуточняващи въпроса.
Понеже споменахте, че намалението на ОП Регионално развитие – от 1млрд. и 600 млн. евро на 1 млрд. и 300 млн. евро сега се дължи на приоритети на правителството насочени в сферите за здравеопазване и образование – това означава ли че сферите здравеопазване и образование, които до сега се финансираха по ОПРР, не са предвидени в ОПРР и няма да бъдат финансирани по тази програма. Задавам по този начин въпроса, защото и вчера вицепремиера Златанова каза че има промяна в подхода по отношение на програмата „наука и иновации“, в която ще има елементи на финансиране от Европейския фонд за регионално развитие.
Това означава ли, че всъщност първоначалната идея да няма във фонд „Регионално развитие“ и всъщност дейностите в областта на образованието и образователната инфраструктура да останат в ОПРР и всъщност затова е и намалена програмата и парите отиват в програмата „Наука и иновации“ и респективно, ако няма да се финансират по ОПРР здравеопазването и здравната инфраструктура откъде ще се финансират. Щом казвате, че приоритет е здравеопазването и затова е намален бюджета на ОПРР – откъде ще се финансира здравната инфраструктура. Това е моят уточняващ въпрос.
По отношение на Видин, ако това, което казвате е вярно, то тогава трябва да сте внесли в МС предложение за актуализация на приетата концепция и за актуализация на нивата. Има ли такова Решение на МС, с което сте приели промяна в приетата концепция. Направили ли сте го това, като формален акт, след като това е решението, което сте взели, за да може този текст да е нагледно отразен в концепцията за пространствено планиране, защото така наречената „Нашта“ концепция, тя не е наша, тя е на цялата държава. Концепция, приета от МС и списъкът е такъв, какъвто го казвам, а не такъв – да е включен и Видин.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА – ако мога да започна отзад напред с Видин.
Аз не знам да има Решение за Велико Търново и за Благоевград да бъдат включени в Ниво 2. Така, че ще проверя специално. Нямаме специално решение, но няма пречки да вземем такова, ако се налага, честно казано тази техническа подробност ни е убягнала. Ще проверя и ще Ви дам информация.
Във връзка с инфраструктурите няма промяна в оперативната програма и в осите, които предвиждаме. Здравната инфраструктура също ще бъде в ОП „Региони в растеж“. По отношение на съдържанието и откъде ще идват парите в иновациите това все още е въпрос на водене на разговори между отделните заинтересовани министерства и г-жа Златанова. Така че, на този етап е още рано да ви отговоря на този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - благодаря.
От Коалиция за България. Има ли въпроси.
Не виждам.
От Движение за Права и свободи. – Няма въпроси.
От ПГ на АТАКА.
ПАВЕЛ ШОПОВ: - благодаря ви.
Като избраник от 16-ти Пловдивски многомандатен избирателен район е ясно, че се интересувам, както и всички пловдивчани от най-пряката им връзка до Бялото море. Т.е. през КПП „МАКАЗА“. Той работи, н за да се премине през него трябва да се заобикаля, защото е затворено. Причините са документи и Акт 15,16.
Каква е фазата на готовност вече и кога ще можем да пътуваме свободно?
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: - вече сме към края. Полагаме максимални усилия за да можем във вторник да открием отсечката Кърджали – Подкова.
ПАВЕЛ ШОПОВ – благодаря ви.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: - уважаема г-жо министър, уважаеми колеги!
Аз първо мислех да поставя въпроса за състоянието на пътя София – Варна в частта му между Ябланица и Ловеч. Защото вчера получих много сигнали от граждани, че не е в добро състояние, но съм убеден че от вчера ситуацията се е подобрила, пък и дори вярвам, че природните стихии не трябва да се използват като повод за възникване на политическа истерия. Мисля, че определените хора на място си вършат работата. Затова имам един по-различен и концептуален въпрос.
Какво е вашето виждане относно използването на така наречените договори с гарантиран резултат или така наречените SQ договори в бъдещи по програма „Региони в растеж“, специално по отношение на мерките за енергийна ефективност в публични и частни сгради.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: - По отношение на енергийната ефективност, ако мога накратко да ви разкажа, знаете, че основния проблем там беше свързан и с това, че до този момент не бяха провеждани никакви търгове за определяне на строителите и строително-монтажните работи да започнат да се разработват. Ето защо аз съм възложила на експертна група да направи анализ, надявам се до края на месец февруари да има готовност и да решим как ще подходим първо с подбирането на заявленията и със сключването на съответните договори със заинтересованите лица да бъдат санирани техните жилища. Както и със строителите. Така, че на този етап не мога да ви отговоря нищо конкретно. Ако питате за личното ми мнение – позитивно. Но искам експертите да направят съответните заключения и да ми предложат варианти. Аз все пак съм министър и взимам политически решения.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: уважаемо г-жо министър, аз имам наблюдения от персонално доброто ви отношение към подобен механизъм, но нека да напомня, че ако това е мярката по отношение на енергийна ефективност в публични и частни сгради, това предполага решение да се вземе в момента. Доколкото е коренно различен като подход. Практиката показва, че договорите с гарантиран резултат дават възможност, мерките да бъдат изпълнявани без каквито и да било физически плащания от страна на крайния бенефициент. Т.е. на ползвателя.Това е един от основните проблеми, които имаме в България. Така, че считам това за приемлива алтернатива за начина, по който се работи към момента и ви Ви призовавам в малкото време, което остава за подготовка Вие и екипът ви да преосмислите тази възможност.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: - аз благодаря на г-н Дончев за това негово предложение. Със сигурност нашите експерти го имат предвид. Нека все пак да оставим и експертите да предложат варианти и ще взема решение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - колеги, с това парламентарният контрол завърши. Ако някой все пак е размислил от парламентарните групи, които не са си ползвали възможностите.
Няма такива.
Госпожо министър, благодарим ви за участието и приятен ден от тук нататък.
Колеги, започваме точка втора от нашия дневен ред.
Тук е г-н Емил Костадинов, който ще ни представи мотивите на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Заповядайте г-н Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: - уважаеми г-н председателю, уважаеми колеги.
Предложението за изменение и допълнение на закона за кадастъра и имотния регистър внесено от мен и група народни представители, фактически ръководството на комисията по инвестиционно проектиране няма твърде амбициозни намерения. Не става дума за радикална промяна в закона. Тя е резултат от близо 4 месечна работа на работни групи координирани от мен, в които участваха в целия процес на изработването представители на Агенцията по геодезия, кадастър и картография, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, камарата на инженерите по геодезия, Съюза на архитектите в България и Камарата на архитектите в България, Асоциацията на геодезическите фирми, Агенция по вписванията и на различни етапи други експерти и специалисти.
В хода на тази работа сме се постарали да обобщим и да предложим на вниманието на народното събрание тези неща, които считаме за необходими и възможни за реализация на този етап, а тези текстове които към настоящия момент остават спорни между различни елементни състави на съсловието на професионалната гилдия, които пораждат на този етап непреодолими различия сме оставили за по- късен етап.
Законопроектът предвижда отпадане на дискриминационната практика относно националността на физическите и юридическите лица, доставчици на услуги свързани с кадастъра и имотния регистър и изпълнение на директива 2006123ЕО, като се създава възможност дейностите по кадастъра да бъдат изпълнявани и от физически лица, които са граждани на държава членка на ЕС, на друга държава по споразумението за европейско и икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария. Като се предвижда правоспособно лице да бъде и физическо лице без да се изисква то да бъде регистрирано по търговския закон. Въведени са по-прецизни ред и условия за създаване, поддържане и одобряване на специализираните карти за устройствено планиране. Предложили сме промени за облекчаване режима за създаване, одобряване на кадастралните карти и кадастралните регистри. На някой места, където сме счели за необходимо значително сме съкратили сроковете и са намалени възможностите по допускане на грешки. Безусловно целта на тези промени е намаляване на бюрократичността и по-бързо обслужване на собствениците, независимо от местонахождението на седалището на службите по геодезия, кадастър. Друго, което бих могъл да добавя е, че по отношение на министерствата са предвидени следните правомощия: информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да осъществява връзка и обмен с информационните системи и регистрите на държавната собственост на министерствата като обмена е безвъзмезден и като при разглеждане на възражение при кадастрални регистри сме изчистили създаването на комисия в която се включват и представители на заинтересованите ведомства като по този начин те могат да защитават своя интерес.
Това е в най-общи линии проектозакона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - благодаря ви.
Колеги, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател.
Въпреки, че в регионалната комисия сме се опитвали да бъдем преди всичко експерти, преди всичко да гледаме нещата по същество, а да не политизираме, аз за съжаление днес няма да мога да спазя този принцип. И няма да мога да го спазя по една единствена причина. Закона за кадастъра е много важен, да бъде разгледан и да бъде приет този закон. Всички тези промени, които се правят сега и които трябват за в бъдеще са отдавна чакани и отдавна необходими. Така, че безспорен е факта от важността на законопроекта. Но дотук с позитивното, с експертното. Оттук нататък, това което мога да кажа на вносителите, на управляващите на министерството говоря за политическото ръководство. Това, което правите е недопустимо, уважаеми колеги от управляващата коалиция. Защото всички знаем, колко е важен този законопроект. И всички знаем, че внесеният от вас законопроект е 95 % копие на законопроекта, който ние внесохме миналата година, и който вие така любезно отхвърляхте през септември миналата година с единствения мотив защото е предложен от нас и защото трябва да дадем шанс на новия министър, новото министерство да осъзнаят процеса, да си проведат собствена политика и да предложат собствен законопроект. Това бяха вашите мотиви. Гледам нашите мотиви, гледам вашите мотиви – еднакви са. Текстовете 95 % еднакви. Но тогава вие изказахте, категоричното си противно становище защото трябва да дадем възможност на министъра и на министерството. Министъра и министерството 6 месеца осъзнаваха на какво е министър министъра и какво ще направи министерството. Вероятно тези 6 месеца обаче неможа да разбере какво пише в закона за кадастъра и какво точно трябва да предложи и се наложи сега вие, народните представители да предложите измененията в закона и понеже те са едни и същи с тези, които ние предложихме през месец септември и беше важно тогава, вие ги отхвърлихте без аргументи. С какви аргументи днес да ви подкрепим от политическа гледна точка – няма такива аргументи. Вашето е единствено политизиране на процеса и правене напук, освен че сте преписвачи и че си правите политически заигравки с една важна тема за българските граждани и за българския бизнес.
Това, е което мога да кажа.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: - разбира се изказването на колегата Павлова беше политическо аз ще се опитам да не отговарям политически. Още при обсъждането през лятото на законопроекта, който група колеги от ГЕРБ бяха внесли в народното събрание, законопроект който е внасян и в 41-то Народно събрание практически и тогава не е бил приет и в свое изказване съм подчертал, че да, в този проектозакон има и безспорни текстове, които си заслужават да бъдат подкрепени. И щом сте чели стенограмите няма начин да не си спомняте за това. Но философията на онзи законопроект, който не беше приет от 41-то Народно събрание на първо четене, налагаше други приоритети. И вън от съмнение един от тези приоритети беше освен дискриминационните текстове по отношение на правоспособността стремежа да се създадат предпоставки за монополизиране на дейностите по кадастъра. Това не биваше са стане и Народното събрание не подкрепи тези текстове. Действително в сега внесения законопроект общо около 200 текста има 23 текста, които са безспорни, които са внасяни и на предишния етап в НС, включително и на последния законопроект на колегите. Всичко останало обаче съдържателно, същностно и сериозно доразвито и допълнено. Така бих отговорил на г-жа Павлова. Според мен, който е заинтересован тази дейност да работи, който е заинтересован потребителите на услуги, а това са всички граждани и българския бизнес да получават по-ускорена услуга би подкрепил този законопроект и няма никакво основание той да не бъде подкрепен, но това е въпрос очевидно и на политически съображения.
Благодаря ви.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - спомням си и на предишните обсъждания на законопроекта и този и предните една от конфликтните точки или части от този законопроект беше изготвянето на кадастралните карти и планове на земеделските земи. Позицията на земеделското министерство беше твърдо против да се ползват картите на възстановената собственост като база върху която да се изработват кадастралните карти и доколкото съм запознат, виждам че в проекта това не е дадено като възможност. Въпросът към вносителите ми е – при положение, че се предвиждат поне такива бяха изказванията по време на разглеждането на бюджета на страната за заделени сериозни средства – около 10 млн.лв. за изработване на кадастралните карти, като как ще се изработват тези кадастрални карти, ако не се ползват картите на възстановената собственост при положение,че става въпрос за стотици хиляди, може би милиони имоти. В какъв период от време ще се заснемат всички имоти, как ще се създава кадастралната карта на тези имоти. Земеделските земи , които все още не са включени в кадастъра. Има ли решение – дава ли решение новият законопроект на този въпрос.
Благодаря.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: - финансирането на дейностите по кадастъра е закономерен въпрос, особено на фона на липсата на такова финансиране. На нулево финансиране в продължение на 4 години. Тук няма колега, който да не е наясно, че със закона за държавния бюджет за 2014 година , а и от две седмици вече има постановление на МС и този въпрос е конкретно адресиран – да. Сумите са заложени и ги има. За първи път след 4 години практически нулево финансиране. Не можем да очакваме разбира се всичките проблеми да бъдат решени в рамките на една календарна година. Да покрием цялата територия с годни кадастрални планове. Това ще бъде процес при това финансиране, което се счита, че е горе-долу в рамките на капацитета на геодезическата общност у нас, ако се осигури и следващите години подобно финансиране, а ние сме решени да го гарантираме в рамките на този мандат на този парламент. Покритието ще нарасне значително. Въпросът, който вие поставяте е свързан и с технически проблем. Възникващи от различния начин на обработване на данните. При оцифряването на данните на картите на възстановената земеделска собственост се получават различия и тук се търсят други механизми и част от тези механизми и инструменти са заложени в тези промени. Мисля, че ме разбирате. При оцифряването се оказа, че този имот който на картата изглежда тук е в някакво съседство на няколко метра или на няколко десетки метра и това е проблем, всеки, който се е занимавал с подобни задачи се е сблъсквал. В заключение бих казал, в рамките на 4 години подобно финансиране ще създаде възможност за практическо покритие на страната с кадастрални карти.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - не като реплика, но г-н Костадинов, аз казах, че предвидени са такива средства, това е една стъпка добра посока. Това е безспорно. Дай боже наистина да се случи, но въпросът ми беше друг. Когато обсъждахме законопроекта в другите комисии поне този, който ние сме изслушали реакцията на земеделското министерство беше да не се изземват тази база данни картите на възстановената собственост, от министерството да преминават към кадастъра, а оцифряването, както вие казахте ако започне да се прави на всички земеделски имоти, това е непосилна задача за един век сигурно, така, че как ще се реши този въпрос. Как ще се създават картите на земеделските земи. Или ще ползват карти на възстановената собственост, ще се прави оцифряване на всички имоти, кои са тези, които ще бъдат започнати. Това е въпрос, който виждам и Сдружението на общините са го поставили. Как точно ще се правят кадастралните карти на земеделските земи. Дава ли законът отговор на този въпрос.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: благодаря ви г-н председател за възможността да направя изказване по тази тема.
Въпросът който беше зададен всъщност разбрах по следния начин.
В законопроекта, който беше представен до лятото на 2013 г. имаше един текст в който имаше предложение кадастралната карта да бъде изработвана по така нареченото бързо производство като се използва вярна карта на възстановената собственост. Вярна в смисъл да отговаря в точност на кадастралната карта. И само ако беше преценено от анализ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър че действително съществува такъв картов материал, той да бъде преобразуван в кадастрална карта и да бъде одобряван само със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър без да преминава през процедурите на събиране на възражения, тъй като се има предвид, че този картен материал като карта на възстановената собственост преди това план за земеразделяне и гороразделяне е преминал през процедура по възражение има стабилни решения на поземлената комисия и веднага да бъде преобразувано в кадастрална карта. Всъщност това е текста, който отпадна в миналото в този законопроект, а кадастралната карта по този законопроект и по действащия Закон за кадастъра и имотния регистър се изработва, винаги така е предвидена процедурата на базата на обединяване данните от оцифрени урбанизирани територии, които са въз основа на кадастралния регулационен план с отчетени регулации и обединени винаги с данните, които се получават от картите на възстановената собственост в цифрова от министерство на земеделието, защото това са имотни граници, подкрепени с решение на поземлените комисии с действието на нотариални актове. Така, че в този законопроект и действащия закон няма разлика производството да бъде по друг начин и всъщност цялата дейност. Картата на България би представлявала кадастрална карта от обикновено урбанизирани територии и цифровите данни с данните от собствеността от картата на възстановената собственост.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - други колеги, експерти.
Колеги пред вас имате получените становища от министъра на инвестиционното проектиране,от министъра на регионалното развитие, от Националното сдружение на общините, Аз ще помоля да се съобразите с мнението и становището и на министъра на регионалното развитие и с министъра на инвестиционното проектиране. Там има доста неща, които са отбелязани. Аз също ще направя предложения между първо и второ гласуване на законопроекта не по един и два члена.
Г-н Костадинов, ще ви помоля да ги видите, когато окончателно се подготвя законопроекта.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: - уважаеми г-н председател, уважаеми колеги.
Във връзка със становището на Националното сдружение на общините в Република България по § 4 и 21, т. 2 аз предлагам да се съобразим с предложението им. Наистина през последните няколко години продължи практиката с прехвърляне на много задължения на общините, без да им се дават правомощия. Затова предлагам тези допълнения в тези параграфи да отпаднат.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ7 - §4, това ме опция. Това е една от възможните опции – и със средства на общините. Да, разбира се. Няма да може държавния бюджет да реализира проектните намерения върху цялата територия. Там където има жизнеспособни общини, които по определени причини нямат достатъчна готовност в изработването на кадастрални карти, но имат собствен ресурс, това е опция която им дава възможност те да ги възложат. Няма нищо притеснително, това е възможност, ако го махнем отнемаме им тази възможност. Не са го разбрали колегите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - ако трябва да сме обективни, това което каза г-н Костадинов е точно така и това даже дава по-големи възможности и аз ще помоля представителя на Националното сдружение да каже пред нас становището им, аз мисля, че Вие тук не сте разбрали смисъла на вносителя.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: - уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители!
Предполагам, че разполагате със становището на НСОРБ, което току що цитирахте всички. Не мисля, че не е разбрано до край или не е разбрано. Напротив. Досегашната практика не допуска такава опция и това не е случайно, защото дейностите по кадастъра традиционно са държавна отговорност и нищо друго. Има един принципен проблем. Няма как с местни бюджети да се финансират държавни отговорности. Това е принципен въпрос, така, че нека да стои като опция но имайте предвид, че тази редакция не е достатъчно категорична в тази посока, и все пак даже и да го оставим в този си вид не мисля, че това противоречие основно може да бъде изчистено. Местен бюджет да финансира държавна отговорност. Такъв модел и механизъм поне ние не познаваме. Така, че Ви моля наистина или да претърпят редакция тези текстове, които току що цитирахте или наистина да отпаднат от предложените разпоредби.
Надяваме се, че и в този проект ще намери най-накрая въпросът и отговорът за таксите освобождаването на общините от такси за предоставянето от Агенцията по кадастъра услуги. Значи имахме една странна преписка между три институции по този въпрос. Надяваме се, между първо и второ гласуване на Закона за кадастъра и имотния регистър наистина да залегне категорична разпоредба в тази посока, въпреки, че министерство на инвестиционното проектиране и от агенцията по кадастъра има вече позитивни сигнали в тази посока, че те са излезли с указания към регионалните структури да не събират такива такси но изглежда че това продължава като практика, затова наистина ще ви помоля между първо и второ гласуване да се запише изрично тази разпоредба.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: - аз ще помоля г-жа Пирянкова да даде отговор на този въпрос, но ако си спомняте през месец ноември, началото на месец декември с промените, които приехме в Закона за геодезията и картографията този безвъзмезден обмен с общините е решен. Що се касае до втория ви въпрос – има заповед от месец декември, но нека г-жа Пирянкова ви отговори съвсем точно.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: - действително има заповед от месец декември 2013 година, с която категорично е разпоредено на всички служби да изпълняват строго Закона за общинската собственост, където е казано, че общините се освобождават от такси за услуги. По отношение на това, дали в този законопроект има предвидено общините да получават безвъзмездно услугите, това е чл. 58, ал. 3, които също е категоричен и казва, че когато общините изпълняват функциите си в ролята на органа и държавата получават данните безвъзмездно. По отношение на това дали е правилно да има текст в чл. 9 общините да имат възможност да финансират кадастралната карта, считаме, че би трябвало всяка община, ако прецени, че в един момент и е необходима кадастрална карта за да направи устройствено планиране и този момент е малко по-належащо за нея, отколкото програмата на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да изготви кадастрални карти за определена територия може да бъде дадена такава възможност и по-добре тя да е в закона, отколкото общината в нарушение на всички закони да финансира кадастралната карта, с цел изработване на устройствени планове. Но не това е било точно идеята на вносителите защото ние сме го изисквали много кратно. В България в този момент има много населени места, които никога не са имали кадастрални и регулационни планове. Колкото и да е странно от тази година, ние сме го констатирали в Анализ. В миналото общините и държавата са финансирали всички дейности по кадастралния и регулационния план, но са останали такива територии и именно заради това е дадена възможност и преценката ще остане ваша, аз ви казвам това, на което от практиката сме се натъкнали и затова сме подкрепили изцяло това предложение и то в никакъв случай не е ултимативно, а действително е само преценка на общините.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - г-н Хайрула, приемате ли доводите, които се изложиха пред нас?
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: - според мен текста трябва да се прецизира, защото и в момента не е забранено общините със собствени средства да финансират държавни дейности. Обратното е забранено. Ако не са целеви средства, примерно държавни дейности за местни дейности, които не са финансирани с целеви средства е забранено. Както знаем от практиката през последните години това ще има може би задължаващ ефект върху общините, затова мисля, че е нужно прецизиране.
Това е само като опция – така ли е?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: - аз мисля, че това го изяснихме. Все пак в две изречения:
Тогава, когато е очевидно че в рамките на една или следваща година кадастралните планове на една община не са приоритет и не могат да бъдат финансирани с държавно финансиране, общината обаче има своята политика, има своя ресурс, преценява че това е необходимо и за устройственото планиране и така нататък й се дава възможност да го направи. Няма проблем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: - все пак и аз ще Ви помоля. Огледайте го все пак, защото и аз ще внеса 12 точки между първо и второ гласуване и каквото е необходимо да бъде направено.
Аз се надявам, че и колегите от ГЕРБ също ще подходят по друг начин и ще оставят назад политическото пристрастие. Може би имат някакво основани за някаква обида, но мисля, че по-важно е законът да бъде приет и да вървим напред отколкото да се връщаме назад.
Колеги, ако нямате други мнения и съображения ще подложа на гласуване внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува: гласували: „за“ -9, „против“ – няма, „въздържали се“ – 8.
Благодаря Ви колеги, законопроектът е приет .
С това приключваме дневният ред.
Закривам днешното заседание.
ПРОТОКОЛЧИК: ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Б. Гуцанов
