Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
18/10/2013
Информация от Министерство на земеделието и храните, относно организацията по снабдяване на населението с дърва за огрев през предстоящия отоплителен сезон.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 16
На 18 октомври 2013 г. се проведе изнесено заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация от Министерство на земеделието и храните, относно организацията по снабдяване на населението с дърва за огрев през предстоящия отоплителен сезон.
2. Текущи
Заседанието бе открито в 19,30 часа и ръководено от господин Спас Панчев – заместник-председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
***
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Уважаеми колеги, това е първото ни изнесено заседание в Приморско.
Дневният ред, който е предложен за днес е:
1. Информация от Министерство на земеделието и храните, относно организацията по снабдяване на населението с дърва за огрев през предстоящия отоплителен сезон.
2. Текущи.
По дневният ред имате ли други предложения? Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се с болшинство, „въздържал се” и „против” няма.
Гости на днешното заседание са господин Бюрхан Абазов – заместник-министър на земеделието и храните, господин Юнал Тасим – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Атанас Добрев – парламентарен секретар на Министерство на земеделието и храните,господин Валентин Чамбов – и.д. началник отдел „Държавни горски предприятия”, госпожа Златка Възелова – директор на дирекция „Животновъдство” и господин Николай Маринов – директор на Главна дирекция „Земеделие и поземлени отношения”, очакваме госпожа Валентина Маринова – заместник-министър на земеделието и храните.
Откривам заседанието.
По първа точка предлагам господин Валентин Чамов да ни запознае с организацията по снабдяването на населението с дърва за огрев през предстоящия отоплителен сезон. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, очевидно аз съм най-малко познатия човек в тази група, затова ще си позволя да се представя с две-три изречения. Работил съм 6 години в Държавно горско стопанство Гоце Делчев, 11 години почти съм в Изпълнителна агенция по горите, а от миналата седмица изпълнявам длъжността „началник” на отдел „Държавни горски предприятия” в Министерство на земеделието и храните.
Сега на въпроса. Към настоящият момент сме реализирали над 800 хиляди пространствени кубически метра дървесина за местното население, което е приблизително 60 % от това, което сме предвидили за местното население за реализиране по ценоразпис за тази година, което възлиза горе-долу на 1 400 хиляди пространствени кубически метра. Към момента 117 хиляди домакинства са закупили дървесина от държавните горски предприятия, като основния обем е закупен по реда „временен склад“. Традиционно двете предприятия, двата региона Югозападен и Южен централен – Смолян, Благоевград, Кюстендил, Пазарджик купуват дървесина на корен. Това е една стара традиция, която продължава и към момента. В останалите четири региона на страната основно местното население закупува дървесина от временен склад. Около 540 хил.кубика от тези 800 хил.кубика са закупени от склад.
Към момента основните обеми са добити от предприятието, на чиято територия се намираме в момента, това е Югоизточно държавно предприятие Сливен, то е добило най-големите обеми заедно с Южно централно предприятие – Смолян.
При какви цени се реализира дървесината, това е въпросът, който се задава. През тази година при цените на дървата за огрев не се наблюдава покачване и в момента варират между 29 и 36 лв. без ДДС, от временен склад, това са широколистни дърва. Иглолистните са около 27 лева, една средна цена.
Стоящата дървесина на корен, която местните хора добиват съответно е на по-ниска цена, тъй като няма разходи за дърводобив възлиза на около 12-17 лева за широколистни дърва и от 5 до 11 лева в различните предприятия за иглолистните дърва. Върху тези цени, разбира се, трябва да се добавят разходите за транспорт, товарене и разтоварване, които са около 20 лева, които хората трябва да поемат за своя сметка.
Като цяло моето заключение е, че през тази година нямаме никакви проблеми за снабдяване на местното население с дърва. Към момента няма нито една жалба по повод снабдяването на местното население с дърва. Аз от 10-11 години съм в този сектор и се занимавам с това и сме имали десетки, да не кажа стотици жалби до началото на отоплителния сезон. Тази година такова нещо няма, няма нито една жалба. Даже в Сливен има излишъци, предвид което не може да изпълни това, което сме му заложили за задоволяване на местното население, тъй като няма интерес в момента в достатъчна степен, за да се гарантира изкупуването на тези количества.
Разбира се фактори за ниския интерес към тази суровина за момента е може би и топлото време. На пазара за дървесина има огромни количества, които могат да бъдат закупени във всеки един момент, знаете ситуацията в Гърция и Турция каква е. Турския пазар е почти затворен за нашата суровина, цените в Турция, на тяхната суровина не са много далече от нашите и нямаме причина да изнасяме големи обеми за там. Основните фабрики в Турция вероятно имат проблеми с реализацията на своята суровина в Близкия изток, предвид което ние имаме големи обеми, които могат да бъдат реализирани на вътрешния пазар. За сравнение мога да кажа, че за Гърция и Турция годишно изнасяме около 1 млн.кубически метра дървесина.
Това е в общи линии ситуацията в момента. В заключение – нямаме проблеми със снабдяването на местното население, има дърва и цената не е по-висока от предишни години, дори напротив. Благодаря.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Можете ли да ни дадете някаква информация миналата зима на каква цена е купувана дървесината в различните части на страната?
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Около 10-15 % по наши сметки е разликата, надолу, но предстои да се направи анализ за годината, но цените са с 10-15 % по-ниски за тази година. Може да направим разбивка и по стопанства и да бъдат посочени конкретните цени.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, господин Чамов. Колеги, имате думата за мнения, въпроси.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Колеги, здравейте. Към представителя на Министерство на земеделието – имаше една практика при предното ръководство на Министерство на земеделието по отношение добива на дървесина от местен контингент, така наречените 10 кубика на семейство, имаше практика да не се допускат нелицензирани фирми да добиват дървесина или нелицензирани лица, каква е позицията на министерството сега, каква е практика откакто действа новия закон за горите и как процедирате вие сега? Благодаря.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Нека се съберат още въпроси. Колеги, имате думата.
Реплика: Ако може да повторите отново цените за иглолистна, широколистна, на корен и на склад.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Ще започна с цените, ще ги изчета внимателно, мога да ви направя разбивка и по предприятия. Цените на широколистните дърва на горски склад варират между 29 и 36 лева, за широколистните дърва, цените които съобщих са без ДДС. Това е обща практика в горския сектор – цените са без ДДС. Цената за иглолистни дърва на горски склад е средно 21 лв. Продажната цена на стоящата дървесина на корен за широколистните варира между 12 и 17 лв. без ДДС, а за иглолистните от 5 до 11 лева в различните шест предприятия.
На въпроса на господин Андонов, относно практиката за добив на дървесина от нелицензирани фирми. Действащият закон от 2011 година забранява на фирми, които не са регистрирани в търговския регистър на Изпълнителна агенция по горите да извършват дейности в дърводобива. Нямат право да извършват такива дейности нито за 2012, нито за 2013 година такива лица. Когато говорим за местното население, когато добиват сами дърва за огрев могат да не са търговци, да не са фирми, но лицата, които извършват тази дейност, по закон са длъжни да имат правоспособност, т.е. да имат оторизирани моторни секачи, да имат документ за изкаран курс за секачи, в противен случай нямат право да използват собствените си моторни триони в гората. Това е по закон. Дали имаме отклонение от тази практика, знам, че имаме, по селата е практика. Тенденцията е да извършваме проверки, няма година без смъртен случай, най-малкото инцидент, именно от този контингент местно население.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Заповядайте. Ако някой от гостите желае също може да вземе отношение.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Голяма част от колегите са ловци и аз в това число, забелязвам нещо, което не е от сега и имам такъв въпрос. На много места добита дървесина стои, не се извозва, някои от минали години, не говоря само за Бургаски регион, а и в други региони, което ме притеснява, имате ли информация защо така се случва, това е национално богатство. Имаше години, когато нямаше дърва, а цената беше висока, а това реално са добити дърва, които не са изнесени. Имате ли информация за мащаба на това, не казвам, че е масово, но факт е, че съм го виждал.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Не изяснихте в каква собственост на горите се забелязва този проблем, явно, че е навсякъде.
ПЕНКО АТАНАСОВ: И в държавни, и в частни.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Мога да ви кажа, че практиката в държавните горски територии показва, че когато има сключени договори за дърводобив с някоя фирма има клаузи за неустойка за неизвозена навреме дървесина, след което се начислява на фирмите магазинаж. Имаме голямо количество прекратени договори, по които се наблюдават такива несъответствия – прекратени договори, неустойка, нетранспортирана дървесина, обжалвания. Все пак нямаме такива големи обеми. В края на година има примерно 100 хил.кубика наличности на склад, което не е голям обем.
Големият проблем с горите с повреди, това е съхненето на иглолистните култури, тук няма разбира се толкова големи обеми, но това е проблем в целия Югозапад, обхваща и Гърция и Македония. Съхненето на иглолистните култури е съществен проблем последните 5-10 години. И тази и предходни години като правим нашите разчети и планове включваме преимуществено тази каламитетна маса, тъй като тя уврежда и останалите буферни насаждения. А такива инцидентни гороломи, ледоломи, снеголоми, разбира се ги включваме за усвояване. Но на места имаме струпване на такива огромни маси, които дори за една година не можем да усвоим. Все пак в сравнение с Европа, където са милиони кубически метра, 2007 година в Германия паднаха 7-8 милиона кубически метра, при нас не са големи обемите.
ПРОФ. МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Добър вечер, колеги. Имам няколко въпроса. Първо, софийския пазар, цените доколкото ми е известно, са много по-високи от провинцията, вярно ли е това, особено на дървата, които са готови, направо да ги сложим в печката?
Второ, какъв е в момента износа на дърва в съседни страни в сравнение с миналата година.
Трето, колко площ гори се изсичат всяка година и колко се залесяват всяка година? Залесяване сега няма, да, имаше преди години.
Друго нещо, което е важно. Аз пътувам из страната и някои хора ми споделят, че имат страх от тези лицензирани фирми, вярно ли е това или не. Понеже в Комисията по околна среда и водите дойдоха ваши колеги от Родопите и там споделиха доста, не казвам страшни, но неща, които не би трябвало да стават в Родопите. Благодаря.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Цените, на които се реализира дървесина на Околовръстното шосе в София изобщо не са показателни за пазара на дървесина, тъй като това са цени, на които гражданите без да се включват в списъци, без да се включват към някоя териториална общност могат да отидат и да си купят каквито искат обеми. Това, което казвате, че в провинцията цените са по-ниски, има такава тенденция, но това не е показателно. Миналата година в погранични райони с Гърция цените стигнаха 70, 80 дори 90 лева. Такива цени в София не бяха достигнати, така че тази тенденция е налице, но не е важаща за всички случаи.
Веднага правя връзката с износа. През предходната година имахме страхотен износ за Гърция, това дърпа цените на горе за местните фирми, за местното население в регионите, от които можеше лесно да се транспортира дървесината в тази посока. Разбира се, те не са оказали влияние на цените, да речем, във Варна и Свищов, но дори в регионите на Ловеч, Лесидрен оказаха влияние и цените скочиха с 10-15 лева спрямо предходната 2011 година.
Около 1 млн.кубически метра изнасяме годишно, като основни дестинации са Турция и Гърция, да речем около 700 хил.кубика за Турция и 300 хил.кубика за Гърция. Другите дестинации са с изключително малки обеми, за Македония и Сърбия. Това са двете дестинации за износ на българската суровина и са двигател на цената на суровината. Това е една от причините да имаме големи свободни количества на пазара, цената е надолу, цената на готовата продукция пада, притиска цената и за местното население надолу.
По отношение на залесяването. Наистина в последните 5 години имаме голямо отстъпление от залесяването. Да не говорим за преди 15-20 години. Да речем 2008-2009 година имаме средно годишно около 50 хил.дка залесяване, след което намалява с около 15-20 % годишно, за миналата година имаме едва 12 хил.дка залесяване, което навремето е било залесяването само в едно стопанство. Само по един горски е залесявал 5 хил.дка., т.е. три участъка от едно стопанство е цялото залесяване през миналата година. Дванадесет хиляди декара е нищо. Не е причината само липса на желание на колегите да залесяват. Знаете, че имаме предприета законодателна промяна в тази насока, надяваме се да мине тази промяна в Министерски съвет, с която намаляваме срока от 7 на 3 години, който е нормативно въведен сега, в момента, за да се изчака пожарищата и да се залесяват, т.е. ако сега има пожар държавните горски стопанства трябва да се чака 7 години за естествено залесяване и едва тогава да се предприемат действия по залесяване. С промяната предлагаме този срок да е максимум 3 години, което се надяваме да стане двигател за увеличаване на площите за залесяване.
За лицензираните фирми, не разбрах какъв е бил изразения страх от тези лицензирани фирми. Понеже не се занимаваме директно с контрол на тези лицензирани фирми, ще ви кажа, че имаме около 5 хил.лицензирани фирми, които са регистрирани в регистъра на Изпълнителна агенция по горите. Активни от тях са около 1500-2000 фирми, които работят реално. Като във всеки един бранш има фирми, има фирми, които са изключително сериозни, не допускат никакви нарушения в горите, има и фирми, които извършват нарушения, закриват фирмата, отнемаме лиценза, но откриват нова фирма. Това е нормално, закона го позволява, така че не можем да го забраним.
Българските гори, въпреки редовното рисуване на катастрофични картини от екологичните организации, изобщо не намаляват, увеличават се и в площно отношение, и в запаса. Количеството на въглеродния двуокис зависи от обема на дървесината. Около 50 млн. се е увеличил запаса за пет години, тези отчети ги правим веднъж на пет години, въпреки незаконната и законната сеч имаме 50 млн.кубически метра запас. Най-общо казано с елементарен пример да го кажа един кубически метър, около половината в него е въглерод, т.е. усвоени са около 25 млн.тона въглерод допълнително, това е доста опростено казано, т.е. това което слушаме от неправителствените организации не винаги е истина. Ние се съобразяваме с него, приемаме го като коректив, но не бива да го рисуваме като драматична картина в нашата страна, правили сме такива драматични изказвания, с което се поставяме в неудобна ситуация пред международната общност.
ЮНАЛ ТАСИМ: Първо, министерството готви ли промяна в Закона за горите? Има много тежки диспропорции, Пенко Атанасов може да говори с дни наред по тази тема, има и защо да говори. Няколко месеца вече няма индикации, че сериозно се мисли по този въпрос, а там нещата са крещящи, въпросите на професора са следствие от закона. В България от 7-8 години се говори, че лесистостта е в плюс, безспорно, но до качествената дървесина не се достига или защото няма пътища, или се взима само зеленото, което няма нищо общо с дейността на държавата, на хората, нито действието на закона. Този въпрос няма да го решим тази вечер, но качествената дървесина намалява за сметка на ниски храсти, това не е типичната българска гора.
Един въпрос, на който може би няма да ми отговорите, защото може би е удобно на много хора в България. Преди малко казахте, че износът ни към Гърция е 300 хил.кубика. Първо, това не е износ, а вътреобщностна търговия. Второ, 2010 година закона така се промени, че тези продажби не се регистрират никъде в Гърция и никой не знае колко изнасяме. Като изнасяме за трета страна, регистрацията е по друг начин. Това, че всеки от нас може да тръгне с няколко ТИР-а към Гърция и никой няма да пита кой сте и т.н., само в България се позволява това нещо, поощряваме да се изнася непреработена дървесина. Ще се промени ли философията? Не е ли сега момента, господин Атанасов, да проявите оная загриженост, която сте проявявал винаги, защото има монополи изкуствено създадени в гората и се стимулира нерегламентираната търговия. Прекалено много са ми въпросите, но имам рефлекс по тези теми.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Благодаря за интересните въпроси. Ще започна отзад напред. Не е вярно, че никой не следи износа, Националния статистически институт следи износа и данните, които цитирах са от него. Наистина премахнахме издаването на удостоверения за износ, тъй като има достатъчно на брой споразумения с Европейския съюз, в които се казва, че не може да ограничаваме търговията между двете страни, т.е. реципрочни мерки не може да въвеждаме, такива каквито те към нас не са въвели. Но НСИ води статистика и може да се направи справка. Разбира се, че е по-добре да изнасяме преработена дървесина, преработката да става в нашата страна, за да стимулира заетост, да стимулира икономиката, но не можем като свободна пазарна страна да ограничим износа на тази суровина. Мислили сме го, бяха въвеждани на два пъти забрани за износ на необработен дървен материал, знаете, но още следваща отпадаха.
По отношение на законодателната промяна, която предвиждаме. Както казах към момента има един вариант за изменение и допълнение, който включва двадесет и няколко промени. В законодателната програма на Народното събрание доколкото знам през месец ноември е записана нова промяна на Закона за горите, която ще бъде по-съществена. В момента с госпожа Бъчварова сме се съсредоточили върху три-четири мерки свързани със залесяване, ползване на дървесина, т.е. основните неща, които възпрепятстват важни за държавата процеси. Тъй като има генерални проблеми за решаване, ще трябва да се събере работна група и да направим нов проект на закон за изменение и допълнение.
Какво означава „качествена” дървесина. Трябва да имате предвид, че гората на България е в състояние, в което няма зряла дървесина, като цяло средната възраст на гората е около 50 години, т.е. една млада гора. Преобладават иглолистните култури, широколистните дъб и бук извършвани са сечи преди това. Има становища, че колегите не са си свършили работата и занижено качеството на горите, което по мое мнение не отговаря на истината. В недържавните гори има такъв проблем, тъй като закона позволи, и предния вариант го позволяваше да извършват сечи на цели територии без да се съобразяват, знаете, че имаше такава мярка до 2 хектара, 99 % от българските горовладелци са до 2 хектара.
ПЕТЪР ЯКИМОВ: Аз съм представител на Северозападния Балкан и при нас управлението на горите е много чувствителен въпрос. По-скоро като съвет, отколкото като въпрос, тъй като професора засегна залесяването. Това, което съм питал 4-5 години напред какво става със залесяването, тогава ми казваха, че има няколко начина за възобновяване на горите, като един от тях е контролирано изсичане, което дава възможност да се възстановява гората. На база тази гола сеч, която се е извършвала може би преди 50 години, на много големи масиви да се засаждат иглолистни видове там където традиционно следва да са широколистни, но тъй като това е по-лесно това се е правело тогава, така ми беше отговаряно. Имам един съвет към министерството. Хората виждат, че се изнасят дърва, но виждат да се залесява. Може би трябва да има някаква разяснителна кампания и да се обясни, че този метод е по-устойчив и по-евтин, там е проблема с пътищата, как да става изваждането на дърветата доколкото знам, но все пак има достатъчно работна ръка, с коне, с други методи, но да се търси вариант за избягване на каквато и да е гола сеч. Много хора в България не знаят, че не че не се залесява, а че се разчита на друг начин, маркиране и даване възможност на младите фиданки да станат нормални дървета.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Като разяснение. Възобновяването на българската гора и не само на българската, има естествено и изкуствено залесяване. Това, което казахте е изкуственото залесяване. Тук ролята на колегите е, така да се извършват сечите, че да няма нужда да се разходват средства за залесяване, а със сечите да се постигне едно естествено възобновяване. На населението прави впечатление, че когато завършим окончателна фаза на някоя вид сеч, т.е. в един период от 30 години направим една сеч, подготовка за появяване на подраст, осветяване на подраст и накрая изваждаме всички дървета, за да може този подраст да започне да расте, и населението непознавайки технологията на сечите декларира, че се извършва гола сеч. Опитали сме се да обясняване на хората, че това е полезна сеч, че така трябва да се направи и е по-добре, отколкото да садим фиданки, от които не се знае какво ще се прихване, едно залесяване без отглеждането струва 1000 лева на декар минимум, а с отглеждането стават хиляди левове, докато това може да стане само с полезната сеч на лесовъдите. Въпреки това през тази година смятаме да възродим програмата, която действаше от 2002 до 2009 година, програмата на Социалното министерство, „Залесяване чрез заетост“ и през следващата година ще се опитаме да я задвижим отново, за да имаме възможност със средствата от социалното министерство да осигурим една по-голяма заетост, да можем да залесим и да отговорим на очакванията на обществото. Въпреки, че моето мнение е, че ако един лесовъд е извел добре една сеч гората трябва да се възобнови по естествен път.
Ако успеем да задвижим програмата със Социалното министерство ще направим една по-активна кампания, за да се види, че не само се секат дървета, но и че се възобновява българската гора.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Здравейте, колеги! Много е хубаво да си говорим за гората, за продажбата на дървесина, за износа. Това са естествени процеси. Докато се стигне до тях, зам.министъра на икономика започна това нещо и към управляващите – щом работите законодателно мислете за гората, за нейното опазване, за нейното развитие, тъй като гората няма инфраструктура, няма пътища. За да бъде опазена тази гора трябва да има пътища, при един пожар – той се разраства за минути, а за часове обхваща хиляди декари. Опърли ли хиляди декари – държавата губи и губи нашата природа. А за да се справим с един голям горски пожар, понеже аз съм участвал като бивш областен управител в доста пожари, там наистина е необходимо техниката да влезе в гората, а дори малките „Тойоти“ на горските не могат да стигнат до огнището на пожара. Така че към управляващите – мислете в тази посока. Една част от общините в последните две години направиха доста проекти за пожароизвестителни системи. Има европейски средства, има възможност да се кандидатства и да се усвояват. Нашата гора наистина е едно богатство, което трябва да се пази, а за да се пази има доста съпътстващи фактори, които ние като законодателна и изпълнителна власт трябва да изпълним. Моят апел е в тази посока – от министерството подгответе и промени в закона, ако има необходимост, внесете ги в комисиите и Народното събрание, тъй като това е едно от най-важните неща. Продажбата е следствието, последния етап. За да продадем трябва да произведем, но трябва и да опазим. Благодаря.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря. Друг?
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Колеги, малко повече информация да дам в тази насока. Наистина ситуацията в българската гора по отношение на пътната инфраструктура не е добра. Ние сме на последно място и то с огромна разлика от останалите европейски държави и ако средното европейско ниво е 18-20 линейни метра на хектар пътна мрежа, да не говорим за Германия и Австрия, където е 30-40 линейни метра, в България отчитаме до 6-7 линейни метра на хектар, което е в пъти по-малко и както направихте много добре бележката ние не можем да усвояваме дървесината и още повече при пожари. Именно с тази цел беше създаден фонд „Инвестиции в горите“, той е целеви фонд, средствата от него се изразходват единствено и само за строителство на горски пътища, инфраструктура и технико-укрепителни съоръжения. Наистина, към момента нямаме действия, но това се дължи по-скоро на организационни недостатъци в нашата работа, а не на законодателна промяна, така че в тази посока е необходима не законодателна промяна, а инициатива от наша страна.
По отношение на проекти за пожарно наблюдение имаме разработени и от Изпълнителна агенция по горите, така че се работи в тази посока.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Друг желаещ?
ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаеми заместник-министри, господин председател, уважаеми гости, искам да взема отношение. Всички считаме, че темата, която разискваме е много важна. Разбира се,когато се обсъжда въпроса за снабдяване на населението с дърва ние трябва да гледаме въпроса много по-комплексно. Изхождам от това, че в България има няколко вида територии, които ние използваме, но едва ли има територия, която е с такова голямо комплексно значение, каквато е гората. Имам предвид екологично, стопанско, социално значение, рекреационно, може да продължаваме в тази посока. Не изключвам значението на земеделските територии, на защитените територии и нарушенията им. Аз искам да дам акцент на гората, тъй като през последните 20 години ние нарушихме сечите в българската гора. И то започнахме от равнинните райони. И преди две години България получи наказателна процедура за прахообразно замърсяване. Не знам на този етап, в този момент тази стара информация беше подета от журналисти, което считам като провокация, но това е друг въпрос. Защо ние посегнахме на дъбовия пояс в равнините. Върнаха се земите, веднага започна голямата сеч. Когато се правят сечи ние трябва да изхождаме дали за вземем дъбово-габъровия пояс, дали буковия, дали иглолистния. И за мен сечите в този пояс, сечите в Добруджа, в Дунавската равнина, особено в Добруджа, станаха причина за голямото прахово замърсяване в равнинните райони на Северна България. Разбира се, частично над Южна. Така че сечите са важни, но трябва да се влага повече информация, данни, резултати, изследвания, които да помагат на нас, на управлението на горите, на министерството в тази насока, за да не се получават именно тези процеси, неприятни процеси в природата.
Иначе всички знаем, народа го е казал „Гората ражда хора, полето – тикви!“. И затова пак подчертавам голямото значение,което има гората комплексно за населението. Това е една голяма тема, може да я обсъждаме много, но трябва все пак на този етап да мислим за снабдяването на хората, да не мръзнат през зимата. И аз мисля, че нагласата, специално тази година, без да обиждам хората, които миналата година са мислили по този въпрос, започна още през лятото, даде се гласност, спокойствие от страна на някои народни представители,ние не участвахме тогава в тази така да се каже кампания, медиите добре отразиха въпроса, навреме се започна и мисля, че хората дано бъдат доволни. Подчерта се какви са цените, това са нормални цени, но все пак трябва контрол от страна на агенцията, на министерството, за да няма нарушения. Благодаря.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, професоре! Има ли друг желание да вземе отношение? Има процедура. Добре, ще я подложа на гласуване - който е съгласен да приключим обсъждането. Позволявам си да кажа няколко думи, преди да приключим.
Благодаря на господин Чамов, той е подготвен добре и съм убеден, че има много неща, които още може да ни каже, благодаря и на вас колеги, защото и вие сте се подготвили за това изнесено заседание, по този проблем. Вероятно и медиите отнякъде разбраха, че ще имаме изнесено заседание, защото вчера сутринта по телевизията имаше едно активно присъствие на бизнеса в България с оплакването, че миналата година не са могли българските бизнесмени да купят никакъв дървен материал, макар данните, които ни се сочат днес, че доста материал е бил реализиран. Днес имаше отговор от нашия бивш колега Емил Димитров, че всъщност е имало достатъчно. Моят въпрос е имате ли данни, информация защо българския бизнес, българската мебелна индустрия „Свилоза“ – Свищов, целулозните заводи изпитаха такава остра нужда и се стигна до там, че те затвориха фирми и заводи, за сметка на вероятно реализирания износ или недостатъчния дърводобив. Вторият ми въпрос е – данните , които се говореха официално за миналата година, е че между 8-12 млн.кубика дървен материал ще бъде изсечен и защото такава е възможността, тъй като има доста гори, които трябва да бъдат изсичани. Вие сега посочихте една цифра за България 1,4 млн., за Гърция и Турция 1 милион, 100 хиляди в момента или повече резерв, това са 2,5-3 млн.кубика. Реално какъв е добива и става ли дума тук за голяма контрабанда, ако наистина има такива цифри и доколко те са реални. И предпоследният въпрос, който искам да ви задам е – още има търгове за фирми, които искат да получат дървен материал. Има ли нещо в тези търгове, което ви притеснява вас като ръководство на отрасъла, защото чуваме жалби от фирми, които са по-силни в сектора, не допускат по-малки, по-слаби фирми и реализацията на дървения материал пак ще бъде само от няколко фирми в България или правото и достъпа на желаещите е нормален и всеки може да реализира? Вие посочихте едни числа за тази година, за които професора каза, че са приемливи като цена, но миналата година имаше информация, че цената на кубик дървен материал за населението е стигнала 80-90-100-120 лева, за какво става дума всъщност, реални ли са тези цифри? И последен въпрос – тъй като утре ще бъдем в ловно стопанство, навсякъде където съм бил в ловно стопанство, навсякъде наемателите на ловни стопанства упрекват държавата, че тя не полага никакви грижи за пътищата в стопанствата, пътища, които са били в добро състояние, но поради масовата, невиждана сеч през миналата година – такива термини се използват, пътищата са в много лошо състояние и някакви мерки в това отношение предвиждат ли се? Благодаря. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Благодаря. Вие направихте едно включване от думите на професора към социалната функция, към икономическата функция. Наистина нашата роля като контролен орган и като орган, който провежда политиката на държавата в сектора, подпомагайки министъра е именно да търсим този баланс между социалната, икономическата и екологичната функция. За предходната година направихте бележка, че има опасения от бизнеса, че не е успял в достатъчна степен да обезпечи ресурсно своето производство, искам да направя една бележка, че през предходната година реалния добив на дървесина в нашата страна е достигнал своя пик може би за последните 10 години – 6,9 млн.кубика лежаща маса е добита в нашата страна. Такъв пик не сме имали откакто съм в горите, а много е вероятно да не е имало изобщо. От този 1 млн.кубика по официални данни, тази бележка я направих неслучайно, тъй като наши представители са правили такива изявления – незаконния добив е 2 млн., 3 млн. – после се налага ние да обясняваме как е дошъл, откъде е дошъл, реален ли е. Знаете, че това е достатъчно да ни пишат в международната преса…статистиката показва 30 хил.кубика незаконна сеч, което е смешно, ясно е, че не е толкова. Налага се да работя с цифрите, макар че и моето усещане е, че незаконната сеч е много повече, отколкото е отчетено, но съм длъжен да работя с реални цифри.
По отношение на това, което говорихме за бизнеса и връзката с вчерашните и днешните публикации. През 2011 година беше пика в производството на нашите фирми на плочи, целулоза и хартия. Изключително силна година за нашите производители, които достигнаха нива, които не познават в последните години и в ценово отношение, и в натурално изражение, произведоха страшно много плочи, хартия, целулоза и всички други производни от дървесината. През 2012 година започна спад в това производство, но инерцията от предната година и усещането за сигурност на пазара в съседни държави поддържа високи цени на суровината. През тази година отрезвително се отрази ситуацията в Гърция, Турция и Близкия Изток, и липсата на пазари за българските производители, включително господин Дачев – „Целулоза“, „Кроношпан“, местния производител, Фабриката за хартия в Стамболийски, имат затруднения в реализацията. Те спират да купуват дървесина, този отказ да приемат дървесина натиска цената надолу и принуждава нашите държавни горски и ловни стопанства да търсят други начини за реализация.
По отношение на процедурите какво ме притеснява. Многократно сме получавали мнения и предложния от колегите от другата страна, т.е. бизнес-партньорите ни, тези които купуват от нас дървесина, че имат търгове, които са опорочени. Имало е и в предходни години, имало е и през тази година получаване на такива данни за проблеми при процедурите. Като цяло така наречената Наредбата за ползване на дървесина е ясна и лесна за прилагане, при нея не би трябвало да има никакви проблеми с провеждането на тези процедури, но за съжаление има такива. Тази година, да допълня, да изчакаме закона за изменение и допълнение на Закона за горите, като работна група в министерството разработва този ЗИД, разработва промяна и в наредбата, които промени са значителни. Допълнително разработихме рамкови тръжни условия, договори, особено за дългосрочните договори. С тези договори ние целим да задоволим големите български производители, които изредих, те са 7-8 фирми, които годишно потребяват около 2 млн.технологична дървесина – „Кроношпан“, „Свилоза“ и т.н. Това са фирми, които са структуроопределящи в сектора и ние не може да ги оставим да нямат сигурност в бизнеса. При госпожа Маринова сме провели срещи с някои от тях, вчера също имахме една среща, те декларират, че при наличие на сигурност в доставките имат възможност да увеличат потреблението,което ще доведе до заетост на нови лица, допълнително брутен вътрешен продукт и т.н.
Сведения за ловни участъци с нарушени пътища има, но знаете, че стопанската дейност и добива на дървесина и нейното транспортиране нанасят щети на горско-пътната мрежа, именно заради това е и фонд „Инвестиции“, за да може да изграждане трайни стабилизирани пътища, тъй като големия обем от пътища в България е четвъртостепенна пътна мрежа, която е без трайна настилка и при едно дъждовно време или по-меки условия всеки камион причинява огромни щети. Разработва се нова Наредба за горските територии, надявам се до края на годината да бъде приета.
Само да кажа за търговете.Наистина в момента се провеждат търгове, това са остатъци за 2013 година, очакваме в края на ноември да започне т.нар. есенна или зимна сесия, с което да започнем да реализираме количествата за 2014 година. До15 декември не по-малко от 30 % от годишния обем ще бъде предложен на пазара, за да могат фирмите да обезпечат своето производство.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Имаше една идея за спиране на потреблението на качествена дървесина за производство на електроенергия. Докъде стигна това нещо?
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: В комисията обсъдихме тази идея, но впоследствие получихме няколко становища, които противоречаха на нашата теза, а именно да отпадне чл.10-13 от Закона за горите, т.е. дървесина да не бъде ползвана за получаване на ел.енергия, така че в името на консенсуса ние решихме да оттеглим към момента тази промяна, но това не означава, че сме отстъпили от тази позиция, ще опитаме при следващата законодателна промяна, която ще започне през ноември евентуално, в по-широк кръг обсъждания да я впишем в промяната, но както казах, министерството в предложението до Министерски съвет потвърждава, че държи на тази теза. За кубици в момента не мога да кажа конкретно в момента, тъй като половината централи в момента не работят, когато заработят тогава ще направим реална сметка. Хипотетичен е въпроса.
ПЕТЪР ЯКИМОВ: Имате ли информация, тези няколко големи производители, които работят дървесина и произвеждат хартия и други неща, успоредно с това производство изграждат ли и инсталации за производство на електроенергия, предвид загрижеността, че миналата година не е имало за бизнеса достатъчно дървесина, но аз мисля, че все пак пазара се е намесил и миналата година е имало пазар за Гърция и за Турция, ако е спаднало за нашата страна, това не е повлияло за населението, видях се с няколко областни управители, миналата година не е имало проблем за населението с дърва. А ние днес сме събрали основно за проблема за населението. А по отношение на бизнеса, там се е намесил пазара, но смята, че всеки трябва да направи каквото може, за да няма незаконна сеч. Имате ли информация, че в края на крайщата тези фирми изработват и такива инсталации и къде ще Министерство на земеделието когато търсим начини да осигурим за родния бизнес суровина, а то се оказва, че я използват за други цели?
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: По този въпрос мога да кажа, че две от фабриките, които са най-големите потребители като „Свилоза“ и „Монди“-Стамболийски имат и собствени мощности за производство на електроенергия, в което няма нищо лошо, напротив – отпадъчната продукция от тяхното производство отива за производство на електроенергия и топлоенергия, тъй като тя им е необходима за тяхното производство. По отношение на това дали нови мощности ще бъдат включени – знаем, че има такива инвестиционни намерения, има разработени централи, които към момента не работят. Не знам дали да кажа за радост или съжаление, че не работят, тъй като една централа от 5 мегавата електроенергия произвежда съпътстваща около 15 мегавата топлоенергия, която ако не бъде оползотворена отива в атмосферата, което е глупаво. За да работи пълноценно тази централа, те трябва да изразходват 80-100 хил.кубика, което е огромна цифра за един регион. Ако говорим за една централа като в Етро поле, да, очевидно за нея говорим, тя трябва да обхване не по-малко от 100-150 км да вози дървесината, дори много повече трябва да вози дървесина, което няма лошо в година на трудна реализация. Но ако годината е силна за производство на целулоза, хартия, плочи, но сега малко хипотетично разсъждаваме. Господин Панчев каза, че предходната година цената на дървесината е стигнала 90-100 лева, да, наистина е така, но това не е цена, която излиза от държавните горски предприятия. На държавните горски предприятия цената беше малко по-висока от тази, която тази година реализираме, но това не пречи на фирмите, които са в недостиг да манипулират пазара и да търсят високи печалби. Но тук не е ролята на Министерство на земеделието и храните, а на НАП и другите органи, тъй като ние сме продали дървесина на 30 лева, те продават на 100 лева, за тази разлика платен ли е данък, пуснати ли са касови бележки и т.н. Най-вероятно не е. Участвал съм в много проверки с МВР и всеки път ме питат „Защо продавате евтино?“, а ние поставяме въпроса как търговеца продава на цена 100 лева, при положение, че е закупена на 30 лева, а я продава на 100 лева. Това е риторичен въпрос.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря. В края сме на обсъждането по първа точка, аз предлагам едно решение по точката. Стана дума за пожарите, стана дума за незаконната сеч, за пътищата, стана дума за това, че министерството и сектор „Гори“ имат готовност за посрещането на зимата и осигуряване населението с дърва и предлагам да дадем добра оценка за подготовката за тази зима на министерството. Като втора точка предлагам да поискаме от министерството да набележи мерки за по-добра охрана и опазване на горите и за възстановяване на разрушените пътища от дейността през изминалите години. И една трета точка – периодично да ни информира министерството за състоянието на наличните количества на дърва за огрев за населението, така и за българския бизнес, защото не бива да допускаме това, което се случи миналата година. Не знам дали трябва да поискаме нещо от министерството във връзка с монополистите в търговията с дървесина. Ние не го коментираме сега, но е факт, че знаем каква е причината да се стигне до тези нива 110-120 лева. Ако приемате такива решения, моля, който е съгласен да гласува.
/Решенията са приети с пълно мнозинство, „против“ и „въздържал се“ няма./
С това приключихме по първа точка. В точка „Текущи“, ако искате да поставите въпроси, имате думата. Няма. Благодаря.
Закривам днешното заседание, колеги, благодаря!
/Заседанието бе закрито в 21,00 часа/
ЗАМ.- ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СПАС ПАНЧЕВ
40 471 знака
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 16
На 18 октомври 2013 г. се проведе изнесено заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация от Министерство на земеделието и храните, относно организацията по снабдяване на населението с дърва за огрев през предстоящия отоплителен сезон.
2. Текущи
Заседанието бе открито в 19,30 часа и ръководено от господин Спас Панчев – заместник-председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
***
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Уважаеми колеги, това е първото ни изнесено заседание в Приморско.
Дневният ред, който е предложен за днес е:
1. Информация от Министерство на земеделието и храните, относно организацията по снабдяване на населението с дърва за огрев през предстоящия отоплителен сезон.
2. Текущи.
По дневният ред имате ли други предложения? Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се с болшинство, „въздържал се” и „против” няма.
Гости на днешното заседание са господин Бюрхан Абазов – заместник-министър на земеделието и храните, господин Юнал Тасим – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Атанас Добрев – парламентарен секретар на Министерство на земеделието и храните,господин Валентин Чамбов – и.д. началник отдел „Държавни горски предприятия”, госпожа Златка Възелова – директор на дирекция „Животновъдство” и господин Николай Маринов – директор на Главна дирекция „Земеделие и поземлени отношения”, очакваме госпожа Валентина Маринова – заместник-министър на земеделието и храните.
Откривам заседанието.
По първа точка предлагам господин Валентин Чамов да ни запознае с организацията по снабдяването на населението с дърва за огрев през предстоящия отоплителен сезон. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, очевидно аз съм най-малко познатия човек в тази група, затова ще си позволя да се представя с две-три изречения. Работил съм 6 години в Държавно горско стопанство Гоце Делчев, 11 години почти съм в Изпълнителна агенция по горите, а от миналата седмица изпълнявам длъжността „началник” на отдел „Държавни горски предприятия” в Министерство на земеделието и храните.
Сега на въпроса. Към настоящият момент сме реализирали над 800 хиляди пространствени кубически метра дървесина за местното население, което е приблизително 60 % от това, което сме предвидили за местното население за реализиране по ценоразпис за тази година, което възлиза горе-долу на 1 400 хиляди пространствени кубически метра. Към момента 117 хиляди домакинства са закупили дървесина от държавните горски предприятия, като основния обем е закупен по реда „временен склад“. Традиционно двете предприятия, двата региона Югозападен и Южен централен – Смолян, Благоевград, Кюстендил, Пазарджик купуват дървесина на корен. Това е една стара традиция, която продължава и към момента. В останалите четири региона на страната основно местното население закупува дървесина от временен склад. Около 540 хил.кубика от тези 800 хил.кубика са закупени от склад.
Към момента основните обеми са добити от предприятието, на чиято територия се намираме в момента, това е Югоизточно държавно предприятие Сливен, то е добило най-големите обеми заедно с Южно централно предприятие – Смолян.
При какви цени се реализира дървесината, това е въпросът, който се задава. През тази година при цените на дървата за огрев не се наблюдава покачване и в момента варират между 29 и 36 лв. без ДДС, от временен склад, това са широколистни дърва. Иглолистните са около 27 лева, една средна цена.
Стоящата дървесина на корен, която местните хора добиват съответно е на по-ниска цена, тъй като няма разходи за дърводобив възлиза на около 12-17 лева за широколистни дърва и от 5 до 11 лева в различните предприятия за иглолистните дърва. Върху тези цени, разбира се, трябва да се добавят разходите за транспорт, товарене и разтоварване, които са около 20 лева, които хората трябва да поемат за своя сметка.
Като цяло моето заключение е, че през тази година нямаме никакви проблеми за снабдяване на местното население с дърва. Към момента няма нито една жалба по повод снабдяването на местното население с дърва. Аз от 10-11 години съм в този сектор и се занимавам с това и сме имали десетки, да не кажа стотици жалби до началото на отоплителния сезон. Тази година такова нещо няма, няма нито една жалба. Даже в Сливен има излишъци, предвид което не може да изпълни това, което сме му заложили за задоволяване на местното население, тъй като няма интерес в момента в достатъчна степен, за да се гарантира изкупуването на тези количества.
Разбира се фактори за ниския интерес към тази суровина за момента е може би и топлото време. На пазара за дървесина има огромни количества, които могат да бъдат закупени във всеки един момент, знаете ситуацията в Гърция и Турция каква е. Турския пазар е почти затворен за нашата суровина, цените в Турция, на тяхната суровина не са много далече от нашите и нямаме причина да изнасяме големи обеми за там. Основните фабрики в Турция вероятно имат проблеми с реализацията на своята суровина в Близкия изток, предвид което ние имаме големи обеми, които могат да бъдат реализирани на вътрешния пазар. За сравнение мога да кажа, че за Гърция и Турция годишно изнасяме около 1 млн.кубически метра дървесина.
Това е в общи линии ситуацията в момента. В заключение – нямаме проблеми със снабдяването на местното население, има дърва и цената не е по-висока от предишни години, дори напротив. Благодаря.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Можете ли да ни дадете някаква информация миналата зима на каква цена е купувана дървесината в различните части на страната?
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Около 10-15 % по наши сметки е разликата, надолу, но предстои да се направи анализ за годината, но цените са с 10-15 % по-ниски за тази година. Може да направим разбивка и по стопанства и да бъдат посочени конкретните цени.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, господин Чамов. Колеги, имате думата за мнения, въпроси.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Колеги, здравейте. Към представителя на Министерство на земеделието – имаше една практика при предното ръководство на Министерство на земеделието по отношение добива на дървесина от местен контингент, така наречените 10 кубика на семейство, имаше практика да не се допускат нелицензирани фирми да добиват дървесина или нелицензирани лица, каква е позицията на министерството сега, каква е практика откакто действа новия закон за горите и как процедирате вие сега? Благодаря.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Нека се съберат още въпроси. Колеги, имате думата.
Реплика: Ако може да повторите отново цените за иглолистна, широколистна, на корен и на склад.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Ще започна с цените, ще ги изчета внимателно, мога да ви направя разбивка и по предприятия. Цените на широколистните дърва на горски склад варират между 29 и 36 лева, за широколистните дърва, цените които съобщих са без ДДС. Това е обща практика в горския сектор – цените са без ДДС. Цената за иглолистни дърва на горски склад е средно 21 лв. Продажната цена на стоящата дървесина на корен за широколистните варира между 12 и 17 лв. без ДДС, а за иглолистните от 5 до 11 лева в различните шест предприятия.
На въпроса на господин Андонов, относно практиката за добив на дървесина от нелицензирани фирми. Действащият закон от 2011 година забранява на фирми, които не са регистрирани в търговския регистър на Изпълнителна агенция по горите да извършват дейности в дърводобива. Нямат право да извършват такива дейности нито за 2012, нито за 2013 година такива лица. Когато говорим за местното население, когато добиват сами дърва за огрев могат да не са търговци, да не са фирми, но лицата, които извършват тази дейност, по закон са длъжни да имат правоспособност, т.е. да имат оторизирани моторни секачи, да имат документ за изкаран курс за секачи, в противен случай нямат право да използват собствените си моторни триони в гората. Това е по закон. Дали имаме отклонение от тази практика, знам, че имаме, по селата е практика. Тенденцията е да извършваме проверки, няма година без смъртен случай, най-малкото инцидент, именно от този контингент местно население.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Заповядайте. Ако някой от гостите желае също може да вземе отношение.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Голяма част от колегите са ловци и аз в това число, забелязвам нещо, което не е от сега и имам такъв въпрос. На много места добита дървесина стои, не се извозва, някои от минали години, не говоря само за Бургаски регион, а и в други региони, което ме притеснява, имате ли информация защо така се случва, това е национално богатство. Имаше години, когато нямаше дърва, а цената беше висока, а това реално са добити дърва, които не са изнесени. Имате ли информация за мащаба на това, не казвам, че е масово, но факт е, че съм го виждал.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Не изяснихте в каква собственост на горите се забелязва този проблем, явно, че е навсякъде.
ПЕНКО АТАНАСОВ: И в държавни, и в частни.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Мога да ви кажа, че практиката в държавните горски територии показва, че когато има сключени договори за дърводобив с някоя фирма има клаузи за неустойка за неизвозена навреме дървесина, след което се начислява на фирмите магазинаж. Имаме голямо количество прекратени договори, по които се наблюдават такива несъответствия – прекратени договори, неустойка, нетранспортирана дървесина, обжалвания. Все пак нямаме такива големи обеми. В края на година има примерно 100 хил.кубика наличности на склад, което не е голям обем.
Големият проблем с горите с повреди, това е съхненето на иглолистните култури, тук няма разбира се толкова големи обеми, но това е проблем в целия Югозапад, обхваща и Гърция и Македония. Съхненето на иглолистните култури е съществен проблем последните 5-10 години. И тази и предходни години като правим нашите разчети и планове включваме преимуществено тази каламитетна маса, тъй като тя уврежда и останалите буферни насаждения. А такива инцидентни гороломи, ледоломи, снеголоми, разбира се ги включваме за усвояване. Но на места имаме струпване на такива огромни маси, които дори за една година не можем да усвоим. Все пак в сравнение с Европа, където са милиони кубически метра, 2007 година в Германия паднаха 7-8 милиона кубически метра, при нас не са големи обемите.
ПРОФ. МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Добър вечер, колеги. Имам няколко въпроса. Първо, софийския пазар, цените доколкото ми е известно, са много по-високи от провинцията, вярно ли е това, особено на дървата, които са готови, направо да ги сложим в печката?
Второ, какъв е в момента износа на дърва в съседни страни в сравнение с миналата година.
Трето, колко площ гори се изсичат всяка година и колко се залесяват всяка година? Залесяване сега няма, да, имаше преди години.
Друго нещо, което е важно. Аз пътувам из страната и някои хора ми споделят, че имат страх от тези лицензирани фирми, вярно ли е това или не. Понеже в Комисията по околна среда и водите дойдоха ваши колеги от Родопите и там споделиха доста, не казвам страшни, но неща, които не би трябвало да стават в Родопите. Благодаря.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Цените, на които се реализира дървесина на Околовръстното шосе в София изобщо не са показателни за пазара на дървесина, тъй като това са цени, на които гражданите без да се включват в списъци, без да се включват към някоя териториална общност могат да отидат и да си купят каквито искат обеми. Това, което казвате, че в провинцията цените са по-ниски, има такава тенденция, но това не е показателно. Миналата година в погранични райони с Гърция цените стигнаха 70, 80 дори 90 лева. Такива цени в София не бяха достигнати, така че тази тенденция е налице, но не е важаща за всички случаи.
Веднага правя връзката с износа. През предходната година имахме страхотен износ за Гърция, това дърпа цените на горе за местните фирми, за местното население в регионите, от които можеше лесно да се транспортира дървесината в тази посока. Разбира се, те не са оказали влияние на цените, да речем, във Варна и Свищов, но дори в регионите на Ловеч, Лесидрен оказаха влияние и цените скочиха с 10-15 лева спрямо предходната 2011 година.
Около 1 млн.кубически метра изнасяме годишно, като основни дестинации са Турция и Гърция, да речем около 700 хил.кубика за Турция и 300 хил.кубика за Гърция. Другите дестинации са с изключително малки обеми, за Македония и Сърбия. Това са двете дестинации за износ на българската суровина и са двигател на цената на суровината. Това е една от причините да имаме големи свободни количества на пазара, цената е надолу, цената на готовата продукция пада, притиска цената и за местното население надолу.
По отношение на залесяването. Наистина в последните 5 години имаме голямо отстъпление от залесяването. Да не говорим за преди 15-20 години. Да речем 2008-2009 година имаме средно годишно около 50 хил.дка залесяване, след което намалява с около 15-20 % годишно, за миналата година имаме едва 12 хил.дка залесяване, което навремето е било залесяването само в едно стопанство. Само по един горски е залесявал 5 хил.дка., т.е. три участъка от едно стопанство е цялото залесяване през миналата година. Дванадесет хиляди декара е нищо. Не е причината само липса на желание на колегите да залесяват. Знаете, че имаме предприета законодателна промяна в тази насока, надяваме се да мине тази промяна в Министерски съвет, с която намаляваме срока от 7 на 3 години, който е нормативно въведен сега, в момента, за да се изчака пожарищата и да се залесяват, т.е. ако сега има пожар държавните горски стопанства трябва да се чака 7 години за естествено залесяване и едва тогава да се предприемат действия по залесяване. С промяната предлагаме този срок да е максимум 3 години, което се надяваме да стане двигател за увеличаване на площите за залесяване.
За лицензираните фирми, не разбрах какъв е бил изразения страх от тези лицензирани фирми. Понеже не се занимаваме директно с контрол на тези лицензирани фирми, ще ви кажа, че имаме около 5 хил.лицензирани фирми, които са регистрирани в регистъра на Изпълнителна агенция по горите. Активни от тях са около 1500-2000 фирми, които работят реално. Като във всеки един бранш има фирми, има фирми, които са изключително сериозни, не допускат никакви нарушения в горите, има и фирми, които извършват нарушения, закриват фирмата, отнемаме лиценза, но откриват нова фирма. Това е нормално, закона го позволява, така че не можем да го забраним.
Българските гори, въпреки редовното рисуване на катастрофични картини от екологичните организации, изобщо не намаляват, увеличават се и в площно отношение, и в запаса. Количеството на въглеродния двуокис зависи от обема на дървесината. Около 50 млн. се е увеличил запаса за пет години, тези отчети ги правим веднъж на пет години, въпреки незаконната и законната сеч имаме 50 млн.кубически метра запас. Най-общо казано с елементарен пример да го кажа един кубически метър, около половината в него е въглерод, т.е. усвоени са около 25 млн.тона въглерод допълнително, това е доста опростено казано, т.е. това което слушаме от неправителствените организации не винаги е истина. Ние се съобразяваме с него, приемаме го като коректив, но не бива да го рисуваме като драматична картина в нашата страна, правили сме такива драматични изказвания, с което се поставяме в неудобна ситуация пред международната общност.
ЮНАЛ ТАСИМ: Първо, министерството готви ли промяна в Закона за горите? Има много тежки диспропорции, Пенко Атанасов може да говори с дни наред по тази тема, има и защо да говори. Няколко месеца вече няма индикации, че сериозно се мисли по този въпрос, а там нещата са крещящи, въпросите на професора са следствие от закона. В България от 7-8 години се говори, че лесистостта е в плюс, безспорно, но до качествената дървесина не се достига или защото няма пътища, или се взима само зеленото, което няма нищо общо с дейността на държавата, на хората, нито действието на закона. Този въпрос няма да го решим тази вечер, но качествената дървесина намалява за сметка на ниски храсти, това не е типичната българска гора.
Един въпрос, на който може би няма да ми отговорите, защото може би е удобно на много хора в България. Преди малко казахте, че износът ни към Гърция е 300 хил.кубика. Първо, това не е износ, а вътреобщностна търговия. Второ, 2010 година закона така се промени, че тези продажби не се регистрират никъде в Гърция и никой не знае колко изнасяме. Като изнасяме за трета страна, регистрацията е по друг начин. Това, че всеки от нас може да тръгне с няколко ТИР-а към Гърция и никой няма да пита кой сте и т.н., само в България се позволява това нещо, поощряваме да се изнася непреработена дървесина. Ще се промени ли философията? Не е ли сега момента, господин Атанасов, да проявите оная загриженост, която сте проявявал винаги, защото има монополи изкуствено създадени в гората и се стимулира нерегламентираната търговия. Прекалено много са ми въпросите, но имам рефлекс по тези теми.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Благодаря за интересните въпроси. Ще започна отзад напред. Не е вярно, че никой не следи износа, Националния статистически институт следи износа и данните, които цитирах са от него. Наистина премахнахме издаването на удостоверения за износ, тъй като има достатъчно на брой споразумения с Европейския съюз, в които се казва, че не може да ограничаваме търговията между двете страни, т.е. реципрочни мерки не може да въвеждаме, такива каквито те към нас не са въвели. Но НСИ води статистика и може да се направи справка. Разбира се, че е по-добре да изнасяме преработена дървесина, преработката да става в нашата страна, за да стимулира заетост, да стимулира икономиката, но не можем като свободна пазарна страна да ограничим износа на тази суровина. Мислили сме го, бяха въвеждани на два пъти забрани за износ на необработен дървен материал, знаете, но още следваща отпадаха.
По отношение на законодателната промяна, която предвиждаме. Както казах към момента има един вариант за изменение и допълнение, който включва двадесет и няколко промени. В законодателната програма на Народното събрание доколкото знам през месец ноември е записана нова промяна на Закона за горите, която ще бъде по-съществена. В момента с госпожа Бъчварова сме се съсредоточили върху три-четири мерки свързани със залесяване, ползване на дървесина, т.е. основните неща, които възпрепятстват важни за държавата процеси. Тъй като има генерални проблеми за решаване, ще трябва да се събере работна група и да направим нов проект на закон за изменение и допълнение.
Какво означава „качествена” дървесина. Трябва да имате предвид, че гората на България е в състояние, в което няма зряла дървесина, като цяло средната възраст на гората е около 50 години, т.е. една млада гора. Преобладават иглолистните култури, широколистните дъб и бук извършвани са сечи преди това. Има становища, че колегите не са си свършили работата и занижено качеството на горите, което по мое мнение не отговаря на истината. В недържавните гори има такъв проблем, тъй като закона позволи, и предния вариант го позволяваше да извършват сечи на цели територии без да се съобразяват, знаете, че имаше такава мярка до 2 хектара, 99 % от българските горовладелци са до 2 хектара.
ПЕТЪР ЯКИМОВ: Аз съм представител на Северозападния Балкан и при нас управлението на горите е много чувствителен въпрос. По-скоро като съвет, отколкото като въпрос, тъй като професора засегна залесяването. Това, което съм питал 4-5 години напред какво става със залесяването, тогава ми казваха, че има няколко начина за възобновяване на горите, като един от тях е контролирано изсичане, което дава възможност да се възстановява гората. На база тази гола сеч, която се е извършвала може би преди 50 години, на много големи масиви да се засаждат иглолистни видове там където традиционно следва да са широколистни, но тъй като това е по-лесно това се е правело тогава, така ми беше отговаряно. Имам един съвет към министерството. Хората виждат, че се изнасят дърва, но виждат да се залесява. Може би трябва да има някаква разяснителна кампания и да се обясни, че този метод е по-устойчив и по-евтин, там е проблема с пътищата, как да става изваждането на дърветата доколкото знам, но все пак има достатъчно работна ръка, с коне, с други методи, но да се търси вариант за избягване на каквато и да е гола сеч. Много хора в България не знаят, че не че не се залесява, а че се разчита на друг начин, маркиране и даване възможност на младите фиданки да станат нормални дървета.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Като разяснение. Възобновяването на българската гора и не само на българската, има естествено и изкуствено залесяване. Това, което казахте е изкуственото залесяване. Тук ролята на колегите е, така да се извършват сечите, че да няма нужда да се разходват средства за залесяване, а със сечите да се постигне едно естествено възобновяване. На населението прави впечатление, че когато завършим окончателна фаза на някоя вид сеч, т.е. в един период от 30 години направим една сеч, подготовка за появяване на подраст, осветяване на подраст и накрая изваждаме всички дървета, за да може този подраст да започне да расте, и населението непознавайки технологията на сечите декларира, че се извършва гола сеч. Опитали сме се да обясняване на хората, че това е полезна сеч, че така трябва да се направи и е по-добре, отколкото да садим фиданки, от които не се знае какво ще се прихване, едно залесяване без отглеждането струва 1000 лева на декар минимум, а с отглеждането стават хиляди левове, докато това може да стане само с полезната сеч на лесовъдите. Въпреки това през тази година смятаме да възродим програмата, която действаше от 2002 до 2009 година, програмата на Социалното министерство, „Залесяване чрез заетост“ и през следващата година ще се опитаме да я задвижим отново, за да имаме възможност със средствата от социалното министерство да осигурим една по-голяма заетост, да можем да залесим и да отговорим на очакванията на обществото. Въпреки, че моето мнение е, че ако един лесовъд е извел добре една сеч гората трябва да се възобнови по естествен път.
Ако успеем да задвижим програмата със Социалното министерство ще направим една по-активна кампания, за да се види, че не само се секат дървета, но и че се възобновява българската гора.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Здравейте, колеги! Много е хубаво да си говорим за гората, за продажбата на дървесина, за износа. Това са естествени процеси. Докато се стигне до тях, зам.министъра на икономика започна това нещо и към управляващите – щом работите законодателно мислете за гората, за нейното опазване, за нейното развитие, тъй като гората няма инфраструктура, няма пътища. За да бъде опазена тази гора трябва да има пътища, при един пожар – той се разраства за минути, а за часове обхваща хиляди декари. Опърли ли хиляди декари – държавата губи и губи нашата природа. А за да се справим с един голям горски пожар, понеже аз съм участвал като бивш областен управител в доста пожари, там наистина е необходимо техниката да влезе в гората, а дори малките „Тойоти“ на горските не могат да стигнат до огнището на пожара. Така че към управляващите – мислете в тази посока. Една част от общините в последните две години направиха доста проекти за пожароизвестителни системи. Има европейски средства, има възможност да се кандидатства и да се усвояват. Нашата гора наистина е едно богатство, което трябва да се пази, а за да се пази има доста съпътстващи фактори, които ние като законодателна и изпълнителна власт трябва да изпълним. Моят апел е в тази посока – от министерството подгответе и промени в закона, ако има необходимост, внесете ги в комисиите и Народното събрание, тъй като това е едно от най-важните неща. Продажбата е следствието, последния етап. За да продадем трябва да произведем, но трябва и да опазим. Благодаря.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря. Друг?
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Колеги, малко повече информация да дам в тази насока. Наистина ситуацията в българската гора по отношение на пътната инфраструктура не е добра. Ние сме на последно място и то с огромна разлика от останалите европейски държави и ако средното европейско ниво е 18-20 линейни метра на хектар пътна мрежа, да не говорим за Германия и Австрия, където е 30-40 линейни метра, в България отчитаме до 6-7 линейни метра на хектар, което е в пъти по-малко и както направихте много добре бележката ние не можем да усвояваме дървесината и още повече при пожари. Именно с тази цел беше създаден фонд „Инвестиции в горите“, той е целеви фонд, средствата от него се изразходват единствено и само за строителство на горски пътища, инфраструктура и технико-укрепителни съоръжения. Наистина, към момента нямаме действия, но това се дължи по-скоро на организационни недостатъци в нашата работа, а не на законодателна промяна, така че в тази посока е необходима не законодателна промяна, а инициатива от наша страна.
По отношение на проекти за пожарно наблюдение имаме разработени и от Изпълнителна агенция по горите, така че се работи в тази посока.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Друг желаещ?
ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаеми заместник-министри, господин председател, уважаеми гости, искам да взема отношение. Всички считаме, че темата, която разискваме е много важна. Разбира се,когато се обсъжда въпроса за снабдяване на населението с дърва ние трябва да гледаме въпроса много по-комплексно. Изхождам от това, че в България има няколко вида територии, които ние използваме, но едва ли има територия, която е с такова голямо комплексно значение, каквато е гората. Имам предвид екологично, стопанско, социално значение, рекреационно, може да продължаваме в тази посока. Не изключвам значението на земеделските територии, на защитените територии и нарушенията им. Аз искам да дам акцент на гората, тъй като през последните 20 години ние нарушихме сечите в българската гора. И то започнахме от равнинните райони. И преди две години България получи наказателна процедура за прахообразно замърсяване. Не знам на този етап, в този момент тази стара информация беше подета от журналисти, което считам като провокация, но това е друг въпрос. Защо ние посегнахме на дъбовия пояс в равнините. Върнаха се земите, веднага започна голямата сеч. Когато се правят сечи ние трябва да изхождаме дали за вземем дъбово-габъровия пояс, дали буковия, дали иглолистния. И за мен сечите в този пояс, сечите в Добруджа, в Дунавската равнина, особено в Добруджа, станаха причина за голямото прахово замърсяване в равнинните райони на Северна България. Разбира се, частично над Южна. Така че сечите са важни, но трябва да се влага повече информация, данни, резултати, изследвания, които да помагат на нас, на управлението на горите, на министерството в тази насока, за да не се получават именно тези процеси, неприятни процеси в природата.
Иначе всички знаем, народа го е казал „Гората ражда хора, полето – тикви!“. И затова пак подчертавам голямото значение,което има гората комплексно за населението. Това е една голяма тема, може да я обсъждаме много, но трябва все пак на този етап да мислим за снабдяването на хората, да не мръзнат през зимата. И аз мисля, че нагласата, специално тази година, без да обиждам хората, които миналата година са мислили по този въпрос, започна още през лятото, даде се гласност, спокойствие от страна на някои народни представители,ние не участвахме тогава в тази така да се каже кампания, медиите добре отразиха въпроса, навреме се започна и мисля, че хората дано бъдат доволни. Подчерта се какви са цените, това са нормални цени, но все пак трябва контрол от страна на агенцията, на министерството, за да няма нарушения. Благодаря.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, професоре! Има ли друг желание да вземе отношение? Има процедура. Добре, ще я подложа на гласуване - който е съгласен да приключим обсъждането. Позволявам си да кажа няколко думи, преди да приключим.
Благодаря на господин Чамов, той е подготвен добре и съм убеден, че има много неща, които още може да ни каже, благодаря и на вас колеги, защото и вие сте се подготвили за това изнесено заседание, по този проблем. Вероятно и медиите отнякъде разбраха, че ще имаме изнесено заседание, защото вчера сутринта по телевизията имаше едно активно присъствие на бизнеса в България с оплакването, че миналата година не са могли българските бизнесмени да купят никакъв дървен материал, макар данните, които ни се сочат днес, че доста материал е бил реализиран. Днес имаше отговор от нашия бивш колега Емил Димитров, че всъщност е имало достатъчно. Моят въпрос е имате ли данни, информация защо българския бизнес, българската мебелна индустрия „Свилоза“ – Свищов, целулозните заводи изпитаха такава остра нужда и се стигна до там, че те затвориха фирми и заводи, за сметка на вероятно реализирания износ или недостатъчния дърводобив. Вторият ми въпрос е – данните , които се говореха официално за миналата година, е че между 8-12 млн.кубика дървен материал ще бъде изсечен и защото такава е възможността, тъй като има доста гори, които трябва да бъдат изсичани. Вие сега посочихте една цифра за България 1,4 млн., за Гърция и Турция 1 милион, 100 хиляди в момента или повече резерв, това са 2,5-3 млн.кубика. Реално какъв е добива и става ли дума тук за голяма контрабанда, ако наистина има такива цифри и доколко те са реални. И предпоследният въпрос, който искам да ви задам е – още има търгове за фирми, които искат да получат дървен материал. Има ли нещо в тези търгове, което ви притеснява вас като ръководство на отрасъла, защото чуваме жалби от фирми, които са по-силни в сектора, не допускат по-малки, по-слаби фирми и реализацията на дървения материал пак ще бъде само от няколко фирми в България или правото и достъпа на желаещите е нормален и всеки може да реализира? Вие посочихте едни числа за тази година, за които професора каза, че са приемливи като цена, но миналата година имаше информация, че цената на кубик дървен материал за населението е стигнала 80-90-100-120 лева, за какво става дума всъщност, реални ли са тези цифри? И последен въпрос – тъй като утре ще бъдем в ловно стопанство, навсякъде където съм бил в ловно стопанство, навсякъде наемателите на ловни стопанства упрекват държавата, че тя не полага никакви грижи за пътищата в стопанствата, пътища, които са били в добро състояние, но поради масовата, невиждана сеч през миналата година – такива термини се използват, пътищата са в много лошо състояние и някакви мерки в това отношение предвиждат ли се? Благодаря. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Благодаря. Вие направихте едно включване от думите на професора към социалната функция, към икономическата функция. Наистина нашата роля като контролен орган и като орган, който провежда политиката на държавата в сектора, подпомагайки министъра е именно да търсим този баланс между социалната, икономическата и екологичната функция. За предходната година направихте бележка, че има опасения от бизнеса, че не е успял в достатъчна степен да обезпечи ресурсно своето производство, искам да направя една бележка, че през предходната година реалния добив на дървесина в нашата страна е достигнал своя пик може би за последните 10 години – 6,9 млн.кубика лежаща маса е добита в нашата страна. Такъв пик не сме имали откакто съм в горите, а много е вероятно да не е имало изобщо. От този 1 млн.кубика по официални данни, тази бележка я направих неслучайно, тъй като наши представители са правили такива изявления – незаконния добив е 2 млн., 3 млн. – после се налага ние да обясняваме как е дошъл, откъде е дошъл, реален ли е. Знаете, че това е достатъчно да ни пишат в международната преса…статистиката показва 30 хил.кубика незаконна сеч, което е смешно, ясно е, че не е толкова. Налага се да работя с цифрите, макар че и моето усещане е, че незаконната сеч е много повече, отколкото е отчетено, но съм длъжен да работя с реални цифри.
По отношение на това, което говорихме за бизнеса и връзката с вчерашните и днешните публикации. През 2011 година беше пика в производството на нашите фирми на плочи, целулоза и хартия. Изключително силна година за нашите производители, които достигнаха нива, които не познават в последните години и в ценово отношение, и в натурално изражение, произведоха страшно много плочи, хартия, целулоза и всички други производни от дървесината. През 2012 година започна спад в това производство, но инерцията от предната година и усещането за сигурност на пазара в съседни държави поддържа високи цени на суровината. През тази година отрезвително се отрази ситуацията в Гърция, Турция и Близкия Изток, и липсата на пазари за българските производители, включително господин Дачев – „Целулоза“, „Кроношпан“, местния производител, Фабриката за хартия в Стамболийски, имат затруднения в реализацията. Те спират да купуват дървесина, този отказ да приемат дървесина натиска цената надолу и принуждава нашите държавни горски и ловни стопанства да търсят други начини за реализация.
По отношение на процедурите какво ме притеснява. Многократно сме получавали мнения и предложния от колегите от другата страна, т.е. бизнес-партньорите ни, тези които купуват от нас дървесина, че имат търгове, които са опорочени. Имало е и в предходни години, имало е и през тази година получаване на такива данни за проблеми при процедурите. Като цяло така наречената Наредбата за ползване на дървесина е ясна и лесна за прилагане, при нея не би трябвало да има никакви проблеми с провеждането на тези процедури, но за съжаление има такива. Тази година, да допълня, да изчакаме закона за изменение и допълнение на Закона за горите, като работна група в министерството разработва този ЗИД, разработва промяна и в наредбата, които промени са значителни. Допълнително разработихме рамкови тръжни условия, договори, особено за дългосрочните договори. С тези договори ние целим да задоволим големите български производители, които изредих, те са 7-8 фирми, които годишно потребяват около 2 млн.технологична дървесина – „Кроношпан“, „Свилоза“ и т.н. Това са фирми, които са структуроопределящи в сектора и ние не може да ги оставим да нямат сигурност в бизнеса. При госпожа Маринова сме провели срещи с някои от тях, вчера също имахме една среща, те декларират, че при наличие на сигурност в доставките имат възможност да увеличат потреблението,което ще доведе до заетост на нови лица, допълнително брутен вътрешен продукт и т.н.
Сведения за ловни участъци с нарушени пътища има, но знаете, че стопанската дейност и добива на дървесина и нейното транспортиране нанасят щети на горско-пътната мрежа, именно заради това е и фонд „Инвестиции“, за да може да изграждане трайни стабилизирани пътища, тъй като големия обем от пътища в България е четвъртостепенна пътна мрежа, която е без трайна настилка и при едно дъждовно време или по-меки условия всеки камион причинява огромни щети. Разработва се нова Наредба за горските територии, надявам се до края на годината да бъде приета.
Само да кажа за търговете.Наистина в момента се провеждат търгове, това са остатъци за 2013 година, очакваме в края на ноември да започне т.нар. есенна или зимна сесия, с което да започнем да реализираме количествата за 2014 година. До15 декември не по-малко от 30 % от годишния обем ще бъде предложен на пазара, за да могат фирмите да обезпечат своето производство.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Имаше една идея за спиране на потреблението на качествена дървесина за производство на електроенергия. Докъде стигна това нещо?
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: В комисията обсъдихме тази идея, но впоследствие получихме няколко становища, които противоречаха на нашата теза, а именно да отпадне чл.10-13 от Закона за горите, т.е. дървесина да не бъде ползвана за получаване на ел.енергия, така че в името на консенсуса ние решихме да оттеглим към момента тази промяна, но това не означава, че сме отстъпили от тази позиция, ще опитаме при следващата законодателна промяна, която ще започне през ноември евентуално, в по-широк кръг обсъждания да я впишем в промяната, но както казах, министерството в предложението до Министерски съвет потвърждава, че държи на тази теза. За кубици в момента не мога да кажа конкретно в момента, тъй като половината централи в момента не работят, когато заработят тогава ще направим реална сметка. Хипотетичен е въпроса.
ПЕТЪР ЯКИМОВ: Имате ли информация, тези няколко големи производители, които работят дървесина и произвеждат хартия и други неща, успоредно с това производство изграждат ли и инсталации за производство на електроенергия, предвид загрижеността, че миналата година не е имало за бизнеса достатъчно дървесина, но аз мисля, че все пак пазара се е намесил и миналата година е имало пазар за Гърция и за Турция, ако е спаднало за нашата страна, това не е повлияло за населението, видях се с няколко областни управители, миналата година не е имало проблем за населението с дърва. А ние днес сме събрали основно за проблема за населението. А по отношение на бизнеса, там се е намесил пазара, но смята, че всеки трябва да направи каквото може, за да няма незаконна сеч. Имате ли информация, че в края на крайщата тези фирми изработват и такива инсталации и къде ще Министерство на земеделието когато търсим начини да осигурим за родния бизнес суровина, а то се оказва, че я използват за други цели?
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: По този въпрос мога да кажа, че две от фабриките, които са най-големите потребители като „Свилоза“ и „Монди“-Стамболийски имат и собствени мощности за производство на електроенергия, в което няма нищо лошо, напротив – отпадъчната продукция от тяхното производство отива за производство на електроенергия и топлоенергия, тъй като тя им е необходима за тяхното производство. По отношение на това дали нови мощности ще бъдат включени – знаем, че има такива инвестиционни намерения, има разработени централи, които към момента не работят. Не знам дали да кажа за радост или съжаление, че не работят, тъй като една централа от 5 мегавата електроенергия произвежда съпътстваща около 15 мегавата топлоенергия, която ако не бъде оползотворена отива в атмосферата, което е глупаво. За да работи пълноценно тази централа, те трябва да изразходват 80-100 хил.кубика, което е огромна цифра за един регион. Ако говорим за една централа като в Етро поле, да, очевидно за нея говорим, тя трябва да обхване не по-малко от 100-150 км да вози дървесината, дори много повече трябва да вози дървесина, което няма лошо в година на трудна реализация. Но ако годината е силна за производство на целулоза, хартия, плочи, но сега малко хипотетично разсъждаваме. Господин Панчев каза, че предходната година цената на дървесината е стигнала 90-100 лева, да, наистина е така, но това не е цена, която излиза от държавните горски предприятия. На държавните горски предприятия цената беше малко по-висока от тази, която тази година реализираме, но това не пречи на фирмите, които са в недостиг да манипулират пазара и да търсят високи печалби. Но тук не е ролята на Министерство на земеделието и храните, а на НАП и другите органи, тъй като ние сме продали дървесина на 30 лева, те продават на 100 лева, за тази разлика платен ли е данък, пуснати ли са касови бележки и т.н. Най-вероятно не е. Участвал съм в много проверки с МВР и всеки път ме питат „Защо продавате евтино?“, а ние поставяме въпроса как търговеца продава на цена 100 лева, при положение, че е закупена на 30 лева, а я продава на 100 лева. Това е риторичен въпрос.
ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря. В края сме на обсъждането по първа точка, аз предлагам едно решение по точката. Стана дума за пожарите, стана дума за незаконната сеч, за пътищата, стана дума за това, че министерството и сектор „Гори“ имат готовност за посрещането на зимата и осигуряване населението с дърва и предлагам да дадем добра оценка за подготовката за тази зима на министерството. Като втора точка предлагам да поискаме от министерството да набележи мерки за по-добра охрана и опазване на горите и за възстановяване на разрушените пътища от дейността през изминалите години. И една трета точка – периодично да ни информира министерството за състоянието на наличните количества на дърва за огрев за населението, така и за българския бизнес, защото не бива да допускаме това, което се случи миналата година. Не знам дали трябва да поискаме нещо от министерството във връзка с монополистите в търговията с дървесина. Ние не го коментираме сега, но е факт, че знаем каква е причината да се стигне до тези нива 110-120 лева. Ако приемате такива решения, моля, който е съгласен да гласува.
/Решенията са приети с пълно мнозинство, „против“ и „въздържал се“ няма./
С това приключихме по първа точка. В точка „Текущи“, ако искате да поставите въпроси, имате думата. Няма. Благодаря.
Закривам днешното заседание, колеги, благодаря!
/Заседанието бе закрито в 21,00 часа/
ЗАМ.- ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СПАС ПАНЧЕВ
40 471 знака
