Обществено обсъждане на проект на Закон за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31 юли 2013 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 09

На 10 септември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обществено обсъждане на проект на Закон за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31 юли 2013 година.

Заседанието бе открито в 14,00 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, гости, представители на министерства, днес обсъждането е във връзка със законопроект за защита на растенията внесен от Министерски съвет на 31 юли 2013 година. Причината да направим това обсъждане е факта, че се предлага съвсем нов Закон за защита на растенията, който касае различни аспекти, свързани не само с тези, които се занимават със земеделско производство, а същото така и тези, които се занимават с внос, обслужване в сферата на агрохимическото обслужване. Самият законопроект има доста голяма степен, как да кажа, на бързо внасяне, разглеждане и приемане, предвид факта, че през 2009 година приети регламенти на Европейския съюз не са внедрени в българското законодателство и тъй като промените в закона, доколкото се разбира от мотивите на вносителите касаят по-голяма част от действащия от 2007 година с присъединяването Закон за защита на растенията, затова се предлага изцяло нов законопроект и е много важно да чуем всички страни, които имат отношение към въпроса и съответно как бихме могли да работим и занапред, с приемането на закона на първо четене, и между първо и второ четене, така че всички страни, които участват в процеса да имат възможност да работят и да развиват своя бизнес.
Получени са становища от отдел „Европейско право” във връзка със закона, предложените промени са по-скоро технически и ще бъдат направени между първо и второ четене. Отделно от това е постъпило становище от Министерство на околната среда и водите, предполагам, че има представители на министерството, които ще представят становището.
Министерство на транспорта има представители, добре, нямате писмено становище, но предполагам, че сега ще го изложите.
Тук са и представители на Министерство на земеделието и храните. Имаме становище и на авиаторите, от тях първо получихме становище, по което Министерство на земеделието и храните има становище по поставените въпроси от асоциацията, становище, което също считаме, че може да бъде отразено между първо и второ четене.
Законът беше публикуван, всички сте се запознали с него, но аз искам да дам думата на представител на Министерство на земеделието и храните, господин Роснев, да представи съвсем накратко промените в закона и след това молбата ми е вашите изказвания да бъдат не повече от 3-4 минути, за да може да чуем всички представители на заинтересованите страни. По този начин ще бъдем полезни с тази инициатива от наша страна, това изслушване е важно, преди закона да влезе в Пленарна зала, да бъде детайлно обсъден.
Давам думата на господин Роснев. Заповядайте.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа, народни представители, позволете ми съвсем накратко да представя проекта за нов Закон за защита на растенията и мотивите за неговото приемане.
Действащият Закон за защита на растенията е приет 1997 година и към настоящия момент не отговаря на новите реалности, в които се намира страната, бидейки от 2007 година член на Европейския съюз. Отделно от това през 2009 година бяха приети Регламент 1107 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и Директива 2029/128 за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди. Именно тази директива е основата за промяна на целия закон.
На следващо място, в началото на 2011 година както знаете, в контекста на новата политика на Европейския съюз по безопасност на храните в България се учреди единен национален орган по безопасност на храните, а именно Българската агенция по безопасност на храните. Старата Национална служба за растителна защита вече е част от тази агенция.
Правната рамка на действащия Закон за защита на растенията не дава възможност за решаване на някои възникнали проблеми свързани основно с подновяване на разрешаването и първоначалното разрешаване на продуктите за растителна защита съгласно действащите европейски актове; обмена на информация между България, Европейска комисия и други държави-членки чрез система за бързо оповестяване и установяване на огнища от карантинни вредители; задържани такива пратки от внос или пратки с установена зараза при движението между държавите-членки чрез системата Еврофит; установяване на изискванията за употреба на продукти за растителна защита при първичното производство на растения и растителни продукти предназначени за консумация, като мерки осигуряващи безопасността на храните; прилагане на мерки за борба при масова поява на болести и неприятели по растенията свързани с нанасяне на значителни стопански загуби. И не на последно място наказания за нарушаването на редица въведени правила, поради липса на предвидени такива санкции в стария Закон за защита на растенията. Всичко това задължава да бъдат извършени съществени промени в нормативната уредба на растителната защита, което може да бъде постигнато единствено и само с нов Закон за защита на растенията.
Новият Закон за защита на растенията ще създаде възможност за решаване на възникналите проблеми чрез въвеждане спазване на общите принципи на интегрирано управление на вредители, уреждане на изчерпателен ред за прилагане на спешни фито-санитарни мерки при установяване на карантинни вредители, които са нови за страната или са ограничено разпространени; детайлни правила за упражняване на първоначален и последващ контрол върху регулираните дейности в областта на защитата на растенията и пускането на пазара на продукти за растителна защита и торове.
Законопроектът, който ви е предоставен е структуриран в шест глави, няма да ги изброявам, смятам, че всички сте се запознали с тях.
В заключение искам да кажа, че в процеса на подготовката на законопроекта, който продължи доста дълго време, мисля, че повече от година и половина са проведени обсъждания със заинтересованите страни, неправителствени организации, съответно законосъобразните предложения са отразени в проекта на закон.
Ако ми позволите ще продължа с още няколко думи по закона. Мисля, че всички, които сте в залата сте запознати с процедурата и дългия период на приемане и предлагане на закона за обсъждания. Искам да кажа, че през месец януари проекта премина цялата съгласувателна процедура, именно тогава бяха тези срещи с неправителствени организации и заинтересованите по закона. На 1 февруари законопроекта мина на първо четене в предишния Парламент, а в периода между март и юли, предвид нотифицирането на новия проект на закон към Европейската комисия, бяха изпратени доста бележки от комисията и именно в този период тези бележки бяха вкарани в законопроекта, който се предлага на вашето внимание за обсъждане.
Освен това искам да подчертая, че специалните изисквания за извършване на дейностите в областта на растителната защита, както е посочено в законопроекта, ще се регламентират с наредби издадени от Министерски съвет и от министъра на земеделието и храните.
В заключение искам да подчертая, че с приемането на законопроекта ще се осигурят по-добри възможности за опазване на земеделските култури, ще се подобри качеството и безопасността на растителната продукция, ще се подобри процеса на разрешаване на продуктите за растителна защита, като същевременно се ограничи до възможния минимум тяхната употреба с оглед защитата здравето на хората, животните и околната среда. Ще се подобрят и условията, при които се извършва стопанската дейност в областта на растителната защита. Тези резултати от своя страна ще спомогнат да се повиши качеството и безопасността на храните от растителен произход, което е една от основните цели на закона. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Откривам дискусията. Представителите на Министерство на околната среда и водите, имате думата, за да представите становището си.

НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, първо искам да благодаря на ведомствата изготвили законопроекта, за това, че почти всички бележки на Министерство на околната среда и водите бяха отчетени при подготовката на проекта. Ние имаме само някои бележки основно от технически характер, които имат за цел да внесат допълнителна яснота. Част от тях касаят грешки в членове, към които се обръща закона и някои повторения, те са внесени в нашето становище. По-съществени са текстове, които предлагаме, които имат за цел да отчетат изискването както на Регламент 1107, така и на Директива 2001/18 по отношение на генетично модифицираните организми, които изискват да се провежда определена оценка на риска и смятаме, че е по-добре да бъдат вкарани текстове, които експлицитно да показват, че се прилагат разпоредбите на Закона за околната среда по отношение оценката на риска. Както имаме и предложения от технически характер, вместо „защитени територии” в чл.187 да се говори за „зони за защита” по Закона за водите, тъй като защитените територии са по отделен закон, Закон за защитените територии и става дума за нещо различно. Това са нашите предложения в общи линии. Те са ви изпратени в писмен вид, в случай, че има необходимост да бъдат обсъдени.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Представител на Министерство на транспорта. Заповядайте. Представете се, ако обичате.

ПЛАМЕН НАЧЕВ: Госпожо председател, казвам се Пламен Начев от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, инспектор съм в тази дирекция, отдел „Експлоатационни стандарти и лицензиране”, професия „пилот”.
Във връзка със закона становището на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е следното:
В Директива 2009/128, глава четвърта „Специфични практики и употреби”, чл.9 „Въздушно пръскане” са разписани изискванията за използване на въздухоплавателни средства за растително-защитни дейности. Тези изисквания са транспонирани в проекта на Закон за защита на растенията и са обсъждани детайлно в хода на работа на Междуведомствената група в чийто състав бяха включени експерти от нашата дирекция.
Известно е, че съгласно чл.16 от Закона за гражданско въздухоплаване Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” изпълнява регулаторни и контролни функции на държавата за осигуряване безопасността и сигурността на въздухоплаването. Изхождайки от тези разпоредби компетентността на нашата дирекция в Междуведомствената група обхваща въпросите, които засягат прилагането и изпълнението на следните стандарти, утвърдени с добри практики за безопасност на гражданското въздухоплаване. Това е Регламент 2042/2003 г., европейски регламент, относно поддържане летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства, и за одобряване на персонала. Следващото е Закона за гражданско въздухоплаване, последно изменение от август 2012 година, както и Наредба № 24 от 2000 година за издаване на свидетелства на авиационни оператори, извършващи специализирани авиационни работи, последно изменение май 2012 година.
В процеса на работа по изготвяне на проект на Закон за защита на растенията становищата на нашата дирекция по обсъжданите текстове са изразявани в Междуведомствената работна група с писма №№ 04-17, 04-334, 04-272 и т.н. Важен е фактът, че Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е реагирала своевременно в съответствие с изискванията на директивата по отношение на въздушното пръскане като е въвела правила за максимално намаляване отнасянето на струята от прилагането на препарата при въздушно пръскане с изменение и допълнение на Наредба № 24 за издаване на свидетелства на авиационни оператори, извършващи специализирани авиационни работи, както и чл.47, приложение 10 към същата наредба.
Странно е, че слез многократните заседания на Междуведомствената работна група и постигнатите споразумения, както и след общите решения отразени в доклада за първо гласуване на Комисията по земеделие и храни относно законопроекта за защита на растенията, № 202-01-85 внесен от Министерски съвет на 18 декември 2012 година за намирането на компромис по спорните текстове в одобрения от правителството през месец юли 2013 година проект на закона, раздел ХІІ „Специализирани растително-защитни дейности” е заложено отново изключително рестриктивен разрешителен режим за прилагане на въздушно пръскане. Не са спазени основни изисквания за осигуряване на равнопоставеност на пазара на специализирани селскостопански услуги. В Република България оперират 22 броя авиационни оператори с валидни свидетелства за авиационни оператори, които експлоатират 86 броя летателно годни въздухоплавателни средства, от които 45 са с европейски типов сертификат за качество. Този важен за икономиката на страната авиационен бранш обработва годишно значителен обем селскостопански площи, над 4,5 млн.декара или реализира общо средно годишно прелетени часове над 6 хиляди часа. Авиационните оператори изцяло се самоиздържат. Те не получават помощи или субсидии от държавата, но осигуряват работни места. Драстичните ограничения заложени в проекта на Закон за защита на растенията обезсмислят основната дейност на авиационните оператори като ги поставя в режим на действие при извънредни случаи. Това води до унищожаване на бранша.
В резултат на гореизложеното предлагаме да се предприемат съответните действия от заинтересованите институции с цел намиране на компромис по спорните текстове в раздел ХІІ „Специализирани растително-защитни дейности” от проекта на Закон за защита на растенията, като се вземе предвид следното:
1.Да бъдат отчетени особеностите и структурата на обработваемите площи, както и спецификата, традициите и опита в използването на българската селскостопанска авиация в помощ на селското, горското стопанство, така както е посочено в чл.4 на директивата, цитирам „Държавите-членки трябва да имат предвид здравното, икономическото и екологичното въздействие на предприетите мерки, на специфичните национални, регионални и местни условия и всички заинтересовани групи.”.
2.Във връзка със съгласувантелна процедура е необходимо ясно да бъдат разграничени основните функции на изпълнителя на услугата и възложителя. Авиационният оператор е изпълнител на услугата „растителна защита”, а възложителят било собственик, арендатор, ползвател на земя трябва да осигури компетентно лице, най-вероятно агроном, сертифицирано по реда на чл.179 от проекта. Авиационните оператори са субекти, които се сертифицират по реда на Закона за гражданското въздухоплаване, което включва лицензионен режим по отношение на въздухоплавателните средства и на летателния инженерно-технически състав. Пилотите са квалифицирани за изпълнение на полети на малки височини, в случая 2 метра над нивото на растенията, при определени метеорологични условия, за което притежават свидетелства за правоспособност. В своята работа авиационните оператори изпълняват изискванията на Наредба № 24, чл.47, приложение 10, където са посочени правила за максимално намаляване отнасянето на струята от прилагането на препарати при въздушно пръскане. В проекта на закона да бъде регламентирано какви ще са правилата за безопасност конкретно при намаляване отнасянето на струята при прилагане на препарата, когато се използва наземна техника за растителна защита и какви административно-наказателни процедури се предвиждат за лицата, които нарушават тези правила за безопасност, така както това е разписано за въздушното пръскане.
Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Предполагам, че това становище ще бъде депозирано в комисията, за да се запознаем. Доста подробно и професионално разглеждате въпроса, така че ще се има предвид, макар че законопроекта е съгласуван в Министерски съвет от всички министерства. Така или иначе този въпрос остава като един от спорните в законопроекта. Заповядайте за изказвания.

СТОЯН ГЕОРГИЕВ: Госпожо председател, казвам се Стоян Георгиев, председател на Асоциацията на собствениците на самолети и хеликоптери с тегло до 5700 кг. Благодаря за предоставената възможност да се изкажем!
Ние сме депозирали от името на асоциацията становище по проблематиката, сега само ще зачета как сме пожелали да бъдат променени някои от текстовете на проектозакона, които имат отношение към нашата дейност, без да чета обосновките, само как искаме да бъде променено при възможност.
Член 185, ал.1 от проекта на ЗЗР – продуктите за растителна защита да се прилага чрез специализирана техника и оборудване, отговарящи на изискванията на наредбата по чл.182, ал. 3 и Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника се изменя така:
„Чл.185, ал.1 Продуктите за растителна защита се прилагат чрез специализирана авиационна и/или наземна техника и оборудване, отговарящи на изискванията на наредбата по чл.182, ал.3 при спазване на условията на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, когато се отнася за наземно пръскане и Закона за гражданското въздухоплаване, когато се отнася за въздушно пръскане.”
Мотивите няма да ги зачитам, ще ги депозирам после, сега да не губим време.
Чл.192, ал.2, както е записано в законопроекта по настоящем „В извънредни случаи, когато липсват други възможности за опазване на растенията и растителните продукти от вредители или са налице очевидни предимства относно намаляване на въздействието върху здравето на хората и околната среда в сравнение с наземното прилагане на продукти за растителна защита, въздушно пръскане може да се извърши само с писмено разрешение издадено от Българската агенция по безопасност на храните, по реда на този раздел” се изменя така:
„Чл.192, ал.2 В извънредни случаи, когато липсват други възможности за опазване на растенията и растителните продукти от вредители или са налице очевидни предимства относно намаляване на въздействието върху здравето на хората и околната среда в сравнение с наземното прилагане на продукти за растителна защита, въздушно пръскане може да се извърши само с писмено разрешение издадено от Българската агенция по безопасност на храните, по реда на този раздел.
Чл.193, ал.1 Въздушното пръскане може да се разреши в един от следните случаи: първо, обявен каламитет или епифитототия по реда на чл.28.; второ, масово намножаване на вредители на определена площ и превишен праг на икономическа вредност; трето, необходимост от спешно ограничаване на разпространението на карантинни вредители или на вредители с цел предотвратяване и възникване на каламитет или епифитототия;
Ал.2 Българска агенция по безопасност на храните може да разреши въздушното пръскане в случаите по ал.1, когато е налице поне едно от следните обстоятелства: невъзможност за използване на наземна техника, поради неблагоприятни агроклиматични условия, преовлажнени терени и площи; необходимост от извършване на третиране в кратки срокове, поради преминаване на подходящите за третиране фенофази на културите или фази на развитие на вредителите; силно пресечени или недостъпни терени, включително и горски територии.
Ние желаем да се промени така, по възможност:
В чл.193, ал.1 и ал.2 се обединяват, алинеите се преномерират и добиват следния вид: ал.1 Българската агенция по безопасност на храните чрез областните дирекции по безопасност на храните може да разреши въздушното пръскане, когато е налице поне едно от следните обстоятелства: първо, невъзможност за използване на наземна техника, поради неблагоприятни агроклиматични условия, преовлажнени терени и площи; необходимост от извършване на третиране в кратки срокове, поради преминаване на подходящите за третиране фенофази на културите или фази на развитие на вредителите; силно пресечени или недостъпни терени, включително и горски територии; обявен каламитет или епифитотия по реда на чл.20; масово намножаване на вредители на определени площи и превишен праг на икономическа вредност; необходимост от спешно ограничаване на разпространението на карантинни вредители и/или на вредители с цел предотвратяване възникването на каламитет или епифитотия.
Създава се нова точка 7 – осигуряване на защита против ерозия и уплътняване на почвите.
Създава се нова точка 8 – професионален потребител, който желае да прилага продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане подава до компетентния орган заявление за одобрение, план за прилагане с доказателства, че са изпълнени условията по чл.193.
В чл.193, ал.3, т.3 се заличава.
В чл.193, ал.4 не се издава разрешение за въздушно пръскане с продукти за растителна защита, които са токсични почти в еднаква степен за всички растения и растителни продукти тотални хербициди
Се изменя така: разрешение за въздушно пръскане с хербициди, десиканти, дефолианти, феромони, растежни регулатори и репеленти се издава съгласно наредбата по чл.182, ал.3, когато се използват ограниченията и правилата от инструкцията за авиохимическа работа.
Чл.194 се изменя както следва: в ал.1 от проекта на ЗЗР думите „10-дневен срок” се заменят с „6-дневен срок”, „лицата” се заменя с „възложителя” или „авиационния оператор”.
Чл.194, ал.2 се изменя така: Към заявлението по ал.1 в писмен вид или по електронен път се подават: първо, декларация, че е налице някое от обстоятелствата по чл.193, ал.1; второ, декларация за изпълнение на условието по чл.194, ал.6. Когато заявлението е подадено по електронен път, възложителят или авиационния оператор в 7-дневен срок го изпраща по официален път.
Чл.194, ал.2, т.2, т.3 и т.5 се заличават.
Чл.194, ал.3 от проекта за ЗЗР думите „5-дневен срок” се заменят с „3-дневен срок”.
В чл.194, ал.6 от проекта на ЗЗР думите „5 дни преди датата на третиране” се заменят с „3 дни преди датата на третиране”.
В чл.238 се създава нова ал.2 „Употребата на торове се извършва с авиационна или наземна техника, като при приложението с авиационна техника възложителят или авиационния оператор уведомява писмено или по електронен път съответната областна дирекция по безопасност на храните три дни преди датата на приложението. Когато уведомлението е извършено по електронен път възложителят или авиационния оператор в7-дневен срок го изпраща по официален път.”
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Вие явно сте готови с предложения, които на един следващ етап също трябва да бъдат обсъдени. Други становища? Заповядайте. За протокола следва да се представяте.

ПЕТЪР НИКОЛОВ: Петър Николов, доцент, преподавател по национално и европейско законодателство в областта на растителната защита. Първият закон съм го правил, преди да ни приемат в Европейския съюз. Виждам тук, че има много голям прогрес, този закон изцяло копира необходимите европейски регламенти и искам да поздравя колегите, които са работили по проекта.
Имам няколко забележки по някои текстове, които са свързани с по-доброто функциониране на закона в бъдеще.
Фитосанитарният контрол, тук няма особености. Имам само един въпрос. В Гърция не се внасят зеленчуци от Турция, при същите условия в България се внасят. Гърците ли са по-умни или ние? Това е за разведряване малко. И продължаваме.
По глава четвърта имаме проблеми с липсата на срокове съобразно регламента. Регламент 1107 дава срокове за регистрация на продуктите за растителна защита, които са от порядъка на 24 месеца. Има други срокове, които са за изготвяне на документацията за паралелен внос, които са 45 дни. За признаване взаимно на данни, това е една бърза регистрация на продукти, които са вече регистрирани в Европейския съюз и има нужда да ги регистрираме в България съобразно нуждите на нашите земеделци са 120 дни. Не съм видял в повечето случаи нашата дирекция по регистрация на продуктите да е спазвала тези срокове.
В закона, който сега приемаме, има препратки, че се спазва Регламент 1107, но евентуални санкции на фирмите, които забавят пускането на пазара на определен продукт не могат да се търсят чрез Директива 1107, това трябва да залегне в закона. Защото фирмите внасят при подаване на заявлението ни някаква такса, след това тази такса престоява 4-5 години, не се спазват сроковете разбира се, и трябва да има някаква финансова санкция за държавната администрация. Не може винаги санкциите да са насочени само към потребителите, а не към държавната администрация в случаите, когато тя не изпълнява своите задължения.
Сега по проекта. Чл.81, ал.3 – да отпадне не, а да се счита „мълчаливо съгласие”. Според римското право мълчанието е знак на съгласие. Нашата администрация иска да ни вмени, че мълчанието е знак на несъглание – нямате право.
След това. За Съвета по регистрациите, трябва да се добави в чл.85, ал.1 – на съвета присъстват постоянни представители на браншовите съюзи и организации. Не може само научни работници да присъстват, трябва да са там и тези, които употребяват тези продукти, за да се вземе и тяхното мнение.
Чл.163, ал.1, мисля, че неправилно е тълкувана думата „управител”. Според Търговския закон „управител” е юридическо лице. Не може юридическото лице да присъства при продажба на нещо в някаква си аптека. И затова предлагам да се замести със „специалист”, този специалист с висше образование отговаря за това, което предлага и как го предлага.
Чл.163, ал.2, смятам, че трябва да отпадне целия текст след думичката „или”. Там се дава възможност в аптеките да продават и хора със средно селскостопанско образование. Да ви кажа, имам поглед върху средното селскостопанско образование, то е паднало на много ниско ниво, първо. Второ, това не са хора, на които след това може да се търси отговорност, ако нанесат някакви щети на земеделския производител, който купува нещо от тях.
И не на последно място ние всички подготвяме специалисти, вишисти агрономи и специалисти по растителна защита, които на година са 200-300 човека и не могат да намерят работа. Именно това е, че тези хора трябва да работят там по специалността си.
Чл.163, ал.3 трябва да отпадне този текст, той е неприложим, целия. Аз ще ви представя моите бележки, госпожо председател.
Чл.168, ал.2 да отпадне, защото става въпрос за лични данни. Продавача, когато продава препарати за растителна защита, сигурно сте влизали в такива магазини, трябва да вземе личните данни на този човек, който купува, от всички хора трябва да вземе личните данни, защото след това трябва да направи отчет за Националната служба. Не че се прави досега, но той беше залегнал и преди това, но е неработещ. Смятам, че този текст трябва да отпадне, тъй като имаме и Закон за защита на личните данни.
Чл.192, ал.1 тук смятам, че колегите от транспорта имат право. Ние имаме възможности, имаме такива лостове, прави се един гратисен период с една дерогация, колегите знаят как става това нещо и ние може да изтеглим периода, за да се подготвят. Наистина имаме голям парк от самолети използван досега. Ясно е, че в бъдеще те няма да бъдат използвани толкова често, както досега, защото такива са изискванията на Европа, но ние може да продължим малко този срок и да имат възможност тези хора да намерят работа на вън, защото в трети страни е възможно да се работи или ще останат тук най-добрите. Но може да се направи един гратисен период и да се направят изменения, както колегите предлагат.
Чл.163, ал.5 да отпадне първото изречение от текста, защото е неясен и може да бъде двусмислено приет и като такъв според мен е неприложим.
Чл.213 и тук става въпрос за мълчаливо несъгласие, въобще трябва да се откаже държавната администрация от това олекотяване на тяхната работа.
След това за глобите, това са от чл.240 до чл.270. Глобите, не знам каква е събираемостта на съставените актове, но такива големи глоби, тук няма такъв субект с толкова големи приходи, за да може да си позволи да плаща глоба 2-3 хил., 5 хил.лева. Когато са много високи глобите или не се плащат, или се плаща някакъв рушвет, за да ги няма тези глоби. За да избегнем тези две възможности аз ви предлагам да отидем на минималната граница за глобите и както в другите закони е модерно да се прави, когато човек плати 7 дни след съставяне на актовете, веднага да му се направи една отстъпка от 30 %, така може би ще има по-добра събираемост.
И има една санкция, че при някои нарушения на селскостопанските аптеки се отнема правото да продават. Искам да ви кажа, че това е един бизнес за хората на село, от който са единствените им приходи. И ако му отнемем за две или три години разрешителното да продава, този човек ще фалира. Той е направил капиталовложения доста големи в този негов магазин. Разбира се, не трябва да търпим и нарушителите, но нека санкциите са приемливи, да кажем максимално да му се отнеме разрешителното за 6 месеца. Ако и тогава не разбере този човек, той трябва да се откаже сам. Постарах се да бъда максимално кратък и ясен. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други становища? Заповядайте.

НЕЛИ ЙОРДАНОВА: Нели Йорданова, директор на Асоциация „Растително защитна индустрия в България”.
Благодаря за възможността представители на асоциации да участват в дискусиите в Комисията по земеделие. Считаме, че така представения преработен проектозакон отразява в максимална степен регламента и директивата, така че целта предполагам е постигната в максимална степен от Българска агенция по безопасност на храните. Това отне доста време на колегите, които работих и действително заслужват поздравления.
По същество ще представим в законоустановения срок нашето становище, между първо и второ четене, и те ще бъдат повече забележки от технически характер, тъй като разбираме от така представения проектозакон, че представя възможността да се разработят наредби, които да бъдат издадени от министъра на земеделието, в които ще бъдат заложени конкретни условия и изисквания както за производство, за търговия, за съхранение, за преопаковане и т.н., т.е. всички детайли, които не са заложени в закона след това допълнително ще бъдат изработени и ние разчитаме, че в бъдеще ще бъдем поканени като партньор на властите при писането на тези наредби, за да се получат работещи наредби, а не такива само написани на хартия. Присъединявам се към казаното от господин Николов, че трябва да се стараем да направим работещи текстове, които по-лесно да бъдат прилагани от администрацията, а не да спъват изпълнението на този закон. Благодаря за поканата и пожелаваме успех.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за вашето становище. Заповядайте.

ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, казвам се Янко Янков, заместник-председател на Съюза на българските пчелари и областен председател на пчеларска организация Варна.
Нашите предложения във връзка с проекта на Закон за защита на растенията преди всичко са свързани с цел опазване на пчелите. Наистина в последно време много се говори за пчелите, опазването им, но сравнително малко се прави. Ние приветстваме приемането на настоящия проект на Закон за защита на растенията, но разбира се непосредствено след него предстои промяна на текстовете на Наредба № 15, която преди всичко е нормативен документ, който опазва пчелните семейства при провеждане на растително-защитните мероприятия. Искам да се обърна към арендаторите, присъстващи на днешната среща, че ние пчеларите имаме извънредно голямо желание да ви помагаме при опрашване на културите, които засявате с цел да повишите добивите, но това не може да го направим без помощта на пчелите. Има още едно обстоятелство, което държа да засегна. Вие получавате субсидии било на декар, животновъдите на глава животно, докато ние пчеларите не получаваме директни плащания по отношение развъждането на пчелите.
Конкретни предложения имам по отношение на Закона за защита на растенията. Предлагаме за извършването на мероприятията за третиране на земеделски площи с продукти за растителна защита да стане с разрешителен режим. Това е един въпрос, който е много труден за изпълнение, но той е наложителен. Като имам предвид намаляване популацията на пчелите в световен мащаб това не значи, че ние в България сме малко засегнати. Напротив. Наред с многото болести, с които трудно се справяме ние понасяме не малко щети при натравяне на пчелите при извършване на растително-защитни мероприятия. Затова преди всичко се обръщаме към този момент мероприятията по опазване на пчелите от отравяне при изпълнение на растително-защитните мероприятия, да засегне разрешителния стил на работа, мероприятията да се извършват след разрешение. Наредба № 15 не е засегната, а ми прави впечатление и в проекта, че все още има оттенъци на уведомителния характер. Мотивите ни за това предложение са повече от ясни. Ако имаме повече пчели ще имаме възможност да помагаме повече на земеделието. Имаме конкретни предложения.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако са конкретни предложения по текстове предлагам да представите вашето становище, тъй като не всички имат закона пред себе си и не могат да следят това, което се предлага. Да не се изчитат в момента, представете само идеята.

ЯНКО ЯНКОВ: Приветстваме идеята в проекта на закона при авиационно третиране това да бъде по изключение при положение, че има обявен каламитет, но той да бъде определен от министъра на земеделието. Разрешителната дейност по опазване на растенията, да се има предвид, че мероприятията могат да се извършват преди цъфтежа на растенията, има извънредно много препарати, които могат да се използват и много рядко да се използва третиране на растенията по време на цъфтеж, както и по време отделяне на мана, това ще рече при положени, когато пчелите са в действие на събиране на нектар, мана и т.н. При това положение трудно може да се определи в коя част на деня имаме по-голям летеж и предохранителните мерки трудно могат да се определят в часово време. За това настояваме разрешенията да се дават не от областните дирекции по безопасност на храните, а лично от министъра на земеделието, като с това ще се завиши сериозността на даване на това разрешение.
Имам една малка забележка, като допълнително ще дадем нашите предложения, специално в закона „пчели” не срещаме, само животни, но малко хора свързани със земеделието, с животновъдството правят разликата между „животни” и „пчели”. Ако стадото овце е на поляната и в момента се извършва растително-защитно мероприятие овцете сравнително по-трудно биха понесли вреди, отколкото пчелите, които са на полето и се извършва мероприятието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Цветанов.

ХРИСТО ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, Христо Цветанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България. Ние всъщност сме участвали в разработването на закона, познаваме го в детайли, но смятаме, че по начина, по който е написан може би са необходими някои корекции, които ние ще изпратим допълнително в писмен вид. Но във връзка с това, че имаме дискусия искам да отбележа няколко момента, които за нас са съществено важни.
Ще започна във връзка с чл.154, това е раздел 9 „Обучение и сертифициране на лицата, които имат право да използват продукти за растителна защита от професионална категория употреба”. Член 155 казва, че лицата с висше образование в областта на аграрните науки получават първоначално сертификата, какво имам предвид. Имам предвид, че в много земеделски стопанства работят агрономи, които са завършили Аграрния университет или имат висше агрономическо образование, респективно те по право трябва да получат този сертификат за приложение на продуктите от първа професионална категория. По-нататък, в чл.158 намирам, че същия този сертификат е с валидност 5 години и не може да се прехвърля на друго лице. Притесняваме момента как само за 5 години ще има един сертификат, после какво ще се случи, ще се вади допълнителен ли, или по какъв начин ще бъде продължен. И го намирам в чл.160 – подновяване на сертификата преди изтичането му или повторното му издаване се извършва след преминато обучение или положен тест. Говорим за агронома, който води растително-защитни мероприятия. Веднъж той по право получава сертификата , а след 5 години трябва да полага някакъв тест или допълнително обучение. Загатнах само и преминавам по-нататък.
Отивам на чл.178, това е във връзка със съхранението на препаратите за растителна защита от земеделските стопани. Въпросният член може би само препраща към наредбата, която в последствие ще бъде направена, но във връзка с това, че препаратите за растителна защита също се наричат все още „силно действащи отровни вещества”, там е изключително важно да бъде достатъчно коректни и да участват и браншовите организации, за да не се окаже в един момент видиш ли, нашите земеделски производители отговарят на всички стандарти, но не си съхраняват правилно препаратите за растителна защита.
По-нататък, счекотливата тема чл.194 във връзка с авиационните третирания. Всъщност съм щастлив, че колегата от пчеларската организация е тук, но ние имаме доста различия, доста проблематични моменти с тях. Рапицата е една култура, която се наложи през последните години и влезе в сеитбооборот като петата по-сериозна култура, има едно основно третиране срещу рапичен цветояд. Това третиране се извършва по време на цъфтеж. Казвате, колега, превантивно – нека го направим превантивно, но има моменти, в които ги няма инсектите. Необходимо ли е да третираме една такава рапица с нещо, което не се налага? И стигам до чл.194, за който отбелязах, за авиационното третиране, да ви зачета „За получаване на разрешение за въздушно пръскане лицата подават ..и т.н.”…заявление по образец за третиране най-малко 10 дни преди датата на третиране.” Всеки един агроном ще ви кажа, че ако се забележи нападение на инсекти трябва да се действа максимално бързо. Два до три дни може да са фатални за посева. Любопитно ми е 10 дни какво се прави, освен че се пишат писма и се чака някой да одобри. Авиацията след тези 10 дни няма да е необходима, колеги.
Отивам към чл.196, ал.1, която касае фумигацията и обеззаразяване на помещения, растения и растителни продукти. Основно земеделските производители съхраняваме царевица, пшеница, често пъти в есенните месеци се явяват неприятели в складовите помещения с продукция. Те се фумигират, извършва се такъв тип мероприятие, препаратите са много опасни, с които се третира и трябва много внимателно да се подхожда към този процес, но в члена е указано, че това се осъществява лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон. Пак се връщам на първото, когато имаме един агроном, който е завършил, познава нещата, има необходимите сертификати, не е ли необходимо да отворим врата и земеделските производители да си го извършват сами. Същото касае и чл.201 третирането на семена с препарати за растителна защита, говоря за семената за посев. Написано е само и единствено – лица, които са търговци. Това са ми забележките. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Предполагам, че на края ще има коментар по тези текстове от Агенцията по храните. Заповядайте.

ГАНЧО ГАНЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, казвам се Ганчо Ганев и съм председател на Национална браншова организация „Български пчеларски съюз”. Искам да допълня господин Янко Янков и един апостроф. Нашата организация е донякъде, в по-голямата част, доволна от така разписания закон, защото той е изцяло в духа на регламента и по-точно на директивата. Нашите притеснения са повече от контрола по мероприятията заложени в този закон и последващите ги наредби, точно как ще бъдат направени наредбите и какво точно ще се случва на терен, защото неудачите в последните години са много. В последните 7-8 години има издадени 9 акта за нарушения на арендатори, собственици и няма нито един осъден, защото тези актове са паднали в съда. Първата и единствена причина е, че в България няма лаборатория, която да установи активните вещества, с които са отровени пчелите, не растенията, когато се вземат пробите. Онова, което трябва да се заложи в наредбата е кое е компетентното лице, което ще взима пробите, как ще ги съхраняване, къде ще ги транспортира, в какъв отрязък от време, защото до 48 часа всичко се ликвидира. Пак повтарям в България няма лаборатория. Записано е в текста Централна лаборатория. Оттам нататък пчеларите се плашат, защото така е написано в Наредба 15 пробите са за ваша сметка, и те питат „от какво са отровени, ако знаете ще изследваме, ако не 1000 лева”. И се пита тази лаборатория като е държавна тя само за официален контрол ли е, за мониторинг ли е и може ли пробите да бъдат разработени след като има направени съответните протоколи, там пък е друга процедурата, не знам как ще влезе в наредбата, в противоречие със Закона за пчеларството и други. И защо да не бъде примерно за сметка на този, който е нарушителя. Държавата да си извърши изследванията, а след това да си търси парите от някой, а не някой от Министерство на земеделието да ми отговаря, че това е държавна помощ.
Приветствам хората от авиацията, не може 10 дни и такъв текст за преовлажнени почви, създава възможност за издаване на различни становища. Какво значи 10 дни! Десет дни гряло майското слънце, защото през май е доста топло, на 11 ден пада дъжда и тя сега преовлажнена ли е, не е ли, ще им ли авиационно третиране, няма ли, така че този срок да бъде не 6 дни, а 5 дни и другия, който го предложи колегата да стане 3 дни, защото това пък води до следващия въпрос колко дни трябва да държим затворени пчелните семейства. Онова, което е казано в регламента, че се дават предимства за препарати, които са за растителна защита, които са „толерантни”. Това трябва да залегне някъде какво прави Българската агенция за безопасност на храните. Ние ще предложим нашите текстове и смятаме, да предложим нещо радикално,което сигурно няма да бъде прието, но когато има регистрирани два препарата и единия е толерантен, да се задължат хората да пръскат с него.
В закона се говори за интегрирано производство, нещо което е хибрид между конвенционалното и биопроизводството. В България казват, че не може да си оправи нещата със зелените плащания. Защо не се помисли в този момент, както е в цяла Европа, отговаря на еди-какво си, пръскал с толерантни препарати, продукцията му паднала с 10-20-30 % и как държавата да го компенсира и къде да бъдат заложени тези пари в бюджета, и кога могат да бъдат заложени, защото знаем, че в България пари няма.
Да, революционно е това за разрешителния режим. Навремето след Наредба 5, преди да излезе Наредба 15 имаше такова нещо. Авиатора никога не се качваше на самолета, ако кмета срещу списък не му представи подписа на пчеларя, че е уведомен. Оттам излиза и другия член за употребата на растителни препарати, как така ще задължите кмета, ОДБХ уведомява, че някой ги уведомил, че ще пръска. Той го уведомил за едно, че ще пръска, той пръска с друго, както и да е. Как тоя кмет ще уведоми 20 човека? По GSM? Кой прочел там на стълба до кметството кога ще пръскат, то времето се развалило, нито авиационна, нито наземна техника. Тия неща трябва да се имат предвид когато се прави наредбата.
В тази специализирана техника се говори за наземна техника, да, ама то вече има и такива, които с едни моторни пръскачки на гърба днес един циганин пръска 100 дка съвсем спокойно, и там арендатора, ама с какво пръска, кого уведомява – никой не знае. След това, съседните кметства не се уведомяват едно друго. От землището на едно кметство до землището на другото кметство може да 500 м или 1000 м. И единия напръскал рапицата, ама не уведомил другия и да се чудиш какво да правиш.
Затова още първото ми изречение беше за контрола и превенцията на нещата. Благодаря.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: От името на Националната асоциация на зърнопроизводителите, добър ден госпожо председател, добър ден дами и господа депутати, и на колегите, господин Михайлов ще отрази нашите акценти, но преди да ви кажа какво ще внесем, тук виждам едно противопоставяне на пчелари, на хора които се занимават с авиационно третиране, на земеделски производители. Естествено, че трябва да спазим духа на регламента и директивите, но естествено, че трябва да произвеждаме както храна, така и мед, защото света се нуждае от тези неща. Навсякъде пише, че тази година има свръхпроизводство, не е така, в света няма свръхпроизводство, в света има глад и ние го виждаме.
По отношение на въздушните третирания, ако не се намери сравнително работещ механизъм от една страна ще отрежем един цял отрасъл, от друга ще има години, когато ще бъде поставена на карта реколтата на България. Това го знаете. Има специфични производства. Едно оризопроизводство, което в последните години набра скорост в България, на практика не може да се работи без въздушна техника, има и други такива производства.
По отношение на разрешителните режими за присъщи дейности от стопанствата, обеззаразяването. Не може да бъде толкова рестриктивно отношението към обеззаразяването на семената с едни сравнително меки препарати, които ще достигнат до полето и до пчелите след 9-10 месеца. Но нека господин Михайлов каже подробностите.

МИХАЙЛ ШЕВКЕНОВ: Добър ден, колеги, Михаил Шефкенов, представител на Съюза на зърнопроизводителите. Зърнопроизводителите са едни от основните потребители и участваме активно и получаваме агроекологични плащания. В момента към нас именно текат проверки относно бившия и този закон и с радост очакваме да видим неща, които ще бъдат засегнати в закона. В момента има един такъв парадокс, ние биваме проверявани, обаче и проверяващите не знаят какво проверяват, и ние не знаем какво да им покажем.
Чл.185, ал.2 Приготвянето на работния разтвор от продукти и почистване на техниката и оборудването за прилагането се извършва на места, по начин, който не замърсява околната среда по реда на наредба чл.82, ал.3 съобразно указанията върху етикета на продукта.
Който се е задълбочил във въпроса – никъде не е посочено как трябва да бъде оборудвана една площадка къде да почистваме техниката и ако ви кажа какви смешни неща правим – сключваме договори с градски автомивки, показваме закона и сме проверени и всички са щастливи! Трябва да се измисли и да се направи, а не да се заобикаля реалността.
Другият проблем, по който сме проверявани това са отпадъците. Много хубаво е написано за отпадъците, чл.189, ал.1 – „Лицата, които пускат на пазара препарати за растителна защита, които преопаковат и извършват търговия с тях разработват и прилагат система за обратно изземване на празните опаковки от крайния потребител, като се използва дистрибуторската мрежа.” Обаче няма точка и пише „или друг подходящ начин” и ние ползваме другия подходящ начин! Да се конкретизира, макар, че аз съм в дистрибуторската мрежа, освен като земеделски производител, да не изпадаме в смешни положения, макар че по-надолу ни препращат към Закона за отпадъците.
Това са две от нещата, за които биваме проверяване, но не са решени. Другият въпрос е къде се съхраняват препаратите за растителна защита. Точно в наредбата е упоменато за временното, използва се една такава вратичка, че дистрибуторите дават договори на земеделските производители, че това което остане в края на деня се връща в складовете и се приеме, и проверките минават. Не е хубаво да са написани нещата, а да не се изпълняват. Ако всичко се изпълнява както трябва ще се види, че в България има ред при употребата на препарати за растителна защита. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ВАСИЛ СИРАКОВ: Казвам се Васил Сираков, Българска асоциация за растителна защита.
Искам да кажа, че ние сме взели участие в разработването на Закона за защита на растенията, но поради факта, че понякога настъпват форс мажорни, понякога динамични промени, в стремежа на администрацията да се изпълнят в максимална степен изискванията на европейския Регламент 1107 от 2009 година. Сега имаме един вариант предложен, много широко разработен, който в известен смисъл ни смущава, защото забелязваме много неща, които ще бъдат трудно изпълними или практически неизпълними. И не е добре да залагаме неща в закона, които предварително специалистите оценяват, че са трудно изпълними. В това отношение напълно подкрепяме становището, което изрази д-р Николов за някои съображения по отношение проекта на закон. В тази връзка, понеже нашите забележки са доста, не смятам сега да ви ангажирам, а ще се постараем в рамките на 2-3 дни да ги напишем по членове и параграфи и да ги изпратим на комисията, уважаема госпожо председател, за да ги включите максимално в работния вариант, който ще влезе на първо четене в Народното събрание. Засега нашата оценка е, че въпреки старанието на колегите, въпреки огромното количество работа, нашия законопроект е 150 страници, а примерно законопроекта, който отдавна е приет от Естония е около 26-30 страници. И в тази връзка става така, че в един момент не виждам смисъл министъра на земеделието и храните да издава още няколко броя наредби, когато нещата в закона са описани така, че действа като наредби. Аз мисля, че концепцията в това отношение не е съвсем точна. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания и мнения има ли? Заповядайте.

ВАЛЕРИ ИЛИЕВ: Добър ден, госпожо председател, добър ден, дами и господа народни представители, добър ден, колеги! Казвам се адв. Валери Илиев и съм председател на Асоциацията на българските агроаптеки.
Аз ще бъда малко по-остър и малко по-краен в изказването си по отношение на закона и затова ще помоля, ако някои хора се почувстват засегнати да ми простят.
Като юрист аз за пръв път виждам такъв закон, който изобщо не прилича на закон. Това е сбор от поне десет бъдещи наредби, които в същността си изобщо не отразяват съществуващите икономически и обществени отношения в страната по отношение на търговията, производството и растителната защита.
В самия закон грубо са нарушени много други закони. Ще бъда кратък. Нарушен е Закона за ограничаване административното влияние на държавата. Това е закон, който указва какви видове режими трябва да има в държавата. В него е казано, че има два вида режими – единият е лицензионен, а другия е регистрационен режим. Много от дейностите като търговия, преопаковане и други тук са направени в лицензионен режим, въпреки, че са маскирани зад наименованието „удостоверения за търговия”. Направих си труда и изчетох почти всички закони на Европейския съюз, които касаят този вид дейност. Никъде не намерих такова нещо. Никъде не се изисква такова сложно лицензиране за една търговия. Никъде в нито една страна не вземат за една дейност на агроаптека или магазин да вземат 500 лева, да вземат 1500 лева за някаква друга дейност или 1000 лева за склад.
Грубо е нарушен в този закон и Закона за административното производство. Масово е написано, че определени заповеди, определени решения на изпълнителния директор или на областните директори, техните обжалвания не спират изпълненията. Съгласно Закона за административното производство на предварително изпълнение подлежат само и единствено такива нарушения, които пряко застрашават здравето, живота на хората или на околната среда. Толкова много нарушения има, за които е предвидено, че подлежат на предварително изпълнение, че те просто …две неподавания на информация в регистъра – отнемат удостоверението, т.нар. за търговия и това нещо не подлежи на съдебен контрол, т.е. то подлежи на съдебен контрол, но администрацията приема, че тя е много по-компетентна отколкото съда, предварително се налага изпълнението на това „наказание” и след година, две, три, когато излезе решението какво прави този производител, обект или тази фирма?
Нарушен е Закона за задълженията и договорите. В много остра колизия се влиза там. Изисква се определени договори да бъдат представени на администрацията, договори, които касаят търговски тайни, които де факто нямат никаква пряка връзка с дейността на агенцията. Закона за личните данни също е неспазен в случая. Изисква се окачване на дипломи, на удостоверения, в които има ЕГН-та, в които има лични данни, изисква се подаване на информация, която представлява лични данни и строга търговска тайна. Не може да се иска от една фирма всеки месец до 10-то число да представя пълна информация в Агенцията по безопасност на храните какво е направила, какво е продала, брой, опаковки, къде отишло, къде не е отишло, ами фирмите трябва да назначат по трима човека, които само това да правят. Това, че няма да има кой да ги чете е отделен въпрос! Това е по същество един неработещ закон в голямата си част и пак ще моля за извинение, но за мен все още не му мястото в комисията за разглеждане, той не е готов.
Специалистите от растителна защита от Агенцията по безопасност на храните, като специалисти са свършили огромен обем работа, но като юристи …не искам да го коментирам.
Засегнати са и много интереси на българските фирми. В целия закон, особено в частта търговия и разрешаване на продукти за растителна защита лъха отвсякъде на лобизъм. Много конкретно, когато човек който е специалист в областта, се зачете в членовете, ще види, че голяма част от тях са написани под диктата на мултинационални фирми. Хора, които участваха в създаването на този закон то не бяха изпращани в командировки от асоциацията, тяхната браншовата, не бяха обучавани, не бяха семинари и т.н. Стоя зад думите си винаги мога да ги докажа. Този закон, ако остане в този вид, нашите членове, а смея да твърдя, че сме най-голямата браншова организация в търговията с продукти за растителна защита, вече наброяваме над 600 члена, всички са на единодушно мнение, че това ще смачка бизнеса, ще смачка българския бизнес. Само рестрикции, само ограничения, само санкции, само такси! Стига вече! Самият министър-председател каза, че първото нещо, което ще се опита да направи е да облекчи тези лицензионни режими. Недейте да се опитвате зад определени думички като „удостоверение”, „разрешение” да скриете един чист лицензионен режим! Няма друга държава в Европейския съюз, която да има лицензионен режим. Има няколко регистрационни, но няма лицензионен. И най-голямата такса, която се заплаща за регистрация на този вид дейност е във Франция и това са 35 евро. Аз имам, за всички страни си направих труда да извадя разбивките, никъде това нещо го няма.
Друго, на което искам да обърна внимание е, че самия закон по такъв начин е направен, че много от членовете в него предполагат двузначно, да не кажа тризначно тълкуване. Много от членовете дават възможност за корупция, за решения единогласни, на административни ръководители, инспектори и др. Ако си направите труда да погледнете в частта за разрешаване на препарати за растителна защита, където касае мултинационалните компании, когато техния интерес не е удовлетворен никъде това нещо не подлежи на предварително изпълнение. Заповедта примерно за спиране на продукт на един мултинационал, навсякъде той подлежи на обжалване, както е редно да бъде, и навсякъде заповедта веднага е спирана с обжалването. Навсякъде където българските фирми, ние които плащаме данъци, които плащаме ДДС, които плащаме вноски, които работим и се опитваме да създадем един български продукт, за да подпомагаме нашата икономика, а не изнасяме парите на вън, навсякъде при нас всяко едно административно наказание подлежи на незабавно изпълнение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак господин Илиев, имате ли писмено становище?

ВАЛЕРИ ИЛИЕВ: Имам писмено становище, госпожо председател, ще го представя в срок.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И тъй като говорите по същество за правни норми ние ще ви поканим, когато се работи по закона да участвате в екипа, защото разбирам, че вашите основни аргументи са в областта на правото.

ВАЛЕРИ ИЛИЕВ: Много ви благодаря. Аз съм и агроном и като такъв виждам и много агрономически проблеми в самия закон.
Ще представя бележките си в необходимия срок, няма да отнемам повече от времето. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.

ИВАН КОЖУХАРОВ: Казвам се Иван Кожухаров и съм заместник-председател на Националната асоциация на пчеларите-професионалисти. Колегите достатъчно говориха, няма да се впускам в подробности, но считам, че без регистър било то електронен или някакъв друг за всяко едно пръскане въпроса няма да се реши. А това не е залегнало в закона.
Аз имам пчелини, около мен има 7-8 арендатори, даже да имам отравяне, даже да свикам комисията, в рамките на 3 км докато установим от всички насаждения къде се е пръскало, трябва да се вземат 50 проби, най-добре е ако всяко едно пръскане се вкара в някакъв регистър, може и електронен, за да може при евентуално натравяне да се види кой е пръскал. Никога не може да потърсим отговорност от тези които са пръскали, ако от препаратите не се взима някаква проба, която да се съхранява три или шест месеца, колкото преценят специалистите, за да може ако примерно днес 8 човека са пръскали да видим кой е нарушил, казал е, че ще третира с щадящ препарат, а е пръскал с нориле.
Трето, трябва да се фиксира времето, когато да се пръска наземно. Ние считаме, че това е най-добре това да стане половин час преди стъмване или по тъмно с наземна техника, а с авиационната техника, а когато е пръска във фаза на цъфтеж това да става, след като се получи разрешение, да има разрешителен режим. Дори и рапицата като се третира във фаза на цъфтеж , ако не се пръска с нориле, има други щадящи препарати, които не са отровни за пчелите, много добре могат да се съвместяват двете дейности.
Считам, че както когато един арендатор запали стърнището и му отнемат правото да получава субсидии, също трябва да бъде заложено в закона, че който трови пчелите в региона трябва да бъде за текущата година от право на субсидии.
И в наредбите, които вече се разработват, Наредба 15 има нужда от сериозна промяна, а, и друго, трябва да бъдат заложени комисиите, които ще установяват кой е извършил третиране, в закона, в рамката и в наредбата да се развие, кой е извършил третирането с непозволени препарати и са натровили пчелите. Защото сега въпреки, че е регламентирано една комисия в Областна дирекция по земеделие по Закона за пчеларството, чл.32 и чл.33 никой не го прилага. Като отидеш в Областната дирекция те нямат комисия определена със заповед, след това те препращат към Областната дирекция по безопасност на храните, от там те връщат и изтичат тези 24 часа, в които може да се вземе проба, да се докажа, някои препарати след 24 часа не могат да се констатират. Даже да не могат да се констатират и по някаква причина да не може да се свика комисията, като се вземат пробите от тези пет човека, които са пръскали същия ден, ще се установи и даже да не може да се докаже, че точно неговите растения са пръскани с този препарат, след като е пръскал със забранен отровен, да се приеме, че той е извършителя, то няма и кой друг да бъде. Просто тези неща, според нас, трябва да бъдат въведени като рамка, за да се доразвият след това в наредбите. Иначе ще продължи целогодишното натравяне безнаказано, досега няма осъден човек и няма човек, който да е получил обезщетение за унищожени пчелни семейства. Това е един от четирите фактора, които в последните 2-3 години масово унищожават пчеларството в България. Считаме, че чрез този закон трябва да се постави някаква бариера.
Ще внесем и писмени предложения.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Добър ден и от мен, госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Радослав Христов, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Искам да взема думата по повод това, да се обърна към цялата Комисия по земеделие, виждате, че закона е голям и тежък, доста противоречия има. Имам апел и молба да бъде по-детайлно разгледан, и всички предложения, които ще дойдат от всички организации. Независимо, че трябва да се направи тази промяна, нека да я забавим малко, но да я направим качествена и приложима, защото калпавите закони в България никой не ги изпълнява. Не искам да влизам в дебат с колегите, които си изкарват прехраната с отглеждането на пчели, но авиационна техника се използваше предишни години много, пък интересно, че тогава пчели на умираха и си беше пак същата наредба. Да кажем, че въпроса е риторичен.
Към колегата, относно въпроса за бележката от кмета, в закона конкретно предложение – арендатора или ползвателя на земеделска земя да уведоми лично съответно отглеждащия пчелни семейства и по този начин няма да има посредник и няма да се питаме кмета дали го е информирал или не го е информирал.
И последно, едно нещо колкото е по-просто, толкова е по-действащо. В много от предложените членове не виждам как ще бъдат контролирани, и мисля, че на държавната администрация ще й бъде много трудно да прилага един такъв тежък закон. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз предлагам представителите на Агенцията по храните да дадат разяснения по някои от конкретните въпроси. Да ги припомня – срока, 10 дни за уведомяване, обучението – тълкувание какво се има предвид, лицензионните режими – дали са скрити, лаборатории – има или няма, колко наредби ще има. Отделно от това в закона се говори, че със заповеди ще се уреждат определени отношения, не знам дали това е редно. Това е въпрос към юристите, които са работили по закона. И наистина една от задачите е да се намали административната тежест върху бизнеса и трябва да се прецизират всички текстове, които създават условия тази тежест да бъде по-голяма, с изисквания за лицензионни и други режими.
По отношение на представителите на пчеларския бизнес, вярно е, че проблемът е контрола, все пак закона както и да го изпишем, на контрола трябва да се обърне особено внимание.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Във връзка с поставените въпроси и дискусията ще помоля колегите, които са работили по конкретните теми да кажат своето мнение и тъй като най-много от въпросите бяха свързани със забраната за авиотретиране, начините, методите и т.н., ще дам думата на госпожа Добринка Павлова, тя е началник-отдел „Контрол на продуктите за растителна защита” да каже своето становище по отношение на този проблем.

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: Благодаря ви за възможността да отговоря на някои конкретно поставени въпроси.
По отношение на 10-дневния срок за уведомяване при въздушно третиране. При правилно прочитане на закона се вижда, че срока, в който се издава разрешение за въздушно пръскане е 5 дневен, останалите 5 дни са изискванията по Наредба 15 за опазване на пчелите, това са 5-те дни в които трябва да бъде предварително оповестено това мероприятие. Така че срокът не е десетдневен, а реално е петдневен, в който се издава разрешението за пръскане. Освен това в закона са предвидени и спешните случаи, когато това разрешение се дава пет дни преди извършване на пръскането, което означава, че разрешението ще бъде издадено в деня, в който бъде подадено заявлението, за да останат пет дни за оповестяване на мероприятието.
В изказванията чух, че е необходимо изменение на Наредба 15. Наредба 15 е издадена на основание Закона за пчеларството, така че ако там срока за оповестяване на мероприятието бъде съкратен може да бъде постигнато и съкращаване на тези срокове. Това е по отношение на сроковете.
Отново ще припомня, че Наредба 15 е издадена въз основа на Закона за пчеларството. Там са предвидени санкциите за неспазване на Наредба 15. В момента дискутираме Закона за защита на растенията.
Имаше въпроси по отношение на сертификатите, които ще получават агрономите. Бележката беше от страна на Асоциацията на земеделските производители. Действително закона предвижда агрономите да получат първоначално сертификата по право. След пет години обаче те ще бъдат длъжни да докажат актуализация на своите знания, така че тази актуализация може да се докаже или чрез преминаване на обучение или чрез полагане на тест. Това са двата начина, по избор на лицето. Целта на Директива 2009/128 е всеки професионален потребител, дистрибутор или консултант притежава достатъчно знания в зависимост от своите компетентности, които знания да бъдат актуализирани. Така че се предвижда на всеки пет години тези сертификати да бъдат актуализирани.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това някакво изискване на регламент или директива ли е или наше предложение, на администрацията, има ли някъде изрично такова изискване?

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: Изискване за въвеждане на система за сертифициране, изискването е на Директива 2009/128, всяка държава-членка е длъжна да въведе система за сертифициране, която да включва механизми за издаване, отнемане и актуализиране на сертификатите. Също така държавата-членка трябва да осигури достъп до подходящо обучение. Който иска може да премине обучение, за да актуализира своите знания, а който иска да актуализира своите знания по друг начин, не чрез обучение. В директивата няма посочен срок, в който трябва да бъде извършена тази актуализация на сертификатите.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: И още един въпрос беше засегнат от колегите зърнопроизводители, относно фумигацията и третирането на семената, по отношение на това дали трябва да са търговци или не.

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: В закона е предвиден регистрационен режим за лицата, които обеззаразяват или третират семена предназначени за продажба. Това означава, че ако земеделския производител има подходяща техник и извършва обеззаразяване на собствените си семена, които ще засее в стопанството си такава регистрация не е необходима. Необходима е регистрация само на фирмите, които обеззаразяват семена с цел продажба.

ПЛАМЕН НАЧЕВ: Извинявам се, че за втори път взимам думата, но понеже стана емоционално, вече не като представител на дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, а като пилот тръгнал именно от тази селскостопанска авиация, за да стигна до това положение.
Понеже госпожата каза за обучение и сертифициране. Тук при становището на ГД”ГВА” европейските документи, според които се лицензират въздухоплавателните средства и летателния инженерно-технически състав, но само като разяснения да ви кажа, че на всеки 6 месеца всеки пилот минава медицински преглед, на всеки 12 месеца минава теоритични занятия с полагане на изпити, както и практически изпит, в които изпити влиза и метеорологията например. Може ли да ми отговорите механизатора „х”, който работи с наземна техника кога трябва да спре пръскането, в 90 % от случаите той ще каже „Когато завали”, което не е така. Може ли да ми каже механизатора „х”, който не е лицензиран като нашите пилоти кога, при какви изравнени стойности на температурата тръгва инверсията? И разнасянето на тези препарати, които не падат на земята, а тръгва да се носи. Може ли да ми кажат как тези селскостопански машини за пръскане се поддържат съгласно европейски изисквания? Защото при нас има за линейно поддържане, т.нар. Регламент ПАРТ-М на Европейския съюз, Регламент 145 за базово поддържане. Казах, всички пилоти са лицензирани съгласно европейските изисквания.
След това в чл.194, ал.2, т.2, към заявлението се прилагат метеорологични данни, значи 10 дни преди пръскането ние трябва да знаем каква ще бъде метеорологичната обстановка. Знаете ли, че най-точната прогноза, под която всеки метеоролог може да се подпише е максимум три денонощия.

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: Госпожо председател, ако ми разрешите да отговоря на колегата от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията?

ПЛАМЕН НАЧЕВ: Аз казах, че това изказване е от името на пилот, не на служител на Министерство на транспорта.

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: Имам предвид и вашето предишно изказване, но като цяло Закона за защита на растенията в никакъв случай не иска да противопоставя въздушното пръскане на наземната техника. Това което мога да кажа по отношение на летателните средства, изцяло компетенциите са в ръцете на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация”, по отношение на летателните средства, годността и по отношение на екипажа, който поддържа летателните средства. Но изискване на директивата е, че авиационния оператор, има се предвид лицето или член на екипажа, трябва да притежава сертификата за наличие на компетентности, така че тук имаме изискване лицето, което извършва авиационното третиране, или както е записано в закона – член на екипажа, да притежава този сертификат. В никакъв случай не подценяваме останалите изисквания от страна на Министерство на транспорта по отношение на летателната техника и по отношение на системата за самото пръскане.

Реплика: Прочитайки много внимателно проекта на Закон за защита на растенията не видях нито една дума за това как ще бъде контролирано пръскането с наземна техника. Като че ли то не съществува.

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: По отношение на наземната техника Директива 2009/128 в чл.8 въвежда задължителния контрол, който трябва да премине наземната техника, този контрол е уреден чрез изменение на Закона за контрол и регистрация на земеделска и горска техника. А по отношение на правилата за прилагане на пестициди чрез наземна техника, сега те са разписани отчасти в Наредба 104, а естествено ще бъдат разписани и в новата наредба, която ще бъде издадена след приемане на този закон, която ще урежда употребата на продукти за растителна защита. Със сигурност ще бъдат разписани правилата както за наземното третиране по отношение на отстояния, от населени места, от чувствителни култури, защитени площи, както за наземната техника, така и за авиационната техника.

Реплика: Благодаря, ние пледираме за равнопоставеност и спазване на директивата.
Реплика: Искам да се възползвам, защото дебата започна да става интересен, говорим за спазване на разстояния, за метеорологичните условия, обаче самите арендатори запознати ли са, които възлагат на своите подчинени да извършват растително-защитните мероприятия, аз си спомням 2000 година се провеждаше задължително обучение преди да настъпи периода. А въобще да се третира по време на цъфтене – това беше по изключение. Бих казал, че арендаторите всяка година би трябвало да се запознават с нормативната уредба.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Въпросите, които бяха поставени от господин Николов и от господин Сираков, може би нашия юрисконсулт ще вземе отношение, Михаела Мавродинова, става въпрос за сроковете, както е по регламента, възможно ли е да се включат тези срокове или ще бъдат в наредби или инструкции?

МИХАЕЛА МАВРОДИНОВА: Тези срокове не е необходимо да се включват, тъй като те са определени в регламента, а нашия законопроект препраща към регламента.
Санкциите по регламента са разписани в нашия законопроект.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А равнището на санкциите как е определено? Кой е определил размера на санкциите, защото имаше претенции, че са високи санкциите и да се върви на стъпки, да се започне от някакво минимално равнище.

МИХАЕЛА МАВРОДИНОВА: Размера на санкциите е определен съобразно съществуващия размер от 1997 година насам и съобразно практиката, като долната им граница е занижена, горната им граница е завишена, за да може да се лавира при налагане на наказанията, съобразно вида на нарушенията. По този начин са определени от работна група.

ПЕТЪР НИКОЛОВ: Въпросът е такъв, при такива високи санкции колко пари събирате и колко актове ви плащат?

МИХАЕЛА МАВРОДИНОВА: Не мога да отговоря на този въпрос.

ПЕТЪР НИКОЛОВ: Втори въпрос. Когато аз съм недоволен от вас, че вие не изпълнявате сроковете за регистрация на един препарат в България, който да бъде 24 месеца, аз не мога да ви съдя, ако не сте го записали в закона, че имате ангажимент, разбирате ли, по директивата аз не мога да ви съдя.

МИХАЕЛА МАВРОДИНОВА: Държавните служители носят отговорност по Закона за административните нарушения и наказания. По този закон можете да потърсите и да реализирате съответно отговорност.
Относно мълчаливото съгласие, непроизнасянето в срок и въвеждането на мълчаливо съгласие и несъгласие, това е направено съобразно Закона за ограничаване на административния контрол, който задължава всеки един административен орган администриращ регулаторни режими, в случая както е Българската агенция за безопасност на храните, да въведе приложимостта на непроизнасянето в срок, за да не остава неуредена материя и когато административния орган не се произнесе как ще се счита, дали за съгласие или за несъгласие. И в закона и по двата начина е въведено съобразно процедурите.

ПЕТЪР НИКОЛОВ: Не съм съгласен. Има римско право, което е много по-старо от това, което вие сте учили. И там мълчанието е знак на съгласие. Не изопачавайте нещата! Мълчанието е несвършена работа, значи вие искате с несвършената работа да кажете, че не сте съгласни. Аз не съгласен с вас.

МИХАЕЛА МАВРОДИНОВА: Не е така. И в Административнопроцесуалния кодекс е записано, че непроизнасянето в срок представлява несъгласие, освен ако в специален закон не е уредено друго. Аз цитирам сега действащите закони.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Чуха се различни мнения, за което благодаря на всички, които се изказаха, които присъстваха, предполагам, че техните мнения са се чули по време на дискусията.
Предлагам в седемдневен срок да се представят в Комисията по земеделие и храни становищата и конкретните предложения за това какви насоки и какви предлагани промени виждат вашите организации в промяната на този закон.
Отново искам да каже, че този закон има степен на спешност да бъде приет предвид факта, че България е закъсняла доста, не с месеци, а с години, в прилагането на регламенти и директиви на Европейския съюз. Вярвайте ни, че ще направим всичко възможно вашите предложения да бъдат отразени, и да бъдат разисквани между първо и второ четене на закона, за което ще дадем достатъчно време, за да се направи едно компетентно и детайлно обсъждане на всички членове и текстове в закона, които бъдат предложени.
Благодаря на всички и се надявам, че ще спазите сроковете, за да може всички предложения да бъдат разгледани.

/Заседанието бе закрито в 16,30 часа/

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА




73 482 знака