---

П Р О Т О К О Л
№ 22


На 5 февруари 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заседанието беше открито в 14:35 часа и ръководено от председателя на комисията господин Атанас Мерджанов при следния


Дневен ред:


1.Изслушване на министъра на вътрешните работи съгл. чл. 26, ал. 1 от ПОДНС.

2.Доклад за предприетите действия от органите на държавната власт по противодействие на миграционния натиск върху границите на Република България (януари 2012 г.- януари 2014 г.), внесен от Министерството на вътрешните работи.

3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерски съвет на 19.11.2013 г.

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на вътрешните работи:
-Цветлин Йовчев, министър
-Дора Сгуровска, началник на сектор в Дирекция „Международно сътрудничество“
-Николай Нанков, директор на Дирекция „Правна“
-Нина Чимова, държавен експерт в Дирекция „Правна“
-Росица Вълчева, главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция“

Държавна агенция за бежанците:
-Таня Цанева, директор на Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“
-Калина Попянева, старши юрисконсулт в Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“

Представителството на Върховния комисар на ООН за бежанци:
-Петя Караянева


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Атанас Мерджанов: Колеги, откривам заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Имаме необходимия кворум.
Дневният ред, който предлагаме, е първа точка – Изслушване на министъра на вътрешните работи съгл. чл. 26, ал. 1 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, така наречения „блиц контрол“.
Втора точка – Доклад за предприетите действия от органите на държавната власт по противодействие на миграционния натиск върху границите на Република България (януари 2012 г. – януари 2014 г.), внесен от Министерството на вътрешните работи.
Трета точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерски съвет на 19 ноември 2013 година
Имате ли предложения и изменения относно дневния ред, колеги? Не виждам. Който е за утвърждаването на дневния ред, моля да гласува. „За“? Благодаря. „Против“? „Въздържали се“? Не виждам.
Колеги, предлагам заседанието да бъде открито. Имате ли някакви възражения? Който е съгласен, моля да гласува. „За“? Благодаря. „Против“? „Въздържали се“? Няма.
Преминаваме към първа точка от дневния ред. Съгласно утвърдената практика, обръщам се към най-голямата парламентарна група. Имате думата, колеги от парламентарната група на ГЕРБ. Господин Вучков, заповядайте.

1.Изслушване на министъра на вътрешните работи съгл. чл. 26, ал. 1 от ПОДНС.

Господин Веселин Вучков: Благодаря, господин председател. Първият въпрос е на тема международното сътрудничество на Вътрешното министерство. На какво ниво и с какво съдържание е международното сътрудничество, при това както оперативното полицейско сътрудничество, включително и точките за контакт с различни полицейски служби? Знаем, че те в голяма степен бяха концентрирани в ГД БОП и има ли резултати? Имаше ли вакуум през лятото и есента? А като част от въпроса, разбира се е и дипломатическото сътрудничество, ако мога така да се изразя?

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря Ви. Господин министър, заповядайте.

Министър Цветлин Йовчев: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми членове на комисията. Уважаеми господин Вучков.
Няма някаква концептуална промяна по отношение на това как е организирано международното сътрудничество в Министерството на вътрешните работи, както по отношение на международното оперативно сътрудничество, така и по отношение на сътрудничеството на, нека да го кажа, на политическо ниво, или както Вие се изразихте, дипломатическо. Така, че това, което в момента беше свързано с трансформацията и преминаването на колегите от ГД БОП в ДАНС, мисля че вече имаше един период от време, който естествено поради забавяне и затруднение в тази комуникация, мисля че вече той е преодолян.
Точките за контакт, които бяха в ГД БОП, сега в момента останаха в ДАНС, но като цяло продължава потокът от информация да минава през дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ и мислим, че това е добрият вариант, за да не разпокъсваме, особено с основни партньори, основни организации като ЕВРОПОЛ и ИНТЕРПОЛ тази комуникация на различни места, тъй като това ще доведе до затруднения.
Предлагаме на нашите международни партньори да изберат какъв ще бъде техният подход при реализиране на международното сътрудничество, като сме предложили, в зависимост от спецификата на съответната служба, която представляват те да изберат един от три подхода – директно да извършват сътрудничество с Държавна агенция „Национална сигурност“, с МВР или да могат да имат през Министерството на вътрешните работи като втори вариант. Или трети вариант, в зависимост от конкретните казуси, тъй като има редица казуси, които определени наши партньори, за да могат да използват информацията, която получават от нас в рамките на едно досъдебно производство или съдебен процес, то тя трябва да бъде получена от полицейски органи. Заради това им предоставяме възможността да се обърнат към Министерство на вътрешните работи, по вътрешни канали ние да можем да съберем необходимата информация и да им я изпратим.
Разбира се, както вече подчертах, през лятото имаше определено затруднение в тази комуникация, което беше основно породено от реформата, която беше проведена. Към момента мисля, че вече излизаме от тези проблеми и съм убеден, че в най-близко време ние отново ще имаме същите нива на добро сътрудничество, които е имало и преди това.
По отношение на, нека да го наречем така политическото сътрудничество. Да, разбира се, много активно продължаваме да работим. Единствената промяна, може би в момента е във връзка с програмата, която въвеждаме за оптимизиране на структурата и щатното разписание на Министерството на вътрешните работи. Ще прегледаме някои от задграничните представители, тяхната ефективност и необходимостта да продължаваме да имаме да имаме задгранични представители на някои места. Ако се стигне до съкращения на бройки, то то ще бъде минимално и наистина, само в случаите, в които има достатъчно аргументи, сериозни в тази посока.
По отношение на международното сътрудничество. През този период, който беше, фокусът му беше, разбира се в една много важна насока за нас, това беше разрешаване на кризата, породена от засиления миграционен натиск и в резултат на това бяха проведени и редица срещи с активното съдействие на дирекция „Международно сътрудничество“, както по линия на двустранните отношения с наши партньори, така също и в участие в многостранни формати, като най-вече фокусирахме върху европейските институции. Мога да кажа, че през изминалия период оценявам това, което успяхме да направим по линия на международно сътрудничество като много добро и можем да се поздравим с успехи.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря, господин министър. Коалиция за България? Господин Янков, заповядайте.

Господин Красимир Янков: Господин министър. Уважаеми колеги. Моят въпрос е кратък и моля за информация. Това, което според мен вълнува в най-голяма част от нашите избиратели е въпросът с битовата престъпност. Вие направихте изявление за мерки, които се предприемат, ще бъдат предприети. Моля да ни разясните в пълнота мерките, които предвиждате, за да сме наясно за това, което предстои във връзка с намаляване на битовата престъпност, това което касае малките населени места – селата, така и в голяма степен и големите градове.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря, господин Янков. Заповядайте, господин министър.

Министър Цветлин Йовчев: Благодаря Ви. Уважаеми членове на комисията. Уважаеми господин Янков.
Битовата престъпност е приоритет в дейността на Министерството на вътрешните работи. Аз нееднократно съм споделял, че за мен това явление вече придобива такива размери, които могат да се отнесат към националната сигурност. Така, че от тази гледна точка ние наистина сме планирали и изпълняваме комплекс от мерки, които вече дават резултат. Искам предварително да кажа, че този резултат не ни задоволява и тепърва очакваме, вече в резултат да сработят напълно тези мерки и ние да имаме много по-добро противодействие на престъпността.
Разрешете ми обаче да започна малко по-отначало, за да мога да Ви обясня какво е различието в нашия подход, да започна малко по-назад във времето. Това е проблем, който през последните няколко години непрестанно съществува и е посочен като проблем, включително и в предишното управление. Няколкократно министърът на вътрешните работи заявява пред медиите, че има нарастване на битовата престъпност. Може би сега трябва да кажем, че е един от първите моменти, в който отчитаме, макар и минимално намаляване и определено имаме повишаване на разкриваемостта. Включително ще си позволя да дам един пример със село Баница, наскоро имаше репортажи. Макар и да не са толкова значителни стойностите, но например там нещата стоят така, че през 2012 година има 19 престъпления, от които 3 разкрити. През 2013 година има 18 престъпления, от които 6 разкрити. Пак повтарям, тези данни не ни задоволяват.
Какво е различното? Ако по време на предишното управление оценката за битовата престъпност беше, че това е по-скоро социален проблем, от министъра на вътрешните работи, и че не единствено МВР е отговорно за противодействие на битовата престъпност и че битовата престъпност можем да се справим с нея едва когато се излезе от икономическата криза, то аз считам, че това е работа на МВР, че ние имаме достатъчно ресурс да се справим с битовата престъпност и ще го направим.
Другото съществено различие е, че в програмата, която беше на ГЕРБ там е посочено, наистина, като основен проблем битовата престъпност и там е заложено, че трябва да се увеличи униформеният състав, да се назначат хора. Ние имаме различен подход. Считаме, че ресурсът, с който разполагаме е достатъчен и трябва да вървим в няколко посоки. На първо място, преразпределение на ресурса, на съществуващия ресурс, тъй като той не е разпределен съобразно състоянието на средата за сигурност. Ние считаме, че имаме много голям резерв и работим в посока на промяна в организацията ни на работа, както в оперативно издирвателната, така също и в патрулно постовата дейност. И с тези механизми, които изграждаме, ние ще можем да имаме много по-голяма ефективност. Ние работим в посока с изграждане на инструментариум и доизграждане на този инструментариум, като работим в посока на засилване на сътрудническия апарат и разбира се, с влизането на новия закон разчитаме с изграждането на структури, които ще бъдат на извънщатни сътрудници, които ще подпомогнат доста в тази посока. Не само това. Считаме, че има голям потенциал във взаимодействието с гражданските структури.
Така, че още веднъж, ако ми позволите, считам, че до момента имаме обнадеждаващи резултати, но продължаваме активно да работим в тези посоки и аз считам, че съвсем в близко време, със силите на Министерството на вътрешните работи няма да чакаме да излезем от икономическата криза, няма да посочваме социални икономически фактори за това, ще си свършим работата, ще имаме съществено подобряване. Дори ако ми позволите, ще споделя, че днес има работна среща в Министерството на вътрешните работи с професионалното ръководство, която е посветена именно на тази тема и в тези областни дирекции, които в най-голяма степен се среща този проблем, ще бъдат разработени конкретни планове и конкретни мерки, ежеседмичен контрол и в близки срокове аз очаквам наистина да имаме подобрение в тази посока.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря, господин министър. Колегите от Движението за права и свободи, имате ли желание? Няма. От Атака не виждам колеги. Колегите от ГЕРБ, заповядайте, господин Христов.

Господин Любомир Христов: Господин председател. Господин министър. Бихте ли ни казали колко съвместни реализации има с други партньорски полицейски служби и ако може да ни разкажете за някои от по-значимите?

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря, господин Христов. Заповядайте, господин министър

Министър Цветлин Йовчев: Уважаеми господин Христов, за да отговоря на този въпрос, ще трябва да се подготвя. Към момента наистина не съм подготвен да Ви отговоря колко са точно, а и не съм убеден, че в рамките на открито заседание бих могъл да споделя информация за това.

Председател Атанас Мерджанов: Това беше съображението, което аз щях да направя като председател. Така, че ако желаете, може да не отговаряте.

Министър Цветлин Йовчев: Така, че наистина, готов съм да се подготвим специално по този въпрос и да Ви запозная с това какво е в момента като съвместни операции с това, какви конкретно са резултатите. Може би нещо само да Ви кажа, че днес, също, стартирахме една такава операция с ДЕА и се надявам тя да бъде успешна.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин министър. Коалиция за България? Господин Иванов, заповядайте и добре дошли в комисията, новият член.

Господин Иван Иванов: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател. Господин министър. Колеги.
Моят въпрос е във връзка с доклада, който сте депозирали пред комисията за предприетите действия от органите на държавната власт при управление на криза, породен от засиления миграционен натиск. Тъй като аз се запознат от него, че към настоящия момент потокът от бежанци е сведен до минимум, да речем, почти е прекратен, по-важните въпроси, които в момента занимават обществото и би трябвало да бъдат на вниманието на комисията, именно какво е състоянието на сигурността около и в местата за настаняване? Тъй като знаем, че в последно време там имаше възникнало напрежение между самите настанени и между настанените и живущите в околностите на подобни места. Какви мерки са предприети? Какво е състоянието изобщо там към настоящия момент?
Благодаря.

Председател Атанас Мерджанов: Заповядайте, господин министър. Ние така сме на път направо да преминем към втората точка, но все пак.

Министър Цветлин Йовчев: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател. Уважаеми членове на комисията. Уважаеми господин Иванов.
Положихме много усилия. През последните месеци наистина да гарантираме както сигурността в местата за настаняване на бежанци, така също и в областите, регионите, в които са разположени те, за да гарантираме както тяхната сигурност, така и сигурността на българските граждани.
Ако ми позволите в тази насока да започна от това, че може би първите мерки и първото ниво на защита, което успяваме да осигурим, това е с въвеждането на Временния настанителен център в град Елхово. Там фактически успяваме да минимизираме рисковете за сигурността до голяма степен, като на това място има лекари, които извършват първоначални медицински прегледи, има ваксини, така че минимизираме здравните рискове. Също така има разработена методика от специалните служби, по които те провеждат интервюта. Това е моментът, в който се осъществява активен информационен обмен с партньорските служби и ни дава възможност да филтрираме лица, за които считаме, че са потенциално опасни.
Конкретно в местата за настаняваме имаме в няколко посоки мерки. Първите са организационни мерки. Първо да започнем с нормативните мерки. Подобрихме някои от инструкциите, действащите за вътрешния ред и правилниците, които позволиха в много по-добра степен да имаме контрол върху пропускателния режим и върху вътрешния ред. На второ място, променихме организацията на работа както на охранителните фирми, така и на комендантите и на всички, които имат дейности и функции в местата за настаняване на бежанци. И на трето място, това са комплекс от технически мерки, които включително изграждането на системи за сигурност, за видеонаблюдение, които подпомагат контрола върху това, което се случва и сигурността.
Да, разбира се, имаме проблеми и това не е изолирано наблюдение в местата за настаняване. Не е изолирано само в България. Това се случва във всички страни и то доста често, в които има места за настаняване на бежанци. Нормално е предвид очакванията на тези хора, предвид цялата ситуация около тези места за настаняване. И в известна степен и това, че те, все пак не можем да им гарантираме някакви перфектни условия на живот. Много от тях не владеят езика, имат проблеми с комуникацията. Осигурени са преводачи. И в тази насока аз мисля, че имаме вече доста по-добри резултати, по-добри възможности, за да контролираме и да гарантираме тяхната сигурност. Намаляха, вече нямаме случаи на измама, в които да влизат адвокати, да ги лъжат и да им взимат пари. Както и такива случаи са рядкост, в които да е извършена някаква кражба вътре или да се извърши някакво друго престъпление.
По отношение на районите, в които са разположени. Имаме засилено полицейско присъствие като в някои от тези места то е увеличено три пъти. Провеждат се регулярно специализирани полицейски операции. Има подобрено взаимодействие с органите на местната власт и с ръководството на съответните места за настаняване на бежанци. В резултат на това можем да кажем, че статистиката показва, че не само нямаме увеличение в тези райони на престъпността, дори в някои райони има намаление на престъпността.
Аз съм оптимист, че мерките, които предприемаме, в голяма степен отговарят на предизвикателствата и сме в състояние да намалим до приемливи размери рисковете за българското население. Благодаря Ви.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин министър. Колегите от ДПС имат ли желание? Няма. Изчерпахме кръга от възможности за задаване на въпроси. Преминаваме към втора точка от дневния ред – Доклад за предприетите действия от органите на държавната власт по противодействие на миграционния натиск върху границите на Република България (януари 2012 г.- януари 2014 г.), внесен от Министерството на вътрешните работи.
Причината да включим този доклад на Министерството на вътрешните работи е преди всичко днешното разглеждане в Европейския парламент на въпроса за бежанската вълна. Предполагам, че повечето колеги, журналистите знаят, че имаше посещение на евродепутати от Европейския парламент. Те се срещнаха с представители на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и с Комисията по правата на човека, както и с ръководствата на редица институции, отговорни за тези проблеми в страната. Бяха на посещение и в бежанските лагери.
Смея да кажа, че в разговорите, които проведохме те добиха реална и обективна представа за истинското състояние на процесите, които се развиват в страната. Все пак като българи и като български граждани би било крайно неприятно да се експлоатира чисто политически тази тема, още повече, че това е един национален въпрос, национална отговорност, също толкова голяма и също толкова силна както и европейска отговорност. И това беше подчертано на срещата с колегите европейски депутати.
Смятам, че разсъждавайки, критикувайки, предлагайки различни тези по въпроса, както и по-късно с изразяването на становища по законопроекта, ние трябва да си даваме сметка, че като народни представители би трябвало да увеличаваме капацитета на българската държава да се справя с тези предизвикателства. Това е един въпрос, който е общоевропейска болка, общо национално усилие и си струва усилията да бъдат последователни и в развитие със засилване на отговорностите на държавата по тези въпроси.
Господин министър, аз ще Ви помоля, все пак да направите едно кратко експозе по доклада, макар че колегите го имат на разположение. Данните, предполагам не са изненада. Виждам, че има представители и на предишното ръководство на Държавната агенция за бежанците. Само за колегите бих искал да спомена, че наши гости от Министерство на вътрешните работи са Дора Сгуровска, началник-сектор в дирекция „Международно сътрудничество“, Николай Нанков, не го виждам. Моля Ви да поканите колегите, ако са отвън. Николай Нанков, директор на дирекция „Правна“, Нина Чимова, държавен експерт в дирекция „Правна“, Росица Вълкова, главен юрисконсулт в дирекция „Миграция“. А от Държавната агенция за бежанците са съответно госпожа Таня Цанева, директор на дирекция „Административно правно обслужване и човешки ресурси“, Калина Попянева, старши юрисконсулт в дирекция „Административно правно обслужване и човешки ресурси“. И от представителството на върховния комисар на ООН за бежанците – госпожа Петя Караянева. Госпожа Караянева не я виждам. Може би всеки момент ще дойде.
Заповядайте, господин министър.

Министър Цветлин Йовчев: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми членове на комисията.
Позволете ми наистина накратко да се спра на това, което успяхме да направим през този период. Може би на част от проблемите, които все още не сме успели да решим и на това, което предстоим да направим.
Преди това, ако изходя от думите, които казахте, господин председател, може би накратко да коментирам, тъй като наистина има критики на Европейската комисия, които са отправени от еврокомисари към България. Те са основно в три посоки.
Първата посока, това е, че ние не осигуряваме на бежанци и на хора, които търсят убежище, защото те все още не можем да ги разглеждаме, трябва да ги третираме като бежанци, но не можем да ги разглеждаме като бежанци на наша територия, че ние им осигуряваме достъп до територия. Тоест, критиките са по повод засилените мерки на българо-турската граница, които намалиха силно миграционния натиск и с многократно намалиха количеството нелегални емигранти на наша територия.
Разбира се, тук многократно сме изразявали нашите аргументи в тази посока, че засиленото полицейско присъствие и започването на изграждане на временно преградно съоръжение са в отговор на реално обстановката, която е в България в момента и може би в съседните на България страни. И аргументите ни са в няколко направления. На първо място, че Турция е трета свободна страна и тя има задължението да осигури свободен достъп до територията си и да осигури защита на тези граждани, които имат това. Не само Турция, разбира се и другите съседни на Сирия страни. От тази гледна точка ние не можем да разглеждаме в този контекст абсолютно всички, които се опитват нелегално да преминат българо-турската граница. Още повече, че особено през последните месеци, повече от 50 % от тях нямат основание да търсят закрила на наша територия. Те са икономически емигранти, в повечето случаи, отколкото да можем да ги определим като бежанци и са от страни, в които не може да се приеме, че са преследвани под каквато и да било форма.
Второто е, че с този поток от чужди граждани, които нелегално се опитват да преминат на наша територия, навлизат и лица, за които има опасения, има данни, че са свързани с терористични екстремистки организации или, че са извършили тежки престъпления. Аз мисля, че е недопустимо ние да осигурим свободен достъп на такива лица, тъй като това ще породи заплаха както за българските граждани, така също и за европейските граждани.
Не на последно място, нелегалното преминаване на границата, на българската граница е престъпление по Наказателния кодекс. И ние по никакъв начин не можем да адмирираме такива действия на преминаване на тази граница, особено когато не са налице тези обстоятелства, които споделих първо, тоест Турция е трета свободна страна.
Така, че от тази гледна точка аз мисля, че имаме достатъчно основания да отстояваме това решение. Още повече, че това не е прецедент в Европа, има и други държави, за пример Гърция, които са приложили подобни мерки. Така, че в тази посока мисля, че имаме достатъчно аргументи.
Втори аргумент е, че нямаме добри условия, при които настаняваме и които осигуряваме на бежанците. Истина е, че все още имаме много проблеми и че все още имаме места, в които условията не са на необходимото ниво. И това са местата за настаняване във Военна рампа и във Враждебна. Но трябва да кажа, че през последните месеци имаме много сериозно подобрение на условията, включително и там. И към момента е в ход план, в резултат на който ще се извърши ремонт на съществуващите сгради и в рамките на 2 до 3 месеца ние ще подобрим значително и ще имаме едни много добри условия.
Трябва да се отчете и напредъкът, който беше постигнат в Харманли, тъй като в първоначалните моменти, когато имаше изключително силен миграционен натиск, част от тези хора бяха настанени в палатки. При започване на зимния сезон беше направено всичко необходимо, бяха извършени редица ремонти и към момента на започване на зимния сезон ние нямахме хора, които да се намират в палатки. Всички са в нормални и добри условия. В момента Харманли предлага наистина прилични условия за настаняване. Тук трябва да отбележим, че вече от февруари месец осигурихме и храна на бежанците. До този момент това беше правено с активната помощ на Червения кръст и на Върховния комисариат по бежанците, на които сме им много благодарни. Те осигуряваха храна, мисля на около 1 500 души. От февруари месец са осигурени средства и с помощта на Министерството на отбраната започва доставянето на топла храна. А с помощта на Върховния комисариат по бежанците, от април месец ще бъде доставено оборудване и вече ще започне Държавна агенция по бежанците, без министерството на отбраната да осигурява този процес.
Осигурени са необходимите медикаменти. Осигурено е медицинско обслужване. И в голяма част в момента, тъй като получаваме и значителна помощ от Лекари без граница, считаме че до април месец вече ще успеем сами да се справим и там вече помощта ще остане по-скоро методическа отколкото пряко с лекари. Така, че и по отношение на подобряване на условията, също имаме много съществен напредък и в рамките на два – три месеца, наистина ние ще решим този проблем.
Третата критика е, че все още не успяваме достатъчно бързо да извършим регистрация и да обработим документите. В тази връзка наистина трябваше да посочим, че и в началото, когато започна ескалацията на тази криза, тъй като тази криза започна през 2011 година, от август месец 2012 година има навлязъл период на ескалация. От август – септември 2013 година, вече в перманентна криза и навлязохме във фаза на разрешаване, може би края на ноември, началото на декември месец. Така, че при влизане в етапа на ескалация, тоест август – септември месец, който е август месец 2012 година до септември месец 2013 година, наистина, като че ли нямаше достатъчно готовност, нито достатъчен капацитет на местата за настаняване, нито достатъчно административен капацитет на Държавна агенция по бежанците да успее да обработи документите. Ако не се лъжа, може би да сбъркам, да не са точни цифрите, но са в този обем. През 2011 година разрешенията, даване на статут и отказите са 550. Мисля, че 609 са през 2012 година, над 2 800 са 2013 година, а 883 са само за януари месец 2014 година.
Така, че в тази посока имаме много сериозно нарастване на капацитета и в тази посока също мисля, че можем да дадем един достоен отговор. Многократно сме увеличили капацитета и съвсем скоро вече почти няма да имаме забавяне. Като пример мога да дам, че и съгласно действащия закон процедурата по даване на статут е продължавала 6 месеца, а в някои случаи поради претоварване, недостатъчно на брой интервюисти, недостатъчен капацитет, тя е продължавала и повече от 6 месеца.
Именно това, че системата е претоварена и не дава възможност в достатъчна степен да се отговори на новите предизвикателства и на увеличения миграционен натиск, води до тази практика, че служителите на агенцията са били принудени да прибягнат до настаняване на външни адреси на лица, за които не са регистрирани и не е започнала процедура. Надяваме се в влизането в сила на промените в закона да решим доста бързо този проблем, като отговорим с местата за настаняване от закрит тип.
Така, че и по третата сериозна забележка, в кавички, бих казал на Европейската комисия, мисля че можем да дадем също отговор – имаме сериозен напредък.
Искам също така да отбележа, че освен критиките срещаме и много подкрепа, включително в европейските институции и сред страните-партньори, като много от тях преценяват, че мерките, които предприемаме, особено по охрана, наблюдението и охрана на държавната граница са необходими и са в правилната посока. И искам да Ви уверя, че наистина в тази посока ще продължим.
В доклада, който предоставих на Вашето внимание, аз част от нещата ги посочих сега като това, което сме направили – силното ограничаване на миграционния натиск, че сме подобрили сигурността, отговорих на господин Иванов преди малко, че сме създали по-добри условия, че сме разширили силно капацитета. Към момента имаме 4 060 места за настаняване на бежанци. През 2013-та, към средата са около 1 200, а през 2012-та са 783, ако не се лъжа.
Също така, спрях се и на това, че мерки за сигурност, както казах – сериозни. Подобрихме условията, увеличихме капацитета, подобрихме взаимодействието с институциите, европейските и по линия на двустранния обмен, в резултат на което получихме значителна помощ, както от Европейската комисия, така също и от редица страни на основата на двустранни отношения. И това ни помогна в голяма степен да преодолеем проблемите и кризата, с която се сблъскахме.
В доклада, накратко се разглежда и състоянието, в което е била системата преди да започне мандатът на това правителство и преди реално ние да влезем в тази най-остра фаза на кризата. В никакъв случай целта на това не е да се опитваме да хвърляме вина върху някого или да се разглежда в този контекст. Но е важно когато оценяваме какво е постигнато, откъде сме тръгнали. Истината е, че Българя не беше готова за това предизвикателство.
На първо място, през 2012 година, в два стратегически документа е посочено, че има риск от бежанска вълна, и че е необходимо да се вземат адекватни мерки, за да се противодейства са това нещо. Реално, взети са откъслечни мерки и много от тях не са изпълнени. Не са финансирани, не са изпълнени. Има над 114 мисля, че са общо справките от службите, от Национална разузнавателна служба, от Служба „Военна информация“, Държавна агенция „Национална сигурност“ до ръководството, в които се разглеждат проблеми, предизвикани от кризата в Сирия и в по-голямата част от тях са посочени и възможностите за бежанска вълна.
Не само това, през 2012 година има два пъти и половина нарастване на броя на нелегалните емигранти спрямо предишната година. Всичко това са сигнали, които по един или друг начин са изисквали целенасочен системен подход, за да се подготви системата за това предизвикателство, но по една или друга причина не е имало нищо от това, този въпрос не е разглеждан нито на заседания на Съвета по сигурност към Министерски съвет, нито на Консултативен съвет по национална сигурност. На Консултативен съвет по национална сигурност е разгледан този въпрос през февруари месец 2013 година като отново не се стига до някакво конкретно решение и планиране на конкретни мерки.
Не само това, както споделих, още през 2012 година местата за настаняване на бежанци са запълнени на 90 %. Има решение за 800 нови места, то не е изпълнено. Поставени са 160 допълнителни легла в сервизни помещения, в коридори, което е крайно недостатъчно, за да посрещне новите предизвикателства. Реално идеята е била, че при възникване на една такава криза, ще се уповаваме на плана за временна закрила, който е приет 2011 година. Там разбира се, има няколко неща, които също трябва да се кажат. Първото е, че този план, той може да бъде задействан само когато има решение на Европейския съюз. Тоест, ние не можем едностранно да започнем изпълнението на един такъв план.
Второто, което е, че дори ако наистина ние стигнем до такъв казус за задействане на този план, тоест преминаване на 500 души за едно денонощие през границата на страната, това означава, че ние за 2 дни ще изпълним капацитета на предвидения тогава палатков лагер от 1 000 души. Да не говорим, че ако не достигнем такива стойности, примерно преминават през 50 или 100 души през границата на страната, то това по никакъв начин няма механизъм, по който да управляваме този процес.
Въпросният лагер е трябвало да бъде изграден в Харманли и за целта са отпуснати 200 000 лева за изграждане на площадка. За жалост, в момента, в който се опитахме да създадем повече места за настаняване, използвайки създадената площадка, това че са изразходвани средства, се оказа, че там няма електричество, няма вода, няма канализация, затревен е теренът и е невъзможно това нещо да бъде реализирано и трябваше да бъдат вложени много усилия, време и допълнителни средства, за да се подготви.
Така, че от тази гледна точка можем да кажем, че нямахме готовност нито по отношение на капацитета за издаване на решения на регистрация, нито по отношение на местата за настаняване. Така, че от една такава кризисна ситуация, би трябвало да оценяваме всичко, което успяхме да постигнем в този един сравнително кратък период от време. И към момента, мисля че мерките, които предприехме, планът, националният план е изпълнен на 85 % от дейностите, като останалите са с хоризонт 31 март. Надявам се, че ще успеем успешно да ги изпълним и наистина в съвсем кратки срокове да можем да се поздравим с това, че успешно сме успели да разрешим една от най-тежките кризи пред които се е изправяла страната.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, имате думата за въпроси, изказвания. Господин Вучков, заповядайте.

Господин Веселин Вучков: Благодаря. Господин министър, какво се случи с лицата, които бяха настанени на външни адреси, особено в разгара на кризата – септември, октомври и ноември? Тези хора създаваха най-големи проблеми и сега обхванати ли са от някакви мерки на административен контрол?
След това, какво очаквате като прогноза да се случи напролет след 1 април 2014 година, защото тогава ще се тества системата дали наистина ограничаването на натиска е резултат на мерките, които са взети на национално равнище или има връзка и с особеностите на сезоните? Още повече, че имаме сигнали от миналата седмица, от авторитетни международни представители, че изглежда кризата в Сирия не се разрешава, а върви към задълбочаване, особено по отношение на увеличаване на емигрантския натиск. И в този аспект какво ще се случи с тези над 1 000, 1 400, 1 500 униформени полицаи, които са разположени на българо-турската граница? Тези заграждения, които ще се изграждат изглежда ще бъдат продължени и ще заменят ли полицейското присъствие или не?
Благодаря.

Министър Цветлин Йовчев: Благодаря Ви, господин Вучков. Ако ми позволите да започна от кризата в Сирия? Абсолютно споделям това мнение и нашите анализи водят към това, че ние не можем да очакваме разрешаване в близко време на тази криза, тоест в продължителен период от време ще бъдем подложени на засилен миграционен натиск. И именно поради тази причина трябва да имаме дългосрочни мерки както по отношение на ограничаване на броя на нелегално влизащите, така също по ускорено принудително изваждане на тези, които нямат основание да търсят закрила на наша територия, така също и по устойчиво управление на процесите сред тези, които ще останат на наша територия, защото ще останат хора на наша територия.
За жалост, профилът на хората, които остават на наша територия, в повечето случаи е на такива, които са бедни хора, с недобро образование и с малки възможности за реализация. Именно от тази гледна точка в момента работим активно по следващата фаза – изграждането на интеграционна програма, защото без нея ние след няколко месеца или година ще се сблъскаме с нов проблем.
От тук нататък какво ще се случи с тези 1 400 полицаи? Изграждането на временното съоръжение, то не случайно е в този участък е взето решение да бъде изградено, тъй като този участък е изключително тежък от гледна точка възможностите за наблюдение, а също така крие определени рискове както за нашите служители, така също и за тези, които нелегално преминават границата. Преградното съоръжение ще даде възможност да се затвори този труден участък и да бъде освободен голяма част от ресурса, който в момента е съсредоточен на границата.
Вървим и към изграждане, и то ще стане в кратки срокове, изграждането на втори етап от интегрираната система за наблюдения, което ще позволи вече доста по-гъвкаво и по-ефективно да управляваме ресурсите. Тоест в други участъци имаме участъци, в които тази интегрирана система за видеонаблюдение позволява ние да локализираме такива групи, които възнамеряват нелегално да преминат нашата граница, далеч в дълбочина на турска територия. И това дава възможност с много по-малко сили и средства да бъде организирано възпрепятстването на такива опити. Така, че това нещо ще освободи значителен ресурс. Но няма да освободи целия ресурс. Тоест, ние в момента работим по по-трайно решение за намиране на физически сили, които да се заемат с охрана на границата.
Имаме идеи в тази посока. Позволете ми сега да не споделям, тъй като може да претърпят някаква промяна. Но търсим по-трайно решение чрез временно назначаване на хора, които имат необходимата подготовка, които да бъдат използвани за тази дейност и да освободим униформения състав, който е командирован там, за да може да си изпълнява задълженията.
Какво очакваме през април? Не очаквам съществена промяна. Това го показва и статистическата информация от предишните години. Има незначително намаляване на броя на нелегалните емигранти през най-тежките зимни месеци. Още повече, че тази година ние не сме имали случаи, в които да има снеговалеж и някакви други обстоятелства, които да направят границата непроходима. Ние наистина към момента с това разположение не очакваме да се случи така, че да имаме нарастване значително на броя на нелегалните емигранти на наша територия.
Много е важен въпросът, който поставихте за лицата на външни адреси. Очакваме промените в закона, които ще позволят да имаме един различен подход. Спрямо този подход, който се опитваме да наложим, още при първоначалните интервюта, служителите на Държавна агенция по бежанците трябва да имат възможност да разделят лицата, които търсят закрила на три основни групи. Първата група е такива, за които очевидно няма основание да претендират за статут на наша територия, в зависимост от страната която идват, профил, други критерии, обективни критерии. И спрямо тези лица трябва да има едно бързо произнасяне на агенцията в рамките на една седмица и те да отидат към дирекция „Миграция“ и принудително отвеждане.
Втора група от хора, която е много важна, която да бъде лица, които очевидно става въпрос за лица, които търсят закрила и трябва да получат закрила – майки с деца, хора с документи, чиято самоличност е ясна и така нататък. Тези хора трябва също в един кратък период от време да се вземе решение и да им се даде статут. Те ще бъдат настанени в места за настаняване от отворен тип.
И третата група – лица, които са без документи, неустановена самоличност, обстоятелствата не могат да се установят при тяхното преминаване на границата, откъде са тръгнали, за какво става въпрос, за тях ще е необходим един по-продължителен период, за да се установи дали представляват заплаха и дали имат основание да търсят закрила на наша територия. Спрямо промените в закона те ще бъдат настанявани в места от закрит тип. А когато това влезе в сила, всички тези, които в момента, без да са получили статут и да е преминала процедурата, които все още няма произнасяне на Държавна агенция по бежанците, ще бъдат събрани от външни адреси и настанени в такива места за настаняване, защото използвайки пропуски в законодателството, недостатъчно това, че ни е била гъвкава и добра системата, ние никога не сме се сблъсквали с такъв проблем, много лица, наистина преди да бъдат регистрирани и преди да има решение на Държавна агенция по бежанците са настанени на външни адреси. Такъв е и случаят с въпросния Салах Ад Дин Бин Аладин, който извърши тежко престъпление. Именно тези хора трябва да ги приберем обратно.
Но не само това са мерките, господин Вучков. Провеждаме регулярни специализирани операции, полицейски почти ежедневно по проверка на документите, в различни части на София, и в централната част, и в честа където такива лица по-често пребивават и посещават. И наистина в резултат на тези полицейски операции мисля ,че вече има ефект и усещането дори в обществото за сигурност и за това, че не всеки броди където си иска и както си иска, това усещане отминава. Имаме вече една по-висока степен на сигурност.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин министър. Други изказвания, въпроси, има ли? Господин министър, аз искам да Ви задам следният въпрос. Вие сам споменахте, че до МВР са постъпили в предходния период над 114 сигнала, които са предупреждавали за евентуалната бежанска вълна. Въпросът ми към Вас е най-вече в качеството Ви на вицепремиер на правителството, който има пряко отношение към дейността на специалните служби. Към този момент имаме ли сигнали, от които ние можем да съдим за известни притеснения в контекста на въпроса, който зададе господин Вучков? В състояние ли е държавата, управляем ли е процесът, с оглед на новите предизвикателства? И на последно място, средствата, които ние сме заделили в бюджета и очакваният за нови подпомагания от страна на европейските институции?
Благодаря Ви.

Министър Цветлин Йовчев: Благодаря Ви, господин председател. Към момента няма данни, които да свидетелстват за съществена промяна в средата за сигурност, които да доведат до някаква съществена промяна и върху процесите, които влияят върху България, тоест върху заплахите и рисковете. Но, както вече споменах, информациите, които постъпват са, че ние ще имаме един продължителен период, в който ще бъдем подложени на миграционен натиск.
Възможно е при развитие на определени процеси, в Близкия Изток, основно, в Афганистан, да имаме и засилване на този проблем и засилване на миграционния натиск и влошаване цялостно на обстановката. Много важно е състоянието на близките на Сирия страни. В този контекст ако някоя от тях не е в състояние и загуби способностите си да управлява тези процеси, то това нещо ще доведе до една ескалация и една нова по-силна бежанска вълна към Европа. Разбира се, има други въпроси, които са свързани с Близкоизточния мирен процес, с иранската ядрена програма, които някои от тях, някои косвено могат да повлияят на този процес. Но са важни Йордан, Ливан, Палестина, Турция, разбира се.
От тази гледна точка към момента очакваме запазване на интензитета. Считам, че държавата има ресурси към момента да се справи с този проблем. Разбира се, разчитайки и на солидарността и помощта на европейските страни и на нашите партньори. Тъй като продължителен период от време, наистина, ако трябва да изразходваме собствените си ресурси, това по един или друг начин ще повлияе на други процеси в страната, а това не би било добре.
Тук разбира се, трябва да отбележим, че имаме ново предизвикателство, което е свързано със способността ни ние успешно да интегрираме тези общности. Колкото и да затворим границите, то ще остане едно количество от нелегални емигранти, сред тях и бежанци, които ще останат на наша територия. Повечето от тези хора няма да имат възможност да напуснат страната, тъй като към момента все още няма ефективни механизми за релокация в рамките на Европейския съюз. Обсъжда се в много страни-членки вече говорят за това, за обективни критерии на основата, на които да се извършва такава релокация, но това ще бъде, дори да се върви към този процес, това ще бъде един много продължителен процес. Тоест, в близките години ние не очакваме да съществува такава възможност за релокация на тези хора.
Тези хора, към момента ще е необходимо доста активни политики сред тях, за да им дадем възможност да могат да се самоиздържат и да допринасят за социалните системи, както и трябва да направим така, че те да не останат като една обособена социална група, отделена от останалата част на обществото, тъй като тогава е възможно там да се появят всички характеристики, които ще способстват и екстремистки настроения. Това не бива да става.
Така, че може би това ще е предизвикателството към страната и към ресурсите през следващите години.
Може би не знам, остана ли друг въпроси? Извинявайте, господин председател.

Председател Атанас Мерджанов: За средствата, но Вие всъщност отговорихте.

Министър Цветлин Йовчев: Да. Очакваме засилено, по-добро европейско финансиране. Много трудно се променя това, което вече е договорено, тъй като са тежки процедурите. Но имаме уверение сред много страни-членки, институциите, че има буфери и ще се търсят резерви така, че България да бъде в по-голяма степен компенсирана за случващото се. Благодаря.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря, господин министър. Господин Янков, заповядайте.

Господин Красимир Янков: Уважаеми господин вицепремиер. Колеги. Днес колегите от ГЕРБ направиха опит да отложат гледането на Закона за МВР, който е предложен от Министерски съвет. Във връзка с това, което Вие отговорихте за мерките срещу битовата престъпност, това желание за отлагане на закона започва да изглежда като възпрепятстване на тези мерки, които са срещу битовата престъпност, но в контекста на виждането на колегите, тук в този формат, предишния министър на вътрешните работи обяви, че е бил канен в Италия, за да се запознае с мерките, които предприема страна-членка на Европейския съюз, точно под натиск, емиграционен натиск във връзка със събитията в Либия. И въпреки това към днешна дата ние сме наясно, че е липсвала превенция в периода, в който българската страна е получавала информация за евентуален такъв емиграционен натиск, който се случи сега, правителството на Пламен Орешарски, правителството, в което Вие сте вицепремиер и силов министър.
Благодаря за бързите мерки, които успяхте като изпълнителна власт да предприемете, но все пак в този формат, а и пред българската общественост, тъй като е открито заседанието, може ли да ни споменете някои от превантивните мерки, които е пропуснало предходното правителство, които щяха да облекчат работата във връзка с този емиграционен натиск и във връзка със засиления обществен интерес точно в периода, в който имаше голям наплив от емигранти. Разбира се, този период е в миналото.
И другият въпрос е какви превантивни мерки Вие предвиждате в бъдеще, за да сме подготвени? И за да не тревожим българските граждани с хипотеза, в която ние да сме застрашени от наплив на емигранти, които включително да бъдат заплаха за националната сигурност?
На двата въпроса ако може, конкретно?

Министър Цветлин Йовчев: Благодаря Ви, господин Янков. Какво е могло да бъде направено? Значи, нека все пак да направя една уговорка, че това е хипотетично, нали това е въпрос на анализ и когато мерките ….

Господин Красимир Янков: Ако Вие бяхте министър какви мерки щяхте да предприемете превантивно?

Министър Цветлин Йовчев: Да, ще Ви отговоря. Наистина, не могат да се сравняват обстоятелствата тогава и сега. Мерките са различни, това искам да кажа. Но например, можеше да се инвестира веднага в разширяване на капацитета, да имаме буфер от места за настаняване на бежанци. Второто, което е, трябваше много съществено и много бързо да се работи за повишаване на административния капацитет на Държавна агенция по бежанците. Третото – много бързо трябваше да направим нормативни промени в съответните закони, които да ни дадат възможност наистина да филтрираме и да изолираме тези, които биха могли да бъдат заплахи. Четвърто. Трябваше да предприемем много активна политика по отношение на преодоляване на пречките, които намаляват способностите ни бързо, принудително да извеждаме лица, които не са бежанци, а са нелегални емигранти. Ние все още работим в тази посока. Не на последно място, трябваше много бързо да се засили активно взаимодействието с европейските институции, с партньорските служби, за да се потърси по-адекватно европейска помощ и финансиране. Също така и европейска помощ по отношение на изграждането на административния капацитет. Това са само някои от нещата, които бих направил.
Отговор на Вашия въпрос какво ще направим сега като превантивни мерки? Надявам се наистина с повишаване на капацитета и с влизане на промените в закона, ние сравнително бързо да успеем да направим така, че да освободим част от капацитета, в момента, който имаме като леглова база за настаняване на бежанци и да оставим един буфер, който ще бъде неприкосновен. Второто, което е, да планираме евентуално, мерки, конкретни при влошаване на миграционната обстановка, така че да имаме места където да настаним тези хора. Тоест, ние в основна линия превантивните мерки, които можем да направим. И разбира се, също могат да се отчетат като превантивни мерки всички усилия, които трябва да вложим като разработим една стратегия за интеграция, тъй като ако не успеем да го направим в един кратък период от време, то ще ни настигне втора вълна от кризата, след известен период от време. Това трябва да направим като превенция веднага. Активна политика в тази посока.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин министър. Господин Пъдев, заповядайте.

Господин Атанас Пъдев: Благодаря, господин председател. Господин министър. Уважаеми колеги.
Въпросите ми са свързани преди всичко с написаното в доклада, който ни е предоставен и може би донякъде продължение на въпроса на господин Янков.
В доклада е записано, че договорните средства 2014 – 2020 година за България са в размер на 0, 22 % от абсолютно всичките, които са предвидени във фонда за убежище и миграция на Европейския съюз. Четейки внимателно, отдолу, няма как да не направи впечатление, че са направени изводите, където просто средствата не са използвани за приоритетните направления. Посочени са процентите. И същевременно са посочени къде са изразходвани, за какви информационни кампании, брошури, обучения, семинари, а същевременно в момента говорим за липса на средства за срещите, които Вие провеждахте и предполагам провеждате и в момента и когато дискутираме този въпрос, мисля че трябва да бъдем както и ние наясно, така и българската общественост да бъде наясно относно това какво е разходено в тези направления. Защото процентите не говорят нищо, а базата е много важна.
Благодаря Ви, за възможността за въпроса.

Министър Цветлин Йовчев: Благодаря Ви, господин Пъдев. Значи за около 5 години са изразходвани около 30 милиона. Обаче вижте, именно липсата на концепция, неясен план за това какво и как трябва да се направи, води до това, че средствата не се изразходват ефективно.Аз тук не мисля и не ми се иска да мисля, че примерно тези средства са изразходени по някакъв начин са извършени злоупотреби. Но както Вие казахте, те не са ефективни. Когато нямаме достатъчно капацитет за регистрация и за издаване на решения, когато нямаме капацитет за настаняване, не е най-удачно да изразходваме средствата за семинари, за комуникационни кампании, за брошури и така нататък. Но именно това е липсата на управленска визия и план за това как трябва да излезем от кризата.
Наистина, това според мен е основният проблем. Абсолютно сте прав в това, което казахте. Пропуснат е моментът ние да отбележим в европейските институции, че обстановката се променя, че миграционният натиск към България се засилва, че ние нямаме в достатъчно степен готовност и да потърсим помощ, както експертна и техническа помощ от Европейската служба за подпомагане при търсене на убежище и от ФРОНТЕКС, така също и конкретно увеличаване на средствата по тези фондове. Защото именно поради липса на това, през 2012 година е преминало обсъждането за следващия период . 2014-2020 година. Изпускайки този момент ние да поставим въпроса, то към момента България заема скромното пред, пред последно място по финансиране, въпреки че по оценка на ФРОНТЕКС българо-турската граница, това е оценка отпреди 2 месеца, е най-натоварената и в момента е тази, която е с най-силен, най-засилен миграционен натиск.
Така, че липсата на концепция, липсата на визия и на конкретен план за това какво трябва да се прави и как, води именно до това, че средствата, макар и малко, но може да се окаже, че не са и толкова малко, са изразходвани не по приоритетните направления и не водят до ефективен резултат.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин министър. Има ли други желаещи за въпроси и изказвания? Не виждам. Ако няма, аз бих искал да благодаря на господин Йовчев за изнесения доклад. Искам да кажа още няколко думи.
Господин министър, в доклада се казва, че по оценка на Националния оперативен щаб, ако не бяха взети съответните мерки, сега бежанците щяха да бъдат над 15 000, с 15 000 повече, прощавайте. Много ми се ще да не изпаднем в подобна ситуацията, затова аз бих помолил и като председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, предполагам, че колегите няма да възразят, подобен доклад за мерките на правителството да бъде изнесен пред комисията и в началото на месец март. Със затоплянето на сезона, вероятно ще има някакви опити за раздвижване. Това според мен е много важно.
Също така искам да кажа, журналистите излязоха, но аз оценявам Вашия деликатен стил към предшественика Ви. Тук по никакъв начин не искам да засегна персонално дейността на една или друга отговорна агенция за случая. Ако има престъпления те трябва да бъдат доказани от съда. И не затова става въпрос. Става въпрос за кондицията, в която трябва да се намира българското правителство, българските отговорни персони за предотвратяване на този проблем. Защото много пъти говорихме за волята, за наличие на политическа воля, но когато волята казва, че няма заплаха, в каквато и готовност да са институциите, няма как да очакваме резултати.
В този смисъл е и моят апел към Вас, съответен доклад да бъде предоставен на вниманието на комисията в началото на месец март.
Благодаря Ви още веднъж. Благодаря Ви за участието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Мисля, че това обсъждане беше добра прелюдия към законопроекта. Моля вносителите с няколко думи да го представят. Заповядайте. Аз вече Ви представих, така че Вие ли госпожо Сгуровска ще представите закона? Заповядайте.

3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерски съвет на 19.11.2013 г.

Госпожа Дора Сгуровска: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Аз съм Дора Сгуровска от дирекция „Международно сътрудничество на МВР. До мен е господин Нанков от Правната дирекция. Също има представители от Държавна агенция за бежанците.

Председател Атанас Мерджанов: Да, да. Аз Ви представих в самото начало, но Вие бяхте отвън. Моля колегите от Министерството на вътрешните работи и от Държавната агенция да заповядат около масата, да не се чувстват като изгонени. Заповядайте.

Госпожа Дора Сгуровска: Благодаря, господин председател. С представения законопроект в националното законодателство се транспонират две европейски директиви в областта на убежището. Едната е така наречената „квалификационна директива“ № 95 от 2011 година и Директивата за приемане № 33 от 2013 година.
Първата директива предвижда уредба, с цел уеднаквяване на правилата относно предоставяне на международна закрила в съответствие с общата политика на Съюза в областта на убежището и при нейното транспониране са постигнати следните ключови цели в закона – въведено е понятие „международна закрила“ в съответствие с понятийния апарат на директивата, което включва статут на бежанец и хуманитарен статут. Прецизирани са основанията за предоставяне на международна закрила, уточнени са понятията субекти на преследване и тежки посегателства, прецизирани са основанията за отказ за предоставяне, за прекратяване и за отнемане статут на бежанец или хуманитарен статут.
С Директива № 33 на Европейския съюз от 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. Страната ни предприема мерки за транспонирането на тази директива по-рано от определения в нея срок поради ситуацията, която е в страната в следствие на засиления бежански и миграционен натиск.
Целта на директивата е да уреди условия за приемане, които гарантират достоен стандарт на живот са съпоставими в целия Европейски съюз независимо от мястото на подаване на молбата на международна закрила като в същата време директивата предоставя един определен инструментариум за държавите-членки в подкрепа на техните ангажименти по защита на националната сигурност и обществения ред.
Директивата съдържа и необходимите гаранциите за правата на лицата, търсещи закрила, заедно с компенсиращите мерки, за които споменах. Сред част от тези мерки, в съответствието с определените от директивите принципи за пребиваване, свобода на движение, кандидатите за предоставяне на международна закрила могат да се движат свободно на територията на страната или в рамките на зона, която им е определена от председателя на Държавната агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице.
Определената зона не засяга неприкосновената лична сфера на кандидата и дава достатъчно възможност на движение, за да се гарантира достъпа да правата на лицата, предоставени им по закон. Така нареченото „задържане“, което директивата предвижда е уредено в законопроекта, не като мярка за неотклонение, а като възможност за определяне на местопребиваването и временно настаняване на кандидат за международна закрила в център от затворен тип. Това е уредено като изключителна мярка при преценка на особеностите във всеки конкретен случай и само при наличието на дефинираните, определени по закон обстоятелства.
В съответствие с чл. 8, § 4 от директивата в националното законодателство са предвидени и по-леки мерки, които са като алтернатива на настаняването на център от затворен тип. Съгласно законопроекта, в съответствие с директивата и принципите на международното и национално законодателство на лицата, търсещи международна закрила се осигурява ефективен достъп до правосъдие, включително и възможност за обжалване на наложените мерки. По време на настаняването им в центрове от затворен тип са гарантирани всичките им права по директивата, на достъп до открити пространства, посещение от членове на семейства, зачитане на неприкосновеността на личния живот, срещи с лица, осигуряващи правна помощ и представители на неправителствени организации.
Специално внимание е отделено на правата на лицата от уязвими групи. Длъжностните лица в центровете за настаняване и тези, провеждащи производство с чужденци, търсещи международна закрила и особено на чужденци от уязвима група следва да получават подходящо обучение относно потребностите на тези лица. При отчитане най-добрия интерес на детето и съгласно чл. 11 от директивата, настаняването на малолетни и непълнолетни чужденци в центрове от затворен тип е допустимо само като крайна мярка като се полагат усилия за незабавното предприемане на алтернативни мерки, съгласно Закона за закрила на детето.
Настаняването в центъра от затворен тип се преразглежда от съдебен орган, през разумни интервали от време, служебно или по искане на самия кандидат, съобразно изискванията на директивата. Със законопроекта се предложени допълнения и уточнения във връзка с материалните условия за прием на кандидатите за международна закрила. Достъпът до пазара на труда, в случай, че производството продължи повече от 9 месеца от подаване на молбата по независими от чужденеца причини, както и правата на информираност относно статута на международна закрила.
С приемането на този законопроект от една страна ще бъдат изпълнени ангажиментите, произтичащи от членството в Европейския съюз, а от друга, в българското законодателство ще бъдат въведени разпоредби, които ще допринесат …

Председател Атанас Мерджанов: Колега, моля Ви, по-кратко.

Госпожа Дора Сгуровка: Всъщност това беше заключителното изречение. Благодаря.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря. Не става въпрос за подценяване на материята, а тъй като в една или друга фаза колегите са запознати до голяма степен със законопроекта, тъй като както вече споменах той беше обсъждан на едни предварителни срещи и след това при посещенията на европейски депутати. Мисля, че ще бъде по-интересно да чуем представител на Държавната агенция. Имате ли нещо да допълните, госпожо Цанева?

Госпожа Таня Цанева: Аз нямам нещо по-специално да добавя. Колежката беше изключително изчерпателна. Мога да уведомя за това, че е създадена една много солидна работна група към водещата комисия, в която има една мини група на по-експертно ниво, може би в порядъка на до 10 дена ще имаме становища, а там където се разминават вижданията, също ще бъдат дадени различните текстове на различните институции. Това е накратко.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, госпожо Цанева. Върховния комисариат да чуем.

Госпожа Петя Караянева: Добър ден. Петя Караянева, Върховен комисариат за бежанци.
Уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители.
Първо, благодаря за възможността да представим съвсем накратко и устно пред Вас своето становище. Ние сме внесли и в писмен вид своите, както се казва, съкратени коментари и сме изключително благодарни за създадената работна група, тъй като в дадения случай процесът на работа по този законопроект тръгна малко в неправилната посока, без участието на всички заинтересовани страни и институции. И се надяваме, че в рамките на тази работна група ще успеем да уеднаквим поне някои от позициите.
Няколко са нещата, които бих искала да отбележа накратко. Първо, че Комисариатът на ООН за бежанци приветства транспонирането на квалификационната директива и също така отчита, че при транспонирането на директивата за условията за прием, това транспониране е частично, транспонират се само определени членове, които са свързани с местата за задържане.
Както беше посочено и от вносителя в мотивите, тази директива урежда условията за прием на достоен стандарт на живот и също така са гарантирани всички права на търсещите закрила. В сегашния вариант на избирателно транспониране на тази директива има още какво да се желае по изясняване и гарантиране на достойни условия за прием.
Спирам до тук, защото се надявам, че на по-късен етап ще бъде правилно и напълно транспонирана тази директива, защото в частичния си вариант тя всъщност рефлектира само върху този инструментариум, който е свързан с конкретната обстановка, а все пак трябва да гледаме и в перспектива да изпълняваме и задълженията си.
И тъй като се водеше и дебат за примати на директиви и конвенции, искам да кажа, че в нашата Конституция е записано, че международните актове, какъвто в случая е и Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 година има преимущество и затова в своите коментари ние се придържаме към международно установените стандарти на закрила на бежанците.
Благодаря още веднъж.

Председател Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, госпожо Караянева. Колеги, имате думата за мнения, въпроси, изказвания. Има или няма? Ние не сме основна комисия по този законопроект, макар че отговорностите са не по-малко важни. Гледали ли са в Социалната комисия този закон? Не. Колеги, имате ли въпроси, питания към колегите? Аз все пак смятам да успокоим представителите на Върховния комисариат, защото вижте, България е най-бедната в Европейския съюз и националното законодателство в една или друга степен трябва да си дава сметка за равнището и стандарта на живот. Не е тайна, че има европейски страни където условията за бежанци са далеч по-добри отколкото нормалните за страната. Това са фактите. И мисля, че дано не прозвучат скандално моите думи, но аз мисля, че на този етап законопроектът в този му вид е полезен и би удовлетворил и до голяма степен големите изисквания, които са предявени към нас в тази ситуация. Това е лично мое мнение. Имате ли въпроси, колеги? Ако няма, който е съгласен с приемането на законопроекта, моля да гласува. „За“? Тук сме 7 плюс трима колеги – 10 „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 6 от колегите се въздържат.
Благодаря Ви, колеги, законопроектът е приет от комисията на първо четене. Благодаря на всички колеги за участието и се извиняваме ако сме Ви задържали малко повече от необходимото. Благодаря Ви.

Заседанието беше закрито в 15:50 часа.

Председател на Комисията по
вътрешна сигурност и обществен ред:


Атанас Мерджанов