1.Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-60, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 25.09.2013 г.

2.Разни.

---

На 17 октомври 2013 година се проведе редовно, заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 14.35 часа и ръководено от председателя на комисията господин Янко Янков при следния


Дневен ред:


1.Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-60, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 25.09.2013 г.

2.Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на отбраната:
-Ангел Найденов, министър
-Антон Ластарджиев, директор на дирекция „Управление на човешките ресурси“


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Янко Янков: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и можем да започваме. Откривам днешното заседание на Комисията по отбрана. Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
Точка първа – Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-60, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 25 септември 2013 година. И втора точка – Разни.
Има ли някакви други предложения по дневния ред? Не виждам. Уважаеми колеги, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Единодушно се приема.

Господин Венцислав Лаков: Процедура.

Председател Янко Янков: Заповядайте.

Господин Венцислав Лаков: Уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър. Колеги.
Предвид големия обществен интерес към разисквания законопроект и различните мнения в обществото по него, предлагам, по изключение това заседание да бъде открито. Няма някакви големи тайни да се кажат. Нека да стане ясно за обществеността какво решава комисията и какви са аргументите за и против предложения законопроект.
Моля да поставите на гласуване това предложение.

Председател Янко Янков: Благодаря, уважаеми колега Лаков. Колеги, чухте предложението. Съгласно вътрешните правила на комисията, можем да вземе такова решение. Подлагам на гласуване процедурното предложение днешното ни заседание да бъде открито. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. 6 „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 3 „въздържали се“. Предложението е прието.
Уважаеми колеги, днес на нашето заседание присъства господин Ангел Найденов, министър на отбраната и господин Антон Ластарджиев, директор на дирекция „Управление на човешките ресурси“.
По първа точка, от името на вносителя кой ще докладва? Господин Мерджанов, заповядайте.

Господин Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги народни представители. Уважаеми представители на медиите.
Аз ще бъда съвършено кратък, тъй като този законопроект беше достатъчно широко оповестен в медиите, беше коментиран на много и най-различни общностни групи и равнища.
В мотивите ни сме изложили подробно нашите съображения за връщане на положението преди 1 януари 2013 годин,а където беше променен чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване за въвеждане на допълнително условие за ранно пенсиониране. Нашето предложение е това да отпадне, тоест да се върнем към предишното състояние.
Сами искам да припомня, без да се заяждам на чисто политическа основа и равнище, че тази промяна доведе до много смут в армията, до различна промяна в стремежите, в намеренията на професионалните военнослужещи. Това се отрази по един негативен, според нас начин. Ето защо, смятаме, че в без това не съвсем добре специфичен войнски труд, трябва да бъдат върнати предишните условия за пенсиониране на военните.
Благодаря ви. Ако има някакви други въпроси ще отговоря.

Председател Янко Янков: Благодаря, господин Мерджанов. Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че в материалите, които са ви раздадени има становище от Националния осигурителен институт на Република България, становището е писмено и становище на Министерството на отбраната, което може би Вие, господин министър да представите? Заповядайте, имате думата.

Министър Ангел Найденов: Уважаеми господин председател. Господин заместник-председател. Уважаеми господа народни представители.
Аз също в много голяма степен съм облекчен от факта, че предложението, което е направено от група народни представители за промяна в Кодекса за социално осигуряване беше предмет на многократни изявления, коментари и то коментари, както политически, така и на експертите.
Информиран съм, естествено, че предложението и по принцип темата свързана с условията за ранно пенсиониране и в частност пенсионирането на военнослужещите е предмет на обсъждане и в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в комисиите, които се занимават с целия въпрос около осигурителния модел и условията за пенсиониране в Република България.
Голяма част от хората, които присъстват на днешното обсъждане познават проблема още от неговото възникване в края на 2012 година. В течение са на аргументите или по-скоро на отсъствието на достатъчно солидни аргументи тогава, когато беше прието предложението за допълнително въвеждане на възраст, като условие за право на придобиване на пенсиониране от военнослужещите. Тази възраст беше съответно 52 и 54 години за младши, съответно за старши и за висши офицери и съответно 42 – 44 години за пилоти, подводничари, тоест за хората, полагащи първа категория труд.
Това беше едно допълнително въведено условие към изискването за навършване на определен осигурителен стаж, в случая 27 години, от които две трети в редовете на Българската армия. Всъщност, трябва да подчертая за всички народни представители, че това изискване за осигурителен стаж се променяше през годините и то от 20 години нарасна на 25 и стигна 27 години осигурителен стаж. Отново повтарям, към него беше прибавено допълнително въведеното изискване за определена възраст.
Отделно, уважаеми господин председателю и господа народни представители, държа да подчертая, че в българската армия, респективно във Въоръжените сили за всички военнослужещи има пределна възраст, която започва от 45 години за войниците, отварям една скоба, за да кажа, че ние сме направили предложение с промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, тази пределна възраст да отиде на 50 години и това отговаря на очакванията и на исканията на военнослужещите, защото в противен случай те губят възможността за това пенсиониране, за навършване на определен стаж. След това следват 52 години за младшите офицери и от 54 години до 62 години, започва тази пределна възраст за военнослужещите със звание майор и по-високо, до 4-звезден генерал.
Разбира се, в Комисията по отбрана да коментирам, защо е необходима тази стъпаловидност, очевидно би било неуместно, затова ще си спестя коментара, че е необходимо да има изграждане на определена пирамида и съответно да се следва йерархията във военните звания.
Другото изходно условие, което искам да кажа за Комисията по отбрана е, че има определени изисквания, които в българската армия са свързани с това, че водещо е военното звание и в обхвата на едно военно звание се определят длъжностите, съответно има определено изискване за времето, в което един военнослужещ може да престои в едно определено звание. Тоест, всичко това очертава модела, който се следва в българските въоръжени сили, респективно в българската армия по отношение на пенсионирането.
В резюме. На базата на изискването за осигурителен стаж и на базата на навършване на определена пределна възраст, в българската армия се следва модела, който е общ модел за пенсиониране на всички български граждани, които трябва да отговарят на изискването за стаж и съответно и за определена възраст. Тоест, в случая изискването за навършване на определена възраст за придобиване право на пенсия е едно излишно изискване, което по-скоро създава несигурност, нестабилност, липса на предвидимост в развитието на военната кариера и което в крайна сметка доведе в края на 2012 година до напускането на близо 700 военнослужещи, основно в звание майор и подполковник и една част от тях полковник, но на практика това беше един, нека да кажа, среден формат на звание, на подготвени хора, на които очевидно трябваше да се разчита и в бъдеще предвид на техните умения и квалификация. За съжаление, те напуснаха българската армия.
Изчисленията на експертите показват, че 27 години осигурителен стаж в момента имат 1 195 военнослужещи, които при влизане в сила на тези условия за пенсиониране ще придобият право на пенсия. Също така, нашите експертни оценки показват, че изключително малко биха били хората, които при отмяна на изискването за навършване на определена възраст биха се възползвали от правото си на пенсиониране, на базата на осигурителен стаж и аз мисля, че това е съвсем разбираемо за всички. Не е необходимо просто да казвам, че тогава, когато имаш гарантирано професионално развитие, имаш гарантирана военна кариера, тогава, когато имаш определена стабилност и предсказуемост при упражняване на военната професия, няма защо хората да напуснат преждевременно, възползвайки се от правото на ранно пенсиониране и да отидат на пазара на труда, при две или три пъти по-малка пенсия, и при несигурните шансове да си намерят работа като цивилни граждани. В този смисъл, натоварването на осигурителната система в резултат на премахването на допълнителната система за възраст, ще бъде пренебрежимо малко.
Няма да коментирам тезата на нашите експерти, че от тези 1 195 единици биха били хората, които ще се възползват от това право, защото няма как да преценим колко са тези, дали са 5, дали са 10, дали са 15 човека. Не става дума за проценти, става дума за брой военнослужещи, които биха се възползвали от правото на ранно пенсиониране.
Казвам всичко това, за да се върна на темата и да кажа, че от 10 категории, ползващи правата на ранното пенсиониране, единствено по отношение на военнослужещите беше въведено допълнителното условие за навършване на определена възраст. Няма да влизам в коментар по темата, защо се е стигнало единствено до въвеждане на подобно изискване за военнослужещите, но е факт. Това създава определена неравнопоставеност по отношение на военнослужещи и всички останали категории в страната, които ползват това право.
Трето. Искам да подчертая, че тъй като тук има хора, които житейски и професионално са свързани с военната професия знаят и това вече не еднократно го коментирах и аз, 12 са правата, които за българските военнослужещи са ограничени или съответно отказани. 12 – политически и граждански права. Следователно, с всички онези условия, които държавата дава като допълнителни условия по отношение на пенсиониране, заплащане или грижа за военнослужещи и техните семейства, държавата се опитва да компенсира, поне моят прочит е такъв, онова, което е отказано или намалено по отношение права на военнослужещите.
И тук ще го кажа още веднъж в рамките на комисията. Трябва да има някаква комбинация от предпоставки, които освен изисквания, свързани или предпоставки свързани с патриотизма, честта, националното достойнство, мъжеството, да правят привлекателна военната професия, особено в условията на професионална армия. И това може да бъде само комбинация, която да е свързана със заплащането, с условията за пенсиониране или съответно със социалните ангажименти на държавата, респективно на институциите към военнослужещите и към техните семейства. Не случайно и в предишния Закон за отбраната и въоръжените сили имаше цял раздел, който регламентираше социалната политика или ангажиментите на държавата по отношение на военнослужещите и на техните семейства.
Орязването или премахването на комбинация или на отделни части от тези допълнително предоставени права на военнослужещите, намалява и привлекателността на военната професия и демотивира военнослужещите. Аз съм изпратил в Комисията по отбрана проучването, което беше направено от Института по отбрана, социологическо проучване, достатъчно представително. Ще видите колко тревожни са резултатите от изводите като усещане във военнослужещите по отношение на държавната политика или по отношение на тяхната мотивация да служат в редовете на българската армия.
И не на последно място, уважаеми господа народни представители, ние направихме една сравнителна таблица на условията за пенсиониране, тоест за реализиране на правата на пенсиониране сред военнослужещите в страни-членки или не на НАТО. Получили сме информация до този момент от 17 държави, или по-скоро информация за условията за пенсиониране. Само в две страни от тези 17 и то страни, които не са членки на НАТО има подобна комбинация в изискването за навършване на определени години осигурителен стаж и възраст за придобиване на правото на пенсиониране. Това са Босна и Херцеговина и Македония. В останалите страни няма подобно изискване, още повече, че в останалите страни има и по-малки изисквания по отношение на осигурителния стаж. Там максималният осигурителен стаж варира между 15 и 20 години средно. Най-високо е изискването за 25 години в Турция, но комбинацията между възраст и стаж я няма в тези 12 страни-членки, които сме проучили по отношение на условията. Това са разбира се, нашите съседи Румъния, Гърция, Турция, това са САЩ, Великобритания, Германия, Франция, това са Латвия, Хърватия, а от страните не членки на НАТО, това са Сърбия, Австрия и Русия, които допълват информацията за Македония и за Босна и Херцеговина.
Завършвам с горещата си подкрепа на предложението, което са направили групата народни представители за отмяна на допълнително въведеното условие за пенсиониране на военнослужещите и силно се надявам, че това разбиране ще бъде споделено ако не от всички, то от по-голямата част от народните представители, членове на Комисията по отбрана, в последствие по труда и социална политика. И разбира се това ще бъде и решението на Народното събрание. Благодаря

Председател Янко Янков: И аз благодаря, господин министър. Уважаеми колеги, чухте становището на вносителите и техните аргументи. Имате писменото становище на Националния осигурителен институт. Чухте подробното становище на Министерството на отбраната. Откривам дискусията в комисията по първо четене на Законопроекта за социално осигуряване, за осигуряване на Кодекса за социално осигуряване, номер 354-01-60, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители. Имате думата, уважаеми колеги. Заповядайте, господин Тошев.

Господин Владимир Тошев: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, колеги. Уважаеми господин министър. Гости.
Аз с половин изречение да кажа, защо гласувах „въздържал се“ срещу предложението за присъствие на медиите. Наистина въпросът няма нищи нито тайно, нито кой знае какво сложно в него, но някои колеги когато има включени камери и микрофони говорят на някого, на по дадена тема. Това ми беше единственото притеснение по въпроса.
По отношение на тази важна точка в дневния ни ред и единствена за днес, аз предлагам, господин председател,от името на цялата наша група и благодаря на господин министъра с целия му екип, които са тук, но нека да си проведем обсъждането, обаче предлагаме да отложим гласуването за вземане на становище на комисията по този въпрос, по простата причина, че становището, което имаме, изразено от Националния осигурителен институт е твърдо против. Такова връщане на закона в обратна посока. Второ, ние нямаме мнението на Министерски съвет. Аз уважавам подкрепата на министерството, в лицето на министъра, която той толкова аргументирано изложи, обаче, все пак, законопроектът е внесен от група колеги, не е на Министерския съвет. Ние нямаме мнението на Министерския съвет като вносител, нямаме становищата на Финансовото министерство, на Социалното министерство. Дори за мен изказванията на колегата на господин Найденов, социалният министър, Хасан Адемов, професор, който твърдо настоява това изискване да бъде въведено и за полицията, и за специалните служби.
Отделно от това, ние нямаме становището, имаме мнение и изказвания в медиите и в интернет на партньорите, социалните партньори в Тристранката, това са работодателските организации, както и синдикалните организации, но ние нямаме официално подписано тяхно становище. Тоест, чисто професионално го казвам, имахме огромни проблеми, когато предлагахме този текст да бъде приет преди една година. Тогава проведохме изключително голям на брой консултации. Тук проведохме изключително сериозни дебати, включително и с изказване на много противоположни мнения.
Ние също не сме абсолютно категорични във вземането на това решение. Обаче, това е политика, която няма как да не бъде въведена, защото в социалната област и по-специално в пенсионното право, не съм специалист в областта, но то не е кой знае каква специализация да се изисква, за да се знае, че Европа изисква две неща – твърда политика срещу ранното пенсиониране, в каквато и да е форма и второто е гонене на по-висока възраст за пенсиониране и общо-взето изравняване на възрастта на мъжете и на жените за пенсиониране.
Ние коментираме връщане назад на законодателство, което трудно приехме в първата част, за ранното пенсиониране. Аз държа да кажа, тук говоря вече и за медиите, не само за колегите, аз съм един от тези хора, които съм се възползвал от това си право като полковник от българската армия, но сега ,разсъждавайки от малко по-странични, по-различни позиции, мисля, че не бива да прибързваме. Не казвам какво решение трябва да вземем, нека да изчакаме становищата на тези институции, които изброих, може да има и други, които пропускам сега и тогава да вземем решение. Сега нямам нищо против да го обсъждаме. Разбира се, това не е мое право да решавам дали да го обсъждаме или не. Благодаря.

Председател Янко Янков: И аз благодаря. Ако правилно съм разбрал предложението, всъщност става въпрос само за отлагане на гласуването, дебатът да се проведе. Имате ли нещо против?

Господин Атанас Мерджанов: Да, имаме.

Председател Янко Янков: Само секунда. Имате ли нещо против като приключим дебата тогава да подложа Вашето процедурно предложение, преди да извършим гласуването?

Господин Владимир Тошев: Разбира се, че нямам. Това е формалност.

Председател Янко Янков: Добре. Господин Мерджанов.

Господин Атанас Мерджанов: Вашето предложение, господин председател, то фактически изчерпва моето обратно предложение. Аз държа днес комисията да се произнесе с гласуване по внесения законопроект.
Честно казано, малко ми е странна вашата позиция, господин Тошев, защото и предния път, когато Вие бяхте в непривичната роля да подкрепите едно крайно непопулярно решение за армията, изразявахте и доста други съображения и становища по този въпрос. Трудно ми е да разбера Вашата позиция като бивш военен.
Освен това, какво значи нямаме мнение на Министерския съвет? Нима присъствието на министъра на отбраната не е достатъчно? Нима когато водихме дискусията тогава, аз нямам спомени да беше разгърната толкова широка дискусия. Ние тогава бяхме свидетели на едно договаряне между тогавашния министър на отбраната, който честно казано, ние може да сме критикували, но той беше принуден от редица обстоятелства да се съгласи с това изискване на тогавашния финансов министър и вицепремиер. Такива са фактите. Благодаря.

Председател Янко Янков: И аз благодаря, господин Мерджанов. Ако това беше нещо като реплика, заповядайте, господин Тошев за дуплика.

Господин Владимир Тошев: Само едно изречение. Аз чисто формално предложих и не виждам, защо трябва да влагаме емоция? Аз не съм коментирал по същество самото предложение за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили и в частта му, която е за пенсионирането на военнослужещите. Но, господин председател, има и една друга формалност, която бих искал също да спомена. Не сме ние водеща комисия, нека да имаме становището на водещата комисия и след това тогава и това да се вземе като съображение, макар, че ние не сме длъжни да се съобразяваме с колегите.

Председател Янко Янков: Уважаеми колеги, ако правилно съм разбрал предложенията, всички сме за провеждане на тази дискусия. Тук са медиите, взехме го като решение. Аз смятам, че тук членовете на комисията са достатъчно отговорни хора, които знаят как се говори и пред медиите. Въпросът е да се концентрираме върху същността на законопроекта. Да, не сме водеща комисия. Уважаеми колеги, в крайна сметка решението ще го вземе пленарна зала. Това не значи, че решението на пленарна зала може да съвпадне с нашето или да не съвпадне. Затова, нека да си проведем дебатите и ще видим в края на дебатите какво решение ще вземем.
Имате думата, уважаеми колеги. Заповядайте, господин Лаков.

Господин Венцислав Лаков: Уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги. Уважаеми гости.
Партия Атака ще подкрепи този законопроект, защото той възстановява една несправедливост. Тук, може би от прекомерна коректност не се споменават имена. Виновен беше Аню Ангелов, бившият министър на отбраната, който клекна пред Симеон Дянков, да си го кажем правичката. Това беше истината. Подаде се на натиска, в резултат на което военните пострадаха за сметка на балерини, полицаи, съдебни полицаи, които запазиха привилегиите си. Всъщност не става дума за привилегия, става дума за компенсация. Така, че ние смятаме, че тази несправедливост трябва да бъде възстановена.
Господин министърът каза, че става дума за 1 195 човека. В този смисъл е изключително важно, според мен, да приключим с решение това заседание, за да може да се задвижи процедурата. Имайте в предвид, че предстои гледането на бюджета и свързаните с него закони и трябва да се отчете, че ако премине предложеният законопроект, това предполага корекции и в бюджета. Хубаво е да стане преди бюджета. Ние настояваме да се гледа по-бързо тази процедура, а да не оставим тези хора, които веднъж вече бяха несправедливо порязани от държавата, от бившия министър, да продължат да стоят в очакване да се задвижи нова бюджетна процедура, да се търсят отново средства. Всичко това трябва да стане преди бюджета. В този смисъл аргументът ми е, че трябва да излезем с решение и законопроектът да мине колкото се може по-бързо на първо и второ четене. Надявам се, че е възможно преди гледането на основния закон за държавата.
Господин Найденов каза, че в резултат на въведените ограничения и пределна възраст са напуснали 700 офицери. Моята информация е, че става дума за 2 000 души. Не знам какви са разминаванията, може би аз включвам и младши и сержанти, но в случая бройката няма значение. В случая става дума, че заради едно погрешно решение армията беше оголена откъм специалисти. Нека да припомним колко пилоти с клас, който вече не може да се постигне, бяха принудени да напуснат, заради, да не кажа приумица, или заради така въведеното ограничение. Нека да припомним колко техници също бяха принудени да напуснат и сега тези ги нямаме. В този смисъл задачата на ръководството на министерството ще е изключително трудно да възстанови пробойните, защото бройката си е бройка, но човекът е човек и специалистът, който се изгражда с години е загубен с рамките на едно гласуване, на приемането на този закон. Това нещо го нямаше в мотивите и мисля, че е хубаво да влезе в протокола. Възстановява се не само справедливостта, възстановява се възможността професионалистите да останат в редиците на армията и да вършат работата си, защото те се подготвят с години и не бива да бъдат похарчени за един ден с едно неразумно решение.
Това е, което мога да кажа. Колкото до дискусията, следя внимателно това, което заявява социалният министър Хасан Адемов, мисля, че не бива да бъде подкрепена неговата теза, която всъщност екстраполира ограничаването на правата и за полицаи, и за другите категории. Не, нека да си останат нещата така. Това са хора, наистина с ограничени права, военнослужещите също и е редно да премахнем това ограничаване, което беше с досегашната пределна възраст. Това е, което мога да ви кажа. Благодаря за вниманието.

Председател Янко Янков: И аз благодаря господин Лаков. Други колеги? Заповядайте, господин Тошев.

Господин Владимир Тошев: Господин председател, като реплика на моя колега Лаков, аз обещавам за медиите, че ще питам министъра официално да отговори в пленарна зала за последните пет или десет години колко сержанти и колко офицери са напускали армията ежегодно. Защото ще се потвърди тогава, че цифрата нито е страшна, нито е различна от това за 2012-та, което се е случило и преди това.

Председател Янко Янков: Заповядайте, господин Лаков.

Господин Венцислав Лаков: Аз не искам да влизаме в такъв спор. Фактите са си факти. Авиобазата в Граф Игнатиево беше оголена откъм специалисти и това е ясно. Но Вие питайте. Мисля, че с приемането на законопроекта се премахва една несправедливост, допусната по време на управлението на ГЕРБ. Иначе имате пълно право да питате. Благодаря.

Председател Янко Янков: Заповядайте, господин министър.

Министър Ангел Найденов: Благодаря, господин председателю. Разбира се, ако има подобен въпрос, аз при всички случаи ще отговоря. Само, че нека да имаме в предвид, че в предишни години имаме много хора, които са напуснали или, които са пенсионирани в резултат на организационно-щатните промени в състава на Въоръжените сили. Вие сами разбирате, че през годините имаше много съкращения, в това число като започнете от 2010 година, близо 5 000 човека има съкратени, съответно част от тях пенсионирани.
Това, което мога да Ви дам обаче в момента като информация е в рамките на 2012 година, като разделим периода от 1 януари до 30 септември, преди да се коментира темата за промени в условията за пенсиониране. И след 30 септември, до края на 2012 година и то само сред хората, които са се пенсионирани по собствено желание, за да направите сравнението. За 9 месеца, тоест до края на месец септември, пенсионирани са 144 военнослужещи, а за времето до края на 2012 година, без тези 144 – 658. 144 – 658. За сравнение, например 29 майори са се пенсионирали за първите 9 месеца, 177 са до края на 2012 година от октомври до декември. 24 подполковници, 13-ма. 9 месеца, към трите месеца до края на 2012 година. Така, че едва ли в случая е необходимо нещо повече да добавя.

Председател Янко Янков: Благодаря, господин министър. Господин Цветков, заповядайте.

Господин Борис Цветков: Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги. Уважаеми гости.
Мотивите на групата вносители бяха подробно представени от господин Мерджанов и също така коментирани и подкрепени от министъра на отбраната. Според мен, въпросът и дискусията има, най-общо казано, две нива. Първото ниво е хората, членовете на тази комисия, експертите към нея, Министерство на отбраната. И на това ниво аз виждам, че, няма сериозни забележки и резерви към това предложение. Единствените, досега, заявени публично, дали в пространството, дали на тази маса възражения, бяха преди малко от господин Тошев и мога да ги групирам в три групи. Първата са формални, примерно дали Комисията по социална политика или нашата първа ще гледа, коя е водеща или коя не, предложението. Те са като по-маловажни и не искам да ги коментирам.
Второто в изложението на господин Тошев беше, че видите ли, заради изказано в медиите виждане на министър Адемов, едва ли не то има някакви проблеми нашето предложение сега да се гледа. Нещо повече, предложението, което аз го виждам на господин Адемов е също насочено за възстановяване на една справедливост и е въпрос на следваща, не на тази законодателна инициатива. Тоест, ние сега можем да приемем аргументите и да подкрепим тази възстановяване на справедливост, а вече по-късно, когато бъде внесено, да подкрепим и да обсъдим, или да не подкрепим предложението, което е изказал министър Адемов, свързано с това предложение.
И третият аргумент на господин Тошев за посоката, в която се е вървяло досега, едва ли не с европейската интеграция, изисквания и така нататък, мисля, че в изложението на министър Найденов много ясно беше казано, че един голям брой страни, точно от Европейския съюз и от НАТО имат съответни запазени такива възможности, компенсации, а не само страни в Европа, вие в справката видяхте, че бяха и Съединените щати, бяха и държави, които са извън Европейския съюз, наши съседи и други. Така, че и този аргумент, според мен не е сериозна предпоставка ние сега да не обсъдим и да не приемем това предложение. Обаче, трябва да сме честни, че предложението, което и аз съм подкрепил и го отстоявам е извън нивото на нашата комисия. И експертите, и Министерство на отбраната среща и критики, и то сериозни критики в обществото. И то е по линията на това, че дали примерно възстановявайки една компенсация, едно положение тук, това няма да е прецедент, да отвори вратата за нови такива. Въобще, започва да се коментира само от гледна точка на условия на труд.
Но тук вече трябва ясно да подчертая, аз и вие, според мен повечето ще ме подкрепите, дайте да видим кой когато сключва трудов договор или кой когато започва работа в своя житейски път се налага да дава клетва и в клетвата да жертва живота си. Да, лекарите правят Хипократова клетва, че ще дават всичко от себе си, според знанията, уменията и вижданията си, за спасяване на човешки живот. Но тук се заклеваш, съответно имаш отговорност след това, освен всички други, и военен съд при неизпълнение на заповеди, включително случва се, трябва да признаем и глупави, примерно заповеди. Тоест, при всички положения трябва да отчитаме и този момент, че за разлика от другите професии, специално при военната служба, и не случайно и другите страни са го отчели, има и по-специфични условия, където освен възможността на другия ден да напуснеш работното си място, има моменти, в които се налага и при военно време, и при мирно време да си жертваш и живота. И всичко това трябва също да го отчетем. Това е.

Председател Янко Янков: Благодаря. Други колеги? Заповядайте, господин Тошев.

Господин Владимир Тошев: Благодаря, господин председател. Уважаеми колега Цветков, карате ни тук и в тази зала, най-вероятно и в пленарна зала да сравняваме метър с килограм. Аз не знам как точно да направим това сравнение да кажем кое е по-добро, защото пенсионната система въобще в България и условията за пенсиониране на хората под униформа, не говоря само за Въоръжените сили, а за всички, при нас и в повечето от страните, които господин министърът изреди са много различни.
Аз не бих могъл по никакъв начин, примерно двете съседни на нас страни, които отдавна са членки на НАТО – Гърция и Турция да ги сравня с условията за пенсиониране на българските военнослужещи, защото там нещата са съвсем различни от при нас и по много по-различен начин те се осигуряват и се пенсионират. ДА не говорим, основно за Турция.
От друга страна, аз си признавам, че това, което ние приехме като изменение на законодателството, за да достигнем сега и до този дебат, го взехме след много трудни, вътрешни дебати в нашата група и с много сложни дебати и с институциите. Включително и тогава, моят колега, който сега е народен представител Валентин Радев беше заместник-министър и не стигнахме лесно до това решение и не го направихме лесно. Много пъти го обсъждахме, в много институции и тук де елементаризира, че този се наложил на ония или клекнал, там не знам какво, това са доста несериозни твърдения. Но аз мисля, че не бива да прибързваме сега. Да приемем, че ние сме взели трудно решение, което, да кажем на 100 % това дали е най-доброто. Това ни коства на нас, вече говоря като политик, може би и 100 % от гласовете на военнослужещите в българската армия, в момента. Това са и мои колеги и не им е лесно.
Обаче, пак ви моля, да не прибързваме сега да взимаме решение, което след това може да се окаже отново грешно. Благодаря.

Председател Янко Янков: И аз благодаря господин Тошев. Да, господин министър, заповядайте.

Министър Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председателю. Тъй като това е информация, която няма как да бъде предварително раздадена, аз ползвам, разбира се възможността тогава, когато има конкретно посочен аргумент да се опитам да отговоря и аз с конкретни аргументи.
Това, което казва господин Тошев по отношение на различни условия, механизми е факт. Няма единна система и затова има толкова различни и възрасти пределни, и изисквания за осигурителен стаж. Но тук говорим кое е водещото и дали е обвързано с други условия. И ние това сме отчитали тогава, когато сме направили тази сравнителна таблица. Пак ще кажа. Няма изискване, с изключение на Босна и Херцеговина и Македония, в което да има кумулативно изискване, стаж и определена възраст за придобиване право на пенсия. Водещото и единствено условие е осигурителният стаж. И ние в случая говорим за отмяна на изискването за допълнително въведена възраст. Отчели сме, разбира се, различията, в това число по отношение на изискванията за служба в съответните въоръжени сили.
За Турция, това, което имаме като информация е от 41 до 55 години, в зависимост от званието, при изискване на прослужени години 25. За друга съседна страна, от 45 до 58, в зависимост от званието и вида въоръжени сили, при 15 години осигурителен стаж. И за трета от 35 до 55 години, в зависимост от званието, при изискване за минимален брой прослужени години 15,6.
Сами разбирате, че има първо, огромна разлика в изискването, което за България е 27 години по отношение на осигурителния стаж и съответно, пределна възраст, пределна възраст, която в България започва от 54 до 62, а тук виждате, че е от 35 до 55 максимум, пределна. В тези държави, за които изброих, няма изискване за обвързване на стажа с определена възраст за придобиване на право.
Казвам всичко това, за да подчертая, че по отношение на българските военнослужещи има едни от най-високите изисквания за пределна възраст и за осигурителен стаж.

Председател Янко Янков: Благодаря, господин министър. Заповядай колега Андреев.

Господин Георги Андреев: Господин председател. Господин министър. Аз изцяло ще подкрепя и нашата парламентарна група ще подкрепим внесения проект, защото наистина една несправедливост трябва да бъде възстановена. Тук, по принцип, ние говорим малко и политически, но специално тази тема не трябва да има политика, защото много е близко времето когато този закон беше променен, тогава всеки от нас, кой е бил заместник-министър, кой е бил депутат, кой е бил служещ или обикновен гражданин, тогава знаехме каква беше реакцията на обществото и на армията.
Затова аз смятам, че всеки един от нас тук след като гласува този закон бъде приет, наистина морално ще бъда ощастливен, особено хората от кариерата. Благодаря ви.

Председател Янко Янков: И аз благодаря. Заповядайте.

Господин Любомир Христов: Господин председател. Господин министър. Аз лично съм раздвоен в гласуването си и ще ви кажа защо. Обсъждаме нещо, което е наложено и което искаме да го премахнем. В същото време аз слушам господин Адемов, който иска да наложи същото това нещо в Министерството на вътрешните работи. Кое е вярно, кое е правилно? И затова ние искахме да чуем становището на Министерски съвет и тогава да гласуваме.

Председател Янко Янков: Благодаря. Заповядайте, господин Мерджанов.

Господин Атанас Мерджанов: Само една реплика на колегата Христов. Тъй като беше споменато за намерението на министър Адемов. Министър Адемов не е твърдял подобно нещо. Той изказа предположение. Освен това, мнението на Министерството на вътрешните работи е категорично да няма в промяна в това отношение за служителите от МВР.

Председател Янко Янков: Благодаря, господин Мерджанов. Господин Радев, заповядайте. Извинявайте, господин Радев, господин министърът иска да отговори.

Министър Ангел Найденов: Господин председател, искам само да подчертая, че няма как Министерски съвет да бъде арбитър в този случай, защото такова обсъждане в рамките на Министерски съвет не е провеждано. Тук има инициатива на група народни представители, по която е потърсено мнение в случая на Министерството на отбраната и аз съм поканен да изразя становището на Министерството на отбраната. И според мен, в случая това е необходимото за формиране на мнението на Комисията по отбрана.

Председател Янко Янков: Благодаря, господин министър. Господин Радев, заповядайте.

Господин Валентин Радев: Господин председател. Уважаеми колеги. Господин министър. Уважаеми гости.
Аз не знам, сигурен съм, че никой от вас не се съмнява, че всеки министър на отбраната иска да се хареса на военнослужещите си. Никой не иска да им поставя ограничения, никой не иска да ги притеснява с нещо. И като един от участниците във вземането на това решение, целта е била такава – да направим нещо добро. Знаете пътя за Ада. Лошото беше, че това условие, второто условие за възраст важеше със задна дата. И още по-лошото нещо беше, че ние обещахме, аз предполагам, че и вие обещахте някои неща и ще ви следим какво ще изпълните, имам предвид новото управление, да не променяме условията за служба, най-общо казано. Ние направихме две – три промени. И аз лично съм чувал мои колеги, които ме питат: „Добре бе, вие променихте 25 на 27. Променихте това, сега сигурно ще махнете и 20-те заплати?“
Казвам го това, за да кажа, че най-важното нещо за военнослужещите, въобще за войската е стабилността. На българската армия и омръзна да я тръскат политици или такива които идват управляващи и правят нещо ново и променят нещо, и всички са първите, и досега никой не е направил нищо хубаво. Казвам го с болка, защото ние отидохме с тази мисъл. Ако погледнете нашата програма, ние точно това обяснявахме, как няма да има съкращения, как няма да има промени, обаче се оказа, че това не е точно така. Когато дойдохме в министерството, само ще припомня едни факти, за да стигна до това, което искам да ви кажа, ние си представяхме нещата по малко по-друг начин, оказа се, че професионалното ръководство ни каза, като направихме прегледа на Въоръжените сили, и информацията, която добихме, разбира се, международна, че България има най-много военнослужещи от глава от населението. Никой не смееше да го каже на глас това. И сега говорят, че сме останали един стадион армията и, че нямаме армията. Не е вярно. И в момента сме най-много на глава от населението и аз твърдя, че ставаме все повече поради намаляването, естественото намаляване на населението в България. От 7 милиона и 300 може би постепенно намаляваме. Това никой не го взема в предвид. Ако го добавим и това ще се окаже, че ни наистина сме, пак на първо място, Австрия ще е от другата страна.
На второ място, аз затова взех думата малко по-късно. Опитвах се да чуя и така да преценя, дали няма да попаднем под влиянието на един силен министър, какъвто беше, безспорно министър Ангелов, под влиянието на един друг силен и партийно силен министър? Ние сега точно това правим. Да, ние направихме нещо, което се оказва, че не е навременно, може би е трябвало след време, може би е трябвало да бъде обяснено, може би не е трябвало да действа със задна дата. Сега казваме: „Дайте да го премахнем това“. Аз внимателно ви слушам и това, което казваше министър Адемов. Няма нужда да го е казал министър Адемов, а ние сме партия за европейско развитие. Ами ние застаряваме нацията. Нещо трябва да се направи с тези пенсионери. Вие сигурни ли сте, че военнослужещите искат да се пенсионират? Аз на примерно никога не съм си мислил за пенсия. Повечето искат да работят, защото най-добрата пенсия беше заплатата и ние това постоянно си го говорим. Това го има при тях. Тях ги притеснява стабилността, постоянните промени.
Да, ходът е добър, дайте да го върнем. Какво правим утре ако Социалната комисия каже: „Абе вие правите грешна стъпка тази комисия, ние сме за нещо друго – да сложим такова ограничение и то да важи за всички професионални групи, които в момента го нямат“, тогава ще се събираме отново и ще решаваме, да взехме такова решение, то беше хубаво за войската, малко популистко може би, не навременно, хайде да не казвам популистко, дайте да се присъединим към това, което е европейско и което наистина е добре в далечно бъдеще за държавата. Да, в момента е много хубаво, войската ще ръкопляска, ще каже: „Да, много добър министър, това го премахна“, всичко е ок. Ама това ли е бъдещето? Това ли е доброто решение?
И аз затова отново, не случайно ние сме си говорили преди това, както и вашите групи, ние говорихме и с господин Янков преди това, и се чудехме, той ме питаше: „Какво решение ще вземете?“ и ние се колебаехме и се чудехме и решихме, че да питаме какво ще каже Тристранният съвет също. Като казвам министерството, нямам предвид, че министърът не ни казва истината. Напротив, мисля, че всички го уважават министъра на отбраната. Искаме да чуем и мнението в Министерския съвет или пък ако отделно го намерим това мнение на Министерството на труда и социалната политика.
Това са важните неща. И ние искахме с тази информация да се сдобием и затова казваме: „Абе ние сега се чудим как да гласуваме точно“. Не, че сме против решението. Но дали няма да вземем пак такова решение, за каквото стана дума? И още по-важно нещо, тук много неща се изговориха за тези компенсации, това сме го дъвкали и ние, много говорихме, изглежда без да искаме, разбира се. Всички, които сме свързани с това, включително и нашите колеги от Резерва настроихме други професионални групи срещу армията. Да, наистина, там трудът е по-специфичен, има традиции, аз това го разбирам. 20-те заплати и нещо друго. Но най-важното нещо е заплатата и най-важното нещо е пазарът. Дали ще има войска независи от това дали ще има второ условие, каквото е пенсионирането, дали ще има желаещи за армията. А зависи от това дали те ще имат платен добър труд и сигурност в годините напред. Това трябва да погледнем. Заплатите, вдигнете им. България и в момента на глава от населението, армията има най-малко пари – 4 500, заедно с Румъния, долара на военнослужещ, за издръжка. Другите армии в Европа са 35 000 евро. Къде са те, къде сме ние?
Ето за това трябва да се пребори министърът на отбраната и аз например там много добре ще следя да видим дали ще успеем всички, не само той разбира се, всички, които сме свързани по някакъв начин с армията.
Ако говоря много дълго, ме прекъснете, господин председател, за да не стане …

Председател Янко Янков: Заповядайте, продължете.

Господин Валентин Радев: Но понеже това и професионално ни обвързва, това е голямата битка. Да се опитаме да убедим всички останали, че за армията наистина трябват повече пари. И ако те направят същият анализ, който аз сега ви го казвам, който не е мой, който е взет от международна организация и онзи ден бяхме в Неапол с колегите и там чухме същото. Аз ще ви я предоставя тази графика да видите какви пари дават другите държави и се опитват да стигнат 2-процентната граница, за която говори министър Найденов. Ние тук го говорим, но с някаква надежда такава тайна, ама я стане, я не стане и я вземе човекът се пребори там в неговата партия, да не говорим в другите партии. В това трябва да убедим обществото.
И не забравяйте, на последно място, аз се опитвам да се държа не само като войник, като професионален преди това офицер, а и като политик в момента. Да погледнем по-отвисоко. България няма общо нито с Гърция, нито с Турция, които дава министърът за пример. Той само ни убеждава в числата и тук е прав, но ние сме най-бедната държава. Трябва ли да имаме същите условия на пенсиониране каквито има една Гърция, която в момента само е дала пари, три държави са в НАТО, които имат над 2 % от брутния вътрешен продукт за армията – Щатите, Англия и Гърция. Ние въобще не можем да се сравняваме с тях. Тоест и това трябва да имаме в предвид когато решаваме такъв важен въпрос и да се опитаме да погледнем по-напред. Затова аз ви моля, хубаво си говорим, това беше много добър призив. Борисе, благодаря ти.
Да го дебатираме, господин председател. Хубаво, да си ги изговорим тези работи. Да чуят и камерите, и нашите съграждани, но да не бързаме с решението. Да чуем другото мнение и тогава да вземе решение. С това завършвам. Благодаря.

Председател Янко Янков: И аз благодаря. Други колеги?

Господин Атанас Мерджанов: Една реплика, ако ми позволите?

Председател Янко Янков: Заповядай.

Господин Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин председателю. Господин Радев, изключително ценя това, което казахте и ще се съглася основно с един от Вашите аргументи, че действително за армията, за военнослужещите, най-важното е да има предвидимост, спокойствие и сигурност. Мисля, че никой няма да оспори тези необходимости. Но нали нашата комисия, Комисията по отбрана е специализираната комисия? Нали тя първа трябва да формира политиката и да зададе своята позиция пред водещата комисия? Ами тя ако водещата се произнесе и удари ограничението, ние тогава за какво да дебатираме? Нали в това е смисълът? Специализираната комисия, от гледна точка защита правата на военнослужещите да даде своята позиция, да изкаже своето мнение. Вярно, в контакт и в съгласие с различните обществени групи. Но смятам, че тук трябва да обърнем подхода за повлияване, тъкмо в интерес на военнослужещите и гарантиране техните права. Благодаря.

Председател Янко Янков: И аз благодаря. Заповядайте, колега Пъдев.

Господин Атанас Пъдев: Господин председател. Господин министър. Уважаеми колеги.
Аз ще се изкаже съвсем накратко в духа на колегата Мерджанов и неговата реплика, която той направи. Наистина смятам, че в случая трябва категорично да сме наясно със ситуацията, че водещата комисия по този въпрос е нашата комисия. Какво значи да изчакаме или да се повлияем под някаква форма и начин от мнението на другата комисия? В края на краищата ние по категоричен начин трябва да си заявим нашето мнение по тези въпроси и след което, разбира се и те, за да имат и нашите мотиви и да търсят решението. Защото свеждайки нещата само и единствено до финансовите параметри, ние подчиняваме нещо, което се нарича отбрана и сигурност.
А що се отнася до това, че сме най-бедната държава, това преди малко беше казано в едно от изказванията, никой не го коментира в случая. Въпросът е, че това по никакъв начин не значи, че като сме най-бедната държава и трябва да режем постоянно разходите и то от ведомства като Министерство на отбраната и МВР. Благодаря ви.

Председател Янко Янков: И аз благодаря. Господин Тошев, искахте думата. Заповядайте.

Господин Владимир Тошев: Аз без да влизам в дебат и дори в някакъв минимален спор с колегата, може да пита колегата Мерджанов, че честно казано водещ е министърът на финансите в този случай, но както и да е, това е друга тема.
Ще прозвучи екзотично това, което ще го кажа сега, обаче е практика в някои натовски държави и се надявам тези, които са запознати с проблема да ме подкрепят. Разбира се това, което го казвам, съвсем сериозно го казвам. Може би трябва да помислим колеги, ако искаме сериозно да подходим към развитието на армията и на въоръжените сили като цяло, има държави, натовски при това, които решенията, касаещи професионалното развитие на личния състав влизат в сила 10 години след като бъдат приети. Това, ако приемем такова нещо, то може би трябва да влезе в Конституцията, ако приемем такова нещо, това означава, че ние няма да водим никога такива спорове, защото те няма да бъдат текущи и в кратка перспектива.

Председател Янко Янков: Благодаря, господин Тошев. Да, наистина е така, и в Дания е така. Господин Панчев, заповядайте.

Господин Спас Панчев: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър. Драги гости. Колеги.
Съжалявам, че закъснях за дебата, но темата е важна и интересна и на мен ми се иска да взема отношение по нея. Тук в нашата комисия имаме определено предимство, защото наред като гледам няколко души, голяма част от живота им, или като военнослужещи, или като част от отбраната в българската армия им е минал и на нас не може да ни е безразлична съдбата на българските военнослужещи. Още в началото искам да отправя още веднъж една критика, която не еднократно съм отправял към министрите на отбраната в миналото. Господин министър, добре е когато обсъждаме българските военнослужещи и въпроси, касаещи военнослужещите, до Вас да е началникът на отбраната. Зад Вас да бъдат началниците на родовете войски. Не подценявайте, не вървете по пътя, който последните години Ваши предшественици показаха. Началникът на отбраната, генералите трябва да имат достойно място. Военната служба трябва да бъде уважавана от обществото. Тя е специфична служба.
Не случайно на военнослужещите даваме определени предимства. И ако трябва да съжалявам за нещо е, че като дойде нов министър, гледа да ореже предимствата на военнослужещите. Това, което военнослужещият прави за обществото, това са една малка група хора, това са няколко хиляди души, лишавайки семейството си, своето лично време в служба на държавата, ние трябва да го оценяваме достойно. И трябва да се вслушаме в исканията на военнослужещите. И тъй като те го искат, много е нормално и аз поздравявам колегите, които са подготвили законопроекта, да се тръгне към разискване на този законопроект. Щом военнослужещите го желаят, значи се налага. Възможно е да има пропуски, някакви. Аз ви предлагам, колеги, между първо и второ четене, наистина да направим нужното, за да променим, ако нещо, според вас трябва да се направи. Но днес да бъдем, както обикновено в тази комисия сме единни, да бъдем единни, да гласуваме проекта, да вървим към негово четене в парламента и да търсим една промяна, която да отговаря и на вашите разбирания, и на нашето желание в момента като управляващи, така че да направим живота на военнослужещите, тази професия не само уважавана, а и желана, защото фактите сочат, че въпреки безработицата в България има много свободни места при военнослужещите и има и отказване от военна служба. Явно нещо ние не го правим както трябва.
И ако още в нещо искам да сме единни, аз ви призовавам отсега, предстои един най-важен закон за годината – Законът за бюджета. Нека и там да сме единни. Нека да настояваме в министерството да има достатъчно средства както за издръжка, така и за бойна подготовка и обучение, така и да има пари за модернизация и развитие на българската армия. Това е нужното, към това трябва да се стремим и особено когато става дума за сигурност и отбрана в една държава, аз мисля, че ние не трябва да се делим на цветове и на партии. Благодаря ви.

Председател Янко Янков: И аз благодаря, господин Панчев. Заповядайте, господин вицеадмирал.

Господин Пламен Манушев: Уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър.
Повод ми даде господин Панчев с неговото изказване, да кажа няколко думи и да взема и аз думата, за да кажа мнението си, сигурно повече като професионален военен отколкото като политик, тъй като твърде от скоро съм в това си качество, последното.
Първо искам да кажа, че сме длъжници на българската армия, на българския офицер, особено, с това, че последните, доста година са, не са само няколко, нищо не направихме да защитим името на нашите офицери и в много случаи допуснахме да излезе, че са едни от най-корумпираните, влизащи в схеми, а аз мога да ви гарантирам, че изобщо не е така, обратно е и го казвам винаги, когато се срещам с колегите си генерали, че те все още живеят в един оазис, където категориите като дълг, чест, достойнство, другарство, уважение дължат изключително много, но за съжаление не важат навсякъде в нашето общество, а трябва да е точно обратното.
Това, което беше направено с този акт, наистина, с въвеждането на задължителна минимална възраст, предизвика уволнението на тези 700 човека, категорично. До тогава се вървеше нормално процесът на излизане на хората от армията. Но, не само това, че бяха въведени тези години предизвика този процес, а това, че хората загубиха сигурност в системата, че тази система им гарантира, те са подписали договор, служат на отечеството си, не си гледат толкова и заплатите, ходят и на мисии, ходят и на учения, а накрая изведнъж им казахме: „Ама вие, може да завършите така, ама може и да не се завърши така“, тоест службата. Може и да не се пенсионирате. И може би тогава дойде това съмнение, че ще отнемате тази компенсация за 20 заплати и повечето от момчетата може би си заминаха и заради това, защото искат да имат някаква сигурност и за себе си, и за себе си, и за семейството, тъй като 99 % имат заеми в банките и си ги плащат. И ако бяха изведени от системата насилствено, тоест нямаше да могат да го правят.
Така, че сигурността в тази система е изключително важно да я има, да е предвидима и ние трябва да го гарантираме това нещо. В годините, много реформи, много промени, свидетел съм, участник съм във всички тях. За съжаление, голяма част от реформите, от трансформациите в армията се свеждаха до съкращаване на личния състав на българската армия, а не до истински реформи в системата. Това, което е наистина направено и е положително, и не може да не се съгласите с това е, че в последната реформа се направи нещо и в Министерството на отбраната, тоест в цивилната му част и двойно беше намалена администрацията, тоест Генералният щаб и Министерството на отбраната за първи път успя да се получи интегрирано министерство, което, знаете, всяко ново нещо малко трудно почва да работи, но с времето и с годините, някак си така започна да се напасва работата на това министерство и аз мога да ви кажа, че не до такава степен беше ликвидирана или намалена военната експертиза. По-скоро причината за недостатъчната тежест на военната експертиза беше в самите военни. Тоест, не бяхме достатъчно настойчиви да защитаваме и вижданията, които имат професионалните военни, и заедно с политическото ръководство да решават проблемите на армията.
Винаги обаче българската армия е била водена от този принцип, след 90-те години, че цивилният, гражданският контрол, че политическото ръководство на армията е водещо, тъй като сме парламентарна република и сме се съобразявали с това нещо и никога нашите правителства не са имали проблем с българската армия нещо друго да се мисли да прави, или да сменя установения или избраното от хората правителство, или нещата, които те искат да правят.
Но, и аз също се присъединявам към повечето от говорещите, че направено по този начин, специално, само за военнослужещите е несправедливост това, което беше направено към тях. И като колко години изкарал в армията, аз това отмяната на този параграф от Кодекса за социалното осигуряване ще го подкрепя лично.
Това, което казаха моите колеги, също е вярно, тъй като държавата е един комплекс от министерства, от проблеми и мнението, което имат и Комисията социалната, и министерството, също трябва да ги имаме в предвид. Сигурно, като идея, генерално, напред, сигурно е правилно това решение да се въвеждат мероприятия, които изравняват правата на хората, намалява се ранното пенсиониране, също така се изравняват годините на мъжете и жените, но искам да ви кажа и нещо друго, че има още едно ограничение към военнослужещите, че пределната възраст е закон в армията и един ден не можеш да служиш повече от нея. Това също е ограничение на правата на хората. Аз бях изгонен, или щях да бъда изгонен няколко месеца по-рано. Не, направо се освобождават в деня, в който навършваш пределната възраст. Не е справедливо това нещо, според мен. Аз лично изгоних във Военноморските сили 10 капитан първи ранг, които нямаха и 56 години, тъй като се намали администрацията и трябваше да направим съкращения. Аз ги изгоних на сила. Освободих, не, направо си ги изгоних. Те се съгласиха, бяха достатъчно разумни хората, за да оставят по-младите да служат. Така е, жертваха си година и нещо. На мен ми се струва, че и това не е справедливо.
Годините за старшите офицери трябва да бъдат повече. Годините за генералите трябва да бъдат повече, пределните. Той да решава кога да си отиде. Но да изгоним хора, в които са вложени огромни финансови средства, повярвайте. Само Военноморския колеж на Щатите, ще ви дам за пример, струва на година на американския данъкоплатец 75 000 долара. 65 000 струва Харвард, да знаете. Тези пари, вложени там, за няколко години ние изгонваме хората и чакаме да дойдат новите, аз не вярвам, че толкова ще се наруши пирамидата, защото даже не всички военнослужещи искат да станат генерали и адмирали. Някои искат, без голяма отговорност да си изкарат службата, да дойдат до пенсия и да си отидат. Много има такива.
Това ми е мнението по въпроса. Благодаря ви.

Председател Янко Янков: И аз благодаря. Уважаеми колеги, други изказвания по законопроекта?

Господин Валентин Радев: Едно изречение само.

Председател Янко Янков: Заповядайте, господин Радев.

Господин Валентин Радев: Става въпрос за гласуването. Най-накрая трябва да решим какво гласуваме, гласуваме ли изобщо. Аз съм съгласен, господин Мерджанов го спомена, но добре, аз отново казвам, ние сега отменяме, правим една крачка напред или назад, няма значение кое правителство я е направило, сега правим другата обратна крачка, но това не е крайното решение. Вие сами казвате, че трябва да има следващо решение, трябва да решим какво правим с всичките други професионални групи – ще повдигнем ли възрастта, няма ли да я повдигаме в държавата? Защо бързате и ни принуждавате в момента да гласуваме и да взимаме това решение? Аз съм готов да гласуваме друго решение, че военнослужещите трябва да бъдат равнопоставени с другите професионални групи. Това да. Ако връщането е равнопоставеност, утре може да има друга равнопоставеност на друго място. Наново ли ще гласуваме тогава?
И заради това ви помолих, да имаме тези становища, за да вземем това решение. Иначе ние военните, да, естествено всичко, което е добре за войската, ние сме съгласни с него, но нали като политици трябва да вземем решение и трябва да кажем, да, нещо по-дългосрочно, нещо по-вярно за по-дълго време. Тази стабилност, за която се опитах да дам няколко сигнала и чух и от другите колеги.
Благодаря ви.

Председател Янко Янков: И аз благодаря, господин Радев. Имаме процедурно предложение, което аз ще подложа на гласуване непосредствено. Други колеги имат ли желание да вземат думата? Заповядайте, господин министър.

Министър Ангел Найденов: … Първо искам да изразя съгласие с господин Панчев по отношение на необходимостта от присъствие, включително и при обсъждания в комисии, включително и в пленарна зала на представители на командването на Въоръжените сили и аз до този момент мисля, че следвам този принцип при всичките си появи в Комисията по отбрана и при всички публични изяви.
Прецених, че в това обсъждане не бива да поставям ръководството на Въоръжените сили в позицията да изразяват становище, при положение, че имаме инициатива на народни представители и то за отнемане на условие, което е било въведено тогава, когато тези хора също са били на ръководни позиции в командването на Въоръжените сили. Това беше единственото ми съображение, господин Панчев и затова поканих по-скоро директора на дирекция „Управление на човешките ресурси“, а не представител на военното командване.
Но разбира се, аз се постарах да взема резултатите от това социологическо изследване, за което споменах, което е правено само сред военнослужещи, да подчертая още веднъж, това е между 1 481 военнослужещи от 35 военни формирования и структури на пряко подчинение на министъра на отбрана. 87,3 % искат да се възстанови старото положение, 3,4 % искат гратисен период, 4,5 % искат да се запазят измененията, които са въведени в края на 2012 година, 4,8 % са заявили, че не могат да преценят. Преценете вие какво е съотношението между подкрепа и неподкрепа.
Това, с което искам да се съглася с казаното от страна на вицеадмирал Милушев е разбира се, необходимостта от сигурност в системата. Сигурността в системата и предсказуемост на военната кариера. Аз съм съгласен, че един от допълнителните аргументи, не само единственият, въвеждането на допълнителното изискване за възраст беше мотивиращо напускането на тези 700 човека, а именно усещането за непрекъснатите промени в условията, при които се стартира военната професия. Напълно съгласен съм и това, което се опитваме да направим е да има, наистина предсказуемост във военната кариера. Но вижте, тъкмо премахването на допълнително въведеното условие за пенсиониране увеличава, според мен и според нас, усещането за стабилност. Защо? Защото хората, придобивайки право на пенсия, само на базата на осигурителен стаж, добиват увереността, че ако от тук нататък продължават да се стартират новите организационно-щатни промени, те ще имат минималното изискван и ще имат съответно гарантирания доход, ако те бъдат съкратени или освободени в резултат на тези организационно щатни промени.
Допълнителното изискване за възраст ги прави несигурни. Затова си мисля и вие с основание изразявате подкрепа, господни вицеадмирал на предложението за отмяна на това допълнително въведено условие.
Ние правим допълнително и едно изследване, което ще се опитаме, тогава когато сме готови, да го представим и в Комисията по отбрана, и това е продължителността на времето, в което пенсионираните военнослужещи получават пенсията. Защото това има пряка връзка с всички онези условия, при които се реализира военната служба – натовареността, стресът, продължителността, естествено на живот. И аз се страхувам, че тази продължителност ще бъде доста по-ниска отколкото във всички останали категории труд. А това отговаря и на всички онези коментари, които правим по отношение на компенсирането на отнетите, орязаните права и съответно натовареността, рискът при реализацията на военната служба, на военната професия, в сравнение с други категории труд. Но това е едно изследване, което допълнително ще представим.
Сега, имаше един коментар, че всеки военен министър иска да се хареса. Аз, господин Радев, имам щастието или нещастието, тази позиция да съм я заявил още като народен представител, без каквато и да е идея тогава, че ще бъда министър на отбраната. И това беше тъкмо при дебата в пленарна зала, тогава когато се въвеждаше условието. В този смисъл не мога да се съглася с този упрек и той в никаква степен не се отнася към мен.

Председател Янко Янков: Благодаря Ви, господин министър. Уважаеми колеги, други желаещи да вземат отношение?

Господин Атанас Мерджанов: Да гласуваме, господин председател.

Председател Янко Янков: Добре. Ако ми разрешите, уважаеми колеги и аз да кажа няколко думи по темата?
Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги, народни представители. Аз смятам, че се получи една много добра дискусия. Отново искам само да обърна внимание, че съгласно Правилника за дейността и организацията на Народното събрание комисиите приемат становища, които защитават в пленарна зала. Тези становища са един вид сериозен аргумент, който мотивира или демотивира народните представители да вземат определено решение. Така, че ние не трябва да се притесняваме да вземем нашето становище на база на резултатите от дебата и мотивацията на всеки един от нас. Пак казвам, решението ще го вземе пленарната зала. Това е основното.
Въпросът има, според мен, уважаеми колеги, две или три страни, който разглеждаме днес. Едната страна е експертизата и ние не можем да не се съобразим с нея. Тук съм съгласен с господин Радев, че ние трябва внимателно да изследваме становището на експертите. Но има и един друг момент, уважаеми колеги. Всички знаем, че нашата осигурителна система, която е функция на икономиката, армията е също функция на икономиката е в тежко състояние в момента. Публичните финанси са в такова състояние и всеки добър експерт се мъчи да ограничи разходите, както и без да търси съответна аргументация.
От тази гледна точка, конкретно по това, което засяга внесения законопроект, аз мога да кажа следното: Ние имаме едни осигурителен стаж, който е 27 години, който би трябвало да е преценен така, че той да дава достатъчно възможност на осигурителната система да покрие с пенсия до край живота на човека, който го е вложил този труд през този осигурителен стаж. Възниква въпросът, значи ние не коментираме осигурителния стаж, считаме, че той е достатъчен, но искаме хората да вземат по-малко години от това, което на практика им се полага на база на този осигурителен стаж. Говорим за чиста експертиза в момента, за нищо друго.
Уважаеми колеги, това наистина от гледна точка, дори на експертизата е неправилно решене. Не може да се подхожда по този начин. Вярно, като имате предвид, че българите по продължителност на живот сме на едно от последните места в Европейския съюз. Това е също важен аргумент. Колко години българите си получават пенсията? Освен това, ние имаме пределна възраст за пенсиониране. Както каза министърът, това си е факт. Добре, възниква въпросът от гледна точка на експертизата, с какво, ако приемем този законопроект, той ще натовари фиска на осигурителната система? Експертите, които имаха доста разговори с Министерството на отбраната, с това се съгласи министър Адемов, че това няма сериозно финансово изражение. Това, което аз съм разговарял с него, говоря ви съвсем откровено. От тази гледна точка аз имам най-големя проблем, защото министърът е от нашата политическа сила. Казвам го съвсем откровено пред вас. Но, понеже ние считаме, че има такава европейска тенденция ранното пенсиониране да се ограничава.
Но в случая ние говорим като ранно пенсиониране като максимална възраст за пенсиониране в случая. Това, което е въведено, всъщност не кореспондира с изискването за този стаж. И ние по този начин, уважаеми колеги, аз не знам по този начин, господни министър, колко случая в армията има хора, които са били съкратени и не могат да придобият пенсия поради това, че не са навършили тази минимална възраст? Имали такива случаи? Може би една такава справка трябва да се направи и да видим за какво става въпрос. Защото това е възможно да ги има такива случаи.
Другият въпрос, уважаеми колеги, това е политическият въпрос и моралният въпрос, да ги обединим в едно. Това е, което беше казано от господин вицеадмирала, напълно съм съгласен, с поведението на държавата в една такава ситуация. Ако ние искаме да имаме качествена армия, която качествено да си изпълнява задълженията по Конституцията, един от основните признаци на поведение на държавата към нея трябва да бъде устойчивост и тези хора да имат сериозна предвидимост в дългосрочен план на живота си и на техните семейства.
И тук, аз смятам, че имаме пълно съгласие в комисията да направим така, че наистина тази устойчивост да съществува. И това е вече въпрос на бъдеща законодателна дейност и на тези, които ще дойдат след нас. Но конкретно по този законопроект, искам само да обърна внимание, колеги, ние сме на първо четене, беше казано тук, можем да направим известни промени между първо и второ четене, ако има предложения, да видим какво ще бъде решението после и на водещата комисия, но ние сме длъжни да предизвикаме този дебат ако той послужи като основа за вземане на едно много качествено и стратегическо решение за всички ангажирани в сектор „Сигурност“, Народното събрание ако вземе едно такова решение и ние да положим началото на този дебат.
Затова, уважаеми колеги, имаше процедурно предложение, в интерес на коректността, аз ще го поставя на гласуване, господин Тошев предложи да отложим гласуването по законопроекта за следващо заседание, след като приключи гледането на проекта за решение в Комисията по труда и социалната политика. Имаше и обратно процедурно предложение. Подлагам на гласуване предложението за отлагане на гласуването в момента. Който е съгласен да отложим гласуването, моля да гласува. 3 „за“. „Против“. Всички останали. Не се приема предложението.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване на първо четене в Комисията по отбрана Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-60, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители. Който е „за“ приемането на законопроекта, моля да гласува. 13 „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма.
Господин министър, заповядайте.

Министър Ангел Найденов: Господин председател, благодаря за подкрепата от страна на Комисията по отбрана, на предложенията, които са направени за промени в Кодекса за социално осигуряване. Смятам, че това е едно доказателство по какъв начин се възприемат решения, които се приемат като част от общите разсъждения за сигурност и за стабилност, в случая военната кариера. Но то е и един пример как трябва да се вземат решенията, които са свързани с военната сигурност и като цяло с националната сигурност.
Благодаря за подкрепата на тези предложения, за това разискване и за това заседание на Комисията по отбрана. И смятам, че това е огромна крачка към очакванията на военнослужещите.

Председател Янко Янков: И аз благодаря, господин министър и смятам, че един от основните аргументи беше Вашето изложение, за което Ви благодарим. Аз смятам, че и с това, което Вие внасяте сега и за увеличаване възрастта на професионалните войници, ние на практика ще разтоварим фиска на осигурителния сектор и по този начин ще се намерят онези баланси, които няма да ни злепоставят и пред Европейския съюз.
Господин вицеадмирал, заповядайте.

Господин Пламен Милушев: Аз исках едно, като съобщение да представя. Вчера на празника на Авиацията, началникът на Военна академия покани нашата комисия да направим едно заседание във Военна академия, в царските зали на 30-ти и сега готви покани за всички нас. Аз моля да ги приемем. Ще бъде добре, тъй като ще бъдат и неговите началници на факултети, да видят как работи и комисията ни и с какво се занимава. Мисля, че е добра инициатива и е хубаво да я подкрепим. Всички ще получим лични покани.

Председател Янко Янков: Колеги, благодаря за участието на всички. Желая приятна и хубава вечер. Закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 16:05 часа.


Председател на
Комисията по отбрана:


Янко Янков



Отпечатано в един екземпляр.
Изготвил/напечатал: Жулиета Георгиева
21 октомври 2013 година.
Общо символи – 69 176.