1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 402-01-16, внесен от Министерски съвет на 13.03.2014 година за първо гласуване.
2. Представяне и обсъждане на последен актуален вариант на изготвената от ИАРА „Оперативна програма за развитие на сектор рибарство за периода 2014-2020 година“ и изслушване на информация за реализацията на средствата по мерки и приключването на същата за стария програмен период.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 33

На 26 март 2014 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 402-01-16, внесен от Министерски съвет на 13.03.2014 година за първо гласуване.
2. Представяне и обсъждане на последен актуален вариант на изготвената от ИАРА „Оперативна програма за развитие на сектор рибарство за периода 2014-2020 година“ и изслушване на информация за реализацията на средствата по мерки и приключването на същата за стария програмен период.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
4. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,45 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***
/Гости на заседанието: Бюрхан Абазов, заместник-министър на земеделието и храните, д-р.инж.Валентина Маринова, заместник министър на земеделието и храните, Марияна Николова, директор на дирекция „Правно-нормативни дейности“ в МЗХ, Петър Вутов, директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в МЗХ, Лилия Стоянова, началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация в МЗХ,Миглена Георгиева, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Цветанка Палазова, директор на дирекция в ИАРА, Анна Благоева, директор на дирекция в ИАРА./

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, добър ден, предлагам да започваме с малко закъснение!
Днешното заседание на Комисията по земеделие и храни ще се проведе при следния дневен ред:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 402-01-16, внесен от Министерски съвет на 13.03.2014 година за първо гласуване.
2. Представяне и обсъждане на последен актуален вариант на изготвената от ИАРА „Оперативна програма за развитие на сектор рибарство за периода 2014-2020 година“ и изслушване на информация за реализацията на средствата по мерки и приключването на същата за стария програмен период.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
4. Текущи.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, предлагам точка 3 от дневния ред по отношение гласуването на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да я отложим с една-единствена идея, която искам да предложа – ние може да проведем извънредно заседание по тази точка, утре или в други ден, предвид важността на текстовете, включително и тяхната правна редакция. Преди да приключи заседанието получихме имейл, че този работен доклад няма да е окончателен, а ще има друг, предвид дори и в този работен доклад изцяло нови текстове, мисля, че би било по-добре от комисията, парламентарно представените групи да определят представител и предварително да има заседание на такава работна група да изчистим позиции, редакции и тогава да влезем на извънредно заседание, ако трябва. Виждам, че се бърза този закон, но да приемем текстове, между които малко или много има съгласуване, изчистване, мисля, че би било по-добре.
Това е процедурното ми предложение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак имате проект на закона с предложени текстове и аз предлагам да се обсъжда. Ако има някои възникнали проблеми , които са свързани с редакции, тогава да продължим евентуално утре да дискутираме закона. Но сега да го отложим и само да се събираме, за да си говорим, смятам, че не е много редно.
Ако има проблем по време на гласуването и се отложат текстове, които да се прецизират ще направим продължението утре. Да, бърза се със закона.
Въпросът е да започнем обсъждането на закона, а как ще реализираме стъпките зависи от предложенията, които са направени.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.

„За“ – 14 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 14 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ дневният ред е приет.
Благодаря.

По точка 1 – обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 402-01-16, внесен от Министерски съвет. Предлагам заместник-министър Абазов да обоснове мотивите към законопроекта и след това да преминем към неговото разглеждане от комисията.
Господин Абазов, заповядайте.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, представям ви Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Най-общо казано измененията касаят две части. Първата част, става въпрос за синхронизация на сега действащото законодателство с други нормативни актове и приравняването на текстове, които ги има в други законодателни актове. И втората част за предложения и изменения са в духа на облекчаване на инвеститорите, опростяване на процеса по учредяване на площадка и промяна на предназначението на земеделските земи за определени случаи. Става въпрос за малки имоти от порядъка на квадратни метри, става въпрос за линейни обекти под и над земята, става въпрос за отношение към инвеститори клас „А“, като предложенията касаят ускоряване на процедурата, облекчаване на административната тежест и става въпрос за финансовата част, когато има плащания, които са свързани с промяната на предназначение на земята.
В общи линии предложенията са в духа на идеята на правителството за облекчаване на тежестта и административния натиск върху бизнеса, върху инвеститорите, разбира се, при строго определени и посочени в този закон случаи. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаеми колеги, предлагам да започнем обсъждането на законопроекта. Кой ще вземе отношение по темата? Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, по така представения ни законопроект, мотивите, които заместник-министър Абазов представи, разбира се като мотиви ние бихме ги подкрепили, всяко облекчаване на административни процедури и по-добри условия за бизнеса, но също така държа да подчертая, че при всички законодателни промени, които бихме подкрепили трябва да има и равнопоставеност и прозрачност на средата, в която осъществяват дейността си бизнес-операторите.
В този смисъл някои от предложените поправки считаме, че ще привилегироват някои предприемачи и че биха довели до условия, при които биха получили съответни права при непрозначни условия, недостъпни за други.
В този смисъл искам да задам няколко въпроса по предложенията и да чуя мотивите, по които те са направени, за да вземем решение от Парламентарната група на ГЕРБ как да гласуваме на първо четене по днешния законопроект.
По параграф 2, точка 2, с която се създава ал.3, при концесионна процедура през Министерски съвет не се минава по общия ред. Досега промяна предназначение на земеделски земи за неземеделски нужди предвидена с влязъл в сила общ устройствен план и се допълват случаите при предоставяне на концесии. Считаме, че това не е справедливо и че следва за тях да се прилага общия ред.
Какви са мотивите да се допълнят хипотезите, при които това се допуска?
В параграф 3, чл.21, т.2 за земеделската земя, намалява се обхвата на категорията и става 4. По принцип и в предния мандат, когато сме приемали промени в този или други закони, в дебата, който се е случвал за плодородни земеделски земи бяхме определили тези, които са до 6-та категория,очевидно тук има друго разбиране. Считаме, че следва да си остане до 6-та.
Параграф 4, който касае чл.30, ал.3, също изразяваме несъгласие по този текст или ако може конкретно мотивите за него да се обяснят. Става въпрос за предоставяне на допълнителни права на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти. Или за тези, които са клас „А“ от Закона за насърчаване на инвестициите. Считаме, че това е привилегия, която не следва да бъде давана и ще изпаднем в подобни казуси като случая сега с Карадере, днес да се гласува решение в Министерски съвет, което казва, че закона трябва да се спазва от всички. Така поне бе анонсирано от ресорния заместник-министър на околната среда сутринта.
Параграф 5, чл.40, създаване на нова ал.9, ако може да се мотивира, защото по текста, така както го разбирам излиза, че Комисията за промяна предназначението на земите може на практика да отлага решенията си. Това е нормална практика, излизат нови обстоятелства без обаче да бъде даден в така предложения законопроект срок за това отлагане. Прилагайки тази хипотеза комисията по даден казус може никога да не вземе решение и няма в закона ограничителен срок, който да каже в крайна сметка какъв е крайния срок. Това би създало на администрацията, как да кажа, възможности да правят нещата така, както те си преценят. При всички случаи, да, това е нормално да се появят обстоятелства, които да предизвикат невъзможността по даден казус да се вземе решение на определено заседание. Но няма как да няма краен срок, в който тази комисия да не е задължена да се произнесе.
Точка 10 на същия член, също не е ясно за кои случаи става въпрос. Не може, когато от общия ред изваждаш определени случаи да препращаш към правилника. За да е ясна политика следва такива изключвания да са описани в закона. Така считаме.
Това са ни основните бележки, вероятно някои от тях не са описани добре в мотивите, за да сме разбрали смисъла на тяхното предлагане, така че ще помоля по така поставените въпроси да чуем мотивите или отговорите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Абазов, заповядайте.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря. Госпожо Танева, ще се опитам да отговоря на въпросите ви, по реда, по който бяха зададени.
По първият въпрос, защо при определени изброени случаи се въвежда по-различен ред. Говорим за тези, които са с концесия. Тук идеята е, при изброените случаи, когато става въпрос за промяна на предназначение, което е с общ устройствен план или с концесия от Министерски съвет. Знаете, че при нас процедурите са двуфазни, двуетапни. Първият етап е разрешаване на площадка и втория етап е истинската промяна на предназначението. Тук идеята е за изброените случаи, тъй като те са с предистория по-различна от всички останали, защото има общ устройствен план и концесия, в този случай идеята ни е крайния резултат да се получава едноразово, в смисъл да слеем промяната на предназначението с площадка. В класическият случай всички, които искат да променят предназначение минават на два етапа. Първият етап, подават документи, върви процедура за утвърждаване на площадка, след което втори път се входират документи в министерството, втора папка, в която се взима решение от съответната комисия, която е при нас за промяна на предназначението. Тук смисълът на промяната е за тези изброени случаи да става едноразово. В смисъл, с едно обсъждане, с едно гледане от комисията да му се промени предназначението, а не двуразово, тъй като отнема и време, и технология, и процедура. Само за тези случаи.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Безспорно. Няма спор за влязъл в сила общ устройствен план, случаят е ясен. На практика коментираме хипотезите, при концесията от Министерски съвет. Аз не съм тесен специалист, но ако могат да се обединят двете процедури – и площадка, и трасе, защо тогава това да не допустимо за всички случаи? А не само за концесия, с което облекчаваме административния режим за всички бенефициенти. По думите ви разбирам, че няма проблем тази процедура да е едноразова. Това е въпросът ми. Защо само при концесия? Ако това практически, технически е възможно защо не облекчим като цяло законовата процедура и да стане едноразово?

БЮРХАН АБАЗОВ: Защото в тези два случая площта, мястото и параметрите на обекта, който ще променя предназначението си са предопределени от тези две неща – от концесията и от общия устройствен план. Във всички други случаи първо трябва да се определи, да се конкретизира мястото, което става на първия етап и след това минава истинската промяна. И тъй като тези две неща предопределят смисъла на първия етап, за тях…

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може би трябва редакция да се направи. Приемам доводите.

БЮРХАН АБАЗОВ: Вторият въпрос, за категориите. Има два нормативни документа, в които категориите се описват по различен начин. В единият е от 1 до 4, в другия документ е от 1 до 6-та. Така че с това предложение, което правим унифицираме двата различни записа, двете различни тълкувания, които са в законодателството и въвеждаме единно отношение за всички. И както виждате приемаме по-рестриктивното. Това е смисъла на тази промяна.
Третият въпрос за инвеститорите клас „А“. Това предложение е в групата на предложенията, които синхронизират законодателството. Факт е, че в Закона за насърчаване на инвестициите този текст съществува. А в специализирания закон, този който урежда промяната, добавяме го и тук. Унифицираме Закона за насърчаване на инвестициите със Закона за опазване на земеделските земи.
Четвъртият въпрос. Тук е обратно. Има разработени текстове в правилника, които са много подробно разработени, по които работим, но в самия закон, не знам по какви причини, няма такъв текст. И с това предложение вписваме в самия закон текста, който ни дава възможност да развием казуса в правилника. Уеднаквяваме правилника със закона.
И петият въпрос. Тук се натъкнахме на друг парадокс, за двата етапа, за които говорим. За първият етап комисията има правна възможност да отложи, да отмени или да откаже. Интересен е казусът, защото за втория етап, за истинската промяна на предназначението комисията няма такова право за действието „промяна на предназначение“. С една дума, човекът, който иска да промени предназначението, минал е сполучливо първия етап и е дошъл за истинска промяна, за втория етап, ние нямаме правна възможност да откажем или да отложим. С този текст даваме тази възможност. Да, признавам, че би могло да се помисли между първо и второ четене да се сложат и някакви срокове. Но просто с този акт даваме същата правна възможност и за втория етап. За сроковете би могло да се помисли. Нямаме възможност да откажем. Поставете са на нашето място. Когато е минал първия етап и е дошъл за истинската промяна на предназначението и има пропуски ние нямаме правната възможност да му кажем – отлагаме или отказваме. Това е едната крайност. Не искаме да сме и в другата крайност. Смятам, че с този текст постигаме оптимален вариант и разбира се с добавките за срокове, госпожо Танева.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз искам да продължа във връзка с чл.40. Ако все пак има в момента влезли процедури, в които ние отнемаме възможността за смяна на предназначението, защото са минали 6 години…в смисъл, имате ситуация, преходен период, в който има влезли решения за това, че шестгодишния срок не е…

БЮРХАН АБАЗОВ: Ще разпишем и за завареното положение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Със завареното положение какво се случва?

БЮРХАН АБАЗОВ: При промяна на всеки един закон такива неща се случват.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, но го няма. Важно е как ще се решат заварените положения.

БЮРХАН АБАЗОВ: Ние нямаме амбицията този ЗИД да е перфектен, да е съвършен. Затова са тези дебати, за да може да се достигне до най-добрия вариант.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, по така предложения ни ЗИД имам забележка само по отношение за категорията земя, госпожа Танева повдигна въпроса, но мисля, че ние като Комисията по земеделие и след като този Закон е за опазване на земеделските земи има логика да се запази шеста категория като такава в закона и мисля, че това е правилното решение, с оглед това, което ние като комисия трябва да спазваме.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ще има ли коментари по това предложение?

БЮРХАН АБАЗОВ: Уеднаквяваме текстовете в два закона. Законът е за опазване на земеделските земи, водещата идея при всички текстове вписани в закона е тази.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, проф.Теохаров.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Благодаря, госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, аз подкрепям предложението на колегата Пенко Атанасов и ще се обоснова.
Първо, ние знаем кои са категориите, но аз ще дам оценките по класове. Първи клас земи, това са земи от 80 до 100 бала, много добри земи, втори клас земи от 60 до 80 бала, трети клас земи, средни, това са от 40 до 60 бала, именно тук е спора, от 20 до 40 това са вече земи, които не са плодородни, слабопродуктивни, но подлежат на подобряване. И бал от 10 до 20, това са неизползваеми земи, те не могат да бъдат облагородявани, не могат да бъдат мелиорирани и подлежат единствено на залесяване, да кажем, в отделни петна или пространства. Така , че съобразно класовете земи, съобразно категориите, които са възприети като стандарти, и съобразно това, което каза заместник-министъра за опазване на активно използваните земи, тъй като среден клас също се използва много активно. И веднага ще посоча земи, които са в интензивни райони. В случаят могат да се поливат, могат и да не се поливат. Така, че предлагам да си остане до шеста категория.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, проф.Теохаров. Има ли други становища?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За да вземем решение, бих искала да чуем от заместник-министъра ще приеме ли философията за запазване на шеста категория и за даване на краен срок, защото ако това се поеме като ангажимент за второ четене, ние ще подкрепим законопроекта, ако не – ще гласуваме „въздържал се“. За шеста категория смятам, че мнението е единодушно. Приемате. Благодаря. Ще подкрепим законопроекта.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 402-01-16, внесен от Министерски съвет на 13.03.2014 година за първо гласуване. Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – 2 гласа
С 15 гласа „за“, нула „против“ и 2 гласа „въздържал се“ законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря.
Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Преди да преминем към т.2, да направя предложение. Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми заместник-министри, колеги, аз имам едно предложение. Няколко пъти говорим за растения, за земя, за съжаление забравихме горите. Преди година, защото горе-долу толкова време мина откакто започна дейността си правителството на премиера Пламен Орешарски, имаме нов министър в Министерство на земеделието и храните, в този отрасъл като, че ли нищо видимо не се променя. Имаме шест предприятия, имаме безогледна сеч на места, имаме незаконна търговия с дървесина и моето предложение е, госпожо председател, ако и колегите приемат, е в април месец да имаме изслушване на шестте предприятия и Агенцията по горите за това, какво те са направили през тази година, какво ново има, кои са новите, старите фирми, как се извършва сечта и търговията с дървесина, за да имаме представа и когато посещаваме регионите да сме адекватни на времето, в което живеем. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, от името на колегите от групата на ГЕРБ искам да кажа, че ние ще подкрепим предложението на господин Панчев. Дори имаме конкретни сигнали, които са доста тревожни и са свързани именно с дейността на шестте предприятия. Мисля, че би било добре да направим една такава среща, тя би била много ползотворна.
Може ли предварително да изпратим въпроси, отговорите на които да ни бъдат предоставени като допълнителна информация и най-вече за финансовото състояние за предходната година, как се движи самата дейност от финансова гледна точка, за да може да имаме малко повече информация.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може би трябва да свърши „Седмицата на гората“ и тогава да направим това изслушване. Групите да си дадат въпросите, за да ги обобщим и да ги изпратим на ИАГ, за да могат да подготвят материал, който да бъде актуален и с информация, която ни интересува.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо председател, за процедурата, 16 април, сряда, приемаме, че е добре. Ние ще зададем въпроси, но тогава е добре да получим документите в понеделник или петък, за да имаме време да се подготвим за самото заседание, тъй като материалите ще са много, да дадете срок, в който да ни бъдат изпратени като народни представители и да помолим информацията, която ще поискаме, финансовата година е приключена, срокът е 31 март, по отношение на финансовите резултати да са на годишна база.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Благодаря, госпожо председател, госпожо Танева, нека да уточним още един процедурен въпрос – в какъв срок ще бъдат отправени вашите въпроси до мен, за да може тази информация да бъде своевременно подготвена. Нека не е по-късно от 1 април, за да имаме време.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, до 1 април.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: До 1 април, въпросите, които ни интересуват, финансовите, сигналите, предложенията да ги предоставим, за да могат да се подготвят от агенцията и да предоставят поне два дни преди заседанието материала си.

ХАМИ ХАМИЕВ: Но ще имаме правото и на допълнителни въпроси, нали?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, разбира се, въпросът е писменият материал да бъде подготвен, за да даде основата на дискусията.
Уточнихме се по процедурата.
Предлагам да преминем към представянето на последен актуален вариант на изготвената от ИАРА „Оперативна програма за развитие на сектор рибарство за периода 2014-2020 година“ и изслушване на информация за реализацията на средствата по мерки и приключването на същата за стария програмен период.
Получили сте материалите, които са доста концентрирани и дават представа какво ще се случва в програмата.

ЦВЕТАНКА ПАЛАЗОВА, директор на дирекция „Европейски фонд за рибарство“: Добър ден, ще се постарая да бъда кратка, за да остане повече време за дискусии и въпроси.
По отношение на сегашния програмен период напредъка по Ос 1 от нашата програма, подадени заявления в процес на обработка са около 62 %, а реално договорените са 53 %. По Ос 2 обобщено, там има над 300 % подадени проектни предложения, а реално са договорени около 81 %. По Ос 3 имаме проектни досиета за 188 %, а реално одобрени са 68 %. По Ос 4 имаме за 133 % договорените са 100, но тази мярка е малко по-особена. Става въпрос за местни стратегии, те са предварително договорени и пред местните стратегии бенефициентите подават проектните досиета.
Проекти, които са в процес на обработка в Изпълнителната агенция, основно по мярка 1.1., която касае скрабирането са за 3,97 %.
Това е кратко представяне на старата програма. Мога да отворя таблицата за по-добра визуализация. Това е таблицата, която представлява настоящото състояние по нашата програма. В края на таблицата са представени реално изплатените средства. Те представляват 30,5 %, а реално договорените са 80,78 %. Видно е, че договорените са повече, отколкото са платени.
На този етап предстои прехвърляне на средства от мерки в мерки, тъй като по Ос 2 и най-вече мярка 2.1. имаме доста голям интерес, както и по мярка 2.6. , която касае преработвателните предприятия. Включително имаме малко недостиг и по мярка 3.3., която касае пристанищната инфраструктура. За тази цел ние сме стартирали процедура по прехвърляне на средства. След съгласуването с Европейската комисия и с всички партньори, впоследствие този финансов план ще бъде одобрен, така че да може ние максимално да удовлетворим изискванията на всички заинтересовани лица. Това е по старата програма.
Ще продължа с новата Оперативна програма. Новата Оперативна програма е направена на база предложението на регламента на Европейската комисия. В момента върви триалог, където ще има ново предложение и изменение на сегашния регламент, но ние сме длъжни да се съобразим с предложението на Европейската комисия, затова новата програма ще претърпи известно изменение.
Представени са ви таблици, които представляват новите мерки и сме направили паралел между нови мерки и стари мерки. Също така сме съпоставили и реално бенефициентите, които са допустими по новата Програма за морско дело и рибарство.
Основните приоритети на Европейския съюз, които ще бъдат допустими са насърчаване на устойчиви, отличаващи се с ефективно използване на рибарство и аквакултури, и свързаните с тях преработване. Тук специфичното е, че реално ние обръщаме внимание вече на улесняване на прехода към максимално устойчив улов, намаляване на въздействието върху морската среда, смекчаването на въздействието върху климата и енергийната ефективност.
Втори приоритет, който касае новата програма това е стимулиране на иновативните конкурентоспособни и основани на знания рибарство, аквакултури и свързаните с тях преработване.
Третият приоритет е стимулиране на прилагане на общата политика в областта на рибарството.
И четвъртият приоритет е повишаване на заетостта и териториалното сближаване. Това касае местните инициативни рибарски групи.
Следващият приоритет е укрепването и прилагането на интегрираната морска политика, като тази интегрирана морска политика реално обхваща не само политиките, които са свързани с Изпълнителната агенция по рибарство, но тук обхваща и Министерство на транспорта, Вътрешно министерство и т.н.
Основните мерки, съгласно приоритетите. Първата мярка е „Иновации в рибарството“. Процентът, който е допустим за финансиране варира от 60 за асоциации и организации на производителите, за частни бенефициенти процентното финансиране е 50. Допустимите дейности са развитие или въвеждане на нови или значително подобрени риболовни продукти, нови или подобрени процеси и техники, нови или подобрени системи за управление и организация. Това касае основно иновациите на риболовните кораби. Целта е те да може да се подпомогнат да се развиват по-добре и да внедрят нови техники на борда.
Също така има разработване или внедряване на нови технически или организационни знания, безопасността на борда на риболовните кораби, включително и внедряването на по-добри риболовни техники.
Втората мярка е „Нови форми на доход, диверсификация, създаване на работни места“. Тази мярка касае основно диверсифицирането на дейностите, интензитета по нея е 50 % , като максималната допустима стойност е 100 хил.евро. И основните дейности са преминаване към нови дейности различни от търговията с риболов, модернизация на дребно мащабни крайбрежни риболовни кораби, дейности по преквалификация, допълнителни инвестиции на борда за осъществяване и на дейности извън сектора рибарство. Идеята на тази мярка е бенефициентите или рибарите да преминат към друга дейност, която е различна от рибарството и реално да се намали риболовното усилие върху наличните водни ресурси. Особеното тук е, че има едно изискване риболовния кораб да е бил 60 дни на море в последните две години.
Следващата мярка е „Основни инвестиции на борда“. Тази мярка реално съществува и на този етап по нашата Оперативна програма. Интензитета на помощта е 50 %, варирането на интензитета е между 20-25 % като, когато предприятието не е средно или малко, т.е. е голямо интензитета намалява с 20 %, а се увеличава с 25 %, когато става въпрос за дребно мащабен риболов. Тук вече се дава приоритет на дребно мащабния риболов или хората, които са ангажирани по места с по-малки лодки и т.н.
Също така е допустимо да се правят инвестиции във вътрешността на водоемите. Отново изискването е да има 60 дни на море за последните две години. Обръща се повече внимание на лодките до 12 метра.
Следващата мярка е „Окончателно преустановяване на риболовната дейност“. Това е т.нар. мярка за скрабиране. Тук допустимата финансова помощ е 100 %. По-особеното е, че се изисква да има 60 дни на море за последните 2 години, докато за този програмен период дните на море са по-малко. По тази мярка финансирането е допустимо до 2017 година.
Другата мярка е добавена стойност и качество на продукти от риболов. Тук става въпрос за добавена стойност на продукти от риболов, които се преработват на борда на риболовните кораби. Интензитетът на финансовата помощ е 50 %, отново има вариране между 20-25 %, и отново има изискване риболовния кораб да е бил 60 дни на море за последните две години. Там където има обаче мерки от общ интерес, в последствие винаги интензитета е на 100 %.
Седмата мярка е „Рибарски пристанища, кейове за разтоварване и лодкостоянки“, това е т.нар. мярка, която касае рибарските пристанища. Единствено може да се финансира модернизиране на рибарските пристанища, лодкостоянките могат да се изграждат. Тук обаче имаме един проблем, който касае нормативната база. Нямаме точно дефинирано какво означава „лодкостоянка“, което за нас представлява проблем както за този програмен период, така и за новия програмен период.
Следващата мярка е „Иновации в аквакултурите“. Тук интензитетът на публичната помощ започва от 100 % за публични бенефициенти, 70 % за организации на производителите и 50 % за частни бенефициенти. Допустимите дейности са технически иновации в аквакултурите, насочени към понижаване въздействието върху околната среда, иновации за насърчаване на по-устойчиво използване на ресурсите. Обръща се внимание на сферата на иновациите в аквакултурите. Тук особеното е, че ако искаме да развиваме аквакултури ние трябва да разработим аквакултурен план, който да е на национално равнище и да се съобразяваме с него, тъй като има вероятност да възникне свръхпроизводство, което да окаже негативно влияние върху пазара.
Следващата мярка е производствени инвестиции в аквакултурите. Тук вече могат да се финансират нови предприятия съгласно аквакултурния план, както казах вече, основните дейности са производствени инвестиции в нови аквакултурни ферми, преустановяване, разширяване и оборудване на съществуващи ферми за отглеждане на нови аквакултурни видове, инвестиции за подобряване на ефективното използване на ресурсите и т.н. Интензитетът е 50 %.
Следващата мярка е „Нови форми на доход и добавена стойност в аквакултурите“. Интензитетът е 50 %. Основните дейности са – инвестиции, допринасящи за добавяне на стойността към продуктите от аквакултури, в т.ч. преработка, предлагане на пазара на собствена продукция и т.н. Също така се финансират инвестиции за добавена стойност в различни от аквакултурите. Идеята е да има и лека диверсификация, т.е. да има риболовен туризъм, да се направят обучения и т.н.
Следващата мярка е „Услуги за околната среда и биологичното производство“, това е т.нар.акваекологична мярка. Тук обхващаме териториите по НАТУРА, основно това е компенсаторна мярка. Финансовото подпомагане ще бъде в размер на 100 %.
Следващата мярка, която е нова за този програмен период е „Застраховане на продуктите от аквакултури“. Финансовото подпомагане е в размер на 50 %. Идеята е да се застрахова продукцията от аквакултури, като ще се поеме 50 % реално застрахователната премия. Основните причини, за да има такава застраховка, това са природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, внезапни промени в качеството на водата, болестите по аквакултурите и т.н.
Следващата мярка, която е от общ интерес това е мярката за предлагане на пазара. Реално това са т.нар. организации на производителите. Тук естествено подпомагането ще бъде в размер на 100 %. Идеята е да се създават организации на производители, асоциации, като те изготвят планове за производство и предлагане на пазара, да провеждат пазарни проучвания, да проследяват продуктите от риба и аквакултури.
Мярката, която и сега съществува и е доста атрактивна, това е „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури“. Подпомагането ще бъде в размер на 50 % като за стария програмен период финансовото подпомагане е 60 %.
Основните дейности, които ще се подпомагат по тази мярка са реализиране на икономии от енергия или намаляването на въздействието върху околната среда, преработване на свръх произведена или сладкоексплоатирани видове, преработване на странични продукти, преработване на продукти на биологичните аквакултури, прилагане преработвателните предприятия, които водят до нови или подобрени продукти,, процеси или подобрени системи на управление и организация.
Следващата мярка е „Изпълнение на стратегиите за местно развитие“ или това е т.нар.мярка по Ос 4. Отново ще има финансиране на местни стратегии, ще има развитие на местни инициативни рибарски групи като на този етап стратегията ще бъде доразвита, след като бъде приет новия регламент по новата Програма за морско дело и рибарство.
Накрая остават две мерки, които касаят основно нашата администрация. Това е „Контрол и правоприлагане“, а следващата е „Събиране на данни“. Това са нови мерки. Реално контрола и правоприлагането, заедно с Европейския фонд за рибарство преминават в едно и двете дейности ще бъдат финансирани от един регламент. Основните бенефициенти варират в зависимост от мярката, могат да бъдат публично-правни, научни организации, юридически лица, еднолични търговци, всички тези, които са били допустими и по сегашната оперативна програма. В общи линии няма да има кой знае какво изменение по отношение на бенефициентите. Вече сме установили всички бенефициенти, които биха били допустими както по регламент, така и по нормативна база. Същите ще бъдат допустими и по новата програма. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, имаме предимството, че материалите бяха раздадени, смятам, че се ориентирахте в новата програма. Може да дискутираме и двете, и програмата, която приключва в момента, а също така и въпроси към новата програма. Заповядайте.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, мен ме интересува какви са сумите по тази програма за рибарство, новата, сравнена с миналата. Какви пари се предвиждат по тази програма?

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Благодаря за въпроса. Това, което трябва да направим в самото начало като уточнение – все още регламента, който трябва да бъде приет не е приет за Рибарската програма и затова не коментираме стойността. Като цяло, миналия ден бяхме на Комитет по наблюдение в Брюксел и очакваме в началото на м.април да имаме параметри, които да ни дадат свобода по всяка една мярка да можем да заложим суми и убеденост, че това ще са последните данни. Към момента, това което е направило министерството е, че в своите искания се придържаме към това, че ще запазим поне това, което е като ресурс от първия програмен период, защото когато водихме преговорите в началото, при разглеждането на регламента имаше основание да се очаква 7-8 % по-малко от тази стойност, която е в момента. Говорим за 107 млн.евро.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Благодаря. Зададох този въпрос, защото в общественото пространство вървят слухове, че тази програма ще бъде една от най-сериозно орязаните.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Затова си позволявам да допълня моя коментар, да, в мандата, в който започнах аз да отговарям за програмата, може би още юли месец миналата година, а един от Съветите на министрите обсъждахме точно това. Фонд „Рибарство и морско дело“ имаше заложена рестрикция относно средствата. Но ние се договорихме и отстояхме позицията – чл.107 от този регламент да се обединим и да запазим статуквото в момента. Нашата, имайки предвид, че е много малка и е за първи път ще се справяме с приключване на период, да ни дадат една убеденост, това, че не сме оползотворили цялата и ще върнем средства от първия програмен период, да не е критика, а напротив, да ни дадат шанс да се справим по-добре. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други коментари и въпроси?

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, колеги, в кръга на шегата на колегата – трябва да се научим да ядем риби, за да се увеличат средствата по програмата.
Имам конкретно въпроси, които искам да поставя. По мярка „Опазване и възстановяване на морското биологично разнообразие и екосистеми“. Въпросът ми е тази мярка включва ли мониторинг или не? И на страница 3 е написано „Изготвяне, наблюдение, актуализиране на планове…“, наблюдение на планове или на нещо друго?
По мярка „Устойчиво развитие на аквакултурите“, говори се за подобряване на хуманното отношение към животните. За кои животни се касае? Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам и други въпроси да се зададат и след това да се отговаря.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз само да допълня професора, трябва да се научим да ядем български риби.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, имам няколко въпроса. Първият, когато тези мерки са били обсъждани участваха ли заинтересованите от бранша в това, което ни предлагате? Аз разбирам, че това не е окончателно, че по него има още да се работи. Това е единият ми въпрос.
Искам да попитам, тук ли е изпълнителния директор? Разбрах, че го няма и само заместник е тук.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Да допълня, заместник-изпълнителния директор е тук. Изпълнителният директор има среща с местните инициативни групи, които са по Ос 4 в сегашната програма, там има казуси, по които трябва да се вземат своевременно решения, защото част от неусвоените средства ще бъдат и в тази ос и се стремим максимално бързо и адекватно да прилагаме всички възможни времеви графици, за да не изпуснем средства.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Госпожо заместник-министър, приемам това, което казвате, сигурно е много важно, но ние сме парламентарна република. Точката от заседанието е по Програмата за рибарство и аквакултури и когато го няма шефа на агенцията за мен абсолютно недопустимо. Следващият път ще поискам оставката му.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Приемам бележката, основателна и ще докладвам на министъра.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Отдавна искаме това да се случи, и за програмата разбира се, но има много въпроси, които бих искал да задам въобще за дейността на сектора, и когато свършим с обсъждането на програмата ще ми позволите да кажа няколко думи по тези въпроси. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други въпроси?
Аз имам два въпроса. Първо, по оценката на програмата, която в момента приключваме, включително и местните инициативни групи. Имаме ли някакви разчети как ще приключим тази програма, защото тук има едни таблици местните инициативни групи какво са сътворили. Общо взето от това, което се е очаквало от тях с договорирането има драстична разлика и съответно в новия програмен период как тази дейност ще бъде оптимизирана, защото загубата на средства по тази линия не е най-доброто. Ако може не да ни го изчетете, а да ни кажете проблемите – първо, второ, трето, какво ще се случи, но съвсем обективно, за да се вземат мерки и да не се губят средства. И за 2014 година какво се очаква, отсега се правят разчети по новата програма.
„Иновации в рибарството“, пилотни проекти, рибарски организации, публично-правни, физически, признати научни…извинявайте, иновации не могат да правят, според мен, физически и юридически лица, защото иновацията не е нещо, което вие сте го видели и преписали. То трябва да е създадено от научни колективи и като пилотни проекти да се прилага от тях. Ако пилотните проекти ще се правят, защото някой някъде нещо е видял, и смятам, че това е иновация – за мен тези средства ще отиват някъде другаде. Имаше такава възможност и в предишната програма, знам, че в институтите на Селскостопанска академия има потенциал, има и в институтите на БАН, академията беше пренебрегната за сметка на възлагане на дейности на БАН, но това не решава въпроса. Ако тази мярка не е обърната към нашата научна общност, която се занимава в тази сфера, ми се струва, че много ще сбъркаме и ще правим неща, които няма да бъдат адекватни на нашата действителност. Трябва наистина да намерим механизмите и всички тези допустими кандидати – за мен означава, че някой ще реши да си направи пилотен проект, ще го кръсти „иновации“ и там ще си остане, но ще получи финансиране.
Може би последен въпрос – кои са новите мерки в програмата? Спрямо предходната. Казахте „застраховане“, за другите не мога да се ориентирам.

СПАС ПАНЧЕВ: Имам чувството, госпожо председател, че по Програмата за рибарство и аквакултури, изключвам „Конкурентоспособност“, имаме най-малко усвояване на средства. Какви са причините за това?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, първо искам да се присъединя към вашата забележка относно иновациите и признатите научни институти. Присъединявам се към вашия коментар и искане за корекция на предложението.
Искам да попитам по отношение на мерките за пристанищата в настоящата програма, примерно Община Поморие има такъв проект, кога се очаква на практика реализирането и плащането по тези проекти, които са доста отдавна. И в началото правихте презентация относно бюджетите, но ако нещо не съм разбрала, по отношение на сегашната програма, за местните инициативни рибарски групи данни сочеха много ниска усвояемост. Какво предвиждате да направите, за да няма загубени средства. Сега виждам колегата Атанасов, който е пред мен, наистина, на изслушване, парламентарна република, този дневен ред от миналата седмица госпожа председателката го е обявила, да не е и от по-миналата седмица и изпълнителния директор на агенцията точно в това време да си насрочи тази среща е много неуважително, не знам как да се изразя. Така че подкрепям колегата Атанасов.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заместник-министър Маринова ще отговори на част от въпросите, а също така и госпожа Палазова.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Уважаеми господин Атанасов, за това дали този вариант, който в момента обсъждаме в зала е първи, да, така е. Този вариант е обсъден с всички заинтересовани страни, имайки предвид, че всеки който би желал да бъде бенефициент трябва да бъде информиран. Имаше направени четири работни групи в зависимост от бранша и заинтересованите страни да работят и да дават предложения. Както вече колежката спомена, аквакултурния план е основата, върху която трябва да започне да се надгражда самата програма. Този аквакултурен план с неколкократни връщания вече беше приет и одобрен, той е публичен и всеки, който е заинтересован може да се запознае с него. Това е към момента. Това е първи вариант. Този първи вариант е изпратен и до комисията. С колегите поддържаме много тесни контакти, защото за нас идеята е, че в България тази програма е най-трудно вървящата, така я заварихме. Опитваме се да понасмогнем от изоставането, но аз не съм кой знае колко голям оптимист, защото пак казвам, ние нямаме културата да ползваме този ресурс, трябва ни време, въобще като нация.
Това, което говорим за изоставането, госпожо председател, около 7-8 млн. смятаме, че ще е сумата, която меко казано няма да може да усвоим, с всички тези рестриктивни мерки и обструкции, които са направени. Защото част от договорите, които са подписани преди влизането на нашето ръководство са с клаузи, които няма как да бъдат поменяни, освен да дадат възможност веднъж или два пъти да им се удължат сроковете, което разтегля изпълнението, а гаранция, че то ще започне няма никъде. Това, което направихме като екип е, за всички тези договори да пуснем официални писма, с които …пак казвам, че е един двуяк процес, заявителя и държавата, да кажат последно – ще го работят или не. Такива проекти има няколко и те са на по-голяма стойност. Това е единият процес от забавянето.
Местните инициативни групи бяха с няколко наредби, които неудовлетворяваха заинтересованите страни. Част от тези наредби в някакъв момент се подобриха с помощта на самите хора, които администрират местните инициативни групи. Но за жалост при тях инициативата е много малка. Какво правим в момента? Правим постоянно проверки и в две от местните инициативни групи се наблюдават два много важни момента. Те освен по един или два проекта, които са публични, абсолютно никаква мотивация на заинтересовани страни там на място няма. Аз лично смятам, че ще бъдат по-удовлетворение гражданите, ако бай Петър рибаря, или бай Хасан, имат възможност да си купят нещо, което е допустимо, защото наистина това ще остане за него. А големите, инвестиционните, които са с надграждане и ще продължат да надграждат във втория програмен период, няма лошо, но тези ползи са за по-малка обществена група, докато местната инициативна група и посоката на Европейския съюз е да се работи с по-голяма заетост и върху тези групи.
Новите мерки, за които колегите ще допълнят след малко, госпожо председател, да, това е застраховането, другото е контрол и охрана на данни. И комисар Даманаки каза две много важни неща, ние не можем да правим политики, ако не знаем откъде тръгваме. Уловът, ако щем и запасите са на научна основа сложени, за да може евентуално, това което казвам аз и за гората, предприятие без портал, да имаме някакви познания и то да върви в посока „наука“ преди да се вземат каквито и да било решения.
Това, което работим в новия програмен период, дори и сега, институтите от Селскостопанска академия, двата които са, и във Варна, и в Пловдив, пряко ще бъдат свързани и ще подпомагат процесите при управлението и събирането на данни. Имало е залитане да се прехвърлят нещата към БАН, това вече сме го отстранили, идеята е да може да ползваме този ресурс, с който разполагаме. Това е към момента, колеги, моля да ме допълните във връзка с НАТУРА.

ЦВЕТАНКА ПАЛАЗОВА: По отношение хуманното отношение към животните касае водните организми, тъй като ние реално финансираме отглеждането и развъждането по естествен или изкуствен начин на водни организми. Не бих искала да навлизам в конкретика, тъй като очакваме все пак и последното изменение на регламента. Там вече реално ще имаме абсолютно конкретни, допустими инвестиции и бенефициенти. Това ще се получи след като има гласуване на парламента. По последни данни може би април ще бъде гласувано.
По отношение на плановете, мониторинг при всяко едно положение ще има, тъй като ако спазваме изискванията за аквакултурноотглеждане на водните организми такива планове ще има и мониторинг би следвало да се осъществява от нашата агенция.
По отношение на пановете, те ще бъдат финансирани, както при сегашната програма, не виждам някакви особени проблеми в тази посока.
По отношение проекта на Община Поморие, изчакваме решението от Министерски съвет. Доколкото знам те са включили разрешително за строеж, то трябва да се обнародва в Държавен вестник и всъщност това е документа, който изчакваме, за да може да бъде одобрен проекта.
Госпожа Георгиева добави и това, което изчакваме, реално Европейската комисия да ни позволи да прехвърлим средства приблизително в размер на 2 млн., за да може проекта да бъде финансиран в цял размер, тъй като имаме недостиг по тази мярка, в този програмен период.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Господин Панчев, за малкото средства споменах. Но имате допълнителен въпрос ли?

СПАС ПАНЧЕВ: Според мен това е една от програмите, по която успяваме най-малко средства да усвоим на база на 100 %.

ВАЛВЕНТИНА МАРИНОВА: Това, което вече споменах – заварените договори и част от наредбите, които няма как да променим и да отпочнем нови процедури. В една част от тези договори към момента, те са анулирани, не мога да кажа точно какъв брой, но допълнително може да подадем информация в комисията, затова подготвяме постановление в Министерски съвет да направим промяна за прехвърляне от една мярка в друга на средства и тези проекти, които отговарят на изискванията се надяваме, че до края на юли ще бъдат договорирани, респективно до 2015 година да бъдат изпълнени.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак, договорирането досега, което е осъществявано какви са изводите от фактът, че не се случват и не се приключват проектите. Разбирам, ще има възможност да се договорира, ще се сключат договори, но досега има сключени договори, какъв е проблема? Те са договорирани, не се изпълняват проектите. Същото е и с МИРГ-овете. Обяснете какво трябва да направим, за да работи и тази форма, защото виждам, че усвояването е драматично ниско, поне по данните, които сте предоставили на комисията. Нещо трябва да се промени!

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Да, така е, госпожо председател, единственият най-голям проблем е невъзможността на част от бенефициентите да си намерят финансиране, имайки предвид, пак казвам, действащите тогава нормативни документи и в наредбата, новосъздадени фирми, без история, кандидатстват за проекти, които са за 3-4 и повече милиона. Оттам нататък и Гаранционния фонд, и банките не могат да гарантират достатъчно ресурс тези проекти да бъдат изпълнени. И това е единият от основните мотиви тези проекти да бъдат осуетени и ние да тръгнем да правим анализ и да предприемаме мерки, с които да нулираме договори и да освобождаваме ресурс за предоговаряне.

МИГЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо председател, това което бих искала да допълня към казаното от госпожа Маринова е, че де факто от миналата година се предприеха действия всеки един от договорите, който се подписва по тази програма 2007-2013 година, съдържа в себе си клауза, с която бенефициента се задължава в тримесечен срок да представи потвърждение за наличност на финансов ресурс в размер 100 % размера на съответния договор, което е една мярка, която ни гарантира в немалка степен, че този проект ще може да се случи във времето. Но истината е, че това нещо се случва от миналата година, т.е. то вече работи, но работи за новите договори, договорите, които са от 2010, 2011, 2012 година са без такава клауза и единственото, което може да правим е един анализ, едно проучване и евентуално по-бързо приключване на тези договори, които са без изпълнение за период от две години.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Удължавате ли ги?

МИГЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Не, категорично не.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак това е сериозен проблем и за едната, и за другата програма – фирми създадени току-що, ЕТ, и каквото и да било друго, за да гонят точки за оценка на проекта и насреща нямат нито история, нито възможност да реализират проекта, съвсем нормално е да няма кредит след това, да няма осигурен ресурс. Все пак тук нещата трябва да се преразгледат, и в Програма за развитие на селските райони има такива проблеми, невъзможността да се кредитира проекта, две години нищо не се случва. Това е сериозен проблем в тези седем години.

МИРОСЛАВ НИКОЛОВ, изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“: Искам да кажа нещо за средствата в Рибарската програма. Голяма част, не е тайна за никой, че голяма част от сектора е в сивата зона и реално пари има, но е трудно доказуемо как са придобити, оттам идва проблема, че фирмите започват нещо, но нямат история при банките и те им отказват да им отпускат кредити и всичко се размива. Докато във фонд „Земеделие“ както знаете имаме инвестиционно кредитиране, поддържаме добри лихви, ние даваме кредити на хора, които докажат, че могат да изпълнят своите проекти. Има доста голяма разлика между селската и рибарската програма.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А можете ли да поемете рибарската програма?

МИРОСЛАВ НИКОЛОВ: Да, можем. Аз смятам, че би било добро…ИАРА е управляващ орган, така е, но аз мога да направя такова предложение, така или иначе договорирането е в ИАРА, но разплащането и сертификацията на разходите са в ДФ „Земеделие“ и Техническия инспекторат, който проверява самите проекти също е в ДФ „Земеделие“. Ако сметнете за необходимо или уместно може и самото договориране да мине към нас, става дума за сравнително малък брой проекти, не би било толкова голямо натоварването, така че да се реши проблема с бързата обработка на проектите и средствата. Смятам, че това също би могло да бъде уместно.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря на господин Николов, защото той донякъде разви тезата, защото според мен се чувства недостиг на капацитет в агенцията, за да не се случват нещата. Явно една от причините да не се усвояват средствата е липсата на капацитет в агенцията. Разбирам предприетите действия, има реални резултати, но ако трябва в тази посока да се работи и ако това е по-работещото – да отваряме вратата и да се работи в тази посока.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Договореното към момента е повече от 82 %. За капацитета, да, навсякъде липсва капацитет, той може да се надгражда, но в момента ние трябва да вървим към устойчивост без да разклащаме много нещата, защото нямаме време. Аз се опасявам, че 2015 година ни е „deathline“ и ако ние в момента тръгнем да правим нещо рискуваме да останем само на тези 30 %, които са изпълнени реално. Хубаво е да обмислим нещата. Според мен тази инерция, която сме заварили – ще ни трябва време да излезем от нея. И това, което в момента казахме, че почти има забрана, тя не е писмена, да не се анексират договори – това е така. И това са част мерки, които трябва да спазваме и регламенти, все пак трябва да се съобразяваме с възможностите си.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Маринова, не знам каква инерция сте заварили, аз не познавам и колегите, които работиха в предния мандат в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, освен председателя. Вие наясно ли сте изобщо, откога тръгна тази програма, че давате такива определения за инерцията? Вие наясно ли сте, че тази програма тръгна в третата година от стартиралия период, 2010 година, и каква инерция сте заварили, всичко това, което сварихте договорено е направено за два и половина по-къс срок, отколкото е нормалната програма. Така че вместо да се опитвате да прехвърляте проблеми на този и онзи, дето ги няма, даже не познавам кои са били, просто говоря факти, съответствието на програмата се получава в края на 2010 година! И дотогава тя на практика не е работила. Така че вие сварвате в началото на 2013 година за две години това договориране, ясно, че има проблем, но ето има и предложение на колегите с цел подобряване на капацитета. Даже аз съм ви занимавала за проекти, които по вашия мандат чакат с месеци и още чакат да им пишете едно писмо ще ги одобрявате или не! Недейте ползва общи приказки проблема да отиде на някоя друга глава, дето я няма тук, защото до никъде няма да стигнем! Аз лично съм ви занимавала с конкретни бенефициенти, които вече месеци наред чакат да им кажете ще ги бъде ли или няма да ги бъде! И това не е вследствие инерцията, която сте заварили, със сигурност, а вследствие как работите в момента!

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Искам да допълня моята колежка, защото тук е необходима политическа воля. За да има усвояемост трябва да се спрат редица други негативни процеси. Докато има лобиране, докато има неясно законодателство, докато се прави така – така ще се случва – няма да има усвоявемост! Защо? Защото пак ще излязат едни играчи, които са извън конкурентните правила, извън нормалния начин на работа. Докато излизат тези играчи няма да има бял бизнес! Няма да има кредитополучатели. Не е фонда решение. Банките са достатъчни, но да е бял бизнеса. Затова трябва политическа воля, за да се спре това нещо.

ПРОФ. МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Искам да оспорвам критичната бележка на госпожа Танева. Наистина имаше в предишните ръководства инерция. Беше завладяна цяла сграда, корпус, който щеше да се ползва за държавната агенция. Този корпус в момента е развалина, той се руши и от два месеца мисля да сигнализирам не само министерството, но други институции за това нещо! Това бяха големи грешки. Мога да бъда конкретен, така че инерция имаше. Може и сега да има, ние затова сме тук – да подобряваме нещата. И тази сграда струва милиони. И тази сграда можеше да се използва за друго. Ще ви заведа да видите. Това беше капитална грешка в един сектор.
Госпожо Танева, пресилихте малко критиката.
Тъй като не получих достатъчно добър отговор по мярка „Опазване и възстановяване на морското биологично разнообразие и екосистеми“ препоръчвам на екипа да се посъветва с МОСВ, тъй като тук има неправилни термини, терминологии. Няма „специални защитени територии“, има „защитени територии“ и те се знаят кои са. След това. Наблюдение на планове – няма, има „наблюдение и контрол“ и това се казва мониторинг. Това нещо трябва да дойде накрая на описанието, специално мониторинга. Казахте, ще има, но не е добре формулирано.
Има и други неща, но не искам да се спирам. Спирам се специално на тази мярка, тъй като опазването на биологичното разнообразие и специално формулировките, които се дават тук, те подлежат на детайли, които са свързани с това министерство и те могат много добре да ги формулират. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Спорът, който водим кой виновен, и кой по-малко виновен, аз искам да се обърна към представителите на агенцията да ни предоставят договорирани проекти със стойност над 200-300 хил., за частни проекти говорим, които не се изпълняват и които няма да се изпълнят. След като няма да се изпълнят тези средства се губят. Новият екип на министерството досега не е договорирал. За да направим тези изводи, които трябваше да ги направи агенцията. Какво се случва и защо се случва. Дали в договорирането, дали в критериите, дали в изискванията. Вероятно проблемът е комплексен. Но молбата ми е да направите един списък, да ни го предоставите, на всички от комисията, за да може да преценим и да си направим съответните изводи, говоря за частните мерки. Там е проблема, най-вече.
Колеги, имате ли други предложения за допълнителна информация, защото така представена досега информация е все едно няма никакъв проблем, а има, всеки чувства, че има в тази програма проблем, но така някак си оставаме с впечатлени, че няма. Трябва да се знае какви са проблемите. Лично аз съм любопитна и държа да знам защо ние ще имаме загуби.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Едно предложение. Разпоредете на агенцията да направи един анализ на сектора и като има неизпълнение по проектите, защо има неизпълнение и защо тези проекти, дали са правилните проекти, какъв е проблема на самия сектор. И защо българската риба не стига до хотелите, трябва да се кара от Гърция и откъде ли не, да се наливат пари в други икономики, къде е икономическия потенциал на сектора? Тази агенция трябва да може това да го направи. Разпоредете и да докладват един такъв анализ пред комисията, защо има неизпълнение и какви са капацитетните възможности за следващия период. Прав ли съм, професоре? Те като отраслеви специалисти да го представят на комисия, да дадат варианти на управленски решения.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, напълно подкрепям предложението на госпожа Бъчварова за конкретните проекти да се види кога и как е подписано, но за анализа, който предлагате колеги, в материалите, които ни предоставиха според мен този анализ донякъде е направен. Там са дадени конкретни, не поименни проекти, но бройката на подадените проекти по отделните мерки също са посочени, подписването на договорите, които са спрени, бройката на тези договори също е упомената. Подкрепям предложението да се конкретизират нещата с конкретните проекти, за да може да се види, дали капацитета на изпълнителната агенция е наличен, и дали тези проблеми, които днес обсъждаме са вследствие на пропуските в работата за изминалия програмен период, защото оставаме с убеждението, че проблемите са едва ли не от осем месеца, което не е вярно. Напълно споделям предложението да се видят конкретните проекти, кога, как и защо не са изпълнени, за да имаме реална представа за нещата, кога и как са се случвали.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, благодаря. Колега, не сте ме разбрал, имам предвид цялостен анализ. Колко рибари имаме в България, колко могат да произведат, сладководна риба – толкова, колко морска, как могат да я дистрибутират, как може цялата тази мярка да се впише, защото ако имаме тези решения ще може да се насърчат играчите, които да влязат в програмата и да повдигнат нивото на усвояемост. Ние тези решения ги нямаме. Може ли сега госпожицата да отговори точно колко капацитет има България да усвоя тази мярка и колко точно пари ни трябват по нея, ние нямаме тази информация, такъв анализ искам, общ икономически, на който да се стъпи, да се каже – имаме такива възможности, трябва да поискаме толкова. Защото когато си надхвърлиш боя е много лошо, тогава винаги ще имаш неизпълнение. И не става въпрос за едно или друго управление, става въпрос по принцип! Трябва да го имаме като държавно решение това нещо.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА, заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“: Искам да добавя нещо. Първо, искам да подкрепя предложението на проф. Бъчварова за такава справка. Второ, от гледна точка на ДФ „Земеделие“, можете ли вие като управляващ орган да си направите анализ, да, имате договорирани проекти, те са договорирани, със сигурност мога да ви кажа, г-жа Танева също беше права, те са след края на 2008 година, тъй като тогава беше създаден в ДФ „Земеделие“ сертифициращ орган, без този орган тази програма няма как да функционира и тя не функционираше дотогава. При нас има такъв проблем. Проектите, които се одобряват от Агенцията по рибарство, изключително трудно се разплаща ДФ „Земеделие“ и към този анализ, който вие ще предоставите включете и тази част като управляващ орган дали сте си дали сметка, това което одобрявате как го одобрявате и досега одобрените проекти, защото не за проектите оттук напред, а оттук назад, които са били, защо се появява…,не, не, имате, защото там има одобрени активи. Те одобряват по активи, ние плащаме по активи. И защо се появява това нещо… Трябва да се направи анализ, за да се подобри това в следващия програмен период.

МИГЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо председател, отзад напред ще отговоря на въпросите.
Анализът относно това какви активи са одобрявани, как са одобрявани, защо са одобрявани, така или иначе това нещо вече е започнато като процес още със стартиране на дизайна на новата програма. Най-малкото при подготовката на новия програмен период ние не може да пренебрегнем това, което е научено през предния. Добро, лошо, в случая лошо, имаме достатъчно много препоръки от одитори, било български такива, било от Европейска комисия, които дават една добра база за развитие на новата програма. За първи път в края на миналата година ние имаме одитен доклад, който казва, че ИАРА си е свършила работата. Взети са под внимание всички представени препоръки, отчетени са и са предприети действия по всяка една констатация. Одитният доклад на Сметна палата показа, че има чувствителен напредък по отношение на административен капацитет, макар за не много голям период от време има някакви реални стъпки, които ни дават увереност, че ще успеем тази програма да я приключим по възможно най-добрия начин за нея. И загубите да бъдат сведени до санитарния минимум. Знаете, всяка една от Оперативните програми понася някакви загуби, мисля, че нашата не е най-трагичната, за да търпим подобни нападки, много се извинявам, но последния сертификат, който получихме преди десет дни – възстановяване от Комисията за 5 200 хил.евро, това е цялата сума, която сме поискали за възстановяване от Комисията. И тя е възстановена в цялост.
Това планиране, което коментирахте, дали има направен анализ на сектора, на какво основание, как е взето решение за финансиране на определени сектори, на определен вид бенефициенти, вид риба ако щете, това е всъщност многогодишния план за аквакултурата, който в момента върви за междуведомствено съгласуване, ще бъде гласуван от Министерски съвет, след което става един публичен документ. Но това е един анализ, който е работен през последната една година, не само на база информация от ИАРА, но и съвместно с партньорите, с браншовите организации, с представители на различните министерства и той всъщност е публичен документ. Всеки можеше да се запознае с него, да отправя коментари, предложения за допълване, както и самата програма. Двата документа бяха публикувани във всичките си версии, в своето развитие. Получените коментари естествено, че са отразявани. Когато нещо не е отразено ние сме казали защо. Така че процеса на програмиране и планиране за новия програмен период е достатъчно публичен и дава възможност за участие на всеки, който счита, че може да даде някакъв принос към тази програма.
За новият програмен период структурата на изпълнение ще бъде коренно различна. ИАРА считам, че ще се справи с тази нова структура и това което е нашата амбиция е, тази Оперативна програма да заработи заедно с другите оперативни програми, ползвайки общите програмни документи, които са национални такива. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Смятам, че не точно в този смисъл ви зададоха въпроса или вие се разбирате по между си по друг начин, вероятно отдавна си говорите и се разбирате.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Извинявам се, че отново взимам думата, но така или иначе чаках това заседание, защото на прием на в Бургас няколко пъти имам среща с хора, които са в бранша и които се вълнуват какво ще се случи с тази агенция, как ще продължат да работят и ще ви моля да отговорите на няколко неща, които съм научил от тях.
Първо, кога ще бъде готов новия Закон за рибарството и въобще има ли такава нагласа? Говореше се за началото на януари.
Това, което притеснява бранша е следното – липсва диверсификация на управлението на агенцията, защото едни са интересите на морските рибари, други на тези по вътрешните водоеми, речните са трета страна. Усещането е , че се губи връзката и ви предлагам да помислим дали не е необходима някаква структурна промяна в самата агенция, вие знаете най-добре. Моля ви, да записвате това, което ви казвам, защото те ще искат отговор.
И другото, което споделят хората от бранша – че комуникацията на обикновения рибар с агенцията става трудно и още повече се усложнява, когато някой е по-настоятелен. Моля ви да измислите вариант това да се случва и хората да получават отговори на поставените въпроси.
Няколко конкретни неща от рибарите, които са по морето. След промяната на наредбата и закона, това е предния мандат, физически лица не могат да стопанисват таляни. Това ще го променяте ли, аз мисля, че би трябвало да се промени, защото това е нещото, което храни тези хора. Основен проблем, който те споделят е, че рибарските кораби над 10 метра трябва да се въведе да не могат да влизат в едномилната зона до брега, защото вършат поразии, вие знаете какви. Когато има забрана за малките лодки, за определен вид риболов, това да важи и за големите лодки. Това е контрола върху както се казва върху трапанджийските тралове и окото на мрежата да бъде над 10 мм, казвам ги тези неща, защото те са изключително важни, защото се унищожава…тези неща вълнуват хората, които са в този сектор. Това е, което исках да кажа. Може и да не ми отговаряте, но искам тези неща, които казах да залегнат в закона и искам отговор само на въпроса кога закона ще влезе за разглеждане.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте за кратък отговор.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Втората тема, закона. Ние отбелязахме две неща. Още в самото начало, може би през септември се направи работна група, да, трябваше до края на януари този нормативен акт да бъде представен за съгласуване, за публичност, но имайки предвид трудността, и както казахте разнообразието в морския риболов, в аквакултурата, ако щем и дунавския риболов стават много сложни и част от текстовете са неконсенсусни и затова не сме предложили все още вариант на закона. Може би в края на април ще бъде предложен за публично обсъждане. Към момента работят четири групи, във всяка една посока – аквакултура, морски риболов, дунавски и т.н. Колегите споменаха много важно нещо, ние нямаме определение какво е „лодкостоянка“. За да проработи втория програмен период трябва да се направи промяна в Закона за рибарството, за да бъде по-изчистен и с по-малко тежести в подзаконовите нормативни актове, които го съпътстват. Това е към момента, ако вие ,колеги, имате нещо допълнително.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам да приключим. А на тези специфични въпроси може би трябва да има писмен отговор.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, все пак не чух отговора – ще имаме ли такъв анализ? Общ анализ за бранша. Какъв е капацитета на системата? Колко риба потребяваме собствено производство?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По 2 кг.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Ама не е ясно! Има сив сектор, как ще правим инвестиционни програми за 7-8 годишен период без да знаем сегашното състояние на системата? Интересно ми е, затова се обръщам към госпожата заместник-министър, как тя взима правилното решение за сектора, след като няма достатъчно добра информация за сектора? Нека контролния отговор, за това е призван, той наблюдава сектора, трябва да представи анализа и пред народните представители! Ще го имаме ли този анализ да го разгледаме всички?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Щом го искаме, трябва да го имаме.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Изискайте го, моля ви!

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Отговорът е – да. Колежката Георгиева спомена, че той към момента е изготвен и е бил пуснат за популяризация. Но ние ще подготвим отделен, който ще представим в комисията, на всеки народен представител за допълнителна информация. Този анализ е направен с всички браншовици. Когато има Комитет за наблюдение те са нон-стоп тук и едно от притесненията наистина колко е консумацията и как да предвидим всички мерки и всички наши ангажименти, все още имаме какво като контрол, като охрана, като опазване да надградим.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: То е важно и колко е вноса. Аз искам да видя един истински слот-анализ. Има и статистическа грешка. Че точна информация не може да дадете, не можете, по простата причина, че сивия сектор не можете да го измерите, но можете да предполагате за неговото ниво.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Без слот-анализ няма как.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Когато тръгваме да правим втория програмен период или да залагаме какво е необходимо има слот-анализ и той е факт, и ние над него надграждаме, ползваме го като фундамент и той е представен на ДФЗ, колегите имат пряко участие в целия процес. Предлагам всички тези фундаментални документи, анализа, слот-анализа да ги подготвим като документи и да ги представим, за да могат да се ползват от вас.

ВАЛДИМИР ИВАНОВ: Бих бил благодарен. Бих бил благодарен и на самата агенция, ако представят мерки за излизане, защото там където има болно място, те като тесни специалисти трябва да имат визия какво трябва да се направи. Нека да го предложат и техните действия ще говорят за тяхната работа, а ние няма да критикуваме.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: В унисон с това, което вие поискахте, госпожо председател, за проекти, които не са осъществени и каква е евентуално причината, тъй като аналогия с други проекти, които не са били осъществени с инвестиране в дълготрайни активи и създаване на стопанства, аз предполагам, както господин Николов спомена, това основно е кредитирането, за да бъдат осъществени тези проекти. В тази връзка Гаранционен фонд, фонд „Земеделие“, като правите тези анализи дайте идея, защото аз имам впечатлението, че този сектор ще се развие, ако може да се развие, а тепърва българина ще разбере, че рибата трябва да я има на трапезата, но трябва да му я осигури този, който може.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ще имаме и друго обсъждане, на което ще се представи анализа, тази информация която искаме. Отношението от страна на ръководството на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към комисията, смятам, че е последния път, в който правим изслушване без присъствието на този, който е отговорен за прилагането на програмата. Солидаризирам се с изказаните мнения, при условие, че имаше разговор и обещания. Благодаря.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Искам да направя едно предложение, което да гласуваме, тъй като съм възмутен от едно нещо, което се случва в Парламента. Предложението ми е процедурно. Има законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, който по една или друга причина не е разпределен на Комисията по земеделие и храни. Моля да гласуваме, ние всички като комисия, да го изискаме от председателя на Народното събрание господин Миков да бъде разпределен и на нашата комисия, тъй като темата и бранша, който засяга този закон е изцяло свързана с реализацията на стоки в преработено и непреработено състояние, които са продукти от селско стопанство. И това е точно работа на Комисията по земеделие и храни, не е само работа на Икономическата комисия.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да гласуваме, колеги. Който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 17 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – няма
Със 17 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Благодаря на всички, които гласуваха „за“.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, колеги.
Колеги, преминаваме към точка 3 - законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 453 от 14 март 2014 година. Проектът за второ гласуване е пред вас, с направените предложения.

Предлагам да вървим текст по текст и ако има проблеми, които не можем да решим в комисията да продължим обсъждането утре, тъй като изключително трудно се работеше по закона, и по обединението, и по предложенията. Смятам, че трябва да направим най-доброто с този закон.

Започваме с наименованието на закона „Закон за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи“.
Който е подкрепя наименованието на закона, моля да гласува.

„За“ – 16 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Има предложения от н.п.Янаки Стоил и група, по параграф 1, предложение от н.п. Танева и група, които по принцип касаят една и съща тема, за които оценката е, че те могат да бъдат ползвани в текста, който ви е предложен с по принцип приетите предложения, това е параграф 1, който създава нова ал.7 за търговските дружества. Пред вас е текстът, няма да го чета. Предлагам да започнем дискусия по този текст, в който сме се опитали да обобщим предложенията без да повтаряме това, което в закона

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо председател, позволявам си да поискам думата първи, тъй като систематично нашето предложение касае ал.2, а другото предложение касае ал.7 на чл.3.
Ще се опитам съвсем стегнато, въпреки сложността на материята да представя концепцията, която сме предложили. Първо, избрали сме ал.2 по причина на това, че в текста на първата алинея за чл.3…в смисъл, молбата ми е всички колеги да опитат да гледат заедно разпоредбите на всички членове, които са с 3, и 3б, защото режима трябва да е компактен и колкото и да го разделяме 3а в разпоредби, той трябва да бъде компактен. Предложили сме редакцията да бъде в чл.3, ал.2, защото това е първата норма, която се казва кой не може да придобива земеделска земя. Технически сме разширили забраната за придобиване на земеделска земя не само до политическите партии, тъй както е текста на оригиналната ал.2, там сме добавили и забраната, която е за чужди държави, това са съществуващи забрани и досега. И всъщност предлагаме още три ограничения.
Първото ограничение касае т.нар. дружества в офшорен режим като, както вече уточнихме, да, в закона, ще го кажа съкратено, за т.нар. офшорни дружества, в чл.3, т.28 имаме забрана офшорни дружества да придобиват земеделска земя, но забраната касае само земята от държавния поземлен фонд. Предложението е никакво офшорно дружество или както сме разширили и в които съдружниците или акционерите, които пряко или косвено са също офшорни дружества дали може да придобиват земеделска земя. Това е първата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да коментираме по първото предложение, което е „Търговски дружества…“, вашата точка 3 „…съдружници или акционери, които пряко или косвено са регистрирани с юрисдикцията на преференциален данъчен режим“ и защо не е включено в предложението, което предлагаме като редакция.
Законът за икономическите и финансови отношения на дружества регистрирани с юрисдикция при преференциален данъчен режим, вярно е, че има забрана за закупуване, но вярно е, че в Допълнителните разпоредби се казва, че „земя“ са всички земи от поземления фонд. Това първо.
Второ. В дДържавите с преференциален данъчен режим, който е в Закона за корпоративното подоходно облагане не съществува и не влиза Кипър, която е държава-членка на Европейския съюз, защото всички останали по 2 и 3 влизат. Вие сте в хипотезата, че тези всички държави в преференциален данъчен режим са описани в ал.3, в хипотезите на 3 и 4. Заради Кипър ли ще го правим, тя е държава на Европейския съюз. Разбирате ли? Вижте 3 и 4 на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, защото ние казваме „Физически лица по чл.4 и чл.5 или чуждестранни извън чл.4 и чл.6.“

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е какъв е проблема с Кипър?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Кипър е държава-членка на Европейския съюз. Тя влиза, не може да бъде разглеждана в офшорните.

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кипър е една от 68-те територии известни досега, а те могат да бъдат много повече.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не ме разбирате. Или аз лошо обяснявам.

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не можахте да го обясните.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имате списъка на юрисдикции с преференциален данъчен режим, 47.

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е в Закона за корпоративното подоходно облагане.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така.

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но този списък е гъвкав, непрекъснато отпадат територии и се добавят територии.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Чл.3, ал.4 казва „Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право… при условията на международни договори ратифицирани по реда на чл.22.“ Аз не знам тези офшорни компании да бъдат с преференциален режим. И чл.5 „граждани на държавните-членки на Европейския съюз“. И затова казваме 4 и 5 – там са включени всички опции.

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не бъркайте Кипър и не го смесвайте с всички офшорни територии. Другият закон, който го наричаме за краткост Закона за офшорките си има правило, което определя въпросните дружества. И затова казвам, този Закон за офшорките не сме го предлагали, въпреки че го подкрепихме, и аз го подкрепих също така, но той дава дефиниция кои са тези дружества. И кои са тези държави. Тези държави могат да бъдат както в Кипър, така и навсякъде.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може би не ме разбирате, но те са изключени по правило и в сега действащия закон, всички офшорни, без Кипър.

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не е така.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Прочетете ал.3, т.2 и т.3, прочетете как е записано, затова изписания текст ви казва „търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци извън физическите лица по т.4 и т.5 или чуждестранни юридически лица извън тези по ал.4 и ал.6…“, това са тези, които остават.

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не, това който ви го е казал много ви е заблудил и не е успял да разбере философията на двата закона. Не твърдя, че оня за офшорките е най-прецизния закон, но го съобразяваме изцяло. Забележете формулировката – дружествата по онзи закон за офшорките, те могат да са с екстериториална регистрация, т.е. те могат да попадат в нечия друга територия, онази територия, тя може да е с двоен режим, защото имаме хипотези, в които имаме офшорки в държави. Имаме хипотези, в които имаме офшорки в тотално екстериториални формирования. Но коя е ценността на оня закон за офшорките? Там е дадена цялата концепция. Дружеството може да е българско, по оня закон, но неговите съдружници пряко или косвено да са офшорни. А в тази хипотеза, тя няма нищо общо с ал.3. Аз приемам, че оня закон съдържа един широк обхват на понятието „дружество“ без да го дефинира дали е българско или чуждестранно, той казва „дружества, в които съдружници или акционери пряко или косвено са дружества регистрирани в територии с преференциален данъчен режим.“ .

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, нека първо да изясним това, което е относително безспорно от спора за обхвата на дружествата. Темата за обхвата на дружествата е отделна. Ние първо трябва да изясним въпроса по отношение на обектите, които могат да притежават търговските дружества.
Във връзка с вашето предложение по точка 3. Аз ще ви припомня съдържанието на Закона за икономическите и финансовите отношения с тези дружества, които имат отношение. Последната точка 28 в чл.3, която създава ограниченията, че „дружества регистрирани с юрисдикция с преференциален данъчен режим и на свързаните с тях лица се забранява пряко или косвено…“, чета това, което се отнася към сегашния закон, последната т.28 „придобиване на собственост върху земи и гори от държавния горски фонд“.
При приемането на закона възникна спор, тъй като е възможно двусмислено тълкуване дали държавния фонд се отнася само за горите или за земите, тъй като съюза „и „ не дава категоричен отговор, защото не е казано „собственост върху земи от държавния поземлен фонд и гори от държавния горски фонд“, затова се наложи в допълнителната разпоредба да се направи едно тълкуване за това, че „земи“ са всички земи от поземления фонд, т.е. закона, който е относим към Закона за земята трябва да се чете, че той вече е въвел забрана такива дружества с преференциален режим за придобиват земи от поземления фонд, независимо дали той е държавен, частен или някакъв друг. А само за държавния горски фонд се отнася ограничението, че те не могат да придобиват гори от държавния горски фонд. Това е коректното тълкуване на закона. Вие с вашето предложение го възпроизвеждате. Аз не казвам дали то трябва да се повтаря или не, по отношение на обектите не би трябвало да има спор между действащия вече специален закон за дружествата с преференциален режим и вашето предложение, те са с покриващо се съдържание. Пак казвам, наша преценка е дали е необходимо да бъде записано и тук, но тази забрана би трябвало да съществува и към момента без оглед на промените, които правим сега.
Вторият вече, спорен въпрос е, дали това обхваща всички дружества регистрирани в такива зони и тук, това което цитира госпожа Бъчварова, казва, че има някои дружества, които се изключват по силата на този списък, защото той не се определя автоматично от закона, а препраща към списъка с юрисдикциите с преференциален данъчен режим. Аз по този въпрос няма да взимам отношение, защото той е повече финансов въпрос, не само правен, но идеята на закона е била да изключи някои от тези дружества, които имат такава двойнствена природа. Вероятно има такива засичащи се случаи, това нека да се изясни от комисията и да реши дали изцяло да се придържа към този списък или да разшири малко неговия обхват. Но мисля, че общо взето двата закона трябва да се движат успоредно по отношение на дружествата към които се въвеждат ограничения. Надявам се, че съм бил ясен, за да разделим спора, какъвто според мен не би трябвало да съществува по същество относно обектите на придобиване, а единствения дискусионен въпрос е за обхвата на субектите, тъй като вие изглежда предлагате един малко по-широк обхват от този, който се съдържа в списъка относим към другия закон. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз много внимателно чух и вашата теза по отношение на предмета, включително изцяло подкрепям изложението, което колегата Янаки Стоилов направи в тази връзка. Нашето притеснение е следното. Вие сам казахте, непрецизна е редакцията на т.28, след това имаме допълнителна разпоредба. Сигурни ли сме, че като остане в допълнителната разпоредба понятието „поземлен фонд“ тя няма да се тълкува ограничително и да се прилага като „държавен поземлен фонд“. Затова ние се придържахме по отношение на понятията откъм предмета, ние се стремяхме да поддържаме понятието „земеделски земи“ и твърдя, че вероятно имаме технически грешки и опущения по повод на обхвата, защото там има една колизионна територия, която по-нататък се среща в 3в, земи в горския фонд, която явно специалния закон разделя. Ако сме сигурни, че само на база закона, който условно наричам – за офшорките, с тези две норми т.28 и допълнителната разпоредба ни покрива цялата земеделска земя, включително тази, която е частна, включително тази, която семействата, родовете по наследство придобиват – ок. Ако това е смисъла, да, ние изцяло подкрепяме смисъла.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не съм против да се запише това ваше предложение. Не може да кажем кой е специален тук, защото те уреждат една и съща материя, трудно е да кажем коя разпоредба е специална. По същество няма да има противоречие между двата закона, ако се запише вашето предложение. По-скоро ще има някакво частично покриване на уредбата, но ще отпадне всякакво двусмислие. Според мен коректното тълкуване и сега изключва някакво колебание, но пак казвам, въпрос на преценка и аз не възразявам вашето предложение по т.3 да бъде включено точно тук, където го предлагате. А другите въпроси са относими към дискусията по-нататък, но това нека го прецени комисията. Благодаря.

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще си позволя още един аргумент да наведа за експлицитното включване, макар и да се дублира тази забрана. Дори да се дублира, хубаво е при толкова, няма да кажа фрагментарен, но неясен режим, който сега е заложен и който и ще стане, защото ние го доусложняваме, хубаво е поне забраните ни някъде да са подредени и да се възприемат. Къде нотариусите в малко населено място ще търсят и закона за офшорките и ще тълкуват?! Дано все пак да гледат земеделския закон и да го видят навреме.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Решението така или иначе накрая ще го формулирам по текста, това което е изписано предложението на комисията, има ли някакви бележки, общо взето сме се старали да бъдем максимално обхватни и точни спрямо идеята, която е заложена в едното и в другото предложение.

СПАС ПАНЧЕВ: Госпожо председател, тъй като този закон се очаква от българската общественост и хората, които имат интерес в закупуването на земи, мисля, че това предложение е коректно и аз предлагам да подкрепим предложението.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имаме ли дебат по параграф 1? Колеги, предлагам ви в резултат на предложението по параграф 1, т.3 „търговски дружества, съдружници или акционери, които са пряко или косвено дружества регистрирани с юрисдикция с преференциален данъчен режим“, ал.7, т.1; т.2 „търговски дружества, в които съдружници или акционери …“ и т.н. Това да гласуваме. Става точка 1 в ал.7.
Параграф 1, т.1 създава се нова ал.7, ал.7 става с две точки, така както е записано – вашата точка 3 и втора, „търговски дружества, в които…“ и т.н.
Това приема ли се? Който е съгласен, моля да гласува.

„За“ – 16 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Следва предложения на н.п. Танева и група, които по принцип ги подкрепяме, но те са отразени на тяхното систематично място в параграф 2.
Преди да преминем към параграф 2 има предложение по параграф 1 на н.п.Волен Сидеров и група, има и предложение на н.п.Бъчварова и група. Има предложение на н.п. Янаки Стоилов и група и също така на Десислава Танева и група, съгласно което чл.3в да отпадне.
При вас имате редакция на текста на вносителя и съобразно предложенията.
Обсъждаме предложението на госпожа Танева и група по параграф 1а, който по принцип е отразен в параграф 2. По принцип е подкрепено и с редакция.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, процедура. Не е ли по-добре всички да гледат предложението за параграф 2, което мисля, че отразява всички предложения и доколкото към него има някакви предложения за допълнения и корекции да се правят върху този общ текст, иначе пак ще се върнем към отделните предложения, след като вече има някакъв сборен текст.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предложенията на н.п.Волен Сидеров и група, което по принцип в редакцията на крайния вариант, се подкрепят предложенията по ал.2 , което не е отразено в параграф 1 и по принцип предложенията по ал.3 и не подкрепя по ал.1 и ал.4. На Бъчварова се приема, на Янаки Стоилов – по принцип, и на Танева „3в“ да отпадне не се подкрепя, защото предложението беше целия чл.3в да отпадне. Гледаме параграф 2, който е в редакция на комисията и обобщава всички направени предложения.

ЙОРДАН СТОЙКОВ: Тълкуване на хипотезата „пребивава“ или „установени“?

ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Пребивава“ за физическите лица, „установени“ за юридическите лица, това е разликата. Пребиваването за физическите лица се установява съобразно правния режим за документите, допуснали пребиваването и т.н. Юридическите лице е с регистрациите.

ЙОРДАН СТОЙКОВ: Благодаря, удовлетворен съм от тълкуването.

МАРГАРИТА НИКОЛОВА, „АТАКА“: Благодаря, госпожо председател.
Исках да попитам, не виждам тук някои от важните неща в нашето предложение да са отразени, на стр.5, ако правилно гледам. Беше важно това, което сме предложили. Нашето предложение се е опитало максимално да обхване всички юридически и физически лица, не разбирам защо не приемате ал.4, която касае неперсонифицираните дружества, какъв е проблема там? И другото, което е не виждам във вашето одобрено предложение, не е достатъчно фирмите да са регистрирани три години, а да са извършвали реална стопанска дейност на територията на нашата страна, това нещо се доказва с платени данъци. Защото съгласете се, че никой чужденец не идва в България да регистрира фирма, т.е. ако той наистина иска да развива стопанска дейност в страната, не да я регистрира, тази фирма трябва да докаже, че тя работи, а една фирма като работи трябва да си плаща данъците. Тук не виждам никакъв текст в това предложение, което сте обобщили от предложенията на всички вносители. Чрез определена база – това касаеше едноличните търговци. А неперсонифицираните дружества са записани в ал.4, но тук сме имали предвид точно такъв тип дружества, които и в момента си позволяват да купуват българска земя.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По ал.2 вашето предложение принципно вече е отразено в параграф 1.
Предложенията по ал.3 по принцип също са отразени. Не приемаме 1 и 4.

МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Не, не, не са отразени по принцип.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да помогна за дискусията, ако позволите.
Те наистина предлагат нещо повече. Аз самият сега си поставям този въпрос.

МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Това е логично.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Момент, тук трябва юридически да си отговорим и после фактически. Допустимо ли е неперсонифицирано дружество, защото самото понятие „неперсонифицирано дружество“ означава, че то само по себе си не е правен субект и как когато то не е правен субект придобива собственост, която принадлежи не на съставящите го субекти, а на това цяло, т.е. има договор за дружество, което става собственик. Някой ми каза, че такива случаи на практика има. Аз поставям въпроса това допустимо ли е от правна гледна точка дали такива сделки са редовни, но ако има такива случаи може да се обмисли включването и на тях. Но аз продължавам да си поставям въпроса може ли неперсонифицирано дружество да бъде само по себе си субект на собственост?

МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Имаме информация, че има закупена земя по този начин, чрез такъв тип дружества. Можем да я предоставим.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Доколкото на мен ми е известно при учредяване на дружества с един договор по Закона за задълженията и договорите. В този договор се вменява на един от участниците в този консорциум или дружество по ЗЗД да придобива правата и задълженията, а после ползите ги разпределя на останалите и е въпрос на решение как ще постъпим тук. Моето мнение е, че по отношение на земеделската земя винаги има по-особен режим и следва да ги изключим като възможност такива дружества да придобиват земеделска земя. Както с акциите на приносител.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът, на който трябва да отговорим, вие ми казахте това, което предполагах, че те правно са го направили по допустимия начин, тъй като дружеството по ЗЗД не е правен субект и никой няма да си позволи да го впише като собственик, защото то утре няма как да защити тази собственост. Но ако един от субектите му има право то вече може чрез него да придобива тези права. И тук трябва да се прецени дали тази възможност да се изключи или не, това е реалния казус.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Бъчварова, искам да допълня, че нашето предложение включваше, на колегите от „Атака“ е по-общо, изискване също да са извършвали земеделска дейност. По принцип при нас беше за земеделска дейност. Виждам от редакцията на параграф 2, че не се приема това като някакво условие. Ние сме го предложили, като сме имали предвид регулациите или условията за придобиване на земеделска земя, които действат в други страни-членки на Европейския съюз. И по повод на такива дружества, които са учредени от външни дружества, съществуват такива условия, че купувачите за тези три години трябва да имат уседналост и стопанска дейност. И се връщам на това предложение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Този въпрос с вас го обсъждахме, но това касае и българските граждани, тъй като закона не разделя чужди юридически лица или чужди граждани и български, което означава, че всеки един български гражданин, който реши да купи земя трябва да бъде регистриран земеделски производител и да се занимава със земеделие, така се разбира. Да, но няма как да пишем, че само чуждите юридически лица ще трябва да купуват земя, когато три години, например, са били регистрирани земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, с вас говорихме. Вие сте права, ако наистина гледаме, че режима трябва да е еднакъв. Но интересно защо в други страни-членки на Европейския съюз по докладите, с които и вие разполагате съм сигурна, при тях всички лица на практика, пряко или косвено, чужди граждани, които са допустими с режимите за уседналост имат такова изискване с цел на практика външните инвеститори, които влизат чрез местни лица да влизат за създаване на производство, на дейност, а не от гледна точка на спекулативни доходи. И смятам, че има резон и следва да видим конкретно режима в другите страни, защото задълженията на една страна като Чехия примерно, или Швеция, по памет възстановявам доклада, който съм чела за тези режими, следва да са същите като на нас, като страна-членка на Европейския съюз.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тогава трябва да се търси опит, в другите страни, което четох,но то не е свързано да имат непосредствено регистрация по Наредба № 3 или да бъдете включени в подпомагането. Трябва да се търси опит от дейност, която е свързана с обработка на земеделската земя. Този опит може да бъде доказан по различни начини. Но да не бъде свързан с Наредба № 3 и регистрация, която съществува.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Съгласна съм, но нашите доводи имат основание.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз ги приемам, само че да направим редакция, в която да има опит, как да го напишем, „които имат опит“?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, в България когато започнаха да се създават такива дружества първо, още по Указ № 56 там имаше ограничен предмет на дейност. И всяко дружество, тогава фирми, трябваше да впише в предмета си на дейност това, което ще извършва и това вписване имаше ограничително действие, то не може да се занимава с никаква друга дейност, която не е изрично вписана в неговия предмет на дейност. С течение на времето това отпадна и сега когато се създават търговски дружества там се пише описателно – ще се занимава с производство, търговия, други дейности, т.е. от начина, по който е регистрирано дружеството тази цел не може да я постигнем, защото всяко едно дружество било то създадено в България, в Европа или някъде другаде, може да се регистрира и да каже „аз ще извършвам всички тези дейности“, и по силата на тази негова заявена декларация то трябва да се сметне, че отговаря на закона. Ако вече се търси реално с какво то се занимава, било то „производствен опит в областта на земеделието“, трябва обаче да се види как това може да бъде проверявано, тъй като от неговата регистрация това няма да стане ясно. Това е важен въпрос на комисията, да каже има ли такъв практически начин или не.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: В тази връзка исках преди малко да спомена. История има такава в другите държави, че въпреки изрядността на инвеститора, въпреки всичко комисията, която там е създадена с техния закон може да отхвърли това предложение и никой не й търси сметка, защото тя е именно комисията, създадена да опазва земеделските земи в тези държави. Нямаме, ами добре, да потърсим практиката, тук става въпрос за земеделска земя.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Всеки може да докаже опит от земеделието, това е ясно, с това което приключва като година, счетоводно, данъчно. Как се кандидатства сега по Програмата за развитие на селските райони? Показвате 50 % доход от земеделие. Би следвало такъв документ също да има, ще доказва пред нотариус. Има декларации.

МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Би трябвало някакъв документ пред Национална агенция за приходи, защото те са търговски дружества и основно се отчитат в НАП, и в статистиката, там си посочват вида дейност, би трябвало пред нотариус да има някаква такава декларация.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Госпожо председател, ние искаме да ограничим дружествата, които могат да купуват, но аз ви давам един пример. Дружество, което има хотелиерска дейност, изграден еко-хотел, и те искат от догодина да отглеждат биоземеделие. Това казвам, когато има доказана стопанска дейност, а не само земеделски производители, защото вие казахте за земеделски производители.

МАРГАРИТА НИКОЛОВА: В подкрепа на това, което казаха и колегите преди мен, т.е. фирмата трябва да има стопанска дейност. Примерно хотелиер. Защо не виждам в обобщеното предложение да е останал текст, че тази фирма трябва да е внесла някакви данъци в нашата страна? Това трябва да остане, защото той ако наистина е дошъл да работи и да прави нещо, и да гради тук, да развива нашата икономика той трябва да си плаща данъци. Никой няма да дойде тук, да инвестира в страната и да работи на загуба, това е пълен нон-сенс и затова считам, че нашия текст тук трябва да бъде взет предвид.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз ви разбирам, само че ние не трябва да разделяме български и чуждестранни лица. И за българските, и за европейските граждани трябва да бъде едно и също положението, т.е. и за българските граждани трябва да искаме същото, и за българските фирми.

МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Ние без да искаме сме ги разделили вече. Нито покупателната способност е еднаква, нито нищо е еднакво, те са разделени. Защо трябва някоя фирма, която е регистрирана ефективно, не си плаща данъците тук, много добре знаем колко данъци се източиха от големите фирми в България, те си ги изпращат към майките в чужбина и тук са на загуба, защо да не искаме те да са платили нещо преди това?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо не разделите решаването на тази задача на две стъпки? Сега да приемем текста както се предлага, има идея от следващата година да се създаде Агенция за земята, би трябвало някакъв орган да обобщава цялата информация, ние в момента в България не знаем каква земя има и кой я работи. Би трябвало там да се съдържа тази информация и би трябвало тази агенция по някакъв начин да дава разрешение. Може да звучи по-категорично или в някаква по-мека форма преди сключване на такива сделки. Иначе ако създадем пълното разделение трябва да искаме от всички дружества, било то български или идващи от другаде да кажем, че те ще могат да придобиват земя само, ако непосредствено се занимават със земеделско производство. Това е една много по-амбициозна задача и тя изисква някакъв държавен орган, който да регулира този процес. И той трябва да е не само за българските, но за всички други юридически лица, на които ние сме допуснали правото да придобиват земеделска земя.

МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Нашето предложение не е точно стопанската им дейност да е земеделска, напротив, те идват тук и е факт, че могат да развиват всякакъв друг вид стопанска дейност. Ние казваме, че тези юридически лица трябва да имат три години дейност в страната и от тази дейност, добре, три да са, да не са седем, но въпросът е, че те трябва да са платили някакъв данък. Това е разумното. Кой идва в България да работи и да не плаща нищо, ако реално иска да работи тук?

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Колеги, позицията на Движението за права и свободи по отношение на тези ограничения, които се опитваме да налагаме е била ясна, но сега ще говоря по принцип, защото текстът, който ни е предложен по редакция що-годе може да се приеме в този вариант. Но ако се опитваме по всякакъв начин да ограничим инициативата на физически и юридически лица, според мен, не е коректно. Едва ли, слагайки такъв вид ограничения ще постигнем именно това земята да не бъде продавана на чужденци. Въпросът ми е, какво прави един нов инвеститор, който иска от утре да се занимава, има различен инвеститорски интерес, така че ако ние сложим и това условие да имат земеделска дейност, или да имат доходи от земеделска дейност мисля, че това вече е прекалено. Така че текстът, който е предложен е приемлив.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, да обобщя какви са предложенията.
Параграф 2, едно от нещата е да имат опит, т.е. този опит как ще се доказва, може би трябва да бъде в някакъв правилник, защото тук няма как да го разпишем. Отделно от това, не разбрах, все пак ал.4 на предложението на „Атака“, ал.1, т.2.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това да не го включваме, създава объркване, създава се възможност за заобикаляне на закона да приравнявате български граждански дружества към чуждестранни юридически лица. Не е сполучливо направено това нещо, даже си мисля, дали няма опасност да се заобиколи забраната, тъй като чуждестранни юридически лица извън посочените, така или иначе не могат да придобиват земя. Така че не мога да намеря аргумент за това предложение, не знам кой ви го е подготвил, но като че ли не решава никакъв практически въпрос.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз бих се намесил да допълня господин Стоилов. Има вече много негативна практика от действия на тези дружества, търговски негативни практики, които се случват всеки ден. Тези дружества се използват за всякакъв вид гешефти, защото се правят две по-малки дружества, които правят дружество по ЗЗД и се навързва една схема, на която не можеш да хванеш края! Същото стана и със земята.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Какво предлагате?

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Да я няма тази алинея, подкрепям го това нещо.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Параграф 2, с направените предложения, допълнението. Какви документи трябва да влязат в правилника за прилагане на закона, които ще се искат, за да се установи този опит.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз исках да допълня, че така и така има тригодишна уседналост, нормално е в тази тригодишна уседналост да е ясно, че това дружество е дошло с идеята да прави бизнес, да развива стопанство, въпросът е, че това може да се докаже с документи, които да се уточнят в правилника.
Госпожо председател, исках отдавна думата по повод на това, че тук се вмъкнаха изказвания относно създаване на Агенция за земята и тъй като от нашата група никой не взе отношение, да не се приеме мълчанието като знак за съгласие, по това съм изказвала и друг път мнението си, ние няма да подкрепим създаването на нов държавен административен орган и считаме, не е обект на дебата, но има стенограма, държа да го кажа, за да не излезе, че в заседанието сме дали съгласие, мисля че информацията, за която господин Янаки Стоилов говори, че трябва да я има и то наистина трябва да я има като обем сделки, за да се следи пазара на земята е въпрос по-скоро на техническа обезпеченост и най-вероятно промяна в някои наредби и други закони, така че целия оборот, който минава през нотариусите, вписва се в службите, се обобщава в Министерство на земеделието и храните, в областни дирекции „Земеделие“, в които се осъществява целия процес по администриране на земеделието. Извън темата е, но влиза в стенограмата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ГАЛЕН МОНОВ: Благодаря, госпожо председател. Относно уседналостта понеже доста от предложенията на партия „Атака“ не са попаднали в параграф 2, все пак предлагаме за гласуване да не бъдат три години, а седем години. Държим да бъде прогласувано от комисията. Добре, пет години, но да бъде гласувано.

СПАС ПАНЧЕВ: Тъй като виждам, че почти всички сме съгласни с параграф 2 и създаването на чл.3в, искам да ви кажа моето мнение за това дали едно юридическо лице, ако е стояло три години може да докаже активна дейност или може да има някаква дейност. Ако решим, че трябва да се доказва дейността трябва да заложим някакви параметри. Залагайки параметри по този начин много стесняваме кръга или налагаме много изисквания. Затова моето желание, уважаеми колеги, е да прекратим дебата, да подкрепим, според мен, параграф 2 в по-голямата си част удовлетворява почти всички, изключвам идеята на колегите от „Атака“, но съм готов да гласуваме и тяхното предложение, за да се види какво е настроение – три или пет да бъдат годините.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Госпожо председател, все пак считам, че точно тази икономическа активност, за която говори господин Панчев, всичко това се доказва със стопанската дейност, стопанската дейност се доказва с платените данъци, защо да няма внесен данък? Не говорим за 100 лева, тази цифра, която е за седем години, това са едни 20-30 хил.лева годишно! Ние говорим за това българската земя да попадне в сериозни инвеститори, хора, които искат да развиват сериозна стопанска дейност, а не просто някой да я купи и после да чака да я продаде.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това се отнася и за българските граждани също. В момента , в който вие искате да започнете да се занимавате с каквото и да било земеделско производство вие попадате под същия закон, че трябва да ви искат някаква активност, не само чуждестранните.
Колеги, предлагам да гласуваме по поредност предложенията. Първо, предложението на Волен Сидеров и група, които не се подкрепят от комисията по ал.1 и ал.4. Който е „за“, моля да гласува.

„За“ – няма „Против“ - 2 „Въздържал се“ – 14 гласа
С нула гласа „за“, 2 гласа „против“ и 14 гласа „въздържал се“ предложението не се приема.

Предложение на Десислава Танева и група за отпадане на 3в, комисията не подкрепя предложението. Който е съгласен, моля да гласува.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Оттеглям предложението.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Параграф 2 ще направим редакция, в която ще запишем „опит в стопанска дейност“ и вместо три – пет години, това бяха предложенията за промяна.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Годините ги гласуваме отделно.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре. Първо казваме, „имат опит в упражняването на стопанска дейност“, да, „доказан опит“, което трябва да се прехвърли в правилника за прилагане на закона, „доказан опит в съответната област“.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако не сме преминали към процедурата на гласуване. Въпросът трябва да се постави дали по еднакъв начин ще важи за физическите и юридическите лица. Ако го гласувате общо означава, че извън наследяването по закон, което ние не трябва да ограничаваме лица, които не са земеделци да могат да наследят по закон, починали са техните родители по закон те придобиват 5 или 10 дка земеделска земя. Ако някой не се е занимавал със земеделие изискването за опит изисква той да не може да купи примерно земя, лозе, овощна градина, първо трябва да ги наеме, да работи три или пет години и след това да може някъде другаде да си купи. Това би означавало този текст. Ако това желаете имайте го предвид при гласуването.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Освен това на пазара функционират …., те нямат опит в стопанската дейност, техният предмет на дейност, не знам каква ще ви е политиката, но просто го казвам.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Нека да кажа, важно е. Защо да не работи три години в бранша, да се докаже? Защото става въпрос за българската земя, става въпрос за играчите, които създават принадената стойност в сектора.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Разбрахме, но все пак да гласуваме, който е „за“ това предложение, моля да гласува, за опита.
„За“ – 9 гласа „Против“ - 2 гласа „Въздържал се“ – 5 гласа
С 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предложението не се приема.

Второто предложение, за пет години, който е „за“ моля да гласува.
„За“ – 5 гласа „Против“ - 1 глас „Въздържал се“ – 10 гласа
С 5 гласа „за“, 1 глас „против“ и 10 гласа „въздържал се“ предложението не се приема.

Гласуваме предложението на комисията като цяло за параграф 2, който е „за“, моля да гласува.
„За“ – 14 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – 2 гласа
С 14 гласа „за“, нула „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предложението се приема.

Следващата тема касае по-специфични въпроси на Закона за собствеността, искам да минем към Преходни и заключителни разпоредби, тъй като е предложение на н.п. Янаки Стоилов и група. Параграф 13.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако може да разясня. Това е преходна разпоредба, в самия край на доклада, параграф 16 като предложение на комисията, се налага, защото ние въвеждаме ограничения, които не са съществували до момента по отношение на субектите, които могат да притежават земя. Някои от тези не отговарят на новите изисквания по ал.7 и мисля, че има даваме достатъчен срок до края на годината. Те имат две възможности. Едната е да изключат от своя състав такива дружества, лица, които не отговарят на изискванията или пък съответно да направят така, че да отговарят на новите изисквания и да продължат да притежават земеделска земя. Това е целта на параграф 16, защото без него не можем по никакъв начин да повлияем на заварените случаи, а те всички от даден момент нататък да отговарят на изискванията. Това, което липсва в текста е какво би станало, ако тези дружества до края на година него направят. Тук вече може да се допълни текста, защото там или трябва да се въведе някакво административно наказание, някаква санкция или да се предвиди някакъв ред по отношение на земята, която те притежават в нарушение на закона, защото те няма да отговарят на императивно изискване на закона.
Този текст е минимално необходимият. Той урежда как те да приведат дейността си до края на годината в съответствие със закона, но вероятно трябва да има още една алинея, отделен текст, който да уреди последиците при неизпълнение на това задължение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз подкрепям предложението на господин Янаки Стоилов така, както го е предложил и е включено като редакция, освен това смятам, че в този законопроект, който в момента гледаме редно е, макар и в момента да не може някой от юристите да даде редакция със сигурност да допълним процедура, ако тези собственици не изпълнят условията какво се случва. И глобата не мисля, че е решение, защото глобата означава някой да си плати глобата и да продължи да бъде офшорно дружество със скрити собственици и пак да не е по закона. Така че само юристите според мен могат да го кажат, но трябва да направим текст, с който да се допълни този законопроект и така да влезе на финално приемане.

СПАС ПАНЧЕВ: Госпожо председател, аз съм доволен, че господин Янаки Стоилов прие идеята да не три месеца този срок, а да е до януари следващата година и като че ли това е най-приемливото, и ви предлагам да го гласуваме. „Атака“ също предложиха да гласуват „за“.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Бих си позволил да кажа, без да съм юрист, но това да стане ал.1 на параграф 16 и ал.2 – който не изпълни изискванията по ал.1 земята се конфискува в полза на държавата.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Национализация?

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: А какво става след това? Няма друг вариант?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това решение е възможно, обаче не като конфискация, може да се напише, че в случай на неизпълнение на задължението може да има две стъпки, първата да бъде някаква глоба и нов тримесечен срок, примерно. Ако и в този случай не го изпълни тогава собствеността се придобива от държавата по цени, които са определени, т.е. по някакъв обективен ред, а не с оглед на това, което купувача ще предложи, т.е. трябва да има някаква обективна база, на която държавата да придобие тази земя, защото тя трябва да плати, не може просто да я вземе.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Стоилов, не знам дали има подобни хипотези в други закони по отношение на друго имущество. Според мен е добре първо да има глоба и нов срок, в който да преуреди, но после не е ли по-редно по някакъв публичен ред, примерно както дължиш на банките, да продадат и ти да си прибереш средствата, които си инвестирал, а не да се конфискува от държавата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам това да бъде следваща дискусия и при следващата промяна в закона, или в правилника.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не може да бъде в правилника, но ако искате да се възложи на Министерство на земеделието да предложи ред в този гратисен период, това трябва да стане най-късно есента, преди изтичането на срока, за да е ясно, че когато се направи преглед и такива случаи вероятно ще има на неизпълнение на закона, направо да се премине към някакъв принудителен ред, защото иначе ще се окаже, че сме приели едни пожелания, от които няма да последва нищо. Може да се обсъди възможността за публична продан на такава земя, на такива дружества, те ще си получат парите за нея и т.н.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Приемате ли това предложение?

Реплика: Това означава ново изменение на закона.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: До зала, ако имаме време да дадем предложение и редакция ще го включим.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да дадем срок от 24 часа да се предложи текст.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Утре може да направим извънредно заседание.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ще направим заседание, въпросът е предложението в каква посока върви. Министерството също да предложи вариант за текст утре, за да го обсъдим, ние също ще направим необходимото, но в този момент нямаме готовност да формулираме каквото и да било.
Предлагам да гласуваме параграф 13 в този вид, който става параграф 16 с корекциите.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Но думите „национализация“ и „конфискация“ да не фигурират, иначе всичко се обезсмисля.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако искате да приемете, че тази земя ще се предлага на публична продан, в тази насока да се развие темата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да гласуваме параграф 13, който става параграф 16, който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 16 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Продължаваме, колеги, с параграф 2. Има предложение за редакция на комисията и параграф 2 става параграф 3. Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 9 гласа „Против“ - 7 гласа „Въздържал се“ – няма
С 9 гласа „за“, 7 гласа „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Предложение на н.п.Тунджай Наимов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде параграф 4. Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 16 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Предложение на Светла Бъчварова и група, което го оттеглям.

Параграф 3, предложение на н.п.Бъчварова и група, което има редакция на комисията и по принцип се приема, идеята в това предложение е да се разпишат правилата, по които ще се предоставя общинския и държавен поземлен фонд за животновъдите, и тези правила чрез закона да могат да се приложат по- бързо, а не да се чака устройствения правилник.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо председател, ние гласувахме против параграфа, който изменя чл.24а само за това, че на практика с този параграф въпросната процедура няма да е тръжна, за което ние се обявихме категорично „против“ и при първо четене.
Разликата за второ четене е, че все пак тук има предложение за параграф 5, който е значително по-разширен и описан. Между другото има някои технически редакции, които следва да се изчистят, примерно в текста са описани кметствата, където трябва да се обявява поземления фонд, държавния, министъра, който е определил да се отдава по този ред, кои кметства, кметства на населени места, кметства на общински център, на областен център. Трябва да се изчистят текстовете, да не подлежат на тълкуване, защото както е написано трябва във всяко едно село, включително, което е с кметски наместник, защото това се води кметство, да бъдат разлепени обявите и кой ще е отговорник. После, примерно, за комисията, която се създава. Кой може да участва в комисията, ясно е само, че е със заповед на министъра. Предвид на това, че алинеите са девет, може би някой от министерството, точно да обясни цялата процедура. Не така както е написана. Първо, обявява се фонда, който е свободен, от министъра. Заявяват 30 дни животновъдите, които имат регистрирани животни, това е добре, беше и наше предложение, и животновъдните обекти да са регистрирани, до тук добре. Заявяват се пасища и ливади, които искат да ползват. И след 30 дни комисията издава заповед, с която ги разпределя. В ал.6 има едни нови единици, които не съответстват на досега действащите норми по Наредба № 5, 10 дка за изхранване на 0,5 животински единици.
Какво става, на практика искам някой да обясни, при следните хипотези. По принцип поземления фонд, който ще се обяви ще представлява няколко десетки, стотици, според областта или населеното място имоти от пасища и ливади. От другата страна ще имаме животновъди, които имат определен брой животни. По текста, който четох, на мен ми стана ясно, че този свободен фонд, който е определен със заповедта за областта и съседните области, ще се разпредели пропорционално между заявителите животновъди с регистрирани обекти, които отговарят на условията. Не трябва ли да се разпределят по нормата на Наредба 5, за която говорихме, само че тя е различна от това, което тук е дадено, в ал.6.
Следващият ми въпрос е, когато на даден животновъд по съответната норма, ако не е разпределена пропорционално, а по тази норма, която да уточним каква е, защото от текста на ал.6 не ми става ясно, по каква норма ще работим, ако не работим пропорционално на обявен от министъра фонд и подадени заявления, т.е. нали това е първия въпрос, примерно пасището е малко по-голямо, отколкото един животновъд има четири крави. Какво точно ще му се разпредели? Или в обратния случай – по-малко, тъй като няма точно как да се нагласи броя на животните и размера на даден имот. Или примерно, има в землището едно пасище от 100 дка, за което няма достатъчно голям животновъд точно за 100 дка, но има много малки, какво става при тези хипотези? От текстът, който четох не можах да разбера тази процедура на терен как би се осъществила и ако може някой да каже, в какъв срок, как и какво се прави с разминаванията?

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ще бъде „от – до“, т.е. трябва да влезе в този норматив.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: А този норматив го правите на ново? Досега действащия норматив какво значение има? Той е долна или горна граница или няма значение?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма долна и горна граница. Стандарт 4.1. имаме 20 дка на една животинска единица, но за пасищата взимаме максимума 20 дка на една животинска единица. Трябва да има минимуми максимум, за да могат да се определят парцелите и точно както вие казвате, да не влизаме в хипотезата, че малко ако се мърда, едва ли не ще го отсечем.

ПЕТЪР ВУТОВ: Според мен субективният елемент ще бъде избегнат…

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Обяснете процедурата, ние ще преценим дали ще бъде избегнат.

ПЕТЪР ВУТОВ: Процедурата е такава. Всеки заявява, комисията разглежда заявленията. В самото заявление заявителят ще декларира колко животни има, същевременно изчислени по тази формула колко земя ще иска да наеме, а същевременно ще декларира и колко наета такава земя има от пасища и ливади. В зависимост от това комисията ще прецени и ще се произнесе с този протокол каква земя пасища и ливади ще получи той. Именно по тази формула.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Коя е тя?

ПЕТЪР ВУТОВ: Петнадесет животински единици при условие, че на половин животинска единица й се полагат 10 дка, на една цяла животинска единица се полагат 20 дка. Всяко животно се приравнява към една животинска единица.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз не разбрах. Със заповед на министъра се определя в землището, по село си определят, по община или по област? Или по съседни области ще се заявява?

ПЕТЪР ВУТОВ: При условие, че закона разрешава да ползваш и земя в съседна област значи самите имоти ще бъдат обявени по землище, община и област.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но вижте каква колизия се получава. Всеки животновъд може да кандидатства за пасища и мери по заповедта на министъра, която е освен от неговото землище, намиращи се в землищата на общината, на областта и на съседните области, нали така?

ПЕТЪР ВУТОВ: Да.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това означава, че той може да кандидатства във всеки един от тези?

ПЕТЪР ВУТОВ: Имаме местонахождение на животновъден обект и животински единици. Той ще кандидатства по местонахождението на животновъдния си обект.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, но тук има записано, че може да кандидатства и в съседни области.

ПЕТЪР ВУТОВ: Може, естествено, когато животновъдния обект …

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Е в област Сливен, може да кандидатства в област Бургас за пасища и мери, нали така?

ПЕТЪР ВУТОВ: Може да е граничен.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма значение дали е граничен, ние говорим по законопроекта, така както ни е представен.

ПЕТЪР ВУТОВ: Да.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това означава, че животновъда от област Сливен може да си подаде заявление в Областна дирекция „Земеделие“-Сливен, ако има съответния брой животни за всички мери и пасища, които счита, че са му необходими, както в област Сливен, после да отиде в Областна дирекция Бургас, нали така?

ПЕТЪР ВУТОВ: Да.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И вижте какво ще се получи. Има 30 дневен сроккомисията да излезе с решение. Кои от заявките удовлетворява? Той ще има подадени заявки и в Сливен, и в Ямбол, и в Бургас. И няма на практика процедура, която да ограничава или процедура, която да дава реда, по който ще бъдат разглеждани и удовлетворявани исканията.

ПЕТЪР ВУТОВ: Да. Но я няма процедурата.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма я, но ние правим текст, който би създал само противоречия и субективно тълкуване на място в каква поредност да се разглеждат заявленията и какво става със заявленията на хората за другите области, защото знаем, че този фонд не е разпределен равномерно по области.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо Танева, аз си го представям така, тук имаме норматив, от минимум до максимум, за една единица имаме от 6 до 20 дка. Когато имате разпределение в едно землище вие минимум трябва да осигурите 6 дка, максимум да разпределите 20 дка на единица. И на базата на това, че са подали всички заявления те се обработват и се разпределя пропорционално или се намалява земята според земята на общината или на кметството, но не може да бъде под 6 или над 20. Ще отиде в съседната област, ако има под 6.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо председател, няма в текста процедура, която разписва това.

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Кое?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кога ще отиде в съседната област, до какъв норматив, поредността на разглеждане.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Нали казахме, не по-малко от 6 дка до 20 дка. Ако е по-малко от 6, т.е. разпределят се, има по-малко от 6 дка на икономическа единица ще отиде в съседната, ако е 6, защото това е минимума, няма да отиде.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, нека се запише като процедура, че първо се разглеждат заявленията от населеното място, където е животновъдния обект, после общината, после областта и тогава минава към съседна област, за да не се създаде тази възможност.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Но разбирате какъв е смисъла!

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ви разбирам, но вашия смисъл, така както го казвате, трябва да бъде достатъчно точно разписан в текста, за да не стане утре животновъда „Х“ в три областни с дирекции се е сдобил не с норма 20 дка, а 60 дка на животновъдна единица.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ами тогава трябва да има и някакъв регистър плюс всичко останало.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не знам какво трябва да има, очевидно текстът ще създаде такива хипотези и затова поставям тези въпроси, че има нужда от доразписване на текста.

ХАМИ ХАМИЕВ: Подкрепям Танева, тъй като може да има злоупотреби в различните области. Но имам един уточняващ въпрос, ал.2, т.7 „комисията след разпределянето…“ и т.н. „ги преразпределя пропорционално на всички“, това не се ли противопоставя на ал.1, т.2 където са другите участници?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако имаш повече от 20 става.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но няма механизъм, който да следи това.

ХАМИ ХАМИЕВ: Ограничаваме другите, които не са притежатели на животни. Тогава да не го пишем. Ако не ще има атаки според мен, не е редно да се пише.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не получих отговор на въпроса, ако е предоставено в землище „х“ пасище с размер 250 дка, а има 20 дребни животновъди как го разпределяме това пасища в идеални части, съвместно? Без те да искат това? При тази хипотеза какво правим? Също не е разписано. Моето предложение е текстът да се доразпише, доработи с всички хипотези и тогава да го гледаме. В момента, текстът както е предложен дава вашата философия, минимум от 6 до 20 дка на животинска единица, която да се дава, като в тези единици влизат и наетите в момента пасища и ливади от държавния поземлен фонд. Така разбрах, че господин Вутов, обясни, нали така! Така, значи те като подават заявление това също го няма написано. Заявления те ще декларират за годината какви договори действащи, декларират договорите, това също го няма. Това е вашата идея, но разписаната процедура не дава отговори на няколко хипотези, които изредихме тук, и за които няма отговор. Когато няма отговор следва, че съответния директор на областна или общинска дирекция ще си го приложи така както той счита, и ще настане меко казано лека хаотичност и според мен следва да се разпише текста с всички хипотези, които биха възникнали в реалния живот.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да се разпише процедурата подробно. Утре ще имаме комисия по това. Но каквато и процедура да има трябва да има някакъв регистър, който да се публикува и да се вижда – Иван Драганов има толкова пасища и да не претендира… въпросът е, че трябва да я има и тази публичност, за да не се получава кандидатстване в съседни общини без да има необходимост.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Затова първо трябва да има филтър. Първото ти право и първото разглеждане на заявление трябва да е от където ти е регистриран обекта, животното – това землище, после на общината землището, после на областта, после на съседната община на общината, ако е в друга област, за да се получи…

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не може да влезем в такива подробности!

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Напротив, можем.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Трябва да са съседни. Дадена община може да граничи със съседна област! Но трябва да е съседно, не може да бъде друго.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, това искам да кажа. И трябва да се разпише поредността за разглеждане на заявленията. Мисля, че следва да се даде един коригиращ текст, за да се изчистят проблеми, които биха възникнали. Според мен няма нищо фатално, един –два дни, програмата е такава на пленарна зала, че това не може да влезе, госпожо председател, вие знаете. По-добре да се изчисти текста. И без това в момента се искат правни основания за ползване на мери и пасища, което е добре. Министърът смени национален стандарт 4.1. , което също е добре, така ме няма нищо спешно. По-добре тази процедура да се разпише, след като не приемате търга.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ще се разпише процедурата. Темата е, че трябва да има процедура. Белите петна как ги разпределяте? Един път вече е правена тази процедура, няма как да е по друг начин!
Аз лично държа за съседните, защото има общини, в които, или населени места няма нито един животновъден обект, а в съседните няма място…, добре съседни общини, но съседните могат да се ползват, те са на 10-12 км.
Колеги, предлагам да гласуваме параграф 5 по принцип с доразвиване на процедурата.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От името на нашата група поемам ангажимента, че ще гласуваме текста, въпреки, че махнахте тръжната процедура, за което сме „против“, но искам да го видя разписан.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По принцип го приемаме…

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По принцип, и да кажа, че го приемаме, но не в този вид. Искаме тези реални хипотези да са разписани ясно и точно. Госпожо Бъчварова, максимално добронамерена съм! Разберете, това е за вас, защото животновъдите като са недоволни всички крясъци и викове ще паднат върху вашата администрация. Ще го подкрепим, но искаме да видим целия текст. Ако наистина са изчистени максимално възможно и ясно процедурите ще го подкрепим.

ХАМИ ХАМИЕВ: Аз пак да попитам, какво става с остатъчния фонд, кой го взима, животновъдите или другите заявители?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Остатъчния фонд върви на търг.

ХАМИ ХАМИЕВ: На търг, но тук какво пише „Когато след разпределянето по ал.6 останалите свободни пасища, ливади комисията ги разпределя между останалите заявители пропорционално на броя и вида регистрирани животни…“, ако нямат животни какво правим тогава?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е ал.2, отива на търг. Надявам се всички да помогнете с разписването на тази процедура.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, бихме дали предложения.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да продължим нататък. Параграф 4, който става параграф 6. Който е съгласен, моля да гласува.
За“ – 16 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Параграф 5, който става параграф 7 с редакция на комисията. Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 16 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Параграф 6, който става параграф 8, параграф 7, който става параграф 9, параграф 8, който става параграф 10 и параграф 9, който става параграф 11. Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 16 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Параграф 10, има предложения на народните представители Волен Сидеров и група, което по принцип не се приема и на Бъчварова и група, което се подкрепя, има редакция на комисията.
Първо гласуваме предложението на Сидеров и група, което не се подкрепя. Който е „за“, моля да гласува.
„За“ – няма „Против“ - няма „Въздържал се“ – 14 гласа
С нула „за“, нула „против“ и 14 гласа „въздържал се“ предложението не се приема.

Редакция на комисията за параграф 10, който става параграф 12.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Дефиницията за пазарна цена и животинска единица, смятам, че трябва да има малка поправка. Пазарна цена е цената на предходната стопанска година, да се запише. И при „животинска единица“ – категориите животни, да не се членува. Различните видове и категории животни.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Още една корекция. Мисля, че е неточно понятието „пасищни селскостопански животни“ са едрите и дребни преживни селскостопански животни. Конете и магаретата ги махаме оттук. Те не са преживни. После има обяснение какво е кон над 6-месечна възраст. Това трябва да се поправи. Може би трябва да е „едрите и дребни преживни и нечифтокопитни селскостопански животни“.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам да гласуваме параграф 10, който става параграф 12 с направените бележки.
„За“ – 16 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – няма
С 16 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Предложение на Тунджай Наимов, което се подкрепя и комисията предлага да се създаде нов параграф 13. Става въпрос за стопанските дворове.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Колеги, става въпрос за земи, които са в стопанските дворове, земеделски земи, които са останали след възстановяване на собствеността. Към настоящия момент много голяма част от тези земеделски земи се ползват без правно основание и няма законова уредба, с която това ползване без право да бъде регулирано по някакъв начин, затова сме предложили тези земи които са останали след възстановяване на собствеността да станат държавни и да са под егидата на министъра на земеделието и храните.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Защо са ничия собственост?

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Останали са след възстановяването.
ПЕТЪР ВУТОВ: Мога ли да обясня? В стопанските дворове има три вида територии, едните са прилежащи площи към сградите, другите са негодни за земеделско ползване и третия вид са подлежащи на възстановяване, т.нар. чл.19. Във времето когато е ставала реституцията малко от поземлените комисии са имали смелост да възстановяват собственост в стопанските дворове. Те остават. При предаването на чл.19 от страна на службите на общините тези територии не са предадени и са останали като „ничии“ земи. В момента министърът няма правомощия нито да ги отдава под наем, нито да се разпорежда с тях. А в стопанските дворове има по 30-40-50-60 дка, които в момента никой не може да се разпорежда с тях. При едно инвестиционно намерение от даден фермер, който има обор за разширение, примерно, по никакъв начин този проект не може да бъде осъществен. Това е идеята на тази промяна – да се даде възможност да се разпореждаме с тези обекти.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз имам предложение този фонд, както чл.19 по предния мандат променихме закона се отдаде на общините, да се даде на общините.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Нямате представа общините как продават земи!

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Правя това предложение.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Госпожо председател, а какъв е проблема областните управители да актуват тези земи?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Актуват си ги с пълна сила, като знам какво става в Пловдивско, не искам да говоря!
Предлагам да гласуваме предложението по параграф 13, който е „за“, моля да гласува.
„За“ – 9 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – 7 гласа
С 9 гласа „за“, нула „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предложението се приема.

„Преходни и заключителни разпоредби“, комисията подкрепя текста на вносителя. Комисията подкрепя текста на вносителя на параграф 11, който става параграф 14, подкрепя се параграф 12, който става параграф 15 с редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 14 гласа „Против“ - 1 глас „Въздържал се“ – 1 глас
С 14 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“ предложението се приема.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имам въпрос, госпожо Бъчварова, важно е. Кой юрист ще ми обясни параграф 15, ал.2 или то министерството „В тримесечен срок от влизане в сила на този закон министърът на земеделието и храните ,съответно областните управители извършват проверка на всички сключени през последните пет години договори за отдаване под наем или аренда земеделски земи от държавния или общински поземлен фонд, включително мери и пасища…“и сега „…за съответствието им с действащото законодателство.“ Какво се цели с този текст? Каква ще е тази проверка на сключените договори? До какво ще доведе тази проверка? Ако вие имате като идея и действащите договори да се анексират…

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не, не.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тогава каква е тази проверка?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз съм имала случаи, за договори сключени за 50 години. Кажете ми по кой закон се предоставят общински мери и пасища за 50 години, само да ми кажете по кой закон, защото такъв няма! Те се дават или за 5 или за 10 години. Ако са трайни насаждения – трето. Как стана тази работа? Как е гласувал този общински съвет, на базата на кой закон да има точно 50 години? Това до живот! Съответно със заплащане 0,10 лв! Извинявайте, ако говорим, че имаме пазарни цени, а са направени някакви договори, които са подаръци, какво правим?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Сигурно има някъде, където закона е заобиколен или нарушен. И си има ред, съгласно законодателството в България до прокуратурата се подава сигнал, проверява се и там където е нарушен закона, този който ги е дал си понася санкциите! Така записано – проверка, какво означава, какви последствия би имала тази проверка?!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За съответствие.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За съответствие със закона, който е действал към момента на сключването му, не може да искаме съответствие със сега действащия закон.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Естествено, ние искаме съответствие със законите, които действат в България, защото има страшно много нарушения.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И областният управител какво ще направи? Ще прекрати договора ли? Този текст е общо взето – да направим проверка на всички! До какво ще доведе, до какво правно последствие и по кой закон, вие виждате един договор, само ви давам пример, който вие дадохте, сигурно има закон, по който може да се отдаде под наем за 50 години, не го знам кой е, но не вярвам някой кмет или министър да си е сложил главата в торбата, всеки гледа законите, да не попадне в прокуратурата, но да речем, че е нарушен закона. Вие го проверявате и казвате „Този договор е сключен в нарушение на този и този член“, какво става? Какво става? Освен да се даде това като в сигнал в прокуратурата?! Просто казвам. Ние го записваме в текст за земята, за нещо, което се възлага с административен акт проверка и резултатите от този административен акт са има ли данни за злоупотреба с власт и нарушения, и сигнализиране на прокуратурата или няма. Няма друго последствие!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Всеки един договор има и възможности да бъде променян! Аз не мога да приема, че някой може да наеме пасище за 0,10 лв., което е факт! Извинявайте, но пишем – пазарни цени! Може ли 20 години да не актуализирате пазарни цени? Аз просто не знам как е възможно общинските съвети да са гласували! Това са договори. Искаме да се видят тези договори. Отделно от това има много ситуации, в които пасище, публична държавна собственост изведнъж решават да се продаде. Това пък е масово! Става частна!

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, но трябва да е нарушен закон, когато е нарушен закон принципала има възможности по Наказателния кодекс, чрез прокуратурата, оттам насетне има други последствия.

Реплика: Задължаваме да направят проверката.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Защо да не направят проверката, какъв е проблема?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Защо в закон да го пишем, като това става със заповед?

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Каквито и да са договорите, който и да е страна по договора се прилага Закона за задълженията и договорите и недействителност на договор се обявява от съда, т.е. недействителен е договора, който противоречи на материалното право. Така че има ред, по който се обявяват едни договори за недействителни или нищожни в случай, че някой е злоупотребил с правото, така че преди прокуратурата има друг ред, общия ред за договорите, сключване, изменяне, прекратяване и отмяна като не е действителен. Това е гарантирано по Закона за задълженията и договорите, когато се обяснява кой договор е недействителен. Такъв един договор сключен за 50 години, защото съм сигурна, че има и сме виждали всички, би могъл да бъде обявен за недействителен от съда, но това го прави съда.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз искам да направим само един анализ на сключените договори, само за пасища, нищо повече.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Колеги, трябва да подкрепим това предложение, защото трябва да се знае.

Реплика: Нали вече гласувахме.

ТУНДЖЕЙ НАИМОВ: Тогава какво коментираме? Информативно да се знае, ако са извършени нарушения от страна на общината или когото и да било и да се сезират съответните институции.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не е конкретен случай, няма един случай, в който договорите да са направени както трябва.
Ако утре сме готови ще има заседание, ако не в петък.

Колеги, благодаря! Закривам заседанието!

/Заседанието беше закрито в 18,40 часа/






ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА




137 715 знака