Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
29/05/2014
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г., № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 11.04.2014 г.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие г-жа Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 7
(Заседанието на комисията започна в 14.35 часа и се ръководи от Борислав Гуцанов – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.)
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Уважаеми колеги, предлагам Ви да започваме. Имаме кворум. Предлагам Ви следния дневен ред.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г., № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 11.04.2014 г.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие г-жа Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Коментари относно дневния ред, колеги? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
На заседанието на Комисията присъстват министър Терзиева, като гости ще присъстват Мирослав Мазнев – заместник-министър, Жанета Жикова – началник кабинет на министър Терзиева, Стефан Чайков – изпълнителен директор на Агенция „Пътна инфраструктура“, Снежина Славчева – главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ и Мария Дузова – директор на Главна дирекция „Териториално сътрудничество“.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г., № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 11.04.2014 г.
Госпожо министър, да кажете кой ще представи законопроекта по първа точка.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, сключеният Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 година е ратифициран със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 27 юли 2010 година. Протоколът за изменение и допълнение на меморандума за разбирателство е подписан на 7 март 2014 година от българска страна от министъра на регионалното развитие след упълномощаване от Министерския съвет с решение от 19 февруари 2014 година и при условия на последваща ратификация. Измененията и допълненията на меморандума за разбирателство, направени с подписването на протокола, са следните:
Първо. Поемане на ангажимент от България и от Румъния в случаи на автоматично намаляване и загуба на средства от ЕФРР по програмата вследствие прилагане на правилото N+2+3 да рамкират необходимите средства пропорционално на одобрения бюджет на проектите и изпълняваните дейности от българските и румънските бенефициенти.
Второ. Съгласието на България и на Румъния за наддоговаряне на програмния бюджета, като бенефициентите ще поемат финансовата отговорност за риска от наддоговарянето.
Трето. Осигуряване на правна възможност на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ към министъра на финансите в качеството й на представител на групата на одиторите да може да възлага на външни изпълнители осъществяване на одити на операциите на българските партньори, като одитният орган и групата на одиторите ще носят окончателната отговорност за резултатите от аутсорстването на одита.
Четвърто. Актуализиране на наименованията и структурите за управление на програмата на Министерство на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния и Министерство на регионалното развитие на Република България
Пето. Прецизиране на текст относно състава на Съвместния комитет за наблюдение, като се отменя първият списък на институциите, участвали в комитета при стартирането на програмата.
Шесто. Други изменения и допълнения, касаещи румънската страна относно спазване на румънското законодателство при договорите за обществени поръчки.
Договорените средства на ниво програма са 253 410 000 евро, което представлява 96% от общия бюджет на програмата, която е 262 000 000 евро. Сключени са общо 165 договора, от които успешно са приключили 114. Средно статистически бенефициентите разходват 75% от договорените средства по проектите. Така към края на програмния период 31.12.2015 година 25% от бюджета на програмата или 54 милиона евро, въпреки че е договорен няма да бъде усвоен.
За да се усвои максимално усвояване на средствата по програмата управляващите структури се договориха да бъде приложен механизма за наддоговаряне на програмния бюджет. С оглед на това не се ангажират допълнителни средства от националния бюджет, в случай, че реализираните спестявания в края на програмния период са по-малки от очакваните и във връзка с изразеното становище на Министерство на финансите да не се ангажират допълнителни бюджетни средства Министерство на регионалното развитие направи предложение, което беше прието от управляващия орган, а именно финансовият риск да бъде поет от бенефициентите. На практика това означава, че бенефициентите, които ще сключват договори при условията на наддоговаряне се съгласяват да не получат целия размер на субсидията при изчерпване на ресурса, на наличните средства по програмата.
Бенефициентите се задължават да осигуряват недостигащото финансиране на дейностите по проекта на свой риск и за своя сметка. Предварителни покани за сключване на такива договори са изпратени до водещите партньори на 6 проекта по Приоритетна ос „Достъпност“ и 12 проекта по Приоритетна ос „Околна среда“.
Подписаният протокол за изменение и допълнение на меморандума за разбирателство подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, защото съдържа финансови задължения за държавата, както и на основание чл. 85, ал. 3 самият меморандум за разбирателство е ратифициран по същия ред.
Предложението до Народното събрание за ратифициране със Закон за изменение и допълнение на Меморандум за разбирателство няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и в хода на съгласувателната процедура за одобряване на проекта на протокола преди неговото подписване Министерство на финансите е одобрило финансова обосновка във връзка с промените в меморандума за разбирателство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на министър Терзиева.
Колеги, въпроси, мнения?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние ще подкрепим предложения законопроект за ратифициране на протокола за изменение и допълнение на меморандума за разбирателство по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния. Аз имам един по-скоро уточняващ въпрос, коментар и препоръка към колегите от Министерство на регионалното развитие и то е във връзка с това, че предвиденият механизъм за осигуряване на средствата в резултат на постигнатото съгласие за наддоговаряне – нещо, което е изключително важна стъпка, определено в правилната посока, както по оперативните програми, така и по програмите за трансгранично сътрудничество.
Но от друга страна анализирайки предложения механизъм притеснението, което имам лично аз, надявам се да е неоснователно и по-скоро да е от описанието на механизма, че предвид, от една страна изцяло това наддоговаряне трябва да се покрие за сметка на бенефициентите. Бенефициентите в голяма част от случаите са малките общини или такива бенефициенти, които и до сега трудно осигуряват съфинансирането по проектите и много често това е била причината да се провалят и да не се изпълняват и да се отказват от проекти. В същият момент те поемат допълнителен ангажимент от това наддоговаряне да довършат проектите за своя сметка. Това по-скоро го казвам като притеснение, че те и сега трудно изпълняват при съфинансиране, докато тук трябва да осигурят целия размер на финансирането, както е предвидено и се притеснявам, че ще им е трудно, но дано се получи.
От цялата тази процедура и механизъм обаче ако теоретично един бенефициент се е съгласил и е финансирал проекта, който е бил примерно за сто единици проект и впоследствие още на междинно плащане се окаже, че тази сума трябва да бъде впоследствие приспадната и намален размера и на безвъзмездната финансова помощ, за да може да влезе в рамките на възможностите на програмата в края на периода 2015 година тогава ще се окажем в ситуация, че намалявайки безвъзмездната помощ и съответно кореспондиращото към нея национално съфинансиране за този бенефициент и за това действие ще трябва да бъде извършена все пак, макар и по технически причини, регистрация на процедури за нередности, защото ако спазваме националното постановление на Министерския съвет и директивата на АФКОС за регистриране на нередности там пише, че нередности, включително ако някой съзнателно е знаел, че няма да стигнат, знаел е, че тази сума е наддоговорена и впоследствие тя е намалена въпреки съзнанието на бенефициента, съответно на управляващия орган, тогава няма да се наложи да бъде регистрирано като нередност. Ако това е така това би означавало 10-20-30 или 50 проекта, на които ще им се намали размера на безвъзмездната финансова помощ 2015-2016 година заради недостатъчен финансов ресурс за тези проекти да се наложи да се регистрират нередностите. Така всъщност те ще влязат в хипотезата на нередни общини, а пък управляващият орган, че не е преценил тази нередност, което може да се приеме от одиторите и за повишаване нивото на грешка, за повишаване на броя на нередностите. Това е единственото ми притеснение. А иначе подкрепяме изцяло предложения механизъм.
Тук по-скоро обръщаме внимание, прецизирайки този механизъм да избегнете да съгласувате с одитиращия орган и с всички контролни одитиращи институции да не влезем в хипотезата да трябва да се регистрират нередности през 2015 година, което ще обремени бюджета на министерството, на бенефициентите, на държавния бюджет, ако това се окажат нередности и в крайна сметка ще бъдат без вина виновни бенефициентите.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Има ли коментар от Министерство на регионалното развитие, като виждане.
ЖАНЕТ ЖИКОВА: Едно пояснение по отношение на процедурата. На първо място процедурата е разписана така, за да се гарантира, че няма да има допълнителен ефект върху държавния бюджет. Прогнозата, която е направена от управляващия орган, съответно и от националния партниращ орган в лицето на Министерство на регионалното развитие е, че програмата ще реализира дори по-големи спестявания от това, което прогнозираме към момента. Разбира се трябва да има механизъм, който да защити държавния бюджет в случай, че прогнозите на управляващия орган не се случат така, както са прогнозируеми, затова ще я има и тази клауза, че бенефициентите ще трябва да изпълнят проектите си за своя сметка, ако не се достигне този размер на прогнозираните спестявания. Но все пак трябва да се има предвид, че тази хипотеза да се случи е много малка.
От друга страна това, което е извършено от нас към момента е, че сме направили среща с тези бенефициенти, този риск е разяснен на бенефициентите, тоест – те сключвайки договора са наясно с риска, който поемат. Тези договори няма да бъдат третирани в процеса на изпълнение по различен начин от останалите проекти, тоест – те ще получават авансови средства по програмата, ще получават междинни разплащания по програмата и само на един окончателен етап през 2017 година, когато ако се установи, че спестяванията са по-ниски от тези, които сме прогнозирали тогава ще се стигне до хипотезата, в която бенефициентите ще трябва да възстановят пропорционално част от субсидията, която вече са получили, ако се стигне въобще до тази хипотеза. И само ако те не я възстановят доброволно, което все пак е клауза по договора за субсидия само в тази хипотеза ще се стигне до регистриране на нередност. Така че няма как общината да бъде поставена в списък с нередни общини, ако те изрядно спазват клаузите по договора, за който те изначално са се съгласили.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Колеги, други коментари имаме ли?
Смятам, че задължително трябва да го подкрепим, даже няма какво да го коментираме, но все пак, ако има въпроси?
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие г-жа Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо министър, ще Ви попитам отново за Лот 22А и 22Б – Велинград, Разлог, Гоце Делчев, до къде са стигнали нещата, в момента не се работи по този път, има ли някакви причини за спирането на работата по него? Изобщо как върви изпълнението на този проект по „Транзитни пътища 5“?
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Господин Мазнев, имаме ли някакъв отговор, защото точно аз не мога точно и конкретно да отговоря на този въпрос. Знам, че там се работеше.
МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа депутати. Това, което можем да кажем за Лот 22Б вече е приключил, до Юндола. За Лот 22А май месец е сменен изпълнителят с консорциум „Галчев и Ем Строй“ и срокът е 2015 година. В момента, днес съм имал среща с „Галчев и Ем Строй“ започва работа по асфалта на износващ пласт Разлог – Гоце Делчев. Програмата, допълнително ще се представи, те работят по график за 2015 година.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ще допълня, принципно пътят Юндола – Разлог е за август 2015 година заложен. Поне преди един месец правеха изкопни работи, сега чухме, че господин Мазнев се е срещнал днес. Аз лично държа много този път да бъде изработен в срок, даже и по-рано са ми обещали принципно изпълнителите. Така че следим изкъсо, специално за Юндола – Разлог. Това е един много важен път и смятаме, че сега вече като сме намерили решение изпълнителите ще си свършат навреме работата. Дано да сме попаднали на добър изпълнител. Ако имате някакво съмнение, винаги сте добре дошъл да ни сигнализирате, за да направим една внезапна проверка. По принцип правим там проверки. Даже аз преди един месец минах оттам да видя какво става, тогава правеха някакви изкопни работи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на министър Терзиева и на заместник-министър Мазнев.
Други въпроси?
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: Уважаема госпожо Терзиева, Вие сигурно добре познавате един от основните проблеми, който неизменно присъстваше във въпросите на всички срещи, които имахме в предизборната кампания. Тук сигурно и колегата Мариана Бояджиева ще потвърди и за тяхната област. Това е пътя Русе–Велико Търново – един много проблемен път, по който всеки ден има катастрофи, има жертви и пострадали хора. Правехме съвместно заседание с двете области между областните ръководства за начертаване на план за действие в най-скоро време да се започне работа по този път. На заседанието присъстваха и представители на Агенция "Пътна инфраструктура", които потвърдиха, че ще могат да осигурят поне на първия етап средства за проектирането. В тази връзка заложено ли е в програмата на министерството, в какво време евентуално поне по проектирането да завърши етапа и ако не е заложено би трябвало да се заложи, защото това е един наистина много тежък за двете области въпрос, а не само – той е и част от трансграничния път Букурещ-Русе-Велико Търново?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо министър, Вие познавате добре този участък, аз се присъединявам към казаното до този момент от госпожа Заякова. Благодарим за подкрепата, която беше оказана в края на 2013 година, началото на 2014 година да се обезопаси един от най-тежките участъци подхода към Велико Търново. Искам да Ви кажа, че особено след осветяването на този участък, поставянето на новата мантинела, има съществено намаляване на броя на тежките произшествия. В този смисъл проектирането на този участък, тъй като проектът е доста стар, смятам че наистина е належащо да стане в рамките на 2014 година, за да можем да кандидатстваме, да има проект, с който да искаме, тъй като не е вече наистина добре на такъв участък да бъде в това състояние.
Благодаря.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Принципно пътят Русе-Велико Търново ще бъде включен в „Транзитни пътища 6“. Това е един път на голяма стойност. В момента предстои възлагане на проектиране на няколко такива основни пътища, за които ние трябва да сме в проектна готовност за „Транзитни пътища 6“. Така че това е един от участъците, които ще възложим за проектиране. Предстои такова възлагане през тази година, истина е това, просто сега се организира тръжната процедура.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Друг, допълнителен коментар, като реплика?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Трябва да се действа, защото няма да отпадне от вниманието на хората, навсякъде ни го поставят този въпроси, защото наистина много е тежко състоянието там. Не става дума за целия път, за така известен вече в цяла България присовски завой, който е все пак един участък от 2 км, така че мисля, че наистина ако има възможност 2014 година да се направи този проект.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ще го възложим за проектиране, а като изпълнението – до година. Проектът е свързан с доста финанси по „Транзитни пътища 6“.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Надявам се, че ще удовлетворим, независимо, че сроковете не са утре, но все пак е нещо, което дава някакъв хоризонт.
От името на ДПС, господин Башев, заповядайте.
АХМЕД БАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър. Искам да задам един въпрос с няколко подвъпроса за Магистрала „Струма“. Няма да питам за отсечката Благоевград-Сандански, защото тя е тежка, но искам да Ви попитам защо се бави работата по Кулата-Сандански, какво се случва от Благоевград към Дупница и кога ще бъде пусната готовата отсечка при Дупница, която е отнела няколко месеца, да не кажа година е готова, но не функционира? Няколко километра има там готови, според мен, понеже пътувам всяка седмица, каква е причината да не функционира тази отсечка?
Благодаря Ви.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Преди да дам думата на господин Мазнев малко по-подробно да Ви каже за отсечките, тази отсечка е готова, но тя е част от АМ „Струма 2“, така че нейното изпълнение е свързано с продължаването на АМ „Струма 2“, където в момента върви довършването на проектирането. В момента имаме вече разрешение за строеж. Ние сме разделили на части АМ „Струма ?“, може би господин Мазнев ще Ви разкаже по-подробно.
Кулата, т.нар. Лот 4 на „Струма“ в момента се измества, там имаме една допълнителна дейност, която изникна, трябва да се измести железопътната линия и това всъщност е една допълнителна дейност, по която в момента се работи. Господин Мазнев може по-подробно да Ви каже, той беше скоро там. Предлагам да му дадем на него думата, за да Ви каже точно как вървят нещата.
Принципно нещата вървят в срок. Ние планираме с министъра на транспорта през следващия месец да отидем и да направим проверки, но няма сега да кажем кога, защото какви проверки ще са те, защото знаете, че това е по Оперативна програма „Транспорт“ и да видим точно как се справят на „Струма 4“, включително това се отнася и за двете Марици, по които също се работи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря. Господин заместник-министър, заповядайте.
МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Благодаря, господин председателю. Ще започна със „Струма 4“. Наистина този обект се оказа, макар и къс, доста сложен и труден. Безспорно това, което затрудни изпълнителя, първото беше неотчетените техническата инфраструктура, връзки, които донякъде дори промениха решенията, които трябваше да се изпълняват. Оправданието на проектантите, че са имали само два месеца кратък срок за проектиране аз не го приемам, защото все пак те са го извършили, но така или иначе има пропуски в тези проекти, които налагат дори обходните маршрути, които са в момента, не би трябвало по проект да са в този вид. Проектът не позволява друг начин на изпълнение на магистралата така, както се предвиждаше първоначално по едната лента да се движат, тогава да минат, тъй като много съображения и други се засичаха и те промениха. Истината е и тази, че при изместването на жп линиите се появиха допълнителни отчуждения, имало е за 2 декара 25 собственици, които са издирвани. Но така или иначе ние наистина активираме работата и се надяваме, че сроковете ще бъдат спазени.
По отношение на отсечката, която е към „Струма – Лот 1“ тя е с дължина около 3 километра, но не стига до пътен възел. Следващият пътен възел е в участъка на Лот 2, където трябва да се мине през тунел и най-дългият мост на магистралата от 570 метра, плюс още едно-две съоръжения, които не позволяват етапното изпълнение на проекта. Там сме имали около археология, която в момента също ни бави.
По отношение на другия участък – Благоевград-Сандански знаете, че там върви процедурата, проектът е пред завършване и тази година се надяваме, че ще обявим търга за строителството на двата пътни участъка.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, господин Мазнев.
Госпожо Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Госпожо Терзиева, към Вас имаме много въпроси. Съжалявам, че вчера се провали заседанието на Комисията по еврофондове, защото имаме желание да участвате в изслушване, на което да обсъдим програмата за регионално развитие, Програмата за трансгранично сътрудничество и ситуацията с Програмата за енергийна ефективност и много други, но се надявам другата седмица това да се случи и да имаме възможност, поради ограничението на въпросите днес.
Моят въпрос към Вас ще бъде във връзка със ситуацията във водния сектор, ВиК дружествата. От една страна стартирането на реформата и приетата стратегия в сектора, необходимостта, която имате и задълженията по закон ВиК дружествата да направят списък на своите активи и да ги предоставя, за да се направи прехвърлянето на активите с последните промени в закона, които бяха реализирани. От друга страна остава бих казала въпроса каква е визията и политиките и как тя ще се реализира с един нов законопроект – Закона за водите и придвижването на реформа във водния сектор такава, каквато се изисква за стартирането на европейското финансиране в новия програмен период. И не на последно място, като част от дейностите, свързани с водния сектор и водната реформа, какво се случва с програмата за безводие, за която всички са чували, но никой не я е виждал?
Вие обявихте в медиите и в отговор на мой парламентарен въпрос, че предстои да я покажете и да я публикувате, и така вече три месеца. Но всъщност единственото, което публикувахте е кои са областите, но не и кои са проектите, каква е тяхната стойност и какъв е техният срок на изпълнение и реализация. Как точно ще бъдат точно инвестирани осигурените за тази година 20 милиона, идва юни месец, когато идва тримесечното отчитане на реализацията на тези проекти и усвояването на средствата, а все още дори не е публикуван списък с конкретните проекти, техните стойности и как точно ще бъдат възложени тези суми, за да видим всъщност как ще се реализира тази програма за решаване на проблема с безводието.
Това е моят по-голям въпрос, опитвайки се да синтезирам в един въпрос темата вода, водна инфраструктура, водна реформа и програми за справяне с безводието.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Госпожо министър, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, господин председател.
Стартирахме вече водната реформа, мисля че това вече стана ясно. Приехме стратегията за ВиК сектора. В момента се вместваме в 4-месечния период, който ни даде закона за събиране на информация на всички активи от ВиК дружествата, за да можем да направим съответните протоколи и да направим на практика прехвърляне на собствеността от ВиК дружествата към държавата, респективно общините. Знаете, че имаме вече 28 асоциации, последната асоциация 29-ата предстои да бъде учредена. Така че нещата в реформата така, както са очертани от закона и с последните изменения в края на миналата година вървят и се надявам до края на годината наистина да можем да се отчетем, че сме направили това т.нар. опубличаване на държавни и общинска собственост на ВиК съоръженията. Това е едно изискване от Европейската комисия. Заедно с Министерство на околната среда и водите сме разработили специален план за действие, който Министерство на околната среда и водите е представило вече в Европейската комисия. Там са начертани точно стъпките, които предвиждаме да направим съвместно във връзка с реформите на ВиК сектора. Целта е бенефициенти по Оперативна програма „Околна среда“ да станат ВиК дружествата, за да може наистина да имаме един интегриран подход и с помощта на т.нар. генерални планове, които бяха разработени и приети – 51 на брой да започнем наистина да прилагаме интегриран подход във всеки един регион за развитие на ВиК системите, за поддръжката им. Така че идеята е във всеки един регион да имаме поне по един пилотен проект. Разбира се това ще зависи от източниците на финансиране, в конкретния случай Оперативна програма „Околна среда“. Но това са предстоящи преговори, дали Европейската комисия ще приеме точно този вариант, който е разработен от Министерство на околната среда и водите за бенефициенти общини и ВиК или само ВиК. Предстои, разбира се да бъде обсъдено на преговорите.
От гледна точка на малката водна програма, тя съществува, готова е, беше разработена за около 35 милиона лева, даже повече. Разбира се разработена въз основа на предложения, постъпили от общините, от областните управители, от ВиК сектора. Целта на програмата е с малко средства да се поправят или изградят допълнително водопроводни съоръжения, за да можем с малко средства да постигнем водоснабдяване на общините. Това е една нова политика, за която тази година заделихме 20 милиона по публичната инвестиционна програма. Самата програма, няма лошо, мога да я публикувам, въпросът обаче е друг. Самата програма, когато събирахме проектите, всяка една община беше поискала определен брой проекти, но за тези проекти нямаше проектна готовност, така че се наложи експертите в министерството много щателно да проверят всеки един проект, тоест – всяко едно предложение дали има проектна готовност, има ли съответните разрешителни за строителство, има ли съответните отчуждения, защото така е сега по новия закон и така е по новите изисквания на Европейската комисия, тоест – да работим по новите стандарти. За всички тези проекти се провеждат обществени поръчки от общините, в нашето министерство в момента ще стартират през този месец такива, в момента се подготвят тръжните процедури. А когато му дойде времето по ПМС – 10 юни ще се отчетем пред Министерство на финансите и ще видим колко пари са усвоени.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря за отговора. Очакваме да видим, разбира се развитията, защото това са важни инвестиции. И все пак не разбирам, обещавахте 10 пъти да я публикувате. В рамките на моя парламентарен въпрос бяхте длъжна да отговорите и да ни предоставите списъка и не виждам защо го криете списъка с въпросните проекти, които сте одобрили, правите първи копки по тях – чудесно, много се радвам, но дайте списъка с проектите, точно наименование на проекта, стойност на проекта, за да видим, да има ясна отчетност за това кои са проектите, на каква стойност, как се реализират, а не да ми отказвате този отговор, което не разбирам. Така че това е моето единствено притеснение и все пак разчитам, че ще го направите в рамките на поетия ангажимент току-що и не само за мен лично, защото аз няма да си нося вкъщи този списък с проекти, публикувайте го на сайта, както това е нормалната процедура, както самата Вие лично го казахте още преди няколко месеца, не виждам от какво се притеснявате.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаема госпожо Павлова, аз не се притеснявам от нищо, в нашето министерство няма нищо скрито покрито, нито пък ако се влезе в сайта на министерството може да се види, нито пък правим нещо, което е незаконосъобразно, така че нямам никакви притеснения. Аз Ви обясних, че този списък беше много голям и трябваше да се изчисти, защото когато няма проектна готовност за тази година няма как да се усвоят средствата и едно твърдение на една община, че иска даден обект ние трябваше да го проверим, за да можем наистина да изчистим програмата, която както казвам беше за 35 милиона и така подредените обекти един по един излязоха до 20 милиона и спряхме до там. Не знам защо не сме Ви дали самия списък, но ако искате можем да Ви го дадем, а може и да го качим на сайта, това е добро предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на госпожа Терзиева.
Господин Стойков, заповядайте.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Уважаема госпожо министър, във връзка и с Ваше интервю в днешен ежедневник искам да Ви помоля да внесете яснота за възможността 67 общини в България да ползват средства, да бъдат бенефициенти по Оперативна програма „Региони в растеж“.
Благодаря.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Става въпрос за 67 броя градове, които още по време на предишното правителство са утвърдени с една специална концепция за пространствено развитие и които са включени в Оперативна програма „Региони в растеж“ за следващия програмен период. Тези градове са разделени на първо, второ, трето и четвърто ниво. Нееднократно съм казвала, че този списък, тъй като когато станах министър бях на посещение в Европейската комисия и там на експертно ниво ми се заяви, че тези градове са страшно много и че концепцията би трябвало да бъде 6-7 града и точка. Горе-долу така ми се каза. Знаете, аз съм го изказала и друг път, ние положихме големи усилия с екипа по оперативната програма, направихме допълнителни анализи за всеки един град. Обосновахме пред Европейската комисия защо те трябва да са 67, тъй като с оперативната програма се прилага т.нар. умерен полицентричен модел. Знаете, че намаляването на различията между регионите е основен приоритет на нашето правителство и смятаме, че с прилагането на този умерен полицентричен модел ще се постигне по-добро разпределение на средствата, по-добро усвояване, по-добър резултат и няма да бъдат загубени средства така, както смята Европейската комисия. При последното ми посещение там имах среща със самия комисар Хан. Мисля че успяхме да покажем на господин Хан, че нашата идея не е да похарчим просто едни пари, а че искаме интегрирано тези пари да бъдат заложени и за четвърто ниво, защото това са 28 града, които са под най-голям въпрос. От Европейската комисия казаха, че не държат колко броя ще са градовете, искат просто да им докажем, че икономически е обосновано и че тези пари няма да бъдат загубени, налети някъде и просто разсипани, така че последният четвърти вариант на оперативната програма, който беше приет миналата седмица от Министерския съвет и който ще бъде внесен в края на този месец с другите оперативни програми съдържа 67 града и нашата цел е да защитим тези 67 града в предстоящите преговори с Европейската комисия.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Благодаря, госпожо министър. Вашият отговор напълно ме удовлетворява, надявам се, че той удовлетворява и жителите на тези 67 града, които би следвало да бъдат бенефициенти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря.
ПЕТЪР ДУЛЕВ: Искам да използвам възможността да изкажа благодарността на дунавските общини към министър Терзиева за нейното активно съдействие и участието във вземането на правителството на решение за подпомагане на дунавските общини в унищожаване популацията на комарите. Разбира се бих си позволил да направя едно предложение. При разработката на държавния бюджет за следващата година, ако е възможно тези средства да бъдат предвидени като целеви, за да могат трайно дунавските общини да направят своите разчети, да преминат процедурите, за да може когато се развиват популациите на тези насекоми да имат готовност за осъществяване на това третиране. Ние сме разговаряли с министър Терзиева, може би този въпрос трябва да стане междудържавен – между България и Румъния, така че убеден съм, ще продължи добрата практика и занапред.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси? Няма.
С това закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 15.35 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
/Борислав Гуцанов/
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие г-жа Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 7
(Заседанието на комисията започна в 14.35 часа и се ръководи от Борислав Гуцанов – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.)
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Уважаеми колеги, предлагам Ви да започваме. Имаме кворум. Предлагам Ви следния дневен ред.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г., № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 11.04.2014 г.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие г-жа Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Коментари относно дневния ред, колеги? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
На заседанието на Комисията присъстват министър Терзиева, като гости ще присъстват Мирослав Мазнев – заместник-министър, Жанета Жикова – началник кабинет на министър Терзиева, Стефан Чайков – изпълнителен директор на Агенция „Пътна инфраструктура“, Снежина Славчева – главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ и Мария Дузова – директор на Главна дирекция „Териториално сътрудничество“.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г., № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 11.04.2014 г.
Госпожо министър, да кажете кой ще представи законопроекта по първа точка.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, сключеният Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 година е ратифициран със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 27 юли 2010 година. Протоколът за изменение и допълнение на меморандума за разбирателство е подписан на 7 март 2014 година от българска страна от министъра на регионалното развитие след упълномощаване от Министерския съвет с решение от 19 февруари 2014 година и при условия на последваща ратификация. Измененията и допълненията на меморандума за разбирателство, направени с подписването на протокола, са следните:
Първо. Поемане на ангажимент от България и от Румъния в случаи на автоматично намаляване и загуба на средства от ЕФРР по програмата вследствие прилагане на правилото N+2+3 да рамкират необходимите средства пропорционално на одобрения бюджет на проектите и изпълняваните дейности от българските и румънските бенефициенти.
Второ. Съгласието на България и на Румъния за наддоговаряне на програмния бюджета, като бенефициентите ще поемат финансовата отговорност за риска от наддоговарянето.
Трето. Осигуряване на правна възможност на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ към министъра на финансите в качеството й на представител на групата на одиторите да може да възлага на външни изпълнители осъществяване на одити на операциите на българските партньори, като одитният орган и групата на одиторите ще носят окончателната отговорност за резултатите от аутсорстването на одита.
Четвърто. Актуализиране на наименованията и структурите за управление на програмата на Министерство на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния и Министерство на регионалното развитие на Република България
Пето. Прецизиране на текст относно състава на Съвместния комитет за наблюдение, като се отменя първият списък на институциите, участвали в комитета при стартирането на програмата.
Шесто. Други изменения и допълнения, касаещи румънската страна относно спазване на румънското законодателство при договорите за обществени поръчки.
Договорените средства на ниво програма са 253 410 000 евро, което представлява 96% от общия бюджет на програмата, която е 262 000 000 евро. Сключени са общо 165 договора, от които успешно са приключили 114. Средно статистически бенефициентите разходват 75% от договорените средства по проектите. Така към края на програмния период 31.12.2015 година 25% от бюджета на програмата или 54 милиона евро, въпреки че е договорен няма да бъде усвоен.
За да се усвои максимално усвояване на средствата по програмата управляващите структури се договориха да бъде приложен механизма за наддоговаряне на програмния бюджет. С оглед на това не се ангажират допълнителни средства от националния бюджет, в случай, че реализираните спестявания в края на програмния период са по-малки от очакваните и във връзка с изразеното становище на Министерство на финансите да не се ангажират допълнителни бюджетни средства Министерство на регионалното развитие направи предложение, което беше прието от управляващия орган, а именно финансовият риск да бъде поет от бенефициентите. На практика това означава, че бенефициентите, които ще сключват договори при условията на наддоговаряне се съгласяват да не получат целия размер на субсидията при изчерпване на ресурса, на наличните средства по програмата.
Бенефициентите се задължават да осигуряват недостигащото финансиране на дейностите по проекта на свой риск и за своя сметка. Предварителни покани за сключване на такива договори са изпратени до водещите партньори на 6 проекта по Приоритетна ос „Достъпност“ и 12 проекта по Приоритетна ос „Околна среда“.
Подписаният протокол за изменение и допълнение на меморандума за разбирателство подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, защото съдържа финансови задължения за държавата, както и на основание чл. 85, ал. 3 самият меморандум за разбирателство е ратифициран по същия ред.
Предложението до Народното събрание за ратифициране със Закон за изменение и допълнение на Меморандум за разбирателство няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и в хода на съгласувателната процедура за одобряване на проекта на протокола преди неговото подписване Министерство на финансите е одобрило финансова обосновка във връзка с промените в меморандума за разбирателство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на министър Терзиева.
Колеги, въпроси, мнения?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние ще подкрепим предложения законопроект за ратифициране на протокола за изменение и допълнение на меморандума за разбирателство по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния. Аз имам един по-скоро уточняващ въпрос, коментар и препоръка към колегите от Министерство на регионалното развитие и то е във връзка с това, че предвиденият механизъм за осигуряване на средствата в резултат на постигнатото съгласие за наддоговаряне – нещо, което е изключително важна стъпка, определено в правилната посока, както по оперативните програми, така и по програмите за трансгранично сътрудничество.
Но от друга страна анализирайки предложения механизъм притеснението, което имам лично аз, надявам се да е неоснователно и по-скоро да е от описанието на механизма, че предвид, от една страна изцяло това наддоговаряне трябва да се покрие за сметка на бенефициентите. Бенефициентите в голяма част от случаите са малките общини или такива бенефициенти, които и до сега трудно осигуряват съфинансирането по проектите и много често това е била причината да се провалят и да не се изпълняват и да се отказват от проекти. В същият момент те поемат допълнителен ангажимент от това наддоговаряне да довършат проектите за своя сметка. Това по-скоро го казвам като притеснение, че те и сега трудно изпълняват при съфинансиране, докато тук трябва да осигурят целия размер на финансирането, както е предвидено и се притеснявам, че ще им е трудно, но дано се получи.
От цялата тази процедура и механизъм обаче ако теоретично един бенефициент се е съгласил и е финансирал проекта, който е бил примерно за сто единици проект и впоследствие още на междинно плащане се окаже, че тази сума трябва да бъде впоследствие приспадната и намален размера и на безвъзмездната финансова помощ, за да може да влезе в рамките на възможностите на програмата в края на периода 2015 година тогава ще се окажем в ситуация, че намалявайки безвъзмездната помощ и съответно кореспондиращото към нея национално съфинансиране за този бенефициент и за това действие ще трябва да бъде извършена все пак, макар и по технически причини, регистрация на процедури за нередности, защото ако спазваме националното постановление на Министерския съвет и директивата на АФКОС за регистриране на нередности там пише, че нередности, включително ако някой съзнателно е знаел, че няма да стигнат, знаел е, че тази сума е наддоговорена и впоследствие тя е намалена въпреки съзнанието на бенефициента, съответно на управляващия орган, тогава няма да се наложи да бъде регистрирано като нередност. Ако това е така това би означавало 10-20-30 или 50 проекта, на които ще им се намали размера на безвъзмездната финансова помощ 2015-2016 година заради недостатъчен финансов ресурс за тези проекти да се наложи да се регистрират нередностите. Така всъщност те ще влязат в хипотезата на нередни общини, а пък управляващият орган, че не е преценил тази нередност, което може да се приеме от одиторите и за повишаване нивото на грешка, за повишаване на броя на нередностите. Това е единственото ми притеснение. А иначе подкрепяме изцяло предложения механизъм.
Тук по-скоро обръщаме внимание, прецизирайки този механизъм да избегнете да съгласувате с одитиращия орган и с всички контролни одитиращи институции да не влезем в хипотезата да трябва да се регистрират нередности през 2015 година, което ще обремени бюджета на министерството, на бенефициентите, на държавния бюджет, ако това се окажат нередности и в крайна сметка ще бъдат без вина виновни бенефициентите.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Има ли коментар от Министерство на регионалното развитие, като виждане.
ЖАНЕТ ЖИКОВА: Едно пояснение по отношение на процедурата. На първо място процедурата е разписана така, за да се гарантира, че няма да има допълнителен ефект върху държавния бюджет. Прогнозата, която е направена от управляващия орган, съответно и от националния партниращ орган в лицето на Министерство на регионалното развитие е, че програмата ще реализира дори по-големи спестявания от това, което прогнозираме към момента. Разбира се трябва да има механизъм, който да защити държавния бюджет в случай, че прогнозите на управляващия орган не се случат така, както са прогнозируеми, затова ще я има и тази клауза, че бенефициентите ще трябва да изпълнят проектите си за своя сметка, ако не се достигне този размер на прогнозираните спестявания. Но все пак трябва да се има предвид, че тази хипотеза да се случи е много малка.
От друга страна това, което е извършено от нас към момента е, че сме направили среща с тези бенефициенти, този риск е разяснен на бенефициентите, тоест – те сключвайки договора са наясно с риска, който поемат. Тези договори няма да бъдат третирани в процеса на изпълнение по различен начин от останалите проекти, тоест – те ще получават авансови средства по програмата, ще получават междинни разплащания по програмата и само на един окончателен етап през 2017 година, когато ако се установи, че спестяванията са по-ниски от тези, които сме прогнозирали тогава ще се стигне до хипотезата, в която бенефициентите ще трябва да възстановят пропорционално част от субсидията, която вече са получили, ако се стигне въобще до тази хипотеза. И само ако те не я възстановят доброволно, което все пак е клауза по договора за субсидия само в тази хипотеза ще се стигне до регистриране на нередност. Така че няма как общината да бъде поставена в списък с нередни общини, ако те изрядно спазват клаузите по договора, за който те изначално са се съгласили.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Колеги, други коментари имаме ли?
Смятам, че задължително трябва да го подкрепим, даже няма какво да го коментираме, но все пак, ако има въпроси?
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие г-жа Десислава Терзиева в съответствие с чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо министър, ще Ви попитам отново за Лот 22А и 22Б – Велинград, Разлог, Гоце Делчев, до къде са стигнали нещата, в момента не се работи по този път, има ли някакви причини за спирането на работата по него? Изобщо как върви изпълнението на този проект по „Транзитни пътища 5“?
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Господин Мазнев, имаме ли някакъв отговор, защото точно аз не мога точно и конкретно да отговоря на този въпрос. Знам, че там се работеше.
МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа депутати. Това, което можем да кажем за Лот 22Б вече е приключил, до Юндола. За Лот 22А май месец е сменен изпълнителят с консорциум „Галчев и Ем Строй“ и срокът е 2015 година. В момента, днес съм имал среща с „Галчев и Ем Строй“ започва работа по асфалта на износващ пласт Разлог – Гоце Делчев. Програмата, допълнително ще се представи, те работят по график за 2015 година.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ще допълня, принципно пътят Юндола – Разлог е за август 2015 година заложен. Поне преди един месец правеха изкопни работи, сега чухме, че господин Мазнев се е срещнал днес. Аз лично държа много този път да бъде изработен в срок, даже и по-рано са ми обещали принципно изпълнителите. Така че следим изкъсо, специално за Юндола – Разлог. Това е един много важен път и смятаме, че сега вече като сме намерили решение изпълнителите ще си свършат навреме работата. Дано да сме попаднали на добър изпълнител. Ако имате някакво съмнение, винаги сте добре дошъл да ни сигнализирате, за да направим една внезапна проверка. По принцип правим там проверки. Даже аз преди един месец минах оттам да видя какво става, тогава правеха някакви изкопни работи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на министър Терзиева и на заместник-министър Мазнев.
Други въпроси?
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: Уважаема госпожо Терзиева, Вие сигурно добре познавате един от основните проблеми, който неизменно присъстваше във въпросите на всички срещи, които имахме в предизборната кампания. Тук сигурно и колегата Мариана Бояджиева ще потвърди и за тяхната област. Това е пътя Русе–Велико Търново – един много проблемен път, по който всеки ден има катастрофи, има жертви и пострадали хора. Правехме съвместно заседание с двете области между областните ръководства за начертаване на план за действие в най-скоро време да се започне работа по този път. На заседанието присъстваха и представители на Агенция "Пътна инфраструктура", които потвърдиха, че ще могат да осигурят поне на първия етап средства за проектирането. В тази връзка заложено ли е в програмата на министерството, в какво време евентуално поне по проектирането да завърши етапа и ако не е заложено би трябвало да се заложи, защото това е един наистина много тежък за двете области въпрос, а не само – той е и част от трансграничния път Букурещ-Русе-Велико Търново?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо министър, Вие познавате добре този участък, аз се присъединявам към казаното до този момент от госпожа Заякова. Благодарим за подкрепата, която беше оказана в края на 2013 година, началото на 2014 година да се обезопаси един от най-тежките участъци подхода към Велико Търново. Искам да Ви кажа, че особено след осветяването на този участък, поставянето на новата мантинела, има съществено намаляване на броя на тежките произшествия. В този смисъл проектирането на този участък, тъй като проектът е доста стар, смятам че наистина е належащо да стане в рамките на 2014 година, за да можем да кандидатстваме, да има проект, с който да искаме, тъй като не е вече наистина добре на такъв участък да бъде в това състояние.
Благодаря.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Принципно пътят Русе-Велико Търново ще бъде включен в „Транзитни пътища 6“. Това е един път на голяма стойност. В момента предстои възлагане на проектиране на няколко такива основни пътища, за които ние трябва да сме в проектна готовност за „Транзитни пътища 6“. Така че това е един от участъците, които ще възложим за проектиране. Предстои такова възлагане през тази година, истина е това, просто сега се организира тръжната процедура.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Друг, допълнителен коментар, като реплика?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Трябва да се действа, защото няма да отпадне от вниманието на хората, навсякъде ни го поставят този въпроси, защото наистина много е тежко състоянието там. Не става дума за целия път, за така известен вече в цяла България присовски завой, който е все пак един участък от 2 км, така че мисля, че наистина ако има възможност 2014 година да се направи този проект.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ще го възложим за проектиране, а като изпълнението – до година. Проектът е свързан с доста финанси по „Транзитни пътища 6“.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Надявам се, че ще удовлетворим, независимо, че сроковете не са утре, но все пак е нещо, което дава някакъв хоризонт.
От името на ДПС, господин Башев, заповядайте.
АХМЕД БАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър. Искам да задам един въпрос с няколко подвъпроса за Магистрала „Струма“. Няма да питам за отсечката Благоевград-Сандански, защото тя е тежка, но искам да Ви попитам защо се бави работата по Кулата-Сандански, какво се случва от Благоевград към Дупница и кога ще бъде пусната готовата отсечка при Дупница, която е отнела няколко месеца, да не кажа година е готова, но не функционира? Няколко километра има там готови, според мен, понеже пътувам всяка седмица, каква е причината да не функционира тази отсечка?
Благодаря Ви.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Преди да дам думата на господин Мазнев малко по-подробно да Ви каже за отсечките, тази отсечка е готова, но тя е част от АМ „Струма 2“, така че нейното изпълнение е свързано с продължаването на АМ „Струма 2“, където в момента върви довършването на проектирането. В момента имаме вече разрешение за строеж. Ние сме разделили на части АМ „Струма ?“, може би господин Мазнев ще Ви разкаже по-подробно.
Кулата, т.нар. Лот 4 на „Струма“ в момента се измества, там имаме една допълнителна дейност, която изникна, трябва да се измести железопътната линия и това всъщност е една допълнителна дейност, по която в момента се работи. Господин Мазнев може по-подробно да Ви каже, той беше скоро там. Предлагам да му дадем на него думата, за да Ви каже точно как вървят нещата.
Принципно нещата вървят в срок. Ние планираме с министъра на транспорта през следващия месец да отидем и да направим проверки, но няма сега да кажем кога, защото какви проверки ще са те, защото знаете, че това е по Оперативна програма „Транспорт“ и да видим точно как се справят на „Струма 4“, включително това се отнася и за двете Марици, по които също се работи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря. Господин заместник-министър, заповядайте.
МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Благодаря, господин председателю. Ще започна със „Струма 4“. Наистина този обект се оказа, макар и къс, доста сложен и труден. Безспорно това, което затрудни изпълнителя, първото беше неотчетените техническата инфраструктура, връзки, които донякъде дори промениха решенията, които трябваше да се изпълняват. Оправданието на проектантите, че са имали само два месеца кратък срок за проектиране аз не го приемам, защото все пак те са го извършили, но така или иначе има пропуски в тези проекти, които налагат дори обходните маршрути, които са в момента, не би трябвало по проект да са в този вид. Проектът не позволява друг начин на изпълнение на магистралата така, както се предвиждаше първоначално по едната лента да се движат, тогава да минат, тъй като много съображения и други се засичаха и те промениха. Истината е и тази, че при изместването на жп линиите се появиха допълнителни отчуждения, имало е за 2 декара 25 собственици, които са издирвани. Но така или иначе ние наистина активираме работата и се надяваме, че сроковете ще бъдат спазени.
По отношение на отсечката, която е към „Струма – Лот 1“ тя е с дължина около 3 километра, но не стига до пътен възел. Следващият пътен възел е в участъка на Лот 2, където трябва да се мине през тунел и най-дългият мост на магистралата от 570 метра, плюс още едно-две съоръжения, които не позволяват етапното изпълнение на проекта. Там сме имали около археология, която в момента също ни бави.
По отношение на другия участък – Благоевград-Сандански знаете, че там върви процедурата, проектът е пред завършване и тази година се надяваме, че ще обявим търга за строителството на двата пътни участъка.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, господин Мазнев.
Госпожо Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Госпожо Терзиева, към Вас имаме много въпроси. Съжалявам, че вчера се провали заседанието на Комисията по еврофондове, защото имаме желание да участвате в изслушване, на което да обсъдим програмата за регионално развитие, Програмата за трансгранично сътрудничество и ситуацията с Програмата за енергийна ефективност и много други, но се надявам другата седмица това да се случи и да имаме възможност, поради ограничението на въпросите днес.
Моят въпрос към Вас ще бъде във връзка със ситуацията във водния сектор, ВиК дружествата. От една страна стартирането на реформата и приетата стратегия в сектора, необходимостта, която имате и задълженията по закон ВиК дружествата да направят списък на своите активи и да ги предоставя, за да се направи прехвърлянето на активите с последните промени в закона, които бяха реализирани. От друга страна остава бих казала въпроса каква е визията и политиките и как тя ще се реализира с един нов законопроект – Закона за водите и придвижването на реформа във водния сектор такава, каквато се изисква за стартирането на европейското финансиране в новия програмен период. И не на последно място, като част от дейностите, свързани с водния сектор и водната реформа, какво се случва с програмата за безводие, за която всички са чували, но никой не я е виждал?
Вие обявихте в медиите и в отговор на мой парламентарен въпрос, че предстои да я покажете и да я публикувате, и така вече три месеца. Но всъщност единственото, което публикувахте е кои са областите, но не и кои са проектите, каква е тяхната стойност и какъв е техният срок на изпълнение и реализация. Как точно ще бъдат точно инвестирани осигурените за тази година 20 милиона, идва юни месец, когато идва тримесечното отчитане на реализацията на тези проекти и усвояването на средствата, а все още дори не е публикуван списък с конкретните проекти, техните стойности и как точно ще бъдат възложени тези суми, за да видим всъщност как ще се реализира тази програма за решаване на проблема с безводието.
Това е моят по-голям въпрос, опитвайки се да синтезирам в един въпрос темата вода, водна инфраструктура, водна реформа и програми за справяне с безводието.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Госпожо министър, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, господин председател.
Стартирахме вече водната реформа, мисля че това вече стана ясно. Приехме стратегията за ВиК сектора. В момента се вместваме в 4-месечния период, който ни даде закона за събиране на информация на всички активи от ВиК дружествата, за да можем да направим съответните протоколи и да направим на практика прехвърляне на собствеността от ВиК дружествата към държавата, респективно общините. Знаете, че имаме вече 28 асоциации, последната асоциация 29-ата предстои да бъде учредена. Така че нещата в реформата така, както са очертани от закона и с последните изменения в края на миналата година вървят и се надявам до края на годината наистина да можем да се отчетем, че сме направили това т.нар. опубличаване на държавни и общинска собственост на ВиК съоръженията. Това е едно изискване от Европейската комисия. Заедно с Министерство на околната среда и водите сме разработили специален план за действие, който Министерство на околната среда и водите е представило вече в Европейската комисия. Там са начертани точно стъпките, които предвиждаме да направим съвместно във връзка с реформите на ВиК сектора. Целта е бенефициенти по Оперативна програма „Околна среда“ да станат ВиК дружествата, за да може наистина да имаме един интегриран подход и с помощта на т.нар. генерални планове, които бяха разработени и приети – 51 на брой да започнем наистина да прилагаме интегриран подход във всеки един регион за развитие на ВиК системите, за поддръжката им. Така че идеята е във всеки един регион да имаме поне по един пилотен проект. Разбира се това ще зависи от източниците на финансиране, в конкретния случай Оперативна програма „Околна среда“. Но това са предстоящи преговори, дали Европейската комисия ще приеме точно този вариант, който е разработен от Министерство на околната среда и водите за бенефициенти общини и ВиК или само ВиК. Предстои, разбира се да бъде обсъдено на преговорите.
От гледна точка на малката водна програма, тя съществува, готова е, беше разработена за около 35 милиона лева, даже повече. Разбира се разработена въз основа на предложения, постъпили от общините, от областните управители, от ВиК сектора. Целта на програмата е с малко средства да се поправят или изградят допълнително водопроводни съоръжения, за да можем с малко средства да постигнем водоснабдяване на общините. Това е една нова политика, за която тази година заделихме 20 милиона по публичната инвестиционна програма. Самата програма, няма лошо, мога да я публикувам, въпросът обаче е друг. Самата програма, когато събирахме проектите, всяка една община беше поискала определен брой проекти, но за тези проекти нямаше проектна готовност, така че се наложи експертите в министерството много щателно да проверят всеки един проект, тоест – всяко едно предложение дали има проектна готовност, има ли съответните разрешителни за строителство, има ли съответните отчуждения, защото така е сега по новия закон и така е по новите изисквания на Европейската комисия, тоест – да работим по новите стандарти. За всички тези проекти се провеждат обществени поръчки от общините, в нашето министерство в момента ще стартират през този месец такива, в момента се подготвят тръжните процедури. А когато му дойде времето по ПМС – 10 юни ще се отчетем пред Министерство на финансите и ще видим колко пари са усвоени.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря за отговора. Очакваме да видим, разбира се развитията, защото това са важни инвестиции. И все пак не разбирам, обещавахте 10 пъти да я публикувате. В рамките на моя парламентарен въпрос бяхте длъжна да отговорите и да ни предоставите списъка и не виждам защо го криете списъка с въпросните проекти, които сте одобрили, правите първи копки по тях – чудесно, много се радвам, но дайте списъка с проектите, точно наименование на проекта, стойност на проекта, за да видим, да има ясна отчетност за това кои са проектите, на каква стойност, как се реализират, а не да ми отказвате този отговор, което не разбирам. Така че това е моето единствено притеснение и все пак разчитам, че ще го направите в рамките на поетия ангажимент току-що и не само за мен лично, защото аз няма да си нося вкъщи този списък с проекти, публикувайте го на сайта, както това е нормалната процедура, както самата Вие лично го казахте още преди няколко месеца, не виждам от какво се притеснявате.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаема госпожо Павлова, аз не се притеснявам от нищо, в нашето министерство няма нищо скрито покрито, нито пък ако се влезе в сайта на министерството може да се види, нито пък правим нещо, което е незаконосъобразно, така че нямам никакви притеснения. Аз Ви обясних, че този списък беше много голям и трябваше да се изчисти, защото когато няма проектна готовност за тази година няма как да се усвоят средствата и едно твърдение на една община, че иска даден обект ние трябваше да го проверим, за да можем наистина да изчистим програмата, която както казвам беше за 35 милиона и така подредените обекти един по един излязоха до 20 милиона и спряхме до там. Не знам защо не сме Ви дали самия списък, но ако искате можем да Ви го дадем, а може и да го качим на сайта, това е добро предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на госпожа Терзиева.
Господин Стойков, заповядайте.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Уважаема госпожо министър, във връзка и с Ваше интервю в днешен ежедневник искам да Ви помоля да внесете яснота за възможността 67 общини в България да ползват средства, да бъдат бенефициенти по Оперативна програма „Региони в растеж“.
Благодаря.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Става въпрос за 67 броя градове, които още по време на предишното правителство са утвърдени с една специална концепция за пространствено развитие и които са включени в Оперативна програма „Региони в растеж“ за следващия програмен период. Тези градове са разделени на първо, второ, трето и четвърто ниво. Нееднократно съм казвала, че този списък, тъй като когато станах министър бях на посещение в Европейската комисия и там на експертно ниво ми се заяви, че тези градове са страшно много и че концепцията би трябвало да бъде 6-7 града и точка. Горе-долу така ми се каза. Знаете, аз съм го изказала и друг път, ние положихме големи усилия с екипа по оперативната програма, направихме допълнителни анализи за всеки един град. Обосновахме пред Европейската комисия защо те трябва да са 67, тъй като с оперативната програма се прилага т.нар. умерен полицентричен модел. Знаете, че намаляването на различията между регионите е основен приоритет на нашето правителство и смятаме, че с прилагането на този умерен полицентричен модел ще се постигне по-добро разпределение на средствата, по-добро усвояване, по-добър резултат и няма да бъдат загубени средства така, както смята Европейската комисия. При последното ми посещение там имах среща със самия комисар Хан. Мисля че успяхме да покажем на господин Хан, че нашата идея не е да похарчим просто едни пари, а че искаме интегрирано тези пари да бъдат заложени и за четвърто ниво, защото това са 28 града, които са под най-голям въпрос. От Европейската комисия казаха, че не държат колко броя ще са градовете, искат просто да им докажем, че икономически е обосновано и че тези пари няма да бъдат загубени, налети някъде и просто разсипани, така че последният четвърти вариант на оперативната програма, който беше приет миналата седмица от Министерския съвет и който ще бъде внесен в края на този месец с другите оперативни програми съдържа 67 града и нашата цел е да защитим тези 67 града в предстоящите преговори с Европейската комисия.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Благодаря, госпожо министър. Вашият отговор напълно ме удовлетворява, надявам се, че той удовлетворява и жителите на тези 67 града, които би следвало да бъдат бенефициенти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря.
ПЕТЪР ДУЛЕВ: Искам да използвам възможността да изкажа благодарността на дунавските общини към министър Терзиева за нейното активно съдействие и участието във вземането на правителството на решение за подпомагане на дунавските общини в унищожаване популацията на комарите. Разбира се бих си позволил да направя едно предложение. При разработката на държавния бюджет за следващата година, ако е възможно тези средства да бъдат предвидени като целеви, за да могат трайно дунавските общини да направят своите разчети, да преминат процедурите, за да може когато се развиват популациите на тези насекоми да имат готовност за осъществяване на това третиране. Ние сме разговаряли с министър Терзиева, може би този въпрос трябва да стане междудържавен – между България и Румъния, така че убеден съм, ще продължи добрата практика и занапред.
Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси? Няма.
С това закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 15.35 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
/Борислав Гуцанов/
