ДНЕВЕН РЕД:

1.Представяне на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен с вх.№ 354-01-53/05.09.2013г. от Христо Калоянов, Гинче Караминова и Дончо Баксанов.

2.Представяне на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен с вх. № 302-01-14/29.08.2013г. от Министерски съвет.

---

П Р О Т О К О Л № 5
(стенографски)

от заседание на Комисията по инвестиционно проектиране

София, 11 септември 2013 г., сряда
НС, пл. „Александър Батенберг І”, зала 456, ет. ІV

(Открито в 15,04 часа.)


Председателстващ: председателят на комисията Емил Костадинов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Добър ден, колеги!
Добър ден и на нашите гости!
В началото ми позволете да приветствам колегите от Политическа партия „ГЕРБ”, които се включват от днес в работата на парламентарните комисии и да си пожелаем успешна работа в рамките на комисиите, а също така и в пленарна зала.
Дневният ред Ви е известен. Състои се от две точки.
Първата точка от дневния ред е представяне на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен с вх. № 354-01-53/05.09.2013 г. от народните представители Христо Калоянов, Гинче Караминова и Дончо Баксанов.
И втора точка е представяне на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Обществените поръчки, внесен с вх. № 302-01-14/29.08.2013 г. от Министерския съвет на Република България.
По този дневен ред колегите от комисията имат ли възражения, предложения? Няма. Все пак нека да го гласуваме
Който е съгласен с така обявения дневен ред, моля да гласува: за – 13, против и въздържали се – няма.
Имаме и двама колеги, които са на заседание на Комисията по земеделие, които се обадиха, че ще се опитат и те да дойдат.
Позволете ми да съобщя гостите, които са потвърдили участие в днешното заседание на комисията:
1. Мария Пирянкова – МИП, Агенция по геодезия, картография и кадастър, Дирекция „Кадастрални и специализирани карти”;
2. Албена Михайлова – директор на Дирекция „Правна” при Министерство на регионалното развитие;
3. Марияна Славкова – Министерски съвет, Дирекция „Стратегическо развитие и координация”;
4. Георги Йончев – Министерски съвет, Дирекция „Стратегическо развитие и координация”;
5. Йохан Кючук – парламентарен секретар на министър Даниела Бобева.
И колегите от бранша, които са постоянни участници в работата на Комисията:
6. арх. Георги Бакалов – председател на Съюза на архитектите в България;
7. арх. Любомир Пеловски - заместник-председател на Съюза на архитектите в България;
8. арх. Весела Георгиева – заместник-председател на Камарата на архитектите в България;
9. арх. Владимир Дамянов – председател на Камарата на архитектите;
10. инж. Светослав Глосов – Камара на строителите в България (няма го още, но той е потвърдил участието си);
11. инж. Иван Бойков – изпълнителен директор на Камара на строителите в България (също);
12. инж. Стефан Кинарев – председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране;
13. инж. Николай Главинчев – председател на секцията в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране;
14. Инж. Цветко Тужаров – също от КИИП;
15. инж. Мишо Настев – Асоциация на геодезическите фирми;
16. инж. Ангел Янакиев – Камара на инженерите по геодезия;
17. Емил Тодоров – член на Управителния съвет на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК);
18. Людмила Борисова – също от БААИК и
Наши постоянни гости и членове на Обществения съвет са представители на граждански организации:
19. Боряна Антонова – Институт за пазарна икономика.
20. Боряна Самарджиева – Асоциация „Прозрачност без граници”;
21. Анастас Асимис – Асоциация за балканско сътрудничество;
22. Методи Митев – Гражданско движение „Освобождение”;
23. Стоимен Петков – Гражданско движение „Равносметка”;
24. Ивайло Маринов – Сдружение за защита на гражданите;
25. Надя Андреевска – Политическа партия „Другата България”
26. Любомир Костадинов – Световен фонд за дивата природа WWF.
Общо взето, това са гостите.

Позволете ми по точка първа да дам думата на колегата Христо Калоянов, представител на вносителите да представи ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР, ВНЕСЕН С ВХ. № 354-01-53/01.09.2013 Г. ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ХРИСТО КАЛОЯНОВ, ГИНЧЕ КАРАМИНОВА И ДОНЧО БАКСАНОВ.
Заповядайте.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, гости!
Миналият път споменах за това мое предложение, но малко така бегло се получиха нещата. Този път съм се постарал и съм написал така по-обосновани мотиви, които ще прочета пред Комисията и пред гостите, които присъстват на заседанието.
Започвам първо с предложението, което искам да изчета. Старият текст в ал. 4 на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър е: „След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри дейностите на общинската администрация по поддържане на кадастралните планове и издаване на скици от тях за съответното землище се прекратяват”.
Предложението ни е следното. Новият текст: „След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри дейностите на общинската администрация по поддържане на кадастралните планове и издаване на скици от тях за съответното землище се прекратяват. За землища, в които няма изградени структурни звена на службите по геодезия, картография и кадастър, дейностите по поддържане на кадастралните карти, кадастралните регистри и издаване на скици се осъществяват от общинската администрация”.
Мотивите за нашето предложение. В качеството си на народни представители правим това предложение за законодателна промяна на Закона за кадастъра и имотния регистър, целящо възможност за оптимизация на числеността и заплащането на служителите в Агенцията по геодезия, картография и кадастър в общинските администрации, както и по-доброто бързо и икономично обслужване на гражданите в населените места.
Съществуващото положение. Законът за кадастъра и имотния регистър урежда организацията, финансирането, създаването, воденето и ползването на кадастъра и имотния регистър. Съгласно този закон службите по геодезия, картография и кадастър, които са териториални звена на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в административните центрове на областите съхраняват предоставените им материали и изпълняват други функции, определени с Устройствения правилник. С изработването на все повече кадастрални карти съществуващите служби в областните центрове изпитват затруднения при изпълнение на задълженията си. В чл. 10, ал. 3 от закона е предвидено, че за извършване на административно обслужване, службите по ГКК могат да имат структурни подразделения в седалищата на районните съдилища, където се намират и службите по вписвания, които извършват поддържане на имотния регистър по Закона за кадастъра и имотния регистър.
Предложение. Вместо създаването на горепосочените подразделения, предлагаме чрез законодателна промяна в населените места с районни съдилища да се използват възможностите на общинските администрации, в които има създадени структури с нужния капацитет. Те да бъдат под методическото ръководство на службите по ГКК (в частта за обслужване на кадастралната карта) и да извършват дейностите по поддръжка на кадастралните карти и административното обслужване на населението за територията на съответната община. До изработването на кадастрални карти и кадастрални регистри, поддържането на кадастралните планове и административното обслужване на населението се извършва в общините. Там се съхраняват отменени кадастрални и регулационни планове, историята за създаването и развитието на имотите, документите за приложени или изменени регулационни планове, които са необходими при установяване на идентичността между съществуващите стари (в по-голямата си част) документи за собственост и новоодобрените кадастрални карти. В скиците, необходими за разпореждане с имотите, предоставени пред нотариуси за продажби, ипотеки, за строителство и за изготвяне на нови ПУП-ове, за съгласуване с различни инстанции и ведомства е необходимо добавянето на вече действащия регулационен план и за строителни петна, които също се съхраняват и обслужват в общините. Така, ако административното обслужване на населението по Закона за кадастъра и имотния регистър в частта за кадастралните карти се извършва в общинската администрация, без да е необходимо пътуването до областния град – център, гражданите ще са обслужени по-бързо и ефективно. От друга страна, събирането на определените по Закона за кадастъра и имотния регистър такси за извършване на административните услуги ще донесе допълнителен приход в тези общини, което би допринесло за коригиране на възнагражденията в службите, така че да станат конкурентни на частния сектор. С това ще се запазят изградените в общинските администрации квалифицирани специалисти и ще се привлекат нови такива, необходими за извършването на качествената административна реформа. Предвид горепосоченото предлагаме това изменение в Закона за кадастъра и имотния регистър.
Искам да допълня само, че на мен ми се наложи наскоро точно по такъв повод да пътувам до областния град (аз съм от 13 МИР на гр. Пловдив) и бях свидетел как едно възрастно семейство от гр. Панагюрище, което беше върнато (най-вероятно ще пътува поне 3 пъти до областния град), за да получи необходимата услуга, което създава много големи неудобства да кажем не само за физическите лица, а и за бизнеса. Надявам се да проявите разбиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря на колегата Калоянов.
Ако ми позволите, аз днес си подготвих няколко въпроса, които практически съдържат и отговорите. Въпросите са към вносителите – колегите от гр. Пазарджик. Имам усещането, колеги, че сте подведени. Твърде много рискове има в това кратичко предложение. Не зная дали и колегата Никола Киров е в основата на такъв тип предложения, това не е важно, но сте подведени. И затова въпросите ги считайте като въпроси към Вас и повтарям, че те съдържат и отговорите.
Моето мнение е, че внесеният законопроект не води до никаква качествена промяна в смисъл на по-добро, по-бързо, по-качествено обслужване на гражданите, каквото е твърдението в мотивите. Затова аз искам да Ви попитам дали Ви е известно, че на този етап службите по геодезия кадастър и картография имат свои представители в градовете, където са седалищата на районните съдилища и същите хора на службите по кадастър, накратко да ги казвам, са обучени и са с опит и технологията по извършване на услуги на гражданите е сработена и дава да кажем относително добри резултати?
Считам за неуместно предложението Ви и по следните причини, които също ги формулирам като въпроси към Вас.
Не считате ли, че има сериозно разминаване между мотивите към законопроекта, които сте подписали и самият текст на промяната? В мотивите се говори за използване на „общинските администрации в населените места с районни съдилища”, а в текста на промяната се говори за „всички общини”, което е несериозно.
Известно ли Ви е, че в по-големия брой общини в страната няма районни съдилища и тогава какво става с другите общини?
В много от общините в страната липсват поне по един магистър по геодезия и кадастър, а в почти 80 процента от общините специалистите нямат правоспособност по кадастър? Почти в 80 процента от общините. И не считате ли това предложение като един плах опит за концесиониране този път чрез общините?
Не считате ли, че това предложение обезсмисля основната идея на Закона за кадастъра и имотния регистър в една карта да са отразени всички данни за землището – урбанизирани земи, земеделски земи, горски земи - защитени, нарушени, земи върху водни площи, пътища и т.н.? Кадастралните карти и кадастралният регистър съдържат информация за собствениците, документите за собственост и други вещни права. Изградената връзка между Агенцията по геодезия, кадастър и картография и Службата по вписванията спомага за поддържане на тези данни в актуално състояние. Сървърът на Агенцията по геодезия, кадастър и картография е свързан със сървъра на Службата по вписванията.
Известно ли Ви е, че в общините няма единна структура и единен програмен продукт за изработване на скици и до какво би довело това? И сега има някои практики да взимаш от Агенция по кадастъра кадастрална скица, някои общини върху нея налагат регулация, но няма единна структура и няма единен програмен продукт. Само методическо ръководство от страна на Агенцията при липса на специалисти в общините няма да е достатъчно за поддържане на кадастралната карта и на кадастралния регистър. В общините данните за собствениците и документите за собственост не се поддържат в актуално състояние, както е в кадастралните карти и в кадастралния регистър.
Известно ли Ви е, че в момента в службите по геодезия, кадастър и картография имат изнесени работни места там, където е необходимо в зависимост от одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри? Там се приемат всички заявления за извършване на услуги по реда на чл. 14 и пак там се връчват изработените скици, схеми и т.н. При промяна в графичната част се внасят папки от правоспособни лица, проверява се законността на искането и тогава се изработват. Контролът, който упражнява съответната служба по геодезия, кадастър и картография по тези дейности е именно гаранцията за сигурност и точност в притежаваните от гражданите собственост на имоти.
И в заключение още един въпрос. Понеже става дума за приближаване на услугите до гражданите, ако считате и това е цел на подобни промени в закона, че общините искат да подобрят административните услуги и да не бъдат разкарвани гражданите, не отричам, че има и такава практика, защо общините например не „изпълняват дейности като трасиране на граници на имоти, определяне на строителна линия и на ниво и още други услуги”, а не „поддържат кадастрални карти и регистри”, където има много строги правни норми и високи технически изисквания за точност и контрол?
Всичките тези въпроси на практика съдържат и отговори и това дълбоко затвърждава убеждението у мен, че такъв законопроект не може да бъде подкрепен. Благодаря Ви.
Други колеги?
Колега Башев, заповядайте.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Аз бих прибавил към всичките тези въпроси, които Вие господин председател зададохте и още един много важен според мен. Действително, ако логиката на колегите вносители е да облекчат гражданите и те много по-лесно да стигат до онези цели, които са си поставили, а не да тичат от институция в институция, от град в град – О’кей, добре. Но напоследък продължаваме с една практика и в случая пак е същото – да се опитваме да прехвърляме отговорности и задължения на общините, без да се казва нито една дума за това как ще се финансира тази дейност в общините? Тоест, по този начин да разбираме ли, че Агенцията по кадастър с нейните подразделения в областните центрове ще престане на съществува и всички средства, които досега са били там отделени – за работни места и за заплати ще отидат в общините? Тоест, как ще товарим общините с експерти, които трябва да се занимават с тази дейност, без това да е обезпечено финансово? Това ми е въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря на господин Башев.
Други колеги? Колегата Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател!
Здравейте всички!
Аз разбирам предложението на колегите единствено в тази посока – подобряване качеството на обслужването и намаляване на бюрократичната тежест и условия, които се налагат на гражданите, когато искат да ползват такава услуга. Колегата изхожда от конкретен случай и наистина има общини, в които получаването на тази услуга не е на добро ниво. И в този смисъл дали сега с този законопроект, дали със следващия, който се обеща, че ще бъде внесен в скоро време изцяло нов Закон за кадастъра, но на този въпрос трябва да се обърне внимание как ще бъдат обслужвани гражданите.
Приемам изказването на колегата Башев, че прехвърлянето на такава отговорност и дейност трябва да бъде и финансово обезпечена и затова се учудвам, че от Сдружението на общините няма становище. Но искам да питам, ако тук има представител от Агенцията по кадастъра също да чуем тяхното становище по този въпрос. Заслужава внимание, защото е продиктуван от конкретен проблем, който явно съществува на много места в България по предоставянето на тази услуга и очевидно трябва да се работи и предложението заслужава внимание под каква форма и как точно то ще бъде развито. Според мен наистина трябва да се помисли и да искаме становище и на Сдружението на общините, защото в повечето общини липсват такива служби по вписване, липсват съдилища и както е записано (не знам дали това е недоглеждане или грешка) „всички землища”, т.е. и в землището на село Х общината също трябва да прави такава услуга. В предложението Ви пише „землище”. В едно землище може да има кадастър, в друго да няма.
Има някои неща, които може би трябва да се доизчистят, но пак казвам заслужава внимание това предложение и идеята. Когато и да се разглежда Законът за кадастъра (надявам се да е скоро), този въпрос трябва отново да бъде обсъден, но задължително със становище на Сдружението на общините. Защото ние натоварваме тези общини с една доскоро изпълнявана функция, но в момента вече не изпълнявана, а целта на кадастъра по своя смисъл е да бъде централизирана държавна отговорност. В този смисъл пак искам да подчертая, че на миналото заседание разглеждахме ЗИД на Закона за кадастъра и имотния регистър, където основната цел беше тази – да възложим на държавата изцяло отговорността по издаването на тези документи, поддържането и изготвянето на кадастралните карти. Но този акцент на тази дейност заслужава внимание и когато и да е той трябва да се разгледа в дълбочина и да намери своето място в Закона за кадастъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Татарски.
Преди да дам думата на госпожа Пирянкова искам да кажа само едно изречение. Аз съм съгласен с господин Татарски, да, има проблем в Закона за кадастъра и имотния регистър. В Закона на кадастъра и имотния регистър има неща, които може би не търпят отлагане и ние имаме готовност до седмица, две да внесем част от тези промени, които не пораждат напрежение в съсловието, не пораждат рискове за прилагането на закона, а в рамките на тази парламентарна сесия вече правителството да си внесе сериозен, цялостен проект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, в който, ако съумее, поемайки отговорността, разбира се, и да преодолее тези противоречия, които ние срещаме и онаследяваме.
Заповядайте госпожо Пирянкова.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА – ДИРЕКЦИЯ „КАДАСТРАЛНИ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИ КАРТИ” В АГЕНЦИЯТА ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР НА МИП: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Благодаря Ви за предоставената възможност от името на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да изразя становище. Когато ние се запознахме с предложението, понеже от 10 години работим с тази материя, за нас проблемите са много по-ясни, които се създават при обслужването. Но приехме предложението като такова, с което Вие желаете да улесните не само нашата работа, а и работата на общините и не сме го възприели като за закриване на дейности на Агенцията. Но бих искала наистина да внеса някои пояснения.
Предложението е направено в две посоки. Едната посока е по отношение на административно обслужване и едновременно с това предложението разглежда и въпроса за поддържане на кадастралната карта в актуално състояние, което представлява основна функция на Агенцията. Само с промяна на ал. 4 в § 4 това не би могло да се случи, а би трябвало цялостната концепция на Закона за кадастъра и имотния регистър да бъде променена. Законът изисква да бъде създадена една кадастрална карта на територията на цялата страна, обединяваща информацията както на общините за урбанизираните територии, така и земеделските земи и горите, за да могат имотите еднозначно да бъдат идентифицирани на територията на страната и да направят във всеки един момент връзка с имотния регистър, за да се осъществи преминаването от поименна към поимотна регистрация и също така законът изисква създаването на тези информационна система, която ние създадохме с Агенцията по вписванията, защото кадастралната карта е един от малкото документи, който съществува цифрово в режима на поддържане. Самият закон е предвидил, че тези дейности и основни функции по поддържането всъщност представляват гаранция за собствеността. Поддържането представлява изключително и това всъщност е една от най-важната дейност и тя не може да бъде предоставяна на общините, защото те нямат тази компетентност, не разполагат с техниката и не би могло информацията да бъде предоставяна на различни административни органи. Идеята на закона е да бъде на едно място, за да се гарантира верността, точността на информацията и всъщност оттам идва проблемът, който ние го виждаме.
А що се отнася до изнесените работни места, да, ние имаме такива. Това са 76 на брой в момента изградени и изнесени работни места. Има изградени отношения с общините, но те представляват само изнесени работни места с функции по приемане на заявления. Не може удостоверителни документи, каквито са скиците да бъдат издавани от друг държавен орган, който няма как да понесе отговорността за верността на една скица, която служи за сделка. Така че това е просто несъвместимо. Нито софтуерът, нито техниката, нито специалистите са тези. Агенцията има и за задача, когато събере цялата информация за кадастралната карта, действително да направи една кадастрална карта, да няма припокриване на зони, което се явяват в следствие на грешките, които не са грешки в работата на геодезистите, а са грешки в следствие на чисто геодезическата ни работа, свързана и с координатни системи, явяват се застъпвания между населените места, между земеделските земи. Това са едни от основните функции на Агенцията, така че не би трябвало да се смесва административното обслужване с основните функции. Самите ние, когато внасяхме закона и по-късно, когато народните представители вече внасяха закона създадохме текстове, с които се улеснява административното обслужване като например всяка една служба да може да извършва обслужване за съседни. Но законът е предвидил обслужването, създаването, поддържането да се случва на територията на една област и само от един административен орган и това да бъде Агенцията.
Общините имат други, много важни отговорности. Отговорностите на общините са по създаване и поддържане на устройствените планове и още една друга отговорност, която те досега не са имали явно възможност да я изпълнят – създаване на специализирани карти за устройствено планиране и създаване на специализирани карти за всички комуникации с техните зони на ограничение, които създават обектите и които никога до този момент не бяха направени. Така че би трябвало да се съсредоточат върху това. А и в един по-късен момент ние също имаме предложение точно в тази посока – да направим текстове, които да бъдат много добри в работата между Агенцията и между общините, защото и самият ЗУТ изисква една добра комуникация между двата административни органа. Но има дългосрочна програма по чл. 94 от Закона за кадастъра и имотния регистър, който изисква финансиране да търси държавата, защото това е държавна дейност и държавата трябва да гарантира собствеността, границите, данните за имотите и също така с тази програма се предвиждаха и определени бройки за Агенцията, с които тя да извършва дейности. Не би трябвало по този начин да преодоляваме някаква липса на средства или осигуряване на работни места. По-скоро, това, което ние ще направим, е да предложим текстове, които наистина да бъдат удачни за работа между Агенцията и между общините. Те ще бъдат подобни на тези с нотариусите, но пак нямат нищо общо, защото нотариусът може да издаде скица, ако тези текстове са послужили като някаква основа. Нотариусът е държавен орган, на който държавата е възложила свои функции, но той удостоверява факта, че получава скица, която предварително е гарантирана с информация от Агенцията. Защото само Агенцията носи отговорност за тази информация, а поддържането носи информация далеч по-сериозна и по-отговорна от процеса на създаване на картата и именно заради това законодателят е предвидил, че само до създаването може да бъде предложено на външни лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Пирянкова.
Само бих добавил, че тези изнесени работни места, за които стана дума, за които и аз говорих, и колежката Пирянкова по приемане на документи са практически върху бившите околийски центрове на практика. Тоест, този тип услуга е приближена достатъчно до населението. Оттам нататък няма капацитет. То дори в тези центрове общините нямат капацитет, но извън тях вече категорично нямат капацитет.
Колегата Стойков има думата.
ЙОРДАН СТОЙКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа!
На мен ми се иска да отчетем положителното намерение, което са имали вносителите да поставят един обективно съществуващ въпрос и не бива да се подценява това тяхно желание.
В същото време тук вече уточнихме, че въпросите, които поставя този закон за изменение и допълнение, всъщност са повече от отговорите, които се дават чрез него. Няма да повтарям това, което казаха говорещите преди мен. Радвам се, че експертизата на практика е единодушна по отношение на законопроекта. На общините нека да оставим възможността на първо място да си решат на първо място основния въпрос със създаването на общите устройствени планове, а в един следващ момент част от проблемите, за които говорят и които визират вносителите, могат да бъдат решени и по пътя на електронното правителство и по пътя на предоставянето на интегрирани административни услуги, но това вече е друга тема. Искаме ми се да се обединим около разбирането, че е уместно това предложение да бъде докладвано в Министерството на инвестиционното проектиране и то да бъде взето предвид, когато се предлагат промените в Закона за кадастъра и имотния регистър. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Други колеги?
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Ако мога да отговоря на тези въпроси, защото те станаха доста. Накратко. Не бихме искали да изземваме функции на Агенцията. Тук ставаше въпрос в мотивите за общински центрове, които отговарят на чл. 10 и имат районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Това не е важно, а че дейността се осъществява от общинската администрация.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ) Разбирам. Затова коментираме тук. Ако се налага корекция на текста, склонни сме да го приемем и да го изтеглим на този етап.
На господин Башев мога да отговора, че тук в мотивите съм записал да са под …, т.е. на госпожата, извинявам се, че не запомних името й, те да бъдат под методическото ръководство на службите по ГКК, ако е възможно това. Просто коментираме. Нали затова сме в Комисия. А таксите, които се събират да бъдат стимул и тези звена, които преди обслужваха, правиха това обслужване на гражданите, мисля, че има изградени специалисти, които работят в същата сфера в общинските администрации на общинските центрове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Не може да искаме. Едно методическо ръководство съвсем не е достатъчно да даде гаранциите за сигурността на собствеността на хората. Аз Ви моля да го разберете. Тук няма заяждане на дребно. Тук би могло да се разсъждава, но не е моментът сега с едни такива пожелателни текстове в тези общини, в които има изграден капацитет и т.н. и т.н., но само да бъдат звена като изнесените звена на службите по кадастър за получаване на документи. Но не е това работата на общините, колеги, не е това компетенцията на общините. Предложението е в строго противоречие, в категорично противоречие с целия замисъл на този Закон за кадастъра и имотния регистър.
Други колеги? Ако няма, ще поставя законопроекта на гласуване.
Колегите Сияна Фудулова и Хасан Хаджихасан отидоха на друга комисия. Те са заявили гласуване против.
Първо гласуваме „за”.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Само искам преди това думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Заповядайте.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Искам да кажа, че на този етап оттегляме предложението. Евентуално на по-късен етап с корекциите в законопроекта…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Оттегляте законопроекта?
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Не възразявам, само че това трябва да бъде направено по друга процедура. Трябва да съобщите и в други комисии, понеже утре е предвидено той да се разгледа и да уведомите Председателството на НС, че го оттегляте. Вие сте тези, които може да го направите. Никой извън вас не може.
Благодаря Ви, колеги.

Предлагам да преминем към втора точка от дневния ред ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, ВНЕСЕН С ВХ. № 302-01-14/29.08.2013 Г. ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Искам да поканя нашите гости от Министерския съвет на микрофоните да представят законопроекта.
МАРИЯНА СЛАВКОВА – ДИРЕКЦИЯ „СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И КООРДИНАЦИЯ” В МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
От името на вносителя Министерски съвет ще представя накратко Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Аз съм експерт в администрацията на Министерския съвет и участник в групата, ръководена от вицепремиера Даниела Бобева, която изготви законопроекта. Знаете защо законопроектът не може да бъде представен лично от госпожа Бобева. Затова аз съм натоварена с тази задача.
В мотивите на законопроекта много подробно са написани целите и задачите, които се стреми този законопроект да реши. Законопроектът е в изпълнение на програмата на правителството и с него се цели да се решат няколко основни въпроса. Резюмирани, основните теми, върху които е съсредоточен законопроектът са следните.
На първо място, това е радикално намаляване на бюрократичната тежест върху кандидатите и участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки и избягване на ненужния формализъм.
На второ място, това е насърчаването на малките, средните, включително и новосъздадени предприятия за достъп до пазара на обществените поръчки и за премахване на бюрократичните, изкуствени административни бариери пред тяхното включване, включително чрез прилагане на мерките за намаляване на бюрократичната тежест.
Прецизиране на някои процедурни правила и изясняване на дефиниции с цел намаляване както на административната тежест, така и на субективизма при оценяването на офертите в процедурите за възлагане на обществени поръчки.
Повишаване на капацитета на администрациите, прилагащи закона.
Установяване на контрол върху прилагането на закона и върху изпълнението на договорите за обществени поръчки.
Много мерки са предвидени за повишаване на публичността и прозрачността на процедурите и на изпълнението на договорите.
Предложени са няколко мерки, с които се цели закрила на труда и създаване на реални възможности за изпълнение на обществени поръчки от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.
Това са съвсем накратко в резюме основните задачи на законопроекта. Готови сме да отговаряме на Вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, идеята е днес да направим разговор. Гостите ни от Министерския съвет са на разположение за въпроси по законопроекта. Аз съм убеден, че между нас няма такива, които не приветстват изготвянето на такъв законопроект, но нашата задача е, ако сме в състояние да помогнем за подобряване на някои конкретни текстове.
До нас са постъпили предложения от много структури – професионални, граждански и т.н. Част от тях ще бъдат предмет на анализ за второ четене на законопроекта. Но предоставям думата на всички, включително и на нашите гости, които преценят, че могат да зададат конкретни въпроси към нашите гости. Никой не ограничава нашата работа като народни представители в тази комисия да се занимаваме с темите, които са да речем от нашата компетенция, но все пак аз бих приканил колегите от комисията главното наше усилие да бъде свързано с уредбата на нещата в проектирането и строителството, към които имаме конкретно отношение, без това да Ви прозвучи ограничително.
Заповядайте колега Кинарев.
ИНЖ. СТЕФАН КИНАРЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КАМАРАТА НА ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ: Това, което ни притеснява е, че на всички обсъждания на Закона за обществените поръчки до този момент сме искали някъде да се отбележи процесът на инвестиционното проектиране като отделна пътечка в обществените поръчки. Значи едно е да купуваш готово изделие, което вече е произведено - има цена, има всички необходими атрибути, за да проведеш една обществена поръчка, друго е да проведеш обществена поръчка, когато нещото, което ще започваш да правиш не съществува, не му знаеш параметрите, не знаеш как ще се развива. И нашето предложение беше както се е обособило отделно парченце за юридически услуги (забравих как се казваше), по същия начин да се обособи парченце, което третира инвестиционното проектиране, дотолкова, доколкото в инвестиционното проектиране първо трябва да приключи инвестиционното проектиране, да определи основните параметри – предпроектни проучвания, идеен проект, да се определят основните параметри на нещото, което по-нататък ще строиш, ще движиш нататък и т.н. И нашето предложение беше, бяха разписани тези предложения, но за съжаление нито едно от тези предложения не го виждаме, въпреки ангажимента при обсъжданията нещо такова да се разгледа. Затова ми се щеше, ако може колегите от Министерския съвет да кажат толкова ли несериозно им се вижда това, че с лекота всички предложения са зачеркнати и са игнорирани.
Нашите предложения целяха създаване и правилен избор на обществена поръчка с предмет инвестиционно проектиране; повишаване качеството на инвестиционните проекти, което не е тайна, че в схемата на инженеринг и в схемата на не съвсем разписани правилни неща в Закона за обществените поръчки изпадаме в ситуация, когато на инженеринг се дават дори прединвестиционни проучвания и идейни проекти. Как е оценен обемът на работата, когато няма нищо, когато има бяло листо на мен не ми е точно ясно как би могло да се попълни?
При обществената поръчка на инженеринг по сега действащите норми строителят много често възлагаше прединвестиционното проектиране на по-неопитни проектанти, които проектират със силно занижени цени на проектантския труд при основно изискване към проектантите да изготвят проект с щедра количествена сметка. Защото в края на краищата частта за инвестиционното проектиране знаете, че и при най-сложните, най-тежките обекти никога не надвишава 3, 4, 5 процента от стойността на обекта. И тогава при една щедра количествена сметка, с която ти задоволяваш строителя, съответно ти се плаща нещичко там да получиш. Ето защо ние предлагахме инженеринг и инвестиционно проектиране да има само във фаза работен проект и изграждане на строеж, да се възлага само когато е извършено предварително проучване, одобрен е технически инвестиционен проект с издадено разрешение за строеж. Значи ясно е, че тогава строителят при ясно очертани параметри на съоръжението, каквото и да е било то, вече може да вземе на инженеринг всички довършителни проектантски дейности, свързани с неговата технология, с технологията на изграждане, с доставката на материали, съоръжения и там каквото има още да се прави.
При определяне на критериите за оценка на офертите предлагаме да отпадне възможността за избор на изпълнител при единствен критерий „най-ниска цена”. Такъв критерий е неприложим при специфичната услуга инвестиционно проектиране, което съществено се различава от останалите услуги – например доставка на материали, готови изделия и др. Инвестиционното проектиране е сложен процес, който се извършва от високо квалифицирани специалисти, притежаващи достатъчен опит и инженерно-техническа подготовка, ползващи скъпо струващ съвременен софтуер, техническа съоръженост и др. Критерият „най-ниска цена” създава предпоставка за дъмпинг на цената на проектантския труд, което е в колизия със Закона за камарите.
Предлагаме при определяне на референтната цена в обществените поръчки да се фиксира минимална и максимална цена, които не могат да се различават с повече от 20 процента от това, което всяка година се публикува в Правилника за определяне по себестойност на дейностите, свързани с проектирането. Състезаването на Министерството на инвестиционното проектиране от всички проектанти е една надежда от излизане от незавидното и унизително положение, в което е поставен инженерът-проектант.
Задължително трябва да залегне според нас в ЗОП прилагането на методиката на възложителите на обществени поръчки, защото практиката показва, че в обявените процедури за обществени поръчки с прединвестиционно проектиране, възложителят определя референтна цена по неизвестни и неясни критерии. Опитвали сме се да каже как – по средно претеглени някакви цени. Какви са тези средно претеглени цени? Но основното е, че когато започва едно проектиране никой не знае какъв ще бъде обемът, ако няма прединвестиционно проучване и виждате какви са проблемите сега с водния цикъл, какви са проблемите с магистрала „Тракия”. От бързане, бързане, бързане еди колко си километра без бензиностанция, без тоалетна, без … И това са пак неща, които са проспани на ниво прединвестиционно проучване поне на местата, където се е предвиждало това нещо да се изкара вода, ток. Сега няма. Представяте ли си сега тепърва да се започне да се прокарва тази инфраструктура наново, за да може постепенно да се изградят тези съпътстващи дейности по един такъв обект, подобен на магистралата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Други колеги? Арх. Дамянов.
АРХ. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ: Аз първо искам да благодаря на колегите от Министерския съвет за цялата положителна работа, която са извършили и за тези преамбюлни думи, които споделиха с нас, които безспорно касаят положителните страни на законопроекта. Те не са малко. Законопроектът се е придвижил във вярната посока. Но без да ги споменавам още веднъж, приемайки ги напълно като Камара на архитектите веднага отивам в посока на изказването на инж. Кинарев. Камарата на архитектите поддържа напълно изказаните от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране мнения по отношение на пропуските, които законът прави. Искам да добавя само още няколко неща, които са важни. Ние не сме дали становище. Последното ни становище е от днешна дата, но ще имаме възможност утре да го внесем и да го предоставим на колегите от Министерския съвет окончателно. Досега сме внасяли две становища. Едното е от 17.07., другото е от 07.08., които бяха поискани от нас като Камара на архитектите. За голямо съжаление много малко от нещата, а ние правихме анализ на целия закон, твърде малко от нещата, които засягаха проблемите на инвестиционното проектиране и устройственото планиране са влезли в закона.Очевидно тази дейност по някакъв начин е подценена. А инвестиционното проектиране и устройственото планиране и в частност разработването на архитектурни планове и проекти е високо интелектуална, строго специфична и специализирана дейност, която не може да бъде сравнена с услуги от друг тип и характер, включително и с поръчките за изпълнение в строителството. Необходимо е да се създаде специален раздел в правилника за приложение на закона или наредба за възлагане на обществени поръчки за проекти в инвестиционното проектиране и устройственото планиране, който ще разграничи проектирането в строителството и услугите от друг вид и характер. Надяваме се, че новото Министерство ще спомогне работата на Министерския съвет да придвижи тези именно важни неща.
В представените изменения за текстове на ЗИД на ЗОП не са отчетени в достатъчна степен следните пунктове. Спецификата на възлагане в процедурите за възлагане на поръчки, чийто предмет е интелектуален продукт, какъвто интелектуален продукт са инвестиционните проекти и устройственото планиране, трябва да бъдат в специален раздел. Особеностите на провеждане на конкурси за проекти, както и регламентиране на задължителното провеждане на такива конкурси за строежи с важно обществено значение.
Не е регламентирана експертната роля на Камарата на архитектите в България като институция заедно с физическите лица и експерти за оказване на пряка подкрепа на административния капацитет на възложителя при подготовка на задание и условие за провеждане на обществени поръчки за изработване на проекти в устройствено планиране и инвестиционно проектиране.
Не е регламентирано участието на представители на Камарата на архитектите в България, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Съюза на архитектите като браншови организации с функции по присъждане на проектантска правоспособност в журитата и в комисиите за оценка на офертни предложения в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране, както и в конкурсите за проекти.
В текста на чл. 8, ал. 8, т. 2 е оставена възможност външните експерти, участвали в някакъв етап на подготовката на задание и условие на обществена поръчка да участват в нея, ако в последствие преди обявяването на поръчката документите са променени. Оценката дали промяната на документите вече не дава предимства на тези експерти е доста субективна и би довела до нелоялна конкуренция.
В преработения текст на чл. 34, ал. 3 е отпаднала възможността в комисиите за избор. Мнозинството да бъде на външни експерти, за да се осигури обективност и безпристрастност на този избор.
Представили сме 9 или 10 принципа, които надяваме се да ги повторим и да ги предоставим с всичката коректност и доброжелателност към колегите вносители и към уважаваната Комисията, защото за пореден път ще бъдат пренебрегнати (не дай Боже) исканията на тази браншова структура, която представляваме и която между другото подкрепя целия строителен бранш. Защото в крайна сметка обществените поръчки засягат нашата дейност близо 27-30 процента от брутния продукт на страната и това не трябва да се пренебрегва, а ние имаме желание да подобрим работата и да дадем шанс държавата да спечели и да разработи качествени проекти, които носят инвестиции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви и аз.
Колега Радулов.
ТОДОР РАДУЛОВ (КБ): Бих искал да се изкажа в подкрепа на инж. Кинарев във връзка с най-ниската цена. Аз също смятам, че най-ниската цена трябва да отпадне и другото, което е в ограничението може би съм малко по-краен, но мисля, че би трябвало да стигнем до 10 процента от прогнозната цена. Под 10 процента да се елиминират, а не както беше досега 30 процента от средната цена и т.н. и това създаваше условия да се правят обекти. Един куп неща са свързани с това нещо, но не може ниската цена да определя високо качество на изпълнение на обектите. Абсурдно е.
Другото, което искам да кажа е, че в § 24 – „Когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта чрез избраните показатели и тяхната относителна тежест в комплексната оценка трябва да се осигури определяне на офертата, която предлага най-добро съотношение качество-цена”. Какво ще рече това? При един и същ показател за качество пак определяща ще е цената. По-ниската цена ще даде по-доброто съотношение. И отново стигаме до този абсурд, че с ниска цена искаме да правим високо качество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Арх. Бакалов.
АРХ. ГЕОРГИ БАКАЛОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ: Уважаеми депутати, уважаеми дами и господа!
Казвам се Георги Бакалов. Председател съм на Съюза на архитектите в България. Аз искам също да се приобщя към току-що казаното от колегите от браншовите организации – инж. Киранев и арх. Дамянов. Също да благодаря на колегите от Министерския съвет затова, че така в диалогов и в електронен вид всъщност една част от нашите предложения намират място в допълнението в закона и в частност § 13 (чл. 20), където се отделя място на експерти по предложение на браншовите организации, когато става въпрос за такъв важен сектор като обществените поръчки.
Искам само да кажа, че онази част, която виждаме, че не е влязла тук ние с нашите аргументи имаме намерение да продължаваме да отстояваме тези позиции. Съвсем отговорно, спокойно и категорично го казваме и с идеята наистина да се подобри именно този климат, който според нас е изключително нарушен в обществените поръчки. Казвали сме го и друг път, не може строителят (конкретно говорим за този бранш) да си прави той проектът такъв, какъвто на него му изнася, за да си реализира печалбите в различни посоки в ущърб на обществото. Това просто е нонсенс. От тази гледна точка и тази практика е известна по света, когато е ясно за какъв обект става въпрос, най-малкото на ниво предпроектни проучвания да се параметрира онова, за което строителят ще се надбягва, като вече качеството като цена не стои на въпрос. Има си стандарти за качеството, което е много важно. Естествено ние тук сме обединени около това да има специална наредба, която да се прецизира в областта на конкурсите. Естествено е, че в инженерната поръчка има място за някакви специализирани, за последващи фази да речем на работа, а да не говорим, че и тя е свързана с тромавата процедура. Когато примерно един проект трябва да бъде създаден и санкциониран по административния ред, когато много се забави в процедурата на местната власт, където също имаме съображения за подреждане на приоритетите на национално, и на регионално и на местно ниво в териториален аспект говорим, където също има много сбъркани неща, имаме идеята и се надяваме съвместно така да направим, че процедурата да бъде облекчена, особено за ниско категоризираните сгради и изобщо, когато се говори за инженерна поръчка да се коментира специфично, т.е. съобразно установените класификации на сградите, на съоръженията. И в този смисъл винаги може да разчитате на нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря, арх. Бакалов.
Колеги?
Любен Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател!
Ще започна с това, че заслужават адмирации усилията на Министерството да работи в посока подобряване на този толкова важен закон и бих изразил моето мнение в подкрепа на казаното досега, включително и от колегата Радулов като участник в такива процедури, че предлаганият законопроект се стреми, но не изчиства основни въпроси, които пречат на процеса по възлагане на обществените поръчки.
Казано е наистина, че е направен опит за намаляване на бюрократичния процес с използването на бази данни, които вече са публикувани, има ги, да не се предоставят, но по отношение на обжалванията процедурата си остава същата. Това е един от основните проблеми, които съществуват и пред фирмите, и пред възложителите като започне обжалването и много проекти не могат да се реализират заради този безкраен процес, който общо взето не се отразява по никакъв начин на този, който жали. Знаете, че участват фирми само така заради обжалването и след припечелване на някой лев. Така че тази част от законопроекта според мен трябва да бъде доста по-сериозно пипната.
По отношение на цената. Наистина не може най-ниската цена да бъде водеща, въпреки че тук се казва „икономически най-изгодна оферта”. Веднага подозираме субективизъм. Значи трябва да бъде точно и ясно разписано. Цената не може да се игнорира и наистина при равни други условия тя трябва да бъде водеща, но и съм съгласен с това, че тя не може да бъде каква да е. Има различни практики. Знаете, че примерно най-ниската и най-високата цена отпадат автоматически или най-близка до средно претеглената оферирана цена или пък най-близка до индикативната стойност. Колеги, аз съм гледал проведени такива процедури, конкурси за пътни проекти, където индикативната стойност е да речем 200, 300 хиляди, което е нормално и ги печели фирма със 7 000, с 13 000 лв. оферта. Това е безумие. Всички разбираме, че това не може да бъде вярно. Ваши колеги. Не един и два случая. Така не може. Ясно е какво следва след това. Компромиси за сметка най-вече на хората, на публичния възложител.
А малките и средните предприятия. Хубаво е, хубаво е да се работи в тази насока, да даваме възможност и на по-малките фирми да участват в тези процедури, защото те тотално са игнорирани от малкия на брой фирми – големи, мощни, които ги отвяват на провежданите конкурси, но едва ли това точно е начинът да залагаме задължително 30 до 70 процента. Можем ли да задължим една фирма, участник обществена поръчка задължително да използва още по-малки други фирми като подизпълнители? Още повече, по-нататък е казано, че би могло в процеса на изпълнение тя да ги сменя. Какво правим? И какви са тези фирми – дали са свързани, дали не са свързани лица? Мисля, че твърде формален е подходът, а иначе трябва да се работи в тази посока и аз бих подкрепил лично всяка една стъпка, която реално ще даде възможност за определен тип поръчки, които са по възможностите на тези по-малки фирми може би да остане само за тях да се ограничи участието на големите в тези поръчки. И само големите фирми ги печелят, така че в тази посока също смятам, че трябва да се работи.
Съгласен съм, че трябва да се даде по-голяма тежест на предпроектните проучвания, защото те като че ли липсват и на каква база се определя индикативната стойност на тези проекти доста е неясно. Като цяло адмирации за усилията, но не е достатъчно това, което е направено по тези според мен важни части от законопроекта и в тази посока всъщност е становището на Сдружението на общините (днес ни го раздадоха, но аз го прочетох). Те общо взето в тази посока изказват несъгласие с направените предложения и изискват промени в закона точно в тази посока. Така че и аз като бивш кмет (тук имаме и колеги) ние трябва да се съобразяваме, защото голяма част от обществените поръчки всъщност се възлагат от общините. Те са възложители и тяхното становище е редно да бъде прието. Така че в този си вид ние не бихме могли да приемем и да подкрепим внесения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Ахмед Башев.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз също изказвам добри чувства към представителите на Министерския съвет, които са се погрижили много добре и са обхванали няколко много важни аспекта, които трябва да бъдат подобрени в Закона за обществените поръчки, Но не знам, може би е редно да Ви попитам дали сте прочели становището на Националното сдружение на общините?
МАРИЯНА СЛАВКОВА: Кое?
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Днешното?
МАРИЯНА СЛАВКОВА: Не сме.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): В него освен че се показва отношението на Националното сдружение към този законопроект, се дават и няколко много конкретни предложения за промени в Закона за обществените поръчки, а между другото там е записано и аз държа да кажа на всички колеги и хора, които са тук гости, че близо 70 процента от всички обществени поръчки са в обхвата на общините. Тоест, ако ние не чуем най-после общините и не се съобразим с техните виждания поне отчасти ми се струва, че напразно си губим времето. Защото бенефициентите по европейските програми са общините. Големите проекти, големите обществени поръчки са там. А вижте какво се случва. Погледнете в Оперативна програма „Регионално развитие” колко рискови проекти има само заради обжалванията. Всеки ден общините получават писма, че проектът ще бъде прекратен, че ще приключат с финансирането, че ще изпуснат финансирането занапред, защото някой обжалвал. Какви са мотивите за обжалване? Едни имат основателни мотиви сигурно, други имат чисто финансови, лични. Има фирми, които се гонят по цяла България и си правят „сечено”, както се казва на вулгарен език. Така че би трябвало с някои неща да се съобразим и най-после да отчетем тези факти. Защото, това, че вършим добри неща в Закона за обществените поръчки като променяме някои неща – О’кей, много добре. Но това, че оставяме невралгични точки, които от години тровят живота на основните възложители – общините, е лошо. Ние трябва това нещо да го отчетем най-после, ако искаме да има успеваемост, ако искаме да имаме усвояване на европейски средства от бенефициентите, трябва да се съобразим с тези неща.
Много ми е така… Всъщност аз днес прочетох становището на общините, но ми направи приятно впечатление, че те са засегнали почти всичко онова, за което аз лично съм свидетел, както тук имаме и колеги кметове поне от 15 годни ги повтаряме тези неща. Най-после те са ги формулирали и би трябвало, ако не с всички, ако има някакво разминаване, поне да ги отчетем. Не можеш да обжалваш обществена поръчка без да имаш никаква отговорност за това нещо. Депозитът е в общината. Ако загубиш това обжалване, депозитът да е за сметка на общината. Трябва да въведем някакви санкции. Не може само да пишем жалби за щяло и за нещяло и в края на краищата да товарим възложителя със съдебни дела, с нерви, с време, с не знам си какво и в края на краищата този, който е подал жалба е загубил, ама какво от това? Общината е изгубила финансите по отделен проект. Трябва да измислим някаква схема, за да може всичко това да го реализираме по някакъв начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Арх. Пеловски.
АРХ. ЛЮБОМИР ПЕЛОВСКИ – ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ: Благодаря, уважаеми господа народни представители, драги колеги!
Няколко думи само, тъй като бяха казани много неща. Първото, което искам да подчертая е, че ние ще продължим да работим и ние представихме с електронна кореспонденция и комуникация и наши виждания по въпроса, но смятаме, че един от най-важните въпроси действително не е решен, това, че фазата прединвестиционно проектиране не е изведено като предхождаща самия конкурс за обществена поръчка. Недопустимо е (и други колеги и господа народни представители се изказаха) да се играе с вързани очи в някакво бъдеще. Това е първото.
Второто, по отношение на оценката (отново ще се върна на цената). Не може цената да води в никакъв случай, особено що се отнася до устройственото планиране. Това, което господин Башев спомена, което и господин Татарски знае, което и другите колеги, пардон, господа народни представители, които идват от общините отлично знаят, целият цикъл на интегрираните проекти беше на хаос, в смисъл на хаос с вързани очи. Резултат, разбира се, ще има. Нямаше ясни концепция, а именно това трябваше да бъде илюстрация как се прави, първо и, второ – как трябва да се оценяват тези предварителни да ги нарека проекти с участие на външни експерти. Изключено е (да не засегна някой) като се възложи нещо за интегриран вариант на Петрич да се знае предварително кой ще го спечели. Това просто е невъзможно. А то се знаеше – и първият път, когато пропадна и вторият път, когато пропадна. Тоест, вторият път не пропадна. Така че от тази гледна точка външният експерт е изключително важен. Външният експерт е този, който трябва да бъде облечен в доверието и да притежава качествата да оценява. И още нещо свързано с оценката. Всичко е сведено до това, че трябва да се изпълняват някои изисквания. В Закона за устройство на територията не се оценява архитектурата, не се оценява иновативната идея примерно при едно специфично конструктивно решение. Изобщо не фигурира там. Би трябвало именно тук в този закон да се заложи възможността да се поощри иновативното и наистина новото, което може да се появи в проектирането – било в архитектурата, било в устройство на територията, било в конструкциите, било в една спортна зала, а не както стана (независимо че тя е хубава, това е без значение) с тази зала, която беше един консумиран проект. Достатъчно ясен. Дежавю, както казват. Всъщност по телевизията казват дежаву. Благодаря много за вниманието. Извинявам се за времето, което ви загубих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Други колеги?
Аз подкрепям внасянето на този законопроект. Имам няколко въпроса и така както се оформя дискусията, тя върви в тази посока, в която аз пожелах в началото, да се концентрираме в тематиката, която сякаш е по-близо до предмета на нашата Комисия. С риск да бъда обвинен в конфликт на интереси аз подкрепям мисленето, което тук представиха инж. Кинарев, арх. Бакалов, арх. Дамянов, а и арх. Пеловски току-що.
Няколко въпроса, ако обичате, защото аз виждам нашата работа като една много усилена, много напрегната работа за второто четете на закона. Принципно можем да го подкрепим, но ние имаме в тази територия, която отчитаме за своя компетентност съществени неща, няколко въпроса.
Считате ли, че е ефективно една и съща информация да се съдържа на две места – в регистъра на обществените поръчки и в профила на купувача, така както е предвидено?
В законопроекта се съдържат термини, които не са обяснени в Допълнителните разпоредби, като например в § 17 и др. (чл. 22в) - „визуализирана хипервръзка към самостоятелен раздел на купувача”? Трябва да получи легална дефиниция.
По § 20 (чл. 25а) считате ли, че лимитирането (и други колеги говориха за това) от страна на възложителя на дял от обществената поръчка, който следва да се изпълнява от подизпълнители да не е по малко от 30 и не по-голяма от 70 процента от общата стойност на строителството е свръх регулация, която ограничава правото на преценка от участниците? Не се ли явява това пречка за малките и средните предприятия, които са по-гъвкави и ефективни? Предполагам, че всички разполагате с информация за една така наречена класация за изпълнителите по общ брой договори на обществени поръчки. Ще я пусна да се запознаете, защото аз съм я следил в мрежите. Ако обичате колежке, нека всички да хвърлят по един поглед по тези две справки.
В § 21 (чл. 27, ал. 2) е предвидено възложителят да изпраща обявление за обществена поръчка до средствата за масово осведомяване. Считате ли, че подобна формулировка може да бъде тълкувана като изпращане на уведомление до всички средства – печатни и електронни? В действащия текст е записано „в един местен и един централен вестник”.
В § 23 (чл. 28, ал. 2), който се отнася до методиката за оценка е предвидено като възможност да се оценяват и минимално, и максимално допустимите стойности на количествени показатели. Не считате ли, че освен количествените следва да се оценяват и технически показатели, които са важни в процеса на проектиране и строителство, както и естетическите показатели?
Аз тук може би не го разбрах, арх. Пеловски, но тук взаимовръзката е обратна. Вие си дадете нещо, а после ние берем грижата. Тоест, иновацията е в конструкциите, но е въпрос на гледна точка. Приемете го като шега.
ИНЖ. КИНАРЕВ: Всеки инвестиционен проект се работи за 50 години. Тоест, това, което сега е ежедневие, след 50 години ще е безумно старо. Освен това новият Регламент изисква ние да предвидим разходите за тези 50 години. Значи как на инженеринг, без да има никакъв проблем в общата система, съгласно новия Регламент на Европейската комисия ще предвидим разходите на третата, петата, седмата, т.е. за целия живот на това съоръжение плюс на всичко отгоре да предвидим как ще го разрушим и къде ще му изпратим боклука съгласно новата Наредба за строителните отпадъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Да. Продължавам с още един, два въпроса. В § 33 (чл. 41, ал. 1) е предвидено в закона да се определят минимално задължителното съдържание на договорите и задължителни приложения към него. Не считате ли, че това ще ограничи разнообразната и динамична практика в стопанския живот?
В § 39 (чл. 47, ал. 1, т. 4 и 5) се изброяват редица документи, които следва да се представят като например за задължение по ДПК, за социално осигуряване, просрочени и ликвидирани задължения и пр. Няма ли това да затруднява малкия и средния бизнес и да доведе до допълнителни бюрократични процедури? Не е ли възможно това да се осъществява служебно по електронен път?
И последен въпрос, той е принципен. Не считате ли, че в областта на строителството са важни документите за квалификация особено за чуждестранно лице да бъдат представени само от избрания за изпълнител, а да не са част от офертата? Например § 5 (чл. 9) изисква да бъде допускан участник, който има квалификация в държавата, в която е установен. Съгласно местното законодателство обаче – ЗУТ, чл. 230, който препраща към друг специален закон – Законът за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране – чуждестранните лица трябва да получат регистрация и от местен орган.
Това са моите въпроси.
Други колеги, заповядайте, ако имате въпроси към представителите на вносителя?
Инж. Кинарев.
ИНЖ. СТЕФАН КИНАРЕВ: При подаване на офертата само да се декларира професионална квалификация, а документи за професионална квалификация и местна регистрация да предвиждат само за спечелилите. В цяла Европа това е масова практика и ми се струва, че е редно да се приеме. Тоест, участникът декларира, че ако спечели търга ще си предвиди всичките документи пред камари и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Други колеги?
Вижте сега, моето намерение е днешното заседание да бъде заседание, в което правим едно предварително обсъждане на първо четене. Ние ще го подкрепим законопроекта, но да направим и едно кратко заседание следващата седмица, за което отново ще бъдете поканени. Така че, когато приключат колегите със своите въпроси, преценете на кои въпроси да отговорите, за кои да се договорим следващата седмица и да продължим работа.
Други от колегите или гостите, имате ли въпроси по ЗОП?
Йордан Стойков.
ЙОРДАН СТОЙКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз съм удовлетворен, че на експертно ниво тече днес дебата, но нека да не забравяме, че нашата комисия не е водеща при разглеждането на този закон. Така че разглеждаме тази хипотеза, при която търсим начин законът да бъде по-добър и по-приемлив за хората, които ще го прилагат, и за възложителите, разбира се, и за браншовиците, които са тук представени. И в този смисъл мисля, че предложението на господин Костадинов за едно второ заседание, при което да бъдат отчетени направените тук предложения, е уместно. Тогава още по-спокойно, аргументирано и убедено ще можем да подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Други колеги?
Заповядайте вносителите.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ – ДИРЕКЦИЯ „СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И КООРДИНАЦИЯ” в МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: Благодаря.
Казвам се Георги Йончев. Експерт съм в Министерския съвет и също съм участвал в писането на законопроекта. Аз искам да благодаря за всички изказани мнения. Повечето от тях сме ги получавали. Поддържахме контакт с Камарата на архитектите в България. Прегледали сме всички становища на неправителствените организации и, разбира се, това, което на този етап можахме да отразим, ние сме го отразили. Аз ще изкажа съображения защо някои неща не сме ги включили и какви са ни резервите, а Вие като народни представители имате своите правомощия между първо и второ четене да направите конкретни бележки. Ние като експертен екип ще Ви помогнем, каквото можем.
По отношение на инвестиционното проектиране. И на мен ми се иска първо да са изработени проектите и след това да са възлагат обществените поръчки. За строителството тук имаме една голяма пречка. Това е Директивата за обществените поръчки, където като вид строителство са отбелязани инженерингът като съчетание между инвестиционно проектиране и строителство и ние това не можем да го ограничим, защото няма да го приемат в Брюксел.
Но, от друга страна, няма пречка възложителите и с различните програми - както програмите, които се финансират от Европейския съюз, така и националните програми да се заложи и да се предвиди инвестиционното проектиране да предшества поне в първоначалните фази, може би в предпроектните проучвания или до фаза идеен проект, с който да се изяснят всички параметри на строежа и да може да се направи едно добро ценообразуване. И аз не съм доволен, защото по стечение на обстоятелствата моята дъщеря работи предварителен контрол в Оперативна програма „Регионално развитие”. И тук на въпроса защо има толкова жалби и защо са некачествени и зле провеждани поръчките на общините? Искам да Ви кажа, че съгласно закона част от техническите спецификации трябва да са и проектите, въз основа на които се възлага строителство. Аз съм ужасен. Аз също имам квалификация инженер, юрист и съм ужасен, защото те извършваха предварителен контрол, когато имаше задължителен без да са приложени към документациите самите проекти. Когато в наредбата се включи да ги прилагат, да ги сканират аз самия се ужасих от качеството на проектната готовност, въз основа на която се възлагат поръчките за строителство. Но аз твърдо съм убеден и поддържам това нещо и може би не в този закон, а може би някъде в някой друг закон – може би в ЗУТ или най-вече в програмните документи трябва да се включи едно задължение да има някаква проектна готовност и за нуждите на кандидатстване за проекти на Европейския съюз и когато се планират инвестициите по отделните министерства и ведомства.
Иначе ние можем и това е напълно реално и то е така, проектирането не е предложено, критерият „най-ниска цена” там не съществува. В Закона за обществените поръчки си има една глава VІІІ „Конкурс за проект”. Разбира се, тази глава е обща за всички проекти, а не само в устройственото планиране и в инвестиционното планиране. Там са включени и други възможни проекти. И с тази глава се дава правомощие на МС да приеме Наредба за проектирането. Такава наредба има. Аз не знам защо колегите задават въпрос, че трябва да се изработи наредба или раздел в Правилника за прилагане на закона за обществените поръчки? В тази наредба, това, което сме успели, там, където трябва, където се говори за комисии - комисии за оценяване на офертите, сме включили и журитата и изискванията към журитата. Увеличили сме, както те искаха състава, не на 7, както те искаха, а максимално сме увеличили на 5.
Но всичките неща, които са свързани със самите процедури за проектиране (включвам тук и прединвестиционното проучване, то пак е проектиране и устройственото планиране) няма пречка тази наредба да се актуализира. Тя е относително от няколко години. Там тази специфика, за която колегите пледират и за която аз и професионално ги поддържам, може да отразим тези неща в самата Наредба за инвестиционните проекти. Там могат да се дадат и всички тези неща по отношение на оценката и на критериите за оценка при журирането. Там могат да се дадат и всички тези неща, защото, съгласете се, че в един закон ние не можем в многообразието на обществените поръчки да дадем показателите на критерия „комплексна оценка на офертата”. Не случайно ние сме записали „най-доброто съотношение качество-цена”. Аз също съм потърпевш. Работил съм, а сега работя трети проект по оперативните програми и знам колко е лошо и как на нас ни насаждат да отиваме или към най-ниска цена или поне на съотношение 50:50 цена-качество, т.е. технически параметри. Сега вече към края на периода (онзи ден имах среща с ръководителя на оперативна програма „ОПАК”) самите те са узрели, че това не дава плод, а още повече в програма „Регионално развитие”. Това е недопустимо и затова е записан този текст. Това е директивен текст. За да има най-добро съотношение качество-цена според мен (но това не можем да го запишем в закона)…. Между другото ние сме предвидили да се разработят примерни образци и примерен договор и за съдържанието на договора ще отговори колежката (това, което сме включили и какво имаме предвид и как с това няма да ограничим многообразието), но искам да Ви кажа, че тук му е мястото да се дадат различни варианти и за различните видове проектантска дейност. Защото, едно е за това, което говори господин Пеловски за една концепция, която е свързана с устройствено планиране, друго е за архитектурата на инвестиционното проектиране, друго е за зелените проекти, съвсем друго е за другите части на проекта. А за да се направят едни такива показатели, да се изведат, да им се даде съответната тежест, тук трябва професионализъм. Това в закона не може да стане. Това може да стане с правилника, това може да стане с наредбата и аз мисля, че с общи усилия професионалните организации ще намерят пътя, по който ще го направят, а ние ще им помогнем, с каквото можем.
По отношение на експертите и на журито. Пак в тази наредба ще може да се направят правилата. Даже ние навремето сме ги мислили с арх. Пеловски и сме ги правили проектите и наредбите за конкурсите в проектирането и знаем как да стане, но аз не мисля, че може сега в самия закон да се поместят тези неща.
Така че по отношение на критерия „най-ниска цена” е това. И тук се изказаха, че ние не можем да го игнорираме този критерий „най-ниска цена”. Той е директивен, но той не е задължителен. Ние сами си го правим задължителен. Не трябва да го правим особено в комплексната сфера на инвестиционния процес, която включва от възникването на момента на инвестиционното намерение до въвеждане на обектите в експлоатация, а сега, за да предвидим и разходите. Това е качеството. Да предвидим и да докажем, да минимализираме разходите в експлоатационния срок на живота на един строеж, пак това нещо ще може по някакъв начин да се подскаже, да се направи, но в едни методически документи и в известна част това, което има нормативен, задължителен характер в самата Наредба, която е за провеждане на конкурсите в инвестиционното проектиране.
И тук му е мястото да кажа за браншовите организации. Ние приехме предложението на браншовите организации този списък към Агенцията за обществените поръчки да се актуализира. Ние също знаем. Но тук вина имат малко и браншовите организации, защото имаше същото изискване при изменението на закона, когато се въведе това изискване, браншовите организации заявиха желание, а по информация от Агенцията за обществени поръчки не предложиха експертите. Ние затова сме се застраховали и сме включили една разпоредба - ако не достигат и браншовите организации, не предложат онези експерти, на които те им гласуват доверие, за да бъдат включени както в екипите, което е много важно, и с това ще се помогне за най-важните неща за изработването на техническите спецификации. А имайте предвид, че самите прединвестиционни проучвания или първата фаза, тя може да бъде елемент на техническа спецификация и тя може да бъде на отделно възлагане дори чрез конкурс заедно с другите технически изисквания, ако предмет на поръчката е строителство, както и тези експерти за участват при изработването на методиките за оценка, главно за комплексната оценка, когато е поръчка за строителство, а в наредбата му е мястото да се каже, че те ще участват в изготвянето на предварителните показатели. Те трябва да са ясни, те ще бъдат обективни, макар и стойностно неопределими особено при конкурсите за проектиране. И това ще бъдат професионалните организации – САБ, КАБ, Камарата на инженерите, които, предлагайки своите експерти, влизайки в този списък, те ще бъдат определяни. Засега е предвидено чрез жребий, беше чрез електронен жребий. Оставихме начинът на определяне чрез жребий да се определи с правилника, защото за този кратък период не можехме това нещо да го предвидим, но именно тук, за да не се получи този вакуум и да не отиде всеки, който пожелае да се включи в този списък с руска филология или с не знам какво, ние сме дали възможност и на самите администрации да предложат експерти. Не става въпрос за експерти, които работят в администрацията, а експерти, които ще им гласуват доверие както общините, които знаят с какви външни експерти са работили, така и отделните министерства.
И на последно място все пак сме дали възможност да се кандидатират определени експерти, но те първо трябва да докажат своята квалификация и професионален опит и това нещо искаме да се знае и то да бъде по определен код на речника, а да не се получава това, както е сега в съдебната практика. Всички жалби (над 90 процента от тях, които са също за състава на комисията и квалификацията) се оказва, че експертите, взети от този списък не притежават или и двете – или квалификация, или само професионален опит и всички жалби са приети.
По отношение на задължителното включване и определяне на дела за подизпълнители. Тази идея не е на работната група. Тази идея дойде и от Камарата на строителите. Те дадоха и горната граница. В първите текстове тази идея беше включена за всички видове поръчки. Сега се ограничи, за да се види как ще работи. Тя е в праговете на големите поръчки само за строителство, които са над 10 000 000 лв. Освен това Вие всички знаете (сега бяхме в Брюксел), получихме уверение, че октомври месец окончателно ще бъдат приети директивите - за обществените поръчки и за концесиите, така че от Нова година в рамките на 2 години ще трябва да се прави нов закон или нови закони, ако се разделят двете директиви за обществените поръчки. Амбицията на госпожа Бобева и на правителството е веднага да се започне работа по новите законопроекти. Така че ние оставаме този законопроект и експериментирането на тази идея - да се определи дял за малките и средните предприятия - да поработи половин, най-много една година и на основата на резултата, който ще се покаже, защото тук се изказаха съображения и може би са правилни – господин Костадинов смята, че именно този процент може да ограничи малките и средните предприятия. Той е въпрос на гледна точка. Този въпрос проблем се разисква на заседание на правителството и се реши той да се ограничи и просто да се експериментира.
По отношение на обжалванията ще отговори колежката. Там имаме някои предложения. Имаше първоначални предложения, но много плахи да се промени системата на обжалване. Обжалването да се извършва само пред съда на две инстанции. Възприе се (поне в Министерския съвет на този етап се правят някои предложения), за които сега ще ги кажа, за ускоряване на процедурите и главно в съда. Но ако постъпи предложение от народното представителство, независимо от коя комисия, най-вероятно ще има работна група, която може да промени и тази глава, която е свързана с обжалването.
По отношение на най-ниската цена и на границите за ограничаване на цените ние сме предвидили вече със самите методики и това предложение също се подкрепи от много неправителствени организации и професионални организации, да се определят граници. Знаем за неблагополучията. Те не са само в нашата страна, но и те не стоят само по отношение на цената като прогнозна цена и минимална цена. Промениха се и изискванията как по отделните показатели на комплексната оценка… Там текстовете бяха смесени. Имайте предвид, че в нито един закон в Европа не съществуват текстове, касаещи методика за определяне на показателите на комплексната оценка. Там има само показатели (те ги наричат критерии), подредени по тежест или по важност, или с някаква стойност. С арх. Пеловски навремето направихме първата наредба за търгове в строителството и наредба за конкурсите и вкарването на тази методика в нашето законодателство е именно заради това, че ние установихме контакти още преди промените със Западна Германия. След промените наложихме да се обсъжда специално въпросът с оценяването и въвеждането на една такава методика, която да покаже и да знаят участниците по какъв начин ще им бъдат сравнени и оценени обективно, без да имат стойност тези показатели, които са свързани с архитектура, с качество, с иновация, ние я бяхме въвели в първата и единствена наредба за търгове в строителството, и в наредбата за проектантските организации. Сега сме се помъчили да изчистим текстовете във връзка с методиката и нейното съдържание. Предполагам, че с методически указания, каквито може да има и към наредбата за конкурсите и за другите видове обществените поръчки, към правилника за прилагане на закона за обществените поръчки ще помогнем да се преодолее това. Защото сега разбирането е да напишем точно какво как ще бъде и в офертите да се обещае. Ето сега ние сме потърпевши на един проект. Той е свързан с нещо много важно – за изработване на законопроект за таксите. Така ни искат и тези, които извършват предварителен контрол от оперативните програми, така и от Агенцията за обществени поръчки. Давайки по този начин, всеки обещава, че ще направи нещо, без да го покаже. Нали това ние искаме, арх. Пеловски? Ние искаме с офертата да се покаже идеята. Тя да се сравни една с друга, да се оцени и експертът да мотивира оценката. Когато това го направим, тогава нито жалбите ще успяват в съда, а много от тези юнаци, на които това им е професия (между другото тази професия се зароди още с възникването на първия закон, първата фирма е от Северозападна България) те ще се откажат да извършват тези действия, с които да поприпечелват по нещо.
МАРИЯНА СЛАВКОВА: Аз ще започна с Вашите въпроси, господин Костадинов. За дублирането на информация в регистъра за обществените поръчки и в профила на купувача. Единствената информация, която ще се дублира от предложените текстове, това са решенията на възложителите, свързани с откриването на процедурата и с определянето на изпълнителя и обявленията. Но те се съдържат в профила на купувача, защото идеята е за всяка една обществена поръчка да се отвори една папка, така да се каже и в тази папка да се систематизира цялата информация, която е свързана с тази поръчка – от решението за откриване на процедурата, през документацията и обявленията, които са одобрени с това решение, след това вече разясненията по документацията, протоколите на комисиите, след това самият договор – измененията и допълненията на този договор, т.е. всички анекси, ако има договори за подизпълнение. Въобще, цялата информация, свързани с една обществена поръчка, трябва да бъде в една папка в профила на купувача. Тази хипервръзка сме използвали от закони, в които се използват такива понятия, свързани с информационните технологии. Ако смятате, че не е ясно, ще се опитаме да предложим определение. Значи това е така нареченият линк, както го знаем, но ще опитаме да Ви предложим определение, което да предложите между първо и второ четене.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (АТАКА): Защо е визуално?
МАРИЯНА СЛАВКОВА: Казвам ви. Просто сме го взели от друг нормативен акт, без много да се замисляме. Така че очевидно има нужда от някакво прецизиране.
Това беше доста дискусионен въпрос. Не е обявление до средствата за масово осведомяване. Това е само едно съобщение. Това са така наречените прессъобщения, които се генерират до всички медии и вече медиите на база на това съобщение, което може да бъде буквално едно изречение, медиите знаят, че могат след това да влязат в профила на купувача, да си намерят информацията и да си преценят дали да дават вече някакви подробни данни за своите потребители или не. Предложението беше задължително за поне един вестник. От всички ведомства, от всички възложители, включително Сдружението на общините казаха как, това е връщане на стари текстове. Ще доведе до нови разходи и т.н. Докато тук става въпрос за просто едно електронно съобщение до всички медии, което е абсолютно безплатно и което вече ще даде необходимата стартова информация на медиите те да преценяват дали и по какъв начин да разгласят информацията за обществената поръчка. Това съобщение е с цел информираност на обществото. Защото тези, които се интересуват чисто професионално, те ще си следят профила на купувача, ще си следят регистъра за обществените поръчки. Но примерно жителите в една община не отварят непрекъснато нито профилите, нито регистъра, а по този начин ще знаят, че кметът е открил една обществена поръчка на еди каква си стойност. Това е целта – широката общественост да бъде информирана.
По отношение на чл. 28, ал. 2 Вероятно не е прецизно записан текстът, но изр. 2, за което Вие казахте във всички случаи първо е ясно казано, че методиката за оценката трябва да съдържа показателите, относителната им тежест и начинът, по който ще се определя. В случая, когато като показател са посочени стойностно определими показатели, възложителите да имат право да определят долна и горна граница. Първоначално в законопроекта беше задължително да определят долна и горна граница. Примерно, това което непрекъснато от много неправителствени организации се казва „Гаранционен срок 150 години” или „Срок за изпълнение 2 дни”. Това искаме да ограничим. За съжаление от страна на възложителите имаше страшно много…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Не искам да Ви прекъсвам, обаче, слушайки дискусиите и колегите – и арх. Бакалов, и арх. Дамянов и други колеги споменаха за това, става дума за други показатели, които нямат такова материално изражение.
МАРИЯНА СЛАВКОВА: Във всички случаи няма ограничение те да се включват, разбира се. Няма ограничение, а това е просто една възможност.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Вероятно, там има един текст за тези, които са стойностни …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Аз си давам сметка, че това е много трудно за дефиниране „технически показатели”.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Ние ги дефинирахме точно по такъв начин, какъвто на Вас Ви се иска и на нас ни се искаше, но все пак от Агенцията за обществени поръчки … Ние по-нататък имаме други текстове, в които казваме, тези които не са стойностно определими, методиката трябва да даде начина за тяхното определяне и след класирането - тяхната стойност. Тоест, значи ние казваме, че в методиката ще се даде начинът, по който те ще се оценят като качествени показатели и ще ги класираме и тези числени стойности са именно при класирането каква точка да получат. Това не означава, че те ще се подчиняват на някаква формула.
МАРИЯНА СЛАВКОВА: В чл. 28а, ал. 3, т. 3 са дадени тези разграничения, когато показателите са количествено определени и когато са количествено неопределими, защото са свързани с качеството, какво трябва да съдържа методиката за оценка. Опитали сме се да направим това разграничение, защото то е обективен факт.
По отношение на минимално задължителното съдържание на договорите. Нямаме намерение да ограничаваме. Отчитаме огромното разнообразие. Става въпрос наистина за задължителни елементи на договора като примерно срокове, отговорност за неизпълнение. Вие знаете, че има договори, в които няма възможност за прекратяване на договора и трябва да се върви по общите правила. В приложенията към договорите няма елементарни приложения. Просто има възложители, които наистина използват някаква сламка и примерно от Сдружението на одиторите ни казаха „Вие не можете да си представите ние какви договори сме виждали”. Затова идеята е само минимално задължителното. Оттук насетне вече ще може да се разширява. Това е идеята. В никакъв случай не е с цел ограничаване.
По отношение на чл. 47, ал. 1. Това са показателите за допустимост и ние сме предвидили всичките изисквания, които са по чл. 47 при подаването на офертата да се доказва изпълнението им с една единствена декларация. Няма както досега, ако има 15 лица, които са в органа за управление всеки един от тях да представя декларация, пък отделно декларация от този, който представлява участника, пък ако то е обединение, става една такава камара. Една единствена декларация. И в тази връзка честно признаваме, че не сме обмислили варианта с една декларация да се удостоверява изпълнението и на критериите за подбор. Ще помолим да ни дадете време да помислим дали с това по някакъв начин няма да нарушим Директивата. Моето лично мнение на прима виста е, че ако това го възприемем, бихме могли да си спестим и част от проблемите с обжалването, защото ще спестим един етап. Нали това е отделно решение, което подлежи на самостоятелно обжалване и това би могло по някакъв начин… Но в този момент не можем да се ангажираме с категорично становище. Ще ги проверим.
По отношение на обжалването. Това, което направихме в рамките на това, което ни беше поставено, без да се променя органът за обжалване като политическа рамка и сме предложили е във всички случаи в жалбата да се посочва задължително адрес. Не знам защо до момента това не беше изискване към жалбата, в резултат на което се получава една жалба и след това месеци наред жалбоподателят не може да бъде намерен да му се връчат съобщенията и призовките и това беше една възможност за шиканя и за размотаване. Това сме го предвидили. Препращаме към реда за връчване на съобщенията по АПК, където е казано „включително възможност за изпращане на съобщение на призовки по електронен път и ако той не отговаря и не е уведомил органа или съда, че е променен адресът му се счита за уведомен” и т.н. и съответно за малките поръчки са намалени сроковете за КЗК – от 1 месец на 15 дни. За съда няма как. Той така или иначе съдът приема срока на закона за инструктивен, така че това са нещата по отношение на обжалването.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Само да допълня. По отношение на обжалването имаше разговор при премиера, обсъжда се. Така че тук предложението да се задържа гаранцията за участие на тези, които участват и на които жалбата им не е уважена, това юридически много трудно ще стане, но и премиера предложи нещо, но това ще стане с Тарифата. Тя се приема от Министерския съвет. Предварителното виждане е да се повишат таксите при подаване на жалби с оглед да се възпре това безразборно жалене.
МАРИЯНА СЛАВКОВА: Да се диференцират според стойността на поръчката, защото в момента те са твърди такси, независимо дали поръчката е за 1 000 000 или 100 000 000, таксата е една и съща. Така че това вече на ниво Министерски съвет ще бъде взето предвид и съобразено, но вече по отношение на самата система за обжалване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Инж. Кинарев.
ИНЖ. СТЕФАН КИНАРЕВ: Няколко пъти предлагаме поне половината от членовете на комисиите да имат квалификацията, която се изисква от участниците. Вие искате към участниците да представят такива, такива, такива специалисти, а в комисиите специалисти, които да могат да оценят работата на тези специалисти няма. И ние отдавна държим наистина да се запише текстът поне половината от членовете на комисиите да бъдат с квалификация равна или по-голяма от изискуемата към участниците. Просто защото иначе става така, че аз се явявам и в комисията не ме разбират какво говоря. Разбирате ли? Просто не можем да осъществим диалог и не виждам какво толкова сложно има в това да се запише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Господин Тодоров от БААИК.
ЕМИЛ ТОДОРОВ – ЧЛЕН НА БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ КОНСУЛТАНТИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми гости!
Аз бих искал да кажа две думи от името на Асоциацията на консултантите на архитектите и инженерите в България или както народно е прието да се казва „строителният надзор”, което не е правилно във връзка с промените в закона. Смятам, че тези промени водят до подобряване на Закона за обществените поръчки. Отчетени са до голяма степен пропуските, които са допуснати досега при уреждането на обществени поръчки по една или друга причина.
Напълно подкрепям това, което изказаха представителите на Камарата за инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите и Съюза на архитектите. Смятам, че от огромно, най-важно значение в инвестиционния процес, който включва проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация, това е фазата на инвестиционното проектиране. Прави впечатление, а аз съм човек, на който 2/3 от живота ми е минал в „Металургпроект” (това е от големите организации навремето в България и „Химметалургпроект” бих добавил), бил съм и шеф монтажник в чужбина. От огромно значение е въпрос, който в момента в нашата страна определено се подценява. Аз лично като човек, извършващ последните 13 години консултантска дейност, където една от дейността ни е да правим оценка за съответствие на инвестиционните проекти със съществените изискванията към строежите се натъкваме на много ниско качество в инвестиционното проектиране и искам да подчертая, че тези проекти идват точно от тези инженерингови поръчки. Поръчките се взимат инженерингово, наемат се проектанти (не искам никого да засегна), но с недостатъчна квалификация, независимо че им е присъдена пълна проектантска, респективно за по ниско възнаграждение (ще го кажа точно), в следствие на което инвестиционният проект идва с едно качество или както те казват „А бе да изкараме разрешение за строеж” като се разчита, че в процеса на строителство строителите и монтажниците, защото включвам и инсталаторите, които са (имам предвид отопление, вентилация, климатизация, В и К и др., електро), смятат, че не е необходима някаква добре подготвена проектна документация, а на място майсторът ще си го направи, защото съм го слушал това нещо „Той си знае”. До какво води това? Недобре направените проекти означава недобре направени количествени сметки. Когато такива проекти участват и по тях се изработват тръжни книжа, тръжните книжа вече са с много ниско качество и оттам идва това, че накрая или няма средства или затова, че няма средства се занижава качеството на изпълнение.
Стремя се да бъда кратък, защото виждам, че може би хората са изморени вече. Това, което бих искал евентуално да подчертая, това критериите, начинът на подбор. Там ми се струва, че още доста трябва да се направи. И тези консултантски фирми, които изготвят тези книжа може би по някакъв начин в законови рамки трябва да се очертаят, тъй като много пъти се е случвало да се поставят критерии, които насочват към определени изпълнители или се поставят критерии, на които могат да отговарят само група фирми, които са примерно тясно специализирани в определена дейност.
Другото, което ми е правило впечатление при критериите за избор, това е съотношение в методологията между цена и техническо предложение. А техническото предложение включва методология и стратегия. Забележете, дават се на места и ще го дам примера. Това беше водният цикъл за Чирпан, където 80 процента от точките се определяха именно от методологията и стратегията. Това е общо взето образно навремето като се кандидатстваше примерно по литература и темите се оценяваха в зависимост от това, кой е водещият и кой е подготвил кандидат-студента. Разбрахте ме за какво става дума. Не може цената да е 20 процента, а останалото да бъде методология и стратегия, което е доста субективно, бих казал аз.
Третото, което е, действително критерият „ниска цена” е изключително грешен. Може би трябва да се отсява средното между най-висока и най-ниска и някъде по средата да се търси.
И подкрепям становището, че в тези комисии трябва да влизат хора, които са запознати и ако е търгът за инвестиционно проектиране да бъдат от Камарата на инвестиционното проектиране, респективно Камарата на архитектите, ако касае консултантската дейност по смисъла на ЗУТ (чл. 166) би трябвало да има представители, които да могат реално да оценят това, което е изложено в техническото предложение. Това е в общи линии. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Арх. Дамянов.
АРХ. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ: Аз съвсем накратко понеже се опитваме да не бъдем много говорливи и много ни се иска да е така, само няколко бележки по това, което казаха колегите от Министерски съвет. Наистина бихме искали да има тук представители на новото Министерство на инвестиционното проектиране, но като цяло много пъти се цитираше наредбата като възможност това, което сега се предлага като закон да му се даде ход. Наистина и в него има добри предложния, които и на този етап като стъпка категорично заслужава да се придвижи този закон от наша гледна точка. Но само да кажа, че Наредбата за конкурси, за която толкова много се говори тя практически не работи. Просто ясно и категорично заради това, че когато я предложихме навремето заедно се направиха няколко добавки, при което тя доби така да се каже формата „може и да може, а може и да не може” и затова тя никога няма да работи. А този, който иска да я приложи наредбата, когато се сблъска с критериите (говоря тук и за София, включително съм участвал, бил съм председател на журито тук на залата в Партийния дом) и знам какво беше, когато трябва да се приготвят едни критерии, обаче в тях трябва да има и показатели малко, за да може експертите да се ориентират, когато дадат оценка и то да я обективизират. Не искаме да влизаме в подробности, но така или иначе, за да заработи наредбата, за да можем да сме сигурни, че това, което сега е като закон върви напред като крачка и после ще намери своето приложение в прилагането на закона, е много важно час по скоро тази наредба да добие реално измерение и да заработи. Знаем как се промени, така че да не заработи.
Още веднъж искам да кажа за приоритетите, не сме прочели поне да има някаква европейска директива, където да няма обекти на национално ниво или примерно онова, което от нас си зависи да го подредим. Днес имах среща с ръководството на НКЖ, където всъщност се жалваше ръководството от това, че местни кметове просто създават предпоставки да не може да се прокарат, а знаете колко е важно особено сега, има и средства да се прокарат ж.п. линиите и трасетата, при това да се обвържат с едни потенциали и на морето, и на р. Дунав и т.н., което също е много важно, там също няма яснота, няма концепция. Просто, ако не се подредят тези неща – кое е на национално ниво, и на регионално и на местно ниво, ние ще бъдем винаги заложници на шуро-баджанащината на местно ниво. Казвам го най-спокойно и откровено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Заповядайте.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Изключително кратък ще бъда предвид на това, че напредна времето, но отварям въпрос към колегите по повод на предложението, което е дадено от Националното сдружение на общините и това, което господин Башев каза. Действително общините много често срещат голям проблем, който поставя под въпрос целия проектен цикъл относно жалбите. Доколкото разбирам колегите казаха, че това, което е препоръчано от Националното сдружение на общините не може да бъде реализирано - задържането на депозита, който е за обжалване. Въпросът ми може ли да се помисли за други санкции на участници, които недобросъвестно обжалват поръчки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, искам да Ви предложа да приключим днешното заседание. Следващата сряда ще имаме редовно заседание и тогава ще продължим дискусията, ако има интерес и ще Ви предложим разгърнато становище на Комисията за първото четене на законопроекта.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,06 часа.)


СТЕНОГРАФ:/Я. Иванова/

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ: /Е. Костадинов/