1. Обсъждане на разпореждане за възлагане на Комисията по земеделието и храните да докладва пред народните представители УКАЗ № 73 на Президента на Република България, постъпил на 14.04.2014 година, за връщане на ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, приет от Народното събрание на 4 април 2014 година и мотивите към указа.
2.Изслушване на директорите на държавните горски предприятия.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 37

На 29 април 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на разпореждане за възлагане на Комисията по земеделието и храните да докладва пред народните представители УКАЗ № 73 на Президента на Република България, постъпил на 14.04.2014 година, за връщане на ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, приет от Народното събрание на 4 април 2014 година и мотивите към указа.
2.Изслушване на директорите на държавните горски предприятия.
3.Текущи.

Заседанието бе открито в 10,00 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***
/Гости на заседанието инж.д-р Валентина Маринова – заместник-министър на земеделието и храните, Ася Стоянова – главен секретар на Министерство на земеделието и храните, Георги Стоянов – директор на дирекция „Търговски дружества и държавно участие“, Марияна Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности“ в МЗХ, Григор Гогов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, Альоша Даков – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, Цветко Цветков – заместник-директор на Северозападното държавно предприятие, гр.Враца, Тодор Бонев – заместник-директор на Северноцентралното държавно предприятие, гр.Габрово, Петьо Цонев – главен счетоводител на СЦДП – Габрово, Йордан Радославов – директор на Североизточно държавно предприятие, гр.Шумен, Василий Маринковски – заместник-директор на Югозападното държавно предприятие, гр.Благоевград, Биляна Ройнева, главен счетоводител на ЮЗДП-Благоевград, Айнур Ибрямова – директор на Южноцентрално държавно предприятие, гр.Смолян, Пейчо Върбанов – директор на Югоизточно държавно предприятие, гр.Сливен./

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, добър ден, предлагам да започваме, имаме кворум! Очаква се присъствието на депутати от ГЕРБ, АТАКА, от БСП.
Комисията по земеделие и храни предлага за обсъждане следния дневен ред:
1. Обсъждане на разпореждане за възлагане на Комисията по земеделието и храните да докладва пред народните представители УКАЗ № 73 на Президента на Република България, постъпил на 14.04.2014 година, за връщане на ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, приет от Народното събрание на 4 април 2014 година и мотивите към указа.
2.Изслушване на директорите на държавните горски предприятия ,
което беше предвидено в графика на Комисията по земеделие и храни по искане на депутати. След приключване на първа точка ще имате възможност да задавате въпроси, изпратени са материалите по имейла – това, което сме поискали в писмен вид.
3. Текущи.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.

„За“ – 18 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 18 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ дневният ред се приема. Благодаря.

Уважаеми колеги, предлагам с цел деловото протичане на обсъждането, първо, с няколко думи да ви запозная с мотивите на президента. Вие ги имате, предоставени са ви, а освен това и с основните възражения , които имаме и от които сме се водили при приемането на закона и съответно след дискусията, ще трябва в спешен порядък да подготвим и доклада, който в 13 часа ще бъде първа точка и обсъждане в Пленарна зала.
На основание чл.101, ал.1 от Конституцията президента връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи като оспорва параграф 2 относно чл.3, ал.1 и ал.2.
В оспорените разпоредби се предвижда право на собственост върху земеделски земи, да могат да бъдат придобивани от физически и юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години като юридически лица с регистрация по българското законодателство, по-малко от 5 години може да придобиват право на собственост върху земя, когато съдружниците в дружеството, членовете на съдружието или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията да са пребивавали или да са установени в Република България повече от 5 години.
В началото на мотивите президента отбелязва, че Народното събрание е в компетентността си да изменя и допълва разпоредите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да гарантира закрилата на земята, като основно национално богатство, но същевременно подчертава, че това правомощие трябва да бъде осъществено чрез или след анализ за съответствие с разпоредбите на Конституцията, международните договори, в които България има съответно сключени споразумения, с правото на Европейския съюз. Според президента оспорените разпоредби не съответстват на ценности установени в Конституцията и правото на Европейския съюз. Много силни думи!
Президентът смята за противоконституционен чл.3в, ал.1 и ал.2 на параграф 2, с които се предвиждат нови правила за придобиване право на собственост върху земеделски земи от физически или юридически лица. Изтъква се, че Конституцията, критерий „гражданство“ като предпоставка за придобиване правото на собственост върху земеделски земи е заменена с фактическия критерий „пребиваване“. Съответно с изискването за установеност в Република България повече от 5 години посочва, че съгласно Конституцията българските граждани, юридически лица може да придобиват земя без ограничения. В мотивите президентът отбелязва, че режима за придобиване правото на собственост върху земя зависи от това дали чужденците са граждани на държава-членка на Европейския съюз или на държава, страна по споразуменията на европейското икономическо пространство или са граждани на трети държави. По отношение на гражданите на държава-членка на Европейския съюз или държава, страна по споразуменията се посочва, че правото на собственост върху земя при условията и сроковете предвидени в Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз и обръща внимание на това, че в § 3 „Свободно движение на капитали“ на практика идеята е, че ние въвеждаме по-сериозни санкции спрямо това, което е съществувало в законодателството преди присъединяването.
По отношение на гражданите на трети държави се посочва, че Конституцията не допуска такива лица да придобиват право на собственост, освен по силата на международни договори. Има и една такава препратка, че по този начин ние лишаваме от право близо 2 млн.български граждани да придобиват собственост върху земеделска земя.
Това са най-накратко мотивите, които са разписани доста пространно, има и повторения, има и връщане, в началото, в края, с едни и същи тези, но така или иначе аз предлагам на вашето внимание, предвид и факта, че обсъждането започва само по някои от основните възражения на президента аргументи, които съответно аргументи почиват наистина на европейското право и договорите, които България е подписала и в никакъв случай не прекрачват прага за това, че ние нарушаваме Конституцията с нашите изисквания.
На първо място, свързването на придобиване правото на собственост за земя с критерия „гражданство“, така както е изтъкнато от президента ще доведе до съществено нарушаване на правото на Европейския съюз. Договорът за функциониране на Европейския съюз не допуска правото за придобиване на собственост върху земеделски земи от граждани на съюза да се урежда въз основа на национално гражданство.
По отношение на твърдението, че оспорените текстове противоречат на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз също трябва да подчертаем, че забраната граждани на държава-членка да не може да бъде третиран по-неблагоприятно отколкото към датата на подписване на Договора за присъединяване се отнася само за възможността България да запази в сила за срок от 7 години от датата на присъединяване ограниченията съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване.
Видно от систематиката на текстовете забраната се отнася само за 7-годишен период, през който са запазени ограниченията съществуващи в законодателството в страната към датата на подписване на договора. След изтичане на 7-годишния период граждани на държава-членка на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за европейско икономическо пространство трябва да бъде третирана съгласно нормите на законодателството на Европейския съюз и на съответстващото ми национално законодателство, независимо от това дали те са приети преди или след присъединяването на България към Европейския съюз. Така например Договора за функциониране на Европейския съюз е приет след присъединяване на България, но правата на гражданите на държавите-членки на Европейския съюз в страната съответстват на неговите норми.
По отношение на твърдението на президента, че се ограничава правото за установяване на свободно движение на капитали също има редица неточности и ползването на текстовете така, както е било удобно, а не така, както са записани съответно в Договор за функциониране на Европейския съюз.
Член 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз правото за установяване е определено като ограничаване свободата за установяване на граждани на държава-членка на територията на друга държава-членка, а в чл.63 нарушението на свободното движение на капитали е определено като ограничение върху движението на капитали между държавите-членски и трети страни. И в двата случая нарушаването на принципите на съюза е определено като нееднакво третиране като в първия случай то се отнася до гражданите на другите държави-членки в сравнение със собствените им граждани, а във втория случай се изразява с различните възможности за движение на капитали с произход от друга държава-членка в сравнение с националните капитали. Разпоредбите на чл.3в, ал.1 и ал.2 осигуряват напълно еднакво третиране и равни възможности за придобиване право на собственост върху земеделски земи на български граждани и на граждани на други държави-членки на Европейския съюз и не въвеждат дискриминационни критерии основани на гражданство, произход или друг признак на лицата. Приет е напълно обективен критерий, на който могат да отговорят всички граждани и който не е свързан със статута на признаците или качеството на физическите или юридическите лица.
Освен това в чл.50, параграф 2, буква „д“ от Договора за функциониране на Европейския съюз е посочено съдържанието на правото на придобиване на земя на територията на друга държава-членка, като елемент на правото на установяване. Този текст задължава органите на съюза да предоставят възможност на гражданите на една държава-членка да придобиват и ползват земя и сгради на територията на друга държава-членка доколкото това не противоречи на принципите на чл.39, параграф 2, а именно принципите на Общата селскостопанска политика.
Първият от тях посочен в буква „а“ е, че при специфичните методи на нейното прилагане се взема предвид специфичния характер на селскостопанската дейност, произтичащ от социалната структура на селското стопанство и от структурните и естествени неравенства между различните селскостопански райони. Договорът за функциониране на Европейския съюз изрично предвижда изискването правото за придобиване на земя на територията на друга държава-членка да бъде съобразено със специфичния характер на селскостопанската дейност. Така например по-ниските доходи на българските граждани в сравнение с доходите на другите страни-членки от Европейския съюз и обуславя и по-малка възможност за придобиване право на собственост върху земеделските земи.
Съгласно чл.21, ал.1 от Конституцията земята е основно национално богатство, което се ползва с особената закрила на държавата и обществото и затова Народното събрание трябва да осигури тази закрила, като създаде режим на собственост върху земеделските земи, който да е в интерес на обществото и оттук нататък твърдението, че има неясни разпоредби според нас е изключително не на място поставено, защото критериите и изискванията са изключително точни, т.е. създаването или покупката на земя, т.е. тези които я купуват трябва да отговарят на изискванията чл.3.г
По отношение на това, че 2 млн.български граждани са лишени това е абсолютно несъстоятелно твърдение по простата причина, че не засяга българските граждани под никаква форма. Единствените, които могат да бъдат засегнати са тези, които последните една или две години са придобили гражданство в страната, но не и българските граждани.
Освен това искам да подчертая, че самите мотиви, които президента представя за обсъждане пред нас и за второ обсъждане на закона като цяло донякъде може да се съгласим с факта, че в самите мотиви, когато сме внасяли закона не са предоставени достатъчно ясно и няма подробно описание на това, което в момента ще разговаряме и дискутираме, но все пак предвижданите промени в закона бяха единствено и въз основа на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, а освен това и на Договора за функциониране на Европейския съюз и оттук нататък считахме, че това е достатъчно основание ние да предложим тези промени.
Считам, че и в изказванията, които вие ще направите да разширим обхвата на аргументите в полза на текста, който беше приет единодушно в зала в Народното събрание, а освен това и тези предложения, които бяха гласувани бяха предложени от депутати от всички парламентарни групи – ГЕРБ, Атака, Коалиция за България и считаме, че текста, който е предложен е един консенсусен текст, който не противоречи на нормите на европейското законодателство и е в интерес на българските градани, на българското земеделие.
Благодаря ви. Това е накратко от мен, от гледна точка на мотивите и възраженията, които много по-подробно могат да бъдат представени пред вас. Струва ми се, че на този етап това е достатъчно.
Заповядайте за изказвания и коментари.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги и гости, ние днес няма да участваме в комисията в това гласуване, защото може би по принцип редакция е необходима, но ние сме „за“ уседналостта при всички положения, защото знаете, че ние също имаме входиран законопроект, не е за пет, за три години е, но все пак трябва да има ясна позиция. Това е нещо, което вълнува българските граждани и ние трябва да бъдем отворени към техните проблеми. Знаете, че преди няколко месеца също взехме отношение по тази тема.
Ние сме против мотивите посочени във „вето“-то на президента. Има обаче и точка, в която смятаме, че президента е прав, защото този законопроект трябваше да се разглежда по друг ред, по Закона за нормативните актове, с обществено обсъждане, с проучване на пазарите, с изслушване на повече мнения, на браншови организации, на земеделци, които работят, които са на терен, затова ние ще изслушаме дебата в Народното събрание и тогава ще вземем позиция. Засега в комисията няма да участваме в гласуването, групата на ГЕРБ. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания? Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Съжалявам, че този законопроект го гледаме в предизборна кампания, съжалявам, че колегите от ГЕРБ заемат такава позиция, ясна ми е позицията, сигурно няма друг начин как да се гласува, но мисля, че това, което прочетохте като мотиви, това което обсъждахме тук, то има своето място и не противоречи нито на европейско законодателство, и отговаря на ситуацията в която сме сега. Сигурно сме много закъснели по принцип с тези текстове, вероятно и колежката Караянчева е права с обсъждането на този законопроект...наистина е имало нужда да бъде дълбоко обсъждан. Той така или иначе е обсъждан сред хората, друг е въпроса, че на институционално ниво не е бил обсъждан, и между браншовици не стана, но аз си мисля, че това, което ние направихме в комисията, това което предложихме и което се гласува в Парламента докарва този баланс, който е необходим на обществото ни по този законопроект и мисля, че редното е да отхвърлим „вето“-то на президента.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Във връзка с браншовите организации и дискусията, тя съществуваше и в тези дни, след като получихме „вето“ от президента в комисията е получено официално становище от Националната асоциация на зърнопроизводителите, на Националния съюз на земеделнските кооперации в подкрепа на закона с чл.3. Отделно от това, доколкото имаме информация от Министерство на земеделието в Европейската комисия е разглеждан предложения текст за промяна в закона и няма абсолютно никакви възражения по това, което е предложено, тъй като в своята основа то не противоречи на европейското законодателство и може би сме както няколко пъти подчертавам вече, единствената държава в Европейския съюз, която няма абсолютно никакви изисквания при покупко-продажбата на земя, т.е. една чисто бяла страница, която в другите страни, и в света, не само европейски, на практика е решаван този въпрос много сериозно и с отговорност към тези, които произвеждат, и към тези, които живеят на съответната територия.
Заповядайте, господин Монев.

ГАЛЕН МОНЕВ: Отпартия „Атака“ също не сме съгласни с мотивите на президента. Ние ще подкрепим законопроекта, ще гласуваме за отхвърляне на „вето“-то.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Всички очакват и ние като представители на Движението за права и свободи да вземем отношение. По принцип колегите от ГЕРБ са поставени в много деликатна ситуация от президента, защото както и господин Атанасов каза, тези предложения бяха приети с консенсус в комисията, когато се разглеждаха.
По принцип Движение за права и свободи е било против налагането на каквито и да било ограничения, не само по отношение закупуването на земеделска земя, но и по отношение на други проблеми, които се поставят във връзка с уседналостта на българските граждани. Но ние не сме съгласни с мотивите на президента, така че ще гласуваме против „вето“-то на президента, въпреки, че имаме някои наши съображения по така предложените текстове.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Искам само да се обърна към колегата като реплика – не е точно така, защото консенсуса беше в комисията за три години, в зала стана нещо различно. Края на закона остана недовършен, затова не се учудвайте на нашата позиция. Този закон сега е в незавършен вид.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Ще го оправим.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Дай боже, да го оправим!

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Да, напълно сте прав колега, в комисия когато обсъждахме консенсуса беше около трите години, напълно сте прав, съгласявам се с вас, но в зала се получиха разминавания не само в тези текстове на законопроекта, но и в други текстове. Но по принцип, когато има съгласие в комисия, не е редно в зала, в последния момент да се правят такива кардинални промени.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: То всичко вървя много интересно покрай закона и завършека беше плачевен. Сега нямаме санкции, нямаме параграфи, нямаме много неща.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак трябва да излезе закона, да се публикува, за да може да направим промяната, а промените, че са необходими, включително и вашите промени в последния момент, бяха капката, която преля, защото беше много сериозен дебата и не ми дадоха повече възможност.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: В резюме – чакаме да се публикува законопроекта, за да може да започнем да го ремонтираме, така ли?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, говорим за преходните и заключителните разпоредби.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: То е същото, да добавим санкциите, които бяха необходими, но така и не получиха подкрепа, а интересно как получиха подкрепа петте години.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така или иначе трябва да се публикува, за да довършим и справим със санкциите.
Колеги, има ли други изказвания? Ако няма предлагам да гласуваме, това, което предлагаме на Народното събрание „Да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи приет от Народното събрание на 4 април 2014 година“, който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 10 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
/Представителите на парламентарната група на ГЕРБ – 8 човека – не участват в гласуването./
С 10 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема. Благодаря.

Преминаваме към точка 2, заповядайте представители на държавните горски предприятия.
Колеги, втората точка е изслушване по проблемите на горския сектор, тук са и представителите на държавните горски предприятия. Всеки, който взима думата ще моля да се представя.
С цел деловото протичане на изслушването, искам да припомня въпросите, които бяхме формулирали в комисията и изпратихме в Министерство на земеделието по отношение на това, което ни интересува като дебат. Те са няколко въпроса, по които получихме информация от предприятията.
Първият въпрос – какви са причините за продължаващото несъгласие с ценовата и търговската политика провеждана от държавните предприятия изразена от всички браншови асоциации и големите ползватели на дървесина в страната?
Втори въпрос - Има ли промяна в списъка на фирмите, които печелят процедурите за продажба на дървесина, извършване на дърводобив и извършване на лесокултурни мероприятия след започването на мандата на 42 Народно събрание.
Междувременно знаете, че имаше промяна в Закона за горите.
Трето – имат ли основание засилените медийни атаки в последните месеци, както и сигналите от граждани и организации до институциите, включително и до Народното събрание, по отношение на осъществяване на незаконна сеч в горските територии?
Констатира ли се при проверка на сигналите занижен контрол върху ползването на дървесина от страна на Изпълнителната агенция по горите, регионалните дирекции по горите, държавните горски предприятия и общинските горски структури?
Какво е нивото на взаимодействие между органите отговорни за контрола и за стопанисването на горските територии?
Това са въпросите, които зададохме, получихме отговори, включително и материал, който беше поискан от представителите на ГЕРБ с финансово-икономически резултати за всяко едно от горските предприятия. Предлагам да започнем дискусията без да ви предоставям преди това думата за встъпителни бележки, защото материалите сме ги получили и може да започнем да коментираме и да задаваме конкретни въпроси.
Заповядайте, колеги. Господин Спас Панчев, който беше един от инициаторите за тази среща, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо заместник-министър, колеги, драги гости, два месеца след назначаването на господин Найденов за министър на земеделието и храните, с недостатъчно мотивирани и неизпълними обещания Народното събрание прие промяна на Закона за горите, с която преобразува Държавната агенция по горите при Министерския съвет в Изпълнителна агенция към Министерство на земеделието и храните. Министър Найденов получи неограничени права, които нямат аналог във вековната горска администрация. С този акт започна разграждането на горската система. В средата на мандата на предходното правителство по предложение на правителството Народното събрание прие нов Закон за горите. Държавните горски стопанства и лесничействата загубиха статута си на търговски дружества и станаха поделения на шест мегарегионални предприятия. Привидното разделяне на марката от брадвата чрез вменяване на функции за контрол на Изпълнителната агенция по горите беше една добре обмислена заблуда. Контролът, който се оказа, че е предимно лесовъдски с недостатъчно добре обучени специалисти, голяма част, от които със средно образование, без представителство на местно ниво, ниски заплати и наложен обиден статут на обслужващия персонал. Господин Найденов след като две години беше министър, отново спомена тогава пред средствата за масова информация, че с този закон ще се започне борба и ще се спре разграбването на държавните гори, които тогава оценявахме на около 1,5 млн.кубични метра дървесина годишно. Вместо това започнаха лобистки сделки, прословути мащабни борсови операции, манипулирани търгове и обществени поръчки, репресии срещу предприемачи, безотговорно харчене на средства без нужната ефективност, подчиняване и принизяване на контрола от силните протежирани държавни стопански структури. Обратно на поетите тогава от ГЕРБ обещания за отстъпване на права и функции от държавата на общините започнаха дела срещу общините-горовладелци, с което общинските гори през мандата намаляха с около 5 %. Беше регистриран огромен провал в усвояването на средства по горските мерки от Програмата за развитие на селските райони, бяха усвоени само около 8 % от предвидените средства за целия програмен период.
Три години от влизането на закона в сила, един достатъчен период да потърсим и получим отговор на няколко въпроса. Какво се случи с предписаните в Закона за горите административни, горско-стопански и финансово-икономически задължения на държавните предприятия? Изпълняват ли предприятията законовите си задължения? Могат ли чрез техните функции и отсъстваща система на стопански, икономически и финансов контрол да злоупотребяват с монополното си положение при експлоатацията на държавните гори? Защо Изпълнителната агенция по горите контролира само лесовъдските мероприятия по наредби, а не контролира бизнес-операциите, инвестициите, обществените поръчки и елементите на ефективност и рентабилност на горско-стопанската експлоатация и стопанисването на държавните гори? Парадирането с високите заплати на предприятията и големите „печалби“ съпоставими ли са с приходите и заплащането на останалите горски служители? Какво стана с частното, миниатюрното горовладелство, какво стана с общинското горовладелство?
За съжаление вече една година не бяха направени никакви промени. Изключвам промяната в Закона за горите, която мисля, че не решава проблемите. Корупцията, сивата, почти криминална икономика са в разцвет, предприемачите са рекетирани, няма прозрачност, липсва диалог, лесовъдската колегия губи престиж и авторитет.
Възникват някои нови въпроси. Кой и как спря незаконното изсичане на прословутите 1,5 млн.кубични метри дървесина годишно, като вече се говори за близо 2 милиона? Защо Националната стратегия за развитие на горския сектор до 2020 година беше приета набързо, без обсъждане, дори и ние в комисията не се запознахме с нея. Защо в новата Програма за развитие на селските райони средствата за горски мерки са намалени с 50 % при положение, че усвояването през миналия период е едва около 8 %? Защо не се анализира отчетният период и Програмата, и наредбите не се изготвят така, че усвояването им да бъде по-пълноценно. Ще се потърси ли административна отговорност на длъжностни лица от министерството отговорни за драстичното неусвояване на средства от един крайно нуждаещ се сектор от националната икономика. Ще се откажем ли от успешните промени в държавния сектор, които се случиха по времето на управлението на Сергей Станишев и каква е възможността да се довършат в този дух нови, градивни и нужни промени? Как правителството със сега действащия Закон за горите ще намали корупцията и осветли горската икономика, как ще я рестартира и използва ефективно огромния природен потенциал за приходи в бюджета, за насърчаване на предприемачеството, за нови инвестиции и за нови работни места?
Ще изброя само някои от най-важните несъответствия в сектора. Пак започвам с централизацията и монополизацията на пазара на дървесина и всички дейности в горите, с източването на държавния финансов ресурс през посреднически фирми, които са на входа и на изхода, за ниския професионализъм в структурите на изпълнителната агенция и отказа от реални контролни функции, за лошото състояние на горската пътна мрежа, неподдържана в последните години, за остарялата техника, за девалвацията на лесовъдството. Надявам се, че на базата на информацията от предприятията министерството ще ни представи един анализ на проблемите в отрасъла, за да може ние на една от следващи срещи да вземем едно решение, което да гарантира едно по-добро бъдещо развитие на горския сектор, такова от каквото имаме нужда, от каквото има нужда бюджета на държавата и което да спомогне за реализиране на предизборните обещания, които ние Коалиция за България дадохме преди миналите избори. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания, въпроси?
Искам да обърна внимание, че материалите бяха получени на пощата на комисията, обаче очаквах министерството да си направи труда да направи един анализ и обобщение на представените материали, защото съгласете се, че всяко горско предприятие е отговорило на въпросите, които са зададени, но ни трябва един доклад, който да обобщи проблемите и да даде предложения. И затова се надявам много представителите на Министерство на земеделието, буквално до 7-8 май да ни предоставят доклад на база представените анализи, има цяла дирекция и предполагам това е една от функциите й е това да прави. Не може в такъв насипен вид да се представят материали. Аз съм все пак професор по икономика и знам, че тези материали трябва да се обработят и да се представят съответните анализи. Иначе другото е – отбиване на номера!
Ще вземете ли отношение към поставените от господин Панчев въпроси?

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Би било редно всички директори на предприятия да вземат отношение по така поставените въпроси. След като този обобщен доклад не е готов да чуем от тях отговорите на тези въпроси, за да може да имаме основа за някакъв дебат. И да изразят мнение ние като Комисия по земеделие и храни с какво бихме могли да бъдем от полза на горския сектор.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо Стоянова, вие ще инициирате ли изказване, предвид факта, че нямаме много време, тъй като от 13 часа имаме пленарно заседание.

АСЯ СТОЯНОВА, главен секретар на МЗХ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на доклада, който не сме представили, бих искала да уточня, че и шестте предприятия са твърде специфични като райони и като дейност, т.е. ние не може да обобщим в един доклад техните резултати, техните данни. Въпросите ни бяха зададени към конкретните предприятия, затова всяко едно от тях е подготвило необходимата информация. Всеки един от директорите има готовност да отговори на въпросите, които са от неговата компетентност, свързани с неговия район. Не мога да обобщя шестте предприятия под един знаменател.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ще се наложи.

АСЯ СТОЯНОВА: Ами тогава ще помоля да уточните по кои въпроси искате обобщен анализ. Информацията е от такова естество, ако всички сте я прегледали...

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако не можете или не искате, това е една тема.

АСЯ СТОЯНОВА: Анализ на горския сектор е едно, а обобщена информация по въпросите е друго.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма да коментирам! Колеги, моля да вземете отношение за вашите предприятия, министерството така или иначе ще има възможността да се реализира.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Добър ден! Госпожо председател, господин заместник-председател, дами и господа депутати, аз ще отговоря, за да влезем в диалог, на няколкото въпроса, които господин Панчев повдигна и тогава ще влезем в конкретика по останалите въпроси.
Един от въпросите е какво правим с незаконната сеч. Няколко пъти коментирахме, колегите от Изпълнителната агенция са в екипа, който ще може да влезе в повече конкретика. Какво правим? Правим повсеместни проверки на цялата територия, ползваме ресурса, който имаме и съвместно работим с другите структури като Министерство на вътрешните работи, Министерство на транспорта. Това, от което в момента колегите имат нужда е, да, все повече нова техника, нови транспортни средства, за да може да се реагира своевременно. Какво са направили? Повече от 450 хил.проверки, актове, почти нямаме непокрито нарушение, което да е сезирано и в този последователен ритъм се включваме с неколкократните си срещи с втория голям собственик в страната на гори – общините, с които работим по съвместни програми. Това е по първият въпрос, който господин Панчев зададе.
В момента надграждаме и преразглеждаме Наредбата за опазване и охрана, която е поднормативен акт, защото както вече казахме в предишни разговори част от нормативната база трябва да се надгради, имайки предвид, че има нужда от синхронизация с други действащи нормативни актове.
По втория въпрос – Стратегията за горския сектор, тя се работи няколко години, мисля, че имаше достатъчно публичност, не мисля, а съм убедена, защото всички браншовици бяха неколкократно събирани, информирани. По-голяма част от предложенията за този документ, имайки предвид, че той е градивен и основоположен, залагат се перспективите на сектора, бяха обсъдени на работни срещи както в министерството, така и на кръгли маси. Защо се наложи тя да бъде приета? Защото както казваме след приемането 2011 година на Закона за горите, респективно стратегията е част от нормативната база, която трябва да бъде приета.
Вторият програмен период е предизвикателство за цялата система и не само за хората, които работят в горския сектор, в държавните гори, така и на общините, и на частните собственици. Направи се анализ и продължава да се прави анализ, който ще бъде фундамент за обособяването на новите мерки и на новите допустими дейности, както на бенефициенти, така и допустими като разходи.
Какво всъщност трябва да направим като допълнителни коментари? Да, предишният програмен период около 70 милиона са били средствата по всички мерки, които са били свързани с горския сектор, малка е усвояемостта, малка е, защото много малко „прозорци“ са отворени, част от наредбите не сработиха и не можаха да започнат да работят. Това което направихме есента е, че променихме изцяло и двете наредби, говоря за двете пряко касаещи горския сектор мерки 223 и 226. Нещата не могат да бъдат с такъв голям обхват и такава голяма усвояемост, защото негативните тенденции са били във времето и няма как да бъдат наваксани. Но в самата техническа помощ в момента има няколко такива анализа, които ще подпомогнат и ще бъдат достатъчно добри, за да могат да се предвидят новите неща в новия програмен период.
Обръщам внимание и подчертавам, че вторият програмен период в Общата селскостопанска политика ще бъде с по-ниски стойности отколкото това, което е било миналата година, респективно това което се очаква за горския сектор ще бъде с по-ниски стойности.
Един от показателите, които Брюксел ни дава да ползваме като фундамент е, че това което е като усвояемост винаги почти се залага това, което е необходимо. Оттук трябва да избягаме, ние всички с общи сили, както и законодателите, така и ние в изпълнителната власт да обединим сили и да кажем, че не бива да ползваме изцяло това, което се получава като резултати. Това, което се коментира дали се налага допълнително промяна на нормативната база – ние вече казахме, че сме направили частична промяна на нормативната база благодарение на вас, комисията, която мина в средата на март, но както и на срещите с браншовици, с всички заинтересовани страни, ние казахме, че ще допълним и ще доразгледаме всички глави по закона, защото тук присъстващите сме наясно, че част от Закона за горите, който действа в момента има допълнителна необходимост за донадграждане и доусъвършенстване, за да може да отговорим и на част от въпросите, които трябва да бъдат подсилени, относно централизация, относно приходи и т.н.
След като се направят промените ще вървим към доусъвършенстване и на другата нормативна база.
Благодаря, госпожо председател.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми представители на горски сектор, преди да вземете отношение много ми се иска от вас, хората представителите, ръководителите на тези шест предприятия да кажете нещо, на което аз досега нямам отговор. През 2008 година, когато променихме закона по времето на Тройната коалиция, той имаше много малко време за действие, поне по данните, които имам като че ли беше добър закон и по някакъв начин нещата започнаха да се случват в системата. Въпросът ми към вас е когато отговаряне и на другите въпроси е, да кажете ...вероятно е нямало време да се направи пълен анализ, но сравнявайки примерно сегашната ситуация, със сегашното разпределение, със сегашната конструкция на управлението на горите с тези шест предприятия, това по-ефективно ли е, държавата повече ли печели в сравнение със системата, която беше приета, защото твърдя, че на онзи закон не му беше даден шанс да се прояви и да разберем дали е бил достатъчно добър. Но вие като хора отдавна в сектора знаете дали това е било добро и ви моля да кажете и това, смятате ли, че сега е по-добре по този начин да съществува горския сектор, с шестте предприятия или това, което беше по-рано е по-добрия вариант за системата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Върбанов.

ПЕЙЧО ВЪБРАНОВ, директор на Югоизточно държавно предприятие, гр.Сливен: Благодаря, госпожо председател, че ни поканихте.
Господин Атанасов постави въпрос, ще започна оттам, сигурно и колегите ще вземат отношение. Структурата на различните поделения е много различна, залесяването в различните райони, отглеждането, стопанисването на горите, добива на дървесината, те затова са направени така шестте предприятия да са различни, за да има конкуренция.
Господин Атанасов постави въпроса за закона от 2008 година, аз мисля, че ние взехме участие и с госпожа Бъчварова го правихме, за мен този закон беше много хубав. Защо? Защото държавата даваше близо, горския сектор внасяше около 80-100 млн., госпожа Маринова ще ме поправи, тарифни такси от ползването на държавните гори и държавата даваше от 140 до 160 милиона на сектора. Де факто 60 милиона са идвали от бюджета за залесяването и затова е хубав закона. Пак бяха горските стопанства, пак работеха същата работа, но беше малко калпазанска, защото в разчетите се правеше и се чакаше държавата да помогне. Най-вероятно този закон, в който също участвахме с наредбите раздели двете функции – стопанската и контролната дейност, естествено това подразни вътре самата колегия, защото едните са държавните служители, на бюджет, другите са стопанска дейност. Аз съм работил и в двата сектора, по-тежкият сектор е не да контролираш, а да работиш. Защото горските инспектори, аз съм бил и такъв, стоят в колите, отиват, вярно срещат се с нарушители, но са по двойки или по тройки. В този закон държавата охранява и стопанисва собствените гори, общините – собствените, частниците са предоставени дори на предприятията. С по-малко от 2 хектара, които имат частниците гори, лесоустройствените проекти ги поемат тези държавни предприятия. Не държавата, не собственика на гората, а държавните предприятия. С този закон се премахна субсидията от държавата, 60 млн., и държавата трябва да даде на тази изпълнителна агенция бюджета, за който тя да бъде спокойна. Аз мисля, че някъде около 38 млн.бюджета дава на държавната си структура.
От тези предприятия, досега аз съм работил, на половината от тези предприятия са давани около 500-600 хил.лева за пътища. За първи път, аз служа 38 години, ръководител съм 38 години, тези предприятия от този собствен фонд заделят толкова средства, ако тези средства се усвоят след 4-5 години в горите ще има пътища, няма да разваляме селските пътища, тези пътища, които се правят ще бъдат ползвани и от населението, защото те са междуселищни пътища. Никой в държавата няма да позволи четвъртокласната система толкова да я прави. Сега е започнала реформата.
За охраната на горите. Естествено, дадени са много права на държавните предприятия, на структурите, със сините лампи, с всичко, даваха сутринта предшествениците какво са направили. Това е добре и се охранява.
Ние започнахме с един старт, аз 38 години, и баща ми има сигурно 40 години, 80 години в системата на горите, най-ниско е заплащането в системата на горите. Председателят на синдиката сигурно ще се съгласи с мен, господин Абрашев. След като стана тази работа, се реши, че ние трябва да повдигнем статуса на тези служители, които работят в гората, за които господин Панчев говори, за голямата отговорност, за охраната, за стопанисването и т.н. Аз и на „Седмицата на гората“ казах, че всеки ден, много често, не рядко обществеността ни критикува за нашите действия. Всичко е в огледалото, това е природата. Аз мисля, че лесовъдите трябва да се гордеят, да се видят традициите на всички неща и най-добро е стопанисването, считам, че на този етап имаме най-качествени гори, трудно отгледани, ако тези средства за пътища се отделят и се отгледат и другите останали гори, състоянието на горския сектор ще бъде добро. Затова приемаме критиката, но мисля, че работейки в шестте предприятия около 9 хил.човека и в Изпълнителната агенция мисля, че са 2500, близо 11 хил.човека работят всеотдайно, естествено всяко стадо има мърша, ще има и нарушения, сигурно ще има и корупционни сделки, но тези хора са работили в гората за 370-380 лв.средна брутна заплата. Ако сегашната заплата за страната е около 810 лв. Средната брутна заплата за предприятието, аз говоря за нашето, е 846 лв., средната брутна, тя зависи от стажа на хората, които застаряват и работят. Сигурно във всяка дейност има и пропуски, и нарушения, но затова е обществеността, да ни критикува и да взимаме мерки.
За незаконната сеч, за която се говори. Аз разделям на законна и незаконна сеч. Законната сеч е планирана, тя е на базата на лесоустройствените проекти и там където се контролира само трябва да се види дали се превишава или се разстройва насаждението, като лесовъди говорим. Незаконната сеч е кражбата от гората. Иначе всеки ден да ни говорят за незаконна сеч в гората – не можем да приемем тази критика. Може да приемем, че неправилно стопанисваме, неправилно отглеждаме гората,някъде превишаваме или не контролираме вътре ползвателите, защото когато правихме този закон, сигурно има представители на други политически партии, държахме много, госпожа Маринова знае, че горските стопанства и ловните трябваше да имат малко права, за да влязат и те да отглеждат горите. Не се съгласиха големите потребители на дървесина, които сега ги няма на пазара, госпожо председател, за които говори господин Спас Панчев. Те най-много ревяха. Сега по складовете е препълнено с тази дървесина, не е нито от Гърция, нито от Унгария, нито е от Румъния, тя е от българските гори. Когато се експлоатира една гора и когато трябва да се създават нови гори трябва да има инвестиции. Ето, за нашето предприятие говоря, досега има събрани около 15 млн.пари за пътища. Проведени са процедурите за рамковите договори за строителство и започваме строителство на пътища. Господин Атанасов знае, че в Бургарския регион се правят три пътя, всеки за около 800 хил.лева, това не е малко, по 5-6 км да се влезе в планината. Данните тук говорят, ние сме ги дали, наистина трябва да се обобщят, свършвайки тази работа, мисля, че трябва да бъдем конкретни за всяко нарушение за незаконни сечи. Гледаме по телевизията, но дали са държавни, дали са общински, вие знаете за собствеността на горите. Където има нарушения с Изпълнителната агенция работим прекрасно, госпожо председател и дами и господа народни представители, с Изпълнителната агенция. Това са силите. Ние дадохме толкова инвестиции за състоянието на сградния фонд в горите, пътищата, основните средства. Затова, че не е имало средства да се поддържат – ето ги данните, на година по 3 млн., откакто съществуват предприятията, аз говоря за нашето предприятие, 3 милиона за сгради, и вие знаете господин Атанасов, посещавал сте обекти, в Стара Загора, в Хасково сградния фонд беше съборен. При онази приватизация, която стана 1998 година, всичко се ограби, нито техника, нито нищо...за пожарите нямахме резачка да отидем да се борим с пожарите. Какво повече трябва да говорим за пожарите, когато стане въпрос, че системата на горите има закупени пожарни, те са от времето на Юруков, те са проходимите и там трябва да се насочат капиталовите вложения, защото когато стане пожар, не искам да критикувам други ведомства, но участвам във всички пожари, не искам да гледам по телевизията, с господин Гогов бяхме на един голям пожар в Свиленград, трябваше да излезе един пожарникар с големите лампази и козирката да говори за пожара! А за тези служители, които ги критикуваме тук, за които говорим, че са крадци, че са апаши, че се събират пари, за тях не се каза нито една дума. Ние нямаме право, по закон, да вкарваме нашите служители в гората, нито предпазно облекло, нито имат опита да гасят пожари. Знаете, че пожарите стават в населени места, където няма хора вече, местното население не може да помага, денонощно пожарникарите се сменяха през цялото време, нашите няма кой да ги смени, по десет горски имаме в едно стопанство и десет денонощия гасят пожари! И на това ли не трябва да отдадем благодарност на тези хора! Аз ви благодаря, много често трябва да ни събирате в този сектор, защото той е много важен. Една трета от България е с гори и ние се гордеем с това, че и преди нас са си дали професионалната съдба и личната в полза на гората, защото всеки ден не може тези хора да ги тормозим и да казваме, че са крадци. Няма откъде да се краде. Никой не дава пари, както се говори. Аз ви благодаря и тези справки, госпожо председател, ще ги подготвим. Аз съм готов, в нашия регион където са петте области, на всеки народен представител, от всяка политическа сила да предоставя данни от 2011 година досега. Има развитие, господин Панчев го няма, но аз мисля, че този сектор за който постоянно се говори за различното заплащане трябва от тези 40 милиона да се даде малко повече на тези инспектори, трябва да бъдат обучени, да бъдат с квалифицирани хора, защото охраната на горите не е тази дейност, ако трябва да охраняват горите щата трябва да стане още по-голям и трябва да имат много пари. Всеки собственик ще си охранява и ще му се търси сметка как охранява. Общината как охранява, как стопанисва, частника,и държавата. Нали затова, че държавата е лош стопанин има и равнопоставена собственост на горите. Затова охраната е поверена и на горското стопанство. И когато трябва да се критикува за, тук госпожа Маринова посочи колко акта, 5 % е събираемостта на актовете в България, мисля, че по КАТ, 5 %, за нашето предприятие е 3,5 %. Ефект от актове за изсичане на 1 милион гори както се говори, това е. Бяхме снощи с един народен представител в Ямбол, на края на гората, тук е народния представител, знае, тя е общинска гората край Ямбол, цял ден гледа телевизията, малцинството я сече денонощно. А ние говорим за охрана. С всички ведомства. Може ли един горски да застане там с пищова? Или трябва да убие или трябва да го убият! И ние вече две години водим дело с един горски, който простреля от малцинството в Казанлък. И хвала на съда и прокуратурата, че са на наша страна, защото един човек заграден от десет човека – аз също няма да пазя гората, колкото и да ми е мила, след това моето семейство също няма да признае, че съм голям лесовъд. Охраната на гората не е като охрана на обществения ред, той е сам в гората! Няма никой при него. Има въпроси, от които съм доволен, на края на службата си съм доволен, че се поставя този въпрос пред Комисията по земеделие и гори да се разглежда. Много голям въпрос. И наредби се сменяха и т.н. и т.н. Не говоря за заплащането, то не трябва да дразни. Вчера синдикатите поставиха въпроса, докато гледах телевизия, 40 % от средната европейска заплата. Този сектор, който е структуроопределящ, бих казал и за националната сигурност на държавата, природата и гората са част от националната сигурност, не може само да говорим за крадци, апаши и т.н. Много е лесен сектора – сечеш, продаваш и взимаш парите. Не е като на нивата. Затова там апетитите са големи. Но когато една икономика върви, когато заводите вървят, когато потреблението върви е много лесно. От миналата година вече осми месец в складовете в нашето предприятие имаме налични около 100 хил.кубика дървесина. Ако ние не може да я продадем, нас ръководителите ще ни потърсят за похабяване на държавно имущество. Или ще сигнализират, че буковите трупи, които са много ценна дървесина по Стара планина, а вие ги похабявате. Отсичаме, за да я реализираме, отглеждаме горите, няма пласмент. А тук да говорим по кой начин я даваме...Аз всеки ден мога да приказвам по телевизията – елате да ви предоставим дървесина. Заводите мълчат, тези, които искаха най-много, Краси Дачев от „Свилоза“, „Монди“, всеки ден правим пазарлъка за намаляване на цените. Ние ще ги намалим, ама това не можем да го казваме ние, това е пазарната икономика. Най-вероятно тя не върви. Чета доклада на Световната банка за развитието на тези предприятия, на това Югоизточно държавно предприятие му дават перспектива за 20 години, че няма да има проблеми с реализацията на дървесината. Ето, доклада е от миналата година. От едната страна е Гърция, Турция и нашите заводи. В Гърция не върви вече тази преработвателна промишленост, в България сме се задръстили, така ли е колеги? Позволих си малко повече да говоря, като по-възрастен човек, който более и толкова години съм работил.
С този закон, новия закон, който приеха ГЕРБ ни лишиха от бюджет, много е хубаво да ни помага. Залесяването, в нашето предприятие се отделят 6 млн. за залесяване. Толкова свободни площи имаме. На това общество трябва да е ясно, че единствено в България са забранени голите сечи. Ние не може да вземем нито един от европейските за залесяване. Вярно, загубихме 28 млн.евро за залесяване, защото имало голини. Вярно, има голини, но те по закона не могат да се залесяват. Второ, влизат в НАТУРА-2000, там някъде кацнал орела – защитена местност, дайте и по тези въпроси да говорим. Ние искаме да залесяваме, кой не иска да залесява? Но ние нямаме голи площи, за да залесяваме. Залесяваме след пожари, след каламитет, след съхненето на дървесината. А тази година само в нашето предприятие трябва да дадем един милион за пръскането на гъботворката в широколистните гори в Бургаския регион. Ние не говорим за тези неща. За пътища – пари, за техника – пари, за униформа, най-после горските се облякоха, мисля, че синдикатите нямат проблем. Ние много лесно подписваме браншовите договори с тях, нямат проблеми по минималната заплата, по средната заплата, по дрехите.
Госпожо председател, благодаря, и моля да ме извините за дългото изказване, но мисля, че отговорих на всички въпроси.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Аз ви възприех като говорител на групата, но дано да има допълнения.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър, уважаеми директори на предприятията, господин Върбанов, вие казахте, че този закон, който е приет по времето на ГЕРБ лишаването от бюджет е един от недостатъците. Какви са плюсовете, защото доколкото разбирам заплатите на горските служители са се повишили. Внасяте ли някаква сума в бюджета на държавата или тези пари, които изкарате като стопанско предприятие остават за вас, за инвестиции и всичко останало, което решите да правите? Казахте, че имате много дървесина на склад, аз не съм специалист, тепърва прохождам в тази комисия, казахте, че имате много дървесина на склад, явно имате някакъв проблем, какво се прави за решаването на този проблем, и от министерството, и от агенцията, мисли ли се по някакъв начин за реализацията на тази продукция и докога тази продукция, както казвате вие, ще стои по складовете и вас ще ви обвинят в похабяване на държавно имущество? Трябва да се направи нещо, защото ако се оплакваме непрекъснато нищо не правим. Вие като хора, компетентни в тази област и съжалявам, че господин Панчев не е тук, защото вярно, че сме в предизборна кампания, но като зададеш някакви въпроси трябва да изслушаш и отговорите, и кой може да реши тези проблеми? Защото той каза, че капацитетът на хората, които работят в държавната агенция, в ИАГ, и при вас нямат необходимата компетенция, мисля, че той ви упрекна точно в тази посока, че нямат необходимата компетенция. Така поне аз чух.

ПЕЙЧО ВЪРБАНОВ: Благодаря. Аз отговорих на господин Атанасов за двата закона. На мен ми харесваше повече този, когато не работим пък държавата дава парите. Всеки закон си има плюс и всеки се усъвършенства. Аз говоря, че за този закон държавата, ако получава някакви дивиденти, защото гората е държавна, тя трябва да получава дивиденти, но за залесяването, за дрехите, за някаква издръжка в ловната дейност особено, има фазанарии....ДДС-то, от печалбата дивидентите...

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Като търговски дружества си плащате дивидентите на държавата.

ПЕЙЧО ВЪРБАНОВ: Да, да. Казах колко е трудно, когато тези хора се оплакваха преди една година за недостиг на дървесина, имаше големи разправии, за големи ползватели, наредби правихме и т.н. Говоря, че в момента стои дървесината на склад, защото няма пазар, не само на вътрешния пазар, тази дървесина трябва да излиза и в Европейския съюз. Има наличности за дърва за горене, защото населението е задоволено, най-вероятно и общините не изнасят своята дървесина навън. Имаме дървесина, която не се търси за външния пазар, знаете че наблюдаваме пазара, Румъния задоволява нуждите на турските заводи, там се сече повече бук. Преди две години не се търсеше технологична дървесина от бук, сега се търси усилено. Стараем се, но нито изпълнителната агенция, нито министерството могат да помогнат за реализацията, те могат да посочват, да проучват пазара, но щом е дружество то трябва да отсича толкова, колкото трябва да реализира. Пропуснах да ви кажа, че независимо от тежките условия за първото тримесечие е трябвало да реализираме продукция за около 300 хил.кубика дърва, ние сме реализирали 240 хил., при зимни условия, при тежки условия все пак намираме начин да се реализира дървесината. Но намаляването на цените, за което говорят фирмите, имаме дървесина, която е намалена, но за нея няма търсене, когато той не може да развива някакво производство защо да я взима тази дървесина.
Сигурно не съм бил разбран, не ви критикувам закона, приемам всички закони, които трябва да изпълняваме. Ние сме служители, вие сте законотворците и ние изпълняваме законите. Друг е въпроса, ако ни пита някой кое е хубавото. Ние харесваме всички закони, които вие правите и ще работим по тях.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма засегнати. Законите са за това, да се разглеждат, да се прекрояват, да се променят в полза на обществото. Аз обаче не разбрах какво ще направим за това, че имаме толкова много продукция в складовете, по какъв начин се стараете да я реализирате, търсите ли някъде другаде пазари освен Турция, Гърция, Румъния, България? Има ли някаква такава възможност, гледате ли в тази посока? Това е моят въпрос. Законите ще ги оправим.

ПЕЙЧО ВЪРБАНОВ: Ще ви отговоря. Ще влезем в други конфликти, ако ние започнем да търсим пазара. Вие с този закон не ни дадохте право да търсим пазарите и да сечем. С този закон ни казахте – ще дойде онази фирма, тя ще проведе процедурата, тя ще си я вземе и тя ще отговаря. И сега на първата тръжна сесия, заместник-министъра е тук, беше разпоредено на 30 % да се проведе от годишния разчет финансови, да се проведе процедура. Проведе се процедура, дойдоха фирмите, но най-вероятно няма да секат, защото нямат реализация и т.н. Вече навлизаме в друг конфликт, ще ни упрекнете, че ние започваме да продаваме дървесина. А ние само служим на някой.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ами да попитам тогава, щом има неработеща точка по този закон, неработещ параграф или член, защо в продължение на една година не се оправи, защо не се промени в положителна посока, за да се избегне това нещо, което сме объркали примерно. Защото една година висим във въздуха с тази дървесина, пълни са складовете, в крайна сметка – няма реализация. Трябва да мислим по-отворено. Ако има нещо сгрешено в този закон, нещо, което е нередно или не работи, трябва бързо да бъде променено.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо Караянчева, пазара си е пазар, не може една година да се търси едно, друга друго, това са неща, които някой трябва да ги оценява.
ПЕЙЧО ВЪРБАНОВ: Иначе ще ви предложим някои добри неща в горите и вие пак няма да се съгласите, народните представители, защото ще кажете, че ние защитаваме някои интереси. Най-вероятно икономиката не само в горския отрасъл не върви, аз от години гледам и съм казвам, че когато започне да не се реализира дървесината, тогава идва икономическа криза, защото тази дървесина отива в много производства. Преработвателната промишленост спира, тогава спира и реализацията на дървесината. Ние не се оплакваме. Ще си изпълним задачите, но ние не искаме и признание за тази работа. Има неща, за които ние се борихме и при вашето управление имаше от вашия край един Джоков, нямаме проблеми в нашия регион, сигурно депутатите от нашия регион ще потвърдят, ние нямаме проблеми с фирми, които не са задоволени. Но когато искахме ние да сечем и да реализираме директно, защото гората е държавна, говорим за работни места, ние също можем да отворим работни места и ги отваряме. Благодаря.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, има пазар на дървесина, не е вярно, че няма пазар. Защо не предложите на правителството, защото няма маркетингова стратегия какво да се прави, защо не предложите да сечете и вие, да се създаде контролен механизъм – сечете и продавайте, така че да е защитен интереса на държавата. Защо не го направите това нещо? Има пазар на дървесина, не е вярно, че няма пазар на дървесина и механизма, който работи не е ефективен.

ПЕЙЧО ВЪРБАНОВ: Аз ще опонирам. Има пазар на различна дървесина. Дървесината е различна. Има реализация на иглолистната дървесина, ценната, на дъбовата дървесина, аз говоря за тази, която е повече от 60% от производството – дърва за горене и технологична дървесина в региона, в който работя. Дървата за горене, от един милион кубика, които се секат при нас са 400 хил.кубика дърва. И 300 хил.кубика технологична дървесина, за която заводите са задръстени, за нея говорим. Най-вероятно в Родопите има търсене на дървесина, аз говоря за нашия регион.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. След първото пленумно изказване, което чухме, и след останалите изказвания, все пак положението след ГЕРБ не е толкова зле. Има дърва, които са на склад, ако нямаше – ГЕРБ щеше да е виновен отново, но една година след управлението на ГЕРБ да говорим, че ГЕРБ е виновен – няма смисъл от това.
И ще призова колегите народни представители, които сме тук в комисията, нека бъдем толерантни, не може да говорим за проблеми, да обвиняваме горските, да обвиняваме момчетата, които са в гората, които в къщи не се прибират, когато се случи пожар, а голяма част от присъстващите в залата жив пожар не са виждали, огън не ги е заграждал, нека бъдем толерантни. Призовавам ви за това. Ако някой е влизал, виждал, заграждал го е пожара, вижда къде са проблемите – съгласен съм, но да стоим на бюро, с лист и химикал... затова ви призовавам, да не ги обвиняваме хората, имат семейства, имат деца, в крайна сметка не е въпроса само да направим по едно изказване, да станем и да си тръгнем!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, изслушването беше във връзка с проблеми в горския сектор, които вероятно касаят и законодателството. Имахме промяна в закона, тя не се изпълни в пълния ангажимент, вероятно ще има и следващи промени. Това, което е важно за мен е, че закона е от 2011 година, две пълни години има, тези две пълни години, в които работи закона вече трябваше да се направи анализ кое не работи и защо, защото това е динамичен процес, но не може да се занимаваме с пазара. Пазарът е различен всяка година и дали се планира, кой планира, какво планира, това е тема, която може да се изчисти в оперативен порядък. Но тези две години ще дадат основата да се види какво не е проработило. Най-важното нещо, най-чувствителната тема за горския сектор е охраната, повярвайте ми, нямам среща, в която субективно, обективно, няма значение, да не казват, че има проблем с охраната. Как трябва да се реши – очаквам отговора от вас. Трябва да се реши, трябва да се гарантира, че тези държавни гори ще се секат законно и другото ще го ограничим. И във връзка с това в срещите, особено в Пловдивска област, в Стамболийски има страшно много жалби за това каква дървесина се използва в това предприятие, кога тя се доставя, в какви часове от денонощието и молбата ми е да се направи една проверка от който е оторизиран, защото целия регион там наистина има проблем.
И затова моля и другите представители от държавните предприятия да вземат отношение по чувствителните теми, къде законодателната, къде изпълнителната власт. Това беше и темата. Заповядайте.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, това изслушване е точно, за да се кажат проблемите. Тук никой не обвинява когото и да било, напротив, всички ние сме длъжни заедно да търсим решение. Както и господин Върбанов посочи преди малко ежедневно по всички медии се коментира за незаконна сеч и т.н. и т.н. Тук не сме се събрали да се обвиняваме кой крив, кой прав, напротив, всички заедно, защото горския сектор е много специфичен да търсим решения. Аз не претендирам да познавам всички проблеми в горския сектор, но нали затова сме комисия, да изслушаме, да получим реална и трезва преценка от страна на специалистите, които са в този сектор и да вземем конкретни мерки. Ние сме хората, които ще предложат, след като чуем проблемите, след като видим кое не работи, всички заедно да направим така, че проблемите, които съществуват и в закона, и в различните наредби да бъдат решени. Според мен тази среща е много навременна и много ползотворна би трябвало да бъде. Не става въпрос за обвинения, въпросът е да се открие проблема и да се търси решение.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Затова призовах за толерантност, за търсене на решение на проблемите, господин Наимов, да не се нападаме. Хората не са виновни, засягаме 11 хиляди служители на шестте горски предприятия и на Изпълнителната агенция по горите. Няма смисъл от това, трябва да бъдем толерантни.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми директори на предприятия, колеги, половин час изгубихме в едно изказване и всички започнаха да отговарят на въпроси, които не бяха в дневния ред. Ние в дневния ред имаме изслушване, затова ще ви призова, имаме шест предприятия и да започнат по ред по въпросите, за които сме ги поканили, да отговорят. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо председател, снощи внимателно прочетох докладите на директорите на предприятията, по-скоро за мен е важен един друг въпрос и много се надявам да бъда подпомогнат от тях, защото те са пряко в гората. Тук в момента коментираме държавните предприятия. Между другото господин Върбанов започна с това, че освен държавните гори има общински гори, има частни гори. Искам да ми се отговори на въпроса, аз знам кой контролира по принцип общинските гори, агенцията би трябвало да ги контролира, нали така. Ние говорим за сеч, която е редовна, и за незаконна. Незаконната сеч въобще не я коментирам. Коментирам редовната сеч, която се извършва евентуално в общински предприятия, и евентуално знаете, че всяко предприятие има план на участъка. И давам пример, 1000 кубика трябва да добием от този участък, секат се 1500 кубика. Тези 500 кубика разлика къде отиват? Кой ги продава, кои предприятия ги купуват, кои са тези фирми , които реализират, на каква цена се реализира тази продукция? Много бих се радвал, ако ми отговорите на този въпрос. И тогава може би ще си отговорим на въпроса защо част от дървата в държавните горски предприятия стоят в складовете непродаваеми.
Господин Гогов, давам си сметка, че капацитетът на агенцията е много малък и той не може да има във всяко общинско предприятие да има по десет или двадесет служители, които постоянно да стоят по горските пътища, всички знаете за какво говоря!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, имате втори или трети път призив да вземете отношение по темите. Господин Пейчо Върбанов вече взе отношение. Заповядайте.

АЙНУР ИБРЯМОВА, директор на Южноцентрално предприятие: Южноцентрално предприятие обхваща четирите области Пазарджик, Пловдив, Смолян и Кърджали. Когато говорим за пазар на дървесина тук би следвало да говорим за пазар на отделни асортименти и категории дървесина.
По отношение на ценовата политика беше първия въпрос. При положение, че цените се формират на открити процедури, няма какво да коментираме, че има някакви спекулации. По-голямата част от дървесината на предприятията се продава на търгове и цената се формира в резултат на тези търгове, така както и цената за самата услуга. Голяма разлика в цените на обезличен кубик дървесина между 2012, 2013 и сега първото тримесечие на 2014 година няма, но в нашето предприятие специално едрата строителна дървесина се търси, за нея имаме увеличение на цените, докато технологичната дървесина, така както и господин Върбанов подчерта, поради по-слабото търсене заводите наистина са задръстени с дървесина в момента и те не искат да играят на пазара, и това няма начин да не се отрази и върху нас. На пазара има един момент, в който и без пари да предлагаме някакъв сортимент дървесина като няма купувач, то няма кой да я купи. И в момента за технологичната дървесина е на такъв етап, колкото и да я намаляваме цената заводите няма как да я преработят и да я купуват.
По отношение на втория въпрос. Фирмите в сектора, след промяната 1999 година, горе-долу са едни и същи. Няма разлика във фирмите, които работят на територията на предприятието.
Третият въпрос беше по отношение на охраната. Държавното предприятие има ангажименти по отношение охрана на държавните гори, съвсем естествено е, че те са ни предоставени за ползване. Съвместно с регионалните дирекции на територията на предприятието ежедневни проверки се правят, но вие сами знаете, че близо до населените места, където има компактно население, което е на ръба на оцеляването има най-много нарушения. По отношение на събираемост, и при нас е много ниска, и отделно за обезщетенията, които би следвало ние да си ги вземем, идва един момент, в който предприятието прави много по-големи разходи за частни съдии изпълнители, за съдебни разноски, за да може да бъдат събрани тези обезщетения. Благодаря.

ТОДОР БОНЕВ, заместник-директор на Северноцентрално предприятие: Северноцентрално държавно предприятие обхваща районите на области Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград. Предприятието работи нормално, за да не повтарям колегите цените се определят на пазарен принцип. Не бих казал, че има някакво сериозно затруднение в реализацията на дървесината, просто реализираната дървесина към настоящия момент е на нивото на миналата година. Напрежение с фирмите мисля, че няма. По тяхно настояване около 60 % от дървесината се продава на корен, 30 % добита, и 10 % по ценоразпис. С големите ползватели на дървесина „Кроношпан“ и „Свилоза“ сме в добри отношения, като и на двете големи предприятия предоставяме т.нар.големи пакети, по около 50 хил.кубически метра дървесина, натоварена на ТИР, франко заводите, така че сме ги задоволявали досега, и за в бъдеще няма да има проблеми.
По вторият въпрос, фирмите които са работили преди и след 42 Народно събрание, почти едни и същи са, 90 % от обема се работи от едни и същи фирми. Естествено има фирми, отпадащи от пазара и такива, които навлизат тепърва.
По отношение незаконната сеч. Сериозни медийни атаки в нашия регион по отношение работата на лесовъдите няма, но все пак има един специфичен проблем за нашия регион – 42 % от дървесината в региона се добива от частни и общински гори. С промяната в Закона за горите през 2012 година на предприятието се възложи опазването на горите в имотите, които са с площ до 2 хектара, а такива за региона са над 100 хил.имота със средна площ около 7 декара. В няколко хиляди от тези имоти годишно се извършва сеч, и естествено няма начин да няма някакви нарушения. За целта инвестирахме в създаването на няколко охранителни звена към държавното предприятие. В момента и двама експерти допълнително се назначават и такава ще бъде политиката ни в бъдеще, тъй като горските стражари към регионалните дирекции са с нормативно определено работно време. Нашите охранителни звена покриват охраната в тъмната част на денонощието.
И да завърша с това, че може би цените на дървесината в нашия регион се определят напълно на пазарен принцип, тъй като след като 42 % от добива е от недържавни гори, естествено е при това пресищане на пазара в момента и при предлагането на толкова дървесина от частните гори цените да са абсолютно пазарни. Ако не бяха пазарни нямаше да продадем дървесината си, а към момента 70 % от предвидената за ползване дървесина е продадена със сключени договори. Благодаря.

ЦВЕТКО ЦВЕТКОВ, заместник-директор на Северозападно държавно предприятие: Северозападното държавно предприятие е най-малкото откъм ресурс за съжаление и най-голямото може би по площ. Да не повтарям колегите, цените на дървесината и в нашето предприятие се определят на строго пазарни принципи. Никога в предприятието не е имало единни ценоразписи налагани от централното управление. Винаги така са определяни, няма значение какво е времето, ние си знаем, че винаги горския е виновен.
Мога да ви кажа, че през годините сме имали най-различни затруднения. Но това според мен е доста преекспонирано в медиите. За 2014 година до 31 март ние имаме повече реализирана дървесина, е, вярно с малко, с около 5 хил.кубика, спрямо същия период на миналата година. Това означава, че ние успяваме и си продаваме дървесината. Дори и с малко намалени цени. Вярно, сортиментите, които не са така атрактивни цените сме ги намалили с около 10-15 %, това е предимно иглолистната технологична дървесина, но тя за щастие при нас е много малко.
Следващият въпрос беше дали са подменени фирмите, след съставянето на 42 Народно събрание. Дами и господа, в северозапада имаме един определен контингент фирми, които винаги са ни недостатъчни и според мен трябва да се пипне в нормативната уредба, за да може ние като държавно предприятие, защитавайки интересите на държавата да назначаваме собствени работници и да добиваме по-голяма част от дървесината. Спорно е с браншовите организации и с техните искания, ние искаме едно, те друго, истината е някъде по средата, но това трябва да се решава занапред.
Другият въпрос беше за охраната. Охраната, както навсякъде така и при нас винаги е имало бракониерство, но и този момент също не е много коректно отразяван от медиите. Аз мога да взема един фотоапарат и да ви направя снимки от гората и да ви казвам, че това е от държавните гори, а то може да е от съседна Сърбия.
Проверките, които извършваме съвместно с Изпълнителна агенция по горите, респективно с трите регионални дирекции Ловеч, София и Берковица, нямаме такива големи нарушения и незаконни сечи в държавните гори. Предимно бракониерствата са около населените места с, колежката каза, население, което е на ръба на оцеляването и в недържавните гори. В държавните гори нямаме такъв проблем с незаконни сечи, имаме бракониерски сечи съвсем малко и те не са в такива размери, в каквито се твърди.
Това е. Затруднения имаме, при условие, че не сме сами на пазара при нас 47 % в Северозападна България горите са недържавни и само 53 % са държавни гори. Ние сме притиснати както от недържавните гори и тяхната продукция, така и от самите бракониери. Обществото, хората добре, дават сигнали, че се сече незаконно, в същия момент си купуват дърва от бракониерите. Защо? Защото бракониерите и за 5 лева да ги продадат те са на 100 % печалба, не внасят данъци, не правят отчисления за фонд „Инвестиции“ и т.н. Това е, което исках да кажа, другото сме го написали в доклада, който сме представили.
Не мога да кажа конкретно кой от двата закона е по-добър, работил съм по три и повече закона в горското стопанство. Според мен законите не са лоши, просто приложението им се изкривява в някои случаи. Благодаря.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Колеги, ще ви помоля да бъдем по-експедитивни, тъй като времето напредна.

ЙОРДАН РАДОСЛАВОВ, директор на Североизточно държавно предприятие: Аз няма да се различавам много от колегите, просто бих искал хората, които критикуват горите и работещите в тях, да си помислят колко останаха в тая държава печеливши държавни фирми, внасящи над 100 млн.данъци и осигуровки и тогава да говорят. И бих искал времето за горите да не се дели „преди“ и „след“ дадена политическа партия, нас трябва да ни интересува дали вали или не вали, за да можем да си вършим работата.

СВЕТОЗАР МИХАЙЛОВ, директор на Югозападно държавно предприятие: Аз ще бъда съвсем кратък. Споделям това, което споделиха колегите с вас. Искам да ви кажа, че по отношение реализацията на дървесината изпитваме същите трудности, които има колегата Върбанов в неговото предприятие. Говорихте за мениджмънт, говорихте да намерим изход да продаваме тази дървесина. Ние добиваме дървесина, която ни дава гората. В момента при нас има 170 хил.кубика съхнеща гора, в района на Земен, Радомир, Осогово, която дървесина задължително трябва да оберем от гората, за да може да спасим гората от корояди и последващикаламитети. Ползвателите и потребителите на дървесина, знаейки, че ние имаме такава дървесина умишлено не я изкупуват и намаляват изкупната цена. И аз съм благодарен на Министерски съвет, че прие Постановление № 8, с което намалиха размера на фонд „Инвестиции“ , който се внася при добива на суха и паднала маса. Постоянно сме в контакт с неправителствените и браншови организации в дърводобива, и утре имаме такава среща. Опитваме се да намалим малко цената на дървесината, защото конюнктурата на международния пазар е такава.
На територията на нашето предприятие няма голям ползвател на дървесина и около 300 хил.кубика целулозна и технологична дървесина ще се чудим къде да я реализираме. Не сме я добили още, но предстои да се добие. В това отношение ще променим обектите, в които може да пренасочим нашите ползватели и към друга категория дървесина.
Лесоустройствения план определя къде да се добива дървесина, но господин Върбанов ви каза – в резултат, че акумулирахме средства във фонд „Инвестиции“ ние през тази година ще построим 54 км камионни пътища. Това означава, че ние ще отворим десетки нови дърводобивни обекти, до които досега не сме стигали и не сме ползвали от тях. Наред с това, акумулирайки средства във фонд „Инвестиции“ ние за първа година ще отделяме средства за ремонт на горските баражи. Това е една екологична бомба, която трябва да знаете и която цъка със закъснител. Неотремонтирането на тези хидротехнически съоръжения е един сериозен проблем в горския отрасъл.
И тъй като по втора точка ви казвам, че е динамичен процеса в горите, идват фирми, отиват си, но основните фирми, които работят и при предходни правителства, работят и сега. Няма антагонизъм, няма някакво специално отношение към тях.
И тъй като искам срещата да бъде полезна и за нас, и за вас, искам да се обърна към вас за промени в мярка 226. За съжаление в тази мярка, в която се кандидатства за противопожарни мероприятия в горите Югозападно държавно предприятие е изключено като район с висока степен на пожарна опасност. Не може района на Южна България с такава висока степен на иглолистни гори да не попада в тази категория и да не може да кандидатстваме за строителство на противопожарни пътища и съоръжения. Моля ви, ако това е по силите на вашата комисия или по някакъв начин може да се отрегулира, моля за съдействие.
Що се отнася до нарушенията в горите искам да ви уверя, че в България най-добре се охраняват държавните гори. И това е факт, всички колеги го споделят.
Що се отнася до някои медийни изяви, давам ви един последен пример. Един професор отиде в Самоков, снима едно сечище и на другия ден се вдигнахме 100 човека да отидем там, за да видим, че предходната година гората е съборена от вятър и в момента колегите чистеха тази гора. Ветролом. Снимането на такава гора е некоректно, отношението на медиите е непълно и неточно, ние не сме затворена система, всеки може да отиде в гората, както каза колегата, да направи една снимка и да направи проблем.
Аз ви уверявам, че колегията, които работят в шестте предприятия сме мотивирани да охраняваме и опазваме българската гора. Благодаря.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Господин Василев, бих отговорила на вашия въпрос във връзка с общинските гори, госпожо председател, дами и господа народни представители, това което направи изпълнителната власт към момента е, че ние с промяната, която направихме през март, която е гласувана, казахме – до края на годината всички общини, които нямат структури към момента да си направят свои подобни на държавните, за да може да има по някакъв начин синхрон във взаимодействието, в начина на работа в опазването. Колегите от изпълнителната агенция са тук и ще кажат, че почти всяка една от многото общини, независимо дали имат структури в момента или тепърва ще създават, им правят проверки и тези проверки се огласяват, и са достатъчно публични. Може би имате право, част от техните стопански планове и въобще начина им на работа да бъдат или не съвсем съизмерими с това, което е в началото на годината или прието на Общински съвет, но за всичко това има констативни протоколи, предписания и взети мерки. След като минат предписанията, отново се проверяват тези общини.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо заместник-министър, донякъде отговорихте на въпроса ми, но да разбира така, че общините сами ще си пазят горите. Би трябвало. Това е чудесно.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Извинявайте, че се намесвам отново, все още нямат изградени структури, затова ние им помагаме и с Националното сдружение на общините водим няколко пъти такива разговори, за да може те наистина да бъдат добри стопани.
Тук колегите казаха, едно дере дели гората, не знаем дали е държавна или общинска, всеки който е лесовъд отива и се справя и с гасенето на пожари, и с други проблеми.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: А когато проблемът е в ръководството на самата общинска фирма?

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Затова казваме, че се дават предписания, пишат се актове, отнемат се лицензи. Принципно винаги се прави констативен протокол, след този констативен протокол има допълнително проверка, не се омаловажават нарушенията, независимо колко са големи или малки.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, това как кореспондира, което казахте с това, че МВР в момента маха всички контролни пунктове на МВР, които бяха по особени пътища, в района на господин Михайлов, много спираха незаконна сеч, сега пак започна, това е района на Рилския масив, как кореспондират двете действия? Вие казвате някакъв контрол, в същото време МВР се оттегля. А всъщност трябва да работят заедно. Коментирайте го. Когато МВР присъства на определени точки състоянието на кражбите е едно, когато го няма МВР състоянието с кражбите е друго. Тези пунктове на МВР ги разкрихме ние като управлявахме, и престъпността намаля, и кражбите в горския фонд намаляха рязко в Рилския масив, Национален парк Рила. А сега се закриват тези пунктове, за мен необяснимо защо и как кореспондира това нещо с опазването на частните гори, защото и в частните гори се сече безогледно. И то секат добивните фирми, секат в частните. Това ми обяснете. Колегата е прав, заявяват едни кубици, секат се съвсем други кубици, смърчове, мури, возят се наляво-надясно. Куп дъскорезници има които работят незаконно. Тям няма власт, а вчера бяха заключили един човечец за една каруца сухи дърва. Много интересна схема! Коментирайте го.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: За това, че се закриват пунктове на друго ведомство аз не мога да нося отговорност, но в системата на горите, може би още преди 7-8 години имаше изградени и те продължават да действат такива пунктове. Да, трябва да им се осъвремени самата система за наблюдение и контрол, защото тя трябва да се ъпгрейдва, защото това са технологии, но колегите съвместно с предприятията и регионалните управления покриват на 100 %, нямаме сигнали, на които да не е реагирано. Така или иначе всички колеги изпълняват своите задължения, даже в повече от това, което е записано в длъжностните им характеристики.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз друго имам предвид. Нали сега контролната система е на държавата. Тя трябва да покрие всички сектори. Хората в горското стопанство може да работят перфектно, но някои неща без МВР не могат да станат.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам да посетите Вътрешната комисия и там да поставите въпроса.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Не, аз го казвам, защото не виждам никакви действия от страна на Министерство на земеделието. Ще ви кажа още нещо в тази връзка. В момента правим всякакви мерки, земеделски. В същото време вървят някакви рушвети, някакви камиони карат някакви стоки, къде е министъра на земеделието, за да повдигне този въпрос? Може друг контролен орган да не си върши работата, но това засяга общото управление на държавата. Същото е и с горския фонд. Те и да се счупят от работа, като махнем МВР да не присъства и тръгват едни съвсем други взаимоотношения, липсва държавата. И като липсва държавата няма ред, не може да искаме нищо от тази държава, и закона не може да бъде приложен, защото държавата липсва. Вие може да говорите с МВР за координация. Аз затова питам какви са вашите действия в това отношение. Не може всяко едно министерство да е самостойно.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: В самото изложение аз казах, че сме направили доклад, има такава работна група между три институции Министерство на вътрешните работи, Министерство на транспорта и Министерство на земеделието. В този ред да се направят нормативни или поднормативни правила, които да синхронизират и взаимно да се подпомагат тези институции. Казах го в самото начало.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Дано да има резултат.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Благодаря ви.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Съвсем накратко.

ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ, Движение за национално единство и спасение: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, не знам дали вие сте удовлетворени от днешното обсъждане на тези две точки от дневния ред, но в рамките на тази минута искам да кажа следното: че новото обсъждане и връщането на закона по първа точка е прекрасна възможност наистина да се говори за създаване на предпоставки за развитие на българското земеделие, което е в плачевно състояние.
Второ, смятам, че подобен разговор, по втора точка, който се води в момента не бива да се провежда тук, това е разговор, който трябваше да се проведе на място, където е изпълнителната власт, там да се направят тези анализи и в тази комисия вие трябваше да дойдете с готови предложения за промени в политиките и съответно на законодателството. Нищо от това не се случи, за голямо съжаление, отнасям се между другото с голямо уважение към хората, които днес докладват тук, но всичко това, ще си послужа с един абсолютно уличен израз – е в насипно състояние.
В тази комисия трябва да се влиза с предложения за готови политики и анализи. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Гогов, заповядайте.

ГРИГОР ГОГОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Василев, аз знам за какво става дума и за да не бъда упрекнат в някакво пристрастие, в най-скоро време ще бъде изпратена комплексна проверка в този район. Там има две много сериозни общински предприятия, имам някаква предварителна информация какво се случва. В този момент Изпълнителната агенция работи по един много сериозен проблем, това е премахването на книжните билети, всичко отива в терминалите, и тогава предполагам, че повечето от проблемите, които ги има в момента с незаконната сеч, с незаконния транспорт на дървесина ще бъдат прекратени. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаеми колеги, предлагам да приключваме заседанието, предвид факта, че в 13 часа започва пленарното заседание.
Искам да кажа няколко думи в резултат на обсъждането. Все пак в изказванията се подчерта, че са необходими промени в закона и в поднормативните актове. Интересна беше тезата за мен, да я чуя от вас, че все пак и държавните горски предприятия трябва да имат право на дейност свързана с добива на дървесина и търговия, което явно е ограничено и закона не дава такава възможност. Приемаме, че такова предложение ще бъде внесено и ще обсъдим, за да видим има ли необходимост да променим закона в тази насока. Но е факт, че аз потвърждавам, и това което каза господин Йовев, че трябваше да има един аналитичен доклад на база информацията, която е подадена, касаеща пазара на дървесина като цяло и тенденциите, касаещ охраната на горите, касаещ всички въпроси свързани с добива на дървесина, за което Министерство на земеделието може да пренебрегва нашите настоявания, но към 7-8 май ние очакваме този доклад, за да видим какви идеи, виждания има Министерство на земеделието и отговор на тези въпроси.
Отделно от това ще държим да има анализ на прилагането на закона, който е от 2011 година, нов е, за да се видят възможностите и необходимостта от промяна в закона за това, което не е проработило като текстове. Съгласете се, че всеки един нов закон, който започва да се прилага има трудности, има продължителен процес по създаване на нормативната уредба и през това време, ако възникнат проблеми, съответно тези проблеми трябва да бъдат отстранявани. Ние сме в състояние тези въпроси да ги решаваме.
Много благодаря за вашето участие и за времето, което отделихте, да подготвите информациите и да представите проблемите. Смятам, че в Комисията по земеделие тези дискусии са важни, предвид факта, че сектора и неговото състояние интересува всички ни и имаме желанието да бъдем в съответствие с налаганите или необходими промени.
Приятен ден ви желая! Благодаря.

/Заседанието беше закрито в 12,15 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА



85 440 знака