Изслушване на информации от министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков относно проекта на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година; информация за последната 11-та нотификация на сегашната ПРСР 2007-2013 година, изпратена за одобрение, и информация за риска и плана за действие относно усвояването на средствата по ПРСР 2007-2013 година.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 11

На 19 септември 2013 г. се проведе изнесено съвместно заседание на Комисията по земеделието и храните и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, зала „Голям Колегиум“ на Министерство на земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Изслушване на информации от министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков относно проекта на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година; информация за последната 11-та нотификация на сегашната ПРСР 2007-2013 година, изпратена за одобрение, и информация за риска и плана за действие относно усвояването на средствата по ПРСР 2007-2013 година.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните и господин Младен Червеняков – председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, приветствам ви с „Добре дошли!“ в Министерство на земеделието и храните на това първо съвместно заседание между Комисия по земеделие и храни и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Ще обсъдим важни теми свързани с Програмата за развитие на селските райони и Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“. Вярвам, че всички ние сме обединили усилия, за да направим възможно усвояемостта на финансовите средства по тези две европейски програми да бъде максимално висока, за да бъдем полезни на бенефициентите. Те очакват от нас административни решения, които да облекчат процедурите по кандидатстване.
Направили сме равносметка на изтичащия програмен период 2007-2013 година, открили сме силните и слабите страни и експертния екип на Министерство на земеделието е направило необходимото и в бъдеще тези две програми да бъдат още по-успешни. Те са изключително важни за нашето земеделие.
Днес ще чуете конкретни цифри за финансовите параметри на мерките, какво е свършено и най-важното какво предстои за следващия програмен период. Спокоен съм, че е осигурен достатъчно административен капацитет необходим за обработката на постъпилите по приемите заявления за подпомагане. Държавен фонд „Земеделие“ много сериозно и внимателно следи изпълнението на сключените договори за финансовото подпомагане и своевременно предприе необходимите мерки за успешното усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони.
Според прогнозни данни получени през м.август 2013 година до края на годината по всички мерки на програмата се планира да бъдат разплатени средства в размер на 325 297 683 евро. Към момента тече усилена подготовка на първия проект на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година. Вече са готови проектите на първите най-важни части на програмата – анализ и стратегия за развитие на селските райони. В тях са дефинирани най-важните нужди и приоритети за развитието на земеделието и селските райони, които ще се финансират през следващия програмен период. Разработените анализ и стратегия за развитие на селските райони 2014-2020 са изпратени до службите на Европейската комисия за неформални, технически консултации.
Към 12 септември 2013 година по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 година са договорени 174 441 454 лева, което представлява 86,16 % от бюджета на програмата. С цел да се подобри и засили процеса на усвояване на средствата от Европейския фонд за рибарство е приет план за действие, който предвижда мерки като: подготовка на изменение в Програмата за финансовия план с цел осигуряване на достатъчно средства за финансиране на проекти по мерки с по-голям интерес. Второ, ускоряване на одобрението за разплащане на проектите, в т.ч. и на проектите по местните стратегии на местните инициативни рибарски групи.
Аз вярвам, че на днешното заседание ще чуем различни гледни точки по разглежданите теми и конструктивни предложения. Благодаря за вниманието и оттук нататък давам думата на двамата председатели на комисиите проф.Бъчварова и господин Червеняков, за да продължим заседанието.
Заседанието ще протече с изслушване на анализ на това, което е направено и предложения за това, което следва да бъде направено в следващия период. Заповядайте.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, шефове на ДФ“Земеделие“, на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, колеги, първо искам да благодаря на министъра за възможността да проведем това заседание в Министерство на земеделието и храните. Причината, за да се случи това беше много прозаична, но на „Дондуков“ нямаше свободни зали, за да проведем това заседание и това изслушване, но смятам, че тук условията и възможността за дискусия ще бъдат достатъчно добри. Присъствието на експерти и специалисти от министерството ще даде възможност всички въпроси, които ни интересуват да бъдат разгледани и детайлно обяснени.
Това, което предвижда програмата на Комисия по земеделие и храни е изслушване на информации от екипа на министър Греков относно проекта на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година; информация за последната 11-та нотификация на сегашната Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година, изпратена за одобрение, и информация за риска и плана за действие относно усвояването на средствата, говорим предимно за 2013 година, за екшън-плана, който министерството изпълнява, за да може загубата на средства да се минимизира.
Такова беше решението на членовете на Комисията по земеделие и храни на последното заседание, когато беше поставен въпроса за това изслушване.
Искам да предоставя думата по изброените тези на представителите на министерството.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Колеги, предлагам журналистите да останат през цялото време, моля за мнението на депутатите от двете комисии, имате ли нещо против? Интересно е да бъдат отразени както отчетния период, така и предстоящите събития. Имате ли различно мнение? /всички народни представители са съгласни с предложението/ Добре, благодаря, остават.

ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В условията на засилена прозрачност, по-голяма гласност и участие на гражданското общество едва ли има някой против.
Проблемът е как да проведем това съвещание. Имаме няколко варианта. Единият е да преминем сухия език на отчетите, да кажем това, което е направено досега, това което предстои в новия програмен период по Споразумението за партньорство. Другият е да се задълбочим върху проблемите, предвид изпратените материали, този обемист материал от двадесет и шест страници и половина, който е по Програмата за развитие на селските райони, и макар по-пестеливичко по Програма за развитие на сектор „Рибарство“ и новата Оперативна програма по морско дело и рибарство за следващия отчетен период.
Аз предлагам на това съвещание да се съсредоточим само върху проблемите, които съществуват. Да видим какви са опасностите в оставащите месеци до края на годината, когато приключва договарянето по настоящия програмен период и по усвояването на средства по него.
Второ, да се съсредоточим върху новите параметри на Програмата за развитие на селските региони през 2014-2020 година, с оглед на това, че съгласно решението на Европейския съвет от февруари месец отпусканите средства ще бъдат с около 500 млн. по-малко и какви са нашите виждания за тяхното разпределяне. И може би да обсъдим тези предложения, които Европейския парламент обсъжда за едни 15 %, които могат да се насочат към приоритетни сектори и възможностите, които предоставя това през следващия програмен период. Струва ми се, че ако избегнем отчетния период на просто сухо излагане на цифри и резултати, а се съсредоточим върху проблемите ще бъде по-добре.
Чухме и от господин министъра и от госпожа Бъчварова, че има изработен екшън-план за финализирането на сегашния период, да чуем какви са акцентите в този екшън-план, какви са мерките, които се предвиждат, за да се спрем на един от тези три варианта, които е разработило министерството – оптимистичен, песимистичен, реалистичен за усвояване на средствата и в крайна сметка, кой те считат, че в края на периода ще бъде реализиран.
Нашата комисия така провежда изслушванията по всички фондове досега, с това обсъждане приключваме цялостния преглед и ще подготвим един междинен доклад за цялата усвояемост по седемте оперативни програми и двата национални плана, за да може да го представим на Народното събрание. Това е, което мога да кажа в началото.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Всеки един е получил материалите, поне два дни предварително, разполагаме с тях и да се съсредоточим върху важните неща, които касаят взимане на решения от гледна точка на работата на министерството, и в Парламента това, което е важно да се случи. Давам думата на господин Гечев, заповядайте.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Здравейте и то мен! Аз лично много се радвам на тази среща и то в такъв формат – на двете комисии, защото Програмата за развитие на селските райони, първо бих казал, е най-трудната за администриране, може би и най-важната, защото достига до най-много преки бенефициенти, и може би предизвикателствата, които ни очакват както по завършването на сегашната програма, така и по новата са изключително големи. Мисля, че вие ще се убедите в това, че Министерство на земеделието и ДФ „Земеделие“ са взели всички мерки, за да може ефективно да завършим старата програма, а и да направим една по-добра, по-съвършена и доста по-близка до естествените приоритети на България и на хората, на бенефициентите, програма.
Съгласен съм с това да представим базовите данни, ако има после въпроси да ги уточняваме по отношение на проблемните зони.
Стъпвайки в министерството, първо направихме цялостен преглед на риска да се загубят средства, които би трябвало да бъдат отписани към края на годината, ако ние не ги разплатим. Освен, че направихме цялостен анализ се опитахме на практика да направим строен екшън-план, да направим сметка откъде да дойдат средствата, които трябва да разплатим до края на годината, както и да предприемем допълнителни действия за спасяване на допълнителни средства. Ако не възразявате изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да ви запознае накратко с разплатените суми до момента, колко имаме да плащаме до края на годината и откъде ще бъдат дадените средства с мерките, които сме предприели и вариантите на евентуални загуби или не загуби за програмата.

ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря. Уважаеми господин министър, уважаема проф.Бъчварова, уважаеми господин Червеняков, господа заместник-министри, днешната дискусия наистина се води в диапазона между бъдещето и настоящето и наистина е редно да стартираме с приключващата Програма за развитие на селските райони, а защо да не говорим и за усвояване на средствата по Първи стълб, където са директните плащания на площ, които представляват основаната на Общата селскостопанска политика и да направим преход и към бъдещия период.
Позволете ми обаче преди да говоря за риска за отчисляване на средства през настоящата година да ви запозная съвсем схематично с числата, отговарящи на изпълнението на цялостната Програма за развитие на селските райони.
Програмата, първа за България се разпростира в 3 167 млн.евро като към настоящия момент договорените средства по тази програма възлизат на 89 %. От тези 89 %, грубо казано това са 2 816 млн.евро, изплатените реални суми са 56,83 %. Тук следва да отбележим, че до приключване на разплащането на програмата освен настоящата година има още две години, в които трябва да разплатим договорените ангажименти.
Съвсем бързо ще отбележа какво се случва през настоящата година. Общият бюджет, който страната има да разплати по правилото „n+2“ възлиза на 398 млн.евро. Към настоящия момент все още ни остава да разплатим 308 млн.евро до края на годината. Сами разбирате, че предизвикателството е огромно, но смея да твърдя, че не е непосилно. Екшън-плана, който изготвихме съвместно с Министерство на земеделието и храните, който представихме вече два пъти пред Европейската комисия включва максимални усилия от наша страна за пълното усвояване на този бюджет. Това не е невъзможно. Стъпките, които сме предприели вървят точно в тази насока.
Следва да имате предвид обаче, че пълното усвояване на тези средства се базира на така разработения от нас оптимистичен сценарии на приключване на програмата през настоящата година.
Реалистичният сценарий, който се базира изцяло на извършвания мониторинг на проекти, които са в изпълнение, това са най-вече големи общински проекти, които трябва да дойдат за плащане до края на годината и нашия активен мониторинг показва, че определени проекти има опасност да не успеят да се случат в рамките на тази година. Това е хипотеза, която трябва да приемем и която трябва обаче да минимизираме. Затова ми позволете днес пред двете комисии да не говоря за потенциална загуба на средства, а да ви кажа, че правим всичко възможно да разплатим до края на годината 308 млн.евро. Това включва пълна обработка на текущите в момента приеми, знаете отворени са двата големи приема, общинските мерки по Селската програма, по които нашия екшън-план до края на годината ни задължава до края на годината да разплатим авансовите плащания по тях.
Отделно към края на годината, от 1 декември ще стартираме изплащането по мярка 214, агроекологичната мярка, в която очакваме много сериозен обем плащания, които да бъдат свършени до декември месец.
Искам да ви уверя, че всеки един от проектите, които са в процес на изпълнение ние сме го приели за активен мониторинг и за следене на актуалното му състояние към момента, така че той да се случи до края на годината.
Разработеният от нас сценарий, по който работим съвместно е насочен към пълно усвояване на тези средства от 308 млн.евро до края на годината.
Единадесета нотификация, госпожа Александрова ще ви представи детайлна презентация относно средствата в Единадесета нотификация.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, предлагам да изчерпим темата – разплащания за 2013 година, нотификация, да дадем възможност за дискусия и въпроси, и след това да преминем към следващия програмен период, защото ще стане объркване във въпросите и коментарите.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Докато госпожа Александрова подготвя слайдовете да ви кажа, че Единадесета нотификация е един от механизмите, с който прехвърляме средства от едни мерки в други, за да направим възможно изпълнението на екшън-плана, за който чухте в момента. Няколко неща да кажа допълнително. На практика сме изчистили всички компоненти, които бяха зациклили в министерството и във фонда, включително проблемите по т.нар. агроекологични плащания, със създаването на комисии, с решението взето от тях, с пускането на общинските мерки, които трябва да обработим в срок, с командироването на служители от областните звена, за да подсилят работата в Централно управление на ДФ „Земеделие“, за да може да се смогне с обработването на досиетата. Както каза и изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ всеки от проектите, за които чакаме да бъде подадена заявка за плащане, защото това е доброволен принцип на програмата, на практика е проверен от експерт на ДФ „Земеделие“, проследен е дали ще бъде изпълнен, за да калкулираме откъде ще дойде във всяка една мярка дадените средства. Засега вървим по график и мисля, че ще се справим с предизвикателствата.
Понякога има проблеми от типа, че когато един голям инфраструктурен обект, предимно на общини, и се иска удължаване на срока за изпълнението, а ние сме предвидили неговото плащане в рамките на тази година, този ангажимент става за другата година и ние имаме проблем на практика да разплатим индикативните суми, които са за тази същата година. Затова сме се постарали да направим един балансиран график и да направим възможното до края на годината да минимизираме риска от загуба на средства.
Госпожо Александрова, заповядайте.

Г-ЖА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема проф.Бъчварова, уважаеми господин Червеняков, уважаеми господин министър, уважаеми господа депутати, вие сте получили Единадесета нотификация, тя е доста обширна. Единадесета нотификация предстои да бъде обсъдена на Мониторинговия комитет, който е от 23 до 26 септември, но междувременно е изпратена на Европейската комисия, ГД „АГРИ“, тя е изпратена с цел, ако има някакви допълнения или изисквания към нас да може да реагираме, преди официално да бъде приета от постоянните групи и Мониторинговия комитет.
Вие знаете, че имаме право на три минимални изменения в рамките на една година да направим по програмата, затова в Единадесета нотификация ние направихме изменения, които считаме, че ще спомогнат за ускоряване усвояване на средства по програмата. Първият ангажимент, който имаме е предходен, във връзка с the commitment на средства 51 099 хил.евро и съгласно сегашната нотификация ние трябва да запознаем Комисията обстойно откъде ние ще осигурим тези средства. Тези средства от миналогодишен период, 2010-2011 година, но съгласно регламента май месец заедно с ДФ „Земеделие“ решихме откъде могат да бъдат прехвърлени тези средства. Средствата, които ще бъдат прехвърлени като мерки към средствата, които трябва да бъдат отчислени от програмата, са от мярка 112, от мярка 224, т.е. мярка 112 е за създаване на стопанства на млади фермери, отбелязвам, че там сме взели най-малък процент от средства; повече средства сме отчислили от НАТУРА, от мярката за плащания по НАТУРА – мярка 224; от 312 мярка, от 313 мярка също сме взели много малко средства. Причината е, че по тези мерки имаме доста проекти и висок процент на усвояване и от мярка 321, основно услуги за селските райони. Тези средства както виждате, ние осигуряваме този ангажимент, които трябва да бъдат отчислени от програмата.
Следващият слайд е свързан с агромелиоративните мерки, това е мярка 214, в която мярка трябваше да намерим достатъчно средства и мерки от бюджета, които бяха прехвърлени в мярка 214 са от мярка 211, 213, 223. Както виждате сме написали стойностите, 59 600 хил., 78 100 хил., от 223 – 25 млн.евро публични средства, от 226 – 3 600 хил. Общо ние отчисляваме от тази мярка 166 500 хил., които 166 500 хил. ние ще ги прибавим към 214 мярка, която е свързана със сеитбооборота и по този начин ще може да се разплатим с приема на заявленията, който възлиза на 150 млн.
Тъй като тази мярка се прилага в преходен механизъм, това означава, че ние трябва да осигурим средства за петгодишен период напред, фактически ние осигуряваме тези средства за този петгодишен период, т.е. до 2015 година ние ще имаме около 248 млн.евро, което може да бъде заделено още по тази мярка. Фактически това е основното на това прехвърляне на средства. Наистина, тази нотификация е много голяма, предполагам, че ще има и въпроси по нея.
Следващият слайд е, че искаме промяна на програмата във връзка със заявени проекти по мярка 321 за услуги в населените места в селските територии. Това касае 14 общини, които имат пречиствателни станции или в проектите са предвидили пречиствателни станции и трябва да бъдат изградени съответно канализационните съоръжения. Ние трябва да уведомим Комисията за това, тъй като това се води целеви прием и затова сме го включили в тази мярка и съответно са предвидени средствата за договаряне.
Следващите изменения, които настъпват в програмата, това са две мерки, които са много важни. Това са т.нар. горски мерки както ние ги наричаме, 223 за първоначално залесяване на неземеделски земи и 226. За тези мерки беше необходимо да се направи специализирана методика, тъй като са променени разходите от гледна точка на инфлация, от гледна точка на поддръжка на залесяването и затова представяме на Комисията новата методика и както виждате по новата методика ние имаме съответно промени на стойностите за подпомагане, естествено те се увеличават като сме отчели инфлация и разходи при широколистни и иглолистни гори, това е по мярка 223. И ние трябва съответно да информираме Комисията.
За мярка 226 не правим нотификация. Питахме Комисията. Ние се опасявахме заради лимита, който имахме от 300 хил.евро за бенефициент, че ако увеличим тази граница може да възникне въпроса за държавна помощ. Естествено,получихме техния отговор, че това не бива да се счита за държавна помощ, за което ние не сме включили в Единадесета нотификация съответната промяна.
В Единадесета нотификация ние сме ви предложили да се запознаете много обширно именно с методологията на изчисляване на всички плащания.
И това, което пропуснах и не е отразено в слайдовете, и също е ново, има един нов ангажимент, който ни е записан в програмата, но е отлаган до момента, това е по мярка 321 за изграждане и рехабилитация на малка инфраструктура за управление на животинска продукция. Ние добавяме да стартираме прием, съответно да променим и наредбата, да отпуснем средства и за трупосъбирателни площадки, това ни е вписано в програмата, но ние добавяме само едно изречение като промяна – включително специализиран транспорт. Защото Комисията заяви, че трябва да има добавка и на специализирания транспорт, в програмата е написано – оборудване и съоръжения, но съответно да бъде по-ясно.
Това е накратко. Вие сте се запознали подробно с Единадесета нотификация, една от най-големите нотификации прави до момента.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искам да дам думата и на заместник-министър Маринова, за да представи проблемите пред Програмата по рибарство и аквакултури за 2013 година.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Добър ден! Благодаря, проф.Бъчварова, господин Червеняков, господа депутати, наистина рибарската програма е много по-малка от тази, която колегата Гечев спомена. Имайки предвид, че тя е започнала да се развива и да действа малко по-късно нещата стоят в проблематика, в дълбочина. Направен е анализ във времето, в което сме започнали да работим като екип. Колегите в Изпълнителна агенция по рибарство имат конкретни цифри, които ще споменат.
Това, което се опитваме да направим като екип е да унифицираме всички действия, защото е важно да имаме общ поглед пред Европа. Аз предлагам господин Сакаджиев съвсем накратко да ни запознае какво сме договорирали, какво очакваме и както вече споменахме екшън-плана е на три етапа, надяваме се, че с промяната на част от нормативната база ще съумеем да наваксаме изпуснатото към момента. Благодаря за вниманието. Господин Сакаджиев, заповядайте.

МАЙДЪН САКАДЖИЕВ: Благодаря, госпожо Маринова. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, имам удоволствието да ви представя информация за изпълнението на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ и подготовката за следващия програмен период 2014-2020 година.
По отношение на текущото състояние и реализацията на програмата към 12.09.2013 година по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 година са договорени 174 441 454 лева, което представлява 89 % от бюджета на програмата. Изплатената безвъзмездна финансова помощ е на стойност 66 722 306 лева, което ще рече 34 %. За целия период на действие на Оперативната програма изплатените средства от Европейската комисия са 52 253 567 лева. С РМС № 167 от 08.03.2013 година на изпълнителния директор се предоставя възможност да предприемем необходими действия по договаряне на бюджета по някои мерки по Оперативната програма. В процеса на изпълнение на Оперативната програма бяха идентифицирани редица проблеми, като са предприети съответни мерки за тяхното своевременно разрешаване, както и са предприети стъпки за оптимизиране процеса по управление на програмата. Поради срещане на сериозни затруднения от публичните бенефициенти за осигуряване на средства за възстановяване на разходи за ДДС Управляващия орган предприе мерки за разрешаване на възникнали проблем. Направеното предложение бе одобрено частично като остана възможност от предложения механизъм да се възползват общините, които са бенефициенти по програмата. Въпреки това Управляващия орган продължава да търси механизми за цялостно разрешаване на проблема.
С цел да подобрим и ускори процеса на усвояване на средствата от Европейския фонд по рибарство по Оперативната програма предприехме мерки и план за действие, в който се предвиждат мерки като подготовка на изменение на програмата, нотификация за промяна на финансовия план, ускоряване на одобрението и разплащането на проектите, месечни срещи с бенефициенти за идентифициране на рискови проекти, засилване на взаимодействието между Националния гаранционен фонд и Управляващия орган във връзка с популяризиране дейността на Националния гаранционен фонд сред бенефициентите.
В допълнение един от идентифицираните проблеми е наличието на риск от загуба на средства. Според финансовият план на програмата предвидения за усвояване през 2013 година ресурс е в размер на 25,5 млн.лева от Европейския фонд по рибарство. Въпреки усилията на Управляващия орган свързани с облекчаване на процеса на одобрение не би могло да има механизми, с които Управляващия орган да облекчава и ускорява изпълнението на проектите от страна на бенефициентите. По прогнозни данни съгласно информацията и сключените договори и анекси към тях до края на годината следва да бъдат изплатени 23,4 млн.евро от Европейския фонд по рибарство. На базата на досегашния план на ….на договори по Оперативната програма реалният риск от загуба е в размер на 2 млн.лева. В случай, че се сбъднат песимистичните прогнози загубата на средства би нараснала до 10 млн.лева. Във връзка с идентифицирания риск от загуба на финансов ресурс в края на годината изготвихме план за действие с цел да спомогнем за регулярно подаване на заявките за плащане и тяхното навременно обработване в Междинното звено. Изпратени са писма до бенефициентите, с които ги приканваме да ускорят изпълнението на инвестициите си, съответно да подават заявките за плащане, така че да могат да бъдат обработени.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаеми колеги, имате възможност да зададете въпроси по темата – 2007-2013 година, нотификации, риск от загуба на средства, допълнителни въпроси, ако имате към това, което е представено. Заповядайте.
Проф.Теохаров, заповядайте.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаеми председатели на комисиите, уважаемо ръководство на Министерство на земеделието и храните, дами и господа, драги журналисти, разрешете ми да задам няколко въпроса първо към господин Грудев. Той изказа съмнение, че някои от средствата няма да бъдат реализирани по проекти. Може ли да каже по-конкретно кои са причините, за да не бъдат реализирани средствата.
Към госпожа Александрова – какви бяха критериите за прехвърляне към съответните мерки? На каква основа, на базата на каква методика?
Трето. В методологията, която е разработена, аз одобрявам тази методология, ми направи впечатление, че наклона е заложен на 10 градуса. Много добре знаем, че по системата ФАО би трябвало, разбира се и Европейския съюз, че този наклон трябва да бъде 13 градуса. Това са въпросите ми.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други въпроси и изказвания? Заповядайте.

……………: Прави впечатление, че по Програмата за развитие на селските райони има 398 млн.евро, които трябва за тази година да бъдат усвоени, до края на годината остават 308 млн.евро. Логичният въпрос, който възниква е на какво се дължи това забавяне и как считате, че в рамките на оставащите месеци може да се навакса това изоставане. Възникват и някои други въпроси на базата на информацията, която ни подадоха.
В тази ситуация всеки управляващ орган предприема две групи мерки. Едната са екшън-планове, с които се цели ускоряване степента на усвояване на средства и другата, предвиждане на алтернативни проекти, които могат да бъдат реализирани до края на програмния период. Виждам, че и в Министерство на земеделието и храните подхода е същия. С Единадесето изменение на програмата се търси по-бърза реализация в някои проекти, които могат да бъдат реализирани, макар че има значително забавяне. Така тези 59 млн., които са от Европейския фонд за развитие на селските райони от 2010 година се предвижда чак с това изменение да бъдат усвоени. Аналогично стои въпроса и със забавянето на пренасочването на средствата по Приоритетна ос 2.
Има обаче други проблеми, които стоят пред Управляващия орган. По данни, с които разполагаме в комисията до 31 декември 2013 година ДФ „Земеделие“ като Разплащателна агенция трябва да договори и разплати авансови плащания в размер на 50 % за всички общини, които подадат заявление за подпомагане в приемите по мярка 321 „Основно услуги за населението и икономиката в селските региони“ и мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“. Ако това не се случи, риска от загуби е в рамките на около 52 млн.евро.
И екологичния въпрос, който стои, как виждате този проблем и какви мерки биха могли да бъдат набелязани, за да се избегне този риск?
Вторият проблем, който сме идентифицирали е, че до 31 декември 2013 година също ДФ „Земеделие“ трябва да оторизира и разплати сумата по мерки на Ос 2, мярка 211 „Плащания за природни ограничения на фермерите в планински региони“ и мярка 212 „Плащания за ограничения в райони, различни от планинските“. Както по мярка 213 за НАТУРА-2000, както и по мярка 214 „Агроекологични плащания“. Очакваният ефект от реализацията на тези мерки е в размер на около 159 млн.евро, т.е. това са средства в риск. Аз съзнавам, че стремежа на всеки един управляващ орган е да постигне 100 % усвояемост. Съзнавам и трудностите и не виждам нещо кой знае колко трагично, ако не постигнем тези 100 %. Между другото ще отворя една скоба, нито една страна в първия планов период не е успяла да постигне 100 % усвояемост по всички фондове. Виждам, че темповете, които се спазват и по двете програми са в рамките над 89 %, не се различават от темповете на усвояване на други програми, разбира се, в екологията имаме наддоговаряне в размер на 152 %, но имаме и програми като „Конкурентоспособност“, „Административен капацитет“ където темповете на наддоговаряне са значително по-ниски. Тоест, в тези рискове, които виждате по какъв начин считате, че до края на годината може да бъдат избегнати тези опасности? И второ, на какво все пак се дължи това забавяне в плащанията към настоящия момент? Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Караянчева.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин министър, дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги и гости, искам да отправя своите питания относно нотификацията. Тази нотификация, въобще… входирана е в системата ЕК в Брюксел и понеже процедурата е изключително дълга, оставащите четири месеца не знам дали ще ни стигнат да се осъществи тази нотификация. Ще ви припомня, че Управляващия орган подготвя нотификацията, предлага я за гласуване на Комитета по наблюдение, изпраща се за разглеждане през европейската система, одобряване на нотификацията касае минимум 6 месеца.
Според документите на Програма за развитие на селски райони 2007-2013, това е вторият ми въпрос, на всеки две години трябва да се преизчисляват компенсаторните плащания и по агроекология, за да се достигнат плащанията на другите страни-членки. Управляващия орган преизчисли и приложи през 2011 година по този начин, сега е 2013 година. Има ли направено такова преизчисление за тази мярка?
Третият ми въпрос. Осъществена е промяна в структурата на управителния орган след изменение на Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните през м.септември 2013 година. Структурата на Управителния орган на Програмата за развитие на селските райони е определена в Програмата за развитие на селските райони и това се съгласува с Европейската комисия. Направено ли е това съгласуване? И според мен тази нотификация няма нито една мярка, която да доведе до предпазване на страната ни от загуба на европейски средства. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Има ли други въпроси?

Г-ЖА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Уважаеми господин министър, госпожо и господин заместник-министри, колеги, моите въпроси касаят Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“.
От информацията, която ни беше предоставена, а и от изнесените днес данни стана ясно, че все още не е договориран целия ресурс по програмата. В същото време има декларирано желание да се договорира в максимална степен ресурса по програмата, цитиран е и прием, който е извършен с проектни предложения, които са във фаза „оценка“ и са на стойност около 150 млн. Имайки предвид, че се очаква да има загуба на средства по тази програма в какъв размер възнамерявате да извършите свръхдоговорирането и как ще гарантирате осигуряването на средствата необходими за разплащане по тези проекти.
Също така упоменавате, че нямате възможност да подпомагате бенефициентите си в посока ускоряване на техните проекти. В информацията, която сте ни предоставили аз бих попитала конкретно за бенефициентите-общини по вашите проекти, там където става въпрос за изграждането на рибарски пристанищата. Знаете, че проектите са доста сложни, инфраструктурни, изискват голям обем съгласувателни процедури с много ведомства. Сред тях се включи и едно новопоявило се ведомство, а именно Министерството на инвестиционното проектиране. Как възнамерявате да подпомогнете общините в тези техни амбиции да изградят рибарските си пристанища и съответно на какво се дължи забавянето при одобрението на техните проекти, процедирането им, нещо за което алармираха кметове на Черноморски общини?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Забавянията са от дълъг период от време.

Г-ЖА ВАСИЛЕВА: Всъщност в последните три месеца има забавяне по одобрение на някои от проектите представени от общините.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ще ви отговорят.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин министър, дами и господа заместник-министри, колеги!
Господин министър, въпросът ми е свързан с писмото, което сме получили чрез председателя на Комисията по земеделие в отговор на питането от народни представители от парламентарната група на ГЕРБ, в т.3, в която давате разяснения по отношение на мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ за общини-бенефициенти по същата мярка вие изготвяте един критерии за определен брой общини, а именно 14, които реално ще имат възможност да кандидатстват за прехвърляне, доколкото тук пише, 13,1 млн.евро за изграждане на пречиствателни съоръжения с цел постигане изискванията на пречистваемост на водите по различните директиви. Това което искам да попитам е, какъв е бил критерия за създаването на този списък именно тези 14 общини, не създава ли това дискриминация спрямо останалите общини, които са били бенефициенти, изградили са такива проекти и това, което поне според мен, на базата на моите знания като народен представител в предното Народно събрание, в моя избирателен район има разминаване в данните, които сте посочили като изпълняемост на проектите в дадените общини, става въпрос за Благоевградски регион и за общини, които в момента са изградили проекти, нямат същата пречистваемост на отпадните води и значи ли, че тези общини ще бъдат санкционирани затова, че не са постигнали нивото на изикванията на различните директиви за пречистваемост? Надявам се да съм бил максимално точен и да сте ме разбрали. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин министър, първо искам да ви благодаря за вашите отговори на писмено зададени мои въпроси, съгласно Правилника за дейността и организацията на работата на Народното събрание, включително и това, че получих проекта на Програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период като информацията беше достатъчно изчерпателна.
По програмата, лично моето мнение беше в началото на тази среща, че най-важното в момента за сектора е това как ще бъде предложена Програмата за развитие на селските райони. Втората част от разговора със сигурност трябва да бъде и много по-задълбочена, тъй като в публичната дискусия, която правите с браншови организации на практика народни представители от опозицията не участват.
Взимам думата по точка 1 от днешната среща в два аспекта. Първо искам да кажа, че екшън-плана, който е изготвен и който ни е представен в момента смятам, че е възможен и тези 308 млн.евро, имайки предвид възможността за авансовото разплащане на общинските проекти, наистина е възможен и според организацията, която създавате наистина е възможно той да бъде изпълнен.
Моето питане е какво ще стане, сега има два прозореца с общински мерки, по неофициална информация интересът е огромен, много повече проекти ще бъдат подадени отколкото е бюджета по мярката, как смятате на практика да стане, дали те ще бъдат ранкирани, ще има ли отказани или ще минете към процедура на наддоговаряне, тъй като от одобрението на тези проекти, авансовото им разплащане и от процедурата по-нататък зависи усвояването на средствата по програмата от сегашния програмен период.
Вторият ми въпрос е, за въпросната Единадесета нотификация, която ни бе представена няма публична информация относно процедурата по нейното предлагане и приемане в Европейската комисия. В този смисъл да ни уведомите каква е процедурата, какви са реалистичните очаквания за срока, в който тя би била получена, и какъв е бюджета , с който смятате, че би се спасило усвояването по правилото „n+2“ или договаряне.
Третият ми въпрос е по повод следващата 2014 година. На практика от м.март могат да се подават заявления за подпомагане, включително и по Втора ос, която беше досега, по новата това биха били други направления, агроекологични плащания. Програмата, която получих в отговор на парламентарно питане в писмен вид, пак казвам, благодаря за изчерпателната информация, която получавам от вас на моите въпроси, тя е твърде сурова, за нея ще говорим във втората част, т.е. имаме не повече от четири месеца, след това трябва да се пишат и наредби, така че земеделските производители, които попадат в обхвата и развиват дейности в тази насоченост да могат да се подготвят и да кандидатстват. Въпросът ми е ще има ли такава готовност да се работи по новата програма от март 2014 година или ще се приложи преходен период и ще се прилагат старите правила на действащата в момента Ос 2 по сегашната програма. Това са трите ми въпроса по точка 1 от днешната среща.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, от предоставената информация става ясно, че ДФ „Земеделие“ полага усилия за договарянето и усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година и действията, които предприема имат положителен ефект, и това е видно от големия прием, който се извършва в момента.
Моите въпроси са кратки. Осигурен ли е административен капацитет за разглеждането на проектите и има ли изготвени графици за окончателното приключване на разглеждането на проектите, както и за времето, в което ще стане авансовото разплащане, за да може да има един времеви график и всички да знаят как се движат във времето. Това са ми въпросите. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Аз предлагам да се отговори на въпросите, част от тях се препокриваха като искания за информация и започваме с господин Грудев, след това нотификацията, рибарската програма.

ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря. Ще се постарая да отговоря на няколко въпроса по една тематика и това е риска от загуба на средства в края на тази година. Нека ви кажа първо за динамиката, в която се работи. В момента, в който подготвяхме информацията за двете комисии размера на разплатените средства, т.е. към 1 септември размера беше 89 млн.евро. Към днешна дата, преди два часа размера на изплатените средства през тази година е 115 486 хил.евро, в рамките на десетина дни имаме над 25 млн.евро допълнително разплатени средства.
Да ви кажа на база на какво градим нашите хипотези. Първият вариант, по който работим това са договори, които изтичат през 2013 година, тяхната готовност за подаване заявки за плащане до края на м.декември и извършване на тези плащания. Това са част от големите общински проекти, за които ви казах, че се денатурират на дневна база при което екипи на фонд „Земеделие“ ги посещават, за да могат да помагат с каквото може, за да може тези заявки да бъдат подадени най-рано и да се случи плащането до края на годината.
Очакваме авансово плащане във връзка с мерките, които в момента текат, това са големите общински приеми, като тези авансови плащания са между 100 млн. и 106 млн.евро. В тази връзка, след приключването на приемите,които ще се случи в края на тази седмица екипи на фонда, ще се занимават с визити по тези проекти, за да може в момента, в който визитите да са затворени и да стартира административната обработка.
Тук ще вмъкна отговор на въпроса на госпожа Танева, да, за съжаление ще има ранкинг, тъй като към вчерашна дата заявките за кандидатстване са повече отколкото наличния бюджет по мерките. За съжаление казвам – ранкинг, защото това ще ни отнеме още около две седмици допълнителна обработка, тъй като влизаме в процедура на обработка на заявленията в условията на ограничен бюджет.
Хубавото е, че ранкирането, да, класирането на проектите се извършва единствено на база бройка жители, които ще обслужва новия проект. Това е абсолютно обективен критерий, който няма да остави съмнения за спекулации в допускането и недопускането на един проект в съответното класиране. Нещо повече, провели сме няколко срещи със Сдружението на общините, тъй като ще имаме нужда от тяхната подкрепа да се случи по-бързо подаването на заявките за авансово плащане. При тези проведени срещи сме набелязали конкретните стъпки, които трябва да извършим и ние, и те, за да може това да се случи. Ще ви дам пример. Всяка община преди да подаде заявка за плащане преди това трябва да има решение на Общинския съвет. Общините в момента имат готовност да го организират към настоящия момент, за да не чакаме декември месец да се свиква този съвет и да се бави евентуално подаването на заявката за плащане, така че между 100 млн. и 106 млн.евро ще бъдат изплатени в рамките на м.декември.
Другата голяма сума, която ще дойде до края на годината , това са плащанията по Втора ос от програмата, или това са мерките за необлагодетелствани райони, райони различни от планинските и мярката „Агроекология“.
Миналата седмица имаше една доста широка тема за дискусия – допустимостта на приложените от кандидатите планове за сеитбообращение. Направихме една широка комисия с представители на различни професионални среди, за да може възможно най-бързо да затворим тази тема. Това към днешния момент е факт, така че изплащането на част от средствата по Втора ос ще се случи декември месец, не поради друга причина, а поради зависимостта от регламента, те се водят част от директните плащания и като такива могат да бъдат извършени след 1 декември. Нещо повече, финансовите средства за тяхното изплащане, за авансовото изплащане към общините и за плащането по вече реализираните проекти са осигурени и са налични в план-сметката на фонд „Земеделие“ с цел оптимизиране на това, което споделям с вас от началото на нашата дискусия, пълното усвояване на тези 398 млн.евро, което трябва да се случи до края на годината.
И да добавя за административния капацитет. Да, ще ви излъжа, ако ви кажа, че съм абсолютно спокоен как ще бъдат изгледани всички тези проекти, но не съм. От тази седмица започна командироване на служители, вече над 80 експерта са в централата, за да може да обезпечим разглеждането на проектите, всички екипи са сформирани. Да, ще се наложи да правим ранкинг, но административния капацитет е изчислен така, че да спазим сроковете и да успеем да извършим плащанията.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Да продължа и аз по същата тема. След шестмесечни бавни, казусни ситуации по отношение на агроекологията с решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ беше създадена нарочна комисия от едни от най-добрите професори и доценти, които се занимават със земеделие и са вътре в тематиката, това са преподаватели, които преподават сеитбооборот, беше създадена такава обща комисия, която оцени всички казусни ситуации по отношение на сеитбооборота и препоръча на ДФ „Земеделие“ съответните решения, така че сме изчистили казуса и както сами видяхте в Единадесета нотификация по отношение на агроекологията са предвидени всички средства.
Що се отнася до допълнителната митология на добавъчни средства, т.е. оценката на променените суми имаме сключени договори с Института по аграрна икономика и това предстои, пълния пакет на средствата, които следва да платим са предвидени в Единадесета нотификация.
Що се отнася до самата нотификация, да, процедура по нотификацията има, нотификацията е подадена. Но едно уточнение. Първо трябва да се знае, че държавата има право на три нотификации годишно, като цялата сума, която може да прехвърля за една година не може да надвишава 3 % от общия бюджет на цялата програма, т.е. основните параметри сме ги спазили като включително разпределението между различните оси също е спазено. Трябва да уточним и нещо друго. В момента, в който е подадена нотификацията, входирана е в системата, ние вече може да извършваме разплащане по отношение на нещата, свързани със самата нотификация. Разбира се, до нейното приемане и разбира се, рискът е за сметка на държавата. Но ако очаквате от нас да чакаме цялостното приемане на нотификацията, при положение, че може да започнем да извършваме разплащанията, аз мисля, че това най-малкото е неразумно и е свързано с допълнителен риск, времеви, за губенето на средства. Аз съм сигурен, че нотификацията ще мине, защото сме я огледали от всички възможни страни, има процедура на забележки от Европейската комисия, аз мисля, че няма да има такива съществени, и тази нотификация прави възможно плащането на всички тези фиксирани суми.
Що се отнася до общинските мерки. Знаете, че те минаха през няколко етапа. Първият, който по желание на различни общини съгласувано със Сдружението на общините махнахме условието за това, да бъде отчетен предишен проект преди кандидатстването за нов, защото се очакваше да нямаме толкова подадени проекти, за да може да изплатим толкова средства по програмата. Затова със съгласието на Сдружението на общините махнахме тези тавани. Разбира се, по старата българска поговорка „Една чаша докато не прелее, тя не е пълна“, разбира се, че трябва да има повече подадени проекти отколкото може да одобрим, защото не минем ли този таван на средства ние на практика губим средства. Това не е фатално, защото същите подготвени проекти няма проблем да кандидатстват в следващия рамков период по същите схеми на подпомагане по новата програма.
Сега нещо допълнително. Кой избра тези 14 общини? Да, по-голяма част от тях са в Благоевградски избирателен район, в Благоевградска област. Аз го разбирам като комплимент за ръководството на министерството, ще ви кажа защо. Защото това са всички проекти, които имат поети ангажименти, че ще изградят пречиствателни станции, т.е. ако ние не направим фиксиран прием, целеви, те няма да могат да изпълнят изискванията и ще трябва да връщат всички средства, които са усвоили до момента, т.е. това са всички общини, които преди са договаряли, ние сме осигурили допълнителен финансов целеви ресурс, за да могат да завършат всички пречиствателни станции, за да не връщат пари към края на периода. Това са всички общини, които имат подадени проекти и не са реализирали пречиствателни съоръжения.
Продължавам нататък. По отношение на екшън-плана. Най-лесно ще е на нашия екип да каже „Медиите обявиха преди около три месеца, че евентуалните загуби по програмата ще надминат 300 милиона.“. Ние не искаме да става дума за загуба на средства. Да, има такъв риск, но на практика екшън-плана, който сме направили е свързан и с нотификацията. По нотификацията имаше въпрос откъде идват парите и защо отиват на дадените места. Формулата е простичка – идват оттам където няма усвояване и отиват там където можем на практика да усвоим всички средства и да не губим средства. Периодът е такъв, че на практика завършваме програмата и всеки детайл, всеки лев и всяко евро, което може да спасим екипа ще се постарае да го направи, т.е. взети са от всички мерки където няма усвояване и са отишли там, където има проектна готовност. Затова не искаме да говорим за загуби, правим всички усилия, за да няма загуби.
Ще продължа нататък. Не се спряхме до тук като екип. Всички добре знаете, че към 2010 година беше прехвърлено огромно количество от средства в Гаранционния фонд, който беше създаден тогава. Но усвояването от Гаранционния фонд е изключително малко в този период, то е свързано с довършване на програмата, някъде около 7 няма да надмине 10 %. Това което се опитваме да направим, тези средства, които трябва да отпишем към 2015 година, след Нова година да направим и невъзможното, но да ги върнем в програмата и в момента написваме 125 мярка и сме в процедура на активна комуникация с Европейската комисия, за да може да ги вложим в напоителни съоръжения, магистралните такива, които имаме в цялата държава, т.е. опитваме се още една доста голяма сума от средства да спасим, освен тези суми, които вече ви обявихме.
Мисля, че отговорихме на всички въпроси, включително и за административния капацитет. По отношение на дирекцията. Има изисквания разбира се, няма как да сменим функцията на тази дирекция, има изискване под 50 човека да не пада дирекцията. Въпреки неразширяването на дирекцията, това ще си говорим в следващия етап на нашето изслушване, дирекцията се справя чудесно с цялата нова програма, защото това, което трябва да направим е не само да завършим старата, но да напишем и новата. При нашето идване на практика програма нямаше, така че дирекцията не сменя функциите си, няма да имаме проблеми с Европейската комисия, не изисква, как да кажа, допълнителни промени на програмата свързани с дирекцията. Административния капацитет на дирекцията е добър и работи в чудесна симбиоза с ДФ „Земеделие“. Когато има проблеми се опитваме да ги решаваме заедно.
И нещо друго. Този път работим в пълна симбиоза и с Европейската комисия и ние намираме партньор. Когато има проблеми се опитваме с експертите от Европейската комисия да ги решаваме заедно. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Въпроса за рибарството, госпожа Маринова ще отговори. Да, добре, заповядайте, господин Андонов.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря, само една кратка реплика. Не случайно зададох този въпрос. Радвам се, че голяма част от одобрените общини са от моя избирателен район, Благоевградска област, но мисля, че субективност в избора има. И ще ви кажа конкретно. В община Хаджидимово, която вече реализира проект по същата мярка тя също няма да има ниво на прочистваемост на водите по директивата, както е заложено. Това значи ли, че тази община ще трябва да върне 16 млн., които е договорила и усвоила по мярка 321 и защо тази община не е попаднала? Докато общините като Сатовча, Якоруда, Белица в момента са в процедура за избор на изпълнител, имат големи проблеми със самите процедури, било обективни или субективни, но в момента влизат в този списък.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това са малко частни въпроси. Аз ви предлагам, ако говорим за избирателния ви район да направите среща с ръководството на ДФ „Земеделие“.

ВАСИЛ ГРУДЕВ: Само с няколко думи, за да обобщя. Тези 14 са абсолютно всички общини, които имат клауза в договорите си, че ще осигурят тези пречиствателни станции. За общината, която цитирахте преди малко, тъй като няма такава клауза в нейния договор няма опасност за средствата, които е усвоила. Просто тези, които имаха изрична такава клауза в договора, съществуваше хипотезата за връщане на парите, които вече са усвоили. Така че за общината, която цитирате няма такава опасност. Иначе са включени абсолютно всички общини, които имат клауза в договорите си, че ще достигнат до това ниво.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имах втори въпрос – агроекологията за 2014 година, кампания от март месец по сегашната програма или по новата, или няма решение, това е към Управляващия орган и беше част от общия въпрос, господин Гечев не отговори в тази част.

Г-ЖА АЛЕКСАНДРОВА: Само ще допълня. Знаете, че и на писмена процедура могат да бъдат нотификациите. Десета нотификация така е минала. Единадесета нотификация, понеже има Мониторингов комитет затова ще бъде официална, всичко е съгласувано и след Мониторинговия комитет в четвъртък се качва в електронната система, така че опасност за Единадесета нотификация няма.
Това, което бих искала да ви кажа за агроекологията и специално за мярка 214 ние сме предвидили, не случайно споменах, в момента 150 млн. ще бъдат изплатени за сеитбообращение по 214 мярка. До 2015 година по сметките, които имаме ние може да платим 248, естествено ще има и проекти, които ще отпаднат. Общо са ни нужни 270 млн.евро, да, за 2014 година, тези 12 млн.евро могат да бъдат осигурени. Това, което искам да добавя е, че специално в Регламент 335, който е публикуван в Държавния вестник на Европейската комисия има преходни механизми, които ни позволяват и разплащане по агроекологичните и НАТУРА, даже и да има препокриване с новата програма.

ВАСИЛ ГРУДЕВ: През 2015 година ще плащаме ли от средствата налични към настоящия бюджет - те са предвидени и те са част от Единадесета нотификация. Между другото Единадесета нотификация ние можехме да поемем пълния размер на плащанията по 214 мярка за наличната година, но ни беше необходим вътрешен трансфер на средства за 2015 година. За новото кандидатстване за директни плащания на площ ще можем да поемем ангажименти по съществуващите правила, които впоследствие ще се трансформират в новата програма.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По рибарската програма.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Съвсем накратко. Госпожо Василева, по първия въпрос – ще има ли наддоговаряне. Изпълнителният директор в изказването си каза – още през март месец с РМС № 167, 40 % имаме такова наддоговаряне. В момента към юни месец преди да е сформиран този екип има такъв прием, който е затворен. Документите и проектите се разглеждат, както каза и колегата сформираме капацитет, който да ги огледа и да каже кои са допустими и кои не. На Комитет по наблюдение имаме право да се прецени в коя програма и в коя мярка тези пари могат да бъдат прехвърлени. Прави се това, може би до края на септември – началото на октомври бенефициентите ще бъдат информирани. Това, което колегите са направили – на всеки един бенефициент има изпратено отделно писмо, за да се каже той поддържа ли това желание за работа и да бъде партньор на Изпълнителната агенция по рибарство. Това е към момента.
Другото, което прави изпълнителната агенция съвместно с екип на министерството е разглеждане на всички наредби , които касаят движението, одобряването и своевременното придвижване на проектите, те са обновени и са скъсени сроковете за разглеждане.
Най-голям проблем имаше с местните инициативни групи и със забавянето по тези проекти. Направени са конкретни срещи неколкократно от влизането в нашия мандат, почти имаме изчистване и добра стиковка в работата. Надяваме се, че това изоставане вече е наваксано смея да кажа на 80 %. Това е, което може да кажем по тези два въпроса, ако има нещо допълнително, в отделна среща мога да вляза в конкретика. Благодаря.

Г-ЖА ВАСИЛЕВА: Само една кратка реплика. Благодаря ви за възможността и ще се възползвам да направим една среща, за да направим преглед на напредъка на проектите за изграждане на рибарските пристанища, които са много важни за моя избирателен район.
Относно първия въпрос, не получих отговор. Беше упоменато, че са подадени проектни предложения на стойност над 155 млн.лева при положение, че вие имате договорени 88 % от програмата ще имате загуба на средства, какъв ще бъде процента на свръхдоговаряне, който ще си позволите след като прегледате, хипотетично, ако всички тези проекти отговарят на критериите, докъде ще спрете в свръхдоговорянето?

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Към момента не повече от 40 %, защото това е коментирано от управителния орган с Европейската комисия, с колегите, които ни подпомагат в администрирането и усвояването на европейските средства.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, предлагам да преминем към втората част на обсъждането и тъй като пред вас има представена направена презентация за периода 2014-2020 година, госпожо Танева, вие казахте, че сте получила информация от Министерство на земеделието, предлагам да не правим представяне и всеки един, който има въпроси или коментари да ги постави или да направи коментар, и да се отговаря на конкретни въпроси, няма да може да изчерпим темата, това е ясно. Доколкото виждам от представянето на програмата са необходими още много усилия, за да може да се влезе в конкретика по проектите, мерките, направленията, но ви предлагам да започнем дискусията за 2014-2020 година – какви са възможностите, какво е договорено и какви са разговорите с Европейската комисия.

ПРОФ. ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Може ли господин Гечев да информира за нещо, което решихме, тъй като имахме среща с млади фермери, които поставиха въпроса за мярка 112. Съвсем накратко.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Съвсем накратко, но тъй като знам, че е тема, която интересува страшно много хора, медиите също, затова държа да уточним някои неща. Всъщност възможността за договаряне е ограничена, ако в момента отворим мярка „Млад фермер“, т.е. с всички средства, които са възможни като наддоговаряне нашите изчисления показват, че не може да договорим повече от 500-550 проекта. Очакваният прием е, ако отворим мярката е някъде около 2500 проекта, което значи, че …ние се опасяваме да не направим по-голяма беля, изрязвайки 2000 проекта на млади фермери. Това, което коментирахме с много голяма група представители на млади фермери от Южна България е следния вариант – в момента не е отворена мярка „Млад фермер“, защото ако я отворим поемаме колкото пари плащаме тук в момента, първото плащане, плащаме толкова и по ангажимент по новата програма, т.е. ние изчерпваме допълнително ресурс от новата програма. Това, което търсим като варианти е така, че хем да не режем проекти, хем да не изтичат сроковете на младите фермери, сме достигнали до едно междинно решение, т.е. да не отваряме „Млад фермер“ в момента. Но тъй като готовността за отваряне на новата програма ще е някъде към май месец, тогава можем да стартираме със сходната мярка в новата програма, като още сега в самата програма, новата Програма за развитие на селските райони може да фиксираме, че първият прием по програмата ще е с удължен срок от 4 месеца за правилото от 14 месеца за регистрация на младите фермери, т.е. за да може всички хора, които имат проектна готовност, когато е отворена индикативна рамка за отваряне на програмата в момента да не останат излъгани, защото въпреки , че нашия екип не е поемал ангажименти, нас ни е грижа за тези хора. Конкретното ни мнение е, че може да отворим май месец програмата, първото отваряне да е „Млад фермер“ и да удължим с 4 месеца срока, за да не го изчерпят готовите проекти, т.е. регистрацията на земеделските производители по Наредба № 3 да не е 14 месеца, а да стане 18 месеца, за да няма ощетени хора и да спазим приоритетите на тази програма, и на следващата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Въпроси, коментари, говорим за програмата 2014-2020 година. Заповядайте.

Д-Р ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, госпожо председател, господин министър, колеги, аз съм провокиран от последните въпроси и отговори, да задам няколко въпроса относно съдържанието на новия програмен документ за 2014-2020 година.
На първо време съм убеден, че има обособени ясни политики и приоритети за следващия програмен период и бих искал в този контекст да разберем какво съдържа и какво ще се постига по отношение на диспропорцията, която беше в настоящия програмен период за стимулиране както беше за зърнопроизводителите, да има подход, по същия начин да бъдат стимулирани и овощарството, зеленчукопроизводителите и животновъдите. В този аспект всички виждаме, че има огромен потенциал и може да има сериозно конкурентно развитие.
Също така бих искал да знам, относно това, което е изказано от страна на ръководството на Националното сдружение на общините в България за следващия програмен период за по-голям достъп на всички населени места, визирам по-малките и средните населени места и общини, както се е изказал кмета на Пазарджик, визира, че ако има разширение на достъпа биха могли да се възползват още 1600 села и населени места, а такава потребност има огромна. Това и в контекста на статистиката, която чух преди няколко дни по националното радио, че в нашата страна, всички го знаем, но вече е официална статистика и от международни институции, че сме с изключително сериозен демографски профил, т.е. с най-нисък демографски ръст, даже тенденцията е по-лоша, и едно от заключенията е, че разликата в стандарта на живот между регионите е толкова голяма, че има свръхконцентрация в големите градове, посочват се София, Пловдив, Варна, Бургас и още няколко големи града, а именно кохезионните инструменти, които успяхме да запазим за следващия период аз виждам големи опции в програмите, които вие управлявате в Министерство на земеделието и храните, тук би могло да доведе до изравняване качеството на стандарт и да запазим тези хора по населените места с изграждането на инфраструктура и с опциите, които се дават като възможности.
Освен това бих искал да чуя няколко думи относно изключителния ресурс, който имаме като страна, а именно чисти почви, така да го кажем, екологично чисти, аз не мога да не засегна тази тема. Този национален ресурс трябва да бъде утвърден и използван, още повече, че в нашето законодателство с един ясен, явен обществен консенсус отстояхме да имаме най-рестриктивния Закон за генетично модифицираните организми и няма да се допусне отглеждане и на пазара свободно генетично модифицирани организми, как би могло да се развие биологичното земеделие, екологично чисти продукти, едва ли е необходимо на тази аудитория да казвам какъв прием биха имали на национално ниво, че и на европейския пазар. Стойността им би била многократно по-голяма и какво може да се направи по отношение да се стимулира този вид производство, т.е. идеята ми е да има ясни приоритети, стратегическо виждане по отношение на диспропорцията, аз ще обобщя въпросите, които зададох, диспропорциите между зърнопроизводство, овощарство и т.н. Достъпа на всички населени места до тази програма за подобряване на жизнените условия и качество на живот за всички нас и накрая за биологично земеделие и биологично чисти продукти, които да бъдат конкурентни и реализирани на по-висока цена, това което се случва с реализацията на нашите зърно и царевица, и т.н. на международните пазари. Считам, че има още много потенциал, който би могъл да бъде развит. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, заповядайте.

ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Моят въпрос касае мерките, които касаят общините и засяга болезнената тема за т.нар. бели петна на картата на България. От вицепремиера Златанова чухме от парламентарната трибуна, че ще бъде запазено определението през следващия програмен период на „селски район“. Предвид на това, че беше упоменато, че ще бъдат подсигурени и селата около големите градове, които в настоящия период не са бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони как ще гарантирате покритието на цялата територия на България, както средствата от Кохезионния фонд и Фонда за регионално развитие, така и Фонда за развитие на селските райони и как ще се разберете с колегите си от Министерство на регионалното развитие, които отговарят за програмирането на програмата „Региони в растеж“, които вече са представили дата на програмата, която е приета на първо четене от Европейската комисия и там изрично се покриват само и единствено регулираните територии на 67 града посочени от колегите ви от министерството. С други думи кога и как ще намерите решение на този болезнен въпрос?
Отново във връзка с това, имайки предвид, че ресурса по мерките, които ще бъдат предвидени за подпомагане на общините и населените места едва ли ще надвишава предишния ресурс, наличен през този програмен период, даже доколкото разбирам е и по-малък, от порядъка на 700 млн.евро, как ще насочите средствата, дали ще има някаква концентрация, имам предвид функционална концентрация, имам предвид концентрация на базата на стратегически документи и анализи, имам предвид идеите примерно да бъдат финансирани само мерките „Селска и пътна инфраструктура, четвъртокласна пътна инфраструктура“ или ще разпределите повсеместно ресурса и ако „да“ как ще гарантирате ефекта от мерките, които ще реализирате?
Още един въпрос, който касае напоителните системи. Радостно е упоменатото от вас намерение да финансирате подпомагането на този сектор, аз лично го приветствам. Това е част от стратегията, която беше разработена от правителството на ГЕРБ и горещо се надявам да бъдат реализирани мерки за подпомагане на този сектор. Въпросът ми към вас е конкретен – кой ще бъде бенефициент по това подпомагане, дали „Напоителни системи“ и ако „да“, за жалост министъра излезе, може би вие ще можете да ми отговорите, или предвиждате промяна в статута на „Напоителни системи“, а именно промяната предвидена в стратегията това да бъде предприятие учредено по закон, което не формира печалба за дейностите, които са в обществен интерес. И как ще решите въпроса с държавните помощи? В общи линии каква е стратегическата визия относно статута на предприятието „Напоителни системи“? Това са въпросите ми, ще бъда благодарна, ако отговорите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По повод „Напоителни системи“ имаше изслушване в Комисията по земеделие и храни, предстои ново изслушване и предлагам тази тема, ако представлява интерес за стратегията за „Напоителни системи“ предлагам да не я намесваме в случая, защото представлява частен случай, говорим за програмата като цяло и нейните акценти. „Напоителни системи“ не е темата, която се обсъжда в тази дискусия. Ще ви поканя когато правим изслушването.

ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Съжалявам, но моя въпрос беше в светлината на финансирането, двата ми въпроса бяха конкретни – кой ще бъде бенефициент и какъв ще бъде статута на предприятието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За „Напоителни системи“ няма да има отделна мярка, ако това питате, за тях няма как.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Въпросът ми беше към министъра, но ще го задам, дано се води протокол или колегите, които заместват министъра да отговорят.
Въпросът ми е много сериозен и той касае голяма част хората земеделски производители в моя избирателен район. На базата на слайдовете, които получихме от комисията аз не виждам никъде спомената темата „тютюн, тютюнопроизводство, тютюнопроизводители“. Това което знаем от публикации, по медии е, че тютюнопроизводството няма да бъде в списъка с допустимите култури за пряко финансиране. Това, което виждам в общата информация, която сте ни дали на нас, народните представители поне от опозицията е, че в стратегията, в общата визия за следващия програмен период тютюнопроизводството го няма никъде. Какво прави министерството по отношение на тютюнопроизводителите, ще стигне ли най-после тази прословута европейска солидарност до най-уязвимата част от земеделските производители в България и мисля, че това трябваше да е инициатива на колегите от ДПС, защото те поемаха най-голям ангажимент към техния електорат. Това, което направихме ние до края на управлението на ГЕРБ е в комисията към Европейския парламент, тютюнопроизводството беше в допустимия списък. От 25-ти след заседание на министрите към Европейската комисия, след гласуване на Съвета, тютюнопроизводството беше изключено от допустимия списък. Какво прави министерството, как ще процедира и ще защити ли по някакъв начин тютюнопроизводителите? Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Все пак Програмата за развитие на селските райони. Тютюнопроизводството е доста дълга и обширна тема и не е точно в програмата.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Госпожо председател, все пак вие като председател на комисията сте първа сред равни, въпросът ми беше към министерството, моля ви, не взимайте отношение! Въпросът ми е точен и ясен, в тази програма за следващия програмен период тютюнопроизводството не е залегнало никъде.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре, след като вие три години и половина бяхте в тази материя, какво сте договорили за тютюнопроизводството, може би после ще ни кажете, защото това не е за един месец работа, това е процес, една или две години държавата е преговаряла.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: В Общата селскостопанска политика на ниво Европейски парламент беше в допустимия списък. След идване на новото правителство реално тя излезе. Това ми е въпроса.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, госпожо Бъчварова, позволете ми абсолютно колегиално да се обърна, ние се намираме в дебат за най-важния документ за сектор „Земеделие“ в следващия седемгодишен период. В този смисъл всеки въпрос, който касае възможността за подкрепа на отделни сектори, начина на списване и предлагане на програмата има значение. Аз не вярвам някой от нас да е ограничен във времето или ако е ограничен във времето, значи има различни интереси от тези, които в момента са представени в този дебат. В този смисъл не смятам, че е разумно да се ограничават предложения, питания,крайната цел, на които е да се представи, подготви една по-ефективна Програма за развитие на селските райони, която е с отразените минуси на досегашната политика, за седемгодишния период говоря и за равнопоставеност в подпомагането на секторите. Въпросите и на колежката Василева и на колегата Андонов имат резон към програмата и ще го обоснова в по-нататъшното ми изложение. Ако времето не ни стигне, защото аз мога да стоя тук неограничено, на мен темата ми е интересна, лично на мен и на региона, който представлявам, имам конкретни предложения по повод на програмния материал, който получих от министъра на база питането ми във връзка с подготвения драфт на програмата. Затова много моля всеки един от нас да бъде оставен да обоснове предложенията си, вижданията си и аз ще обоснова това, което беше казано от колегите, че касае Програмата за развитие на селските райони. Пак повтарям, за нас като народни представители от опозицията това е единствения формат, в който да изложим предложенията си по повод на това, че не участваме в работни групи. И не виждам никаква логика да бъдем ограничавани в изказванията си.
Искам да подкрепя господин Д-Р ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ, който принципно изрази становище, към което се присъединявам, че тази Програма за развитие на селските райони трябва наистина да проведе политиката по отношение изравняване подкрепата на интензивните сектори на производство в България - зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство със сектора, който много добре се разви през този седемгодишен период, включително на база действащата Програма за развитие на селските райони, а именно зърнопроизводството. В това, което ни е предложено като драфт, за съжаление е без достатъчно конкретика като мерки, като оси, като разпределение на бюджета. И в този смисъл предполагам, че в скоро време ще поискаме тези бюджети. Съжалявам, че не бе направена презентация от госпожа директора на Управляващия орган на тези слайдове, ако беше направена тази презентация, може би щеше да има по-голяма конкретика относно политическата визия за евентуалното разпределение на бюджета и конкретните мерки.
Второ. Използвам случая да поясня казаното в началото на заседанието от господин Младен Червеняков във връзка с едни проценти, които ще могат да се разпределят от общата сума за подпомагане за т.нар. подпомагане обвързано с производството. Ние влизаме в нов програмен период, в който действа правило относно определяне размера на националните доплащания, на които ще имаме право и те намаляват с всяка година. В този смисъл този процент на обвързана подкрепа, между другото определението, което в момента е заложено в работните документи няма официален превод и е въпрос на тълкуване България дали ще има право на 8,5 или 10, в крайна сметка това зависи от финалното гласуване, което се очаква октомври. Ако този процент е 10, в абсолютни стойности да сметнете от пакета, който ще разпределяме, добавите към него пакета, който ще имаме право на национални доплащания годишно, ще установите със съжаление, независимо, че в този програмен период е …,5 % обвързана подкрепа, дори и при този процент ние няма да можем да подпомогнем драстично по-уязвимите сектори овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство.
Това, което аз предлагам като общо виждане и нека не ми се отговаря на първо четене „Не, не може да стане“, защото всичко е въпрос на екип от специалисти, на доказване изпълнението на целите на програмата и защита пред Еврокомисията. И за овощарство, и за зеленчукопроизводство, като интензивни производства, и за животновъдството, тъй като това е написано в слот-анализа, но после в програмата, която ми е изпратена това не се отразява в конкретни мерки, нека да се потърсят форми, под които те да подлежат на подпомагане поне по Втори стълб, сегашния, или по приоритетите, които са дадени на новата Програма за развитие на селските райони. И нека ви дам пример. За всички зеленчукопроизводствени и овощни градини с изградено капково напояване, с изградена инсталация за оползотворяване на дъждовната вода, всичко това води до опазване на почвеното плодородие и всичко това следва тесните специалисти да го защитят като мерки за подпомагане. По този начин ние на практика ще компенсираме по-ниското подпомагане от Системата за единно плащане на плащ спрямо зърнено-житните култури и да се получи по-висока справедливост. Давам пример за капковото напояване, но могат да бъдат дадени примери в тези интензивни сектори и с други системи извън биологичното производство, с което безспорно всички като консенсус бихме се съгласили, че трябва да продължи специфичната подкрепа.
За тютюнопроизводството. В пет държави, например Франция, Унгария съществува т.нар. скрито подпомагане на тютюнопроизводството, тъй като тютюна е защитен като култура, която защитава почвите от ерозионните процеси. И експертите са го защитили в тези държави. Във Втора ос, която е сега, а в следващата програма определени направления, пак казвам, че не изслушахме госпожата, освен това тя е преподавател в университета, който съм завършила аз, получила съм много добри рекомендации за нея като специалист, съжалявам, че не я чух, т.е. да се опитаме да защитим това. Пак казвам, този проблем ще изникне много сериозно, защото в тези седем години имаме намаляващ таван на националните доплащания. Дадох само два примера, защото разбирам, че не са желани дългите изказвания. В този смисъл моята молба, предложение, този материал е много суров и вътре няма конкретно разпределение по мерки, предложения за мерки и бюджети. Другото, което ми прави впечатление – твърде много навсякъде има за консултации и обучения. Да, това е необходимо, но не е нормално ресурс, който на практика може да насочим към подкрепа на типични производства, които започват да се възстановяват, да го отделяме в такъв голям обем, поне на пръв поглед, без конкретно дадени бюджетни, за обучения и консултации, вместо за подкрепа на интензивните производства. Същото важи и за животновъдството. Това са проблеми, които са маркирани в слот-анализа, но после като специфична подкрепа и варианти не са дадени. Без екипа на управляващия орган да защити мерки, с които доказва опазване на почвено плодородие и реален сеитбооборот на интензивните сектори, да могат да получат допълнителни директни плащания по агроекология ние много трудно бихме компенсирали в значителна степен интензивните сектори на производството. И аз смятам, че не би следвало веднага на първо четене да се казва „Това е невъзможно“, напротив, трябва да положим усилия да се съберат експертите и да докажат, че отглеждането на тези култури имат и други функции върху почвата и релефа на нашата страна, така както са го направили пет държави. Това ми е основното виждане, имам и други, в хода на дискусията, ако ми се даде думата ще ги изложа, но това бяха най-важните и като начин на работа и организация при вас бих го предложила.
Присъединявам се към въпроса на госпожа Ивелина Василева, става въпрос за населените места, за общинските центрове с градове над 30 хиляди, които са изключени от обхвата на подпомагане на населените места.

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Не смятам, че не ограничавам никой в изказванията, просто има теми, които са необходими като анализ, като оценки и като дискусия, това предложих преди малко предвид „Напоителни системи“ и искам да бъда разбрана правилно. „Напоителни системи“ е огромна тема и предлагам да продължим да си говорим по нея, а не да задаваме въпроси в общия контекст на Програма за развитие на селските райони. Заповядайте, господин Червеняков.

ПРЕДС.МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би ще бъде целесъобразно в Комисия по земеделие да се проведе обсъждане развитие на селските региони в Благоевградска област, но в момента да кажем няколко думи по Програмата за развитие на селските райони.
Според мен създаването на двата фонда в Европейския съюз за развитие на селските региони и развитие на морско дело и рибарство представляват изключителна възможност за страните-членки. От тази гледна точка въпросът е как ние ще се възползваме и какъв механизъм ще възприемем при усвояването на тези средства.
Аз имам три въпроса в тази връзка. Първият въпрос е свързан с намалените възможности, които предвиждат около 500 млн.евро по-малко и възможностите за насочване на средства от директните плащания към специфични сектори. Всичко това налага в цялата програма ние много добре да си определим приоритетите… Аз също не бързам за никъде, мога да изчакам…. Правилно да си определим приоритетите и в тази програма да насочим средствата към онези сектори, които представляват или известно изоставане или съществуват възможности, които не са оползотворени. Нашите анализи показват, че специфичната подкрепа трябва да бъде насочена преди всичко към зеленчукопроизводството, животновъдството, трайните насаждения, създаване на традиционна заетост и постоянни работни места, преодоляване на техническото изоставане в земеделските стопанства и подобряване на хранителната верига, в т.ч. и напояване. Създаването на инфраструктура за напояване действително представлява важен въпрос, но той може би не е обект на обсъждане в рамките на тази програма. Може би трябва да се потърсят средства в рамките на Програмата за развитие на селските райони за инвестиции в този сектор.
Вторият въпрос е свързан с това, което за първи път беше повдигнато от госпожа Василева, понятието „селски региони“. Разбира се, това е по-скоро въпрос на дефиниция в програмата „Региони в растеж“ и доколкото знам Министерство на регионалното развитие работи в тази връзка. В сегашният вариант на Споразумението за партньорство, който е представен с определянето на селски район с 30 хил.жители население, действително поставя в неблагоприятно положение много населени места в по-големите региони. Виждам, че представителя на Благоевград си тръгна, затова ще започна с Монтана. В Монтански регион действително има редица населени места, които ако възприемем този принцип няма да могат да бъдат включени в обхвата на тази програма. Може би тази корекция, която в редица обсъждания се поставя, може би в окончателния вариант на Споразумението за партньорство ще бъде направена.
И последният въпрос, който искам да поставя е за механизма на реализация и на двете програми, и за развитие на селските региони, и за морско дело и рибарство. Досегашният подход беше за работа по оперативните програми и структурните фондове в рамките на тези две направление да има специфични правила и като нормативна уредба, и като механизъм за реализация. Струва ми се, че заслужава да се помисли при сегашното обособяване на кохезионния и четирите фонда в Европейския съюз за известно сближаване на начина, на механизмите за реализация на програмите между двете оперативни програми, нови, за развитие на селските райони и морско дело и рибарство, и досегашните програми по двата структурни фонда. Това от една страна би позволило една по-добра унификация на практиките, от друга страна според мен би имало по-голям ефект. Още повече, че в рамките на ….се обсъждат двете предложения – създаване на общ нормативен акт под формата на Закон за управление на средствата от европейските фондове и на второ място създаването на единен орган за управлението на тези средства. Така че в тази насока промените в механизма за реализация би представлявало някаква крачка наред, вървейки по известния механизъм – концентрация на отговорници, концентрация на функции и най-накрая концентрация на структури. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз имам един кратък въпрос. Имаме шест приоритетни области за подкрепа, 45 възможности. Предвид факта, че имаме действаща Програма за развитие на селските райони, в която виждаме, че нотификациите непрекъснато се налагат за прехвърляне на средства, поради факта, че част от мерките не се усвояват достатъчно добре, а при други има голям интерес, за мен е изключително важно дали е направен анализ на слабостите на Програмата 2007-2013 година, и от тези 45 възможности не е нормално и 45-те да се изберат, а тези които са най-важни за отрасъла, където ще има най-голяма усвояемост и най-голяма нужда да бъдат избрани тези, с финансиране, които наистина за програмния период да бъдат използвани максимално, да не достигаме в ситуация, в която търсим възможности за прехвърляне на средства. Та въпросът ми е – направен ли е анализ на това, което досега е показано като слабости в програмата и решенията за новата програма, заедно с финансовите ресурси, направленията на подпомагане да бъдат на базата на този анализ, за да бъде наистина действаща програма. Темата е голяма, но от една страна има директни плащания, където нещата са доста изчистени като процедури, като предложения на комисията, и като възможности за финансиране. Тежкият проблем е Програмата за развитие на селските райони и това, което ще се подпомага като инвестиции, може би там усилията на министерството трябва да бъдат много по-големи и наистина за следващите седем години усвояването да бъде на ниво, което да даде възможност за преструктуриране на отрасъла и конкурентоспособност.
Други въпроси и коментари има ли или да отговорим на зададените досега и на база на отговорите, ако има допълнителни становища може да продължим.

Г-ЖА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, госпожо Бъчварова. Започвам дефиницията. Дефиницията е записана в Договора за партньорство, тази дефиниция остава и в Програмата за селските райони. Критерият да я оставим и сме го защитили пред Комисията е, че за да има една дефиниция за териториален обхват и по инвестиционни мерки, които касаят общинските по бъдещите оси, трябва да има статистическа обосновка. Най-лесната обосновка е под 30 хил.жители. Също така проучихме опита на другите страни и те са използвали като критерий именно брой население. Във връзка с това проведохме много разговори с министерството, направена беше експертна група и няма да има бели петна, фактически ние запазваме дефиницията и Министерство на регионалното развитие фактически ще разшири обхвата за тези градове, които са от първи, втори и част от трети функционален тип, общо 35 града, да не бъде до строителни граници бъдещите интервенции по мерките, а да обхване и прилежащите към съответната община населени места. Във връзка с тази демаркация, която е териториална остава Дупница, като градове, които имат интегрирани разработени планове. Ние в момента ще питаме Комисията, но има един чл.50, което ни дава основание, използвам думата на английски „дюриджъстифайф“, което дава основание за определени дейности и мерки, така е записано, които трябва да бъдат обосновани икономически и социално, могат да бъдат включени в нашите територии, но казвам – за определени дейности и мерки. Така че проблема с дефиницията, с демаркацията по отношение на Министерство на регионалното развитие е за нас вече разрешена. Нашата стратегия и анализ се основава на тази дефиниция, на 231 общини като териториален обхват, ние това ще си защитаваме в програмата, иначе Комисията няма да приеме, защото нямаме икономически обосновано за 67 града до строителни граници. Това е по дефиницията.
По отношение на демаркацията, за да не възникват въпроси, ние се демаркираме по мерки с Министерство на околната среда, вие знаете, че приема до 2000 жители, демаркираме се и с други министерства.
По отношение на самата програма. Аз наистина идвам от университета, за мен беше предизвикателство, аз дълги години съм се занимавала със структурните фондове, но когато дойдох тук ние нямахме нищо написано по програмата. За три месеца ние представихме един анализ. Този анализ се основава на ръководството, което има Европейската комисия. Да, този анализ е първичен, в момента се усъвършенства, в него има някои „бели петна“, неформално сме получили от Комисията бележки, да, анализа ще бъде допълнен, но като цяло анализа отговаря на Ръководството за разработване на програмата. Нашата програма се основава на единадесетте тематични области, които са записани, теми и цели в Европа 2020. Вие виждате, че ние сме може би единствената програма, която обхваща най-много от тези тематични области. Във връзка с това в анализа ние ще включим и по изискване на Европейската комисия и „бедност“ за уязвимите групи, ще включим и „финансов механизъм“, ще имаме в разширения стратегически анализ и за биоземеделие, както сме отразили и новостите, които може би трябва допълнително да бъдат добре аргументирани в анализа. Това са новостите за малките стопанства, ще имаме такава подпрограма за малките стопанства. Новостите ще бъдат свързани с иновациите, анализа трябва малко да го подобрим и отделно за т.нар. групи по сдружаване.
По отношение на консултантските мерки. По тази програма са предвидени т.нар. съветнически услуги, но ние не ги приемаме като чисто консултантски услуги. Съветническите услуги може да бъдат предоставени от публичен орган, така например ние имаме Националния съвет за земеделие.
Така както са представени шестте приоритета има доста възможности, тепърва ще бъдат допълнително приоритизирани.
Да отговоря на проф.Бъчварова във връзка с нейния въпрос. Да, в представения анализ имаше слабост, ние я отчетохме, ние не включихме т.нар. научени уроци на програмата. В момента тази стратегия се доработва и включваме научените уроци по програмата, т.е. какво не сме свършили, какви са били проблемите и това задължително го иска самата Комисия.
Искам да кажа, че за този програмен период вие знаете, че в Европейската комисия има определен регламент съответно за думите, с които трябва да бъде самата програма. След всяка част на програмата трябва да има обобщения, в които обобщения трябва да се сложат най-основните неща от програмата и те заедно с приоритетите и мерките също да бъдат качени на електронната система.
На какъв етап сме. Аз наистина не очаквах да има такова закъснение. Ако знаех, че ще трябва да започваме на правим отново програма надали щях да се съглася да дойда в министерството. Моето вътрешно предизвикателство е, естествено, че си обичам университета, да направя програмата както трябва, да я защитим в Брюксел и за да стане това ние имаме още дълъг път да преминем по програмата. Програмата се прави по регламент. В понеделник излезе интегрирания регламент на Европейската комисия. Той даже не е преведен на български език. Съгласно този регламент ние сме длъжни по членове да развиваме нашата програма, за съжаление по интегрирани фишове, нямаме по всички регламенти интегрирани фишове, липсва по Регламент 37, липсва по Регламент 20. Естествено ние няма да развиваме всички членове на програмата, тя ще бъде приоритизирана съгласно новите политики, т.е. обръщаме внимание на иновациите и това ще бъде развито по интегрираните фишове, те са част от програмата, което в момента предстои. Наистина мислех, че до септември месец ще имаме мерки, но тъй като Комисията се бави, ние ще предвидим финансови механизми, затова октомври месец може да имаме вариант на мерки. Това е накратко за съдържанието на това, което сме направили. Това, което е подобрено като стратегия, тя ще бъде подобрена и срока е 30 май, за да имаме този документ.
Искам да ви кажа, че когато започнахме да разписваме мерките се оказа, че някои нужди трябва да бъдат много свързани и ние се връщаме към стратегията и слот-анализа, затова постоянно ги допълваме. Затова, че имаше закъснение по програмата, може би е много добре за нас, че сега правим паралелно мерки, виждаме слабостта и кое не сме отразили в нуждите и тепърва предстои точно разписване на мерките по тези шест приоритета.
Работата е започната. Има готови фишове по „Лидер“. По „Лидер“ ги имаме нещата като интегрирани фишове и мерки са готови, разписва се чл.18 за финансовите активи и това са най-важните мерки, които сега обхващат Ос 1. Искам да ви кажа, че по „Агроекология“ няма да има големи промени, но там по отношение на бюджета допълнително трябва да се демаркираме с Околна среда за превенция от климатичните промени. Вие знаете, че имаме изискване 30 % от програмата да отделим за НАТУРА и тези екологични изменения на климата. И сигурно най-трудно по всички програми ще бъде включване на тези мерки по изменение на климата. Но да се похваля, от Комисията имаме неформално отговор, по отношение на тематичните промени и това, което сме написали няма бележки.
Има бележки, ако трябва да бъда открита, да включим в програмата за поземлените отношения в стратегията, статистика, което касае комасацията. Не знам дали съм била изчерпателна, ако имате въпроси.

Д-Р ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря. Господин министър, уважаеми колеги, госпожо Александрова, няма как да не се отбележи и приветства това, което е направено. Много добре звучи академично, вижда се, че има визия, но вие посочихте една дума, че трябва да има обвързване на всичко това, което се разписва като мерки с нуждите. Аз бих си позволил да кажа – потребностите. Потребностите са повече от видни. В никакъв случай не искам да се получи повтаряне на въпросите или запъване, но наистина тази диспропорция, която е налице по отношение на животновъдството и т.н., като този път аз като колегите от Благоевградския регион ще кажа, че идвам от регион, където има лозарство, изцяло споделям позицията на проф.Бъчварова, и там трябва да се мисли. Това трябва да бъде разписано.
И още нещо добавям към това, което казах първоначално, към малките бизнес-субекти, за да може да достигат средства до хората, трябва да раздробим, това изцяло влиза в контекста на европейката политика за децентрализация, до малките бизнес-субекти, в конкретния случай до малките фермери. Това трябва да намери отражение в документите, които подготвяте. Добре, че все още има възможност да се подготвят. Ние обикновено закъсняваме. Аз в комисията посочих, че повечето наши стратегически документи не са готови. И в тези документи ние трябва да отразим нашата визия, стратегическото си виждане, целите като са ясни, приоритетите като се набележат, политиките, другото се постига. Усилия и много работа, и резултати. Ние сме длъжни и хората очакват от нас адекватни действия, адекватни действия, с оглед огромните потребности, които има и към малки хора, още по-силно поощряване. Вие имате академичния опит, сега административния, който трябва да доусъвършенствате, за да постигнете тези цели. Убеден съм, че ще получим отговори, които да ни вдъхнат оптимизъм, на нас и цялото общество. Благодаря.

Г-ЖА АЛЕКСАНДРОВА: Може би съм пропуснала, но ще разработим подпрограма за малките стопанства. Това е много важно. В момента подпрограмата се разработва, направен е слот-анализа. Ангажиран е екип от министерството и външен консултант.
По отношение на това, което питате, пропуснах да кажа за „късите“вериги. Ние фактически ще прилагаме и сме длъжни да развием късите вериги, т.е. това е затваряне на един цялостен цикъл. Това също ще бъде разписано приоритетно, както е приоритетно и животновъдството, което също е записано. Ние сме ги написали по членове и съответно възможните мерки за подкрепа. Това, което мога да кажа е, че в момента имаме приоритети и някакви по-общи области за интервенции. Естествено нуждите ще бъдат допълнително обосновани.
Вие знаете, че сме част от националната и от европейската селска мрежа, така че изискването за късите вериги, както за иновациите и другите неща, също ще бъдат спазени.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Преди да дам думата на господин Гечев, искам да отговоря на д-р Чакъров, че не става въпрос само за приоритети и не бива да противопоставяме едни или други отрасли. Вие много добре го казахте, че има дисбаланс. Той е налице, абсолютно сте прав, че в момента дисбаланса е към зърнените култури и зърнопроизводителите, защото мерките, които бяха насочени, начина на финансиране – плащане на единица площ позволяват тези култури, които са по-лесно обработваеми и по-лесно механизирани да се насочат, не ги обвинявам хората, да се насочат към тези култури. Това нито създава по-голяма доходност, нито по-голяма заетост, а в крайна сметка не е и традицията. Затова ние сме определили тези приоритети в следващия период – напояване, зеленчукопроизводство, трайни насаждения, лозя, и новата програма е готова, и малките ферми, т.е. да се намери начин те да се финансират по по-опростен начин, защото по този начин, по който кандидатстват малките ферми, малките производители не могат да бъдат конкурентоспособни. Но за да не се противопоставяме на големите зърнопроизводители, бих искал да кажа, че ние там трябва да държим едно устойчиво развитие, защото не е целта да насочим средствата само към едните или другите, да издигнем едните, а другите да останат. По-скоро устойчивостта при зърнопроизводителите трябва да се запази, но да подпомогнем и онези хора, които имат и социално значение за нашата страна, защото зеленчукопроизводството, животновъдството имат по-голяма доходност и в крайна сметка чрез използването на суровини, на зърнените култури би допринесло за развитието на тези отрасли, които са важни за нашето селско стопанство.

Д-Р ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Може би е необходимо да внеса едно уточнени, в никакъв случай не съм казал, че зърнопроизводителите не трябва да бъдат стимулирани. Идеята е да бъдат стимулирани и останалите. Доколкото си спомням такава позиция не съм представял.

ПРОФ. ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Правилно уточнихте, че има диспропорция и тя е налице, така е.

ЯВОР ГЕЧЕВ: На базата на това, което ви каза министър Греков и аз да обясня как го адаптираме и как го гарантираме в програмата, защото всъщност това е най-важното, защото в момента като погледнете настоящата програма, тя има всички приоритети вътре. Само че, когато всичко е в общия кюп на практика е възможно един отрасъл да се развива повече, като е по-конкурентоспособен има повече пари за него.
Това което сме направили по новата програма. Самият анализ – той е реален, изключително реален, от което се породиха няколко приоритета, и колежката, и проф.Греков ги казаха – зеленчукопроизводство, трайни насаждения, животновъдство, малките, бих казал по-бутикови отрасли като пчеларство, билкарство и всички такива малки отрасли, които обаче в малките населени места носят доход.
Вътре, в абсолютно всяка програма има няколко неща. Няма бюджет за програмата, тя е разделена на вътрешна финансова матрица, където има гарантирани бюджети за отделните сектори, т.е. животновъдство получава твърд бюджет, зърнопроизводството получава друг бюджет, вътре, в самата мярка, т.е. не е възможно изкривяване, в програмата има гарантирани бюджети за отделните сектори.
На вашия въпрос за биоземеделието. В екологичните мерки имаме засилено присъствие на биоземеделие. Във всяка земеделска мярка има 20 % бюджет под условие, гарантиран за биоземеделието, т.е. приоритетни пари за биоземеделие, които ако не бъдат изхарчени отиват в конвенционалното, но наистина искаме да покажем приоритетност на тези отрасли.
Продължаваме нататък по агроекологичните плащания. Разработваме цялостно нови схеми, но да ви кажа на каква база. Вече имаме първият драфт на програмата, ще ви го покажа, ето го. Това са всички четири приоритетни оси с относителните мерки в тях. Ще ви кажа защо ви ги показвам само така. Защото не искам да остава впечатлението, че това са сумите, които ще останат, напротив, тук се започва с червения химикал, по приоритетите, ще ви кажа как те се формират.
Разработва се програма за животновъдство със задължителните детайли, които трябва да съдържа. Тази програма ще бъде гледана от колегите в „Животновъдтво“, в „Растениевъдство“ и т.н., т.е. нали трябва да е на базата на някакви резултати. Тази програма ще включва и няколко допълнителни финансови матрици, ново капитализиране на Гаранционния фонд, т.е. промяна на Гаранционния фонд, да е по-гъвкав, да съдържа повече финансови инструменти, които са на базата на анализа, който сме направили в момента, най-малкото по отношение на това, че има разлика между финансовата и стопанската година.
Програмата ще бъде доста по-съвършена от тази в момента. И нещо последно да кажа – никой не е ограничавал народните представители, нашите кабинети са отворени. Когато искате допълнителна информация, ние сме насреща, никога не сме делили народните представители. Надяваме се също да допринасяте за доброто на програмата.

Г-ЖА АЛЕКСАНДРОВА: Само да допълня, че ще продължи да има мярка свързана с необлагодетелстваните територии и райони, именно там са за трайни насаждения и тютюн. Те и сега ги ползват. Трябва да отчетем и това, как ще бъде разпределен финансовия ресурс въпроса е свързан с въпроса за договарянето, то беше минало март месец, откакто аз работя в министерството и се занимавам с програмата, наистина най-голямото предизвикателство ще бъде при намалените договорени средства да се удовлетворят повече мерки и също така при намалените договорени средства, и при изискванията да имаме НАТУРА и агроекологичните мерки, това вече ще отнеме доста висок ресурс, защото спазваме определени проценти, да не забравяме и средния процент резерв, който също трябва да се отдели.

ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще бъда съвсем кратка. Аз съм доволна да чуя, че голяма част от мерките са свързани с опазването на околната среда и с подкрепата на всички дейности, които се развиват в защитените зони и на територията на страната, и подпомагат биоразнообразието и устойчивото и ефективно управление на ресурсите.
Опитвайки се да избегна поредно „вето“ от страна на госпожа Бъчварова относно задаването на въпроси, позволете ми да преформулирам въпроса, който зададох и това ще бъде направено по следния начин – кои ще бъдат бенефициенти по Приоритетна област 5а „Увеличаване ефективността потреблението на водата в земеделието“ и по-специално възможностите за подкрепа по чл.18 „Инвестиции във физически активи“ по Програмата за развитие на селските райони през следващия програмен период.
Благодаря ви, като ви пожелавам бързо разработване на програмата и одобрение от страна на Европейската комисия, очаквам отговор.
ЯВОР ГЕЧЕВ: Ще ви отговоря в същия аспект, както зададохте въпроса – всички, които са допустими по програмата и отговарят на европейските регламенти. Сега, извън шегата.
Може да си говорим много по отношение на механизмите как се спасяват евросредства, как се търсят вратички в европейските регламенти с позволението на Европейската комисия. Ще го разберете като му дойде времето, нали не очаквате да ви кажем нещо, което не сме съгласували с Европейската комисия. Бенефициенти в насока „напояване“ ще бъдат всички във веригата, които могат да бъдат бенефициенти, да, същевременно тези, които все още имат напоителни системи.

ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за отговора.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, че ми дадохте думата.
Господин Гечев, много се радвам на това, което чух от вас, че „Агроекология“ ще бъде преработена. Всички, които са наясно с прилагането на програмата и Ос 2 са наясно как сега с критериите за сеитбооборот ще усвоим агроекологията. Наистина програмата има нужда от преработка, вие влязохте в малко противоречие с казаното преди това от госпожа Александрова, предполагам, че ще се стиковате. Наистина според мен „Агроекология“ трябва да се преработи и на практика с тези критерии за сеитбооборот знаете, кои ще са бенефициенти, да се усвоят средства, да се заменят с такива мерки, които на практика ще доведат до подкрепа на приоритетите, които имате заложени в програмата, а тя между другото беше програма и на нашата политическа партия, това може да се види на сайта, интензивните производства – овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство. Радвам се, че и за животновъдството се готвите, мерките и осите само са маркирани, но да, трябва да ги има и тези предложения, които дадох в груб вариант, моля да се задълбочите и ако това може да стане, би било подкрепа.
Зърнопроизводството наистина се разви, има и административен капацитет тамна земеделските производители и ако тези хора, които имат ресурс и административния капацитет, новата програма даде шанс на тези интензивни производства да генерират доходност, те ще имат възможност да инвестират в това и България ще вдигне производството си на традиционни продукти. Така че няма лошо хора, които са могли да генерират доходност, стопанствата им са жизнеспособни когато видят, че има други ниши те са готови да инвестират капитал в тях, въпросът е чрез програмата, гъвкавостта особено в „Агроекология“, госпожо Александрова, повярвате ми. Това е възможността за допълнителна подкрепа на приоритетите, които имате заложени.
Въпросът, който пропуснах, защото в интерес на истината се ядосах на госпожа Бъчварова, аз толкова съм чакала това изслушване, точно за да си кажа мнението и предложенията, и пропуснах за необлагодетелстваните райони. Последните две години аз съм говорила с ресорната заместник-министърка в кабинета на ГЕРБ, на практика в България обхвата на необлагодетелстваните райони е доста по-малък отколкото в други страни-членки. Беше ми обяснено, че има процедури, съгласно които по определени критерии, които при нас са доста по-строги ние може да поискаме разширяване обхвата на териториите. Работи ли се по това? Дори от моя избирателен район бяха изключени в последните четири години две землища от необлагодетелствани райони, всичко това означава, че няма директни плащания, вие го разбирате това. Да не говоря, че в аспекта на Първи стълб на 30 % добавък това излиза като тема, която е добре да бъде решена и то в посока разширяване обхвата на необлагодетелстваните райони.
По отношение приоритета за напояването, единственото, което бих маркирала е, че следва според мен, да има възможност за двама бенефициенти, имаше такава в началото на 2009 година, публичен бенефициент за основните магистрални водни канали аз мисля, господин Гечев, колкото и да са усилията сега по 125 мярка, много трудно в оставащото време би се получил ефекта от договаряне, проектиране, но ако го разработите като стратегия, това е приоритет консенсусен. И втори бенефициенти да бъдат частните, като там следва да се помисли за начина на уреждане на сервитутното право на преминаване във връзка с поземлените отношения в България. Има начини, където при други строителства това е решено чисто законово, аз пак казвам, от гледна точка на нашата политическа група вие ще получите подкрепа на такива законодателни промени, така че и при частните земеделски стопани като възможни бенефициенти, да бъде възможна реализацията на такива проекти за напояване. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо Танева, нали не сте убедена, че с това ще приключим разговора? Аз смятам, че оттук нататък ще имаме доста дискусии с всяка една конкретизация и ми се струва, че темата ще продължи да бъде дискутирана и в Комисия по земеделие и то много детайлно, мярка по мярка, включително и за напоителните системи.
Сега за необлагодетелстваните райони.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Точно така, ще се радвам тези срещи да са периодични, за да следите нашата работа. Аз се радвам, защото няма неудобни въпроси, когато можеш да отговаряш на тях.
Що се отнася до необлагодетелстваните територии, аз ще кажа няколко неща. Първо, това е предефиниране, не ограничаване, и то е като изискване от Европейската комисия. Има ново предефиниране, този процес върви и той е доста дълъг. Ние използваме всички вратички. В необлагодетелстваните райони влизат планинските и полупланинските, ние ползваме една друга вратичка, чрез която да правим допълнително подпомагане в тези региони. Но нека да дойде времето да видите документите пред вас, разработките на различните дирекции, за да може да говорим цялостно. Засега е само концепция, наистина късо е времето и аз бих предпочел като ръководител на екипа да имаме една година предварително да го правим, да стъпим на реална държавна стратегия, каквато няма, така че се надявам всички вие като народни представители да правите добавена стойност в това, което правим, за да направим една добра програма. Дебата върви, ние сме отворени за всякакъв вид предложения и когато имате нещо конкретно, моя кабинет като ресорен заместник-министър е отворен за всички вас, мисля, че в една такава дискусия не могат да станат ясни всички детайли, така че заповядайте на нарочна среща, където ще коментираме цялата философия на програмата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За необлагодетелствани райони, на времето когато се правеше предишната програма и това кои да влизат, ясно е, че европейския регламент и основно надморската височина, но преходните общини, които имаха и необлагодетелствани, и райони, които не влизаха, тогава желанието беше две трети да бъде необлагодетелствани, за да влезе общината. Ако може да се договаря 50 на 50 да бъдат тези райони, защото доста от общините, които тогава отпаднаха тогава ще могат да влязат, иначе с разликата в надморската височина няма как да бъдат предоговаряни средства, защото Европейския съюз е преценил, че 600 м надморска височина могат да бъдат за България, за Гърция е нещо съвсем различно.

ПРЕДС.МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, в края на дискусията, позволете ми да благодаря на представителите на изпълнителната власт и особено на народните представители за конструктивния тон на дискусията, за всички въпроси, които зададохте по отношение на сегашния програмен период и за бъдещия по двете програми. Надявам се, че до финализирането на Споразумението за партньорство ще имаме възможност за още дискусии и въпроси към представителите на изпълнителната власт, и ще запазим този конструктивен тон, с който в Пленарна зала доста се разминаваме. Благодаря на всички!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И аз ви благодаря, благодаря на представителите на министерството, на министъра, за това, че проведохме тук заседанието, надявам се, че в рамките на следващи заседания текущо ще ни информират, а също така, ако има конкретни въпроси също могат да бъдат дискутирани в Комисията. Благодаря!



/Заседанието бе закрито в 17,40 часа/




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА







106 306 знака