Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година, № 302-01-8, внесен от Министерски съвет на 22.07.2013 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 06

На 24 юли 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година, № 302-01-8, внесен от Министерски съвет на 22.07.2013 г.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

/Гости на заседанието са проф.Димитър Греков, министър на земеделието и храните, Бюрхан Абазов, заместник-министър на земеделието и храните, Валентина Маринова, заместник-министър на земеделието и храните, Надежда Симеонова, и.д. главен секретар на МЗХ, Асен Сеньов, съветник на министъра на земеделието и храните, Десислава Стоянова, директор на дирекция „Финансово управление, бюджет и счетоводство“ на МЗХ, Любомир Смрекар, дирекция „Финансово управление, бюджет и счетоводство“ на МЗХ, Христина Богова, и.д. директора на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ на МЗХ, Марияна Николова, директор на дирекция „Правно-нормативни дейности“ в МЗХ, Румен Порожанов , изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, Иван Капитанов, заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, Весела Данева, директор на дирекция „Финанси на реални сектор“ в Министерство на финансите, Цветомир Миков, началник отдел в дирекция „Бюджет“ на Министерство на финансите./

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, можем да започнем.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми заместник-министри, дами и господа, днес единствена точка в дневния ред на Комисията по земеделие и храните е - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година, № 302-01-8, внесен от Министерски съвет на 22.07.2013 година. Имаме кворум, за да взимаме решения.
Предлагам преди да започнем самите обсъждания, госпожа Весела Данева от Министерство на финансите да направи кратко експозе и да представи законопроекта за вносителя. Заповядайте.

ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господа министри и заместник-министри, предлаганата актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година ще бъде осъществена при запазване на финансовата и фискалната стабилност на държавата. Следва да се има предвид, че предварителните оценки на приходните агенции очертаха неизпълнение на заложените данъчни приходи по републиканския бюджет с близо 980 млн. Също така се очаква по-малък растеж на икономиката от това, което беше планирано и поради тази причина и поради това, че не беше заложена определена гъвкавост и буфери, които да могат да посрещнат натиска от очертаващото се неизпълнение на приходите това не ни предоставя възможност за изпълнение на най-неотложните и стабилизационни мерки в програмата на правителството.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет в резерва за непредвидени, неотложни разходи, в частта му за структурни реформи и допълнителни фискални мерки е заложен ресурс в общ размер 986 млн. за разходи както следва: разплащане на задължения към бизнеса, като предвидения ресурс е 160,4 млн.лева. Това е за просрочени задължения на държавата към бизнеса натрупани основно в системите на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието. В тези средства са предвидени също така допълнителни средства за инвестиции по бюджета на Министерство на здравеопазването и средства за земеделските производители.
Следващата мярка е „Подкрепа на гражданите“, където е предвиден допълнителен ресурс в размер на 40 млн.лева за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи и облекчаване на тежестта върху потребителите на електроенергия във връзка с промените в Закона за енергетиката. Предвиденият механизъм в Закона за изменение и допълнение в Закона за енергетиката позволява прилагане на мярка за компенсиране на т.нар. зелена енергия, която е насочена индиректно към подкрепа на крайните потребители. Общо взето това са основните направления на разходи, които правителството е предложило на Парламента.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за тази информация, която ни въвежда конкретно и в темата „Земеделие“, какво се предвижда с тази корекция на бюджета за земеделските производители. Проф. Греков, заповядайте.

ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри и заместник-министри, нашето становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година, № 302-01-8, внесен от Министерски съвет на 22 юли 2013 година в Народното събрание.
Министерство на земеделието и храните съгласува изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година, а именно:
В резерва за непредвидени и неотложни разходи, в частта му за структурни реформи и допълнителни фискални мерки, предвидените средства за земеделските производители следва да се разчетат, както следва:
Първо, средства за финансиране на тютюнопроизводителите в размер на 11,5 млн.лева. Мотиви: България има дългогодишни традиции при отглеждането на тютюна и неговото значение за развитието на определени райони на страната е многоаспектно, социално, демографско и екологично. Тютюнопроизводството е стабилизиращ демографски фактор и има важна роля за запазването на доходите на хиляди семейства, живеещи в чувствителни райони. Отглеждането на ориенталски тютюн е изцяло екстензивно и има важен екологичен ефект, затова в първите години след присъединяването към Европейския съюз България се възползва от предоставената в Договора за присъединяване възможност за предоставяне на държавна помощ на производителите на суров тютюн през периода 2007-2009 година, която се счита за съществуваща помощ в съответствие с чл.88, ал.1 от Договора за създаване на Европейска общност.эЕвропейското законодателство не допуска предоставянето на държавна помощ под формата на премия за тютюн, затова след изтичане на тригодишния гратисен период за прилагане на съществуващата държавна помощ беше разработена схема за национални доплащания към директните плащания, която да получи одобрение от Европейската комисия. В съответствие с политиката за подпомагане на тютюнопроизводството в Европейския съюз помощта не се обвързва с произведено количество. Европейската политика в тази сфера има за цел не да се увеличава производството, а да се подпомагат доходите на земеделските стопани. По схемата необвързана с производството за тютюн право на подпомагане имат земеделските стопани, които са отглеждали тютюн, през която и да е година на референтния период 2007-2009 година, който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия и продължава да извършва същата земеделска дейност. Помощта по схемата се изплаща на килограм въз основа на средното количество изкупен качествен първа-трета класа тютюн по сортови групи през референтния период. Когато земеделският стопанин не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя от средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюна. Общият брой на кандидатите за подпомагане през първата година на прилагане на схемата 2010 година е 31 951 души. През 2011 година общият брой на кандидатите нараства с 19 %, а през 2012 година нараства с 14 %, за да достигне 41 870 души.
Независимо от увеличението в броя на заявителите за 2011-2012 година по план-сметката на ДФ „Земеделие“ не беше осигурявано съответно увеличение за финансиране на тютюнопроизводителите. Броят на заявителите, които кандидатстват за национални доплащания и заявеното от тях референтно количество по сортови групи нараства ежегодно за периода от началото на прилагането на схемата. Предвид фактът, че референтното количество по сортови групи на всеки заявител е постоянна величина и не се променя, за да се гарантира постоянно ниво на допълване на доходите на земеделските производители е необходимо увеличението в броя на заявителите да бъде съпътствано със съпътстващо увеличение на бюджета по схемата.
Затова Министерство на земеделието и храните предлага да бъдат разчетени 11,5 млн.лева, които да се изплатят на тютюнопроизводителите, за да се гарантира, че не се допуска намаление в абсолютната стойност на индивидуалното подпомагане на всеки производител. Предлага Министерски съвет да възложи на министъра на земеделието и храните да определя със заповед разпределянето на общата сума за схемата по сортови групи тютюн.
Второ, средства за финансиране на производителите на плодове и зеленчуци в размер на 3,5 млн.лева. Мотиви: България е традиционен производител на плодове и зеленчуци. Това производство преминава през дълбока криза през последните години. Българските производители на плодове и зеленчуци се намират в изключително тежка ситуация предизвикана от ниските изкупни цени и високите производствени разходи, както и от силния конкурентен натиск от внесените или доставени от други държави-членки на Европейския съюз продукти. Те имат проблеми с пазарната реализация и произведените продукти, които произтичат от нестабилните изкупни цени и по-силните пазарни позиции на търговците и преработвателите като това с особена сила важи за малките и средни производители. Същевременно действащите правила на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз не позволяват насочването на по-значителни по размер средства за осигуряване на адекватно подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци чрез директни плащания. Поради по-високите разходи за производството и сравнително малките площи ползвани в този сектор, директните плащания на площ подпомагат в по-ниска степен доходите на производителите на плодове и зеленчуци.
Производството на плодове и зеленчуци остава важен сектор от земеделието, поради неговото икономическо и социално значение. За да се предотврати настъпването на масови фалити на производители в този определен като приоритетен сектор на земеделието и да се гарантира неговото развитие, през следващите години е необходимо производителите да се подпомагат чрез прилагане на схеми за държавни помощи.
За реализирането на тази цел предлагам да бъде разчетен финансов ресурс в размер на 3,5 млн.лева, който ще бъде използван за подпомагане на сектора по нова или вече прилагани схеми за финансиране, по които има недостиг на средства.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин министър. Имате думата за становища, мнения, въпроси от гледна точка на предложената информация. Отделно от това вие сте получили законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Заповядайте за дискусия и коментари.
Аз искам да задам един въпрос свързан с факта, че бюджетът на Министерство на земеделието и храните за 2013 година е възможно най-рестриктивния и много от дейностите, които е трябвало да се осъществяват не са се случили. Факт е, че Селскостопанска академия е недофинансирана, включително с фонд „Работна заплата”, на Българката агенция по безопасност на храните също с 45 % е намален бюджета, което означава, че тези системи не само нямат възможност да заплатят фонд „Работна заплата”, но е ограничена и дейността и работата им през тази година и искам да попитам какво се предвижда в тази насока с тази актуализация на бюджета, има ли разчети, какво ще се случи, защото става въпрос за близо 10 хил.човека, които до месец август имат заплати.

ДИМИТЪР ГРЕГОВ: Тук са господин Сеньов и господин Порожанов, които работят по този проблем. Действително, проф.Бъчварова, ситуацията е точно такава – бюджетът е разчетен до месец август и с риск да притесня, не искам това да се случва, всички които работят в системата на Министерство на земеделието, Селскостопанска академия и Българската агенция по безопасност на храните, търсим възможности за обвързване на бюджета, като необходимите средства са 25-27 млн.лева. Ние проведохме една среща и за конкретните финансови резултати господин Сеньов ще каже няколко думи. Срещата беше съпроводена и с доброто желание на ДФ „Земеделие” да осигурим обвързаността поне в краткосрочен план, за да не страсираме хората, които работят в тази система. Господин Сеньов.

АСЕН СЕНЬОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, дейността по разглеждания анализ на бюджета на Министерство на земеделието и храните започна преди не повече от един месец. Искам да отбележа, че тези промени, които касаят на бюджет 2013 година са само в направление подпомагане на тютюнопроизводителите и сектор „Производство на плодове и зеленчуци”. Това не касае бюджета на Министерство на земеделието и неговите структури. Изнесените цифри са такива, доста са тревожни. Фонд „Работна заплата” не достига в четири структури, като две от тях са сравнително малки и не правят голямо впечатление. Но големите структури, които няма да може да обезпечим с фонд „Работна заплата”, не бихме могли да ги обезпечим в последните месеци са Българска агенция по безопасност на храните и Селскостопанска академия. През това време търсим вътрешни резерви и възможности за компенсирани промени в бюджета на самото Министерство на земеделието, за да може приоритетно да осигурим заплащането на работещите в тези структури. Засега за фонд „Работна заплата”, пак казвам, от вътрешно преразглеждане на бюджета смятаме и с някои други механизми, които ще предложим в последствие за законодателно уреждане ще може да осигурим твърдо заплатите на работещите в тези две големи структури. Но проблемите с осигуряване на допълнителни средства както беше казано най-вече в Агенцията по безопасност на храните, където бюджетния разчет за 2013 година е с 45 % по-малко от това, което е било миналата година разходвано, където основно буди тревога изпълнението на имунопрофилактичната програма, изпълнението на някои дейности като екарисажни и т.н., където доста големи суми се плащат, екарисажната дейност например е 9 млн., 16 млн. са за частно-практикуващите лекари. Наистина има едно изменение на законодателството, където дължим 1,5 млн. за месец април, това е по стария Закон за ветеринарномедицинската дейност, по новия закон схемата е доста променена, но и там средствата, които са заделени чрез тази законодателна промяна за финансиране чрез ДФ „Земеделие” са недостатъчни от гледна точка на потребностите. Там обезпечаваме основно труда на частно-практикуващите лекари, на които е вменена дейност за изпълнение на държавната имунопрофилактична програма, където не достигат средства за диагностикуми, ушни марки, труда за ушните марки и т.н. Но ние продължаваме да търсим вътрешни резерви. От друга страна ограничаваме и някои разходи, които смятаме, че не са толкова целесъобразни и които също ще дадат някакъв положителен резултат. Тук искам да вметна и за едно търговско дружество, което доста нашумя в медиите в последно време, т.нар. „Напоителни системи” където най-общо казано държавата дължи 13 млн.лева неразчетени в бюджета за поддържане на дунавските диги и напоителни полета. Там също сме намерили резерви, но и те ще искат законодателна промяна, говорим за неусвоени пари по изграждане на напоителни съоръжения около магистрала „Тракия”, магистралата е факт, пусната е, но усвояемостта на тези 13 млн. е около 30 %. Затова със заповед на министъра беше назначена комисия, която направи оглед на място за изпълненото строителство. Срещнахме и някои закононарушения в актуването на този обект по отношение на договорени цени, но това са подробности. Смятаме, че от там може да намерим средствата и да заплатим извършени дейности от „Напоителни системи” по отводняване на земеделски земи свързани с високите води. Това е в общи линии, но пак казвам – трябва ни още време да търсим вътрешни резерви и да знаем докъде тези вътрешни резерви ще имат възможността да покрият нуждите на министерството за финансово обезпечаване до края на годината на неговата дейност.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Сеньов. Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги, на дневен ред е разглеждане на актуализацията на бюджета в земеделската му част. Благодаря на министъра за предоставената информация, ясен е акцента за тютюнопроизводството и за зеленчукопроизводство и овощарство да се дават пари, това е нормално. Тези от нас, които бяхме в предишното Народно събрание добре помним приемането на този бюджет. Още тогава в дебатите в тази зала бяха повдигнати сериозни въпроси и опасения, че ще има проблеми, включително за Агенцията за безопасност на храните. За Селскостопанска академия лично аз се изказах в тази посока, защото и самия Закон за ССА беше променен, там не виждахме къде са парите за Селскостопанска академия, изисквахме допълнително все пак да стане ясно колко са. Тогава даже министър Найденов активно приемаше тази позиция, казваше „Да, това е вярното”. Впоследствие се стигна до там да му задавам въпрос той подписал ли е Закона за бюджета, защото по медиите беше казал, че не е подписал. Все пак се оказа, че го е подписал, иначе как ще бъде приет на Министерски съвет и т.н. Но това е друга тема. Тук говоря за политика, която не бива да бъде такава. И се обръщам към господин министъра, предстои изготвянето на бюджет 2014 година и трябва да сме изключително отговорни ние тук в Народното събрание, в комисията и вие като изготвяте бюджета, има такива демаркационни линии, които не бива да се прекрачват. Става ясно, че тези демаркационни линии в бюджета, на който сега ще правим актуализация явно са били прекрачени и то е ясно. Календара на маите свършваше 2012 година, нашия тук свършва в края на август. Нито една система в държавата не бива да бъде поставена в такава ситуация. И тук е нашата голяма отговорност като народни представители и хора, които отговарят пред този сектор, пред хилядите работещи в този сектор, за да се случват нещата. И понеже въпросът виси в общественото пространство да бъде ли актуализиран бюджета или не, и опозицията като такава казва, че няма смисъл, аз мисля, че показаните аргументи тук са ясни, отчетливи и просто не подлежат на коментар.
Тук стана въпрос за „Напоителни системи”, това предприятие ние го докарахме до там, казвам „ние” предното правителство в лицето на министър Найденов, то беше напълно декапитализирано. И това, че част от заплатите и дейностите бяха платени, то стана за сметка на имущество, което можеше да служи още дълги години – става въпрос за тръбите, за помпени станции, които има още живот за работа. И многото пъти бяха поставяни искания това да не се случва. Аз мога отговорно да кажа, че и колегите ни от ГЕРБ виждаха тази ситуация и може би само партийната дисциплина ги спираше да заемат нормалната, държавническа позиция в този случай. Казвам ги тези неща, защото са изключително важни и на нас ни висят на врата, защото казваме, че българското земеделие не може да се развива, а с предишни политики „Напоителни системи” сме я ликвидирали. Заместник-министър Абазов ще отговаря за тази система и просто не му завиждам, защото от нищото как ще прави нещо, просто не знам. Призовавам колегите да гласуват за актуализацията на бюджета, защото тя е абсолютно необходима. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Атанасов. Факт е, че след като сте приели бюджет 2013 година и всички сте отчели неговата невъзможност да бъде приложен и използван до края на годината ми се струва, че оттук нататък трябва да се съсредоточим върху това как да спасим системите, които работят. Факт е, че в предишното Народно събрание този бюджет не е бил достатъчно прецизиран, особено сектор „Земеделие” и политиките по него. Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател, господин министър, колеги, това което днес правим беше очаквано от нас, защото бюджетът, който беше гласуван за 2013 година ясно показваше, че не може да осигури необходимите средства за нормалното развитие на отрасъла и за функционирането на държавните структури в Министерство на земеделието и храните. Бяха поемани какви ли не ангажименти към земеделските производители, но е факт, че от близо 700 хил.малки и средни стопанства днес има около 350 хил.стопанства и ако ние осигурим необходимите средства за това да функционира нормално системата и да имаме пари за тютюнопроизводителите, розопроизводители, зеленчукопроизводители, овощари, няма перспектива някаква. Вярно е, че опозицията има основание да бъде против, защото правителството на премиера Орешарски се ангажира чрез земеделие и животновъдство да осигури и нови работни места и разкриването на нови малки и средни предприятия, които да работят в бъдеще в тази страна.
Аз бях с колегите в Литва и ако ми позволите да ви кажа две-три думи. На срещата на ръководствата на комисиите по земеделие и селски региони от 28-те държави на Европейския съюз, за първи път присъстваше и делегация на Хърватска, бяхме информирани и вие знаете колеги, че в следващия програмен период значително намаляват средствата за отрасъла. Това неминуемо ще рефлектира върху бъдещето на земеделието и животновъдството в нашата страна. Без мерки от страна на правителството, без допълнително осигурено финансиране в нашите национални бюджети десетки хиляди работни места ще бъдат закрити, десетки хиляди фирми ще фалират. Категорично ни беше заявено, че до 2020 година имаме право и единствено във възможностите на националните правителства е осигуряване на финансиране за тютюнопроизводители, розопроизводители и т.н. Ние не изпълним ли този ангажимент, тези отрасли са обречени. Аз съм доволен, че в определена степен осигуряването на таван на субсидиите на хектар обработваема земя ще осигури свободен ресурс, който ние трябва да намерим правилния подход да бъде преразпределен. Опозицията доскоро беше управляваща и там споменахме – не е допустимо държава, в която петте най-изостанали региона са в България ние да не получим един евроцент помощи! Една напреднала държава каквато е Германия успя да осигури за себе си милиард и нагоре, а България един евроцент не е получила и се оказва, че това е единствено и само, защото управляващите не са си свършили работата. Аз съм с най-добри чувства и уважение към госпожа Танева, с която работехме и знам, че не зависеше само от нея това, но ние сме в дълг към българските зърнопроизводители, земеделски производители, зеленчукопроизводители. Ние трябва да осигурим на тях и на администрацията необходимите средства за функциониране. Не можеш да имаш модерно земеделие, не може да имаш перспективи, ако Селскостопанска академия няма пари за заплати дори и в края на август да се чудим да затваряме ли кепенците на Селскостопанска академия или да търсим решение. И как е възможно след заповедта, която издаде министъра на земеделието и храните да се разпродава масово собственост на „Напоителни системи” да имаме 13 млн.неиздължени пари. Аз не го разбирам това! И проверката, която се прави там трябва да завърши час по-скоро и ние да знаем как е работено и какво става в тази система. Аз искам да ви кажа, уважаеми приятели и колеги, че това, което се случва в България и не се страхувам да го кажа – структури държавни, областни, организират масово придвижване на хора в София за тези митинги, в които участват и много честномислещи хора, не бива да допускаме държавната администрация да се използва за такъв тип натиск върху управлението на едно законно правителство. Ние не бива да допускаме желанието на някой да променя системата като цяло в собствен интерес за сметка на милионите български граждани, които очакват от нас по-сериозно отношение като бъдеще и перспективи – и заплати на хората, и пенсии за пенсионерите, за дейност на бизнеса.
Аз искам да ви призова, господин министър, тук са и вашите заместници, радвам се и поздравявам с „Добре дошли!” колегите от ГЕРБ на заседанието, искам да ви призова – проверете във всички държавни структури, можете да го направите, къде, кой, как организира, с какви средства това, което се върши вече над 40 дни, организирано да се извозват хора в София и да участват в тези протести, които пак казвам, има хора, които излизат по собствена воля, но болшинството са организирани по този начин. И ако искаме да имаме бъдеще в тази държавата трябва правителството и вие като министерство да влезете във вашите ангажименти. Това, което имате да покажете на обществото като недостатъци от миналото управление го направете. Хората, чакат да видят какво е ставало, хората имат нужда да знаят какво и как се е случвало и ние не бива да допускаме заради единици да страда един такъв отрасъл, който може да е перспективата за бъдещето на тази държава. Имате нашата подкрепа. Аз съм убеден, че актуализацията ще бъде подкрепена, има нужда от нея и аз призовавам колегите от опозицията също да го направят, защото не го правим заради министър Греков, а го правим заради българските земеделски производители, които имат нужда от ангажименти на тази държава, на този бюджет, имат нужда от пари, за да могат да функционират и да бъдат конкурентоспособни с онези държави, с които ние не успяхме да изравним субсидията на българските производители с тази на Европейския съюз, дори с цент не можахме да я променим. Ангажиментът беше от 2014 година да се случи, явно някой също не си е свършил работата. И тук земеделските производители са в правото си да негодуват и да искат отговор защо това не се е случило,след като е било обещано. Искам да знаете, че няма да се промени за съжаление. Някой не си е свършил както трябва работата. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Наимов, имате думата.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря уважаема госпожо председател, господин министър, колеги, наистина днес разглеждаме актуализацията на бюджета за 2013 година и ние като земеделска комисия, парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи тази актуализация, защото в нея са намерили място и средства за подпомагане на най-уязвимите земеделски производители. Не само заради това. Приоритетите на това правителство от самото начало бяха заявени ясно и категорично, че основните приоритети на правителството ще бъдат да се осигурят минимални средства не само за земеделските производители, а за всички социално слаби. В тази връзка искам да поздравя министъра, че е успял да защити тази актуализация по отношение на тютюнопроизводителите и на зеленчукопроизводителите, защото уважаеми колеги, сигурно ще има спекулации в това отношение, защо точно тютюнопроизводителите, но ако се върнем малко по-назад в последните 3-4 години този сектор беше оставен на самотек с оправданието, че видите ли тютюнопроизводството няма перспектива в България. Напротив. Както господин Панчев каза, ние бяхме във Вилнюс на срещата с председателите на комисиите на страните-членки на Европейския съюз и там по категоричен начин беше заявено, че тютюнопроизводството като производство има бъдеще и перспективи в България и страните, в които тази култура се отглежда. Тук трябва коректно да кажем, че тютюнопроизводството носи приходи в рамките на близо 2 млрд. и ако производителите получават една минимална част като подпомагане от страна на държавата това не би трябвало да създава проблем. Ние ще подкрепим актуализацията на бюджета, защото тук е заложено разплащане от страна на държавата към бизнеса, към фирмите, които по един или друг начин са изпълнили своите ангажименти. По този начин ще стимулираме и ще предпазим от фалит много български фирми, защото през последните 3-4 години тази цифра достигна доста големи размери. Наистина е хубаво, че и представители на опозицията участват в заседанието на комисията, защото през последните месец и половина в комисията изслушахме различни структури, които са към Министерство на земеделието и храните и всички ние видяхме в какво състояние са оставени тези системи. Селскостопанска академия, „Напоителни системи”, Агенцията по храните. И всичко това на фона на големите приказки, че всичко е оставено едва ли не в много добро състояние. А се оказва, че само за „Напоителни системи” неразплатените средства са над 10 млн. и според нас това е направено целенасочено и умишлено, за да се фалира, да се ликвидира едно предприятие, което е изключително важно за развитието на българското земеделие. И министър Греков както в самото начало подчерта, че основен приоритет на министерството ще бъде да се увеличат поливните площи и ако „Напоителни системи” бъдат оставени в това състояние, това едва ли би могло да стане. В крайна сметка България е земеделска страна, всички трябва да го разберем и ние като членове на тази комисия трябва да подкрепим сектора по всякакъв начин, за да може земеделските производители да получат една по-голяма подкрепа от страна на държавата. Пак казвам, парламентарната група на ДПС ще подкрепи актуализацията на бюджета. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Госпожо Караянчева, заповядайте.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин министър, госпожо председател на земеделската комисия, уважаеми колеги, аз искам да кажа, че групата на ГЕРБ, тук нямаме право да гласуваме естествено, но на пленарно заседание, ако влезе актуализацията на бюджета няма да бъде подкрепена от ГЕРБ. Има ред причини, които колегите икономисти изтъкнаха през изминалия период от време. Аз искам да кажа, че ние ще бъдем съгласни да дадем един 150 млн. на социално слаби, на хора, които имат нужда от тези средства. Естествено тютюнопроизводителите, аз съм от такъв район, област Кърджали и много добре познавам болките, проблемите и това, с което се сблъска партия ГЕРБ в продължение на четири години точно в този сектор, защото 2010 година проблема с тютюнопроизводителите и техните субсидии не беше решен. Имаше национални доплащания, които ГЕРБ успя да направи и аз не мога да приема, че тютюнопроизводителите са били изоставени. Аз в качеството си народен представител от този избирателен район имам, мога да кажа, че една голяма част, една голяма заслуга за това нещо, хората почувстваха, повярваха и видяха, че този сектор няма да се закрие.
Другото важно нещо е либерализацията на цената на тютюна. Махнаха се монополите от изкупуването на тютюна и сега в рамките на една-две години вече имаме ръст на изкупните цени на тютюна от съответните тютюнопроизводителни фирми.
Все пак тук сме да решаваме тези 11,5 млн. на тютюнопроизводителите и 3,5 млн. за зеленчукопроизводителите. Вие влизате в едно чисто политическо говорене, някои от колегите. Няма начин, естествено ние сме политически сили и трябва да говорим политически. Но в крайна сметка въртим, сучем и стигаме или до Селскостопанска академия, или до „Напоителни системи”. Вие сте в министерството, имате съответните правомощия, направете съответните ревизии, направете необходимото. Чувам, че има възможност за определени резерви. Аз смятам, че за тютюнопроизводителите тези 11 млн., да, хубаво е да се дадат, но има 73 млн., които са заложени в бюджета и които ще се дадат следващата година. Тези 11 млн. са допълнителни, вярно, нараснал е броя на тютюнопроизводителите, но след като има резерви от определени пера в министерството, в крайна сметка ние сме още в средата на годината, не е направен анализ на 6-месечния период на бюджета, прекалено рано е. Аз не знам защо на абордаж и толкова скоростно се тръгва за актуализация на бюджета. В понеделник се прави заседание на Министерски съвет, във вторник се минава през едната комисия, днес през втора, утре на първо четене! Кое налага този елемент на спешност? Мисля, че тези 14,5 млн., които трябва да бъдат дадени на зеленчукопроизводителите и тютюнопроизводителите могат да бъдат отделени по някакъв начин от резерва на министерството. Както чувам вашия специалист, той казва, че има такива пера. Нека да видим какво се случва с бюджета на шестмесечието, анализ.
Искам да ви кажа, че партия ГЕРБ не стои зад протестите, които вече 40 дни заливат улиците на София и страната. Нямаме отношение към това и не се опитвайте, колеги, по някакъв начин да вменявате вина или някакви отношения към протеста. Българските граждани са достатъчно активни, достатъчно здравомислещи, видели през тези 23 години какво се случва, за да могат да изразят своето намерение за по-добър живот. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Да, проф.Теохаров, заповядайте.

МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Може ли въпрос към колежката? Уважаема колежке, много внимателно изслушах вашето изказване, уважавам вашето изказване, то е полезно. Въпрос – защо Селскостопанска академия има съкратен бюджет, вие сте участвала в приемането на този бюджет? Това е голяма тежест и не напразно се поставя този въпрос. Председателя на КНСБ го постави, след това ние го поставихме пред министъра, тук сега пак се повдига. За мен е интересно, аз съм нов народен представител.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колега, аз не мога да ви кажа защо няма заложени в бюджета средства за Селскостопанска академия, защото не съм била член на Комисия по земеделие в 41-то Народно събрание. Сега може да гласувате увеличение, но в момента ние не разглеждаме Селскостопанска академия и „Напоителни системи”, ние разглеждаме точно две пера – тютюнопроизводство и зеленчукопроизводство, и ние изместваме темата в някакъв друг ъгъл. Това е дневният ред днес – актуализация на бюджета и ние казваме, че няма да го подкрепим. Но дневният ред на днешното заседание са точно тези две пера, така че не мога да ви отговоря за Селскостопанска академия в момента.

МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Госпожо председател, мога ли да взема думата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.

МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа, аз съм силно притеснен от становището, което чухме от министъра и от актуализацията, която се прави. Аз ще подкрепя и актуализацията и становището, но с особено чувство и може би не с цяла вдигната ръка. Защо? Ще се мотивирам.
Първо, би трябвало когато се говори за липса на финансиране в такива документи да се направи едно малко въведение защо има такива липси, за мен това е необходимо както в становището, така и в актуализацията на Закона за бюджета, тъй като ние сме поставени в много особено положение. Аз считам, че отново земеделската ниша в България е разпокъсана. Сега ще се доверим на господин Сеньов, той ще бъде бог във финансирането в нашето министерство и ще търси резерви оттук, оттам, не знам откъде ще ги намерите господин Сеньов, аз не виждам. Ние може би самозаблуждаваме, ако така разсъждаваме – ще търсим резерви. Трябва ясно да кажем какво е било наследството, какво сме получили, какви задължения имаме, защо са били тези задължения и ненапразно поставих въпроса към уважаемата колежка. Защото това са наистина големи тежести. И ние сега като комисия трябва да приемем два документа, които са особено важни, въпросът е дали ще бъдат реални, макар че мотивите, които се излагат в актуализацията на бюджета считам, че са реални. Но самото изпълнение дали ще бъде реално. Така че едно доверяване на господин Сеньов няма да реши проблема на финансирането на Министерство на земеделието, на земеделските производители, на тютюнопроизводителите, като цяло там може би има подобрение, но специално на зеленчукопроизводителите и овощарите. И ние в случая може би няма много да подпомогнем ръководството на министерството. И съчувствам на министъра на земеделието при тези финансови разчети. Така че би трябвало да търсим още някакви резерви, трябва да подскажем откъде ще дойдат точно и да кажем, както на правителството, така и на ръководството на министерството. Може би трябват експертни оценки допълнителни, но ние се нуждаем от по-добра актуализация, от по-добро разбиране на проблема. Като цяло мисля, че актуализацията е в унисон със Закона за устройството на държавния бюджет и би трябвало на тази основа да се съобразим със закона и да гласуваме „за”.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, взимам думата още веднъж провокиран от госпожа Караянчева. Госпожо Караянчева, този бюджет е ваш бюджет, приет по време на вашето управление и ние наследяваме вашия бюджет, и този бюджет към настоящия момент е на нула, опоскан, и говорите за скрити резерви. Ако знаете къде са тези скрити резерви, за да могат да бъдат запушени всички дупки, които са оставени в бюджета на министерството, молбата ми е да споделите тези резерви откъде може да ги вземем. Защото с тази актуализация ще решим само част от проблемите, които сме наследили. Ако вие имате идея откъде в бюджета на министерството да се намерят допълни средства, с които да подсигурим финансово и „Напоителни системи”, и Селскостопанска академия, да подсигурим финансово и Агенцията по храните, мисля, че не е сериозно как от една страна подкрепяме тютюнопроизводителите, от друга страна – не сме съгласни с тази актуализация! Би трябвало да се конкретизирате. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Реплика ли искате?

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, една реплика ще направя на господина. Аз не говоря за резерви, мисля, че екипа на министерството говори за резерви, господин министъра, моите уважения към него, има един голям екип, който може да намери резерви.
Относно тютюнопроизводителите, аз знаех, че колегите от ДПС рано или късно ще кажат, че ние не подкрепяме тютюнопроизводителите с тези 11 млн. Подкрепяме тези 11 млн., стига да намерите откъде да ги дадете, без да се прави тази актуализация на бюджета.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. За съжаление много дупки има в бюджета, за да не се прави актуализация. Резервите от министерството са за структурите на министерството, а без да се отдели за бизнеса чрез актуализация не виждам как може да стане. Вашият бюджет, който ние изпълняваме няма никакви буфери, а вие сте били с пълното съзнание, че той е неизпълним. Намесвам се може би малко непремерено, но фактът, че приходната част не се изпълнява в държавата като цяло, и на министерството, обяснете ми как при намаление на субсидията два пъти за Селскостопанска академия искате два пъти повече приходи? Такова чудо в икономиката няма. И това един факт, който показва, че бюджета е правен на хартия, за да излязат цифрите. Няма ги нито хората, нито проблемите, нито политиките. А за тютюнопроизводителите, за което вие държите непременно да обърнем внимание, факт е че до 2009 година те получаваха значително повече. Нотификацията чрез национални доплащания доведе, и либерализацията, до два пъти по-малко производство спрямо 2009 година и това са статистически факти. От 40 хил.тона тютюн сега е 23 хил.тона. Няма как да се правят политики, без тези политики да са последователни във времето и да се ангажират тези, които ги изпълняват да бъдат носители на промяна в сектор „Земеделие”, каквато е академията.

ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз съм особено доволен от днешното заседание на комисията, тъй като в един спокоен разговор и дебат се получава това, което трябва да се получи и в Народното събрание. Слушайки внимателно колегите от ГЕРБ аз смятам да кажа няколко думи по това, че политиката на новото правителство и политиката на старото се различават във философията на използване на държавния бюджет за провеждане на политика в нашия сектор. И както виждате и с цялостната актуализация на бюджета желанието на това правителство е, първо, да стимулира бизнеса и да попълни всички неотложни разходи, които са се получили на този етап. Това, че се предлага да се субсидира в нашия сектор тютюнопроизводството и зеленчукопроизводството и овощарството е още един показател, че политиката е насочена към производителите. Останалите необходимости за попълване на недостига в Селскостопанска академия ще се търси от резерви. Много по-грешно щеше да е да актуализираме, за да попълним необходимостта в Селскостопанска академия и другите структури, отколкото да не дадем възможност за въздух на производителите и смятам, че това е правилната политика и още веднъж се потвърждава тезата, че ние трябва да работим в тази посока, за да могат производителите да имат глътка въздух и да създадат необходимите работни места, които изгубихме в последните четири години, точно по това се различаваме.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Госпожо Танева, заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички! Ние разбира се, не сме гласувани за членове на Комисия по земеделие и няма да участваме в гласуването и в този смисъл правим изказванията си като народни представители. Госпожа Караянчева каза позицията на парламентарната група на ГЕРБ за неподкрепа на бюджета и тази неподкрепа е във връзка с различни мотиви, включително и с несъгласие с фактите на представителя на Министерство на финансите, няма да влизам в тази тема, но не и с мотивите относно сектор „Земеделие”.
Първо, искам няколко въпроса в тази връзка да поставя на господин министъра, на вас госпожо председател. Ние имахме кратък разговор в началото на заседанието по повод средствата за тютюнопроизводителите. Това, което ще кажа искам да вляза в дебат и по това, което вие като председател казахте за сектора преди малко. Ние разбира се подкрепяме допълнителните средства, за които е поискана нотификация от 11,5 млн., но тя се прави между другото обратно на философията, с която бе нотифицирана помощта за тези 73 млн. годишно на тютюнопроизводителите. Но това, което следва да се прави като политика очевидно сега от управляващото мнозинство във ваше лице, вие казахте, че производството на тютюн е паднало два пъти и за вас това е драма. Според мен, както каза господин Данев, наистина, различна ни е философията, за мен няма драма, че е паднало два пъти производството на тютюн. Световна тенденция е да намалява производството, разбира се, не с тези темпове. Смисълът на нотифицираната помощ беше за подкрепа на фамилиите и на тютюнопроизводителите, включително и възможности, бяха нотифицирани схеми за преструктуриране на техните производства. В този смисъл ние като взимаме решение за даден сектор, разбира се, вие налагате вашата философия и ако тя е да вземете мерки да върнете старото ниво на производство – два пъти повече, какви мерки трябва да вземете и дали актуализацията на бюджета в този смисъл не трябва да бъде по-голяма. Според мен философията на управление в този сектор е запазване, тъй като се чуват различни слухове, че искате да връщате закона в стария му вид, отново фирми, които да изкупуват тютюна, с лицензи, които министерството да дава, което на практика означава контролиран пазар, трябва да се определи философията и как ще се подкрепи производството и в какъв вид за следващия програмен период. Ако вашата цел ще бъде да се вдигне два пъти тютюнопроизводството, за това ще трябват два пъти повече пари, включително съобразени с общата рамка на тавана на национални доплащания, които ще имаме в следващия програмен период и дали това наистина е възможно да стане. Защото моето виждане е, че ние трябва да стимулираме този тип производство, за което страната ни като природни дадености, агротехнологични възможности може да бъдем конкурентни на свободния европейски пазар и производителите на тази стока да генерират доход, разбира се, при съотносима равнопоставеност в подкрепата. И за сектори като зърнопроизводството, това вече е доказано, имаме тези шансове и за зеленчукопроизводството, и за овощарството с подкрепа в линията, която започна. В този смисъл тютюнопроизводството изпълнява съвсем други функции по отношение на запазване на ландшафта на териториите, където се отглежда тютюн, за оставане в населените места на хората, които гледат тютюн. В този смисъл бих ви предложила, господин министър, ако имате информация да ни изложите какви са в тази посока вашите виждания за отразяването на тези цели, които могат да бъдат постигани за следващия програмен период във Втори стълб на Програмата за селските райони, защото не е тайна, че пет страни-членки на Европейския съюз имат такива защитени мерки в агроекологичното направление по Втори стълб. Това по тютюнопроизводството и мисля, че трябва да търсим начин, по който да решаваме пазара и начина, по който се произвежда и продава тютюна, според мен, трябва да остане по този начин, свободно, директно, без връщане на лицензионните режими.. Казвам това, което съм чела в медиите, като виждания, които смятате да реализирате. Знам, че има работна група за разработване на проект на Програмата за развитие на селските райони, септември месец мисля, че трябва да бъде представена в Брюксел, моята молба е да бъдем запознати с този работен вариант, да бъдем поканени в работната група и да имаме възможността да дадем нашите предложения.
Вторият ми въпрос е по отношение на 3,5 млн., в мотивите на съгласувателното писмо на Министерство на земеделието, за допълнителна подкрепа на плодове и зеленчуци. Тази подкрепа трябва да продължи. Знаете от миналата година се прилагат две схеми на demini mis и специфична подкрепа по реда на обвързаното производство, тя трябва да продължи, а за новия програмен период сумите трябва да са по-високи като за конкретния случай искам да задам следния въпрос. Излезе и на вашия сайт информация, че е одобрена схема за подпомагане по demini mis за зеленчукопроизводители, какви са мотивите това да не бъде направено за производителите на плодове? Избирателният ми район е област Сливен, цената на прасковите тази година, утре сами ще се убедите от производителите, е два пъти по-ниска отколкото миналата година, същото беше и с пазара на череши в градините на нашата област, които бяха продадени за износ или организирано на вътрешния пазар, говорим за организирани продажби. Друг е въпросът, че източникът на тези 3,5 млн. може да не е актуализация на бюджета, но това е ваше политическо решение като управляващо мнозинство и то ще бъде прието това е ясно, и ние сме били от другата страна, въпросът ми е за това какво е виждането, как тези 3,5 млн. на практика ще бъдат усвоени като подкрепа за зеленчуци и плодове, тъй като в момента имаме 15 млн. таван, който е специфично подпомагане за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци по чл.68 и второ, помощ demini mis, която миналата година беше с 8 млн.таван, сега четохме по медиите, че е гласуван 1,5 млн., но за зеленчуци, т.е. тези допълнителни средства по каква линия ще бъдат разпределени за подкрепа на тези производства и ще бъде ли включено, така както и миналата година производството на плодове в тези помощи.
Третият ми въпрос е извън контекста на обсъждането на актуализацията на бюджета и е свързан с информация, която днес излезе, от части е свързан с дебата, който повдигнахте за бюджета на Българска агенция по безопасност на храните, че е бил проблемен. Между другото, господин Пенко Атанасов, ние сме народни представители от предния мандат, беше прав, наистина като гледахме бюджета за миналата година, включително и от управляващите ГЕРБ тогава и ние считахме, че е недостатъчен в частта му за покриване на дейностите по ОПВВВ на „Напоителни системи”, там където сега имате дупка, но на практика в тази актуализация те не са предвидени, отклоних се, тази тема излезе днес – бях уведомена от 20 животновъдни организации, включително знаете, че в Сливен е развито говедовъдството, по отношение едно писмо, което им е изпратено по имейла, нямам го, за да ви го предоставя за едно вътрешно разпореждане в Българска агенция по безопасност на храните относно доставчика на ушни марки, че е определена една фирма, която няма как да кажа коя е, в смисъл не я знам коя е, на цена, такава, че държавната помощ, която е определена, нотифицирана да се изплати чрез ДФ „Земеделие” няма да им покрие разходите по отношение на по-високата непазарна цена. Моля да проверите този въпрос, не твърдя нищо, просто бях сигнализирана с това писмо от животновъдните организации. Смятам, че за бюджета на БАБХ не е имало някакъв коментар за недостиг, но за дейността по ОПВВВ за „Напоителни системи” беше така и виждам, че в актуализацията това липсва. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Много теми поставихте, но все пак ние работим от месец и нещо в комисията, много от темите са дискутирани с подробна информация от министерството. Тези въпроси могат да се поставят извън дневния ред, който днес имаме и разглеждаме – актуализацията на бюджета. Не искам да влизаме в директен спор за тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство, овощарство, това са неща, по които стратегията, по която е работено досега при вас, сега министерството се опитва да направи наистина във вид, в който да може да защити сектори, в които са слабите звена, трябва да се подчертае, че министерството го прави и бърза да влезе в сроковете, защото всички срокове бяха изпуснати. Месец април не беше започнато да се работи по тази стратегия и вие го знаете много добре.
А Законът за ветеринарномедицинската дейност създава изключително много сериозни проблеми на ветеринарни лекари, на животновъди, свидетели сме на поне пет срещи в комисията и извън комисията. Факт е, че прилагането на законодателството на практика не винаги е такова, каквото ни се струва, че ще бъде и всички имат проблеми. И затова ви моля да се съсредоточим върху това, което обсъждаме в момента, а на следващо заседание на комисията въпроса, които поставяте в момента ще направим необходимото да го обсъдим с информация от министерството, за да може да бъдем точни при взимане на решение по даден проблем.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вторият ми въпрос беше точен и конкретен с мотивите на министерството относно съгласуването на актуализацията на бюджета, тези 3,5 млн. по кои схеми ще бъдат раздадени.

СПАС ПАНЧЕВ: Госпожо председател, процедура.
Аз искам да благодаря на госпожа Танева, че се отнася коректно към проблемите на отрасъла като цяло и тя потвърди, че се налага промяна и тя би подкрепила такава промяна, ние не говорим за актуализация на целия бюджет на страната, но ние като членове на Комисията по земеделие и храни трябва да сме отговорни и аз й благодаря, че и тя и колегите, чувствам, че имат отговорност.
Тъй като предстои много работа на хората в комисията по обработване на документите, тъй като утре трябва да гледаме актуализацията, аз предлагам да спрем с изказванията, да дадем възможност на министъра и екипа му да отговорят на поставените въпроси и с това да приключим.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Порожанов, заповядайте.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, много принципно бих искал да се изкажа, тъй като съм работил много години в Министерство на финансите както знаете, по конкретната актуализация на бюджета, разбира се, не сме имали допирни точки, но са ясни няколко неща. Колежката Данева, както и в мотивите към законопроекта, ясно е казано, че има проблеми с изпълнението на параметрите по макрорамката, което налага цялостното коригиране на определени параметри по макрорамката. Това, че в актуализацията е намерена възможност да се додаде за националните доплащания за тютюнопроизводство и респективно за плодове и зеленчуци, това е един бонус за сектора. Безспорно е, че в корекциите по бюджета никъде не е заложено да се увеличава размера на бюджета на който и да е първостепенен разпоредител и това е принципен въпрос. Всеки трябва да се оправя в рамките на бюджета си, да търси икономии и както се казва темата е на управление на публични финанси. Затова нито на Министерство на земеделието са дадени допълнителни пари, нито са дадени на останалите първостепенни разпоредители, така че темата – защо не се дават пари на Министерство на земеделието, тя е принципна.
По отношение на националните доплащания, които извършваме много добре се знае, в началото беше споменато от министъра, респективно ставките за тютюна за различните произходи тази година паднаха от по-големия брой регистрирани и респективното запазената обща сума на средствата за тютюнопроизводителите за национални доплащания. Тези средства са 11 млн., не са 18 млн. или 8 млн., защото имат именно за цел да се додаде на вече платените, така че да се запази нивото от миналата година. Принципен е въпросът, че намеренията са да запазим нивото и в сектор „Животновъдство” такива каквито са. Разчетите ги имаме за октомври, за декември и респективно останалата част да се изплаща в началото на следващата година. Това са няколко принципни въпроса. Разбира се, аз не искам да опонирам и на никой от народните представители, тъй като при тях има и един определен политически елемент в изказванията.
Бих искал едно допълнение да вмъкна извън бюджета, защото смятам, че е важно, по-точно на Деси да кажа, ние сме приятели, по отношение на Програмата за развитие на селски райони – не е някаква тайна, че откакто излезе драфта на регламент през миналата година Министерство на земеделието направи една голяма нула, ама нула, по какъвто и да е драфт! Възложи се един голям консултантски анализ на определена фирма да направи нещо, което сигурно със Сеньов ще го направим за една седмица, и нищо повече. Служебното правителство освен, че направи няколко работни групи нещо да пишат по мерките, отново – нула. И в момента благодарение на екипите, които се създадоха, те са под егидата на заместник-министър Гечев се работи усилено и вчера в Брюксел, в ГД „Агри” представихме слот-анализа и респективно стратегията в един работен вид, защото сроковете за представяне на програмата са до началото на септември и доколкото ще се работи денонощно, присъствайки на оперативките, на които присъствам в министерството, така че България да може да навакса изоставането в подготовката на програмата. Иначе забавяме като цяло възможността България да започне да контрактува още в началото на следващата година новия програмен период. Има много неща да се наваксват, но аз исках да кажа повече принципните неща за бюджета. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Сеньов.

АСЕН СЕНЬОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, колеги, искам да направя едно уточнение по отношение разходната страна на бюджета. В никакъв случай не може да кажем, че в този бюджет има разчетени някакви резерви. Просто ще кажем така – ще харчим много по-малко от това, което е харчено в първото полугодие, и ви гарантираме, живот и здраве, в края на годината ще видите, че харчовете правени в първото полугодие в сравнение с второто са значително по-малки. Именно там виждаме резервите да намалим разходната страна на бюджета по отношение на разходите. Могло е да се кара с по-малко пари най-общо казано и ние смятаме, че това ще може да го постигнем.

ПРЕДС.СЛЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, министър Греков.

ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми колеги, аз много се надявах, че в тази комисия където виждам, че са главно специалисти в земеделието, няма да си говорим по политически въпроси, уви, аз съм малко разочарован, но се надявам, че в последствие всичко това ще изчезне, ние сме загрижени единствено и само за земеделието. Нека да оставим тези политически говорения когато отидем пред избирателите и да знаете, че няма да ни повярват, ако така действаме както на днешното заседание. Ние трябва да се обединим, защото най-голямата част от хората в тази страна се занимават със земеделие и те трябва да повярват в нашите изказвания, а не в това пред кого и как да се представим. Ние няма да ги вземем, нито с господин Сеньов, нито с господин Порожанов парите в джоба да ги изразходваме, въпросът е да стигнат до хората по най-правилния начин.
Същевременно бих искал да благодаря и на колегите от ГЕРБ, които са дошли тук, защото това е загриженост от тяхна страна към техните избиратели. Аз ги приканвам и в бъдеще, сигурно има други, които ще участват в тази комисия, да участват и отговорно да поставят тези въпроси, които са важни за нашите производители. В някои случаи сте прави, но не бих искал да се връщаме назад и да ровим какво е било. Вие си зададохте риторични въпроси какво е било преди. Не би следвало обаче да ги поставяме, за да не дразним другите хора, които ще видят по какъв начин са били разходвани дадени средства. Нека да гледаме напред, така че средствата, които малко или много има да стигат до нашите производители, дали за зеленчукопроизводители, дали за овощарство, да бъдат така поставени, че тези традиционни отрасли за нашето земеделие да стартират и вървят напред. Защото ако се разделяме по този начин ще вървим още 23 години по начина, по който сме вървели досега.
Искам да ви кажа, че бюджета за 2010, 2011 и 2012 година е намален спрямо 2009 година с 42 %. Как да задоволим нуждите на бюджета на Министерство на земеделието? И каквото и да правим, каквито и резерви, извинявайте, да изстискаме от всякъде те не могат да покрият разходите, така че дали за зеленчукопроизводители, дали за тютюнопроизводители, необходими са все повече средства.
Повечето членове на комисията тук са специалисти, които могат да помогнат за развитието на земеделското производство и независимо кои ще бъдат, ние или някои други, трябва да се обединят така, че да се достигне това, което е необходимо като ръст в бюджета и да стигне до нашите земеделски производители. Затова ви приканвам да гласуваме тази точка, която е свързана с актуализация на бюджета. Още веднъж отговорно, от професионална гледна точка ви казвам, че тези средства са необходими на нашите земеделски производители и даже бих казал, че са много малко.
Само ще кажа, че за „Напоителни системи” е теглен овърдрафт 13 млн.! Да не говорим как може да се планира така, че в август месец за Селскостопанска академия да няма средства! За БАБХ също. Не искам никого да обвинявам, да гледаме напред, защото ако гледаме само назад – оставаме в миналото.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Бих искала да кажа на господин министъра, говорихме със старите колеги тук, че днешното заседание даже нямаше ярък политически оттенък, защото е имало дебати, които са били доста по-остри. Просто така ви е изглеждало, мисля, че всеки беше съвсем добронамерен в това, което каза, включително и аз. Искам да кажа на господин Порожанов, че съм напълно съгласна с него. Изобщо не твърдя, че екипа на политическа партия ГЕРБ, който управляваше министерството до март остави нещо по отношение на програмата, с това сме наясно, тук нищо не съм казала. Моята молба е, знам, че сте много притиснати от сроковете, но когато има драфт да може да участваме, да дадем предложения.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз се надявам следващата седмица да бъдете членове в Комисията по земеделие и храни, и да участвате, защото съгласни сте всички, че без дискусия, без дебат не могат да се получат добри решения, а те не са за нас, а за хората от сектора.

ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Само искам да допълня, госпожо Танева, за Програма за развитие на селските райони, тя се работи, остават за уточняване няколко дефиниции и действително ще бъдете поканени, ще бъде подложена на обществено обсъждане така, че да се получи най-доброто. Мисля, че до края на седмицата това ще стане.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Господин министър, обръщам се към вас, тъй като казвате да не се обръщаме назад, да не търсим, напротив, трябва да се търси вината и даже в изказването на госпожа Караянчева имаше – който е дробил чорбата да си я сърба. В Министерство на земеделието има откровени грабежи и в дъното, на които твърдя, че стои министър Найденов. Неговата дълга ръчичка продължава да се чувства в министерството и по структурите. Казвам го много отговорно и мисля, че в това отношение трябва да сме непримирими и то не за друго, а в интерес на българското земеделие и в интерес на българските земеделски производители.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаеми колеги, предлагам да приключим с дискусията. Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година, № 302-01-8, внесен от Министерски съвет на 22.07.2013 г., който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 2 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 2 гласа „въздържал се” законопроектът се приема.
Благодаря, колеги! Надявам се и занапред да се срещаме!

/Заседанието бе закрито в 16,40 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА
59 917 знака