Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните,относно работния проект на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР).

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ




ДОКЛАД
НА
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Относно: Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните, проведено на основание на член 107, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.


На свое заседание, проведено на 20 ноември 2013 г., Комисията по земеделието и храните изслуша информация от Министерството на земеделието и храните, относно работния проект на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР).
Участие в заседанието взеха – от Министерството на земеделието и храните – проф. Димитър Греков – министър, г-н Явор Гечев и д-р инж. Валентина Маринова – заместник-министри, г-жа Марияна Николова - директор на Дирекция „Правно-нормативни дейности”, г-жа Светлана Александрова - директор на Дирекция „Развитие на селските райони” и г-н Станислав Банчев – началник на отдел в същата дирекция, г-н Стефан Спасов – главен експерт в Отдел "Контрол и предприсъединителни фондове" и г-н Владислав Цветанов – държавен експерт в Отдел "Конкурентоспособност, селски райони и компенсаторни плащания". Присъстваха още представители на браншови и неправителствени организации, и на граждански движения.
Резюмиран вариант на проекта на ПРСР 2014-2020 г. беше предварително предоставен на народните представители. В него са представени общите цели на програмата, хоризонталните приоритети, специфичните цели по приоритетни области и приоритетите за финансиране. Освен това са дадени свързаните със съответните приоритети мерки, обосновка за тяхното прилагане, кои цели на програмата изпълняват, допустимите за подпомагане дейности, допустимите бенефициенти и финансови разходи, както и интензитета на помощта.
В последвалата дискусия участие взеха н.п. Павел Гуджеров, Десислава Танева, Петър Якимов, Хами Хамиев, Валентин Василев, Димитър Иванов, Спас Панчев, проф. Светла Бъчварова, проф. Методи Теохаров.
Основните акценти от представянето на програмата и от последвалата дискусия могат да бъдат обобщени както следва:
Работата по проекта на програмата е в много напреднал етап и предстои нейното представяне в Европейската комисия. При разработването са взети предвид както натрупания опит, така и констатираните недостатъци при прилагането на програмата в настоящия програмен период. Новата програма е изградена на базата на направения анализ на силните и слабите страни на българското земеделие и най-важните нужди и националните приоритети за развитие на земеделието и на селските райони, които следва да бъдат финансирани през следващия програмен период. Целта е да бъдат стимулирани секторите, създаващи добавена стойност и работни места. Поставен е акцент върху иновациите, конкурентоспособността, малките стопанства, биологичното земеделие, стимулирането на интензивни сектори като животновъдството, растениевъдството с неговите подотрасли - трайни насаждения, зеленчукопроизводство и лозарство, на малки подотрасли като етерично-маслени култури, билкарство, пчеларство и др.
Характерно за новата програма е, че освен по отделните мерки ще има гарантирани бюджети и в рамките на под-мерките по тях. Така отделения финансов ресурс ще бъде разходван за изпълнение на набелязаната политика и няма се да позволи изкривяване на подпомагането, чрез преливане на средства от една мярка към друга. Като цяло усилията са били насочени към разработването на програма, която да позволи максимална равнопоставеност и балансиран подход при подпомагането на различните сектори.
От конкретните мерки най-широко дискутирани бяха следните:
Мярка „Агроекология и климат”, по която освен за възстановяване и поддържане на земеделски земи с висока природна стойност и контрол на почвената ерозия, допустимите дейности ще включват опазване на традиционни практики за сезонна паша и опазване на застрашени от изчезване местни породи и местни сортове, което ще позволи поддържането на националния генофонд. По мярката са разписани различни допустимости като напр. по отношение на пасищата се предвижда да има изискване за пасищно отглеждане на животни. Важен елемент е, че част от бюджета по мярката ще може да се разходва за машини и съоръжения за поддържане на земята в добро екологично състояние. Търси се възможност част от средства да бъдат използвани за закупуване на животни.
По Мярка „Инвестиции във физически активи”, която ще има широк обхват на инвестициите, се предвижда възможност за финансиране на инвестиции за реализиране на непроизводствени инвестиции, спомагащи за опазване на околната среда и подпомагащи устойчивостта към изменението на климата, както и финансиране на инвестиции в селскостопанска инфраструктура, в частност за напояване и отводняване, като е възможно финансовата помощ по проектите да достигне 100 % от одобрените разходи.
Новото по тази мярка ще бъде, че посредством комбинацията от различни дейности ще се предостави възможност за изпълнението на „интегрирани проекти” с повишена добавена стойност и изпълнението на „непроизводствени инвестиции”, свързани с постигане на агроекологични ангажименти и ангажименти, свързани с опазване на околната среда. Мярката също така предоставя възможност за подпомагане на „колективни инвестиции”.
Чрез Мярка „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони”, по която финансовата помощ ще достига до 100% от общите допустими разходи, ще се предоставя подкрепа за развитие на малка по размер инфраструктура, за основни местни услуги, за обновяване на населените места и за дейности, насочени към реставрация и надграждане на културното и природно наследство в населените места. Мярката ще се прилага на територията на 231 общини в селските райони, с изключение на градовете, които попадат в обхвата на Оперативна програма „Региони в растеж”, като се запазва понятието за селски райони.
Като положително беше отбелязано наличието на отделна Мярка „Хуманно отношение към животните“, като подпомагането по нея ще бъде при доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните, надхвърлящи задължителните национални стандарти.
По време на дискусията стана ясно, че е получена дерогация от две години по отношение на малките млечни ферми, които не са първа категория и следва да бъдат затворени. Това е последното възможно отлагане, за което страната ни получава одобрение срещу задължението до края на следващата година количеството мляко от тези ферми, което не се окачествява, да бъде намалено с 30%. За постигането на поставените условия се предвижда целеви ресурс по програмата за „колективни инвестиции”, свързани със събирането на мляко от малки ферми. Разработен е идеен проект за създаването на общи събирателни пунктове, в които да бъде предавано и окачествявано млякото от малките фермери. Пунктовете ще представляват сдружения с 20% общинско участие и ще включват всички желаещи фермери.
Бяха отправени препоръки за ясно разграничаване на приложното поле на отделните мерки, така че да не бъде допуснато препокриване на подпомагани дейности, както и внимателно да бъдат обмислени понятията, като малки стопанства, малка инфраструктура и др., които ще залегнат в програмата, предвид важността им при определяне на обхвата на подпомагането.
В заключение народните представители се обединиха около становището, че министерството следва периодично да информира комисията за хода на процеса по одобряване на програмата и изразиха надежда това да стане бързо, за да може тя да заработи навреме.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА