1.Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 302-01-19, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 година.
2.Представяне и обсъждане на работен актуален проект на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 20

На 20 ноември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 302-01-19, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 година.
2.Представяне и обсъждане на работен актуален проект на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем, имаме кворум.
Предвид ангажираността на политическия екип на министерството и напрегнатата програма предлагам точка 2 да стане точка 1 и да започнем с обсъждане на работен актуален проект на Програма за развитие на селските райони 2014-2020 година.
Преди това обаче искам да ви информирам, тъй като касае всички, които присъстват тук, със заповед на председателя на Народното събрание от 12.11.2013 година се поставя изискването общия брой на всички поискани и издадени пропуски с ниво на еднократен достъп от всеки председател на постоянна или временна комисия да не надвишава 10 човека, с което съответно при следващи заседания трябва да се съобразим, предвид факта, че заповедта изисква да прецизираме присъствието на външни експерти и специалисти при обсъждането на различни точки от дневния ред.
Уважаеми колеги, предлагам да дадем думата на министър Греков да направи кратка презентация на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година. Заповядайте, проф.Греков.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема проф.Бъчварова, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги заместник-министри, колеги, имам удоволствието да ви представим първият вариант на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година, която напълно покрива заложените от правителството приоритети за развитието на земеделието в следващия програмен период.
Които са основните цели, които сме заложили в новата програма? Най-важният ефект, който се опитваме да постигнем е да увеличим добавената стойност от земеделието, да създадем нови работни места и да задържим младите хора в селските райони. В момента се наблюдава значително изоставане на подсекторите животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Тези традиционно силни за страната ни подотрасли са в изключително тежко състояние. Поради тази причина основна част от бюджета на новата програма ще бъде насочен към животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството. Тези подсектори са по-трудоемки и с по-висока добавена стойност. Тяхното подпомагане пряко ще доведе до създаването на нови работни места и доходи за хората от селските райони.
Друг основен приоритет за следващия програмен период ще бъде осигуряването на поливна вода за нуждите на земеделските култури, включително чрез въвеждане на водоспестяващи техники и технологии. За да се постигне тази цел ще се подпомага възстановяването на хидромелиоративната структура в стопанствата и извън тях.
Специално внимание е отделено и на малките семейни стопанства. Планирали сме мерки за намаляване на административните пречки пред тях за улесняване на достъпа им до кредити. Целта е стопаните да не се занимават с обикаляне по институциите и попълване на документи, а да се концентрират върху основната си задача – развитие на стопанството.
Една от характеристиките на нашето селско стопанство е силно поляризираната структура на стопанствата. България има много на брой малки фамилни стопанства, които са на ръба на оцеляването и малък брой едри стопанства, които концентрират значителен финансов ресурс. За всички е ясно, че гръбнакът на една икономика са малките и средни фирми. Земеделието не прави изключение от това правило. Нашата основна цел е гръбнак на българското селско стопанство да станат малките фамилни стопанства. Освен, че се създават работни места в тях се произвеждат и традиционните за България продукти. Поради тази причина за малките стопанства сме създали отделна програма наречена „Тематична подпрограма за малките стопанства”. Тази подпрограма да възможност на малките стопанства да получават с 10 % по-високо финансиране за необходимите им инвестиции. В Европа има ясно изразена тенденция към нарастване търсенето на качествени храни с ясен произход. От друга страна основното конкурентно предимство на българското земеделие е производството на традиционните за страната продукти със специфични вкусови качества. Ако тези продукти бъдат произведени по биологичен начин могат да се превърнат в основен двигател за растежа на износа на земеделски продукти с висока добавена стойност. За да се реализира този потенциал новата програма ще финансира биологичното растениевъдство, пчеларството и животновъдството.
Финансов ресурс ще бъде насочен и към преработката на земеделски продукти. В момента основният проблем на преработвателната индустрия е недостигна на местни суровини. Поради това ще се акцентира върху засилване на вертикалната интеграция между преработвателните и земеделските производители. Тази интеграция трябва да бъде стимулирана с оглед нарастване производството на продукти от местни суровини, осигуряващи високи вкусови качества, на които разчитат голяма част от предприятията.
От друга страна приоритетно ще се подпомагат малките животновъдни стопанства. Те ще могат да получат финансиране за преработка на суровина от собствено производство при олекотен разрешителен режим.
Споменатите до тук приоритети намират своето финансово изражение в бюджета на новата програма. Бюджетът на програмата ще бъде 2 338 млн.евро европейски средства. В бюджетът на новата програма най-много средства ще бъдат заделени за повишаване конкурентоспособността на селското стопанство с акцент върху изоставащите подсектори и малките стопанства.
Вярвам, че след успешното реализиране на планираните мерки в новата Програма за развитие на селските райони през 2014-2020 година България ще има конкурентоспособно земеделие, устойчиво управление на ресурсите в земеделието и селските райони, които са привлекателно място за живот на младите хора.
Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Гечев, вие ще продължите.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Чухте приоритетите на програмата. На народните представители сме изпратили резюме на програмата, не сме изпратили цялата етапна готова програма, защото тя е около 350 страници на този етап. Да ви докладваме до къде сме стигнали по нея, след това по мерките и вече да задавате въпроси и ние да отговаряме на тях.
Огромната част от програмата е свършена, да развенчая няколко мита. Не, не сме преписвали старата програма. Сегашната е съвсем различна, построена е напълно по изискванията на Европейската комисия. Тук идваме от междуведомствената група на ниво министри и заместник-министри при вицепремиера Златанова, на която доуточнихме и определени моменти в Договора за партньорство, който влияе на самата програма, така че сме изчистили основните компоненти. Част от работата е свършена, бих казал, че 95 % от програмата е готова. Формулирани са изискванията по отношение на програмата, които идват от дадените регламенти. Описани са в шест приоритета в програмата и съответно са дефинирани мерките като нужди, като сме ви предоставили и самите мерки, да видите как изглеждат новите мерки по Програмата за развитие на селските райони с малко резюме по отношение на няколко булета, коя мярка какви приоритети има. В момента текат тематичните групи, т.е. подгрупите по отделните приоритети от голямата тематична група, която гледа този драфт на програмата, дават етапните си приоритети като този драфт на програмата се представя първо тук, в Комисията по земеделие, не е представяна абсолютно никъде, не са излизали никъде мерките и след това гледане на програмата до петък този вариант на програмата ще бъде предоставен на Европейската комисия, на ГД „Агри”.
В материалът, който сме ви дали на практика са общите цели на програмата, специфичните цели по самите приоритети, които са задължителни с дадената кодировка по изискванията на Европейските регламенти и структурата, която трябва да спазваме, има ги приоритетите за финансиране и накрая стигаме до самите приоритетни области, т.е. регламентите и мерките, като мерките не знам до колко подробно да стигам, защото всички имате материала или предпочитате да задавате въпроси по самата програма, по детайлите и това, което го няма в материала. Как предпочитате.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може би като кратко резюме, като обща конструкция и логика.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Като обща конструкция и логика, тогава няма да ви разказвам по материала, ще ви кажа логиката, която сме спазвали при подготовката на програмата. Първо, искахме тази програма да е различна и в нея да отразен целия капацитет и опит, който до момента има и Министерство на земеделието, и България. Опитът по САПАРД, опита по Програма за развитие на селските райони в първия етап. Затова сме се стремили да има не просто физическо харчене на пари, всъщност не е въпроса колко пари ще похарчим по програмата, а въпросът е каква ефективност ще има от тази програма, т.е. какво последействие ще има. Тоест когато даден бенефициент или приоритетна ос за финансиране вземе някакви пари, то да се знае за какво отиват парите, като в края на приложението на тази програма ние искаме да се види реалния ефект от нея, т.е. реалното повишаване на националния брутен продукт.
Програмата е изградена на базата на анализа, който вече сме ви представили, където от силните и слабите страни на българското земеделие на практика излязоха няколко приоритетни оси. Това разбира се, са животновъдството, растениевъдството в няколкото му приоритетни подотрасъла – зеленчукопроизводство, трайни насаждения, лозарство, малките бутикови отрасли като етерично-маслени култури, билкарството, което създава много добра заетост по различните населени места в малките региони, пчеларството, особено биопчеларството като такова, т.е. програмата е симбиоза от приоритетите, от които самата държава има нужда. Акцентът на програмата е върху добавената стойност вътре в държавата, не просто за изнасяне на суровинна база, за преработка и добавена стойност вътре в страната.
В програмата сме се водили и по друга определена логика – има и иновативна част на програмата, допълнителни инвестиции по отношение на иновации свързани със селското стопанство и преработката на такива продукти, на конкурентоспособността на самите предприятия, огромната част от парите отиват по няколко компонентни оси, там където традиционно мисля, че всички ги познавате, 30 % от програмата трябва да е отделена за агроекологичните плащания. Оттам се опитваме да разработим схема на други агроекологични плащания, които да имат по-висока ефективност, 5 % от програмата е за досегашната Четвърта ос, „Лидер”, като тук разликата, която искаме да направим е следната, т.е. да има ясна дерогация между „Лидер” и основната програма, не когато се върне един проект по Програма за развитие на селските райони същия да отива в „Лидер” и да бъде финансиран. Като обсъждаме различни варианти правим и текущ анализ заедно с колегите от дирекцията по отношение приоритизиране на общинските разходи. Не е въпросът да има разходи за общините, а какви ще са те и второ, „Лидер” да покрива само малки проекти, които не са в обхвата на Програмата за развитие на селските райони. Обмисляме дори вариант „Лидер” да е за кандидатстване само от селските кметове и за реални малки инфраструктурни обекти до определен таван на самото финансиране. Наистина да направим по-висока ефективност и приоритетите да стигнат и до най-малките населени места, като там са фиксирани и сумите този път предварително. Започнах от „Лидер”, но ще стигна до цялата гама от мерки. Тук няма да е възможно изкривяване на програмата. В самата програма ще има гарантирани бюджети, като в дадените подмерки ще има толкова за инвестиции в растениевъдството, толкова за трайните насаждения, толкова за животновъдството, толкова за етерично-маслените култури, толкова за зърнопроизводството. Тоест няма да е допустимо както е в момента най-силния сектор да изсмуква всички ресурси на всички останали сектори. Искаме така да е построена програмата, че както сме я заложили като приоритети, на практика така да бъде изпълнена. Не после да се налага да нотифицираме средства към по-апетитните мерки.
Агроекологията е на съвсем друга база. Вътре има други допустимости, които в момента обсъждаме и сме в комуникация с Европейската комисия за различни допустимости, включително взаимосвързване на допълнителните плащания по всички пасища, само при положение, че има животни в тях. Допълнителен стимул за отглеждане на един много сериозен приоритет, който в България много куца, това е свободно пасищно отглеждане на животните. Има допустимост за допълнителни средства по отношение на хуманно отношение към животните като агроекологията досега знаете какъв е принципа, досега не вървеше, защото ние по изисквания имаме 30 % агроекология в програмата, което е огромен ресурс. В момента покрихме нуждите на т.нар. сеитбообороти, но всички знаем, че много по-ефективно могат да бъдат харчени средствата, за да дават добавена стойност.
Тук е големия проблем с желанието на огромната част от фермерите да закупуват машини и съоръжения, особено трактори. Запитванията са от цялата страна, от всички браншови организации, като тук намерихме допустимост в регламента, че инвестициите свързани с агроекологията за поддържане на земята, т.е. закупуването на тракторите са ангажимент към агроекология и е напълно допустимо, което значи, че ние може да запазим 30 % на агроекологията, като един голям процент от тях могат да отидат за трактори, машини и съоръжения, които да поддържат дадените агроекологични ангажименти. Програмата е направена на база висока ефективност и симбиоза между различните подотрасли.
Предвиждаме и колективни инвестиции. Ако трябва да дам пример, може би и вие самите в медиите сте чували за няколкото гарантирани бюджета за национални приоритети, като обекти. Той ще има отделен гарантиран бюджет по отношение на национална генна банка. Национална референтна лаборатория по отношение на качеството на храните, която на практика да е контролния механизъм върху всички и части, и вътрешноведомствени лаборатории със системи за проследяване на пробите, с баркодове и всичко друго каквото се сетите от съвременните изисквания.
Ще има в агроекологията допълнителна мярка за редките породи животни. Това е една добра мярка, която сработи изключително добре в България и която поддържа генофонда на държавата. Ще има сходна мярка по отношение на традиционните български видове растения, най-общо казано. Ако трябва да дам пример това е ябълка „Карастоянка” или „Айвания”, стария мавруд по определени стойности, т.е. ние ще направим допустимост в програмата за финансиране на традиционни български сортове като генофонд до определено количество примерно до 1000 или 2000 декара, както вече излезе от анализите, по които ще работим със Селскостопанска академия. Ще спра за малко с агроекологията.
Инвестициите във физически активи. Ако мога образно да кажа каква е тази мярка, тя е смесица между досегашната 121, 123 и 125 мярка „Напоителни съоръжения”. Всичко това ще има вътрешни ранкинги, по-скоро сходни с програма САПАРД, където имаше финансов ресурс обособен на подпрограми. Тоест за да няма на практика преливане на всички средства от един подсектор в друг, а така както са заложени с приоритетите, така да бъдат изпълнявани.
Голямо перо във всички земеделски мерки от този приоритет ще бъдат с 20 % под условие за биоземеделие, т.е. даваме цялостен много силен приоритет на биологичното земеделие, на екологията като цяло, освен в агроекологията и като хоризонтален приоритет в другите мерки. Защо е под условие? Защото ако тези пари не бъдат изхарчени по бързата писта за биологично земеделие , за да може да са гарантирани, за да може в крайна сметка да насочваме земеделските производители към ориентиране към тази пазарна ниша, тези средства да бъдат усвоявани за конвенционалното земеделие, но искаме да го изкараме като хоризонтален приоритет и в инвестициите на физически активи и всички други стойности.
Сигурно най-задавания въпрос е до къде стига Програмата за развитие на селските райони по т.нар. общински мерки и до къде Програмата за регионално развитие. Запазваме понятието по отношение на селски райони, което означава, че всяка община, чийто централен град не надвишава 30 хил. човека, като в този обхват общо взето баланса на парите, които имаме в програмата ще свършат работа, образно казано. Ще има достатъчно финансов ресурс селските райони да имат добро финансиране по Програмата за развитие на селските райони. Става въпрос за общинските проекти. Искам да добавя нещо друго. Ние отчитаме факта, че всяко едно понятие на практика има собствени слабости, т.е. ако трябва да визуализирам нещата – какво правим със селата около Смолян? Не само около Смолян, давам пример.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Около София е същата работа.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Не е точно същата работа, защото с.Лозен трудно мога да го сравня със с.Смилян. Но в крайна сметка да кажа каква допустимост правим и правим тези анализи. Опитваме се да дефинираме едни други нужди на населените места вътре в големите градове, в агломерациите, които обаче имат същите показатели като селата от селските райони. И може би типичния пример са селата като Широка лъка, примерно, и малките селца, които са около Смолян, т.е. там предвиждаме финансиране, ако бих визуализирал по старата програма, за да може да разберете примера, това са частните мерки по Трета ос. Тоест те да са допустими по отношение на населените места, които са традиционно селски, въпреки че са в големите райони. За Кърджали важи същото.
Критерият ще е такъв, какъвто излезе при анализа, не мога сега да го визуализирам. Ако мога да визуализирам, общинските проекти като инфраструктура минават в „Региони в растеж”. Частните мерки обаче, които са традиционни за селските райони около големите градове, Чипровци примерно, селата около Кърджали и Смолян, те ще имат възможността за малките, частните мерки. За нас това е по-важно, защото това в крайна сметка развива доходи, бизнес, заетост и добавена стойност в тези населени места, което мисля, че е добър баланс между покритието между едната и другата програма. Спрях се много подробно на това, защото ако не се обясни цялата концепция не става ясно и в повечето случаи казват „Те изключиха селата”, а не е точно така. Тук сме с уговорката, че земеделските мерки са на територията на цялата държава. Нямаме ограничения по никакъв начин.
В Договора за партньорство са ни написали една забележка, която и с ваша санкция, ние мислим да отстояваме много твърдо, като ни казват, че напоителните съоръжения може да финансираме само по отношение на селските райони, което е малка безумица. Те го разглеждат като техника, по-скоро като общинските мерки, които би трябвало да се влияят от дерогацията между различните програми и понятието за селски райони. Само че ние го разглеждаме като неразделна част от земеделското производство, защото напояване и земеделски дейности на практика има в цялата държава. Не може да накараме един канал да върви само по селските райони. Така че това твърдо ще го отстояваме. Иначе по отношение на Договора за партньорство може би ние имаме най-малко забележки, уточнихме ги в момента и няма да имаме по отношение Договора за партньорство. Дефинициите, които сме предоставили са приети от Европейската комисия като цяло.
Да ви кажа още една философия, като говорехме за малките стопанства и за развитието на икономиката. Знаете, че имаме забележка от ГД „САНКО”, която ни казва, че на практика трябва да затворим 33 хил.малки млечни ферми, които не са първа категория. Положихме изключително големи усилия и извоювахме отлагане на тези малки ферми, като отлагането е двегодишно, но то е с определени условия. До края на другата годината трябва да сме намалили 30 % от млякото, което да е обхванато в проби. Какво правим ние? Ще има целеви ресурс по отношение на колективни инвестиции, свързани със събирането на млякото. Разработили сме идейния проект с вариантите на това как е възможно да имаме общи млекосъбирателни пунктове, които да са на 100 % финансиране от програмата, тъй като те няма да носят печалби, а на практика ще са колективна собственост на около 100 бенефициента. Това, което правим в планинските и полупланинските райони плюс всички селски райони – колективна инвестиция на сдружение, което е с 20 % общинско участие плюс всеки животновъд, който има и едно животно да може да участва в тази инвестиция. А тя е свързана с това млекосъбирателния пункт заедно със специализиран транспорт, това е млекосъбирателна вана за краве мляко, овче мляко, биволско или козе, там където на практика са различните нужди по самите общини. Това са около 200 колективни инвестиции, те са предназначени само за малките собственици, т.е. ние слагаме праг до 50 животновъдни единици и това ще го видите в етапното развитие на програмата, като сме избрали Смолян и заради спецификата, която е дадена като приоритетна. И в Кърджали ще го правим. Но Смолян е по-трудно достъпен, ако модела проработи в Смолян ще проработи навсякъде другаде. Имаме съгласието и подкрепата за това и от ГД „САНКО” и от ГД „АГРИ” като допустимост, но идеята е да покрием точно малките ферми. Ако те са в това сдружение, малки животновъди, на практика една крава да има може да му се окачествява млякото и могат да взимат субсидии за това, защото сега все пак има праг, който въпреки че го свалихме до 3 крави за взимане на субсидия за глава животно, по този начин не лишаваме никой.
В агроекологията, една друга голяма новина да кажа, търсим вариант, и в голяма степен сме го измислили като допустимост, за възможността за закупуване на животни по агроекологичните мерки. И в крайна сметка когато имаме взаимовръзка на пасищното отглеждане, т.е. на месодайното направление, всички типове животни, когато имаме събирателни пунктове по отношение на колективни инвестиции, които гарантират, че от селото това камионче с трите цистерни ще взима млякото в един и същи час, то смятаме, че сектора „Животновъдство” би трябвало да даде много по-добри резултати в следващите години с тези колективни инвестиции и индивидуалните, които предвиждаме. Спрях се по-детайлно, защото когато говорим за реализация на политика вътре в програмата, затова си позволих да дам един пример. В този дух е писана програмата, но може би много се разприказвах. На този етап сме ви предоставили мерките, които ще прилага програмата, приоритетите на цялата програма и оттук нататък отиваме към тематичната група. В момента текат малките тематични групи по различните оси, имаме дата в началото на декември да проведем тематичната група, програмата ще е изпратена като първи драфт в Брюксел до края на седмицата, съответно ще чакаме съответните забележки. Движим се в срок, на практика всички изоставания са преодолени. Бих казал, че от всички програми нашата е в най-готов вид.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Нека не се хвалим.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Защо, като сме свършили работа да си го кажем. В Брюксел ще изпратим няколко етапа на програмата, до края на седмицата предвиждаме първия драфт на програмата да бъде изпратен за чек в Европейската комисия. С удоволствие ще отговоря на всичките ви въпроси.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, имате думата.

ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Здравейте. Имам един въпрос по повод на Ос 4 „Лидер”. Споменахте, че имате намерение специално за общините, селските кметове да кандидатстват. Това не знам как може да се случи на практика, защото селските кметове нямат нито банкови сметки, нито такава администрация, нито са отделни юридически лица, за да могат да кандидатстват. Още нещо конкретно за спецификата на „Лидер” – сигурен съм, че знаете, това е подход отдолу нагоре, мисля че би било добре да оставим малко свобода на общините да могат сами те да определят приоритетите си било то за общинските центрове, или за по-малките населени места. А колкото до бюджета казахте 5 %, общия бюджет е 2 млрд., това като го смятах набързо при положение, че има вече 35 местни инициативни групи се получава малко над 2 млн. бюджет на местна инициативна група. При положение, че се разраснат бюджета още ще намалее. Практиката в Европа е всеки следващ бюджет, всеки следващ програмен период бюджета да е на по-голяма стойност. И предвид това, че местните инициативни групи вече са натрупали някакъв опит би било добре да се съобразим с този момент и ако имате планове да разширяваме мрежата от МИГ-ове би трябвало да предвидим по-голям бюджет. За пример, когато ние правихме първите бюджети, които бяха около 2 млн. евро в Италия бяха 16 млн.евро за МИГ-овете. Няма да се мерим с Италия, обаче е редно нашите бюджети да започнат да нарастват. Все пак местните инициативни групи натрупаха опит, рутина, същевременно и министерството и фонд „Земеделие”, общо взето би било добре да повишим тези бюджети.
Казвате също така, че приоритет ще бъдат също така по-малките стопанства. А по-малките стопанства това им е трамплина, те започват да се учат да усвояват средства. И там наплива е за по-малки проекти, което е още един плюс по отношение на мнението, че бюджета би трябвало да се завиши. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, заместник-министър, дами и господа, два въпроса имам. Ефективността е хубаво нещо, но тя е свързана с парични средства. Имате ли някакво виждане за някакви индикативни стойности по различните мерки, които ни представихте.
И вторият ми въпрос е свързан отново с парични средства. Говорим за зеленчцукопроизводство, овощарство. По агроекология разбрахме, че сте постигнали някакъв напредък за закупуване на трактори и техника, какво е вашето виждане за хидромелиоративните съоръжения?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички от мен. Аз се запознах с резюмето и искам да изкажа моето одобрение, че много неща, които сме говорили по отношение на интензивните сектори в тази комисия виждам, че са предложени като специфични подцели на програмата. Имам няколко въпроса в тази връзка. Между другото може би трябва да тръгна от там, че и в програмата на политическа партия ГЕРБ за изборите като приоритетни сектори бяха точно тези, които са и вашите и в този смисъл в тази посока мисленето ни е еднакво за подкрепа на животновъдството, растениевъдство и секторите, които изредихте.
Аз имам няколко въпроса за уточнение. Първо по агроекологичните плащания. Разбрах от вашето експозе, че те са разработени на практика да бъдат по-лесно приложими, с по-силно изразен ефект върху традиционните производства, тъй като както знаете сегашната агроекологична ос на тази програма, сам казахте, на практика се търсеха форми как да не се загубят пари. Радвам се, че вътре са посочени мерки като хуманно отношение към животните, които бяха дадени като държавни помощи досега и се надявам, че ще бъдат защитени. Бяхме говорили с вас, ако си спомняте и аз настоявах да се предложи и затова ми е въпроса по отношение изграждането на поливни съоръжения от всякакъв вид, които на практика ще спестяват вода за напояване, и в същото време ще поддържат плодородието на почвата и можем ли да ги договорим за площи с вградени такива съоръжения, т.е. независещи примерно от централната напоителна инфраструктура, да получат компенсаторни плащания по тази ос, тъй като в материала, който ни бе изпратен видях, че в целите, които са за агроекология като подцели има спестяване на водата, опазване на почвата, дали се предвиждат подобни мерки.
Вторият въпрос, който е много крайъгълен за нашето земеделие, това са тютюнопроизводителите. Също така в тези специфични подцели, които са дадени в материала, затова исках като конструкция да се представи програмата за по-голяма яснота, видях, че има различни подцели като опазване на почвата от ерозии и други такива специфични цели по отношение на опазването на структурата и плодородието на почвата. В този смисъл предвиждате ли, което предлагам да се направи независимо от очаквания резултат, да не мислим отрицателно, да се предложи тютюна, или поне ориенталските тютюни като култура, която чрез чието отглеждане ние ще постигнем тези цели, така че по тази агроекологична ос да бъдат получени компенсаторни плащания и то на нива достатъчно високи, за да можем да сме готови след няколко години, когато ще имаме ограничен размер на национални доплащания, тези производители, които на практика най-много от тях са с безалтернативност на тази земеделска дейност да бъдат подкрепени достатъчно, за да останат по тези населени места.
Разбира се, ако се договори възможност за закупуване на животни би било добре.
По отношение на тракторите или инвентара, който представихте като възможност, това е добре, но моето виждане е това да не бъде използвано като вратичка, няма какво да се лъжем, според мен една от основните цели на прилагането на тази програма, която пишете в момента, е тя да доведе до изравняване на конкурентоспособността на отделните видове сектори в нашето земеделие. И ако сега най-конкурентоспособния сектор е зърнопроизводството, поради много причини, за които сме си говорили, в тази програма като гарантирани инвестиции, като всички възможни компенсаторни плащания по агроекологична ос, много се радвам, че се мисли в тази посока, т.е. реална агроекологична ос, трябва да бъдат насочени към тези интензивни сектори, така че да постигнем постепенно изравняване в конкурентоспособността в европейски план на отделните подсектори.
Другият ми въпрос, той е свързан с първия, просто сега се сетих, бяхме говорили дори и с вас в тази комисия, е ли е възможно при едно земеделско стопанство, което в момента е монокултурно, стартирането на дейности в интензивния сектор, говоря за трайни насаждения, за зеленчукопроизводство, това също да е постигане, казвам го като предложение, на някоя специфична подцел относно опазване плодородието на почвата, така че да получат основно тези интензивни сектори, вие ми разбирате мисълта, компенсаторни плащания, които на практика да компенсират и доста по-голямото подпомагане, което получават техни конкуренти в Европа.
По отношение на животновъдството, ако нещо съм изпуснала после ще взема отново думата, в момента по-скоро задавам въпроси по вашето експозе, по отношение на дерогацията и кравефермите. Тук с колежката Караянчева си говорихме, но да не взимам нейния въпрос, аз имам едно предложение или виждане. Знаем какъв е проблема с тези ферми, нормално е да искате дерогация, защото това е проблем за много хора, ако се стигне до закриване. Но в чисто дългосрочен и стратегически план, ако видите анализа, при продължаване политиките на подкрепа на месодайното животновъдство и в планински и полупланински райони голяма част от тези ферми преориентираха производството си в месодайно направление. Това смятам, а и предвид пазара на меса, тъй като ние внасяме голяма част, в тази ниша и посока трябва да продължи политиката на подкрепа на това да получават достатъчно подкрепа за преструктуриране, защото всичко това е много хубаво за сдруженията, което казахте, но нали знаете – в България трима души като се съберат веднага се карат кой да води бащина дружина. Това е един теоретичен модел, в който аз изразявам съмнение за успешното му реализиране, може би е добре като вариант, но да измислите и участие, не участие, а така или иначе има браншови организации в животновъдството, някои от тях са от дълго време, членския състав е сериозен, да го допуснете и като алтернатива, и от някакво сдружение община, защото другото е много труден модел, дано да е успешен, не ме разбирайте погрешно, но наистина ми се струва теоретичен модел. Ако включително и по тази агроекологична ос се намерят допълнителни плащания, така че в планинските и полупланинските райони да стимулираме преструктурирането към месодайното говедовъдство мисля, че също би било добър вариант.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Ако искате да отговоря до тук, защото станаха много.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само да не си забравя мисълта, защото става въпрос за животновъдството. За един сектор искам да поставя въпроса – пчеларството. Аз тук четох в резюмето за специфичните подцели. Между другото лично аз изпитвам интерес да получа цялата програма, защото не ми представлява трудност да чета целия материал, напротив, ще придобия по-ясна представа за философията по която е писана. За сектор „Пчеларство” видях в специфичните подцели, а и вие цитирахте на практика мерки, които ще доведат до подкрепа на пчеларството и то най-вече на биопчеларството. Вие знаете цялата комуникация на сектор „Пчеларство” по времето, в което беше дебата по новата ОСП, че в крайна сметка накрая се реши да няма директно подпомагане, в този смисъл искам да попитам как виждате компенсирането на липсата на директно подпомагане на пчелните семейства за сектора в България, многократно е поставян въпроса, по някоя от тези мерки и оси да го направим, не само за биопчеларството, а по принцип за конвенционалното пчеларство, защото безспорно поддържането на този сектор, нещо повече и развитието му, в крайна сметка постига цели по тази агроекологична ос и според мен ние трябва да може да намерим специфични подцели и мерки, по които на тези пчелни семейства във връзка с опазване на биоразнообразието да получат компенсаторни плащания. Извън това аз съм чела ваши изказвания, че това е допустимо и предполагам, че министерството ще го вземе като решение, тук говорим за Първа ос, но по Втора ос до 5 % по решение на всяка страна-членка могат да се направят директни плащания на малките стопанства. И пчеларите, според мен, попадат в тази категория и могат да се включат особено по-малките, а и средните по анализа, който имам за българския сектор, така че да получат от там компенсаторни плащания по агроекология, ако могат да се защитят това би гарантирало един доход, който би предизвикал интерес и сектора да се запази и да се развива. Това е за момента. Благодаря.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Ще започна отзад напред. Пчеларството го има в програмата по отношение на агроекологията за биологично пчеларство, но тук по-скоро вие сте хората, които трябва да решите нещо заедно с нас в крайна сметка. Първо, не си представяйте варианта, в който всяко нещо като национален ангажимент може да мине към програмата. Всички заем, че това не е възможно. Тютюна – 100 млн. на година, всяка година, за седемгодишен период – 700 млн. Всъщност няма как да го заместим, това е една трета от програмата. Пчеларството е по същия начин. Ако го дефинираме по някакъв начин трябва да е с надизисквания, над традиционните по отношение на това да имат компенсаторни плащания, т.е. дори няма как да го обосновем по този начин.
Плащания за поливно напояване. Ако направим всичко като компенсаторни плащания на практика няма как да стане. Няма как да отменим държавния бюджет по ангажиментите му по отношение на допълнително стимулиране. Всъщност това е големия проблем в България. Директните ни плащания са горе-долу на нивото на Европейския съюз, по статистика сме 90 %. Проблемът е, че не може от утре да тръгнем да подпомагаме с национални плащания толкова, колкото подпомага Германия, всички го знаем. Каквото може да се прехвърли като ангажимент на програмата, то ще е частично и ще е подпомагане по отношение на държавния бюджет. Да, такива цифри ще има по всички приоритети, които казахте, но те не могат да заместят националното финансиране, просто не е възможно. Ако го направим ще изпаднем в парадокса, че ще даваме само компенсаторни плащания по програмата, няма да имаме инвестиционни мерки за развитието на самата икономика. Така че да, частично ще го има, то ще е в профила, специално за пчеларството, по отношение на биопроизводството, да не забравяме, че имаме Национална програма „Пчеларство”.
Продължавам нататък. Кравефермите и дерогацията. Това е последната дерогация, трябва много добре да го осъзнаем. Въпросът е какво ще направим по време на тази отсрочка, така че тези неконкурентни малки ферми да станат по-пазарно ориентирани и да покрият изискванията. Законово сме им сменили базата – вече е допустимо в селските райони да се гледат в малките населени места, от 5 на 3 крави паднахме за подпомагане, вече не е необходимо да имат хладилни вани, а само хладилни съоръжения, т.е. който покрие. Но ние сме длъжни на 33 хил.малки стопанства, има родопски села, като голяма част са в Смолянско, Кърджалийско, Хасковско, ако не продават днес 10 литра мляко, това им е 80 % от дохода, това е Странджа-Сакар. Не очаквайте от нас ние да сме хората, които ще ги затворят. Но въпросът е когато в крайна сметка направиш колективна инвестиция за млекосъбирателни пунктове дали ще проработи – имаме чудесна комуникация с общините и мога да ви кажа, че те всички са много „за” това и ще приемат администрацията на тези пунктове, докато дадените животновъди имат способността да го правят те. Въпросът е, когато имаш пазарна среда елиминираш на практика прекупвачите с 20 %, защото на практика малките фермери ще могат да търгуват директно с преработвателите, то създава доходност. Нямаме разлика между свободно пасищното и млечното, напротив, така синхронизираме нещата, че и двата приоритета да вървят, защото в България имаме недостиг на българско краве мляко, имаме недостиг и на месо. На всичко отгоре пасищата ни са с капацитет да поберат още десет пъти толкова животни, колкото имаме сега. Всички приоритети едновременно да вървят, не преориентиране един спрямо друг.
По плащанията за разнообразяване.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да допълним тук. Не ми стана ясно каква ще бъде точно ролята на общината? Тя ще има организационна роля ли?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Това предложение на практика е изкомуникирано още в идейната фаза, аз имах една среща с полупланинските и планинските общини, т.е. това е и по тяхна инициатива, участва общината, но тя може да предостави сграда, терен, знаем, че във всички селски региони има достатъчно сгради, които могат да се използват. Може да поеме администрацията на цялото това нещо – счетоводител, управител, един общински служител, ако една година на практика това действа и дружеството не реализира печалби, а събира такси колкото да плаща окачествяването на млякото и разходите сме „ок”, тогава ги финансираме на 100 %. Не търговско дружество, не неправителствена организация, те просто общо ще стопанисват обекта, иначе всеки продава млякото, но го окачествяваме по този начин. През мерките, които сме направили реално ще има повишаване на животните в България както в млечното направление, т.е. малките ферми да станат малко по-пазарно ориентирани, да не са по 3 крави, а да станат с 10 крави. Както и свободно пасищното отглеждане, да го форсираме процеса, защото имаме дадености и ако продължим да подпомагаме пасищата просто с нива за отглеждане на животните, най-нормално е пасищата да се поддържат с изпасване, на практика ние даваме как да кажа, финансови инструменти как да се развият дадените направления, това за което си говорим. Програмата е най-големия инструмент за реализирането на политики, защото колкото средства налееш в дадения сектор, стига да е ефективно, то сектора ще реагира, защото този път подхода не е даване на пари, а пазарно ориентиране на секторите с даденостите, които имаме.
Монокултурното отглеждане на стопанствата, ами аз съм твърдо против това. От монокултурно на практика да подпомагаш нещо, което то да разнообразява. Принципно това е идеята, но идеята е не да ги подпомагаш за нещо, което традиционно могат да правят и то не им надизисквания. Въпросът е финансовите инструменти като цяло така да са построени, че да му е икономически изгодно вместо само с пшеница, да се занимава и със зеленчукови култури, а това е симбиоза от много мерки, не е въпроса просто да има компенсаторни плащания за тези неща. Защото компенсаторните плащания са друг механизъм, който цели друго нещо. Ако даваме само компенсаторни плащания, то не очаквайте развитие на определените сектори. Въпросът е да им даваме възможност да вадят повече пари самите стопани, не само да им доплащаме. Това се постига през инвестиционните мерки на другите нива. И през добавената стойност, през преработката.
Техниката като вратичка – никога. На всеки толкова, колкото му се полага. На практика ангажиментите са по различните приоритети – толкова за растениевъдство, толкова за животновъдство, толкова за трайни насаждения, толкова за зеленчуци, те ще са в дадени рамки, колко пари отиват в един отрасъл, т.е. няма да може да има преливане. И когато парите свършат по този отрасъл, въпросът е да не нотифицираме помощ след помощ, за да харчим само средствата, а да направим така, че тези инвестиции да вървят. Мисля, че опита който е натрупат от земеделските стопани и програмата както върви, на практика ние не може да платим всички проекти, които имаме. Мисля, че тази програма ще тръгне с много по-добър старт отколкото предишната и заради чистите дадености на държавата, и заради капацитета.
Тютюна. Звучи страхотно, но не е възможно. Не един път и не само ние сме опитвали да правим прикрито подпомагане на тютюна. И през схемата за качество, и да пробваме при агроекологията, няма да стане, защото тютюна не е такава култура, която съхранява почвата, след тютюн нищо не може да се сее. Агроекологично не може да се обоснове…, изчакайте, да не влизам в подробности, тук става по-скоро въпрос за пояси, за подобни неща, които съхраняват ресурса на почвата. Тютюна няма как да го защитим към програмата допълнително като агроекология. Дори и да го защитим какъв ресурс може да му отделим? 100 млн. на година, няма как да ги поеме програмата. За сметка на това не мисля, че не може частично някои тютюнопроизводители да се насочат към животновъдството. Не казвам за всички, наистина по Родопите, който ви каже, че има алтернатива – няма такава. Въпросът е обаче, ако може част от хората да ги преориентираме към някой от секторите билкарство, животновъдство, може да пробваме, такава допустимост в програмата има. Специално за тютюна не виждам начин как да го обосновем. Мислили сме и друг тип подпомагане, а и това което говорим за прехвърляне на средствата е друг тип политика, не точно по програмата.
Компенсаторни плащания за напояване. Един път им даваме страшно много пари, а след това да им даваме компенсаторни плащания, че напояват няма смисъл. Подпомагаме ги като иновации първо за напоителни технологии и много голяма сума от плащанията ще са за изграждане на инсталации в самите стопанства. По-скоро ще стане дублиране, което ще е много хубаво за Южна България и региона, от който съм аз, Пловдив, защото там всичко е напояване, но пък за Добруджа няма да е добре. Аз съм от Пловдив, но съм избран от Добрич, така че си пазя и Добрич.
Хуманно отношение към животните към агроекологичните плащания. Всъщност, това което дава държавния бюджет цялостно не може да го насочим тук и Европейската комисия не реагира много добре, когато един нотифициран инструмент, примерно за някое надизискване, т.е. агроекологията, която прилагаме в момента е надизискване към регламентите, които ги има. Ако същите са за подпомагане по програмата – те просто не ги одобряват. Да, ще има за хуманно отношение към животните, но не очаквайте тя да замести изцяло националното финансиране, просто не е възможно.
Хидромелиорациите. Мисля, че доста обстойно се спрях на хидромелиорациите. Ще се опитаме от Гаранционния фонд да върнем една голяма сума, която да отиде за реконструкция на големите мелиоративни съоръжения още в тази програма и след това да продължим нататък и да останат много повече пари в следващата програма.
„Лидер”, повишаване на бюджета. Повишаването на бюджета вече е факт, то е горе-долу два пъти по-високо. Имаме 36 МИГ-а, които обаче не покриват цялата територия на държавата, което значи, че ние трябва да стимулираме създаването на нови местни инициативни групи. Не очаквайте двойно финансиране там където има „Лидер” съответно да усвоява повече средства, така ще направим баланса, че по-скоро да стимулираме други инструменти. Подходът „Лидер” е много хубаво нещо, но трябва да има ясна дерогация докъде е Програмата и къде покрива „Лидер”, т.е. слагаме ли таван на проектите примерно до 50 хил.лева на долу да са по „Лидер”, а нагоре да са по Програмата за развитие на селските райони.
Разбира се, че кметствата не са самостоятелни юридически лица, те могат да го правят същото пред кметството, но въпросът е да има инициативата от самото кметство, иначе без писмо за подкрепа няма да стане. Ще разработваме така инструментите, че да работят максимално ефективно.
И последно по отношение на „Лидер”. Има много местни инициативни групи, които изградиха капацитет, има и такива, които трябва да си признаем, че не дават най-добрите примери. Въпросът е този път да изчистим програмата. Предвиждаме интегрирана система на разходите на „Лидер”, т.е. всички да работят на информационна база, за да можем най-малкото да правим ефективен мониторинг по отношение на това. Средствата, които са отделени в размер на 5 % от бюджета и тях трудно ще усвоят, само че тоя път при рамка, която не може да се прехвърля от едната ос към другата и накрая да направим един голям общински проект, защото на практика това разваля подхода „Лидер”. Те ще имат достатъчно много средства, въпросът е да е по-целенасочено по отношение на истинските приоритети.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Имах един въпрос, на който не чух отговор – имате ли някакво виждане по мерките относно индикативни стойности? Ако нямате, когато имате да ни ги представите.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Рано е за индикативни стойности. В момента, в който издадем индикативни стойности ние трябва да сме сигурни, че са изкомуникирани и с Комисията, и с Комитета по наблюдение, защото нали си представяте как даваме към мерките индикативни стойности и цяла България ще тръгне да договаря проекти. Буквално го казвам. Затова дадох рамката на програмата – 30 % агроекология, казах относително ресурса по оси, по приоритети, но по мерките е изключително рано. А има и някои неща, които трябва да свършим, едните са финансовите инструменти и чак тогава при вървенето към наредбите, тогава се определят стойностите, разбира се комисията първа ще ги научи.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Гечев, искам нещо да уточним, на база на отговореното. Това, което аз ви предлагах не е по повод на това да заменим държавното подпомагане с европейско, в никакъв случай. На мен ми е ясно, че няма как да стане, става въпрос за частична подкрепа безспорно. Изходих само от това, и вие казвате, и ние казваме – приоритет е трайни насаждения, зеленчукопроизводство, животновъдство, така че да получим едно балансирано и устойчиво земеделие в България. Оттам насетне СЕПП е ясен, той е на декар, ясно е на кой сектор само действа, оттам насетне всичките ми предложения изхождат от това какъв механизъм да намерим, така че на тези сектори, които са приоритет и в нашата политика като виждане, и във вашата като кабинет, откъде да намерим допълнителни механизми за увеличаване подкрепата на тези сектори, за да могат да имат положителен тренд на производство, на доходност, така че да има едно балансиране на производството. Не ме разбирайте погрешно за някаква замяна. Ясно, че е частично, затова за напояването няма да стане двойно, да, има мерки за изграждане на такива системи инвестиционни, примерно 121 мярка старата, но кой изгражда капково напояване и поливни инсталации на малко декари, ами зеленчуци и плодове, без тях не може, т.е. ако ние докажем пред Брюксел, че това е опазване на плодородието тези сектори ще имат допълнителни плащания и ние целенасочено ще ги подкрепим в повече. В този аспект съм говорила, не да заменим някакво плащане. Говоренето тук е публично, но смятам, че няма нищо лошо като национален интерес, даже в случая обединено виждане за приоритетите, да търсим механизми как насочим по-голяма подкрепа към тези сектори. В този аспект ми беше и предложението.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Реплика във връзка с местните инициативни групи. Начина на финансиране на самия административен апарат, който е в тези МИГ-ове, сега пред тях стои такъв проблем – вероятно някои от МИГ-овете ще трябва да се финансират с кредити, за да могат да си плащат на служителите. Да се помисли това 20 %-тно авансиране и етапно плащане то нека да си върви за бенефициентите, но за самия апарат помислете те как могат да си финансират заплатите. Нека да има критерии за проекти, за усвояване, по това може да се помисли, но аз имам впечатления от два МИГ-а, в момента проучват банки, за да теглят кредит, за да могат от собствения приход да си плащат лихвата, примерно собствен приход е членски внос, и дарители, на този етап. Аз също имам впечатление от италиански МИГ, който вече 20 години управлява 10 млн. евро, там вече и оценяването е свалено, с програми, по друг начин, вие знаете. Но там зададох въпроса „Как финансирате апарата?”, те много рано са се осъзнали и са разграничили чистото финансиране на целия МИГ от финансирането на административния капацитет. Защото, ако служителят, който работи там е притеснен за своето възнаграждение, а той си е свършил работата, нали разбирате, че се намалява ефекта. Ако може да помислите по този въпрос и етапно да бъдат оценявани и дали авансирането на възнагражденията носи ефект от работата, която те ще вложат. Благодаря.

ХАМИ ХАМИЕВ: Госпожо председател, господин министър, един уточняващ въпрос. Спрямо мярката „Лидер”, господин Гечев, дали ще има някакво ограничение за населените места, които попадат в селските райони?
И вторият въпрос, кои ще са бенефициентите по хидромелиоративните дейности, по-конкретно сдруженията за напояване дали ще могат да участват? Благодаря.

СПАС ПАНЧЕВ: Мисля, че трябва да приемем един регламент в рамките на три минути да се изказваме иначе няма да има време за всички, а темата е интересна.
Аз си спомням преди години, България дари на Мароко милион и половина орехови дръвчета. Те бяха засадени от мароканци и днес в малките общини, в населените места държавата е дала на населението, на семейство по 5-6 ореха, за които те се грижат. Засадени са по общински пътища, по общински терени и това дава допълнително доход на семейство, което носи добра сума. Дали в този период, за който говорим, не е възможно, в България е безработица, социални помощи, да използваме тези възможности и да се опитаме в тези населени места, в малките общини да създадем един такъв поминък, ако мога така да го нарека, да има проекти, да се осигурят дръвчета, общината да осигури засаждането и като израснат или дават възможност на населението да се възползва от продукта или общината събира продукта и има пари за свои нужди?

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искам първо да поздравя екипа на Министерство на земеделието и храните за това, че успя да подготви програмата, защото на всички ни е ясно, че когато сегашния екип влезе в министерството имахме гол лист хартия и нищо повече. Поздравления за работата, която успяхте да свършите в рамките на тези месеци.
Моите въпроси ще бъдат конкретни и кратки. По мярката за консултантски услуги не е предоставена информация за необходимостта от съществуването на тази мярка, има ли необходимост от това и не е ли възможно службите за съвети в земеделието да бъдат натоварени с тази дейност, за да може да се изпълни със съдържание и тяхното съществуване? Защото към настоящия момент към всяка областна дирекция има такава служба за съвети в земеделието и според мен би било по-коректно тези служби да бъдат изпълнени със съдържание.
И вторият ми въпрос ще бъде – има ли определение за малка по мащаби инфраструктура по мярката за основни услуги за обновяване на селата в селските райони. И ако го има това определение какъв ще бъде тавана за подпомагане по конкретните проекти, но доколкото разбрахме от вашите отговори като че ли все още няма конкретни цифри до колко ще бъде подпомагането, но би било важно да се знае кои малки по мащаби инфраструктури ще бъдат реализирани с мярката. Това са двата ми въпроса.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Имам няколко въпроса и дори бих желал да споделя малко личен опит. Чудесно е, че сте намерили възможност за подпомагане на производителите на мляко, които не отговарят на изискванията и че сте ги облекчили по отношение на изискванията за хладилни съоръжения. Не ми стана ясно обаче говорим за подпомагане на планински и полупланински територии, само на тези производители, защото веднага давам за пример моята област, Разградска област, има огромен брой производители на сурово мляко, които веднага биха скочили при едно такова разделение. Освен това има и много други неща, за които не знам дали е помислено и ви давам конкретен пример. Изграждане на млекосъбирателен пункт – кой го изгражда? Ясно е, общината ще го узакони. Тези производители, които произвеждат в населеното място кой ще ги задължи да предават млякото точно в този пункт? Знаете, че има изискване всяко млекопреработвателно предприятие всеки ден да извършва контрол върху качеството на млякото, разбира се едно мляко – един тон от 50 или 100 производителя има трима или четирима прекупвачи на мляко, които идват, как ще разделят млякото във ваната? Тези неща помислено ли е по какъв начин да стават, защото е изключително трудно хората да се сдружават, който е работил в тази сфера знае, да, точно ужас е! Така че лично аз съм скептично настроен. Да не стане така, че да дадем един пари на общините да направят млекопунктове и на практика да няма кой да ги ползва. Защото много по-лесно е да мине някой с камиона, човека да излезе навън и да му даде млякото на улицата, каквато е обичайната практика, защото по този начин той няма нито разходи за ток, няма транспортни разходи, да не останат нашите добри намерения висящи във въздуха.
Имам още един въпрос във връзка с пчеларството. В момента лично на мен ми се обадиха нашите пчелари, в момента в Министерски съвет се подготвя някаква промяна в закона, която доколкото разбрах цели да изгони пчеларите от населените места. Вярно ли е това, кореспондира ли с истината, има ли такава промяна в Закона за пчеларството, защото това е изключително важно, борбата е навсякъде повсеместна. В момента казуса се решава от кметовете, но аз мисля, че е най-соломоновското решение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може би този въпрос трябваше да се зададе на министър Греков, защото Закона за пчеларството беше променен със Закона за общата организация на пазарите, но до края на годината Закона за пчеларството не беше приоритет.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Имало сформирана работна група.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Работна група, да, сигурно, това е работата на работната група – да подготви изменения, но мисля, че не касае програмата, която в момента обсъждаме, но така или иначе работните групи и публичните обсъждания са нещата, които съпътстват всеки един закон, за да не се допускат грешки или излишно напрежение в секторите. Все пак, колеги, трябва да отдадем благодарност на екипа на министерството, за това, че са направили необходимото програмата да бъде разписана и представена пред нас, и съответно следващите етапи свързани с нейното минаване през Министерски съвет, одобрение от Европейската комисия да очакваме да стане в кратки срокове, за да няма забавяне в стартирането на програмата.
Имам няколко въпроса, които са свързани с определения. Все пак чета и аз различни становища. „Малко стопанство“ все още не ми е ясно какво е, защото ние имаме финансов ресурс и този финансов ресурс за малките стопанства, семейните стопанства трябва да има някакви количествени измерители, кои са малки и в какъв размер ще бъдат подпомагани. Отделно от това чета „агроекология, климат, биологично земеделие“ така както са изписани и имам чувството, че има някакво дублиране. В „Агроекология и климат“ дейности за подпомагане пише – изчезващи местни породи и сортове, традиционни практики за сезонна паша, същото го пише и в биологично земеделие, т.е. поради по-голяма устойчивост и т.н., адаптиране на местните условия, т.е. трябва да се каже тези две мерки как работят успоредно, защото не може да има препокриване за едно и също направление на дейност.
В програмата сякаш пак изпускаме горите. Знаете, че горите бяха един проблем, в смисъл не се усвояваха средства по мерките в досегашната програма. Всички нотификации, които се правеха бяха за прехвърляне на средства от горския сектор, поради неусвояване. Важно е да се знае в програмата какви ще бъдат критериите, така че тези средства, които ще бъдат предвидени, разписани да се усвояват. В противен случай рискуваме да изгубим една възможност да осъществяваме дейности в горския сектор. По-скоро притеснението е кой ще бъде допуснат до тези мерки, които не се усвояваха, както и при напояването, за да стане факт през следващия период усвояването на средства. В повечето случаи поради изисквания, на които никой не отговаряше нямаше и ефективност от тези мерки, които иначе добре звучаха, но интереса към тях беше сведен до нула. Аз се надявам, че това няма да е единственото обсъждане, което правим на програмата и това, което в работната група и министерството излиза като информация се надявам, че ще получаваме в комисията, за да може да се чуе в определени моменти и нашето становище, като заинтересовани тази програма да стартира най-бързо. Заповядайте, проф. Теохаров.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги, дами и господа, аз искам да изкажа мое виждане и обща оценка, така да се каже, по програмата, и да дам някои предложения.
Първо, по хоризонталните приоритети, които се предлагат, трите хоризонтални приоритета и най-вече втория. Имаме формулировка – предотвратяване и адаптиране на климатични промени. Климатичните промени не е възможно да се предотвратят, те могат да се ограничат. Те могат да запазят първоначалния си климатичен статус, това е много силна дума „предотвратяване“ и предлагам да бъде „ограничаване и адаптиране към климатичните промени“.
Съобразно изказаното мнение за почвеното плодородие, което повдигна и госпожа Танева, виждам, че в някои мерки има много добра формулировка и се говори много ясно и ще подчертая кои са тези мерки. Имам предвид мярка „Агроекология и климат“, а също така мярка „Горскоекологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите. Тук ясно се говори за подобряване, поддържане на почвените ресурси. Според мен трябва да има една основна цел, която да влезе към специфичните цели. Това е именно 2.1.3. „Поддържане и повишаване на почвеното плодородие и устойчиво управление на поземлените ресурси“. На няколко пъти госпожа Танева именно това подчертаваше, но тя прави връзка с културите, но културите са именно тези, които би трябвало да бъдат в основата си насочени към почвеното плодородие, към поддържане и подпомагане на почвеното плодородие.
В мярка „Залесяване“, то пак е свързано с почвеното плодородие, говори се за висок риск от ерозия. И тук ще свържа питането към господин Гечев. Имаме действителен риск от ерозия и потенциален. В случая ние тук трябва да запишем „действителен риск от ерозия“, тъй като потенциалния може да си съществува с векове и да не се появи, но той също може да бъде висок. Така че точната формулировка е „действителен риск от ерозия“. Тук стана спор за това относно мярката „Агроекология“. Възможно ли е да се потърсят именно средства, пари от тази мярка. Мисля, че е възможно и то чрез противоерозионни проекти, чрез поритвоерозионни практики и тук давам отговор на въпроса, който господин Гечев каза, че не е възможно. Аз мисля, че е възможно. Така че ерозията, особено в тютюневите райони където земите са силно ерозирани ние може да подпомогнем този процес.
По мярка „Залесяване“ според мен трябва да има подобрение и допълнение на Закона за горите, но няма да се спирам, за да може да има някакво обвързване, но няма да се спирам на този въпрос.
Считам, че като цяло тази програма е добре структурирана, редактирана, тъй като при първата намерих доста граматически грешки. Но сега не намерих нито една грешка. Вярвам, че и самата програма, не резюмето са добре редактирани. Считам, че тя е обвързана със съответните цели, мерки и задачи, и това е една реална програма, която може да се изпълни. Разбира се, контролът, който ще се изпълни върху нея е много важен, мисля, че в нея този въпрос отсъства и може би трябва да се намери формулировка как точно ще се осъществява контрола. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам господин Гечев да отговори на въпросите и да вървим към приключване по темата, с ангажимента да продължим разговора.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Благодаря. Пак ще започна отзад напред. Благодаря, професоре, за констатацията. Приемам всички неща, въпрос на експертиза е, на детайли по отношение на нещата. Горските мерки са засилени доста в момента, като освен чисто горските мерки са разширени и бенефициентите. На практика общинска собственост, горските предприятия в момента могат да бъдат, в момента нотифицираме държавна помощ, за да може до края на годината да приемем проекти по отношение на горските. Както виждате тук сме застъпили много сериозно залесяването, не само направата на горски пътища, а на самото залесяване, тъй като в крайна сметка сме длъжници на тази мярка. Доста сериозен ресурс е заделен за това. Отделно превенцията на пожари.
Поясите се подпомагат до 30 лева на декар, не мисля, че това ще промени нещо по отношение подпомагането на тютюна. Тук става дума за други измерения на подпомагането, просто няма да е възможно да направим такова подпомагане, което да е адекватно по отношение на тютюна. Иначе за ориенталския тютюн и неговите дадености съм съгласен, защото той трябва да се различава от широколистния тютюн, защото в полето, при поливни условия той не е безалтернативен. Но за конкретните случаи, ако намерим някаква допустимост, но тя наистина ще е частична. Оттам нататък беше за определенията и какво е „малка ферма“ и какво е „малка инфраструктура“. В момента сме пуснали един куп анализи, които са и с експертния капацитет на Селскостопанска академия до къде е едното и до къде другото, т.е. ние накрая трябва да се спрем на някаква граница, до колко зачитаме за малка инфраструктура, като тя трябва да има паричен еквивалент, за да може да имаме ясната дерогация между различните мерки, включително и „Лидер“, включително и самата Програма за развитие на селските райони. Ние сме мислили по няколко варианта, които са съвсем относителни, за наша ориентация, какво ще излезе от анализите е друг въпрос, но малката ферма за нас, подхода, който трябва да имаме е през изчисляване на икономическите единици, т.е. има практика там, въпросът е за България на какво определение ще се спрем, тук търсим адекватно определение за България. Защото едно е малка ферма в България, друго е малка ферма в Англия, примерно. Накрая заради ефективността, която искаме да постигнем в крайна сметка ще е и самата сума на икономическите единици. Но мислим, че икономическите единици са добрата база, на която да го определим. Има и такава практика вече. Ще ги определяме тепърва, те ще влязат в наредбите като определения, т.е. имаме още около два месеца, но не искаме да ги предпоставяме. Въпросът е цялото това нещо накрая да е ефективно. То така или иначе ще може да се подпомага по едната мярка или по другата и тук може би е мястото да кажа, че в новата програма, нещо много важно пропуснах да ви кажа, с новите допустимости на европейските регламенти имаме цялостна подпрограма за малки земеделски производители. И всички тези инвестиции, за които говорихме да си закупят един млечен апарат, или един млекомат за директна продажба, хладилно съоръжение и т.н., това много лесно ще може да става по малката програма. И там ще са до определени тавани, там ще са много малки инвестиционни проекти. И тук идва мястото да го вържа с консултантската дейност, т.е. основен бенефициент по тази мярка е Службата за съвети в земеделието, като тук искаме малката подпрограма доколкото може да унифицираме чек-листовете, да е като типове основни инвестиции, включително да опростим много базата. Службата за съвети в земеделието, ССА няма как без нея, но става въпрос, че за малките искаме да обърнем нещата. Защото дерогацията за млечните ферми ще е възможна, само ако финансовите механизми проработят. Но това е половината от работата. Пари сме отделили, механизма е изработен, но както вие сами констатирахте трудно българина влиза в колективни инвестиции, първо, трябва да е много сигурен, че не го лъжат. Второ, има един подход, който върши работа и то в цяла Европа – влизат колективни инвестиции, когато осъзнаят ясно, че имат полза от нея. Ако една инвестиция на практика е 50 % като база, „Млад фермер“ още 10 %, то на 100 % е финансирането при такива инвестиции, с гарантирани бюджети. И тук търсим партньорството на общините по отношение на първоначалната администрация.
Казах и нещо друго. Направили сме възможно най-широката формула на това къде да са изградени в селските райони, плюс планинските райони. Това са допустимостите, които можем да направим в програмата. Това не обхваща най-големите 36 града, всъщност при добра логистика те може да се покрият и от съседните селски общини. Въпрос на анализ е колко млекосъбирателни камиончета ще имат. Ограничението сега е по отношение на това млякото да се продава на тротоара, а там ще може пряко да бъде окачествено и пряко всички ще могат да сключват договор с който искат преработвател и за цялото, и за частични количества при окачествяване на 100 % от млякото. Аз мисля, че може да има много въпросителни по отношение на самите млекосъбирателни пунктове, но това на практика елиминира прекупвачите на мляко и ще е изключително полезно. Най-вероятно ще излязат и проблеми, но затова има пилотен проект, чрез който да ги изчистим.
По-нататък, малката инфраструктура, консултантските – това го казахме. Дръвчетата, няма как на практика да изградим такива колективни инвестиции, ако няма конкретен бенефициент. Иначе и в момента го има като допустимост, въпросът е някой да го направи. Но ми позволете да съм скептичен и по мярката за залесяване на общините, тази мярка много лошо тръгна, макар, че тя е в същия дух и беше много олекотена. Хубава идея, но не може да дадем нещо на готово, трябва да имат инициативата да кандидатстват.
Сдруженията за напояване. Пред написване сме на нова стратегия и имаме договорка със Световната банка заедно с местни експерти да се подготви нова стратегия за напояване. Нужна ни е и се изисква от Европейската комисия.

ХАМИ ХАМИЕВ: Уточняващ въпрос – до кога трябва да е готова новата стратегия?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Стратегията по-нататък, но тя ще е едно от нещата, които ще дефинират много точно собствеността и напоителните дружества, както и функционалността. Това, което правим в момента като политика е да гарантираме магистралните канали. Отделно напоителните дружества могат да са бенефициент, като целия ресурс трябва да се разпредели между т.нар. сдружения за напояване, собствеността в самото стопанство, системи за напояване, пестящи вода, технологии, инвестиции, те са допустими навсякъде като инвестиции на територията на цялата държава. Всеки, който стопанисва такъв тип собственост или иска да инвестира в собственото си стопанство няма причина да е недопустим. Смятаме, че ще има достатъчно средства да удовлетворим нуждите.
Финансовите разходи на МИГ-овете, ще търсим възможност да остават някакви средства, за да се финансират, ще го мислим като вариант. Всъщност МИГ-овете представляват умален вариант на цялата програма, само че местните инициативни групи определят собствените си приоритети. Искате да се гарантират административните разходи, разбрах, може да намерим допустимост, ще търсим вариант през друга мярка за запазване на капацитета, ще го помислим.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Тук говорим за малка разплащателна агенция, на голямата са гарантирани възнагражденията, на малката не са. Те са свързани с тези 20 % авансови плащания и етапите, на които отчитат, което отчитане се бави с месец-два, нали разбирате, че всичко това се удължава във времето.
Исках да добавя, говорим за малките производители на мляко, но и тези животновъди, които произвеждат за месо. Конкретно имах питане в нашия избирателен район от животновъди, които гледат пилета и казват – имахме магазини, можехме да колим стоката и да я продаваме, сега сме задължени да я предаваме на конкуренцията да коли и да те да подават. Като мислите за млекопроизводителите, може ли да се свали и това ниво надолу?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тези неща ги решава Наредба № 44.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Няколко думи за финал. Има още работа по програмата, детайлизираме много от нещата. Финалните неща ще се видят чак в наредбите със сумите, като допустимост, но това е рамката. Движим се по изискванията на Европейския съюз, не сме нарушили нищо по отношение на това. За директните продажби сме го решили, и по програмата ще са допустими, вече променихме и половината законодателство, вдигнахме квотата за директни продажби. Това, което е като пилотен проект в програмата и е важен акцент, на практика ще започнем пилотни проекти за инсталации за директни продажби на животновъдна продукция на няколкото основни борси – хладилни съоръжения, плюс малки камери, само за директна продажба на животновъдна продукция и 15 пазара в най-големите градове на страната ще има целеви средства за изграждане на инсталации за директни продажби, именно за скъсяване на веригите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Гечев. Искам да благодаря на екипа на министерството и се надявам да ни информирате за напредъка на програмата и дискусиите, които се водят в Министерство на земеделието и храните.
Колеги, преминаваме към гласуването по работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 302-01-19, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 година, приет на първо гласуване на 24 октомври 2013 година.

Подлагам на гласуване наименованието на закона „Закон за изменение на Закона за животновъдството“. Който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 16 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „ въздържал се“ предложението е прието.

Параграф 1 и параграф 2, няма предложения за промени, предлагам да ги гласуваме на вносител. Който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 16 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „ въздържал се“ предложението е прието.

„Заключителни разпоредби“ и параграф 3 на вносител, който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 16 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „ въздържал се“ предложението е прието.

В параграф 4 има предложение на народните представители Десислава Танева и Цвета Караянчева и предложение на народни представители на Светла Бъчварова, Сияна Фудулова, Румен Йончев и Пенко Атанасов.
Предложенията са обсъдени, приемат се и комисията предлага редакция.
Господин Златев, тъй като вие ще прилагате текста имате ли някакви възражения?

ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ: Не, нямам възражения. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, искам да благодаря, че приехте нашите аргументи. Искам да кажа, че с по-нататъшната работа и с промените в закона, които подготвяме ще се осигури реална проследимост за зърното, така както са изискванията по ИСО, защото ако погледнем и самата дерогация за ДДС, виждаме, че проследяемостта е много важен елемент и вече центъра ще се премести върху преработвателните предприятия и износителите и действително трябва да се осигури реална проследяемост. Само като погледнем миналата година какво се случи с алфатоксините в царевицата, показва, че проследяемостта е основен елемент и трябва да бъде фокус в развитието на самия закон. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Гласуваме параграф 4, с предложенията на народните представители, които се приемат по принцип и редакция на комисията. Който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 16 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „ въздържал се“ предложението е прието.

По параграф 5 – има предложена редакция на комисията. Ако няма възражения срещу предложената редакция, който е съгласен, моля да гласува.

„За“ – 16 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „ въздържал се“ предложението е прието.

Параграф 6 и параграф 7 – няма предложения за редакции, предлагам да ги гласуваме на вносител. Който е „за“, моля да гласува.
„За“ – 16 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „ въздържал се“ предложението е прието.

Благодаря, колеги, с това Закона за изменение на Закона за животновъдството е приет на второ четене.
Благодаря. Закривам заседанието.

/Заседанието беше закрито в 17,00 часа/





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА



72 628 знака