Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
19/07/2013
Обсъждане на предложения за проект на Закон за горите
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 05
На 19 юли 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Обсъждане на предложения за проект на Закон за горите.
2. Текущи.
Заседанието бе открито в 13,00 часа и ръководено от госпожа Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добър ден на всички! Уважаеми колеги, повода за това заседание в петък на Комисията по земеделие и храни са предложени промени в Закона за горите. Искам да подчертая, че това са промени, които касаят текстове, които от една страна пречат при прилагането на закона, от друга страна са лобистки, и трето, тяхното бързо решаване е важно предвид сезона, в който Агенцията по горите и всички които са в сектора имат определени ангажименти, които трябва да изпълняват. И това което се предлага като промени е в ограничени мащаби и не касае вероятно и други текстове, които в Закона за горите трябва да бъдат променени, гледайки цялостно как той работи през тези две години. Но това ще бъде направено с работна група в Министерство на земеделието и храните и съгласно графика, който представи министъра на земеделието в Комисията мисля, че беше през месец ноември закона да бъде внесен за промяна по стандартния ред, т.е. през Министерски съвет с разглеждане в комисията за промени, които пак искам да подчертая, са върху целия закон.
Това, което ви е предложено касае три групи промени. Първо е за горскостопанската дейност. Тук особено внимание искаме да обърнем преди всичко на дейността „залесяване“. Предполагам, че от Агенцията по горите ще кажат какво се е случило в тези последни две години в областта на залесяването, но данните, които се виждат и от Аграрния доклад, който излиза от Министерство на земеделието показва, че не се достига и до една десета от това, което е било 2007, 2008 и 2009 година, всяка една по отделно, т.е. тук има сериозен проблем.
Тази действаща разпоредба, която в срок от 7 години да не се залесява, считаме, че трябва да отпадне, да се промени срока – да стане 3 години. Причината е, че не е необходимо повече да се чака, отделно от това осигуряваме заетост, осигуряваме възможност да се осъществяват дейности навреме. Вие имате специфични познания, вие ще кажете, но доста странно е седем години да не се ползва и да не се прави залесяване на горска територия.
Втората група въпроси, които се разглеждат е за ползване на дървесината. Желанието е всички фирми, и малките включително да имат достъп и възможност да участват в търговете и да изпълняват своите ангажименти. Предлага се и отпадането на скандалния текст на чл.116а, който касае дългосрочните договори.
И съответно третата група други промени в закона, които прецизират някои текстове свързани с териториите, на които се осъществява дейността, с общинската собственост,ограничения по отношение на някои категории дървесина, които се използват за производство на електрическа енергия, тук има едно прецизиране.
В общи линии, това което предлагаме да обсъдим и предлагам наистина да бъде в обхвата, на който сме се спрели е да успеем с промяна в закона, в сравнително кратки срокове да направим необходимите нормативни промени, за да може той да функционира и да бъде от ползва за този сезон.
Давам думата за въпроси, уточнения, коментари и според обсъждането да видим как ще вървим по-нататък със сроковете.
Заповядайте.
ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам един въпрос във връзка с отпадането на чл.116а. предлага се този член да отпадне, но дали е направен анализ, ако има сключени договори какво ще стане с тези договори? Ако има сключени такива дългосрочни договори те евентуално биха довели до някакви процедури срещу държавните предприятия.
ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, дами и господа, отпадането на чл.116а след себе си не води други санкции и утежнения, имайки предвид, че той беше записан в края на 2012 година и по този член няма подписани никакви договори и не е започнал да работи. Член 116а не е започвал да работи. Опасенията бяха, че ще създаде некоректни предпоставки и притеснения в бизнеса, така че неговото отпадане е наложително. Това бяха коментарите в работната група. Благодаря.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Първо да се представя – Димитър Джоков, председател на „Булпрофор“, това е сдружение на практикуващите лесовъди и частните предприемачи в горите на България.
Последните няколко години се наложи да бъдем активни и да участваме редовно в заседанията на тази комисия, която както виждам изцяло е променена. Ние доста спорихме в предишния й състав. Някои от промените бяха въведени по един нагъл и обиден начин от предишното ръководство на комисията. Очаквахме, че тези всички лобистки или корупционни поправки, които бяха направени ще бъдат премахнати. И това беше нашата идея, нашето желание когато в рамките на работната група правихме предложения за промяна на Закона за горите. Ние направихме редица предложения, може би над двадесет, които в момента не са предмет на разговора. Те не бяха обсъждани и в работната група с идеята, че мандата е ограничен, на промените. Но ние като организация и представители основно на малкия и среден бизнес си представяхме по-сериозни промени в този закон, не козметични промени както мога да ги нарека в момента. Аз си направих труда в текста, който ни беше изпратен вчера да отбележа последните промени от предишната комисия, оказа се, че са само три и една от най-съществените е този чл.116а, който Емил Димитров го предложи в последния момент и той мина между другото. После разбрахме, че е в интерес на определени фирми.
Искам да обърна вниманието на депутатите, които са тук и да им кажа, че горския сектор и шестте предприятия, които работят в него имат годишен оборот около 350-400 млн.лева, от които може би 100 млн.лева е печалбата. Това е една огромна норма на печалба в предприятията и трябва да се обръща по-голямо внимание на този сектор, като сектор, който управлява огромен ресурс. Една трета от територията на България е гора, затова с козметични промени нищо няма да се промени в закона и в начина, по който се работи.
Преди няколко месеца в края на 2012, началото на 2013 година ние открито заявихме, че в горския сектор има държавен заговор срещу природата и хората на България. С тези промени този заговор продължава. Даже смея да заявя, че хората, които обслужваха старото управление продължават да обслужват и новото управление,което е много удобно във връзка с това, че е създадена една централизация и монополизация в сектора и много лесно се преразпределят пари в този сектор. Това го заявяваме от години, а то продължава да се случва. Затова ние предложихме редица промени, които касаят на първо място, териториалното разпределение на предприятията. Не е възможно горско стопанство от Северна България да са в предприятия от Южна България. В едно горско стопанство, например Етро поле, Черни вит, което е в област Ловеч да е в област София, поради частните интереси на един депутат, Емил Димитров, аз не се притеснявам да го назова. Не може едно предприятие от центъра на Югозападното предприятие Черни Осъм в гр.Попово да е един остров и да е прехвърлено в Шумен, защото такива били предпочитанията на директора на Шумен. Цялата страна е разпарчетосана по един безпринципен, бих казал бандитски способ и тя продължава да си е такава. Обединяват се горски стопанства във връзка с ловни интереси на определени олигарси. Ние предложихме изменения и в тази посока – да се спази териториалното разделение на България и всеки да си знае в коя община е, в коя област се намира, къде трябва да работи и да работи за хората, а не за определени групировки. Предложихме редица изменения например в дейностите, които могат да вършат горските стопанства. В момента се оказва, че горските и ловните стопанства са неравнопоставени, въпреки че са едни и същи стопанства. Едните могат да вършат всички дейности – дърводобив, залесяване, преработка на дървесина, маркиране, а другите могат да вършат не повече от 25 % от тези дейности и за да не ви отегчавам, ние имаме около 20 промени, съществено предложение за промяна имаме за режима, по който се лицензират лесовъдите.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Джоков ще ви прекъсна. Аз в началото казах, че това са спешни промени, които трябва да бъдат направени към този момент и по възможност през юли – началото на август. Иначе цялостна промяна в закона е предвидена за месец ноември в министерството. Факт е обаче, че вашите предложения, то се знае, че това са проблемите, трябва да бъдат и подплатени от икономически анализи. За предприятията, това което говорите аз приемем тук в комисията да поискаме и да ни бъде представен един анализ до сега тези предприятия как работят, какви са финансовите им потоци, как са се обединявали стопанства, защото съгласете се, че ако трябва да взимаме решения в тази насока трябва да имаме достатъчно аргументи. И предлагам, ако наистина виждате, че в тези промени нещо може да бъде подобрено или разширено и този сезон да бъдат осигурени дърва за огрев и да работят стопанствата активно, да има достъп за малките фирми до търгове, възможности за осигуряване на тяхната работа ми се ще да ги коментираме, защото наистина идеята е да направим в кратък срок тези промени, за които говорим.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Добре, тогава ще продължа. Всички тези наши промени, аз казах и в работната група, присъствах на едно заседание, ще бъдат изпратени на всеки един от депутатите и всеки ще прецени сам или колективно, дали си заслужава да се гледат или не. По тези козметични промени, както аз ги наричам, не знам дали мога нещо да допълня, но ще си позволя да предложа нещо във връзка с един от членовете – това е чл.213, там където става дума за забраната за употреба на необработен дървен материал за производство на електрическа енергия от биомаса. Тук бяха големи споровете дали трябва да се произвежда електроенергия от биомаса, от технологична дървесина и от дърва за огрев. Ако ви интересува социалната политика в сектора и политиката на равнопоставеност на фирмите не е допустимо да се произвежда ел.енергия от технологична дървесина и дърва за огрев, първо, понеже фирмите, които ги произвеждат се подпомагат от държавата в цената на електричеството. Второ, дървата за огрев, това е топлината на най-бедното население и когато се позволи те да се горят за ел.енергия автоматично цената им се вдига и най-бедното население страда.
Затова предложението е „Забранява се употребата на необработен дървен материал за производство на ел.енергия от биомаса.“ И това е достатъчно.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В промяната да се добави „ел.енергия“.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Да, но да отпаднат категориите, тук са изброени в старата промяна… връшката на дървото, клоните на дървото, отпадъците от преработката – кора, стърготини, трици, те могат да се ползват за ел.енергия, но те няма да повлияят на пазара на технологичната дървесина и на дървата. Това са отпадъци от тази дейност, които ако се ползват за ел.енергия – това е добре дошло за обществото, няма да се похабяват. А останалото създава вътрешна конкуренция, подпомагане на определени фирми и социален натиск върху най-бедните хора в България.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Това ще го обсъдим. Ние предлагаме думата „електрическа енергия“ да бъде добавена в параграф 2, но също така ще обсъдим когато имаме в комисията дебат за първо четене и тогава ще го запишем така както го формулирахте да бъде обсъдено също.
Да, заповядайте.
МАРИЯ МАРИНКОВА: Да ви се представя, Мария Маринкова съм, Сдружение на преработвателите на територията на община Батак. Аз имам едно предложение – нека да започнем по ред така, както сте предложили промените в Закона за горите, защото се захванахме с чл.116а, който наистина беше безкрайно конфликтен и след това да дебатираме нещата.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искате да коментираме текст по текст. Става въпрос за промяната в чл.63 и чл.71 за процедури, които са свързани със сервитута и право на ползване, в бюджетът на Агенция по горите да отиват средствата, които се получават, а не да са в държавните горски предприятия. Причината за това предложение е фактът, че Изпълнителната агенция по горите получава значителна държавна субсидия, за да изпълнява дейността си, а тези дейности биха облекчили или биха дали възможност в бюджета да се подобри разхода. Това приема ли се? Няма коментар, добре.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Добър ден на всички! Следващият параграф касае чл.93, ал.2 създава се нова точка 3, забранява се залесяването в случаите по чл.88, ал.5, т.5, а именно площите в границите на сервитутите на хидромелиоративни съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесна и храстова растителност.
МАРИЯ МАРИНКОВА: В тази връзка искам да ви попитам – в момента се наблюдават едни много интересни процеси от определени фирми, така както господин Джоков отбеляза, от тези, които обслужваха предишното управление и явно сега са удобни на някой от сегашното управление, много интересни обществени поръчки бяха направени, незнайно какви договори бяха сключени. В случая говоря за територията на община Батак. В момента става едно много интересно изсичане на всички видове храсти и хвойни на едни огромни територии. По наша информация има сключени договори за около 5 хил.дка горски ливади и това е с една прекрасна идея фирмата, която е сключила договора да получи едни добри субсидии. Така че не знам вие дали проверихте случаите.
ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Госпожо Маринкова, това което казвате, в момента не е предмет на обсъждане. В сряда директорите са били на събиране и анализираме всичко това, което заварваме като ситуация. Затова и председателя на комисията спомена, че ние за много кратко време ще анализираме какво заварваме като ситуация, имайки предвид, че да, те са работили, да преценим това, което те са работили доколко е рационално, до колко е икономично и до колко защитава интересите на обществото. Това, което третира члена, който колежката зачете, в реките, там където има сервитути какво правим, защото както говорихме за Дунав, за тополите, да не се връщам, тук ние правим рестрикция и забраняваме това да се случва.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Тук се касае за това, госпожо Маринкова, ако специална норма казва, че в определена територия не трябва да се залесява, тъй като представлява хидромелиоративно съоръжението, то ние забравяме залесяването, това е целта на тази норма.
Следващото е чл.94, ал.1 изпълнението на дейностите по залесяване и защита срещу ерозия и порои в горските територии се извършва от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства, специализирани териториални звена на Изпълнителна агенция по горите, общински и горски структури и търговци, регистрирани в публичния регистър по чл.241.
Чл.96, ал.3 В публичния регистър по ал.2 се вписват и държавните горски стопанства. След думите „горски стопанства“ се поставя запетая, думите „и държавни ловни стопанства“ се заменят с „държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства, специализирани териториални звена на Изпълнителна агенция по горите.“
Чл.97, това е основната промяна, за която председателя на комисията спомена – сечищата и пожарищата, които не могат да бъдат възобновени по естествен път – в момента е до 7 години, предлагаме „до 3 години от изсичането или изгарянето, се залесяват от собственика им до 2 години след изтичане на тригодишния срок“, не на седемгодишния.
Чл.98 даваме възможност на Изпълнителна агенция по горите да бъдат предоставени горски репродуктивни материали безвъзмездно за представителни цели.
В чл.108 се прави промяна по отношение на лицето, на което е издадено позволително за сеч, какви точно действия трябва да предприеме и по какъв начин да осъществява контрол, като съответно препращаме и към Наредба № 1 за опазване и контрол на горските територии където да се разпише ред и изискуеми документи.
Следващата промяна е в чл.109, касае освидетелстването на сечищата и с промяната се допуска по отношение на държавните горски територии протокола за освидетелстване да се съставя не само от лицето издало позволителното за сеч, но и от оправомощено лице с лесовъдско образование.
Следващата промяна е в чл.115, ал.1, т.1, тя касае т.нар. местни търговци, тъй като до момента има практика вече и съдебна по отношение на това какво е „местен търговец“ и мястото му на регистрация и съответно към кое стопанство би могъл да се съотнесе, се правят три хипотези, които да обхващат всички възможности за участие и развитие на местните фирми. И съответно за осигуряване на заетост по региони.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Тук ще взема отношение по чл.115, понеже винаги сме защитавали правото на местните фирми и месните хора да имат малко предимство пред останалите при ползване на дървесина и извършване на дейности в съответните гори на територията на общините, в които са регистрирани и в които се намират. Това много добре е постигнато в Турция, там бях изумен, във всяко едно регионално управление има заместник-директор по социалната политика. Именно това е социалната политика – да дадеш на хората, които живеят в гората да могат да живеят, работейки в гората. Затова тук приветствам идеята да се променят нещата в този член, понеже вече има решение на Върховния съд, които са окончателни в тази посока, не както ни беше оповестено, че още не са окончателни, те са окончателни и директното предложение е в точка „а“ – съответната община, която попада в държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство да се сложи точка и точка „б“ да отпадне. И ще обясня защо. Както започнах в самото начало територията на държавата е разпарчетосана между много държавни ловни и горски стопанства, като не е спазван териториалния принцип. Тоест една община, както например е „Родопи“, тя се намира на територията до скоро на три, сега на територията на две горски стопанства, понеже има местни ловни интереси в района. И не е логично едната фирма, която е регистрирана в едната община да не е местна фирма в тези стопанства. И основният принцип при седалището и адреса на регистрация това е общината, в която е регистрирана фирмата, а не територията на горското и ловното стопанство, където не могат да се регистрират фирми. Това са горски територии. В територията на горските стопанства не попадат урбанизирани територии, не знам дали госпожа Ангелова ме слуша, но аз това съм го казвал сто пъти, не може да регистрираш фирма в отдел 155а на територията на Горско стопанство – Пловдив. Фирмата се регистрира на територията на общината и на населеното място, които не влизат в територията на стопанството. И затова принципа трябва да бъде – общината, в която е регистрирана фирмата, има едно, или два, или три, може да направите десет горски стопанства, ако ви е удобно, но тази фирма е местна за тази община и за тези горски стопанства, които са направени върху нейната територия.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само да поясним. Значи в точка „а“ спираме до „ловно стопанство“, точка и точка „б“ отпада. Добре, приемаме го.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Това е достатъчно.
МАРИЯ МАРИНКОВА: Абсолютно подкрепям Джоков. Пред мен е решението на Върховния съд, аз съм тази, която най-после реши с държавната администрация по възможно най-дълъг път да извърви, тъй като този текст беше вкаран по мое предложение 2004 година, но се оказа, че с държавната администрация трябва да се борим по един много странен начин. Не мога да разбера, тук става дума за игра на думи, разместена е втората част на изречението, сложена е на първо място, първата част е изнесена на второ място. Аз само ще зачета това, което винаги сме коментирали и вече преценявайте, аз подкрепям изцяло Джоков, че веднъж за винаги трябва да се научим да пишем ясни текстове, които няма някаква символика, за да бъдем угодни на този и на онзи, ние знаем защо. Просто вече на териториите на горските стопанства тези, които бяха заличени са се настанили удобните олигарси, за да могат петък, събота и неделя да си бандитстват из горите, да убиват животните, да не плащат нищо на горските, въобще да не ви казвам какви неща се вършат на териториите на тези горски стопанства.
И така според чл.171, ал.1 от Закона за горите държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл.163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им регион на дейност. Очевидно в териториалния обхват на ДЛС и ДГС ще се включват само горски територии, при това без горските територии, които са общинска собственост или частна собственост на физически и юридически лица, и техните сдружения, но не и урбанизирани такива. Същевременно съгласно чл.12 от Търговския закон седалището на търговеца е населено място, където се намира управлението на дейността му, а адреса на търговеца е адреса на управление на дейността. Оттук следва, че седалището на търговеца може да се намира само в населено място, което според цитираната разпоредба на чл.7 от ЗУТ представлява урбанизирана територия, която пък от своя страна няма как да бъде включена в горската територия.“
Повече не искам да ви чета, това ми костваше страшно много усилия, постигнах го без да ползвам никакви привилегии.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Едно и също беше предложението, да разбрахме, ще има редакция, чрез която да станат ясни нещата, така кактои вие ги изчетохте в решението на ВАС.
Продължете, госпожо Ангелова.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Член 116а вече го коментирахме.
Следващото е чл.125, там правим промяна, с която забраната по чл.124 се налага със заповед, която се издава от кмета на общината ежегодно до края на месец февруари, като в нея се посочват териториите, в които е забранена пашата.
Съответно се създава нова ал.4, според която заповедта по ал.1 се предоставя до 10 март в съответната регионална дирекция по горите.
Следващото е в чл.127, ал.4 „За прилагането на Регламент 995/2010 Агенция „Митници“ изготвя списък на вносителите на продукти от приложението на регламента, съдържащ данни за вносителя, дата на вноса, види количество на внесения продукт. Списъкът се предоставя ежемесечно на Изпълнителна агенция по горите.“
Следващото е в чл.139, ал.2 се отменя, ал.3 се изменя така: „Добитата при изпълнение на дейностите по ал.1 дървесина е собственост на лицето по ал.1.“
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, заповядайте.
ТОМА БЕЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, според мен отмяната на ал.2 и създаването на ал.3 всъщност ще нарушат правовия ред в държавата, защото собствениците на линейни обекти може да са законно съществуващи, може да са незаконно съществуващи, вие ги упълномощавате в момента да извършват определени дейности на чужда територия при това без контрол и отгоре на всичко да се ползват от добитата дървесина. Не случайно, коментирайки правата за поддържането на линейни обекти, когато се коментира за държавна собственост, записахме тогава и това е наше предложение – това да минава през самите държавни предприятия. В противен случай си представете в момента как започват един хора да си почистват покрай пътища, покрай електропроводи, да си секат, нещо да си вършат без всякакъв контрол. Така че ви предлагам добре да обмислите параграф 14.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Господин Белев, да обясня. Аз ви разбирам за кои частни случаи говорите, но тази норма всъщност така написана в момента както действа пречи например на НЕК, или на други юридически лица, които имат учредени вещни права по реда и процедурата на Закона за горите – сервитут, право на строеж за изграждане, прокарване на определена техническа инфраструктура. НЕК например, давам примера с тях, защото те имат доста обекти, те са възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, не са възложител по смисъла на Наредбата. Същевременно с нашия закон ние им определяме конкретен субект на когото те са длъжни да възложат изпълнението и това е държавното предприятие. Те съответно имат проблем с това, защото няма как да възлагат на конкретно лице. Държавното предприятие без договор с тях няма как да възложи дейността по почистването, те са си платили сервитута, плащат си разноските и дървесината отново отива в държавното предприятие, а те плащат на предприятието услугата за почистване. И това един порочен кръг и тази норма не действа и създава много сериозни проблеми. Вие имате предвид случаи с някои, които нямат учредени права. Това е целта на тази промяна.
ТОМА БЕЛЕВ: На мен ми е ясна целта, но точно пък електроразпределителните дружества в България са класически пример за липса на учредени вещни права и сервитути, съжалявам, но практиката показва в момента, че повечето електроразпределителни дружества, включително и НЕК не могат да покажат документи за учредени сервитути. Ние създадохме и в стария Закон за горите, и в този, възможност те да си заплатят сервитутите и да се ползват, но те не го правят в момента.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагате да не се отменя ал.2, но самия текст на закона започва „Собствениците…“, собствеността под някаква форма се доказва и те имат право, ако ал.2 остане означава, че държавните горски предприятия трябва да го правят. Това ли искате?
ТОМА БЕЛЕВ: Ал.2 създава регламент кой се движи в държавните гори. Липсата на ал.2 ви оставя в момента, след малко ще коментираме текстовете с достъпа догорите, няма проблем със собствеността върху жиците и стълбовете, но тя не създава права. Правото за почистване на съседния имот се нарича „сервитутно право“, то е писмено и то е платимо, винаги е било така. Само ви казвам, че като практик имах достатъчно практика специално с ЧЕЗ, която влизаше в чужди имоти, не държавни, тя влизаше в частни имоти да почиства, водейки се от Закона за енергетиката.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Мога ли да предложа да формулирате текст, така както считате, че ще бъде еднозначно разбран и прилаган.
ТОМА БЕЛЕВ: Предлагам предложението за отпадане на ал.2 да се оттегли.
ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Господин Белев, изказвам професионално становище и коментар – съгласни сме да обсъдим, но изцяло отпадането не е решение, защото вече имаме проблем и госпожа Ангелова каза, тези субекти,които са придобили собственост ние ги задължаваме с определени норми и правила, които противоречат на друга нормативна база и има колизия. С отпадането чистим тази колизия. Да не занимаваме цялата аудитория. Да се придържаме към това, което председателят предложи – да се помислим за допълване на текста и колегите още по-мотивирано да ви предложат това осъвременяване на ал.2.
ТОМА БЕЛЕВ: Може да ви предложа текст, само че той е свързан с ал.1, „Носителите на законно учредени вещни права и право на преминаване и сервитут са длъжни…“.
ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Може да коментираме, но задържането на тази алинея не работи.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Носителите, не собственици, говорим за ал.1, което предложихте. Добре.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Следващата промяна е в чл.148, в ал.2 се създава нова т.3 „документ, издаден от управителя на горското сдружение по чл.183 без заплащане на такса - когато дейността се извършва от сдружението или е възложена от него за територията, стопанисвана от сдружението.“
Досегашната т.3 става т.4.
В ал.4 накрая се поставя запетая и се добавя „или от управителя на горското сдружение по чл.183.“
В ал.7, в изречение второ думите „горски пътища и по“ се заличават.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Аз искам да взема отношение по този въпрос. Това да го преведа на разбираем език означава следното: горскостопанските кооперации или техните управители имат право да издават удостоверения за достъп. Има кооперации в България, които са с площ около 300 хектара, 500 хектара, има частни стопани или юридически лица, които имат площи 2000 хектара, може би четири пъти повече. Този текст създава неравнопоставеност между различните видове собствености. Собствениците на частни гори ще искат удостоверения за достъп от кмета или наместника, а тези които са кооперации сами ще си дават удостоверения за достъп и ще дават удостоверения на частниците, които са в тяхната територия. На мен това ми звучи неприемливо, понеже създава както казах неравнопоставеност между различните видове собственост. Ако трябва да се облекчава кооперирането може би трябва да се намерят други мерки за това, но това не е текст за облекчаване на кооперирането между собствениците. И тук да ви кажа тази глава за достъпа, тя е много спорна по принцип цялата, в закона, понеже някак си ограничава свободното придвижване на хората в държавния горски фонд и тази глава най-вероятно ще иска по-сериозно обсъждане – кой има право да ограничава достъпа в горските територии и кой няма право. Ще ви прочета един сега съществуващ член, това е чл.147 „Наемателите и арендаторите на поземлени имоти в горските територии държавна собственост могат да изискват чрез наемодателя или арендатора временни ограничения или забрани за достъп до площите ползвани от тях, когато това е необходимо за извършване на дейностите им по договора.“ Това пак ще ви го преведа – означава, че тези които са наели ловните територии могат чрез този, който им ги е отдал да забранят на хората достъп, да берат гъби например. Нашето предложение беше този член да отпадне, 147, казах ви, че абсолютно лобистки текст и поражда огромен конфликт на интереси. Аз съм наел дадена територия и мога да поискам да се забрани достъпа и никой да не стъпва в тази територия, а гората е обществено богатство. Не може ловния олигарх „х“ да забрани на хората да премиват през територията и да осъществяват някаква дейност. Затова ви казвам, че цялата глава е конфликтна и трябва много внимателно да се подходи към нея. И още нещо ще ви кажа, вместо чл.147, който е лобистки, ние предложихме един друг текст, който ограничава сивата икономика в горите, поне това да се случи, но и това не се случва. Нашият текст е – „Превозните средства, които превозват дървесина да отговарят на Закона за движение по пътищата, Закона за превоз на товари и да бъдат снабдени с GPS, регистриран в съответното горско стопанство и съответния РУГ.“, за да не може автомобили без номера, без регистрация, без правоспособни шофьори, без платени данъци, коли, които правят по няколко курса в горите с един и същ превозен билет да продължават да работят. Този текст не беше приет от работната група, а беше приет текста да се даде правото на управителите на кооперации да дават разрешителни за достъп. Затова ви казвам, че това са козметични промени, затова моето предложение е чл.147 да отпадне, да се замени с този член, който предлагам и кооперациите да са заедно с останалите собственици на гори.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тук мога да ви опонирам, че кооперациите не могат да бъдат равнопоставени с останалите собственици на гори, защото отделно има Закон за кооперациите, който създава правила за тези, които се обединяват, че имат привилегии и предимства, те са дребни, средни собственици, които са направили кооперация и затова има Закон за кооперациите в Търговския закон. И там може да видите, че те изпълняват и редица социални функции, имат и права, които защитават собствениците.
По отношение на чл.147 ще го погледнем внимателно, за да се види дали той не кореспондира със Закона за лова, защото ако трябва да отпадне, а в Закона за лова имаме препратка, която цели опазване на дивеча или дейности, които са свързани с неговото поддържане, просто трябва да се види кореспонденцията със Закона за лова.
МАРИЯ МАРИНКОВА: Извинявайте много, но тъй като всички знаем не безизвестния Емил Димитров колко интересни текстове вкара както в Закона за горите, така и в Закона за лова, за съжаление, когато трябваше да бъде направена редакция на Закона за лова съвместно със Закона за горите, имаше достъп, колоездачи, стачкуваха, текста в Закона за горите беше козметично преправен. Но когато поставихме въпроса точно така, както Димитър Джоков ви разчете нещата, защото това е практиката, която в момента се случва, тогава ни предупредиха много нагло да внимаваме, за да не се изправи срещу нас гилдията на ловците. По какъв начин разсъждаваме – за опазване на едно природно богатство,което е национално богатство толкова колкото е право на Емил Димитров, толкова е и моето право да отида и да се радвам на тези наши природни красоти. И ако ние искаме да бъде много добре пресметнат този текст, то е защото ние живеем в тези региони и виждаме парадоксите, които се случват по места. Територията на Държавно горско стопанство „Родопи“ е завладяна вече от един такъв обущар, който е завладял изцяло територията, прави каквото си пожелае на тази територия, изгражда си водоеми без да се съобразява, че се намира в природна защитена територия. На него никой по никакъв начин не може да му повлияе, тъй като той е в симбиоза, както с общинското ръководство, така и с ръководството на ЮЦДП, така и с местното ръководство на горското стопанство. Така че много добре преценете нещата, ние знаем, че текстовете трябва да бъдат нагласени и съобразени със Закона за лова, но помислете кое на нас ни е приоритет. Дали да създадем един уют, от няколко месеца, откакто е новото правителство и един преходен период, сключиха се доста договори и вече България откъм ловно изражение е разпределена за мен лично на партиен и териториален принцип. Така че преценете много добре какви беди ще донесем на населението по места. Имаме много инциденти, не искам в момента да отнемам част от времето ви, виждахме се, разговаряхме, споменали сме ви всички местни проблеми, много добре ги анализирайте, защото в един момент нещата ще станат нетърпими.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Мисля, че бях ясна – ще погледнем този член и кореспонденцията му със Закона за лова. Благодаря, че обърнахте внимание на този текст, ще се направи каквото е необходимо, за да бъдат защитени точно тези права, за които говорите.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Следващата промяна е в чл.155, където ал.5 се отменя.
В чл.179, ал.2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за изпълнение на проекти, съфинансирани от европейски програми.“
В чл.181, в ал.2 накрая се добавя „не по-късно от 31.12.2014 г.“ Тази промяна се прави с цел да бъдат задължени общините да изберат форма на управление на общинска горска структура с цел да стопанисват горските територии, които са общинска горска собственост.
Създава се ал.7, която дава възможност на общинския съвет с решение да променя определената към конкретната дата форма.
Следващата промяна е в чл.193, където в ал.5 след думите „нейните структури“ се поставя запетая и се добавя „на централните управления на държавните предприятия по чл.163.“
ТОМА БЕЛЕВ: Възприемането, че българската държавна гора има една единствена функция да осигурява работната заплата на горската администрация според мен трябва да отпадне от нашето възприятие. В предлагания текст ние даваме право на служителите в централните администрации в шестте държавни предприятия да получават без заплащане на съответната такса някакво количество дървен материал. Няма лошо колегите да получават нормално възнаграждение, това е правилно за труда им, но в последно време се вижда, че всъщност цялата държавна гора се използва единствено за работните заплати на три хиляди горски служители. А сега им даваме и допълнително. Нека да споменем каква е средната работна заплата в централните ръководства на шестте предприятия и да видим дали тези хора не могат да си платят като всички останали български граждани, когато искат да си купят дървесина, защото това е едно социално преимущество, но трябва да бъдем справедливи. Тази гора не е на горските, тя е на всички български граждани, трябва да бъдем пестеливи при нейното изразходване.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да разбирам, че предложението е параграф 19 да отпадне,това ли е?
ТОМА БЕЛЕВ: Да.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Продължете, госпожо Ангелова.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Следващото предложение е в чл.213, ал.2 след думите „производство на“ се добавя „електрическа“.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Този текст вече го коментирахме, има ли друг коментар по него?
ТОМА БЕЛЕВ: Нашият коментар като Коалиция „За да остане природа в България“ е абсолютно същия, считаме, че използването на дървесина от българските гори за добив на електроенергия, която е по принцип с изключително високи цени от ДКЕВР е нецелесъобразно. Само да кажем, че за последните четири години откакто съществуват подобни системи и започват да се използват количеството дървесина ползвано от държавните гори се е увеличило с 66 %, т.е. с 2/3. За последните четири години! Ние сме държава в Средиземноморието, няма друга държава в Средиземноморието, която да си позволява да използва горите си за производство на електроенергия, която е субсидирана. Има системи чрез земеделската програма се плаща, садят пауловня, няма проблеми.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Аз ще направя коментар, казвам се Валентин Чамов от Изпълнителна агенция по горите. Господин Белев, разбирам вашето предложение така – думата „електрически“ да остане, а да се разшири обхвата дървесина, да обхване всички категории. Абсолютно всички видове? Разбрах. Само искам да направя една бележка, защо считаме, че дребната строителна дървесина спокойно може да бъде ползвана за тези цели. Знаете, че нашата дървопреработвателна промишленост изобщо не се интересува от дървесината с тези размери. При това сме преценили, че тази нискостойностна, дребноразмерна дървесина, която често не се събира от горските територии е подходяща да бъде използвана за производство на електрическа енергия от дървесна биомаса, но сме склонни да обсъдим и други варианти, ако надделее това становище.
Само бих искал да ви припомня, че в Европейската комисия неколкократно са сформирани работни групи, които не само не подсказват такива намерения на Европейската комисия за намаляване на ползването на дървесина за електроенергия, а точно обратното, търсят се стимули за оползотворяване на все повече и повече дървесина без значение от какви гори, не само от изкуствено създадените, а се търсят стимули за използването за такава цел.
ТОМА БЕЛЕВ: Явно имаме различна информация от Европейската комисия.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Аз участвам в такива работни групи, затова го казвам.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е друг спор.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Държа листчето, с което инж.Каменов, заместник-председател на ИАГ подкрепи предложението на Емил Димитров в тази точка. Дребна строителна дървесина това е дървесина с диаметър на тънкия край от 3 до 7 см, тя съвпада с категорията „средна строителна дървесина – пети клас от 5 до 10 см.“ – отварят се възможности за манипулации за прехвърляне от една в друга дървесина. Правилното записване в този член е „необработен дървен материал“ и точка, без да квалифицираме каква е дървесината. Останалата дървесина, която е отпад тя е да я ползвах хората, да я произвеждат, да я продават, стига да има кой да я купува.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Ние сме отворени да разгледаме и такова предложение, но още веднъж ще повторя – дървесината от пети и шести клас няма реално приложение за дървопреработвателната промишленост и вие отлично го знаете това нещо.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Пак ще взема думата. Аз снабдявам три фабрики с технологична дървесина и всички я купуват тази дървесина и произвеждат плоскости, хартия и други елементи от производството, без да се дотират от държавата. Не знам защо защитавате интересите на една група енергийни олигарски, видяхте какво стана от тяхната наглост с цената на тока, в обществото и т.н. Това просто не търпи коментар за мен!
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Джоков, аз приех в началото вашата идея точно по параграф 20, ще го обсъдим с колегите, приемаме вашето предложение така да бъде записано, както го предложихте в началото на разговора.
МАРИЯ МАРИНКОВА: Само да допълня, защото нещата на терена, в гората не стоят по този начин, по който ги обяснява господина. Има изключителен интерес, специално в нашия регион, към т.нар. технологична дървесина пети и шести клас, размерите ги знаем много добре, защото дейността ми е в горския сектор и се занимавам с дърводобив, но на хора, които имат т.нар.предприятия за сортови семена, говоря конкретно за региона на Беглика, вече няма такова стопанство Беглика, но има местност Беглика, върху собственика се оказа един изключителен голям натиск, за да бъде закупена неговата база и точно там да бъдат разположени машините за надробяване на тази технологична дървесина, тъй като се видя, че проекта в населените места просто не проработи. Обществото в Етро поле реагира и те не можаха да си изградят базите, с които да произвеждат биоенергия. Така че още веднъж погледнете как стоят нещата на конкретните места.
ПЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Следващият параграф е чл.241 в изречение второ след думите „ловни стопанства“ се поставя запетая и се добавя „учебно-опитните горски стопанства и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите“.
В чл.245 се създава т.7 „при заличаване на едноличния търговец.“
В чл.273 се създава ал.11 „Дървесината и изделията от дървесина, отнети в полза на държавата за нарушение на Регламент /ЕС/ № 995/2010 г., се предоставят от Изпълнителната агенция по горите за ползване за цели от обществен интерес по смисъла на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.“
В чл.275, ал.1, т.2 думите „от регионалните дирекции по горите“ се заличават.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това са предложенията, които трябва да са екстрени по своя замисъл, аз не мога да се съглася, че са само козметични. Вероятно вие въобще не сте доволен от целия закон така, както е разписан, но съгласете се, че три години с него е работено и вече могат да се правят анализи.
ФИЛИП ЦАНОВ: Може ли и аз да кажа нещо. Слушах тук специалистите и ще си позволя да се обърна към комисията с една препоръка. Участвах в последните две години на доста такива комисии, тази е първата в по-широк аспект, по-широко участие на това Народно събрание. Ще започна от там, че при приемане на измененията от миналата година по същото време, явно такава е съдбата, нашата и на ситуацията, че всяко лято се гледа този Закон за горите и неговите изменения. При последното публично обсъждане в зала „Изток“ на Народното събрание бившия министър на земеделието и храните, известния Мирослав Найденов взе един черен флумастер и се обърна към тук присъстващия господин Белев и му каза „Тома, ето го тоя черен флумастер, драскай по този закон и ще приемем каквото ти коригираш, каквото ти задраскаш!“. След това продължихме дебатите по този закон. Оказа се, че се стига до такова унижение на държавната администрация на специалистите, експертите и юристите в Агенция по горите и Министерство на земеделието, че за всеки един текст в изменението от 07.08.2012 година са се обаждали на тук присъстващия господин Белев лично по разпореждане на Мирослав Найденов да парафира всяка една страница, с всяко едно изменение. До тук няколко пъти чух „лобистки текстове“ и „лобистки намерения“, но мисля, че това което се случи миналата и по-миналата година с тайни договаряници в кабинети, на унизяване на професионализма и държавната администрация, апелирам повече това да не се случва в работата на тази комисия, Агенция по горите и Министерство на земеделието. Приоритетно допускане на неправителствени организации и личности да определят държавната политика, поради интереси, без значение какви са, е много порочна практика. И с това завършвам – апелирам към комисията за обективност и за отчитане равнопоставено на всички предложния в името на развитието на този сектор. Благодаря.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания има ли? Да, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: За последно, искам да помоля комисията да се вгледа малко по-сериозно в Устройствения правилник на Министерство на земеделието и горите и на ИАГ, понеже във връзка с това, което казах в началото – 400 млн. се управляват от шест феодала, които са безпризорни и към момента. И ще добавя, че двама от тях са сменени, а четиримата може би са се откупили.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има ли други изказвания, въпроси?
МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Имам въпрос към колежката. Казахте, че има навлизане в защитена територия, как става това?
МАРИЯ МАРИНКОВА: Ами елате и ще ви заведа, да видите.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Има Закон за защитените територии, това не е възможно да става.
МАРИЯ МАРИНКОВА: Заповядайте и ще видите. Има инстанции, които си затварят очите за съжаление.
МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Необяснимо.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Проф.Теохаров, получихте покана да направите инспекция. Аз приемам напълно сериозно, че нещата на теория са едни, на практика – други.
Уважаеми колеги, благодаря ви за това обсъждане. Всички ваши предложения отново ще ги погледнем в комисията. Считам, че дискусията беше полезна, но отново искам да ви обърна внимание, че закона ще се променя в неговата цялост и това ще става през следващите месеци така, че да се изпълни графика през м.ноември, да имаме една пълна представа какво в закона не работи, текстове, които са лобистки и се надявам на вашето активно участие. Наистина искаме да направим един работещ закон, който да е от полза за всички, работещи в сектора.
Благодаря.
/Заседанието бе закрито в 14,30 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА
45 004 знака
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 05
На 19 юли 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Обсъждане на предложения за проект на Закон за горите.
2. Текущи.
Заседанието бе открито в 13,00 часа и ръководено от госпожа Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добър ден на всички! Уважаеми колеги, повода за това заседание в петък на Комисията по земеделие и храни са предложени промени в Закона за горите. Искам да подчертая, че това са промени, които касаят текстове, които от една страна пречат при прилагането на закона, от друга страна са лобистки, и трето, тяхното бързо решаване е важно предвид сезона, в който Агенцията по горите и всички които са в сектора имат определени ангажименти, които трябва да изпълняват. И това което се предлага като промени е в ограничени мащаби и не касае вероятно и други текстове, които в Закона за горите трябва да бъдат променени, гледайки цялостно как той работи през тези две години. Но това ще бъде направено с работна група в Министерство на земеделието и храните и съгласно графика, който представи министъра на земеделието в Комисията мисля, че беше през месец ноември закона да бъде внесен за промяна по стандартния ред, т.е. през Министерски съвет с разглеждане в комисията за промени, които пак искам да подчертая, са върху целия закон.
Това, което ви е предложено касае три групи промени. Първо е за горскостопанската дейност. Тук особено внимание искаме да обърнем преди всичко на дейността „залесяване“. Предполагам, че от Агенцията по горите ще кажат какво се е случило в тези последни две години в областта на залесяването, но данните, които се виждат и от Аграрния доклад, който излиза от Министерство на земеделието показва, че не се достига и до една десета от това, което е било 2007, 2008 и 2009 година, всяка една по отделно, т.е. тук има сериозен проблем.
Тази действаща разпоредба, която в срок от 7 години да не се залесява, считаме, че трябва да отпадне, да се промени срока – да стане 3 години. Причината е, че не е необходимо повече да се чака, отделно от това осигуряваме заетост, осигуряваме възможност да се осъществяват дейности навреме. Вие имате специфични познания, вие ще кажете, но доста странно е седем години да не се ползва и да не се прави залесяване на горска територия.
Втората група въпроси, които се разглеждат е за ползване на дървесината. Желанието е всички фирми, и малките включително да имат достъп и възможност да участват в търговете и да изпълняват своите ангажименти. Предлага се и отпадането на скандалния текст на чл.116а, който касае дългосрочните договори.
И съответно третата група други промени в закона, които прецизират някои текстове свързани с териториите, на които се осъществява дейността, с общинската собственост,ограничения по отношение на някои категории дървесина, които се използват за производство на електрическа енергия, тук има едно прецизиране.
В общи линии, това което предлагаме да обсъдим и предлагам наистина да бъде в обхвата, на който сме се спрели е да успеем с промяна в закона, в сравнително кратки срокове да направим необходимите нормативни промени, за да може той да функционира и да бъде от ползва за този сезон.
Давам думата за въпроси, уточнения, коментари и според обсъждането да видим как ще вървим по-нататък със сроковете.
Заповядайте.
ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам един въпрос във връзка с отпадането на чл.116а. предлага се този член да отпадне, но дали е направен анализ, ако има сключени договори какво ще стане с тези договори? Ако има сключени такива дългосрочни договори те евентуално биха довели до някакви процедури срещу държавните предприятия.
ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, дами и господа, отпадането на чл.116а след себе си не води други санкции и утежнения, имайки предвид, че той беше записан в края на 2012 година и по този член няма подписани никакви договори и не е започнал да работи. Член 116а не е започвал да работи. Опасенията бяха, че ще създаде некоректни предпоставки и притеснения в бизнеса, така че неговото отпадане е наложително. Това бяха коментарите в работната група. Благодаря.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Първо да се представя – Димитър Джоков, председател на „Булпрофор“, това е сдружение на практикуващите лесовъди и частните предприемачи в горите на България.
Последните няколко години се наложи да бъдем активни и да участваме редовно в заседанията на тази комисия, която както виждам изцяло е променена. Ние доста спорихме в предишния й състав. Някои от промените бяха въведени по един нагъл и обиден начин от предишното ръководство на комисията. Очаквахме, че тези всички лобистки или корупционни поправки, които бяха направени ще бъдат премахнати. И това беше нашата идея, нашето желание когато в рамките на работната група правихме предложения за промяна на Закона за горите. Ние направихме редица предложения, може би над двадесет, които в момента не са предмет на разговора. Те не бяха обсъждани и в работната група с идеята, че мандата е ограничен, на промените. Но ние като организация и представители основно на малкия и среден бизнес си представяхме по-сериозни промени в този закон, не козметични промени както мога да ги нарека в момента. Аз си направих труда в текста, който ни беше изпратен вчера да отбележа последните промени от предишната комисия, оказа се, че са само три и една от най-съществените е този чл.116а, който Емил Димитров го предложи в последния момент и той мина между другото. После разбрахме, че е в интерес на определени фирми.
Искам да обърна вниманието на депутатите, които са тук и да им кажа, че горския сектор и шестте предприятия, които работят в него имат годишен оборот около 350-400 млн.лева, от които може би 100 млн.лева е печалбата. Това е една огромна норма на печалба в предприятията и трябва да се обръща по-голямо внимание на този сектор, като сектор, който управлява огромен ресурс. Една трета от територията на България е гора, затова с козметични промени нищо няма да се промени в закона и в начина, по който се работи.
Преди няколко месеца в края на 2012, началото на 2013 година ние открито заявихме, че в горския сектор има държавен заговор срещу природата и хората на България. С тези промени този заговор продължава. Даже смея да заявя, че хората, които обслужваха старото управление продължават да обслужват и новото управление,което е много удобно във връзка с това, че е създадена една централизация и монополизация в сектора и много лесно се преразпределят пари в този сектор. Това го заявяваме от години, а то продължава да се случва. Затова ние предложихме редица промени, които касаят на първо място, териториалното разпределение на предприятията. Не е възможно горско стопанство от Северна България да са в предприятия от Южна България. В едно горско стопанство, например Етро поле, Черни вит, което е в област Ловеч да е в област София, поради частните интереси на един депутат, Емил Димитров, аз не се притеснявам да го назова. Не може едно предприятие от центъра на Югозападното предприятие Черни Осъм в гр.Попово да е един остров и да е прехвърлено в Шумен, защото такива били предпочитанията на директора на Шумен. Цялата страна е разпарчетосана по един безпринципен, бих казал бандитски способ и тя продължава да си е такава. Обединяват се горски стопанства във връзка с ловни интереси на определени олигарси. Ние предложихме изменения и в тази посока – да се спази териториалното разделение на България и всеки да си знае в коя община е, в коя област се намира, къде трябва да работи и да работи за хората, а не за определени групировки. Предложихме редица изменения например в дейностите, които могат да вършат горските стопанства. В момента се оказва, че горските и ловните стопанства са неравнопоставени, въпреки че са едни и същи стопанства. Едните могат да вършат всички дейности – дърводобив, залесяване, преработка на дървесина, маркиране, а другите могат да вършат не повече от 25 % от тези дейности и за да не ви отегчавам, ние имаме около 20 промени, съществено предложение за промяна имаме за режима, по който се лицензират лесовъдите.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Джоков ще ви прекъсна. Аз в началото казах, че това са спешни промени, които трябва да бъдат направени към този момент и по възможност през юли – началото на август. Иначе цялостна промяна в закона е предвидена за месец ноември в министерството. Факт е обаче, че вашите предложения, то се знае, че това са проблемите, трябва да бъдат и подплатени от икономически анализи. За предприятията, това което говорите аз приемем тук в комисията да поискаме и да ни бъде представен един анализ до сега тези предприятия как работят, какви са финансовите им потоци, как са се обединявали стопанства, защото съгласете се, че ако трябва да взимаме решения в тази насока трябва да имаме достатъчно аргументи. И предлагам, ако наистина виждате, че в тези промени нещо може да бъде подобрено или разширено и този сезон да бъдат осигурени дърва за огрев и да работят стопанствата активно, да има достъп за малките фирми до търгове, възможности за осигуряване на тяхната работа ми се ще да ги коментираме, защото наистина идеята е да направим в кратък срок тези промени, за които говорим.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Добре, тогава ще продължа. Всички тези наши промени, аз казах и в работната група, присъствах на едно заседание, ще бъдат изпратени на всеки един от депутатите и всеки ще прецени сам или колективно, дали си заслужава да се гледат или не. По тези козметични промени, както аз ги наричам, не знам дали мога нещо да допълня, но ще си позволя да предложа нещо във връзка с един от членовете – това е чл.213, там където става дума за забраната за употреба на необработен дървен материал за производство на електрическа енергия от биомаса. Тук бяха големи споровете дали трябва да се произвежда електроенергия от биомаса, от технологична дървесина и от дърва за огрев. Ако ви интересува социалната политика в сектора и политиката на равнопоставеност на фирмите не е допустимо да се произвежда ел.енергия от технологична дървесина и дърва за огрев, първо, понеже фирмите, които ги произвеждат се подпомагат от държавата в цената на електричеството. Второ, дървата за огрев, това е топлината на най-бедното население и когато се позволи те да се горят за ел.енергия автоматично цената им се вдига и най-бедното население страда.
Затова предложението е „Забранява се употребата на необработен дървен материал за производство на ел.енергия от биомаса.“ И това е достатъчно.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В промяната да се добави „ел.енергия“.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Да, но да отпаднат категориите, тук са изброени в старата промяна… връшката на дървото, клоните на дървото, отпадъците от преработката – кора, стърготини, трици, те могат да се ползват за ел.енергия, но те няма да повлияят на пазара на технологичната дървесина и на дървата. Това са отпадъци от тази дейност, които ако се ползват за ел.енергия – това е добре дошло за обществото, няма да се похабяват. А останалото създава вътрешна конкуренция, подпомагане на определени фирми и социален натиск върху най-бедните хора в България.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Това ще го обсъдим. Ние предлагаме думата „електрическа енергия“ да бъде добавена в параграф 2, но също така ще обсъдим когато имаме в комисията дебат за първо четене и тогава ще го запишем така както го формулирахте да бъде обсъдено също.
Да, заповядайте.
МАРИЯ МАРИНКОВА: Да ви се представя, Мария Маринкова съм, Сдружение на преработвателите на територията на община Батак. Аз имам едно предложение – нека да започнем по ред така, както сте предложили промените в Закона за горите, защото се захванахме с чл.116а, който наистина беше безкрайно конфликтен и след това да дебатираме нещата.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искате да коментираме текст по текст. Става въпрос за промяната в чл.63 и чл.71 за процедури, които са свързани със сервитута и право на ползване, в бюджетът на Агенция по горите да отиват средствата, които се получават, а не да са в държавните горски предприятия. Причината за това предложение е фактът, че Изпълнителната агенция по горите получава значителна държавна субсидия, за да изпълнява дейността си, а тези дейности биха облекчили или биха дали възможност в бюджета да се подобри разхода. Това приема ли се? Няма коментар, добре.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Добър ден на всички! Следващият параграф касае чл.93, ал.2 създава се нова точка 3, забранява се залесяването в случаите по чл.88, ал.5, т.5, а именно площите в границите на сервитутите на хидромелиоративни съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесна и храстова растителност.
МАРИЯ МАРИНКОВА: В тази връзка искам да ви попитам – в момента се наблюдават едни много интересни процеси от определени фирми, така както господин Джоков отбеляза, от тези, които обслужваха предишното управление и явно сега са удобни на някой от сегашното управление, много интересни обществени поръчки бяха направени, незнайно какви договори бяха сключени. В случая говоря за територията на община Батак. В момента става едно много интересно изсичане на всички видове храсти и хвойни на едни огромни територии. По наша информация има сключени договори за около 5 хил.дка горски ливади и това е с една прекрасна идея фирмата, която е сключила договора да получи едни добри субсидии. Така че не знам вие дали проверихте случаите.
ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Госпожо Маринкова, това което казвате, в момента не е предмет на обсъждане. В сряда директорите са били на събиране и анализираме всичко това, което заварваме като ситуация. Затова и председателя на комисията спомена, че ние за много кратко време ще анализираме какво заварваме като ситуация, имайки предвид, че да, те са работили, да преценим това, което те са работили доколко е рационално, до колко е икономично и до колко защитава интересите на обществото. Това, което третира члена, който колежката зачете, в реките, там където има сервитути какво правим, защото както говорихме за Дунав, за тополите, да не се връщам, тук ние правим рестрикция и забраняваме това да се случва.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Тук се касае за това, госпожо Маринкова, ако специална норма казва, че в определена територия не трябва да се залесява, тъй като представлява хидромелиоративно съоръжението, то ние забравяме залесяването, това е целта на тази норма.
Следващото е чл.94, ал.1 изпълнението на дейностите по залесяване и защита срещу ерозия и порои в горските територии се извършва от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства, специализирани териториални звена на Изпълнителна агенция по горите, общински и горски структури и търговци, регистрирани в публичния регистър по чл.241.
Чл.96, ал.3 В публичния регистър по ал.2 се вписват и държавните горски стопанства. След думите „горски стопанства“ се поставя запетая, думите „и държавни ловни стопанства“ се заменят с „държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства, специализирани териториални звена на Изпълнителна агенция по горите.“
Чл.97, това е основната промяна, за която председателя на комисията спомена – сечищата и пожарищата, които не могат да бъдат възобновени по естествен път – в момента е до 7 години, предлагаме „до 3 години от изсичането или изгарянето, се залесяват от собственика им до 2 години след изтичане на тригодишния срок“, не на седемгодишния.
Чл.98 даваме възможност на Изпълнителна агенция по горите да бъдат предоставени горски репродуктивни материали безвъзмездно за представителни цели.
В чл.108 се прави промяна по отношение на лицето, на което е издадено позволително за сеч, какви точно действия трябва да предприеме и по какъв начин да осъществява контрол, като съответно препращаме и към Наредба № 1 за опазване и контрол на горските територии където да се разпише ред и изискуеми документи.
Следващата промяна е в чл.109, касае освидетелстването на сечищата и с промяната се допуска по отношение на държавните горски територии протокола за освидетелстване да се съставя не само от лицето издало позволителното за сеч, но и от оправомощено лице с лесовъдско образование.
Следващата промяна е в чл.115, ал.1, т.1, тя касае т.нар. местни търговци, тъй като до момента има практика вече и съдебна по отношение на това какво е „местен търговец“ и мястото му на регистрация и съответно към кое стопанство би могъл да се съотнесе, се правят три хипотези, които да обхващат всички възможности за участие и развитие на местните фирми. И съответно за осигуряване на заетост по региони.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Тук ще взема отношение по чл.115, понеже винаги сме защитавали правото на местните фирми и месните хора да имат малко предимство пред останалите при ползване на дървесина и извършване на дейности в съответните гори на територията на общините, в които са регистрирани и в които се намират. Това много добре е постигнато в Турция, там бях изумен, във всяко едно регионално управление има заместник-директор по социалната политика. Именно това е социалната политика – да дадеш на хората, които живеят в гората да могат да живеят, работейки в гората. Затова тук приветствам идеята да се променят нещата в този член, понеже вече има решение на Върховния съд, които са окончателни в тази посока, не както ни беше оповестено, че още не са окончателни, те са окончателни и директното предложение е в точка „а“ – съответната община, която попада в държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство да се сложи точка и точка „б“ да отпадне. И ще обясня защо. Както започнах в самото начало територията на държавата е разпарчетосана между много държавни ловни и горски стопанства, като не е спазван териториалния принцип. Тоест една община, както например е „Родопи“, тя се намира на територията до скоро на три, сега на територията на две горски стопанства, понеже има местни ловни интереси в района. И не е логично едната фирма, която е регистрирана в едната община да не е местна фирма в тези стопанства. И основният принцип при седалището и адреса на регистрация това е общината, в която е регистрирана фирмата, а не територията на горското и ловното стопанство, където не могат да се регистрират фирми. Това са горски територии. В територията на горските стопанства не попадат урбанизирани територии, не знам дали госпожа Ангелова ме слуша, но аз това съм го казвал сто пъти, не може да регистрираш фирма в отдел 155а на територията на Горско стопанство – Пловдив. Фирмата се регистрира на територията на общината и на населеното място, които не влизат в територията на стопанството. И затова принципа трябва да бъде – общината, в която е регистрирана фирмата, има едно, или два, или три, може да направите десет горски стопанства, ако ви е удобно, но тази фирма е местна за тази община и за тези горски стопанства, които са направени върху нейната територия.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само да поясним. Значи в точка „а“ спираме до „ловно стопанство“, точка и точка „б“ отпада. Добре, приемаме го.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Това е достатъчно.
МАРИЯ МАРИНКОВА: Абсолютно подкрепям Джоков. Пред мен е решението на Върховния съд, аз съм тази, която най-после реши с държавната администрация по възможно най-дълъг път да извърви, тъй като този текст беше вкаран по мое предложение 2004 година, но се оказа, че с държавната администрация трябва да се борим по един много странен начин. Не мога да разбера, тук става дума за игра на думи, разместена е втората част на изречението, сложена е на първо място, първата част е изнесена на второ място. Аз само ще зачета това, което винаги сме коментирали и вече преценявайте, аз подкрепям изцяло Джоков, че веднъж за винаги трябва да се научим да пишем ясни текстове, които няма някаква символика, за да бъдем угодни на този и на онзи, ние знаем защо. Просто вече на териториите на горските стопанства тези, които бяха заличени са се настанили удобните олигарси, за да могат петък, събота и неделя да си бандитстват из горите, да убиват животните, да не плащат нищо на горските, въобще да не ви казвам какви неща се вършат на териториите на тези горски стопанства.
И така според чл.171, ал.1 от Закона за горите държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл.163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им регион на дейност. Очевидно в териториалния обхват на ДЛС и ДГС ще се включват само горски територии, при това без горските територии, които са общинска собственост или частна собственост на физически и юридически лица, и техните сдружения, но не и урбанизирани такива. Същевременно съгласно чл.12 от Търговския закон седалището на търговеца е населено място, където се намира управлението на дейността му, а адреса на търговеца е адреса на управление на дейността. Оттук следва, че седалището на търговеца може да се намира само в населено място, което според цитираната разпоредба на чл.7 от ЗУТ представлява урбанизирана територия, която пък от своя страна няма как да бъде включена в горската територия.“
Повече не искам да ви чета, това ми костваше страшно много усилия, постигнах го без да ползвам никакви привилегии.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Едно и също беше предложението, да разбрахме, ще има редакция, чрез която да станат ясни нещата, така кактои вие ги изчетохте в решението на ВАС.
Продължете, госпожо Ангелова.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Член 116а вече го коментирахме.
Следващото е чл.125, там правим промяна, с която забраната по чл.124 се налага със заповед, която се издава от кмета на общината ежегодно до края на месец февруари, като в нея се посочват териториите, в които е забранена пашата.
Съответно се създава нова ал.4, според която заповедта по ал.1 се предоставя до 10 март в съответната регионална дирекция по горите.
Следващото е в чл.127, ал.4 „За прилагането на Регламент 995/2010 Агенция „Митници“ изготвя списък на вносителите на продукти от приложението на регламента, съдържащ данни за вносителя, дата на вноса, види количество на внесения продукт. Списъкът се предоставя ежемесечно на Изпълнителна агенция по горите.“
Следващото е в чл.139, ал.2 се отменя, ал.3 се изменя така: „Добитата при изпълнение на дейностите по ал.1 дървесина е собственост на лицето по ал.1.“
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, заповядайте.
ТОМА БЕЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, според мен отмяната на ал.2 и създаването на ал.3 всъщност ще нарушат правовия ред в държавата, защото собствениците на линейни обекти може да са законно съществуващи, може да са незаконно съществуващи, вие ги упълномощавате в момента да извършват определени дейности на чужда територия при това без контрол и отгоре на всичко да се ползват от добитата дървесина. Не случайно, коментирайки правата за поддържането на линейни обекти, когато се коментира за държавна собственост, записахме тогава и това е наше предложение – това да минава през самите държавни предприятия. В противен случай си представете в момента как започват един хора да си почистват покрай пътища, покрай електропроводи, да си секат, нещо да си вършат без всякакъв контрол. Така че ви предлагам добре да обмислите параграф 14.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Господин Белев, да обясня. Аз ви разбирам за кои частни случаи говорите, но тази норма всъщност така написана в момента както действа пречи например на НЕК, или на други юридически лица, които имат учредени вещни права по реда и процедурата на Закона за горите – сервитут, право на строеж за изграждане, прокарване на определена техническа инфраструктура. НЕК например, давам примера с тях, защото те имат доста обекти, те са възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, не са възложител по смисъла на Наредбата. Същевременно с нашия закон ние им определяме конкретен субект на когото те са длъжни да възложат изпълнението и това е държавното предприятие. Те съответно имат проблем с това, защото няма как да възлагат на конкретно лице. Държавното предприятие без договор с тях няма как да възложи дейността по почистването, те са си платили сервитута, плащат си разноските и дървесината отново отива в държавното предприятие, а те плащат на предприятието услугата за почистване. И това един порочен кръг и тази норма не действа и създава много сериозни проблеми. Вие имате предвид случаи с някои, които нямат учредени права. Това е целта на тази промяна.
ТОМА БЕЛЕВ: На мен ми е ясна целта, но точно пък електроразпределителните дружества в България са класически пример за липса на учредени вещни права и сервитути, съжалявам, но практиката показва в момента, че повечето електроразпределителни дружества, включително и НЕК не могат да покажат документи за учредени сервитути. Ние създадохме и в стария Закон за горите, и в този, възможност те да си заплатят сервитутите и да се ползват, но те не го правят в момента.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагате да не се отменя ал.2, но самия текст на закона започва „Собствениците…“, собствеността под някаква форма се доказва и те имат право, ако ал.2 остане означава, че държавните горски предприятия трябва да го правят. Това ли искате?
ТОМА БЕЛЕВ: Ал.2 създава регламент кой се движи в държавните гори. Липсата на ал.2 ви оставя в момента, след малко ще коментираме текстовете с достъпа догорите, няма проблем със собствеността върху жиците и стълбовете, но тя не създава права. Правото за почистване на съседния имот се нарича „сервитутно право“, то е писмено и то е платимо, винаги е било така. Само ви казвам, че като практик имах достатъчно практика специално с ЧЕЗ, която влизаше в чужди имоти, не държавни, тя влизаше в частни имоти да почиства, водейки се от Закона за енергетиката.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Мога ли да предложа да формулирате текст, така както считате, че ще бъде еднозначно разбран и прилаган.
ТОМА БЕЛЕВ: Предлагам предложението за отпадане на ал.2 да се оттегли.
ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Господин Белев, изказвам професионално становище и коментар – съгласни сме да обсъдим, но изцяло отпадането не е решение, защото вече имаме проблем и госпожа Ангелова каза, тези субекти,които са придобили собственост ние ги задължаваме с определени норми и правила, които противоречат на друга нормативна база и има колизия. С отпадането чистим тази колизия. Да не занимаваме цялата аудитория. Да се придържаме към това, което председателят предложи – да се помислим за допълване на текста и колегите още по-мотивирано да ви предложат това осъвременяване на ал.2.
ТОМА БЕЛЕВ: Може да ви предложа текст, само че той е свързан с ал.1, „Носителите на законно учредени вещни права и право на преминаване и сервитут са длъжни…“.
ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Може да коментираме, но задържането на тази алинея не работи.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Носителите, не собственици, говорим за ал.1, което предложихте. Добре.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Следващата промяна е в чл.148, в ал.2 се създава нова т.3 „документ, издаден от управителя на горското сдружение по чл.183 без заплащане на такса - когато дейността се извършва от сдружението или е възложена от него за територията, стопанисвана от сдружението.“
Досегашната т.3 става т.4.
В ал.4 накрая се поставя запетая и се добавя „или от управителя на горското сдружение по чл.183.“
В ал.7, в изречение второ думите „горски пътища и по“ се заличават.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Аз искам да взема отношение по този въпрос. Това да го преведа на разбираем език означава следното: горскостопанските кооперации или техните управители имат право да издават удостоверения за достъп. Има кооперации в България, които са с площ около 300 хектара, 500 хектара, има частни стопани или юридически лица, които имат площи 2000 хектара, може би четири пъти повече. Този текст създава неравнопоставеност между различните видове собствености. Собствениците на частни гори ще искат удостоверения за достъп от кмета или наместника, а тези които са кооперации сами ще си дават удостоверения за достъп и ще дават удостоверения на частниците, които са в тяхната територия. На мен това ми звучи неприемливо, понеже създава както казах неравнопоставеност между различните видове собственост. Ако трябва да се облекчава кооперирането може би трябва да се намерят други мерки за това, но това не е текст за облекчаване на кооперирането между собствениците. И тук да ви кажа тази глава за достъпа, тя е много спорна по принцип цялата, в закона, понеже някак си ограничава свободното придвижване на хората в държавния горски фонд и тази глава най-вероятно ще иска по-сериозно обсъждане – кой има право да ограничава достъпа в горските територии и кой няма право. Ще ви прочета един сега съществуващ член, това е чл.147 „Наемателите и арендаторите на поземлени имоти в горските територии държавна собственост могат да изискват чрез наемодателя или арендатора временни ограничения или забрани за достъп до площите ползвани от тях, когато това е необходимо за извършване на дейностите им по договора.“ Това пак ще ви го преведа – означава, че тези които са наели ловните територии могат чрез този, който им ги е отдал да забранят на хората достъп, да берат гъби например. Нашето предложение беше този член да отпадне, 147, казах ви, че абсолютно лобистки текст и поражда огромен конфликт на интереси. Аз съм наел дадена територия и мога да поискам да се забрани достъпа и никой да не стъпва в тази територия, а гората е обществено богатство. Не може ловния олигарх „х“ да забрани на хората да премиват през територията и да осъществяват някаква дейност. Затова ви казвам, че цялата глава е конфликтна и трябва много внимателно да се подходи към нея. И още нещо ще ви кажа, вместо чл.147, който е лобистки, ние предложихме един друг текст, който ограничава сивата икономика в горите, поне това да се случи, но и това не се случва. Нашият текст е – „Превозните средства, които превозват дървесина да отговарят на Закона за движение по пътищата, Закона за превоз на товари и да бъдат снабдени с GPS, регистриран в съответното горско стопанство и съответния РУГ.“, за да не може автомобили без номера, без регистрация, без правоспособни шофьори, без платени данъци, коли, които правят по няколко курса в горите с един и същ превозен билет да продължават да работят. Този текст не беше приет от работната група, а беше приет текста да се даде правото на управителите на кооперации да дават разрешителни за достъп. Затова ви казвам, че това са козметични промени, затова моето предложение е чл.147 да отпадне, да се замени с този член, който предлагам и кооперациите да са заедно с останалите собственици на гори.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тук мога да ви опонирам, че кооперациите не могат да бъдат равнопоставени с останалите собственици на гори, защото отделно има Закон за кооперациите, който създава правила за тези, които се обединяват, че имат привилегии и предимства, те са дребни, средни собственици, които са направили кооперация и затова има Закон за кооперациите в Търговския закон. И там може да видите, че те изпълняват и редица социални функции, имат и права, които защитават собствениците.
По отношение на чл.147 ще го погледнем внимателно, за да се види дали той не кореспондира със Закона за лова, защото ако трябва да отпадне, а в Закона за лова имаме препратка, която цели опазване на дивеча или дейности, които са свързани с неговото поддържане, просто трябва да се види кореспонденцията със Закона за лова.
МАРИЯ МАРИНКОВА: Извинявайте много, но тъй като всички знаем не безизвестния Емил Димитров колко интересни текстове вкара както в Закона за горите, така и в Закона за лова, за съжаление, когато трябваше да бъде направена редакция на Закона за лова съвместно със Закона за горите, имаше достъп, колоездачи, стачкуваха, текста в Закона за горите беше козметично преправен. Но когато поставихме въпроса точно така, както Димитър Джоков ви разчете нещата, защото това е практиката, която в момента се случва, тогава ни предупредиха много нагло да внимаваме, за да не се изправи срещу нас гилдията на ловците. По какъв начин разсъждаваме – за опазване на едно природно богатство,което е национално богатство толкова колкото е право на Емил Димитров, толкова е и моето право да отида и да се радвам на тези наши природни красоти. И ако ние искаме да бъде много добре пресметнат този текст, то е защото ние живеем в тези региони и виждаме парадоксите, които се случват по места. Територията на Държавно горско стопанство „Родопи“ е завладяна вече от един такъв обущар, който е завладял изцяло територията, прави каквото си пожелае на тази територия, изгражда си водоеми без да се съобразява, че се намира в природна защитена територия. На него никой по никакъв начин не може да му повлияе, тъй като той е в симбиоза, както с общинското ръководство, така и с ръководството на ЮЦДП, така и с местното ръководство на горското стопанство. Така че много добре преценете нещата, ние знаем, че текстовете трябва да бъдат нагласени и съобразени със Закона за лова, но помислете кое на нас ни е приоритет. Дали да създадем един уют, от няколко месеца, откакто е новото правителство и един преходен период, сключиха се доста договори и вече България откъм ловно изражение е разпределена за мен лично на партиен и териториален принцип. Така че преценете много добре какви беди ще донесем на населението по места. Имаме много инциденти, не искам в момента да отнемам част от времето ви, виждахме се, разговаряхме, споменали сме ви всички местни проблеми, много добре ги анализирайте, защото в един момент нещата ще станат нетърпими.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Мисля, че бях ясна – ще погледнем този член и кореспонденцията му със Закона за лова. Благодаря, че обърнахте внимание на този текст, ще се направи каквото е необходимо, за да бъдат защитени точно тези права, за които говорите.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Следващата промяна е в чл.155, където ал.5 се отменя.
В чл.179, ал.2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за изпълнение на проекти, съфинансирани от европейски програми.“
В чл.181, в ал.2 накрая се добавя „не по-късно от 31.12.2014 г.“ Тази промяна се прави с цел да бъдат задължени общините да изберат форма на управление на общинска горска структура с цел да стопанисват горските територии, които са общинска горска собственост.
Създава се ал.7, която дава възможност на общинския съвет с решение да променя определената към конкретната дата форма.
Следващата промяна е в чл.193, където в ал.5 след думите „нейните структури“ се поставя запетая и се добавя „на централните управления на държавните предприятия по чл.163.“
ТОМА БЕЛЕВ: Възприемането, че българската държавна гора има една единствена функция да осигурява работната заплата на горската администрация според мен трябва да отпадне от нашето възприятие. В предлагания текст ние даваме право на служителите в централните администрации в шестте държавни предприятия да получават без заплащане на съответната такса някакво количество дървен материал. Няма лошо колегите да получават нормално възнаграждение, това е правилно за труда им, но в последно време се вижда, че всъщност цялата държавна гора се използва единствено за работните заплати на три хиляди горски служители. А сега им даваме и допълнително. Нека да споменем каква е средната работна заплата в централните ръководства на шестте предприятия и да видим дали тези хора не могат да си платят като всички останали български граждани, когато искат да си купят дървесина, защото това е едно социално преимущество, но трябва да бъдем справедливи. Тази гора не е на горските, тя е на всички български граждани, трябва да бъдем пестеливи при нейното изразходване.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да разбирам, че предложението е параграф 19 да отпадне,това ли е?
ТОМА БЕЛЕВ: Да.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Продължете, госпожо Ангелова.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Следващото предложение е в чл.213, ал.2 след думите „производство на“ се добавя „електрическа“.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Този текст вече го коментирахме, има ли друг коментар по него?
ТОМА БЕЛЕВ: Нашият коментар като Коалиция „За да остане природа в България“ е абсолютно същия, считаме, че използването на дървесина от българските гори за добив на електроенергия, която е по принцип с изключително високи цени от ДКЕВР е нецелесъобразно. Само да кажем, че за последните четири години откакто съществуват подобни системи и започват да се използват количеството дървесина ползвано от държавните гори се е увеличило с 66 %, т.е. с 2/3. За последните четири години! Ние сме държава в Средиземноморието, няма друга държава в Средиземноморието, която да си позволява да използва горите си за производство на електроенергия, която е субсидирана. Има системи чрез земеделската програма се плаща, садят пауловня, няма проблеми.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Аз ще направя коментар, казвам се Валентин Чамов от Изпълнителна агенция по горите. Господин Белев, разбирам вашето предложение така – думата „електрически“ да остане, а да се разшири обхвата дървесина, да обхване всички категории. Абсолютно всички видове? Разбрах. Само искам да направя една бележка, защо считаме, че дребната строителна дървесина спокойно може да бъде ползвана за тези цели. Знаете, че нашата дървопреработвателна промишленост изобщо не се интересува от дървесината с тези размери. При това сме преценили, че тази нискостойностна, дребноразмерна дървесина, която често не се събира от горските територии е подходяща да бъде използвана за производство на електрическа енергия от дървесна биомаса, но сме склонни да обсъдим и други варианти, ако надделее това становище.
Само бих искал да ви припомня, че в Европейската комисия неколкократно са сформирани работни групи, които не само не подсказват такива намерения на Европейската комисия за намаляване на ползването на дървесина за електроенергия, а точно обратното, търсят се стимули за оползотворяване на все повече и повече дървесина без значение от какви гори, не само от изкуствено създадените, а се търсят стимули за използването за такава цел.
ТОМА БЕЛЕВ: Явно имаме различна информация от Европейската комисия.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Аз участвам в такива работни групи, затова го казвам.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е друг спор.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Държа листчето, с което инж.Каменов, заместник-председател на ИАГ подкрепи предложението на Емил Димитров в тази точка. Дребна строителна дървесина това е дървесина с диаметър на тънкия край от 3 до 7 см, тя съвпада с категорията „средна строителна дървесина – пети клас от 5 до 10 см.“ – отварят се възможности за манипулации за прехвърляне от една в друга дървесина. Правилното записване в този член е „необработен дървен материал“ и точка, без да квалифицираме каква е дървесината. Останалата дървесина, която е отпад тя е да я ползвах хората, да я произвеждат, да я продават, стига да има кой да я купува.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Ние сме отворени да разгледаме и такова предложение, но още веднъж ще повторя – дървесината от пети и шести клас няма реално приложение за дървопреработвателната промишленост и вие отлично го знаете това нещо.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Пак ще взема думата. Аз снабдявам три фабрики с технологична дървесина и всички я купуват тази дървесина и произвеждат плоскости, хартия и други елементи от производството, без да се дотират от държавата. Не знам защо защитавате интересите на една група енергийни олигарски, видяхте какво стана от тяхната наглост с цената на тока, в обществото и т.н. Това просто не търпи коментар за мен!
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Джоков, аз приех в началото вашата идея точно по параграф 20, ще го обсъдим с колегите, приемаме вашето предложение така да бъде записано, както го предложихте в началото на разговора.
МАРИЯ МАРИНКОВА: Само да допълня, защото нещата на терена, в гората не стоят по този начин, по който ги обяснява господина. Има изключителен интерес, специално в нашия регион, към т.нар. технологична дървесина пети и шести клас, размерите ги знаем много добре, защото дейността ми е в горския сектор и се занимавам с дърводобив, но на хора, които имат т.нар.предприятия за сортови семена, говоря конкретно за региона на Беглика, вече няма такова стопанство Беглика, но има местност Беглика, върху собственика се оказа един изключителен голям натиск, за да бъде закупена неговата база и точно там да бъдат разположени машините за надробяване на тази технологична дървесина, тъй като се видя, че проекта в населените места просто не проработи. Обществото в Етро поле реагира и те не можаха да си изградят базите, с които да произвеждат биоенергия. Така че още веднъж погледнете как стоят нещата на конкретните места.
ПЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Следващият параграф е чл.241 в изречение второ след думите „ловни стопанства“ се поставя запетая и се добавя „учебно-опитните горски стопанства и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите“.
В чл.245 се създава т.7 „при заличаване на едноличния търговец.“
В чл.273 се създава ал.11 „Дървесината и изделията от дървесина, отнети в полза на държавата за нарушение на Регламент /ЕС/ № 995/2010 г., се предоставят от Изпълнителната агенция по горите за ползване за цели от обществен интерес по смисъла на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.“
В чл.275, ал.1, т.2 думите „от регионалните дирекции по горите“ се заличават.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това са предложенията, които трябва да са екстрени по своя замисъл, аз не мога да се съглася, че са само козметични. Вероятно вие въобще не сте доволен от целия закон така, както е разписан, но съгласете се, че три години с него е работено и вече могат да се правят анализи.
ФИЛИП ЦАНОВ: Може ли и аз да кажа нещо. Слушах тук специалистите и ще си позволя да се обърна към комисията с една препоръка. Участвах в последните две години на доста такива комисии, тази е първата в по-широк аспект, по-широко участие на това Народно събрание. Ще започна от там, че при приемане на измененията от миналата година по същото време, явно такава е съдбата, нашата и на ситуацията, че всяко лято се гледа този Закон за горите и неговите изменения. При последното публично обсъждане в зала „Изток“ на Народното събрание бившия министър на земеделието и храните, известния Мирослав Найденов взе един черен флумастер и се обърна към тук присъстващия господин Белев и му каза „Тома, ето го тоя черен флумастер, драскай по този закон и ще приемем каквото ти коригираш, каквото ти задраскаш!“. След това продължихме дебатите по този закон. Оказа се, че се стига до такова унижение на държавната администрация на специалистите, експертите и юристите в Агенция по горите и Министерство на земеделието, че за всеки един текст в изменението от 07.08.2012 година са се обаждали на тук присъстващия господин Белев лично по разпореждане на Мирослав Найденов да парафира всяка една страница, с всяко едно изменение. До тук няколко пъти чух „лобистки текстове“ и „лобистки намерения“, но мисля, че това което се случи миналата и по-миналата година с тайни договаряници в кабинети, на унизяване на професионализма и държавната администрация, апелирам повече това да не се случва в работата на тази комисия, Агенция по горите и Министерство на земеделието. Приоритетно допускане на неправителствени организации и личности да определят държавната политика, поради интереси, без значение какви са, е много порочна практика. И с това завършвам – апелирам към комисията за обективност и за отчитане равнопоставено на всички предложния в името на развитието на този сектор. Благодаря.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания има ли? Да, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЖОКОВ: За последно, искам да помоля комисията да се вгледа малко по-сериозно в Устройствения правилник на Министерство на земеделието и горите и на ИАГ, понеже във връзка с това, което казах в началото – 400 млн. се управляват от шест феодала, които са безпризорни и към момента. И ще добавя, че двама от тях са сменени, а четиримата може би са се откупили.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има ли други изказвания, въпроси?
МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Имам въпрос към колежката. Казахте, че има навлизане в защитена територия, как става това?
МАРИЯ МАРИНКОВА: Ами елате и ще ви заведа, да видите.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Има Закон за защитените територии, това не е възможно да става.
МАРИЯ МАРИНКОВА: Заповядайте и ще видите. Има инстанции, които си затварят очите за съжаление.
МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Необяснимо.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Проф.Теохаров, получихте покана да направите инспекция. Аз приемам напълно сериозно, че нещата на теория са едни, на практика – други.
Уважаеми колеги, благодаря ви за това обсъждане. Всички ваши предложения отново ще ги погледнем в комисията. Считам, че дискусията беше полезна, но отново искам да ви обърна внимание, че закона ще се променя в неговата цялост и това ще става през следващите месеци така, че да се изпълни графика през м.ноември, да имаме една пълна представа какво в закона не работи, текстове, които са лобистки и се надявам на вашето активно участие. Наистина искаме да направим един работещ закон, който да е от полза за всички, работещи в сектора.
Благодаря.
/Заседанието бе закрито в 14,30 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА
45 004 знака
