1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и гр.н.пр. на 07.03.2014 година за първо гласуване.
2. Представяне от Министерство на земеделието и храните и обсъждане на последния вариант на изготвената от МЗХ „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 година“ и информация за хода на кампанията по очертаванията.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 32

На 19 март 2014 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и гр.н.пр. на 07.03.2014 година за първо гласуване.
2. Представяне от Министерство на земеделието и храните и обсъждане на последния вариант на изготвената от МЗХ „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 година“ и информация за хода на кампанията по очертаванията.
3.Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***
/Гости на заседанието: по точка 1: Марияна Николова, директор на дирекция „Правно-нормативни дейности“ в МЗХ, Десислава Василева, началник отдел в дирекция „Стратегии, анализи, планиране и пазари“ в МЗХ, Райна Иванова, началник отдел в Българска агенция по безопасност на храните, Емил Кръстев, главен юрисконсулт в Българска агенция по безопасност на храните.
По точка 2: Явор Гечев, заместник-министър на земеделието и храните, Светлана Александрова, директор на дирекция „Развитие на селските райони“, Антон Аспарухов, началник отдел в дирекция „Развитие на селските райони“, Владислав Цветанов, началник отдел в дирекция „Развитие на селските райони“, Стефан Спасов, началник отдел в дирекция „Развитие на селските райони“, Мая Нинова, държавен експерт в дирекция „Развитие на селските райони“, Божура Фиданска, старши експерт в дирекция „Развитие на селските райони“, Мирослав Николов, изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, Виолета Александрова, Татяна Ангелова, Атидже Алиева – Вели и Николай Дачев – заместник-изпълнителни директори на ДФ „Земеделие“./

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, гости, добър ден, предлагам да започваме!
Днешното заседание на Комисията по земеделие и храни ще се проведе при следния дневен ред:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и гр.н.пр. на 07.03.2014 година за първо гласуване.
И ориентировъчно към 15 часа
2. Представяне от Министерство на земеделието и храните и обсъждане на последния вариант на изготвената от МЗХ „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 година“ и информация за хода на кампанията по очертаванията.
3.Текущи.
Има ли други предложения за дневен ред? Ако няма, моля да гласуваме за така предложения дневен ред.

„За“ – 17 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
Със 17 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ дневният ред се приема единодушно. Благодаря.

Започваме с обсъждането на законопроекта. Господин Спас Панчев ще представи законопроекта от името на вносителите. Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, драги гости, помните в края на лятото на миналата година започна един дебат в българското общество за отношенията между собствениците на търговските вериги и българските доставчици. Практиката показва, че търговските вериги както могат да подкрепят националното производство, така могат и да го съсипят в определена степен. Нашето желание тогава, започвайки този разговор беше с идеята да помогнем на нашите производители да намерят по-добро представителство в търговските вериги , които така или иначе около 35 % заемат от пазара. С желанието ни да променим, да уеднаквим договорите, които различните търговски вериги подписват с доставчиците. В тези договори имаше близо стотина клаузи, които поставяха в неизгодни условия българските доставчици. На база проведения диалог, срещи, разговори с търговските вериги, с доставчиците, с обществени организации аз имам възможността да представя днес пред вас идеята за Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Този закон има за цел да осигури защитата на конкуренцията и да създаде условия за разширяването й. Проектът на закона има за цел да допълни съществуващите разпоредби за създаване на условия за осъществяване на последователна политика за защита на националните пазари, производството, доставката, дистрибуцията на стоки и услуги чрез осигуряване на условия на равнопоставеност при водене на преговори при различните търговски сделки, при тяхната реализация и за предотвратяването на нелоялните търговски практики.
При изработването на проекта сме използвали практиката в някои от европейските държави – Чехия, Великобритания, Германия. В някои от тези държави има самостоятелни, отделни закони, в други има действащи етични кодекси на поведение.
Европейската комисия е изготвила Зелена книга, която показва нелоялните търговски практики на веригите за доставки на хранителни и нехранителни стоки между търговските субекти и производители в Европа. В нея са описани наблюдаваните нелоялни търговски практики и тъй като сигурно и вие колеги, като народни представители, журналистите ще ви питат как ви са те, на мен ми се иска да посоча седем от основните нелоялни търговски практики, които в Европа са установени и които действат и в България.
Първото е, двусмислени договорни условия. Това са неясни договорни условия, които дават възможност за налагане на допълнителни задължения на по-слабата договаряща се страна. Обикновено това са местните доставчици.
Второ, липса на писмени договори. Има такава практика без писмен договор, има доставчици, които се надяват на коректни и толерантни търговски отношения, а всъщност накрая остават излъгани, защото няма доказателства за условията, които са постигнати при договарянето.
Трето, има изменения на договори със задна дата, практика, която търговските вериги използват в дейността си и налагат допълнително такси, суми, които трябва доставчиците да платят, без те да са залегнали в договора при това със стара дата.
Четвърто, това е нелоялното прехвърляне на търговския риск. Например крадената стока от търговската верига се прехвърля като отговорност на доставчика без той да има нещо общо и да трябва да носи някаква отговорност. Например забавяне на плащания от консуматори, от купувачи също понякога ги прехвърлят на доставчиците и това е една от причините, поради които в Зелената книга нелоялното прехвърляне на търговски риск е показано като една от причините да се промени законодателството.
Петото е непочтено използване на информацията. Неведнъж имаме случаи, когато търговска информация между доставчици и търговски вериги е предоставена на конкуренти, на други лица, което не бива да бъде допускано.
Шесто, нелоялно прекратяване на търговски отношения. Доставчика има годишен договор, след няколко месеца търговската верига едностранно прекратява договора без да носи санкции за това и без да има необходимото предизвестие в съответствие с договорите.
И на последно място, териториално ограничение на доставките. Една практика, която се използва при някои от купувачите и консуматорите.
След като беше направен анализ на практиката в България и след като беше сравнена с тази в европейските държави, ние предложихме на база практиката на Зелената книга предложихме в нашите условия в настоящия момент, като по-бързо и по-удобно да използваме възможността за създаване на промени в Закона за защита на конкуренцията. Може би е добре за журналистите и за вас колеги, само да спомена за понятието „значителна пазарна сила“. Ние го използваме за предприятия, които самостоятелно или съвместно с други ползват позиция равностойна на господстваща, представляваща позиция на икономическа сила, която му позволява да следва поведение до съществена степен, независимо от доставчиците, потребителите и крайните потребители, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него. Това понятие ще го срещнете на няколко места в закона. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Първо бих искала представителите на Министерство на земеделието да резюмират становището си. Има и представител на Агенция по храните, която също има становище по законопроекта. Заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ВАСИЛЕВА, Министерство на земеделието и храните подкрепя проекта, който е насочен към злоупотребите с пазарна сила и на нелоялните търговски практики. Този проблем, както бе споменато при представянето на проекта съществува не само в България, но и във всички държави-членки на Европейския съюз, като повечето от държавите-членки вече имат законодателство в областта или в момента инициират такова и в този смисъл България не се различава, дори сме малко изостанали с предприемането на такава инициатива.
Министерството е изпратило официалното си становище, няма да влизам в детайли по всички бележки, много от които са редакционни. Искам да обърна внимание на една бележка, която е по същество и това е, че смятаме, че не е подходящо функциите по контрола върху изискванията, които се въвеждат към договорите между доставчици и купувачи в обектите за търговия с храни да се възлагат на Българската агенция по безопасност на храните, защото смятаме, че тази агенция няма необходимия капацитет и компетентност, за да извършва този контрол. Предполагам, че и колегата от агенцията също ще потвърди. Другите ни бележки по същество са, че предлагаме да се разпишат ясно задълженията на предприятията да предоставят за становище на Комисията за защита на конкуренцията проектите на договори и общи условия, не само след влизане в сила на закона, а по принцип за в бъдеще и при всякакви изменения, както и да се предвидят срокове за това предоставяне, за да може след това да се прилагат и самите санкции.
Също така предлагаме да се въведат някои задължителни елементи в договорите между доставчици и купувачи на храни, така че да се ограничат някои от основните нелоялни търговски практики. Така например могат да се въведат изисквания в договорите задължително да се съдържат условия за прекратяване на договорите, за неустойки и това ще бъде срещу някои от основните нелоялни практики, а именно нелоялно прекратяване на търговски отношения и двусмислени договорни отношения.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

Д-Р РАЙНА ИВАНОВА, началник отдел в дирекция „Контрол на храните“ в БАБХ: Ние сме дали становище, което не се различава от становището на Министерство на земеделието и храните. Подкрепяме тяхното становище. Нашите инспектори в областните дирекции по безопасност на храните, които контролират качеството и безопасността на храните са със специалности различни от тези специалности, които дават възможност за проверка на типовите договори. Иначе подкрепяме този законопроект, защото при извършване на нашите проверки ние се сблъсквахме с много нередности и несъответствия при търговските взаимоотношения между производителите и търговците.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, пак ставаме свидетели на един странен опит за законодателство. Госпожо Бобева, вицепремиера на Република България изрази едно становище, че иска да е прецизна по отношение на този закон. Създадена е работна група, работи се вече 4-5 месеца по този закон и от един път се получава един законопроект, който е непълен, неточен и не обхваща целия проблем на супермаркетите. Не знам как ще бъдат решени проблемите с това, което ни се предлага, определен е един праг от едни 50 млн., защо не 40 млн, питам аз и как е определен този праг? Частична е промяната и няма да реши проблема с големия търговски капитал. Няма никакви мерки спрямо съществуващото господстващо пазарно положение на едрия търговски капитал, било то на дребно или на едро.
Така предлагания законопроект няма да реши проблема на пазара в момента. Тези нелоялни практики, които се правят от супермаркетите може да има някакъв частичен ефект, но това ли е начина – да приемем един закон, който да установим след една година, че е непълен, непрецизен и няма да обхване достатъчно добре пазара. Не е това начина, след като 4-5 месеца слушам изявления от най-високо ниво на правителството, че се готви закон, че се работи обширно, че се съгласува с бранша и т.н. Тук няма съгласуване с бранша, не сме чули мнението на засегнатите страни. Има бизнес, който е пряко засегнат от Закона за защита на конкуренцията, включително и контролните органи изразяват становище, че това ще им е добре, но няма да е достатъчно добре! Закон, особено от типа на Закон за защита на конкуренцията следва да има ясно и точно широкообхватно действие. Той трябва добре да се направи, не може да го променяме след два месеца, не може да си правим експерименти. Четох едно изявление във в.“Капитал“ на госпожа Бобева, която казва „Ще пробваме, ще опитаме“! Ще опитаме, ама няма да има български бизнес докато опитваме. Сегашният вариант на Закона за защита на конкуренцията, включително и този проект не решава проблема на конкуренцията в България. Ние в момента имаме неравностойно конкурентно положение на пазарните играчи, което е крайно вредно. Имаме едни играчи, които са поставени на много добро ниво, които по стечение на обстоятелствата винаги имат конкурентни предимства, имаме едни играчи, които и да искат да пробият не могат да пробият. Това статукво води, меко казано, до доста сериозно източване на капитали от страната. И това е за сметка на дребния и средния бизнес. Това ли да направим? Да приемем частични изменения, които лека по лека ще доведат до унищожаване на дребния бизнес в българското селско стопанство. Рефлекторно последиците ще бъдат, че ще ликвидираме и селското стопанство.
Затова ние ще гласуваме „въздържал се“. Аз настоявам вносителите, ако могат да ми обяснят защо е измислена тази цифра 50 млн. и на каква база е стъпено. И как точно ще се установява това господстващо положение на пазара, това е много интересен въпрос, който няма обяснение. Има европейски практики, които са доста добри, можеше да взаимстваме от тях. Тук е цитирана френска практика, госпожа Бобева също говори за френска практика, там има директни протекции върху тържищата и собствените пазари и малкия бизнес. Тук нямаме такива протекции, имаме райониране на пазарно разпределение на играчите, тук това го нямаме и този законопроект не решава тези проблеми. Той става безсмислен, за какво да го приемаме?! Като го приемем този законопроект няма да решим никакъв проблем, а ще го отложим във времето и то не е ясно след отлагането във времето какъв ще е крайния резултат от това отлагане. Защото може да е края на българското селско стопанство! В крайна сметка ние сме българи! Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Разрешете ми аз да взема думата. Колеги, така или иначе имаме един законопроект, който е внесен от група народни представители и целта е да въведем законодателство, което да създаде предпоставки и малките, и средни, особено доставчици на вериги да бъдат защитени. Това никой не може да отрече като идея, която се прокарва и която съответно се опитва да се реализира в законопроекта. Факт е, че правителството прави неимоверни усилия да направи дискусия между хранителните вериги, а също така и с доставчиците, останалите предприемачи, но на практика нищо не се случваше досега, освен изключителния отказ за какъвто и да било диалог. След като излезе този законопроект виждаме раздвижване и идеи за промяна на Закона за защита на конкуренцията, които създават предпоставки наистина този закон да се превърне в един работещ механизъм с цел с националното законодателство да защитим тези, които наистина са слабата страна по отношение на търговската верига, т.е. доставчика в случая говорим като основен елемент в споразуменията, които се сключват договори, тези договори не довеждат до защита на доставчика, а в повечето случаи те са подложени на доста сериозен рекет и и доста сериозни проблеми при реализация на техните продукти. Така че от тази гледна точка внасянето на законопроекта води до идеи, които предполагам ще се реализират между първо и второ четене благодарение на активност на народните представители.
Искам да подчертая, че тук говорим за понятието „значителна пазарна сила“, не „господстващо положение“ като „значителната пазарна сила“ определението може би трябва да има още по-сериозен анализ и точност, защото има пропуски, които създават усещането, че „значителна пазарна сила“ и „господстващо положение“ едва ли не са едно и също. Така че тук молбата ми е вносителите да се опитат да прецизират това понятие, с оглед и това, което съществува в правната литература. В същото време, освен „значителната пазарна сила“, което вече е по-стриктно законодателство спрямо действащото, много ми се ще предвид факта, че това ми е донякъде професията, да се обърне внимание и върху „нелоялни търговски практики“, които се оценяват чрез т.нар.показател „сила при преговаряне“, т.е. там проблема също е много сериозен. Доставчиците са в слабото положение спрямо тези, които потребяват техните стоки. Затова вкарването на този показател в Закона за конкуренцията предполагам, че ще доведе до подобряване на самия законопроект.
И една отметка в мотивите на законопроекта, пише, че Закона за защита на конкуренцията и това предложение не въвежда европейски правни норми, поради което не се изисква справка за съответствие с европейското право, но в същото време е вменено задължение на КЗК в рамките на два месеца сред приемане на измененията, Комисия за защита на конкуренцията да приеме проект за Методика, която да съответства на общите принципи на конкурентно право и съобразно правото на Европейския съюз. Тези положения трябва да се изчистят от гледна точка на това, че ние въвеждаме европейското право и това определено има отношение, влияние върху България, върху икономиката, върху търговията като цяло. Ние подкрепяме представения законопроект и считаме, че неговото приемане ще създаде тази база, която е необходима наистина да имаме стабилни търговски вериги, като всеки един от участниците в тези търговски вериги и звена да бъде защитен, така че да работи в условията на конкуренция, а в същото време и в полза на потребителите, защото конкуренцията, всички знаете, че всъщност подпомага и най-вече определя как ние се отнасяме към българския потребител и това, което предлагаме на пазара.
Още един път искам да поздравя колегите за усилията с този законопроект да поставят началото на една широка тема, дебатите вероятно ще продължат, за да може да въведем ред, който досега липсва в българското законодателство. Благодаря. Реплика ли ще направите?

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Не реплика! Искам да продължа дискусията.
На 19 септември премиера заяви от трибуната на Народното събрание, че предприема мерки във връзка с лошата конкурентна среда, че се започва глобално изменение на Закона за защита на конкуренцията, защото е сбъркан модел и сега пак отиваме на поправка на сбъркания модел с подръчни материали и средства. Ами пак ще го сбъркаме модела! И тези осем месеца се работи този закон , и аз така или иначе не видях нито къде се работи, нито какво пише в него. Има убийствена ценова конкуренция от страна на големите вериги, която води до поръчка в производствените системи наши, хранително-вкусови, на лоши суровини, от лошите суровини – лошо качество на пазара, ниска цена. В тази спирала така хубаво сме се завъртели, няма такава държава като нашата!
Да направим като американците, ето ви добра практика! Гадно пиле с отрови, на сайта на Агенцията за безопасност на храните и американските лекарства пише „Ако ядете това пиле ще се отровите! Не го яжте, господа потребители!“, без санкции, без нищо. Другото пиле го яжте, то е здравословно! Ние защо не приемем такива практики да правим. Ето един начин за борба с нелоялната конкуренция. Защото тази ценова конкуренция убива хранително-вкусовата промишленост на България, съответно убива ресурсния доставчик селскостопанското производство. Ние сме с много лоши показатели от дейността на селското стопанство. Това ли да направим? Да ремонтираме стария закон. Това е основополагащ закон за пазарните играчи и ние в момента искаме на старата къща да й налеем бетон, и да изглежда като нова! Ами няма да е нова! Къде е този прецизен закон, който се работи толкова дълго време, та трябва сега ние да започваме да правим основи за дискусия! То се прави при работещ закон, нашия закон очевидно не работи както трябва. И как да го приемем това, като това е експеримент след експеримент, но това е загуба, всеки два месеца ние губим някакви пари, всеки ден се губят пари от тази страна! Това са български пари, трябва да се замислим! Защо да правим частични мерки? Да, идеята е похвална, добрите намерения са похвални, но да не ни откарат в ада! Затова ние ще се въздържим, но аз искам да предизвикам дискусия, защото въпросът е страшно важен за България и нейното бъдеще! Благодаря!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Проф.Теохаров, заповядайте.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители, драги гости, аз уважавам изказването на колегата, но в него видях някои противоречия, надявам се до второ гласуване да се изяснят, и се надявам, че ще има развитие от негова страна специално, за да може да приемем един по-добър закон.
Имам конкретен въпрос към господин Спас Панчев – какви предложения са направени от веригите, от т.нар. господстващи сили в бизнеса и ако има такива, моля да бъдат изложени.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, първо, благодаря на министерството и БАБХ за подкрепата. Ако има някакъв проблем кой и как да контролира изпълнението на новия закон сигурно е, че ще намерим правилния подход между първо и второ четене на проекта.
Искам малко повече внимание да отделя на това, което господин Иванов каза. И заедно с това искам да помоля колегите от ГЕРБ да подкрепят закона. Ще ви кажа защо.
Аз не съм от вносителите, но бях първия, който тръгна срещу статуквото, това което в България има като отношение търговска верига-доставчик. Българските доставчици, драги колеги, ви уверявам, че бяха поставени и са поставени от повечето вериги и сега в крайно неизгодно, некоректно отношение. Деведесет и две санкции във всеки един момент търговската верига може да наложи срещу който и да е доставчик, както и когато си поиска. Не искам да ги повтарям сега, по телевизията много пъти говорихме по тези въпроси.
Господин Иванов, искам да ви кажа, че дори да не е докрай издържан проекта за този закон, ако ние с една седмица изпреварим решаването на тези проблеми аз ви казвам, че това ще бъде от полза за българските производители, дори една седмица да спечелим. Сигурно един нов закон би могъл да обхване много повече и по-пълно отношенията „доставчици-търговски вериги“, аз ви казах, че за времето което имаше и групата, която беше създадена при вицепремиера госпожа Бобева, и колеги депутати работиха заедно, проведоха срещи и с търговските вериги, и с доставчици и решиха, че е добре сега ние поне това да приемем, защото с този закон ние искаме от търговските вериги типови договори, които да бъдат еднакви както за германския доставчик, както за полския, така и за българския. Искаме тези типови договори в най-кратки срокове, посочили сме срок три месеца да бъдат въведени в експлоатация, да бъдат използвани от всички търговски вериги. Сигурно 50 млн. на един ще му харесат, на друг няма, аз ви казах, че сме използвали практика от европейските държави и главно сме стъпили върху закона в Чехия, Великобритания и Германия. Може за някой да е значителна пазарна сила този който 100 млн. прави, за друг може и 40 млн., но така или иначе ние сме взели една средна цифра на база, на която сме стъпили и искаме наистина да създадем условия, които да не дискриминират българския производител. Повярвайте ми, че ние правим много добро за българския производител като гласуваме тези промени сега. Пак казвам, те може да не са пълни, но ние години наред оставихме българското производство без някаква защита, закрила и дадохме възможност на търговските вериги да диктуват така както те намират за добре.
Аз не мога да приема, че БАБХ ще проверява българските продукти във веригите, а това което е внесено от чужбина ще гледат на етикета какво има! Аз не искам да поставяме нашите производители в неизгодна ситуация, защото искам да кажа, че българското производство е с високо качество. Аз като българин предпочитам, където и да съм да си купя от български производители, защото имат добро качество, отговарят на нашите изисквания, но така или иначе ние не може да оставим доставчиците от чужбина да са с някаква привилегия. Не може да оставим някакви прекупвачи, едри доставчици в България да обикалят производителите и да доставят на цена, която на тях им е изгодна и всичко да бъде за сметка на нашите производители. Крайно време е, пак казвам, може да не е пълно, но ви казвам, колегиално, честно, без да влагам личен интерес – това е необходим закон за нашите производители. Ако вие искате продължаваме да работим по него, но дайте да променим нещата, да сложим една добра основа за работа, първо.
И второ, искам да ви уверя и отново ви казвам, търговските вериги, които се увеличават в България, а не намаляват, увеличават своя дял от търговията в страната. И те могат да помогнат много за развитието на българския дребен и среден бизнес. Нека да подадем ръка на бизнеса. Използваме практика от Европа, стъпили сме на изисквания на членове от създаването на Европейския съюз, на Европейската комисия, няма нужда да ги цитирам сега, има ги в закона. Нека ние в случая да си подадем ръка с производителите, да им дадем възможност да се чувстват равностойни. Може да е непълен проекта, може да има нерешени проблеми, нека заедно да продължим да работим във връзка с това, а не да се връщаме към миналото кой е виновен, защо го е допуснал, как го е допуснал. Няма да повтарям това дали на правилните места са търговските вериги, дали съсипахме средния и дребен търговец в България с това, че за разлика от Европа ние дадохме възможност търговските вериги да са в центровете на градовете. Хората имат нужда да ги подкрепим и аз ви моля да го направим, заедно с това, че може да има недостатъци. Отлагайки го във времето, търсенето на изцяло нов закон още ще съсипе българското производство и ние по никакъв начин няма да бъдем полезни на нашите сънародници, хората, за които ние реално трябва да се грижим и да работим.
А на проф.Теохаров казвам, че предложенията, които са направили търговските вериги са влезли вътре и търговските вериги принципно приеха това, за което става дума и считат, че щом като в другите държави го има редно е и в България да го има. Още повече, че една-две търговски вериги започнаха и промениха отношенията си към доставчиците.
Молбата ми е, уважаеми колеги, не да се въздържите, а да подадем ръка на българските производители. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Панчев.
Аз предлагам да гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и гр.н.пр. на 07.03.2014 година за първо гласуване, който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 12 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – 8 гласа
С 12 гласа „за“, нула „против“ и 8 гласа„въздържал се“ предложения законопроект се приема на първо гласуване.

СПАС ПАНЧЕВ: Сигурно имате решение и аз уважавам решенията на парламентарните групи. Но хората имат нужда, уважаеми колеги, ние не можем да се дистанцираме от тях, ние трябва да им помагаме, повярвайте ми. Прокоментирайте го още веднъж, законът дава възможност на българските производители да се чувстват равностойни на европейските и да иман реален, коректен достъп до търговските вериги, които са с огромно значение за бъдещето на българското производство.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаеми господин Панчев, аз съм на 100 % съгласен с вас, с всичко казано от вас. Въпросът е дали това е правилния начин, това е частично и не съм сигурен дали това добро намерение няма да се изроди пак в нещо. Тук е проблема. И осем месеца като се работи по оня закон къде е този закон? Аз съм сигурен, че там има добри идеи, защо някой го скри някъде в Министерски съвет? Да излезе този закон, защото доколкото съм информиран има гръбнак на някакъв закон, защо изчезна мистериозно?! Няма спор по въпроса, че трябва да се направи нещо, за да се подпомогнат, тук сме на едно мнение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Моля да приключим с дискусията.
Уважаеми колеги, продължаваме със следващото обсъждане, това е представяне на „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 година“ и информация за хода на кампанията по очертаванията. Присъстват представители от Министерство на земеделието начело със заместник-министъра на земеделието и храните Явор Гечев, в работата на комисията ще вземат участие изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ господин Мирослав Николов и заместник-изпълнителните директори на ДФ „Земеделие“, които също ще отговарят на вашите въпроси.
Предлагам първо да се направи кратко представяне на програмата, предполагам, че сте получили на пощите си материалите, да бъде по-събрана информацията, за да може да имаме повече време за дискусия.
Заповядайте, господин Гечев.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, дойде време за представянето пред комисията на драфта на Програмата за развитие на селските райони. Понеже публично е обявена програмата от доста време насам, изпратена е в Комисията и се радвам, че ще може да проведем по-задълбочен дебат, включително по детайли на програмата, и за това сме готови, като ще се постараем да бъде кратки в презентацията като шефа на Управляващия орган, дирекция „Развитие на селските райони“ и съответните експерти първо да ви изнесат една презентация с основните компоненти, след което да доуточня някои неща, които сме вложили в програмата като политическа идея и стратегически замисъл, който се търсеше и в дебата преди малко, и след това да преминем към дискусия по отношение на този драфт на програмата.
Този драфт на програмата е обсъден и в Тематичната група, вероятно ще има промени в този драфт на програмата след като бъдат взети всички становища от браншовите организации, има неща, които ние констатираме, че са пропуснати, има неща, които ще отстояваме и при вас. Ще ни е интересно да чуем и вашите становища.
Госпожо Александрова, заповядайте.

СВЕТЛАНА АЛЕКСАНДРОВА: Искам да кажа, че в момента програмата е представена за неформални бележки в Комисията. Комисията ще направи своите бележки и коментари, които ние ще получим в края на март. Ние имаме график за предаване на програмата – три месеца след Договора за партньорство.
Ще напомня само, че програмата е направена, следвайки подход първо, един задълбочен анализ и стратегии, след което на основа на нуждите, които бяха изведени от тези анализи, бяха обвързани с целите и съответните приоритети. Не само с приоритети, но и с крайните резултати. Това, което ние се стремихме да постигнем при разписване на програмата е да свържем в едно цяло, в една цялостна логическа рамка нужди, цели, приоритети, резултати. Това, което сме се старали да направим с екипа е да направим една балансирана програма, една програма, която да преодолее някои последици от развитието на нашето земеделие, свързани с деструктурирането, т.е. да имаме една по-добра структура на земеделието след седем години. Също така да подпомогнем развитието на малките стопанства, защото това е много важно, за да има по-високи доходи, особено в селските райони. Изцяло програмата обаче е подчинена на „Европа 2020“ , затова не случайно някои от целите и приоритетите, особено по мярка 7, касаеща общините бяха свързани с подкрепи, които планираме с цел обезлюдяване, повишаване доходите на населението и качеството на живот. Това е важно да бъде постигнато и програмата да бъде по-добре таргетирана. Наистина програмата е голяма, защото имаме и бенефициенти, които са юридически и физически лица, но едновременно с това имаме общини, затова сме търсили баланса както при разпределяне на финансовия ресурс, така че да отговаряме в селските райони или територии, които определяме като селски за 231 общини след седем години да има повече задържано младо население, т.е. да се преодолеят демографските проблеми и дисбаланси, да има по-високи доходи и да преодолеем проблемите свързани с околната среда, специално мерки за смекчаване на климатичните промени, които все повече въздействат върху земеделието.
Това, което е ново в програмата е, че сме се съсредоточили повече към иновации, които ще бъдат прилагани чрез сътрудничество. Това е една нова мярка. Целта на тази нова мярка е да обедини земеделските производители не само да произвеждат нещо заедно, но тук сме се ръководили от политиката на Европейската комисия за реиндустриализация, т.е. да тръгнем от производството до потреблението, и да развиваме дейности, които са неземеделски, особено в районите където е имало традиции за тях. Също така да се стремим да усвояваме и терени, особено има общини, където има неусвоени терени, които да могат да бъдат усвоявани с цел развитие типични за дадения район, селище дадено производство. И другото, което е мерките на насочени към стимулиране на малките стопанства, за тях имаме отделна тематична подпрограма, стимулиране на хранителните вериги, скъсяване на пътя от производството до потреблението, до пазарите, т.е. нашата идея е стимулирайки земеделието да имаме наистина не само качествени продукти, а повече малки стопанства да се включат и да имаме наистина реален растеж и добавена стойност в районите. Няма да отнемам повече време, за да говоря за общата идея на програмата, в нея сме заложили съответни национални стратегии, които сме длъжни да заложим, тъй като имаме предварителни условия, които сме разписали и отговаряме на тях.
Видът, в който виждате програмата не е окончателен. Така е изпратена, за да може и Европейската комисия да види как ние извеждаме целите и приоритетите, и какви са нашите нужди реално. Видът, в който ще бъде окончателно приета ще бъде много по-кратък, ще бъде в един електронен вид, съгласно ръководството на Европейската комисия за представянето на програмата. Това е накратко като резюме.
Сега ще направим кратки презентации за припомняне на мерките. Имате достъп до програмата на сайта на МЗХ, качена преди повече от двадесет дни. Представили сме ви я заедно с необходимата информация.
Сега Владислав Цветанов ще представи мярката за инвестиции в материални активи, съвсем накратко, за да придобиете цялостна представа за конкретните мерки.

ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, накратко ще ви запозная с четири от основните мерки, които са включени в бъдещата Програма за развитие на селските райони. Като казвам четири основни мерки, бих искал да подчертая, че те включват в себе си общо 9 подмерки, т.е. тези четири мерки генерират една значителна част от общия финансов ресурс по Програма за развитие на селските райони. По същността на подпомагането, което те предоставят, в по-голямата си част са насочени предимно към земеделските производители.
Ще започна с първата мярка „Инвестиции в материални активи“. Това е една доста голяма мярка като финансов ресурс, предполагам видели сте колко е общия заделен финансов ресурс в Програма за развитие на селските райони. В нея има четири подмерки, които са с различен тип подпомагане.
Първата подмярка е 4.1. насочена е към подпомагане на земеделските производители за инвестиции в техните стопанства. Правя аналогия със сега действащата за 2007-2013 година мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. Тук искам да обърна внимание на два нови елемента, които до момента не сме имали възможност да прилагаме. Това са т.нар. колективни инвестиции и интегрирани проекти. Не случайно подчертавам тези две понятия, защото те дават възможност от една страна за по-висок процент финансово подпомагане и от друга страна по-висока максимална стойност на проектните предложения от страна на кандидатите.
За ваше сведение базовата ставка на финансовата помощ в съответствие с регламента и това, което сме заложили в проекта на програмата по тази подмярка е 50 %. Върху този процент може да се надгражда както казах за колективни инвестиции, интегрирани проекти и други възможности.
Подмярка 4.2. Подмярка 4.2. е насочена към инвестиции свързани с преработката на земеделски продукти, доста добре познатата в настоящия програмен период мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“, т.е. познат тип подпомагане. Отново базовия процент финансова помощ определен за нашата страна е 50 %. Искам да подчертая, че по двете подмерки минималния размер на финансовата помощ, който сме заложили е 10 хил.евро, а максималния 3 млн.евро. Разбира се, има изключения за колективни инвестиции и интегрирани проекти. Представям ви само базовата ситуация, подробностите могат да се видят в проекта на самата мярка.
Третата подмярка „Инвестиции в инфраструктура свързана с напояване и отводняване“. Знаете, в рамките на настоящата програма 2007-2013 година това е мярка 125. По мярка 4.3. финансовата помощ е в рамките на 100 % като отново максималния размер на инвестиционния проект е 3 млн.евро. Бенефициенти са сдружения за напояване, юридически лица, държавни предприятия, общини.
И четвъртата подмярка, това е мярка насочена за инвестиции в непроизводствени дейности. Мярката е насочена към групи производители и земеделски производители, без значение физически или юридически лица. На практика това са дейности, които така или иначе не генерират печалба на земеделските производители, но те са длъжни да ги правят в своите стопанства, във връзка с опазване на околната среда, изпълнение на поети агроекологични ангажименти и т.н. Подчертавам, че тук финансовата помощ е отново в размер на 100 %. Минималният размер на инвестиционния проект е 10 хил.евро, максималния размер – 100 хил.евро.
Това са все възможности, от които могат да се възползват земеделски производители, преработвателни предприятия, държавни дружества, разбира се отделните бенефициенти по отделните подмерки в самата мярка са изрично уточнени.
Следваща мярка, с която искам да ви запозная, това е мярката насочена към развитие на стопанствата и стопанската дейност. Мярка 6. Тя включва в себе си три подмерки. Мярка 6.1., т.нар. стартова помощ за млади земеделски производители. Позната мярка като тип подпомагане и от настоящия програмен период. Отново схемата на подпомагане е същата, т.е. има определен гранд, който младите земеделски производители могат да получат на два транша. Към настоящият момент гранда, който е определен за целия период на мярката за един бенефициент е 25 хил.евро. От тази възможност могат да се възползва земеделски производители, които са между 18 и 40 години.
Друга подмярка от мярка 6, това е нещо ново, което не сме прилагали до настоящия момент на територията на нашата страна, стартова помощ за развитие на неземеделски дейности. Искам да обърна внимание, че това е мярка, която има възможност да се прилага само на територия на селски райони. Отново говорим за определен гранд в случая, в проекта на мярката сме определили 20 хил.евро за развитие на различни неземеделски дейности в рамките на селските райони. Като тук искам да подчертая, че във всички мерки от програмата акцент сме дали на определени приоритети, които излизат като нужди на база на анализа, който сме направили. И когато говорим за селските райони голямо внимание отделяме на доста влошените демографски фактори и точно за тази мярка искам да подчертая, че предимно се приоритизират проекти, които са свързани с производствена дейност, проекти, които са представени от млади хора, тъй като в селските райони се наблюдава изключително застаряване на населението. Също така приоритет се дава на проекти, които са представени от жени, т.е. доста гъвкави са самите приоритети и съответно критериите за оценка. Както казах тук отново говорим за гранд 20 хил.евро, който отново се взима на два транша, втория транш се получава при изпълнение на определени условия заложени от самия кандидат в бизнес-плана, който той е разработил.
Третата подмярка е свързана с т.нар.развитие на неземеделски дейности. Може да попитате каква е разликата. Тук вече говорим за инвестиционна мярка, с която самите кандидати имат възможност да извършват инвестиционни дейности. Тук финансовата помощ е 75 %, 300 хил.евро е максималния размер на инвестиционния проект, като разликата с предходната мярка, когато говорим за стартова помощ е, че средствата, които се определят в стартовата помощ, самите бенефициенти могат да ги ползват и за текущи разходи, т.е. когато стартираш един малък бизнес ти имаш необходимост да плащаш заплати, да наемаш различни хора, които да извършват услуги по стартирането на самия бизнес, т.е. тази стартова помощ може да се ползва и за текущи разходи, докато когато вече говорим за инвестиционната мярка там изцяло разходите са насочени към определената инвестиция насочена към производствена дейност, сферата на услугите и т.н.
Следваща мярка, която отново е насочена към земеделските производители, за съжаление през настоящия програмен период резултатите по сходната мярка бяха като цяло недобри, това е мярката насочена към учредяване на групи и организации на производители. Надяваме се дизайна, който сме заложили в мярката да стимулира земеделските производители да правят групи и организации на производители, тъй като това ще им донесе определени бонуси при кандидатстването по инвестиционната мярка. За ваше сведение броя на членовете на организацията сме го фиксирали като минимален брой четири, могат да бъдат и физически и юридически лица, плащанията са годишни, като максималния размер е до 100 хил.евро и се формира като процент от реализираната от организацията продукция.
И последната мярка, с която ще ви запозная – плащания за хуманно отношение към животните. Една нова мярка, която в периода 2007-2013 година нашата страна не е прилагала. Имаме сходна държавна помощ насочена към свиневъдния и птицевъдния сектор. В проекта на мярката сме разширили обхвата по отношение на въдствата, които имат възможност да получат това компенсаторно плащане. Искам да подчертая, че плащанията тук са свързани с пропуснати ползи и допълнителни разходи, които земеделските производители правят с цел осигуряването на благосъстоянието на животните, които отглеждат в своите ферми. Естествено, те правят допълнителни разходи с осигуряване на допълнителна свободна подова площ, при свободно отглеждане на животни, допълнителна светлина, чиста питейна вода и т.н. Всички тези неща на практика са свързани със стандарти, които са наложени от Европейската комисия по отношение хуманно отношение към животните. Имаме такива стандарти и в свиневъдството, и в птицевъдството, свободното отглеждане и т.н. Плащанията са на глава животно. Мярката е компенсаторна. Благодаря за вниманието.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Да ви кажа още няколко неща за мярката, докато се приготви Станислав Банчев.
Както виждате акцента по отношение на предварително определените приоритети следва като цялостна нишка. Това което трябва да се допълни към тази мярка е, че при инвестиционните мерки 20 % от всички средства пряко отиват за дейности свързани с биологичното земеделие, т.е. гарантиран бюджет, с което на практика насочваме земеделските производители приоритетно да отиват към биологичното отглеждане на продукти, не само като компенсаторни плащания, а и по отношение на инвестициите, пряко.
Хуманното отношение към животните, голяма полемика имаше по този въпрос. Преценили сме да я сложим, с немалък стартов бюджет, като там в наредбите ще се детайлизират нещата, включително и по отношение търсим варианти за закупуване на животни през мярката взаимовръзката свободно отглеждане на пасищни животни, където знаете, че този сегмент в българското земеделие го е имало много сериозно, в момента на практика почти липсва.

СТАНИСЛАВ БАНЧЕВ: Добър ден! Продължаваме с една голяма горска мярка, която по същество в себе си съдържа всички прилагани до момента дейности, които се подпомагат по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година.
Допустимите бенефициенти ще бъдат физически и юридически лица, и местни поделения на вероизповеданията, общини, собственици или управляващи горски територии, юридически лица управляващи държавни горски територии, юридически лица, наематели на горски територии и сдружения на горепосочените. Допустимите разходи са както ги познавате: залесяване и поддръжка, превантивни и възстановителни дейности срещу горски пожари и други природни бедствия, преобразяване на горската инфраструктура, което ще се извършва и чрез залесяване, и преработка на дървесина и подобряване на икономическата стойност на горите.
Нивото на подпомагане за повечето от дейностите е 100 % от допустимите разходи.
Мярка „Агроекология и климат“, това е мярка подобна на мярката „Агроекологични плащания“, която вие познавате с единственото изключение, че биологичното производство е изведено като самостоятелна мярка. Състои се от две подмерки, по едната подмярка предвиждаме „поддържане и възстановяване на затревени площи с висока природна стойност“, поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи с орнитологично значение, контрол на почвената ерозия и традиционни практики.
Другата подмярка предвижда подпомагане на застрашени от изчезване породи важни за селското стопанство и което е ново опазване от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство.
Бенефициентите са земеделски производители, както досега. Мярката е компенсаторна. Сключват се агроекологични ангажименти за срок от пет години.
Биологичното земеделие, както вече казах е изнесено като приоритет и ще се прилага като отделна мярка в новата програма. Състои се от две подмерки – плащане за преминаване към биологично земеделие и плащания за поддържане на биологичното производство. Бенефициентите са земеделски стопани, които поемат петгодишен ангажимент, съответно изискванията са абсолютно същите, като новото е, че ще включим за подпомагане и биологичното животновъдство, такова каквото е различно от биологичното пчеларство.
Плащания по НАТУРА -2000 и рамковата директива за водите. Отново една позната мярка. При нея новото е, че включваме за подпомагане и горските територии. Другото нова е рамковата директива за водите, което ще помага на всички земеделски стопани, които имат в района си одобрен план за управление на водите.
Плащанията в необлагодетелстваните райони, това е една мярка, която към момента е претърпяла най-малко промени, защото тя всъщност не претърпява промени, ще има ново определение на другите необлагодетелствани райони, което сме длъжни да прилагаме след 2017 година, така че мярката се прилага в абсолютно същия вид както досега , като ще се добавят и един нов вид необлагодетелствани райони, т.нар. специфични необлагодетелствани райони. Все още не сме решили към кой тип специфични необлагодетелствани райони ще се насочим. Но има още време до 2017 година.
И последната мярка това е „Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство“, тук отново бенефициенти са физически и юридически лица, местни поделения на вероизповеданията, общини и собственици на гори, юридически лица, управляващи гори, една типично горска мярка, като нетипичното в нея е, че тя не е инвестиционна, а ще се прилага като компенсаторно плащане за поети горски екологични ангажименти за срок от пет години.
Благодаря за вниманието.

СВЕТЛАНА АЛЕКСАНДРОВА: Ще бъда много кратка. Както казах, това е условно общинска мярка, това е чл.7 „Основни услуги за обновяване на селските райони“, това са предимно места с под 30 хил.жители. Общо взето като насоченост, като допустимост какво ще бъде финансирано, пак са съответно пътища, ВиК съоръжения и инсталации, кананализационни, водопроводни системи, оползотворяване на отпадъците,също така разграничаваме за подобряване на…все пак малка инфраструктура финансираме, читалища, музеи, културни сгради в общините. Ще има средства за туристическа инфраструктура, това което ни е познато като мярката за селски туризъм и мярката за разнообразяване на икономическата дейност. Това, което ще бъде обхванато това са социалните услуги като малка инфраструктура, също ще бъдат включени в това финансиране за общините. Насочеността е за подобряване на социалните услуги, подобряване на бизнес-инфраструктурата, защото не може да се развива в тези райони бизнес без съответно създадената инфраструктура. За инфраструктурата, имаме предвид пътища, ВиК, предвиждаме 100 % финансиране, но отварям една скоба, това няма да е крайно може би като интензитет, защото все пак Комисията може да направи определени коментари по отношение на финансовите интензитети. Също така допустими разходи, тук се касае предимно за инфраструктура, свързани дейности с туристическата дейност, която е като част от разнообразяването на икономиката в съответните райони. Да, предвидили сме да бъдат финансирани и местни поделения на вероизповеданията. Няма съществена разлика на мярка 7 за основни услуги и обновяване на селските райони, спрямо това, което беше през този период. Да, ние сме включили и пазарите, които са наша стратегия, и предишното беше свързано с търговските вериги, наистина ще стимулираме изграждането на общински пазари в общините.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Да допълня две-три неща по общинската мярка. Идеята е малко по-различна, освен, че допустимост на практика има каквото е финансирано до момента. Извърши се детайлен анализ по отношение на приоритизиране на общинските разходи, т.е. каква е най-голямата нужда по отношение на общините. И съответно вътрешното разпределение на разходите отива по приоритети, т.е. не може всеки да кандидатства за каквото си иска за странни проекти и т.н., те ще са лимитирани под някаква форма. Най-големите нужди на общините излязоха по отношение на общински пътища и свързаността с по-големите населени места в общината. Вторият акцент по отношение на най-големия финансов ресурс са разходи за изграждане на водопроводи за питейна вода, след което канализационни системи като там Комисията е твърдо против за изграждане на чисто нови такива. Има и допълнителни изисквания по общите регламенти, които трябва да спазваме с екологията, съответно анализ разходи-ползи по отношение на канализационните съоръжения, изобщо разходите свързани с доставка на питейна вода и канализационни системи. И тук с една малка отметка, защото по някое време ще ни трябва и вашата подкрепа, т.е. няма да се смята по същата форма като на екологията, защото знаете, че едно населено място от 1000 жители трудно може да издържи на анализа „раходи-ползи“, ако няма коефициент на пресмятане по отношение на селските райони, който трябва да е различен, това също трябва да го решим в общинската мярка.
Има и още акценти по отношение на стратегията, на които ще се спра малко по-късно като два големи животновъдни пазара, …400 страници е само базовата програма, как да стане по-кратко? После ще продължа да отговарям на въпросите, говорили сме и за неща, които ще видите чак в наредбите.

СВЕТЛАНА АЛЕКСАНДРОВА: Имаме много задълбочен анализ за приоритизиране на нуждите специално за публични инвестиции в общините. Този анализ вече мина през нашите експерти, ще бъде одобрен, той е като една пространствена стратегия за инвестиции в селските райони,също може да ви бъде предоставен, за да видите приоритизирането на нуждите.

МАЯ НИНОВА: Ще представя мярката за обучение, мярка „Консултантски услуги“ и мярка „Сътрнудничество“.
В мярката за обучение, освен курсове за обучение, които са допустими, вече има една нова подмярка за демонстрационни дейности и друга подмярка за обмяна на опит и посещение на стопанства.
При курсовете новото е, че ще има възможности за обучение за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника. Също така новото по отношение на курсовете е, че ще прилагаме системата на ваучери, това е една нова възможност, чрез която искаме да опростим системата на възстановяване на разходите.
Друго ново по мярката, това е подмярката „Демонстрационни дейности“. По тази мярка предвиждаме демонстрационен обект да бъде опитно поле или учебно-опитно поле, лаборатория, които са или на научен институт, на висши училища или професионална гимназия. По тази мярка, освен разходите за провеждане на обучението са допустими и инвестиционни разходи.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Под „инвестиционни разходи“ разбирайте по един трактор с необходимия инвентар на селскостопанските училища.

МАЯ НИНОВА: И от определението произтича кои могат да бъдат бенефициенти. Това са всъщност самите висши училища, професионални гимназии или научни институти в областта на селското стопанство и горите.
И третата подмярка свързана с обмяна на опит, тя представлява възможности за предоставяне на средства за организиране на посещения на стопанства. Тук различното е, че самия земеделски стопанин представя своето стопанство или нови неща в него.
Следващата мярка е „Консултантски услуги“, тя също е с две подмерки. Едната е „Помощ за осигуряване на консултантски услуги“, а другата е „Подкрепа за обучение на самите консултанти“. По тази мярка са поставени доста изисквания. Разпределени са консултантските услуги в консултантски пакети. Тук бенефициенти са консултантските организации и към тях се поставят специфични изисквания, за да бъдат одобрени като такива.
По отношение на обучението на консултантите ще бъдат избирани обучаващи организации, а самите консултантски организации ще представят план за обучение.
И третата мярка, която е изцяло нова за програмата и за този програмен период, това е мярка „Сътрудничество“, която има много широки възможности и на базата на нашия анализ сме избрали да прилагаме подмярката, която е свързана с формиране и функциониране на оперативни групи. Оперативните групи могат да се създават от различни организации от типа на научни институти и висши училища, неправителствени организации, земеделски стопани, малки и средни предприятия, консултантски организации.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Да ви презентирам една от възможностите на тази мярка. Тук е осигурено и финансирането, ресурса го има и в анализа, и в програмата по отношение на национална референтна лаборатория с национален референтен център за цялостно покритие за качеството на храните в България, включително и куп други такива проекти, включително тук са и двете генни бази животновъдна и растениевъдна, плюс геномен център в животновъдството за производство на геноми, в последващи програми, които разработваме.

МАЯ НИНОВА: Изцяло новата дейност е подмярката свързана с къси вериги на доставки и местни пазари. Това, което има предвид комисията, вече има и делегиран акт, в който също е посочено, под „къси вериги на доставки“ ще се разбира когато между земеделския производител и потребителя има максимум един посредник, това е основното. А местните пазари могат да ползват къси вериги на доставки. По тази подмярка ще могат да се подпомагат такива организации, които да създават местни пазари.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Ние интензивно залагаме на късите вериги за животновъдна продукция, където идейния проект е 15 големи пазара в 15-те най-големи градове, там където са съществуващите пазари да има възможност за финансиране на тези преки вериги. Това са витрини за продажба, отговарящи на хигиенните изисквания, плюс малки камери, плюс основните борси в страната, за да може да съкратим веригата. Особено актуално е в момента продажба на агнета по Великден, те да могат да го правят абсолютно директно по отношение на пазара, както и всички животновъдни продукти, които отговарят на тези изисквания.
Продължаваме нататък.

БОЖУРА ФИДАНСКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще ви представя проект на Тематична подпрограма за малките стопанства. Както вече ви бе обявено един от приоритетите за развитие на селските райони ще бъдат малките стопанства.
В тази връзка одобрения регламент на Европейската комисия дава възможност на всяка страна-членка, съгласно специфичните си нужди да прилага тематични подпрограми. На базата на анализите, които разработихме и на база на поуките, които си взехме от изминалия програмен период, разбира се и на базата на обществената дискусия, която се проведе със социално-икономическите партньори на програмата, се взе единодушно решение за програмния период 2014-2020 да се прилага такава тематична подпрограма за малките стопанства. С нея се цели да се задели един финансов ресурс, който да бъде достъпен само за малките стопанства, значително да се улесни административната тежест при кандидатстването за тях с цел лесен и бърз достъп до финансовите средства на Европейския земеделски фонд.
За да се прилага тематична подпрограма Комисията дава възможност на всяка страна-членка да определи национална дефиниция за „малко стопанство“. Експертният екип, който работи за разработване на подпрограмата се спряхме на следната дефиниция за „малко стопанство“ като се позовахме на три показателя. Първият показател е „икономически размер“, който е най-обективен.
Новото е, че за този програмен период 2014-2020 той ще се измерва в стандартни производствени обеми и като сме определили от 2000 до 7999 евро да бъде икономическия размер. Размер на използваната земеделска площ до 10 хектара и регистрация като земеделски производител. Мерките, които избрахме да включим в програмата са два типа. Едните ще бъдат включени в самата подпрограма и до тях ще имат достъп само малките стопанства, а другия пакет от мерки ще бъдат в основната програма и по тях приоритет ще се дава на малките стопанства. Мерките, които са включени в подпрограмата са три.
Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, избрали сме три подмерки. „Инвестиции в стопанството“, „инвестиции в преработващия сектор“ и подмярка „инвестиции в неземеделски дейности“.
Втората мярка е мярка 2 „Предоставяне на консултантски услуги“ и третата мярка е „Развитие на стопанства и предприятия“ като тук също сме включили две мерки. Първата мярка е „Стартова помощ за малки стопанства“ и втората мярка е „Инвестиции за неземеделски дейности“.
Това накратко е резюмето на подпрограмата.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Остана още един лектор, по отношение на подхода „Лидер“. Съжалявам, че съвсем накратко споменаваме нещата, но искам да кажем много неща и се надявам да имаме и други възможности да го правим, защото наистина програмата е доста иновативна и доста голяма. Мисля, че основните компоненти всеки един от лекторите ги обхвана.

СТЕФАН СПАСОВ, началник-отдел „Мерки по Ос 4“ в дирекция „Развитие на селските райони“ на МЗХ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще се постарая да ви представя най-основните нови елементи при прилагането на подхода „Лидер“, който за новия период се нарича „Водено от общностите местно развитие“.
През новия програмен период 2014-2020 година воденото от общностите местно развитие е отделна мярка от Програмата за развитие на селските райони под номер 19. Както знаете основен принцип при прилагането на подхода е принципа отдолу нагоре, т.е. местните общности разработват стратегии за местно развитие в която са взети предвид всички характеристики на територията и в която се предлага решение на наболели проблеми, преодоляване на някакви нужди, които има територията и предложения за нейното развитие.
Основна единица при прилагането на подхода „Водено от общностите местно развитие“ тава са местните групи за действие, или местните инициативни групи, които са съставени от публичния, неправителствения и частния сектор. Местните инициативни групи, както казах разработват стратегии за местно развитие, с които целят икономическо, социално развитие на техните територии, разбира се, комбинирано с интегриран подход за опазване на околната среда, вътре също се включва културно-историческото наследство, като голямо значение се отдава и на използването на иновациите. В следващият програмен период подходът „Лидер“ и „Воденото от общностите местно развитие“ ще бъде съставено то четири подмерки, като първата от тях е „Помощ за подготвителни дейности“, по която в рамките между 10 и 40 хил. евро финансиране местните инициативни групи ще могат да ползват тези средства за изготвяне на местни стратегии за развитие, за ползване на консултации дори на територии, които не са прилагали лидер и на които няма местни инициативни групи, при желание могат да се съставят такива с помощта на тези средства, които се отпускат по тази подготвителна мярка. Такава вече е изпълнявана в България на територията на около 60% от селските райони.
Втората основна подмяркае прилагане на операция стратегиите за местно развитие, това е основната подмярка,която концентрира най-големия финансов ресурс по „Воденото от общностите местно развитие“ и е свързано с изпълнението на стратегиите за местно развитие, с одобрение на проекти подадени от бенефициенти към стратегията за местно развитие.
Третата подмярка е мярката за международно и вътрешно териториално сътрудничество, която и към момента се изпълнява и прилага. Тя е насочена към дейности свързани със сътрудничество между местни инициативни групи в България и между местни инициативни групи от България и страните-членки на Европейския съюз като има възможност за сътрудничество и със страни извън Европейския съюз.
Последната подмярка е подмярката за текущи разходи и популяризиране, която включва финансиране на оперативната работа на местните инициативни групи, провеждането на информационни кампании за популяризиране на подхода „Лидер“.
Какво е новото в новата Програма за развитие на селските райони? Въз основа на опита, който имаме от настоящото прилагане на програмата и трудностите и предизвикателствата, които срещаме с прилагането на подхода „Лидер“ към настоящия момент в новата Програма за развитие на селските райони сме включили няколко основни нови елемента, които считаме, че ще облекчат, ще ускорят и ще направят по-ефективно прилагането на подхода „Лидер“ през периода 2014-2020 година.
Основно подходът за първи път ще се прилага на територията на цялата страна на ниво община или група общини с население между 10 хил. и 150 хил.жители. Също така за първи път съгласно новите регламенти по подхода „Лидер“ ще имат възможност местните инициативни групи да кандидатстват за финансиране по повече от един фонд както е към момента единствено по фонда за развитие на селските райони, сега ще имат възможност да кандидатства по Европейския социален фонд, по Европейския фонд за регионално развитие и по Фонда за морско дело и рибарство. Така че даваме възможност за многофондово финансиране на стратегиите за местно развитие при необходимост и при добра обосновка в самите стратегии, разработени от местните групи. Също така бюджетът на подхода в новия програмен период ще бъде значително завишен от страна на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, може би почти два пъти, като ще представлява 5 % от общия бюджет на Програмата за развитие на селските райони.
Основната цел пред Управляващия орган за новия период е разширяване на територията за прилагане на подхода „Лидер“, повече местни общности да имат възможност да използват възможностите, които той предоставя като нашата цел е минимум 60 местни инициативни групи да имаме одобрени през следващия период при 35 през настоящия.
Чрез окуражаване на окрупняване на местните инициативни групи като в тях се включват повече от една община, имаме намерение за покриване на по-голяма територия. Освен по-големия брой местни инициативни групи на по-голяма територия, на която те да са разположени.
Също така Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони въз основа на опита, който има към момента от прилагането на подхода „Лидер“ прави няколко значителни облекчения в структурата и в процедурите по прилагане на подхода „Лидер“, които са залегнали в програмата за следващия програмен период. Основни положителни страни към местните инициативни групи са повишаване на средствата за управление на МИГ, които от 20 % стават 25 % от общия бюджет на стратегията, също така повишаване на авансовото плащане, което към момента е 20 %, става 50 % през новия период и за местните инициативни групи, които с население над 15 хил.жители се предоставя по-голямо финансиране в размер на 2 млн.евро само за операции по стратегиите за местно развитие като към тях се прибавят и 25 % средства за управление, така че в общи линии ще има и допълнителни средства.
На кратко това са новите неща в подхода „Лидер“, разбира се има и други детайли, но да не навлизам подробности, можете да ги видите в програмата.
Благодаря за вниманието.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Благодаря. Сигурно не станаха ясни всички детайли, но през подхода „Лидер“ и мултифондовото финансиране ще се прилага на територията на цялата държава и е механизма за покритие всички бели петна.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Предлагам и господин Мирослав Николов да представи информация за хода на очертаванията.

МИРОСЛАВ НИКОЛОВ: Директорът на дирекция ще представи информацията за ДФ „Земеделие“ .

СТАНИСЛАВ ГЛАВЧЕВ, директор на дирекция „Директни плащания“ в ДФ „Земеделие“: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, относно кампанията за 2014 година. Кампанията стартира от вчера, след като вчера бяха обнародвани и последните наредби, които касаят новата кампанията, това са двете наредби за агроекология и за необлагодетелствани райони, и системата функционира изцяло, достъпа е осигурен отвсякъде. И към настоящият момент, тъй като е динамична среда, когато тръгнах от фонда бяха около 500 заявления, в момента последната информация е за приети 700 заявления от цялата страна по всички схеми и мерки на директните плащания, които са 14. Относно агроекологията, тъй като тя може би повече ви интересува към момента има и 25 заявления агроекология, като само очертаване е за 8 600 хектара заявени по агароекология от вчера на обяд до момента, до преди 15 минути.

МИРОСЛАВ НИКОЛОВ: Само искам да добавя, че ние сме в постоянна връзка с господин Греков, разбрали сме се събота и неделя да има екипи в готовност, ако има някакъв проблем – система, сървър, всичко се случва, така че сме подготвили подсилени екипи, така че ще се работи и събота и неделя допълнително.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, предлагам да започнем дискусията. Ако има въпроси, изказванията да са по-кратки, да бъдем максимално концентрирани.
Заповядайте, господин Татарски.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател. На друга комисията съм, затова искам да взема пръв думата с няколко конкретни въпроса. Разбира се, ако сега не получа необходимия или достатъчно конкретен и пълен отговор ще поискам, който отговаря за тази програма след това в нарочна среща да дискутираме някои въпроси, свързани най-вече с мярка 19, това е подхода „Лидер“, по него имам няколко въпроса.
Могат ли регионалните местни групи за действие да покриват територия на общини, в които вече има изградени такива МИГ-ове или имат намерение на територията на тези общини да се изграждат такива групи, говоря за регионални, нали една от целите е да създаваме такива общности. И ако в дадена община има инициатива за създаване на общинска, какво се случва тогава? Второ, тези съществуващите местни инициативни групи приемаме ли че приключват досега своето действие и оттук нататък кандидатстват отново със стратегии, с нови стратегии ли ще кандидатстват или ще ползват старите? Финансовият ресурс, който и досега се определяше и сега е даден на база брой жители, дали не е по-добре да бъде диференциран и по друг признак, защото една регионална местна инициативна група, която обхваща повече общини редно ли е тя да има същия финансов ресурс, както инициативната група в една община от 15 хил.жители, мисля, че трябва да има диференциация. Иначе няма мотивация да се сдружават общините. По-лесно е да направиш в една община местна инициативна група, отколкото регионална такава, да убеждаваш пет общински съвета и т.н. В тази връзка е необходимо да се помисли, ако е необходимо да се направи някаква промяна.
Какво става, ако в тези регионални местни инициативни групи, така ги наричам, членуват и общини, чийто общински центрове са в Оперативна програма „Региони в растеж“? Могат ли те да са бенефициенти, понеже е посочено, че 231 общини могат да участват. Става въпрос да са членове в една регионална инициативна група, като община, въпреки, че самия общински център е допустим по другата програма? Дали тези общини могат да са членове на регионална група за действие? Това е въпрос, на който тук не видях отговор.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Аз бих задал още десетина въпроса. Това е шефа на отдела, който се занимава с лидер, включително може да даде допълнителна информация.
Но да ви кажа допълнително няколко неща. Подходът „Лидер“ е много хубаво нещо. Хората сами определят какви са собствените им нужди. Направили сме куп допълнителни неща за усъвършенстването на подхода. Това, което стана ясно до тук е, че той ще се прилага с повече от един фонд, включително ще влязат бюджети и от регионалното министерство, като разбира се ще има различна допустимост, от Програма за развитие на селските райони няма да могат да се финансират пътища, които са по друга оперативна програма, т.е. ще има много ясна дерогация до къде да стига едното и до къде да стига другото. Разбира се, че могат общини да участват и в регионалната група, но зависи какво, защото те са само определени села от големия град, т.е. около града, всичко останало може да участва по подхода „Лидер“, т.е. цялата система е гъвкава. И в Споразумението за партньорство, и с колегите от различните министерства оценяваме механизма точно до къде да е едното, до къде да е другото. И да има ясна дерогация, да не е възможно едните да кандидатстват за един и същ ресурс от няколко програми. Това цялото ще излезе и в индикативни таблици за кандидатстване, и в индикативни бюджети за различните видове бенефициенти, така че да, всички тези неща, които ги казахте на практика и в момента продължават да се работят. Спазваме и едно друго нещо – това да не води до утежняване на бенефициентите, т.е. не да отиват в едното министерство, във второто, в третото, в четвъртото за четирите различни донора като финансов ресурс, а това да става автоматично на ниво управляващи органи, включително съвместна комисия с различни представители, за да може да им се одобрява общо бюджета и това да не води до допълнителна администрация. Сигурно има още много неща, но няма проблем да ги коментираме допълнително и с експертите, защото подхода „Лидер“ е важен.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Още един въпрос и ви оставям. Стана въпрос за бюджета на програмата, 5 % от Програма за развитие на селските райони, но е казано, че и не по малко от 5 % от другия Фонд за морско дело и рибарство.

ЯВОР ГЕЧЕВ: И 5 % от регионално развитие, и 5 % от социалния фонд.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това ли формира бюджета?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Не, не, всяка програма дефинира бюджет, като в Споразумението за партньорство, което е задължително за изпълнение надолу това са индикативните бюджети, които са поставени като минимален ресурс, който да се отдели за „Лидер“. Бенефициента, местната инициативна група, регионалната инициативна група на практика ще разполага с допълнителен ресурс, което говорихме и за покриването на белите петна, тази тема сме я дискутирали. И да речем селата около градовете ще имат ресурс за финансиране, въпреки че не попадат в определената мярка в Програмата за развитие на селските райони, като обаче парите ще идват вече от четири фонда, не от един. Нашият ресурс е минимум 5 %, както и другите три фонда минимум 5 % трябва да отделят от финансовия ресурс, като тук е уловката – подхода „Лидер“ може да се изпълнява на територията на цялата държава, само че от нашите специфични мерки ще бъдат изключени големите градове, в смисъл, които са по регионално развитие – всичко ще бъде изключено. Но същевременно и регионално развитие ще влязат с 5 % ресурс по подхода „Лидер“ за да може съответните мерки да бъдат финансирани в тези типични селски райони около големите градове.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други въпроси, коментари?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Докато зададат въпроса, мисля, че при тази схема на финансиране едва ли няма да има община или група общини, която няма да е навита да прави подхода „Лидер“ и местна инициативна група или регионална такава.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, заповядайте.

ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря, госпожо председател. За да приключим мярката „Лидер“ искам да спомена, че според мен беше по-добре да се премине към вариант на малко по-диференцирано финансиране с оглед на по-доброто усвояване на средства, по-ефективно би следвало по-голям процент подпомагане на получат общини, т.е. МИГ-ове, които са изпълнили индикаторите, които са задали в началото на този програмен период и които поне на 90 % са усвоили бюджета си. Вие ще дадете коментар за това.
Второто, което искам да попитам. Много правилно господин Гечев спомена, че приоритет на общините са пътната инфраструктура, улица, междуселски пътища и подобни. Мярката, която ги финансира е „Основни услуги и обновяване на населените места в селските райони“. Според мен бюджета е малък за толкова голям обхват, колкото сте предвидили. Мярката е интересно разписана, дава възможност да се кандидатства за много неща обаче бюджета е изключително малък. Има и повече потенциални бенефициенти, това са читалища, и НПО-та, общини….добре. В тази връзка не мислите ли, че бюджета трябваше да е малко по-голям.
И последно. Беше изпратено от Национално сдружение н общините подробно разписана тази мярка, където видях нещо малко притеснително – приоритетно ще се финансират общини от малцинствен характер. Защо?
Мога да ви го покажа.

ЯВОР ГЕЧЕВ: В програмата няма такова нещо! Какво са предлагали общините не значи, че на 100 % е влязло.

ПАВЕЛ ГУДЖАРОВ: Не са го предлагали общините, напротив, общините са против. Това беше изпратено от Национално сдружение на общините.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Категорично такова нещо в програмата няма!

ПАВЕЛ ГУДЖАРОВ: Понеже това би било дискриминация към всички останали общини. Много ще се радвам, ако е отпаднало.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Категорично такова нещо в програмата няма! Имаше текстове приоритетно за младите хора, което частично пак се води дискриминация, но ние искаме да направим акцент за млади хора, но по малцинствен характер това нещо не може да съществува.

ПАВЕЛ ГУДЖАРОВ: Поемам ангажимент да го изпратя.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Изпратете го, да видим откъде се е появило.
Така. Сами виждате каква е цялата сума за приложение на програмата при спазване на няколко финансови изисквания – 5 % „Лидер“, 30 % агроекологични плащания, дори с колегите се шегуваме от време на време колко пари на практика ще ни трябват, за да осъществим всички изисквания и нужди, които излязоха по анализ, и на всички браншови организации, сумата излезе между 16 и 18 млрд.евро. Ясно е че сумите навсякъде са малко, т.е. първо програмата е намалена с 600 млн. Нещо, което обаче виждате в програмата са допълнителните финансови инструменти, и Взаимоспомагателния фонд, който сме коментирали, и ангажиментите за плащания от предишната програма, особено по агроекологичните плащания, които допълнително декапитализират стойността на абсолютния ресурс в тази програма. Опитали сме се да направим някакъв реален баланс по отношение на разпределението на средствата. На тематичната група всички се съгласиха общо взето, че в общи рамки да, това са мерките. Имаше наистина сериозни спорове от всяка браншова организация и от общините, и от всички, всички срещу общините, общините срещу другите по отношение на абсолютните стойности в мерките. Общините тук са взели, общо сме контрактували около 1 млрд., ако не бъркам. Предварителните суми, които са били заложени за общините в програмата са около 500 млн.евро, т.е. това е индикативната рамка и ние не искахме да я изкривяваме. Ще ви кажа защо. На базата на приоритетите, защото имаше друго предложение, една от браншовите организации искаше финансирането на общините да е 25 %. И това е голямо като процент. Дори не искам да предпоставям дебат по тази точка. Казах го и на самите общини - дали не е логично обаче, с цел капацитет да има 5 % по някои мерки, защото и Европейката комисия иска някои детайли по отношение на финансирането, на финансовия интензитет. Няма да скрия, че имаме големи проблеми с общините и по отношение на коментари от Комисията и за обществени поръчки, и за авансови плащания, и за нетръгнали авансови плащания изобщо. Така че тази тема наистина предстои.
И последно, което беше за пътищата, улиците и т.н., няколко детайла да ви кажа. Най-големият ресурс е по отношение на това, като приоритет само че при определени взаимовръзки, т.е. първоначално искаха от нашия фонд да излязат около 150 млн.евро за широколентов интернет. Ние казахме, че всеки път, който ще бъде направен трябва да съдържа в себе си компонент „широколентов интернет“, за да изпълним приоритета, а и да намалим цената на цялото това нещо, като инфраструктурните проекти ще трябва да включват и задължителни компоненти с изграждането на широколентов интернет.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Обяснете ми логиката. За широколентов интернет колко се предвижда?

ЯВОР ГЕЧЕВ: В момента 30 млн.евро приоритетно за 20 общини, на които общинските центрове нямат достъп до широколентов интернет. А що се отнася до другия задължителен компонент, аз го намирам за абсолютно реално това и ще ви кажа защо. Защото при положение, че пуснеш една тръба с оптичен кабел, то на практика цената на пътя се вдига с около 2 лв. на линеен метър. Решихме този подход да използваме плюс задължителните 30 млн. приоритетно само за там, където общинските центрове нямат достъп до широколентов интернет, защото на практика Комисията няма да одобри програма, в която не сме изпълнили компонента за достъпност до широколентов интернет. Ние не давахме нито една стотинка, но това е минималния таван, който можахме да направим като баланс, плюс допълнителните условия.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак при намалените средства трябва да се търси някаква форма за оптизиране, при което такива неща, които не са от първа необходимост да отпаднат.

ПАВЕЛ ГУДЖАРОВ: Ако позволите един уточняващ въпрос. При този бюджет на община приблизително се падат около 2,7 млн.евро за целия програмен период, което е доста малко честно казано.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Плюс „Лидер“, защото там основният ресурс, над половината отива пак за това.

ПАВЕЛ ГУДЖАРОВ: „Лидер“ не е само за общини, „Лидер“ е и за други бенефициенти.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Така е, но половината от бюджета пак отива по общинските мерки.

ПАВЕЛ ГУДЖАРОВ: И учудване буди голямата сума, която е определена за консултантски услуги.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Тези консултантски услуги на практика отиват приоритетно по отношение на информираност за малките и средни, т.е. досегашното финансиране на „Млад фермер“ и за тематичната подпрограма, като по-голямата сума ще е пряко за консултации без писането на проектите. Там ще предвидим ваучерна система, за да могат да не изтичат средствата. Реалното консултиране, включително ако видите някои от земеделските ведомства при самия фермер, включително типови проекти по отношение на малката подпрограма.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тук беше по-добре да имат софтуерни продукти, достъп, да си го видят, да си го направят, вместо да водим консултанта при фермера и фермера – трябва-не трябва, ще ползва ваучер, примерно.
Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо председател, първо искам да взема от вас разрешение, че ще направя по-дълго изказване с въпроси и предложения. Искам да върна темата към земеделските производители, за които всъщност е насочена програмата.
Първо искам да започна с темата на деня по отношение изтекла информация за биопроизводителите, които се готвят и за протестни действия, за тези, които са с изтекъл срок на ангажимента и няма да могат да кандидатстват по тази кампания. Аз не казвам дали ще стигнат, господин Гечев, просто казвам, че това е тема, по която има проблем и считам, че може да бъде решен и това е в прерогативите на вас като очевидно управляващ сектора или на Министерство на земеделието и храните.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Решен е проблема, затова го казвам.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля да ме изслушате, аз прекъснах никой!
Считам, че този проблем може да бъде решен, да им бъде удължен ангажимента с една до две години, по регламент може, защото той е от пет до седем години по старата проблема, няма има проблем да се промени в тази насока старата програма и хората, както заедно с всички други биопроизводители, на които петгодишния ангажимент не е изтекъл, да си кандидатстват тази година с ресурса по старата програма и да няма този проблем за близо триста бенефициента. Това е по ежедневието днес, няма проблем да стане, има начин да се реши.
Продължавам нататък по отношение на представената Програма за развитие на селските райони. Програмата безспорно съдържа мерки, за които сме си говорили, които е добре, че са включени, приели сте включително и предложения, които сме направили.
Но искам да започна с това, че остро възразявам и не приемам разпределението на бюджета по отделните мерки като категорично смятам, че има ощетяване на земеделските производители в полза на консултантските услуги, фирми или потенциални бенефициенти тип „консултанти“. И се обосновавам защо. Общото увеличение, както и вие господин заместник-министър казахте преди малко, ние работим в условията на намален бюджет по програмата за този програмен период близо с 600 млн.лева. Моята най-обикновена логика казва, че ние трябваше, или вие, говоря по принцип като общество, да намерим вариантите, при които това намаление от 600 млн.лева, според анализа за прилагането на предния период, според ефекта от прилагането, защото целия земеделски сектор и бенефициенти е нормално да са си увеличили административния капацитет откъм възможности да кандидатстват, да пишат проекти и да видим откъде може да намалим бюджети, от кои мерки от предходната програма, за да запазим нивата на подпомагане на реалния земеделски производител. Този който създава доход, който създава заетост, който създава брутен вътрешен продукт. А каква е реалността?
При намален бюджет за новия програмен период 600 млн.лева с близо 150 млн.евро е вдигнат бюджета за бенефициенти тип „консултанти“. Мярка 1 „Трансфер на знания и дейности за осведомяване“ 25 млн.евро увеличен, мярка 2 „Консултантски услуги и управление на стопанството“ 7 млн.евро, нова мярка 16 „Сътрудничество“, категорично протестираме срещу тази мярка, включването и бюджета от 35 млн.евро близо, като плюса, който вие казахте за нея – референтна лаборатория – прекрасно, тази лаборатория може да бъде изградена по друга мярка, да я създадете и не за една референтна лаборатория, която колко толкова ще струва и един-два млн.евро да струва, да рискуваме, добре, 5 млн.евро, 30 млн.евро ще изтекат по всички пътечки, възможности, които са написани! Ако ние работихме с увеличен бюджет за новия програмен период по програмата – добре, да обучаваме консултантите и т.н., няма нищо лошо! Но при условие, че работим с намален бюджет и ние да правим мерки и да увеличаваме бюджетите по консултантски линии е просто…какво да кажа, неразумно, в ущърб на земеделието, всичко от този род могат да кажа, но да продължа.
Мярка 17 „Ново управление на риска“ 52 млн.евро, „Техническата помощ“, която дори в мандата на ГЕРБ, тук не говоря политически, защото някои мерки са измислени по време на мандата на ГЕРБ и независимо от това аз възразявам срещу тях, протестирам срещу тях и срещу бюджетите, които са определени. Техническа помощ, мярка свързана със скандали по независимо кой мандат, не само не е намален, ами е увеличен на всичко отгоре! Добре, нека да приключа и ще имате възможност да ми отговорите. Аз съм следвала таблиците, които излязоха от заседанието, което щяхме да имаме преди един месец и ни бяха изпратени като материали, и съм ги сравнила.
Тематичната подпрограма за малките стопанства, приветствам я. Между другото една от основните цели в синхрон с европейските, която е защитена и в програмата, и в обявеното макар и неправилно, но да не се връщам на тази тема, е за дребните стопани, и много добре, че я има тази тематична подпрограма, много добре е направена, с изключение на една забележка, въпреки че това е сектора, който най-много се нуждае от консултантски услуги отново увеличение като относителна тежест бюджет за консултации по тази тематична подпрограма.
Следващият въпрос, който искам да поставя. Господин Гечев, моля да ме изслушате, включително и в момента „Млад фермер“ мярката. В момента един млад фермер като отива, в моя избирателен район, защото съм имала такива случаи и бенефициенти, които са идвали, това се прекрати по мандата на ГЕРБ и тук не говоря политически, говоря за грешки, които смятам, че са направени и това не трябва да продължава така. В момента един частен консултант, на младия земеделски производител да му направи бизнес-плана е 1500-2000 лева, а това се правеше безвъзмездно от Националната служба за съвети в земеделието. И аз призовавам, маса тук от мерки и бюджети да се съкратят и да се вменят задължения на хора, които са при вас като администрация, може да им подобрите капацитета и това да се извършва безвъзмездно за дребните особено, земеделски производители. За всички останали, извинявайте, и администрацията на фонд „Земеделие“ включително качи капацитета си за този седемгодишен период, който мина, включително и земеделските производители сами да пишат и това разпределение на бюджетите моля да бъде коригирано, променено в посоката, в която говоря в момента. Национална служба за съвети в земеделието са хора, които с години работят в системата и които могат най-добре да стигнат до дребния, младия земеделски производител без административния капацитет. Но тази философия на разпределение на бюджета, считам за категорично грешна. В същото време ви цитирах мерки, които съм извадила по информацията, с която съм разполагала.
„Млад фермер“ мярката, която, и земеделския сектор се научи да кандидатства през тези години, интереса се увеличи, това е нормално и е добре да е така, и трябва да е така, „Млад фермер“ два пъти и половина по-малък бюджет при този интерес! На всичко отгоре беше анонсирано, че с целия бюджет ще бъде отворена мярката сега май месец. Прекрасно, тя трябва да бъде отворена, но защо с целия бюджет за този седемгодишен период? Не считам, че е правилно!
Останалите най-атрактивни мерки, мярка 4, която бе обяснена със 100 % гранд за хидромелиорации, много добре сте го направили като възможности, това го подкрепям и в същото време мярката, която инвестира в земеделския бизнес общото намаление е близо 800 млн.лева и то няма как да не е при условие, че са увеличени тези мерки и намален общ бюджет за програмата за новия програмен период, по който работим. В този смисъл наистина не знам как да го изразя по-категорично, в което не включвам никаква политика, защото както виждате в моето изказване аз смятам, че правя предложения за изправяне някои грешни неща, относно Националната служба за съвети в земеделието, този бюджет категорично трябва да претърпи промени в посока - средствата за земеделеца. Седем години този земеделец се учи да кандидатства, трудно, знаете какво напрежение имаше, усложнена процедура, нормално е, Европа дава парите по някаква схема, при нас е разпокъсано земеделието, но вече има някакъв изграден капацитет. А ние при намален общ бюджет да инжектираме още бюджети за консултации е абсолютно несправедливо спрямо сектора и да не кръщаваме този бюджет „бюджет за консултатните“, а не за земеделеца. Вие в началото обявихте, че може би ще има промени в програмата и аз ви призовавам да седнете и да се преборите с консултантските интереси и лобизъм, и всичко възможно да се насочи към земеделеца. Аз не ги отричам, но нека консултантите да се състезават на пазарни начала, като са много добри, защо трябва да има бюджети?! Който реши да ги ползва, който не, държавата има достатъчно инструментариум и като администрация да подпомогне земеделците да кандидатстват, което е ставало и няма пречка пак да става. Това ми е основната забележка към програмата.
Имам още няколко, които са по-конкретни.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Нека да отговоря до тук.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Аз няма да съм толкова емоционален, ще задам няколко въпроса. Кой до тук беше бенефициент по отношение на мярката за консултантските услуги и какъв беше размера досега в програмата?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Защо на мен задавате този въпрос?

ЯВОР ГЕЧЕВ: За да ви кажа и отговора.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз съм извадила бюджетите по мерките, по всички тези, които цитирах възможните, допустими бенефициенти са консултантите. Това е. Оттам насетне вие сте изпълнителния орган като министерство, всякаква база данни, анализи и статистика може да си го извадите и да го ползвате, аз съм ползвала бюджетите, обявих откъде, така че на мен да се задават тези въпроси?!...

ЯВОР ГЕЧЕВ: Вие ми направихте забележка, че ви прекъснах, аз ви изслушах!
Всъщност бенефициент по тази мярка винаги е била Службата за съвети в земеделието, която в момента са на минимална работна заплата и с ваучерни системи ще си заслужат труда по тази мярка, целево, както и по отношение не само мярката „Млад фермер“, а по отношение на тематичната подпрограма. Тези консултантски услуги са само и единствено за информираност и пряко за написване проектите. Искаме да вкараме и ваучерна система, защото сме се натъкнали на практики, при които някой прибира допълнително средства по отношение на „Млад фермер“, по отношение на сегашната 141 мярка и на практика става двойно финансиране. Един път прибират парите от тях самите, втори път се възползват от парите по програмата. Ако са много тези средства, аз съм готов да ги намалим и това беше целта да изслушаме максимално повече мнения, включително по бюджетното разпределение. Но тези средства са точно за тези и няма никаква промяна по отношение на предишното разпределение освен това, че изсветляваме сектора, само за малките производители,тематичната подпрограма и младите фермери.
Сега ще ви кажа нещо и за младите фермери. Аз съм най-големият радетел на това млади хора да се занимават със земеделие в България. И да продължават да го правят устойчиво. Само че бюджетът на програмата „Млад фермер“ няколко пъти беше вдиган, включително и от Министерство на земеделието, на собствен риск беше наддоговорирана самата програма. Знаете ли какво се получи? Осемдесет и пет процента от проектите са с червен калифорнийски червей! Това е най-реалното земеделие, което съм виждал! Обещал съм много неща и смятам, че всичките съм ги изпълни, и не само аз, а и Министерство на земеделието и ДФ „Земеделие“.
Ще ви кажа какво да очаквате за младите фермери. Разглеждаме таблиците за икономическите единици. Първо, и вместо да правиш 700 метра оборски тор с червен калифорнийски червей и да вземеш 50 хил.лева безотчетни, освен 3 хил.задължителни инвестиции, ще трябва да направиш доста по-сериозно количество и то при интегриран проект, не само червеи. Да речем, че градинските домати ще станат на телена конструкция, аз съм гледал домати на телена конструкция и знам как се гледат! Тоест всички аномалии по програмата и допустимости, правене на проекти само заради самите проекти ще изчезнат! И ще се търси устойчивост на вложените средства в земеделието и ангажимента дадения човек да продължи да се занимава устойчиво със земеделие при взаимовръзка и с другите финансови инструменти след „Млад фермер“.
Продължаваме нататък. Ще видите една нова иновация в наредбите по отношение на консултантските дейности свързани с консултиране на общини. От бюджета по отношение на общините, категорично тук ви го казвам, и едва ли ще отстъпя от това си мнение, включително както и при другите оперативни програми, част от средствата за управление на дадения проект да могат да се взимат при познатата форма от дадени експерти вътре в общините. Това сме го коментирали и преди, т.е. част от администрирането на проекта съответно експертите в общините да могат да получават допълнително средства като възнаграждение за ръководене на проекта, не да става само от външни консултантски фирми. Иначе консултантските дейности са допустими и те са вътре в самите проекти, добре го знаете. Консултантски изписани проекти, отделно, няма такива.
Сега ще си позволя да ви кажа индикативните рамки на финансиране по отношение на сътрудничество. Не знам докъде да стигна, но ще ви кажа – нашата държава няма базова инфраструктура за елементарни неща, които искаме да развиваме като земеделие.
В програма „Сътрудничество“, национална генна банка. Индикативната стойност е много висока, защото знаете какво е генна банка. Три милиона евро, индикативно. Животновъдна генна банка с геномен център и сега ще си позволя да говоря малко по-дълго по отношение на стратегии и политики за животновъдството. В програмата, в тези проекти, които искате да се махнат има 200 млекосъбирателни пункта, с покритие на цялата държава по отношение на окачествяването и събирането на млякото, на 100 % финансиране на сдружения с 20 % участие на общините. Ако една крава имаш влизаш в сдружението и не могат да ти откажат да влезеш в него. Защото иначе към края на тази година трябва да отпишем 30 хил. малки млечни ферми.
Продължавам с взаимовръзката по отношение на всички пасища и подпомагане на пасища в програмата. Няма да има подпомагане на пасища без взаимовръзката с животни вътре в тях.
По отношение на хуманното отношение към животните, включително свободно пасищно отглеждане. С евентуални разработване на полуинвестиционни, бих казал, схеми, включително за закупуване на животни.
Продължавам нататък. Два големи животновъдни пазара, които трябва да се изградят в Северна и Южна България, които трябва да функционират и като депа за изкупуване на продукция и окрупняване, евентуален износ за трети държави извън Европейския съюз, защо не и в Европейския съюз.
Няма значение, кой е бенефициента, въпросът е, че е допустимо!
Общини, университети, …защото например националната генна банка къде трябва да е? Общо кандидатстване по сътрудничество на университети, съответно Селскостопанска академия, съответно всички звена, които имат научен капацитет. Но ако е 100 % държавен обект той допустим ли е за финансиране? Къде да го сложим за финансиране, че не ми е ясно!
Продължавам нататък. Национална референтна лаборатория с референтен център за 100 %, да кажем първо пред вас народните представители, че като го изградим със системата, с взимането на втора проба, с бар-кодовете с всичките неща къде точно да го сложим за финансиране при положение, че държавната инфраструктура е забранена за финансиране, къде да ги сложим всички тези неща? Измислили сме формата по отношение на това да е допустимо и то при съчетаване на научния капацитет на самата държава и при комбинациите това да е възможно за финансиране от програмата, без да сме нарушили нито едно правило в програмата.
Продължавам нататък. Преките вериги, за които говорихме, според вас къде са? Това, което сме направили е да имаме цялостна стратегия. Ще си позволя и за геномния център да ви кажа нещо. Каква ни е честотата на животните в момента като продуктивност? Знаете ли какво представлява този геномен център? Това е заплождане ин витро с оплодени яйцеклетки от чистопородни животни при това гарантирано женски. Започваме от тази година. Ако направим програма за финансиране в следващите две години след като е готов геномния център по отношение на заплождане и синхронизиране, тук бих казал, програмата за превенция на болести, защото знаете и там какъв е проблема по отношение на икономически важните болести свързани с млечното говедовъдство. Ако направим програма дадените крави да бъдат заплодени с оплодени яйцеклетки от чистопородни породи там където са подходящи различните, ако са балкански става българско говедо, за полските има варианти, включително по отношение на чисто местни породи, то това цялостна политика ли е? Има ли на практика адекватното подпомагане, и инсталациите, и специалистите, и научната дейност, която да го прави?
Не ме е страх от отговарянето на въпроси по отношение на програмата, защото всеки един отговор и аз, и експертите сме го премислили не един път. В програмата са участвали всеки един от секторите, и като дирекции, и като Агенция по храните, и всяка компетенция, която сме могли да изкараме. Питайте ме за взаимовръзката и с директните плащания, защото там е интересно също. Има три основни финансови инструмента, които действат по отношение правенето на политика, защото другото каквото и да си говорим, без потоците от пари няма да има нищо. Единият, програмата която е преди всичко инвестиционна и оттук казвам – не, не харесвам чак толкова много компенсаторните мерки, с изключение може би на биологичното земеделие, което е оправдано като компенсаторни мерки за чистия тип компенсации, които трябва да се постигнат. Особено със засилена ставка по отношение преминаване към биологично земеделие. Но аз харесвам инвестиционните мерки, защото на нивото на сектора на което сме показва следното нещо – че ние нямаме суровинна база извън зърнопроизводството, производството на царевица, производството на слънчоглед и трябва да правим икономика на добавената стойност по веригата, което значи, че ни липсват инвестиции вътре, в даденото селско стопанство. Затова както забелязвате са в една мярка и производството, и преработката. И таваните са изменени. Предишния път, в старата програма таваните бяха 1,5 млн. по отношение на пряко производство, 4 млн. на преработка. И тъй като анализът ни показва, че ние трябва да имаме повече инвестиции вътре в производството като суровинна база, и преработката след това, таваните са изравнени на 3 млн.евро, едното и другото, защото една елитна ферма няма как да я построиш за по-малко от еквивалента пари.
Плюс това говорим за сдружения, говорим за комасиране, поне крайния продукт да можеш да го продаваш. Българинът е малко егоист по отношение на това да работи с някой друг, за да му е от полза цялото това нещо. Забележете, затова са колективните инвестиции. Затова бях против да намаляваме прага под 10, защото не е въпроса да похарчим средствата в програмата, повярвайте ми, и да ги дадем всичките за техника, за една година ще свършат. И да ги дадем всичките на общините, за една година ще свършат. Въпросът е, че тази програма трябва да е различна. И тя е в последействието, когато свърши. Тоест тази програма трябва да донесе няколко неща. Реално повишаване на контролираните животни и повече животни, по веригата както ви казах, взаимовръзката с първи стълб с подпомагането и с държавното подпомагане, това са трите стълба и реално да има повишаване на брутния национален продукт. Ако искате ме питайте каква е взаимовръзката на програмата с това, което обсъждахте – попадане на българските продукти и в магазинните мрежи и при преките продажби. Питайте какво е последействието по отношение на това какво мислим за етикетирането, защото като си говорехте одеве, господин Панчев, за британския модел, ами знаете ли, че на всеки компонент се слага стикер дали е британско вътре. В един хляб, ако брашното е бриканско се слага, че е британско. Ако не се научим да имаме интегриран подход и да имаме национални цели както го казахте, независимо от къде са дошли предложенията, да, тук има една политическа партия ГЕРБ изменения, които са предлагани от вас, нормално да е така.
Парите в тази програма са толкова! Може да ги местим от едно място на друго, така е, и където и да ги сложим сигурно ще има недоволни, но не ме обвинявайте точно за това, че аз съм бил радетел на това да правим национална инфраструктура, която е мултифункционална и която работи по цялата верига за развитие на ако щете на пазарите на земеделските производители. На тази програма това й е различното. Включително както видяхте има и това, което бяхме обещали, което се казва Взаимоспомагателен фонд или Фонд за управление на риска, с който да имаме защитата при бедствия, аварии и всякакви такива неща.
Ако влезем в детайли на програмата и седмица може би няма да ни стигне, защото всеки компонент в тази програма може да се обясни и какво аз и експертите сме вложили в него. Сигурно ще има и много въпроси. Но по наредбите ще продължаваме да си говорим и с комисията, и с браншовите организации да чистим недъзите в програмата, защото сте права, аз в моето битие на експерт, който е прилагал програмата мога да ви кажа, че съм виждал такива чудеса, че главата ме е боляла! Въпросът е парите да отиват там, където им е мястото, при самите земеделски производители и да гарантираме, че тези пари са влезли в правилните сектори и нещо е станало, след като са влезли. Защото от САПАРД и Програмата за развитие на селските райони в сектора са влезли някъде около 10 млрд., пряко като инвестиции. Брутният национален продукт си стои все същия. Значи нещо в този модел, който е бил до момента е сбъркано. И категорично казвам – ще отстоявам да отпадне подхода „Ама да усвоим парите“. Всъщност показахме с колегите от ДФ „Земеделие“, че можем да усвояваме пари и да не ги губим. Но въпросът е не само да усвоиш парите, а така да отидат, че да направят добавена стойност след себе си, да направят и повече работни места, и повече малки бизнесчета, и конкурентоспособни стопанства, т.е. подпомагане на малките, не само защото са малки, а защото трябва да станат пазарно устойчиви!
Надявам се, че отговорих на всички въпроси.
За техническата помощ, в програмата имаме изискване за публичност. Специално тази мярка не я обичам, защото е само нерви да се занимаваш с нея. Има го като задължение. Включително и системата, за която сме си говорили, според вас откъде се финансира? Включително и GPS, и електронен архив, ако щете и юридическите помощи. В Техническата помощ е и ходенето на експертите в Брюксел на постоянни мониторингови комитети и всичко останало, за да не го плащаме от държавния бюджет. Но абсолютната стойност на Техническата помощ, възможността беше за 100 млн.евро. Ние не сме искали 100 млн. евро, а сме оставили там един буфер, като не всички средства от 48 млн. ще бъдат изхарчени, но този буфер от техническата помощ може да отиде някъде, защото няма защо да ви обяснявам, че програмата трябва да е балансирана по отношение на всички приоритети и на Европейската комисия и на държавата, и трябва да оставиш някакъв буфер, за да имаш след това някакви разполагаеми средства, поне 4-5-10 млн., които да трансферират и ако са в Техническа помощ не нарушават баланса на самата програма. Ако са в една мярка, а ги преместиш в друга това вече е неизпълнени на предварителните цели, а това е една от забележките, които колегите от Брюксел постоянно правят. Да, има много детайли в програмата, мисля, че и на допълнителни срещи, извън официалните в комисията можем да бистрим всеки един от детайлите и аз съм много „за“ това. Колегите питаха какво ще презентираме, казах – всичко. Тази програма е прозрачна, затова е сме я сложили навсякъде, включително и по медиите, но по едно и също време, включително и със стойностите, защото и аз съм съгласен, че не трябва да се глезят консултантите, особено с предварителна информация и с търгуването на такава.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Сега да продължа и да завърша изложението си. Аз съм убедена, че за всяка мярка тип „консултантска“ имате мотиви, с които да защитите и предложението, и бюджета й, аз по никакъв начин от вашия отговор не съм разубедена от тезите, които представих и мисля, че категорично следва, очевидно има мотиви, които са защитими като национална референтна лаборатория, но заради два мотива да създадеш цяла мярка с 35 млн.евро, според мен е нецелесъобразно и следва да преразпределите бюджетите по начин, който не ощетява реалните земеделци.
Да продължа с още няколко неща. При хуманно отношение към животните за едрите преживни животни са включени в обхвата на мярката и подрастващите животни, а при останалите – овце, кози, не са включени, това пропуснато неволно ли е или има някакъв мотив за това.
Второ, как определихте разстоянието от 60 км при късите вериги за доставка, тъй като в момента има действаща наредба на база административна област, а тук са взети 60 км?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Това е само пример, по отношение на 60 км, работим включително и по допълнителни стандарти за пресни продукти, които да са взаимовръзка с тази верига. Иначе пряката верига значи максимум един прекупвач по веригата, т.е. един търговец. Или чистата форма е от производител директно към потребител.
По отношение на „Сътрудничество“ изредих около 15 аргумента, но добре щом не съм ви убедил, аз поемам отговорността, че сме приложили регламента за тази мярка и задължително трябва да я има.
По отношение на подрастващите телета, ако питате някой животновъд той ще ви каже следното нещо, че телетата се гледат по различен начин и то е по отношение угояване и излизане на пазара за телешко месо. Всъщност този компонент винаги се е разглеждал като различен такъв.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но с размера на ставката можете да направите разделението за разходите, респективно начина на отглеждане между отделните животни. Ако за единия вид включва подрастващи, следва и за другия да се включват.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Така е, но изчакайте да поработим малко и по наредбите.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И да приключа. За наредбата за „Млад фермер“, да, с вас сме го обсъждали този въпрос и ние не сме съгласни по този начин да бъдат стопанствата на младите фермери и очакваме вашето предложение за наредба така че да се направят реални стопанства на млади фермери, а не червеи, по тази тема имаме единодушие.
Но нямаме единодушие, имаме коренно различие по отношение бюджетите по отделните мерки и искам отново да повторя позицията си, че аз съм за това да се инвестира в Националната служба за съвети в земеделието и да бъдат основния източник за информираност на земеделските производители, защото го могат най-добре и със сигурност биха били най-коректни към земеделските производители. В този смисъл където е възможно да бъдат бенефициенти – да, но покрай тях където ще са най-малко, да изтекат толкова средства не съм съгласна.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Те са бенефициент, плюс това могат да наемат на граждански договори допълнително хора, защото знаете ли колко са в страната? Шестдесет човека. Ама вие четете като дявола евангелието и да ви кажа още нещо, с което най-малко заблуждавате с невярна информация. Аз и днес, и вчера, и завчера се виждах с представители и председателката на Асоциацията за биологично производство. Това, което сме направили аз им предложих два варианта. Единият е по отношение на това да направим възможно и сме го комуникирали, чакаме днес отговор на Комисията, и наредбата е готова за публикуване за изменение на Наредбата във вторник, по отношение удължаване на срока с една година. Това е единият вариант. А тук включвам и традиционните породи животни, за които ще направим беля, ако не ги продължим. Но договарянето тази година, при не готова програма са само тези двете, от сега да го кажа. Другият вариант беше така, че да позволим очертаване септември месец. Само, че по регламент очертаването на биологичното земеделие трябва да е свързано с очертаването по директните плащания. Затова разработихме и механизъм, който ако се наложи в момента да очертават, като заявления за кандидатстване, което да се признае септември месец по новата програма, на практика да бъде одобрена тази агроекология тази година, по нови ангажименти пак казвам, старите си вървят, само че са ограничени. Въпросът е тези, които приключват, около 200 бенефициента са да им дадем възможност.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре, кога ще имаме решение и кой от тези два варианта?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Вторник на практика ще има изменение на наредбата, което ще даде възможност за очертаване в рамките на допустимостта, която е регламент. А периодите да са повече от 5 години, т.е. шест години.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Удължава се срока.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Това е идеята, наредбата е готова и на практика във вторник би трябвало да излезе, ако не дай си боже от Европейската комисия не ни разрешат да го направим, защото ако го направим, а нямаме пари да го направим тогава ще е проблем. Ако не стане във вторник, минаваме на другата схема, но мисля, че няма да имаме проблем с Комисията, защото то е фиксирано и в регламента.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, други въпроси или коментари? Заповядайте.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Госпожо председател, разрешете ми да взема думата, тъй като заместник-министъра не реагира. Не съм съгласен с мнението, което изрази госпожа Танева да се наливат пари в Националната служба за съвети в земеделието. Това е национална служба, която от години наред, как да кажа, дават се пари в нея без да има някакъв ефект. Милиони се наляха за създаването на лаборатория, първи път. Втори път пак се наляха милиони за създаването на втора лаборатория. И в същото време ползва интелекта, компетентността на различни институти. Тя няма собствен интелектуален и компетентен потенциал да дава конкретни, правилни становища, препоръки и съвети в земеделието. Това е моето мнение. И да се наливат отново пари там не съм съгласен! Трябва основно да се преразгледа работата на тази национална служба. Няма да търпим повече служби и агенции, които дават не научни, неправилни препоръки и съвети на нашето земеделие. Това е от години, там се наливат милиони и нищо не можа да направи тази национална служба. Извинявам се, госпожо Танева, но вие ме взривихте с това ваше предложение!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моля ви, може да се уточните след заседанието.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопоизводителите: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа народни представители, членове сме на Тематичната работна група по Програмата за развитие на селските райони, много от нещата сме ги коментирали със заместник-министъра. Все пак искам да изостря и вашето внимание, на народните представители, може би някои от нещата ще се дублират с това, което каза госпожа Танева, което означава, че трябва да го вземем под внимание или поне да го преразгледаме. Ще говоря относно бюджета, тъй като сме изготвили предложение, което ще дадем на председателя на Комисията по земеделие и храни към Народното събрание, госпожа Бъчварова.
Относно консултантските услуги нашата асоциация също е категорично против те да бъдат включени в обхвата на програмата. Ако действително тези средства, както казвате вие господин заместник-министър са за Националната служба за съвети в земеделието, то директно го запишете в програмата, в противен случай трябва да гадаем за кого са средствата, дали са за консултантските фирми или за Службата за съвети в земеделието. …Добре, дано да е така, тъй като имаме много сериозни притеснения, знаете, че предишния заместник-министър беше много силен лобист на консултантите, дори чух наскоро, че май ще сключват брак Светла Боянова и Ивайло Тодоров, не знам дали е вярно, ако не са го сключили вече, може да е клюка, така чух!
По отношение на мярка 6, визирам най-вече „Млад фермер“, не мога да кажа, че не подкрепяме това да се развиват нови и млади земеделски производители и стопанства, но няма как да подкрепим една от най-измамните мерки по програмата „Млад фермер“! Категорично е доказано, че това не е действаща мярка, свидетели сме дори на проверки на млади фермери, които се оказаха, че са студенти в Лондон, а в същото време взимат пари по тази програма, т.е. ако ще финансираме емигранти да го запишем.
По отношение на общините, т.нар.мярка, имаме следното предложение, коментирано е със заместник-министъра, въпрос на анализ. Много ви моля да го подложите на сериозен анализ, относно процента на финансиране на общинските проекти. Процентът на финансиране е 100 %. Това водеше до разхищаване на средства. Предложението ни е да има самоучастие на общините, т.е. финансирането да бъде, нашето предложение е 80 %, т.е. общините да участват с 20 % по тези проекти, по този начин ще има самоконтрол, няма да се изграждат детски градини и други съоръжения в села, в които няма деца, примерно. По този начин самите общини сами ще се контролират и няма да се надуват проекти, тъй като ще имат самоучастие.
По отношение на мярка 9, за групи, организации на производители и въобще за колективните мерки. Имаме забележка по отношение на колективните инвестиции, тъй като, вероятно господин Гечев ще ми отговори, че в наредбата ще бъде записано, на мен не ми е ясно един колектив от „n“ на брой земеделски производители ще прави инвестиция и тя на кого ще се води от тези „n“ на брой група земеделски производители, примерно. Аз го разглеждам от гледна точка на земеделските производители, тъй като сме зърнопроизводители. Все пак трябва да бъдат спазени някакви закони в страната, т.е. това нещо трябва да бъде по някакъв начин осчетоводено, да му се начислява амортизация, някой трябва да го стопанисва, някой трябва да отговаря за него. На мен лично не ми е ясно как ще се случи това нещо, поради тази причина имаме предложение , което е записано и ще бъде дадено, обхвата да бъде единствено за организации на производители, тъй като там нещата са изчистени от юридически гледна точка.
За агроекология и климат няма да говоря, действително средствата са недостатъчно. Пропуснах в началото да направя един обобщен анализ доколкото знам програмата е намалена с 11 %, а така да кажа, нашата мярка е намалена с около 30 %, т.е. няма както вие казвате баланс или пропорционалност при намаление на бюджетите, т.е на някои е намалено с 30-40 %, а на някои с 2-3 %, а на някои е увеличено.
По отношение на хуманно отношение към животните, не съм животновъд, тук не виждам животновъди, вероятно това е мярка, която би трябвало да ги интересува, но аз смятам, че тук нещата трябва да бъдат малко по-изяснени от гледна точка на това, кой ще се подпомага, тъй като доколкото знам хуманното отношение към животните е задължително изискване на определена категория ферми. Това означава, че вие ще подпомагате по тази мярка определени категории ферми, които са категоризирани, т.е. масовия животновъд ще бъде извън обхвата на тази мярка. Дали съм прав или не, надявам се, че ще ме информирате.
По отношение на мярка 16 „Сътрудничество“. Тук сме, не мога да заявя категорично, вие казвате, че е изискване на регламента, ще го проверим дали е така, но тъй като визирахте, че бенефициенти по тази мярка са институти имам едно питане, примерно Института по пазарна икономика ще бъде ли бенефициент, защото това е един институт с един нает апартамент в центъра на София и се води за институт.
По отношение на Института по агропрогнозиране и иновации на бившия зам.министър, то също се води институт, та въпросът ми е Светла Боянова с нейния институт ще може ли да бъде бенефициент по тази мярка или няма да може да бъде ? Тъй като се чу и нещо друго, да допълня към това сътрудничество, дори се чу, че Програмата за развитие на селските райони по отношение на иновации щели да бъдат одобрявани от Института по агростратегии и иновации, въпросния институт, това дали е така или не е така. Аз имам сериозни притеснения, ако това е така.
Другата ни забележка е по отношение на мярка 19 „Лидер“. Смятаме, че бюджетът е доста завишен, тази мярка не смятаме, че има сериозно обществено значение от нея, да, вярно с нея покривате т.нар. бели петна, може би от това сте изхождали, но мисля, че спрямо старата програма почти двойно е завишен бюджета. И тъй като програмата като цяло е насочена за малките земеделски производители прави впечатление, че някои от таваните са увеличени двойно, като примерно по мярка 4 от 3 млн.лева станаха 3 млн.евро, в същото време за земеделска техника бюджета е намален. Максимумът, по който може да кандидатстваме там е 500 хил.евро, като някои от тук присъстващите вероятно знаят, че съвременната техника е доста скъпичка. Давам пример, един съвременен зърнокомбайн е 500 хил.лв без ДДС. И други примери мога да посоча. Не смятаме този таван, чувстваме го насочено единствено и само към нас. Поради тази причина ще видите, че в нашето предложение, ако е 500 хил.евро, то да бъде за всички бенефициенти по тази мярка, а не само за земеделска техника.
Друго, по което искам да изразя становище относно, то не е по програмата, но все пак да изостря вниманието на народните представители, вече е факт една от новите мерки по Първи стълб за преразпределителното плащане за първите 300 декара, чухме нещо друго, лично за нас притеснително, за подпомагането на малки стопанства, в момента не е определено точно колко декара, ако гледаме в момента как е регламента е от 10 дка нагоре , за трайни насаждения 5 дка, които ще получават по 1250 евро. Мисля, че това нещо аз пак се мотивирах, тъй като има народни представители, поради тази причина искам да изостря вниманието, ако ще въвеждате това нещо, трябва да знаете, че слагате кръста на зърнопроизводството в България, категорично го заявявам и след седем години ще си говорим по друг начин за зърнопроизводството, вероятно като за животновъдството. Това е което имах като забележки. Ще ги дадем на председателя на комисията. Надявам се бюджетите да бъдат разгледани и преразгледани.
Имам едно питане към заместник-министъра, тъй като казахте, че във вторник ще излезе нова наредба за биологичното, коя наредба имате предвид? Наредба 11. Там имаме една малка забележка, господин Гечев, вероятно умишлено е вкарана, ако ще правите промени, дали не бихте поразмислили относно възможността да не се променят сеитбооборотните планове, т.е. оттук насетне ще бъдем санкцонирани, ако някой си променя сеитбооборотния план. Искам да ви кажа, че за нас на практика, в програмата за е записано, нов текст, че по отношение на сеитбооборот нямаме право да променяме сеитбооборотните планове и ще търпим санкции. Искам да ви кажа, че за нас това вече е въвеждане със задна дата, тъй като стопанската година започва септември месец, на практика има колеги, които са си променили сеитбооборотните планове в полетата, това означава, че те ще бъдат санкционирани. Много ви моля разгледайте този въпрос и ако сметнете, че би било възможно да остане стария запис на наредбата да го направите така. Благодаря.

ПЕРДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Няколко неща накратко. Първо, по отношение на таваните за техника. Това не е нещо ново. Но ако ги оставим така таваните, то аз съм сигурен, че и цялата програма няма да стигне за техника. В Пловдив съвсем скоро бях на среща организирана от вас, по отношение на техниката, ще поръчам един анализ, който да излезе другата седмица по отношение на сектори, кубически сантиметри или капацитет на техниката, защото когато казваме, че единия сектор е по-развит от другите, не значи, че трябва да убием първия сектор. Но това значи, че трябва да развиваме другите, т.е. какво значи сектор „зеленчукопроизводство“, „трайни насаждения“ и „животновъдство“, и „мелиоративни съоръжения“ са приоритет, ами значи да им осигуриш повече финансов ресурс и то балансиран такъв.
Първо, по отношение на първите хектари, да кажа, че сме пуснали с решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ към колегите от фонда разработване на методика, която не позволява финансирането на изкуствено разделени стопанства.
Що се отнася до тези 1250 евро, те са възможност в регламента от следващата година и има още много вода да изтече по отношение на тях. И то е доброволна схема, по която най-малките може да се възползват от нея. По това още доста ще се работи. Да, аз го намирам за удачно по отношение на това, че те нямат допълнителни натрупвания, по отношение на позеленяване в новите директни плащания и т.н., но все пак не отговарям за това. Редно е ако искате да извикате колегата Абазов, който е отговорния заместник-министър да си говорите с него за това.
Що се отнася за консултантските услуги. Този бюджет винаги е мислен по отношение на извършване на консултантски услуги делегиране за тези, които не могат да си ги позволят. Това са само малките земеделски производители и младите фермери, която искаме да мине и през ваучерна система, за да има на практика достъп до услуги.
При този бюджет на Службата за съвети в земеделието или при този кадрови състав, който го има в момента, ако няма допълнителни консултантски услуги за този тип организации, визирам държавните такива, всъщност няма да имаме реално извършване на консултантски услуги, точно в този най-малък сегмент.
Но ако са много средствата за консултантски услуги, можем да ги свалим, само че в състава на Службата за съвети в земеделието ще имаме изисквания по отношение ефективност, това е много важно, това което каза проф.Теохаров, и другото е, че те в момента са на минимална работна заплата и едва ги крепим като капацитет. Те са държавна структура. Е, защо да не отиват в държавна структура пари? Хайде, всеки път да дискриминираме държавата от функциите, които има! Колко е фонда „Работна заплата“?
За животновъдите, които не са покрили изискванията за какво? Хуманното отношение към животните е над изискванията по отношение на регламента, всеки който го изпълнява може да се възползва от това. И пак ви питам, ами свободно-пасищното отглеждане на животни хуманно ли е? Ами то е най-хуманното! Основната част отиват там.
Защо според вас правим 200 млекосъбирателни пункта в цялата държава?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, това е друга тема.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Не, същата тема е. Ако имаме контролиране на млякото, плюс това, ако от малката подпрограма един малък земеделски производител, животновъд може да си купи хладилно съоръжение за съхранение на млякото и покрие изискванията, то друга тема ли е? Не, не е друга тема.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Хуманното отношение към животните, става въпрос за друг тип регламенти, които касаят изисквания, които се поемат основно в свиневъдството и птицевъдството и мисля, че сме наясно, че се отнася за промишлените и индустриални производства, които акумулират огромни средства, заради хуманното отношение.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Точно това е идеята, да не е само в тези два сектора, защото като погледнете програмата на практика се включват и другите сектори,които се подпомагат.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре, тогава да ни покажете какво влиза в хуманно отношение, защото така както се ползва се има друго предвид. Въпросът е да се разпише това нещо.

БОРИСЛАВ САНДОВ, съпредседател на Политическа партия „Зелените“: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с представения скелет на програмата, за нас няма голямо учудване, тъй като тя следва в някаква степен европейската рамка. Имаме обаче притеснения от това, че членовете на Тематичната група реално на последното си заседание са дали становища, но не са разбрали какво отива към Европейската комисия за нотификация. И в тази връзка може би е добре да се подобри този процес, освен ако не се установи конкретно някакво нарушение. Аз разбирам, че не може да се постигне пълен консенсус, защото има сблъсък на интереси между отделни сектори вътре в земеделието, но поне да се вземат предвид онези предложения, които са от значение за целия сектор и за програмата. В тази връзка съм любопитен и мисля, че е важно за всички какъв е времевия период на окончателно одобрение и на представяне на финалния вид на структурата и на конкретно разписаните подмерки, това ли е или се очаква след нотификацията да са възможни промени? Не нотификацията, но възможни ли са промени на база това, което в момента беше представено.
Разбира се, по-интересното са вътре заложените неща като бюджети, като технология на случване на тези процедури и тук аз лично не съм спокоен, независимо от изявената воля за решаване на въпроса с биоземеделците, ние сигнализирахме, разпространили сме декларация в това отношение. Отново протест. Защото този въпрос не е нов, опитваме се да го решим по един или друг начин от около месец и в крайна сметка вече е болезнен, защото излезе наредбата в Държавен вестник. Освен това е важно да се знае, че дори да се реши проблема по единият или другият начин за тези 270-280 човека, които им е изтекъл петгодишният ангажимент съществува проблема за всички онези, които са платили на сертифицираща агенция, сключили са договор с нея, но не могат в момента да получават това субсидиране, за тях тази година ще е нулева и на тях никой няма да им върне парите, които са дали на сертифициращата агенция. Така че проблем съществува и аз съм убеден, че това е чисто български проблем, и не приемам това да е общностен проблем, защото получаваме информация от други страни, че такъв проблем не съществува.
По отношение на консултантските услуги нямаше го предварително като информация, че това ще отива като средства за Националната служба за съвети в земеделието, която ние също мислим, че може да бъде полезна структура, която да дава консултации именно на онези, които имат необходимост от тях, малките, младите фермери, но бюджета е много завишен и мисля, че редно да се намали и да се търсят други начини за запълване бюджета на тази държавна структура, Национална служба за съвети в земеделието. Работил съм със службата и имам проект с нея, благодаря за въпроса.
По отношение на сеитбооборотите, понеже се спомена одеве, прави ли се необходимия контрол, това е важно, защото сеитбооборотите, може би ще тежи на съвестта на някои хора, направи се, за да се спасят едни пари и да не се върнат обратно в бюджета на Европейския съюз, но това в момента ни коства проблеми с хората, които в момента се занимават реално с агроекология. И там въпросът е прави ли се нужния контрол, защото сега разбрахме от Асоциацията на зърнопроизводителите, вече се правят промени и всъщност това сеитбооборот ли е така, както е разписан по регламент, или това са ротация на култури. Защото нашата информация е, че масово става въпрос за ротация на три до четири култури, които по съществото си не представляват сеитбооборот. Това, ако може да промените.
И последното, с което завършвам, аз разбрах, че не е обект на този разговор, но между другото предложението си върви на ДПС, това което господин Местан каза за тези 1 250 евро и хората вече вярват и чакат тези пари. Редно е да се вземе някакво отношение, защото все пак председателя на парламентарна група, участваща сериозно в управлението на страната прави едно такова предложение хубаво е да имаме реакция на ресорната парламентарна комисия или на министерството. Благодаря.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Аз щях да кажа същото, просто господина го захвана, и добавям – действително, днес вече започваме да очертаваме, имаме Програмата за селски райони, хората питат „Откъде да си вземем тези пари?“. Ние отиваме в регионите, имаме ежедневни срещи и хората питат, правят си списъци някъде. Имам едно конструктивно предложение, тук има шеф на фонда, има заместник-министър, нашия председател, да поканим господин Местан да ни обясни цялата тази схема. Заместник-министъра каза, че е по селските райони, не отговаря за тези пари. Аз това чух, че господин Местан е взел отношение по тези суми, никой друг не се ангажира да го разясни.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И министърът след това имаше изявление, така че министъра ще поканим. Но тук има много неясноти, какво е „малко стопанство“, да, имаше някакво определение, но това в данъчната декларация ли трябва да имаш, че толкова имаш от земеделие?

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Нека някой да го каже еднозначно, дали е възможно и как е възможно.
Госпожо председател, имам предложение към вас, идеята е органа, който може еднозначно да ни даде отговор да дойде тук и обясни, за да знаем какво да говорим на хората.

БОРИСЛАВ САНДОВ: Госпожо председател, само две изречения. Пропуснах да отбележа два важни момента. Единият е свързан с програмата „Лидер“ , защото в момента долните граници, които са за кандидатстване според нас са много високи и лишават една значителна част от общините, които да могат да реализират подобни проекти. Винаги сме твърдяли, че е по-добре този подход, тази мярка да се използва от по-голям брой общини с по-малки бюджети, а не както досега се правеше. Надяваме се, че ще се намери начин за това.
И второто, което мисля, че е изключително важно, то е във връзка с това,което преди малко обсъждахме, доколко реално или не, но изключително важно е да се определи формулировка за „активна ферма“, защото и сега, и в тази програма вероятно ще има масово хора, които се водят фермери, но реално не упражняват никакви дейности земеделски, а когато нямаме такава формулировка, и между другото се говореше още по време на процеса за изготвяне на новата селскостопанска политика да се определи конкретна формулировка от всяка една от държавите за това какво представлява „активна ферма“.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да. В някои държави вече излезе определението за активни фермери. Заповядайте.

МИЛЕН СТОЯНОВ, Българска асоциация „Биопродукти“: Ще бъда кратък.
Първо, по отношение на общинските мерки, това което господин Христов каза, поддържам единствено, не съм сигурен дали процента точно такъв трябва да бъде, но това според мен трябва да стане ясно след анализ, може да се окаже, че 5 % е достатъчно, може да се окаже, че 20 % е недостатъчно.
Консултантските услуги, за които стана дума преди малко. Стана ясно, че става дума основно за Службата за съвети в земеделието. Лично имам впечатления и мога да кажа, че вършат страхотна работа и при положение, че отчитат 40 хил.проекта, които са направили в изтеклия програмен период, значи, че вършат работа.
Това, което трябва да кажа, поне по мое мнение, след като те са държавни служители не е ли редно да се освободи ресурса, който е предназначен за тях и да се разпредели на други мерки, които имат недофинансиране и държавата да поеме своята функция и да финансира тази Служба за съвети в земеделието, т.е. да се заложи в бюджета и това нещо да стане по този начин.
И това, което касае пряко нас, мярка „Биологично земеделие“, няма да спра да казвам, че ресурсът е твърде малък и сега понеже не разполагам със съвсем точни числа по отношение на бюджета, който до момента е бил изхарчван, примерно за 2013 година, правя една много груба сметка.
270 бенефициента, които през 2013 година имат приключил агроекологичен ангажимент, за тях беше нужно за тази година 3 720 хил.лева, като направим едно грубо изчисляване, съвсем условно казвам това нещо, излиза малко над 14 хил.средно на един бенефициент, като го умножим по 3175 бенефициенти в края на миналата година сумата, която излиза за 7 години става драстично по-голяма от това, което е заложено към момента. При това тук въобще не говорим за увеличаване на биопроизводителите. По информация, която получихме от сертификаторите нови биопроизводители, които са имали намерение да кандидатстват през тази година са над 1000. На фона на 3175, хиляда нови ми се струва, че е един доста сериозен процент на увеличение. И вярвайте ми, така върви през целия програмен период, който изтече. И тепърва ще върви още повече.
Господин Гечев, приветстваме това, което казвате за инвестиционните мерки, страхотно е, но рискуваме да направим така, че да нямаме какво да преработваме. Защото ако откажем тези потенциални нови да станат такива, накрая няма да имаме продукция, която първичната продукция, която да се преработи след това. Затова по мое мнение, нека да седнем да го обсъдим, да го анализираме и да преценим каква сума всъщност трябва да бъде. Много ви моля!

ЯВОР ГЕЧЕВ: Да изчистим първо нещата с биологичното земеделие. Всъщност тенденциите са към повишаване и това е целенасочена политика водена от нас. Да, така е, включително по инвестиционните преки линии, включително и по различните добавени стойности, с които на практика бутаме хората към сектора. Само, че да поясня няколко неща.
Първо, ако ми покажете текст, че държавата или Европейския съюз трябва някъде задължително да финансира тези дейности ще ви стисна ръката, т.е. никъде не пише, че тази година може да е празна, или непразна, само че, за да сложим ред в тези неща това е наше желание по отношение на това, защото този приоритетен отрасъл е такъв! Редно е да не изтърваваме хора, които се занимават с биологично производство, да се отказват заради липса на дофинансиране, затова ние сме решили това, което може да направим тази година като изключение, защото говорите за службите за съвети в земеделието, говорите за държавните ангажименти, но бюджета не позволява допълнителни разходи за това. Другите държави са го решили, като Франция, с финансиране от държавния бюджет, ние нямаме пари в бюджета за това. Затова сме измислили този механизъм.
Много лесно звучи. Пожелавам ви някой ден да търсите средства по отношение на недостиг на средства, около 35 млн. в министерството и ще ви пожелая успех!
На практика, това което сме направили е да нямаме празна година по отношение поне на тези, които са поели ангажименти. Ако мислите, че ще намерим от другаде средствата, кажете откъде, посочете ги, отвоювайте ги, нямаме проблем да дадем допълнително. Но тези проекти, които са текущите, в крайна сметка сме намерили вариант да удължим нещата. И повярвайте ми, това е главоболие за нас, всяко нещо се извоюва, включително и при отношенията ни с комисията. Защото въпреки, че няма „против“, въпреки че го има в регламента, то на практика може да се наложи да правим нотификация на наш риск, в момента допълвайки Единадесета нотификация, за да е възможно. И аз твърдя, че ние сме си свършили работата по отношение на това.
Що се отнася доколко суми има в следващия период, то е на база на съществуващото положение, плюс тенденция за повишаване. Аз ви гарантирам, че биопроизводителите няма да останат без финансиране дори да има и повече от този ръст годишно, само че програмата трябва да е стъпила на реални, съизмерими показатели, не на мнения. Комисията не пита за мнения.
Няма нотификация по отношение завършване на програмата. Програмата е предоставена в този вариант. Имаме забележки в Комисията. В интерес на истината ние сме програмата, която има най-малко забележки и по отношение на Споразумението за партньорство, всъщност там почти нямаме. Изтеглихме процеса напред, за да може да направим по-съвършена програмата и да може да върви във времето, иначе знаете индикативните дати – в рамките на септември Комисията ще одобри програмите, които са готови. Ние затова издърпахме процеса. Това не значи, че няма да се опитаме да отворим мерки преди това. Обещали сме, че ще отворим младите фермери, само че при синхронизирана таблица за икономическите единици и стандартната разлика бих включил, като колко ще може да отворим зависи от собствения риск на държавата. Чакаме данните от Министерство на финансите, за да ни кажат колко на собствен риск може да приемем, защото ние ще си свършим работата по отношение на нова наредба, може да ги приемем и по стара наредба, изменена с икономическите единици, с другата функционалност, това е друг тип решения. Но задължително ще трябва да удължим срока на първоначалната регистрация на земеделските производители, това с което сме се ангажирали, за да не останат излъгани хора.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Съвсем накратко и да се ориентираме към приключване.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Госпожо председател, само да помоля нещо конкретно, което казах и на тематичната група – нека когато има предложения по отношение на това да бъде завишаван един или друг бюджет, моля да се посочва откъде да излязат средствата и то мотивирано по отношение на нуждите. След комисията ще ви покажа някои индикативни данни на „Сътрудничество“, за да се убедите, че „Сътрудничество“ е доста полезна мярка.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин заместник-министър, госпожо председател, колеги, аз ще бъда много кратка във въпросите си.
Преди време говорихме за това, че групирането на земеделците е много сложна процедура, много трудна и вие бяхте казали, че по някакъв начин ще ангажирате или общините, или по някакъв друг начин, за да може да се случи това нещо. Какво предвиждате, за да има такова групиране и то да бъде ефективно и да може да се работи по тази мярка.
Второ, специфични неблагоприятни райони, какво точно включват тези райони, различават ли се от това, което е било в предната програма, или има нещо ново? Имаше за неблагоприятни условия…

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Презентирахте го, че от 2017 година ще влезе.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, какво точно включва, кои райони, по какви показатели ще се избират и какви критерии?
По мярка 7, колегата от зърнопроизводителите каза нещо много полезно, че се правят примерно градинки и детски площадки там където няма деца. Не знам дали трябва да се съфинансира от общината, но трябва много прецизно да се гледат тези проекти, също за прецизиране за пътищата по мярка 7, защото се правят пътища където живеят трима човека, правят се километрични пътища, които няма смисъл да се правят, а стоят райони и села където няма пътища.
И последно да питам, селата около Кърджали, това селски райони ли ще бъдат, защото Община Кърджали остана градски район. Селата ще могат ли да кандидатстват в новия програмен период?

ЯВОР ГЕЧЕВ: През „Лидер“.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре. И относно очертаването, което е започнало на 18 март, вчера. Аз имам дълбоки притеснения. Първо, нямам отговор защо се забави толкова много, трябваше на 1 март да започне да се очертава. Дали софтуера се смени или фирмата, която поддържа софтуера, чуха се такива слухове във Фонд „Земеделие“, че има външна фирма, която вече ще работи с този софтуер. Осемнадесет дни има закъснение.
Другото нещо, което много ме притеснява, в област Кърджали има над 17 хил.земеделски производители, което означава, че в рамките от 18 март до 15 май те трябва да минат през службите. Много трудно между 50 и 60 човека минават на ден. Като сметнем 59 дни със съботите и неделите, 288 човека трябва да минават на ден. Не знам как ще се справите, и събота и неделя да работите, според мен много тежко ще бъде! Отделно единадесет човек от службите по земеделие, специалисти, хора, които са работили по кампаниите са уволнени, определено по политически причини. Аз на няколко пъти сигнализирах на министъра и му изострях вниманието, за съжаление нямах отговор. Той вземаше отговора от областния шеф на земеделието в Кърджали. Но да помогнем на тези хора, защото тези 17 хил.земеделски производители след 15 май ще търпят санкции, за това, че са пропуснали срока. В крайна сметка какво предвиждате? Аз не виждам защо се уволниха тези хора, да се вкарат хора, които хал-хабер си нямат от тази работа! Това е изключително важно за моята област, защото 17 хиляди земеделски производители има, това е един от районите с най-много земеделски производители в България.
Мисля, че с това закъснение и с кадрите, които нямат представа какво правят нещата ще станат трудни.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Благодаря за зададените въпроси, те ми дават широката възможност да ви отговоря като човек, който е работил през почти целия си трудов стаж в такъв тип служби.
Да ви кажа ли колко са първия месец уволнените само в Министерство на земеделието, когато ГЕРБ идва на власт? Няма смисъл да влизаме в този дебат? Ще ви кажа, 52 човека в ДФ „Земеделие“, между които излиза една девойка, която плюе собствената си държава с диплома по политология, три семестъра, за която не мога да намеря досие, което да е подписала, която лъже, че сме манипулирали данни пред одиторите ли? Недейте да говорите за уволнения!

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Говорете с имена, няма никакъв проблем!

ЯВОР ГЕЧЕВ: Девойката излезе в „ На четири очи“, толкова е компетентна , че няма накъде! Няма да влизам в този дебат! Това как ще се оправим с работата, да, ще се оправим с работата и няма да е за първи път! Уволненията на практика са минимални. И да ви питам следното нещо – наистина ли мислите, че всяка една от службите, и ДФ „Земеделие“ , и всяка една от службите работи в перфектното си състояние и не трябва да уволниш дори един човек? Ами питайте бенефициентите, те ще ви отговорят.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направете проверка! Аз също съм вземала мнение, когато ние уволнявахме хора!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Този дебат не се отнася към темата!

ЯВОР ГЕЧЕВ: Няма смисъл да влизаме в дебата, няма да има печеливши!
По отношение на селата около Кърджали, това е много хубава тема, бих включил обединения и партньорство с общините. Това, което се опитваме да направим е следното: тези типове сдружения, които ще се правят за млекопреработвателните предприятия ще стават изключително с българските общини, то дойде по тяхна инициатива и то от планинските и полупланинските общини. На практика създаваме сдружения с 20 % общинско участие, което да отдаде терени и т.н., ще ги събираме един по един, това е истината. И службите за съвети в земеделието, вместо само да консултират проектите, работата им е на терен, не само в писането на проектите, а в консултантските неща, в това да го закарат за ръчичка в общинската служба, и много други дейности. Не всички служби работят перфектно и трябва да си го признаем, и трябва да работим по отношение на това всяка да си влезе в правомощията и ние да имаме изисквания по отношение на работата. Да, един по един ще се събират и регистрираните, и животновъди и всички останали.
Пилотни проекти по отношение на две специфични общини. Предвиждаме едната да е Община Смолян, която е достатъчно и планинска, и достатъчно специфична, достатъчно сложен модел е, за да може на практика това да тръгне. Имаме разговорите включително и със селските кметове. Иначе няма да се получи.
Тук слагам и новия акцент в мерките по отношение на колективните инвестиции. Не е въпросът дали ще свалим прага и дали някой ще вземе повече пари като финансиране с 10-20 % отгоре. Въпросът е това да е възможност, която се надяваме да проработи, т.е. да докажем, че е на печалба един земеделски производител, ако се обединява, ползвайки капацитет на техника, на съхранение или на общи пазари и това да му носи допълнителна бонификация. Това е философията на мярката. Не е въпроса дали ще вземе повече пари, въпросът е да го има като опция, чрез която земеделския производител да проумее, че е време да бъде пазарно устойчив.
Една от тези мерки е планирано да работи точно за най-малките, защото най-малките имат два варианта – или да пораснат и да станат пазарно устойчиви, или през определена комасация, бих казал, на дейността с други малки, да се обединяват и да бъдат пазарно устойчиви. Иначе безкрайното подпомагане без икономически ефект знаете, че не е най-доброто нещо.
От тази гледна точка мисля, че ще си свършим работата.
Що се отнася до директните плащания. Моля ви, понякога не издържам да ме питате за неща, в чийто детайли не искам да влизам. Не отговарям пряко за това и човек не може да знае всичко. Не че не съм информиран, но не е редно аз да коментирам, нито е редно да коментирам изказване на някой от политическите лидери.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, колеги, моля за внимание, правя процедурно предложение. Тук всички изразихме становища по отношение на представената ни програма.
Госпожо председател, предлагам комисията с консенсус да приемем всичко това да се оформи като становище на нашата комисия и официално да го изпратим на Министерство на земеделието и храните по отношение на Програмата за развитие на селските райони.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Какъв консенсус, да започнем едно по едно. Нещата, които се поставиха са няколко, и по които, според мен, комисията има единодушно мнение – консултантските услуги са страшно много. Извинявайте, обаче 2 млн. за иновации и 24 млн. за трансфер, обяснете ми как се прави наука с 2 млн., а трансфера на тази наука е 24 млн! Това е абсурдно!
Консултантската дейност аз държа да бъде преразгледана изключително детайлно на кого и колко, защото не съм съгласна да закрием, както се говори, академията, а трансфера ще бъде супер! От кой ще трансферираме? От Холандия ли? Откъде ще дойде този трансфер, ако няма наука в България? Това няма как да стане.
Второ. За тези ограничения за мярката „Инвестиции“. Защо трябва да казвате „до 500 хил. за техника“? Ами направете нещо, да е стопанство, в което техниката да е процент от общия проект, защото в противен случай 500 хил. го отрязваме като в магазина, кажете – да има свързаност с иновации, свързаност със СМР, с еди-какво си и процента на техниката да бъде еди-какъв спрямо размера на стопанството и обема. Така поставено създава прецедент. Стопанството не е само техника, има и други неща и трябва да се види в какви съотношения.
Бяха дадени други предложения свързани с „Лидер“, с общините. Всички тези неща ще ги оформим и ще ги дадем като становище на комисията, което и ще гласуваме. Добре е диалогът, който сте провеждали досега да бъде основата на вашата работа, но тук са всички хора, които са заинтересовани да се случат най-добрите неща и да не вървим в посоката – правим някакъв бюджет, виждаме, че не върви или го усвояваме по някакви незнайни направления, и после започваме да прехвърляме средства оттук – там и т.н., което се случваше в миналата програма.
И предлагам след тези предложения, които ще направим, включително и като ги гласуваме, да се опитаме да ги реализираме с ваше съдействие в програмата.
Положен е огромен труд! Програмата беше изостанала, т.е. нямаше почти нищо направено по нея, трябват още малко усилия, да се прецизират нещата, още малко усилия да се води диалог, да се обяснява, който да води до още по-добро реализиране на тези политики, защото българското земеделие има усвояване 7 години, трябва да надграждаме. Това е нашата тема и нашето искане.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Първо, иновациите са хоризонтален приоритет и се подпомагат с по-голям интензитет. Второ, съгласен съм за науката, и само че прочета едно число без да го коментирам, ще ме разберете - по отношение на досегашното отглеждане и запазване на традиционни български автохтонни породи, тази мярка по отношение на запазване на различните видове и сортове култури някъде около 90 % от тях се пазят само в Селскостопанска академия, тя става бенефициент и по полската мярка за агроекология, включително и по отношение на дадената програма за сътрудничество, защото в друго нещо в програмата трудно може да влезе.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Автохтонните породи и семена не са иновации, не са наука, не е знание, не е развитие…

ЯВОР ГЕЧЕВ: Да, но е генна банка, която се поддържа предимно от някои научни институции.
А за консултантските услуги съм съгласен да бъдат намалени и съответно да бъдат пренасочени към някои от мерките, които имат недофинансиране.
Това е полезното, че си „изстреляхме“ програмата, включително с финансирането, за да може да ги чуем тези неща. Не претендирам, че сме най-правите. Да, консултантските могат да паднат и то доста.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще върна топката пак по отношение на млекопунктовете, защото нещо не ми стана ясно и ще помоля да ми отговорите. Това е много важно, питам неслучайно.
Разбрах за изграждането на млекопунктовете, за които общините ще помагат. В Разградския регион има няколко стотин млекопункта, които са на частни физически лица. Какво става с тези млекопунктове в селата.
Вторият момент, как ще накараме отделния производител на мляко да си предаде млякото конкретно в този млекопункт?
Следващият въпрос, какъв ще бъде механизма, как ще се раздели млякото, когато в едно населено място то се изкупува от няколко млекопроизводителя?

ЯВОР ГЕЧЕВ: Това е технология.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Не е технология! В една вана имаме 4 тона мляко и има три мандри, които изкупуват, как ще разделим млякото? Тоест аз искам да купувам мляко от Иван, Драган, защото неговото качество е страхотно, разбирате ли, има неща в които не е вникнато в детайли, като намерение е много добро, но години наред ние се опитвахме да вкараме тази процедура по изкупуване, съхранение, предаване на мляко и досега поне не беше станало.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: От един пункт, един изкупвач, няма как да купуват двама или трима!

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: От един пункт – един изкупвач! В това село има десет мандри, ще има десет пункта, така ли?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Млекосъбирателния пункт е сборен пункт на дребни животновъди, които нямат хладилни вани и се събира събирателно мляко. Трябва да е първа категория и този млекосъбирателен пункт, който е регистриран трябва да има само с един изкупвач договор. Не може с три, четири или пет!

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Това за мен не може да стане, казвам ви го предварително.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Само да обясня някои неща.
Комисията ни разреши, ГД „САНКО“ в случая, дерогация по отношение на малките млечни ферми, които са около 30 хиляди, иначе трябва да ги затворим и то заради окачествяването на млякото, категория и т.н.
Какво направихме? Ще започна малко отдалече, няма начин. Първо, променихме наредбата първо по отношение на това да нямат млекосъбирателни вани, хладилни съоръжения за временно съхранение, един много голям проблем. По малката подпрограма тези хладилни съоръжения ще са допустими за финансиране по един много лесен начин, с типов проект, с добър индекс на финансиране. След което си представете неправителствена организация, която е с 20 % общинско участие. Първата година общината ще трябва да помага и с даването на парцел или сграда, знаем, че в селските общини има достатъчно такива. Вътре това представлява следното нещо. Млекосъбирателния пункт има три охладителни вани, най-вероятно ще се наложи едната да е по-голяма, т.е. танкер, по отношение на краве мляко, овче, биволско, козе, три основни компонента, в зависимост какви са нуждите на дадена община. Или могат да се ползват една с друга при събирането, чисто технологично. Неправителствената организация, въпреки че има 20 % участие на общината, едно животно регистрирано да имаш, животновъдния ти обект е регистриран в дадената община не могат да ти откажат да влезеш в сдружението и да станеш на практика фактически съсобственик на цялото това нещо. Ти не го продаваш на пункта, а към пункта има и транспорт, едно или две специализирани камиончета със същите три събирателни вани отгоре. Съответно се взима технологична проба, от място, от всеки производител, преди да се окрупни и след това се прави средната проба на целия пункт. Но те по своето естество са съсобственици. Разбира се, че ще има възможност да членува в това сдружение човек с до определени животновъдни единици, защото когато станат достатъчно пазарно устойчиви те имат собствени пунктове. Те на практика ще си отчисляват такси по 0,01 или 0,02 лв на литър мляко за себестойност на горивото, заплатите и вземането на тестовите проби.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тази технология ако се приложи ще е добре.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Наистина в детайли влязох, но това, че не сме комуникирали досега е друг въпрос.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Смятам, че въпросите са повече, отколкото в това напреднало време може да очаквате отговори.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Госпожо председател, искам да ви изостря вниманието, тъй като Програма за развитие на селските райони е насочена към малките и младите фермери най-вече. Ще се повторя, говоря за колективните инвестиции, които са насочени към малките земеделски производители от 10 до 20 – таван 8 млн.лева, бих казал много голям, като говорим, че това ще групира малки земеделски производители. И над 20 мисля, че беше 5 млн.евро, което е 10 млн.лева. Понеже така чувствам нещата, ще ги кажа направо – според мен тази мярка е за тютюнопроизводителите. Напишете си „мярка за тютюнопроизводители“, защото извинявайте,в България над 20 човека в едно землище или в сто землища няма как да се групират да направят обща инвестиция. В момента това си е, как да го кажа, невъзможно, да бъда по-мек.
Вероятно има възможности за колективни инвестиции, не знам в какви размери и какви мащаби, предлагам долната граница да 4 или 5, а таваните от 8 и 10 млн.лева, много ви моля, намалете ги! Не може да говорим в програмата за „малки“, а в същото време таваните са „във въздуха“! За мен това не е логично. Благодаря.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Да охладя вашата погрешна насока на мислене! Точно тази мярка е по отношение на пазарни механизми и не е само за малки. Тя е и за малки и за големи! Ако вие със 7-8 хил.дка като един нормален земеделски производител искате да се групирате с още десет сходни вам и да направите общи силозни инсталации или мелница за преработка, то това ще стане по-успешно стопанство и за вас, и за вашите комшии, а дали ще го направите – това е възможност на програмата. И има стимули за обединяване, за общо търгуване, независимо в кой сектор. Много добре знаете, че по-голямата част от програмата тютюнопроизводството, като регистриран тютюнопроизводител не е разрешено дори кандидатстване по някои от мерките, т.е. сектор „тютюн“ трудно може да бъде вместен. Няма такъв замисъл! Дори не съм си го помислял точно в тая насока! Да, вярно, че в други мерки сме предвиждали такива неща, но точно в тази замисъла не е за това. И е нормално, когато производствената база, ресурсната база е 3 млн.евро да имаш бонификация, да се качи на тавана. И пак казвам – това е възможност. Много са критиките по тази мярка, от това, че няма да проработи, но това е възможност, не виждам проблем, ако не проработи, защото ще отиде по индивидуалните кандидатствания. Второ, че са големи праговете! Не е въпросът да са малки и трима човека, мама, тати и аз да вземем средства! Въпросът е наистина за реална преференция по отношение на това да правим по-групирани стопанства. Кажете ми една европейска държава, включително Румъния, която да няма определени браншове, които да работят и да търгуват заедно на пазара, само една ми кажете, защото аз мисля, че няма нито една.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, предлагам да приключим, да благодарим на екипа на министерството. Темата не сме я приключили, имаше консенсус по много от темите. Ние ще се опитаме от протокола да изготвим общо становище и на някакъв етап да го предложим на екипа на министерството.

Реплика: Още един въпрос, поне за размисъл,дори да не получа отговор. Тук чухме, че терминологично като бенефициент се появяват и т.нар. вероизповедания. Кое налага в програмата това да бъде така? И сега го има, но какво налага да бъде запазено?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е тема на друг разговор.

Колеги, благодаря за участието!Закривам заседанието!

/Заседанието беше закрито в 18,15 часа/






ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА




153 392знака