1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от н.п. Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 04 септември 2013 година за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2013 година за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 12

На 25 септември2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от н.п. Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 04 септември 2013 година за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2013 година за първо гласуване.
3. Текущи

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *
/Гости на заседанието: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, господин Красимир Сивев, директор на дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите, Маринела Горчева, дирекция „Финансово-стопански дейности“ към Министерство на земеделието и храните, господин Явор Гечев – заместник-министър на земеделието и храните, д-р Венцеслава Тасева, изпълнителен директор на БАБХ, господин Тодор Тодоров, старши експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните“ към МЗХ, госпожа Марияна Николова, директор на дирекция „Правна“ към МЗХ, д-р Златка Възелова, директор на дирекция „Животновъдство“ към МЗХ, д-р Илиян Бойковски, началник-отдел в БАБХ, госпожа Анита Пашова, БАБХ, Злати Златев, изпълнителен директор на Национална слежба по зърното, Димитър Джанаваров, Петр Донев, Здравчо Велев, Михаил Колев./

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем заседанието на комисията, имаме кворум за вземане на решения.
Съгласно представения дневен ред днес имаме да обсъдим два законопроекта, единия за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, предложен от група народни представители и втория е законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е законопроект на Министерски съвет.
Молбата на госпожа Петкова от Министерство на финансите е да започнем с втория законопроект. Нещо против, колеги? Няма възражения.
Предлагам да започнем със законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерски съвет. Давам думата на представителя на Министерство на финансите, заместник-министър Людмила Петкова да представи мотивите на законопроекта, след което ще имаме възможност за дискусия, въпроси, становища, с което се надявам да бъдем полезни към този законопроект.
Заповядайте, госпожо Петкова.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, накратко ще представя проекта на закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
С проекта се предлагат две основни групи промени. Първата е свързана с усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски. А знаете, че тази сметка беше въведена от 1 януари 2013 година, но бяха констатирани много проблеми при практическото прилагане на единната сметка. Това, което се предлага за промяна е, тъй като беше констатирано на практика, че една голяма част от лицата, които са във временно финансово затруднение не могат да платят и данъците и осигуровките си, и затова се взе решение, съответно е изготвено и предложението, когато едно лице няма възможност да погаси задълженията си за данъци и осигуровки първо да се погасяват главниците по задължението и след това лихвите. По този начин се създава възможност на лицето да погаси главниците, да се спре начисляването на лихви и да не се натрупват нови задължения. Всъщност идеята е лицата да си платят задълженията за данъци и осигурителни вноски, а не да се събират лихви. Това е първата стъпка по отношение на усъвършенстване на единната сметка. В момента се изготвя анализ от Министерство на финансите съвместно с Национална агенция по приходите, предстоят и други предложения за промени, както законодателни, така и за предприемане на административни мерки, за да може да действа единната сметка и съответно да не бъдат затруднени лицата при плащането на данъците и осигуровките си.
Второто предложение е свързано с въвеждане на механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури. Ще припомня, че през 2011 година беше изготвено и изпратено искане за дерогация до Европейската комисия да се въведе този режим. Към настоящия момент нямаме отговор от Европейската комисия, но България активно участваше в едни предложения за промени в ДДС-директивата и всъщност излезе една директива през 2013 година, която дава възможност на държавите-членки да въведат режим „обратно начисляване на ДДС“ за определени групи стоки, като сред тези групи стоки са зърнените и техническите култури. Съответно е предвиден такъв режим за далекосъобщителни услуги, за лаптопи, за мобилни телефони, но България реши да се възползва от опцията на директивата и да предложи въвеждането на режим „обратно начисляване на ДДС“ при доставки на зърнени и технически култури.
По принцип режима „обратно начисляване“ се отчита като един ефективен механизъм за борба с данъчните измами за определени групи и стоки или услуги. Това, което предвижда директивата е, когато се въвежда механизма за обратно начисляване трябва да бъдат конкретизирани стоките, за които ще се прилага, но всъщност преди въвеждането ма механизма съответната държава трябва да представи какви контролни мерки ще предприеме, за да не се изместят измамите от сектор „Производство и търговия със зърнени и технически култури“ към други сектори, които са свързани с тези стоки, примерно при преработката на зърнени и технически култури. Затова в самия законопроект предлагаме какъв ще бъде механизма, за кой ще се отнася, за кои групи стоки ще се отнася, но контролните мерки са по-скоро административни мерки, които приходната администрация ще предприеме, за да няма изместване на измамите към други сектори. Всъщност предвижда се механизма за обратно начисляване на ДДС да се прилага за определена група зърнени и технически култури. Вие в самия законопроект може да ги погледнете, това са пшеница, царевица, слънчоглед, просо, лимец и други, които подробно са изброени.
Бих искала само да подчертая, че механизма „обратно начисляване на ДДС“ ще се прилага не само за зърнените и техническите култури като продукция, като готови, но и за семената за посев. Това е важно, тъй като самите зърнопроизводителите, когато продават своя продукция те няма да начисляват ДДС, ДДС-то ще се начислява от получателя на доставката, но когато закупуват семената за посев, те също ще трябва да си начисляват ДДС-то, т.е. те няма да плащат на доставчика за семената ДДС-то, а с протокол ще го начисляват.
Всъщност той ще се прилага от данъчно задължени лица регистрирани по ДДС и съответно, които извършват сделки с място на изпълнение на територията на страната. Това, което предвиждаме като контролни мерки, съответно да бъде направен един специализиран регистър в НАП, в който да се знаят всички лица, които ползват режим „обратно начисляване“, съответно с колегите от Министерство на земеделието и храните да се получава информация за засетите площи, за количествата, за добивите на зърнени и технически култури и основно мерките, които ще бъдат насочени за контрол ще бъдат към преработвателите на зърнени и технически култури. Това са мелничните комбинати, пивоварната промишленост, съответно производство на етилов алкохол, тъй като се ползват зърнени технически култури за производство на спирт. Това е накратко законопроекта.
Преди още да бъде изготвен проекта ние проведохме няколко срещи със зърнопроизводители, преработватели, търговци на зърнени и технически култури. Притесненията на зърнопроизводителите бяха, че тъй като продукцията им е изцяло с обратно начисляване на ДДС за тях всеки месец резултата им ще бъде ДДС за възстановяване. Затова в проекта ние сме предвидили ДДС-то, което декларират за възстановяване да се възстановява в 30-дневен срок, както в момента е за износителите, тъй като те всеки месец ще излизат на възстановяване. Това, което помолиха и самите зърнопроизводителите е всъщност да предприемем контролни мерки не само по отношение на преработвателната промишленост, тъй като там съществува риска да се изместят измамите, така и да предприемем мерки по отношение на техните доставчици, тъй като те няма да бъдат на постоянен контрол, тъй като ДДС-то се възстановява и с проверки, и те се притесняват при некоректни техни доставчици да не рефлектира проблема при тях.
Както казах семената ще бъдат с обратно начисляване на ДДС, там няма риск. Риск няма и при закупуването на машини и съоръжения, тъй като производителите и вносителите са достатъчно известни. Те се притесняват по отношение на горивата, торовете и препаратите, които закупуват. Знаете, че за горивата бяха предприети мерки за контрол както от страна на Агенция „Митници“, така и беше изграден съвместен информационен продукт за контрол на движението на горивата от внасянето на горивата, или от напускането на данъчния склад до краен потребител. В момента Министерство на финансите обмисля какви контролни мерки може да предприеме по отношение на торовете и препаратите, за да няма данъчни измами и съответно това да не се отрази на зърнопроизводителите. Благодаря, това е накратко законопроекта. Ще отговоря на въпросите ви.

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за представянето на законопроекта. Фактът, че са проведени срещи и част от проблемите са дискутирани е положителен. Предлагам да открием дискусията. Заповядайте.

ХАМИ ХАМИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, приветствам идеята за възстановяване на ДДС в 30-дневен срок обаче към настоящия момент практиката е такава, че когато „х“ фирма е на възстановяване е подложена на уникални проверки, които траят няколко дни, тромава е бюрокрацията и след като повечето земеделци в този период ще бъдат на възстановяване, разполагаме ли с необходимия капацитет в НАП, за да се справят с тези моменти и дали това евентуално не са някакви предпоставки за злоупотреби за самите производители, търговци на зърно, защото срока е кратък, процеса не е елементарен, в момента има проблеми в самата система. Продължават с месеци проверки, ревизии и т.н. Дали този 30-дневен срок ще бъде спазван, това ми е въпроса.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам накрая да обобщим дискусията и да отговорите.
Други становища?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Петкова, ние, парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи представения законопроект, нещо повече, ние две години знаете, че сме комуникирали включително и с вас в предния мандат с Министерство на финансите и смятам, че беше крайно време да се въведе този механизъм за обратно начисляване на ДДС. Включително когато бяхме в работна група с ръководството на НАП, когато стартирахме кореспонденцията с Брюксел дори нямаше събрана информация колко са щетите годишно в милиони левове от съществуването на веригите за източване на ДДС. Искам да задам един въпрос. Присъединявам се към колегата, който зададе въпроса за спазването на 30-дневния срок, нещо повече, колкото и еретичен да ви звучи този въпрос, дали е възможно да бъде по-кратък този срок за възстановяване, това е единственото, което притеснява земеделските производители. Такива притеснения те имаха още при предишната процедура. Искам да попитам дали е възможно да говорим за съкращаване на този срок, предвид и ценовите нива, финансовите им резултати тази година, те ще имат затруднения с оборотните средства за дейностите по предстоящата есенна кампания.
Вторият ми въпрос е как виждате възможностите, от коя дата да започне да действа механизма на обратно начисляване на ДДС? Съгласно сроковете по нашия правилник, това може да мине през Пленарна зала и може да стане от 1 ноември, вашето виждане какво е, от 1 януари или в момента, в който мине процедурата в Народно събрание и се обнародва в Държавен вестник и ще започне да работи?
А сега коментар по отношение последващия риск за възстановяване на ДДС предвид доставчиците на горива, торове и препарати. Останалото на практика е труд при земеделския производител. Може би, по-рисковото е торове и препарати. В България има двама производители на минерални торове, на практика всичко останало се внася. Може би, би било добре по отношение на тези доставчици-търговци, има ги в регистъра на Българската агенция по безопасност на храните и би следвало с тази обвръзка по повод този регистрационен режим да се създадат някакви условия така, че фирмите да бъдат сериозни.
По отношение на горивата искам само да изкоментирам, че въвеждането на възстановяването на част от акциза на горивата, съгласно Наредбата, тя остава същата, механизма с ваучери, което е идеално против измами, знаем каква беше практиката с оцветените горива. Това между другото, според мен, би означавало, че възможностите за зареждане с ваучери, тъй като нямам вече такава експертна представа как е в НАП и в митниците, тези фирми, които получават ваучери за акциза би следвало да са в някакъв режим с Митниците, така че тяхната регистрация и съществуване да са сериозни, регистрирани акцизни складове, гаранции, което е един вид защита за това, че те като доставчик биха били изрядни и ДДС-то би им се възстановило. В този смисъл искам да изкоментирам системата за ваучери да не се променя, тя наистина е превенция срещу източване на ДДС и гориво, което е за специалните нужди на земеделците. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, заповядайте.

ХАМИ ХАМИЕВ: Само да попитам, преди малко пропуснах – тази мярка до 2018 година ли да разбираме я предприемаме или ако не заработи или има някакви други трудности, това ми е въпроса.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има ли други въпроси?

ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ, Национална служба по зърното: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Петкова, действително в нашата контролна дейност ние се сблъскваме с много и най-разнообразни проблеми по веригата на търговия със зърно от производителя до преработвателя и износителя. В тази връзка ние напълно подкрепяме законопроекта, но искам да обърна внимание, че той сам по себе си няма да реши всички проблеми, защото както се опасяват и земеделските производители може да се търсят механизми след земеделския производител, тъй като са много изобретателни, за въвеждане на измами. Трябва да имаме предвид, че в България 2000 са търговците на зърно, това е втората част от веригата и ние съвместно с НАП и Икономическа полиция имаме разработени програми, извършваме проверки, които показват голяма изобретателност в тази посока. Да не забравяме, че мелничните предприятия са 300, ние водим регистри за всички преработвателни предприятия и действително в тази връзка ще апелирам, когато се извършват промени в Закона за съхранение и търговия със зърно да се знае, че трябва да се въведат контролни механизми по цялата верига от земеделските производители, до преработватели и износители, защото там има много големи възможности за измами да се търсят вратички в тази посока и смятам, че и Министерство на земеделието ще ни подкрепи, тъй като постоянно сега излизат предложения от браншовите организации – това да се махне, онова да изпадне от закона, - като смятат, че това е някаква мярка, която налага административни ограничения, но за мен това не са административни ограничения, а мерки, които трябва да водят до изчистване на системата, защото самата дерогация означава това – периода, в който се прилага да се въведат механизми, с които да се изчисти системата. Ако ние разчитаме само с този механизъм, че трайно ще решим въпроса, смятам, че ще останем излъгани, затова действително капацитета на наша служба е ограничен, но съвместните усилия, които полагаме с представителите на НАП и съвместните програми, които сме приели смятам, че ще можем и ще успяваме да се справим. Ето, и сега от „Големи данъкоплатци“ са ни възложили една проверка на „Гленкор“, на тридесет и няколко фирми и те казват „Защо трябва да искате кантарни бележки?“, как няма да искаш кантарни бележки, като трябва да се видят фирите. Земеделските производители знаем, че са над 40 хил., въпросът не е само да се вземат от ДФ „Земеделие“ засетите площи, а да се акцентира върху реално получените средни добиви за всеки един регион, защото те са различни. Оттам ще излязат и кухи обеми, които по-нататък могат да бъдат развити по веригата. Затова и земеделските производители са притеснени, защото са 2 хиляди търговци и между тях има не малко измамници.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз имам един такъв въпрос свързан с факта, че в България има и смесени ферми, имат и зърнопроизводство, но имат и животновъдство. Питането ми е, когато те реализират зърнени култури на пазара, но в същото време имат и друга крайна продукция, като животновъдството например, те един път с протокол в рамките на 30 дни ще им се възстановява ДДС-то за разходи присъщи за зърнопроизводството, а другото, ще имат право на данъчен кредит за животновъдната продукция, т.е. механизма на такива стопанства, такива има, как ще функционира? Това е важно от гледна точка на факта, да не би двойно да са затруднени по отношение на отчетността.

ХАМИ ХАМИЕВ: Мярката е чудесна и аз смятам, че поне на 60-70% финансовите злоупотреби със скриването на ДДС ще се намалят, но преди малко говорихме за кантарите. Все пак в момента ДДС-то няма да го има, но има данък печалба, който се плаща в края на годината, това оформя един съществен оборот от целия оборот на „х“ стопанство и тук винаги има много злоупотреби. И за да се ликвидира и този момент, е ли е възможно в бъдеще, като идея се сещам сега, кантарите да минат на лицензионен режим където да се отчита всяко количество и в края на стопанската година, когато се отчитат средните добиви, при един среден добив за настоящата година 550-600 кг/дка се отчита 200-250 кг/дка, това също е един голям паричен приход за държавата и предполагам, че злоупотребите няма да се спрат само с тази мярка, но приветствам идеята.

ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ: Само да допълня на какви случаи се натъкваме. Това става при малките зърнопроизводители, до 2 хил.дка обработваема земя. Той няма счетоводство, питаш го къде си тегли зърното, „Ами тук, с ремаркето, знам, че събира 3-4 тона“, може би по-нататък когато го обсъждаме в детайли с представителите на НАП, да си минава действително продукцията през лицензиран кантар, а не да отчита продукцията „на око“. Това са много големи обеми, трябва да се има предвид.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Няма да вървя по реда на въпросите.
За срока на действие на схемата до 2018 година. Този срок е посочен, тъй като директивата ни дава възможност в срок до 2018 година да се прилага тази схема. Възможни са два варианта. По принцип да се приеме до 2018 година, евентуално ако се уточни, че има проблеми със схемата, че схемата не постига резултата, за който е въведена, тя може да бъде прекратена по-рано. Примерно, ако се въведат достатъчно ефективни мерки, защото действително обратното начисляване е временна мярка и трябва да се въведат други мерки, с които трайно да се реши проблема с тези стоки, тя може да бъде отменена и по-рано. Въпросът е, че ако се сложи за една или две години, тъй като ние при приемането ще уведомим Европейската комисия за всички контролни мерки, които се предприемат, примерно при срок една или две години, след това ще трябва ново уведомяване на Европейската комисия за удължаване на срока, т.е. нова нотификация, за да ни разреши за срок до 2018 година. Това е въпрос и на преценка дали да бъде заложен срок до 2018 година, който винаги може да бъде прекратен или съответно по-кратък срок да бъде заложен. Но това е решение, което вие ще вземете.
По отношение възстановяването на ДДС. Предложили сме срока за възстановяване е до 30 дни. Знаете, че този срок започва да тече от подаването на справка-декларация. Например, ако справката-декларация за м.септември се подаде на 1 октомври, този 30-дневен срок започва да тече от 2 октомври, той не започва да тече от 14 октомври, когато е крайния срок за подаване на справката-декларация. Ние по принцип коментирахме това и със зърнопроизводителите, който има възможност да си подаде по-рано справката декларация за него този 30-дневен срок започва да тече по-рано отколкото крайния срок за подаването, 14-то число. По принцип го сложихме 30-дневен срок, тъй като всички други срокове и за износителите, и за големите инвестиционни проекти е 30-дневен. Ако се намали този срок той трябва икономически да може да е постижим. Законово може да се заложи 15-дневен срок, 10-дневен срок, въпросът е той да може реално да бъде спазван, тъй ако не се спазва това означава лихви за бюджета. Идеята е, първоначално ДДС, което не беше възстановено на фирмите да бъде възстановено, да се спазва 30-дневния срок и постепенно, дори и да не бъде намален този срок законодателно, примерно възстановяването на ДДС да бъде около 15-20 ден, на практика да може да се постигне. Тоест постигне ли се такъв срок на практика не е проблем той да бъде променен законодателно. На практика трябва да може да се постигне този срок, на всички да бъде възстановявано в срока, до 15-20 ден, за да може да бъде съответно променен и закона.
Бих искала да ви информирам, че около 80% от декларираното ДДС за възстановяване се възстановява с проверки. Ревизии обикновено се възлагат за дружества, когато има съмнения, че нещо не е както трябва в тяхната дейност, или има некоректни доставчици, на тези фирми се възлагат ревизии, като в момента практиката е да се възстановява част от ДДС-то въпреки, че е започнала ревизия, да се възстановява част от ДДС-то и да се задържа данъчен кредит само в размер за съмненията, които биха се констатирали. Тоест ако едно дружество е декларирало ДДС-за възстановяване 100 единици, примерно се задържа ДДС 5 или 10 единици, само толкова, колкото е рисково. Защото дори и при възложена ревизияслед приключването на ревизията да се възстанови ДДС-то, затова, че не е било възстановено в срок 30-дневен, за това ДДС също се дължат лихви за забава. Идеята е бюджета да не възстановява лихви за забава, т.е. да се задържа само това ДДС, което се счита, че е по рискови доставки. Това е по отношение на срока за възстановяване. По отношение на мерките, действително както спомена госпожа Танева, те вървят в пакет, обратното начисляване на ДДС със схемата за намалена акцизна ставка за газьол използван при производството на първична селскостопанска продукция. Действително тази мярка от една страна ще подпомогне земеделските производители, като по схемата са предвидени 70 млн.лева намалена акцизна ставка, това е помощта за земеделските производители, но от друга страна с тези ваучери земеделския производител, закупувайки гориво например от търговец, независимо дали е бензиностанция или данъчен склад, ефективното възстановяване на акциза ще бъде от Агенция „Митници“ и то от данъчния склад, т.е. ако някой по веригата не е коректен няма да има възстановяване на акциз, което ще дисциплинира всички по веригата, заради акциза да бъдат коректни за ДДС, което няма да представлява риск за горивата при земеделските производители, защото те са обхванати всички, включително и производителите на зърнени и технически култури, а това което беше предложено за препаратите и торовете аз благодаря. действително с колегите от Министерство на земеделието и храните ще коментираме, за да се предприемат мерки и да няма този риск за търговците на зърно.
По принцип за другите мерки, които бяха коментирани за промени в Закона за съхранение и търговия със зърно, с колегата Гечев коментираме какво би трябвало да бъде променено като законодателни промени или като предприемане на административни мерки, или като съвместни действия между двете агенции, за да могат тези мерки да се реализират на практика и да не се изместят измамите към други сектори. Той ще ме допълни, естествено има и други спомагателни мерки, които по принцип ще подпомогнат целия процес.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Правите сте, колеги, ова е част от картината. Аз ще си позволя да разширя обхвата, за да могат да разберат народните представители цялата визия, която разработваме с Министерство на финансите по отношение на ДДС измамите със земеделска продукция.
Да, един от проблемните фактори какво правим с българските производители на препарати и торове. Съответно ако има обратно начисляване на ДДС, т.е. хипотезата е, че е по-изгодно да си купят препаратите и торовете пряко от Румъния, които са освободени от 20 % ДДС износ и съответно нашите фирми да станат не толкова конкурентоспособни. Понеже разработваме общо схемите и се опитваме да имаме синергия от най-добър ефект, това което правим в момента е нова схема за подпомагане, няколко такива, в бъдещия Гаранционен фонд. При следващото капитализиране на Гаранционния фонд от европейската програма, това са европейски средства, като идеята е всички пари от седмата година на практика да ги въведем в един нов Гаранционен фонд, но не по тези схеми, а да разработим една голяма част от парите, т.е. около 50 % да отиват за краткосрочни схеми с много ниски лихви, които при специфичните периоди, да речем по жътва, когато трябват кешови средства на земеделските производители съответно сеитбата, да има възможност да дадем много бърз краткосрочен ресурс от около тримесечни кредити до 4,5 % лихва, за да може да оберем този луфт. Да може да не декапитализираме фирмите, а съответно да имат свеж ресурс, който по другите схеми за директните плащания, може да им бъдат възстановявани тези средства. Но вторично се мъчим да избегнем и този риск и да го взаимосвържем със средства, които може да осигурим не от държавата, а от европейските фондове, т.е. сега ги предвиждаме в новата програма.
По отношение на другите мерки, които са предвидени. Обратното начисляване е една от мерките. Широко популяризираната кампания по отношение на вътреобщностните доставки на съответните ДДС-измами през тях. Всички знаете за акциите, които правихме двете министерства, съответно ефекта, който те частично докарват. Същата работна група започна да работи по цялостен закон, като водещата институция там е Национална агенция по приходите, Министерство на финансите. Пред финализиране е и специализирания Закон за прекратяване на вътреобщностните доставки.
Това, което коментирахте, че може да се намерят други ниши, да допълня само едно нещо, този закон ще фиксира на практика не само входа, но и изхода, т.е. предотвратяваме възможността не само да се пренасочват на другаде, а предварително да затворим и тази вратичка, т.е. ако дадената стока после трябва да бъде изнесена фиктивно и да бъде възстановено ДДС, то не само на входа ще проверяваме дадените камиони, а и на съответния изход, което на практика минимизира риска, не че не могат да измислят нещо ново. Но този път ще трябва много да се постараят да измислят нещо така, че да заобиколят цялата единна система.
Фиктивния внос го прекратяваме на практика с този закон,както и фиктивния износ на земеделска продукция и съответното възстановяване на ДДС. Знаете, съответния режим, близък е до румънския, със скобите на съответните камиони. Бих добавил с регистър, т.е. в момента се затрудняваме да ви кажем, ако ни попитате, т.е. колко продукция е влязла отнякъде. За на вън имаме повече данни, но какво е влязло…вътреобщностна доставка, все едно идва от Пазарджик до тук. Това, което ще се опитаме да направим с тези мерки, включително да имаме точен регистър, какво влиза в държавата, какво излиза от държавата като земеделски продукти и всички други квалифицирани рискови стоки, те може да не са само земеделски.
Продължавам, тъй като миналия път в комисията имаше един дебат по отношение кадастъра на земята, прехвърлянето на КВС и т.н. Сега ще поясня малко. На нас ни трябва точна статистика, базирана на реален кадастър и КВС-та за производството на всеки един земеделски производител в България. Тръгнали сме да правим такава единна система, от която да е видно кой какво произвежда и къде по веригата е отишла дадената продукция. Представете си следния пример, десет земеделски производители, които имат по 5 дка земя, но се оказва, че са продали на „х“ фирма, няма значение каква, българска, румънска, гръцка, 200-300 хил.тона, съответно излиза извън граници, а всъщност никога не е било произведено това зърно, изчезва някъде по веригата през вътреобщностна доставка и съответно държавата възстановява ДДС на стока, която никога не е била произведена. Това означава, че двете министерства трябва да започнем да обменяме данни за всеки един земеделски производител, какво е излязло, какво е влязло в системата, какво е произведено, където е отишло. Вътреобщностите доставки, когато се фиксират скобите, още на границата на всяка квалифицирана рискова стока съответен служител от Агенция по храните ще чака на дадения склад и ще участва при разтоварването, и всяка от дадените стоки първо ще бъде проверявана – произход, качество, дали е на нулева фактурна стойност и чрез всичко това двете министерства ще сме сигурни дали стоката е заприходена в дадения склад. Оттам нататък може да се направи много лесна проверка къде е отишла след това тази стока. На практика, по веригата като затвориш входа, изхода и междинните звена ти имаш цялостен поглед на стокооборота в България и един отдел по анализ на риска може много лесно да хване евентуалните възможности за изтичане на ДДС. Всъщност голямата част от анализа на риска може да е електронизирана. Когато има отклонение повече от 10 % софтуера може сам да ти насочва вниманието към това. Казвам го, защото се опитваме да правим цялостна политика.
И нещо друго. Няма да удряме малките производители. Трябва да предвидим база, която е на определени декари, на определени култури, която лесно може да стане по икономически единици, на това какво да проверяваме нагоре. Разбира се, не бива да допускаме обратния ефект и да ударим българските земеделски производители, особено най-малките, които знаем, че по някой път са най-неизрядни. Но сме тръгнали да правим цялостна единна система, включително и с другата точка ще го свържа от дневния ред, една обща система, в която всички земеделски производители са вътре, всички собственици на земя, кой я обработва за дадената година, електронизация на Наредба № 3, знаете анкетния формуляр, вътре е парцела и какво ще гледа, включително с формула на средните добиви. Да дам един пример, ако имаме всички зърнопроизводители в единна система, за всяко едно от землищата, във всяка една от общините, лесно може да пуснем земеделските служби за една седмица преди жътвата да направят средна проба по правилото на триъгълника във всяко едно землище и да кажем колко са средните добиви. Тръгнали сме да правим цялостна система за прекратяване на ДДС-измамите, как да кажа, за нареждане на всичко по веригата. Тогава на практика тези кантарни бележки, които коментирате сами по себе си ще станат излишни.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Исках да добавя някои неща по отношение на фискалния контрол, аз не го споменах, но той на един по-късен етап ще се коментира в Народното събрание. Всъщност идеята е да се контролират всички доставки, които са под митнически режим, т.е. вътреобщностно придобиване на стоки, вътрешобщностни доставки на стоки, транзитно преминаващи стоки, като всяка година ще се определя, даже може и няколко пъти в годината, списък с рискови стоки, като тези стоки ще се контролират. Една от рисковите стоки действително са зърнените и техническите култури, месото, захарта, плодовете и зеленчуците. Идеята е тези стоки, въпреки режима за обратно начисляване на ДДС те трябва да подлежат на контрол, защото например при един фиктивен износ това количество, ако бъде преработено в мелничен комбинат или друго преработвателно предприятие ДДС-то на преработения продукт също е загуба за бюджета, така че действително върви един комплекс от мерки, за да може да бъдат предотвратени ДДС-измамите.
Беше ми зададен въпрос, ако един земеделски производител произвежда зърнено-технически култури и примерно се занимава с друг вид дейност – отглеждане на животни. Накратко ще го представя. Ако земеделския производител е закупил стоки и услуги, за които има право на данъчен кредит в размер на 100 единици. Например за неговите доставки, които са продажба на зърнени и технически култури той ще начисли нула ДДС, но за другата продукция, която продава, тя ще бъде с ДДС 20 %. И в зависимост от тези доставки, примерно ако той има доставки на стойност 200 единици, ДДС-то е 40 единици и резултата за периода ще бъде 100 минус 40 единици – 60 единици ДДС за възстановяване. Подава си справката-декларация и тези 60 единици ще му бъдат възстановени. Ако има примерно доставки за 1000 единици, ДДС-то ще бъде 200 единици, разликата между 100 данъчен кредит и 200 ДДС начислено при продажбите, ще бъде 100 единици за внасяне и съответно ще ги внесе. Няма да има отделна отчетност за сделките с обратно начисляване и другите, получава се като резултативна величина. В проекта предлагаме 30-дневния срок за възстановяване да се прилага, когато над 50 % са му сделките с начисляване, т.е. не по-малко от 50 %, защото това се явява основна дейност и шанса резултата му да е ДДС за възстановяване е много голям. Предварително бяхме заложили един малко по-голям процент, но при дискусиите със зърнопроизводителите те се притесняваха, че освен производство извършват и други услуги, ако е много висок процента съответно те няма да могат да се възползват от този режим на възстановяване, затова го направихме да е обвързан както се получават европейските субсидии, по същия начин над 50.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Да, заповядайте.

ХАМИ ХАМИЕВ: Благодаря. Ще се възползвам от вашето присъствие тук, за да поставя един по-страничен въпрос. В момента земеделските производители трябва в рамките на работния ден, ако не ме лъже паметта, по закон, да изпратят справка към НАП, декларация за горивото, което са получили, поръчали са или са купили гориво, в рамките на деня беше. Има ли някакви варианти, понеже имат големи затруднения, особено по време на кампания, с това отчитане, има ли варианти отчитането да се удължи по някакъв начин с ден-два може би? Предполагам, че има сигнали.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това е промяната, която беше направена март месец в Закона за данък добавена стойност, да обясня и за народните представители, това е т.нар. общ програмен продукт „Контрол върху горивата“. Всъщност тогава го коментирахме със земеделските производители какъв да бъде срока, от тяхна страна нямаше проблеми, тъй като те ни казаха, че си закупуват цялото количество гориво, съответно по интернет изпращат тази информация – от кой са закупили горивото и какво количество. Това е информацията, която се предоставя към НАП, за да може да се направи насрещната проверка, тъй като и доставчика подава тази информация към НАП, че е продал съответното количество гориво на земеделския производител, за да може да се засече. Този режим всъщност не се прилага от земеделските производители, ако те закупуват горивото от данъчен склад, а ако го закупуват от бензиностанция, тъй като от данъчния склад информацията се получава от Агенция „Митници“, НАП си я получава, а съответно, ако е закупено количеството от бензиностанция съответно тази информация минава през касовите апарати. Така че това се получава само, ако се закупува от големите складови бази, по-скоро големите петролни бази, само в този случай се получава.
И още на един въпрос забравих да отговоря, по отношение влизането в сила на закона. Първоначално в самия проект бяхме сложили като текст да влезе от 1 октомври, но тъй като все пак изисква време да мине на първо, второ четене, през комисиите, не сме заложили срок, но по принцип може би вече преди второ четене в зала е хубаво да се фиксира срока и той да бъде от началото на период, примерно да бъде от 1 декември, 1 януари, за да не се получава различен режим в един данъчен период, затова не сме го заложили, даже не сме сложили, че влиза в сила от обнародването, защото действително ще се получи проблем при прилагането на режима, трябва да бъде от началото на данъчен период, но пък да има и достатъчно време за разяснителна кампания за земеделските производители, ясно ни е, че има големи производители, които ползват счетоводни фирми, които водят тяхната отчетност, има и по-малки производители, и съответно трябва да бъде проведена една информационна кампания, за да няма проблем при прилагането на режима. В зависимост от това как върви приемането на закона ще предвидим и достатъчно време, за да могат да бъдат информирани земеделските производители и да няма проблем с прилагането.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Мисля, че всички получиха изчерпателни отговори по отношение прилагането на механизма. Предполагам, че по този начин ще съумеем да осигурим прозрачност по веригите, защото не само в България, мисля, че всички страни в Европейския съюз имат такъв проблем и заради това обратното начисляване е въведено в не една страна от Европейския съюз.
Колеги, ако няма други въпроси… Да, заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо председател, госпожо Петкова, добре би било процедурата да мине по-бързо и от 1 ноември да може да влезе в сила, във връзка с това, че са взаимно обвързани мерките по отношение на възстановения акциз на горивата, откога планирате, от 1 януари ли? И като заложено в бюджета? Да.
Господин Гечев, по отношение на закона, за който ни информирахте, много добре. В Румъния има достатъчно практика по отношение на прилагането на този режим, има откъде да се види и практика. Вие кога планирате този законопроект да има работна готовност? От 1 януари. Значи до края на годината следва да влезе, да, добре би било.

ЯВОР ГЕЧЕВ: От 1 януари, най-малкото защото е свързано с разширение на служители, логистика , но от 1 януари, ако може да сложим първата скоба на границата. И само да кажа, не само румънския, ползван е най-добрия опит от цяла Европа, но адаптиран към нашите дадености и разработен така, че да работи най-добре.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам да гласуваме. Колеги, подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2013 година за първо гласуване, който е „за“ подкрепа, моля да гласува.

„За“ – 18 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 18 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ законопроекта се приема на първо гласуване с пълно единодушие.
Благодаря на всички, които взеха участие, на колегите от Министерство на финансите.

Колеги, преминаваме към следващия законопроект , който е внесен група народни представители - законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Приложени са и мотивите към законопроекта. Няма да ги изчитам, само ще ви кажа, че бяха проведени срещи с представители на ветеринарните лекари, които общо взето подкрепят по-голяма част от промените свързани с идентификацията на животните и възможността тя да бъде осъществявана от развъдни асоциации, а също така и от самите животновъди. Нещото, което се коментираше и се дискутираше, казвам като част от дискусията проведена с тях е чл.46ж, който е свързан с възможността изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните да издава заповеди за изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма. Считаме, че е необходимо в закона да има такъв разписан текст, по причина, че при извънредни обстоятелства, както 2013 година се оказа изключително трудна за осъществяване на дейностите по държавната профилактична програма, или където няма участъци, все пак за да бъде изпълнена на територията на цялата страна, което е ангажимент на българското правителство, да има възможност изпълнителния директор на агенцията да възлага и осъществява тези дейности, пак казвам, това е по изключение.
И нещо, което е свързано с промяната в закона, записано е и в мотивите е предвидените дейности по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастацияда се извършват не само от ветеринарни лекари, но също така, както преди действието на закона, от лица, които имат такава правоспособност. Обърнаха се представители на общински фирми, които са осъществявали тази дейност и са създадени с такава цел, но по действащия закон нямат право да го осъществяват, затова е и предложението не само ветеринарни лекари да имат правото да изпълняват тази дейност.
Това са накратко промените. Те са спешни. Предполагам, че Министерство на земеделието, от което имаме получено положително становище има много по-големи нужди за промяна в закона, но считахме, когато подготвяхме законопроекта, че това е нещо, което в спешен порядък трябва да бъде променено с цел решаване на някои въпроси, които в момента са важни. Ако имате становища, въпроси, вносителите сме готови да коментираме. Заповядайте, господин Гечев.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Подкрепяме предложените промени още повече, че те са изключително необходими, наболели от много време насам, показали, че са нужни тези промени. Дори в нашето становище стигаме до по-крайни неща, включително стойността на идентификаторите да са за сметка на животновъдите, като ДФ „Земеделие“ след това подпомага определена част от тях. Може би тук не става ясно точно за какво става въпрос в допълнителните предложения, които сме дали като становище, но да обясня сегашната схема и защо предлагаме това допълнително.
В момента Агенция по храните прави обществена поръчка за ушни марки, като самите животновъди трябва да ги купуват от обществената поръчка, само че обществената поръчка винаги е на тавана, винаги около 4,20 лв. последните години, най-здравите ушни марки и т.н., но на практика ние считаме, че това е допълнителен разход на държавния бюджет. И второ, макар че ние подпомагаме само 40 % от закупуването на ушната марка, трябва да централизираме доставката.
Затова разработихме една друга схема, първо с искането не само ветеринарите да могат да поставят ушните марки, съответно в цяла Европа могат и самите животновъди да ги поставят, не е голяма философия, като съответно и контрола по това те сами да подават данни, че те сами са си поставили марката. Идеята е следната. Да либерализираме пазара, което ще доведе до по-малко разходи за бюджета. Животновъдите да си купят марките кой от където иска, на каквато иска цена, съответно ако е свободно пасищно отглеждане им трябват по-здрави марки, но ако е оборно той може да не си купува на 4,20 лв., а на 0,80 лв. Съответно поставя ги в петдневен срок, освен ако няма изискване на друг регламент на Европейския съюз, до три дни ги подава на ветеринарния лекар, той съответно до три дни трябва да ги отрази в системата. Като мине тази процедура имаме уверението на ветеринарния лекар, че наистина ги е поставил, защото с документите, с които са купени тези ушни марки се отива в Агенция по храните, която регистрира направените разходи и съответно нарежда на ДФ „Земеделие“ да плати 40 % от тях. Това води горе-долу до 7 млн.лв. допълнителни разходи за държавния бюджет. Това е целия смисъл на допълнителния текст. До голяма степен животновъдите приветстват това, защото нещата се улесняват до голяма степен, намалява цената. Знаете, че има едни виртуални стада и т.н., а тук е ясно този ги е поставил, този има задължението да ги отчете в системата и ние имаме 100 %-ов контрол дали това е свършено. Молбата ми е, ако може и този текст да мине. На всичко отгоре в крайна сметка животновъдите няма да плащат и таксите за поставяне на съответната ушна марка. Подкрепяме предложената промяна, като с нашето становище прави и още едно-две предложения за изменения.
Понеже отворих темата в предишната точка. Започнали сме една голяма система, която да стъпи на реалните парцели, на реалните животновъдни обекти, като влезеш в нея да виждаш ушните марки, животните, сам да можеш да си виждаш всички неща, моля ви, ако може последния срок за 6 месеца, ако трябва да го изпълня за 6 месеца трябва да ъпгрейдваме тази система. А ние искаме да направим една система собственост на Министерство на земеделието, която да събере всички регистри – КТИ регистри, „Лозата и виното“, животновъдните регистри, с възможност всеки от фермерите да си вижда, контролира и сам да променя част от нещата, които са в неговата компетенция, т.е. не е необходимо да правим нова система, а просто да направим тази, която сме тръгнали да правим. Когато всички регистри са на едно място, включително скици и т.н., то по даден проект или заявление към ДФ „Земеделие“ за плащане, то една трета от папката с досието са документи, които се издават от министерството или някоя агенция свързана с министерството. За улесняване на административния контрол ние искаме да ги съберем всички на едно място и да се прави една разпечатка от системата,а не всеки път да се обикаля по инстанциите. По този начин малко по малко да тръгнем към едно истинско електронно правителство, с истински електронни услуги, но молбата ми е, ако може срока да е една година, защото няма смисъл да хвърляме пари да променяме тази система, когато искаме всички системи да ги адаптираме към една обща такава, като всяка от институциите, включително финансите да могат да си дърпат данните, които са им необходими.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ПЕТЪР ЯКИМО: С тази система гарантираме ли, че овцете няма да станат говеда и обратното? Как ще бъде направен този контрол?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Веднага ви отговарям. Когато някой кандидатства някъде веднага се прави проверка, въпросът е да е на единна база, защото няма нужда всяка институция да праща проверки, след като може да черпи информация. По подпомаганията в ДФ „Земеделие“ правим проверки, въпросът е всичко да е в една база и БАБХ, и ДФ „Земеделие“, и институциите да ползват една база. Другото е когато има съмнение по движението на животни, къде са отишли, къде са отишли животинските отпадъци, което е изключително голям проблем и Европейската комисия не един и два пъти ни дава предписания, т.е. по цялата верига да е контрола и тогава анализа на риска става много по-лесен. И всички ферми поне един път годишно минават на проверка. Въпросът е да се ползва от всички една база данни. Контролът ще е десет пъти по-гарантиран отколкото е в момента, защото ние имаме всички бази. Честно казано, нищо, че съм заместник-министър, ако ми трябват данни за конкретна ферма ми отнема една седмица докато стигнат до мен. Същото е с всяка от институциите. Въпросът е в синергията на събраните различни системи, за да може да има ефективен контрол.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, агенцията добре я товарим с всички функции, Закон за защита на растенията, те как ще се справят? Този апарат трябва много да се раздуе, аз не знам агенцията има ли капацитет да поеме всички тези дейности, които ги натоварихме по този начин, Агенцията за безопасност на храните? Защото казвате, че всичко трябва да се контролира в единна информационна система. Ето сега, в този момент пак ви давам сигнал като миналия път, през нощта на стоковите тържища в София, Пловдив, вървят огромни обеми стоки, вносна стока, представя се за българска не се документира изобщо. Премиера каза, че се правят системни проверки, аз ви казвам, че системи проверки изобщо не се правят! И в момента това става. Имате ли я тази информация? Няма контролен орган, няма присъствие, нито на финансите, данъчния не знае какво прави митницата, митницата не знае какво прави данъчния. Други контролни органи се мотаят по някаква логика.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Това не е от днес!

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Това не е от днес, господин Атанасов, но това е от 2002, 2003, още от виденово време, ако се връщаме назад няма да постигнем консенсус. Идеята е да гледаме какво става напред!

ЯВОР ГЕЧЕВ: Първо, за прословутите две баничарници – две проверки, и на двете. Търсихме бял бус два дни, проверени са всички извари и т.н., каквото се сетите всичко е проверено в тези две баничарници.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Резултатите?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Почти „ок“, има забележки, но да не занимаваме сега цялата комисия, от шефа на Агенция по храните ще ви бъде предоставена цялата проверка.
Що се отнася до системата за контрол и натовареността на БАБХ. Първо по отношение на система. Сигурно не съм се изразил точно. Нашата визия е за една обща система, която да е собственост на Министерство на земеделието, вътре в самата нея с лимитиран достъп за всяка от агенциите, т.е. ние не ги товарим тях, даже взимаме малко от работата по поддържането на регистри. Идеята е не всяка агенция да поддържа нещо, министерството в крайна сметка е принципала, всичко е при него, за да може да правим системен контрол по тази система, включително и на второстепенните агенции, всъщност ги разтоварваме от функции, като им даваме възможността да ползват данните наготово, но ние да осъществяваме последващия контрол.
Що се отнася до вътреобщностните доставки много сте прав, това е проблем от момента, в който сме влезли в Европейския съюз, категорично е така. Все още сме на 24-часов контрол по границите, мога да ви кажа, че са много изобретателни, измислят и други схеми. Как и откъде влиза от една страна, която не е член на Европейския съюз, минава през друга, други пътища намират, но факт е, че до голяма степен тръгнахме да решаваме проблема.
И се връщам на това, което говорихме по първа точка. Понеже с тези проверки бях назначен за ръководител на една работна група, в която влизат всички институции, които имат отношение по въпроса – Митници, Полиция, БАБХ, НАП, всичко каквото се сетите. По мое предложение тази работна група не само извършваше проверките и те продължават с 24-часов контрол, знаем, че в момента имаме общо взето ограничения по това да си вършим работата, затова по моя инициатива и на Министерство на земеделието тръгнахме да решаваме трайно въпроса, като на Нова година ще има цялостен контрол по отношение на ДДС-измамите по границите с вътреобщностни доставки. Предлагам ви да даваме добавена стойност към тази система, да направим всичко възможно и ние като министерство, и вие като комисия, тя да заработи от януари месец. Едва ли има някой от вас, който да не е занимаван с контрабанден внос и т.н. Знаем, че имаме пропуски, няма да ги казвам къде са, за да не се ориентират към тях. Все още сме на 24-часов контрол, но идеята е трайно да бъде решен въпроса. И то към нова година със специализирания закон, със специализираното звено към НАП и съответната извадка за рисковите квалифицирани стоки от наша страна, т.е. към 1 януари на този въпрос ще бъде отговорено от самото Народно събрание с приемането на закона.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Все пак темата е Закона за ветеринарномедицинската дейност. БАБХ е тоталния контролен орган в държавата.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз друго исках да кажа на господин заместник-министъра. Пазара със селскостопанска продукция е в безобразно състояние, особено пазара на едно. Търговията на едно става по един безметежен скрит начин. Това кореспондира с всички тия правомощия. Това, което се коментира, добре. Информационната система ще го залови по един или друг начин, но там където изобщо не се документира, там какво правим?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Много са темите, но предлагам да се съсредоточим върху Закона за ветеринарномедицинската дейност, по наше становище това са спешните промени. Предполагам, че ще има и други предложения между първо и второ четене, молбата ми е по същество да коментираме.

ХАМИ ХАМИЕВ: Може би темата „БАБХ“ създава различни настроения във всеки от нас. Според мен е редно преди започването на дебатите по новия Закон за защита на растенията да направим един обстоен преглед, дебат на дейността, структурата на БАБХ, виждам, че всички колеги са ангажирани с темата, виждат доста нередности, пропуски в цялостната структура на БАБХ.
Относно закона. Искам да попитам каква е нуждата и какви са предпоставките, които налагат промени чл.7, където ветеринарномедицинските специалисти се заменят с обучени лица и т.н., дали липсата на достатъчно квалифицирани лекари или финансовата страна на въпроса?

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа народни представители, по така поставения въпрос на практика в сегашния Закон за ветеринарномедицинската дейност съществува монопол. Там пише, че тези дейности по дезинфекция, денизнсекция, дератизация и девастация се извършват единствено от ветеринарномедицински специалисти. А практиката е съвсем различна, както се извършват от ветеринарномедицински специалисти, така се извършват и от редица фирми, някои от които са в ресора на министъра на здравеопазването, а други не са към нито едно от двете министерства. По тази причина, за да няма монопол това е предложението – да се разшири кръга от специалисти, на всички, които са обучени да извършват този вид дейност каквато е практиката. Освен това има изискване актовете да са от двамата министри, както на земеделието и храните, така и на здравеопазването, защото ние направихме наредба, не постигнахме консенсус с колегите от здравеопазването, решихме да е обща наредба, но няма законова референция. Мисля, че предложението е добро.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, по така представения законопроект ние ще го подкрепим по принцип, като имам следните бележки: има едно разминаване, казвам го по принцип за второ четене, тъй като философията е на развъдните организации, като признати животновъдни да се дадат тези права, да се прецизират някои текстове, това е философията, нали, …да. В тази връзка нека има едно определение, че „животновъдна организация“ по смисъла на този закон са развъдните организации по Закона за животновъдството. Промените са положителни според мен.
Второто, което ако прецените да се прецизира, тъй като и колеги ме запознаха, от гилдията на ветеринарните лекари, че има известно недоволство по повод каква ще е степента, качеството и нивото на специалното обучение, така че да могат да се извършват тези дейности от лица, които не са ветеринарни специалисти. Ако нещо в тази посока се направи, нямам конкретно виждане, говоря по принцип, така че на практика да е сигурен човека, който получи този сертификат, че може да извършва тези дейности, съответно фирмата , която го е наела. Разбира се, която и да е дейност добре е да няма монопол на която и да е гилдия, това създава пазарни условия и нормална цена за съответния ползвател на услугите. Това са ми бележките по повод законопроекта, който ние ще подкрепим като група.
Изкушавам се във възникналия дебат по повод Българска агенция по безопасност на храните аз да изкажа противно становище от това, което колегите казаха. Разбира се, дебат никога не е излишен, но Българска агенция по безопасност на храните беше създадена като единен официален орган за контрол в нашата държава и като такава тя обедини няколко действащи служби в отделните ресори. Нормално е да е мегаагенция, такава е практиката и в Европа, но считам, че това беше много положително. И по отношение на Закона за защита на растенията, съжалявам, че колегата излезе, на предната комисия когато дебатирахме закона, имаше представител на Агенцията по безопасност на храните, не мога да цитирам името, най-детайлно обясни този Закон за защита на растенията е изцяло нов, той синхронизира законодателството, но представителя изброи категорично изброи всички режими, които са указани и като процедура подробно разписани в закона, че на практика те и в момента съществуват. И тъй като се приема нов нормативен акт, всеки който не е тесен специалист по материята остава с впечатление, че се въвеждат едва ли не на ново тези режими. А на практика се синхронизира законодателство, затова народните представители като взимат отношение добре е да се седне да се чете и да се обучаваме там, където нямаме такава специализация. Аз съм на път да изпадна в позицията да защитавам министерството на политическа сила, наш опонент, но го казвам абсолютно със стремеж да бъде експертно. Между другото от агенцията са ни изпратени всички таблици с всички режими, което е много добре, нека да седнем, да ги прочетем и когато взимаме отношение това действително ли е така. Да, това е мегаагенция, но аз смятам, че е напълно нормално политиката за контрол върху храните, върху обществените отношения свързани със здравето на човека, с храните в България да бъдат осъществявани от единен орган. И как ще се структурира той и дали ще управлява ефективно е въпрос на управление на агенцията, но в никакъв случай не е това – дали агенцията ще се справя. Преди това бяха отделни ресори, които нямаха единно управление. Благодаря. Но виждам, че отиваме в една посока, която много не кореспондира с това, което четем.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Но все пак приемате ли да си говорим за Агенцията по храните и нейната дейност, защото последните един-два месеца аз съм свидетел на изключителните трудности в агенцията от гледна точка на финансиране на дейности, които са й вменени в закона. Много тежка финансова ситуация. Сега с актуализацията, с ПМС се чакат допълнителни средства, задължения към екарисажи, много неща, които финансово не са обезпечени, което обезсмисля и най-доброто намерение.
Имате ли други коментари и предложения?
Ако сме приключили дискусията, а ще имаме възможност да усъвършенстваме това, което е предложено между първо и второ четене, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от н.п. Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 04 септември 2013 година за първо гласуване, който е „за“ подкрепата му, моля да гласува.
„За“ – 18 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 18 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ законопроекта се приема на първо гласуване.
Благодаря за консенсуса, смятам, че така е нормално да се работи.
Господин Атанасов, имате думата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Бяхме свидетели, че в Странджа отново имаме проблем с шарката по дребните животни в едно от селата. Адекватно се намеси агенцията, въпросът засега е решен. Другият голям въпрос обаче остава, защото ние преживяхме шапа, бяха предприети мерки, може би не до край. Готвим се и аз силно се надявам да се направи Програма за развитие на животновъдството в Странджа и мисля, че е прието от министерството, но в момента отново всички животновъди са в шах. Голямата ми молба е, с госпожа Тасева говорих и мисля, че получих нейната подкрепа, но въпроса е към заместник-министър Гечев, моля ви да поемете инициатива за една спешна среща, да съберете животновъдите, експертно да се обяснят последствията. Те искат някакъв друг поглед. Ясно е, че като се случи това избиваме животните, но възникват много проблеми от това. Когато е малка фермата, избиват ги, държавата плаща едни пари, от статистиката идват тия резултати. Но стои въпроса, условно казвам, една овца когато се продава и е минала през статистиката тя е на една цена, една овца-майка е друга цената, на едно агне е друга цената, да не говорим за коч. А тук не се прави разлика. Това е единия от въпросите, за плащането.
Другият голям въпрос е, ние имаме прекрасни условия в Странджа за развитие на животновъдството. Пък се връщам на въпроса за Програма за развитие на животновъдството в Странджа. Трябва да се даде хоризонт на тия хора, тип обучение, по какъв начин могат да бъдат ограничени да кажем тези инфекции, молбата ми е за реакция, господин заместник-министър, госпожо Тасева, да се направи една такава среща за успокояване на ситуацията. Да се чуят техните въпроси, да се поемат вероятно ангажименти, но да се случи по-бързо. Аз лично имам над 20 обаждания от различни места, вероятно и вас са ви безпокоили, но мисля, че е добре да се отреагира. Благодаря.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Господин Атанасов, благодаря за възможността да информирам народните представители за случая, защото пряката информация е по-добре от всичко останало.
Използвам случая да благодаря на Агенция по храните. Аз получих обаждане в 18 часа вечерта за локализиране и съмнение за шарка по животните в с.Стоилово, общ.Малко Търново, пряко по права отсечка на по-малко от 5 км от границата с Турция. Преди това може би беше две седмици след като бях назначен за заместник-министър, още тогава подписах заповед по искане на Агенция по храните за цялостни превантивни мерки, заради шарка по овцете на територията на Турция, в европейската й част. И оттогава вървят профилактични прегледи, клинични такива. Шарка по овцете не се е появявала от 1996 година насам на територията на България и заради този засилен контрол, който сме предвидили на практика шарката беше локализирана 18 часа, в петък, в 22 часа вечерта бяха потвърдени пробите, което е изключително експресно, 22,30 часа беше уведомена Европейската комисия по система за бързо реагиране. Още преди да констатираме със сигурност, че е шарка по овцете два екипа бяха тръгнали, един от София, един от Бургас за даденото населено място. Не го обявихме предварително, заради едно единствено нещо, защото господин Атанасов много коректно го каза, че настава изключителен смут, когато се чуе за някое от тези заболявания. Единственото лечение за това заболяване е унищожаване на животните и тяхното загробване. И е много важна бързата реакция, за да се ограничи. Ограничихме го до едно село, Стоилово, като щетите са 38 овце и 47 кози, общо 112 животни. Не го обявихме, защото екипите рано сутринта, чисто тактически, обиколиха, описаха животните, изведоха ги, защото ако се разбере предварително информация стопаните започват да крият животните и е възможно да изтървем някое и да остане заразата. Локализирано е много бързо, това което излезе от пробите е, че самата шарка е локализирана на втория ден от заразата. Изключително бърза реакция, затова виждате, че няма допълнителни данни, може да направим допълнителна информационна кампания. Аз лично мога да се ангажирам с отиване до Странджа, за да успокоим хората, но на този етап заразата е локализирана. Имаше различни варианти за проникването на заразата, анализи от експерти. Самата зараза представлява струпейчета по кожата, имаше съмнения в Малко Търново, че са се появили такива симптоми, оказа се, че просто в някакви шипки, къпини са пасли животните, имаха наранявания по кожата, но на този етап е локализирано. Съмнението е за преминало животно през турска граница. Знаете, че отдавна има дебат за изграждането на оградни съоръжения. Гърците го направиха, ние на практика нямаме пари да го направим, това е единствения проблем да не го направим. Пренася се само от животни или случайно попаднало в багаж, не може да се пренася случайно от автомобили или други такива начини. Животно е преминало при всички положения през границата, една спора попадайки е заразила едно село, на втория ден всичко беше локализирано. На този етап няма проблеми нататък, няма други гнезда, на засилен контрол сме, включително обмяна на данни с турската страна. Прав сте, ще организираме информационна кампания с представители на Агенция по храните, за да разясним на хората, че няма проблем в тази насока, но всъщност не е излишно да им кажем как да се пазят, ако видят чужди, непознати животни и т.н.
ЗДРАВКО ДИМИТРОВ: Госпожо председател, един доуточняващ въпрос, може би към д-р Тасева, както е написан члена, д-р Тасева, да разбирам ли, че при възникване на епизоотии специалистите, които ще ликвидират последствията са само представителите на Българската агенция по безопасност на храните, защото колегите са изключително подготвени, почти нямаме слабости в тези неща, т.е. допуска ли се ангажирането и на други допълнителни специалист, защото, извинявам се за израза, не всеки който държи пръскачка е дезинфектор.

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Ако позволите първо да отговоря на въпроса и след това на въпроса на господин Атанасов.
Да, така е разписан текста, но такава е практиката и досега, защото когато са възниквали епизоотии мерки са взимани от държавната служба, в случая служителите на БАБХ. Така беше при шапа, така е и сега при шарката. Колегите, регистрирани лекари никога не са се занимавали с този процес.
Да продължа по въпроса на господин Атанасов. Да, ние разговаряхме с вас, аз заявих моята пълна подкрепа да отидем в Странджа, да обясним на хората, това е много голям стрес за тях.
Благодаря на господин заместник-министъра за добрите думи, всъщност аз не ги приемам като добри думи, те са реалност, искам да е ясно за всички – диагнозата на заболяването беше на втори-трети ден диагностицирано. Когато направихме патолого-анатомични изследвания отворихме животните и много малко изменения бяха настъпили. Това е ужасно трудно, това говори за много висок професионализъм. Аз с огромно удоволствие и пред вашата комисия, и навсякъде където е необходимо ще отговоря на всички въпроси свързани с агенцията, но искам да е ясно на народните представители, че в агенцията се работи страшно много, имаме страшно много отговорности, дейности за които сме отговорни и изпълняваме. От 4 юли във връзка със схемите, за които господин Гечев коментира пред вас, моите колеги работят денонощно, както на границата със страни-членки, така и на граничните пунктове, така и на борсите и тържищата. И всъщност зад това стоят много честни хора, които получават много ниско заплащане и дори не ни е осигурен фонд „Работна заплата „за ноември и декември месец. С това завършвам. С удоволствие ще изложа пред вас реалната ситуация на БАБХ. Благодаря.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Да добавя нещо, и бъдещите неща, които правим, защото имаме идейни концепции за по-засилен контрол за храните, за млякото, така че предвиждаме сериозно оптимизиране на самата дейност. Аз също с удоволствие бих се включил в едно изслушване на Агенция по храните, която е изключително важна агенция.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Госпожо председател, господин Гечев, колеги, може би тук с господин Атанасов сме най-заинтересовани, тъй като Бургаски и Ямболски регион са най-засегнати – шап, знаете колко огнища има и на шап в Турция, и други заразни болести, проекта за оградните съоръжения е готов, имате го, оставили сме го в областните администрации, но помислете с Агенцията по храните за превантивните действия. Ако трябва потърсете европейско финансиране. Това че този път на втория ден сте успели, радващо е и похвално за Агенция по храните, но може да се случи, че да не се хване на втория ден, може да се установи на 20-тия ден, тогава знаете какво следва. Но в Бургаски регион миналата година имаше такива неприятни случаи, така че помислете с Агенция по храните и час по-скоро трябва да се реши този проблем. Благодаря.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз няма да взема отношение по това. Но използвам, че в точка „Текущи“ уведомяваме или задаваме въпроси по ежедневието. Днес бях сигнализирана от животновъди в Карнобатския регион, където имат кравеферми, по-големи животновъди. От вчера могат да проверяват застъпванията си в сайта на ДФ „Земеделие“. Очаквам по-голяма конкретика и ако получа такава ще ви занимавам конкретно, но тъй като има срок за представяне на документи и за да не губим време, в Карнобатски регион масово са очертали пасища и ливади общински и държавен поземлен фонд без договори, очевидно хората, които ми сигнализират имат за същите имоти, фирми, които са регистрирани април месец, две са, казаха ми имената, но го нямам на имейл и няма да цитирам, за да не объркам нещо. В тази връзка бих обърнала внимание на следното и съответно вие да обърнете внимание – процедурата по отношение на доказването правата за очертаване. Всяко невземане на решение на ниво фонд, когато всеки от очерталите, където има застъпване спори за права на ползване, всяко нерешаване на този проблем на това място, води на практика, едно, от страна на държавата да връща тези пари, защото когато има застъпени и не се реши проблема – нито един не получава. Моят съвет е, защото такива случаи имаше и в предния мандат, има юристи, има практика на ВКС, нека да има ясно разписани правила да се приема кои документи да са с предимство за правно основание, но в повечето случаи да се дава предимството на едните, защото в крайна сметка това е по-полезното, по-полезното, дори и не винаги да е най-правилното. Но като цяло за страната и земеделците е по-полезно, защото в първия случай, най-лесно – има съд – да решава, нито единия, нито другия получава субсидии, държавата връща тези пари, и двете страни жалят. И ако и двете се докажат, след година и половина държавата плаща от националния бюджет. Във втория случай, като управляващ орган се вземат всички условия така, че едни от правните основания да се приемат, в крайна сметка рискуваш плащане за един хектар, за съответния спор, но държавата няма да връща пари, и ако съд докаже, че е било неправомерно ще го искате от бенефициента, ще се дължи на другия и няма да е ощетен бюджета. Маркирам го като проблем, който е съществувал, днес дойде случая. Даже животновъдите се събират днес след обяд, довечера казаха, че ще ми се обадят за други такива случаи, тъй като има данни и за Сливенска област, от Бургас и Карнобат съм получила обаждания.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Сложен въпрос, но благодаря за „вдигнатата топка“ както се казва. Ще предам на колегата Абазов, ресорния заместник-министър. Много добре ви разбирам за какво говорите, за практиките, аз лично съм работил по отношение на застъпванията, единия договор, втория, третия, петия, има цялостни инструкции ДФ „Земеделие“. Утре ще си направя труда лично да ги прегледам. Както виждате предложихме и закон, който е специално за държавния фонд, за даване предимство на фермите, които на практика имат животни, препоръчахме на Сдружението на общините и те да го прилагат, за да има унифицирана форма и тъй като отговарям за стратегическото планиране в самото министерство може би по-показателно от примера, който дадохте, няма, за да ни мотивира да направим цялостна единна система базирана на реален кадастър и КВС-та, с идентификация на собствениците, със слой кой ползва дадената земя, с предварително изчистени грешки преди директните плащания и текущи такива, с електронната възможност за подаване на директни плащания, с електронната възможност, ако си в Канада да упълномощиш един от наследниците да подпише договор вместо теб. Да, този проблем ще съществува до изграждането на цялостна нова система. Търсим трайно решение на проблемите, на практика това, което правим в момента е временно решение, другата година ще имаме постоянно такова. Ще предам на господин Абазов, а и аз ще го проверя лично.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Господин Гечев, това означава ли, че като се отиде на проверка на един търговец, да речем земеделски производител на даден пазар, с дадена стока, че може съответния контролен орган да провери, че този човек има 5 дка в Стара Загора и може да предложи максимум 20 тона домати, да речем.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Точно това означава.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз ви желая много успех в тази дейност, ако успеете да го направите. Към момента пак ви давам сигнал – към момента, в три часа през нощта стават нещата в София, огромни обеми в момента, гръцка стока се прави на българска, документация няма, вземете мерки. Стоково тържище София, да речем.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Точно защото много добре знаем нещата сме започнали да правим тази система.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз не случайно ви занимавам вас, защото четири нощи по ред ходя да гледам, защото се твърди , че има системност на проверките. Аз твърдя, че няма такава системност. Защото сега се получава, че нашите органи имат много работа, а в същото време ефекта е никакъв! Трябва да гоним ефективност от този контрол. Хората не са виновни, просто трябва да се промени нещо в организацията, за да стават нещата!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря на всички, които взеха участие, на колегите от Министерство на земеделието, на господин Гечев. За контролната дейност, знаете, че нещата не стават бързо, трябва да са в дългосрочен план стабилни.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И най-важното е, че стават с икономически лостове.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Убедена съм. Благодаря.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

/Заседанието бе закрито в 16,20 часа/




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА











71 857 знака