Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие , № 453-04-5 (за второ гласуване).

---

Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л

№ 5

от заседание на Комисията по регионална политика
и местно самоуправление

20 март 2014 година


Дневен ред:

1. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие , № 453-04-5 (за второ гласуване).


(Заседанието на комисията започна в 14.40 часа и се ръководи от Борислав Гуцанов – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.)

ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Здравейте, колеги? Имаме необходими кворум. Предлагам ви следния дневен ред.
1. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие , № 453-04-5 (за второ гласуване).
Моля, който е съгласен с дневния ред, да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Колеги, тъй като законопроектът е от особена важност позволих си да поканя максимално всички страни, които имат касателство към този законопроект, за да се чуят всички становища, всички виждания по него и едва тогава Комисията и Народното събрание да вземем решение. Смятам че това беше правилната позиция. Поканили сме представители на Министерство на регионалното развитие, на Министерството на инвестиционното проектиране, на Министерство на околната среда и водите, на Национално сдружение на общините в Република България, кметове и председатели на общински съвети от общините по Черноморското крайбрежие, от Асоциацията на българските черноморски общини, от Асоциацията на председателите на общински съвети в България, от Асоциацията на концесионерите на морските плажове, от Българска туристическа камара, от Сдружение на собствениците на атракционни съоръжения, от Съюз на собствениците в Слънчев бряг.
В залата са господин Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, Клементина Денева – главен секретар на Министерство на регионалното развитие, Стефан Владков – директор на Дирекция „Публично-частно партньорство и концесия“ в Министерство на регионалното развитие, Михаил Михайлов – директор на Дирекция в Министерство на околната среда и водите, Мария Пирянкова – главен секретар на Агенцията по геодезия, картография и картография, Иван Евтимов – Дирекция „Правна“ в Агенцията по геодезия, кадастър и картография, Панайот Рейзи – кмет на Община Созопол, Красимира Германова – председател на Общински съвет – Созопол – председател на Асоциацията на председателите, Виктор Митаков – председател на Общински съвет Балчик, Райна Бърдарева – кмет ма Община Шабла. Живко Иванов – председател на Общински съвет – Шабла. Атанас Стоилов – кмет на Община Аксаково и председател на Асоциацията на Българските черноморски общини, Димитър Германов – кмет на Община Приморско, Миглена Брусалева – председател на Общински съвет, Милена Енева – председател на Общински съвет Поморие, Стоян Лазаров – председател на Управителния съвет на Българска туристическа камара, Десислава Алексова – Българска туристическа камара, Елена Иванова – председател на Управителния съвет на Съюза на собствениците в Слънчев бряг, от Асоциацията на концесионерите на морски плажове – Андрей Василев, Иво Стефанов, Атанас Атанасов, Димитър Атанасов, Надя Иванова, Вельо Цветанов, Ганчо Кръстев, Владимир Канев, Георги Мартинов, Веселин Сотиров, Мария Асими, Андрей Николов Ковачев, Борислав Димитров Сандов, Антон Ангелов Ангелов, Диана Хюсеин, Катерина Раковска, Димитър Канариев.
Предполагам не съм изпуснал никой от поканените. Ако има такъв – моля да бъда извинен.
Колеги, преминаваме към обсъждането на закона.

Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие , № 453-04-5 (за второ гласуване).

Заглавие на закона – Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Който е съгласен с текста на наименованието на закона, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов: Създава се нов § 1:
§ 1. В чл. 6 се създават ал. 10 и 11:
„(10) Министърът на регионалното развитие заявява изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на глава шеста от Закона за кадастъра и имотния регистър след приемане на специализираните карти на морските плажове.
(11) Министърът на регионалното развитие утвърждава актовете за изключителна държавна собственост въз основа на актуализираните кадастрална карта и кадастрални регистри на морските плажове.“
Колеги, мнения, съображения по така предложения текст. Не виждам. Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 9, накрая на текста се поставя запетая и се добавя „като се отчитат:
1. местоположението, степента на урбанизация на прилежащите територии, прилежащата туристическа инфраструктура и изградената техническа инфраструктура, осигуряваща достъп до морския плаж;
2. природно-климатичните и екологичните характеристики, площта, и характерните особености на морския плаж, на морския бряг и на прилежащата акватория“.
2. Създава се нова ал.10:
„(10) В зависимост от местоположението си морските плажове попадат в райони:
1. на национални курорти;
2. на курортни комплекси, ваканционни, вилни и туристически селища;
3. на населени места;
4. на къмпинги и вилни зони;
5. извън урбанизирани територии.”
3. Досегашните ал.10 и 11 стават съответно ал. 11 и 12.
Предложение от народните представители госпожа Лиляна Павлова и Николай Нанков §1 да отпадне.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
Параграф 1 се изменя така:
§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал.1 след думите „морските плажове“ се добавя „или части от тях“, а числото „15“ се заменя с „20“;
2. В ал. 5 след думите „морските плажове“ се добавя „или части от тях“;
3. Алинея 9 се отменя.
Мнения, съображения, коментари, колеги?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми колеги, както заявихме и по време на дебати и на първо четене каквато е била и позицията, която сме защитавали и в рамките на мандата на предишното правителство и до сега въвеждането на т. нар. плажове за богати и бедни, които се предвиждат именно с направеното предложение в ал. 9 създава огромни проблеми, огромни притеснения, тъй като така плажовете ще бъдат разделение хипотетично на безплатни и платени, на луксозни и не толкова луксозни, на нудистки и плажове за къмпингуващи. Това първо е много трудно постижимо. Тази тема сме я обсъждали неведнъж в годините при предишни изменения на Закона за Черноморското крайбрежие и считаме, че това е абсолютно неприемливо от гледна точка на това, че това ще доведе определени плажове, определени затворени комплекси да не допускат външни лица, освен ако не са гости на хотела или ако не заплатят много високи такси за ползване на т.нар. ол инклузив. Тази практика я има и в момента, която е нерегламентирана и незаконна практика.
Правейки това изменение, създаването на такива плажове всъщност ще регламентира възможността собственици на големи комплекси по нашето Черноморие категорично да имат законен ред и начин да не допускат българските граждани и разбира се туристите до плажовете, които са изключителна държавна собственост и до които всеки български гражданин по Конституция има право на свободен достъп.
Така че именно затова моето предложение е за отпадане на § 1, който съдържаше тези изменения в ал. 9 – да отпадне цял параграф, тъй като тези предложения са неприемливи.
Благодаря.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искам да попитам, по вносител ал. 9 има допълнение, което се отнася за наредбата на министъра на регионалното развитие за условията за реда за осъществяване на задължителна дейност, като вие предлагате тази алинея да отпадне. Условията и редът за осъществяване на задължителните дейности на морските плажове по какъв ред ще се определят? Със заповед ли, ще останат старите ли, как ще бъде? Защо предлагате да отпадне тази ал. 9, която беше по вносител предложена с допълнение?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Отговарям Ви веднага – защото има изискване по Закона за здравето, което се съгласува от четирима министри и затова тази наредба няма нужда да съществува, да отпадне. Съгласувано е с министъра на регионалното развитие.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Сам по себе си този текст без допълнителна разпоредба, без подзаконов акт не би бил нещо съвсем невинно, а опит за някакво разделение, някаква различна регламентация. Само че затова се прави сега, за да може после да бъде разписано, за всяка една категория плажове, въведена, новосъздадена и вкарана в закона, различен статут – различен на всички тези видове плажове. Конституцията е една, тя е ясна, в нея не се предвиждат различия на бреговата ивица, включително и на морските плажове. Оттук нататък се създава, отваря се широка врата, ако се приеме този текст, с подзаконови актове да бъдат разписани различните категории плажове, които ще дискриминират българските граждани при ползването им. Конституцията е категорична и такъв текст е противоконституционен. Конституцията е казала, че бреговата ивица има статут, който е един и същ.
Оттук нататък се отваря широко вратата за спекулации. И без това тази тематика с плажовете е много тежка, тя ще стане още по-тежка и още по-проблемна, още по-трудна и ще предизвика страшни проблеми за администрацията и за експлоатирането на плажовете, ако се започне това, което е подготвено. Така че е много опасно нещо това да се разграничат плажовете един от друг – едни такива, други – други и наистина тук ще се въведат различни категории плажове. Може би такава стратификация ще настане, която ще следва и стратификация в обществото при тяхното ползване. Ще има такъв режим на различните категории и видове плажове, който ще доведе и до различно отношение на ползвателите, на българските граждани по отношение на тях.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря. Други мнения, колеги?
Смисълът на това, което се предлага е много по-различен от това, което се тълкува в момента, а то е да има по-справедливо определяне на таксите било то концесионни, било то наемни цени и това е смисълът, който е вложен тук, а не за разделяне на плажовете. Аз се учудвам, че се чете по такъв начин проекта на закон. Извинявайте, колеги, но никой дори не си е помислил за това, което в момента се коментира в залата. А защо имаме толкова много плажове, за които няма концесионери, за които няма наематели? А нормално ли е плажовете на Слънчев бряг и на Златни пясъци да бъдат на едни и същи цени с много по-малките плажове и с много по-малко атрактивните плажове? Смисълът е да има много по-справедливо разпределение на тежестите. Пак казвам, че аз дори не съм си и помислил, че може да има такова тълкуване, което се дава в момента. Разбира се затова си позволих да поканя и толкова хора в залата, за да се стигне до най-вярното решение и да бъде погледнато от всички страни това, което правим, а не да бъде силово приеман подобен закон.
Готов съм, ако има някакви други дебати, да ги обсъждаме. Заповядайте! Ако няма, естествено ще преминем към гласуване.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Още един кратък коментар в допълнение на това, което казах и точно такова е тълкуванието, защото не веднъж сме дискутирали тази опция и тези текстове бяха предложени преди няколко години. Нека да не забравяме и още нещо. Говорейки за справедлива цена и аргументирайки за справедлива такса, която да заплащат концесионерите Вие смятате, че като направите по-ниски концесионните такси цената за достъп до скъпите луксозни плажове ще се намали и справедлива цена ще плащат за ползване на чадъри и шезлонги, които се предоставят на плажа? Още повече, че в следващите параграфи се намалява и свободното плащане, намалява се възможността да бъде само 30% от плажа, което означава, че всичко останало ще е с чадъри, шезлонги и заведения, на които пък се увеличава площта, увеличава се от това да не е и от активната, да е и от общата площ, която още веднъж смалява периметъра на свободно плажуващите и на тези, които не искат да плащат. Аз съм убедена, че няма да имаме ситуация, в която ще имаме сериозни социални, защото Вие го оправдавате със социално намаляване, включително и осигуряване на безплатни чадъри или на ниска цена. Такъв факт няма, а един чадър с два шезлонга обикновено варира и на места от 15 до 20 лева. Това са фактите и аз не виждам каква социална справедливост ще постигнете тук, напротив.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Определянето на концесионните такси няма да има нищо общо и не може да бъде във връзка с тази категоризация, която правите. Това е въпрос на съвсем други дадености и релации. Тук определянето на концесионните такси се основава и там причините са съвсем различни и да се направи тази стратификация и класификация там нещата зависят от търсенето, зависят от печалбата, от явилите се кандидати за един плаж. Това за мен е заблуда, прах в очите, че по тази причина се прави тази класификация на плажовете. Не може да бъде това причината. Ще видите как вследствие на тази класификация с подзаконови актове ще бъдат разписани съвсем различни режими за различните категории и видове плажове. А оттук нататък вече разбирате какво следва. Но не може да бъде, пак повтарям, причината за определяне на таксите за плажовете, давани на концесия. Там работи конкурсът. А това, че много плажове нямат концесионери, не зависи от това, че няма класификация. То е предвид на фактори, на обстоятелството, че няма желаещи поради една или друга причина, малко посетители има, малко печалба – това е причината.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря Ви.
Нека да видим и методиката, която е в чл. 8 и заради която се прави тази промяна, която съм предложил и тогава да ги коментираме нещата.
Колеги, мисля че толкова ясно е казано какво се цели и като по този начин се поставят нещата, поне аз не го приемам. И едно нещо, което искаме да го въведем, като по-голяма справедливост, да го изкарваме в нещо друго…!?
Що се отнася до увеличаването на заетата площ, на незаетата площ, като стигнем до там вече ще говорим конкретно, затова не исках да правя дуплика или реплика на госпожа Павлова. Тогава вече ще го коментираме.
Колеги, има ли други мнения? Противоположни са вижданията, за жалост.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Технически въпрос. Не виждам окончателната редакция на § 1, която ще гласуваме. Примерно ал. 10 остава ли? Какво ще гласуваме сега? В § 1, ал. 9 предлагате да отпадне, ал. 10 обаче си остава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Текстът на госпожа Павлова е да отпадне всичко. Какво има да коментираме? Според госпожа Павлова ние не трябва да го приемаме това нещо, нали така, госпожо Павлова?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вие имате също предложение и накрая трябва да гласуваме нещо. Предложението на госпожа Павлова е да отпадне. Ако не се приеме това предложение какво гласуваме?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Изхождайки от предложенията, които са направени от госпожа Павлова и от господин Гуцанов очевидно, че и двамата не подкрепят текста на вносителя за § 1. Едното предложение е изцяло да отпадне § 1. Във второто предложение се предлага § 1 да измени така. Тоест, според мен се очертава един такъв консенсусен вариант - да се подкрепи предложението за отпадане на текста на вносителя и да се гласува предложението за § 1 във варианта, който го предлага господин Гуцанов. Друг вариант няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Аз предлага изцяло промяна. За да стане моята промяна, господин Татарски, трябва да се направи следното гласуване. Първо, аз ще подложа на гласуване да приемем това, което предлага госпожа Лиляна Павлова, което ще съвпадне с моето. След което ще подложа на гласуване моята промяна, която се надявам, че ще бъде приета. И оттам нататък вървим напред.
Има ли нещо, което да не е ясно, сега изяснихме ли се? Добре.
Колеги, има ли други мнения по тази тема? Добре, за коректност предлагам първо моето предложение да се приеме, за да не остане във въздушното пространство да няма прието предложение, това казва господин Рамадан Аталай.
За да не изпаднем в пространство да няма неприето положение, което се надявам, че няма да се случи, ще подложа първо моето предложение на гласуване, след което на госпожа Павлова. Приемате ли по този начин?
Който е „За“ предложението, което е направено от народния представител Борислав Гуцанов, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 5.
Приема се.
Който е да отпадне предложението на госпожа Павлова – така, както тя го е предложила, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 18; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 2. В чл. 8 се създава ал. 3:
„(3) Размерът на концесионното плащане, съответно на наемната цена, се определя във всеки конкретен случай, като се отчитат специфичните особености и характеристики по чл. 7, ал. 9 и в зависимост от:
1. икономическата изгода, която концесионерът или наемателят ще получи от концесията, съответно - от наема на морския плаж;
2. справедливото разпределение на икономическата изгода между държавата и концесионера или наемателя;
3. постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията или на наема.”
Предложение от нар. пр. Лиляна Павлова и Николай Нанков:
§ 2 да отпадне.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
Параграф 2 се изменя така:
§ 2. В чл. 8 се създава ал. 3:
„(3) Размерът на концесионното плащане, съответно на наемната цена, се определя във всеки конкретен случай, като се отчитат специфичните особености и характеристики на морския плаж:
1. степента на урбанизация на прилежащите територии, прилежащата туристическа инфраструктура и изградената техническа инфраструктура, осигуряваща достъп до морския плаж и местоположението на морския плаж – в близост до национални курорти, курортни комплекси, ваканционни, вилни и туристически селища, населени места, къмпинги и вилни зони или не урбанизирани територии.”
2. природно-климатичните и екологичните характеристики, площта, и характерните особености на морския плаж, на морския бряг и на прилежащата акватория“.
Колеги, имате думата за мнения, съображения, коментари.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз ще мотивирам защо предлагам да отпадне § 2 така, както е предложен първоначално, както мотивирах и преди малко. Ако приемем § 2, а именно измененията в чл. 8 и новата ал. 3 ще означава, че всъщност ние увеличаваме площта от морския плаж, на която могат да се разполагат търговски обекти, от които концесионерът да има приходи. В същият момент не намаляваме концесионното заплащане и намаляваме свободната зона за плажуване. Това е причината да предложа да отпадне, защото считам, че това категорично не е приемливо и не е в полза на българските граждани, свободно плажуващите и не осигурява свободен достъп до българското Черноморие безплатен на всички български граждани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Това няма нищо общо с това, което преди малко уважаемата колежка предложи. Става въпрос за методиката, по която да се определят нещата. Но все пак, ако има някакви други виждания, мнения?
СТЕФАН ТОДОРОВ: В този параграф сме изправени в една аналогична ситуация, като по предишния § 1, в който Комисията гласува почти с консенсус. В случая госпожа Павлова предлага този текст по вносител, който е, да отпадне. Господин Гуцанов предлага съвсем друга редакция на параграфа. Тоест, той също не споделя виждането на вносителя, че подобни хипотези трябва да залегнат в тази част на закона.
Бих си позволил да кажа, че няма и нужда от тези текстове, тъй като те повтарят хипотези, които са в действащия Закон за концесиите и са задължителни по отношение на всички концесии. Тоест, независимо дали ги има тук в Закона за Черноморското крайбрежие или не, те фигурират в Закона за концесиите. Логично е да отпадне текста на вносителя.
Що се касае до предложението на господин Гуцанов той доразвива хипотезата в чл. 8, в която е Методиката за определяне на концесионното плащане и наемната цена, аналогично при нейното определяне. Тоест, в методиката да залегнат тези показатели. Между другото в действащата методика, която не е променяна от 2008 година, тоест – от първообраза на закона подобни показатели не в този обем изцяло съществуват. Така че не се прави нещо ново в момента, просто се предлагат на законово равнище задължителни показатели, които да залегнат в методиката и да отчитат в най-голяма степен характерните особености на всеки един морски плаж.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Има ли други мнения, колеги?
Който е съгласен с предложението на народния представител Борислав Гуцанов, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Който е съгласен и с предложението на госпожа Лиляна Павлова и народния представител Николай Нанков да отпадне, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се. Благодаря.
Продължаваме нататък.
Създават се нови параграфи § 2а – 2з :
§ 2а. В чл. 8г, ал. 3, т. 1 думите „два месеца“ се заменят с „един месец“.
§ 2б. В чл. 8д, ал. 1 се изменя така:
„(1) Решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия за морски плаж съдържа:
1. предметът и обектът на концесията;
2. принадлежностите - когато такива се включват в обекта на концесията;
3. максималният срок на концесията;
4. условията за осъществяване на концесията;
5. основните права и задължения по концесионния договор;
6. условията и/или забраните за отдаване на обекта на концесията под наем и за предоставяне на дейности по експлоатацията му на подизпълнители;
7. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и/или други обезпечения;
8. условията и формата за извършване на концесионното плащане, включително:
а) размерът на минималното годишно концесионно плащане за срока на концесията;
б) редът за извършване на концесионното плащане;
9. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
10. условията за опазването на околната среда, на човешкото здраве и на защитените територии, зони и обекти;
11. други изисквания, свързани с характера на концесията, които не са нормативно определени;
12. критериите за комплексна оценка на офертите и тяхната относителна тежест;
13. размерът и начинът на плащане на гаранцията за участие в процедурата за предоставяне на концесия.
14. оправомощаване на министъра на регионалното развитие изцяло да организира и провежда процедурата за предоставяне на концесия на морския плаж.”.
§ 2в. В чл. 8ж, ал. 1 думата „трима“ се заменя с „петима“.
§ 2г. В чл. 8з се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „7-дневен“ се заменят с „три–дневен“.
2. В ал. 2, т. 1 думите „по-малък“ се заменят с „по-голям“.
§ 2д. В чл. 8и, ал. 1 числото „30“ се заменя с “15”.
§ 2е. В чл. 8к се правят следните изменения:
1. Точки 1 и 3 се изменят така:
„1. основни технически и други характеристики на обекта на концесията, включително описание на принадлежностите му;
3.описание на услугите и дейностите, които могат да се извършват с обекта на концесията, и условията за извършването им;“.
2. Точка 4 се отменя.
§ 2ж. В чл. 8м, ал. 3 думите „7 дни“ се заменят с „3 дни”.
§ 2з. В чл. 8н се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „10-дневен срок“ се заменят с „3-дневен срок”;
2.В ал. 2 накрая на изречение второ се добавя „да организира контрола по изпълнението на концесионния договор, както и да предявява вземанията на концедента по съдебен ред и да представлява държавата по дела, свързани с изпълнението на концесионния договор“.
Колеги, мнения, съображения по прочетения текст?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Текстът на досегашния чл. 8д казва, че решението на Министерския съвет се основава на чл. 39, ал. 2 от Закона за концесиите. Сега Вие доразвивате тук може би същите текстове защо отпада този вариант – позоваването на ал. 2 от чл. 39 от Закона за концесиите с тези текстове, които вие предлагате. Каква е разликата между двете?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Разликата е, че едното е свързано с морските плажове и за да бъдат въведени по начин, по който отговорят на всички изисквания трябва да бъдат направени тези промени. Това е причината поради която се предлагат всичките тези промени в момента по текстовете, алинеите, параграфите.
Да дадем възможности и от министерството да коментират.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Министерство на регионалното развитие няма проблем да изпълни тези съкратени срокове, така че решението е изцяло ваше.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Мнения, съображения? Не виждам.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към най-особеният параграф.
§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, т. 3 се изменя така:
„ 3. поставянето на:
а) преместваеми обекти за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности, ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ, като най-високата част на обектите за търговски и други обслужващи дейности може да има височина до 3,6 м.;
б) елементи на градското обзавеждане - спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани и часовници;
в) рекламни, информационни и монументално- декоративни елементи, при условия и по ред, определени в наредба на общинския съвет.“
2. В ал. 4, т. 1 и 2 се изменят така:
„1. поставянето на плажни принадлежности, като се осигурява от 30 до 50 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, като конкретния размер се определя в наредбата по чл. 7, ал. 9 при отчитане на специфичните особености и характеристики на отделните плажове.
2. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения за:
а) осъществяване на задължителните дейности на морския плаж;
б) спортно-развлекателна дейност и за бързо обслужване, като най-високата част на обектите за бързо обслужване може да има височина до 3,6 м.”
3. Алинеи 7 и 8 се изменят така:
„(7) Обектите по ал. 4, т.2, буква „б” могат да заемат общо до 2 на сто от площта на морския плаж.
(8) Към обектите за бързо обслужване по ал. 4, т. 2, буква „б“ се допуска ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площ¬та по ал. 7, която не може да заема повече от 2 на сто от площта на морския плаж.“
1. В ал. 3, т. 3 се изменя така:
„ 3. поставянето на:
а) преместваеми обекти за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности, ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ, като най-високата част на обектите за търговски и други обслужващи дейности може да има височина до 3,6 м.;
б) елементи на градското обзавеждане - спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани и часовници;
в) рекламни, информационни и монументално- декоративни елементи,
при условия и по ред, определени в наредба на общинския съвет.“
2. В ал. 4, т. 1 и 2 се изменят така:
„1. поставянето на плажни принадлежности, като се осигурява от 30 до 50 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, като конкретния размер се определя в наредбата по чл. 7, ал. 9 при отчитане на специфичните особености и характеристики на отделните плажове.
2. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения за:
а) осъществяване на задължителните дейности на морския плаж;
б) спортно-развлекателна дейност и за бързо обслужване, като най-високата част на обектите за бързо обслужване може да има височина до 3,6 м.”
3. Алинеи 7 и 8 се изменят така:
„(7) Обектите по ал. 4, т.2, буква „б” могат да заемат общо до 2 на сто от площта на морския плаж.
(8) Към обектите за бързо обслужване по ал. 4, т. 2, буква „б“ се допуска ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площ¬та по ал. 7, която не може да заема повече от 2 на сто от площта на морския плаж.“
Предложение от н.пр. Емил Радев и Красимир Ципов:
§ 3 да отпадне.
Предложение от нар. пр. Лиляна Павлова и Николай Нанков:
§ 3 да отпадне.
Предложение от нар. пр. Емил Костадинов:
В § 3, в чл.10 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т.1. ал.3,т.3,б.”а” след „височина до 3,6 м.” се добавя „кота било”.
б) в т.2 ал.4 , т. 1 да отпадне.
в) в ал.4, .т.2, б. след „ 3,6 м.” да се добави „кота било”.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
1. В чл. 10, ал. 3, т. 2, букви „а“, „б“, „в“ и „г“се изменят така:
„а) плътност на застрояване (П застр.) - до 20 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.) - до 0,5;
в) минимална озеленена площ (П озел.) - най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването - ниско, с височина до 7,5 м;“
2. В т. 1 – в чл. 10, ал. 3, т. 3 думите „като най-високата част на обектите за търговски и други обслужващи дейности може да има височина до 3,6 м.“ се заличават.
3.В ал.4:
а/ в т. 1 думите „от 30 до 50 на сто“ се заменят с „не по-малко от 30 на сто“;
б/ в т. 2, б.“б“ думите „като най-високата част на обектите за бързо обслужване може да има височина до 3,6 м.” се заличават;
в/ в т. 8 накрая се добавя „когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.“
4.Алинея 5 се отменя
5.Създава се нова ал.9:
„(9) В случаите по ал. 7 и 8 в площта на плажа не се включва площта на пясъчните дюни.“
6.Досегашната ал. 9 става ал. 10.
Предложение от нар. пр. Светлин Танчев:
В чл. 10, ал. 2 се създава т. 9:
„9. ново строителство в териториите от защитени зони по чл. 10, ал. 4 на Закона за биологичното разнообразие, предназначени за опазване на типове природни местообитания и местообитания на видове съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие, с изключение на елементите на инженерната инфраструктура, на строежите, обектите и съоръженията от § 182 на преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията, както и основен ремонт, реконструкция, модернизация, пристрояване и надстрояване и промяна на предназначението на заварени сгради.“
Предложение от нар. пр. Светлин Танчев:
В чл. 11, ал. 2 се създава т. 5:
„5. ново строителство в териториите от защитени зони по чл. 10, ал. 4 на Закона за биологичното разнообразие, предназначени за опазване на типове природни местообитания и местообитания на видове съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие, с изключение на елементите на инженерната инфраструктура, на строежите, обектите и съоръженията от § 182 на преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията, както и основен ремонт, реконструкция, модернизация, пристрояване и надстрояване и промяна на предназначението на заварени сгради.“
Колеги, имате думата за мнения, съображения, коментари?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, позволете ми не само да коментирам направените от мен предложения, защото те са в смисъла на принципа, който е възприет при гласуването на първо четене в зала на ЗИД на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, но и в контекста на останалите предложения, защото действително това е важен елемент от този закон. Считам че народното представителство трябва да е наясно какъв подход избира и каква е целта на извършваните промени. Дали целта е да бъдат либерализирани режимите или да бъдат съхранени в сегашния вид или да бъдат по-рестриктивни. Аз вече имам своя отговор, защото част от предложенията предлагат твърде съдържателна промяна на фона на това, което е прието на първо четене. Това е разбира се мое мнение.
В този смисъл считам за достойнство на предложението на колегата Гуцанов въвеждането на норматива за коефициент за интензивност. Добре е, че въвежда, но тук трябва да имаме предвид че ако се прилага за всеки имот може да стане опасно. Член 9, т. 1 казва за охранителните зони. Зона А – с режим на особена териториално-устройствена защита, т. 2, Зора Б – със специфични характеристики на територията и специален режим. В ал. 3, чл. 10 на действащия текст, т. 2 – строителството на други обекти извън посочените в т. 1 при спазване на следните нормативи… за всеки поземлен имот. Имам предвид, че ако се прилага за всеки поземлен имот може да възникне известна опасност. Една елементарна сметка при така предложения К инт, защото при досегашната височина и досегашния тек нямаме ограничител за интензивността. Ако вземе една територия от десет декара възможната застроена площ при досегашния режим ще бъде около хиляда квадратни метра, разгънатата застроена площ – около две хиляди. Тук може и малко да се мърда с оглед липсата на ограничител за коефициент за интензивност.
Предложението на колегата Гуцанов е твърде съдържателна промяна, като височина. По смисъла на закона това е ниско строителство – 10 м. Тези параметри ще отидат като застроена площ на 2 000, а като разгъната застроена площ – на 5 хиляди метра. Така че тук трябва да преценим и аз затова съм се ограничил само в предложения в тази посока, понеже няма понятие просто височина или най-висока точка, затова съм предложил да бъде кота било. Другото е твърде принципен въпрос, по който аз изразявам личното си притеснение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Като строител и човек господин Костадинов беше дълбоко откровен. Колеги, за това става дума. Почваме вече да изчисляваме К инт и почваме вече да изчисляваме параметри в чисто строителен план, къде? По плажовете. И аз на първото гледане на закона на първо четене казах, че няма по-откровен лобистки закон, който да изнасям в това Народно събрание от сегашното мнозинство. ГЕРБ го правеха непрекъснато и те си получиха заслуженото. Безспорно беше, че много техни законопроекти бяха откровено лобистки. Но тук говорим вече за коти 3,67, колко разгърнати площи. Виждате за какво става дума. Там има едни вмъкнати точки, те са благоприлични, те са за замаскиране на основното, а основното е това – да се строят обекти на пясъка. Ако през комунизма не е имало кой да санкционира такива строителства, има още ресторанти и хотели на морския бряг, то сега вече сме изчерпали този ресурс, защото по пясъка са останали много и хотели, и ресторанти, и какви ли не обекти без значение как ще бъдат наричани. Тук се въвеждат едни понятия за замаскиране на това. Не се съмнявайте по тази култура в обществото и това правосъзнание, не се съмнявайте какви ще бъдат тези обекти. Двата процента или не знам колко, те няма да бъдат спазени. Един бивш главен прокурор имаше мечта на Слънчев бряг да премахне един червен хотел. Знаете за кой става дума, но успя.
Оттук нататък се дава зелена улица да се строят много такива, бих казал червени, жълти, зелени или бели хотели на морския бряг. Аз не виждам обществото на този етап да може да се пребори, да се справи с недобросъвестността и с бих казал инициативите на физически и юридически лица да си осъществяват това, което намерят за добре. Оттам нататък санкционирай ги, бутай ги, това е просто невъзможно.
На първо четене този законопроект беше страшно критикуван и ако си спомняте имаше уверение от страна на мнозинството, че между двете четения много от текстовете ще бъдат извадени на второ четене. След това за един друг текст ще стане дума. Господин Гуцанов използва думата „особен текст“ – не, този текст не е особен, той е скандален, господин Гуцанов. И аз мисля че тук ще има много мнения. Довечера това щеше да е новина номер едно, че се разрешава строителството по плажовете и по пясъците, колкото са останали. Разбира се довечера всички медии ще бъдат захласнати в това, което става в ЦИК днес, но чест й прави на тази телевизия, не знам коя е, че тя снима. Аз считам, че днес от нашата комисия до голяма степен зависи, разбира се това е в ръцете на пленарна зала, да стопира тези мераци, те са ясни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предлагам всички да кажат това, което считат по тази точка, защото наистина има какво да се говори. Аз ще говоря малко по-натам по темата.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Разбира се аз имам съображения по промяната, която е предложена в сегашната алинея за процентите. Но бих искал, според мен, да предпазя Комисията, ако вземе решение в подкрепа на предложенията на колегата Гуцанов, то поне да бъде изяснено за свързано или за свободно застрояване става дума, за да не стане една притеснително прекалено голяма либерализация на режима.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Както заявих и преди Вие знаете моето категорично мнение и аз съм категорично против и предложените изменения и на вносител и Вашите предложени изменения, колега Гуцанов, поради простата причина, че ние тук виждаме опит не само да се върне старият режим, който действаше и функционираше за това да има не само преместваеми обекти, но и сгради и хотели и както ги наричате – обекти за бързо обслужване, защото под обслужване може да се има предвид много други дейности. Категорично не можем да приемем това поради факта, че в тази алинея, която е не само мога да подкрепя определението лобистка, тя е притеснителна и тя не означава, че наистина малкото останали незастроени части от Черноморското ни крайбрежие Зона А и стометровата зона ще бъдат окончателно застроени и всичко с това ще приключи като тема. Тук е включването и увеличаването значително и много сериозно на параметрите на строителство в Зона А, тук е и намаляването на свободната зона за плажуване до 30%, тук е и увеличаването на размера на преместваемите обекти по морските плажове, които се изменят да бъдат 2% не от активната площ, от която да са изключени и дюни и скали и други местности, за да има повече свободна площ, но тук се връща и старата дефиниция да бъде от морския плаж, което означава морският плаж в неговата цялост и в неговата цялост да влязат и скалите, и дюните, и останалата част от плажа. Така че всъщност тези 2% да представляват една много по-голяма площ. И не стига че увеличаваме площта за преместваеми обекти, намаляваме площта за свободно и активно плажуване, а и увеличаваме строителните параметри за всички сгради, които могат да бъдат и е разрешено да бъдат изграждани и строени в Зона А. Този текст е категорично неприемлив, много притеснителен и не можем да го подкрепим.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Пропуснах. Тук е и текста за намаляването от 50 на 30%. Това е също изключително скандално. Едно от хубавите неща, които миналото Народно събрание направи с триста зора, и ние от „Атака“ сме се борили със зъби и нокти още от 2005 година, е това разпределение на плажната ивица 50 на 50. То също работи, знаем всички, няма какво да се лъжем. Ще дам един пример, за да стане ясно. Плажът в Несебър, може някои от уважаемите зад мен концесионери да го държи, но много е ясно, че близката, хубавата част на плажа, защото всеки плаж има хубава и лоша част, е заета с чадърите и шезлонгите. Да, може формално да се спазва, дори сега е така. Там, където са дюните нагоре, където никой не се качва се изчислява тази свободната част, натикана там в скалите. Само давам пример. Така е и на други плажове, бих могъл още три-четири примера да дам.
Да се върнем към 70 на 30, което е също скандално. Това трябва да бъде новината, с която хората да станат наясно тази вечер, защото едно от нещата, за които хората са ни поздравявали и когато и местните кметове и местните хора са наясно е точно това – тези 50 на 50, за които обаче имаме намерение да направим едно правило в закона за справедливото разпределяне, а не както сега се прави. А да се има 70 на 30 това ако не е лобистко, просто… Аз винаги съм казвал, че ако на концесионерите им падне те ще вземат и морете с чайките заедно. Но ние тук защитаваме техният интерес, и общественият интерес. Значи, трябва да има баланс и този баланс общо взето с тези грешки, с тези проблеми, които в реалното разпределение до сега при 50 на 50 се случват, има ги, виждаме ги, те са безспорни. Все пак донякъде е удовлетворително. Не можах да разбера мнозинството и не може да има каквито и да е мотиви да се влиза в този наистина скандал за промяна на тези 50 на 50 със 70 на 30.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз искам да обърна внимание на предложението на народния представител Светлин Танчев за чл. 10, ал. 2, в която се създава нова т. 9. Вероятно това предложение е провокирано от събитията около Природен парк „Странджа“, сега Карадере. Става проблемен въпрос. Но тук бих искал да предложа все пак да чуем и мнението и становището на Министерство на околната среда и водите, защото най-малкото така, както е заложено излиза, че в населените места, в които са превърнати парковете вече нищо не може да се строи. Може би трябва някаква прецизност или…. Нека да ги чуем и тях по този текст, да видим какво те като специалисти могат да ни кажат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: За това сме ги поканили.
Други мнения?
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: Реплика към господин Шопов. Аз напълно Ви разбирам, Вие сте напълно прав, защото едва ли има някой, който да е доволен от състоянието, до което достигна Черноморието и да се възмущава от това, което стана, но не съм строител, за да мога да оценя конкретните цифри или предложения. Но, принципът, който от правна гледна точка, че всичко, което не е изрично забранено е разрешено, мисля че точно на този принцип се достигна до това положение. След като нямаме конкретна регламентация на определени норми всичко, което се застрои върху пясък, върху два пръста от крайбрежната ивица без спазване на всякакви норми и отстояния между отделни обекти се получи според мен именно на този принцип. А всичко, което не е изрично разписано не е забранено и се прави. Затова бих подкрепила тези текстове. Вече за конкретните цифри там може да се преценява от специалистите.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не мога да не се въздържа да репликирам. То и до сега беше забранено, но с определени метри, а сега се увеличава. До сега беше до 3,6 метра, сега трябва да се увеличи на 7,5. Мисля че коментарът е излишен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Много Ви моля, недейте да казвате неща, които не са така. Съжалявам, че за първи път си позволявам толкова остро да вляза, но този закон, за който вие говорите не е влязъл в сила. Нека да сме безкрайно коректни, не знам дали друг председател си е позволявал да покани цялата аудитория, която е заинтересована от този закон, за да се чуят всички мнения, а не да бъде приет по някакъв тъмен начин. До сега не знам да е имало такъв прецедент. Така че много моля, нека да сме коректни. Затова изслушвам абсолютно всички и накрая ще вземем това решение, което е най-правилното. Но нека да не се казват неща, които нямат нищо общо с истината. Затова си позволих по средата, защото почват да се натрупват виждания, които са много далеч от реалността.
АНДРЕЙ ВАСИЛЕВ /Асоциация на концесионерите на морски плажове/: Първото нещо, което ми направи сериозно впечатление от това, което господата депутати говорят е, че става въпрос за строителство. Първо, като гледам § 3 със своето изменение разбирам че става въпрос за поставяне на преместваеми обекти и не мога да разбера за какво строителство говорим. Второ, това се отнася и касае Зона А, а не морските плажове. Трето, до колкото знам и доколкото съм запознат, а смятам, че съм запознат в момента в действащия Закон за устройство на Черноморското крайбрежие е съвсем ясно и точно записано по какъв начин става строителството на всякакви обекти в Зона А. Така че именно тава беше според мен парадоксалното – забраната за разполагане на преместваеми обекти, което наистина е много по-облекчен режим и разрешението за строителство в Зона А с определени параметри. Така че не мога да разбера тук за какво строителство говорим, когато в крайна сметка става въпрос за поставяне на преместваеми обекти.
Освен всичко друго искам да ви обърна внимание на това, което стана преди време с увеличаването на свободната зона и намаляването на платената зона. Преди време е увеличена концесионната такса на практика с включването на ДДС. След това самата методика, по която се изчислява концесионната такса е на база брой хора, които могат да използват определения плаж за 8 час ден или слънцегреене. Така че би следвало след като се увеличи свободната зона, да се намали тази, която е платена, би следвало да се коригират и концесионните вноски. И смятам, че това с този законопроект тепърва е започнало. Така че в крайна сметка концесионер не е мръсна дума и ние сме тези, които плащаме доста сериозни суми в бюджета на държавата. Респективно 50% от тези суми се връща в конкретната община и те се използват за благоустрояването на отделните плажове. Така че аз смятам, че този законопроект с това изменение е много добре направен.
ПАНАЙОТ РЕЙЗИ /Кмет на Созопол/: Аз ще продължа след изказването на господина. По сега действащия закон на плажовете е разрешено всичко, а в Зона А не е разрешено всичко, извън плажовете. На плажа има временни преместваеми обекти, има всичко, а в Зона А не трябва да има нищо, което е не знам как да го кажа.
Нещо, което е много важен момент и аз съм го коментирал много пъти с госпожа Павлова – всички градове по морето имат действащи градоустройствени планове. По тези планове те са приети, гласувани и се знаят параметрите за строителството вътре в градската част. Законът за Черноморското крайбрежие не може да действа вътре в тази градска част, няма как да действа, защото там има градоустройствен план. По сегашното предложение на закон трябва да се спазват 20% на застрояване в 7 метра Кота (……) Говоря за градската част, където има градоустройствени приети планове, господа. Ако в стария град на Созопол изгори една къща при парцел на имота 60 квадрата, при 20% на застрояване колко трябва да построи в следващата къща, 12 квадрата. Това къща ли ще е, тоалетна ли ще е, какво ще е?! Така че хубаво го разглеждате този закон, но помислете и върху това. Това е в противоречие на всичко. С така влезлия закон ние нямаме нужда от градоустройствени планове, защото Сопол целият е в Зона А. От двете страни, както и да го вземем със стоте метра, това е положението.
По отношение на временно преместваемите обекти, за какво строителство говорим? Говорим за временно преместваеми обекти. Кажете ми, ако трябваше да спазваме закона, това означаваше, че в момента никъде не трябва да има временни преместваеми обекти. Това означава, че частник, който има свой имот и който няма финансова възможност да построи, а иска да постави един обект, който да е спазен със законите, той не може да го постави в неговия частен имот. Не говорим за общинските, не говорим за държавните.
Аз изцяло подкрепям предложението на господин Гуцанов. За мен това нещо, когато бе прието аз и тогава бях против и сега съм против. В момента всички ние кметове сме в нарушение на този закон, защото навсякъде стоят временните обекти по чл. 56, а те трябваше от март месец да почнат да се събарят. Така че лично аз съм категоричен, че това ваше предложение трябва да влезе в сила и не трябва да се заблуждават народните представители, че тук говорим за някакво масивно строителство. Няма такова нещо.
По отношение на това предложение, което беше направено да се даде право на кмета с решение на общинския съвет за § 3 за мен лично това, което Вие предлагате, господин Гуцанов е напълно резонно и мисля че трябва да бъде прието.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря Ви, господин кмете.
Заповядайте, госпожо председател.
КРАСИМИРА ГЕРМАНОВА: Добър ден, уважаема комисия! Благодарим за поканата да присъстваме тук! Председател съм на Общински съвет Созопол и на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България. Като продължение на това, което каза моят кмет, ако мога така да се изразя, искам да обърна внимание дали не може да се помисли за варианта, във връзка с това, което кметът говори, да се включи текст „с изключение на урбанизираните територии на населените места определени към датата на влизане в сила на закона“. Знам, че нямам право да правя такива предложения, но господа, народни представители, обръщам Ви внимание за това Вие да погледнете с добри очи на думите, които каза кметът и ако има възможност да направите тази промяна в закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Ако колегите от ГЕРБ са съгласни мисля, че може да стигне до консенсус.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Напълно коректно предложение. Аз мисля че това беше включено в предложението на колежката Маджарова, но не го виждам никъде в текста на законопроекта. Коректно е тези ограничения, тези правила за застрояване да се отнасят за територията извън урбанизираните територии. Всяко едно населено място си има строителен план, там има правила, норми. Няма смисъл това да се отнася и за вътре, не е редно.
Що се касае, колега кмет, и в действащия закон е казано, че има строителство, в Зона А се допуска, т. 2: строителството на други обекти. Не е казано, че в действащия закон не се разрешава друго строителство. Става въпрос и за друго. И сега параметрите на това строителство извън тези се предлагат да бъдат променени. По принцип се разрешава строителство. Искам да кажа, че не бяхте коректни толкова в изказванията си. Допуска се и строителство. В сегашния текст на закона няма преместваеми, това е факт.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА: Като вносител на предложение по чл. 10, ал. 3, т. 3 от закона, което касае непреместваемите обекти да обърнем внимание на уважаемите колеги, че в текста на чл. 10 се регламентира реда на поставяне на преместваеми обекти, както извън територията на морските плажове, така и на територията на морските плажове. Дебатът, който аз виждам до този момент се развива единствено в посока против морските плажове. Аз мисля, че ние тук трябва да обърнем вниманието на това, което каза и господин Рейзи, като кмет на черноморска община, мисля че и друг път сме го дебатирали това нещо. Това нещо беше един от мотивите въобще да се внесе като предложение този законопроект, въобще да се упражни законодателна инициатива, тъй като сега действащият режим по отношение на преместваемите обекти извън морските плажове е изключително ограничителен и рестриктивен и в противоречие с всички възможности за упражняване даже собствеността в собствения частен имот точно на територията на урбанизираната територия. Така че аз бих желала, ако се стигне до общо гласуване въобще по този параграф, тъй като вижда, че законопроектът е обединен моето предложение е по т. 3, което касае преместваемите обекти извън територията на морските плажове инкорпорирано в общия параграф. До сега изказаните възражения и становища са по-скоро по отношение на морските плажове.
Нямам право да правя такова процедурно предложение, но ако прецените даже да гласувате поотделно текстовете на ал. 3, т. 3 с всички останали предложени текстове. Прекалено са различни по своя характер, съвсем различни взаимоотношения регламентират, така че това ми е молбата.
ДИМИТЪР КАНАРЕВ /Национална асоциация „Българско Черноморие/: Във връзка с предложението на народния представител Светлин Танчев за изменения в чл. 10, ал. 2 да се създаде точка 9, касаеща забрана за строителство в Зона А и впоследствие чл. 11 – забрана за строителство в Зона Б. Категорично се противопоставяме на това предложение по няколко причини. Според нас този текст иззема функции на Закона за биологичното разнообразие, който по своята същност е рестриктивен закон спрямо всяка една икономическа дейност по Черноморието. Изземването на тези функции от Закона за биологичното разнообразие и имплеметирането им в този закон сме против това, че защитените зони се регламентират от чл. 8 и чл. 12 в същия този закон, което завършва със заповед на министъра на околната среда и водите, в която заповед е посочено на база на научна информация, екологичния статус, икономически статус, становища, мнения на заинтересованите се посочват забраните в защитените зони. Тази функция на Закона за биологичното разнообразие, която е предложена от народния представител Танчев, се опитва да транспортира в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие за нас е някакъв правен нонсенс. Молим да не бъде приеман този текст.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Първо, искам да отправя апел и към Министерство на околната среда и водите да споделят тяхното мнение относно тази промяна, която предлагам. Също така искам да кажа, че ако реално законодателството работеше и всичко това беше така нямаше да ги имаме тези скандали и тези проблемни случаи, които наблюдаваме не от вчера и от днес, а в последните няколко години, в няколко правителства съществуват такива казуси и скандали. Дори последният казус, който в последните няколко дни се чува в общественото пространство – случаят с Карадере, където също върви да се застрои тотално. С тази промяна също се цели донякъде да защитим дори самите инвеститори, които биха предприели такива действия. Не искам да се повтаря случая с Испания и в някои развити държави, където се е налагало да се бутат вече хотели.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Има още нещо неприемливо според мен, разбира се. Ако се приемат част от предложенията това означава да бъде отменена буква Г в чл. 10, ал. 3, т. 2. Ще ви прочета съдържанието й: „При изграждане на озеленени площи, паркове, градини, в които се допуска строителство без промяна на предназначението им и на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, открити обекти за спортни и културни дейности, площадки за игра…, могат да заемат до 10 на сто от площта на урегулирания поземлен имот и да имат височина до 6 м“. Предложено е отпадането на този текст.
ГАНЧО ТОЛЕВ /Сдружение на собствениците на атракционни съоръжения/: В сдружението членуват може би 80% от всички собственици на атракционни съоръжения. Проблемът, дискутиран днес, изцяло акцентира може би върху концесиите, както се изказа колегата и то абсолютно основателно. Искам съвсем накратко да обърна вашето внимание към тези хора, които упражняват този вид дейност с въпросните атракционни съоръжения. Приемането на този текст така, както е предложен е животоспасяващ за всички тези хора и те не са никак малко. Единственото нещо, което искам да ви помоля дискутирайки е да се съобразите с ал. 3, т. 3, б.А. Достатъчно се коментира изискването за тази височина от 3,6 метра и смятам, че тя допълнително, визирана така в предложението ще обърква общинските администрации. Голяма част от атракционните съоръжения са по-високи от тези 3,6 метра и смятам, че ще се получат доста конфликти, особено в този регион, за където важи този закон. Много ви моля да се съобразите с това нещо.
Благодаря ви.
РАЙНА БЪРДАРЕВА /Кмет на Шабла/: Господин Танчев, позволявам си да коментирам тези два члена, които Вие опитвате да въведете. В самото начало ще кажа, че те са абсолютно рестриктивни за Община Шабла. По тази причина ще дам информация за параметрите на общината. Четиридесет километра морска ивица, 22 от които плажове, никакъв концесионер, никакво строителство, държавен горски фонд, който обезличи двата къмпинга, които дадоха поминък в общината, нефт и газ, военно поделение и още няколко такива, които доведоха до там щото общината от 11 хиляди в момента е в порядъка на 5 хиляди. Още един параметър. От 350 хиляди квадратни метра земя една трета е защитени зони, от тези защитени зони 86% от тях са по крайбрежието. Ако тези текстове влязат означава общината да продължи да запада. Ние нямаме никакво строителство. Разбирам че от това, което тук се говори се има предвид презастрояването. Въпросът ми е към Вас, уважаеми депутати, кой ще поеме отговорност да дойде в община Шабла да се обясни защо вие обричате на гибел тази община? Какво гарантирате, какво компенсирате, какво предлагате общината да не бъде заличена? От 16 селища 4 предстоят да бъдат заличени, тъй като жителите им са от 2 до 6 човека. Възможно ли е?!
Затова, много Ви моля, когато се вземат такива текстове и се предлагат, решенията да не са дистанционни. Елате, вижте и кажете. Общината няма да функционира.
Все пак, господин Гуцанов, очаквам някой народен представител да дойде, ще свикаме гражданството на Шабла, и да обясни защо забранявате живота в община Шабла.
ПРЕД. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, госпожо професор, но още никой нищо не е забранил.
РАЙНА БЪРДАРЕВА: Презумпцията е такава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Изчакайте малко, видяхте, бяхте ни помолили нещо за каскадата, Народното събрание отреагира по възможно най-бързият начин, с което защитихме икономическото пространство на България, за което аз пък безкрайно много Ви благодаря. Видяхте, и министъра и министър-председателят отреагираха по възможно най-бързият начин. Това може да се окажат милиарди за България след години. Но да не влизаме в друга тема.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ САНДОВ /Политическа партия „Зелените“/: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Казвам се Борислав Сандов, съпредседател съм на Политическа партия „Зелените“ и бих желал да взема отношение по направените предложения от народния представител Светлин Танчев, както и да опитам да отговорим на кмета на Шабла. Понеже се направиха съждения, които не мисля че са уместни, първо – не виждам как едно законодателно предложение, което не е влязло още е виновно за обезлюдяването на една община и не намирам пряката връзка между това. Освен това в никакъв случай не смятам, че бъдещето на българския туризъм е свързан единствено с презастрояване, че това решава въпроси от демографски характер на една или друга община. Напротив, всъщност община Шабла може да се възползва много повече от другите дадености, от своята съхранена природа и да привлича много по-качествени туристи и по този начин да изпъкне в българския туристически сектор, предлагайки атракциони и т.н., и в международния.
Във връзка с предложенията, които са направени понеже отново се приема, че това прави абсолютно рестриктивни режими върху цялата зона от „Натура 2000“, бих желал да поясня, че това не е така. Първо, касае се за зоните, които са обявени за „Натура 2000“ по Директивата за местообитанията. Те за значително по-малък процент спрямо Директивата за птиците и в това отношение не бива да се разглежда цялата Натура 2000 зона, като зона с рестрикция. Говори се за един отрязък в близост до самия морски бряг, единствено от зоните, които са за Директивата за местообитанията.
Наскоро излезе социологическо проучване, което потвърди старо такова, че около 80% от българите са на мнение, че презастрояването по Черноморието трябва да бъде прекратено и ако народните представители следва да изпълнят това обществен дълг е да защитят общественият интерес то би трябвало да се съобразят с едно такова социологическо проучване и именно да търсят мерки за спиране на застрояването на последните останали диви кътчета от българското Черноморие. Виждате, че това започва да създава проблем на самия туристически бранш. Не случайно тези предложения, които са внесени от народния представител Светлин Танчев са подкрепени освен от зелените, но също така и от Асоциацията на парковете, от Българската туристическа камара, която е браншова организация в сектора на туризма, от Българската асоциация за алтернативен туризъм, от различни неправителствени организации. Така че това не са изсмукани от пръстите и по никакъв начин не са някакви драконови мерки, те правят онази регулация, която дори ако искате да спасим вътрешния си туризъм, защото масово българите започват да напускат нашата страна, когато търсят места за почивка през лятото и да предпочитат дестинации в други държави. Не случайно туристическият сектор също осъзнава този проблем и търси начин това да бъде по някакъв начин спряно.
Аз се надявам, че народните представители наистина ще погледнат сериозно на този въпрос и тези текстове действително решават системен проблем и дават едно доста генерално решение на това, което е в обществен интерес.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители, уважаеми кметове, ще си позволя във връзка с предложението, внесено от народния представител Светлин Танчев между първо и второ четене да направя няколко въвеждащи думи или твърдения преди да мина конкретно към нашето становище, тъй като неколкократно господин Татарски и госпожа Бърдарева, също така и представителите на Партия „Зелените“ подканваха Министерство на околната среда и водите да се изкаже.
На първо място искам да отбележа, че неизпълнението или трудното прилагане и имплементиране на едно законодателство никога не трябва да бъде довод до променяме циклично закона и да изпадаме в хаотични действия по отношение на принципни въпроси.
На второ място искам много ясно да оцените това, че ние се намираме в един порочен кръг, от който трябва да намерим воля да излезем, тъй като с предложението на народния представител Светлин Танчев, не че той е от такъв ранг и значимост, аз не го подценявам разбира се, бъркаме в най-фината структура и тъкан на идеите и на европейския и на българския законодател. Този порочен кръг, в който изпадаме може да бъде разрешен по един единствен начин – когато природата е обърната към човека и човекът е обърнат към природата. Всички крайни хипотези са модел на действие, в който от 20 години се намираме в него и виждаме че ни води до ясен и краен резултат.
Налагането на забрани за строителство в зони по Натура 2000 не произтича като изискване нито от Директивата за местообитанията, нито от Закона за биологичното разнообразие. Има ясно дадена категорична възможност в заповед за въвеждане на режимите по зоните по Натура и в Директивата за местообитанията, която да регламентира човешкият достъп и да го регламентира там съобразно съответните процедури в Закона за биологичното разнообразие. Трябва да се има предвид, че зоните за местообитанията по Черноморското крайбрежие обхващат огромни територии, както в Зона А, така и в Зона Б. Има на първо четене няколко урбанизирани територии, чл. 11, л. 2, т. 5. Има примерно във Варвара, Ахтопол и Синеморец два от курортните комплекси, които попадат в Зона Б, които не са изключени от защитените зони и за които тази забрана ще въведе бих казал неописуем хаос.
Имайте предвид освен това, че в момента се разработват 10 общи устройствени планове на черноморски общини, в които се предвижда строителство в зони по Натура, след като се спази цялото екологично законодателство. Тоест, оценката за съвместимост и всички други императиви, които трябва да бъдат спазени.
Ето защо, връщайки се на първият въпрос, отношението ни към това предложение на народния представител го намираме за необосновано и неприемливо. То да речем, че е дискусионно. Притеснението ни е, че принципно ние не можем така вече оттук нататък да поставяме въпроса, защото, първо – природата е част от конкурентните предимства на България, тя може да има много силен икономически и социален и разбира се задължително протекционалистична политика от наша страна за запазването на природата в бъдеще. Не сме съгласни да се подхожда от 20 години, съжалявам че го казвам тук на този форум по отношение на предложението, особено на позицията, която защитава Партия „Зелените“, не можем да променяме цялата социална и политическа система, да се променя Конституция или да се променят цели социални слоеве и тенденции, а да не се променят зелените идеи. Или ще имаме воля да покажем как природата и човекът заедно ще се грижат за икономическия, социален и екологичен потенциал, или ние ще се въртим в един кръг, от който няма да излезем никога.
Нашето становище е, че не може да се подкрепи това предложение, а обратното – да помолим неправителствените организации да бъдат истинският гарант. Нас площадът не ни притеснява, даже е хубаво, когато вдигате знамето за нещо, което е значимо. Ние не работим под натиск и никога не сме работили. Неправителствените организации и всички, които милеят за природата ще държат под лупа какво се случва, ако се стигне до строителство в защитени територии или защитени зони по Натура. Нямам нищо против това, но да спазваме реда. Екстремните ситуации не са основание за нарушаване на принципа на европейския законодател, който има предвид регулационен, а не тотално забранителен режим. Аз искам много ясно да се знае това и от народните представители, ние сме парламентарна република и да вървим в една посока на икономическо, социално и екологично развитие. Аз съм убеден привърженик на това.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на зам.-министър Костадинов.
БОРИСЛАВ САНДОВ: За съжаление ако всички органи, институции, граждани имаха нужният морал и подход нямаше да имаме ситуация като застрояване на дюните в Несебър и подобни случаи. Практиката показва, че не се ли стигне до някакъв такъв тип драконови мерки в България никой не си взима поука от нищо. Затова се предприемат такъв тип стъпки. Наистина съжалявам, че някои хора трябва да променят или да намерят конкурентното си предимство във фона не само на ниво България, но и вече в този глобален свят, по-глобално да мислим. Мисля че има варианта да се извлекат ползите от това нещо.
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ /Съпредседател на Партия „Зелените“/: Искам да разясня няколко правни въпроса. Първо, трябва да подчертая, че това предложение е изцяло съобразено с чл. 6-2 на Директивата за местообитанията съгласно принципа за субсидиарност. Съгласно този принцип тук има едно подвеждане на всички, и обществеността на България, където се казва, че съгласно тази директива не може да се налага забрана за строителство в Натура 2000, това не е вярно. И сега нашето законодателство налага такава възможност чрез заповеди да обявяване на защитени зони и плановете за управление. Освен това предложението се основава на принципа за правна сигурност. Практиката в България показва, че досегашните мерки за опазване на защитените зони не водят до практическо прилагане на чл. 6-2 на директивата именно до опазване на защитените зони. Ние получаваме все нови и нови случаи на практическо нарушаване на Директивата за природните местообитания. Вчерашният случай с Карадере е случай, господин Костадинов е един от участниците във взимане на едно противоправно решение, което ще доведе до наказателна процедура, поредната. В момента има случай и той отново е Странджа с множество взети вече решения от регионалната инспекция без оценки за съвместимости в Странджа, които сега се обработват. Иракли ще излезе идващите дни и седмици и т.н. Ако трябва да ви ги изброя това е цялата ивица по Черноморието.
Нашето предложение е в съответствие с принципа за правна сигурност Народното събрание в рамките на своите компетенции да намери правен механизъм за приложение на чл. 6-2 на Директивата за местообитанията изискващ от България да опази защитените зони. Ваше задължение, като народни представители е да изпълните задълженията на България с оглед България да не бъде санкционирана. Това е до тук с правна обосновка.
Сега ще мина малко на не толкова правен език, доколкото все пак съм експерт по европейско екологично право, бях задължен да го направя това нещо. За мен е съществено това, че днес в шест часа ваши деца, може би на някой от вас, или може би приятели на ваши деца ще бъдат на улицата. Това е онова обществено мнение или поне активната негова част. Пасивната част е 77%, независимо какво говорят всички останали, те ще бъдат на улицата заради това, което се случи в Карадере. Вашият глас днес е този, който може би с едно вдигане на ръка да уталожи това обществено мнение. Това предложение не е продукт на абсолютно никакви задни мисли. Не е продукт на абсолютно нищо друго освен на една грижа за няколко неща – грижа за природата на България, грижа за бъдещето на всички тези деца, грижа за туризма. Защото който още не е осъзнал, че този туризъм в България може да се развива оттук насетне с ново строителство, с подобряване на качеството на услугите, не е разбрал какво е бъдещето на нашия туризъм. Казвам ви го като потребител на туристически услуги. Аз съм убеден, че община Шабла е най-малко потърпевша в конкретния случай, това предложение по никакъв начин няма да попречи на развитие на туризма на община Шабла.
Тези зони са зоните по местообитанията, вътре са дюните, вътре е горският пояс от дюните и вътре няма грам даже земеделска земя в тези зони по местообитанията. Нима искате да застроявате дюните. Искаше да ги застроява Гриша Ганчев, това ли искате да лобираме – за Гриша Ганчев и неговият проект за застрояване на дюните?! Аз съм категорично против това, и ако някой от народните представители тук лобира за Гриша Ганчев и неговият проект за застрояване на дюните, нека да си каже. Аз лично съм против. И нека да се изкаже пред гражданите на България и пред онези деца, които днес ще бъдат на улицата, повечето са по-млади от мен.
Моля ви се, помислете как ще се върнете днес и ще си легнете да спите, защото въпрос на съвест е, ей Богу, моля ви се – въпрос на съвест е! Не е въпрос на оцветяване, въпрос на политическа принадлежност и нещо друго. Това е предложението. Междувпрочем е гледано и е правено с много добри експерти в Закона за устройство на територията, с хора, които са практици, хора, които работят в строителен контрол, които знаят как се прилага този закон. Така че изключенията в този член са обмислени много внимателно. Вътре всяко съществуващо застрояване може да се модернизира, разширява, никакви пречки няма. Текстът на изключенията е обмислен много добре, но просто не могат да се строят апартаменти за руснаци.
КАТЕРИНА РАКОВСКА: Във връзка с думите на господин Костадинов ние вече се въртим в омагьосан кръг. Само до 16.00 часа имаше заявени 6 хиляди души във Фейсбук събитието за протеста да спрем застрояването на Карадере. Само месец може би е минал след като хиляди хора излязоха в десет града срещу застрояването на Странджа. Този кръг ние вече го гледаме не знам колко години.
Предложението на господин Танчев е именно в тази посока. Ползата от неговото предложение са екологични, икономически и емоционални. Екологични, защото гарантират опазването на видовете, които са предмет на опазване, зоните. Икономически, защото гарантират опазването на самия ресурс на туризма. На всички хора, които вече си вадят хляба с туризъм, които голяма част от тях са тук в тази зала. Емоционален, защото виждате как реагират тези хиляди хора, които обичат тези места по морето.
Вие всъщност днес имате редкият шанс да сбъднете една мечта на страшно много хора да бъде спряно застрояването по морето. Каквото застроено – застроено, в момента да приемем даденото положение и да си пазим каквото имаме и да се научим да правим пари от него, защото това е възможно и умният бизнес прави пари от това, което има.
Така че моят призив е – имате шанса да сбъднете мечтата на много хора, възползвайте се. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Заповядайте, реплика на зам.-министъра. Моля ви, ако няма нищо друго, което да е коренно различно по тази тема, защото са ясни позициите.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Всеки избира малодраматизма на тона си, това е въпрос на изложение. Няколко конкретни предложения. Първо, в състава на присъстващите на всяка комисия в парламента да ограничаваме външните изказвания до експертни изказвания, да не ставаме платформа на политически изказвания. Второ, вие наистина имате редкият шанс с правни доводи да нарушите принципи на европейското законодателство, ако приемете това предложение. Аз се виждам, често бих казал, с господин Ковачев и с неговата съпруга, която току-що се изказа, и с господин Тома Белев и с неговата съпруга, като представител на ВВФ, но не можем да стигнем до единно мнение, защото нямаме устойчив подход.
По отношение на Карадере механизмът е ясен. Моля ви, подгответе се много сериозно и добре с доводи, защото годината 2008, която цитирате е различна от годината 2005-2006, когато оценката за съвместимост не е била факт юридически, не знам какъв юрист сте Вие. И най-важното е, може да постигате емоционални доводи в Народното събрание, но не ги заблуждавайте. Малодраматизмът свързан с непрофесионализъм може да отведе тези хора в погрешна посока. Така че за Карадере, за тези цитирани шест или десет хиляди човека аз приветствам това да бъде коректив на нашите действия.
Трябва да са убедени народните представители, говоря го защото пряко не съм участвал в тази процедура, както Вие обявихте, няма постъпило официално инвестиционно намерение в нито един орган във връзка с уведомлението по чл. 4 от закона, нито в РИОСВ, нито в Министерство на околната среда и водите няма реално постъпило инвестиционно намерение и ние не можем да се произнесем по обхвата и параметрите. Но когато това бъде направено ще си спазим цялото екологично законодателство. Дано са шест, дано са десет хиляди човека, това за нас е сигнал да си вършим работата качествено. Не приемаме такъв натиск, а го приветстваме. Това са ми заключителните думи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предлагам след изказванията, ако няма нищо съществено по този въпрос – да го прекратим.
ДИАНА ХЮСЕИН /“Зелени инициативи“/: Добър ден! Казвам се Диана Хюсеин от Сдружение „Зелени инициативи“. Ние смятаме, че основният проблем в нашето законодателство и неговото спазване основно е контролът и ни боли, че в крайна сметка се говори за някакви крайни мерки, които също едва ли ще дадат положителен резултат, какъвто очакват колегите и смятаме твърдо, че трябва да се заложи на увеличаване на гражданския контрол примерно в процедурата на ОВОС.
Във връзка с Карадере за нас има много въпросителни и твърдо настояваме да се обмисли от народните представители, както и от ресорните министерства за увеличаване на този граждански контрол, който да бъде на по-висока степен не само съвещателно, тъй като говорейки за ОВОС това е една порочна процедура. Аз не мога да си представя как могат да се случат нещата – инвеститорът идва, харесва си фирма, тя ме оценява нещата, ресорните органи ги приемат и си продължава и гласът на гражданите къде е? При едно обществено обсъждане, където колкото и да се възмутиш и да имаш някакви забележки те отиват в кръглата папка.
Моят апел и призив към всички вас е наистина да помислите върху това увеличаване. Да има един ефективен граждански контрол, дали ще бъде в света. Бордовете на тези проекти, които се случват, дали ще бъде в ОВОС. Но всякакво говорене на крайности според нас е контрапродуктивно. Ние също сме за една буферна зона от брега към вътрешността, но да има една методика, по която да се оцени и да си направим един ясен извод, че ние сме категорично против всякакво застрояване където и да било. Защото случаят Карадере ни напомня за случая дестинация Рила, където преди четири месеца се обяви, че ще има такъв огромен проект, където също се заговори за едни писти и как няма да се изсече нито едно дърво, което аз не мога да си представа 120 километра писти в района на Рила и където, за съжаление, също някак си отиде в канализацията въобще целият този въпрос. Така че дали става въпрос за Карадере или за Рила проблемът с контрола и с начина, по който се случват нещата е един и същи.
И тук искам накрая, с което завършвам, да подаря на всички вас тук на масата, от които зависи това решение, по един багер, който багер, както може да бъде символ на развитие така може да бъде и символ на разруха, зависи просто как го използваме.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, мисля си че вече е пълна гамата мнения, тъй като им се накараха на народните представители от Комисията, както хората, които се занимават с бизнес, така и хората се определят като защитници на природата. Отделно от това слагам разбира се и вносителите на тези текстове, които не са членове на Комисията. Нека да сме наясно – нашата цел не е да създадем проблеми на някого, а нашата цел е да осигурим възможност местните общности и бизнесът, който се развива на място да функционират, като в същото време щадим и се отнасяме отговорно съхранявайки природните дадености. Така че би било лош знак ако народното представителство в Комисията по регионална политика и местно самоуправление се поддаде на натиск, а не отчете реално аргументите, които бяха представени тук. За съжаление ние сме само в средата на обсъждане на този законопроект за изменение и допълнение на закона.
Моето предложение е да вървим нататък по текстовете. Всеки народен представител си носи отговорността как ще гласува и пред себе си и пред гражданите, които имат отношение към този проблем и да бъдем сплашвани, да бъдем шантажирани просто не е прилично.
Благодаря Ви.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми дами и господа, не случайно забоксувахме на тази зона на териториално-устройствена защита, защото там има реално преплитане на най-много интереси – от една страна на общините, които имат урбанизирани територии в нея, от друга страна на еколозите, от трета – на тези, които ползват под формата на концесия някои права. В станалия дебат аз чух някои аргументи от представители на местните общности, които не можем да пренебрегнем. Видимо в стометровата ивица на Зона А, когато сме я приемали не сме съобразили достатъчно добре, че в нея попадат урбанизирани територии и както в случая, който споделиха представителите от Созопол по-голямата им част практически е в такава територия. Би следвало да намерим волята да коригираме този пропуск и да изключим тези ограничения в чл. 10, който касае Зона А за урбанизираните територии, поради което ви предлагам по реда на възможните действия в правилника от името на постоянната комисия да приемем един текста, който мога да предложа. Ако има някой, който да го подобри е добре дошъл. Това е да се създаде една нова ал. 10 от сегадействащия чл. 10, която да каже, че ограниченията по чл. 10 не се отнасят за урбанизираните територии от Зона А (извън акваторията на Черно море и крайбрежната плажна ивица) с приети устройствени планове.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други виждания? Искам да изкоментирам няколко неща. Смятам, че това, че поканихме хората, които касае пряко този закон беше изключително полезно. Предполагам, че нямаше някой в залата, който да не вижда различните противоположни мнения по темата, от пълна забрана на строителство до това ще се спре ли изхранването на хората и нормалния им живот. От това трябва ли плажната ивица да бъде така, както в момента се експлоатира, трябва ли да се намали, трябва ли да се увеличи. Това са нормални житейски истини и е добре, когато в Комисията се обсъждат именно по този начин, за да се видят различни гледни точки. Никой на не смята, че е вносител на абсолютната истина. И големият смисъл на този закон и въобще на законите, които се приемат е да се намери максимално балансираната среда и да се направят минималните компромиси така, че този закон да дава най-доброто за развитието на държавата и на обществото.
Този закон, който гарантираше спирането на строителството и безумното строителство, което беше по Черноморието се прие 2008 година. Дайте да сме откровени, обективни кога бяха направени всички застроявания и защо бяха направени.
На следващо място, когато говорим за 20% застрояване, колко по-малко от 20% може да има застрояване? За Зона А се говори, никой не говори за пясък, за плаж. Там е напълно забранено и аз моля, когато народни представители коментират темите нека да са напълно запознати. Няма как на плажа да бъде построено след вземането и приемането на този закон, което е станало преди пет години – Закон за Черноморското крайбрежие. Много ви моля! С всичките му кусури този закон спря безумното строителство и презастрояване. Да не говорим за другите ограничавания. Аз се радвам, че господин Костадинов отбеляза това нещо – 0,5, което К инт, колко можеш да строиш тогава и можеш ли въобще да се възползваш от пълното застрояване? Обектите, за които говорим – височина 3,6 метра. Първо, искам да попитам може ли заведение да бъде с височина 3,6 метра, когато имаш около един метър само необходимост на всичките системи, които са необходими за въздухоотвод и всичко останало. Извинявате, някой от вас ще влезе ли в заведение, което е с височина 2,8-3 метра или 2,6? Че ние в кой век живеем? И трябва да сме безкрайно обективни, когато ги правим всичките тези предложения.
Дали да бъде 6 метра, аз първоначално бях предложил да бъде 6 метра, защо се върнахме на 7,5, за да няма разминавания между единият и другият закон. Ето това беше причината, но нищо друго. Затова моля наистина, когато се правят подобни предложения те да бъдат обективни от страна на народни представители.
Що се отнася до заетите площи на плажа дали да бъдат 30 или 50% мисля, че можем да се върнем 50 на 50 и няма никаква драма в това, което колегата Шопов предлага. Тоест, ако се върне 50 на 50 аз мисля че това би било разумна мярка и правя такова предложение да бъде 50 на 50, да има такова изменение и съм съгласен наистина с това, което казва колегата.
Напълно съм съгласен с това, което каза кметът на Созопол и беше подкрепен от народния представител господин Захари Георгиев. Предлагам да се приеме по принцип това предложение, ако няма разминаване между колегите.
На следващо място, има една тема, която никой не повдигна, но искам да ви кажа, че тя е от най-голямо значение. Помолих за една справка от Министерство на регионалното развитие за четири плажа. По действащия закон, който беше до днес 844 квадратни метра би имал един плаж с дюни за възможност за обекти, които да бъдат на него. По нормата, която беше предложена по закона на госпожа Павлова би трябвало това да падне на 400 квадратни метра плюс допълнителна търговска площ от 687 квадратни метра. В първия закон е нямало допълнителна търговска площ. По закона, който беше предложен първоначално от предходния председател на Комисията трябваше да стигнем до 1 700, четири пъти да се вдигне. По моето предложение се отива на 687, тоест – това е междинно между това, което е в момента и това, което е на госпожа Павлова. Има концесионери и плажове, които ще намалят почти два пъти възможността си за търговска площ. Става въпрос за баровете, които са плажа. Два пъти ще я намалят по предложението, което аз съм направил и затова много моля да бъдете коректни. Има ал. 9, в която се казва, че дюните се изключват. И затова моля всички, които са в залата да четат внимателно това, което се предлага, а не просто да се говорят, когато бТВ беше тук, неща, които са много далеч от истината. И аз се въздържах от подобен начин.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А останалите?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Те не се включват. В момента ако се приеме, ако оставим закона, който е предложен от госпожа Павлова, ще трябва да се намали площта им в пъти. По сега действащият. Аз не говоря за концесионерите, говоря за това какво ще се получи като заведения по плажовете. Няма плаж в момента, на който да няма бар.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е заварено, а оттук нататък да продължим да строим….?!
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Напротив – намаляват. Моля да ме слушате внимателно. С моето предложение те намаляват. Има плажове, на които намаляват два пъти. От 571 на 302.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ама други ще се строят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Никъде няма да се строи, няма строителство, моля ви! На „Златна рибка“ от 400 ще намалее също. На „Корал“ от 844 ще отиде на 687. По-големият проблем, ако питате мен е този, защото ще запазим до сега действащият закон ли, или ще се приеме тази поправка, която аз съм предложил. И аз мислех че на тази тема ще бъде по-големият дебат, защото намаляването е драстично, което се предлага с този законопроект и ако всички го бяха прочели внимателно щяха да разберат, че няма никакво увеличаване, напротив. Затова ви моля – не по този начин да се говори в публичното пространство непроверени данни. Аз се притеснявам от това, че ще трябва другата седмица или по-другата, когато се приеме законът окончателно да започнат разрушавания и какви ще бъдат реакциите на хората, които имат работа там и на хора, които са ходили с години по тези плажове. И независимо от това съм го предложил с ясното съзнание. Но не някой да говори, че ще се увеличава.
ПАВЕЛ ШОПОВ: А там, където няма нищо, какво става?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Не може да има застрояване, господин Шопов. Ако искате след това ще ви ги покажа внимателно нещата. Не може да стане това нещо. Напротив, има ясно намаляване и друг ще бъде проблемът, не от застрояване, а от необходимостта да се намаляват нещата. А дали височината, пак повтарям, да бъде 6 метра, което беше моята първоначална идея или 7 метра – това, което каза и господин кметът, се съобразява със закона. Нищо друго няма, което да е по-различно.
По темата, която колегите от „Зелените“ предлагат аз имах разговор с тях в последния възможен ден за внасяне на предложения и им казах, че не мога да обсъждам нещо, което се е предложило във възможно най-последният момент един път. Втори път, трябва да се вземат становищата на ресорните министерства. На следващото място не считам, че е в момента мястото в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Това беше моето становище по тази тема.
Предлагам Министерство на регионалното развитие да си каже своето становище, да преминем след което към гласуване. Има и текстове по принцип. Ще имаме и следващо заседание, на което нещата ще бъдат дооформени и оправени. Текстът, който господин Георгиев предлага ще го предложа по принцип. За плажовете ще го предложа така, както е моето предложение, но нямам нищо против ако е необходимо да се върнем на следващото заседание отново, 50 на 50 да го приемем категорично. А за плажовете, ако трябва да се върнем на следващото заседание и тогава ще се направи още едно гласуване. Не е толкова фатално това нещо. Няма да бързаме, няма да се поддам на никакъв натиск да ви кажа дали да се приеме тази или другата седмица, когато е изпипан законът тогава ще влезе. Няма да останат плажове без хора, които да се грижат за тях.
Министерство на регионалното развитие ако имат да кажат нещо, ако не – да минем към гласуване.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Каквото и да е решението, това ще се отрази на евентуалната бъдеща методика за бъдещо концесиониране на плажовете. Като изпълнителна власт ние просто ще изпълним закона такъв, какъвто вие го приемете.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Във връзка с въпросите, които господин Георгиев и госпожа Павлова поставиха за т.нар. заведения за бързо обслужване, че според тях няма такива, старият Закон за туризма боравеше с понятието „заведения за бързо хранене“. Новият Закон за туризма борави с понятието „заведения за бързо обслужване“, § 1, т. 33 – дефиниция на заведения за бързо обслужване в действащия Закон за туризма, това е заведение, в което се предлага ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция или готови пакетирани стоки, десерти и напитки, безалкохолни… В момента текстът го има, но в действащия Закона за устройство на Черноморското крайбрежие се борави със старото понятие – за бързо хранене, а сега пише „за бързо обслужване“. Като цяло е обект, не може да бъде заведение, защото е преместваем обект. Това е дефиницията, мисля че не трябва да спорим. Както в старият закон сме сложили „бързо хранене“, сега слагаме „бързо обслужване“ - това е дефиниция по закона.
Следващото е във връзка с предложението на народния представител Емил Костадинов във връзка с въвеждане на Кота било. ЗУТ борави с легалното понятие Ниво било, но то се отнася само за покрива на сграда. Това е най-високата хоризонтална част на покрива на сграда. В случая преместваемите обекти от всякакъв характер не са сгради, не са строежи по смисъла на ЗУТ и по отношение на тях не можем да боравим с понятие Кота било или Ниво било, Ниво корниз. Те могат да бъдат от всякакъв вид и характер. Стана ясно, че няма как атракционните съоръжения да имат Кота било или Кота корниз, преместваеми обекти от всякакъв друг характер, в това число монументално, декоративни и т.н. няма как да им сложим ограничения във височината. Ограничението, както предложи господин кметът на Созопол, това са параметрите за съответната зона.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: И все пак държа да го кажа за стенограмата. Недопустимо е Министерство на регионалното развитие, което трябва да прилага по закона, което трябва да има визия и политика за развитие за устройство на Черноморското крайбрежие и за стопанисване на морските плажове да няма мнение. Министерството трябва да има мнение, трябва да има политика и трябва да има визия как ще управлява и стопанисва морските плажове, трябва ли или не трябва и колко трябва и в какви параметри трябва да се строи на морските плажове и каква трябва да е процедурата. Абсолютно скандално е поведението на Министерство на регионалното развитие – „ще изпълним каквото кажете“, министерството няма мнение или няма експерти или няма политика, или няма визия.
Уважаеми колега Гуцанов, категорично съм съгласна с това и държа да знаете моето мнение да върнем текстът да бъде 50 на 50 и не само свободната зона да бъде 50 на 50, но да бъде изрично поставен текста, където говорим за 50 на 50 равностойно. Да не е в скалите, да не е някъде в дупките на плажа, а да бъде равностойно, както е в момента 50 на 50 достъп на гражданите и на туристите.
Също така остана неизяснен въпроса какво правим с измерването на 2% и 50 на 50, най-вече 2% за обектите, дали говорим от общата или говорим от активната. Защото в общата вие предлагате само дюните, а какво става със скалите, затревени площи, те също заемат голям процент от това. Така че или запазваме старите, където отпадат и скалите и затревените площи и морските дюни, или така правим нещо половинчато, което спрямо различните плажове и тяхната специфика е много различно. Да, може би на едни места ще има сериозно намаление, но на други места, където няма дюни, но пък има много скали всъщност ситуацията ще е много различна и тогава пак ще имаме значително увеличение на преместваемите обекти на територията на плажа. Именно затова трябва да сме много прецизни, много внимателни с тази формулировка.
По отношение на едно изказване, едно изречение, което се каза и не мога да го приема. Не бива да продължаваме на принципа за незастрояване на морския плаж, на брега, на Черноморското крайбрежие да го противопоставяме на природата едва ли не срещу изхранването на обществото и хората. Аз не мисля че това е темата. Темата е на морския плаж и на брега на пясъка да не се строи, да няма тези огромни масивни сгради, където ги имаме от предишните години, като останало наследство завещано от една страна и не можем да противопоставяме това, че не искаме да се строи на плажа с изхранването на хората. Никой от нас, които сме противници да се строи на морския бряг не сме против това хората да имат поминък и да имат прехрана. Тук говорим за различни неща и не мога категорично да приема този начин на изразяване, това противопоставяне.
Благодаря.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Репликата ми е във връзка с констатацията, че не може министерството да няма политика. Не съм адвокат на министерството, разбира се, но ще припомня само, че в предният мандат, когато Вие имахте според мен добри предложения за политиката в тази област, стоящият до Вас и негови колеги народни представители просто Ви бламираха. Но може би са прави, когато казват, че народните представители ще решат какво е.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Реплика към госпожа Павлова. Не е въпросът, че Министерство на регионалното развитие няма политика. Въпросът е, че в момента разглеждаме обединен законопроект депутатски и се сблъскват мнения на политическа визия и на политически сили, а не законопроект внесен от Министерския съвет. Така че единствената разумна позиция на изпълнителната власт е да се съобрази с решенията на законодателната и няма правителство, което би направило нещо друго.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: В интерес на истината имаме пълно съдействие от страна на министерството.
Госпожо Павлова, не сте ме разбрала правилно. Никой не противопоставя нещата, но те са взаимно свързани, това е вече една друга тема.
Предлагам да преминем към гласуване, като едната промяна категорично да я подкрепим – 50 на 50. В т.1 думите „от 30 до 50 на сто“ да бъде „50 на 50“ равнопоставени.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Няма да има нужда от тази поправка, защото ще си остане действащият.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: За да не стане някаква грешка да изкажем нещата правилно. Буква А отпада. На следващо място да приемем по принцип направеното предложение от господин Захари Георгиев, което да бъде изчистено за следващия четвъртък, може да не се наложи нищо да се изчиства. На следващо място да приемем предложението, което съм направил по принцип за плажовете, изчисляванията.
Предлагам по ред да гласуваме.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Емил Радев и Красимир Ципов въобще да отпадне текстът на § 3. Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – 10; „Въздържали се“ – 1.
Не се приема.
Предложението на народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков е също за отпадането на § 3. То е аналогично, няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емил Костадинов. Който е „За“ него, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – 7; „Въздържали се“ – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Гуцанов, като в т. 3, ал.4 отпада буква „а“, за да може да се върне старият текст 50 на 50. Който е „За“, моля да гласува!
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: То си е толкова в закона, няма нужда да го гласуваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предлагам всички промени да се гласуват.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – 9; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Светлин Танчев.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 0; „Против“ – 4; „Въздържали се“ – 15.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Захари Георгиев. Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 19; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Аз съм готов, ако е необходимо да се направи определени корекции. Мисля че няма нужда да изпадаме в излишна формалност, когато става въпрос за толкова важни закони.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с направените промени.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние не участваме в гласуването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Колеги, предлагам на следващото заседание на Комисията в четвъртък в 14,30 часа всички, които днес бяха поканени да се считат за поканени отново. Надявам се, че ще отзовете на поканата.
Благодаря на всички!


(Заседанието завърши в 17.00 часа.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


(брой знаци 93 638) /Борислав Гуцанов/