1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерски съвет.

2. Изготвяне на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие въз основа на приетите на първо гласуване на 7 февруари, 2014 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители.

---

П Р О Т О К О Л
№ 3

На заседанието присъства:
1. Деметра Дулева – дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ – Министерски съвет – държавен експерт
2. Татяна Савова - дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ – Министерски съвет – държавен експерт
3. инж. Никола Цветков – Камара на инженерите в инвестиционното проектиране
4. Владимир Канев – Гражданско сдружение „Днес“

(Заседанието на комисията започна в 14.35 часа и се ръководи от Борислав Гуцанов – заместник-председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.)

ЗАМ. ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добър ден, колеги и гости! Имаме необходимият кворум и можем да започнем нашето заседание.
По точка 1 от дневния ред:
1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерски съвет.

Давам думата на госпожа Дулева да направи кратко изложение по темата.
ДЕМЕТРА ДУЛЕВА: Добър ден! Имам удоволствието да ви запозная с Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за тази година. Това са гръцко, което застъпи на 1 януари и италианско председателство, което ще поеме ротационното председателство на 1 юли. Особеността на тази година е, че в средата ще бъдат проведени избори за Европейски парламент, което означава първо, че ще има една пауза в законодателната дейност на Европейския съюз от около един месец, даже може би два, след което на 1 юли ще бъде учреден нов Европейски парламент. През октомври месец се очаква да бъде учредена нова Европейска комисия, а ноември месец да бъде избран нов председател на Европейската комисия. Тоест, ние влизаме в един нов законодателен цикъл на Европейския съвет, което е доста важно събитие – това е все едно ново правителство да се съставя. Заедно с този нов законодателен цикъл ние влизаме и в нов програмен период. Ако до сега, до 2013 година в продължение на две години ние обсъждахме новата годишна финансова рамка, оперативните програми, финансовите инструменти на Европейския съюз, всичко това приключи. От 1 януари влиза в сила новата финансова рамка, оперативни програми, финансови инструменти. Тоест, влизаме в една чисто оперативна фаза. До сега преговаряхме, сега започваме изпълнение. 2014 година се характеризира с това.
Годишната програма е съставена от увод, в който влиза тази обща част от основни приоритети, които ще следва Европейският съюз и в рамките на които ние сме дефинирали наши национални приоритети. След това има една подробна част по теми. По всички теми, които са важни и се разглеждат в Европейския съюз е дадено накратко какво очакваме да се случва.
Накратко ще спомена кои са приоритетите на гръцкото председателство и в рамките на тези приоритети кои сме идентифицирали ние като държава член за наши приоритети. Както казах навлизаме в оперативна фаза и естествено гръцко председателство е отразило общият контекст, в който се намира Европейският съюз дефинирайки своите приоритети. Европейският съюз, като се има предвид финансовата икономическа криза, от която все се опитваме, но явно не успяваме все още да излезем отчита този контекст. Неговите приоритети са насочени към стабилизиране на Европейския съюз, както от икономическа, така и от финансова гледна точка. Разбира се гърците имат и допълнителен проблем - финансовата стабилизация. Абсолютно разбираемо е защо е техен почти основен приоритет. Първият приоритет е икономическа и финансова стабилизация. Вторият приоритет – засилване на гражданската ангажираност на всички европейски институции, най-вече създаване на растеж, заетост и работни места. Разширяването на Европейския съюз е важен приоритет за Гърция, който ние също сме го припознали като свой приоритет и това е ясно защо и Гърция и България се намират в един и същи географски регион на Европейския съюз - Балканският полуостров. Ние имаме еднакъв интерес разширяването да се случи. Ще подпомагаме колкото можем повече този процес, тъй като разширяването в момента се случва почти изцяло, всички страни кандидатки, тъй като Исландия съвсем наскоро взе решение за замрази преговорите си за членство, така че цялото разширяване в момента се случва в тези страни. Следим преговорите с Черна гора, започналите на 1 януари преговори със Сърбия. Да видим дали ще има някакво развитие в рамките на гръцко или италианско председателство за Македония и Албания. Следим внимателно този процес, тъй като той е и наш приоритет.
Друг приоритет, който сме припознали като съвместен това е морското пространство. Характерно за 2014 година е, че две средиземноморски и големи морски държави Гърция и Италия са председатели и затова те ще наблегнат много на инициативи, свързани с морската политика на Европейския съюз. И тъй като това съвпада с нашето председателство, България ще бъде председател за цялата 2014 година на Черноморското икономически сътрудничество, ще се опитаме да съвместим колкото може повече, както дневният ред, така и инициативите и дейностите. Тъй като виждам, че и във Вашият дневен ред днес е Черно море, така че темата е актуална с оглед на днешната среща.
Къде е мястото на Кохезионната и Регионалната политика в тази годишна програма? Не сме го извели като отделна тематична област, няма да намерите нещо специално в Годишната програма за Кохезионната или Регионалната политика, тъй като навлизаме в оперативна фаза и не се очакват някакви особени законодателни инициативи в дневния ред на Европейския съюз по този въпрос. Защо? Защото в момента всички държави членки са концентрирали максимални усилия в изготвянето и финализирането на партньорски споразумения, които са по-скоро двустранни консултации и не влизат в дневния ред на съветите. Така че за България най-важното е да успее да приключи навреме преговорите по Партньорското споразумение, да приключи успешно и да усвои максимално Структурните фондове от предходният период и да стартира усвояването по оперативните програми на новия Кохезионен пакет.
Извън Годишната програма, ако желаете мога да ви запозная накратко до къде са стигнали нещата с Партньорското споразумение, но това само ако желаете, а моята колежка има готовност да Ви представи информация по макрорегионалните стратегии, но това не е част от Годишната програма, това е ако Вие желаете.
ЗАМ. ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря! Колеги, искате ли госпожа Дулева да продължи с изложението?
Програмата на Министерския съвет и в работната програма на Европейската комисия не са предвидени актове, както и госпожа Дулева преди малко спомена, които са от компетентността на нашата комисия. Затова ви предлагам, ако има въпроси, обсъждания, но решенията, които бихме могли да вземем ги свеждам до две:
Подкрепя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерски съвет.
Комисията по регионална политика и местно самоуправление не предлага проекти за актове на институциите на Европейския съвет, които да бъдат включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2014 година.
Все пак ако има някакви въпроси?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Имам два въпроса, единият по-конкретен, другият – съвсем общ и в никакъв случай маловажен.
Колежката спомена, че се надява подписването на Споразумението за партньорство да приключи навреме. Искам да попитам какво има предвид навреме? Това е конкретният въпрос, като си запазвам правото на уточняващ въпрос.
Второ, нямам претенциите, че съм се запознал детайлно с документа, но един исторически проблем, той в никакъв случай не е проблем на настоящето. Това е слабият ресурс на страната да отстоява адекватно националният интерес особено където става дума за разпределение на ресурс. Разбира се това си е болест на всяка нова държава членка. По-сериозният въпрос е, че когато погледнем обема ресурси, които ще се разпределят не в рамките на националните пакети като финансирането по Кохезионната политика или общата селскостопанска политика за следващата година има един много значим ресурс, който ще се разпределя на европейско ниво основно от Европейската комисия. Тук имаме предвид не само Програма „Хоризонт 2020“, най-вече примерно „Иновация“ и „Кънектик юръп фасилити“ и не само това, инструменти за мобилност и т.н. Какво предвижда документът като реални стъпки в тази посока, така че страната да засили ресурса си и да влияе на процеса на вземане на решения, така че да може да си гарантира достойно представяне в разпределението на средства от тези приходоизточници? Запазвам си правото на уточняващ въпрос. Благодаря!
ДЕМЕТРА ДУЛЕВА: Благодаря за въпросите. Специално за навреме, има фиксиран срок в регламента, приет на 17 декември 2013 година от Европейския съюз, това е регламента и за петте фонда. В него в чл. 14.4 пише, че всяка държава членка трябва да представи окончателно партньорско споразумение на Комисията до 22 април 2014 година. Тоест, ние сме ограничени с този срок. Специално за сроковете разговарях много подробно с дирекцията, която експертно участва в преговорите и те казаха, че България се движи изключително добре, специално със сроковете добре стоим, може би сме от първите шест държави и наистина смятам, че ще бъдем готови навреме и споразумението ще бъде подписано в рамките на този срок.
По отношение на административния и не само административен, цялостен капацитет на България по усвояване на ресурс, както по Структурните, така и по Централизираните програми.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Имах предвид само финансовите инструменти, които се разпределят на ниво Европейската комисия.
ДЕМЕТРА ДУЛЕВА: Споменахте Програма „Хоризонт“, Програма „Еразъм плюс“, „Образование“ и т.н. Вие сте напълно прав, България има доста слабо участие в тези централизирани програми и това се дължи на множество фактори. Лично съм се занимавала специално с Програма „Хоризонт 2020“ – научните програми и съм се опитала да разделя пречките, които стоят пред нас. Тоест, какво ни пречи ние да участваме добре? На базата на този анализ съм ги разделила. Има пречки, които са европейски, те са заложени в самите програми. Тоест, те така са разписани, че са много по-трудно достъпни априори за държави като нашата по хиляди причини – исторически, културни, манталитетни, структурни причини. Основните причини разбира се са на национално ниво. На национално ниво причините също са многопластови, комбинирани, сложни и те са както поради личен капацитет на участие, така и административно-институционален. Моето лично мнение е, че самите институции, от които зависи прилагането на дадена програма много слабо информират, много слабо подпомагат заинтересованите лица. Защо е така, не мога да отговоря на това, ограничен ресурс финансов и административен, експертен. Има неща, които според мен биха могли да бъдат одобрени с минимални усилия, просто трябва да бъдат направени. Но съм напълно съгласна с Вас, че има слабо участие и могат да се търсят възможности, както на национално, така и на европейско ниво това участие да бъде подобрено.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Всъщност аз нямах нужда от анализ на капацитета на национално равнище доколкото там ситуацията е известна, по-скоро имах предвид друго. Редица от държавите членки имат дългосрочна политика по генериране на максимален ресурс за влияене в структурите, където се разпределя такова финансиране, включително чрез изплащането на максимално количество от самите администрации. България не следва подобен модел. Въпросът беше дали в самия документ или ако не в документа, както се казва – някъде другаде написано с дребен шрифт се предвижда нещо такова. Това ми беше въпроса. Но тук голямата драма е „Кънектик юръп фасилити“, където ресурсът е огромен и за разлика от другите финансови източници на България се вземат средства от националния портфейл, специално от Кохезионния фонд, за да се захранва „Кънектик юръп фасилити“.
По отношение на първият въпрос това, което казахте е коректно и доколкото си спомням текстът на общия регламент Комисията имаше тримесечен срок да реагира след изпращането на проекта за Споразумение за партньорство. Ще насоча вниманието Ви към един друг текст от регламента, че за разлика от 1083 този програмен период е допустим след одобряване на оперативните програми. Както и да мерим и да изчисляваме месеците това означава одобряване на текста на оперативните програми след Споразумението за партньорство не по-рано от късната есен на тази година.
ЗАМ. ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Колеги, други въпроси?
ДЕМЕТРА ДУЛЕВА: Сега разбрах малко по-конкретно въпроса. Всички тези неща, които казах са отчетени като проблем и естествено са взети мерки за преодоляване на тези пречки. Първо с оглед на по-доброто ни участие от сега, но и с оглед на подготовката на председателството на България в Европейския съюз, тъй като ние там наистина ще имаме нужда от максимално голям административен капацитет. В тази връзка е помислено и е подготвена разписана програма, както за засилване на участието на национални експерти в Европейската комисия, в работните групи на Съвета, използването на тези експерти по-добре и на техният опит, които са вече там или са били там, по-добра ротация на тези експерти, по-добро използване на постоянно вече назначени на базата на конкурси българи, които работят в европейските институции. Така че няма да намерите конкретни текстове за това в Годишната програма. Годишната програма няма за цел да съдържа подобни неща, но има документ, който можем да ви изпратим.
ЗАМ.ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Господин Дончев е удовлетворен от отговора.
Колеги, други въпроси имате ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване. Моля, който е „За“ да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се единодушно.
Благодарим Ви много за участието!
Точка втора от нашият дневен ред е:
2. Изготвяне на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие въз основа на приетите на първо гласуване на 7 февруари, 2014 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители.

Колеги, знаете съгласно Правилника, чл. 77, ал. 2, при положение, че когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект водещата комисия в дадения случай е нашата комисия. Изготвяме съвместно сбор от двата законопроекта, той е направен, имате го пред вас. Знаете че на първо четене бяха приети и на господин Михалевски и на госпожа Снежана Маджарова, така че е направено това съгласуване.
Имате ли някакви забележки по така внесените два законопроекта и направената съгласуваност между тях? Ако днес го приемем, утре се надявам, че ще бъде докладвано от председателя на Народното събрание и ако не възразявате – уведомявам ви, че поне моето желание е да удължим с две седмици, за да има достатъчно време да се огледат нещата. Да не даваме максималният срок и да можем в средата на този месец, по-скоро втората половина да бъде приет законът.
Колеги, имате думата.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми колеги, не е нужно отново да повтаряте това, което казвате като процедура. Аз искам само да задам един въпрос, тъй като и в изказването на колеги от вносителите, ще визирам лично господин Ангелов, в пленарна зала на първо гласуване той спомена, че ще прецизират някои от текстовете. Тоест, ние днес ще коментираме ли текст по текст, каквато е процедурата в Комисията на второ четене?
ЗАМ.ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Не, предлагам този период от една плюс две седмици всеки, който каквито виждания има – да ги внесе, след което да направим едно обсъждане. Готови сме за второ четене и ако прецените да поканим и големите концесионери, другите заинтересовани лица, ако считате че това е необходимо, за да няма засегнати страни да кажат, че сме приели нещо, което не е най-доброто. Можем да не го вземем сега като решение, и утре в залата, във вторник, сряда – също да го изкоментираме. Ако трябва два пъти да се събере Комисията, защото наистина този закон е много важен и не трябва да правим грешни стъпки в каквато и да е посока. Има добри предложения и в единият и в другият вариант. Затова трябва наистина да се направи най-доброто от двете. Мисля че така е най-разумно като предложение, ако го приемете, разбира се.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Съгласни сме. Още една вметка, господин председател. Канейки конкретни заинтересовани страни трябва да бъдем много прецизни.
ЗАМ.ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Нямам нищо против и никой да не каним. Предлагам ви да обмислите. Ще съгласувам списъка преди това с членовете на Комисията и тогава ако тръгнем към такава стъпка – ще я направим.
Колеги, който е „За“ законопроекта, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се. Утре го внасяме в Народното събрание за докладване.
Благодаря на всички! Приятен ден!
(Заседанието завърши в 15.30 часа.)


ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:

/Борислав Гуцанов/