Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
19/03/2014
Информация относно:
• работен проект на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР) и на Тематичната подпрограма за развитие на малките земеделски стопанства в Република България и
• кампанията по очертаванията.
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ
ДОКЛАД
НА
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Относно: Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните, проведено на основание на член 107, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На свое заседание, проведено на 19 март 2014 г., Комисията по земеделието и храните изслуша информация от Министерството на земеделието и храните, относно:
• работен проект на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР) и на Тематичната подпрограма за развитие на малките земеделски стопанства в Република България и
• кампанията по очертаванията.
Участие в заседанието взеха – от Министерството на земеделието и храните – г-н Явор Гечев – заместник-министър, от Дирекция „Развитие на селските райони” – г-жа Светлана Александрова – директор, г-н Антон Аспарухов, г-н Владислав Цветанов и г-н Стефан Спасов - началник на отдели, г-жа Мая Нинова - държавен експерт и г-жа Божура Фиданска - старши експерт. От Държавен фонд „Земеделие“ – г-н Мирослав Николов - изпълнителен директор, г-жа Виолета Александрова, г-жа Татяна Ангелова и г-жа Атидже Алиева-Вели – заместник-изпълнителни директори. Присъстваха още представители на браншови и неправителствени организации.
Работният проект на ПРСР и на тематичната подпрограма за развитие на малките земеделски стопанства в Република България може да се намери в сайта на програмата – www.prsr.government.bg.
От министерството представиха отделните мерки, допустимите за подпомагане дейности, допустимите бенефициенти и финансови разходи, интензитета на помощта, както и индикативното разпределение на бюджета.
В дискусията участие взеха н.п. Любен Татарски, Павел Гуджеров, проф. Методи Теохаров, Десислава Танева, Петър Якимов, Цвета Караянчева, Валентин Василев и проф. Светла Бъчварова.
Основните акценти от последвалата дискусия и отправените препоръки могат да бъдат обобщени както следва:
По точка първа
Сериозен дебат имаше по отношение на разпределението на бюджета по отделните мерки. Най-остри бяха възраженията срещу бюджета, предвиден за мярка 2 Консултантски услуги, особено предвид намаления с 600 млн. евро общ бюджет по програмата. Както народните представители, така и от неправителствените организации изказаха становища, че индикативно заложените суми следва да бъдат преразгледани и значително намалени, а средствата да бъдат използвани за подпомагане на реалните земеделски производители, така че нивата на тяхното подпомагане през следващия програмен период максимално да се доближат до сегашните нива. Беше подчертано, че производителите вече са натрупали достатъчно опит в кандидатстването и не е необходимо заделянето на толкова голям ресурс. По отношение на малките земеделски стопани, за които консултантските услуги са важни и за които има предвидени средства по линия на подмярка 2.1 Предоставяне на консултантски услуги на малки земеделски стопани от Тематичната подпрограма за развитие на малките стопанства, предоставянето на този вид помощ може да стане чрез безплатни консултации от Службата за съвети в земеделието.
Друга мярка, чийто бюджет според народните представители също е твърде завишен е мярка 16 Сътрудничество. От министерството обясниха, че бюджетът е висок, тъй като по мярката са заложени средства за изграждане на Национална референтна лаборатория за контрол на качеството на храните и на национален референтен център, както и за надграждане на националната генна банка в животновъдството с национален геномен център и национална генна банка за растителни видове. Освен това изтъкнаха, че по тази мярка са заложени и средствата, предвидени за изграждането на 200 пункта за събиране и окачествяване на млякото, които да бъдат със 100 % финансиране, от които 20 % участие на общините. Въпреки тези аргументи народните представители настояха бюджетът да бъде преразгледан и намален.
Освен това според изказванията твърде завишени са бюджетите по мярка 1 Трансфер на знания и действия по осведомяване и мярка 20 Техническа помощ, които също следва да бъдат намалени, а сумите пренасочени към изпълнението на проекти, създаващи добавена стойност и допълнителна заетост.
По отношение на мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони”, по която е заложено финансовата помощ да достига до 100% от общите допустими разходи, беше направено предложение този процент да бъде намален и общините да има участие със собствени средства във финансирането на своите проекти. По този начин ще се гарантира по-добър самоконтрол при изпълнението на проектите от страна на общините. Решението за конкретния процент на това участие следва да бъде взето след като бъде направен съответния анализ, но предложението, направено на заседанието беше за 20 % собствено финансиране.
Дискусия предизвика и максималния размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника от 500 хил. евро по мярка 4 „Инвестиции във материални активи”. Имаше направени предложения да се прецизират текстовете и вместо да бъде поставян таван на тези разходи, да се обвърже възможността за закупуване на земеделска техника с инвестиции в стопанството, с иновации или др.
По отношение на мярка 19 Лидер също имаше широка дискусия, бяха отправени редица въпроси и бяха изразени както становища, че бюджета е твърде завишен, така и че е крайно недостатъчен. Бяха отправени препоръки за ясно разграничаване на приложното поле на отделните европейски фондове, особено по отношение на ПРСР и Оперативна програма „Региони в растеж“, така че да не бъде допуснато препокриване на подпомагани дейности.
В хода на дискусията беше обсъден и възникналия проблем с определен брой биопроизводители, чийто 5-годишен агроекологичен ангажимент е изтекъл в края на 2013 г. и през 2014 г. няма да могат да кандидатстват и получат подпомагане. От отговора на министерството стана ясно, че има готовност след положителен отговор от ЕК Наредбата за агроекологичните плащания да бъде променена и да се даде възможност за удължаването на поетите от тези биопроизводители ангажименти с една година.
В заключение народните представители се обединиха около становището, че работата по подготовката на програмата е напреднала, голямата част от разписаните мерки са добре разписани и покриват стратегическите нужди на българското земеделие, но за да бъде разпределението на средствата максимално справедливо и ефективно министерството следва да се съобрази с направените препоръки.
По точка втора
Кампанията 2014 г. е стартирала на 18 март и вече се приемат заявления за подпомагане. В рамките на един ден има постъпили 700 бр. заявления по всички схеми и мерки по линия на директните плащания. По линия на агроекологичните плащания заявленията са 25 бр. за площ от 8600 ха. При необходимост администрацията има готовност да работи извънредно, вкл. събота и неделя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА
• работен проект на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР) и на Тематичната подпрограма за развитие на малките земеделски стопанства в Република България и
• кампанията по очертаванията.
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ
ДОКЛАД
НА
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Относно: Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните, проведено на основание на член 107, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На свое заседание, проведено на 19 март 2014 г., Комисията по земеделието и храните изслуша информация от Министерството на земеделието и храните, относно:
• работен проект на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР) и на Тематичната подпрограма за развитие на малките земеделски стопанства в Република България и
• кампанията по очертаванията.
Участие в заседанието взеха – от Министерството на земеделието и храните – г-н Явор Гечев – заместник-министър, от Дирекция „Развитие на селските райони” – г-жа Светлана Александрова – директор, г-н Антон Аспарухов, г-н Владислав Цветанов и г-н Стефан Спасов - началник на отдели, г-жа Мая Нинова - държавен експерт и г-жа Божура Фиданска - старши експерт. От Държавен фонд „Земеделие“ – г-н Мирослав Николов - изпълнителен директор, г-жа Виолета Александрова, г-жа Татяна Ангелова и г-жа Атидже Алиева-Вели – заместник-изпълнителни директори. Присъстваха още представители на браншови и неправителствени организации.
Работният проект на ПРСР и на тематичната подпрограма за развитие на малките земеделски стопанства в Република България може да се намери в сайта на програмата – www.prsr.government.bg.
От министерството представиха отделните мерки, допустимите за подпомагане дейности, допустимите бенефициенти и финансови разходи, интензитета на помощта, както и индикативното разпределение на бюджета.
В дискусията участие взеха н.п. Любен Татарски, Павел Гуджеров, проф. Методи Теохаров, Десислава Танева, Петър Якимов, Цвета Караянчева, Валентин Василев и проф. Светла Бъчварова.
Основните акценти от последвалата дискусия и отправените препоръки могат да бъдат обобщени както следва:
По точка първа
Сериозен дебат имаше по отношение на разпределението на бюджета по отделните мерки. Най-остри бяха възраженията срещу бюджета, предвиден за мярка 2 Консултантски услуги, особено предвид намаления с 600 млн. евро общ бюджет по програмата. Както народните представители, така и от неправителствените организации изказаха становища, че индикативно заложените суми следва да бъдат преразгледани и значително намалени, а средствата да бъдат използвани за подпомагане на реалните земеделски производители, така че нивата на тяхното подпомагане през следващия програмен период максимално да се доближат до сегашните нива. Беше подчертано, че производителите вече са натрупали достатъчно опит в кандидатстването и не е необходимо заделянето на толкова голям ресурс. По отношение на малките земеделски стопани, за които консултантските услуги са важни и за които има предвидени средства по линия на подмярка 2.1 Предоставяне на консултантски услуги на малки земеделски стопани от Тематичната подпрограма за развитие на малките стопанства, предоставянето на този вид помощ може да стане чрез безплатни консултации от Службата за съвети в земеделието.
Друга мярка, чийто бюджет според народните представители също е твърде завишен е мярка 16 Сътрудничество. От министерството обясниха, че бюджетът е висок, тъй като по мярката са заложени средства за изграждане на Национална референтна лаборатория за контрол на качеството на храните и на национален референтен център, както и за надграждане на националната генна банка в животновъдството с национален геномен център и национална генна банка за растителни видове. Освен това изтъкнаха, че по тази мярка са заложени и средствата, предвидени за изграждането на 200 пункта за събиране и окачествяване на млякото, които да бъдат със 100 % финансиране, от които 20 % участие на общините. Въпреки тези аргументи народните представители настояха бюджетът да бъде преразгледан и намален.
Освен това според изказванията твърде завишени са бюджетите по мярка 1 Трансфер на знания и действия по осведомяване и мярка 20 Техническа помощ, които също следва да бъдат намалени, а сумите пренасочени към изпълнението на проекти, създаващи добавена стойност и допълнителна заетост.
По отношение на мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони”, по която е заложено финансовата помощ да достига до 100% от общите допустими разходи, беше направено предложение този процент да бъде намален и общините да има участие със собствени средства във финансирането на своите проекти. По този начин ще се гарантира по-добър самоконтрол при изпълнението на проектите от страна на общините. Решението за конкретния процент на това участие следва да бъде взето след като бъде направен съответния анализ, но предложението, направено на заседанието беше за 20 % собствено финансиране.
Дискусия предизвика и максималния размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника от 500 хил. евро по мярка 4 „Инвестиции във материални активи”. Имаше направени предложения да се прецизират текстовете и вместо да бъде поставян таван на тези разходи, да се обвърже възможността за закупуване на земеделска техника с инвестиции в стопанството, с иновации или др.
По отношение на мярка 19 Лидер също имаше широка дискусия, бяха отправени редица въпроси и бяха изразени както становища, че бюджета е твърде завишен, така и че е крайно недостатъчен. Бяха отправени препоръки за ясно разграничаване на приложното поле на отделните европейски фондове, особено по отношение на ПРСР и Оперативна програма „Региони в растеж“, така че да не бъде допуснато препокриване на подпомагани дейности.
В хода на дискусията беше обсъден и възникналия проблем с определен брой биопроизводители, чийто 5-годишен агроекологичен ангажимент е изтекъл в края на 2013 г. и през 2014 г. няма да могат да кандидатстват и получат подпомагане. От отговора на министерството стана ясно, че има готовност след положителен отговор от ЕК Наредбата за агроекологичните плащания да бъде променена и да се даде възможност за удължаването на поетите от тези биопроизводители ангажименти с една година.
В заключение народните представители се обединиха около становището, че работата по подготовката на програмата е напреднала, голямата част от разписаните мерки са добре разписани и покриват стратегическите нужди на българското земеделие, но за да бъде разпределението на средствата максимално справедливо и ефективно министерството следва да се съобрази с направените препоръки.
По точка втора
Кампанията 2014 г. е стартирала на 18 март и вече се приемат заявления за подпомагане. В рамките на един ден има постъпили 700 бр. заявления по всички схеми и мерки по линия на директните плащания. По линия на агроекологичните плащания заявленията са 25 бр. за площ от 8600 ха. При необходимост администрацията има готовност да работи извънредно, вкл. събота и неделя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА
