1.Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните за състоянието и проблемите на селскостопанската наука.
2.Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-38, внесен от Светла Бъчварова, Пенко Атанасов и Спас Панчев на 08.07.2013 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните



П Р О Т О К О Л

№ 04

На 10 юли 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните за състоянието и проблемите на селскостопанската наука.
2.Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-38, внесен от Светла Бъчварова, Пенко Атанасов и Спас Панчев на 08.07.2013 г. за първо гласуване.

Заседанието бе открито в 14,40 часа и ръководено от госпожа Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добър ден, уважаеми колеги. Имаме кворум и можем да започнем заседанието на комисията. Извинете ме за малкото закъснение, но в Министерство на земеделието имаше и продължава Консултативен съвет по тютюна, на който се искаше информация какви възможности има комисията да разгледа въпроса за тютюна, затова трябваше да присъствам поне в началото.
Дневният ред днес е от три точки:
1.Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните за състоянието и проблемите на селскостопанската наука.
2.Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-38, внесен от Светла Бъчварова, Пенко Атанасов и Спас Панчев на 08.07.2013 г. за първо гласуване.
3. Текущи.
В точка „Текущи” предлагам да обсъдим законодателни инициативи, които комисията трябва да разгледа за месец юли, предвид дебатите и спешните мерки, които трябва да бъдат взети. Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.

„За” – 11 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 11 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” дневният ред се приема.

Предлагам да преминем към точка 1 - Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните за състоянието и проблемите на селскостопанската наука, има се предвид Селскостопанска академия.
Доктор Валентина Маринова, заместник-министър на земеделието и храните, която отговаря за Селскостопанска академия, ще представи основните акценти от дейността на Селскостопанска академия. Другите гости по точка 1, може би вие ще ги представите, госпожо Маринова. Заповядайте.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на комисията, както стана ясно аз съм ресорния заместник-министър, който отговаря за Селскостопанска академия.
Искам да ви запозная със състоянието и проблемите, с които заварваме Селскостопанска академия. Имайки предвид краткият срок, в който трябва да навлезем и да се запознаем в дълбочина с проблемите искам да помоля да ме подпомагат колегите, които представляват и ръководят в момента структурата, това са проф. Славейков, проф.Валентин Бъчваров, който е главен научен секретар на Академията, Сашка Георгиева, главен счетоводител и Вирджиния Христова, юрисконсулт в Селскостопанска академия.
Имайки предвид, че Селскостопанска академия е един от най-големите второстепенни разпоредители в Министерство на земеделието и храните. Ангажиментите, както на нас като ръководство и към обществото са доста големи. Ние трябва да се съобразяваме с тяхната работа, за да можем да бъдем адекватни към проблемите, които имат те. Политиката на Министерство на земеделието и храните е да създадем добър климат за работа, за да може да изпълняваме всички предвидени задачи, произтичащи от приоритетите на академията и законовите изисквания, както и с програмата на Правителството.
Аз ще бъда много кратка относно докладът, защото както обикновено, по Правилник, е предложен на всички членове на комисията. Държа да се спра най-вече на финансовите параметри, които са голям проблем и тези финансови параметри с необвръзки са още от предишни години, като наследство. Колегите ме подготвиха и казаха да обърнем сериозно внимание, че в структурирането на бюджета по принцип на Министерство на земеделието и храните има какво да се желае, той е рестриктивен не само от тази година, а е с наследство от предишен период. Важно е да се отбележи, че необвръзката на Селскостопанска академия в момента е приблизително, след водени разговори със синдикатите, колегите там доста се притесняват, защото нещата не се решават, а остават непреодолими, е около 6,7 млн., цифрата е записана точно в доклада. Направени са постъпки в месец май до тогавашния министър на финансите с искане да бъде преразгледан параграф 01, там където са задълженията към персонала. Все още ние нямаме отговор за това дали ще бъдат удовлетворени желанията на Министерство на земеделието и храните, или ще се търсят вътрешни трансформации. Аз лично в момента не се наемам да кажа, че това ще бъде възможно, но имайки предвид, че ние в момента навлизаме във всички сектори, от вчера наши експерти преговарят отново с Министерство на финансите, като говорим, че трябва да започнем отново преговори, стъпка по стъпка и да приоритизираме това, което сме заварили. Мога да вляза в една конкретика като казвам, че този доклад, който ви е представен изцяло сме се доверили на колегите, които в момента ръководят академията, но в същото време един от приоритетите на ръководството е да се направи пълен анализ в дълбочина, откъдето да се види какво се заварва, не само това, че нямаме финансови ресурси е голям проблем, ние трябва да вървим в една оптимизация, в една модернизация, за да бъдем адекватни на това, което се очаква от нас като хора, които прилагат селскостопанската политика.
В този ред на мисли аз няма вляза в друга последователност колко сертификата се поддържат и какво е необходимо за генофонда, ще дам думата на господин Славейков, но какво искам да отбележа, че ние всички трябва да помислим как да огледаме действащата нормативна база и да предложим една оптимизация, защото може би част от проблемите са в това, че има какво да се усъвършенства. Аз вече отбелязах, че Селскостопанска академия е второстепенен разпоредител, най-голям, с най-много послания към обществото и с най-много задачи. За да се запази един генофонд в животновъдството или растениевъдството трябват професионалисти и трябват знаещи и можещи хора. В анализа е записано, че нови хора почти не влизат, защото финансовите възможности, които им се предлагат като работни заплати са почти нищожни. Базата, с която разполагате остаряла и някои от техните проучвания трудно могат да бъдат приложими в съвременната пазарна икономика, което респективно ни затруднява с правилни решения и затова се съм съгласна, както и госпожа председателя каза, че е важно да проверим каква е законодателната инициатива и едно от предложенията ни в момента, като заключение на този доклад е – промяна в Закона за ССА, като говорим за нерадикална промяна, защото тя трябва да бъде съгласувана с много заинтересовани страни, да бъде нещо, което е неотложно, за да можем да структурираме новия програмен бюджет актуално с нови послания, нови политики, за да можем да излезем от този кръговрат, в който се намираме в момента. Благодаря за вниманието и ако може да дадем думата на председателя на Академията.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Проф.Славейков, заповядайте.

ПРОФ.ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да благодаря на комисията за бързината, която лично мен приятно ме изненада, за бързината относно проявения интерес към проблеми, които са трупани с години без да се решават. Това ме прави оптимист за решаване не на всички проблеми, защото трудно може да се каже колко са проблемите. Общо взето аз мога да ги разделя на две групи проблеми, проблеми, чието решаване може да стане в близка перспектива и проблеми, за които се изисква повече време, съгласуване и осмисляне на тези проблеми особено в областта на законодателството. Ясно е, че финансовите проблеми на Академията са в основата, но не са единствени. Разбира се, има проблеми, касаещи структурата на Академията, нещо което не можем в обозрими месеци да предложим като решение, тай като трябва да се приеме и от хората, работещи в академията, да се иска и тяхното мнение, на синдикатите и т.н. Когато говорим за финансовите проблеми на Академията трябва да знаем, че те рефлектират върху кадровото израстване.
По отношение на заплащането, да, но веднага трябва да кажа, че в сравнение с БАН заплащането в Селскостопанска академия е на по-високо ниво. Това предполагам и колегите от синдикатите ще потвърдят. Бяха извършени някои действия от ръководството на Академията, които решиха изясняване заплащането на отделни категории научни работници, тъй като имаше големи разминавания. Например по-високи заплати за доценти от професори, този въпрос го решихме в движение.
По отношение средствата. Вие сте се запознали с подготвения доклад, недостига на средства е огромен, но ние, ръководството на Академията, виждаме едно от решенията на този въпрос в отделянето в отделен ред на бюджета на академията в бюджета на министерството, което според нас ще стимулира по-голяма събираемост от отделните звена на академията, а това ще доведе и до стимулиране на хората, които полагат повече и по-качествен труд да имат и съответното заплащане. Това в академията все още е невъзможно да бъде приложено. Виждането ни в тази насока е, че всеки трябва да получава според количеството и качеството на труд, а не според временното си положение. Ето защо, пак повтарям, едно от предложенията за промяна в Закона за Селскостопанска академия е именно отделен ред на бюджета.
Друг проблем, по който ако мога да изкажа и собствено мнение, това е, че когато говорим за една академия е добре да видим и опита на други страни. В много държавни селскостопански академии съществуват, те са самостоятелни научни, образователни и производствени звена, както и Селскостопанска академия в България. Сега ситуацията й е такава, че от една страна това е академия, от друга страна е звено на министерството, и това в бъдеще трябва да бъде решено. Това е моето мнение, не ангажирам никого, но това също е съществен проблем.
По отношение други проблеми, които смитаме, че могат да бъдат решени с някои промени, например Управителния съвет – почти половината от членовете са външни за академията, което съгласете се, трудно може да се мотивира и обясни, тъй като един вид академията се явява конкурент в една среда с други висши училища, например с БАН, същевременно те присъстват в Управителния съвет на академията, а там се взимат и кадрови, и други решения за развитие на Академията. По аналогията и академията би трябвало да е в управителните тела на БАН и висши училища. Тук също може да се помисли, по примера на БАН и висшите училища, считаме че един Съвет на настоятелите би бил полезен не само за подобряване на финансовото състояние, но и за сближаване примерно научната дейност в академията с нуждите на агробизнеса, иначе в много случаи се получават значителни разминавания.
Но ще бъда кратък. Предполагам, че ще има въпроси, на които аз и колегите от Академията ще отговаряме според нашите компетенции.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. До някъде описахте състоянието, но всъщност говорихте повече за предложенията за промени.
Колеги, запознали сте се с материала, има достатъчно информация. Имате ли въпроси и коментари към представените данни за състоянието на Селскостопанска академия?
Заповядайте, господин Панчев, заместник-председател на комисията.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо заместник-министър, възползвам се от възможността, че сме за първи път заедно, поне аз с вас, да ви поздравя и да пожелая успех във вашата високо отговорна работа.
Не случайно едно от първите неща, които ние гледаме е въпроса със Селскостопанска академия. По стечение на обстоятелствата, добър е шанса, че бившия председател на академията е председател на комисията и тя отлично познава работата, дейността, възможностите и проблемите в Селскостопанска академия. Тя изпита на гърба си това, което ГЕРБ направи в 2010 година, за да попречи на дейността на академията, за да повлияе върху дейността на Селскостопанска академия ГЕРБ реши, че най-правилното е да се върви към намаляване на издръжката, към съкращаване на дейността, а в една държава като България без селскостопанска наука няма някаква перспектива в отраслите „земеделие”, „животновъдство”, „преработвателна индустрия” и т.н. И съм убеден, че първо, познаването на проблемите, участието в комисията на няколко души, които също са били част от тази наука в миналото ще даде възможност на ръководството да се чувства по-комфортно, ако не до края на годината, то в следващата година когато аз се надявам и лично ще настоявам за по-добър, ако закона не промени нещо, за Селскостопанска академия, за един по-добър бюджет, защото академията явно има нужда първо и най-вече от едно финансово укрепване. Убеден съм, че до края на годината Правителството ще се обърне с лице към проблемите на Селскостопанска академия и министъра на земеделието и храните също, защото той самия също като част от научната мисъл на този отрасъл познава необходимостта и проблемите, които съществуват. В тази връзка съм убеден, че освен нашата подкрепа ще имате подкрепа и от министъра и Правителството като цяло, защото това са хора, които разбират проблемите и перспективите, които стоят пред вас.
Разбира се, в голяма степен дейността зависи от това какво бюджетът ви дава като възможности и разпределението, което вие правите. На мен ми се струва обаче, че в сериозна степен зависи от това какво академията прави с възможностите на различните институти за подпомагане на издръжката на академията. И може би тук е мястото, господин Славейков, да кажете няколко думи за това какво успяхте да направите сами да си помогнете и има ли тук възможности, които биха могли да се ползват в бъдеще, защото Правителството съм убеден, че ще ви помага, но и то има граници, в които може да се простира, още повече като виждаме състоянието на бюджета, такъв какъвто беше докладван от премиера миналата седмица при посещението му в Народното събрание. И ако днес ние искаме да имаме резултат от тази среща ние трябва да излезем от залата с набелязани спешни мерки, за да помогнем Селскостопанска академия да работи нормално и ние да очакваме резултати от нея в бъдеще. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания? Накрая смятам да се обобщят нещата, да имате възможност да отговорите.
Заповядайте, господин Костадинов.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, дами и господа, аз ще бъда кратък. Първо искам да изкажа мнение по доклада, който беше представен. Считам, че той можеше да бъде по-точен, по-пълен и по-ясен, дори бих казал и по-критичен в оценките. Какво имам предвид? Ние много добре знаем проблемите, които съществуват в Селскостопанска академия, те не са от вчера, както каза и председателя на академията, но има един ред от проблеми, така да се каже, които трябва да бъдат ясно казани. Първо, как можеше преди 2008-2009 година, когато казвахме, че все пак има някакъв финансов комфорт в Селскостопанска академия, трудно, но имаше някакъв финансов комфорт. Решаваха се редица проблеми. Защо след този период има рязък срив в планирането и управлението на финансовите ресурси в Селскостопанска академия? Явно има причина и това е лошото отношение, което имаше към Селскостопанска академия. Тази оценка трябва ясно да се каже. Непознаване на проблемите на Селскостопанска академия, непознаване на проблемите на аграрната наука и като цяло на аграр-икономическата политика в България от факторите, които трябваше да планират и респективно да определят финансовия ресурс за тази академия. И оттук вече проблемите се задълбочиха. Институтите приемат млади хора, докторанти, асистенти и те след няколко месеца напускат. Защо? Ами то е ясно посочено в табличката – ниското заплащане. Изтъкнати наши селекционери, активни учени напускат след 20-30 години работа. Трябва ясно тези неща да се кажа, проф.Славейков. И е трябвало да подпомогнете малко повече работата по доклада на заместник-министъра, тъй като лично аз оставам с убеждението, че в Селскостопанска академия няма много проблеми, нещата там се решават по някакъв начин. А то не е така. Така че един доклад, който може да даде по-широка представа ще задоволи интереса на комисията, пък и на останалите дами и господа, които присъстват на днешното заседание.
Един въпрос, който се постави, за БАН. Ние винаги правим сравнение с БАН, БАН да, има по-ниски заплати, но те имат отделен финансов ред при финансиране на научно-изследователски проекти и договори. Там се знае, че този договор, този проект се финансира ясно, ръководителя на проекта поема средствата и изпълнява всички теми и задачи по проекта. В Селскостопанска академия това го няма. Подкрепям идеята за отделен финансов ред. Това е много важно. Но когато правим такива сравнения трябва да бъдем и по-точни, защото един екип, който разполага със средства той може да се позволи всякакви разходи и в България, и в чужбина. Нещо повече, може да поеме и развитието на млади хора, а това е много важно. В тази връзка искам да кажа, в този доклад трябваше ясно да се посочи каква е кадровата политика на Селскостопанска академия, защото тази кадрова политика аз лично не я виждам. От ден на ден все по-лошо става с кадровата политика. В противен случай ще искаме, ще настояваме за по-високи критерии за работа, а то без кадри не може. Всички знаем, че ние сме на опашката в Европейския съюз по кадри в Селскостопанска академия на глава от населението. Това не може да продължава. Трябва да намираме наши допълнителни, вътрешни форми, господин Панчев е прав, вътрешни форми, които да подкрепим, за защитим чрез законодателна уредба. Подкрепям това нещо. Трябва един, така да се каже, пакет от законодателни мерки, които трябва да се вземат. Тук не се касае само за Закона за Селскостопанска академия, тук трябва да се видят и други законодателни решения. Аз лично ще гласувам за приемането на този доклад, но пак казвам, че можеше по-добре да бъде разработен, за да има и по-широко обсъждане.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заместник-министър Маринова иска нещо да разясни.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Господин професор, аз съм изцяло доволна от креативните бележки, но в изложението си вметнах едно, че ние като екип и ръководство на министерството ще направим пълен и в дълбочина анализ и предполагам, че Комисията по земеделие в лицето на председателя ще ни покани отново, за да може да видим какво заварваме и какви краткосрочни цели си поставя администрацията, за да може да реши тези наболели проблеми. Предполагам, че следващият път ще бъдем много по обстойни в отговора си. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Наистина, споделям това, което колегите казаха за състоянието на Селскостопанска академия. Този доклад констатира, че има проблеми, че има недостиг на средства, но мисля, че трябваше да видим и какви са възможностите на Селскостопанска академия, поне от части този финансов ресурс да бъде подсигурен от собствените приходи. Не виждам в доклада някакви данни.

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Приходи са планирани 15 млн., а са изпълнени 3 млн.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Да, мисля, че колегите са наясно, че Селскостопанска академия има доста възможности в това отношение и съм сигурен, че всички трябва да се обединим и ние като Комисия по земеделие и храни да направим максимума в това Селскостопанска академия да заеме тази позиция, която трябва да заеме, защото ако искаме да развиваме модерно земеделие, конкурентоспособно земеделие това трябва да стане и съм сигурен, че всички ще се обединим около това комисията по всякакъв начин да подпомага дали законодателно, дали с други мерки, които трябва да се предприемат, съм сигурен, че трябва да дадем една по-добра база за работа на Селскостопанска академия. А и това, което виждаме в доклада – не е за учудване, че през годините подкрепата от страна на държавата, особено последните три години, това отношение не беше само към Селскостопанска академия, отношението на предишните управляващи беше такова към всички институции, към БАН, всички знаем какви процеси течаха там, така че това отношение би трябвало да се промени. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Хамиев.

ХАМИ ХАМИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Моят въпрос е към проф.Славейков. Видно от отчета през 2012 година фонд „Работна заплата” на ССА е намален с една пета, една четвърт почти и в тази насока, това намаляване по какъв начин е компенсирано – със съкращения в щата и ако е така колко от персонала са съкратени? Ако не, по какъв начин е компенсирано това намаляване на ФРЗ и ако е извършен някакъв трансфер от други функции в параграф 01 където са фонд „Работна заплата” и другите социални осигуровки, до какви лишения са допринесли в дейността на академията. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Много важен въпрос. Заповядайте, господин Данев.

ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми дами и господа, аз искам да поставя въпроса в малко по-различна плоскост. Като народен представител в предходното Народно събрание ние сме получавали доста сигнали за проблеми в Селскостопанска академия. Тези сигнали са намирали изражение в наши въпроси към предходния министър на земеделието. Отговорите не са ни задоволявали, тъй като считаме, че политиката, която е водило Министерство на земеделието е дала отражение и на политиката на ръководството на Селскостопанска академия. И опита на министъра да прехвърли грешките в ръководството на председателя на Управителния съвет и на Управителния съвет на Селскостопанска академия, в стенограмите може да се докаже това като отговори, дават една снимка, един анализ за това, че Селскостопанска академия не се развива в правилната посока и не се решават проблеми. За пример мога да дам липсата на навременно осигуряване на оборотни средства на научните звена по време на кампаниите есенните. Многократно сме задавали този въпрос на министъра, отговорът е, че всичко е в ръцете на ръководството.
На следващо място, може би в някакъв опит за кадруване в ръководството на научните звена е нарушен Закона за Селскостопанска академия като пример давам въвеждането на двумандатност, която отпадна след зададен въпрос към министъра на земеделието. И считам, че ръководството не отстоява трайно интересите и давам за пример един опит за заменка в Научното звено „Образцов Чифлик” , Русе, на земеделска земя на Института с частен инвеститор, чийто нужди бяха тази земеделска земя да се ползва за промишлени нужди. Благодарение на намесата на обществеността в Русе окончателно и Върховния съд е отхвърлил жалбата на този инвеститор и земята си остава за нуждите на института. В тази посока искам да кажа, че коренно трябва да се промени политика. Всичко, което казаха колегите е така и считам, че е необходимо ново мислене в управлението през следващия период.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, заместник-министър Маринова е излязла, имах няколко думи към нея, надявам се, че ще се върне.
Благодаря за предоставената дума. Искам да кажа няколко неща, които не бяха споменати тук. Предния мандат беше изключително тежък мандат, в смисъл тежък с осигуряването на средства, това е лесно проверимо, на всеки бюджет аз съм внасял предложения за допълнителни средства за Селскостопанска академия. Ако погледнете когато се променяха законите, Закона за Селскостопанска академия винаги съм отстоявал правото на отделен ред да бъде Селскостопанска академия в бюджета на Държавата. За съжаление това не се получи. Сега разбирам, че има такава идея. Силно вярвам, че това ще се случи. Силно вярвам, че средствата, които са необходими на Селскостопанска академия ще бъдат осигурени и тук е нашата голяма задача – това, което не го направихме много години по различни причини ще го направим сега, а именно държавна политика в областта на земеделската наука, така че държавата да поставя задачите на тази земеделска наука и оттук да произтича финансирането, и оттук да произтичат отговорностите, които поемат звената на Селскостопанска академия и тук вече ще бъде, надявам се този проектен принцип да бъде приет, и колегите, които работят като научни работници да получават адекватно заплащане. Оттук да бъде вързана голямата задача на земеделската наука с обществото, със земеделските производители. Това е като едно генерално, поне може желание, но надявам се и на колегите, които присъстват тук това да се случи.
Сега ще бъда малко критичен към ръководството на Академията и особено към проф. Славейков. Господин професоре, аз съм впечатлен и считам, че вие сте специалист във вашата си област, за което имате моите уважения. Твърдя обаче, че поемането на поста „председател” на Селскостопанска академия беше голяма грешка, не знам дали вие го отчитате като такава, но за системата това беше голям проблем, защото с действията, които предприехте още с встъпването си в длъжност и досега, според мен, не сте навлезли в темата и то не за друго, а защото старите хора казват „Земеделието е проста работа, но не е…”, така. Земеделието изисква големи познания, човек трябва да е изключително подготвен, особено за земеделската наука. Аз ви упреквам не за друго, а заради това, че обществото сме длъжници на земеделската наука. И бяхме задали въпрос към министър-председателя, когато ви поставяха, разбирате ли, не влагам нищо лично, просто ме боли, че тази система, която е доказала през годините мястото си за съществуване, дала е толкова много за българското земеделие, и сортове, и породи животни и сме били наистина на едно високо международно ниво, просто с годините това падна. И аз сигурно идеята на министър-председателя е била да вкара мениджър в управлението, но това просто не се оправда. Казвам го с голямо съжаление. Тази система е много сложна. И тогава ме заболя, че през борсата ще продаваме семена, през борсата ще продаваме стоковото зърно и за съжаление се получава така, аз го отдавам на вашето незнание, не си мисля, че е било нарочно, защото това, което имам като информация е, че всичко, което е продадено чрез борсата е било на много по-ниско равнище от пазарните цени, с 10-15 % и повече. Казвам го отново, защото стана въпрос за приходите. Другото нещо, което не се случи, а ми се искаше да бъде променено е, че една част от институтите и опитните станции общо взето си изкарваха издръжката, но те бяха наказвани по същия начин, както други звена, които не успяваха предвид начина на работа, който имат и задачите, които изпълняват. И затова се обръщам към вас буквално да ви помоля да подадете оставка. Смятам, че това ще бъде първата крачка, надявам се на вашето разбиране, защото тази система иска да има човек, вътре от системата, който е горял, който е живял тази система и знае „А” и „Я” на системата. Надявам се да съм бил ясен и убедителен, надявам се, че поне това управление сега ще даде един нов тласък на земеделската наука и то в посока, в която обществото и земеделските производители очакват. А нашите земеделски производители наистина имат нужда от качествени семена, добри технологии, от добре поддържан генофонд, от породи животни и просто сме длъжни на обществото това да го свършим.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАНОЛА: Благодаря, господин Атанасов. Други? Коментари?
Аз имам кратък анализ на ситуацията и предложения. Толкова зле Селскостопанска академия не е изглеждала. Бюджет 2012-2013 година, който се е реализирал – срив в субсидията при запазване равнището на приходите, което няма как да стане. Не може да намалите два пъти субсидията и да очаквате същите приходи. Но още по-лошото е, че към м.май да има изпълнение само на 22 % от собствените приходи това аз също не си го спомням като показател. А тези 15 млн. собствени приходи вървят от 2008 година. И смея да кажа, че 2009 и 2010 година се доближаваха до приходите, не знам какво се случва и защо се е получило така при условие, че последните две години цените на селскостопанските продукти особено на семената бяха по-високи в сравнение с предходни години, което означава, че в ценово отношение е имало преимущества.
Второто нещо. Идеите за преструктуриране на Селскостопанска академия. Свидетел съм на страшно много идеи, които се реализираха чрез различни колективи, чрез различни предложения за обединяване, разделяне. Искам да кажа – академията такава, каквато съществува с нейните институти е една добре районирана структура, която може да покрива нуждите на абсолютно всички земеделски стопанства. И фактът, че в момента пак има поредна работна група, с едни и същи участници, които 27-28 години пишат едно и също и си фантазират, че ще станем Америка в аграрната наука, някакъв модел, който се гони непрекъснато, за мен е неприемливо, защото то не отчита нито структурата на българското земеделие, нито пък възможността науката да се развива. Малко повече яснота – каква е тази поредна работна група, знам й състава, знам кой участва, знам какво ще излезе, т.е. абсолютно нищо, което да помогне на хората, които работят в тази система да са доволни и да могат да работят.
По отношение на бюджета. Винаги този бюджет е трябвало да бъде отстояван. Той се отстоява и с усилията на ръководството, с усилията и работата на институтите. Ако тези две неща не са впрегнати в едно няма как да бъде доказано дали пред Министерство на финансите, дали пред Министерство на земеделието необходимостта по съответни политики какви средства са необходими. За да може да работи нормално академията.
От материалът, който е представен излиза, явно и 2012 година е било така, 2013 година се очаква да е така – значи, ние имаме нужда от 22 млн., параграф 01, 02,03 и 04, дават ни 17 млн., имаме недостиг 6 млн. На края на годината под някаква форма ще се опитаме да решим този въпрос. Това не е начина. Това което се представи и се залага, първо, за него трябват усилия и второ, през цялата година да се водят разговори и необходимост да бъдат обосновавани нуждите от каквато и да било промяна в бюджета. Аз съм свидетел, тук има представители, за БАН няколко пъти тази година се променя бюджета, с 5 млн., с 6 млн., имаше актуализации. За Министерство на земеделието такава дума „актуализации”, особено в този сектор така и не чух през последните две години или не е търсено през годините да бъде актуализиран бюджета, или се е смятало, че рано или късно ще бъдат разплатени заплатите. Но заплатите не могат да решат приоритетите и проблемите. Аз помолих някой от ИАСАС да присъства, тъй като в доклада много внимание е отделено на невъзможността институтите да получават своето роялти. Този въпрос стои отдавна, отново се задълбочи и виждам, че лицензионните договори са по-малко отколкото през 2009 година, не знам на какво се дължи това. Но на Генерал Тошево лицензионните договори бяха два пъти повече отколкото сега се отчита. Защо? Това трябва да има обяснение. Производството на базови семена е едно и също, но няма договори, нещо друго се случва. Говорим и за Русе, говорим за Карнобат, Саводо. А лицензионните договори носят приходи.
Много проблеми имаше в Академията, които поне до 2011 година успяваха да се разрешат с фонд „Научни изследвания”, какво се случва с проекти, които са финансирани или които им предстои да бъдат доплащани, дали се изпълняват и как съответно този приход, тази глътка въздух, която дава възможност да се осигурява финансирането на проектите се използва. Това са моите коментари и въпроси. Молбата ми е да бъдете конкретни в изказванията си, за да можем да формулираме все пак накрая изводи за това как вървим и как развиваме тази дейност в състава на Министерство на земеделието.
Заповядайте.

СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Добър ден! За протокола, Светла Василева, председател на Федерация на независимите синдикати от земеделието.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми народни представители, дами и господа, аз благодаря за възможността да кажа няколко думи по изключително важните проблеми, които се разискват на тази маса за състоянието и проблемите на аграрната наука, която ние наблюдаваме, участваме и работим заедно с нашите синдикални членове повече от 13-14 години. Тези въпроси, които вие тук засегнахте за кадрова политика, численост и работни заплати – ние такъв материал като федерация бяхме представили още на една Кръгла маса, когато дойде предното правителство. И много добре бяхме обяснили по какъв начин е спаднала и числеността, и намалението на работната заплата, и нежеланието на младите хора да работят в аграрната наука и най-вече за изключително големия брой учени, които преминаха в частни фирми. Защо? Ние обяснихме. Предполагам, че доста от хората, които са тук знаят за негативното отношение към аграрната наука, за която винаги ме е боляло, не от вчера. За съжаление то е почти през всички години на прехода. Истина е, че никой от научния потенциал не участваше нито в преговорния процес, когато влизахме в Европейския съюз, нито в предприсъединителен, дори и 2007-2013 година много малко хора бяха привлечени да участват, едва в следващия програмен период 2014-2020 вече има по-голяма възможност и покана за участие.
Няма смисъл повече да разискваме бюджета, той е ясен, ние сме присъствали, с вашето съгласие разбира се, за участие в комисията когато се разисква бюджета на Министерство на земеделието, но трябва да ви кажа, че тези две-три години откакто присъстваме и когато се приема бюджета на Министерство на земеделието и храните за съжаление тук само няколко човека настояват и това са господин Пенко Атанасов, господин Панчев, може да пропусна някой, но това само няколко човека, които настояват да се разгледа и да се даде по-голяма възможност и повече средства на Селскостопанска академия. Трябва да ви кажа обаче, че не е само това, че бюджета на министерството беше много рестриктивен в последните години, но все повече се убеждавам от анализите, които се га се правят, че той не е добре структуриран. Не може да не можеш да разпределиш един бюджет като приоритетно перо фонд „Работна заплата” да бъде осигурен за цялата година, а в същото време да си вдигнеш заплатите на определени позиции в самото министерство, след като знаеш, че имаш недостиг, след като знаеш, че четири структури в Министерство на земеделието няма да си получат заплатите! Аз не знам това как точно да го определя. За бюджета няма повече да говоря, но имаше неща, които трябваше да се свършат и ние сме настоявали изключително много да се свършат тези неща. Все още обаче няма резултат от тях.
Едното е генофонда, който по никакъв начин няма финансиране, който не е само в институтите, но и в държавните предприятия, за които трябва да ви кажа, че в тези държавни предприятия от 83 научни сътрудника, които бяха, сега вече едва ли има и 41 от тях. И няколко пъти казвам, няма заседание на Отраслови съвет, тук е господин Здравчев от „Подкрепа”, който също ще ви каже, че няма заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в Министерство на земеделието, на което да не сме поставили въпросите за финансово състояние, преструктуриране, политики, е, не може да има за единия научен сътрудник в института заплата, а за другия научен сътрудник в държавното предприятие, той не е по-лош, за него няма осигурено финансиране. Това не може да продължава така. Напуснаха тези хора, поне 50 % от тях, едни се пенсионираха, други напуснаха. Като не получаваш заплата, като си по няколко месеца в неплатен отпуск, какво да правиш, нали по някакъв начин трябва да оцеляваш!? И затова няколко пъти ние настоявахме да се направи среща с животновъдите, ето вчера в този Консултативен съвет по животновъдство като чуха за Катарския фонд и веднага се настроиха – защо ще се дава, ще се дават тези пари в научните институти, а няма да бъдат в животновъдните ферми. Ами затова е необходимо да направим една среща да чуем информация за този генофонд, кой го съхранява, кой го поддържа, да не кажа пък кой го е създал, нали, кой въобще мисли за повишаване на генетичния ресурс? Може ли един дребен фермер да го прави това? Кой осигурява разплода на тези патентовани породи? Ами те са няколко института, няколко държавни предприятия и ние сме ги оставили на самоиздръжка. Ами в Царев брод аз нося няколко пъти едни молби от държавен поземлен фонд да дадем един свободни парцели, стана две години – не сме ги осигурили. Хората казват – не искаме пари, дайте ни от държавния поземлен фонд. Дават справка от Областната земеделска служба, ето, това са свободните парцели, дайте ни ги, ние ще поддържаме този генофонд. И трябва да ви кажа, че ако това не се направи в най-скоро време ще стане публичен скандал както в Костинброд с конете. Така че това са неща, които аз ви ги предлагам, знам че вие с вълшебна пръчка няма да направите кой знае какво, няма да се налеят веднага средства, знам, че ще направят всичко възможно екипа на министерството как да преразпредели бюджета, как да не останат хората без заплати, но нека това да се направи тази среща с тези животновъди, за да разберат че научния потенциал е необходим за поддържане на генофонда, няма откъде да си купят разплод по-нататък, ако няма кой да извършва тази селекция. Няма нужда да се убеждаваме в тези неща. И с Държавния поземлен фонд каквото може да се направи много, много бързо. И не съм чула за генофонда да има разпределение във финансова рамка, която се разглежда за животновъдите в България освен по схемите, които са. Защо да няма, аз знам, че има предложение на този екип на Селскостопанска академия за 2,5 млн. за държавните предприятия. Ще се прави ли нотификация, няма ли да се прави, те извършват услуга в обществен интерес. Едно по едно си заминават тези държавни предприятия, а заедно и генофонда, който поддържат. Това са изключително сериозни неща. Много може да говорим, но спирам до тук и моля за вашето съдействие за една такава среща, най-вече с всички животновъди, колко са легитимни и колко не са легитимни е друг въпрос, асоциации и съюзи, но те трябва да чуят, че е необходим този научен потенциал и този генофонд, иначе те едва ли сами могат да се справят. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Василева. Други изказвания?

ЙОРДАН МАЛДЖАНСКИ: Йордан Малджански, аграрен специалист, работил съм 6 години като научен сътрудник, сега съм свободен агент на свободна практика. От четири години имам доста свободно време да наблюдавам аграрния сектор и специално животновъдството, това е моята специалност.
По отношение на Селскостопанска академия. Не може академията да не може да си намери мястото. Нали всичко това, което имаме е създадено от тези аграрни специалисти. Как да има корелация между Селскостопанска академия когато 96,6 % от хората, които се занимават с аграрна дейност нямат квалификация, демек не разбират от това, с което се занимават. С кого да контактувате вие? Няма браншови организации, те се представляват от някакви Синаповци, плевели други такива, които са търговци някакви, с кого да разговаряте вие, с кого да го правите? Седемдесет и две развъдни асоциации, които се представляват, аз ставам бесен като вземат да говорят, от някакви предприемачи строителни и които 12 млн.лева усвоени и файдата, както казват в Делиорманско, файда – йок. Нищо няма. А това са едни проби, единствено усвоени пари. Шест лева на овца и не знам какво, какви са тия? И няма кой да ги контролира! Къде са развъдните колективи, къде са тия учени, как да не могат да си намерят мястото. И голям принос имаше към това предишното ръководство от „калинки”, на които им изнасяше това! За да може да развием сектора за какъв генофонд говорим! Като те минаха ветеринарите на по две ракии определиха коя е черношарена крава, коя еди-каква си и ни ги натряскаха без да взимат кръв. За какви аборигенни породи, които пак са определени без да се взимат кръвни проби! Хората въобще не разбират от тази материя.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Малджански, може ли все пак да се спрем на Селскостопанска академия, какво предлагате?

ЙОРДАН МАЛДЖАНСКИ: Конкретно, препоръки искам да ви кажа. Продължаваме пак. В бюджета никога няма да стигат пари, но парите трябва да се изкарат, защото аз съм бил също научен сътрудник. Кой ще ни формулира темите, проблемите, по които трябва да се работи. Нали трябва да има една браншова организация, която да ги извади. Кой ще ги извади? Бойко Синапов? И да ви предложи тоя проблем и да каже – половината го финансира бизнеса, половината го финансира държавата. Няма как да дойдат иначе, така става по целия свят. Не може да си измислим проблемите и някой да ни ги финансира и да продължаваме така перпетум мобиле до края, няма как. Селскостопанска академия без наука няма да върви, трябва да бъде мотора. Не може да седим от страни и да си искаме. Аз съм също това раздвоение. Едни да обучават кадри, други да правят наука, трети в БАН. Когато чух темата, когато в БАН 380 хил.лева ДНК маркери за определяне месодайните качества на каракачанската овца, ами не знам. Все пак някой разбира ли от тия работи? Това са много пари за една порода, която трябва да се поддържа само като генофонд. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ПРОФ.ВИКТОР КРУМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо-заместник министър, уважаеми дами и господа народни представители, не знам дали сте запознати, искам да благодаря на председателя на комисията, че ме покани да участвам в заседанието на комисията. Представил съм мое виждане относно състоянието и перспективите за Селскостопанска академия , искам да кажа, че това е лично мое мнение, не ангажирам ръководството на академията, макар че аз също съм от един от институтите на академията.
Не знам дали сте запознати, тъй като тук се поставиха много въпроси, но искам да използвам това, че тук е заместник-министър Маринова, и да й кажа специално, че министерството е мащеха специално към Селскостопанска академия. Какво имам предвид. Между другото трябва да ви кажа, че работя в системата от 1980 година и съм започнал от агроном в селското стопанство, за да стигна до професор в нашата система. В общи линии трябва да ви кажа, че са ми познати всички проблеми на земеделието и съответно на селскостопанската наука в земеделието. Тъй като няма много време за изказване, искам да кажа, че действително, за да се оправят нещата академията трябва да излезе от Министерство на земеделието. Как да си помогнем финансово? Постави се от господин Панчев въпроса. Ами първото, да се излезе от СЕБРА, защото тази система е хванала академията в една мъртва хватка и не я пуска. Ние не можем собствените си средства, които изкарваме да ги ползваме за самата система, за обновяване на апаратура, обновяване на опитните бази. Ако минете по опитните бази ще се хванете за главата, то е страшна работа, всичко е изоставено. Защо казвам, че министерството е мащеха относно академията, това министерство досега не се е грижило за тези бази, както и за самите институти. Ще ви кажа, институтите взимат цяла зима, по 15 дни задължително, защото ние нямаме отопление, докато ако отидете в МЗХ може да се съблечете по бански. Извинявам се за метафората, но е така.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте, проф.Крумов, но имате ли въпрос или предложение?

ПРОФVВИКТОР КРУМОВ: Ето конкретно предложение. Едното предложение го казах, за СЕБРА, за собствените средства, или трябва да излезем или да ни се връщат. Трябва да се направи така, че тези средства да се връщат. Второто нещо, съвместната работа с ДФ „Земеделие”. Трябва да ви кажа, че там специалистите също не са на много високо ниво относно селското стопанство. Специално бизнес-плановете, тъй като ходя по много такива, експерт съм и в съдилищата, постоянно има толкова много дела, те нямат капацитет относно мерките по фонд „Земеделие”, техните хора там. Има много предложения от много директори на институти да работят съвместно с фонд „Земеделие”, от там могат да дойдат някакви приходи за академията и за институтите, но това също не е направено. Съвместна дейност с Националната служба за съвети в земеделието, това е другата крачка, която може да се направи. Оборотните средства, някой спомена, ами тези оборотни средства как да ги имаме като всичко се прибира и нищо не се връща. След това Министерство на земеделието, отново се връщам, много от нашите учени участват в различни програми, наредби, аз също съм участвал, ами за това нещо те просто казват – ние на вас няма какво да ви плащаме, защото вие се водите към нас на работа. Така че има много неща, които могат да се направят, няма да се спирам сега в детайли. И трябва да се направят, за да тръгне тази наука. Не може, вчера казаха по телевизията в администрацията 820-830 лева е средната заплата, а на един професор 750 лв.! Ето и госпожа Василева каза, че на едни се повишават заплатите, а за други няма пари за заплати. Как да стане така. В едно семейство това не може да стане, един баща и една майка гледат всичките им деца да бъдат задоволени. Ето към това призовавам аз. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да извиним заместник-министър Маринова, която ще ни напусне, но ние продължаваме. Заповядайте.

……………: /господина не се представи/ Само едно предложение да направя. Струва ми се, че ще се внасят отново тези въпроси предлагам от Министерство на земеделието и съвместно с академията да се направи една много срочна, спешна инвентаризация на структура, тематика, и там ще излязат и финансовите въпроси и т.н., които да бъдат поднесени по-нататък на вниманието на комисията. Струва ми се, че това трябва да се направи, за да може да се говори.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други желаещи за изказване? Ако няма, проф.Славейков вие сте, като молбата ми е да отговорите на въпросите, които бяха поставени.

ПРОФ.ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Уважаеми дами и господа, наистина имаше доста конкретни въпроси, на които ще трябват и конкретни отговори. Първо трябва да кажа, че в своята работа от една година съм председател съм се водил от следното мое верую, опитвал съм се да решавам проблемите на академията първо вътре, особено проблеми, касаещи човешките ресурси, тъй като моето виждане е следното. При тази ситуация по места каквито и средства да се изсипят в академията ефектът няма да бъде очаквания, така че нещата с финансирането винаги са вързани и с човешките ресурси в академията. Аз не коментирам свои предшественици, наистина може да е имало големи специалисти в отделни направления или области на научното познание, които са се занимавали със селското стопанство като бизнес, но все пак заварих неща, които се опитвам да направя. За СЕБРА не знам какви опити са правени, но трябва да кажем веднага – в СЕБРА влизат всички, и висшите училища, така че не може да бъде извадена Селскостопанска академия. По-скоро става дума за отделния ред. Оттук връзката с мотивацията на хората. Трябва да ви призная, няма как, големи суми се държат на каса в академията и това си е финансово нарушение по една проста причина – хората се страхуват, че не могат да извършват неотложни плащания и не ги качват в СЕБРА. И това съм го разбрал, въпреки че съм външен за системата.
По отношение мястото и самостоятелността на академията. А, специално за борсата, вижте, натъкнах се на случаи, някои от които съм принуден да ги дам и на други органи, ами не може да се продава пшеница фючърсна сделка на 312 лева, когато борсовата цена е на 430 лева, такива случаи има доста в академията, които ние тихичко се опитвахме да решаваме тази година. Подобно нещо има с други договаряния, извинявам се, така че има доста нарушения, с които не искам да занимавам обществеността, затова моите изяви пред медиите са по-редки, защото ако за някои неща споменем, медиите ще поискат по-големи подробности и няма да е приятно за доста хора.
По отношение на това дали е искана корекция. Неколкократно е искана корекция на бюджета, два пъти е отказвано и от министъра на финансите Дянков, в министерството разбира се, доста наши докладни са били слагани настрани, не е придвижвана документацията. Трябва да ви кажа, че никой не е стоял в кабинета си тази една година. Моето виждане за работата на ръководството е, че неговата дейност е из центъра на столицата ни, по отделните институции, а не в Централното управление на академията за подписване на документи.
По отношение на проектите. Вие сте запознати с този кратък доклад за състоянието, особено финансовото, има големи суми неизплатени средства по проекти. Но има и нещо друго, Министерство на земеделието ги централизира и след това не ги връща, но има и нещо друго – именно отделния ред позволява, трябва да се обърна към господин Атанасов, ние водихме разговор още в края на 2012 година, вие сам ме приветствахте за идеята – на отделен ред, имаше Комисия по земеделие.
Висшите училища и БАН могат да прехвърлят средства по проекти за следващите години, когато се изпълнява проекта, това касае фонд „Научни изследвания”, Селскостопанска академия не може, защото се занулява в края на годината отчета и край, парите потъват. Това демотивира учените да участват в проекти. Но естествено има и слабост. Само няколко института например „Пушкаров”, АБИ, могат да бъдат дадени за пример за проектна дейност. Има доста звена от академията, които с наука, меко казано, отдавна не се занимават, наблягат на други дейности, чисто производствени. Научната дейност някак си са я изоставили.
За работната група, на въпроса на госпожа Бъчварова. Аз видях един законопроект, който се отхвърля от всички работещи в академията, аз го спрях и въобще не го задействах, това заварих, да, там имаше идеи за преструктуриране и други. Никога не изхождам от това да налагам нещо. Всяка една такава важна промяна, независимо в коя институция, все пак голяма част от хората в институцията трябва да приемат такава промяна. Работната група, може би е съвпадение на имена, там са акад.Атанасов, проф. Латин Банов, там е и проф.Бъчваров, но аз все пак разчитам и на директорите на институтите, които ще обсъждат всичко това. Те са имали първа среща, но не знам дори какво са обсъждали. Това, което се пуска по пощите е нещо допълнително.
За намаляването, проф.Теохаров, от доклада виждате, че ние сме се опитали, не знам дали нямате и отчета, ние сме се опитали и за последната година имаме икономии около 1 млн.лева. Това е икономия на база разходи за транспорт и други, неща които дава пример Централното управление, без това не може, криза е. Друг е въпроса, че това е капка, която с нищо не е помогнала за финансовото състояние на академията. А пък за заплащането на труда и моята визия е, че именно отделния ред, пак повтарям, може би ще доведе до по-добрата мотивация на хората, това е и крайната цел – който има проекти, който доказва, че има качествена работа, научна дейност, той трябва да получава повече. Това не касае само академията, това касае и останалите научни институции.
По отношение собствените приходи. Само искам да спомена, става дума за един проект, за която една година слушам, има ли го, няма ли го, катарски проект. Оказа се, реално такъв проект няма, и със собствени сили се опитахме да направим, това е за академията. Имахме среща с Хасад Фудс в Катар, те изразиха желание да работят с академията, защото те на това разчитат, това е единствената институция, която може да им гарантира, че инвестициите, които се вложат ще бъдат реално използвани по направление. Всякакви други идеи, които чувам по срещи, животновъди, асоциации, реално друг проект няма, защото аз съм чул с ушите си от представители на фонда за тяхното мнение. Директно ще цитирам, даже съм описал в доклад до министъра, че първия заместник на шефа на фонда се изрази меко – хайде, какво става, една година чакаме от България конкретни неща, предложения. Идеята е повече проекти, повече задания, не случайно сме направили срещи с почти всички браншови асоциации, бизнеса е този, който определя до голяма степен и направленията на научната дейност, но имайте предвид, че и много от нашите бизнесмени не са склонни да заплащат адекватно за научния продукт, който очакват, иначе очакванията са им много големи, но ако може да минат без заплащане.
Разбира се, по други конкретни въпроси, за по-големи подробности по финансовото състояние, тук е главния счетоводител госпожа Георгиева, тук е и научния секретар, проф.Бъчваров, който може да обясни за проектите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.

ПРОФ. ВАЛЕНТИН БЪЧВАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих желал да отговоря на въпроса какво правим, за да се подобри финансовото състояние то главно в посока проекти и научно-изследователска дейност провеждаме с оглед да подобрим финансовото състояние. Първо, ние смитаме, че всички възможности, които имаме в международен мащаб и националното финансиране за участие на Селскостопанска академия и институтите се опитваме да го осъществим. Във фонд „Научни изследвания” имаме около 1 418 хил.лева, които не са ни върнати, но всъщност всяка възможност използваме за участие. От друга страна това е пречка, защото примерно в последната сесия Агробиоинститута беше отказано неговото участие, беше служебно елиминиран, въпреки че беше представил 22 проекта. Независимо от това ние считаме, че този фонд трябва да се използва. Ние имаме 13 проекта, които са по Седма рамкова програма, които също са възможност за допълнително финансиране, въпреки че там възниква въпроса, че трябва да има 25 % съфинасиране от държавата, което също представлява трудност. Нас ни бяха изключили от някои оперативни програми, бяха включили БАН, нас ни нямаше, възразихме много остро и вече в Министерство на икономиката и енергетиката знаят и ще ни включват във всички бъдещи програми. Във фонд „Научни изследвания” вече имаме наш представител в Изпълнителния съвет, специално се активизира Комисията по селскостопански науки, за да може да има финансиране. Опитваме се да стимулираме хората, които носят допълнителни приходи, въпреки че с тази много стриктна политика по отношение на фонд „Работна заплата” това ни е изключително трудно, но сега се опитваме при предстоящото атестиране това да бъде подходящо оценено, а това означава допълнителни приходи, които носят допълнителни договори, допълнителни анализи, допълнителни консултации, т.е. всичко това е насочено към допълнителни приходи в институтите. Искам да спомена и нещо друго, когато говорим за израстване на академичния състав ние в критериите сме поставили много ясно изискване за договори от външни възложители, които също са възможност за получаване на допълнителни средства. Дори бих желал да споделя, че израстването на академичния състав, един учен да стане доцент или професор той трябва да осигури допълнителни приходи, за да може да заплати на журито, в противен случай нашите изисквания са, ако трябва той сам да се финансира, нещо което не е съвсем редно, но това е една поредна мярка да се опитаме да повишим приходната част. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Последното, което казахте, просто ме разбихте, хем да си плащате, хем да си увеличавате приходите като плащате хабилитациите със собствени средства, извинявайте, но друг път не го казвайте, това е анти всичко!

ЛЮБОМИР СМРЕКАР: Любомир Смрекар, отдел „Бюджет” на МЗХ, смея да твърдя, че за периода 2009 – 2013 година академията е финансирана на 100 % за всички проекти от фонд „Научни изследвания”.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Едни средства, които министерството си ги погълна, не ги върна, говорим за Агробиониститута.

ЛЮБОМИР СМРЕКАР: Не, предоставили сме лимит за право на разход. Въпросът е, че парите са изхарчени, но не за проектите, включително и за АБИ.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре. Това беше една драма. Благодаря.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Проф. Бъчварова, само един въпрос към проф. Бъчваров. Имате ли представа как бяха отчетени тези проекти към фонд „Научни изследвания”, след като парите са отишли в министерството, дадени са за други дейности, не ви знам името...

ЛЮБОМИР СМРЕКАР: Дава се лимит за право на разход.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Да, но те не са отишли по предназначение.

ЛЮБОМИР СМРЕКАР: Точно така.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: А знаете ли това какво се казва според затона?

ЛЮБОМИР СМРЕКАР: Да.

ПРОФ. ВАЛЕНТИН БЪЧВАРОВ: Искам да кажа, че когато споменах 22 проекта на АБИ са отказани, това е понеже едно от условията на фонда са отказани, за да се участва с нов проект, трябва старите да са отчетени, а поради липса на финанси те не са ги отчели и поради това служебно ги отрязват от конкурса, така че липсата на средства води до неизпълнение и неотчитане на проектите, защото има проекти, в които има доставка на лабораторно оборудване, там има конкурси, има обществени поръчки, там текат неустойки, защото парите ги няма и не могат да бъдат платени тези апарати.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ПРОФ.ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Колеги, само да допълня изказването на проф. Бъчваров. Академията отсъстваше от програма „Конкурентоспособност”, академията отсъстваше от програма „Селски райони”. За следващия програмен период тя е вкарана като възможен участник в тези две програми. Имаше договор със Службата за съвети в земеделието. Ами вие знаете ли, че в договора беше записано, че службата използва потенциала на академията, а командировки и други се плащат от академията. Променено е и това. Има и други подробности, които са проблемни. Може да говорим дълго и постепенно ще навлезем в конкретика. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам да приключим с дискусията, като считам, че можеха да бъдат представени по-точни справки, по-детайлна информация, анализ на състоянието и да се каже как реализираме до края на годината поне този недостиг, който се очертава и какви мерки ще се вземат. Това е ангажимент и на академията, и на министерството, за да направи точните разчети. Освен тези разчети, които държим да видим, направени в кратък срок, много ми се ще да има и една справка за неразплатените задължения на академията, никъде го нямаше това нещо. Дано греша, но мисля, че цифрата ще ни уплаши.
И последното нещо, което искам да предложа и ще го предложа на заместник-министър Маринова да се направи със заповед на министъра работна група, която да направи предложения за промяна в Закона за Селскостопанска академия, но това да е заповед на министъра, която наред с идеите , които вървят за преструктуриране или организация на работа, да бъде разгледан закона за мерки, които трябва да бъдат взети в краткосрочен план. Така или иначе този закон сте го подали до края на годината с предложения за промяна, но да бъде със заповед на министъра и избягвайте как да кажа, волунтаристични, крайни становища как ние ще направим едни кутийки и ще сложим този тук, оня там. Това се е правело непрекъснато от хората, които са били в екипа и ви работят стратегии, от 1996 година едно и също се пише, няма разлика. Аз го знам и мога да го коментирам. Благодаря за участието.

ПЕНКО АТАНАСОВ: А относно оставката? Ако смятате, че сте си свършил работата в академията добре? Аз само попитах и си казах мнението.

ПРОФ.ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Трябва да го обмисля.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, заповядайте.

ХАМИ ХАМИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Все пак аз не получих отговор на моя въпрос, считам че е крайно важно, говорим за една четвърт намален фонд „Работна заплата” и за осигуровки, и как с това намаление щата се е запазил цял и дали се е запазил цял? Считам, че това е много съществен въпрос и ако нямате готовност за отговор в момента евентуално за следващо заседание, но да отговорите.

ПРОФ.ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Мога ли да отговоря. Извинявам се за пропуска. Знаем всички тук, че 2011 година е взето решение във връзка с мотивиране на необходимост от структурни промени и се прави това намаление в бюджета, като се определя и някаква цифра – 600 души от състава на академията да бъдат съкратени. За късмет това съкращаване не е осъществено, на хора и все пак ние сме дали в доклада, че по естествен път реално заетите в академията за тази една година са намалели със 149 души, това са главно хора, които са в пенсионна възраст. Но да, така е 450 хил.лева имаме обезщетения, които висят. Но все пак от хората, които са напуснали системата чрез пенсиониране са спестени над 800 хил.лева. Моето лично мнение е, че преструктурирането не означава автоматично съкращаване на хора.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак въпросът беше как ще се справите, защото влизате и във финансови нарушения.

ПРОФ.ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Да, така е, но да не влизаме в тази тема.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така или иначе това е едно от нещата, които трябва да ни се предоставят заедно с общите финансови рамки.

ХАМИ ХАМИЕВ: Извинявам се, но понеже съм участвал в доста разработки на бюджети на други структури, но пак не ми стана ясно, говорим за едни почти 5 163 хил.лева намаление на фонд „Работна заплата” и осигуровки, 800 хил.лева са крайно недостатъчни да компенсират това, а говорим и за обезщетения и т.н. Как този „балон” от 5 млн. лева е компенсиран през изтеклата година или има неразплатени заплати? Или питам, в доста структури на държавата има една практика през последните години, там където не достига фонд „Работна заплата” да карат да излизат служителите в неплатени отпуски и т.н., не съм запознат, интересно ми е

ПРОФ. ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Добре, явно трябва да си признаваме, няма неразплатени заплати в академията за годината откакто съм аз, но част от субсидията за издръжка се прехвърля за заплати. Това е нарушение, но предпочитам това.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колегата от финансовия отдел на министерството да каже колко процента от субсидията е платена на академията досега.

ЛЮБОМИР СМРЕКАР: За кой период?

ПРЕДС-СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За 2013 година, нали вървите по графика или имате свръхсубсидиране?

ЛЮБОМИР СМРЕКАР: Те в момента са на минус, само в персонал са 1,5 млн. преразход за тази година.

ПРОФ. ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Само да поясня нещо, заплатите за декември бяха изплатени на хората, но от тазгодишния бюджет, ето откъде академията започна 2013 година с 1,5 млн. на минус.

ЛЮБОМИР СМРЕКАР: В края на м.август няма да имат пари за заплати.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Затова молбата ми е да се направи един разчет до края на годината със собствените приходи, които ще реализира академията при план 15 млн.

ХАМИ ХАМИЕВ: Да помоля все пак, до колкото разбирам за 2013 година има средства да обезпечим заплата до август месец.

ЛЮБОМИР СМРЕКАР: Чрез вътрешно преструктуриране .

ХАМИ ХАМИЕВ: А как се е случило това миналата година?

ЛЮБОМИР СМРЕКАР: Чрез вътрешно преструктуриране .

ХАМИ ХАМИЕВ: Да видим това вътрешно преструктуриране как се е случило.

ЛЮБОМИР СМРЕКАР: С постановление на Министерски съвет, намалена е издръжката на МЗХ, да се осигурят пари за заплати на Селскостопанска академия.

ХАМИ ХАМИЕВ: Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за участието в дискусията, и на вас проф.Славейков, и на всички участници в дискусията. Ще получите протокола от това заседание и съответно тези въпроси, които бяха поставени ще очакваме допълнителна информация и стъпки в насоката, в която говорихме. Много идеи има, но те трябва да бъдат подредени и представени, а за 2013 година вече трябва да има разчети в министерството и академията как ще се случват нещата. Благодаря.
Колеги, преминаваме към точка 2 - обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-38, внесен от гр.н.п. Светла Бъчварова, Пенко Атанасов и Спас Панчев на 08.07.2013 г. за първо гласуване.
Внесен е по този начин, предвид спешността, с която трябва да бъде направена промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност, касаещ най-вече инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, което означава да се използват такива, които са лицензирани по досегашния режим, предвид промяната в закона и дългия срок, който се изисква да бъдат отново пререгистрирани именно според промяната на този закон, касаещ и европейски регламент, предложението, което се прави е тези, които отговарят на изискванията срока на лицензите да бъде продължен и тяхното използване, като в същото време се правят необходимите стъпки това да се случи съобразно новия закон за фирмите, които се занимават с тези лицензирани ветеринарномедицински средства.
Давам думата на д-р Венцеслава Тасева от Българска агенция по безопасност на храните, тъй като те имат становище, което е положително да вземе отношение по предложението за промяна на закона, което пак казвам е в спешен порядък, предвид сроковете, които касаят прилагането.
Заповядайте, госпожо Тасева.

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители бих искала да подкрепя предложението на тримата народни представители за спешна промяна на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Всичко това наистина е от спешен порядък и аз го подкрепям, каква е ситуацията в момента – на практика с последните изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които влязоха в сила от 28 януари, тогава законодателя не е преценил, че е даден шестмесечен срок за разработване на наредбата в този вид, която да регламентира изискванията към инвитро диагностикумите, но не е преценил, че тази наредба като всяко национално законодателство подлежи на нотификация и че този процес обхваща от три до шест месеца. На практика независимо, че срокът даден от министъра на земеделието и храните за разработване на наредбата не е изтекъл, тя е готова, но предстои нейното нотифициране. И какво се случва с имунопрофилактичната програма докато трае нотификацията, от три до шест месеца страните-членки се произнесат той ще се удължи на половин година както всички знаете. На практика през това време няма да има диагностикуми и всичко това ще блокира прилагането на държавната имунопрофилактична програма и държавните мерки за надзор. Каква е ситуацията с тези диагностикуми, по-простичко да го обясня. На практика те са получили лиценз като ветеринарномедицински продукти, там процедурата е много сложна, на много нива, много стриктно се спазва европейското законодателство е много стриктно в това отношение. С новата промяна на закона тези вид диагностикуми вече не са ветеринарномедицински продукти, което са лекарствата за животни, а се изнасят на отделен опростен ред, при много по-проста процедура. Аз подкрепям това предложение тези, които са получили лиценз за тях да важат всички листовки, данни, сертификати за изпитване и всичко останало, ако нямат промени в качествения и количествения състав. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Изказвания, въпроси по предложените промени има ли? Ако няма, който е съгласен да гласуваме така предложените промени.

„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 12 гласа „за”, нула „противи” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Тъй като закона е в спешен порядък, предлагам да бъде гласуван и на второ четене закона с неговите промени. Който е съгласен, моля да гласува /за второ четене/.
„За” – 12 гласа „против” –няма „Въздържал се” няма
С 12 гласа „за”, нула „против” и нула „ въздържал се” предложенията за помени в Закона за ветеринарномедицинската дейност се приемат и на второ четене.

По точка 3, „Текущи”, колеги, Министерство на земеделието представи варианти на законодателни промени до края на годината, но освен тях имаме доста срещи в комисията и желание за промяна в доста други закони, например в Закона за ветеринарномедицинската дейност и в момента ще продължи среща с представители на Българския ветеринарен съюз, които имат спешна нужда от промяна на закона, свързан със сключването на договори с ветеринарните лекари, освен това ангажиментите на държавата свързани с поемане на разходите по ветеринарното обслужване, нотифицираната държавна помощ, която е факт, но в същото време не отговаря на това, което е бил първоначално варианта, т.е. средствата и разходите да се поемат по държавната ветеринарна помощ по ветеринарно обслужване, но се оказва, че това не е точно така, нотифицираната държавна помощ прехвърля доста разходи към животновъдите, така че вървят предложения, които считам, че на един етап ще има готовност да ги обсъдим и пак предвид тяхната спешност да бъдат представени чрез представители на комисията.
Другото , по което се работи и ще има готовност да бъде представено за обсъждане към 17-18 юли е свързано с промяна в Закона за горите. Знаете, че в Народното събрание имаше една среща с представителите на бранша, преработвателите за закона и наредбата, която касае този процес. Смятам, че в момента, в който има готовност трябва да се съберем тук една работна група и да обсъдим кое е възможно, кое е спешно, за да направим необходимите промени. Иначе Селскостопанска академия ще си върви в рамките на министерството и предлагам да бъде с предложение от министерството промяната в този закон при доста голямо желание да има дискусия по него, в средите на академията най-вече. Ако има други предложения, виждания, въпроси поставяни пред вас в разговори, готови сме да ги разглеждаме.
Да считаме, че на този етап няма, но винаги е възможно това да се обсъжда.
Благодаря за участието! Закривам заседанието.

/Заседанието бе закрито в 16,30 часа./






ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА



68 683 знака