1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от н.п.Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 20.02.2014 г. за първо гласуване.
2. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков относно управлението и основните параметри на оздравителната програма на „Напоителни системи“ ЕАД.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 30

На 12 март 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от н.п.Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 20.02.2014 г. за първо гласуване.
2. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков относно управлението и основните параметри на оздравителната програма на „Напоителни системи“ ЕАД.
3. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

/Гости на заседанието: по точка 1 – Бюрхан Абазов, заместник-министър на земеделието и храните, Марияна Николова, директор на дирекция „Правна“ към МЗХ, Светлозара Петрова, Слави Кралев, Десислава Кърчанова, Ива Зарева, Станислав Главчев – експерти в Министерство на земеделието и храните;
По точка 2 – проф.Димитър Греков, министър на земеделието и храните, Валентина Маринова, заместник-министър на земеделието и храните, Асен Сеньов, съветник на министъра по финансовите въпроси, Ася Стоянова, главен секретар на МЗХ, Галя Павловска, Димитър Методиев, изпълнителен директор на „Напоителни системи“ ЕАД, Божидар Василев, член на Управителния съвет на „НС“ ЕАД, Иван Христов, член на Управителния съвет на „НС“ ЕАД, Валентин Славов, главен инженер, Наталия Жабленска, главен счетоводител на „НС“ ЕАД, Ралица Димитрова;
Присъстваха и: от Национална асоциация на картофопроизводителите: Венцислав Каймаканов, Павел Чершийски, Трифон Трифонов; от КНСБ: Светла Василева, Маргарита Янчева; от Национална асоциация на зърнопроизводителите: Румяна Ангелова, Ангел Вукадинов, Георги Милев, Наталия Тодорова; от граждански движения: Методи Митев, Божидар Попов, Валентин Йовев, Илия Илиев./


ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, добър ден, предлагам да започваме, защото времето напредна.
Дневният ред днес на Комисията по земеделие и е както следва:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от н.п.Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 20.02.2014 г. за първо гласуване.

И във връзка със заявено искане от депутати от Коалиция за България сме предвидили от 15,00 – 15,30 часа, зависи от дебатите по закона
2. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков, относно управлението и основните параметри на оздравителната програма на „Напоителни системи“ ЕАД.
3. Текущи.

Има ли други предложения за дневен ред? Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.

/Членовете на комисията приемат единодушно предложения дневен ред./
Благодаря!

Уважаеми колеги, уважаеми гости, искам съвсем накратко да ви запозная с внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители и мотивите, вие ги имате, но искам съвсем накратко да акцентирам върху няколко въпроса.
Самият Закон за подпомагане на земеделските производители е рамков закон и в резултат на това, че България като пълноправен член на Европейския съюз трябваше да промени значително своята нормативна уредба бяха направени стъпки, бяха реализирани промени в този закон. Но наред с позитивните резултати в процеса на прилагане на закона, бяха идентифицирани и редица проблеми.
В резултат на одитни посещения от страна на европейската Сметна палата и Европейската комисия бяха установени определени слабости, бяха направени определени препоръки, които се отнасят до функционирането на ИСАК и прилагането на системата на директни плащания, затова ние счетохме, че тези препоръки трябва да намерят своето отражение и в Закона за подпомагане на земеделските производители.
Един от важните проблеми, който е решен в закона, това е необходимостта от осъществяване на проверки за кръстосано съответствие и законоустановени изисквания за управление. Знаете, че от 01 януари 2014 година на практика България прилага тези условия за добро земеделско и екологично състояние в екологията, във ветеринарния сектор, фитосанитарния контрол, изисквания, които трябва да бъдат реализирани съответно и в закона.
Второто нещо, което се прави като предложение е свързано с необходимостта да се въведе изключително строга забрана за разораване на пасища и промяна на трайното им предназначение за ползване, тъй като в законодателството на Европейския съюз е въведено задължително процентно съотношение между общата земеделска площ, която е декларирана от земеделските стопани и постоянните пасища, което трябва всяка страна да спазва. Знаете, че за 2007 година, която е базисната година и се взема по отношение на това България как е стъпила, с какви площи постоянно затревени площи и съответно това съотношение да се запази през следващия програмен период. Така или иначе в практиката бяха допуснати нарушения, в които пасищата, които са публична държавна и общинска собственост се намериха механизми, чрез които се реализира промяна на тяхното предназначение и оттук нататък за България има опасност, ако не се спре този процес да бъде санкционирана, не само държавата, но също така и земеделските производители, които са направили тази промяна.
Много е важно, също да подчертая, че се въвежда изискване за правно основание за ползване на площите, които ще бъдат очертавани от 2015 година и също така Министерство на земеделието и храните да подготви специализиран софтуер, който да обедини всички действащи сега софтуери, да създаде възможност, да се правят справки, за да се управлява по-добре процеса, защото всички ние сме заинтересовани да няма санкции за държавата, да няма санкции за земеделските производители свързани със застъпване на площи, с ограничения, с които те не са наясно или са допуснали по време на кандидатстването. Смятам, че този софтуер ще бъде една стъпка към централизиране на процеса и създаване на ред най-вече по отношение на прилагане на системата за директни плащания и ще минимизира възможността да се злоупотребява или да се допускат фактически грешки.
С цел намиране на допълнителни източници за финансиране на ДФ „Земеделие“ се уредени няколко въпроса свързани с възможността част от наложените санкции на бенефициентите да се усвояват или да се акумулират в план-сметката на ДФ „Земеделие“, а за намаляване на разходите за принудително събиране на неправомерно получени суми е предвидена възможността тези, които не надвишават левовата равностойност на 100 евро ДФ „Земеделие“ да не предприема принудителни действия, тъй като административните разходи, които се правят за търсене на такива длъжници многократно надхвърлят сумата, която трябва да се получи в план-сметката на ДФ „Земеделие“.
Считаме, че по начина, по който е разписан закона се създава възможност за новия програмен период, министърът на земеделието на база на наредби да формулира политиката по отношение на директните плащания, особено от 2015 година и тези наредби да бъдат достатъчно ясни, публично оповестени, за да няма абсолютно никакви проблеми при тяхното прилага. Давам за пример решението на Министерство на земеделието за първите 300 дка, които да бъдат с по-високо плащане. Факт е, че този процес трябва да бъде уреден нормативно чрез наредба, за да бъде ясно кои и как могат да се възползват от тази привилегия или малките стопанства, или системата за директни плащания знаете, че от 2015 година изисква доста усилия и е необходимо администрацията да се подготви към настоящия момент за нейното прилагане, затова са необходими наредби. С промяната в закона ние даваме тази възможност, регламентацията на тези процеси, които ще се прилагат от 2015 година да станат факт. По-скоро препоръката е Министерство на земеделието с широкото участие в работни групи, които ще бъдат създадени по всяко едно от направленията, да направи необходимото да се постигне консенсус и правилата да бъдат работещи от 2015 година. Благодаря.
Ако има въпроси, вносителите сме готови да отговаряме.
Предлагам да дадем думата на заместник-министър Абазов, който ще изрази становището на Министерство на земеделието и храните. Становището е положително, съгласувано е и с Министерски съвет, което съответно е процедурата, която на този етап изпълняваме.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние се запознахме със Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Напълно подкрепяме този законопроект, тъй като при прилагането на закона ежедневно се сблъскваме с текстове, които не отговарят на обществените отношения, които закона има идеята да регулира.
Една част от предложените промени са свързани с установени слабости в законодателството, друга част от предложенията произлизат от новата Обща селскостопанска политика в следващия програмен период и всички тези новости в ОСП в частта директни плащания, които ние сме длъжни да приложим през 2014 година. В този ред на мисли казвам, че това изменение няма да е последното. Знаете, че следващият пакет от новости в директните плащания ще влязат в 2015 година, така че ще има още изменения догодина в този закон във връзка с новите моменти в Общата селскостопанска политика.
Друга част от предлаганите промени са свързани с това, да се даде правно основание на наредбите, които разработва министерството, съответно Министерски съвет одобрява, свързани с тазгодишното прилагане на подпомагането на площ, което дава възможност на текстове, които са Наредба № 5, в Наредба № 2, в Наредба № 105 да намерят правното основание за тяхната разработка. Напълно подкрепяме идеята да се регулират тези поземления отношения и правото на ползване при кандидатстване за подпомагане на площ. Напълно споделяме въпроса за „белите петна“, който остана незасегнат.
Вкарва се нов слой постоянни пасища, един проблем, който стоеше без разрешение и всички земеделски производители настояваха за неговото въвеждане. Има редица облекчения, които се въвеждат като това за глобите и за излишното решение на Министерски съвет при условие, че ресурса е одобрен от Европейската комисия, вкарва се в законова рамка т.нар. преразпределително плащане, за което ще стане дума след малко. И не на последно място в Преходните и заключителните разпоредби, това което е една идея породена от срещата ни с Асоциацията на зърнопроизводителите, по тяхно предложение, въобще с всички земеделски асоциации – контролен механизъм срещу изкуственото раздробяване на стопанства, с цел облагодетелстване от субсидиите, каквито са и нашите опасения, тук намира реално приложение, в закона.
Имайки предвид всичко това по принцип Министерство на земеделието като прилагаш орган на този закон и съответно Разплащателната агенция – ДФ „Земеделие“ подкрепя направените предложения от група народни представители.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Откривам дискусията, колеги, заповядайте. Ако има от вносителите допълнителни изказвания, ако нещо съм пропуснала. Гостите също могат да вземат думата, ако имат становища по предлагания законопроект, който ще се опитаме в сравнително кратки срокове да придвижим за гласуване и в зала.
Господин Вукавинов, заповядайте.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: Уважаема госпожо председател на комисията, уважаеми дами и господа народни представители, аз се учудвам от вашето единодушие и липсата на въпроси, тук са все експерти от нашия бранш.
Благодаря за оценката на господин Абазов, но тя не отразява всичко. По принцип нашата асоциация, а смятам и всеки реален земеделски производител в България, а и всеки, който се занимава пряко или косвено с каузата „земеделие“ би трябвало да е срещу каквито и да било опити за стимулиране на „сива икономика“, неправомерно използване на средства, европейски, национални, ние винаги сме се обявявали за устойчиви правила в сектора. За съжаление нямаме такива правила. Обикновено тръгваме с добра дискусия с всяко правителство, след около една година добрия диалог се изчерпва, много силно се притеснявам, че този път ще се изчерпи по-рано, особено с последните непремерени действия на министерството.
Конкретно по предлагания законопроект. Аз ще връча предложенията и писмено.
Към чл.33а, където се създава нова алинея. Нека двата слоя по ал.1 и ал.3 да бъдат публични и достъпни по време на кампанията, именно за пасищата, по време на кампанията за подаване на заявления за подпомагане от страна на земеделските производители.
Към чл.41, ал.1, където се предлага една промяна, ние смятаме тази промяна да претърпи още една редакция, а именно „Земеделските стопани, които ползват земеделска площ въз основа на правно основание…“, искаме да продължи „…регистрирани като земеделски производители и са подали годишни данъчни декларации за последния отчетен период могат да кандидатстват за плащане по схемата за единно плащане на площ.“ Естествено тук трябва да се помисли за много регистрирани земеделски производители да се направи изключение.
Това са двете ми конкретни предложения, ще ви ги връча.
По принцип приветстваме всички промени, но искаме да бъдат изведени до край.
В чл.43, ал.3, т.“в“ се създават нови точки 6 и 7. Приветстваме тяхното създаване. Конкретният ми въпрос е към точка 7 – кандидатстват за подпомагане, не е ползвател на заявената земеделска площ, приветстваме го но как се доказва? Ние от години искаме и смятаме, че тук е момента да се вмъкне доказване на техническа способност за извършване на дейност върху заявената площ. Методи могат да се намерят.
Извън конкретният законопроект, аз се учудвам, че на тази маса не се поставя един може би най-важен въпрос и той е към Министерство на земеделието и храните, и в момента лично към господин Абазов. Днес е 12 март, кога ще стартира кампания 2014, силно сме обезпокоени от наредбите, които се пишат на коляно, може би се пишат добре, но не са навреме подадени, не са публикувани, цялата земеделска общественост се пита – кога ще стартира кампанията, особено е притеснително забавянето на Наредба № 11. Срокът там е изключително къс. Ако в момента е разписана Наредба № 11, каквито уверения получаваме и ако е дадена тя ще излезе най-рано в петък в Държавен вестник, ако въобще излезе. Ако излезе следващият вторник ще останат единадесет или по-малко работни дни, защото срока е запазен - 30 март. Умолявам ви тук, със закъснението, което направихте да удължите срока, за да не спим пред общинските служби по земеделие. За агроекологията. Още повече, че дали правилно или неправилно, смяната по места на кадри в общинските служби е сериозна и не сме убедени тези кадри дали са достатъчно обучени, дали ще се справят навреме.
Това са конкретните неща.
Ако бързо изчерпите нещата, ние сме поискали среща, очакваме господин министъра да е тук, не знам, в последно време телефоните дават заето, както на господин министъра, така и на господин Абазов. Нямаме отговори обратни, затова казах, че комуникацията, диалога се очаква да стане по-изострен по-рано, отколкото е ставало преди. Предлагат се две изключително важни схеми за преразпределителното плащане, както и за малките стопанства. Не се прави широко обсъждане, не се дават договорите, не се стъпва на реален анализ. Принципно тези схеми са добри, но всяко добро нещо, ако не е облечено в контролни механизми, ако не е облечено в каквито и да било опити за изкуствено източване на средства, ще доведе както до проблеми за нашето земеделие, а не дай си боже до санкции от страна на европейските институции. И може би на едно специално заседание, призовавам ви вие като депутати, ако желаете да поканите и нас, и този въпрос да се дискутира много, много сериозно. Имаме сериозни анализи ние, надявам се, че и специализираните институции към министерството също имат тези анализи и да се говори сериозно. Иначе политическите цели вие си ги постигате. Но ако е за сметка на унищожаване на българското земеделие, защото в момента, специално като представител на зърнопроизводството, аз си мисля, че за нас тече една нова ликвидация както течеше 1992-1993 година. И ако тази ликвидация на зърнопроизводството доведе до хубави резултати в зеленчукопроизвоството, в овощарството, макар че всеки от нас има и такива дейности, вие бъдете сигурни, аз съм го казвал и тук – няма бизнес там, затова не се развива и няма пазарни условия. Но ако унищожим един устойчив сектор, каквито са моите и на колегите опасенията, а не създадем нищо ново питаме каква е била цената. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Тъй като много теми излязоха, които изискват дискусии и сте прав, че дискусията ще бъде формата и начина, по който ще се намерят най-добрите решения, поне такова е моето виждане, имахме решение следващата седмица да направим едно изслушване във връзка с тази кампания и съответно очакванията за 2015 година как ще бъдат реализирани чрез съответните наредби, включително предпоставка, за които е промяната в закона.
Промяната в закона дава правните основания да се търсят възможности в голяма степен да бъдат реализирани политиките и вие да участвате в тези дискусии, така че другата седмица сме предвидили да имаме дискусия по тези теми, по които както аз, така и моите колеги правим всичко възможно да бъдем максимално диалогични, за да могат да се случват нещата както трябва.
Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател, господин министър, господин заместник-министър, колеги, не мога да не взема отношение по това, което господин Вукадинов каза. И аз се изненадвам, че няма желаещи други колеги да го направят. И аз имам предвид това, с което господин Вукадинов завърши.
Ръководството на Министерство на земеделието прави всичко възможно да помага, да подпомага, да развива не само зърнопроизводството, но и другите отрасли в земеделието и животновъдството. Нито земеделските производители са богоизбрани, нито единствено те са тези, с които трябва министерството да се занимава. Към земеделските производители категорично казвам, че това ръководство на Министерство на земеделието е безкрайно коректно, толерантно и не бива да допускаме така да се говори против ръководството. Аз не мога да посоча един пример на министъра или на неговите заместници, с който той да иска да пречи на развитието на този отрасъл, който е основен отрасъл в земеделието, който носи много пари в експортната листа на България, един отрасъл към който и аз като заместник-председател на комисията имам своите виждания и препоръки за развитие. Една държава като България има възможност не само да произвежда зърно, но и да го преработва, да има крайни продукти и да продава крайни продукти. Ако с него аз искам да се обърна към вас, господин Вукадинов, като един от шефовете на този бранш, България има нужда вие да подадете ръка. Какво имам предвид. Това, че обработвате хиляди декари земя е добре, това че изнасяте е добре, но това правителство, ние сме обещали на хората да разкрием нови работни места, ние искаме да създадем нова икономика в тази страна. Искаме да върнем част от онази слава на България, която даваше възможност ние да не изнасяме зърно, а да изнасяме цялата гама продукти, които могат да се произвеждат от зърното първо, и второ да използваме това, че вие произвеждате голямо количество зърно за развитие на един друг отрасъл – животновъдството и тук искам специално да поздравя министъра за това, че той има виждане по този въпрос, за това че има идеи ние да потърсим от бранша възможност да развива точно и тази част от селското стопанство – животновъдството, което вие наистина можете да го правите, и без да губите можете да го правите. Напротив, ще ни помогнете да развием работни места, българската софра да има вкусни български месни продукти, да имаме преработвателна индустрия, така че ако някой е длъжен на другите мисля, че в по-голяма част вие сте задължени на България без да ви изненадва това, защото България е една от малкото държави, която има стотици със стотици хиляди декари земя, не съм против едрите собственици, но ние разчитаме на вас вие също да помогнете на правителството за това, което преди малко говорих и за което става дума. Така че нека взаимно да си помагаме, да се уважаваме, а не излишно да се упрекваме, защото и министъра не е бог, за да реши всичко, което като проблеми има в отрасъла като цяло.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Янков.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Благодаря. Госпожо председател, господин министър, колеги, господин Панчев започна с това, с което завърши колегата, аз ще започна с това, което започна. В чл.41, ал.1, в момента собственици и ползватели на земеделска земя имат подписани петгодишни ангажименти към фонд „Земеделие“ за поддържане на територии в добро земеделско състояние и те не са земеделски производители, ако това, което вие предлагате бъде прието, да бъдат само земеделски производители, да се добави какво правим юридически с тези лица, които имат ангажименти, четири, три, две, една години да поддържат тази земя, а те не са земеделски производители. Говорим за десетки малки собственици, които обработват, косят ливади, изхранват една или две козички, не са земеделски производители, защото не се занимават с административната част. И какво ще правим с тях? А те в планинските райони са много. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други въпроси, коментари?
Заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преди да мина към законопроекта и коментарите, които имам, бих искала да се възползвам от изказването на господин Вукадинов от Съюза на зърнопроизводителите и господин Спас Панчев, и да се възползвам от това, че господин министъра и заместник-министъра присъстват на това заседание.
Не смятам, че трябва да се влиза в тази конфронтация и мисля, че нямаше да се стигне до това напрежение и неразбиране, госпожо председател аз съм го предлагала и друг път на заседание на Комисията по земеделие и храни, да бъдат представени вижданията на правителството в лицето на Министерство на земеделието и храните за прилагането на Общата селскостопанска политика в България през новия програмен период. Тъй като по Първи стълб, това на което срока изтече към 1 март бе заявено преразпределителното плащане, към 31 юли по регламент има нови срокове, в които ако една държава реши да се възползва от възможностите за доброволни схеми трябва да го направи и мисля, че в общ план за започналия вече седемгодишен период следваше да бъде направена една такава дискусия в присъствието и на бранша и представено виждането кои схеми трябва да се заявят, с какви бюджети, те са лимитирани, и какво е виждането да се разпредели и приложи Първия стълб. Второ, за Програмата за развитие на селските райони. Аз се извинявам, ако се видят стенограмите, сигурно на всяко заседание го казвам – не може в Комисията по земеделие и храни, уважаеми господин министър, вашият ресорен на програмата да не я представи тук. Аз съм изтеглила от интернет представянията, които са били по медии или организации, да не е изкоментирана, текат срокове, в които тази програма трябва да се представи. Аз за представената програма не съм чула някакво единодушно одобрение.
Използвам случая и присъствието на господин министъра да изкажа моето и на колегите от ГЕРБ категорично несъгласие с така представената програма, предложените мерки, в които увеличението на бюджета за консултантски услуги, ако се вземат предвид, включително и тематичната подпрограма за малки фермери идва в абсолютен размер около 150 млн.евро! При условие на намален бюджет по Втори стълб. И накова заседание до ден днешен не можах ме да се съберем, за да изкажа пред ресорния заместник-министър категоричното несъгласие да се направи, нестига че има увеличен бюджет за консултантски услуги, ами да се открие и специална нова мярка 16 за консултантски бенефициенти! Това господин министър, не недопустимо и аз ви моля да го проверите и да се направят спешно корекции. На какъв анализ беше дадено индикативното разпределение на бюджета, който увеличи средствата за консултантски, обучителни и всякакви други мерки? При условие, че за седемгодишен период програмата се приложи, особено средните земеделски производители се научиха сами да кандидатстват, за какви обучения продължаваме да говорим? А общото намаление на бюджетите по „Млад фермер“, инвестиционните мерки, които мяха 121, 123 има чувствително намаление. Само маркирам теми.
Благодаря, че присъствате днес тук и се обръщам към вас, тъй като на всичките ми ежеседмични опити ресорния зам.министър да дойде и да представи тук програма, аз съм изявявала да бъдат поканени всички браншови организации, вие го знаете добре и да видим какво съгласие обществено има по така представената програма. Аз наистина не доумявам! И нова консултантска мярка 16 да се създаде, като изобщо я нямаше в предната програма! При условие на увеличен административен капацитет, много ви моля да се вземат мерки. И това е полезно и за вас като политически кабинет! Защото не може някой си намислил как ще увеличи консултантските, има 320 млн.евро по-малко и ние увеличаваме бюджета за консултантски услуги!
Иначе използвам разбирането си и на политическата група по отношение на приоритетите за подпомагане на сектор „Земеделие“ по отношение на това, че заявихте преразпределително плащане, такова е и нашето становище, и подкрепата на малки фермери. Проблемите и несъгласието дойде от това, че то бе направено без обществен дебат, затова кое налага да е точно в тези размери и какъв ефект ще се постигне с това прилагане. Докато за преразпределителното плащане имаше малко повече яснота. Това което излезе в публичното пространство последните дни за малките ферми, съжалявам, че го казвам, но то даже не съответства на всички послания и на регламентите, които са задължителни за прилагане от страна и не трябва да се дават грешни послания на сектора и на малките фермери, но това е друга тема. Използвам случая, че сте тук и да маркирам основни искания, които поставям всяка седмица, които в крайна сметка ще на във ваша полза, и че имам възможността пред политически кабинет и вас като министър, да изразя позицията си по тази Програма за развитие на селските райони, която се дебатира на незнайно какви медийни мероприятия всяка седмица, но не и в Комисията по земеделие и храни.
Да продължа по закона

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Момент. Имахме покана от Министерство на земеделието за представяне на програмата, но предвид факта, че гласувахме Изборния кодекс не можахме да проведем заседанието в четвъртък в Колегиума на министерството. Имаше инициатива за представяне на програма, но не успяхме, защото нашия ангажимент беше основно в зала, нямаше как да бъде реализирано. Така или иначе сроковете вървят, но смятам, че има възможност и за дебат и за корекции, на базата това, което направим тук с обсъждането с политическото ръководство на министерството.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Ако ми разрешите да отговоря. Действително обсъждана е няколко пъти тази програма, тук са и колегите от медиите, последния път в големия колегиум я обсъдихме, поканихме комисията да присъствате, явно сте имали ангажименти, но това не отменя задължението ни, на следващото заседание може да включите точка, ще изпратя заместник-министъра да я представи, във вида, в който досега я представял. Но има нещо, което е като неразбиране, не от ваша страна, а от браншовите организации, тъй като с тях се е обсъждало многократко. И като не се приеме някакво тяхно предложение, казват че отново трябва да се обсъжда. Аз разбирам инициативността, упоритостта, но все пак има политическо решение, има стратегия на държавата в областта на селското стопанство и вие много добре разбирате и аз много ви благодаря, че в много случаи се съгласявате, с това което е не инициатива на правителството, а на българското земеделие, така че ще я представим следващия път. Ще изпратя господин Гечев да я представи отново. Всяко добронамерено предложение за програма ще бъде прието. Аз също съм против консултантските услуги, въпреки че в един момент много от хората, които се възползват и от мерките агроекология, смея да кажа, мога да кажа примери, една голяма национална организация се е възползвала и благодарение на тях много пари се източиха миналата година нецелесъобразно, но съм против консултантските услуги и ще ви подкрепя в това да бъде намалена тази мярка, но нека да представи колегата програмата, да видим слабите моменти, но нека не акцентираме върху това което не е прието. Сега разбирам, че Вукадинов е бил против това преразпределяне, а той само седмица преди откриването на „Агра“ каза „ние подкрепяме всичко това, благодаря ви, готови сме…“, не знам какви са тези хамелионщини. Не разбирам, когато са с мен изразяват едно мнение, когато се отдалечат е друго, но вие подкрепихте тогава, господин Вукадинов, когато бяхме на „Агра“.

Реплика: Има предложения на асоциацията.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Добре, ще приемем и ще обсъдим и с вас.
Госпожо Танева, съгласна ли сте следващия път да представим програмата?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, благодаря.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: Господин Панчев, явно не ме слушате.

СПАС ПАНЧИВ: Много добре ви слушам.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: Не ме слушате. Ние никъде и по никакъв начин, на база на колективни решения, които вземаме, защото за разлика от други организации, да не ги споменавам, които обичат да се умилкват около вас или около министър и да ги галят, ние нито обичаме да ни галят, нито изказваме личната си позиция, ние изказваме позицията на Управителния съвет, който представлява няколко хиляди човека. Никъде, по никакъв начин не сме казали, че сме против, която и да е схема. Господин Абазов може да го потвърди. На т.нар. обществено обсъждане по преразпределителните плащания, които бяха публикувани като проект на наредба, на скрито място в сайта на Министерство на земеделието и храните. По наше настояване и на други колеги на 26 февруари, на 14 февруари бяха публикувани, на 26 февруари беше ни изпратен и публикуван анализа за вземане на тези решения. На 27 февруари направихме публичното обсъждане, при положение, че на 1 март трябваше да бъде внесено в Европейската комисия. Кое е взето предвид и кое не – ние ще видим! Ние винаги сме казвали и продължаваме да казваме, може би лошо започваме, нашите колеги също ни обвиняват, вие сте „за“ преразпределителните плащания. Да, ние сме „за“, но при определени условия – ефективност, контрол, нефинансиране и подпомагане на сив сектор, затова предлагаме данъчни декларации, регистрирани земеделци. Предлагаме техническа способност, всеки да плати с фактура, че нещо му е извършено, дори коситбата, господине. Да плати с фактура. Аз се учудвам, ние сме тези, които искаме реална икономика, контрол, вие искате сива икономика и кражба. Ние под всякаква форма подкрепяме, и това го подкрепяме, както подкрепяме и схемата за малки стопанства, но на реални малки стопанства, спазвайки духа и буквата на Регламент 1307. Политическите изказвания последните дни, и на министерството, бяха неподготвени. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моля ви, да се върнем към закона, следващият път ще продължим!

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Моля ви, аз трябва да взема отношение. Как баба и дядо ще подават данъчна декларация и ред други неща за техните 10 декара! Те косенето могат да си го правят със синове, дъщери. Разберете, няма как да се случи и да говорите за сива икономика.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо Танева, по законопроекта ли ще говорите?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте. Все пак темата е внесеният законопроект.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За да приключим, по общото данъчно законодателство всяко лице, дори и нерегистриран земеделски производител декларира пред данъчните органи получените субсидии и плаща данък печалба. Това е безспорен факт. И ако някой не изпълни това данъчно задължение има съответните санкции в данъчните закона. Да приключим тази тема!
Уважаема госпожо председател, продължавам по отношение на представения законопроект, който дебатираме на първо четене.
Искам да направя няколко бележки, като започна с това, че общото ни становище е, че считаме, че предложените промени дисциплинират процеса по подаване на заявления, очертаване, получаване на съответните субсидии и в този смисъл ще го подкрепим като имаме съответните бележки.
Уважаеми господин министър, както вие казахте за нас, така и аз мога да кажа за вас, от наша страна по отношение там където приоритетите ни съвпадат като политически платформи смятам, че сте получавали съвсем конструктивни предложения по отношение на актовете, които сме гледали.
По предложения параграф 1, който на практика позволява контролния орган в лицето на Фонд „Земеделие“ да задържа част от наложените санкции. По принцип това е допустимо, но притеснението ни от този текст е няма ли да бъде той мотивиращ служителите на Фонд „Земеделие“ да налагат по-често санкции на земеделските производители, при условие, че ще има възможност бюджета от тези санкции да бъде преразпределен като допълнително материално стимулиране, възнаграждения или капиталови разходи. В този смисъл ние сме против тази промяна. Между другото, ако се информирате за практиката в другите разплащателни агенции, такава практика почти не съществува, поради мотива, който споменах. Ако този текст остане ние предлагаме тогава сумата от тези наложени санкции, която остава във Фонд „Земеделие“ като контролен орган да бъде ползвана за подпомагане на земеделските производители по националните схеми, с национални средства. Категорично, това ни е единственото условие да подкрепим този текст. В противен случай смятаме, че той е демотивиращ за обективното прилагане на нормите и ще създаде предпоставки за по-високи санкции на земеделските производители.
По отношение на параграф 2, или чл.19 по отношение на това, че Управителният съвет ще одобрява размера на схемите по национални доплащания, а до момента се определяха от Министерски съвет. Не знам въз основа на какъв проблем е направено това предложение, но то няма никаква логика. Следва Министерски съвет да одобрява схемите за национални доплащания по простата причина, че когато се изготвя бюджета той се предлага от Министерски съвет, вътре са заложени бюджетите за националните доплащания и съществува реалната хипотеза Управителния съвет да приеме решение за национални доплащания, схеми и бюджети, за които на практика няма такова решение с националния бюджет гласувано.
И второ, не може схемите за национални доплащания да се приемат от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, а другите схеми с друг източник да се приемат от Министерски съвет, трябва да е еднакъв режима и смятам, че трябва да остане досегашния ред. Не знам въз основа на какво е предложена тази промяна. И каква е мотивацията, защото написано така няма никаква логика и не кореспондира с останалите процедури по отношение на бюджетирането на Фонд „Земеделие“.
Други бележки, които имаме. По отношение на параграф 4 и следващите по създаване на чл.33а и чл.33б, което на практика е нещо съвсем ново, ние го подкрепяме, това е основната промяна като философия в този законопроект и я считаме за добра. Редакции винаги може да се направят. Според мен, това което със сигурност трябва да включим тук, там където се казват условията за изключване от подпомагане, трябва това да се каже в прав текст, в чл.33б за забрана на преобразуването и разораването от земеделските стопани на постоянни пасища. Отдолу има процедура. Просто трябва да се опише изрично, че в тези хипотези въпросните постоянни пасища и да са в слой, няма как да бъдат подпомогнати.
Това са технически редакции. Като философия подкрепяме законопроекта.
Още един въпрос да задам. Казахте, че са спешни тези промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, не знам от какво произтича спешността, освен ако трябва да се приемат наредбите по него за прилагане на съответните схеми. Но реда и процедурата в предложените чл.33а и чл.33б , създаването на слоя, очертаването на правно основание, въпреки че нищо не е указано, според мен, по подразбиране означава, че това ще се прилага за следващата стопанска година и за следващата кампания. И в този смисъл ние не гоним тази кампания, защото тя вече е започнала. Да и следва да се изпише това, защото трябва да се приемат още поднормативни актове, за да започне следващата кампания достатъчно навреме, достатъчно ясно и този специализиран слой, на практика предварителното заявяване също трябва да има срок, който липсва тук, в чл.33а. На практика когато започне кампанията за очертаване от 1 март тези слоеве трябва да са готови, няма срок, а той трябва да е приключил до 1 март, когато ще са очертаванията.
В параграф 14 има определение в т.52 какво е кръстосано съответствие, това е много добре. Моята молба е всички тези управления, стандарти, които са въз основа на заповед на министъра да са сточни препратки за нормативните актове, които ги указват по националното законодателство. Това ще е от полза на земеделските производители, тъй като това иначе става едно понятие, което всеки си взема от който нормативен акт иска, дори европейски.
Това са основните ни бележки. В същността му, като промени го подкрепяме и се надявам, че бележките, които направихме ще бъдат отразени между първо и второ четене, и приети, защото смятам, че са добре и за вас като водещи политиката в земеделието за точното прилагане на промените.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, в параграф 13, чл.52, ал.3 „Деянията по ал.1 и ал.2 не се наказват когато са извършени по непредпазливост.“ Ал.7 „Установяването на нарушение и целия процес по издаването и наказването става по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ Такъв ред „по непредпазливост“ да не се прилагат текстове за административно-наказателни нарушения в Закона за административните нарушения и наказания няма. Тази алинея е излишна. Тук се въвежда един ред, който е много опасен, не е в съответствие с административно-наказателното право и трябва просто да се премахне. Ако има някакъв друг мотив за нейното въвеждане нека да се каже. …Има маловажен случай, друг закон го регламентира този административно-наказателен процес. Не бива да се създава тук някакъв друг ред, защото той може да се използва и нецелесъобразно този ред, по някакви други причини.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няколко коментара.
Първо, по отношение на сумите, които в резултат на санкции ги прехвърляме в ДФ „Земеделие“. В самия законопроект не е указано как ще бъдат използвани, това е въпрос, който може да го решим в закона между първо и второ четене, така или иначе ще има правила и ред, по които те ще бъдат усвоявани, защото ще бъдат средства, които са извън общата план-сметка на ДФ „Земеделие“.
По отношение на чл.19 аз не виждам и не знам защо Управителния съвет да не приема средствата по схемите за национални доплащания при условие, че той и сега го прави. Ние имаме национални доплащания с таван, който е определен от Европейската комисия на база на това какво може да разпределяме и какъв е проблема Управителния съвет да приема тези решения. Сигурно е въпрос на коментар, но това е един технически въпрос, който има ограничителни условия и тези ограничителни условия няма как Управителния съвет да не вземе най-доброто решение на база именно регламентите, които действат и изискванията държавата да вземе мерки да ги прилага така, както трябва, защото това е част от общото финансиране на сектора.
Спешни са много неща. Първо, наредбите, които трябва да се правят изискват време, а те ще се прилагат от 2015 година.
Второ, този софтуер, който трябва да се направи изисква време, т.е. даже мисля, че министерството закъснява, той изисква 3-4 или 5 месеца да се обедини информационната база данни, която в момента съществува в министерството, да се направи и да бъде работещ, за да няма 2015 година проблеми при прилагането на различните схеми на директни плащания. Най-малкото според мен, процедурите, които вървят по създаване на един софтуер с обществени поръчки и други неща, които са свързани с неговата реализация изисква значително време.
По отношение на горивата, мисля, че имаше коментар.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, това го подкрепяме.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По принцип знаете, че когато се приемаше Закона за акциза и данъчните складове ние този текст го отхвърлихме, защото в зала не можахме да достигнем до консенсус как да бъде изписан. Ако си спомняте? И затова, сега прецизиран на база доста становища и от Правна комисия, и други колеги, е изписан по начина, по който го виждате.
Това са коментарите ми по темата.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Госпожо председател, можете ли да коментирате тази ал.3 на чл.52?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Казахте „непредпазливост“, ако имате застъпвания, вие заявявате авансово сега. Някаква площ, за която ще получавате ваучери, но представете си ситуация, в която имате застъпване, т.е. тази площ не е 100 дка, а е станала 95 дка. Какво правим? Това не е грешка на този, който кандидатства, за мен.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Не е грешка, но не може това да е материално-правното основание – непредпазливост, защото ЗАНН предвижда „маловажност“.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може ли един коментар – че без да искате вие наистина може да заявите някакъв брой ваучери по-голям, от това, което след това ще ви бъде признато.

ВАЛДИМИР ИВАНОВ: Няма лошо, тук няма виновно поведение, явно трябва да е друг процесуалния ред, така написано това означава, че всеки един може да мине по реда „непредпазливост“, което създава прецедент в наказателното право.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Приемам между първо и второ четене да имате предложения в тази насока.
Заповядайте, но се представете, ако обичате.

ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ, Движение за национално единство и съгласие: Благодаря, госпожо председател.
По отношение на предложението за член 33, ал.2, б.“а“, ал.1 където се въвежда нова терминология за специализиран слой, площи в добро земеделско състояние, смятам, че това нещо е и досегашно изискване с европейските регламенти и с българските национални стандарти. Тъй като в терминологията, която е записано, че се отменя това е параграф 7.2., буква „а“ думите „условията за поддържане земята в добро земеделско и екологично състояние“ , досегашната терминология включва именно това, което сега в момента се въвежда „специализиран слой“, всъщност това е новото, че се казва „специализиран“, а той е изискване при това ултимативно на Европейската комисия още от първия програмен период. Така че тук няма нищо ново. Тези изисквания са и досегашни изисквания. Повтарям още веднъж, за да стане ясно, досегашното изискване „условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние“ вие предлагате площи в добро земеделско състояние, кое е новото?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не е ново, просто закона се оптимизира, не е променян, а това, което съществува в практиката го вкарваме в закона. Законът е трябвало да бъде променен и това нещо да се отрази. Приемаме, че този закон се актуализира в съответствие с терминологията и начина, по който се работи по отношение на директните плащания. Вярно, така е, но сега е записано в закона като изискване. Досега не съществуваше.

ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Ами това е лошо, че не е съществувало, тъй като европейските регламенти са съществували, националните български стандарти са съществували и това, че не е съществувало в практиката е лошо. Ако наистина вървим към абсолютната прецизност ние в момента дори ощетяваме терминологията като въвеждаме нещо, което е било въведено като изискване към страната ни още преди 8 години.
Продължавам нататък. Предлагам изискването и тази терминология „условия за поддържане на земята“, изчитам отново в § 7, „за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние“, тази терминология да не отпада. Може да я дообогатите със, а не да се заменя с изискванията за кръстосано съответствие, да, това е ново обяснение на тази терминология, това може да стане, но в никакъв случай не бива да отпада това, което всъщност е вменявано на страната ни още преди 8 години. Не бива да се прави ощетяване.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, разбрахме ви. Имате го в писмена форма,можете да го представите, ще го имаме предвид. Сега сме на първо четене и разсъждаваме върху промените като философия.

ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Именно в духа на разсъждаването на промените като философия, правя това изказване.
И още нещо, ако наистина се върви към промяна на политиката със създаване на възможности за най-дребните земеделски производители и стопани,онези, които чухме и знаем, че са 80 хиляди, само преди два дни, т.е. ние отново ще направим тяхното препитание, тяхното оцеляване възможно, то тогава смятам в никакъв случай да не ги натоварваме с административни тежести и да направим ясното разграничаване терминологично на първо място, точно в духа на тази философия, между „земеделски производител“ и „земеделски стопанин“. В момента тази политика, която ние трябва да променим и която трябва да бъде във възможността на оцеляването на тези нови 80 хил.семейства, цифрата е около 80, ние би следвало да направим ясно разграничаване в терминологията „земеделски стопанин“ и „земеделски производител“. И да не натоварваме земеделския стопанин с излишна административна тежест. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Разбрахме ви, господин Йовев.
Предлагам да прекратим разискванията по закона и да гласуваме, тъй като се изказаха и становище, и предложения, които ще дадат възможност закона между първо и второ четене да бъде подобрен.
Който е съгласен с приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от н.п.Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 20.02.2014 г., моля да гласува.

„За“ – 17 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
Със 17 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря.

Колеги, преминаваме към точка 2, по която предстои изслушване относно „Напоителни системи“, информация, която е предоставена от Министерство на земеделието навреме, за което благодаря. Вие я имате като материал и ще помоля министър Греков съвсем накратко да представи основните теми свързани с дейността на „Напоителни системи“ и най-вече акцента „оздравителна програма“ и съответно как виждаме развитието на дружеството, защото по-важно е да видим тенденции и да се опитваме да решаваме въпросите.
Заповядайте, министър Греков.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема проф.Бъчварова, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа, искам да представя от страна на Министерство на земеделието и храните и ръководството на „Напоителни системи“ хората, които ще отговарят на вашите въпроси. Тук е господин Методиев, в ляво са всички останали, които са ангажирани пряко, работили са през тези месеци за тази оздравителна програма, тук са и също ще отговарят на въпросите поставени от вас.
Дружеството обаче е доведено до критично финансово състояние, което произтича от неосъществено финансиране на извършени разходи през периода 2011-2013 година за изпълнението на възложени дейности от Министерство на земеделието и храните.
До 2011 година дружеството е изпълнявало дейностите си по поддръжката на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, на основата на сключени договори с Министерство на земеделието и храните. След изменението на § 4, ал.6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите от 14 октомври 2011 година, тези дейности са вменени на „Напоителни системи“ със заповед на министъра на земеделието и храните. Заповедта не конкретизира източника и начина на финансиране. На дружеството са възлагани и други дейности, за които не е предоставено финансиране, а това са следните: охрана на язовири публична държавна собственост, безплатна поливка и поемането на задълженията на „Хидромелиорации Севлиево“ ЕАД.
През периода 2011 година – м.февруари 2014 година „Напоителни системи“ ЕАД изпълнява добросъвестно възложените му дейности в обществена полза, за които към 31.12.2013 година са натрупани разходи в размер на 19 800 хил.лева.
Новото ръководство на дружеството пое управлението му в най-тежкия момент от неговото съществуване. Натрупаните задължения бяха банков кредит – 10 млн.лева, към Националната агенция по приходите – 5 млн.лева, „Местни данъци и такси“ – 700 хил.лева, към контрагенти по договори 12 млн.лева. Заради неосъщественото финансиране дружеството търпи допълнителни разходи като лихви по договори за овърдрафт, банкови такси, съдебни разходи и други.
Всички банкови сметки бяха и още са блокирани. Няма възможност да се правят никакви разплащания. Усилията на ръководството на „Напоителни системи“ и на Министерство на земеделието и храните бяха насочени основно към овладяване на ликвидната криза с цел да не се допусне спиране на работата и да се предотвратят най-тежките възможни последици за обществото.
За разрешаването на финансовите проблеми на „Напоителни системи“ през септември 2013 година беше създадена работна група. Едно от предложенията за решение беше да се направят изменения в Закона за водите, които вече са приети, за което ви благодаря.
Предстои да се създаде и организация за неговото изпълнение като бъде компенсирана несправедливо понесената финансова тежест от дружеството за периода 2011-2013 година и се създадат условия за регулярно финансиране на услугите в обществена полза, които са ангажимент на държавата.
Понастоящем в „Напоителни системи“ се извършва вътрешен одит от Министерство на земеделието и храните, който още не е приключил. Одитният екип констатира, че отчетността на дейностите по поддръжка на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите е прецизна. Дружеството притежава необходимата първична счетоводна документация, доказваща извършените разходи. Изготвена е методология за авансово финансиране на дейностите през 2014 година. След публикуването в Държавен вестник на измененията в Закона за водите предстои методиката да бъде приета от Министерски съвет.
След получаването на финансиране предстои по реда на приоритетите да се погасят задълженията към НАП, по овърдрафта договорът е изтекъл и лихвата от 9,3 % се увеличава на 19,3 %, към енергоразпределителните дружества, за заплати, горива и т.н.
Основен момент на оздравителната програма на дружеството е именно неговото финансово стабилизиране. Тревожна е констатацията установена от ръководството на „Напоителни системи“ , че дружеството от 2009 до 2013 година има финансов резултат „загуба“. Ръководството на дружеството извършва обстоен анализ на причините и възможните мерки за преодоляване на наложилата се тенденция. В това число е наложителна подмяната на нерентабилната техника и енергоемките съоръжения. Предприети са мерки за повишаване събираемостта на приходите. Актуализира се формата на договорите с контрагентите, като се предвижда по-голям размер на неустойките. Предстои завеждането на съдебни дела за събиране на стари вземания. Пречка в това отношение досега е липсата на средства за съдебни такси и разходи.
Подготовката на новия поливен сезон изисква средства и време, в т.ч. за почистване на канали, подготовка, възстановяване и привеждане на съоръженията в състояние годно за експлоатация. Необходимо е също така да се преразгледа цената на водата за напояване, с оглед постигане на баланс между продаваемост и ефективност. Обсъжда се целесъобразността от райониране на цената на водата за напояване, предприемат се мерки по засилване на контрола по отношение на действително подадените количества вода и реализирането на проходите.
Важен момент в бъдещото развитие на „Напоителни системи“ е свързан с поставяне на началото на работа по оперативните програми на Европейския съюз. Хидромелиоративните съоръжения в България са в лошо състояние. От десетилетия активите са неподдържани и начинът да се приведат в съответствие с европейските стандарти е чрез ползване на европейските фондове. Ръководството на дружеството има намерение да вложи усилия не само в инфраструктурни проекти, но и в такива свързани с опазване на водите, екологията, научния метод за управление на водите и водостопанските обекти.
В по-дългосрочна перспектива оздравителната програма на „Напоителни системи“ включва набелязването и изпълнението на мероприятия за ефективно използване на дълготрайните активи.
Уважаеми дами и господа, „Напоителни системи“ ЕАД извършва обществено значими дейности, поддръжка на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите и напояване на земеделски земи.
Считам, че с вашата помощ и съвместни усилия на Министерство на земеделието и храните и ръководството на „Напоителни системи“, на което сме гласували доверие можем и ще изведем дружеството от критичното състояние, до което е доведено. По отношение на оздравителната програма не посочваме конкретика, защото сме зависими от сроковете за получаването на финансовите средства. Приоритетите са набелязани и при така вече приетите законодателни промени очакваме до края на годината стабилизирането на дружеството да бъде факт.
Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, предлагам да преминем към дискусията и въпросите. Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа заместник-министри, драги колеги и гости, ще кажа няколко думи по това, с което министъра ни запозна в момента.
Вървя в хронологията, в която върви и предоставения материал. През 2011 година по обекти за предпазване от вредното въздействие на водите се възлага на „Напоителни системи“ да вършат една дейност, и те са я вършили през тези години. За съжаление от това, което ние виждаме няма никакви плащания въпреки ангажимента, който министерството и държавата е имала за тази дейност, и затова до края на миналата година има близо 13 млн. натрупани задължения. Това е една от причините новото ръководство да встъпи в дейността си в едни много трудни условия. Увеличават се още проблемите и те са както с охраната на язовирите, близо 2 млн.лева не са изплатени на „Напоителни системи“, възстановяването на парите за безплатни поливки и накрая с прехвърляне на задълженията на „Хидромелиорация Севлиево“, така че близо 20 млн.лева ръководството получава в наследство да изплаща, а не да разходва.
Ние отчетохме проблемите на дружеството и миналата година, и сега гласувахме закони, с които искаме да помогнем, защото държавата, бранша има нужда от това да има поливно земеделие и да има „Напоителни системи“, дали в този вид или друг, това е работа на министъра, това сега е решено, това го има в момента.
Виждам, че дружеството си поставя задача да използване не само средства на държавния бюджет, но да използва и възможностите на еврофондовете, което според мен е една отлична възможност, още повече, че виждам, че в новия програмен период има заложени такива средства, а и министъра нееднократно посочи, че това е една от перспективите в дейността на министерството като цяло.
Започвам с някои неща, които зависят от „Напоителни системи“ в момента и считам, че в това отношение има определени дейности, които „Напоителни системи“ не са извършили. Тук се сочи, че предстои цялостно разглеждане на дълготрайните активи. Това е правилно. „Напоителни системи“ въпреки молбата не са посочили каква собственост имат, а тя е огромна в страната. Собственост, която от части се използва, от части е предоставена под наем, от части пустее и от части е окрадена, за съжаление. Собственост, за която „Напоителни системи“ ежегодно трябва да плаща данъци, а е собственост, която не носи приходи на дружеството. Аз виждам в отчета, че близо 70 % от тези обекти са без документи за собственост. Но това не може години наред да продължава. В тези години, за които се говори тук, от 2009 до 2013 година и след това, все пак доста време е минало, виждам, че на много места освен собствеността има неизползваема техника, коли, камиони, за които също се плащат данъци. Виждам, че има назначени шофьори без да има транспортни средства, за които да бъдат назначени тези шофьори. Виждам, че има охрана и се плащат сериозни суми за охрана на обекти, които могат да бъдат дадени на СОТ да ги охранява при значително по-ниски разходи. Виждам, че на много места има назначени хора, помпиери да речем, а няма помпи. Това на много места в страната го виждам, че го има. Помпите ги няма, помпиерите ги има. Заплатите им са значително по-високи от заплатите на тези хора, които реално работят в системата. Виждам, че днес е датата, на която изтича договора за овърдрафт. Виждам лихвата от 9,3 се увеличава на 19,3 %, а не е посочено нищо какво е възстановено, какво е заложено, какви са проблемите, как е избрана банката. Виждам от отчета, че банковите сметки на „Напоителни системи“ са блокирани. В съответствие с новия закон дружеството трябва да получи сериозна сума пари, ако държавата предостави тази сума, а заради това, че са блокирани сметките и парите, а има хора, които си търсят парите от „Напоителни системи“ и те бъдат усвоени има ли решение как и по какъв начин ще бъдат използвани тези пари, които са точно предназначени по закон за отводняване и т.н.
Сочи се в отчета, че са необходими средства за подготовка за новия поливен сезон, за почистване на канали, за възстановяване, за привеждане на съоръженията в състояние и т.н., но никъде не се сочи каква е тази сума, на какво и как вижда изпълнението на тези задачи дружеството. Това е само една информация за нас. Виждам и поздравявам ръководството на „Напоителни системи“, че то провежда срещи с контрагентите за разсрочване на задълженията. И това е нормално да се прави, но никъде не е споменато, освен, че имаме една справка, от която виждаме, че близо 15 млн.лева има задължение към дружеството от фирми, от физически и юридически лица, не виждаме никъде с тях какво се прави освен, че за част от тях са заведени дела, за другите няма пари да се заведат дела, с тях водят ли се такива срещи за намиране на решение на тези въпроси? Не случайно повдигам въпроса, защото не е тайна, че аз съм водил в дружеството фирма, която търси справедливо решение на въпроса, а не отлагане във времето с години и изчакване завършването на дела, които могат да се точат наистина с години. Никъде в този анализ, който ни е предоставен няма една дума за онова голямо национално престъпление, което беше извършено в България в последните една-две години с това да бъдат извадени тръбите и помпите и да бъдат продадени като скраб. Какво показва анализа? Какво донесе на България, на дружеството, на бранша това решение на министъра на земеделието, няма една дума по този въпрос. Считам, макар че чух, че причината е че има следствие и проверка, но това не значи, че ние трябваше да научим поне нещо, някакви данни не може да няма. Говори се в публичното пространство, че не само, че не е спечелено, а напротив, дължими суми има от „Напоителни системи“ към тези, които са успели да се вредят с договори за продажба като скраб. Няма да се спирам за дремни примери като това, че има назначени хора, които въобще не ходят на работа и получават заплати, нормално е да го проверите това, господин директор.
Не намирам за нормално едно дружество в такова окаяно състояние да държи собственост в центровете на градовете в добро състояние, да ги държи празни, да не търси наематели, да не търси реализация. Считам, че министърът, който към вас виждам, че е безкрайно толерантен и би ви подкрепил за поне тези имоти, за които имате документи вие е нормално да се отървете от тях, да ги продадете. Аз не съм купувач, не търся да купувам, но вие като изпълнителен директор нямате интерес да плащате данъци, да поддържате такива имоти. Впрочем, това господин министър, не е критика само към „Напоителни системи“, защото същото скоро го казах и в Министерство на отбраната, за да не мислите, че само вас упреквам. Осем хиляди обекта собственост, които стоят неизползваеми и никой не се занимава с това, вместо да ги продадат и там милиони за охрана се плащат.
Ние сме с добро отношение към „Напоителни системи“, ние искаме да подкрепим „Напоителни системи“, но явно има неща, които все пак трябва като колеги, народни представители и министъра като ръководител на това ведомство да вземем отношение и да решим – правилно ли е да има „Напоителни системи“, има ли в другите държави „Напоителни системи“, какво е положението в съседна Гърция? Там има ли „Напоителни системи“ или има сдружения за напояване? Какво е положението в една Турция? Соча ги, защото са съседи, в региона са и защото те са доста напред в напояването, без което не може да има добро земеделие, не може да има добри резултати. В съседна Турция с декрет беше забранено да има „Напоителни системи“ и бяха създадени сдружения за напояване. И те бяха задължителни. Дали ние в България трябва да продължим да даваме средства, за да работи „Напоителни системи“ или трябва да видим европейския опит и ние също да помислим за това да върнем отново идеята за сдружения за напояване. Впрочем, като че ли предишния министър умишлено закри Агенцията по хидромелиорации, за да не се върви към такова нещо. Някой ме упрекна, че го правя лично, против изпълнителния директор. Аз му подавам ръка, аз искам да му помогна, искам да обединим усилията на колегите към това, ако е „Напоителни системи“ тя да работи. Няма перспектива за българското земеделие без да има напояване и това трябва да е основна задача на министъра, на неговите заместници и на нас, народните представители от Комисията по земеделие, без това нещо няма перспектива, няма бъдеще и ние може да останем водещи в зърнопроизводството, не че там не трябва, но не може да разчитаме на развитие на нови отрасли, които винаги са били традиционни и са носили на България и работни места, и възможности огромни. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Панчев. Господин Данев.

ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, искам само да конкретизирам изказването на колегата Панчев, относно разграбването, унищожаването на „Напоителни системи“, в частност изкопаването на тръбите. В миналият парламент ние задавахме въпрос на предходния министър за това, какъв договор беше сключен на Софийска стокова борса за 15 хил.тона при цена 200 лева на тон, при пазарна цена към този момент около 400 лева на тон. Сами разбирате каква разлика се оформя при изпълнение на този договор от 15 хил.тона при 200 лева разлика на тон, е една крупна сума около 30 млн. И конкретният ми въпрос е към сегашното ръководство на „Напоителни системи“ дали този договор е изпълнен? Ако не е изпълнен в каква част не е изпълнен и по този договор има ли неустойки за неизпълнението и какви са те в момента, тъй като обществеността се вълнува доста отдавна от този прословут договор. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Проф.Теохаров, заповядайте.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа народни представители, ние разискваме един много важен въпрос за втори път. Ако трябва да направим една обща оценка между първия доклад, който беше представен и сегашния разликата е огромна. Аз считам, че днешният доклад е обстоен, той е много широк, конкретизиран и с широк анализ. Ако трябва да отправя една критична бележка, тя е свързана с това, че не се отчита прихода от средствата, от т.нар. грабеж на напоителните системи. В предния доклад се казваше, че това са ръждясали тръби, че това са амортизирани съоръжения, което не е вярно, тъй като ние имаме добра представа за тези съоръжения и тръби, но колко са приходите, сключените договори, трябваше да намери място в днешния доклад.
Аз няма да правя обстоен анализ като господин Спас Панчев, но искам да засегна няколко въпроса. Първо, ако разглеждаме етапа на развитие на „Напоителни системи“ то преминава през няколко етапа, етапа, когато имаше изграждане с интелект и много капитал, втория етап, когато се изгради един Институт по хидротехника и мелиорации, имаше една национална програма, втори етап, когато този институт беше унищожен и не само института, но започна и разграбването на напоителната система и третия етап, когато тя беше довършена, за да отчитаме днес тези милиони, които представляват разходи и стотиците дела в съда. Това са етапите.
Но аз искам да се спра на по-нататъшното развитие. Считам, че то е много важно, за да може да намерим един общ език като специалисти, експерти, като организатори на тази работа и като ръководител Министерство на земеделието. Считам, че на този етап, ако трябва да започнем работата, тя трябва да започне от райони, където се отглеждат интензивни култури, райони в които може бързо да има печалба от тези култури. Не трябва да отиваме към райони, където това може да стане по-трудно.
На второ място, трябва да отиваме към райони с комасирана земя. Това е много важно, тъй като там може ресурса да се обедини, човешки и поземлен много бързо.
На трето място, в никакъв случай не трябва да се прави отводняване на този етап. В нашата страна имаше около 1 млн.дка, които преди 40-50 години бяха определени по инвентаризация, половината от тях бяха отводнени. През последните 20-25 години половината от тези площи отново се възстановиха като блатни територии, като блатни екосистеми, тъй като при тях не се водят мелиорации. Аз лично съм поддръжник тези блатни територии, тези заблатени територии да си запазят естествения статус, тъй като се нарушава цялата екологична ниша, така че не е сега момента ние да хвърляме средства за отводняването на тези територии.
Разбира се, тук всички ние знаем, че има европейки фондове специално за влажните зони и те могат да се използват по определени проекти, за да можем, ако трябва в дадени райони където има земи с потенциално и действително плодородие, могат да се възстановят, няма така да се каже симптоми за засоляване, тъй като при отводняване много често се получава и засоляване, ние можем по тези проекти да насочим нашата дейност. Аз считам, че днешния доклад, който разглеждаме е нов етап, тъй като той почива на подобрена законодателна рамка и на тази основа бяха възприети сериозни мерки от страна министъра, Министерство на земеделието и неговия екип, има някакъв напредък, но финансовата рамка като цяло на „Напоителни системи“ е в критичен етап и мисля, че там трябва да обърнем внимание и мисля, че Министерски съвет също трябва да има свое виждане, и тази програма която трябва да бъде приета, трябва да бъде приета на няколко нива, както в комисията, както в министерството, тя е приета, но трябва да се усъвършенства. Но сега е момента тя да бъде съгласувана като цяло и с Министерски съвет.
Уважаеми дами и господа, ако нашето правителство не вземе сериозни мерки по този проблем за българското земеделие ще има сериозни последствия.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, проф.Теохаров. Господин Стойков, заповядайте.

СТОЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми заместник-министри, господин Методиев, колеги, две съображения и два въпроса съвсем набързо.
Първо съображение, трябва да се предпазим от носталгичния поглед във времето, когато се поливаха милиони хектари земи като си даваме сметка, че част от проблемите свързани с отстъплението, което България има в областта на зеленчукопроизводството и овощарството се дължат именно на това, че спряха да бъдат поливани тези земи. Независимо на постиженията на селекцията, които водят до повишаване на сухоустойчивостта на земеделските култури, без съмнение, че устойчиво трайно високи добиви може да се получават само при напояване. В подкрепа на това твърдение са и климатичните характеристики по нашите географски ширини. На второ място е ясно, че дейностите по поливане и отводняване не могат да бъдат извършени без държавна подкрепа и в тази посока бяха и стъпките, които Народното събрание направи с изменението на закона.
Към момента според мен има две основни предизвикателства към „Напоителни системи“, това не е да се реализира печалба, а да се вършат дейности, да се решават задачи. На първо място, осигуряване на достъп до поливна вода за осигуряване на максимален размер земеделски площи и култури и на второ място, преодоляване на вредното влияние при преовлажняване и при отводняване.
Ако започнем да се връщаме назад кой е виновен за разграбването и унищожаването на „Напоителни системи“ ще влезем в един ненужен в момента политически спор, който има кога да се води преди избори, по важното е, че оттук насетне трябва да се направят много неща свързани с възстановяване на напоителните полета и напоителните системи. В тази връзка са и двата ми въпроса.
Първият въпрос, има те ли разчет в Министерство на земеделието или в „Напоителни системи“ ЕАД колко средства са необходими за функциониране на дружеството при запазване на една социално поносима цена за ползвателите на водата? И вторият конкретен въпрос, предвиждате ли тази година да има поливен сезон в района на Община Севлиево, тъй като яз.Крапец е даден под наем на частна фирма и при залпово изпускане на води са разрушени каналите, което прави неизползваема в момента напоителната система.
В заключение ще кажа, че в лицето на нас, народните представители, екипа на министъра на земеделието и мениджмънта на „Напоителни системи“ ЕАД имат съмишленици в областта на политиката по напояването. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Господин министър, тъй като си тръгвате, в анализа има информация, че от септември миналата година има създадена работна група, която да работи по проблемите по осигуряване на финансиране и т.н. Едно от предложенията, които анализа сочи е да се увеличи капитала с изкупуване на акции от държавата, което не може да се случи, защото бюджета няма такива средства, не знам тук има ли член на тази работна група. Но е хубаво да бъдем запознати с това, което имат като решение.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема госпожо Бъчварова, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители, разрешете ми да отговоря на част от въпросите,които поставихте, на другите ще отговори господин Методиев, тъй като трябва да бъда на друго мероприятие в 16,30 часа.
Много ви благодаря за загрижеността, с която се отнасяте към проблемите, но в повечето случаи е някак си пожелателно. Пред мен, пред екипа на „Напоителни системи“ стои един най-важен въпрос, това са заплатите на хората, които не са ги получавали от 80 дни. Това, което успяхме да направим е с помощта на собствени ресурси прехвърлени от други дейности в Министерство на земеделието успяхме да платим една-две заплати. Но натрупаните разходи, отговарям на въпроса на господин Стойков, са близо 24 млн.лева. Някои от тях са от 2010 година, примерно плащането на една известна петролна компания, на близо 2 млн.лева, не са платени. Към НАП също не са платени, с други не са сключени договори за опазване на язовирите, а те до вчера буквално до преди няколко дни са опазвали язовирите и са изпълнявали много важна функция. Сега тази функция е поета от хората от „Напоителни системи“.
Въпросът, който постави господин Панчев. Внесохме в Министерски съвет предложение за увеличаване капитала на дружеството, за да може да разполагаме с повече средства, но се приема като държавна помощ и това отпада. Остава единственото, за което ви благодарих, след като се приеме закона и се публикува, да може в бюджета на Министерство на финансите, където има заделени 15 млн., бяха повече, но за толкова е казал министъра на финансите, да бъдат прехвърлени, за да може първо да се разплатим със заплатите на хората. Може да се приеме и като моя грешка, казваме, че това ще стане днес-утре, но разбирате, че това не зависи само от желанието на ръководството на Министерство на земеделието, а от законови актове, които трябва да се приемат.
Всички останали форми са изчерпани. Не знаем къде да се насочим. Остава да бъде публикуван закона, да се издаде ПМС, за да може да се разплатим с хората.
Разбирате, че да работиш 80 дни, а някои и повече, да работят тези хора като им вменяваме все повече и повече задачи, не е нормално, сега са натоварени и с охраната, предстои откриването на поливния сезон, знаете, че от 1 април оризищата трябва да започнат да се пълнят с вода, това е състоянието.
На въпроса какво се е вадило, как се е вадило, на кого се е продавало – ние го направихме този отчет на предишно заседание. Мисля, че около 4 млн. са приходите от бракуването на тръбите, колко са за ваденето и т.н., но ако пак ми възложите допълнително ще направя такъв доклад. Но моля ви да съсредоточим усилията си, пак ви благодаря, че гласувахте този закон, да може да се разплатим с хората. Те не са много, около 2 000 човека са, но те изпълняват много важни функции. Оттам нататък, това което направихте като задълбочен анализ, господин Панчев, като научен анализ на проф.Теохаров, това е така, но нямаме време тези неща в момента да ги решаваме. Всичко предстои, но най-напред трябва да мислим за този безценен капитал – хората, затова ви моля да насочим усилията си натам.
Благодаря ви, моля да ме извините! Господин Методиев ще отговаря на въпросите ви.

СПАС ПАНЧЕВ: Извинявайте, господин министър, в анализът, който вие сте подписал пише, че ангажимент на министъра на земеделието е възстановяване на извършени разходи в размер на 4 400 хил.лева за една безплатна поливка на всички земеделски култури без ориз.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: От 2010 година.

СПАС ПАНЧЕВ: Задължение на министъра, тук така пише, че е задължение на министерството и една заповед на министъра, съгласно която „Напоителни системи“ е извършила дейност, защото са били длъжни да го изпълнят като заповед на министъра, а разходите 12 800 хил.лева още стоят. Така е посочено тук.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Безплатната поливка е за един минал период, тогава правителството е решило и е дало на земеделските производители една безплатна поливка, но тя стои като задължени, което трябва да се отчете на „Напоителни системи“. Естествено, че е наше задължение да я изчистим.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, госпожо Раева.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо председател, аз ще бъда много кратка, тъй като господин министъра бърза, а и доста се проточи комисията.
Искам изрично да благодаря на министъра на земеделието, на заместник-министрите и на вас, госпожо Бъчварова, и на целия екип, защото от четири години се боря безуспешно за решаването на тези въпроси. С господин министър Найденов не успяхме да се разберем за абсолютно нищо и в тази комисия четири години направихме чудеса, за да може „Напоителни системи“ да изплуват, но за съжаление „Напоителни системи“ потъваха все повече и повече. Дори на последното заседание, когато се гледаше бюджета миналата година господин Найденов, министър тогава, пое ангажимент да се впишат 14 млн.лева в бюджета на министерството за „Напоителни системи“, така беше, госпожо Танева, ако си спомняте, да. За съжаление това беше поредното обещание на министър, което остана кухо в пространството. Затова адмирирам и поздравявам екипа на министерството и новия екип на „Напоителни системи“, защото в рамките на няколко месеца успяхте да направите чудеса! От 39 млн. повече от 15 млн. са покрити задължения, хората въпреки, че 80 дни нямат заплати, все пак им бяха изплатени част от заплатите с вашите усилия и знам, че и тези 80 дни ще бъдат покрити, затова ви благодаря и каквито и проблеми да има министерството, касаещи „Напоителни системи“ може да разчитате на нас. Както знаете ние сме и вносители на закона, с който ще бъдат отпуснати средствата на „Напоителни системи“, така че продължавайте смело в този дух!

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Благодаря.
/Министър Греков напуска заседанието, поради неотложен ангажимент./

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, имаше поставени много въпроси, част от тези които ги поставиха излязоха, но все пак да чуем отговорите. Но преди да дам думата на господин Методиев за отговори, имам два конкретни въпроса.
Кога ще сте готови с методиката, кога ще се разплатят заплатите, най-важният въпрос, защото това е от изключително значение за хората и може ли да ми дешифрирате този сгрешен баланс от 2012 година до какви всъщност загуби е довел дружеството, защото баланса целенасочено е показал колко много приходи имаме и съответно как имаме печалба от нещо, което е загуба.
Заповядайте, господин Методиев, ваша е преценката как да отговаряте на въпросите, един по един или на групи, заповядайте.

ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: Искам да се възползвам и да благодаря, макар че министърът го няма, първо на господин министъра, на заместник-министрите, на госпожа Бъчварова, на госпожа Раева и на всички дами и господа народни представители за това, че се гласува закона. И трябва да ви кажа, че това беше един воденичен камък, който висеше на врата на „Напоителни системи“. Все още не може да се чувстваме спокойни, но още веднъж ви благодаря.
Що се отнася до заплатите, за които ме питате кога ще бъдат получени от служителите на „Напоителни системи“, трябва да кажа, че в момента ръководството на „Напоителни системи“ чака обнародване в Държавен вестник на закона. След като бъде обнародван в Държавен вестник нашия министър има добрата воля да води разговори с министъра на финансите за осигуряване на тези средства.
Що се отнася до методиката, тя е готова още от времето, когато бяхме тук за първо четене на закона в комисията, така че методиката също е готова.
Започвам с въпросите на господин Панчев за дълготрайните материални активи в „Напоителни системи“. Едва ли някой си представя колко е голямо това дружество. Над 2000 имота има в „Напоителни системи“. Истината е, че около 70 % от тези имоти нямат актове за собственост. За да извадим актове за собственост ни трябват около 800 хил.лева. Това са такси, данъчни оценки и т.н.
Ръководството на „Напоителни системи“ има задачата всички тези имоти да ги подреди приоритетно и всички тези, които не се използват ще предложим на господин министъра да се освободим от тях. Всички тези, които могат да се използват и носят приходи на „Напоителни системи“ ще се използват.
Същото важи за моторните превозни средства. Веднага казвам, че парка е остарял, сигурно е над 25 години. При по-добро стечение на обстоятелствата и финансова стабилност ще преминем към освежаване на парка, същото важи и за механизацията.
За охраната имаше въпрос на господин Панчев, че много от нашите обекти вместо с охрана трябва да се пазят от СОТ. Искам да ви кажа, че сме направили анализ, без да чакаме никого, и имаме ясна представа в момента кои обекти се охраняват с жива охрана и кои се охраняват със СОТ. Подготвили сме процедура по ЗОП, защото обектите са много и минават над 20 хил.
Опасенията на господин Панчев, че парите по ОПВВ, които ние ще получим ще бъдат използвани нецелево. Веднага искам да направя едно разграничение. „Напоителни системи“ досега е понесло несправедлива финансова тежест от 19 млн.лева. След като тези средства ще бъдат възстановени ние говорим за текущата година и всяка следваща година. За 2014 година и следващата парите, които ще бъдат отпуснати по ОПВВ ще се използват целево. Ръководството го гарантира. И миналият път споменах, че одита, който в момента тече в „Напоителни системи“ от министерството е доказано, че отчета по ОПВВ е безупречен. А когато говорим за старите задължения искам да кажа – парите, които ще получим, разбира се, че ние ще разплатим стари задължения, защото аз задавам риторичен въпрос – да не би разходите за енергия да са натрупани само от администрация? Не, те са натрупани от тази дейност, която сме извършили и не е била финансирана. От отводнителни помпени станции и всичко друго и също е заложено в отчетите,които имаме готови, така че ние не може да не се разплатим със старите задължения. И това не значи, че средствата отиват нецелево, напротив те си отиват точно по предназначение. Защото през тези години никой не ни попита тези пари, които ние сме ги дали или сме задлъжнели откъде сме ги взели. Това е принудило ръководството да тегли овърдрафт, който има си органи, които доказват дали е целесъобразен или не, дали е законосъобразен или не. Но средствата ще бъдат използвани целево, а с една част от тях ще погасим стари задължения, които пак са във връзка с ОПВВ, защото едната дейност е издържала другата дейност.
Длъжниците. Имаме заведени дела срещу 253 броя длъжници за около 8 млн.задължения, заведени дела. Предстои завеждане дела срещу 873 длъжника за 6 млн.лева, всичко това го има в таблицата, да, използвам възможността да ви запозная, защото колкото повече неща научите, толкова по-нататък ние ще работим по-спокойно. За тези 873 дела, които предстои да бъдат заведени са ни необходими 251 хил.лева. Знаете, че има 4 % такса и т.н., нямаме ги тези пари и не сме започнали делата.
С всички длъжници са водени някакви разговори, но всички длъжници искат да не плащат на „Напоителни системи“! С такива предложения идват при нас, че „Напоителни системи“ да бъдат ощетени, ръководството няма да допусне това нещо. Мога да дам примери, но не искам да го правя. Някои от вас ги знаят.
За скраба. Имаме едни 2 млн., които се водят като приходи, но веднага искам да поясня, че тези приходи като вземем балансовата стойност на тръбите или скраба, който е предаден, тези 2 млн. ще излезе, че почти никаква печалба не е реализирана от тази дейност. По първоначални данни, в момента отчета, който правим за миналата година, ще бъдем около 7 млн.лева на загуба. Такъв ефект е имало ваденето на тръбите. Да, 7 млн. загуба за 2013 година.
Отговарям на проф.Бъчварова за 2012 година. През 2012 година в отчета, сега ние го установихме, но има органи, които ще кажат дали е закононарушение или не, от една сметка „Резерви“, група 70 е прехвърлена една цифра от 8 млн., която се явява приход и реализират печалба за 2012 година 200 хил.лева. Това е дадено в отчета за 2012 година от старото ръководство. Ние казваме, че това е манипулиране на резултата, който към момента е така и това ще се докаже. Загубите са 7 млн., но след манипулиране на резултата го изкарват на печалба с 200 хил.лева, след като взимат от резерва. Само да обясня счетоводно – загуба при всички положения трябва да се докаже и да се покаже. Тя може да се покрие от резерва, но тя трябва да се покаже, но не може да се вземе операция от резерва и да отиде като приход. Всички органи, които ни проверяват просто изпадат в шок!

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не е ли имало експерт-счетоводител?

ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: Имало е и го е заверил!
Продължавам със сдруженията, дали да има сдружения или да няма сдружения. Не мога да кажа, само мога да дам пример. Една от несправедливите тежести, които е понесло „Напоителни системи“ е от „Хидромелиорации Севлиево“, това е едно сдружение, на което преди години е дадено, съществувало е и в един момент, когато е обрало каквото има да обира от имотите и съоръженията на „Напоителни системи“ фалира и със заповед на предишния министър се влива отново в дружеството. Това е със заповед на предишния министър. Това е ефекта!
Вторият ефект. „Санданска Бистрица“ по същия начин. Има заповед вече на министъра, има на петчленен състав загубено дело, с което нареждат и министъра е издал заповед, и вече имаме протоколи, с които ние си връщаме имуществото от „Санданска Бистрица“. Взети са имоти, взети са съоръжения, в един момент всичко се унищожава и след като е взето каквото има да се вземе се връща на „Напоителни системи“. Не мога да кажа дали трябва да има или не трябва да има сдружения, вие преценете! Но аз давам два примера.
Зададе се въпроса за овърдрафта. Десет милиона овърдрафт заварихме когато започна дейността си нашето ръководство в „Напоителни системи“. В момента сме на 2,3 млн.лева. Погасили сме над 7,7 млн.лева. Отделно към НАП имахме 5,5 млн., в момента имаме задължение 1,5 млн., като тези 1,5 млн. са текущи, това са осигуровките върху заплатите, които не даваме в момента. Така че тези 5,5 млн. сме ги погасили. Това са нови задължения от 1,5 млн.лева.
Получихме един начет от НАП за 2,5 млн. от предишното ръководство, което за малко ни извади от равновесие, но успяхме с денонощна работа тези 2,5 млн. в момента в НАП са останали 100 хил.лева, които дължим, като тези 100 хил.лева сме ги обжалвали и се надяваме, по данни от счетоводството, че и тези 100 хил.лева ще паднат.
С ДеБанк сме в постоянен контакт. В момента имаме писмо до тях от господин министъра, днес е падежа, от утре има наказателна лихва от 10 %, от 9,3 % става 19,3%. Те поеха ангажимента, техните процедури не ги знам, но имало някакъв комитет към Българска народна банка, където те ще подадат молба да ни бъде удължен срока при старите условия, без тази наказателна лихва. Това сме направили към момента и имаме уверението, че ще стане.
В постоянен контакт сме с Койка Янева от „Големи данъкоплатци“. Това, което сме успели да направим е да постигнем нейното съгласие всички постъпления от нашите контрагенти 90 % да ги ползваме ние, 10 % да отиват за овърдрафта, което щеше да бъде малка глътка въздух. Но господин Валентин Златев ни наложи нов запор и радостта ни беше кратка.
Трябва да ви кажа, че не сме имали миг спокойствие, постоянно сме работили, денонощно. Дори не мога да разкажа всичко, а и не искам да влизам в такива подробности.
Проф.Теохаров, за комасиране на земята, интензивни култури, не мога така да отговоря. Всичко това е вярно, това мога да кажа и се надявам „Напоителни системи“ след една година, когато ме викате на отчет резултатите да са много по-добри. Имаме намерение да разширим декарите за напояване, но първата цел на ръководството е да стабилизира дружеството. В момента в Плевен, в „24 часа“ излезе статия, заплашва там човек със самозапалване, гладни стачки, същият проблем го имаме и в Бургас, в Благоевград. Най-важното в момента е да се дадат пари на хората, за да работим нормално.
Накрая мога да кажа, ако имате допълнителни въпроси ще отговоря, че „Напоителни системи“ има потенциал и след като всички тези мерки, които сме набелязали и ги реализираме, стига всичко да върви добре, следващия път като дойдем да се отчитаме да има много по-малко негативни въпроси и това , което ще отчитам да е за добро.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

СТОЙКОВ: Не чух отговор на въпроса ще има ли поливен сезон в Севлиево.
ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: Извинявайте, господин Стойков, записал съм си. Не мога веднага да отговоря за яз.Крапец, но мога да ви уверя, че ще има поливен сезон, каквото е необходимо ще бъде направено.
В момента, в който получим тези средства, искам да отбележа, имаме списъци за най-компрометираните места в „Напоителни системи“ по диги, реки, списъци, които са точни, прецизни и са внесени в министерството. Внесени са в междуведомствена комисия, там където са с много по-големи средства, отколкото тези, които ще получим, знаем във всеки един момент какво да направим. Въпросът е за средствата. И искам да ви уверя, че за изразходването на средствата ще докладваме постоянно какво правим и как го правим, за да не остава и най-малко съмнение за някакво нецелесъобразно използване на тези средства.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Методиев, чух няколко цифри, които не бях чувал досега – за тези 7 млн. от активната дейност на предишния министър и на предишните управляващи на тази система, която в момента управлявате. Но вижте какво, това са много сериозни неща! Вие сте стигнали до реални резултати от дейността на предишните ръководства и в резултат от заповед на министъра. Има конкретни цифри за това. Тук колегата Стойков каза да не се обръщаме назад, или поне аз така го разбрах, каквото било – било, но съвсем не е така. Тези цифри просто трябва да бъдат дадени на прокуратурата. Тези хора трябва да бъдат съдени и го казвам не случайно от нашата трибуна, на Комисията по земеделие. Отговорността за всички тези безобразия основно е на министъра. И за тези цифри, които изнесохте зад тях стоят конкретни действия и на бившите шефове на „Напоителни системи“, и основно заповедите на министъра, затова аз апелирам да се обърнете със сигнал към прокуратурата, вече имате доказателства, че в резултат на тези действия са се получили тези загуби. Това е умишлена злоупотреба с положение, власт и т.н. Прокуратурата не би трябвало да си затваря очите, след като вече е ясно, че това са реалните резултати от тези действия. Това е моето мнение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Господин Методиев, бих искал да информирате колегите какво е ръководството в момента, от колко души е вашия борд, кои са в борда, от кога, първо. И второ, може би докато бях извън залата сте казал, но имате ли виждане, идея с този наистина брой имоти, които има в „Напоителни системи“ нещо да става.

ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: На този въпрос отговори.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, извинявайте, аз ще проверя стенограмата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Якимов.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Благодаря госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам да попитам правен ли е разчет, ако не се покриват стари задължения, а само от тази дейност, която имате в момента и която бихте могли да извършвате приходите, които очаквате дали биха покрили оперативните разходи, които ще формирате всеки месец? Защото при този състав, в който сте бихте могли да си направите такъв разчет. И както каза господин Панчев, дали можете да си направите разчет за това, което може да се обяви на търг, или да се отдаде под аренда, наем или нещо друго, какви други приходи очаквате, за да може да съществувате, освен помощта чрез този закон, който всички ние подкрепихме, за да може да ви се даде възможност да съществува това предприятие? Все пак се изказа и мнение, че е добре да видим какво става в Гърция, в Турция, каква е собствеността и как работят тези системи, защото там без напояване нищо не могат да произведат. Какво ново може да направите в тази система, за да имате доходоносна дейност? Благодаря.

ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: Тези пари, които ще бъдат отпуснати, не знам като сума какви ще бъдат, но ако не покриват дейността по отводняване другата дейност няма как да покрие тази загуба. И ако дружеството продължава така да съществува то винаги ще бъде на загуба.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Питането беше, ако не покривате стари задължения дали дружеството с едната и другата дейност ще може да се издържа и да плаща заплатите си регулярно, имате ли такъв бизнес-план?

ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: Ако приемем, че тези задължения не съществуват, така ли? Ако не съществуват, да, „Напоителни системи“ ще е в състояние да си изпълнява задълженията, ако се плаща в пълен размер, която ние по методиката можем да докажем. Ако се допусне, че нямаме задължения към момента, да, можем оттук нататък да го правим това нещо, ако се отпускат достатъчно средства. Вижте, една година с друга не може да се съпостави, защото за миналата година имаме 1,3 млн.лева за електроенергия, но други години когато са много валежите имаме 2 млн.лева. Няма как да се прави съпоставка. И затова и в закона така е записано, че следващата година, ако средствата, които са отпуснати не достигат ще бъдат добавени, ако са останали – ще бъдат оставени за следващата година.
За ръководството. Ръководството се състои от Съвет на директори, който е от трима човека, председател и двама членове, като единият от двамата членове е изпълнителния директор, това съм аз. Другият е господин Божидар Василев и третият е Иван Христов, който в момента води преговори със синдикатите във връзка със стачните действия и заплатите.
Още нещо искам да кажа във връзка с това, което сме установили за манипулацията на резултата. Искам да бъда правилно разбран. Ние го установяваме, имаме одит, който ще го потвърди, ще си докладва и на министъра, а други са хората и органите, които ще кажат има ли нарушение или не. Аз не мога да го кажа, но ние сме установили това. И вече след това дали ще има решение да се дават на прокуратурата или не, е друг въпрос, но на този етап това са предварителни данни по отчета.

СПАС ПАНЧЕВ: А имате ли в лицето на другите двама членове на Съвета на директорите хора професионалисти, които ви подкрепят или са назначени хора от министъра, които изпълняват тази длъжност?

ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: Имам пълна подкрепа и от двамата, и заслугата на извършеното до момента е изцяло и на тримата членове на Борда на директорите заедно с директора на дирекция „Правна“ госпожа Ралица Димитрова, с главния счетоводител госпожа Жабленска и главния инженер господин Славов, без екипа си аз няма да можем да постигнем тези резултати. Подкрепата е пълна.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Вукадинов има въпроси.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: Господин Методиев, няма да се връщам във времето назад, тук е и госпожа Раева, с която сме водили много дебати, но виждам, че част от задълженията, макар и от предходни периоди, са от т.нар.безплатни поливки, на които ние сме били огромен противник, но времето е минало. Няма да споменавам, че един министър го нарекохме „бивш счетоводител на „Напоителни системи“, обаче буди недоумение въпроса как определяте с вашата заповед, или заповедта на министъра, която вие предлагате ежегодно за определяне на цените на водата и защо има такава диференциация за различните култури, по памет ще цитирам – от 0,02 лв. до 0,20 лв. или до 0,30 лв. на кубичен метър? Това води до едно сериозно неравнопоставено положение между отделните производители, а според мен изкривява и пазара. Търговските отстъпки от 20%, 30 %, 40 % може да има на всяка една стока, но търговска отстъпка от 90% аз поне не съм виждал като търговец. Това на какво се дължи? На някакъв обоснован анализ или на някакъв определен лобизъм? Въпросът за лобизма вероятно не е към вас.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Госпожо Василева, заповядайте.

СВЕТЛА ВАСИЛЕВА, КНСБ: Добър ден! Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаемо ръководство на „Напоителни системи“, дами и господа, аз имам съвсем кратки въпроси.
Ние тук с моите колеги от „Подкрепа“ искаме да знаем и да имаме точен отговор – за колко време или в какъв срок ще бъде публикуван законовия текст, за което благодарим и трябва да ви кажа, че бързата реакция на госпожа Бъчварова и госпожа Раева оказа сериозно влияние действително да мине този законов текст. В какъв срок ще бъде публикуван законовия текст?
След това нас ни интересува в какъв срок ще бъде изготвено министерското постановление и след това вече ще чакаме волята на министъра на финансите, за да могат да стигнат тези финансови средства до хората, за които вече всички знаете, че те от утре започват протести. Искам да ви кажа, че социалното напрежение е изключително изострено, вярно ръководството на „Напоителни системи“ също е в стрес. Осемдесет дни особено след празници като Коледа и Нова година, да останеш без пари…не зная как да го определяме и по какъв начин въобще да отговорим на потребностите на тези хора.
Много се говори за годините назад. Ние имаме памет и добре пазим историята на „Напоителни системи“, и няма смисъл да влизаме в различните правителства кой колко пари изхарчи и колко пари въобще влязоха в „Напоителни системи“. Само искам да ви кажа, че са съвсем оправдани действията на работниците и служителите в „Напоителни системи“. За предходния мандат сме направили два протеста. На нас ни омръзна да искаме заплати и да ги получаваме след протест. Благодарим за законовия текст, но за мен е доста необяснимо, защото промяната 2011 година минава през Комисия по земеделие, влиза в Парламента и вдигаме ръка и я приемаме. Ние разбрахме за тази промяна в 2011 година много късно! Така че трябваше много по-бързо да се реагира, защото след протестния митинг на 8 октомври на нас ни беше обещано, че още до Нова година ще влезе като промяна. Кажете по какъв начин да обясним утре на хората, защото няма работник, който да не е информиран. „Имайте търпение, чакайте, законовия текст трябва да мине!“ – добре, мина законовия текст, какво да им кажем от утре? В какъв срок ще дойдат тези финансови средства? Вие сте най-високото ниво, вие сте най-високата законодателна власт, кажете ни тук с прости приказки – за три дни ще се публикува законовия текст, след една седмица ще бъде прието постановлението, министъра на финансите ще изпрати финансовите средства! Хората нас това ни питат и ние затова сме дошли тук, да ви чуем.
Да престанем да злоупотребяваме с търпението на тези хора, много ви моля! И искам да поздравя господин Вукадинов, защото единствено той на всички обществени обсъждания и форуми поставя въпроса за борба със сенчестата икономика. И ако следите нашия синдикат работи повече от десет години за заетостта и социалното осигуряване. Ами срам ме е дави кажа колко хора се осигуряват от земеделските производители! И ако това, което говори премиера Орешарски за новата вълна в икономиката – земеделие, ще я правим с баби и дядовци, които са пенсионери и им благодарим за това, което дават, тежко и горко на новата вълна в икономиката – земеделие!
Благодаря, чакам конкретен отговор, за да знаем от утре какво ще казваме на хората. Благодаря на господин Панчев за това, което каза за назначенията, но още веднъж искам да ви кажа, че назначенията не зависят нито от работниците, нито от синдикатите, всички много добре знаем по какъв начин се назначава, но благодаря, че има тази информация, която ние не сме смеели да я кажем.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Госпожо Василева, да уточним все пак каква е процедурата и тази процедура не сме я измислили ние, тя съществува. Законът е при президента, президента има право две седмици да го гледа този закон и да реши какво ще направи. След като го подпише се публикува веднага в Държавен вестник, т.е. проблемът не е тук. В същия ден, в който беше приет закона, той отиде при президента.

СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Аз попитах, защото вие сте запознати с процедурата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз благодаря на всички експерти, защото този закон се оказа свръхзадача, предвид европейски регламенти, да нямаме държавна помощ. Имаше институции, които възразиха и трябваше да ги преодоляваме, защото се наложи да правим допълнителни промени, допълнителни доклади, нещата един път изпуснати виждате, че след това много трудно могат да бъдат реализирани, но така или иначе зависи президента кога ще подпише този законопроект, за да отиде за публикуване в Държавен вестник, там не се бави повече от три дни след излизане от канцеларията на президента. Вярно, че това е свързано със заплатите, но така или иначе този ред трябва да се има предвид, когато говорим за плащане. Предполагам, че и вие ще отговорите в тази насока.

ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: Да отговоря защо цената на водата е различна. Не е нарочно, няма преференции, ръководството завари тази цена вече одобрена. За следващата година ще се съобразим с вашите предложения и становища и каквото може ще бъде направено. За тази година цената вече е одобрена.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: На вниманието на уважаемите дами и господа народни представители да кажа, че даже „demini mis“, тази държавна помощ, която има съвсем конкретно значение в момента ще се прилага за едни производители, които ще ползват най-ниската цена, за която говорих и това ако не е лобизъм, пепел му сложи! Но това не е въпрос към вас. Оризопроизводителите, как не го знаете, заповедта е при вас, тези 0,024 лв. и с цялото си нахалство колегите „demini mis“ от 7 500 евро ще се насочат нататък, толкова ли няма накъде да ги насочим? Но пак е за друго място въпроса.

ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: Не е целенасочено. В момента, в който мине тази процедура и парите постъпят по банковите сметки, те много добре знаят, че аз стоя в банката, на монитора, докато парите на служителите тръгнат по картите и докато и последната карта не се зареди аз не излизам от банката. Досега това съм правил и занапред ще правя същото.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, аз предлагам да приключим с дебата за „Напоителни системи“. Благодаря на всички!
Молбата ми е в петък да направим извънредно заседание, предвид обединяване на двата Закона за земята и гласуването им в един общ законопроект.
Закривам заседанието!

/Заседанието беше закрито в 17,30 часа/




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА





99 436 знака