Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните относно:
• Хода на преговорите по договаряне на международния финансов ресурс за земеделие в периода 2014 – 2020 г.;
• Усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 г.;
• Усвояването на средствата по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007- 2013 г.(ОПРСР);
• Законодателните приоритети на Министерството на земеделието и храните до края на 2013 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните



П Р О Т О К О Л

№ 03

На 03 юли 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните – проф. Димитър Греков и Държавен фонд „Земеделие” относно хода на преговорите по договаряне на финансовия ресурс за земеделието в периода 2014 – 2020 г., както и усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските райони и Оперативната програма по рибарство към настоящия момент.
2. Информация за законодателните приоритети на Министерството на земеделието и храните до края на м. юли т.г., както и за периода до края на 2013 г.
Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добър ден на всички!
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, днес заседанието на Комисията по земеделие и храни има в дневния си ред две основни като приоритети теми, смятам, че са актуални, важни и те касаят въпроси свързани с новия програмен период 2014-2020 година, което на заседание на министрите в Люксембург заедно със Съвета на Европа, а също така и Европейската комисия бяха уточнени позиции и съответно България с нейните приоритети как са защитени тези позиции. Особено важно е да разгледаме ДФ „Земеделие” какви мерки предприема по договорирането през 2013 година, която е последна от този програмен период, а също така и възможността да се предприемат мерки да не се изгубят средства по правилото „n+2”, а и в бъдеще процедурите, които се следват до 2015 година да дадат възможност ние да усвоим в максимална степен европейските средства.
Точка втора в днешното обсъждане е информация за законодателните приоритети на Министерство на земеделието през м.юли, закони, които в спешен порядък трябва да бъдат приети. И естествено „Текущи”, това са въпроси, които могат да бъдат поставени предвид факта, че тук са заместник-министрите, представители на фонд „Земеделие” и могат да отговарят на въпроси, които ни интересуват в текущ порядък.
Давам думата на проф.Греков, вие имате материала, но той да представи основните акценти от заседанието в Люксембург, а също така и за 2013 година работата и виждането за ДФ „Земеделие”.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема проф. Бъчварова, уважаеми дами и господа народни представители, първо бих искал да ви поздравя с това, че участвате в тази много важна комисия на Народното събрание, не че аз съм министър на земеделието, а проф.Бъчварова води тази комисия, а смятаме, че министерството представлява един много важен отрасъл в нашата страна, а именно земеделското производство. Изключително много ще разчитам на вас, защото виждам тук изявени специалисти, повече отколкото един академичен съвет – професори, доценти и колеги в областта, в която работите. Моите поздравления за това, че сте включени в тази комисия. Ще приемам всички забележки, всички предложения и ще се ръководя от това, че българското земеделско производство трябва да бъде проспериращо. Труден е този период, в който ще ръководим земеделското производство, защото виждате, че са натрупани изключително много негативни отношения, които всеки момент трябва да гасим като един голям пожар, т.е. отделни петна, а отделните петна не гасят общия пожар. Ще бъде необходимо всички да работим в крак, това не означава, че не трябва да си казваме слабостите, за да можем да ги решаваме. Нямаме големи амбиции, просто искаме земеделието да тръгне в правилната посока. Не може да отговорим на онези изисквания, които земеделските производители вече отправят към нас, защото те не стоят в България, те ходят и в чужбина, виждат какво е земеделското производство на вън, виждат какво се финансира от Европейския съюз, така че ще ни бъде трудно да ги убеждаваме, защото и при тази липса на финансови средства в националния бюджет ще ни бъде изключително трудно да съчетаем нещата и работата ни да върви напред.
Първо искам да представя експертите от моя страна, които ще участват в това заседание, това са експерти от Министерство на земеделието и храните. Бих искал да кажа само хубави неща за тях, защото те са добри специалисти, техния опит е кумулиран дълги години, така че трябва да се съобразяваме с тях. Тук са колегите , също много добри специалисти от ДФ „Земеделие”, от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Това са хората, които ще отговарят на вашите въпроси на по-късен етап.
Относно хода на преговорите по договаряне на финансовия ресурс за земеделието за периода 2014-2020 година, както и за усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските райони и Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” ще ви запозная съвсем накратко, с една обобщена информация.
Договаряне на финансовия ресурс за земеделие в периода 2014-2020 година.
Директни плащания
Европейският съвет постигна споразумение по Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 г. - 2020 г. на заседания, проведени в Брюксел на 7 и 8 февруари 2013 година. За окончателното приемане на МФР е необходимо и съгласие от страна на Европейския парламент. Искам да ви уведомя, че на 28 юни 2013 година това споразумение вече е факт. Това беше съобщено от Министерство на финансите до членовете на работната подгрупа по Многогодишната финансова рамка за периода 2014- 2020 година към Работната група 28 „Финансови и бюджетни въпроси”.
На 28 юни 2013 година сутринта Съветът, Европейския парламент и Европейската комисия са постигнали споразумение по Многогодишната финансова рамка 2014-2020 година на среща при председателя на Европейската комисия господин Барозу.
Графикът по приемане на споразумението е следния: на извънредно заседание Комисията ще одобри споразумението, след което на 3 юли 2013 година Европейският парламент ще гласува незаконодателна резолюция като окончателно приемане на регламента по многогодишната финансова рамка и междуинституционално споразумение Европейския парламент ще направи на пленарната си сесия през м.септември.
В условията на финансова дисциплина за националните бюджети, за първи път има реално намаление, спрямо предишен бюджет на Съюза. Договореният от Европейския съвет бюджет за периода 2014 - 2020 година е в размер на 960 млрд.евро за ангажименти и 908,4 млрд. евро за плащания, т.е. поети ангажименти в размер на 1% от общия Брутен национален доход (БНД) на Европейския съюз.
Заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 година предвиждат всички държави членки с директни плащания на хектар под 90 % от средната за Европейския съюз стойност да намалят с една трета разликата между настоящото си равнище на директните плащания и 90 % от средната за Европейския съюз стойност през следващия период. Всички държави членки следва да достигнат най-малко равнището от 196 евро на хектар до 2020 година. Това сближаване се финансира от всички държави членки с директни плащания над средната за Европейския съюз стойност. Процесът на сближаване ще се прилага и за България, която в момента има средно плащане на хектар под средното за Европейския съюз.
В периода 2015 - 2020 година България за първи път ще има право да прилага и специална схема за памукопроизводителите, с отделен бюджет в размер общо 15 млн. евро.
В периода от 2015 - 2020 година ще имаме право и на намаляващо преходно национално подпомагане, което ще позволи допълнително насочване на помощ за сектори, в които и до момента се прилагат национални доплащания - говеда и биволи, крави месодайно направление, овце и кози и тютюн.
2. Мерки за пазарна подкрепа
По отношение на средствата за пазарни мерки, държавите членки нямат определени финансови пакети. Само по отношение на три от мерките за България ще бъде определен национален бюджет - по Националната програма за подпомагане в лозаро–винарския сектор, второ, по Националната програма за подпомагане на пчеларството България и трето - по мярката „Училищен плод”.
3. Програма за развитие на селските райони в периода 2014 - 2020 година.
Помощта за развитието на селските райони ще се разпределя между държавите-членки въз основа на обективни критерии и минали резултати, като същевременно се вземат предвид целите на развитието на селските райони и се отчита цялостния контекст на Общата селскостопанска политика и бюджетът на Съюза. Общата сума за подпомагане на развитието на селските райони ще бъде 84 906 хил.евро. Годишната разбивка ще бъде определена от Европейския парламент и Съвета. Сумите за отделните държави членки ще бъдат коригирани.
Усвояване на средствата по Програма за развитие на селските райони и Оперативна програма по рибарство.
1. Анализ на изпълнението на Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.
А. Анализ на договарянето по Програма за развитие на селските райони до юни 2013 г.
Половин година преди края на програмния период, до края на месец, е договорен 86 % от бюджета на Програма за развитие на селските райони или 2,7 млрд. евро общо публични разходи и 2,2 млрд. евро от средствата от Европейския съюз.
Една от най-атрактивните мерки от Ос 1 е мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, по която е договорен 98 % от бюджета на мярката.
Друга мярка с значителен интерес от страна на кандидатите е мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. Одобрените за финансиране кандидати са 3 377.
Финансовата подкрепа за преработвателната промишленост по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” е в размер на 193 млн. евро общо публични средства, което представлява 71 % от бюджета, определен по мярката. Останалите средства също ще бъдат договорени, тъй като към настоящия момент се сключват договори след одобрението на 9-та нотификация. С тези средства подкрепят ще се микро, малки и средни предприятия.
Значителен напредък по договарянето е постигнат по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, по която само за последните две години е договорен близо 100 % от бюджета.
Засилен интерес е регистриран както по частните мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”, така и по публичните мерки 313 „Насърчаване на туристически дейности”, 321 „Основни услуги за населението и икономиката” и 322 „Обновяване и развитие на населените места”.
По Ос 4 ЛИДЕР също е договорен над 91 % от бюджета.
Поради договаряне на определените по мерките бюджети от ПРСР, Държавен фонд „Земеделие” предприе стъпки за договаряне над бюджетите по мерките с цел по-пълно усвояване на финансовия ресурс по ПРСР за програмния период.
Договаряне по ПРСР през 2013 г.
Още през първото полугодие на 2013 година Държавен фонд „Земеделие” успя да одобри средства в размер над определения годишен бюджет за 2013 година, съгласно финансовия план по Програма за развитие на селските райони.
От началото на годината до края на месец юни бяха обявени периоди на прием по следните мерки: Мярка 122 „Подобряване икономическата стойност на горите; Мярка 114 „Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори”; Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”; Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”; Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”; Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” , като финансовата помощ по тях включва остатъчни бюджетни средства за договаряне.
Предстоят приеми по следните мерки: мярка 313, мярка 321, мярка 322, мярка 112, мярка 141.
Анализ на усвояването по Програма за развитие на селските райони до юни 2013 година.
Към края на месец юни 2013 г. е усвоен над 55 % от бюджета на ПРСР или 1,4 млрд. евро от средствата от ЕС.
Във връзка с трудностите, които срещат частните бенефициенти по ПРСР, ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция е финансирала създаването на Гаранционен Фонд, с капитал 121 мил. евро, за обезпечаването на кредити и банкови гаранции по проекти по мерки 121, 122 и 123.
Целта на горните финансови инструменти е да се осигури по-достъпно и ниско лихвено финансиране на частните бенефициенти по мерките от ПРСР, благодарение на което се постига висок процент на изпълнение на проектите и максимално усвояване на средства от програмата.
За нуждите на бенефициентите общини е осигурен значително улеснен достъп до 50 % авансови плащания по проектите от ПРСР. Те също така имат право да се възползват от две (при частни мерки само едно) междинни плащания. Мостовото финансиране на останалата част от разходите по проектите под формата на безлихвени заеми, както и осигурените от бюджета допълнителни средства за финансирането на ДДС, значително спомагат бенефициентите общини да нямат (или са сведени до минимум) финансови затруднения, каквито срещат частните бенефициенти.
Забавянето на изпълнението на проектите на бенефициентите общини, е основно свързано не с липсата на финансиране, а с трудностите и процедурите свързани с провеждането на обществени поръчки и избора на изпълнители за реализацията на проекта.
Девето изменение на Програма за развитие на селските райони.
С деветото изменение на Програма за развитие на сектор „Рибарство” бяха предвидени допълнителни средства за преработвателната промишленост и за развитието на общините.
Средствата по общинските мерки бяха договорени под условие преди одобрение на нотификацията от страна на ЕК.
След официалното съобщение на ЕК за одобрение на 9-тата нотификация от 23.05.2013 г., Държавен фонд „Земеделие” подписа анекси към договорите по мерките 321 и 322, с което отпадаха условията за финансиране.
Основните въпроси, предстоящи по ПРСР са следните:
1. Преразпределение на средства по Ос 2 на базата на анализи за усвояването по различните мерки и осигуряване на максимален финансов ресурс по мярка 214 „Агроекологични плащания”;
2. Финализиране до края на годината на всички процедури по договаряне, включително и на тези, свързани с наддоговаряне на бюджетите;
3. Текущ мониторинг по изпълнението на договорените проекти максимално усвояване на бюджетите по ПРСР за настоящата и следващите 2 години.

Анализ на изпълнението на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007 – 2013 година.
От началото на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” до момента са постъпили 517 бр. проектни предложения, като още на етап оценка (преди сключване на договор) са отказани 128 бр., поради несъответствие с критериите за финансиране. Към настоящия момент по ОПРСР са сключени 246 договора. От началото на програмата до момента са изплатени средства, които представлява 31, 20% от общия бюджет. Във връзка със засиления интерес по ОПРСР и с цел да се осигури максимално усвояване на финансовия ресурс, на 17.12.2012 г. на Десетото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”, бе съгласувано предложение на Управляващия орган да предприеме действия за 40 % наддоговаряне по мерки от Програмата. Интересът на бенефициентите е насочен предимно към инвестиционните мерки, които поради изчерпване на предвидения ресурс за тяхното прилагане, са с прекратен прием на заявления за кандидатстване. В тази връзка със заповед на изпълнителния директор на ИАРА приемът на проектни предложения по мярка 2.1. „Производствени инвестиции в аквакултурата” и мярка 2.6. „Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура” беше отворен в рамките на един месец. За този период има постъпили 72 заявления за кандидатстване. Поради големия брой нови проектни предложения и имайки предвид, че средствата са недостатъчни, Управляващият орган ще предприеме действия за промяна на финансовия план на Програмата, за да пренасочи финансов ресурс към мерките, по които има интерес, с цел да се подкрепят повече проекти и да не допусне неусвояване на бюджета по ОПРСР.
Напредък в преговорите по предложението за Регламент относно Европейския фонд за морско дело и рибарство
На 02. 12. 2011 г. Европейската комисия прие предложение за нов Европейски фонд за морско дело и рибарство, което трябва се разглежда в контекста на предложението на Комисията за многогодишна финансова рамка за периода 2014 - 2020 година както и на пакета за реформа на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), който има за цел определянето на законодателната рамка за същия период.
Включени са възможностите, подкрепяни от България, при определени условия да се подпомага временното и постоянно прекратяване на риболовните дейности, както и за замяна или модернизация на двигателите на корабите. България гласува „за” постигнатия компромис, въпреки че две от исканията й не бяха удовлетворени (отпадане на ограниченията за изграждане на нови рибарски пристанища, кейове за разтоварване, халета и борси по морския бряг и във вътрешните водоеми, и повишаването на интензитета на публичната помощ за операция от 50 % на 60 %), тъй като компромисното предложение има много положителни елементи за нас.
По отношение на бъдещия финансов ресурс по Програмата за морско дело и рибарство (2014 г. – 2020 г.) все още нямаме информация какви средства ще бъдат разпределени за България, поради липсата на общ подход по чл. 17 от Регламента относно Европейския фонд за морско дело и рибарство, относно критериите за разпределяне на средствата между държавите-членки, както и поради липсата на одобрение на Многогодишната финансова рамка за 2014 г. - 2020 г. от Европейския парламент.
Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин министър.
Смятам, че информацията, която беше представена има достатъчно факти, които могат да бъдат коментирани и предлагам да преминем към дискусията, в която да се включат и експертите, за да могат да отговорят на въпросите, които ни интересуват.
Имате думата за въпроси, коментари.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Имам два въпроса, господин министър, който считам, че са важни и се нуждаят от доизясняване.
Първо, споменахте, че ще има национално доплащане за периода 2015-2020 година за тютюнопроизводството. Ще има ли увеличение на квотите за тютюнопроизводство, тъй като ние много добре знаем, че поминъка на няколко области зависи от това дали ще бъдат повишени квотите, ще има ли допълнителни плащания от националните фондове и какви ще бъдат, разбира се, и европейските.
Вторият ми въпрос, който считам, че е много важен не само за това, което се получава като продукция на полето, а и като запазване на почвеното плодородие, то е по мярка 214. Ние много добре знаем как се изготвят сеитбообращенията, смятате ли, че тези сеитбообращения по мярка 214, които се предлагат на производителите са достатъчно научно обосновани? Трябва ли да има все пак някаква легитимация на научните институции, които трябва да предлагат по-точни, по-верни и по-надеждни сеитбообращения и ако има какви ще бъдат те? Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, личи си, че сте професор по почвознание, проф.Теохаров, така че не се учудваме на въпроса. Други въпроси и коментари?
Аз също имам няколко въпроса. Те са свързани с Програмата 2007-2013 година.
Първо, в информацията, която бяхме получили се казва, че ще има прием по мярка „Млад фермер” през месец септември-октомври. Питането ми е – как ще бъде осъществено на практика плащането на втория транш по мярката при условие, че по действащите наредби след третата година се плаща остатъка, а това вече е 2016 година. Важно е да се изчисти този въпрос преди да се премине към прием на документи, да не се случи така, че от следващия бюджет на програмата да бъде заплащан бюджета по мярка 112 „Млад фермер”.
Предвид фактът, че имаме проблеми с разплащането 2013 година по правилото „n+2” от информацията излиза, че някъде около 80 млн. са платени, а до края на годината няма много време, интересува ме какви нотификации се предвиждат, за да могат средствата да се усвоят, това първо. И второ, обсъжда ли се въпроса за договориране на проекти „под условие”. Такива случаи имахме по Програма САПАРД. Целта е да се договорират проекти и да могат да се разплащат до 2015 година и риска от това да не бъдат изпълнени до края на 2015 година да бъде сведен до минимум. Много са важни нотификациите, които министерството счита, че трябва да бъдат реализирани до края на годината, за да не се изгубят средства.
Рибарската програма. От информацията усещането е, че там нямаме абсолютно никакви проблеми. Мисля, че ефекта и разплащанията по програмата са прекалено слаби. Тук се отчитат 31 %. Освен това много от мерките не бяха открити. Какво определя политиката при управление на тази програма? Например мярката, която е свързана с маркетинга на продукти в рибарския сектор и в рибарството въобще да не беше отворена. Имаме интерес към нещо, но 31 % е разплащането! Наистина няма никакво физическо време. Въпросите са много всеобхватни, но ако получим точна информация, която да ни даде възможност да предприемаме стъпки до края на годината, смятам, че на всички ще ни бъде от полза.
След това ще продължим с дискусията и по новия програмен период.

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, с данните, които ние сме представили по Оперативна програма по рибарство се вижда, че 86 % договорените средства и 32 % са разплатените. Вчера в Министерски съвет при вицепремиер Златанова говорихме, че ние както и ДФ „Земеделие”, особено Рибарската програма, работим с частни бенефициенти. Знаете основните проблеми при изпълнението на проекти при сключени договори. Основният проблем там е намиране на начини за финансиране на проектите. Много е трудно за Изпълнителната агенция да подпомага единствено чрез механизма, който беше създаден – Гаранционния фонд, който облекчава лихвения процент и с това се изчерпват възможностите ни като Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да подпомагаме частните бенефициенти.
По отношение на борси и тържища, които споменахте, мярка 2.6. и мярка 3.3. бяха отворени, мярка 2.6. беше отворена и през май месец, а в мярка 3.3. има одобрен проект за пристанище с рибна борса на Сарафово, община Бургас е подала проект. Подаден е проект и на община Созопол за реконструкция, модернизация на пристанището в Черноморец като към самото пристанище да има рибна борса. И трети проект, който е внесен, тъй като бюджетът на мярката е запълнен на 100 % по отношение на внесените проектопредложения, третият проект който постъпи на община Поморие отново е за рибно пристанище и рибна борса. Тази мярка ще бъде изчерпана на 100 %. Знаете, че когато бенефициенти са общините, изпълнението на проектите е почти на 100 %. Нямаме съмнения, че тези три проекта ще бъдат изпълнени.
Имаме внесен частен проект в мярка 2.6. за рибна борса, което е също в Бургаска област. През целия период, в който Агенцията е функционирала по отношение на европейския фонд – от 2007 до 2013 година, е имало възможност да бъдат подавани такива проекти. Знаете, че съществува и предприятие „Рибни ресурси”, което е към министерството, което също има право да кандидатства за модернизация и реконструкция на рибарски пристанища, тъй като към неговите активи има зачислени три такива пристанища. Там гранда е 100 %, но към момента от това предприятие нямаме внесено нито едно проектопредложение.
Знаете, че предприехме действия и ние по Оперативна програма по рибарство, и ДФ „Земеделие” за наддоговориране с 40 % като предварително сме направили анализи, че ако бъдат договорени 140 % от общия бюджет и ако приемем, че на всеки три проекта един не се случва, поради липса на финансиране на част от бенефициентите, то рискът на наддоговорените 40 % ще покрият този риск на неизпълнени проекти.
Идеята, която ще предложим на Комитета за наблюдение, който ще се състои този месец по Оперативната програма, е средствата, които са заложени в Ос 4 – местни инициативни рибарски групи и темпа, в който те усвояват средствата,идеята е средствата да бъдат прехвърлени към по-атрактивните мерки, както министър Греков каза, мярка 2.1. и мярка 2.6., където има приети проекти за 130 млн.лева, които са над бюджета, можем да направи тези финансови операции, за да не позволим да бъдат изгубени средства от този програмен период. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак какъв е извода – ще изгубим ли средства, 31 % са, аз се притеснявам от процента, който към момента е разплатен. Ако може с едно изречение да отговорите.

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Има известен риск, но ние сме го минимизирали до там, докъдето са възможностите на държавната администрация, но никой от тук присъстващите в залата не може да каже един частен проект дали ще се финализира, дали ще се изпълни и дали ще се разплати тази година, било и догодина, защото това което сме заложили в договорите, правилото „n+2”, то излиза сега да се плати септември тази година, но има форс-мажорни обстоятелства и той моли за анексиране, за още два месеца, т.е. до декември и сами разбирате, нямаме основание да му откажем, защото в противен случай, ако откажем,това означава ние да фалираме бенефициента, сключваме анекс, той подава заявка за окончателно плащане декември и колегите от ДФ „Земеделие” колкото и да са експедитивни и бързи няма как едно плащане да се случи в рамките на седмица, тъй като има проверка на място, попълване на протоколи и т.н., затова казвам, че каквото може сме го минимизирали и ще го предложим. Единствената компенсаторна мярка, с която можем да намалим риска от загубите е мярка 1.1. „Скрабиране на риболовните кораби”, защото там проектите не са инвестиционни, там се унищожава кораба и се изплащат компенсации. Това е най-бързото.
Отново казвам, че възможността да изгубим средства идва от Ос 4 – местните инициативни рибарски групи, нещо за което става въпрос и вчера при вицепремиера, там трябва всички да положим усилия. Нашите анализи сме ги направили, представили сме ги на всички заинтересовани страни и сме готови да седнем и да продължим да търсим най-правилната формула за минимизиране на риска за загуба на средства. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. По останалите въпроси, предполагам, че вие ще вземете думата, господин Порожанов, заповядайте.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, в допълнение на това, което каза проф.Греков, бих искал да дам следните пояснения по изпълнението на програмата за тази година като финансови параметри за изпълнение, очаквано усвояване в края на годината, разбира се, и до края на програмния период 2015 година, разбира се и всичко, което се прави в рамките на наддоговорирането, може би това имахте предвид или т.нар. „под условие”.
По отношение разчетите на фонд „Земеделие” за усвояването на средства. Вчера представихме на работна среща при вицепремиер Златанова именно очакваното усвояване за 2013 година, респективно за следващите. Нашите прогнози разписани по видове договори и очаквани плащания е, че ние в края на тази година няма да имаме проблем с неусвояване на бюджета, който е 98 млн.евро компонент на Европейския фонд за развитие на селски райони. Очакванията са, че в края на 2015 година в рамките на окончателното изравняване на сметките, в рамките на усвояването на капитализацията на Гаранционния фонд, разбира се, ще се появят едни разлики, които в рамките на различните видове изпълнения по различните мерки, може да се окаже, че няма достигнем 100 % и това е ясно.
Разбира се, страната-членка има право в рамките дори в двете години плюс, в края на 2014 година, на база на анализа, който ще се направи в рамките на усвояване на отделните мерки, там където сме наддоговорили и се види, че от наддоговорирането може евентуално да се появи изпълнение над един или два процента по бюджета да поискаме нотификация за корекция там където няма, разбира се, при спазването на правилата на регламента без да се закача Втора ос.
Какво ни дава основание да смятаме, че тази година не следва да имаме проблеми с усвояването на въпросния бюджет. Само към момента в оборот са договори със субсидии по тях, по всички мерки, разбира се и по Втора ос в общ размер 807 млн.лева, които са в изпълнение и са в ход. В момента приключваме подписване на договорите, даже вече съм ги подписал, но не са отразени в настоящите справки, тъй като нещата се вършат дни по дни, подписваме договори за 100 млн.евро с компонент на европейския фонд 80 млн.евро, направени са приемите по 311 и 312 мярка, които включват и наддоговоряне по програмата. Общият бюджет на двете мерки е около 140 млн.лева, тяхното разглеждане започва през следващата седмица, те постъпиха от регионалните звена, в момента тече приема по 121 мярка. Предстои ни да отворим приеми за до 100 % от бюджета и наддоговаряне по основните общински мерки 321 за изграждане на общинска инфраструктура, за изграждане на пътища основно, и за изграждане на водопровод. Това което бих искал да кажа, това е обсъдено на експертно ниво с министерството, в рамките на този прием възнамеряваме да направим един целеви компонент, за да спасим проекти свързани с общини, които имат подписани договори за канализация и които са поели ангажимента да изградят със собствени средства пречиствателните станции. Това е изискване на европейския регламент, те трябва да го направят до 2014 година и ако не го направят, първо рискуват да не изпълнят нашите проекти, от гледна точка на това, че разрешението за право на ползване на съответните обекти те може да не получат от компетентните органи и респективно да се провали целия проект. Ние сме направили анализ, събрали сме обратна информация, около 20 са тези общини и възнамеряваме да помогнем на тези общини, защото дебата с тях е от две години. Повече от две години те се опитват чрез бюджета, или чрез кредитен ресурс, но малко от тях успяха да осигурят собствено финансиране. В рамките на бюджета по 321 мярка възнамеряваме да пуснем, по решението на правителството за наддоговориране са 125 млн.евро, с остатъчния бюджет да пуснем един сериозен прием, който ще стартира от 29 юли т.г.
Искам да кажа няколко думи, за информация, какво представлява наддоговарянето. Наддоговарянето е анализ на всяка една от мерките за това как тя се изпълнява. От контрактуването на проекта през преминаване през всички фази до неговото окончателно разплащане. Нюансите в частните и общинските мерки са различни. В общинските мерки след като контрактуваме, при самата процедура по ЗОП задължително цената става по-ниска при окончателния анекс, който подписваме с избрания изпълнител. В рамките на изпълнението разбира се, заради недопустими дейности или заради други санкции, които се налагат също има съответен процент на редукция, който е при окончателното плащане. Към момента нямаме или може да са единични случаите, когато общински проекти се отказват. Както спомена и проф.Греков, общините са осигурени със 100 % финансиране. Те получават 50 % аванс върху одобрения договор, ДДС-то, това е правителствено решение още от началото на програмния период ДДС-то да се покрива от държавата, тъй като малките общини по големи проекти нямат финансовата възможност да осигурят със собствен ресурс ДДС-то върху тези проекти. А ДДС-то е недопустим разход по регламента за Програма за развитие на селските райони, така че общините получават аванс, ДДС върху аванс, междинно плащане като опция, ако има обособеност на етап, до 70 % от стойността на проекта, ДДС върху междинното плащане. Опцията за мостово финансиране и безлихвен заем, който се предоставя от Министерство на финансите при окончателното плащане, така че те имат, как да кажа, парникови условия при финансирането на техните проекти, затова нямаме и откази. Единствено откази биха се получили, когато изтекат сроковете и те не са приключили.
По-различна е картината при частните проекти. Искам да дам един ракурс за тези, които не знаят. Опитахме се да подобрим финансовия климат за тези бенефициенти. Първо, от около 20 месеца работи на база правителствено постановление възможността да се рефинансират проекти чрез търговски банки при определени лихвени нива, които ние сме договорили с банките, а те са под обичайните нива за предоставяне на кредити, ние предоставяме между 6-7 % ресурс за рефинансиране на кредити с подписани договори по частните мерки от Програма за развитие на селските райони. До момента вече числото на това рефинансиране достига 80 млн. Много помага на частните бенефициенти, особено на по-малките и след изплащането на субсидията това рефинансиране се възстановява при нас, така че програмата работи много добре от гледна точка на подпомагане осигуряването на финансовия ресурс.
Другият инструмент, който заработи е, че при предоставянето на авансите, които ние даваме, освен банковата гаранция, която е една доста утежнена процедура и доста финансово тежка за нашите бенефициенти допуснахме с изменение на наредбите, гаранции от трети лица с определени финансови показатели, на които да отговарят гарантите. Това подобри около 2 пъти възможността за усвояването на аванси. Бих искал да кажа, че към момента не сме имали проблеми с подобни гаранции, с изплащането, по-точно приключването на тези проекти.
И третият инструмент, който заработи от началото на годината, това е Гаранционния фонд. Да, той заработи доста късно. Лично по моя оценка този Гаранционен фонд трябва да стартира още в началото на всеки програмен период, за да може дава възможност на всички частни бенефициенти, които имат право да се възползват да гарантира техните кредити. Заработи по-късно, заработи на база проведени процедури по ЗОП с осем банки, малко по-бавно заработи, но вече набира скорост.
Тези три финансови инструмента, които бяха въведени през последните около 20 месеца, бих казал, че дадоха едно добро отражение върху частните проекти.
Връщам се на частните проекти за анализа за наддоговориране.
Госпожо председател, малко по-дълго говоря, има ли проблем?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не, това е важно.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря. При частните мерки отказите са свързани с две причини. Първо, много от тях така подписвайки си договорите изобщо не се появяват на втората година за кандидатстване за окончателното плащане. Разбира се, ние сме си извлекли поуките, че оттук нататък в новия програмен период трябва да има в наредбите някакви клаузи в договора, че до 6 месец, ако не ни уведомят, че прекратяват ще има някаква санкция, друг е въпроса как ще събираме тази санкция, доста е сложно, но частните проекти не се реализират поради, от една страна невъзможност за осигуряване на финансиране, но вече за съжаление и поради икономическата обстановка в страната, поради отпаднала необходимост за пазарна реализация на съответния проект. Много от фирмите си казват „Да, ще получа 50 % субсидия, но другите 50 % възвръщаемостта ми пак не се връзва”. Така че анализът за наддоговорирани ние го правим за всяка мярка. При частните е един процента, при всяка от мерките е различен и в рамките на този анализ, и в рамките на параметрите определени ни от постановлението, в момента приемите, които правим ги съобразяваме, разбира се, моят поглед като шеф на агенцията е малко по-рестриктивен, като финансист, така че да не застраша бюджета на 2015 в края на годината националния бюджет и в рамките на тези анализи при откриването на всяка една мярка определяме параметрите за наддоговориране. Средно за Програмата за развитие на селски райони съобразено с параметрите на постановлението това ще бъде 10 % над, разбира се, наддоговориране единствено и само в мерките, за които има пазарен интерес. Това именно са 121, 123 „Производство или преработка на земеделска продукция”, общинските мерки. Както повечето от вас знаят, това е единствената глътка въздух за инвестиции в нашите общини, които попадат в Програмата за развитие на селски райони да се направят модерни инвестиции за населението, което живее там.
Много е важно, на въпроса на проф. Бъчварова, за усвояването на ресурса, в работен контакт сме с Министерство на земеделието за подготовката на едно допълнително изменение в програмата, то може да бъде поставено под числото „единадесет”, така се разбрахме, казаха, че ще го направят като отделна нотификация, за прехвърлянето на средства вътре в рамките на Втора ос. Втора ос е остта за т.нар. зелени мерки – агроекология, необлагодетелствани райони, горски мерки и НАТУРА. До момента най-големият проблем за усвояването и това, че се декамитваха определени средства в предните две години беше забавянето на усвояването във Втора ос.
За информация, винаги съм го казвал без да слагам някакъв акцент в тези думи, Програмата за развитие на селските райони се забави реално с две години. Самата акредитация на агенцията, самото одобрение на програмата, самите приеми – реално програмата започна да работи от края на 2008 година. И всъщност правилото „n+2” за нашето изпълнение си е „n” за „n”, нямахме този комфорт да се договорят програми и бюджети, които фактически да може да акумулираме като плащания в следващите години. Така че по Втора ос вече на базата на приемите, които се направиха в рамките на 214 мярка, освен всички биологични направления за агроекология и направлението за сеитбооборот, нашите анализи показват, че дори ще ни бъдат необходими допълнителни средства, говоря за периода 2013-2015 година, и в рамките на тези допълнителни средства да се използва ресурса по Втора ос, именно НАПУРА, просто няма площи за НАТУРА, там има бюджет от 89 млн.евро, само компонента на европейския фонд и разбира се някои от другите по-малки мерки, така че да се акумулира достатъчен ресурс за изплащане на мерките по агроекология.
Бих помолил моя заместник Свилен Костов, господин министър, да започне темата за включването на научните институти, тъй като има такъв работен режим по темата как да включим и научната общност при прилагането на сеитбооборота. Ако съм пропуснал нещо, после ще добавя.

СВИЛЕН КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, колеги, факт е, че в последните две години заявленията по агроекологичната мярка и особено направлението за сеитбооборот нарастват главоломно. Ръстът годишно е 10 пъти като през 2010 година тези заявления бяха не повече от 10, за миналата година са 103, за настоящата кампания 2013 година са 1250. Ръстът на площите също е значителен, отново се измерва в десетки пъти. Едно от основните изисквания за направлението за сеитбооборот, по което ще изплатим може би 80 % от средствата по мярката, е прилагане на план за четирипълно сеитбообращение. По време на кампанията ние разглеждахме плановете, които се предоставят. Горе-долу те са типизирани в около 6 вида планове, бланкови. Въпросът кои са допустими, кои не са допустими, кои наистина изпълняват някакви екологични цели и имат значение по отношение на предпазването на почвата от ерозия, каквато е тематиката на направлението възникна още тогава и с колегите от министерството помолихме Института „Пушкаров” да издаде становище по приложени типове сеитбооборотни планове дали съответстват на някакви научни практики и доколко. В последствие се оказа, че може би само на един институт няма да е достатъчно становището, имаше предложения особено от неправителствените организации да е в един по-широк формат, от няколко института специалисти да вземат отношение по тези въпроси. И в момента дирекция „Развитие на селските райони” в министерството са разпратили покани, не мога да кажа точно до кои институти, но със сигурност са повече от четири, за излъчване на представители от научната общност, които да участват в една съвместна работна група с фонд „Земеделие” и министерството, която да разгледа всички типове планове и да издаде някакво мотивирано становище, с което впоследствие администрацията да може да си позволи да откаже субсидията на един или друг проект, защото опираме и до административния процес, в който подадено заявление, ако не отговаря на дадени критерии, трябва да бъде отказано. Това мога да кажа по темата за сеитбооборота и плановете как ще бъдат разгледани. В рамките на следващите две седмици комисията трябва да се събере и да вземе някакво решение, защото от друга страна пък и следващата стопанска година трябва да бъде подготвена. Ако тези планове ще се спазват, самите кандидати трябва да знаят, че плана им е одобрен и те трябва да си подготвят парцелите, съответно почвообработката и да си планират засяването на културите. Така че и сроковете не са много обширни в тази тема. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Допълнителен въпрос. Не считате ли, че закъснявате с това, превръща се в проблем. Казвате 1250 заявления, това е огромна площ, огромна територия, върху която трябва да дадем точни стандарти, точни норми за сеитбооборотите. Тепърва ще се събират тези научни институти, кога ще се съберат, какъв е срока? Не смятате ли, че се закъснява със сроковете? Това трябва да е изяснено, след като искаме пари от Европейския съюз. Агроекологичните плащания, тази мярка за мен е изключително важна, там могат да се покрият много пари.

СВИЛЕН КОСТОВ: Плановете, които са предоставени са съобразно програмата. За съжаление, изискванията на програмата, поне такава каквато е била в този период, са изключително опростени, така да кажа. Единственото изискване, което е приложимо за тези планове е да са четири пълни и всъщност казуса възниква от това как се изчисляват полетата в един сеитбооборотен план, но за съжаление аз също оценявам този пропуск, например липсва изискване за задължително вкарване на бобова култура, или за задължително оставяне на зелен клин в рамките на сеитбооборотния план. Няма такива изисквания, единственото изискване е четирипълно сеитбообрашение, така е записано и в програмата, така е и в наредбата и ние сме длъжни да го прилагаме по този начин.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Госпожо Благоева, заповядайте.

СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа, аз ще внеса някои обяснения във връзка с преходната национална помощ или онова, което ще бъде продължение на националните доплащания, които се прилагат в момента.
Преходната национална помощ беше включена в проекта на регламент на един доста късен етап, март месец по време на Съвета на министрите, когато се постигна общ подход и тя се появи в регламента в отговор на исканията на новите държави-членки за възможност за прилагане на по-висок процент обвързана подкрепа и за разширяване на секторите, в които може да се дава такава обвързана секторна подкрепа, насочена към конкретен тип производство. Беше много положителна появата на преходната национална помощ в регламента, но въпреки всичко тя е доста лимитирана. Лимитирана от гледна точка на сектори и правила за приложение, от гледна точка на средства. Съгласно проекта на регламент преходната национална помощ може да се прилага от 2015 година само за секторите и схемите, които са били нотифицирани под формата на национални доплащания за 2013 година, т.е. това което ще прилагаме като национални доплащания за 2013 година като сектори на прилагане и правила на схемите ще продължи да се прилага за период от 2015 до 2020 година с намаляващ бюджет. Онова, което сме имали като средства през 2013 година, в 2015 година ще може да се предостави 75 % от този бюджет и с 5 % ще намаляват парите до 2020 година, когато ще стигнем 50 % от бюджета нотифициран като национално доплащане 2011 година. Тъй като ние 2011 година сме нотифицирали национални доплащания за тютюна ще имаме такава възможност да предоставяме финансиране от националния бюджет и преходна национална помощ за тютюна, но при условие тип правилата, които прилагаме през 2013 година, т.е. за да отговоря на въпроса за квотите за производство, предполагам, че говорите за референтните количества, за които в момента се прилага помощта. Тези референтни количества за съжаление не могат да бъдат актуализирани. Ние искахме да имаме възможност да актуализираме правилата за прилагане на преходната национална помощ, но Комисията беше изключително категорична, те казаха „Имате тази възможност, ще продължите да прилагате националните доплащания, но не може да променяте нито референтните периоди, нито условията, при които се предоставя националната помощ.” Кратният отговор е – да, ще може да продължим схемите за национални доплащания, с намаляващ бюджет, но при същите условия до 2020 година.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. А регламента за качество, който е с европейски средства за подпомагане на тютюна, доколкото разбирам това е едно от нещата, което не е прието.

СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Действително имаше предложение от страна на Италия за включване на текст в проекта на регламента, който да даде възможност държавите-членки, които са прилагали схеми за качество без да се споменава конкретен сектор, защото тютюна е малко неприемлив сектор в Брюксел, в Комисията реагират много остро срещу възможността за подпомагане на тютюна и не беше споменат конкретен сектор, но то беше ясно, че се насочваме в тази посока. Имаше предложение държава-членка, която е прилагала схема за качество по сегашният чл.68 за специфична подкрепа от Регламента за директните плащания, само отварям една скоба – ние такава прилагаме за плодовете и зеленчуците, та която държава-членка е прилагала такава схема да има възможност да продължи в същия сектор да дава обвързана подкрепа в рамките на тези 13 % обвързана подкрепа предвидени в регламента, но това не беше прието от Комисията, от останалите държави-членки, така че не е част от регламента на този етап.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други въпроси? Да, господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги, аз искам буквално с една дума отговор към господин Порожанов, това което е дадено в материала по Програмата за развитие на селските райони – договорени са 86 %, усвоени 55,39% и вашите думи бяха, че няма да имаме проблеми с усвояването. Разбрах, че това вероятно ще бъде малко под 100 % и това ни удовлетворява, но все пак вие имате ли категорично становище и експертно мнение, че това ще се случи. Защото тази цифра 55,39 % ви казвам, че ме плаши, има малко време, за да се случи до 100 %.
И какво стана със 123 мярка, с няколко думи, ако може да кажете. И госпожо председател, когато свършим по темата бих искал да имаме възможност да зададем два-три въпроса, които вълнуват земеделските производители.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други въпроси има ли?

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще взема думата, за да дам една по-обща информация, не че искам да защитя по този начин това, което казах. Тъй като отказахте презентация, аз бих ви направил много интересна презентация и по Гаранционния фонд, при положение, че пожелаете, госпожо председател, да видите всички мерки по Гаранционния фонд как вървят, как се развиват и т.н. Сега само за информация. Наблюдавайки цялостното усвояване на европейски средства, не само в европейските земеделски фондове, това е в една друга презентация, ДФ „Земеделие” като разплащателна агенция, данните са към 30.05. т.г. съпоставено с всички оперативни програми имаме повече усвоени в абсолютен размер средства, разбира се, тук слагам и Гаранционния фонд. Усвоените средства са близо 3,5 млрд. – това е Гаранционния фонд, директните плащания, всички пазарни мерки и разбира се, тези числа, които виждате за Програмата за развитие на селските райони.
Изпълнението на програмата, за миналата година имаме договорени 804 млн.евро субсидии по договорите, тази година ще бъдем в същите параметри. Като казвам „същите параметри” тук залагаме и ангажиментите по Втора ос, тук не са договори, тук са ангажименти, които се поемат за плащане при спазване на правилата. В този аспект оборота като договаряне е завъртян. В момента тези 87 % реално са над 90 %, защото в момента подписваме по 123 мярка договорите, ще ви разкажа за тях след малко, подписваме договори за 100 млн., те ще се калкулират тук, ще се калкулира и приема по 311 и 312 мярка и започналия прием по 121 мярка. В момента не сме калкулирали реалните ангажименти по 214 мярка свързани със сеитбооборота, които надхвърлят текущия бюджет, но ние ще ги калкулираме когато се прехвърлят средствата или поне като се внесе нотификацията и да е ясно от кои мерки ги взимаме. Така че в момента 214 я калкулираме като договорена само до бюджета, който е наличен в момента, но реално там имаме поне още 400 млн.
По отношение на договарянето много тежка ще бъде годината, много приеми ще се съберат, административно ще трябва да се положат доста усилия, за да се затворят всички договори в рамките на годината. Оттук нататък рискът в изпълнението от една страна е в забавянето на общинските процедури, но те вече вървят, одобряват се. Очакваме в момента, предвид отваряне на приемите, които ще направим за общините в края на месеца очакваме много общини да си заявят плащанията по проектите, за да могат да кандидатстват, има такова изискване, че ако има отворен прием по съответната мярка, не могат да кандидатстват, но след като си входират заявката за плащане имат право да внесат нов проект, така че ще имаме, включително и сега заявки за плащания. При контрактуването на тези допълнителни приеми по тези две мерки ще имаме респективно авансите, които ще бъдат разплатени и фактически основанията за достигане на тези 390 млн.евро в 2013 година като плащания, защото ние имаме само 150 млн.евро плащания по Втора ос, които ще бъдат направени декември. Разбира се, това е с ясното съзнание, че трябва да получим във фонда един надежден слой от министерството за 2013 година, одобрен със заповед, аз не се съмнявам, че това ще се случи, защото последните години се изчистиха доста проблеми по слоевете. Имаме само по агроекология, пардон, по Втора ос, те са четирите мерки, близо 150 млн.евро с компонент на европейския фонд само, говоря за европейския фонд, не говоря за публични разходи, съфинансиранията.
Утре един от заместниците ми с колеги от министерството са в Брюксел, да, там ще представим екшън-план, това което го правим ще го опишем и като екшън-план, това го правим всяка година. Това е което мога да ви кажа – максимално договаряне, затваряне на договарянето. Почти всички големи общински, особено частните са взети на непрекъснат мониторинг, как се развиват, ще се случат ли, имат ли нужда от някаква методическа помощ, защото всеки един проект в рамките на изпълнението, особено по-големите налага се да се променят доставчици или нещо друго, своевременно обработваме анекси при спазване на всички правила, така че административната услуга, която предоставяме се стараем да бъде на ниво. Вярно, че оборота е много голям. По отношение на плащанията и усвояването на програмата…затова казах, че като плащания в секторната диаграма, която бихте могли да видите Разплащателната агенция от другата страна са секторите на седемте оперативни програми са с по-малък процент от Разплащателна агенция.
По отношение на 123 мярка, какво по-точно ви интересува? Да, информацията ви е от преди две седмици. Имахме прием, който се забави по няколко причини. Заповедта, с която открихме приема беше за 35 млн.евро публични средства. Министерството с Девета нотификация, която входира ноември месец заяви допълнително преразпределяне с допълнителен ресурс по тази мярка в размер на 29 млн.евро. С решение на Министерски съвет от миналата година се даде право на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” да подпише договорите с общините „под условие”. Говоря за всички общински мерки свързани с Девета нотификация, предполагам, че повечето от вас са в течение, ние подписахме за около 800 млн.лева договори с общините, половината, от които бяха „под условие” в смисъл, че техния бюджет беше заложен като допълнително прехвърлени средства по Девета нотификация. Договорите ги подписахме с тях. Поканих всички кметове на няколко срещи, обяснихме им, че са „под условие”, в смисъл, че ресурса, който те очакват по техните договори ще бъде след решението на Комисията за допълнителния ресурс. Доста усилия се положиха, за радост Комисията одобри на 100 %. И всички договори „под условие”, министъра го спомена, ние свалихме условията и те вече имат осигурен финансов ресурс. В това решение, в тази нотификация изрично беше записано ние да не отказваме по 123 мярка, а да контрактуваме с допълнителния ресурс по Девета нотификация тези 29 млн. плюс всички икономии, които се реализират, като казвам „икономии” това са освободили се бюджети от редукциите при плащанията и от отказали се проекти, плюс всички икономии , които ще се реализират към момента за решението за Девета нотификация. Комисията прие Девета нотификация на комисия в края на м.април и тъй като и там е голяма бюрокрация, в техния Държавен вестник се появи на 24 май. Към тази дата вече имахме към 20 млн. икономия и за да може абсолютно всички проекти да контрактуваме, накрая останаха проекти за около 20 млн. евро, за да няма отказали се, защото самия ранкинг беше много тежък. Говоря ви откровено, самият ранкинг беше много тежък от гледна точка на прилагане на два-три от критериите, включително имахме много работни срещи, включително при ранкирането поканих абсолютно всички бенефициенти, които получиха предварително точките си да си заявят молба, на една среща на която поканих техни представители на случаен принцип те си излъчиха техни представители, които наблюдаваха работата на комисията, която гледаше ранкинга, не обжалванята, имаше предварителен ранкинг, който беше определил точките и им дадохме възможност мотивирано да си дадат становище по точките. Абсолютно публично го направихме. Тук е малко по-деликатно, трябва да ги събирам, на произволен принцип да се избират, когато гледаме 311 и 312 мярка, защото тук сме отново в ограничен бюджет, минимум два пъти и половина заявките са повече от бюджета, същото ще бъде и със 121, която тече в момента. В рамките на първоначалната заповед, в рамките на тези 29 млн., които бяха с Девета нотификацията в рамките на икономията и с ресурса, който е даден за наддоговориране ние допълнихме заповедта и договорихме всички проекти. В момента мисля, че подписвам последните договори по 123. Нашето намерение е да няма вече прием по 123 мярка до края на тази година, от този програмен период, защото остава един незначителен ресурс, който евентуално, имаше 10 или 15 отказани проекта от гледна точка на несъвместимост на предложенията с наредбата, така че ако някой от тях спечели обжалване или нещо подобно да имаме ресурс да ги контрактуваме. Така че 123 мярка е затворена на 100 % и в момента са подписани договорите.Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Но все пак и моя колега обърна внимание, този график би следвало да се отгледа много внимателно от гледна точка на 112 мярка, за която говорим и плащането след третата година, 321, 322 мярка означава, че общините трябва да изпълнят проекта си за по-малко от година и половина, вие трябва да разплащате тези проекти до средата на 2015 година. Как за година и половина общините ще успеят, да се направи един анализ възможно ли е, защото приемът на документи сега означава сключване на договора в края на годината, означава, че на тях има се дава с шест месеца по-малко. Може би имате информация, възможности, имате опит, но да се преценят евентуално тези опасности при приема.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Кратък отговор. Абсолютно резонна е вашата бележка. Както ви казах, забавянето при общините е в ЗОП-овете. През последните години смея да твърдя, това може да го видите в страницата на фонда, сме дали ясни указания какви параметри да залагат при формирането на критериите за избор, така че те да са съобразени с препоръките на комисията и смятам, че те вече доста по-грамотно правят и документацията, и самото провеждане на процедурите. Някои по-атрактивни процедури, които бяха в началния период, те още се влачат между другото, в различни видове съдебни фази. Повечето от проектите са реализируеми за 6 месеца, те са пътища, те са пречиствателни станции, много от тях са мобилни и т.н. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други въпроси има ли по темата по точка първа? Коментари? Ако има съответно и от присъстващи извън състава на комисията?
Добре. Да приключим по първа точка. Благодаря и за компетентните отговори, смятам, че бяхме задължени да получи отговори на тези въпроси свързани с програмата, по които по един или друг начин имаме притеснения, какво се прави, как се работи.
Да преминем към точка 2 - информация за законодателните приоритети на Министерството на земеделието и храните до края на м. юли т.г., както и за периода до края на 2013 година, но в м.юли ще се опитаме най-спешните промени в законите да бъдат реализирани, за да не се пречи на изпълнението на други задачи в министерството. Проф.Греков, имате думата.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, законодателните инициативи, които трябва да проведем до края на годината са много спешни, трябва да ги представим в Народното събрание, защото някои са върнати по един път от Народното събрание, но те са важни, но трябва да се повтори изцяло процедурата.
Кое е най-важното през м.юли? Първо, Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вторият закон, който е много важен и трябва да мине през юли месец е Закон за защита на растенията. Законопроектът за защита на растенията ще бъде внесен от Министерски съвет най-късно до края на м.юни 2013 година. Ще се опитаме през август месец да бъде внесен и законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, също много важен закон. От септември и октомври – законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. През ноември - законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Следва законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанска академия също е включен за м.ноември. Декември месец – законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството. Също така законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните и законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, изключително важен закон. През ноември ще се опитаме да бъде внесен. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Това са най-важните законодателни инициативи и закони, които трябва да минат до края на годината, за да може да се гарантира спокойна и свободна работа на земеделските производители. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Има ли становища, коментари предложения?

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Имам две предложения. Първо, номер 11, законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Този закон мисля, че трябва да се разглежда съвместно с Министерство на околната среда и водите. Самостоятелно едва ли може да разглеждаме поправки, допълнения. Тук ме допълват, казват, че винаги е било така.
Когато говорим за Закона за опазване на земеделските земи, той винаги върви със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, т.е. трябва да има някаква актуализация и хармонизация. Поне да има някакво наблюдение и върху този Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като както при него са включени някои процеси свързани с деградацията на земите, така и в Закона за опазването са включени процеси свързани с деградацията на земите. Да няма повтаряемост, т.е. едни и същи неща да си ги повтаряме и в двата закона.
Въпросът за нашето Черноморие, знаете, че там имаше доста скандали, проблеми, аз не знам дали трябва да се разгледат това са закони свързани с МОСВ, Закона за устройство на защитените територии и Закона за устройство за нарушените територии, но най-вече Закона за устройство на защитените територии, който е много важен за българското Черноморие. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И аз благодаря. Ще имаме предвид, това което казахте. Ако няма други предложения, да минем към т.Текущи. Заповядайте, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги, искам да задам няколко въпроса, които мисля, че вълнуват голяма част от земеделските производители, а и нас.
Има проблем с фирмите, които обслужват общинските служби, които поддържат кадастъра. Вече по 8-10 месеца има такива, давам примера от Карнобат. Там не може да се издаде нищо, нито скица, нито нищо. Това е много голям проблем. В миналия мандат зададох въпрос към министъра и ме притеснява, че нещо в тази процедура има сбъркано. Не мога да ви упрекна, защото от вчера сте министър, но тук проблема е сериозен.
Следващото нещо, което в някаква степен господин Порожанов го застъпи като човек, който приема тези карти и на основата, на които стават плащанията, но огромната молба на земеделските производители е, тази тежест, която им се възлага с тези застъпвания да бъде решена. В голямата си част, повече от 99 % не искат това да се случва, разбира се има и такива, които искат на гърба на другия да печелят, но този проблем трябва да бъде решен. Много са причините, но този въпрос трябва окончателно да бъде решен и то в интерес на земеделските производители, т.е. така, че те да не бъдат наказвани.
Следващият ми въпрос е – какво става с намаления акциз на горивата, дизелово гориво. Разбирам, че предишното управление нотифицира тази държавна помощ, каква ще бъде вашата политика в това отношение, какво правим?
И последно, немаловажно, какво се случва с тавана на плащанията, говоря за директните плащания и коя стопанска година ще бъде взета предвид?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Много всеобхватни въпроси. Първо за поддържащите фирми. Господин министър?

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Сега е момента да представя екипа си, вече сме структурирани и можем да работим – господин Абазов го познавате, заместник-министър, вторият е господин Явор Гечев, третият заместник-министър е госпожа Валя Маринова, тя е специалист по горите. Имаме пълен екип. От дясно до мен е парламентарният секретар господин Добрев, до него е началник-кабинета господин Кънчев и главния секретар Надежда Симеонова. Готови сме да отговаряме на всички въпроси.
Давам думата на господин Абазов да отговори на въпроса.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, господин министър. Уважаеми дами и господа народни представители, въпросите, които задава народния представител Пенко Атанасов са много актуални, ние сме отговаряли много пъти на тях.
По първият въпрос, господин Атанасов, в самия въпрос се съдържа отговора. При така зададения въпрос на бивши министър, как е уреден въпроса с поддържащите фирми при условие, че той не отговори предния път. Беше нарушена процедурите и ритъма на процедурите по ЗОП за поддръжка на плановете за земеразделяне по съответните общини и по съответните съдебни райони се получи на много места това, което казвате, не само в Карнобат, на много места в страната. Другото обстоятелство, което наруши ритъма е периодичното предаване на тези землища, които поддържаме и обслужваме на КВС-тата на Агенцията по кадастъра. Това което ние сме направили сега е да направим пълен разбор на районите, където са закъснели много процедурите и да дадем предимство и да започнем процедурите, които са изискуеми по закона и определяне на фирми за поддържане на КВС.
По вторият въпрос мисля, че господин Порожанов също може да отговори, но при така направената система застъпванията са неизбежни. Казвам го един път като длъжностно лице и втори път като земеделски производител, който също си очертава нивите.
По третият въпрос, това което господин министъра прочете като законодателна програма, това е единия вариант, пред нас има още един вариант, който е малко по-разширен, в който съществуват идеи за промяна в още два закона – Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за данъчните и митническите складове, които касаят точно темата за акциза. По този въпрос едно от малкото хубави неща, които наследяваме е, че има съответната нотификация от Европейската комисия, но наше задължение е да променим тези два закона.
Съвсем умишлено се въздържахме да коментираме тези два законопроекта преди да направим предварителни разговори с Министерство на финансите по разбираеми причини. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Гечев, заповядайте.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Госпожо председател, господин министър, колеги, искам да допълня колко неща. На практика в момента един от най-големите проблеми е с очертаванията и неумишлените в по-голямата си част грешки, които се допускат, от наддекларирани площи и от застъпени площи. Прав е колегата, че при тази система това е неизбежно. Ще го включа и в законодателството, защото в крайна сметка идва новия рамков период, екипа е много млад, но всички от екипа имаме ясна представа какво искаме да постигнем. Ще добавя и за законодателната програма, не ми се ще да правим нещата на парче, а да направим цялостна концепция, по която да се движим пред целия период на управление на министерството. Това разбира се е свързано с ресурсното обезпечаване за постигане на целите по Оперативната програма, т.е. може да тръгнем да правим и разработки по отношение на нов тип очертавания така да се каже, където може да се изчистят нещата, но осъзнавате, че това е ужасно голям пакет работа, която едва ли ще може да се свърши за два-три дни, включително регламентиране на „белите петна”, защото това е един от другите големи проблеми при очертаванията, които земеделските стопани търпят.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Госпожо Благоева, заповядайте.

СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Относно таваните първата договорка беше направена с Многогодишната финансова рамка през февруари месец. Многогодишната финансова рамка вече е договорена и в нея е предвидено, че прилагането на таваните ще бъде доброволно от държавите-членки. Това което обаче остава задължително е т.нар.дегресия или постепенно намаляване на плащанията. Намаляването на плащанията ще започне съгласно регламента от 150 хил.евро субсидия, като процента все още подлежи на договорка, но като че ли мнението се оформя за около 5 % минимален процент на намаление. Той може да бъде завишен от държавата-членка, но не може да бъде намален под тези 5 % и пак казвам още няма окончателна договорка за 5 %, но някои държави-членки настояваха особено много да бъде 5 %, Комисията настояваше за 14 %, минимален процент за намаление. Евентуално над 300 хил. може да има друг процент, малко по-висок. Но и това остава за договаряне. Таванът може да бъде прилаган по решение на държавата-членка, намалението на плащанията ще бъде задължително и ще бъде вероятно не по-малко от 5 % за над 150 хил. плащане. Държавата-членка може да го прави за всяка година в зависимост от плащанията за годината, прилагането започва от 2015 година. Ако иска държавата-членка може да направи по-стръмна скала 10-15-20 %, може да бъде няколко степенна скалата, но минимума е над 150 хил. – 5 %. Няма референтна година. Референтната година би имала значение, ако България реши да прилага права на плащания, но там също текстовете бяха силно омекотени. Ако България реши да се придържа към прилагането на схемата за плащане на площ като алтернатива на базовата схема, т.е. да прилагаме схемата за плащане на площ без права, тогава на практика референтната година няма роля, защото колкото площи заяви земеделския производител за съответната година, толкова ще получи като подпомагане.
За акциза не мога да отговора точно, но знам, че имаше финализирана процедура, но има някакъв проблем с Министерство на финансите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Изтича нотификацията и трябва да се направи нова с изисквания, които да са доста по-приложими от досега действащата.
Други въпроси от общ порядък? Да считаме, че няма.
Искам да благодаря на всички участници в дискусията, на вас господин министър и екипа, който присъства. Смятам, че такава дискусия е полезна за всички, които се интересуват от работата на министерството. Благодаря и успешна работа на вас и екипа ви!

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: И аз ви благодаря, успешна работа и на вас!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, закривам заседанието. Успешен ден!



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА БЪЧВАРОВА


68 009 знака