ДНЕВЕН РЕД:

1.Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, с № 354-01-72 от 30.10.2013г. внесен от Снежина Маджарова и група народни представители;
- Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, с № 354-01-86/27.11.2013г. вносител Димчо Михалевски и група народни представители.
2.Обсъждане за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър с вх. № 354-01-87 внесен на 28.11.2013г. от Емил Костадинов и група народни представители.

---

П Р О Т О К О Л № 12
(стенографски)

от заседание на Комисията по инвестиционно проектиране

София, 11 декември 2013 г., сряда
НС, пл. „Княз Александър І” № 1
зала 132, ет. І

(Открито в 15,00 часа.)


Председателстващи: Емил Костадинов - председател и Йордан Стойков - заместник-председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Добър ден, колеги. Предлагам да започваме работа. Имаме кворум. Имаме и писмени становища от колеги.
Първо по дневния ред. Той Ви е раздаден, но ще го прочета.
Дневният ред предвижда две точки:
1. Представяне и обсъждане на:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с вх.№ 354-01-72, внесен на 30.10.2013 г. от Снежина Маджарова и група народни представители и
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с вх.№ 354-01-86, внесен на 27.11.2013 г. от Димчо Михалевски и група народни представители;
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, с вх. № 354-01-87, внесен на 28.11.2013 г. от Емил Костадинов и група народни представители. По този дневен ред, има ли някакви съображения, колеги? Няма.
Моля, който е съгласен с приемането на този дневен ред, да гласува. Пребройте колегите и отчетете писмените становища.
От гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма. Благодаря.
Дневният ред е приет.
(Списък на гостите, потвърдили участие на заседанието на Комисията по инвестиционно проектиране на 11.12.2013 г.):
1. Елица Георгиева - парламентарен секретар на МИП;
2. Джейхан Ибрямов - заместник-министър на Министерството на инвестиционното проектиране;
3. Соня Панайотова - парламентарен секретар на МОСВ;
4. Михаил Михайлов - директор на Дирекция „Национална служба за защита на природата” в МОСВ;
5. Валентин Йовев - и.д. на Агенция за геодезия, картография и кадастър в МИП;
6. Мария Пирянкова - директор на Дирекция към Агенцията по геодезия, картография и кадастър;
8. Яна Иванова - и.д. началник „Правно обслужване на Агенция „Пътна инфраструктура”;
9. Петър Атанасов - главен експерт към Агенция „Пътна инфраструктура”;

От бранша:
10. арх. Владимир Дамянов
- председател на Камарата на архитектите в България;
11. инж. Стефан Кинарев - председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране;
12. инж. Николай Главинчев - Камара на инженерите в инвестиционното проектиране;
13. Валентин Зарев - Камара на строителите в България;
14. Мишо Настев - Асоциация на геодезическите фирми;
15. Емил Тодоров - член на УС на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК);
16. инж. Ангел Янакиев - председател на Камарата на инженерите по геодезия;
17. Златан Златанов - Камара на инженерите по геодезия.

От граждански организации:
18. Ивайло Маринов - Гражданско движение за защита на гражданите;
19. Петър Донев - Гражданско движение за защита на гражданите;
20. Динка Лозанова - Гражданско движение за защита на гражданите;
21. Благовест Кирилов - „Евророма”;
22. Мима Чалева - експерт;
23. Цветана Гочева - архитект;
24. Чавдар Георгиев - Координационен съвет „България-Русия”.

В самото начало си позволявам да благодаря на всички без изключение затова, че днес успяхме на второ гласуване да приемем в Народното събрание промените, които бяхме предложили в Закона за геодезията и картографията, в който, освен всичко останало има и една добра реплика към общините.

По точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА:
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, С ВХ.№ 354-01-72, ВНЕСЕН ОТ СНЕЖИНА МАДЖАРОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 30.10.2013 Г. И
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, С ВХ.№ 354-01-86, ВНЕСЕН ОТ ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27.11.2013 Г.
Предлагам първо да дадем думата на вносителите. Госпожа Маджарова е тук. Господин Димчо Михалевски в момента не е в състояние да бъде тук, но се уговорихме господин Стефан Тодоров – експерт в комисията накратко да представи законопроекта.
Госпожо Маджарова, имате думата.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители , уважаеми гости! Внесеният от нас законопроект обхваща две предложения. Първото е относно съществуващата в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие забрана за извършване на строителни и монтажни работи в курортните територии на населени места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморското крайбрежие. Тази забрана, която е въведена още с приемането на закона през 2007 г. и е в сила от 01.01.2008 г., обхваща един доста продължителен според нас период от 15.05. до 01.10. Разбира се, тази забрана е имала своето значение през 2007-2008 г. Това е периодът на строителния бум по Черноморското крайбрежие и тогава действително е съществувала необходимост тази забрана да бъде въведена и тя е изиграла своята положителна роля.
Към настоящия момент обаче условията са доста променени и общините от Черноморското крайбрежие някак са ограничени от възможността да провеждат и определят своята политика в областта на туризма, отчитайки спецификата на отделните населени места и курортни територии и, разбира се, защитавайки местните интереси. Не навсякъде летният сезон продължава от 15.05. до 01.10. Даже в големите туристически комплекси този сезон бихме могли да кажем, че започва малко по-късно и свършва доста по-рано – още през септември месец. В по-малките населени курортни места по Черноморското крайбрежие сезонът даже започва през юли месец и приключва някъде около 15-20.08. Така че тази строителна забрана донякъде препятства осъществяването и на различни дейности, реализирането на местните посетители на черноморските общини в много направления.
Проблем е все още и не приемането на общите устройствени планове на черноморските общини. Голяма част от тях всъщност нямат общи устройствени планове. С общите устройствени планове се определя и кои територии са курортни, докато сега това се определя с приетите подробни устройствени планове, ако има такива по самото крайбрежие и всъщност в компетентността е на Министерството на земеделието и храните да каже коя територия е курортна. Факт е обаче, че в голяма част от урбанизираните градски територии на практика по Черноморското крайбрежие не се осъществяват курортни дейности. Много често даже имаме промишлени зони и т.н.
Друг голям проблем, който срещат черноморските общини, това е тяхната активност по оперативните програми в областта на околната среда, социалната, образователна и т.н. инфраструктура. Голяма част от тях реализират в момента своите проекти по опазване на чистотата на Черно море, подобряване на икономическата среда, условията за широко ограждане и даже и за развитие на туристическа дейност и структура. Особено активни те са в проектите по разширение и рехабилитация на В и К мрежите, изграждане на пречиствателните станции за отпадни води и осигуряване на дълбоководното заустване на пречистените води в населените места по Черноморското крайбрежие. Тези проекти всички ние знаем, че са изключително сложни и комплексни и за да се гарантира тяхното навременно изпълнение, съответно да се спазят изискванията на екологичното законодателство, е необходимо те да бъдат изпълнявани в срок. На практика какво се получава? Сега по Черноморското крайбрежие съществува строителна забрана в периода, за който е законът. Зимните месеци не винаги са благоприятни за работа. Тоест, получава се така, че черноморските общини имат едва няколко месеца за изпълнение на тези сложени комплексни проекти и ние сме изправени пред риска да бъде забавено изпълнението на тези европейски проекти, нещо, което би могло да доведе и до лишаване от финансиране или пък съответно до налагане на санкции. Така че това ограничение според нас представлява един много сериозен риск за навременното и успешно изпълнение на общинските проекти в тази област.
Основание ни дава да предложим тази промяна и обстоятелството, че на практика само по отношение на черноморските общини съществува подобно ограничение. В България има не само курорти по българското Черноморие, планинските курорти, СПА курортите, всъщност това са национални курорти, много от тях са обявени за национални курорти, в които има целогодишен туризъм. На практика обаче при тях не съществува подобна забрана и единствено в компетентността и волята на кмета на съответното населено място или община е евентуално да ограничи строителството през съответните месеци, през които има активен туристически сезон. Специално пък за планинските курорти всички знаем, че това е един много сериозен проблем. Така че според нашите кметове донякъде това е и дискриминационна разпоредба по отношение на черноморските общини и може би в тази насока трябва да помислим.
Защо предложихме всъщност да предоставим възможност на съответния Общински съвет да вземе решение и не по-късно от 01.03. на всяка година да определи периода и териториите, в които ще действа съответната забрана? Защото много по-прозрачна е дейността на общинските съвети. До влизането в сила на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие кметовете бяха тези, които издаваха заповед евентуално за ограничаване на строителството в определени периоди и територии. Все пак Общинския съвет е органът, който определя политиката на територията на съответната община. В него има представители на всички слоеве и групи от местните общности. Дейността му е публична. Освен това и актовете на Общинския съвет са обжалваеми, като освен областният управител, който упражнява контрол по законосъобразност, тъй като това е един общ административен акт, всеки един заинтересован гражданин би могъл да оспори евентуално качеството на Общинския съвет пред съответния административен съд. Но, ако Общинския съвет не приеме подобно решение или то не влезе в сила до 01.03., ние сме предвидили възможност да остане сега действащата разпоредба, за да не изпаднем в ситуация всъщност да липсва подобна забрана, която считаме, че е удачна. Разбира се, за всяка община, за всяко населено място ние трябва да предоставим възможност на съответните местни органи да преценят в кой период и по отношение на коя територия да действат.
Второто ни предложение е свързано с преместваемите обекти в Зона „А”. През февруари месец, тази година, беше направено изменение в ЗУЧК, което ограничи разполагането на преместваеми обекти във всички територии на Зона „А”, т.е. не само в урбанизираните градски територии. Безспорно тази забрана според нас е удачна за големите национални курорти, но не е за урбанизираните градски територии. Тук ние също предвидихме възможност Общинския съвет с наредба, както и сега в момента съществуват такива наредби по чл. 56 от ЗУТ да определя условията и т.н. за разполагане на преместваеми обекти на територията на съответната община.
В Комисията по регионална политика и местно самоуправление бяха изказани определени опасения в тази посока от колеги народни представители. Едновременно с това и респективно Димчо Михалевски и други колеги внесоха и втори законопроект също регулиращ този проблем. Ние приемаме евентуално да се преработят текстовете в закона между първо и второ четене и все пак да се създаде някаква регулация на този проблем. Тъй като знаем, че в някои от големите национални курорти наистина това е един много сериозен проблем и може би това беше основната причина законодателят в 41-то Народно събрание да приеме тези ограничения, но те са според нас прекалени по отношение на градските територии на общините. Още повече, че в част от тях това са и частни имоти, застроени частни имоти и т.н. Не бива да ограничаваме до такава степен и местния бизнес. Сега в момента например в Приморския парк на Община Бургас, на гр. Бургас опасенията са, че от следващото лято няма да могат, ако, разбира се, тази разпоредба не бъде променена, тъй като гратисният период изтича в началото на следващата година, да бъдат разполагани обекти за сезонна търговия. В Община Бургас има изключително стриктна наредба. Мисля, че всички гости, които са посещавали града са се убедили, че всъщност волята на местните власти е от изключително голямо значение за решаване на този проблем. Но не възразяваме между първо и второ четене текстовете да бъдат прецизирани, да бъдат въведени определени ограничения.
Другото, което бих желала да споделя е, че сега в момента по отношение на територии на плажовете на практика там е много по-свободен режимът и не виждаме смисъл да бъдат ограничавани общините точно след плажовете всъщност за своите дейности, докато концесионерът в общи линии може да разполага с одобрението на министерството.
Това е, уважаеми дами и господа. Аз Ви благодаря за вниманието. Ако имате въпроси… Все пак тук е и друг вносител на законопроекта и ако желае да каже нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: И аз Ви благодаря.
Сега ще Ви предложа да чуем представяне и на другия законопроект - на колегата Михалевски и група народни представители, но предварително ще си позволя да кажа, че аз съм изградил свое мнение по определени въпроси и ще Ви предложа след това по принцип да подкрепим и двата законопроекта след като изложа и аз някои свои технически бележки, които могат да бъдат предмет на разисквания между първо и второ четене.
Нека да дадем думата на господин Тодоров. Заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ – ЕКСПЕРТ В КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ: Благодаря, господин председател.
От името на господин Михалевски се извинявам на народните представители, че не може в момента лично да присъства да представи законопроекта, тъй като представя друг законопроект в Комисията по енергетика, но ще се опитам съвсем накратко да изложа основните пунктове на законопроекта в посоките, в които са предложени промените. Те подробно са развити в мотивите към законопроекта, така че, който желае, може в детайли да се запознае с тях.
Има две основни направления, като ще започна с това, с което завърши госпожа Маджарова. Едното е свързано с преместваемите обекти в Зона „А”. В интерес на истината забраната, която беше наложена с поправката през февруари, тази година предизвика доста сериозни недоволства от страна на всички общини, включително всякакви организации, граждани, наематели и т.н. Буквално Комисията беше залята и в края на миналия мандат и, респективно, след това в този с възражения от всички морски общини, че по този начин една значителна част от хората, които се препитават с такъв дребен бизнес реално остават, т.е. ще останат, тъй като има едногодишен срок на действие на забраната да се премахнат тези обекти, които не отговарят на условията и това всъщност е един от аргументите да се направи предложение за възстановяване на правната възможност да се оставят преместваеми обекти и съоръжения, така както това е допустимо на територията на цялата страна с наредбите, които са приети от общинските съвети по реда на чл. 56 и 57 от ЗУТ. Предложена е една диференциация, която всъщност съответства на разпоредбите на чл. 56 и 57 от ЗУТ, тъй като реално тези обекти се разделят основно на три категории. Едната, това са обектите за търговски и други обслужващи дейности. Следващата категория са рекламно-информационните и моментално-декоративните елементи при условие, че ограничение реално като воля за налагане на такъв тип е само по отношение на преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности. По отношение на тях трябва да се направи една допълнителна регламентация, която всъщност да даде и съответните ограничения, тъй като, съгласете се, че другата категория обекти, които са рекламно-информационни и моментално-декоративни и така наречените елементи на градско обзавеждане, за тях просто е правен абсурд да се въвеждат някакви ограничения от гледна точна на тяхното разположение. Още повече не те са проблем на гражданите и въобще на местните власти. Така че според вносителите, пък и според експертите, включително и на министерството, може да се намери едно разумно решение в рамките на корекциите, които могат да се направят между двете четения да се създаде ограничение в курортните части извън урбанизираните територии на населените места такъв ред, който да не позволява грубо казано загрозяване на крайбрежните алеи, защото всъщност това е проблемът и този проблем съществува в някои от по-големите курорти. Иначе по отношение на останалите аргументи изцяло се солидаризирам с това, което са направили вносителите на другия законопроект, тъй като, съгласете се, че не може да има различни условия по отношение на територията на страната само за черноморските общини при условие, че нямаме такова специализирано законодателство, което да ограничава местните власти по отношение на техните правомощия в останалите части на територията на страната. Още повече, че имаме и други национални курорти, които не са морски.
Освен това другото нещо, което трябва да се има предвид е, че по този начин се ограничиха и собствениците на урегулирани поземлени имоти, които реално на практика с тази забрана притежават по-малко права, отколкото наемателите и концесионерите на морските плажове, които разполагат с преместваеми обекти и имат такава правна възможност върху една територия, която е изключителна собственост на държавата. И фактически се получава така, че може да се строи в собствен имот в Зона „А”, може да се правят постройки на допълващото застрояване, но не могат да се разполагат преместваеми обекти, които са най-ниската от всичките тези две територии. От тези съображения всъщност смятаме, коментарът беше и в комисията на всички народни представители, че, да, има възможност да се допусне разполагането на такива обекти със съответната допълнителна регламентация и ограничения, които ще бъдат приложени от общините.
И вторият пункт на предложенията на законопроекта на господин Михалевски е свързан с възстановяване на режима на морските плажове преди промените, които бяха направени през февруари, тази година със същите аргументи, които се отнасят и за останалите промени. Комисията беше затрупана с възражения (пак повтарям) от общини, от различни организации, концесионери, наематели на плажове и т.н., тъй като от действието на закона, от неговия първообраз от 2008 г. до сега, пък и от преди действието на закона по действие на предишните наредби всички концесионни, респективно наемни договори са сключвани с оглед допустимата правна възможност за разполагане на съответните преместваеми обекти за обслужване на посетителите на плажа, като допустимата площ е изчислявана спрямо общата площ на морския плаж. Това, което беше направено като промяна в началото на годината от активната плажна площ, в редица случаи доведе до намаляване на възможностите за приходи на концесионерите, в някои случаи повече от 50 процента при положение, че техните задължения към държавата с верижния индекс на инфлацията, който се натрупва по отношение на концесионното плащане, което дължат от 2008 г. насам непрекъснато се увеличава и всъщност всички заварени договори са сключени при тези стари условия. Реално нови договори за концесии при тези промени, които се случиха от февруари насам няма и фактически би се получила една несправедливост по отношение на евентуално нови договори оттук нататък и с тези, които са заварено положение. Затова всъщност втората част на предложението е възстановяване на режима на морските плажове по отношение на условията за разполагане на преместваеми обекти от страна на концесионери и наематели, като следва да имате предвид, че режимът, който съществува и до момента, там схемите и местата за разполагане, респективно допустимата площ се определя от министъра на регионалното развитие. Така че контролът е достатъчно стабилен. Коментирахме евентуално с колегите, че би било добре между двете четения да се въведе и контрол от страна на Дирекцията за национален строителен контрол от гледна точка на това, че Дирекцията преди беше в състава на МРРБ и то чрез нея всъщност упражняваше тази контролна дейност. Сега се получава така, че правомощията са на министъра на регионалното развитие, но реално той няма структура, с която да осъществява контрола или фактически премахване на такива обекти, които са поставени извън схемите. Това са неща, които между двете четения могат да се допълнят.
И другите промени са в Преходни и заключителни разпоредби. Някои дефиниции са прецизирани с оглед на създаване и избягване на неясноти в практиката по отношение на прилагането и са направени предложния за промени в Закона за държавната собственост, на Закона за туризма. В Закона за туризма в частта, с която са предложени отпадане на текстовете, свързани с контролните правомощия, които имат областните управители по отношение на водното спасяване на морските плажове, тъй като това е функция, която се дублира с функциите на Министерството на регионалното развитие като представляващ концедента по отношение на концесионните договори, респективно с договорите за наем на плажа, където задълженията на концесионерите и на наемателите са да осигуряват това водно спасяване и всъщност контролът е елемент от контрола върху изпълнение на договора.
А по отношение на корекциите в Закона за държавната собственост се премахват едни ограничения, които реално създават проблеми в практиката по прокарване на мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура в териториите, публична собственост. Цялото специализирано законодателство в тази посока допуска прокарване на такива обекти в публични имоти на държавата. Визирам Закона за енергетиката, Закона за електронните съобщения, Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи и всъщност формалното ограничение в Закона за държавната собственост, е че тези обекти трябва да се обявяват за обекти от национално значение, за да могат да се прокарат там, води до едно излишно администриране и даване на един буквално измислен статут на някои обекти, за да могат да се реализират през такава територия и другата дефиниция, т.е. другото ограничение, което съществува и реално няма реална дефиниция за него „за обекти от обществен интерес”, създава възможност по някой път (ще се изразя грубо) за чиновнически своеволия в практиката по прилагането на този режим. Така че в тази посока са да отпаднат тези ограничения. Ако имате въпроси с удоволствие ще отговоря на всички тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Колеги, искам да Ви помоля да ми разрешите аз да кажа няколко думи, понеже се налага в Комисията по европейски въпроси да представям законопроект. Ще отсъствам 10-тина минути и, разбира се, колегата Стойков ще ме замества.
Аз и преди Ви споменах, че след като приключим дискусията по т. 1 ще предложа Комисията в духа на консенсусната работа, която ние възприехме напоследък да подкрепим по принцип за първо четене и двата законопроекта. Позволете ми няколко думи да кажа и по двата.
Първо по законопроекта на колегата Маджарова и други колеги народни представители. Както стана ясно, предложението предвижда съответния Общинския съвет по предложение на кмета ежегодно да определя периодите и територията, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи. Предвидено е, както спомена и колежката, че при неприемане на решение от Общинския съвет да важи законовата забрана от 15.05. до 01.10., като в този случай се допуска изключение само за неотложно аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки. Наложителното, вън от съмнение в предложението е, че органите за местно самоуправление могат да провеждат собствена политика, отчитайки специфичните условия, включително и климатичните особености. Считам, че е необходимо да подкрепим законопроекта на първо четене, но между първо и второ гласуване да бъдат направени някои корекции в предложените текстове.
1. Да се ограничи възможността от приемане на лобистки решения от Общинския съвет като законът предвиди лимитиран срок, след който строителни и монтажни работи не могат да се осъществяват извън хипотезата на неотложни, аварийни и ремонтни или и др. такива действия. Туризмът, колеги, е освен местен, и национален приоритет.
2. Да се предвиди в отделна нова ал. 3 забраната да не се отнася категорично до аварийно-ремонтните работи и геозащитните мерки.
3. По отношение на предложението на колегите по чл. 10, ал. 3, т. 3, с който се разширяват правата за преместваемите разрешени обекти от Зона „А” с добавянето „и на други преместваеми обекти при условия и ред, определени с наредба на Общинския съвет ” също така считам, че между първо и второ гласуване следва да се очертае кръгът на тези преместваеми обекти дори по родов признак, за да се избегне хаотично и неестетично разрешаване на подобни обекти. В смисъл има и решение, както е известно на всички, на Конституционния съд (Решение № 12 по дело № 9/2013 г.) В този текст - чл. 10, ал. 3, т. 3 - изричното изброяване на видовете преместваеми обекти охранява обществения интерес, а добавяйки „и други” обезсмисляме изброяването.
По втория законопроект, внесен от колегата Димчо Михалевски и група народни представители, Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие следва да отрази именно това Решение № 12 на Конституционния съд по дело № 9/2013 г., с което решение се обявяват за противоконституционни чл. 17, ал. 2, т. 6 и чл. 17а, ал. 1, т. 2 от ЗУЧК. Необходимо е да се съобразим с изложените мотиви в Решението на Конституционния съд, според който преценката за изключение от принципа за съхраняване и възпроизводство на околната среда в полза на осъществяване на икономическата дейност, е водещо и затова изключението трябва да е крайно ограничително и да има много сериозно основание за въвеждането му, което според Конституционния съд не се съдържа в разпоредбите на цитирания текст. Действащата норма пък в чл. 17а цели защита от неоправдано от гледна точка на обществения интерес, застрояване и използване на ландшафта.
Ето защо, в ЗУЧК следва стриктно да се формулират изключенията от общия принцип, залегнал в закона за опазване на крайбрежната зона, за защита на екологията и на уникалните дадености.
Това са на първо четене моите коментари. Ще помоля да ме освободите за 10 минути. Колега Стойков, ако обичате продължете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СТОЙКОВ: Колеги, заповядайте.
Любен Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми колеги, гости! Тези два законопроекта бяха разгледани в Комисията по регионална политика, където аз съм член. И двата получиха принципна подкрепа, защото се опитват, целят да отстраняват някои пропуски, които бяха допуснати при предното разглеждане и приемане на измененията в този закон миналата година, всъщност в началото на тази година. Така че принципно трябва да подкрепим тези изменения и наистина между първо и второ четене от двата да ги инкорпорираме един в друг, така че да се получи нещо смислено.
Но това, което каза господин председателят аз мисля, че в този законопроект не са отразени промените, които налагат Решението на Конституционния съд и може би това между първо и второ четене трябва да бъде направено, защото в този законопроект те не са отразени.
Лично аз смятам, че промяната от активна в обща площ на плажната ивица, върху която могат да разполагат до 2 процента, това разширява доста обхвата и може да се получи така, че активната площ да е 20 процента от площта на целия плаж, но 2 процента от повърхността на целия плаж да заема половината активна плажна площ. Така че тук може би, не знам от какво е наложено тази промяна – от активна е станала обща площ на плажната ивица. Това, ако може да ми се поясни, господин Тодоров, кое наложи тази промяна, тези 2 процента? Други въпроси нямам. И по принцип подкрепяме тези предложения и правилно е общините да имат повече възможности.
Не приемам това, което се каза от председателят, че в края на краищата трябва да има рестрикция от страна на държавата. Колкото и държавата, толкова и общините … Нали говорим за децентрализация, за местно самоуправление, ами нека общините да решават кога е най-изгодно за тях да се извършва една или друга дейност на територията им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СТОЙКОВ: Благодаря, господин Татарски.
Ние без да сме го гласували преминахме успоредно към обсъждане на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, така че предлагам на господин Тодоров в качеството му на представител на вносителя да отговори накрая.
Имате думата. Заповядайте. Има ли?
Аз също искам да се присъединя към изказаното от господин Татарски мнение с мотива, че и на мен ми е за втори път гледане на двата законопроекта. Отчитам и това, че за съжаление на нашата комисия не е предоставен материал - становища на министерства и на браншови организации, но на Комисията по регионална политика и местно самоуправление гледахме становищата и на Министерството на регионалното развитие, и на Сдружението на общините. Така че със забележките, които уточнихме, че ще се премине към отстраняването им между първо и второ четене, спокойно бих ги подкрепил и аз. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
По отношение на Решението на Конституционния съд. Няма как да е отразено нито в единия, нито в другия законопроект, защото то излезе след като те вече бяха внесени.
Коментирали сме, че частта, която касае отпадане на възможността за прекарване на техническа инфраструктура през пясъчните дюни, т.е. чл. 17а, може да намери решение между двете четения. Тъй като, това, което се излага в мотивите на Конституционния съд (аз като юрист ще кажа, че уважавам решенията на съда, но пък имам право да кажа, че не ги споделям) аргументът е, че нямало ограничения кога и при какви условия. Сега Закона за устройството на Черноморското крайбрежие към тази си част препраща към Закона за устройство на територията за неуредените въпроси и в него много ясно е уреден въпросът кога през държавни имоти може да се прокарва техническа инфраструктура в случаите, когато става въпрос, че няма друга техническа възможност или друго техническо решение, икономическо нецелесъобразно и т.н. Но, съобразявайки се с мотивите на Конституционния съд по отношение на този текст между двете четения има уговореност и с колегите от Министерството на регионалното развитие и сме подготвили текстове, които ще запълнят празнотата така да се каже (ако мога така да се изразя).
Иначе по отношение на другия текст, който беше свързан с инвеститорите с квази инвестиции, неговото отпадане няма да повлияе по никакъв начин, защото всеки един от обектите, които имат квази инвестиция несъмнено попада в някоя от другите категории, които са допустими за реализация в земеделски и горски територии, без наличие на общ устройствен план, така че това нещо няма да доведе до никакви практически затруднения.
Що се касае до промяната - активна, обща площ. Искам да кажа, че за мен проблемът е малко изкуствено създаден с поправката, която беше направена през февруари, в началото на годината, тъй като тя е свързана с начина, по който се определя активната площ. Целият плаж има една обща площ. Тази дефиниция, която действа към момента за активна, визира цялата площ на плажа. Значи идеята на законопроекта, който се предлага, е да се промени дефиницията, тъй като реално активната плажна площ, т.е. тази, която реално се ползва за плаж като такъв, е тази, която остава след като се разположат върху общата площ на плажа допустимите върху него преместваеми обекти, в това число задължителните - за водно спасяване, медицинско, санитарно-хигиенно обслужване и поддържане на плажа. Така че идеята е всъщност активна плажна площ да бъде тази площ, която остава за ползване от посетителите на плажа и спрямо нея да се определя зоната за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите и респективно, процентът на платената зона, ако мога така да се изразя. Защото другото, то реално няма как да се ползва за плаж и всъщност всички тези обекти реално се разполагат върху така неподходящата за плажуване, ако мога така да се изразя, част от плажа. Така че няма да се създаде кой знае такъв дисбаланс в досега съществуващите условия. По-скоро, както казах, промяната, която беше направена през февруари, беше свързана с промяна в дефиницията за активна плажна площ, като се даде определение, че това е цялата площ на плажа реално, а тя цялата не е активна и затова сега всъщност подходът е активна плажна площ да остане тази, която реално може да се ползва и всичко останало е обща площ на плажа, върху която се осъществяват всички останали дейности. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, колеги.
ВЛАДИМИР МИТРУШЕВ: Мога ли да задам един въпрос на господин Тодоров да разясни, защото на мен не ми е ясно. В болшинството от случаите площта на морския плаж какво обхваща – дали обхваща само плажа, който се ползва или обхваща и - примерно гори някой път има включени и разни други на плажната ивица? Другото твърдение, с което не се съгласявам е, че винаги преместваемите обекти били разположени на неатрактивната част. Аз съм свидетел, че в повечето пъти преместваемите обекти са разположени на най-атрактивните площи. Така че не мога да се съглася, че само с това определение ние можем да бъдем спокойни, че преместваемите обекти ще бъдат разположени върху не толкова атрактивната част от плажа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Предлагам веднага да се отговори.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Съвсем накратко. Това второто, което казахте съм съгласен, че има такива случаи, но те са въпрос на контрол и на разрешаване на съответното място за поставяне и не бива да се изхожда от определени частни случаи на изключения, че това е общото правило и респективно, там му е мястото.
А по отношение на площта. Другото, което пропуснах да отбележа е, че с поправката през февруари в площта на плажа се включи и площта на дюните, нещо, което в момента обсъждаме с вносителите и с представителите на Министерството на регионалното развитие, че между двете четения площта на дюните трябва да бъде извадена от площта на плажа и реално тогава няма да се получат тези опасения. Тъй като в противен случай някои плажове, към които са реално едно като територия, но има голяма територия на дюни, ако се предвиди тази обща площ, тогава вече става страшно, както казвате Вие. Но това е идеята ни тази площ да бъде изключена, т.е. дюната си е дюна, а плажът си е плаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Има логика във въпроса на колегата Митрушев.
Други колеги и, разбира се, от нашите гости? Аз не представих този път гостите, понеже всички се познавате. Но все пак позволете ми, докато мислите. Тук е заместник-министърът на инвестиционното проектиране Джейхан Ибрямов, парламентарният секретар на министерството Елица Георгиева, госпожа Мария Пирянкова я познавате. Госпожа Яна Иванова от Агенция „Пътна инфраструктура”. Останалите са редовни гости и мисля, че не се налага повече представяне.
Заповядайте, имате думата, ако има въпроси, разбира се, или да се ориентираме към приключване на дискусията по тези два законопроекта?
Министерството на околната среда и водите не проявяват инициатива за мнение? Госпожа Панайотова е тук. Нямате желание. Насила на никой не може да бъде дадена думата. Благодаря Ви. Питам още веднъж, има ли желаещи?
Госпожо Пирянкова, заповядайте.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ В АГЕНЦИЯ ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КОНТРОЛ: Благодаря Ви, господин председател. Бихме искали да направим коментар на законопроекта, внесен от господин Димчо Михалевски. Ще направим едно предложение между първо и второ четене за промяната на § 8, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Вие нямате право на законодателна инициатива.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: Простете това, което казах. Ще изразя мнението на нашето министерство. Смятаме, че в текста на § 8, ал. 3 би трябвало да бъдат направени изменения. Предложено е министърът на регионалното развитие да утвърждава актовете за изключителна държавна собственост въз основа на „геодезически замервания”, е казано в предложението. Бихме искали да кажем, че всъщност геодезическите измервания не са достатъчни за промяната на кадастралната карта и на кадастралните регистри. Те винаги трябва да бъдат официализирани в специализираната карта, която трябва да бъде приета съответно с участието на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на регионалното развитие, за да може да излезе като документ. На базата на вече приета специализирана карта, когато Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие са определили обектите дюни точно какви размери имат и точно какви характеристики имат, едва тогава данните от специализираните карти да послужат за изменението на кадастралната карта. Защото, както е известно в кадастралната карта, всички имоти са обвързани с правото на собственост и когато се променя ще бъдат засегнати права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Пирянкова.
Няма ли да отговаряте, господин Тодоров?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ние сме се уточнили по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Други колеги има ли?
Господин Гуджеров, заповядайте.
СТЕФАН ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
След като уважаемият господин заместник-министър е тук, имам един въпрос към него, ако позволите. Стана въпрос за специализираните карти. Господин заместник-министър, кога очаквате да бъдат одобрени?
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ: Специално за специализираните карти ли?
СТЕФАН ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Конкретно, да.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): По Черноморското крайбрежие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: (от място) Ще изкажа становище, доколкото имам информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Заповядайте на микрофона. Днес не се намираме в режим на блиц контрол, но…
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ) Понеже стана въпрос за специализираните карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Нека да изчерпим редовния дневен ред.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Ние сме изпратили информация, предполагам, че ще я получите най-официално специално за специализираните карти. Тъй като за 41 плажа, доколкото имам информация са направени такива замервания и предстои за останалите морски плажове. Когато са готови с тези съответни измервания и е готова специализираната карта, естествено ще получите достоверна информация.
СТЕФАН ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Нещо като ориентировъчен срок?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Може би догодина. Със срокове не бих искал да се ангажирам, защото това ще постави в определени рискове този, който работи в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Аз мисля, че на така ад хок зададен въпрос, такъв отговор е удовлетворителен. Можем да си говорим надълго и нашироко. Ще получите всички колеги материал по въпроса със съответните уточнения и мисля, че не е удачно в момента да се занимаваме с него.
Питам още веднъж, има ли по т. 1 по двата законопроекта за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие други желаещи да коментират? Не виждам. Ще ги гласуваме един по един по реда, по който са обявени.
Гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с вх.№ 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители на 30.10.2013 г.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене, моля да гласува. От гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Ние също Ви благодарим, госпожо Маджарова, за участието.
Гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с вх.№ 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители на 27.11.2013 г.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене, моля да гласува. От гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви.
СТЕФАН ТОДОРОВ: От името на господин Михалевски Ви благодаря. Пожелавам успешна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров, но това не означава, че трябва да сте спокойни между първо и второ четене, понеже и въпросите, които зададе колегата Митрушев са релевантни и искат отговор.
(Снежина Маджарова и Стефан Тодоров напускат залата.)
По точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР, С ВХ. № 354-01-87, ВНЕСЕН ОТ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 28.11.2013 Г.
На предишното заседание на Комисията аз представих законопроекта и поставих начало на дискусията. Аз мисля, че Вие сте получили на електронните си адреси и в пощенските кутии в Парламента становищата, които сме получили от гилдията. Те са съвсем кратки и ако позволите, ще ги прочета набързо.
Колега Гуджеров, нещо друго ли искате да предложите, да?
СТЕФАН ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Ако позволите един коментар. Доколкото си спомням още на предишното заседание споменахте, че е получено становището от Сдружението на общините. За съжаление ние го получаваме днес. Искам да помоля с оглед на по-добрата работа и комуникация, ако може когато ги получавате, да ги получаваме и ние своевременно, за да имаме време да ги разгледаме и да ги обсъдим в групата. Да, ние ги получихме днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: О’кей, приемам. Понеже някои още не са дошли официално, но както и да е. Имаме отговори на всичко, което е написано в становището на Националното сдружение. Но понеже другите становища са съвсем кратки и в знак на уважение към институциите, към гилдията ми позволете да ги прочета без да ги степенувам, а така както са ми в папката.
Асоциация на геодезическите фирми. „Становище по (няма да изчитам всичко). Уважаеми господин Костадинов, Асоциация на геодезическите фирми дава положителна оценка на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, със сигнатура № 354-01-87, внесен в Народното събрание на 28.11.2013 г. от народните представители Емил Костадинов, Йордан Стойков, Ахмед Башев, Калин Милчев и Магдалена Ташева. С уважение: председател на Асоциацията”.
Всъщност аз пропуснах, вероятно трябваше още в началото да съобщя, че току-що приключи заседание на Министерския съвет, на което също с положително становище е оценен законопроектът.
Следващото становище е от Камарата на архитектите в България. „Становище относно законопроектите и т.н. Уважаеми инж. Костадинов, уважаеми арх. Иван Данов (понеже е изпратено до министерството). Камара на архитектите в България съгласува без забележки внесеният от група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, с вх. № …”.
От Камара на инженерите по геодезия. „Уважаеми господин Костадинов, като участник в работните групи за разглеждане на предложенията по изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, Камарата на инженерите по геодезия подкрепят предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър в частите, в които са предложени измененията, отчитайки, че те са актуални и навременни. Така предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър е уредена правоспособността на колегите от ЕС и Швейцария, което считаме, че е навременно и дава възможност на колегите от ЕС и Швейцария да работят равнопоставено в Република България в областта на геодезията и кадастъра. Бихме желали и в най-скоро време да бъде разгледан и въпроса с правоспособността на българските инженери по геодезия и кадастър.” Това е друга тема, по която си имаме разговори с колегите и имаме ангажименти. Нека да стартираме това, което сме започнали.
Становище (колегата е тук – инж. Ангел Янакиев) от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. „До Емил Костадинов относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Настоящото становище се отнася за представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, с вх. № … С проекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър се цели да се усъвършенства нормативната уредба при осъществяване …”
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Ние го имаме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Имате го, нали?
Просто искам да Ви кажа, че цялата колегия, съсловието се отнася изключително положително към законопроекта, което съвсем не означава, че сме си свършили докрай работата. Тогава да спра с изчитането. Заповядайте.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Аз имам само един въпрос. Понеже преди известно време на блиц контрол на нашата Комисия министър Данов беше тук и аз зададох следния въпрос – как ще се реши въпроса с кадастралната карта на Студентски град? И тогава той ми отговори, че този проблем ще се реши със законопроекта, който в момента разглеждаме за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Тогава той каза, че този законопроект ще бъде внесен от Министерския съвет. В момента той влиза от група народни представители и на мен не ми е ясно къде точно го решаваме този проблем с този законопроект. Затова моля, ако може някой да ми отговори, защото аз не виждам как решаваме проблема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Колегата Татарски, заповядайте.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Наистина тази тема се засегна миналият път, когато обсъждахме законопроекта и вероятно заместник-министърът ще ни даде отговор на този въпрос, все пак той представлява Министерството.
Но в началото ще започна по един по-особен начин. Искам да попитам колегите, без Вас господин председател, от БСП, ДПС и „Атака” може би, но тук не виждам никой, чели ли сте законопроекта?
СТЕФАН ТАНЕВ (КБ): (не говори на микрофон) Чели сме го.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Да се обърна и към представителите на различните гилдии – от Камарата на архитектите от инвестиционното проектиране има представители, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Да, да.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Предполагам, уважаеми представители, че сте чели законопроекта? Вероятно е така. Съвносители сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Те участваха.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Днес си направих труда и започнах да отбелязвам в предложения Законопроект за кадастъра и имотния регистър, който преди месец беше отхвърлен от всички, включително и от гилдиите и стигнах до § 32. Има само 4 нови неща. Всичко друго е едно към едно старите текстове. Сега искам да задам въпроса – с какво стария законопроект беше по-лош от този? Тогава се каза, че ще има революционни промени. Кои са тези революционни промени? Безспорно новите неща са добри и аз лично ги приемам. И между другото, по стария законопроект между първо и второ четене (тук има хора, които помнят) тези неща щяха да бъдат отразени, защото наистина бяха пропуски в стария законопроект – по отношение на провоспособностите и т.н. Но въпросът ми е към всички, които гласуваха единодушно и бяха със становища против, каква е разликата, кое е революционното, кое е различното в този законопроект и в онзи, който беше отхвърлен толкова… с една силна дискусия и активна, включително и от министерството? И вторият ми въпрос – министър Данов каза, че до Нова година Министерството ще внесе нов законопроект. Къде е този нов законопроект? Това ли е законопроектът на Министерството? Защото до сега от това министерство нито един законопроект не е влязъл. То беше до Нова година.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): До седмица беше.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Не, до Нова година ще има. Къде е законът на министерството? И по какво този законопроектът, който сега разглеждаме, който по своя смисъл е добър, защото той копира (аз го чета наред, но съм си отбелязал), но по какво този проект е различен? Обръщам се към представителите на организациите, на професионалните организации, какво видяхте различно, а сега подкрепяте без забележки този законопроект, а предишния го отхвърлихте?
Аз лично не приемам такъв подход. Защото още в зала, когато го обсъждахме казах, че тук няма политика. Тук има принципи. И този законопроект, и двата – и първият и този – е предлаган от Агенцията по кадастъра основно. Не е от мен, не е от Емил Костадинов, нали? Основните неща са от там. Тоест, професионализмът и експертността е в основата на този законопроект. Но един път беше отхвърлен. Аз го казвам това с болка, защото това, което е написано тук е добро, всичко. Даже и новите неща …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Е, най-после и нещо добро да кажете.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Защо? Аз казах има 3-4 нови неща, които и преди сме ги обсъждали, тук ги виждам отразени. Добре е това. Има и някои неща, които мисля, че не е. Когато тръгнем да ги гледаме член по член ще си изразя мнението, но не съм съгласен, господин председател, с подхода и трябва да го изкореним в тази комисия, защото ние не разглеждаме законопроекти, които имат такива политически нюанси и не може един законопроект, който е предложен от мен да се отхвърли, а същият законопроект, предложен от Вас да се приеме. Кажете ми къде е разликата? Аз съм ги отбелязал и ще Ви кажа. Дори те са едно към едно текстовете. Ще Ви ги прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Значи няма проблем да подкрепите изцяло законопроекта?
Приключихте ли?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Приключих, разбира се. Изразявам го като лично отношение за работата в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Има ли други въпроси?
Заповядайте.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Аз имам няколко въпроса относно законопроекта и това е в § 4 от предлагания законопроект. Този текст, който се внася с този параграф в чл. 9, ал. 1 между другото това е и становището на Сдружението на общините съм категорично против и ще мотивирам моето мнение и становище. Свидетели сме, че в Бюджет 2014 г. така обещаните суми на общините за създаването и доизработването на общи устройствени планове от 5 000 000 и 10 000 000 за кадастър, които бяха обещани, не са факт. А тук искаме да натоварим допълнително общините със средства за финансирането на дейностите по кадастъра.
Другият ми въпрос е относно чл. 10, ал. 3 в § 5. Въпросът ми е следният. Тук някъде е заимствано моето предложение, което оттеглих преди месец и половина. Но да се върна на въпроса. Този така предлаган текст задължава Агенцията да разкрие служби в общинските центрове, които разполагат с районни съдилища. Предишният текст беше с пожелателен характер. Въпросът ми е, това означава ли, че се премахват така наречените изнесени работни места, за които общините са сключили двустранни договори с Агенцията, в които договори задълженията на общините са много повече, отколкото тези на Агенцията? Аз имам копие от договор. Той е типов и който се прилага при всички общини. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря на колегата Калоянов.
Други?
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Аз искам да попитам. При положение, че няма внесен законопроект от Министерството на инвестиционното проектиране, поне някакво становище има ли по този внесен законопроект? И по принцип искам да помоля, защото явно това е единствената Комисия, в която се случват тези неща да получаваме становище в деня на заседание на Комисията или в самата Комисия преди заседание, т.е. преди това, при положение, че те са пристигнали някъде от миналата седмица? И доколкото разбирам сега от колега в тази Комисия за предходните законопроекти, които гледахме за Черноморското крайбрежие в Регионалната комисия също е имало представени становища на представители на асоциации, камари, на регионалното министерство и т.н., но на нас също не са дадени при положение, че гледаме тези законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Ние тук не сме водеща комисия по тези законопроекти.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): В такъв случай е хубаво всички да се запознаем с това нещо и да го имаме малко по-рано преди заседание, за да можем наистина да знаем всички гледни точки. Дори и само на сайта на комисията да бъде качено, мисля, че всеки може да се поинтересува и да го прочете, дори и да не бъде изпращано по електронната поща или на хартиен носител. Ако може това някак си да бъде подобрено като практика, ще бъда благодарна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Други има ли? Ако няма, аз да кажа няколко думи. (Към представителите на Министерството на инвестиционното проектиране.) Ако пожелаете ще вземете думата, но само ако пожелаете.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): (не говори на микрофон) И заместник-министър има. Имаше въпроси към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Добре и аз ще кажа няколко думи по този въпрос. Заместник-министърът не може да поеме ангажимент за броени месеци да бъде решен проблем, който е брадясал.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): (не говори на микрофон) Министърът пое този ангажимент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Аз ще кажа няколко думи по този въпрос. Първо, Вие може би бяхте извън залата (колегата Алексиева)…
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Аз казах, че днес на заседание на МС становището на Министерството на инвестиционните проектиране по този Законопроект за кадастъра и имотния регистър е минало и е било одобрено. Утре, в други ден предполагам, че ще разполагаме с него. Така че движим се общо взето по правилата.
Без да ги подреждам. Колегата Калоянов за чл. 9, ал. 1 от законопроекта за изменение и допълнение. Колега, нищо общо с това, което се прави сега с онова, което Вие самооттеглихте с дълбоко вътрешно убеждение.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Член 9 е за общините, които трябва да финансират изработването на картите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: (не говори на микрофон) Няма такова нещо. Досега службите по кадастър изнасяха в градовете, където има седалище на районните съдилища. Сега няма такова ограничение. Агенцията има възможност със своите служби да встъпи върху много по-голяма територия. Значи не е било по чл. 9, аз съм си го записал по грешка.
На въпросите на колегата Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Член 9, господин председател, за средства на общините. От къде общините ще финансират и защо те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Колегата Милчев поиска думата.
КАЛИН МИЛЧЕВ (КБ): В § 21 (чл. 32) се създава нова т. 3, в която се казва, че „ведомствата, общините и други юридически лица съобразно характера на своите функции възлагат изработването и организират приемането на специализирани карти и регистри”. Следователно, редно е, когато общините ги възлагат тези неща, да заплащат това нещо. Затова мисля, че е редно да бъде разширено.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Всеки който възлага е естествено да си плати, но това не е в същия смисъл. Финансирането на дейностите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Нали никой не си представя, че в рамките на една бюджетна година тази дейност ще бъде изпълнена? Възможностите, които са предложени с тези текстове в чл. 9 е създава се възможност общините по своя преценка да финансират създаване на кадастрална карта за предложена от тях територия. Разбира се, това предложение е направено, защото множество искания и пред министерството, и пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър са направени. Ползването на тези възможност се отнася за територии, които попадат извън приоритетите на държавата. Очевидно е. Държавата в момента има такива приоритети и в рамките на бюджетната година може да ги реши върху определен кръг територии. Там, където местните общности, общините преценят, че имат капацитет, но не са успели да влязат в тези приоритети, това е опция, това е възможност. Така че няма нищо притеснително.
Оттук отиваме на въпросите, по-скоро не въпросите, а на изказването на колегата Татарски. Колегията, за която говорите, участва в изработването. Това е 4-месечна работа по този законопроект. Още когато през лятото коментирахме другия законопроект и в изказванията лично аз съм казал, че в законопроекта има и безспорни текстове. И затова всички следи не могат да бъдат скрити. Това съм го заявил от трибуната на Народното събрание. Вашето мнение обаче не е коректно. Първо, колегията участва в изработването на законопроекта. Безспорни текстове, които сме преценили, че са безспорни, бяха доработени и присъстват и в този законопроект. Конфликтните текстове, каквито имаше (множество конфликтни текстове имаше) са избегнати меко казано. Някои текстове, където е правоспособността, решихме да ги избегнем някои конфликти, за да може да напредваме. А лобистките текстове, защото ставаше дума за лобистки текстове, които оформяха картата на онзи законопроект, бяха отхвърлени.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Като пример един лобистки текст да кажете, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Това сме го казали и да не се връщаме.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Защото така не може да се говори. Кажете кои са новите текстове? Тук са представители на гилдиите. Кажете кои са новите текстове толкова драстично променени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Колеги, имаше още един въпрос и след това ще предложа представител на министерството.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Лобистки текстове. Плагиатство, господин председател, едно към едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Не, не.
Мисля, че Теодора Георгиева зададе въпроса за Студентския град, ако преценят колегите и те ще кажат нещо. Ако отворите чл. 53, ал. 2 от законопроекта „При наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи”. Това е съотносимо изцяло с този брадясал проблем в Студентския град.
Ако пожелаете и Вие да добавите нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: (от място) Да, много кратко. Мисля, че министър Данов в своя отговор беше изчерпателен. Тъй като чакаме решение на съда да се произнесе и след това ще пристъпим…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Ако обичате на микрофона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЖЕЙХАР ИБРЯМОВ: Извинявам се за пропуска. Ще повторя, както казах в началото. Министър Данов наистина отговори на този въпрос от парламентарната трибуна. След като изчакаме решението на съда, след това ще се предприемат съответните действия по кадастралната карта на Студентски град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Заповядайте. Теодора Георгиева.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Министър Данов не е отговарял от парламентарната трибуна. Такъв въпрос беше зададен писмено. Писмено ми отговори. А го питахме на блиц контрола, който беше в нашата комисия и тогава министър Данов и неговият колега от министерството (вече не мога да си спомня, може би колегата ще ми помогне) ми отговори, че въпросът се решавал с промените, които ще бъдат вкарани до една седмица (тогава той каза до една седмица) в основния Закон за кадастъра. И затова аз не мога да разбера как се решават тези проблеми и зададох въпроса.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Извинете, чл. 53 ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Да. Член 41, ал. 6.
Заповядайте.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ В АГЕНЦИЯ ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КОНТРОЛ: Благодаря, господин председател.
Правя един коментар по чл. 41, ал. 6. Това е новото предложение – ал. 6 е нова в законопроекта и смятаме, че така до известна степен ще бъде решаван въпросът и в Студентски град, и по дюните по Черноморието, където за една и съща територия има актове - нотариални актове на частни лица, има актове за държавна собственост, има и актове за общинска собственост. Това представлява Студентски град. Агенцията по геодезия, картография и кадастър като орган, който създава и поддържа кадастралната карта не трябва и не би следвало да определя кой има правото на собственост в един такъв случай. Задължително е, както каза заместник-министър Ибрямов, трябва да се изчака решението на съда. Но, за да бъдат решавани проблемите за такива територии, е предвидено да може в процеса на създаване на кадастралната карта да се отразяват всички документи, които са (ние първоначално ги нарекохме противопоставими, такива може да ги определи само съдът) да кажем всички, които имат конкуриращи се документи, за да може те да се определят и като заинтересовани лица и да могат съответно да претендират, да водят дела, а и цялата собственост за която е създавала в годините някакви права, чрез кадастралната карта да бъде показана. Защото картата не създава проблеми. Тя всъщност само показва проблемите, които са натрупани в годините. В този смисъл предполагам, тъй като аз не съм била на това заседание, нормално е, господин Данов е казал, че се решава проблемът. Ние също смятаме, че това е за първи път и това е начинът да бъде решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Дали е ясно, колега?
Колегата Стойков.
ЙОРДАН СТОЙКОВ (КБ) Аз искам да взема повод от думите на колегата Татарски, за да кажа само няколко изречения. Добре е да господства дух на разбирателство и на взаимно уважение. Отчитам също, че голяма част от текстовете на законопроекта, който отхвърлихме и законопроекта, който сега предлагаме са ако не един на друг еднакви, в голяма степен са близки. Но не би могло да бъде и иначе поради това, че касаят една и съща материя. Иска ми се да избягаме и да се отдалечим колкото е възможно по-бързо от това време през лятото (юли, август, септември), когато се приемахме като едва ли не недоброжелатели, да не кажа като врагове, но като хора, които нямахме доверие един към друг. Нека да отдадем и на това отхвърлянето на законопроекта, освен на желанието той да бъде направен по-добре.
Господен Татарски, аз искам да Ви кажа, че съм свидетел на желанието на господин Емил Костадинов да Ви покани да бъдете съвносител на този законопроект, който сега се разглежда и който е внесен. Вие вероятно сте имали Вашата причина да не бъдете съгласен или да защитите Вашата теза. Но ми се иска да взема повод от думите Ви и духът, който търсим, да бъде дух на уважение и на взаимни компромиси, тъй като място в инвестиционното проектиране, в кадастъра, в картографията за политика няма. Тук решаваме проблеми на местни общности, на физически лица, на общини, така че няма какво да делим в политически аспект и в този смисъл съм готов да се подпиша и под част от Ваши идеи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Христо Калоянов.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Господин председател, с риск да се повторя, но на мен не ми стана ясно. Агенцията разкрива ли служби в тези общински центрове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Точно това и аз мисля, че го казах ясно. Досега имаше ограничение в градовете, които са седалище на районен съд.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Те имат договор не за една, а за три години. Това означава ли, че договорите ще се прекратят двустранно по взаимно съгласие? Защото условията, при които са сключени договорите не са изгодни за общините и те са по-неизгодни за общината, отколкото за Агенцията. Трябва да има работно място. Общината е длъжна да осигури служител. В тази ситуация аз не мога да разбера кой е работодател на този човек. Не знам дали сте запознат с договорите, които са подписвани, но това товари допълнително общините. Да не изтичам всички точки, които са в самия договор. Какъв е срокът за прекратяване на договорите, ако те разкриват такива звена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: (не говори на микрофон) Аз не мога да разбера за кои договори говори.
ЙОРДАН СТОЙКОВ (КБ): За изнесените работни места. Същият случай го имах в гр. Севлиево. Казвам го в първо лице. Като кмет сключих договор с Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Работното място е изнесено, но то е в системата на Агенцията. Общината се ангажира да осигури място и достъп до … Случаят, който беше в гр. Севлиево, е до Интернет обслужване и т.н. Но работодател е Агенцията по кадастъра. Звеното е регионалното звено и тя си плаща заплати, то методически ръководи изнесеното работно място. Дори случаят в гр. Севлиево беше 3 пъти седмично, а не всеки ден. Изнесеното работно място беше към Агенцията в гр. Габрово. Аз си мисля, че това е работеща система. Ако на други места общини са поемали ангажимент за издръжка, ми се струва прекомерен ангажимент от страна на общината. И тук може би вече Агенцията трябва да потърсим като страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Само в едно изречение, ако разбирам правилно въпроса Ви. Концептуално нашето разбиране, което е заложено и тук е, че на всяко място върху територията на страната Службата по кадастър е длъжна да осъществява услуга. Ясен ли съм?
Заповядайте.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Никога не съм говорил толкова дълго, но ще го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: (не говори на микрофон) Давай. Винаги има първи път.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): (чете) „Общината се задължава да осигури подходящо помещение за приемане и обработване на заявления по Закона за кадастъра и имотния регистър …”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Какво четете, извинете?
ЙОРДАН СТОЙКОВ: (не говори на микрофон) Договор с определена община.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Защото ние нямаме нищо общо с това, което каза колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Това е договор и ние нямаме отношение.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Срокът на договора е 3 години и задължава общината. Ако влезе в сила от 01.01. този проектозакон, трябва да има срок за прекратяване на тези договори, за разкриване на звената. Аз така го виждам това нещо. Защото те могат да кажат до изтичане на договора, което е в полза на Агенцията по този договор.
ЕЛИАНА МАСЕВА – ЕКСПЕРТ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ: Договорът не може да противоречи на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Разбрахте ли? Договорът не може да противоречи на закона.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря и аз.
ЙОРДАН СТОЙКОВ (КБ): Това е предложен договор от Агенцията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: (от място) От коя година е договорът, извинявам се?
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): От тази година е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Мисля, че на Вас Ви е ясно.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): После ще го изкоментираме с Вас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: (от място) Вижте кой е бил директор в Агенцията тогава.
АНАСТАСИЯ ТИЛЕВА (ГЕРБ): Но какво значение има?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: (от място) Има голямо значение, естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Има значение, колега Тилева, включително и някои указания, които е имала Агенцията сега към общините, безвъзмездно предоставяне на услуги. Има значение, всичко има значение.
Добре, ако няма други да се ориентираме към гласуване, като моля да отчетете и колегите, които влизаха и излизаха.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, с вх. № 354-01-87, внесен на 28.11.2013 г. от Емил Костадинов и група народни представители, моля да гласува. От гласували 17 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 8.
Все пак е положително становището на Комисията. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,20 часа.)


СТЕНОГРАФ:
/Я. Иванова/

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ:

/Е. Костадинов/

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ИНВЕСТИЦИОННО
ПРОЕКТИРАНЕ:

/Й. Стойков/