Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 453-04-5 (за второ гласуване - продължение).

---

Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л

№ 6




(Заседанието на комисията започна в 14.35 часа и се ръководи от Борислав Гуцанов – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.)

ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем. Откривам заседанието на Комисията. Продължаваме по дневния ред така, както прекъснахме заседанието предния път.
На заседанието присъстват. От Министерство на околната среда и водите – заместник-министър Атанас Костадинов, Михаил Михайлов – директор на дирекция „Национална служба за опазване на природата“.
От Министерство на регионалното развитие – Клементина Денева – главен секретар, Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройствени планове и национална експертиза, инфраструктурни проекти и геозащита“, Стефан Владков – директор на дирекция „Публично-частно партньорство и концесии“.
От Община Поморие - Иван Алексиев – кмет на Поморие.
От Община Созопол – Красимира Германова – председател на общинския съвет и председател на Асоциацията на председателите в Република България.
От Национална асоциация Българско Черноморие – Боряна Димитрова и Димитър Канариев.
От Българска туристическа камара – Стоян Лазаров – председател на Управителния съвет.
От Съюз на собствениците „Слънчев бряг“ – Юлия Павлова.
От Гражданско сдружение „Защита на гражданите“ – Петър Донев и Иван Камбуров.
От ПП „Зелените“ – Борислав Сандов и Свилен Овчаров.
Колеги, тъй като по принцип приехме текста, който беше предложен от народния представител Захари Георгиев. Само ви припомням, че ставаше въпрос за урбанизираните територии на населените места, да се създаде една нова алинея 10 от сега действащия чл. 10, която да каже, че ограниченията по чл. 10 не се отнасят за урбанизираните територии от Зона А извън акваторията на Черно море и крайбрежната плажна ивица с приети устройствени планове.
Това, което ви предлагаме, тъй като си спомняте, че остана да се доуточни коректността на текста е в § 12, чл.10 се правят следните изменения и допълнения. 1. В ал. 1 след думите „сто метра“ се добавя „извън териториите на населените места“. Това да бъда точност на текста, така са преценили юристите, за да може да стане пълно съвпадение с действащото законодателство.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Да уточним, че моето предложение беше за Зона А невключвайки плажната ивица и акваторията. Този текст мисля, че го решава така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Точно така.
Има ли някакви други мнения, съображения?
Ще ви прочета идеята за Преходните и заключителни разпоредби, за да се изчисти всичко. „Територии на населени места по чл. 10, ал. 1 са териториите по § 5, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, определени с влязъл в сила подробен устройствен план към деня на влизане в сила на този закон“.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А общият устройствен план?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Аз мисля че по този начин не може да се добави допълнителна територия от сега съществуващата. Нали това е притеснението?
Идеята е пределно ясна, мисля че нямаме разминаване.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Може би подробен да остане, нека да бъде устройствен план, за да има опцията да е или ПУП или ОУП.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Идеята всички я приемаме, нямаме разминаване, да не допуснем техническа грешка.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: С така предложената редакция на параграфа за Зона А означава, че строителните граници, които са определени с подробни устройствени планове към влизане в сила на този закон. Територии, които са предвидени за разширяване на строителните граници, примерно Варвара, Царево и т.н, са с общ устройствен план за тях ще важат изискванията за Зона А. Идеята е само там, където имаме съществуващи населени места, които функционират целогодишно, има различни устройствени зони, освен курортна за тях да отпадне Зона А. За всичко, което тепърва ще се урбанизира да си важат ограниченията за Зона А.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Напълно съм съгласен. Идеята, която аз предлагам е да бъде максимално рестриктивно. Нямаме разминаване, колеги. Всичко ясно ли е?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добре.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Моят въпрос беше дали трябва да пише устройствени планове или подробни. Аз предлагам да пише устройствени планове.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Кое е по-рестриктивното, кажете юристите.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: По-рестриктивното е ако е с влязъл в сила подробен устройствен план, защото имаме одобрение, общи устройствени планове, които предвиждат разширяване на границите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Според мен трябва да е по-рестриктивно, да няма изкушения. Мисля че е пределно ясно. Съгласни ли сте анблок да ги гласуваме и преходните и заключителните разпоредби и самата промяна. Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме нататък. Второто предложение от народния представител Светлин Танчев е същото, което го отхвърлихме, но касае Зона Б. В чл. 11, ал. 2 се създава т. 5: „5. ново строителство в териториите от защитени зони по чл. 10, ал. 4 на Закона за биологичното разнообразие, предназначени за опазване на типове природни местообитания и местообитания на видове съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие, с изключение на елементите на инженерната инфраструктура, на строежите, обектите и съоръженията от § 182 на преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията, както и основен ремонт, реконструкция, модернизация, пристрояване и надстрояване и промяна на предназначението на заварени сгради.“
Колеги, мнения, съображения по предложения текст? Не виждам. Предният го отхвърлихме с пълно мнозинство.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук ме смущава пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, което означава възможността един обект да се трансформира така, че да представлява на практика ново строителство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Ние напълно го отхвърлихме тогава това нещо.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това ме смущава. За реконструкция или модернизация в сегашния обем или граници, размери, етажност, новопристрояване, надстрояване вече означава нерестриктивност, ако използвам понятието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предлагам да гласуваме. Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 17.
Не се приема.
§ 4. В чл. 13, ал. 4 се изменя така:
„(4) В зона „Б“ се допуска поставянето на:
1. преместваеми обекти за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности, ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ, като най-високата част на обектите за търговски и други обслужващи дейности може да има височина до 3,6 м.;
2. елементи на градското обзавеждане - спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани и часовници;
3. рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи.“
Предложение от нар. пр. Лиляна Павлова и Николай Нанков:
§ 4 да отпадне.
Предложение от нар. пр. Емил Костадинов:
В § 4, в чл.13,ал.4,т.1 след „3,6 м.” да се добави „кота било”.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
В чл. 13, ал. 4, в т. 1 думите „като най-високата част на обектите за търговски и други обслужващи дейности може да има височина до 3,6 м.“ се заличават.
Това е с оглед на приетия вече на Комисията друг текст, който го направихме.
Колеги, мнения, съображения, коментари?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми колеги, каква е причината за предложението ни да отпадне? Ние считаме, че съществуващият текст в закона така, както е предвиден в закона, който е в сила в момента регламентира преместваемите обекти в Зона Б и не е необходимо изменение на текста и не виждам каква е причината този текст да бъде изменян.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Други мнения?
Преминаваме по реда на предложенията за гласуване. Който е да отпадне, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – 5; „Въздържали се“ – 4.
Не се приема.
Предложението на народния представител Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Аз мисля че няма смисъл да се гласува, защото въпросът сте го решили в чл. 10.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Точно така. Оттегляте го. Благодаря много на колегата.
Който е „За“ предложението на народния представител Борислав Гуцанов, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
Приема се.
В този член: „Преместваемите обекти и съоръжения, поставени на територията на морските плажове, както и тези в Зона А и в Зона Б на националните курорти, които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3 се премахват от органите на ДНСК по ред, определен с наредба на министъра на инвестиционното проектиране. В останалите случаи преместваемите обекти и съоръжения, които не отговарят на разпоредбите на този закон се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията“.
Искаме да прехвърлим правомощия да бъдат на министъра, а да не са от местните органи. Мисля че по този начин ще има по-голям ред поради много съображения. Това бяха исканията и на общините, в интерес на истината. Това беше съгласуването и с министъра на регионалното развитие и мисля, че така е по-коректно като текст.
Има ли съображения, колеги, относно кой да премахва обектите, за да е ясно и уточнено?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да сложим в преходните и заключителните срок.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Сроковете накрая, когато определяме, ще ги определим. Ако искате сега, кажете срокът какъв да бъде, може още сега да го направим. Аз мислех в преходните и заключителни разпоредби.
РЕПЛИКА: По принцип в преходните и заключителни разпоредби, но да има срок.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добре. Помислете, докато стигнем до там. Мисля, че три месеца е разумният. Добре. С тримесечният срок, който ще влезе в преходните и заключителните разпоредби, за да не го гласуваме тогава, който е съгласен по този начин да го гласуваме анблок, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
КРАСИМИРА ГЕРМАНОВА: Докато бъде изготвена и влезе в сила тази наредба кой ще премахва преместваемите обекти? Задавам въпроса, защото ни предстои и сезон.
РЕПЛИКА: Това лято.
КРАСИМИРА ГЕРМАНОВА: Това лято, кой? Да не стане така да влезем в един параграф 22 и да се въртим между кмет и ДНСК.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Има преходна разпоредба, в която пише, че остава всичко по старият ред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Докато влязат в сила всички тези разпоредби всичко се определя по старият закон. Права сте за загрижеността, така че приемам това, което казахте.
Преминаваме нататък.
§ 5 . Член 15 се изменя така:
„ Чл.15. (1) Ежегодно, но не по-късно от 1 март , по предложение на кмета, общинският съвет на общините, попадащи в обхвата на този закон, определя периода и курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи.
(2.) В случай че общинският съвет не приеме решение по ал.1 , извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Изключение се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности.“
Предложение от нар. пр. Емил Костадинов:
В § 5, в чл.15 се правят следните изменения и допълнения:
а) чл.15, ал.1 да се измени така:
„чл.15, ал.1. Ежегодно, но не по- късно от 1 март по предложение на кмета, общинският съвет на общините, попадащи в обхвата на този закон приема решение, с което се определя периода и курортните територии на населените места по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи. Решенията се обявяват на интернет страниците на съответните общини.”
б) чл.15,ал.2 да отпадне в изречение първо израза „курорти, курортните комплекси и ваканционни селища”, както и изречение второ.
в) да се създаде нова ал.3 със следното съдържание:
„ал.3. Забранява се извършването на строително монтажни работи в селищни образования с национално значение по Черноморското крайбрежие – курортни комплекси и ваканционни селища от 15 май до 1 октомври.
г) да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
„ал.4. Изключение по ал.1, ал.2 и ал.3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности.”
Колеги, мнения и съображения по текста?
Господин Костадинов, заповядайте.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, колеги, само няколко думи по направеното от мен предложение. Считам, че предложеният текст на ал. 1 е по-прецизен, защото се изисква взимане на решение от общинския съвет. Другото, по-важното – създаването на нова ал. 3 представлява ограничаване на курортите с национално значение, за които предложението ми е да има твърди дати от другите, които са в рамките на населените места, където компетентни са органите на местното управление и те могат да вземат компетентни решения и да понасят съответната отговорност. Такъв е текстът на предложената ал. 3 и то в синхрон със Закона за административно-териториалното устройство на Република България, където в § 7 от преходните и заключителните разпоредби са определени съществуващите селищни образувания като курортни комплекси и ваканционни селища, изчерпателно са описани. Те са Албена, Златни пясъци, Свети Константин и Елена, Елените, Слънчев бряг, Дюни – Созопол, ММЦ Приморско, Пампорово и Боровец.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря. Идеята е ясна и мисля че е положителна.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искам да задам въпрос към вносителя на текста господин Костадинов. Вие премахвате думите „курортни комплекси, ваканционни селища“, защото смятате, че те попадат в категорията курортни територии или по друга причина? Те се съдържат в курортите?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Господин Тодоров, заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Аз разбирам председател. Аз разбирам предложението на господин Костадинов така. За националните курорти, които като дефиниция са определени в Закона за туризма и не е нужно да ги изброяваме по видове забраната за строителство важи в сроковете, определени в закона. Извън тези хипотези на националните курорти всички останали територии на населените места, курорти, курортни комплекси и всякакви други, които не са национални, защото такива съществуват много, това да бъде в компетенции на общинския съвет по предложение на кмета на общината в съответните срокове. Ако Комисията се обединява около тази позиция можем да предложим една изчистена редакция, която отчита както предложението на вносителите, така и предложението на господин Костадинов. Говорихме и с представителите на общините, те възприемат тази постановка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Идеята е ясна и мисля че няма никакво разминаване и това, което е предложил колегата е изключително добро. Ако искате да ви прочета изчистения текст. Господин кмете, искате да вземете отношение?
ИВАН АЛЕКСИЕВ /Кмет на община Поморие/: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представител! Един въпрос, който искам да засегна е, че национални курорти не са само Албена, Слънчев бряг, Златни пясъци и т.н., които са изброени. Поморие, Созопол, Несебър като градове също са от национално значение, селищни образувания от национално значение. От 1958 година е Поморие, Несебър е малко по-късно, Созопол преди това. Така че така формулирано утре някой може да прочете закона и да каже „вие сте от национално значение, важи забраната 15 май – 1 октомври“. Трябва да се конкретизира. Тъй като тези национални курорти, било и Слънчев бряг, било Албена и Златни пясъци са в съответните общини и съответният общински съвет може да вземе решение за забрана на строителството, не мисля че трябва да се ограничава.
Другото, което е много важно. Член 15 в момента се изменя, до 1 март кметът на общината трябва да внесе предложение в общинския съвет. Но за 2014 година какво правим? Вече сме 3 април. Тоест, трябва в преходните и заключителни разпоредби, евентуално до 15 май ние, кметовете, да можем да направим предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, господин кмете. Това ще бъде в заключителните разпоредби. Моето предложение ще бъде точно до 15 май с оглед на напредването на времето. Така че за това не се притеснявайте, има го предвидено. Идеята е точно да защитим града, общината, която представлявате, за Созопол, за Несебър, това е смисълът. Ще стигна до изчистения текст, така че не се притеснявайте, на отворена врата чукате.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Аз мисля че няма място за безпокойство, защото не в Закона за туризма, в Закона за административно-териториалното устройство на Република България изчерпателно са описани курортните комплекси и ваканционните селища, които имат национален характер. Няма риск да бъде тълкувано интерпретирано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Господин Стефан Тодоров поиска думата и ще ви предложи един изчистен вариант, като мисля че около него ще се обединим.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Няма място за притеснения, господин кмете, защото от националните курорти по дефиницията на Закона за туризма те са само селищни образувания с национално значение, обявени за такива с акт на Министерския съвет. Не включват населените места. Така че няма проблеми от това, което Вие казахте. Може населеното място Созопол, като такова да е определено за курорт, но то не е национален курорт по смисъла на дефиницията на Закона за туризма, защото не е селищно образувание, а населено място – това, което и господин Костадинов каза, че това са селищни образувания. Всичките по крайбрежието в момента са определени с едно решение на Министерския съвет, господин Костадинов ги цитира, така че няма нужда да ги повтарям.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предлагам ви следния изчистен текст, разбира се и ако вносителят го приеме.
§ 5 . Член 15 се изменя така:
„ Чл.15. (1) Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври.
(2) Извън случаите по ал. 1 периодът и териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи се определя от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат ежегодно не по-късно от 1 март на съответната година и се обявяват на интернет страницата на общината
(3) В случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал.1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища, вилни и туристически селища и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври
(4). Изключение по ал. 1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности.“
Приемате ли го, колеги?
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Това, което, господин кмете, засегнахте и колегите го коментираха за сроковете в преходните и заключителните разпоредби, решенията на общинските съвети по чл. 15, ал. 2 за 2014 година се приемат не по-късно от 15 май. Мисля че това е най-разумният срок. Второ, в случай, че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1 извършването на строителни и монтажни работи в териториите по чл. 15, ал. 2 се забраняват от 31 май до 1 октомври 2014 година. Мисля че имате достатъчно време да вкарате тези предложения в общинските съвети.
Колеги, който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
Създава се нов § 5а:
§ 5а. В чл. 17а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думите „пясъчните дюни“ се добавя „с изключение на зараждащи се подвижни дюни – морски плажове“.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. подземни линейни обекти на техническата инфраструктура, не попадащи в т. 1 и 3 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.“
Имате ли мнения, съображения?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Имам предложение за гласуване на двете точки отделно, тъй като ние не сме съгласни с първа точка, а сме съгласни с втора и затова искаме поотделно да гласуваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добре. Благодаря Ви.
Други мнения, съображения има ли, колеги?
Който е „За“ първа точка, въпреки че тя е най-изчистеният възможен вариант….
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добре, защо вадим подвижните дюни?!
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Защото това са плажовете. Защото подвижните дюни също са плажовете и заради това, няма друго обяснение.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не, не, това не може да е регламентирано § 5а.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: По смисъла какво представлява плаж, това са зараждащи се дюни и заради това няма как да бъде описано по друг начин.
НИКАЛАЙ НАНКОВ: Да, зараждащи се дюни, по определение в предходния закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Няма как да го опишем по друг начин. Затова, ако ви направи впечатление, аз оставих чл. 9, когато гласувахме на предишното заседание, с което категорично забранихме дюните и ги изкарахме независимо, че концесионерите изобщо не бяха съгласни с цялата тази идея.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Съгласна съм, но ние гледахме, че не съвпадат определенията. Да ги изпишем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добре, нямам нищо против.
Имате ли нещо против да бъдат изписани в чл. 10а трите вида дюни? Защото говорим за едно и също нещо.
Има ли някой, който да не е съгласен с тази промяна, мнения, съображения. Да го гласуваме анблок.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА: Господин Гуцанов, госпожа Германова би желала да се обърне с една молба към Комисията по отношение на текста на сега действащия текст на чл. 17. Тя ще обясни предложението. Ако разбира се някои от членовете на Комисията или Комисията възприеме нейните мотиви сега е момента да бъде направена такава промяна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добре. Госпожо Германова, заповядайте.
КРАСИМИРА ГЕРМАНОВА: Добър ден на всички! Става въпрос за чл. 17, ал. 1. Идеята ни е, ако има възможност тази алинея да влезе в сила от 1 януари 2016 година. Тоест, да има един двегодишен отлагателен срок. Защо? В интерес на истината в момента невлезлите общи устройствени планове са минали през решение на общинския съвет. Има една административна процедура преминаване през отделните институции. Примерно на Созопол общият устройствен план в момента предстои разглеждането му и в Национален експертен съвет по устройство на територията и регионална политика. Заради това административно забавяне се забавят инвестиционни процеси в отделните населени места по Черноморието.
Нашето предложение е там, където започналите процедури и подробни устройствени планове отговарят на така приетият от общински съвет общ устройствен план там да има едно отлагане за тази забрана и един двегодишен срок, период до влизането в сила на общия устройствен план.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Други мнения има ли?
Колеги, ще възразя срещу това нещо, независимо че бях безкрайно толерантен и либерален и към двамата кмета и на Поморие и кмета на Созопол и независимо, че имам най-доброто отношение към председателите на общински съвети поради факта, че съм бил председател на тази асоциация това отваря една възможност за овладяване на земеделски земи и за един процес, който не знаем къде ще му излезе край. Виждате, че допуснахме урбанизираните територии, мисля че това беше абсолютно правилно решение. Но да отворим още една врата, много ви моля, мисля че бяхме достатъчно либерални. Това е моето мнение, като председател на Комисията, но нека да не прекаляваме с неща, които от добри намерения могат да се окажат впоследствие недотам добре оползотворени и недотам имащи общественият ефект. Поне това е моето становище. Ако има някой друго, по-различно мнение, моля да го каже и да вървим към гласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нали затова приемаме това изменение на закон, за да внесем известен ред, а този ред се внася с рестриктивност. В миналото, ако си спомняте цели закони бяха отлагани и не бяха приемане, бяха мотани в процедури в Народното събрание с месеци, дори години. Тоест, самият Закон за Черноморското крайбрежие в един момент беше приет и се отложи влизането в сила с тази цел и виждаме до какви последици се стигна. Така че това би било абсолютно прекалено това Ваше искане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на господин Шопов. Той засегна една тема. Смисълът и приемането на Закона за Черноморското крайбрежие през 2008 година е било именно да се спрат част от нещата, които са се случвали. Подобрения направени, включително и това също ограничават определени действия. Но не искам да се връщаме в други години. Въпреки че аз разбирам Вашите най-добри намерения, но не знаете след време какво и как може да се случва. За субективен фактор закон не може да залага.
Министерство на околната среда и водите, имате ли друго мнение?
Заповядайте, господин заместник-министър.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Дами и господа, народни представители, колеги! Смятам, че направеното предложение няма да има устойчив характер, защото ако сме дефинирали, че има криза по отношение на доверието как се прилага екологичното законодателство за това че все още всички сме длъжници на този процес да вкараме нещата в една устойчива и регулируема среда ще подкрепим предложението и мнението на ръководството на Комисията и смятаме, че не би следвало да се приема това предложение на този етап, в този момент. При положение, че все още сме длъжници по прилагането на екологичното законодателство това ще бъде врата, през която няма да се развива устойчиво оттук нататък процесът. Така че не бихме подкрепили Вашето предложение.
КРАСИМИРА ГЕРМАНОВА: Идеята за това предложение е в смисъл, че тогава, когато влезе в сила устройственият план тази забрана ще отпадне. Говорим за места там, където устройствените планове са приети от общинските съвети и говорим за едно административно преминаване от институция в институция и в крайна сметка инвестиционни проекти, които вече отговарят на този приет общ устройствен план, които са стартирали някаква процедура и в момента не може да бъде приключена процедурата. Идеята не е допълнително, извън тези приети устройствени планове да се правят допълнително.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря Ви. Искам да Ви кажа, че няма да отпадне, затова така го приехме преди малко.
Някой има ли друго, по-различно мнение? Няма.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
Създава се нов § 5б:
§ 5б. В Чл.22а, се правят следните изменения:
1.В ал. 1, т.2 след думите „наемната цена“ се добавя „съответно от концесионното плащане“.
2.В ал. 4:
а/ в текста преди т. 1 думите „от наеми на морски плажове“ се заличават.
б/ точка 4 се изменя така:
„4.обезпечаване с водноспасителна дейност на обявените за неохраняеми морски плажове през съответния летен сезон, съгласно одобрена от министъра на регионалното развитие схема, предложена от областния управител“.
Мнения, съображения, колеги? Не виждам. Мисля че са балансирани парите, къде ще отиват в този случай.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 6. В § 1 от Допълнителни разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 4, в изречение първо думите „под въздействието на вятъра“ се заменят с „в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър“.
2. В т. 5, буква „б“ се отменя.
3. В т. 7 думите „активната плажна площ“ се заменят с „площта“, а думата „сгъваеми“ се заличава.
Предложение от нар. пр. Лиляна Павлова и Николай Нанков:
В § 6, т. 2 и 3 да отпаднат.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
В § 6, т. 2, в т. 5, буква „б“ думите „с изключение на тези, предназначени за осигуряване безопасното ползване на плажа“ се заличават .
Мнения, съображения? Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Гуцанов. Нашето предложени за отпадане касае именно нашето притеснение и това, което обсъждахме и предишният път в промяната от активна плажна площ и замяната само с думата „площта“, което автоматично означава цялата площ, в която да влизат и дюни, искали, тревни и други площи. Ние миналия път не направихме и недоуточнихме, до край не взехме решение всъщност какво ще включва площта и кое ще е активна площ, защото Вие тогава предложихте за дюните също да излизат, но аз тогава предложих да добавим освен дюните, скалите, зелени и други площи. Да уточним текста.
Скалите са част от специализираните карти, няма проблем да бъдат заснети и те са заснети и са отбелязани като скали.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Едно допълнение на колегата Павлова. В случая е много по-логично да обвързваме думата „търговска площ“ с „активна площ“, това е нашето предложение – да не бъде с „площта“ на целия плаж, включително и всички елементи, за които изброихме дюни, скали и др., а само с активната плажна площ. Затова предлагаме да отпадне и е много по-логично. Тук все пак дефинираме понятието „търговска площ“ и е много логично тя да бъде обвързана с активната площ на плажа, а не с цялата площ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Тя не е цялата, цялата ние я изключихме след като приехме параграфа.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Изключихме дюните, не изключихме скалите, тревните площи и всичко останало.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Пътеки. Те са много елементи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Как да изключим скалите, колеги!? Аз не мога да си го представя как да го направим.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Има ги в специализираната карта, много е лесно. Както и в момента сме ги изключили.
Господин Гуцанов, те и в момента са изключени скалите, така да си останат изключени, ние не правим нещо ново. Съществуващият текст и съществуващите показатели, карти и изчисления на активна площ, изчисления, по които министерството впоследствие проверява от активната площ процента зает с търговски обекти, те и в момента са изключение, ние нищо ново не предлагаме. Предлагаме запазване на съществуващият ред, в който се изваждат от площта на плажа дюни, скали, затревени площи и подобни и всичко това, което е неизредено в закона.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще дам нагледно един пример с един плаж, понеже съм наясно със състоянието от много отдавна и мога да ви дам пример. И тук предвид на този спор се поставят страшно много въпросителни. Плажът в Несебър се състои от една част, която е безспорно плаж и едни дюни от един момент нататък, които са с много голяма площ и точно скали в далечната част, които скали камъни също се включват в този плаж. Освен това има циментирани или с плочки части, които са подходите към този плаж, които също са към общата площ. До този момент как се изчисляват процентите – и за 50-те процента, както беше? От цялата тази територия се изключват, скалите влизат в тези 50%, влизат тротоарите, плочниците и циментираните части и влизат дюните, които всъщност никога не са били използвани и не е ставало нужда хората да навлязат в тези дюни и за тази разполагаема част, пък и процентът за застрояване затова трябва да говорим от активната част – тази, на която се плажува, в която част хората се разполагат.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: То и сега е така.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И така трябва да бъде.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: И сега министерството така изчислява. И това лято, и миналото лято се правеха проверки на морските плажове и се изчисляваше активната площ, от която са извадени всички скали, дюни и всичко останало и от нея се изчисляваше процентът преместваеми обекти. Считаме че този режим е достатъчно рестриктивен, показа своя ефект и не трябва да бъде променян и не трябва да бъде разширяван обхвата, който ще доведе респективно до увеличаване броя на преместваемите обекти и търговски площи на пясъка и на плажа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Първо, това остана 50 на 50, рестриктивността на закона е много по-силна от това, което е сега действащият. Изключвам законът, който е относително влязъл в сила, защото той не е изпробван, влязъл е от 15 март, но реално не е влязъл. Това, което ние приемаме в момента е много по-рестриктивно от това, което е действащото до този момент и аз затова си мисля да не минем сега в съвсем другата граница.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние говорим за запазване на съществуващия ред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Тук вече влизаме в такива детайли.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не е вярно, Вие искате да разширите и да направите по-свободен съществуващият ред, който е рестриктивен. Така че ако говорим за по-рестриктивен закон трябва да приемете нашето предложение и да не разширявате кръга и да давате общата площ, да го оставите активната, както е в момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Какво е мнението на министерството.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Въпросът е по целесъобразност. Ние ще го прилагаме така, както е решено.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Точно за целесъобразност говорим.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: И представете си, господин председател, уважаеми колеги, да обвързваме икономически, търговски функции, все пак даваме определение „търговска площ“, която трябва да обвържем именно с онази площ, която се използва за обществени, икономически потребности. Тоест, там, където хората плажуват, там, където хората отиват да почиват, а не говорим за пътеки, скали, дюни и т.н. Тук не говорим за ограничения, в случая не говорим за проценти. Тук е важното да приемем дефиниция и обвързваме думата „търговска площ“ с активната площ – частта от плажа, която се ползва за икономически, обществени и други.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Искам да припомня дискусията по отношение на тази част от законопроекта при първото гласуване и впоследствие при обсъждането на този текст в комисия в миналото заседание. Първоначалното предложение на вносителите на законопроекта в тази част е площта за преместваемите обекти да се изчислява от общата площ, в това число в площта на плажовете. В миналото заседание господин Гуцанов обърна внимание, че неговото предложение за допълнителната търговска, както и за площта на преместваемите обекти да е без дюните и поясни, че става въпрос за един вариант, който се явява междинен между действащата към момента разпоредба и нещата, които са заварени като положение от изначалните договори за концесия. Тъй като в тази част законът е гласуван по отношение на общата площ, без площта на дюните евентуално казвам, че някакъв компромисен вариант, ако Комисията постигне такова съгласие е допълнителната търговска площ да се запази в сегашния вид, която е от активната. Но става въпрос само за допълнителната търговска площ около преместваемите обекти.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Това е точката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Не е точно така и се притеснявам, че….
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Как да не е точно така – да запазим съществуващият ред и да е от активната.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Давам пример с това, което предлагате. Допълнителната търговска площ, господин председател, е част от активната плажна площ от съществуващия текст е част от площта, която Вие предлагате, на морския плаж около преместваеми обекти за бързо хранене и т.н. Пак казвам – това е нонсенс. Ако говорим за частта от плажа има ли преместваеми обекти и заведения за хранене по скалите и по всички дюни, за които коментираме в момента.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Има някъде.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Някъде има, но не трябва да има.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Съжалявам, че няма да е концентрирано в екологичната тематика моето разсъждение, което може да ви бъде полезно, но струва ми се, че това предложение без оценка на въздействие и финансов анализ по отношение на това отнесено към съществуващи и някаква осреднена практика на концесионни договори на плажове Вие няма да можете да вземете решение как ще се отрази и по отношение на приходите в държавния бюджет и по отношение на концесионерите. Идеята е хубава, но трябва да се обследва, защото за мен такава оценка на въздействието трябва да се направи, в най-широкият смисъл на думата.
А иначе икономическите механизми за регулиране на тези процеси могат да се фиксират чрез тръжните условия на всяка концесия. Така че по-скоро моето мнение е по-внимателно да се огледа това предложение, защото в момента аз лично не мога да преценя в коя от двете посоки какво ще бъде влиянието на подобна промяна.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ще увеличи търговските обекти по плажа. Това ще е единственият ефект, нищо повече.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Не, търговските обекти не ги увеличава, допълнителната площ…
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Като кажеш търговската, се увеличава допълнителната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Не търговските, а допълнителните.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Търговската площ просто ще се увеличи.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Те са горе-долу 50 на 50.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: С много фина промяна ще се увеличи допълнителната търговска площ на плажа, благодарение на това, че в обема си включил и скали и всичко останало и си разширил процента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Скалите на колко плажа са? Ще ме накарате, да ви кажа честно изкарах всичките 200 плажа и ги гледах един по един, за да видя на кой от концесионерите и на кой от хората под наем какво им намаляваме, защото ние намаляваме на всичките с този закон, който правим в момента от това, което е било до сега действащото. Ще ме накарате да извадя сега и скалите да ги видя и тях и да видим на два или на три плажа ще окажем влияние. Ако са повече от пет плажа, където да има скали….
Кога може министерството да извади скалите, да разбирам и за пътеки и за такива неща?
Ще го подложа по този начин, до приемането на закона в зала ще имам пълните скици. Ако Вие се окажете, че сте прави – ще предложа да се промени в зала. Толкова информация не съм взимал никога до сега, за да съм сигурен, че няма да подведа никой. Ще помоля колегите от министерството да ни извадят и тази справка и Вие ще я имате също приложена. Ако сте прави и ако влияе на повече от два-три или еди колко си плажа значително значи със сигурност ще направя друго предложение в залата.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина ако вземем едно или друго решение в промяна на досегашния текст ние трябва да сме наясно това какви икономически последици има и какви екологични последици има. Защото представете си хипотетично общата площ на един плаж е сто единици, а активната е двадесет единици, вероятно има и такива случаи. И ако ние приемем сега за база общата площ на плажа с допълнителна търговска площ можем да вземем цялата активна част на този плаж.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Цялата няма да вземем….
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Или достатъчно голям процент. Защото никой няма да сложи тази площ в камъните, ще я сложи там на плажа. Да не отидем в тази крайност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Тъй като направихме много подробен разчет плаж по плаж няма увеличаване никъде на площта, има намаляване и това го знаете всички много добре. С този закон, който приемаме ние в момента намаляваме търговските площи, включително има плажове, където ги намаляваме драстично с това, че изключихме дюните и го знаете всичко много добре това нещо. Ще направя тази справка и до влизането в залата, дали ще бъде другата или по-другата седмица, ако наистина е така и оказва по-голямо влияние от три или четири плажа, както каза колегата Шопов, ще направя друго предложение в залата. Но сега ако става въпрос за три плажа на юг и за 50 кв. м. при 200 плажа мисля че ….
ПАВЕЛ ШОПОВ: В интерес на истината има и други елементи, ако помислим сериозно, не само камъни, дюни и пътеки и пътища. Има такива пясъци, които минават за плаж, но не са също активни. Мога веднага да Ви кажа типичен случай с плажа на Ахтопол. Има една зона на едно място, която е твърде голяма, тя е изнесена от активната част, там никой не ходи, никой не плажува. Ето още един пример, че има хиляди пробойни, които могат да бъдат използвани. И така ако възприемем нещата върху всичко, произволно не два, а автоматически стават четири процента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Колеги, сигурно има отделни плажове по този начин, по който казва господин Шопов. Има други плажове, които са на противоположната страна. В крайна сметка ние търсим баланса върху всичко, което се случва по Черноморието и баланса между общественият интереси, между екологичният интерес, между финансовият интерес, да се намери една златна среда. Направихме толкова рестриктивен закон. Ако това нещо беше като дискусия преди 20 години нямаше да ги има безумията и безобразията, които в момента се чудим как да ги заличаваме. Нали така, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз съм правил изказване и в зала, че такъв закон не можеше да има през 90-те години. Ние сега го правим, защото през 90-години се направиха толкова безумия, че сега трябва да оправяме тези….
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Да, аз заради това мисля да не минем пък сега от едната крайност в другата. Затова поемам го този ангажимент – до влизането в пленарна зала ще ги имате тези плажове. Ако наистина се оказва такова голямо влияние, аз ще го направя предложението да бъде по начина, по който тук се коментира другата възможна теза. Но ако става въпрос за няколко плажа – пак Ви казвам - нека да не минаваме в другата крайност.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков да отпадне § 6, т. 2 и 3.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
Не се приема.
Който е „За“ предложението на народния представител Борислав Гуцанов, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
Приема се.

Преходни и заключителни разпоредби. Който е така да бъде озаглавено, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 19; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 7. (1) Одобрените до влизането в сила на този закон схеми за преместваеми обекти в зона „А“ и зона „Б“ се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в 3-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Преместваемите обекти, разрешени по досегашния ред, които не отговарят на изискванията на този закон и на одобрените нови схеми по ал. 1 се премахват от собствениците на поземлените имоти в шестмесечен срок от влизането му в сила. След този срок обектите се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията.
Предложение от нар. пр. Лиляна Павлова и Николай Нанков:
§ 7 да отпадне.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
В § 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „три- месечен“ се заменят с „шестмесечен“
2.В ал. 2 думите „шестмесечен срок от влизането му в сила“ се заменят с „едномесечен срок след одобряване на новите схеми по ал. 1“.
Мнения, съображения?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз като съвносител. Нашето вече предложение е безсмислено, оттегляме го.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря.
Гласувахме, че премахванията стават от ДНСК, формално трябва да бъде добавено в текста - със запетая в тази редакция.
Мнения, съображения? Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 19; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия текст на § 7 с предложението на вносителя и с направеното предложение. Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 19; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 8. Сключените до влизане в сила на този закон концесионни договори и договори за наем на морски плажове се привеждат в съответствие с разпоредбите на този закон в шестмесечен срок от влизането му в сила.
Колеги, мисля че това е разумно като срок, защото иначе ще подложим на изпитание сезонът.
Мнения, съображения? Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 19; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
Създават се нови § 8а и § 8б:
§ 8а. Срокът, определен с концесионния договор, може да се удължава в рамките на срока по чл. 7, ал. 1 по съгласие на страните въз основа на решение на органа, предоставил концесията. Концесионерът може да подаде заявление до органа, подписал концесионния договор, в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 8б. Започналите до влизането в сила на този закон процедури по предоставяне на концесия или отдаване под наем на морски плажове се довършват по досегашния ред.
Мнения, съображения? Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Нямаме предложение обаче аз ще разиграя една хипотеза, може би сценарий и ми кажете, ако това което казвам е логично и вярно, дали е така наистина и как да процедираме. Тоест, аз съм концесионер, срокът на договора, който е в чл. 7, ал. 1 е до 15 години, остават ми още 5, 10 са изминали. Това означава ли, че можем да удължим автоматично срокът, позовавайки се на това изменение ЗИД на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и да го удължим до срока 15-годишния, регламентиран в чл. 7, ал. 1 без провеждане на нова концесионна процедура? Така го чета в момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Министерството, можете ли да дадете точното разяснение по разиграния казус?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Със съгласие на страните.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Точно със съгласие на страните без концесионна процедура. Това е много опасно.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защо да няма съгласие?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Защо да няма съгласие – това е много опасно без провеждане на нова концесионна процедура.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Съгласието лесно се постига.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Господин Нанков, това е хипотеза, която е и в действащия Закон за концесиите, който определя максимален концесионен срок и респективно подробно е разписана процедурата за продължаване на концесионния договор при съответни условия, когато той е сключен за по-малък срок от максималният срок, който допуска самият закон. В частност Законът за концесиите е 35 години, този – от 10 сега стават 15. Тоест, в рамките на тези допълнителни 5 години при условията и по реда на Закона за концесиите с този ограничителен 3-месечен срок, в който може да се заяви намерение трябва да се постигне съгласие между двете страни, тоест – не само да искат концесионерите, които в момента са с действащи договори, но трябва да се получи и съответното съгласие от концедента. Така че няма как автоматично да се случат нещата. А там има ред и условия, които за нередените въпроси се прилага Законът за концесиите, изрично записано. Така че няма как да се премине директно към сключване на някакви допълнителни споразумения.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Логиката, господин Тодоров, е желязна, но тук покрай ….. ще изгори здравото. Първо, това не е нова промяна на чл. 7, ал. 1, това е промяна от 2011 година – удължаване от 10 на 15 години на концесионните договори. В случай пак питам, ако има изтекла дори една година от този договор, ние автоматично ще удължим срока във връзка с приетия вече ЗИД на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който се обнародва примерно след около месец, дали ще можем да го удължим автоматично без провеждане на концесионна процедура с още примерно година? Това питам.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Ние разбираме, че промяната е свързана с промяната на срока от 15 на 20 години, което е гласувано в § 1 също по предложение на господин Гуцанов. Тоест, автоматично се възпроизвежда правилото за уеднаквяване на сроковете, ако има желание от страна на концедента, от концесионера и ако има съгласие между двете страни и с решение на Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Аз мисля че няма друг път законов освен този.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Действащото положение е различно. Някои концесионни договори са за 10, други са за 15 години. В момента, както ще стане законът – ще бъде за 20 и се дава тази възможност да се изравнят сроковете, ако концедент и концесионер постигнат съгласие по това нещо и то ако в тримесечния срок концесионерът го поиска. Ние така го разбираме.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, така е и сте абсолютно прави.
Ако от сключеният договор остава една година, изтекли са позволяващите до сега от закона 15 години, изтекли са 14 години, ние съгласно приетите промени, хипотезата, която господин председателят дава като възможност за сключване на 20-годишни концесионни договори, ние ще можем при съгласие да удължим с още 19 години, да стане 20 годишен договор. Попада в хипотезата, която Вие предлагате с това изменение, без провеждане на нова концесионна процедура.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Не още 19 години.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Концесия по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие реално няма. Или има две-три концесии по процедурата на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие?
РЕПЛИКА: Шест.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Добре, шест. Всички концесионни договори са заварени отпреди действието на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Така че нямаме такъв реално, който да кажем, че сме в хипотеза една деветнадесета.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Колегите от министерството, кажете и вашето мнение по въпроса. Така правим ли някакво нарушение и има ли нещо, което да ни притеснява?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Въпросът е дали да се даде тази възможност на концедента, тоест – в случая с решение на Министерския съвет да се удължават тези договори до максималните 20 години, както сега се гласува § 1 или не. Въпрос на целесъобразност. След като веднъж това предишно изменение на закона е направено няма пречка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Кога са подписани договорите?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: В момента има договори за 10, 15 и 20-годишни договори, които са разнородни, зависи за кой плаж конкретно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Тази хипотеза, която колегата разви в момента не ни е минавала като някаква възможност и заради това сега математически започнахме да го изчисляваме, защото наистина това не сме го смятали по този начин.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: Аз не виждам състоятелно притеснението Ви, защото то е предвидено, че до сега действащите договори продължават по старият ред, което означава, че те така или иначе ще си изкарат срока, за който са сключени, пък ако има наличие на съгласие на страните и решения на органа, той ще си сключи новият договор при новите условия на закона.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: С какво удължаваме, до 20 или с 20?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Ако трябва нека ясно да стане, че става въпрос до 20 години, а не с 20 години. Защото тази хипотеза, честно казано не ми беше минавала като разсъждения, въпреки че съм завършил математика. Тоест, ако искате с това ограничение, за да е пределно ясно, с тази поправка ще намерим начин как да го направим, ако е необходимо. Въпреки че не виждам как може да стане.
На всички ни е ясно, но нали разбирате, че такава хипотеза не я бяхме разсъждавали, когато сме го коментирали, за да няма такива неясноти и някой да си мисли, че е имало други помисли.
Който е „За“ § 8а, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Приема се.
Който е „За“ § 8б, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 9. (1) Министерският съвет приема нова методика по чл. 8, ал. 2 в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Министърът на регионалното развитие издава наредбата по чл. 7, ал. 9 в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(3) Министърът на регионалното развитие утвърждава актовете за изключителна държавна собственост въз основа на актуализираните данни от геодезически замервания за морските плажове в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.
Предложение от нар. пр. Лиляна Павлова и Николай Нанков:
§ 9 да отпадне.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
В § 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „3-месечен“ се заменят с „шестмесечен“.
2.Алинеи 2 и 3 да отпаднат
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Сегашната методика ни харесва и мисля че е работеща, но във връзка с промените в първите параграфи мисля че можем да оттеглим. Подкрепяме и Вашето предложение да отпаднат ал. 2 и 3.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Оттегляте.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Оттегляме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добре. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 19; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
Създава се нов § 9а:
§ 9а. До приключване от Агенцията по геодезия, картография и кадастър на дейностите по чл. 6, ал. 7 процедурата по предоставяне на концесия или отдаване под наем на морски плаж се провежда въз основа на акт за изключителна държавна собственост и/или приета специализирана карта за съответния морски плаж, и/или влязло в сила изменение на кадастрална карта.
Мнения, съображения? Не виждам.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Изменение на кадастралните регистри.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Да, прав е господин Тодоров – нека да стане „кадастралните регистри“. Да се добави и това нещо.
Който е „За“ с поправката, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 19; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предложение от нар. пр. Светлин Танчев:
В преходните и заключителни разпоредби да се създаде нов §…:
§….Границите на зона "А" и зона "Б", определени в чл. 10 и 11, и границите на пясъчните дюни, както са картирани по § 31 от преходните и заключителни разпоредби на същия закон се отразяват служебно в 3-месечен срок от влизането в сила на закона върху кадастралните карти по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър или върху кадастралните планове, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България, и върху плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд - по реда на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Мнения, съображения?
СВЕТЛИН ОВЧАРОВ /ПП „Зелените“/: Бих искал да мотивирам защо подкрепям това предложение. На първо място искам кажа, че ограничения за строителство върху дюните има още от 2008 година, както беше прието със закона, както споменахте със закъснение влезе в сила, но то не се изпълняваше до т.нар. дюни гейд скандал през януари месец миналата година 2013 година и тогава започнаха за първи път едни мерки на изпълнителната власт реално да означим кои са дюните, за да могат кметовете да знаят и главните архитекти да знаят и на скиците на имотите да е отразено кое е дюна, кое не е дюна. Искам да подчертая, че до ден днешен няма обвързващи контролни срокове над администрацията да свърши това нещо и то е напреднал процес, тук ще докладват от АГКК, обаче е нужен срок за на завършване на завършване на процеса на отразяване в кадастъра на тези дюни, защото в момента има едно раздвижване и всеки бърза да хване последният влак да смени предназначение да прокара ПУП, за да попречи на картиране на тези имоти като дюни. И всяко забавяне може да бъде фатално.
Ако Вие не поставите един ограничителен срок, тук е важен срокът за това отразяване в кадастъра и в КДС то няма как тази дейност да бъде приоритет на Агенция за геодезия, картография и кадастър. Поставянето на срок би могло да приоритизира тази дейност пред останалите.
Отделно тук се обръща внимание и за отразяване не само в кадастъра, която в момента е навлязъл в цялото Черноморие благодарение на усилията на тази агенция, но и в КДС, защото все още има непокрити от кадастъра, и обръщам внимание запазени плажове най на Север и най на Юг, където все още скиците на имоти се вадят от КДС.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да взема отношение по текста на § 9а. Само прочитам предложението, направено от народния представител Светлин Танчев: „Границите на зона "А" и зона "Б", определени в чл. 10 и 11, и границите на пясъчните дюни, както са картирани по § 31 от преходните и заключителни разпоредби на същия закон се отразяват служебно в 3-месечен срок от влизането в сила на закона върху кадастралните карти по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър…“. Пясъчните дюни са обекти на специализираната карта, те са 4 вида и винаги са обекти на специализираните карти. Могат да доведат до промяна в границите на кадастралната карта само ако данните от специализираната карта са приети и съответно ако пясъчните дюни са зад морските плажове те попадат в имота на плажа. Ако попадат в Зона Б те са публична държавна собственост и образуват имоти, но не може служебно да бъде поправена кадастралната карта без процедура, без да имаме официализирани данни в специализираната карта и да бъдат взети данни от картиране. При наличие на кадастрална карта такъв ред по Закона за кадастъра е недопустим. Освен това редът за промяната на кадастралната карта е уреден в чл. 6, където е казано, че точно в тези случаи в зависимост от това дали пясъчната дюна остава обект на специализираните карти и се намира в тях и не води до промяна на кадастралната карта или съответно ако е в публична държавна собственост ще доведе до такава, се спазва процедурата на Закона за кадастъра и имотния регистър. Зоните А и Б са охранителни зони, те също не водят до нанасяне на данни в кадастралната карта, а те съгласно измененията на Закона за кадастъра и имотния регистър с новосъздадения текст на чл. 31а ще се предоставят от отговорните ведомства, които ги поддържат и ще се съвместяват с данните на кадастралната карта, за да бъдат предоставени за сделки и за устройство на територията.
В този смисъл смятаме че проблемите, които са поставени в § 9 всъщност са изяснени в основния текст и мислим, че не могат да бъдат съвместими със Закона за кадастъра и имотния регистър.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми дами и господа, нека внесем малко яснота в технологията, за да могат народните представители да вземат мъдрото решение, тъй като всички доводи имат основание, но пак изпадаме в казус с палеативни мерки и решения да решаваме дългосрочни въпроси.
§ 31 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Министерство на околната среда и водите трябва да предостави на Агенцията по картография и кадастър информация за пясъчните дюни с цел отразяването им надлежно и на специализираните карти и на кадастралната карта и в регистрите. Трябва изрично да се знае, че процесът, който е в § 31 е аналитично обосноваване на картирането на дюните. Затова законът чрез § 31 и в чл. 6, ал. 6 и 7 ни задължава – процес, който ние вече сме завършили, да се направи геодезическо заснемане на тези аналитични данни и ако ние си позволим сега по повод на тези основания, които казва господин Овчаров без геодезическо заснемане да пренесем аналитичната информация тя е недостоверна. Искам да ви кажа, между другото, че най-вероятно геодезическото заснемане ще покаже по-голяма площ от аналитичната, която сме установили на дюните и ние тук не можем да залагаме бомби. Ето защо през 2013 година този процес при нас е приключен на геодезическото заснемане. Върви интензивно процесът по отношение на предоставянето на тези данни за кадастъра и към този момент § 31 и чл. 6, ал. 6 и 7 абсолютно покриват изискванията за такова отразяване в КДС.
Така че подкрепяме становището на кадастъра и не смятаме, че ще доведе до необходимият ефект това предложение на господин Светлин Танчев, което е внесено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на господин Костадинов.
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Разбирам много добре и благодаря за информацията до къде е стигнал процеса. Това наистина хвърля светлина как точно се случват нещата, което може да е полезно не само на народните представители, а на цялото общество. Бих искал да обърна внимание, че за нас по-важното тук от предложението на този народен представител е момента със срока, тоест – дейностите по чл. 6 и по § 31, да махнем тези процедури, които очевидно се бият със съществуващата практика и процедури, но да кажем да реферираме към чл. 6 и § 31 и да поставим някакъв срок, може да не е 3-месечен, може да е 6-месечен, просто очакваме от вас нещо като краен срок пред изпълнителната власт да може тя да приоритезира този процес пред останалите, защото знаете, че кадастърът е доста трудоемка работа в България.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Нека наистина не задължаваме кадастърът да извършва занонарушения и без да има законовото основание по служебен път да нанася данни. Въпросът в случая е, че в края на 2012 година бяга извършени геодезически заснемания и това, което зам.-министър Костадинов спомена е, че наистина трябва да се ускори процеса по съвместяване на геодезическите с аналитичните данни, които ще предоставят колегите от МОСВ да излезе компетентната институция и да каже къде има и къде няма пясъчни дюни. Дюни какъв вид са точно, да приемем вече специализираните карти и да отразим съответното тяхното местонахождение върху съответно кадастралната карта. А вече дали ще променяме някаква държавна собственост – това вече е друг въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Абсолютно коректно е това, което каза колегата Нанков. Но така или иначе текстът според мен не може да бъде приет, но ще гласуваме.
Колеги, който е „За“ предложението на народния представител Светлин Танчев, моля да гласува.
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 17.
Не се приема.
§ 10. Параграф 26 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ДВ, бр. 27 от 2013 г.) се отменя.
Колеги, моля да гласувате.
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 11. Параграф 28 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ДВ, бр. 27 от 2013 г.) се отменя.
Предложение от нар. пр. Лиляна Павлова и Николай Нанков:
§ 11 да отпадне.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Оттегляме си предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на господин Нанков.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 12. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 и 38 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011 г., бр. 45, 82 и 99 от 2012 г., бр. 27, 65 и 66 от 2013 г.) чл.7, ал. 5 се изменя така:
„(5) В случаите, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти - изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права.“
Предложение от н.пр. Емил Радев и Красимир Ципов:
§ 12 да отпадне.
Предложение от нар. пр. Лиляна Павлова и Николай Нанков:
§ 12 да отпадне.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Оттегляме предложението си, тъй като съвпада с Вашето разширено понятие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря.
Относно предложението на господин Емил Радев, тъй като няма кой да го оттегли, предполагам, че и те щяха да го оттеглят, формално трябва да го отхвърлим.
Който е „За“ тяхното предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – 10; „Въздържали се“ – 7.
Не се приема.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
В § 12, в чл. 7, ал. 5 от ЗДС се изменя така:
„(5) В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти - публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за:
1. изграждане на национален обект;
2. трайно задоволяване на обществени потребности;
3. изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, не попадащи в т. 1 и 2 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.“
Текстът е доста ясен и пълен. Старахме се много, тъй като е изключително важна тази част. Мнения, съображения, колеги.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 13. В Закона за туризма (обн. ДВ. бр.30 от 2013г., изм. бр.68 от 2013г.) чл. 161, 162 и 163 се отменят.
Предложение от н.пр. Емил Радев и Красимир Ципов:
§ 13 да отпадне.
Предложение от нар. пр. Лиляна Павлова и Николай Нанков:
§ 13 да отпадне.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ние сме водили дискусия за водното спасяване на първо четене в зала и няма смисъл да губим времето. Поддържаме все пак предложението. Да го подложим на гласуване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добре.
Който е „За“ предложението на народните представители Емил Радев и Красимир Ципов и народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков да отпадне, моля да ги гласува. Обединяваме ги предложенията.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – 10; „Въздържали се“ – няма.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 13 да остане така, както е по вносител в Закона за туризма. Мнения, съображения, не виждам.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
Приема се.
Предложение от нар. пр. Борислав Гуцанов:
Създава се нов § 13а:
§ 13а. Параграф 3, т. 1 влиза в сила от 16 март 2015 г.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: С предложението, което направихме за § 12, т. 2.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: С всичките допълнения от тази точка, някакви мнения, съображения по този параграф, имаме ли?
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 19; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Тъй като стана въпрос преди малко сроковете да не ги разтягаме до безкрайност, които колегите от изпълнителната власт имат като ангажимент да спазват, те не са регламентирани, нека да опитаме с колегите от МОСВ и колегите от Агенцията по картография и кадастър до къде е стигнал процесът с приемането на специализираните карти, за да може все пак, ако се наложи да сложим един срок – три или шестмесечен да не се размотават сроковете до безкрайност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Госпожо Пирянкова, заповядайте.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, съвместната ни работа с МОСВ постепенно приемаме всички специализирани карти на територията на морето, като до 2012 година и в началото на 2013 сме приели специализираните карти за всичките 289 броя морски плажове само за тези имоти.
На територията на морето не бяха приети специализираните карти на пет морски плажа и изработването им приключи миналата година с осигурените средства от 500 хиляди. С част от тези средства сме възложили изработването на кадастрална карта в териториите до 2,5 километра за които трябва да бъдат изработени специализираните карти до Зона Б. С част от осигурените средства през тази година по ПМС от 28 януари сме възложили пълния обхват на специализираните карти за трите области Добрич, Варна и Бургас и срокът им за приключването е там, където имаме кадастрална карта до края на годината. Всъщност срокът за приключването навсякъде е до края на тази година. За много малка част – до година до март месец ще бъде изпълнена кадастралната карта за всички територии и ще има възможност да покажем специализираните карти. Тоест, ние смятаме, че на този етап вече сме в процес на възлагане на пълния обхват на изискванията на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
До края на годината за област Добрич има пълно основание да бъде направена специализираната карта с всички, не само морските плажове, защото всъщност ние правим извън тази територия лагуни лемани, брегоукрепителни, брегозащитни съоръжения, защото там имаме сто процента покритие с кадастрална карта. За територията на Бургас и на Варна, където няма кадастрална карта законът изисква първо да бъде направена кадастралната карта, но едновременно с това ние сме възложили и работата по изработване на специализираните карти, защото това съкращава сроковете и довежда до по-добри резултати и ако някъде кадастралната карта поради обжалване или някаква обективна причина бъде забавена работата ще приключи най-късно до февруари, март другата година. В това време ще бъдат изпълнени и всички специализирани карти.
Бих искала да кажа малко за сроковете. Сроковете, които са поставени в § 31, като шестмесечни са всъщност срокове, в които ние трябва да отразим всички изменения в кадастралната карта, които са приключили със законно-проведена процедура, защото без да е приключила процедурата по изменението на кадастралната карта ние нямаме основание да я променим. Именно поради тази причина казах, че ние не можем да имаме служебна промяна. Може да има промяна след приемане на Закона за кадастъра и имотния регистър без заповед. Ако някъде има такива условия, то със сигурност ще има, при разделяне или когато вече е минал някакъв акт, като например приемане на специализираната карта, но не и служебно да изменяме от полски измервания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Това удовлетворява всички.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Въпросът беше за картата на дюните. Вие говорихте повечето за другите хипотези. Шестмесечният срок по § 31 и с това отговарям на господин Овчаров касае пряко след предоставяне на информация на границата на пясъчните дюни да се отразят в картата, ние сме предали информацията като резултат надлежни, § 31 препраща в самия съществуващ текст към членове 6 и ал. 7 и в момента, които казват, че чрез преки геодезични измервания става това. Аз ще ви предложа, за да не излизат различни становища и визии от двете министерства да подготвим едно кратко докладче до Комисията по регионално развитие, защото ми се струва, че се бавим с картирането на дюните. И да видим двете министерства, ние вече не отговаряме за това, тъй като предоставихме информацията, но заедно да видим, да направим доклад от Комисията дали ще се бавим, колко ще се бавим и в какви обозрими срокове специално за дюните може, за да имате вие информация, кога можем да си свършим всички работата. Струва ми се, че забавяне има и по смисъла и сега на закона.
Второ. Следва да имате нещо като народни представители предвид, че имаме казуси, в които технологията на одобряването на специализираните карти, както ми докладват от дирекцията минава през едно одобрение на едни местни общности и комисии и примерно в община Шабла са отказали да приемат специализираната карта за дюните, защото геодезическото заснемане показва по-голям мащаб дори от аналитичното картиране.
Трябва да помислите, като законодатели дали по отношение на публичната държавна собственост не е редно, без да нарушаваме Орхуската конвенция и правата на местните общности, държавата да не обсъжда толкова нашироко коя е нейната публична държавна собственост, след като е установена по реда на закона. Вярно, че това ни вкарва в конфликт с местните общности и общините, но представете си ако на базата на неподписването на тези пет-шест протокола не може да се завърши процесът по картирането на дюните и не стигнем до единно мнение това ще блокира инвестиционният процес в самите общини. Така че просто го подавам като информация да го имате предвид дали са възможни законови промени, трябва да огледаме. Но става въпрос за установена по закон публична държавна собственост, каквито са дюните и съпротива на местните комисии, които трябва да верифицират, да подпишат, да одобрят резултатите от геодезическите заснемания. Това са материални факти. Ако този процес го разточим във времето пак ще направим беля.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: Може би това е най-същественият момент за нас от гледна точка на Агенция по геодезия, картография и кадастър, който трябва да бъде разгледан като изменение на закона. Специализираните карти за устройство на Черноморското крайбрежие представляват специализирани карти по чл. 32 от сега действащия Закон за кадастъра и имотния регистър. Това е единствената специализирана карта, която държавата е поела като ангажимент вместо отговорният по закон орган, който отговаря за границите, местоположението и характеристиките на морски плажове, на дюни, лагуни, лимани, брегоукрепителни, брегозащитни съоръжения. Кадастралната карта, в случая специализираната карта и геодезическите измервания не водят до имоти, не водят до граници, те не създават собственост. Тези граници на дюните, на морските плажове трябва да бъдат посочвани. Геодезическите измервания се правят, за да бъдат посочвани от представители на отговорния орган, в случая не бих искала да цитирам дали това е МОСВ, МРР или който и да било. Геодезическите измервания са за да покажат координати геодезически въз основа на които да бъде променена кадастралната карта или съответно да остане тази информация.
Органът, който приема данните за специализираните карти, специализираната карта е единственият по закона предвиден междуведомствен орган на МОСВ, на Агенция по геодезия, картография и кадастър, където има само представител и председател, на общините, на областните администрации. Затова след това се дава информацията на всички. Тоест, ако този орган не приеме, не постигне съгласие той няма правото да се конфронтира, такъв продукт като специализирана карта не може да възникне, не може да бъде одобрен и не може да има някакви последствия.
Цялата геодезическа работа е приключена още през миналото лято по отношение на определяне на специализирани карти на морските плажове, извън териториите на морските плажове, зад териториите на морските плажове, геодезическа работа повече няма. Но това не означава, че всички, които са отговорни за тези обекти нямат отговорността да кажат дали това, което посочено на място, дали това, което е възникнало като граници трябва да бъде предмет на специализираните карти или те трябва да бъдат допълнително уточнени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси? Няма.
Ще се надявам председателят на Народното събрание да успее другата или по-другата седмица да вкара закона, за да може лятото да тръгне по нормален път.


(Заседанието завърши в 16.30 часа.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


(брой знаци 73 098) /Борислав Гуцанов/