Изслушване на информация от ДФ „Земеделие” относно изпълнението на ПРСС през 2013 г.; усвояване на финансовия ресурс по мерки; какви са били критериите за ранкиране на проектите по 321 и 322 мярка от отварянето на последния прозорец /прием/; как ще се процедира с разгледаните и одобрените проекти, за които не достигат финансови средства; какво е виждането на ДФЗ за отварянето на мерките през 2014 г. и график за разплащане с общинските мерки – 321 и 322 през 2014 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 23

На 22 януари 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от ДФ „Земеделие” относно изпълнението на ПРСС през 2013 г.; усвояване на финансовия ресурс по мерки; какви са били критериите за ранкиране на проектите по 321 и 322 мярка от отварянето на последния прозорец /прием/; как ще се процедира с разгледаните и одобрените проекти, за които не достигат финансови средства; какво е виждането на ДФЗ за отварянето на мерките през 2014 г. и график за разплащане с общинските мерки – 321 и 322 през 2014 г.
2. Текущи

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем!
Това е първото заседание на комисията тази година. Искам да пожелая на всички годината да е успешна и разбира се, пожелавам ви здраве и късмет на вас и вашите семейства.
Надявам се комисията и през тази година да успее да се справи със задачите, които има. Направихме един отчет за последните шест месеца, много интензивна се оказа работата на Комисията по земеделие и храни, с много обсъждания, законопроекти и считам, че това е в полза на българското земеделие. Работа има колкото искате, стига да я свършим добре.
Днес дневният ред, който се предлага е както следва: изслушване на информация от ДФ „Земеделие” относно изпълнението на Програма за развитие на селските райони през 2013 г.
По-скоро идеята беше да чуем това, което фонда успя да свърши през последните месеци, да разплати средствата, които имаше потенциална опасност да бъдат изгубени, да се мобилизира, да осъществи всички необходими административни процедури за това и затова помолихме да ни бъде предоставена информация за този прием, подписаните договори, която те са подготвили и ще ни представят.
Разбира се и точка „Текущи”.
Имахме желание министърът на земеделието да участва в блиц-контрола, но в последния момент се разбра, че е в чужбина. Следващата седмица ще се състои този блиц-контрол, не сме го правили отдавна по стечение на обстоятелствата.
И още една информация. От следващата седмица, от сряда ще започнем да гледаме, може би на части, Закона за защита на растенията. Той е в голяма степен на готовност да бъде разглеждан от комисията и сигурно това ще наложи по-дълги заседания или ще се наложи сряда и четвъртък да имаме заседания, тъй като срока за този закон, който е подаден в Европейската комисия да бъде приет от Народното събрание, е месец март и трябва всички, които участваме в този законодателен процес да се мобилизираме и да направим необходимото, за да представим закона и в Пленарна зала и да бъде приет.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма. Приема се дневния ред.
Предлагам да дадем думата на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” да направи кратко представяне на това, което са представили като материал и като дейност, която в сравнително краткото време до момента са успели да свършат. Заповядайте.

МИРОСЛАВ НИКОЛОВ: Добър ден и от мен! Искам да благодаря на всички вас за поканата да присъстваме днес тук и да представя новото ръководство, защото с някои от вас се познаваме, с други не сме се виждали все още, поради чисто обективни причини – нашата голяма натовареност преди Нова година.
Както вече всички знаете ние се справихме успешно с първата си задача – средствата да не бъдат загубени, всичко да бъде изчистено до началото на новата календарна година. Днес с мен са и моите заместник-изпълнителни директори, които имат съответните ресори, така че общо взето това, което е по ресор като информация, данни, справки ще бъде представено от тях. Ако има конкретни въпроси, които към момента не са задавани, а изискват по-задълбочено проучване ние поемаме ангажимента да бъде отговорено подробно и на тях, може и в момента, може и в писмен вид. Надявам се на вашето активно участие и се надявам, че ще имаме ползотворно сътрудничество и за в бъдеще.
Сега ще дам думата на госпожа Виолета Александрова, която е заместник-изпълнителен директор и е с ресор „Програма за развитие на селските райони”. Да представя и другите заместник-директори – госпожа Атидже Алиева е заместник-изпълнителен директор и с ресори „Търговски механизми, промоционални кампании, рибарство и аквакултури и технически инспекторат” и господин Николай Дачев е с ресор „Директни плащания на площ, технически инспекторат и ІТ-услуги, които са вътрешни за самия фонд.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, госпожо Александрова.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря. Аз ще ви представя накратко или не съвсем на кратко, досега изпълнението на Програмата за развитие на селските райони.
Първо искам да благодаря на всички, на вас като народни представители, че ни подкрепихте в тези доста трудни четиридесет дни, в които трябваше да преживеем до края на миналата година за разплащането на средствата за 2013 година. Благодарение и на вашите усилия, на народните представители, на Комисията по земеделие в Народното събрание, успяхме да разплатим цялата сума. Тази година за първи път няма отписване на средства от бюджета на Програмата за развитие на селските райони, дори имаме готовност за плащане в тази година на още около 38 млн. Става въпрос за общини и частни мерки.
По изпълнение на самата програма. От 01.01.2013 до 31.12.2013 година са разплатени общо 967 777 585 лева, от които 184 млн. са национално съфинансиране, 782 млн. са европейски средства.
Бих желала да ви представя специално за 2013 година по-най атрактивните мерки на Селската програма, където има и най-силно усвояване: „Модернизация на земеделските стопанства” са 98 млн. платени, „Добавена стойност към земеделските и горски продукти” са 76 млн., агроекологичните плащания са 273 млн., „Основни услуги за икономиката на населените места в селските райони” 193 млн. и „Обновяване и развитие на населените места” 55 млн.
Преди половин час бяхме на среща с Негово светейшество българския патриарх, където бих желала да изкажа и една благодарност тук пред Народното събрание на Българската православна църква, че те вече доста активно са се мобилизирали и са изчистили самия процес за кандидатстване и намиране на начин за разплащане на самите им проекти. Техните проекти са сериозна сума – 71 милиона, 190 проекта имат, което не е за пренебрегване. Това го казвам по повод последната мярка 320, която цитирах като сума.
И техническата помощ, някой път сме обект на критики спрямо тази техническа помощ и коментари от страна на Европейската комисия, но от друга страна тя помага на ДФ „Земеделие” и Министерство на земеделието и храните да си обслужва основната дейност като Управляващ орган и Разплащателна агенция, там са платени 12 милиона.
Не знам, това е по ваше осмутрение за целия програмен период как стои плащането до момента да представя, или вие от справката може да го видите, по същия начин са разпределени сумите, само че вече окрупнено от 2007 до 2013 година, включително. Най-голямо усвояване има по мерките за агроекологични плащания 367 млн., „Модернизиране на земеделските стопанства” 698 млн., „Добавена стойност към земеделските и горски продукти” 368 млн., за общините има 872 млн.
Бих желала също да отбележа, че тази година положихме доста усилия, и на колегите от самия фонд „Земеделие” бих желала да благодаря, за усвояването, приключихме на нула и тази година са разплатени почти 42 млн.повече, отколкото предходната година, като за 2013 година парите, които са платени са на обща стойност 26 % от общо платените до момента средства по Програма за развитие на селските райони.
В точка 2 от нашата презентация са представени критериите, тъй като това ни беше изпратено като запитване от страна на комисията, по какви критерии са одобрявани проектите по последните приеми по 321 и 322 мярка. Подробно сме ги изписали в съответствие с населените места, каква тежест имат точките, каква тежест се дава на проектите, които имат разработени технически и работни проекти, каква тежест се дава на различните категории пътища, ако проекта се отнася за път или еквивалент жители, примерно, ако се касае за водопровод и канализация като искам да отбележа, че при определяне на жителите колегите са се придържали изключително строго към данните от преброяването на населението предоставени от Националния статистически институт. Това е бил основният критерии и източник на данни – Националния статистически институт.
По точка 4 мога да иззема леко правомощията и на господин Гечев, за отварянето на мерките през 2014 година. Имаме за момента готовност да отворим единствено 226 мярка, която е за горите, за превенция на пожари в горите и възстановяване на горския потенциал, само тази мярка имаме като готовност за отваряне със средствата от стария програмен период 2007-2013 година.
Тук имаме справка по мерки за 2014 година горе-долу как ще се движим по отношение на разплащанията. Както всички сте информирани проблемът не е само в Програма за развитие на селските райони, проблема е като че ли повсеместен, по всички оперативни програми, това е провеждането на обществените поръчки, успешното им провеждане от общините. От това зависи и подаването на една голяма част от ресурса, който разплаща ДФ „Земеделие”. Към настоящият момент провеждането на тези поръчки от страна на общините не е в много добро състояние. Много малко от сключените договори от ДФ „Земеделие” имат проведени успешно обществени поръчки. Една голяма част от тях се жалят от участниците в тръжната процедура, друга част и ДФ „Земеделие” не съгласува, тъй като критериите, които са заложени в самите тръжни документи са доста опорочаващи самата процедура и поради тази причина искам да ви обърна внимание като народни представители, че това е един съществен проблем. Имайте предвид, че вие общувате с кметове на общини, по места откъдето сте народни представители, просто отбелязвайте им го като съществен проблем. Няма община, която да си е провела всички обществени поръчки или да си е представила тръжните документи за съгласуване в ДФ „Земеделие”. Тази справка сме я подготвили и във връзка с предстоящите одити в ДФ „Земеделие” и с чиста съвест мога да заявя, че няма такава община включена в Програма за развитие на селските райони, която да е изпълнила това изискване за обществените поръчки.
Продължаваме нататък със сухата материя, с цифрите. Проекти, които следва да подават заявки за плащане по 321 и 322 мярка. По 321 мярка са 47 на обща стойност 69 млн., по 322 мярка са 70 заявки за 25 млн., общо 117 заявки. Изтичащите проекти, които вече са с проведена тръжна процедура по 321 са 104, по 322 са 62 проекта, общо 166 на обща стойност 196 милиона.
Тук сме направили една графа, за отличници, все пак да удостоверим, че има и такива, които се отнасят съвестно. Предсрочно дошли през 2014 година, такива които надлежно са си провели обществените поръчки. Общо по двете мерки са за 139 млн.ресурс, който очакваме да бъде разплатен.
И общата рекапитулация за тази година е, че на базата на нашите разчети и вътрешни прогнози за това какво би постъпило на базата на информацията, която имаме за проведени и такива, които в момента се провеждат обществени поръчки, ресурса, който бихме могли да акумулираме само по тези мерки, е 430 милиона, като бих желала да отбележа, че по нашата програма има и частни мерки, които акумулират също доста голям ресурс. При тях разплащанията се движат доста по-ритмично, отколкото при общинските мерки.
Благодаря за вниманието, ако имате въпроси ще отговоря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за информацията и това, което е представено пред вас, ще се съгласите, че тази информация е доста подробна и малко надхвърля това, което очаквахме като представяне.
Въпроси, коментари? Как предлагате да процедираме – на всеки въпрос да се отговаря или да се посъберат и тогава?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Бих искал и аз да кажа няколко думи.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Гечев.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо председател! Първо да се извиня за закъснението, идвам от заседание на Министерски съвет, замествам министъра днес.
Чухте данните. Аз искам да допълня още няколко неща. Всъщност предвиждаме и евентуално отваряна на 125 мярка. Върви договорка с Европейската комисия, както добре знаете, коментирали сме го вече, по отношение на евентуални ремонти на напоителни съоръжения и отваряне целево на 125 мярка. В активна комуникация сме. Потвърдиха възможността това да стане в рамките на тази програма да отворим 125 мярка, изчистили сме механизмите и възможностите, надяваме се до месец да имаме категоричния отговор на Европейската комисия и съответно да отидат доста средства по отношение ремонт на напоителна инфраструктура, което мисля, че е един от безспорните приоритети в областта на земеделието. Евентуално, ако има средства може да се отвори и 223 мярка, въпрос е на преценка и разрешение от Комисията и на вътрешните, как да кажа, остатъци по програмата.
Да кажа и още нещо по проблемните зони. Всъщност тази година още от сега, както виждате се мисли от екипа на ДФ „Земеделие” и от Министерство на земеделието за разплащането в рамките на тази година, защото не е голяма констатация, че планирането на програмата до тук не е било толкова добро и не излизат ритмично плащанията на средства. Също голям проблем са обществените поръчки. Средната продължителност на обществените поръчки по общините е седем месеца, осем месеца, една година, година и два месеца, съответно периода на изпълнение по правилото „N+2” е две години, ние едната година я губим на практика за обществените поръчки. Там са и най-големите критики на Комисията, като съответно има анексиране на договорите, по правилото „N+3” може вече да ги анексираме за още една година, но това създава проблеми в плащанията, в случая, в тази година. Справихме се, за което благодаря и на екипа на ДФ „Земеделие”, защото им се наложи с летящ старт да влязат и за няколко месеца да направим така, че да нямаме загуби по програмата. Предстои в крайна сметка оценка на входираните проекти, където може да са се получили и забавяния, всъщност забавяния има, защото приоритетно беше да не губим средства. И предизвикателството в момента е, всичко което е прието да бъде оценено, ранкирано и да бъдат подписани остатъчните договори.
Има и още един голям проблем. В момента изчисляваме възможностите за сключване на договори в приетите проекти, защото и с финансовата криза знаете, че проблема с финансирането, с достъпа до банков ресурс беше много сериозен и продължава да е такъв. Заради недостига на кредитен ресурс има много отписани проекти по частните мерки предимно по 123 и 121 мярка.
Опитваме се да направим за новата програма за новия рамков период да направим добри финансови инструменти, които на практика да подпомогнат и частните мерки при усвояването, за да има гарантиран достъпен ресурс и за частните бенефициенти и то на минимален лихвен процент, който да е с европейски, в случая, гаранции. С удоволствие бих отговорил и аз, и колегите на вашите въпроси.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ако може по 125 мярка да кажете нещо повече за критериите и евентуалните бенефициенти.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Това ще ми е много трудно да го обясня лесно. Всъщност идеята е следната – бенефициент да е държавно предприятие, което стопанисва публична държавна инфраструктура, магистралните съоръжения. Има анализ на базата на всичко, което е останало като магистрални напоителни съоръжения, индикативните данни са готови. Става въпрос за големите канали, магистралните съоръжения. За да стане това възможно трябва да се създаде проектна компания, да се апортират тези имоти в нея, дружеството не трябва да носи печалби. Ако мога да го визуализирам, ползвали сме добрите примери на колегите от Министерство на транспорта, Национална компания ”Железопътна инфраструктура” е бенефициент по Програма „Транспорт”, но тя не начислява печалби и съответно локомотивния състав и пътнически товарни превози са операторите. Ползваме тези варианти, защото по друг начин няма как на практика да се финансира държавна публична инфраструктура. Измислили сме вариантите, допустими са, от три месеца сме в комуникация с Комисията, което ги прави в голяма степен възможни. Идеята е още в рамките на този период вместо да губим средства да ги използваме по отношение на напоителна инфраструктура.
Според мен идеята е добра, въпросът е да се справим и Комисията финално да ни го разреши, защото и сроковете са кратки, т.е. на инженеринг да договорим огромна част от тези проекти.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: А сдруженията за напояване?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Сдруженията за напояване не отговарят на критериите за този тип инфраструктура, иначе в следващата програма смятаме да не става като в тази, защото 125 мярка не тръгна. Има достатъчен индикативен ресурс, сдруженията за напояване ще могат да бъдат бенефициенти в следващата програма, както и частните земеделски производители.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, господин Николов, в представения отчет на страница 8, вие малко отворихте вратата, става въпрос за 223 и 226 мярка, но тук пише, че остатъчните бюджети са 5 млн. за 223 и 15 млн. по 226. Тук въпросът е следния – имаме ли разрешение на Брюксел, нужно ли е такова разрешение те да бъдат наистина ползвани, знам, че тук могат и горски стопанства да участват и въпроса е такъв, според мен даже трябва по някакъв начин да се обяви, ако това е факт и те могат да кандидатстват. Има хора, които искат да знаят и с летящ старт, както се казва, да влязат в системата. Това ми е въпроса – има ли нужда от одобрение от Брюксел и въобще как стоят нещата.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Благодаря ви за въпроса. Има нужда, защото за държавните предприятия на практика се нотифицира държавна помощ. Това вече е свършено, данните са индикативни и са подадени на практика за възможностите за проектна готовност, т.е. тази процедура вече е извървяна, проблемът е със 223 мярка, за която чакаме разрешение от Комисията да я отворим сега, защото повечето от мерките, примерно общински мерки след Нова година не можем да договаряме, всичко което включва строително-монтажни работи също не може да договаряме по общинските мерки, т.е. има определени ограничения от регламентите на Европейската комисия, чакаме финален отговор за 223 мярка. Но да, направено е възможно горските предприятия да могат да кандидатстват и имат проектна готовност за толкова средства.

МИРОСЛАВ НИКОЛОВ: Като бюджетът, който сме записали е наличен.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други въпроси? Проф.Теохаров, заповядайте!

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Благодаря, госпожо председател, уважаеми заместник-министър, уважаеми изпълнителен директор, дами и господа, колеги, аз имам два въпроса към мярка 214 и 213 .
Първият въпрос е има ли статистика какъв е дела на агроекологичните плащания за институтите от Селскостопанска академия.
И вторият ми въпрос, към мярка 213, тук се говори за …всъщност 223, първоначално залесяване на земеделски земи. Всички знаем, че в горския фонд има земеделски земи, но те вече са с пейзаж на разредени храстовидни нискостеблени гори. Има ли залесяване в този дял на горите, земеделския дял, земеделския фонд, ако има – каква площ, въобще отдадени ли са площи към горския фонд доброволно или по други форми и начини на земеползване.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Проф.Теохаров, институтите на Селскостопанска академия са кандидатствали по 214 мярка”Агроекология” и са получили средства, друг е въпроса, че покрай СЕБРА, която им е „засмукала” средствата сега трябва да ги върнат институтите, защото на практика не са усвоени. Иначе са получени.

ЯВОР ГЕЧЕВ: За 223 мярка да ви отговоря. Принудително няма как да бъдат отдадени територии към горските, доброволно не съм информиран да има такива. Мярката е на база възможност за кандидатстване, т.е. тези дейности са допустими по различните мерки и въпросът е за какво ще кандидатстват горските предприятия и общините, за които в крайна сметка са предназначени тези средства. Финансов ресурс за залесяване не е само по програмата, може да е вътрешен, на съответните горски предприятия. Не мога да ви кажа точната статистика по отношение на колко такива територии са подготвени, но мога да изискам и за следваща комисия да видя проектната готовност на горските предприятия, от Агенция по горите също могат да дадат такава информация, но в момента нямам цифрите пред себе си. А и това не е свързано точно с програмата на този етап.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Въпросът, който зададох за залесяването на неземеделските земи според мен има връзка със Закона за горите и ненапразно го задавам. Този земеделски фонд, разбира се, със съгласието на собствениците и това е редно, ако стане ще е добре би трябвало да се прехвърли към горския фонд и да се извършва залесяване и там и те да получават субсидии. За това е нужна допълнителна работа, тъй като хората не са запознати от много планински и полупланински райони и тази възможност мисля, че може да стане и ако имаме добрата воля това нещо да го свържем със Закона за горите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Приемам го като коментар.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Да, като коментар. Вие сте народните представители, ако искате да регламентирате нещо в закона това е най-лесния начин, ако хората на тази маса се разберат да го направят в партньорство с министерството, винаги, на всяка тематика.
Да кажа и нещо друго. Нещо, което не разбирам много, защото човек не може да разбира от всичко, с горите не съм се занимавал. Ако искате на следващото заседание на комисията съответния ресорен заместник-министър, който на практика отговаря за горите може по-коректно да ви даде отговорите, но в момента се затруднявам да говоря по материя, с която не съм се занимавал и не отговарям за нея.
Пак казвам, възможностите за финансиране в програмата ги има, ресурса е наличен и чакаме горските предприятия след отваряне на мярката да усвоят тези средства. И не само горските предприятия, и общините разбира се.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Въпросът ми е към госпожа Александрова. Тя се спря в началото на експозето по отношение на 322 мярка на частта, по която е бенефициент Българската православна църква. Бихте ли дали малко повече информация, защото аз съм от Неврокопската епархия и доколкото разбрах там имат отговор на седем входирани проекта, като отговора е, че в момента няма финансиране, при положение, че вие казвате, че има достатъчно финансов ресурс, а на този етап биват отхвърлени за одобрение. Неофициална е тази информация, но с мен се свързаха достатъчно компетентни по тези въпроси лица. Ако може малко повече информация да ни дадете на база на тази среща, която сте направили.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Мога да ви предоставя подробна справка по 322 мярка от началото на програмния период по области колко проекта са одобрени и на каква стойност. Те са общо 188 проекта на стойност около 68-70 милиона, като от последния прием са 12 проекта на стойност 8 700 хил., дванадесет одобрени проекта са. Одобряваме ги на база подадена проектна документация. Мога да ви информирам, че не става въпрос за някакво отношение от страна на фонда към съответните епархии, просто проектите, които се подават не са достатъчно комплектовани с документи, документите, които са предоставени не са достатъчно издържани, количествено-стойностните сметки, работните проекти, нотариални актове липсват на църквите, има много проблеми по отношение на църквите, но ако желаете може на следващото заседание да ви представим същата официална справка, която днес предоставихме на Негово светейшество, тя не е тайна, това е информация – обществено достояние, така че няма никакъв проблем да ви се даде по области. Желаещите наистина са повече от одобрените.

НИКОЛАЙ ДАЧЕВ: Мисля, че 30 бяха желаещите за този прием, одобрени са дванадесет.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така или иначе това беше една от мерките, която предизвика голям интерес и подготовката беше сериозна, но финансовия ресурс и документите, с които разполагат повечето от тези, които кандидатстват не са в съответствие с изискванията на наредбата.
Мога ли да си задам въпроса, един път вече дадох предимство. Все пак мен това, което повече ме интересува е 2014 година как се реализира стратегията на фонда по отношение на разплащанията, за да не се получават форс-мажорни обстоятелства, които да водят в края на годината нон-стоп само и само да се усвояват средства. Справката, която е дадена касае очакванията за плащания по 321 и 322 мярка, има ли такива подобни разчети, които се отнасят за частните мерки, какво се очаква, колко приключват и съответно ще имат ли заявки за плащания, как стои въпроса с агроекологията. Знам, че се направи необходимото, за да се осигури финансовия ресурс по мярка 214, най-вече говоря за сеитбообращенията, които в някакъв момент бяха повече заявленията отколкото финансовия ресурс, но това беше тема, която ние дискутирахме миналата година. И съответно агроекологията и приема през 2014 година, ако имате информация, каква ще бъде процедурата и реда на прием? Това са доста въпроси, но ми се ще да погледнем за 2014 нещата и ние да сме полезни, ако е необходимо.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря ви, проф.Бъчварова. В презентацията ви представих накратко разчета за 322 и 321 мярка, тъй като това ни беше посочено за дневния ред. Имаме такава готовност на обща стойност 430 милиона. Също така ви споменах, че имаме и подробен разчет за частните мерки, които за нас не са толкова проблематични, както са общините, които зависят почти на 100 % от провеждането на обществена поръчка. Проектите на частните бенефициенти, които са одобрени са разпределени на колегите, те си ги следят, знаят какви са проблемите на съответните бенефициенти, кога ще им бъдат отпуснати кредити и т.н., така че това нещо при тях малко по-лесно се планира.
По отношение на агроекологията мисля, че още е доста рано да се говори, но бих желала по този въпрос да вземе отношение господин Дачев, тъй като агроекологията и тези плащания са в неговия ресор.

НИКОЛАЙ ДАЧЕВ: Благодаря на колежката. Действително по отношение на агроекологията е твърде рано да коментираме ситуацията за тази година, тъй като сега усилията ни са насочени към плащанията на площ, които трябва да направим до края на този месец. Доколкото имам информация предстои промяна в заповедта на министъра на земеделието по отношение на окончателните плащания, които трябва да се извършат за животни и националните доплащания на площ, които трябва да се направят, така че усилията ни в момента са насочени към това нещо. Идеята е в периода 27-31 януари да приключим тези плащания, ако всичко върви добре. И при положение, че са осигурени средствата. За агроекология, честно да ви кажа, не говорим.

МИРОСЛАВ НИКОЛОВ: Искам да уточня, че става дума за първия слой.

НИКОЛАЙ ДАЧЕВ: Да, които са въз основа на първия слой, които не касаят застъпванията, ще чакаме втория специализиран слой от Министерство на земеделието. За агроекология, още веднъж казвам, прекалено рано е. За миналата година всичко сме изплатили по отношение на агроекологията, по Ос 2 всичко е приключено. Благодаря.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Наистина акцента в момента е до края на януари да се приключи с директните плащания. Провел съм среща с Министерство на финансите, имаме уверението, че необходимият ресурс е осигурен, съответно няма да има проблем до края на януари да извършим всички плащания, защото е много важно. Да не пропусна да спомена – благодарности към Министерство на финансите, защото имаше опасност да свършим цялата работа, а да няма наличен финансов ресурс, за да могат да бъдат платени всички проекти, така че на практика имаме пари за поетите ангажименти като агроекология към съществуващата програма. Говорихме си за това в Единадесета нотификация, когато обсъждахме. Тази година ресурса също е осигурен.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Благодаря. Аз имам два въпроса. Единият е за мерки 311 и 312, ако може нещо да ни кажете за тях. И другият ми въпрос – в края на миналата година, когато пак обсъждахме програмата, бях поставил въпроса за МИГ-овете, даже и господин Гечев беше тогава, имам предвид за финансирането на административния капацитет. Сега в момента всички МИГ-ове имат големи затруднения по отношение финансирането на административен персонал, който е одобрен и е назначен по програмата. При тях се получава следната трудност – МИГ-овете получават авансово 20 % изпълняват си нещата, отчитат се, вие ги проверявате всичко върви както трябва, но идва момента, в който тези средства свършват, а те до следващия период трябва да търсят как да финансират хората, които работят там, които са на работа всеки ден по трудово-правни отношения, както са работниците във фонд „Земеделието“ и Министерство на земеделието, и всички други държавни структури. Да, те са НПО, но в един момент, аз съм свидетел, как МИГ-овете са принудени да търсят кредити, за да могат техните служители да изпълняват съвестно задълженията си, а не да си търсят втора работа или нещо друго. Това имам предвид, ако може в тази наредба да се направи нещо, нека да има отчет, нека да има контрол и да има обвързаност с резултати. Да връщат, ако трябва, но в края на крайщата да се реши по някакъв начин.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря ви за въпроса. Първо за 311 и 312 мярка. В ДФ „Земеделие“ има доста подадени проекти, някъде около 1000 проекта има по тези мерки, които в момента ще се преранкират, тъй като възникна въпросният проблем, който е всеизвестен, лятото излезе и по медиите се върти, за закупуването на джиповете, скъпите превозни средства, и яхти, и хеликоптери. Така. Имаме становище от Управляващия орган на базата на данни от Националния статистически институт, сега сме им поискали допълнителна справка на Националния статистически институт и фонд „Земеделие“ респективно ще се придържа към референтна цена 47 хил.лева за общ размер на субсидията, така че над тази сума който иска нека да си го поеме това превозно средство, но няма да се дават точки, превес например за това, че някой е решил да си организира фирма „рент а кар“ с договор за организиране на туристически атракции с хотели, които са в областта, тъй като това не е в чистия си вид изграждане на туристическа инфраструктура и атракция. В момента проектите се преранкират и респективно може би голяма част от бенефициентите ще се откажат да сключат договорите, тъй като вече интереса намалява, тъй като няма да се финансира голяма субсидия за закупуване на такива луксозни превозни средства. В момента това тече като процес в ДФ „Земеделие“. Смятам в най-скоро време това да приключи – до края на месеца или средата на другия месец и да започнат да се гледат по същество до достигане на наличните средства. Те са в режим на конкурентен подбор, така че разбирате, че от тези хиляда проекта, които са във фонд „Земеделие“ ще се финансира само една част. Не се предвижда нова процедура, за този програмен период свърши набирането.
По отношение на МИГ-овете има доста проблеми, които са от страна на разплащането от ДФ „Земеделие“, тъй като по-голяма част от МИГ-овете нямат достатъчен брой проекти, а в наредбата има заложен един процент, че субсидията за административно обслужване на местната инициативна група зависи от размера на проектите, които са одобрени.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Не става въпрос за тези изключения. Говорим за редовен случай, когато имат проекти, имат показатели, имат всичко, но те пак с в схемата да не могат да си получат средствата, а търсят кредити. Не говоря за тези, които са в нарушение. По наредба те няма как да имат средства, когато им свършат тези 20 %, а няма период да им се отвори ново финансиране. Това е в момента положението, без да гледаме тези, които нямат проекти, не отговарят на критериите. Говорим за тези, които има достатъчно проекти, дори повече от вашите критерии те в момента не могат да имат средства, защото така е по регламента на наредбата.

ЯВОР ГЕЧЕВ: На практика до днес е срока, в който трябва да се утвърдят разходите на МИГ-овете, по таблиците. В рамките на днешния ден всичко каквото са поискали, като таблици, защото ние не може да им определяме за какво да са разходите, все пак и те трябва да направят някакъв тип планиране. Всичко ще е предадено в ДФ „Земеделие“ в срок.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Така е, но нали се дава аванс за периода, 20 %, само че заплатите са всеки месец в този период. И тези 20 % не стигат за шестия или седмия месец.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагате наредбата да бъде огледана в тази посока.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Специално за възнаграждението на тези хора, които са на трудов договор, те са назначени, имат семейства, в момента някои от тях си търсят втора работа, за да си издържат семействата, а работят по програма, рано или късно ще си вземат парите, но защо да взимат кредит. Да не се обвързва заплатата с аванса към дейността на МИГ-а. Не, не, не полизитирам въпроса, виждам изместване на въпроса.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Разбирам ви, ще ви отговоря.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Ако 120 единици са дванадесет месеца, вие им давате 20 %, 20 хиляди примерно, 20 единици за обща дейност на МИГ-а, от които за цялата, ето вижте отчета 18 млн.за управление на МИГ-овете, а 5 млн. за дейността по трите оси. Нали разбирате какво голямо перо е административния капацитет като средства в МИГ-овете. След като така е регламентирано дайте сигурност на хората, че ще си получават възнагражденията, ако покриват нормите, за които вие говорите. Искайте справка в момента колко МИГ-а търсят в момента кредити, гаранции на общините, обаче банките приемат лична гаранция – някой от Управителния съвет да гарантира лично, че тези пари ще бъдат върнати на банката.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Кажете за кой конкретен МИГ става въпрос.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Не, не, не искам да кажа, за да не става пристрастно.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Те не си приличат. Но да ви отговоря конкретно. МИГ-овете получават 20 % и то не е своеволно 20 %, защото когато нямаш определена процедура, ако имаш проект, на който имаш индикативни стойности може да получиш до 50 %. Всъщност там е по друга процедура. МИГ-овете в повечето случаи не планират добре собствените си разходи и в тези 20 % не намесват административния капацитет и ползването на заплатите. Това, което сме заварили в този период е така. Аз трябва да проверя дали е възможна промяна на наредбата, за да не се наложи да има промяна в програмата, тогава трябва да правим нотификация. Ще го проверя.
Да кажа нещо съвсем искрено. Някои от МИГ-овете съумяха да изградят много добър административен капацитет, но и има изключително големи проблеми с МИГ-ове, стараем се да ги оправяме с всичко, което е в рамките на закона, за което е допустимо да направим някакъв компромис. Пак не е като първата година. В момента има понатрупан административен капацитет, но доброто планиране на МИГ-овете е разковничето, защото те тези 20 % са ги изхарчили. В момента на практика те планиран новите си дейности, това го правят всяка година. Повече от един месец не са спирани документи по анексиране на таблиците за разходи в Министерство на земеделието. Въпросът е те дали са си поискали тези пари при сегашното одобряване на тези таблици. Ще проверя, ако е възможно по европейски регламент, не знам дали е възможно, но ще проверя.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Може би не съм разбран правилно, господин заместник-министър, но 20 %, които са аванс са по-малко от необходимите средства за периода, в който е авансиран този МИГ за административния капацитет, за възнагражденията, осигуровките и другите плащания спрямо персонала.
Моето предложение, което направих миналата година е тези 20 % да са свързани, да се види в наредба и ако трябва анкета към всичките МИГ-ове „как финансирате когато ви свършат средствата от 20 %?“, ще видите как ще ви отговорят. Те нямат собствена дейност, повечето МИГ-ове няма собствена дейност, единствено приходи имат от членски внос и даренията от общините, които са основните действащи лица в МИГ-овете, каквато е и идеята. Това е голям потенциал. Казах ви, виждал съм действащи МИГ-ове в Италия, в други държави. Това е в помощ и на ДФ „Земеделие“, колкото по-силни са МИГ-овете и по-качествено работят, толкова средствата по-бързо пристигат до крайните бенефициенти. А тази пречка им създава проблем. Те си губят времето да търсят пари, преговарят по два-три месеца, за да могат да си осигурят заплатите. Както и да ви звучи, но е така. Администрирането да е отделно от това авансиране, но да имат достатъчно проекти, да има критерии, ако дейността куца да се взимат мерки, но ако дейността върви тези хора да знаят, че ще си взимат редовно заплатите.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Чудесно звучи, но е 30 % от истината. Първо, тази наредба функционира от четири години. Второ, ще видим дали е възможно, защото не просто да определиш тавана на авансите и то за индикативна дейност. Трябва да проверя в европейския регламент дали не се налага нотифициране в програма и дали това въобще е възможно. Иначе ако е възможно, ще се опитаме да отстраним тази неточност. Пак казвам, ако не противоречи на практиката на европейските регламенти. Иначе ясно го осъзнаваме и се надяваме МИГ-овете да планират по-добре собствените си дейности и да стават все по-добри.
Ще си позволя да кажа нещо. Извинявам се предварително, че ще го кажа. Когато се задават такива въпроси е хубаво законодателния орган, народните представители предварително да са проверили дали нещо е възможност. Да, аз го разбирам, но на индикативна стойност, примерно на инженеринг не може да дадеш 50 % аванс, защото имаш виртуални дейности. При МИГ-овете е по същия начин. Те правят индикативни дейности на базата на таблици, които ние им одобряваме и ДФ „Земеделие“ разплаща, но те са индикативни. А какво правим, ако дадените дейности не бъдат изпълнени и те надвишат 20 % аванс? Това са несъбираеми пари от неправителствени по своето естество организации, които няма как да ги съберем. А не съм сигурен, че това е разрешено и по самите еврорегламенти. Затова мисля, че няма нужда повече да задълбаваме в темата, ангажирах се, ако не противоречи на някое от европейските изисквания не виждам проблем да направим така, че да гарантираме минималния праг на плащането на заплатите. Разбирам го като констатация за грешка, която предишното правителство е направило, която ние да изправим, ако е в такъв аспект нямам нищо против.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, имате ли други въпроси или коментари? Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Първо се обръщам към новото ръководство на ДФ „Земеделие“ с пожелание за успех и да кажа едно мое становище. Наистина за миналата година не се загуби, отчисли нито един лев и в края на годината наистина се работеше с много бързи темпове, и се постигна този резултат и по трите направления, и агроекология, и платените аванси на общините, и частните бенефициенти. Искам специално да обърна внимание, тъй като комуникирам постоянно с браншовите организации и наистина мога да потвърдя, че бяха много доволни, имаха обаждане от фонда за покани да подават документи за разплащания, за съдействие и за изключително бързи срокове за обработка за техните заявления за плащане. Единственото ми пожелание е този начин на работа, поне с частните бенефициенти, тъй като от там имам информация, да продължи и в регулярната годишна работа на фонда.
Оттук насетне, господин Гечев, радвам се, че вие присъствате на заседанието, защото моите въпроси на практика са към вас, като управляващ програмата, тъй като към фонда това което се свърши нямам какво да добавя, освен пожеланието по този начин да се работи, както в края на годината с бенефициентите, със земеделските производители и така бързо да им се обработват заявленията.
Първият ми въпрос е свързан с годината, която отмина и това, че не загубихме нито един лев в разплащанията и това стана благодарение на трите групи бенефициенти, като обръщам внимание на общинските мерки вследствие на наддоговаряне на бюджета по 321 мярка, която позволи чрез авансовите плащания да не се загуби нито едно евро. При вземането на това решение за размера на наддоговарянето, тъй като специално за последното наддоговаряне с постановление на Министерски съвет нямаше изричен анализ относно процент на усвояване, неизпълнени проекти, имате ли анализ за евентуален риск, който се поема с размера на това наддоговаряне 2015 година по правилото „n+2“, ако има преизпълнение част от това плащане да бъде отчислено за сметка на държавния бюджет. И ако имате такъв анализ можете ли да ни кажете той какво казва, какъв е размера, за какви средства след две години има риск да се отчислят от бюджета на мярката и да останат за сметка на държавния бюджет?
Вторият ми въпрос, който смятам е основен, видях становището на ДФ „Земеделие“ за старата програма, за тези две горски мерки, смятам, че това са обичайни неща, размерите са много малки. Освен това държавните предприятия, господин Гечев, и досега можеха да бъдат бенефициенти, там остана единственият въпрос, който трябваше да се уточни или по-точно защити, самите държавни горски поделения да могат да бъдат кандидати, а държавните горски предприятия и досега можеха. Основният ми въпрос е – Програмата за развитие на селските райони за новия период кога смятате, че тя може да ни бъде представена тук в Комисията по земеделие, надявам се преди да бъде представена медийно, с всички конкретни мерки така както сме ги комуникирали в тази комисия на няколко изслушвания, които сме имали, включително и предложения, които сме имали от наша страна, от страна на колегите за разработване на отделни мерки, особено по агроекология, много сме си говорили с вас на тази тема. Кога виждате този срок? Според мен той трябва да бъде в обозримо бъдеще, тъй като това означава да спасим 2014 година като година, в която могат да бъдат отворени мерки и да кандидатстват земеделски производители.
Подвъпросът ми към този въпрос е, предвид изложението, което получихме като материал, предполагам, че мярка „Млад фермер“ щом като планирате тя да бъде отворена през месец май, означава, че вие предвиждате в новата програма в абсолютно стария й вид, моя въпрос е предвиждате ли промяна в критериите и условията на „Млад фермер“ за кандидатстване, одобрение на проекти и за ранкиране?
Това е втори подвъпрос към втория ми основен въпрос. Планирането на останалите мерки, които тук пишеше, че са на риск, означава, че ги предвиждате в същия вид, в който бяха и в старата програма, за инвестиции във физически активи. Просто като въпрос го задавам.
Третият ми въпрос, който е свързан и с втория, вида на агроекологията в новия програмен период и в новата програма, която очакваме в конкретика като мерки да ни бъде представена и с кореспондиращия въпрос за кандидатстването сега през 2014 година. Какво предвиждате? Ще се радвам, ако в рамките на този отговор получа и отговор на предложения, които съм предоставяла в комисията, относно разработване на мерки, включително и за тютюна в Ос „Агроекология“.
Четвъртият ми въпрос, мисля че пак трябва да бъде към вас като Управляващ орган и той е вследствие изложението на колежката Александрова за мярка 311 и 312 за преранкирането, предвид на това, да, публична информация е, че има много бенефициенти, които са заявили за инвестиции луксозни джипове, хеликоптер, яхти в мерките за алтернативен селски туризъм и тези бенефициенти са кандидатствали съгласно действаща наредба, която на практика не забранява такъв вид инвестиции. Похвално е, че ще има преранкиране, защото наистина звучи много нелогично да си купиш яхта за 600 хил.лева с идеята и с разработката на бизнес-план за селски туризъм, за алтернативна неземеделска дейност в селски райони. Въпросът тук е няма ли риск това да донесе последици за националния бюджет от бенефициенти, които биха спорили, че трябва да им бъде одобрен проекта с преранкиране на база НСИ, това, което госпожа Александрова каза, да, има и такъв вариант, но не трябва ли да се промени наредбата, в която да се уточнят критериите за допустими инвестиции, има таван на такива средства, които може да се използват за алтернативен туризъм, което разбира се ще позволи бенефициентите да не могат да кандидатстват за такива луксозни возила. Не трябва ли да се премине през промяна на наредбата за мерките? И дали това преранкиране само на база на статистика и данни, които ще получите от НСИ е достатъчно, за да бъде това преранкиране необжалваемо, а иначе безспорно няма никакъв резон в подкрепа на земеделието в България, в подкрепа на алтернативната неземеделска заетост в земеделските райони да се подкрепят инвестиции в яхти, хеликоптери и луксозни возила и то за милиони левове са входираните проекти. Това ми бяха четирите въпроса.

ПРЕДС.СВЕЛТА БЪЧВАРОВА: Госпожо Танева, по новата програма ще дискутираме. Аз също зададох въпроса за агроекологията. Общо взето агроекология трябва да имаме за 2014 година, но прилагаме това,което имаме досега. Важен е въпроса.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Година 2013, плащанията на общините, риск от наддоговорирането за държавния бюджет, това съм си записал.
Наддоговорирането е в рамките на абсолютно допустимите норми, то не надвишава 20 % от програмата, даже сме под средните нива на Европа. Всъщност от това наддоговориране има намаляване на стойностите особено след минаването на обществени поръчки и отписването на определени проекти. Спазено е и другото правило, понеже преди няколко дни бях в Европейската комисия по същата тематика за отчета на средствата по плащанията тази година и за някои проблеми точки, по които задавате въпроси.
Авансовите плащания не могат да надвишават 50 % от мярката, ние сме на петдесет и малко, петдесет и един и нещо, което Комисията счете за нормално. Ако трябва да бъда честен преведохме и два милиона отгоре, над необходимите средства, защото в последния ден при липсата на СЕБРА, с платежни нареждания, ако се беше върнала някоя сума щяхме да сме под 100 % усвояемост, затова преведохме малко отгоре, но сме влезли във всички изисквания.
Няма риск за бюджета, това показват анализите, защото имаме и допълнителни резерви за покриване и от върнати проекти, има и лошо вземания, и проекти, които са отписани. Има един допълнителен резерв, който е във фискалния резерв все още, т.е. ранкираме така, че да няма риск за държавния бюджет. На базата на това са правени наддоговориранията, на възможност да няма риск за държавния бюджет 2015 година, защото наистина, тук сте права, трябва да се внимава с тези параметри, за да не се окаже, че има много средства за плащане 2015 година, които бюджета не може да понесе. Всъщност това е съобразено.
Програмата за развитие на селските райони кога ще бъде представена. Вие знаете като процедура какво трябва да извървим. Има тематична група, която ще се събира в началото на месеца. Първо там трябва да мине процедурата. Днес гледахме на Министерски съвет индикативното разпределение по приоритетни оси на всички програми. Има компоненти, които още не са изчистени. Първо, колко пари ще отидат за достъп до интернет, широколентов, по населените места. По стратегията Министерство на транспорта иска над 100 млн.евро. Ние не може да си позволим такива суми.
По отношение на дерогацията между двете програми с Регионално развитие. Ако се промени обосновката за селски район то ние трябва да предвидим и разходите. На всичко отгоре по отношение на агроекологията има много компоненти за чистене. В момента не можем да дадем данни, не че нямаме индикативни такива. Проблемът е, че ако дадем ще започне договаряне в цялата страна на проекти, гарантирано ви го казвам, виждал съм го това вече, и второ, това значи, че данните могат да не съответстват, т.е. програмата ще се одобрява индикативно до септември. Само че тук веднага отварям скоба, за да не бъда погрешно разбран, ние може по определени мерки, защото последното, което искаме да е мъртва година за новата програма. Това, което комуникираме с Европейската комисия, това което подготвяме е да има отваряне на определени мерки поетапно до края на годината и преди одобряването на програмата, като съответно сме получили разрешението от Европейската комисия, т.е. предварително съгласуване на някои части от програмата. Държавата отваря със собствени средства и след това като се нотифицира цялата програма средствата се превеждат от Европейската комисия. Затова сме казали, че и „Млад фермер“ ще бъде отворен като първа мярка и то с удължен период на регистрацията на земеделски производители.
Да кажа и следното нещо, да, мярката ще изглежда горе-долу по същия начин, по същите критерии, само че с определени малки забележки. Последните приеми, колко от проектите, особено заради животновъдството бяха с червеи, калифорнийски червен червей. Или пък констатираните разлики по отношение таблицата за изчисляване на икономически единици, т.е. правим цялостен анализ по отношение на това дали съответстват определените критерии като икономически единици, защото в таблицата за изчисляване на икономически единици намираме аномалии. И след като е завъртян един период на програмата тези аномалии би трябвало да бъдат изчистени. Нищо повече. Има варианти, в които как да кажа, и в тематичната група и то от браншовите организации казва – дали не е по разумно да гарантираме влизането на тези средства в земеделието, т.е. да не бъдат харчени за друго, което значи дали не трябва да се иска обосновка на разходи, включително и данъчните декларации, че са отишли за земеделие, като не ги ограничаваме за какво отиват, но разходите да са отишли за земеделска дейност. Това е предложение от половината браншови организации, които са в тематичната група. Иначе философията на „Млад фермер“ остава същата. Смятаме после да отворим и мерките, които са познати и нямат кой знае каква промяна – инвестиции във физически активи, за да може особено там където има готови проекти да бъдат отворени. След одобряване на цялостната програма съответно да отворим и приема за общинските мерки. Това е плана, който правим, но не може да се ангажираме още с цифри, защото е много рано, а програмата е различа от наредбите. Повечето хора ги интересуват наредбите и реалното приложение на програмата. Наредбите ще започнат да се правят март и април, до края на април трябва да имаме драфтовете на наредби, които да и юридически издържани, за да може май месец да си позволим да отворим и първите приеми по „Млад фермер“.
Това е планът, който предвиждаме за работа, но всяко от нещата трябва да бъде комуникирано с Европейската комисия, включително и финансовите инструменти, които са новаторски, и за Европейската комисия някои от тях. Но като цяло мога да ви кажа, като на хора, които разбирате от земеделие, новата програма ще ви хареса. Самата програма не искаме да се разглежда само като програма, цифри, възможности и някой да вземе някакви пари. Програмата е политика за следващия седемгодишен период. Първото представяне на програмата като цифри наистина трябва да е в Комисия по земеделие, официалното такова. И тогава искаме да ви презентираме и очаквания ефект на последействие, т.е. реализирането на политики през финансовия инструмент „Програма за развитие на селските райони“. За нас това е важно, не просто да се изхарчат някакви пари, а къде ще отидат парите и как ще повлияе това на брутния национален продукт от земеделие.
Продължавам нататък. Мерките по инвестиции във физически активи, мисля че стана ясно и това.
Тютюн и агроекологията. Имаме комуникация с Европейската комисия до възможност за допустимост по отношение на тютюна за някои от дейностите по агроекология. Дори да може да вмъкнем допустимост в агроекологията за тютюн, то думичката „тютюн“ трябва да липсва от програмата, това го знаете много добре. И второ, няма да са такива средства каквито повечето хора и тютюнопроизводителите очакват. Дори и да стане магията, тя ще е допълваща мярка към всичко останало, няма да е основния финансов инструмент, т.е. правим такива усилия. Намерили сме добри формули, които не противоречат и на европейските регламенти по отношение на животните, т.е. това което обявихме, че животновъдството ще е приоритет, то също много сериозно е очертано в програмата, както и зеленчукопроизводството и трайните насаждения.
Мерки 311 и 312, записал съм си – риск за бюджета и промяна на наредбата. За преранкирането и дали тълкуването на правилата няма да имат евентуални последствия по отношение на съдебни дела. Напълно в правомощията на Управляващия орган е да тълкува казусни ситуации, които са настъпили след приемането на проекти. Това не се е случвало един или два пъти, това е принцип на Европейската комисия и така са структурирани нещата. Всъщност има страхотни аномалии по отношение точно на тази мярка. Ние самите внимаваме, защото нещата са двупосочни. Едното е да ни глоби Европейската комисия, че сме направили нещо неправомерно, където мога да кажа със стопроцентова сигурност, че ако бяхме допуснали за подпомагане яхти и самолети щяхме да отидем на санкция.
Няма риск, гледали сме го с няколко различни юридически групи, ако мога така да се изразя по отношение на искания, които да застрашават държавния бюджет. Няма риск от отказването на тези проекти, ние не ги отказваме, ние даваме таван на цените, които може. Да илюстрирам какво значи това, ако искате си купете G-класа или Мазда или каквото ще да е, където цените стигат до 200 хил.евро за този тип автомобили, хубаво, но ние плащаме до 40 хил.евра. Не е задължително всичко да го пише в наредбата. При настъпването на казус Управляващия орган може да тълкува правилата. Правилата са на базата на даден анализ, приети са от Европейската комисия, даже имахме изрична забележка от Европейската комисия за това.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Мога ли да добавя нещо за мерки 311 и 312?
С това ограничение и с това, че насоката на Управляващия орган е, че финансирането на проекти, които са насочени само към такава дейност им се отнема страшно много от точките и понеже са в много висока конкурентоспособност за ограничен бюджет те падат страшно много по точки и почти няма риск някой от тези проекти, които са единични, само за закупуване те нямат шанс да бъдат одобрени.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, но въпросът е принципен, че има проблем. Би следвало нормативния акт да е достатъчно ясен, за да не допуска други вратички, за да нямате друг казус следващия път, който пак няма да съответства на целите на програмата и според мен е най-добре да си изчистваме нормативната уредба по начин, който не допуска заобикалянето й и искането на инвестиции, които нямат нищо общо с диверсификацията на земеделските стопанства, на дейността им.
Господин Гечев, внимателно изслушах отговора ви. По отношение на промените в „Млад фермер“, това е ясно за всички, които имат данни от това как беше кандидатстването, и с бранша, да разбирам ли от вашето изказване, че икономическите единици, приложението, което е към наредбата ще бъде променено по видове култури и дейности, не всичко, но по принцип ще бъде променено, да, аномалиите, но на практика ще откоригират.
Следващият ми въпрос е по отношение на агроекологията, което допълнихте, ние много други предложения за мерки сме давали. Разбирам, че все още работите по програмата, няма ясна визия кои от тях бихте приели конкретно, защото имахме и за хидромелиорациите. В тази връзка по отношение прилагането на агроекологията от 2014 година имаме ли яснота? Какво ще се запази от програмата, която беше в досегашния програмен период?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Промяната на наредбата. На практика ново договаряне по тази наредба няма да има, проектите са приети вече. Оттук нататък ще има нова наредба по новата програма, т.е. всичко което е като аномалии в тази програма, и вие сте ни алармирали, и вие сами добре познавате, и самите браншови организации в интерес на истината дават предложения за това, всичко ще бъде взето предвид в новите наредби.
По отношение на агроекологиите. Агроекологията е сложна тематика, включително тютюна. Знаете по-добре и от мен, че е сложна тематика при комуникацията с Комисията. Имаме индикативните данни, които при втори драфт на програмата ще пускаме. Всичко, което е коментирано и на тази маса сме се опитали да го адаптираме в програмата, т.е. всяка разумна идея, която сме чули сме се опитали да я използваме и да направим агроекологичните плащания работещи във всички сектори, включително и вашите предложения, които коментирахме за традиционните сортове български култури, генофонд и т.н., и за хидромелиорациите това, което сме коментирали е вътре.
Ще кажа нещо, но го приемайте като индикативни стойности, защото не е въпроса дали ще ви кажа числа, а дали ще са истински числата, да не излъжа някой. Индикативните стойности на хидромелиорациите в следващия период са около 100 млн.евро, във всички области, ако успеем да спасим и тези средства, които са в този рамков период, мисля, че наистина ще вдигнем нивото на хидромелиорациите много сериозно, просто за няколко години.
Да ви кажа нещо за новата програма, като стана въпрос за хидромелиорациите. Включително дълбочинни кладенци, скъпи съоръжения, които са в по-недостъпни райони за поливна вода, там където няма големи канали, включително и т.нар. колективно финансиране, т.е. ако 20 човека кандидатстват за едно и също нещо заедно, но не като акционерно дружество, а като физически или юридически лица, които заедно кандидатстват за колективна инвестиция, т.е. ако може да се направи сонда, която 20-30 човека да я ползват, с голям дебит, то процента на финансиране ще е много по-голям. Или 20-30 производители на домати, ако правят съоръжение, което е за продажбата, за сортирането бонификацията е много сериозна, до 80 % мислим да стигнем. Не е малък прага за трима, защото мама, тати и аз може да си направим такава инвестиция, въпросът е да е реално. Всички тези компоненти сме ги предвидили, не остана толкова много време, но ще кажем когато представим цялата концепция за програма, и мерките, и индикативните стойности на всичко, но ако кажем нещо предварително знаете, че Европейската комисия реагира не много добре по отношение на нещо, което не е съгласувано предварително и ще стане така, че пускайки данните ще стане така, че сме излъгали и вас народните представители, и хората на вън.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мерките може да ги дебатираме, без индикативни стойности.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Сега излязоха регламентите, буквално миналата седмица.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Да, буквално миналата седмица излязоха регламентите. Мога да се ангажирам със следното. Изпращаме втори драфт в момента. Да кажа като малка гордост – ние имаме най-малко забележки от всички програми, т.е. ние сме един драфт назад, но пък нямаме толкова забележки за отстраняване. След обратната връзка от Европейската комисия на втория драфт можем да седнем и да гледаме мерките.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Смятам, че това ще бъде изключително добре, включително на такова заседание да бъдат поканени и браншови организации, и да бъде драфт на тези мерки, бюджетите – впоследствие, и политика на управляващите. Претенцията ми е за този форум, на народните представители, мерките в конкретика, да видим това, което в дебата сме предлагали, а после си я правете в окончателен вид с разпределение на бюджетите, защото разбирам, че притеснението ви е да няма идникативни бюджети предвид сигнали към бизнеса, ок, добре, съгласна съм. Но като чернова, като предложения, видове мерки, които като философия, а и сме комуникирали, е добре да ги видим. Надявам се до края на февруари да можем да дебатираме по подобно предложение.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Абсолютно съм съгласен, надявам се бързо да върнат бележките от Европейската комисия по този драфт и тогава наистина да можем да обсъждаме и мерките, и финансовите инструменти.
Последно нещо да кажа, ние на практика на два месеца събираме тематичната група, тя е от 205 човека, отделно има и наблюдаващи. Има представители на всички организации, общини и т.н. Ако искате мога да отправя покана към народните представители на следваща тематична група да вземете участие и да се дискутират тези неща. Казвам го не за друго, а защото съм скептичен, че 205 организации ще дойдат в комисията. Ще пуснем информация по отношение на тематичната група.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Въпрос на технология е как ще се представи информацията.
Има ли други въпроси, колеги? Да, проф. Теохаров, заповядайте.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Господин заместник-министър, в порядъка на шегата и може би като последен въпрос, и да завършим заседанието, макар че това е право на председателя. Ако ви разбрах добре, казахте, че тютюна трябва да отсъства от мярка 214 „Агроекология“. Аз предлагам, това е предложение и на Българския хелзински комитет, да включим една алтернативна култура – марихуаната. /смях/ Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам да изясните кой какви идеи има след приключване на заседанието!
Колеги, ако нямате повече въпроси, искам да благодаря на заместник-министър Гечев, на ръководството на ДФ „Земеделие“ и прави впечатление, че информацията, която беше представена е изключително точна и коректна и може да се ползва от нас когато ни задават въпроси да можем да отговаряме, защото всеки един от вас ходейки в районите има този проблем да обяснява какви процедури и какво се очаква от фонда през 2014 година. Искам да пожелая успех на ръководството на фонд „Земеделие“ и в следващите стъпки, които трябва да реализира през 2014 година.


/Заседанието беше закрито в 16,30 часа/





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА





61 095 знака