Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните относно държавната политика на МЗХ в сектор тютюнопроизводство и проекта на предложение за нотификация за определяне на субсидиите за тютюнопроизводителите през 2014 г.

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ



ДОКЛАД
НА
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Относно: Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните, проведено на основание на член 107, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

На свое заседание, проведено на 30 октомври 2013 г., Комисията по земеделието и храните изслуша информация от Министерството на земеделието и храните, относно държавната политика на МЗХ в сектор тютюнопроизводство и проекта на предложение за нотификация за определяне на субсидиите за тютюнопроизводителите през 2014 г.
Участие в заседанието взеха – от Министерството на земеделието и храните – проф. Димитър Греков – министър, г-н Бюрхан Абазов – зам.-министър, г-жа Снежана Благоева – директор на Дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа”, г-жа Десислава Кърчанова - началник на отдел в същата дирекция и г-н Георги Ралчев – началник на отдел в Дирекция „Растениевъдство”. Освен това присъстваха г-н Николай Вълканов от Института по пазарна икономика, г-жа Светла Василева от КНСБ и представители на граждански движения и неправителствени организации.
Подробна писмена информация, която е достъпна на интернет страницата на Комисията по земеделието и храните на сайта на Народното събрание, беше предварително предоставена на народните представители.
В дискусията взеха участие народните представители Георги Андонов, Цвета Караянчева, Пенко Атанасов, Стефан Господинов, проф. Методи Теохаров, Десислава Танева, Добрин Данев и проф. Светла Бъчварова.
Основните акценти от информацията и последвалата дискусия могат да бъдат обобщени както следва:
Главната стратегическа цел на България по отношение на сектора следва да бъде подкрепа на местното население в райони, в които тютюнопроизводството е основен поминък, като създаде предпоставки за устойчиво развитие на сектора и за диверсификация на местната икономика. Акцентът трябва да бъде поставен върху дребните земеделски производители от икономически уязвими райони на страната.
Предоставянето на национални доплащания е важно поради голямото социалното, демографското и екологичното значение на производството на тютюн за цели региони в страната. Националните доплащания дават възможност за гъвкавост и за компенсиране на различията в подпомагането на различните сектори, които Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) създава. До 2009 г. тютюнопроизводителите са подпомагани с държавна помощ, а от 2010 г. е въведена Схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството, тъй като регламентацията на сектор „Тютюн” въведена от ЕС през 2004 г. изисква от 2010 г. всички държави-членки на ЕС задължително да отделят подпомагането от производството на суровия тютюн. Така на подпомагане подлежат основно доходите на производителите на тютюн. Размерът на помощта се нотифицира ежегодно от Европейската комисия.
От началото на прилагането на Схемата за национални доплащания всяка година се наблюдава тенденция на увеличение на подпомогнатите земеделски стопани при относително постоянни нива на общият бюджет по схемата до 2012 г. (кампания 2010 г. – 70 млн. лв.; 2011 г. – 73 млн. лв. 2012 г. – 73 млн. лв.). До кампания 2013 г. средствата винаги са изплащани през годината, следваща годината на подаването на заявленията. През 2013 г. за първи път изплащането е извършено в рамките на същата година.
По отношение на подпомагането за кампания 2014 г., Министерството на земеделието и храните има готовност да извърши нотификация веднага след утвърждаването на преходните правила, при които ще се извършва подпомагането в рамките на ЕС за 2014 г. Нотификацията е подготвена за максималните допустими размери на подпомагане.
Въпреки многократните опити на Министерството на земеделието и храните да постави на разискване въпроса с осигуряването на европейски субсидии за сектора, отговора на Европейската комисия е категоричен, че това е недопустимо. Недопустима е също така и промяната на референтния период, на базата на който се разпределят националните доплащания.
Основният проблем, дискутиран от народните представители беше свързан с начина на разпределение на средствата за национални доплащания, предвид спецификата на сектора и факта, че особено дребнолистните ориенталски тютюни се произвеждат основно в планинските и полупланински райони, където обработваемата площ е изключително ограничена. Това на практика води до невъзможност тези производители да получават директно подпомагане на площ или ако получават такова, то е незначително на фона на разходите за производство. Освен това обработваемите площи в тези райони са изключително неплодородни и не позволяват отглеждането на други култури, което превръща тютюнопроизводството в основен поминък и в единствен източник на доходи за населението.
Като сериозен проблем беше отчетен факта, че подпомагането се извършва на базата на усреднената стойност на произведените количества тютюн за референтния период 2007-2009 г., което силно изкривява подпомагането, предвид липсата на актуална информация за реалните производители на тютюн след закриването на Фонд „Тютюн“ и предаването на регистъра на тютюнопроизводителите на ДФ „Земеделие“, и предвид отдалечеността във времето на референтната година. Съответно плащането на база на квоти, съществували 2007 - 2009 г. не би могло да подпомага, работещите в момента производители на тютюн.
В тази връзка народните представители бяха единодушни, че за новия програмен период следва да се набележат някакви механизми, които да позволят подпомагането на база реално работещи производители, а чрез Консултативния съвет по тютюна да се регулира разпределението на субсидията по сортови групи по начин, даващ предимство на производители, лишени от възможността да преструктурират своето производство.
Също така беше отбелязана необходимостта за следващия програмен период да бъдат прилагани максимално ефикасно мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), като механизъм за подпомагане на доходите на земеделските производители от тези райони. Беше изтъкнато, че по линия на мерките за необлагодетелствани райони, за райони с природни ограничения, на агроекологичните мерки, както и под формата на модернизация и преструктуриране на стопанствата, може да се получи наслагване на допълнителни доходи за тези хора.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА