1. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи: № 454-01-9, внесен от Десислава Танева и група народни представители и № 454-01-15, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски.

---

П Р О Т О К О Л
№ 4

(Заседанието на комисията започна в 15.30 часа и се ръководи от Борислав Гуцанов – зам.председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.)

ЗАМ.ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Здравейте, колеги? Предлагам ви следният дневен ред.
1. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи: № 454-01-9, внесен от Десислава Танева и група народни представители и № 454-01-15, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски.
По дневния ред някой да има нещо да добави? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
На заседанието ни присъстват и: Петър Вутов – директор на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“; Лилия Стоянова – началник отдел в Дирекция „Поземлени отношения и комасация“; Диана Филева – юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативни дейности“.
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Светлана Чаушева – директор на Дирекция „Административно-правно обслужване“.

1. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи: № 454-01-9, внесен от Десислава Танева и група народни представители и № 454-01-15, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители.

Колеги, предлагам ви по първа точка, ако има някой от страна на Десислава Танева да представи нейният законопроект.
Колегата Пенко Атанасов е тук и ще ни представи вторият законопроект. Заповядайте!
ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи третира два основни въпроса. Единият е за придобиване собственост на чужди граждани земеделски и горски фонд, като изискването е към тези граждани е да са пребивавали на територията на страната три години. Иска се също и когато те закупуват тази земя да доказват произхода на средствата си. Това е първата част на законопроекта.
Втората част касае животновъдите, защото имаме голям проблем в страната, когато много животновъди не могат да се сдобият с пасища и да отглеждат животни. Мислим че с този законопроект, който предлагаме този въпрос го уреждаме, като първо в държавните и общински фонд „Пасища и ливади“ да бъдат предоставени именно на земеделски производители на животновъди, защото досегашната практика показва нещо друго. Има много фирми, които са играли на търг, които нямат нито едно животно, но успешно усвояват средствата, което когато това не засяга интересите на животновъдите е добре, но в случая много често това не се случва. Затова ние предлагаме такъв законопроект, с който да решим този въпрос и съответните землища да бъдат уредени отношенията на тези животновъди, така че и малкото да успяват да се доберат до такива пасища и ливади, като за тази цел има изработени критерии, по които ще бъде това осъществено. Разбира се те ще плащат за тази си земя, тя ще бъде раздадена без търг, но за това ще бъде по пазарна цена заплатено от съответните животновъди.
Това е накратко.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искам да изразя моето мнение по тези два законопроекта. И двата имат нещо много положително в тях, че се прави опит да се предостави наличната държавна и общинска земя от поземления фонд на хората, които реално имат нужда от нея – тези, които имат животни или животновъдни обекти и чака като бъде консумирано това право след това да се раздава на всички други. Нещо, което в момента твърде често се изкривява като практика. Така че в тази посока и двата законопроекта имат нещо много положително според мен, правят добър опит да се регламентират тези отношения.
Това, което обаче ми прави впечатление и е разликата между двата закона е начина, по който ще се отдава тази земя. В единият законопроект се предлага това да стане без търг и конкурс на базата на пазарна цена. В другият се предвижда прилагането на конкурсния подход, тръжният подход при предоставянето на такава земя. Какви са рисковете и в двата случая, те естествено имат и плюсове и минуси. Когато се предоставя без търг и конкурс този, който я предоставя неминуемо ще влезе с тези, които искат да получат такава земя при положение, че е възможно да има субекти, които са с равни права, които претендират за получаването на тази земя. Кой ще бъде този орган, който ще реши на кого точно да се даде дадената земя? Или ако са два терена различни по характеристики, единият някъде по чукарите, другият – на хубаво място, на кой ще се падне едната, на кой другата.
Вторият въпрос, който не ми става ясен е тази т.нар. пазарна цена, чета отзад определението за пазарна цена и ми се струва, че базата няма да бъде много ясна за определянето на тази пазарна цена, след като въз основа на нея ще се дава без търг и конкурс тази зея, кой ще определя пазарната цена? Защото в единият законопроект е предвидено това да става от независимо вещо лице, което да определи тази цена и ако се провежда търг или конкурс това да бъде началната тръжна цена. Докато в случая, когато се дава без търг и конкурс някой ще определи пазарната цена на база на цените от предходната година, които така или иначе не всички са вписани в Службата по вписванията и как ще определим каква е реалната пазарна цена за предходната година от такива взаимоотношения. Струва ми се, че тук ще има много, много субективизъм при определянето на базата, на която ще се раздава тази земя. Второ, на кой ще се дава? Кой ще бъде органът, общинската служба ли? Аз си мислех, че поземлената комисия ги дава. Друг орган ли ще се създаде, на областно ли ниво ще бъде, държавна комисия ли? Как ще бъде решен този въпрос? Посочено е, че в правилник ще бъдат решени тези взаимоотношения. Но ако ние тук не знаем как това ще се случва, как създаваме законовата основа на този правилник? Това е доста притеснителни. В първата част на този закон, която също е много важна - § 1 – въпросът с продажбата на земя на чужди граждани, Конституцията го разрешава, но няма държава според мен, която да не е създала някакви регулации, ограничения за такова разпореждане със земя. Това, което е заложено в ал. 1 и 2 според мен не е достатъчно, защото и до сега този подход се използва, за да се заобиколи пречката от уседналостта - чрез фирма, която незнайно кога и кой е регистрирана може да се извършат всички тези сделки. Затова според мен тук ако искаме да създадем, а аз смятам, че трябва да създадем някакви регулации, ограничения, за да не се продава земя безконтролно трябва да заложим още критерии, параметри и би могло да бъде, както в някои държави е – размер на земята. Не можеш да придобиеш повече от 300 или 500 декара или колкото се реши, а не кой колко иска. Доколкото знам по Северна България има някакви фирми, които вече притежават над милион декари.
РЕПЛИКА: Само една фирма.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добре, нека да е една. Но това, че даваме възможност чрез юридически лица, макар и с три години регистрация да се придобива земя, това е врата, която е широко отворена и не смятам, че е достатъчна, за да спрем некоректното посегателство върху българската земя. Затова смятам, че тук трябва да заложим още параметри и може би между първо и второ четене да помислим да заложим някакви неща, които да не дават такава свобода, каквато сега има за придобиването на земеделска земя.
Това са ми становищата по двата законопроект.
ЗАМ. ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Госпожо Танева, вече сте тук - заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Искам съвсем накратко да кажа. Ние имаме една и съща идея, изключая техният чл. 1 относно уседналостта и ограниченията за земи. Присъединявам се към господин Татарски, ползвали сме и доклад, който е ползван и в Европейската комисия, има и много други ограничения. Това е тема, която следва да се разработи.
Да се върнем на допирните и общи точки относно реализирането и даването на предимство на животновъдите при оземляването с пасища и мери. Такова предимство към момента няма. В момента този фонд, бил той държавен или общински - при общинските режимът е друг, държавният се пуска на публични търгове на общо основание и цената е тази, която решава кой да спечели търга и масова практика, което е проблем е, че пасищата и мерите се очертават за подпомагане от бенефициенти, които нямат животни. С идеята да дадем предимство на животновъдите, които са в най-затруднено икономическо положение нашето предложение е тази тръжна процедура да е с първа част такава само между животновъдите и това предимство да се реализира на база на норма, приравнена към всяко животно. Така е в Закона за животновъдството, различните програми в земеделието – всеки вид животно се приравнява на животинска единица според нормите за фураж и се определя норма за животновъдна единица, респективно за всеки вид животно. Тоест, в рамките на тази норма да се проведе първа публична процедура между самите животновъди и след оземляването им по тази норма да се пусне вече на общо основание, както е сега процедурата.
Ние искаме едно и също с колегата Атанасов и вносителите по отношение на предимство на животновъдите за пасища и мери. Но тяхното предложение за пропорционално, което смятаме, че ще доведе до невероятен субективизъм и само след еднократното му прилагане по места ще има голямо напрежение, тъй като земята в България е разпокъсана. Ако едно пасище се намира на много по-достъпно място, където разходите за обработка са му малки то ще бъде най-интересното и няма да има обективен критерий ако пет животновъда са с еднакъв брой животински единици и им се полага това пасище като размер, на кой от петимата да бъде дадено, защото няма да има равнопоставена процедура между тях.
Призовавам Комисията да подкрепи и двата законопроекта. Смятам че в хода на процедурата следва да изчистим процедурата, по която това предимство ще се реализира в полза на животновъдите. Тази процедура трябва да бъде достатъчно обективна, за да не дава възможност на администрацията да упражнява и прилага субективни елементи в определянето на животновъдите за оземляването по дадената норма. И аз смятам, че следва да стигнем до процедура, която наистина елиминира субективният елемент.
За протокола, независимо, че не сте водеща комисия, а е нашата комисия, искам да каже, че този проблем можеше да получи много бързо и много по-обхватно разрешаване чрез промяна на Наредба № 5 от самото Министерството на земеделието и храните, в която в условията за добри земеделски практики притежаването на животни за определена норма хектари пасища и мери да е задължително условие, за да се приеме, че се поддържа добро земеделско и екологично състояние. Тогава и всички заявители, които очертават пасища ще имат животни. Това, което ние правим като законодателен орган е да дадем предимство и то трябва да е обективно и равнопоставено между всички животновъди, затова така държим на процедурата. Но друг е въпроса, че в Министерството на земеделието и храните имат на практика инструмента, с който този въпрос може да получи много по-бързо и много по-всеобхватно разрешаване относно правата на ползване от животновъдите върху пасища и мери. След този законопроект, когато и той да бъде приет, ще следва промяна в Правилника за прилагане на закона и тази норма ще се приложи оттук насетне и само за този фонд от пасища и мери, бил той държавен и общински, който е свободен. А огромната част от него – повече от половината, да не говоря че вероятно е и повече от това е отдадена и то вече година-две-пет години, защото такива са мерките по агроекология и е нормално да бъдат отдавани поне за пет години. Така че тук говорим за прилагане на норма, която ще обхване част, и то по-малка част от остатъчния и от този, който в момента не е в режим на ползване от различни ползватели, те могат и да не са животновъди.
Благодаря!
ПЕНКО АТАНАСОВ: Ясно е, разбира се, че основата е една и съща, желанието едно и също в двата законопроекта, само че при законопроекта на госпожа Танева изискването е тези пасища да бъдат на сдружение на животновъди. А при нас се дава възможност на всички, които са животновъди и са идентифицирани като такива да могат да участват в този процес. И мисля, че това е важно.
Вие казвате, че по-чиста би била процедурата, ако тя бъде на търг между животновъдите. Добре, но нали има животновъди и животновъди и когато малък и голям се явяват за тези пасища…. Разбирам, но смятам, че случайно Вашият законопроект не беше приет, въпреки че философията му е една и съща, за това не споря. Другото нещо, аз съм съгласен с Вас, двамата с господин Татарски и госпожо Танева, че и двете материи, които този законопроект тук се опитва да регулира трябва още много да се помисли и между първо и второ четене да влязат такива промени, които правилно Вие изразихте съмнение и желание обхватът му да бъде по-широк, предвид продажбата на земя на чужденци и тя да съответства и на такива норми в другите европейски страни.
Може би е правилно в законопроекта тези нормативи, критерии да бъдат изписани. Може би това ще бъде решението и по-точното решаване на въпроса във времето. Много силно се надяваме тези практики да бъдат прекратени. Вярно е, че да – много от тези лошите са вече били играни на търгове, те са спечелени, по тях за екологични плащания е кандидатствано, но си мисля, че това би трябвало да стане между първо и второ четене в преходни и заключителни разпоредби да бъде записано – прегледи на всички договори. Защото определено има нарушения и са давани земи за пасища за 50 години и от общини, което е нарушение. Тези трябва да се прегледат и след като не са законосъобразни да отпаднат и да се приведат в съответствие със закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Има ли въпроси към двамата вносители? Въпроси към представителите от министерството? Някой да иска да вземе отношение преди да пристъпим към гласуване? Няма.
Колеги, има становище, всички сте запознати по този въпрос. Има решение на водещата комисия. Радвам се, че философията е много близка и като гледам разговора, който водите разбирам, че между първо и второ четене ще стигнете до сближаване на определени позиции, което е много добре. Надявам се, че така ще се приеме законът в окончателният му вид и дано във Вашата комисия да стигнете до по-близки виждания по закона. Но сме обнадеждени от това, което видяхме от дебата.
Колеги, ще подложа на гласуване първо законопроектът на госпожа Бъчварова, тъй като беше докладван пръв - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи № 454-01-15, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се единодушно.
Който е „За“ приемането на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи: № 454-01-9, внесен от Десислава Танева и група народни представители, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 6; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 6.
Не се приема.
Благодаря на двамата вносители – господин Атанасов и госпожа Танева!
Преминаваме към точка втора от дневния ред:


2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски.
Господин Хайрула, може ли Вие да представите законопроекта.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, основната цел на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози е намаляване на административната тежест за бизнеса. Предложените изменения и допълнения в този аспект са следните. Първо, предлага се срокът на валидност на лиценза на Общността и на лиценза за извършване на обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България да се увеличи от пет на десет и срокът за продължаване на лиценза след подадено заявление да бъде пак десет години. Предлага се облекчаване на процедурата за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
В чл. 4, § 2 от Регламент №1072/2009 от 2009 година съответно чл. 4, § 4 е предвидено, че лицензът на Общността може да бъде издаден за срок от десет години. В § 2 от законопроекта е предвидено отпадане на изискването за предоставяне на документите по чл. 24, ал. 2 от Закона за автомобилните превози. По този начин ще се опрости процедурата за издаване на разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници и ще се улесни получаването на разрешения и ще се намалят и разходите за намаляване на заявления за издаване на разрешения за бизнеса. А именно отпада изискването да се искат удостоверения за регистрация и копия от удостоверения за обществен превоз на пътници и товари.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган и ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство. Затова предлагаме да отпадне изискването за тези два документа.
Друго изменение и допълнение е предложеното в законопроекта, а именно § 3 относно чл. 106а, който има за цел въвеждането на основания за прилагане на принудителна административна мярка временно спиране на дейността на превозвач, който е престанал да отговаря на условията за издаване на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари. Това се налага, за да се осигури прилагането на чл. 13 от Регламент № 1071/2009 на Европейския парламент и Съвета на 21 октомври 2009 година.
Имате материалите. Има подкрепящо по принцип становище на Национално сдружение на общините в Република България. В писмото на националното сдружение има една препоръка във връзка с прилагането на електронно правителство. Мисля че няма да имат проблем общините да се снабдят с този документ.
Има подкрепящо становище от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Има писмо от Националното сдружение на автомобилните превозвачи в България.
Ако имате въпроси? По първите два параграфа няма проблем, те са пред вас. Възраженията са относно чл. 106а, но ние там твърдим, че е във връзка с транспониране на европейското законодателство.
ЗАМ.ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на господин Хайрула.
Колеги, въпроси към вносителя. Тук има хора, които са били в местната администрация и са наясно защо се правят тези неща и аз напълно подкрепям това виждане, което е внесъл вносителят.
РЕПЛИКА: Един коментар. Според мен няма проблем, може би общините да кажат, но може да им се намалят приходите. Но общинският съвет е в пълното си право да промени стойността на това разрешение, което се издава. Ако е било примерно една единица за една година – да го промени на две или на три или на колкото реши. Това е абсолютно право на общинския съвет.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Оттук нататък се променят много параметрите на един автомобил. Разбирам че така е много по-добре, много по-добре за превозвача, че тази тегоба, която имат ежегодно да превеждат включително автомобилите в техническа изправност, документация и всичко останало, но то затова е разрешителният режим. Мен това ме притеснява. Да умножим по три изведнъж максимумът, който е разрешен в закона – 3 години. Аз разсъждавам в момента. От една стават на три – тройно.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Нека да отчетем, че общините си запазват правото да определят броя на разрешителните, както и размера на данъка, който се плаща, това е право на местните администрации. Така че ние не се намесваме в тяхната работа. А пък за гражданите обслужването е по-добро. Проблемът е по-скоро за тези, които предоставят услугата, защото пазарът е лимитиран.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Годините се регулират от удостоверението за регистрация, което се издава от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а има и съвсем други механизми за контрол на тези неща. Този тригодишен срок е на разрешението, което дава общината. Всички други технически характеристики, срокове и т.н. на годините на колите се проверяват от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Сигурно е така, но аз мисля че така ако тръгнем ще увеличаваме и ще стане като в Гърция. Там, знаете, като се издаде веднъж лиценз се и наследява. И тук ще стане проблем също, защото общините ще си лимитират броя на такситата примерно или пък на маршрутките. Сега да влезе нов играч – става по-трудно. Тоест, думата либерализъм за мен е отрицателно понятие до крайност, но се отива точно срещу това – възможността да влизат нови участници в този род дейност.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Може би в големите общини е по друг начин, но в по-малките винаги се преценява според необходимостта на пазара. Ако примерно в една община има 30 таксита, не се слага границата 31, а примерно 30% отгоре 40. Но пазарът се самоконтролира. Не може да има в един град, ако има необходимост от 20 таксите да има 50 таксита, те ще фалират.
ЗАМ.ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: За големите градове е абсолютно по същият начин, включително решенията на общинските съвети са с много повече възможности за таксита, отколкото са заетите места. Така че това, което каза господин Хайрула и господин Стойков, като бивши кметове, е абсолютно коректно и това е реалната ситуация. Няма такава опасност. Аз разбирам на господин Шопов опасенията, но сме много далеч от тях.
Що се отнася до това дали са в това състояние, в което трябва да бъдат превозните средства, други са контролните органи, така че аз там нямам абсолютно никакви притеснения и смятам, че това е стъпка към облекчаване от документооборота и висенето на едно-второ-трето гише, за което всички сме наясно какво се случва не само в общините, въобще в администрацията като цяло. Затова мисля че разумно премерено това като срокове и от председателя на Комисията по транспорт, като вносител и от колегите, които са го подписали – господин Свиленски, господин Хайрула. Мисля че е добре да го подкрепим, а вече в ресорната комисия, която ще го гледа подробно – Транспортната, ще се кажат ако има някакви по-специфични забележки.
Колеги, приемате ли така? Някой да има нещо друго?
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11 „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Колеги, благодаря ви! С това завършваме. Приятен ден на всички!
(Заседанието завърши в 16.30 часа.)



ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


/Борислав Гуцанов/