Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерски съвет на 27 август 2013 година за първо гласуване

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните


П Р О Т О К О Л

№ 08

На 04 септември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерски съвет на 27 август 2013 година за първо гласуване.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем. И да помоля представителите от Министерство на земеделието да ни извинят, тъй като трябваше да изчакат един час и повече, предвид факта, че пленарния ден продължи повече от предвиденото.Надявам се на ползотворна работа.
Започваме със проект на закон, който е постъпил през месец август в Комисията по земеделие и храни, това е Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, обсъждане на законопроект на Министерски съвет.
От Министерство от земеделието, виждайки присъстващите, а не по списъка, тъй като по списъка доста повече хора трябва да присъстват, предлагам Слави Кралев да представи законопроекта.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, колеги, аз имам удоволствието за втори път да представя законопроекта, защото той вече веднъж беше гледан в тази комисия на 41-то Народно събрание.
Законът за прилагане на Общите организации на пазара е законовата рамка, която осигурява прилагането на тази политика на Европейския съюз в България. Чрез него се създаде административния капацитет и необходимите процедури, за да могат отделните мерки включени в Общата организация на пазара да бъдат реално приложени в България от Министерство на земеделието и ДФ „Земеделие“.
Защо предлагаме промяна на закона? На първо място тази промяна цели да отрази многобройните промени в законодателството на Европейския съюз, които настъпиха в последните години. Те се дължат от една страна на реформата на Общата организация на пазара на Европейския съюз, при която дванадесет отделни организации бяха обединени в една, настъпиха промени в голяма част от мерките, включени в Общата организация на пазара като интервенционните мерки, сектора на млякото. Особено важно е, че междувременно се появиха някои нови форми на пазарна подкрепа като подкрепата в областта на пчеларството чрез пчеларски програми, програмите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“.
Законопроектът има за задача да осигури адекватна законова рамка за прилагането на тези нови форми за подпомагане чрез издаване на съответните наредби за тяхното реално приложение.
Друга много важна причина е приемането през миналата година от Европейския съюз т.нар. пакет за млякото. Този пакет за млякото е отражение на една нова, може би най-съвременна политика на Европейския съюз в областта на Организацията на пазара и това е политиката насочена към регулиране на веригата на доставките. Европейският съюз се стреми да направи едно ново преразпределение на добавената стойност по веригата на доставките, защото във всички държави-членки, не само в България, е констатирано, че изкупните цени са ниски, а в същото време цените на крайните потребители са доста по-високи. Затова Европейския съюз предприема система от мерки, за да се промени това положение като първите две мерки това са: въвеждане на задължителни писмени договори най-напред в сектора на млякото, а може би след това и в други сектори и друга интересна мярка е признаване на организации на производители, които да могат да договарят от името на техните членове с изкупвачите и преработвателите цените на суровото мляко. Именно тези две мерки въвеждаме чрез промените в закона и те по-нататък ще бъдат доразвити с наредби на министъра.
И третата причина за промяна в закона е, че в процеса на неговото прилагане беше натрупан опит, който показа, че са необходими някои изменения в разпределение на компетентностите, на процедурите, появиха се някои нови структури – на мястото на Ветеринарната служба вече имаме Агенция за безопасност на храните и т.н.
Като цяло целта на закона е да подобри конкурентоспособността на българските земеделски производители и да създаде по-добри условия за пазарна реализация на земеделските продукти. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имаме и становище на отдел „Европейско право“.
Преди да пристъпим към обсъждане някой от гостите има ли да добави разяснения по темата? Заповядайте, господин Недялков.

ГЕОРГИ НЕДЯЛКОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин Кралев съвсем изчерпателно обясни каква е философията на законопроекта. Но бих искал да добавя, че се облекчава режима на млечните квоти, тъй като се премахва банковата гаранция, която са длъжни да учредяват всички изкупвачи на сурово краве мляко и са длъжни да я подновяват всяка година. Това е сериозно облекчение за бизнеса. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Имате думата за въпроси и коментари. Заповядайте.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Уважаеми дами и господа, искам да взема отношение по закона. Аз набързо го прегледах днес в Парламента, нямах възможност детайлно да се запозная, но същевременно искам да направя някои предложения. Някои поправки, които трябва да бъдат внесени. Преди това искам да си дам и общата оценка за него.
Първо, смятам, че той е в унисон с европейското законодателство, Министерски съвет е свършил добра проектна законосъобразна работа по закона. Той е пречупен през приоритетите на нашето земеделие и дава възможност за възраждане на някои сектори, които ние унищожихме или бяха забравени. Пречупен е през пазарния механизъм на земеделието, което е много важно и беше подчертано – това ще бъде облекчение за бизнеса. Стимулират се важни мерки, които ще подхранят принадената стойност, добавената стойност в земеделието.
Какви са моите предложения, ще карам така както са членовете и точките, по страници.
В чл.17, ал.1 изменя се така: долу, ал.3 прилагане на правила за преход към биологично производство. Считам, че тук трябва да има едно добавяне „методичен“, тъй като това е строго методичен. Тъй като когато говорим за биологично производство има определени изисквания, има указания, които ние сме длъжни да спазваме. И най-просто казано това е една методика, която трябва да се спазва при производството на биологични продукти.
„Създаване и поддържане на електронна база данни.“, тъй като този закон подлежи на актуализация. И най-вече базата данни също подлежат на актуализация, считам че трябва да бъде – създаване, поддържане и актуализация на електронна база данни.
Естествено на пазара излизат постоянно нови продукти.
В чл.25 се правят следните изменения и допълнения. Тук т.1 в ал.2 думите „забранява се използването на знак и означение на земеделски продукт или храна.“. По-нататък както се вижда в отделните параграфи и членове се говори само за земеделски продукти и храни. Би трябвало и тук да бъде изравнено това нещо, да има уеднаквяване.
В чл.30 се правят следните изменения, ал.1 се изменя така „Оферти и тръжни предложения за изкупуване на млечни продукти“, предлагам „мляко и млечни продукти“, тъй като по-нататък се говори също за мляко и млечни продукти. И тук трябва да има уеднаквяване.
Това е мое виждане, по чл.36, ал.1 думите „европейски земеделски фондове“ се заменят с „Европейски фонд за гарантиране на земеделието“. Параграф 25, да, чл.36, ал.1. Когато говорим за гарантиране на земеделието ние имаме предвид отрасъла, моето предложение е, че ние трябва да гарантираме земеделското производство, което е технологичен процес, което е действие, което е дейност. Тук трябва да има гаранции за всяко технологично решение на едно земеделско производство.
По-нататък. Параграф 32, чл.44, ал.2, т.1 се изменя така: В условията и реда за одобряване изменение съдържанието и реда за прилагане на оперативни програми…“, оперативните програми се прилагат, изпълняват и контролират и моето предложение е „прилагане , изпълнение и контрол“, или „прилагане и контрол на изпълнението“, все едно, но смятам, че трябва да бъде записано в този текст.
Четири. Организациите на производители, по-долу, параграф 33, организациите на производители могат да предвидят – този термин е, как да кажа, разговорен, има си икономически термин, той е „планират“, когато нещо се предвижда то се планира и се записва като планова задача или планово действие. Разбира се, то трябва да бъде и със срокове. Така че тук предложението ми е „планират“.

ВИОЛЕТА ПЕТРОВА: Такива предложения се правят между първо и второ четене.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Аз мисля, че сега е редно да се направят, пред комисията, ако не е редно ще прекъсна.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не, продължете.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: По-нататък. Параграф 34. Понеже много куцаме в планирането, когато говорим за съфинансиране ние имаме планиране. Имам критики и бележки по това планиране. Даваме проекти, които не са разработени добре, които не се планират добре, навреме, в срок и т.н. Преди „съфинансиране“ трябва да има и „планиране“.
Параграф 38, чл.55а „Министърът на земеделието и храните със заповед признава и оттегля…“, „или оттегля“, той или признава или оттегля.
Към същия параграф, пет, „Договорите за доставка на сурово мляко различно от краве се регистрират от първия изкупвач в Областна дирекция „Земеделие“ по адрес на дейността на изкупвача в 14-дневен срок от сключването.“, на какво? Естествено на „договора“.
Направи ми впечатление, тъй като аз съм изучавал и част от животновъдството, когато се говори за животновъдство трябва да има подреждане – едър и дребен рогат добитък, казваме.
В чл.40 пише „говеда, свине и овце“, хайде овцете да дойдат след говедата „говеда, овце и свине“. Мисля, че това подреждане е по-резонно.
Параграф 41, седем, „В Министерство на земеделието и храните се поддържа регистър на класификаторите завършили курс за класификация.“ Когато се говори, уважаеми дами и господа, за класификация, ние трябва да разбираме окачествяване, няма окачествяване без определение, няма класификация без определение, трябва да има дефиниране, така че „завършили курс за“ определение „за класификация“.
По-нататък пчеларството, което трябва да развиваме, много важно. Чл.58, т.1, мисля, че когато се говори за „пчелни продукти“ преди това трябва да имаме „мед“, „мед и пчелни продукти“, както „мляко и млечни продукти“, те си вървят заедно.
Параграф 55, създават се чл.71а и чл.71б. За чл.71б „Производител на краве мляко с квота за директни продажби, които не регистрира – ежедневно – количеството, защо само количеството? Когато се кара млякото на мандрата, на изкупвачите първо трябва да се види маслеността. Качество и количество. Няма значение къде, аз така дадох пример – мандрата. Качество и количество - вървят заедно.
По мотивите нямам бележки. Те са добре формулирани. Мисля, че когато се пише „закон“ трябва да се пише с главна буква, още повече, че не е посочен, втория абзац, „след приемането на закона през 2006 година“ трябва да бъде с главна буква.
Мисля, че няма такава дума „кодификация“, трети ред надолу, има „кодиране“, на страница, не е отбелязана.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Това е юридически термин.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Благодаря, приключих. Но иначе поддържам законопроекта, още в началото дадох оценка. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Между първо и второ четене ще има възможност тези по-скоро стилистични корекции да бъдат предложени от вас и отразени.
Други мнения, становища, изказвания. Аз имам два въпроса.
Първо, не ми става ясно тази наредба на министъра, която ще бъде издадена във връзка с организациите на производители как се вижда във времето, никъде не е описано в какъв срок трябва да излезе и съответно на какво ще се основава. Това е един сериозен въпрос – организации на производители, особено в сектор мляко ще бъде сериозно дискутиран. Има ли въобще идея министерството кога ще излезе тази наредба, какво ще има в нея и как ще ги признава министъра?
И другото нещо, раздел V, „Подпомагане на пчеларството“, тук пише, че Националната програма ще става съвместно с браншови организации. В Закона за пчеларството стои един текст, който казва, че трябва да има национална пчеларска организация, все ми се струва, че тя не е създадена, влизаме в противоречие. А иначе браншовите организации бяха осем, сега са единадесет. С единадесетте ли ще работим? Налага се малко повече коментар по тази тема, защото Пчеларската програма е една от най-обсъжданите и винаги има страшно много противоречия по нейното прилагане, по нейните приоритети, затова ми се струва, че представителността да бъде достатъчно добре защитена, за да могат мерките, които се вземат по Закона за Общата организация на пазарите да бъдат и съответно прилагани в пълния смисъл, който закона предвижда европейските средства да подпомагат този сектор.
Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Тъй като моите бележки кореспондират с това, което госпожа Бъчварова каза и за да не се нарушава логиката на диалога по-добре сега да взема думата. По принцип ние ще подкрепим законопроекта, включително и мотивите, той е дебатиран.
Аз няма да се спирам на бележки от техническо естество, между първо и второ четене ще предложим промени в този смисъл, както колегата, но по същество искам да продължа вашата теза относно сроковете за наредбите, които са описани в законопроекта да бъдат издадени. Не само наредбата, уреждаща материята за изкупуване на млякото, но и други наредби, само част от текстовете ще цитирам, които препращат към наредби, отделно има и текстове за инструкции – чл.47, ал.4, чл.55, чл.55г, ал.3, чл.58л, ал.3, всичко това са наредби по отделните материи и никъде няма указан срок, в който те трябва да се издадат. А съответната материя ще се урежда по тези наредби и според мен такъв срок просто трябва да се запише в закона, такъв, какъвто смятате, че е възможен.
Втората тема, като продължение на това, което каза госпожа Бъчварова, относно главата, която урежда пчеларството. Това, което искам да предложа и смятам, че трябва да се допълни – тогава когато се изготвя националната програма за подпомагане, задължително, според мен, трябва да се напише, че се изготвя анализ за приложението и ефекта на предходно действащата, така че да могат там където има по икономически анализ минуси те да могат да бъдат отразени за следващия период.
Втората ми бележка в тази глава по същество. Браншовите организации, очевидно има несъответствие между двата закона и според мен следва да се промени Закона за пчеларството по повод на това, че няма единни критерии за национална представителност, по повод на това, че сектора е много важен и за биологичното земеделие, нека да го установим еднакво в двата закона и право за участие в тези групи да имат всички регистрирани пчеларски организации. Това е моето предложение. Вероятно те са групирани по някакъв признак, но при всички случаи представляват обединения на производители и за да има едно съгласие сред земеделския бранш, моето становище е, че е по-добре да се включат всички, до окончателно решаване не само за тези съюзи, а и за всички други, за национална представителност.
Третата тема, която искам да отворя, макар че съм се подготвила по принцип и с технически бележки, но да не утежнявам разговора, за начина, по който е уредена регистрацията на договорите за изкупуване на мляко по видове животни. Поне както аз го разбирам тази материя е уредена в чл.55б, ал.4, ал.5 и ал.6. Тези, които са изкупвачи за краве мляко се регистрират в Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие“, тези договори, които са за изкупуване на мляко от кози, овце и биволи се регистрират в съответните областни дирекции на ДФ „Земеделие“. Моето становище, мнение и предложение към вас е, в този смисъл ние ще го направим между първо и второ четене, не виждам никаква логика, освен ако не дадете някакво обяснение, защо трябва да има различен режим и различно ниво на администриране на този вид процес. Според мен най-облекчаващо за земеделските производители е това да се извършва на ниво областна администрация на ДФ „Земеделие“, а самия фонд, самото министерство притежава инструментариума за обобщаване, анализиране и контрол на тази информация. Според мен е излишно затруднение да се регистрират всички за кравето мляко в ДФ „Земеделие“.
Четвърто. Имам един въпрос по отношение на чл.27, ал.2, това е в параграф 16, изменението в т.2, където се отменя процедура по Закона за обществените поръчки и се заменя с провеждане на конкурси. Има цитиран регламент, това е по отношение на съхранение на изкупени земеделски продукти, за съдържатели на складове. Какъв е мотива да отменим реда по ЗОП, да го заменим с конкурси, по какъв начин се провеждат те, защо е необходимо това да се направи?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания? Предлагам, господин Кралев, да отговорите на досега зададените въпроси и коментари, след това ще продължим.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря. Най-напред искам да благодаря за подробните бележки, които получихме по отделните текстове, вероятно голяма част от тях ще бъдат отразени между първо и второ четене.
Ще си позволя само два коментара във връзка с чл.30, който урежда изкупуването. За съжаление в Европейския съюз не се извършва изкупуване на мляко, а само на млечни продукти, тъй като знаете, че млякото е много нетраен продукт, то просто не подлежи на изкупуване. Няма как да се съхранява. Затова обект на изкупуване са само маслото, сухото мляко и някои видове сирена.
Другото пояснение е във връзка с Европейския фонд за гарантиране на земеделието, да, наистина малко странно звучи името му, но това е точния превод на български език наименованието на този фонд.
Сега минавам към конкретните въпроси.
Най-напред във връзка с наредбите. Да, наистина в законопроекта няма текст, който да установява срокове за приемане на наредбите. В такива случаи се прилага правото за 6-те месеца, което е в Закона за нормативните актове, но няма никакъв проблем да се разпишат конкретни срокове и те да бъдат по-кратки. В това отношение искам да ви успокоя, по наредбите се работи, мога да кажа дори, че наредбата по чл.47 за пчеларската програма вече е готова. Тя дори в момента изчаква закона и малко се притесняваме по този повод, че трябва да започнем приемането на заявления. По другите наредби също се работи и те ще бъдат издадени от министъра много преди този шестмесечен срок, но няма никакъв проблем в закона, в окончателния му вид да бъдат предвидени конкретни срокове.
Във връзка с Пчеларската програма. Пчеларската програма беше изготвена с участието на всички представителни браншови организации, още тази пролет беше представена на Европейската комисия и преди няколко дни буквално излезе регламента, с който всички пчеларски програми, включително българската, бяха одобрени, като ние вече имаме одобрена Пчеларска програма за периода 2014-2016 година.
Иначе съм напълно съгласен, че при подготовка на следваща пчеларска програма задължително трябва да се направи анализ на прилагането на предходната. Би могло такъв текст да бъде отразен в закона, редно е, макар че това е малко по-далечна перспектива, това ще стане след около две години.
Съгласен съм, че трябва да се уеднаквят критериите в този закон и Закона за пчеларството по отношение на браншовите организации. В това отношение мога да кажа, че регламента на Европейския съюз изрично изисква при изготвянето на пчеларските програми да участват съответните представителни браншови организации в държавите-членки.
За регистрацията на договорите за изкупуване на мляко. Ще кажа това, което аз знам и то е, че във връзка със системата на млечните квоти и в момента производителите на краве мляко регистрират договорите с т.нар. първи изкупвачи в Разплащателната агенция, т.е. това е нещо, което и досега се е прилагало, има създаден капацитет, има създадена процедура.
Новото, което въвеждаме със законопроекта е регистрацията на договорите за изкупуване на овче, козе и биволско мляко. Няма логика да го възложим на фонд „Земеделие“ и затова в законопроекта е предвидено да бъде в областните служби, т.е. това раздвоение, тези два режима, които са създадени паралелно, са създадени за икономия на административни разходи. От тази гледна точка, че едната система за регистрация в момента е съществуващата, а другата трябва да се създаде и да се вложи някакъв финансов ресурс за нейното създаване. Може би повече подробности по този въпрос ще даде господин Недялков.
Колкото до чл.27, ал.2, да, действително регламента не изисква провеждане на процедура по обществени поръчки, защото в самия регламент е разписана конкурсната процедура, която може да се прилага, но по този въпрос също може би колегите от ДФ „Земеделие“, които предложиха тази промяна ще дадат повече пояснения. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Недялков.

ГЕОРГИ НЕДЯЛКОВ: Благодаря. Въпросът е резонен. В ДФ „Земеделие“ има създаден отдел, който регистрира тези договори по квотната система и там всички изкупвачи, както за директни продажби, така и за доставки, са им познати и доколкото знам колегите от фонда са участвали в работната група и е решено, всичкото друго мляко, различно от краве да се регистрира в областни дирекции „Земеделие“, а не в областни дирекции „Разплащателна агенция“.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А кой изисква да се прави тази регистрация, кой е документа, който изисква да правим регистрация на изкупуването на другото мляко и съответно да има договори? Питам за всички останали млека, различни от кравето, които досега нямаха такъв режим.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Това е новият режим, който се създава за писмените договори. Регламента предвижда писмените договори не само да са задължителни, но те да се регистрират, защото крайната цел на тази система, която се създава, малко тежка и тромава, е да се наблюдават цените на млякото. Идеята е държавните-членки да имат представа на какви цени се продава суровото мляко. И точно затова тези договори се регистрират, за да може с регистрацията на договорите да се регистрира и цената. Разбира се, държавите-членки няма да определят цените, но те могат да ги наблюдават и именно това е системата, която се въвежда за наблюдение на цените на суровото мляко.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз пак не разбрах, регламент ли, директива ли, изискването наше ли е, защото цени нямаш в договора.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Изискването е на регламента.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да се изпише, че е на база изискване на регламента, иначе излиза, че това е наше решение, с което допълнително се натоварваме с договори и т.н.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Ще го отразим. Това е Регламент 261 от 2012 година.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може би трябва да се отбележи.
Госпожо Танева, заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да направя само една реплика. Аз разбирам мотивите от финансова гледна точка за различния режим на регистрация на договорите, но според мен тогава анализа на пазарите би бил доста по-труден. Областни дирекции „Земедилие“ са достатъчно натоварени, имам представа за това, и там да се създава наново административен капацитет за поддържане на тази информационна база с данни от регистрацията на договорите на три вида млека, то така или иначе най-нормално е да е единен режима. Оттам насетне, за да си дадете правилен отговор на въпроса кой е по-ефективния режим, оттам на база информацията, която ще се събира трябва да си дадем отговор на въпроса – кои са службите, които ще оперират с тази информация и тя до какво ще води. Оттам насетне кой е органа, който ще управлява тази информация и какви решения ще взима на база нея, и да се реши дали да е единия или другия режим. В момента е несериозно така на парче, колкото да закърпим положението. Така и така Разплащателна агенция има капацитет, регистрират се тук, да не го променяме, а за другите създаваме. Бих предложила да се прави тази регистрация в областните дирекции на ДФ „Земеделие“, така и така в централата, ако имате капацитет е по-добре. Оттам насетне, пак казвам, трябва да е ясен органа, който ще взима решения на база тази база-данни.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Грудев.

ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря, госпожо председател. Васил Грудев, ДФ „Земеделие“.
Относно въпроса за различията при регистрацията. Трябва да разделим нещата на две. Първият момент е задължението, което имаме да регистрираме кравето мляко и изградената и съществуваща към момента електронна квотна борса в Разплащателна агенция. Тя в момента функционира по такъв начин, че позволява абсолютно бърза, адекватна и моментна система на анализ и получаване на тези заявления от бенефициентите. Системата е изградена, тя е част от Системата за администриране и контрол и ако тя трябва да бъде комуникирана в тази си част с областните служби по земеделие това би генерирало един сериозен разход за подобряване на системата и за отваряне на нови точки към нея.
От друга страна, ако включим регистрацията на новите продукти и те да дойдат в ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция това би вменило непривични задължения на служителите от тези служби, които нито ще имат ролята да анализират пазара, нито имаме създадена квотна борса. Така че, ако подхождаме към унификация на подаването и регистрацията на договорите в една служба или трябва да доизградим съществуващата система и да пуснем точки на достъп в общински служби или областни дирекции на Министерство на земеделието, което ще генерира изключително сериозен ресурс като обезпечаване на информационна сигурност и доразвиване на системата, или те трябва да дойдат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“, което пък би натоварило служителите там с непривични за тях задачи и комуникация на целия този пакет отново в областна дирекция на Министерство на земеделието, т.е. ще се загуби време в комуникиране и пренасяне на един данни.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми представители от различни институции. Към последното изказване искам да добавя нещо. Да, сигурно ще се натовари фонда, само че тук, ако имаше представители на областни служби „Земеделие“ щяха да кажа „Чакайте, на нас струпахте всичко, при нас са най-ниските заплати…“, разбирате ли, проблемът е много всеобхватен и трябва да се помисли как да се реши.
Другото нещо, което ме притеснява е козето, овчето и биволското мляко е несъществена част от произвежданото в страната мляко, поправете ме, ако греша. В тази връзка нашия председател не случайно каза „Има ли нужда от този режим?“, ние ли го искаме този режим да се определи, защото ако това мляко е несъществена част от нашето производство на мляко, то няма да се отрази на цените по принцип на млякото, мисля, че по никакъв начин, затова ви моля в тази посока да помислите. Ако такъв режим не е нужен, по-добре да го няма, ако то е несъществена част, наистина, доказано, мисля, че ще бъде по-леко за земеделския производител да няма такъв режим. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Да, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Кралев, искам поне за себе си да си отговоря, да ми отговорите на въпроса – разбрах на практика вариантите по отношение на различните нива на регистрация, но кой и как, кой орган на практика ще ползва информацията за вписаните договори за изкупуване на мляко и промените по тях? Кой ще изготвя анализа, кой орган и какви решения ще се взимат относно ситуацията на пазара.

ГЕОРГИ НЕДЯЛКОВ: Всеки изкупвач като сключи договора в двуседмичен срок е длъжен да го регистрира.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е ясно. Така или иначе има база данни с регистрирани договори, кой за какви цели ще ползва тази информация, анализирана, обобщена, ще следи движението примерно на шест месеца, къде ще я отчита и за какви цели, кой орган?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За другите млека става дума.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, за всички.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За кравето мляко е ясно. Но за другите млека, козе, овче и биволско не виждам никакъв смисъл, при условие, че нито квоти имаме.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, така или иначе тези квоти отпадат след две години, така или иначе законодателството урежда трайни отношения, независимо то остава или се премахва, както има сега договорка за 2015 година. Кой орган по какъв начин, на кого отчита тази информация, която се събира и администрацията на фонд „Земеделие“ работи. Може би отзад сте написали и санкции за този, който не регистрира договора. Санкциите кой ги налага, кой орган.

ГЕОРГИ НЕДЯЛКОВ: Фонд „Земеделие“ с актове налага санкциите.
СЛАВИ КРАЛЕВ: На въпроса – на кого ще се докладва. Европейската комисия изисква докладване на количествата мляко, когато държавата е въвела задължителни писмени договори и на система за докладване на Европейската комисия на количествата изкупено мляко.
Колкото до цените, засега единна европейска система за наблюдение на цените не е създадена. Има такова намерение Европейската комисия за създаване на такава ценова система, но все още като проект.
Пак искам да подчертая, че това са едни първи стъпки, първи опити за регулиране на веригата на доставки. Системата наистина все още не е довършена. Държавите-членки на този етап могат да въведат писмени договори и да наблюдават цените, не са задължени. Действително бихме могли да въведем задължителен режим за регистрация само за краве мляко, не сме длъжни за овчето, козето и биволското, това е наше решение, така че тези идеи, които обсъждаме в момента имат резон и биха могли да бъдат отразени в законопроекта, т.е. ние да въведем като начало системата само по отношение на кравето мляко. Но имаме задължение все пак за докладване на тези количества на Европейката комисия.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Всяка година и сега Агростатистиката отчита по видове млека количествата.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Това е по-скоро докладване на динамиката на доставките в реално време, все пак статистическата информация е на друга база, тя е годишна информация, но системата за наблюдение на цените мисля, че я познавате добре в България и това е следващия голям проблем, който трябва да се реши. Цялостна система за наблюдение на цените на земеделски продукти.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, като че ли се завъртяхме около тази регистрация. Според мен, след като не е задължително тази регистрация да се направим, мисля, че както и колегата Атанасов каза, това количество сурово мляко, различно от кравето е незначителна част от производството на мляко. И с това задължение според мен ще утежним производителите и изкупвачите, защото те ще бъдат задължени да регистрират тези договори. Според мен, ако нямаме такова задължение е по-добре да отпадне този текст и да не се прави регистрация.
Следващият момент, ако дадем отговор на въпроса за какво ще се ползва тази регистрация, тогава вече може да получим отговора кой да направи тази регистрация, за какви цели ще бъде ползвана тази информация, дали в областните дирекции, дали в общинските служби по земеделие и гори, това са двата варианта. Но след като не сме задължени да регистрираме тези договори не виждам смисъл да утежняваме административно производителите.

ГЕОРГИ НЕДЯЛКОВ: Предполагам, че логиката е била да бъдат по-добре защитени и другите производители освен тези на краве мляко, затова се въвежда регистрация на тези договори. В много случаи млякото се изкупува без договор, без договорна цена. Тук ще има цена, обем на доставки, срокове на доставки, начини на плащане и т.н. и така ще бъдат защитени както овцевъди, така и биволовъди, козевъди.

Реплика: Регистрационните режими са еднакви за всички стопанства. Регистрираме дребните преживни, едрите преживни, правим регистрация в Агенция по храните, правим регистрация в ДФ „Земеделие“, регистрация в Разплащателна агенция, всичко еднакво регистрираме, вземат помощи за ушни марки, а накрая говорим само за един договор. Ние забравяме другата страна, за млякото, грижата за паразитните болести и т.н., които са много важни. Дребните преживни животни са инкубатор на такива болести. Така или иначе млякото трябва да се контролира, не виждам един договор какво ще пречи, това ще защитава….натоварва изкупвача, но в някои региони на страната знаете много добре, че изкупуването се осъществява нелегално, да си го кажем направо. Сериозните, лицензирани изкупвачи на мляко са затруднени именно от тази незаконна дейност. Така ли е, колега? Така е, нали.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Не мисля, че тази регистрация на договорите ще контролира нерегламентираните изкупвачи, напротив, това изискване ще принуди много от тях да не изкупуват тези минимални количества.

ДОБРИН ДАНЕВ: Аз също искам да взема отношение, госпожо председател. Аз мисля, че трябва да разсъждаваме в тази посока – един закон се прави за бъдещ период от време. В момента тази част от изкупуването на мляко може да не е съществена, но след определен период от време може да е съществена. Така че аз смятам, че трябва да бъде обхванат целия сектор на млекопроизводството и изкупуването, за да имаме пълната информация и от гледна точка на контрола и информацията. Според мен трябва да акцентираме на тези неща и това което предложи колежката Танева, да бъде сведено максимално близко, в регионалните звена да бъде регистрацията и режима да бъде максимално облекчен за тези изкупвачи.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Явно, че дискусията по темата ще продължи. Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, ние влязохме в детайли между първо и второ четене, всъщност свършихме доста работа за едно следващо заседание, след като в зала обсъдим на първо четене законопроекта. Истина е, че ние по време на предизборните срещи обещавахме либерализация на законодателството, намаляване на бюрокрацията, а това което повечето колеги споделиха е, че нещо излишно ние да вкарваме някакви изисквания. Предлагам да прекратим дискусията, между първо и второ четене всеки от нас може да направи едно или друго предложение, за да имаме след това един работещ закон, който не само да отговаря на европейските изисквания, но и да не натоварва излишно хората, които са ангажирани в тази сфера. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Панчев. Други изказвания? Заповядайте.

ВИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. В подкрепа на колегата, всички сме наясно, че тези сектори от животновъдството – козевъдство, овцевъдство, биволовъдство са изостанали и ние трябва така да работим, че да могат да се развиват и да имат свобода на действие. Наясно сме хората колко регистрации имат хората, колегите го казаха, областна дирекция, безопасност на храните, областна дирекция на ДФ „Земеделие”, общинска служба по земеделие, а тези хора не се занимават само с животновъдство. След като се занимават с животновъдство, те се занимават и със земеделие, така че те има и втори курс на регистрации и извървяване на администрацията, така че ние трябва да работим в тази посока – хората, да работят свободно и да не ги утежняваме административно.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Явно, че дискусията ще продължи. Заповядайте.

ЙОРДАН МАЛДЖАНСКИ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, говорим за малките и дребните производители. Доколкото разбирам продуктовите структури не са създадени, в смисъл организации мляко, месо и т.н. Тези 12 млн.лева ги пропуснахме. Тези малки хора, които произвеждат би трябвало да бъдат организирани да произвеждат под някаква егида, трябва да регистрират своя продукт, да ги накараме да участват. Те сключват договор, но това мляко се събира някъде, той сключва договор за 20 литра, но то отива някъде, отива в някой пункт. Някой трябва да отговаря за тая работа. Или да накараме да участват задължително в такива организации, за да могат в бъдеще да си купуват хладилни вани и други неща, знаете как е, 5 % от реализираната продукция и да отидат и точно браншовите организации ще ги представляват и ще сключат договор с изкупвача. Сега всеки ще тръгне да си сключва договор за 20 литра, къде ще го съхранява това и пак няма да отговаря на изискванията. А тоя човек трябва да бъде обгрижван, да се развива тази изкупвателна дейност, а тя ще се развива когато ние създадем тези организации, сега тия 12 млн. ги пропуснахме и си заминаха, и ние нямаме продуктова организация за месо и мляко както е по регламента, защото производителите могат да получават на база от регистрираните доходи от продукта имаме право 5 % да получим.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други становища и мнения? Да, заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тъй като в предишния мандат този законопроект се гласува на първо четене, относно задължителността на договорите за изкупуване – това беше много активно комуникирано с производителите на мляко като ефект, който да доведе до дългосрочност в техните търговски отношения, плащания, публичност, цена и в този смисъл виждам, че в част от колегите възникна въпроса относно това, което не е задължително по регламент за производителите на овче, козе и биволско мляко да стане също пожелателен. Моят съвет е все пак да бъдат комуникирани организациите на производители на такова мляко, тъй като част от това беше комуникирано с тях и беше по тяхно искане с цел защита на цената.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за предложението, ще го имаме предвид като се обсъжда този въпрос. В края на крайщата трябва да има икономически интерес от регистрацията, без интерес който да следва по-нататък подпомагане просто виждам, че ще пропадне тази записана идея в закона.
Ако няма други изказвания, предлагам да приемем на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерски съвет на 27 август 2013 година. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 11 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 11 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” законопроекта се приема на първо гласуване.

Уважаеми колеги, искам да ви информирам, че във вторник се прави публично обсъждане на Закона за защита на растенията. Причината да преминем към тази стъпка е, че този закон не е подлаган на обсъждане преди приемане в Министерски съвет. Още преди да бъде приет от Министерски съвет имаше становища и декларации на различни браншови организации и затова предложението е да бъде направено това обсъждане, да се чуят всички заинтересовани страни и тогава съответно да мине в комисията за обсъждане, за да може да преценим доколко този закон, въпреки че е страшно спешен, въпреки че може да търпим санкции заради неговото забавяне и прилагане на директиви от 2009 година, мисля че няма да изгубим, ако направим това обсъждане във вторник и чуем и другата страна към която е насочен закона.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, по тази точка имам още едно предложение, но първо да попитам закона мина ли на Министерски съвет? Да, в сряда може да се гледа. По повод това, че сме в месец септември и това, което чета в интернет-пространството за изявленията на заместник-министър Явор Гечев за готовността за представяне на Програмата за развитие на селските райони в Брюксел, както и изпратена, от днешно изявление, Единадесета нотификация отправям една молба към вас да го поканите за изслушване по темата Програма за развитие на селските райони, която ще бъде представена в Брюксел и Единадесетата нотификация, като молбата ми е , за да може да се подготвим за заседанието поне 24 преди нещо да ни бъдат изпратени материалите, за да може когато тече обществения дебат с браншови организации, да тече и такъв парламентарен.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Ще го направим, разбира се ще уточним възможните дати, но вторник, сряда и четвъртък се очертават като ангажимент.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Според готовността на програмата, тъй като от негови изявления казва, че ще е края на септември. Възможно е да не е четвъртък, а другия вторник, както се организирате, но така че да има готовност за дебат върху конкретно предложение и драфт на програмата.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Госпожо председател, моето мнение е, че лично министъра трябва да докладва тази програма, защото все пак въпроса за селските райони си остава въпрос номер едно. Министъра дори и да седи до заместник-министър Гечев, но трябва и двамата да са тук.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Е, разбира се, съгласно протокола трябваше да кажа – министъра – но аз съм по-прагматичен човек и не познавам протокола добре.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, колеги. Закривам заседанието, хубав ден!




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА




40 420 знака