1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители на 04.06.2014 година за първо гласуване.
2.Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните – проф.Димитър Греков в съответствие с чл.26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 39

На 11 юни 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители на 04.06.2014 година за първо гласуване.
2.Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните – проф.ДИМИТЪР ГРЕКОВ в съответствие с чл.26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3.Текущи.

Заседанието бе открито в 16,00 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добър ден, моля да извините комисията за закъснението, но причината са дебатите в Парламента по вота на недоверие.
Дневният ред днес е както следва:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители на 04.06.2014 година за първо гласуване.
И тъй като имаше особени претенции от колегите от ГЕРБ, които не виждам, за актуални въпроси към екипа на министър Греков и към самия него, и към представители на изпълнителни агенции, на Фонд „Земеделие” е включена точката
2.Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните – проф.ДИМИТЪР ГРЕКОВ в съответствие с чл.26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Около един час могат да бъдат задавани въпроси от всякакъв порядък, с цел да се получи яснота за това какви политики се осъществяват в Министерство на земеделието и съответно какви времеви хоризонти има по отношение на най-неотложните неща, които трябва да се реализират предвид спешността и изискванията по програмата, а също така и други актуални въпроси.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.

„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 10 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” дневният ред се приема. Благодаря.

Започваме с обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от група народни представители на 04.06.2014 година за първо гласуване.
Аз ще представя съвсем накратко мотивите и хронологията, която предшестваше този закон. Така или иначе Закона за Селскостопанска академия, нещо което е обсъждано в самата академия и във връзка с разговори, които са водени в Министерство на земеделието, и съответно ангажимента академията да представи свои виждания за бъдещото развитие на академията е подготвен и закон. Този закон се внася чрез група народни представители по няколко причини. Може би най-важната, която искам да подчертая е, че ако искаме да променим нещата свързани с финансирането на Селскостопанска академия е наложително това да се случи във време, когато се осъществява бюджетната процедура, за да може през 2015 година да имаме възможността Селскостопанска академия да бъде с автономен бюджет в рамките на Министерство на земеделието и храните. Освен това да бъде със статут до този на Българска академия на науките, а също така и висшите учебни заведения.
Самият законопроект предвижда промяна на начина на финансиране. Тук искам да подчертая, че е получено становище от Министерство на финансите, което е изцяло положително, но обяснява за некоректния запис за автономия и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, което на практика не може да се случи, а коректния запис, който те предлагат в тяхното становище и смятам, че трябва да се съобразим е, че Селскостопанска академия начините, по които се финансира, разходните тавани и ограниченията в числеността и средната работна заплата на практика не може да изпълнява много от функциите си, които са свързани с участието в международни проекти, участия в проекти по Програмата за развитие на селските райони и освен това, може би неудобството от цялата тази дейност, която се осъществява във финансирането на Селскостопанска академия е, че институти, които могат да реализират приходи, които могат да имат и са мотивирани да работят, и да осигуряват приходи от собствената си дейност на практика не могат и да ги получават по начина, по който те са реализирани в системата, предвид факта, че те се преразпределят по-нататък. Така че това е едно от основните неща, които сме го искали в академията и на практика с този закон, пак казвам и подчертавам, че ще се съобразим с това, което Министерство на финансите предлага като запис, който е коректния от гледна точка на бюджетните организации.
Втората промяна в Закона за Селскостопанска академия това е връщането в състоянието, в което тя беше до 2000 година преди поредното закриване на Селскостопанска академия и превръщането й в Национален център, когато имаше изборност. Тази изборност се осъществяваше чрез Общото събрание, което функционираше. Това Общо събрание избираше председател на Селскостопанска академия, Управителен съвет и имаше възможност да работи на база на устав, който тя приема с решение на Общото събрание. Тази демократичност също е важно да се подчертае от гледна точка на възможността системата да бъде достатъчно гъвкава по отношение управлението на научната дейност. Предвижда се също така въвеждането на мандатност, която досега не беше предвидена и не се прилагаше в Селскостопанска академия, но се оказа, че мандатността е нещо положително от гледна точка на това, че се получава обновяване на кадри, има възможност за конкуренция, има възможност за избиране на един по-добър управленски екип.
Трябва да ви кажа, че освен становището на Министерство на финансите, което получихме с тези конкретни бележки, имаме становище от Федерацията на независимите синдикати в земеделието, която подкрепя законопроекта. Отделно от това има изпратени становища на браншови организации, те са 28, които на практика подкрепят дейността на Селскостопанска академия като не се изказват в частност по самия законопроект, но подкрепят нейното функциониране и смятат, че е необходимо академията да бъде в състава на Министерство на земеделието и храните, и освен това да изпълнява тази дейност, която е насочена към иновации, трансфер на знания – неща, които ще дадат възможност чрез този начин на финансиране и чрез мотивация на научните институти да създадем базата академията да взема решения, които могат да бъдат в полза и на българското земеделие.
Това са накратко мотивите, тъй като аз съм един от вносителите. Предлагам дискусията по законопроекта да върви в посока да се направи най-доброто, да се изведе най-доброто за системата, която всички считаме, че е важна, но има нужда от реформи и тези реформи минават през законодателството, а не единствено чрез промени, съкращения на щатове – това, което най-често се прилага по отношение на администрацията в министерствата.
Предвид късното получаване на материала в министерството на практика нямаме официално писмено становище, което се надявам, че до другата седмица ще бъде формулирано.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Точно с това искам да започна. Добър ден от мен и ръководството на Министерство на земеделието. Ние получихме този материал едва в понеделник, на политическия съвет разбрахме, че има внесен такъв материал. Всичко, което каза проф.Бъчварова като мотивация е абсолютно правилно и ние се съгласяваме с тази необходимост за този закон. Аз натоварих още в понеделник нашите юристи и група от министерството да се запознае с материала, за да може да дадем правилно становище. Част от нещата, които забелязахме на пръв прочит относно позицията и структурирането на Селскостопанска академия, проф. Бъчварова каза, че Министерство на финансите са ги отстранили, каза, че е допусната грешка къде да бъдат в структурата на едно или друго министерство.
Моето предложение, нашето предложение, на Министерство на земеделието е да се запознаем допълнително и на следващото заседание да го разгледаме и със сигурност ще дадем положително становище, но нека да разгледаме по-задълбочено този проектозакон, тъй като когато го прочетоха нашите юристи споделиха, че това не е ЗИД, а цялостен закон, който действително ще бъде от голяма полза на хората, работещи в Селскостопанска академия. Такава беше и нашата препоръка в началото, в никакъв случай не става въпрос за оптимизиране, вид съкращаване на хора, но не става дума и да се превърнат институтите в отделни предприятия, става въпрос за научни институти и да бъдат такива. Затова ви моля тази точка да я отложим за следващото заседание на комисията, за да може да дадем категорично нашето положително мнение за този закон.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моето предложение е да направим дискусията днес във връзка с предложения законопроект, а гласуването съответно да бъде следващата седмица. Така или иначе има представители на академията, които също имат възможността да изкажат тяхното становище, също така и другите колеги.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: На една среща на Пловдивския панаир бях помолил всички колеги до 2 май да дадат предложения, не са постъпили предложения в Министерство на земеделието от различните институти. При посещенията си в различни краища на страната проведох срещи, но това са неофициални срещи, с колективите, но всъщност за мен са по-важни за мен тези срещи, защото не са само с директорите. Както и друг път съм казвал мненията малко се разминават. Така че пак казвам, не представлява проблем колегите и директорите да дойдат и следващия път, но нямам нищо против да ги изслушаме и сега, но да не провеждаме задълбочена дискусия сега. Пак казвам, нашето становище ще бъде положително със загриженост към съществуването на Селскостопанска академия, но не сме готови да дадем категорично становище в момента.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин министър.
Колеги, имате думата, ако представителите на Селскостопанска академия имат говорител или ще изчакат, но да не губим време, няма смисъл да се изчаква.
Заповядайте.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, колеги, ние няма да подкрепим тази точка, защото не е необходимо на юруш да се вземат решения в последната минута. Може би има смисъл в това, което казвате и има значение, но смятаме, че това трябва да се обсъди в по-широк мащаб, в следващи комисии, затова парламентарната група на ГЕРБ ще гласува „против”.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости, аз разбирам позицията на ГЕРБ, но знаете ли, това което е дадено в този закон знаете ли колко трудно беше родено през годините? Поне по мои спомени вече трети мандат „дъвчем” нещо по тази тема. Разбира се, различни са мненията, но това което е дадено мисля, че в максимална степен се доближава до това, което трябва да се направи като първа крачка въобще в реформата на Селскостопанска академия. Сигурно оттук нататък и други реформи предстоят, но това е необходимата крачка. Съжалявам, че се получава така в една така напрегната обстановка, предвид на това, че не е известно кога ще са следващите парламентарни избори, какъв ще бъде хоризонта на този парламент, и много ми се иска да не го загробим този законопроект, защото това ще бъде поредното предателство към селскостопанската наука и лично на мен много ми се искаше днес да бъде гласуван на първо четене, да бъде кратък срока между първо и второ четене и този закон да види бял свят евентуално още в края на другата седмица.
Ако има добра воля, но не виждам тук колегите от ГЕРБ, не виждам колегите от „Атака”, ние общо взето в нашата комисия повечето закони, които сме гледали винаги е присъствало експертното начало и не сме се водили от политически конюнктури. Надявам се и този път да надделее разума и да бъде подкрепен този закон. Обръщам се към колегите от ГЕРБ да преосмислят позицията си, още повече, че аргументите, които днес разменихме с Деси Танева за това защо сте против, преди вие да влезете, госпожа Бъчварова обясни, че ще бъдат възприети бележките на Министерство на финансите, и мисля, че това е основния проблем, заради който сте „против”, а той отпада, така че добре, ще имате време да помислите по този въпрос. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, колеги, аз също подкрепям идеята днес да изслушаме представителите на институтите, а гласуването да го оставим за следващо заседание на комисията. И с оглед на това, че становището на министерството не е подготвено, редно е да изчакаме тяхното становище да бъде факт и тогава да пристъпим към по-задълбочени дебати, и тогава да гласуваме законопроекта. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, проф.Кукузелов.

ПРОФ.КУКУЗЕЛОВ: Благодаря ви! Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, трябва да кажем, че стратегията за развитие на Селскостопанската академия я представихме на министерството, а проектозакона го представихме на Министерство на земеделието на 20 май в този вид. Смятам, че имаше достатъчно време да се разгледа и ние ви молим, ако може в този Парламент този закон да мине. Ние смятаме, че той ще бъде от полза на селскостопанската наука. И не бива за пореден път, вече за трети път ние готвим Закон за Селскостопанската академия и не може да мине.
Смятаме, че закона е в полза на селското стопанство, дава самостоятелност на аграрната наука, дава възможност да се задълбочат връзките с бизнеса и с фермерите, така че смятам и ви молим да приемете този закон. Естествено, ако министерството има някакви забележки към този закон би могло да ги даде в писмен вид и вие да се съобразите с тези бележки при второто четене. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Проф.Теохаров, заповядайте.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги директори на институти, драги гости, аз няма да правя голямо изказване, но първо искам да задам един въпрос – след като материалите са раздадени и се намират пред нас защо в момента ние не взимаме отношение по закона, а искаме веднага да го отлагаме за следващия път. Добре, може да го отложим, но ние имаме материала, ето го и може по него да дискутираме, а не го правим.
Вижте какво, колеги, науката не се нуждае от политика, науката има нужда от научна политика, но не от тази политика, която искаме да направим днес в тази зала. Аз съм изненадан от колежката Караянчева! Колежке, вижте какво, вие правите добра политика в Парламента, но Селскостопанска академия в момента се нуждае от това ние да говорим експертно, е, не толкова научно, но трябва да говорим експертно. Вие можете ли да говорите експертно и защо веднага отивате към крайното решение – „Ние няма да подкрепим този закон!”. Не се ли наситихме да унищожаваме тази Селскостопанска академия?! Още ли искаме от нея да ръфаме като…да не казвам като какво! Ние сме все пак хора, образовани, претендираме за нещо, ние сме хора, които сме ръководили тази академия и не ни е безразлично как ще излезем днес от тази зала. Аз разбирам, вие сте опозиция, може да отидете към това решение, но си дайте мнението. От Парламента като тръгнах аз поканих колежката Десислава Танева, много е важно нейното мнение.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще дойде, но малко ще закъснее.

ПРОФ.МАТОДИ ТЕОХАРОВ: Добре. Дали тя разсъждава като вас? Аз мисля, че не разсъждава, но ако е така – още по-зле! Разберете, ние нямаме интерес да задържаме този закон, той се мъти от години и ние много добре го знаем. Аз съм писал по него. Писал съм, защото ме боли за тази Селскостопанска академия. И тези директори, които стоят тук, те години наред работят върху този закон. И с мъка се добират сега до нещо, което трябва да стане. Това, че ние тук носим отговорност, че късно реагирахме, всички носим отговорност – от членовете на тази комисия, до председателя, до министъра, до ръководството на министерството. Всеки ще ви запита защо толкова късно внасяме тези закон. Аз мисля, че е ясно защо. Защото ние имахме много важни неща, които трябваше да внасяме през този период, да защитим земеделския производител, да защитим средния, дребния бизнес в земеделието. И ние наистина го защитавахме с конкретни закони. Това нещо не представлява трудност ние в момента да го дискутираме и то разумно, полезно и да излезем с резултати от това заседание. В противен случай, ако удължим агонията на този закон, разберете, че няма да стане нищо. И аз, дано не съм лош пророк, но ако сега не приемем този закон не виждам бъдещето на академията. Ние сме хората, които отговарят дали тази академия ще има бъдеще или не. И никой няма да ни позволи, и никой няма да ни прости този грях след време, защото ние сме заседавали в тази зала и е трябвало да решим и да приемем този закон!
Мога много да говоря по него, дал съм си и предложенията и сега ще дам две –три предложения. Те не са толкова важни, важно е да разискваме днес принципните неща, има ли още нещо, което трябва да допълним, има ли още нещо, което пречи този закон да влезе в сила при този 42-ри Парламент или не. Аз мисля, че няма, няма никакви пречки. Има две думи, които са важни днес – разбиране и разбирателство. Ако не го постигнем, пак повтарям, един ден ще търсят отговорност от нас. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, проф.Теохаров. Други изказвания? Заповядайте.

ПРОФ.ВЪТО ХРИСТОВ: Уважаема проф.Бъчварова, уважаеми господин Греков, аз ви благодаря, че ме поканихте и ми дадохте възможност да участвам.
Казвам се Въто Христов, имам 60 години в земеделието. Познавам бившата академия, първообраза създаден от акад. Титко Черноколев, след това закриването, новата и т.н. И мисля, че вие сега, ако решите като депутати приемането на този закон ще влезете всички в историята, независимо дали сте червени, зелени, сини, оранжеви и не знам какви си, защото за мен земеделието няма цвят. По другите политически въпроси може да се карате колкото искате и да правите каквото искате, но за земеделието, според мен, трябва да обсъждате и да приемате законите.
Казвам малко предистория и се обръщам към госпожа Караянчева – доц.Костов ни събра 6-7 души, когато беше председател, от различни партии и трябва да ви кажа, че в последния проект, който е предложен сега има много неща останали от тогава, и ние казвам ви, от всички партии имаше, включително от СДС, и намерихме език, че това нещо трябва да стане.
Минавам на конкретиката. Запознал съм се много подробно със закона, даже няколко пъти съм се връщал към него. Намирам, че е вложен много труд, синтезирани са нещата и за една дискусия е отличен проект. Аз имам един много подробен материал, няма да ви го чета, ще го оставя на проф.Бъчварова, а хората, които работят да вземат каквото намерят за разумно.
Ще акцентирам само на няколко въпроса. Първият е, на мен „Управителен съвет” на Селскостопанска академия не ми звучи добре. Управителен съвет е за фирма, стопанство, кооперация, агенция или не знам какво си друго, но за Селскостопанска академия управителния орган под Общото събрание, за мен, трябва да бъде Академичен съвет или Президиум, както в медицинските и учебните заведения, но името „наука” да личи още в наименованието и по-нататък в органите за управление.
След това. Вторият момент, не е без значение състава на управителния орган на Управителния съвет, който фигурира под това име. И мисля, че на академията трябва да бъде възложена цялата координация на научните изследвания в селското стопанство, цялата, за държавата. Подчертавам това, тъй като са пръснати и в БАН има, и на други места. Мисля, че този държавен орган, тази институция трябва да извършва цялостна координация на научните изследвания. И в този ръководен орган според мен трябва да влязат хора, подчертавам това и то трябва да залегне в закона, Министерство на образованието и науката, Министерство на финансите, защото ще става дума за пари, Министерство на земеделието и храните, управителния орган в случая да не е само от…нищо няма да могат да направят и да решат само научните работници, подчертавам този момент, защото съм го изпитал на гърба си, тъй като управлението „Наука, внедряване и образование” съм го водил почти 6 години, когато се закри академията и знам всички болежки на селскостопанската наука. И затова според мен трябва да бъдат определени заместник-председателите, считам, че един е недостатъчен на една такава система. Трябва да бъдат поне двама и те да бъдат по право включени в управителния орган, не знам как ще приемете да го обозначите по-нататък.
Другото много възлово предложение, че предложените промени в проекта на закон малко третират въпросите на иновациите в отрасъл „Земеделие”, хранителна промишленост, животновъдство и т.н. И мисля, че тук трябва да се потърси една възможност и да се запише, написано е „научно-приложни…” и т.н., не, „иновациите в земеделието, животновъдството и хранителната промишленост”. Бих могъл много да говоря по този въпрос, но казвам, че съм го отразил в материала, който ще оставя, но държа това да се запише.
Аз не знам, някои от вас може да са прочели, но преди няколко дни излезе една справка много силна, на Министерство на образованието, че България и по показател „иновации” е на последно място в Европа. И то не може да бъде друго яче след като ние нямаме политика, нямаме механизъм, инструмент как да извършваме тези иновации, а това за земеделието е изключително важно.
За големите фермери в земеделието или фирми е много лесен въпроса, имат пари, отиват в чужбина, наемат специалисти чужди или наши, плащат и решават този въпрос. Докато за средните ферми и дребните било животновъдство, било растениевъдство, било био и т.н., те няма как да решат въпроса за иновациите, ако не им се помогне. С изваждането на академията или обособяването й като самостоятелна във връзка с бюджета няма да се решат проблемите. Подчертавам този момент, финансов. Защо. Не дай си боже да се пръкне един министър като господин Дянков, знаете болежките на Българската академия на науките почти четири години. Знаете и изтезанията на една важна институция. Затова мисля, че само с тези неща, които са залегнали в закона или в отделен ред в националния бюджет да бъде записано няма да се решат нещата. Парите никога няма да стигат, това го знам.
И като заключение правя следното предложение – френските специалисти, които бяха 1998 година в България оставиха един материал озаглавен „Политика за земеделието във Франция” и вижте, те имат 27 препоръки. На второ място те поставят една организация „внедряване”, тя се казва „АНДА”, на френски, но тя е Асоциация за национално развитие на земеделието, с един изключителен фонд, който решава проблемите на иновациите. Ние сме малка държава и мисля, че едно направление в Селскостопанската академия „иновации”, подчертавам този момент, могат да се решат тези проблеми за иновациите в земеделието.
И ви казвам само няколко цифри, прескачам всичко това, защото разбирам, че сте изморени, но Франция набира този фонд по следния начин: от отчисления от земеделския сектор, подчертавам този момент, от земеделския сектор, а той включва, няма да казвам всички неща, той включва отчисления от реализираната продукция. Ние изнасяме, само износът ни е 4 млрд.лева. Другото перо в този фонд от земеделския сектор е върху ползваната земя – ползваш толкова земя – толкова и т.н. Това е 80 %, 20 % са от държава, от други институции, всичко съм посочил в този материал. При едни много скромни изчисления, които съм направил, може да не са верни и най-точни, но само в порядъка на 0,1 % в този фонд могат да се наберат огромни средства, които да подпомагат, тогава и институтите могат да правят. В миналото беше по-лесно за институтите, защото АПК-та, стопански обединения, които разполагаха с финансови средства и решаваха тези въпроси, но сега са дребни и затова съм предложил, ето какво съм записал, въз основа на казаното, предлагам да се създаде един нов член - създаване на фонд за развитие или иновации в земеделието, животновъдството и хранителната промишленост и задължава Министерския съвет да разработи и приеме в срок от три месеца, може и да е друг, правилник за неговото набиране, изразходване, контрол на разходите и т.н.
Благодаря и се надявам, че тази дискусия ще започне ползотворно и да се стигне до приемането на законопроекта.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, проф. Христов, ние сме с намерение този законопроект да бъде финализиран, за което ще направим необходимото, но така или иначе тази дискусия е важна.
Заповядайте, няколко думи.

ПРОФ. ДИМИТЪР ДОМОЗЕТОВ: С няколко думи няма да стане! Но ще кажа следното, „академия” не знам колко души знаят какво значи, но тя произлиза от гръцка дума, от Спарта, където Академий създал школа, това е една школа. А науката е система от знания за придобиване на нови знания. И моля, чуйте това, тя не може да следва друг път освен единствено възможния й път – пътя на познанието. Дали ще е положително, дали отрицателно, това което като резултат ще се получи – това е друг въпрос. Нашите институти и опитни станции в продължение на трети век създават такива блага, които показваме на нашите стопани в една или друга форма. Те показаха своята жизненост, но всяко нещо има и своя край. Ние достигаме предела дето не достигат 5 млн., или друго, а какво й трябва на Селскостопанска академия, за да отговори на европейските потребности, да бъдем конкурентни и партньори на тези около нас, тези пред нас и тези зад нас. Според мен трябват три неща.
Първо, еднократно Селскостопанска академия трябва да получи средства, за да оборудва своите лаборатории и експерименти до нивото, до което се следва и което би трябвало да имаме като европейци, както сме в Европа 7 година. Това е първото.
Второто. Научните сътрудници, ами че и те са хора, с 450 лева не може да гледаш семейство, трудно идват хора, напоследък се чувства някакъв прилив да идват млади хора. Очаква се, казваме и тръбим, че селското стопанство ще е приоритет и т.н. Не знам, не можах да почувства през тези двадесет и кусур години приоритета на селското стопанство и кой какво направи. Има много да се говори, но няма да говоря, но приканвам залата към разум да се вземат правилни решения, защото автономията на академията е важна, за да не страда от административен юмрук и ботуш. Ако това може да се направи – много добре. В тези двадесет години можахме да видим такова преустройство, че на човек главата да му се завие, не може да побере всичко. От 9 600 човека ние вече сме 2 700 и ще продължи този процес като гледам. Нека да спрем, да се опълчим! Селското стопанство, ние сме нужни на него, и днес, и вчера, ходят наши сътрудници навсякъде, има хора тук, на които лично съм помагал. Виждам резултатите по насажденията. Създал съм над 100 хил.дка насаждения в България и се гордея с това, аз съм в края на моята кариера. Но ме боли за Селскостопанска академия, не за Националния център, а за академията. За трети път се задава да я откриваме, дано не я закриваме, дано успее да изиграе своята роля в селското ни стопанство. Ето, приканвам ви към разум и ползотворна работа, колеги. С политика не става. Става въпрос за икономика, а селското стопанство ни е вадило от две национални катастрофи. Нека да дадем възможност на неговия авангард – аграрната наука – да върви напред. Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря ви, проф. Домозетов.
Колеги? Заповядайте.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Понеже имаше няколко обръщения към мен, аз не виждам в това предложение стратегия за развитие на Селскостопанската академия, не виждам стратегия за развитие извън министерството, защото тя трябва да подпомага министерството. Тя ще работи сама за себе си ли, по какъв начин ще се развива тази Селскостопанска академия?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз в началото го обясних, но може би закъсняхте.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, аз закъснях. Но в момента аз не мисля, че трябва сега и на бързо да се случи това нещо. Отново продължавам да отстоявам това, което съм казала и преди малко. Затова ние няма да подкрепим този проект.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре. Но въпреки всичко смятам, че останалите трябва да положим усилия този законопроект да се реализира, предвид факта, че има очаквания и съответно академията работи в продължение на няколко месеца и по стратегията, и по самия законопроект. Но това ще стане следващият път, когато можем да продължим и дискусията, и съответно ще гласуваме.
Сега предлагам да минем към следващата точка от дневния ред – актуални въпроси към министъра на земеделието и храните проф. Греков, целия негов политически екип присъства на заседанието на комисията, представителите на фонд „Земеделие”, на Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по лозата и виното. Въпросите могат да бъдат от всякакъв порядък, а времето – около час, така е по правилник.
Заповядайте, колеги.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин министър, уважаеми директори на дирекции, обявили сте плащането по 112 мярка и по 121-ва, казахте, че ще има обявени допълнителни списъци. Защо не са обявени все още заедно другите, първия въпрос. И втория – по какви критерии се оценява тази втора партида проекти, дали ще има по мярка 121, тъй като има повече подадени проекти от сумата, която е отпусната, която е там, дали ще има допълнително финансиране и прехвърляне на средства от други мерки към тази мярка?

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА, заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”: Благодаря. Бих желала да отговоря на въпросът ви.
По 112 и 121 мярка. Мярка 112 „Млад фермер” вече приключи. Това беше наличният бюджет, все пак сме в края на програмния период, това беше останалия наличен бюджет. Получили сме 2 678 броя проектни предложения на обща стойност почти 131 млн.лева. От тях, след разглеждане на абсолютно всички проекти предложения, пак повтарям, тъй като сме в рамките на ограничен бюджет са одобрени 409 проектни предложения на обща стойност 20 млн.лева. Това е наличният бюджет по мярката и сме приключили за този програмен период.
По 121 мярка, първо започнахме с гарантираните бюджети и първите 85 проекта минаха на оценителна комисия и получиха своята публичност на страницата на ДФ „Земеделие”. Искам да отбележа, че по 121 мярка са приети 973 броя проектни предложения на обща стойност почти 248 млн.лева, като наличния бюджет е 88 млн.лева, горе-долу една трета. До края на седмицата ще мине още една оценителна комисия като искам да заявя, че проектите се разглеждат по едни и същи правила, няма никаква промяна на правилата за разглеждане, те са по наредбата, с която са приети, няма никаква промяна в това, но се пускат на части, тъй като минават определена комисия и за да бъдат уведомени хората – пускаме ги и след това минават следващите, тъй като са страшно много. Обработени са всички 973 предложения.
По отношение на това дали ще се прехвърлят пари от Гаранционния фонд мисля, че колегите от Министерство на земеделието трябва да отговорят на този въпрос. Ние изпълняваме техните разпореждания.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

МИРОСЛАВ НИКОЛОВ: Искам да добавя за 112 мярка „Млад фермер”, че имаше шест договора, които така или иначе не бяха подписани от фермерите, от тези 409 предложения, затова следващите, които бяха в списъка сключиха договори, ако това имате предвид, затова се забави качването на тези, които са отхвърлени.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Поради тази причина забавихме изпращането на отказите към бенефициентите, тъй като изчакахме да влязат следващите и за да не подведем някой от бенефициентите, че им е отказано, а всъщност да не дойдат другите шест да сключат договорите.

ДОЦ.СВЕТЛАНА АЛЕКСАНДРОВА: Да обясня за Гаранционния фонд.
В момента работим по възможността за прехвърляне на средства. Може да се прецени каква част от тази сума да прехвърли в мярка 121 след един анализ и оценка. Днес пуснахме писмо до фонда, тъй като ни трябват данни, за да видим дали има потенциал по 121 мярка и колко е, тъй като фонда когато е бил сформиран 2011 година, той е бил разпределен за сума над 1 милиард евро. Сумата, която е във фонда е 120 млн. евро първоначално, сега са 98 млн.евро. Днес говорих с Гаранционния фонд, все пак това е финансова институция, не може да се декапитализира напълно, т.е. парите могат да се прехвърлят на части, т.е. освободени траншове. Засега има освободен лимит, който е малък. След оценката ще прехвърлим, но трябва да се направи нотификация. Нотификацията ще мине на Мониторингов комитет, но все пак трябва да знаем, че около 30-40 % от сумата, това вече изисква и финансова оценка, която е в процес на разработване и трябва да остане, за да не се декапитализира, тъй като за следващия програмен период ние също предвиждаме да ползваме гаранционна схема и все пак трябва да имаме някакъв ресурс, тъй като средствата и финансовия инженеринг за следващия програмен период е по различен начин и механизъм. Средства ще бъдат прехвърлени в 121 мярка.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за отговорите, но все пак трябва да се знае, че тези проекти трябва да бъдат изпълнени до 2015 година и платени, което означава, че времето на тези проекти отива. Две години, ако не им стигне времето от подписване на договора до разплащането, това ще са средства, които няма как да оправдаем, ако не ги усвоим, затова въпросът е колко бързо могат да се случват нещата.

ДОЦ.СВЕТЛАНА АЛЕКСАНДРОВА: Нещата не могат да се случват много бързо, защото по изискване на Европейската комисия гаранционния портфейл е разпределен на банки. При провеждане на първата тръжна процедура осем банки оформят гаранционен портфейл. Те са първите, които могат да освободят лимит, който е неусвоен. Нова тръжна процедура е проведена през 2013 година в края, където са добавени още банки и става общо 14. Защо казвам, че сега се прави оценката. По договор между Гаранционния фонд и банките, така както е записано в договорите, е сложен срок юни месец 2014 година за оценки и за освобождаване на ресурс. Кредитите, които се обезпечават, колеги, са за 10-годишен период, което означава, че трябва да бъдем много внимателни при съответната финансова оценка. Така че средствата могат да бъдат освободени реално след като се направи оценката и изтекат договорите на банките с Гаранционния фонд. Ако се направи преди това банките могат да осъдят Гаранционния фонд, защото се нарушават договорните отношения. В момента има малък ресурс, около 7 млн., който можем да прехвърлим, но той е недостатъчен.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други въпроси, колеги?

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, въпросът ми е свързан с една дейност, която се извършва със заповед от 7 май 2014 година на контролните гранични пунктове, визирам граничен пункт Лесово. С тази заповед от 7 май се нарежда да се извършва дезинфекция на преминаващите леки, товарни и всички автомобили, „златния гьол”. В инструкцията, която има от Агенцията по храните е записано, че главните ветеринарни лекари осъществяват периодичен контрол на концентрацията на активно вещество в разтвора.
Уважаеми господин министър, кой извършва тази дейност в момента на граничните пунктове, отразено ли е това в разделителния протокол за разходите, говоря за електроенергия, вода, изготвен от областните управители, кой ги заплаща, кой извършва тази дейност и по какъв начин се извършва тя – дали с конкурс, дали с пряко договаряне или се извършва от Агенция по храните. Не искам да ме разбирате погрешно, аз съм „за” дезинфекцията, за да нямаме проблеми в държавата, но в крайна сметка има доста въпроси, на които трябва да се отговори. Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Проф.Моллов ще отговори на въпросите.

ПРОФ.ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги народни представители, въпросът с дезинфекцията на граничните пунктове по турската граница, които са три, е от изключителна важност за България. Възстановяването на тази практика е резултат от силно влошена епизоотична обстановка, която е обект на анализ от Центъра за оценка на риска и тази обстановка е документирана в доклада на Центъра за оценка на риска, който е на интернет-страницата на агенцията. В този доклад се посочва, че една от възможностите за пренасяне на болести, каквито ние засякохме в последните месеци е чрез транспортни средства, което налага категорично необходимостта от въвеждане на дезинфекция по границата с Република Турция, тъй като в европейската част на Турция има над 60 огнища, в момента не мога да кажа точно, но достатъчно много, които да ни притесняват. Всичко това прави безспорен факта на необходимост от въвеждането на тази практика и аз категорично не приемам подмятания, които дочух тук, в смисъл „златен гьол” или нещо подобно. Ще обясня и защо.
Дейността по дезинфекция по силата на договор, който е сключен от предишното ръководство на Българската агенция по безопасност на храните е предоставена на частна фирма, която от цялата дейност, която извършва с една трета от стойността на дезинфекцията покрива своите разходи и реализира някаква печалба, а другите две трети отиват в държавния бюджет и ще послужат за прилагане на т.нар. държавна профилактична програма, която цели да се предпазим от различни болести и която е насочена към осъществяване на различни ваксинации и други действия. В момента на ограничен бюджет това е изключително полезно, тъй като имаме влошена епизоотична обстановка и в Северна България, свързана с няколко огнища на туберкулоза. Така че тези средства, без нито един лев разход на Агенцията по храните, нито един лев разход на министерството, нито един лев разход на държавния бюджет, затова няма нужда за разделителни протоколи да говорим, тъй като всички разходи са за сметка на фирмата, с която ние изпълняваме договор, който е бил не прекратен, а неговото действие е било спряно, в резултат на което ние го подновихме, но сключихме анекс, в който дефинирахме няколко неща, първо – въвеждане на дезинфекция на трите пункта с Турция, Лесово, Малко Търново и Капитан Андреево. Малко Търново изисква съответна реконструкция, която ще бъде изпълнена от страна на фирмата и също така въвеждане на специално изискване за дезинфекционния разтвор, тъй като това изискване не е съществувало в предишния договор, но в анекса е посочено, че този дезинфекционен разтвор трябва да се с антивирусно действие, което е в основата на проблемите, които имаме с огнищата на заболявания по животните. В този смисъл смятам, че сме постъпили правилно с това, че възстановихме тази дейност. Обмисляме такава възможност и за западната граница на България със Сърбия и Македония, тъй като по наша информация там има доста огнища на борцелоза. В момента правим скрининг на всички гранични области, с оглед на това да преценим дали има опасност, дали има при нас скрита заплаха и тогава ще преценим какво бихме правили на тези граници.
Междувременно в момента сме в разговори с гръцките колеги, тъй като с Гърция ние няма как да въвеждаме подобна практика, тъй като е вътреобщностна граница. Разговорите са в смисъл те да въведат на Александропулис подобна практика. Смятам, че с това отговорих максимално изчерпателно, но ако нещо не е ясно съм готов да поясня.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря. Пак казвам, не съм против дезинфекцията на граничните пунктове, но това да говорим, че дезинфекцията коства някакви средства на агенцията или на Министерство на земеделието, или на държавния бюджет, не е мястото, защото от 2009 до 2013 година, май месец имахме възможност да следим постъпленията и само на месец от граничен пункт Лесово постъпленията в Агенцията по храните, има ги при вас като отчети, са в рамките на около 200 хил.лева, разходите са в рамките на 15 хил.лева, така че една дейност, която не е загуба за Агенцията по храните или за държавния бюджет. Така че пак казвам не съм против дезинфекцията, но има много въпроси, които са с въпросителни. Благодаря ви, че казахте, че договора е продължен, да, по наше време беше спрян, работиха четири дни на нашия пункт Лесово. Не беше прекратен договора, но фирмата, която извършва дезинфекцията беше с отнет допуск и не работиха близо година. Сега виждаме, че от 7 май отново е извършва тази дейност като, според мен, спокойно можеше да продължи да се извършва от Агенцията по безопасност на храните, това носи само печалба, не носи абсолютно никакви загуби, защото в отчетите постъпленията бяха около 200 хил.лева на месец, а разходите около 15 хил.лева. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Да задам и аз един въпрос. Така или иначе сме на тема „държавна профилактична програма” , която трябва да се изпълнява задължително от страната искам да задам общия въпрос – има ли проблем със сключването на договорите по държавната профилактична програма, нейното осъществяване, тарифата, тъй като излязоха в медиите различни информации за проблем при сключването на договорите и съответно ще реализираме ли наистина държавната профилактична програма в сроковете, в които агенцията е приела и съответно Фонд „Земеделие” – ресурса, който има за нейното осъществяване.

ПРОФ.ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря ви за този въпрос, госпожо председател. Може да бъдете уверени всички колеги в залата, че държавната профилактична програма няма да пропадне, ще я изпълним. Начинът, по който ще я изпълним засега не може да го потвърдим по простата причина, че съгласувателната процедура преди тарифата да стане факт все още не е приключила. И в този смисъл имаме държавна профилактична програма, но нямаме тарифа, по която ще я осъществяваме и няма как да сключваме договори с частно практикуващите ветеринарни лекари, както е била практиката във всички години преди това.
Разбира се, частно практикуващите лекари имат своите основания медийно да протестират, в смисъл, че има промени в някои от стойностите, които са заложени в тарифата. От друга страна обаче бих искал да ви уверя, че стойностите, които са заложени в тарифата са напълно реалистични и могат да бъдат постигнати без никакъв проблем от официалните държавни ветеринарни лекари, т.е. при хипотеза, че честно практикуващите ветеринарни лекари откажат подписването на подобно споразумение и договор, което те обявиха медийно и че ще протестират, ние сме готови с нашите сили, с нашите официални лекари да покрием цялата държавна профилактична програма.
Искам да кажа, че има един такъв проблем, който те поставят, а именно те искат еднаква тарифа за големите и за фермите от типа „заден двор”, нещо което в тарифата ние сме заложили да бъде на различни нива, с оглед на това да има стимул покрай големите обекти да се покриват с дейности и малките обекти, където всъщност са нашите проблеми с болестите, които установяваме. Те протестират това наше решение, но аз смятам, че то е правилно и е първа крачка в посока на това да има мотивация за осъществяване на държавната профилактична програма и тя да не бъде формата, под която се усвояват един държавни средства, които не са малко, около 10 млн. и повече, и които би трябвало действително да се използват за реализиране на програмата и да не се получават тези ситуации, които се получиха с шестте огнища на туберкулоза. Искам да кажа, че това не би станало известно, ако не бяха своевременните действия на агенцията и разкриването на някои некоректни действия от страна на частно практикуващи лекари, и съответни лаборатории, в резултат на което ние установихме наличието на тези огнища и на практика става така, че става един противовес между частно практикуващите и държавните ветеринарни лекари. Държавните ветеринарни лекари гарантират и отговарят за изпълнението на държавната профилактична програма в крайна сметка, отговарят за това да няма болести в районите, а частно практикуващите лекари изпълняват една програма, взимат едни пари, но не носят крайната отговорност за здравеопазването на животните в съответните общини, в резултат на което се получава огромна диспропорция, поредна в сектора, диспропорция в заплащането към едните и другите лекари, а в същото време няма гаранции за държавата, че програмата ще бъде изпълнена коректно. Затова искам да декларирам пред вас, че ние сме подготвени, ако бъде отказан подобен договор да поемем изцяло осъществяването на държавната профилактична програма, с оглед да не се допуснат каквито и да било отклонения от здравния статус на животните.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми проф.Моллов, може би нямаше да задавам въпрос, но проф. Моллов беше толкова изчерпателен по отношение възникналите огнища на туберкулоза и тъй като те са в моя избирателен район се постарах подробно да се запозная с проблема, така че може би по-скоро към проф.Моллов да задам моите въпроси.
Първо, абсолютно сте прав, че част от колегията си е свършила работата по отношение на този проблем. Факт е обаче, че от миналата година държавна профилактична програма няма, така е, нали? Без значение какви са доводите, кои са прави, дали държавните лекари, дали частно практикуващите лекари, факт е, че такава програма няма. Факт е също, че този проблем, който е възникнал при нас в момента съществува в цялата страна и не знам дали това умишлено или не се прикрива. Моят въпрос към вас е – какви са истинските параметри на това, което става в момента. Не сте прав, че малките стопанства „заден двор” са първопричината за голяма част от възникналите заболявания. Напротив, първият случай документиран в Разградска област е в голяма ферма с 200 животни. Аз поставих питането към Агенция по храните, имам много подробен отговор от тях. Да, наистина не съм повдигал темата нито в комисия, нито на контрол, не заради друго, а защото туберкулозата не е хрема, която да ни хване днес и да ни мине за два дни. Това е хронично заболяване, което се развива с месеци, с години и най-лошото е, че това е зоотропоноза, заболяване, от което боледуват и хората. Моят въпрос е – какви са истинските параметри.
Другите въпроси към вас и към господин министъра – единият проблем е, че няма диагностична кланица на територията на Република България. Проф. Моллов го знае много добре. След като той коментира ще добавя някои неща, които искам да споделя, защото това е проблем, който ще избухне в страната и може да се окаже, че след година или две ние трябва да изколим цялото си поголовие говеда.

ПРОФ.ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Ще отговоря първо на вторият ви въпрос. Действително нямаме кланица за диагностично клане. Това е заложено в нормативните промени, които сме предложили и сме депозирали писмо в министерството преди десетина дни, около 30 поправки в нормативната уредба свързани с основните закони – Закона за храните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и съответните около тридесет наредби, това е заложено там, изключително важно е и трябва да бъде решено по възможно най-бърз начин, тъй като ситуацията наистина изисква ние да имаме такава кланица, поне една в страната. За съжаление това не е факт и в момента ние с справяме грубо казано с подръчни средства. Молим се на частни стопани, които имат кланици, те носят съответно икономически загуби, търсим начини да ги компенсираме като закланите животни ги преработваме в създърма, за да може да се реализира и т.н., да не занимавам аудиторията с тази специфика, но търсим начин да покрие частично загубите, тъй като знаем, че каквито и загуби да се платят от страна на държавните институции, защото това е разрушаване на цял бизнес.
По отношение на първият въпрос. Реалната ситуация е, че има шест огнища на туберкулоза в момента. Надявам се, че няма да има повече. Във всеки случай радикално е променен начина на работа на института, който установява туберкулозата, на лабораторията, сменена е методиката, методиката, по която се работи е тази, която е акредитирана, това не беше факт до скоро. Мога да гарантирам, че резултатите, които имаме са обективни и ги дублираме периодично с анализи извън страната.
Това ми дава повод обаче да поставя един въпрос към ръководителите госпожа Бъчварова и господин министъра, който е свързан с това да обмислим много сериозно, ние сме написали такова писмо към вас, проф.Греков, свързано с това как се финансира животновъдството в България. Имаме следната ситуация – от една страна ние даваме пари на животновъдите, за да развиват животновъдство. От друга страна те, развивайки животновъдство, когато има болести всъщност пресъздават болестите. И ние всъщност какво правим? Финансираме пресъздаването на болести в някаква част.
Ние от агенцията предлагаме фонд „Земеделие” сериозно да преосмисли политиката в този смисъл и разбира се, министерството, и да заложи здравния статус на животните като изискване за финансирането по различните програми. Само така ще можем да гарантираме, че ще бъдат субсидирани здрави животни. Това ще даде възможност агенцията, участвайки в процеса на определяне кой ще получи и кой не финансиране, да изчистим т.нар. виртуални стада, които в момента са големия ни проблем. Това е единственият начин според нас и ние сме го предложили в това писмо. Смятам, че ако този проблем се реши това ще бъде изключително полезно за българското животновъдство и ще изчистим в голяма степен картината със здравеопазването на животните. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Допълнителни въпроси ли имате или коментар?

ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Коментар. Благодаря за отговора. Искам да ви кажа, че аз много подробно проследих действията, които са предприети от Агенцията по храните като започнем с вашата заповед, относно обявяване на огнищата на туберкулоза, след това действията на регионалните структури на Агенция по храните и т.н., само че кога стана факт, вие кога бяхте информиран? Това което искам да кажа е, че при мен има два протокола от лаборатория, която месец декември отрича, че има наличие на туберкулоза, а след това изненадващо месец февруари същите проби може би, същите номера на ушните марки на животните показват, че вече имаме туберкулоза. Сигналите, които са подали частно практикуващите лекари са може би от средата на 2012 година, периодично са подавани и най-вероятно не е обърнато сериозно внимание. Взети са много проби и искам да ви кажа, може би е някакво съвпадение, но резултатите от лабораторията се оказват положителни едва след като е извършено диагностично клане в кланицата в Габровско и след като колегите пост мортем установяват наличие на туберкулоза в животните. Така че там има някакъв проблем, най-вероятно с института, може би има някакъв проблем с някои служители, може би има друг проблем, но тези проблеми трябва да си ги реши агенцията с подкрепата на министъра и на цялото ръководство на Министерство на земеделието. Ние в момента говорим за туберкулоза, но списъка с болестите е изключително голям, а в крайна сметка това касае икономиката на държавата. Може би сте прав за това, което казвате – в момента при нас чакаме да диагностицираме, изпълняваме какви ли не програми, а след това нашите колеги имат един много хубав метод „стемпинг аут” – при наличие на определени болести се ликвидира цялото поголовие, извършва се тотална дезинфекция и се вземат нови животни, това може би е по-евтиния метод. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, мисля, че въпросът, който ще задам вълнува всички. Става въпрос за директните плащания на площ през 2015 година, за зелените плащания, за малките ферми, въобще каква е позицията на министерството, обсъждате ли как това ще се случи?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Абазов.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, крайният срок в който министерството трябва да докладва начина, по който ще се разплащат директните плащания 2015 година до 2020 година както всички знаете е 1 август 2014 година.
Към този момент са готови всички разчети и всички анализи по приложението на директните плащания в предния програмен период 2007-2013 година. Миналата седмица сме обявили на сайта на Министерство на земеделието първите две теми с всички анализи и материали, които са необходими по обсъждането на тези теми. Освен това има работна група, с представители …този понеделник присъстваха представители на петдесет и няколко организации и браншови асоциации, където сме започнали дискусии по тези теми. Общо взето организацията ни е такава – всеки понеделник се публикуват материали по две от темите и всеки следващ понеделник има дискусия с всички представители на асоциациите и браншовите организации, които са заявили участие. Този понеделник се състоя първата дискусия по първите две теми, а в момента всички, които участваха подават писмените си становища. Следващият понеделник качваме други две теми и съответно по-следващия понеделник имаме широка дискусия с всички организации по темите. Мисля, че бяха седем теми „Млад фермер”, „Активен фермер”, зелените плащания, всичко това, за което питате, сме го направили като графици със съответното обявяване на анализите и разчетите, с дискусиите. Всички опции са отворени, нито едно решение все още не е взето, всички тези решения ще бъдат взети и обявени от министерството в съответния срок, към 1 август след като минем този цикъл от срещи,дискусии, които сме започнали.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Доколкото разбирам, вероятно имате яснота, но очаквате след като минат всички дебати тогава да оформите окончателно мнение, така ли да го разбирам?
БЮРХАН АБАЗОВ: Първо имаме анализ на приложението през стария период. Всички цифри, всички таблици, всички диаграми и всичко това, което се е получило през изминалия седемгодишен период, като база данни. Да, имаме наше визия, която естествено не искаме да наложим, затова е тази поредица от срещи и даваме възможност на всички от земеделския бизнес, специално казвам – в понеделник присъстваха 54 организации, бяха в Големия Колегиум и имаше няколко часова дискусия по първите две обявени теми. Първите две теми бяха – зелените и необлагодетелстваните райони.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние също искаме да участваме в дискусията, ако може, защото в края на крайщата всеки от нас има становище и може да го защити.

БЮРХАН АБАЗОВ: Разбира се.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, единият ми въпрос е към вас, господин министър, какво ще правите с организираните пазари и с пазарната инфраструктура? Отлично знаете, че пазарния сигнал е този, който ще даде тягата в земеделското производство. Там сме пълна кръпка! Пазари, реализират се, контролните дейности ги увеличавате постоянно, а стоката, която се реализира без документи и тя се увеличава постоянно. Интересна тенденция! Вицепремиера Бобева няколко пъти се хвали за какво ли не, отидете нощно време да видите какво става по пунктовете! Тотално разпространение на всякаква стока без всякакви документи. Плаща се по 80 евро за голям камион, по пазарите се кара директна дистрибуция, правят се някакви стоки, правят се някакви капаци, просто някакъв ужас настана. Това е едното.
Другото, което искам да попитам, към господин Коев и господин Моллов, относно оцета. След като направихме тази промяна в Закона за виното и спиртните напитки как се промени качеството на оцета? Какво се промени? Аз твърдя, че не се е променило нищо, защото пак продължават да вървят оцети от 0,50 лв. с наименование „оцет”, които отговарят на определенията в закона, в същото време са некачествени. Искам вашето мнение и да видя какъв е резултата от приемането на този закон.
Другото, което искам да попитам. Господин Моллов, не считате ли, че агенцията ви е затворена в тази рамка на министерството, че вие трябва да бъдете национален орган и че е крайно време да има референтна лаборатория в България. И да направите коментар за трансмазнините, и за рекламите, ще кажа защо го задавам този въпрос – за рекламите на известни марки маргарини. Попитах министър Таня Андреева, в прав текст ми отговори, че това е недопустима реклама, но тя тече постоянно, но тези реклами имат отношение към селскостопанското производство, кой какво произвежда, това са пазарни сигнали. И защо никой не обръща внимание? Как ще развиваме производството като оттам се дава тяга към синтетични добавки и други подобни, затова питам за трансмазнините, защото това е страшно опасно, а българското население бере ядове от това нещо, развали си здравето вече, отдавна не ядем хубави храни. Оцета е с доста лошо качество. Затова, ако може господин Моллов да направи коментар по тези теми. Благодаря за вниманието.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Действително имаме проблем, но се опитваме да ограничаваме, както наличието на чужди храни, за да може да стимулираме нашето производство, а също така и контрола по пазарите, както вие казахте. Това, че вечер се разтоварва – не е толкова опасно, защото навсякъде в света вечер се зареждат магазините. Но това, което направихме от 1 май, това е създаването на мобилните групи и това вече има отражение върху нашите производители. Не е осъществен напълно контрола, знам че Българската агенция по безопасност на храните се нуждае от допълнителни 100 бройки, за да може да осъществява денонощен контрол по границите. Там ни е необходима пълна система на контрол на храните, които са по пазарите и тържищата, защото много често, тук сте прав, влизат и неконтролирани стоки, които са и от наши производители. Мисля, че това което направихме като първа стъпка, особено по отношение на вноса на храните оказва значително влияние на нашия пазар. Ще се борим доколкото можем за допълнителни бройки, за да се осъществява този пълен контрол не само по сертификацията на самите продукти, но и финансовите документи, които те представят. Не бих казал, че сме се справили идеално, има много неща, които трябва да се отстранят, но пак казвам, че първата крачка е направена за контрола на вноса.
По отношение на пазарите и тържищата, където се предлага тази продукция. Там също с Българска агенция по храните успяхме да влезем и да се контролира голяма част от продукцията, която влиза. Ние целим и нашите производители, не искам да ги обиждаме, но да излязат от сивия сектор. Една не малка част от тях са в сивия сектор, да излязат, защото иначе не можем да преценим каква част от тяхната продукция може да се реализира, не плащат данъчния пакет, който всеки гражданин е длъжен да плаща. Така че сме предприемаме действия постепенно да изчистваме тези неща, за да може и нашите земеделски производители да се чувстват горе-долу равнопоставени с тези на европейските пазари, които предлагат своята стока. Това мога да кажа по въпроса за контрола на храните.

ПРОФ.ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Имаше няколко въпроса към мен, ще се опитам подред да отговоря.
Първият въпрос свързан с оцета, правим контрол на пазара, имаме няколко случая, в които сме предписали да бъде изтеглено количеството, което е на пазара и е установено. Повярвайте, има два проблема, първият проблем е, че не може да се осъществи 100 % извадка на контрол, няма как да стане това, никъде не се прави по света.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Само нещо да допълня. Въпросът ми не е свързан със самия контрол на оцета, аз даже миналата година ви похвалих за вашите действия, а във връзка с промените в Закона за виното и спиртните напитки, това допринесе ли до подобряване качеството на оцета?

ПРОФ.ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Добре, само ще кажа, че не са разписани наказателни действия, ако бъде установен такъв оцет на пазара. Това е проблема, по-нататък господин Коев ще отговори.
По отношение на трансмазнините ще кажа, че не може да забраним трансмазнините да се използват в хранителни продукти, защото това означава да забраним цялата шоколадова индустрия. Всички шоколадови изделия съдържах хидрогенирани мазнини. Този въпрос е по-сложен. Спазваме европейското законодателство, всички разрешени добавки. От наша гледна точка, ако една храна е опасна ние предприемаме действия да я изтеглим и съответно да извършим наказателни акции.
По отношение на оперативността на агенцията ще кажа, че в чисто оперативен план ние работим прекрасно с Министерство на земеделието и храните, с проф. Греков. Оперативно нямаме проблем, проблема е статута на агенцията, с нейното финансиране. Твърдя и съм го казвал много пъти в годините, и не съм си променил мнението, че тази агенция, която е наследник на две горди служби - Националната ветеринарномедицинска служба и Националната служба по растителна защита са със силно уронен имидж, с най-ниско заплащане в земеделския сектор, там работят изключително качествени специалисти. Те не заслужават този подход, който навежда на други практики. Стремим се с мобилните звена да компенсираме и със съответните процедури, които сме въвели, законодателна промяна в посока да даде възможност на агенцията да формира известен бюджет от такси, които налага ще даде възможност за мотивиране, така както други агенции с важен за държавата статут го правят по силата на законодателството, ще даде възможност агенцията без да има нужда да харчи повече бюджетни средства да върши своята работа по-добре и самите хора в агенцията да бъдат по-добре мотивирани да правят това нещо. Иначе чисто оперативно агенцията и сега работи достатъчно самостоятелно.

КРАСИМИР КОЕВ: Госпожо председател, ако позволите аз да отговоря за оцета.
Действително на 21 март са обнародвани промените в Закона за виното и спиртните напитки, които касаят частта за оцета. Сложени са такси и има тримесечен срок за изготвяне на наредба, която да индуцира всички тези промени, 21 юни е датата за издаване на тази наредба. Подписва я министъра на земеделието и храните. Текстовете по наредбата са готови, работим ги съвместно между Българска агенция по безопасност на храните и целия лозаро-винарски бранш – браншовите организации, регионални лозаро-винарски камари и Национална лозаро-винарска камара. Регистрираме в момента оцетопроизводителите в регистрите на Изпълнителната агенция по лозата и виното, следим пазара, анализираме продуктите, които се предлагат на пазара. Оцетът, който се предлага в момента на пазара е с дата на производство предхождаща обнародването на промените в закона в частта „оцет”. Няма как да предприемем каквито и да било санкции, ако не е готова наредбата, подписана, както и за продукти, които са произведени преди тази дата. Готов съм да ви отговоря и допълнително.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Ама в закона имаше една комбинация от два текста с определения, чл.221, ако не се лъжа. За закона съвсем друг беше диспута. Сега правите наредба, отделна нормативна база, за основание сигурно взимате чл.61 или чл.62.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Какъв е въпроса или коментар е това?

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Като гледах какво е направила агенцията, тя си беше свършила блестящо работата и беше абсолютно ненужна тази промяна. И защо го приехме – никой не разбра! В същото време сега закриваме държавни регулатори, други откриваме. В една сфера е много важно да има държавен регулатор, в друга не е важно, трябва да е министъра, откъде на къде?! По същата логика и Комисията по финансов надзор да я пратим в Министерство на финансите, за да икономисаме средства. Според мен агенцията трябва да е към Министерски съвет и да има субективна независимост, защото и бюджета нямаше да е орязан, и щеше да има референтна лаборатория.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Мисля, че това творение е на вашето законодателство и вашата структура в момента работи, така че, ако е имало някакви възражения трябвало е тогава да ги кажете.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Но сме имали волята да го направим, защото вие четири години преди това нямахте волята да го направите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Но не трябваше да става по този начин.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз мисля, че е много необходим този орган.
Господин Моллов, мисля че няма да е лоша практика да се обявява на принципа на американската агенция, на сайта какво означават тези трансмазнини и добавки какви вреди носят, а хората вече да правят информирания избор като ги употребяват.
Аз за оцета, господин Коев, ги разбирах нещата по друг начин. Този оцет е само от ябълка и е такъв. Другия само от вино. И е такъв оцета, не е на общо определение, което да допуска кисели добавки, защото сега във всички има, вие знаете по-добре.

КРАСИМИР КОЕВ: Съгласете се, че новата реколта нито от ябълките, нито от гроздето е дошла.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Октомври-ноември отново ще говорим.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, колеги.
Вие имахте желание да коментирате проекта за изменение на наредбата за „Млад фермер”. Заповядайте.

МИХАИЛ КОЛЕВ, Сдружение за защита на гражданите: От известно време на страницата на Министерство на земеделието стои проекта за изменение на Наредба № 9, която касае проектите на млади фермери, което преди около половин час се обсъди, както се направи и един коментар по отношение на приема на мярка 121, това са проектите за модернизация в земеделските стопанства.
Благодаря за трибуната, господа народни представители, госпожо председател, нашият коментар и на хората, с които работим и имаме отношения е следния: по отношение на 121 мярка, малко в страни, но много важно, тъй като това са проекти, които са в ДФ „Земеделие” и се разглеждат все още в рамките на някакви бройки и лимит или не, знаят най-добре господа експертите, жизнено важно е за тези, които упражняват земеделие най-вече в сектор „Животновъдство” да се гледа с приоритет, поради защото вероятно има впечатления в експертите, но в масата не, ние продължаваме да имаме животновъдни ферми с много глави добитък, ерд и дрд, което значи едри и дребни, на територията на регулациите на населените места. Жизнено важно е, растениевъдството си е растениевъдство и покупката на трактори може да почака и да се случи след шест месеца, или в режим на забавено случване, докато тези ферми, които са депозирани като проекти и които …една от случките, с които ни запознаха е ферма за биволи, рядък вид у нас и много ценен и търсен на вън, в регулация с 90 животни, това как ви се струва? И това е в центъра на община, фермата се намира в Община Калояново. И не само. Мисля си, че е хубаво експертите да вземат предвид с приоритет разглеждането на тези проекти, ферми, които се стараят да излязат от урбанизираните територии.
По отношение на мярка 112, на която предстои прием за жалост моето и не само впечатление е, че обикновено у нас в последните три години проекти за изменения на наредби се правят в момента когато предстои прием на документи. Тази случка можеше да се случи преди три месеца. Предстои прием условно в рамките на месец и ние започваме да променяме наредби и да ги съгласуваме. Предложеният проект за наредба касае, той е скромен като материал, 5-6 страници, приветстваме го, в огромната му част той е много позитивен. Но условно в рамките на 6 реда по членовете, които се съдържат в наредбата и нейните изменения бихме искали експертите да вземат предвид това, което е дадено като текст и е изпратено в Министерство на земеделието. Например, младите фермери, които създават и изпълняват някакви ферми трябва да разходват част от получените средства. В проекта за промяна е предвидено те да разходват всички средства, които са получили. В режим на проект, в който младия фермер ще получи 12 500 евро да ги похарчи…

ДОЦ.СВЕТЛАНА АЛЕКСАНДРОВА: Да ги похарчи, да ги вложи в стопанството.

МИХАИЛ КОЛЕВ: Той вече е похарчил пари, за да го създаде. И като похарчи всичко останало той няма интерес да участва в този проект и не един от тях си мисли да тръгне навън, т.е. няма логика, че при положение, че до момента в режим на одобрен проект той се задължава да похарчи 5 хил.евро сега да похарчи всичко, което ще получи. Това прави тази инвестиция за него безсмислена. Тоест той ще се обогати с мотика и с трактор. Целта е да подпомогнем търговците или целта е да подпомогнем младите фермери? До момента всички тези хора не се водят безработни, те плащат осигуровки и вие не ги питате откъде ги плащат. Вие знаете ли, че има млади фермери, които теглят заеми, за да създадат проект, вероятно не знаете. Предлагам тези 5 хил.евро, които да се заменят с 12 500 да се намалят на 7 500 в оперативен план. Ако си одобрите така наредбата в министерството, то вие си създавате платформа за догодина за следващия прием, но сте безхаберни за тези, които ще участват сега.
Другото, което според мен трябва да се направим е да се направи възможното и невъзможното на този прием да си осигурите по-голям бюджет, за да може да помогнете на повече хора. И мисля, че това е съвсем възможно. Не може на големите ползватели да се раздадат милиони безвъзмездна помощ от ползване на земя, а пък тези млади хора…има хора, които си спират майчинството, за да участват с проект за млад фермер, защото там се получава колизия в текстовете. Ако той иска да бъде самоосигуряващо се лице веднага трябва да върне майчинството, което си е платил. Такива хора има и то не един. Ние на тези млади фермери трябва да им създадем комфорт. Един текст има в чл.9, ал.1, т.1 е записано в проекта за наредба, че биха могли да участват ЕООД-та в режим на помощ. Моето предложение към тези, които са писали проекта за наредба да се запише, да, нека да участват ЕООД-та, даваме по-висока платформа и възможност, но на възраст собственици на капитала не повече от 40 години, защото иначе ще се получи смешка в наредбата – може да участва баба Иванка, която е на 79 години със своето ЕООД като млад фермер. Този текст задължително трябва да бъде допълнен.
В таблицата за изчисляване на икономическите единици, предпоследно нещо искам да изкоментирам. Проектите на младите фермери, когато се ранкират се слагат някакви точки, дали в сектор „животновъдство”, „растениевъдство” и т.н. и на едно място е написано така, при оценката, ако проекта се реализира в София, Перник, Варна, Габрово и не знам къде си получава плюс 5 точки. За мен това предизвиква усмивка, поради защото в София и във Варна е пълно с млади фермери. Нормално е към този текст, според мен и не само според мен, да се добави и за хората, които са в планински райони и в изостанали селски общини. Защото да кредитираме с точки млади фермери от София и Варна, извинявайте, това е смешно според мен.
И на последно място таблицата за икономически единици, така както е предложена бих казал на 90 % е страхотна. Бонифицираме производителите на тютюн, на картофи, на зелен фасул, които са с приоритет в Кърджали и Смолян. Нека, страхотно, нека да им помогнем, обаче създаването на култури, зеленчуци на опорна конструкция на полето предполага, че ние се стремим да осигурим дърва за огрев на циганите през зимата. Нерде, нерде, ще правим опорни конструкции на фасула и на доматите, и на краставиците в нивите! Извинявайте, но ние създаваме предпоставки между етноса и работещите хора. Ще ги накараме да правят на дървени колове или на бетонови, на какви, някакво уточнение, да, трябва да има, че може да бъдат дървени….не знам дали някой от вас е виждал 4 декара краставици или домати на полето на колове! Първо, нали се сещате за колко колове става въпрос. Аз съм запознат, проф. Бъчварова, аз съм гледал, освен че се занимавам и с проекти. Текстът, който беше – градински зеленчуци в предните таблици, в някаква степен беше лошо, там по презумпция понятието „градински зеленчук” значи , че предшественика ни е зеленчук, това беше не лош текст, нека да го променим, но създаваме настроения и усложняваме живота на хората, които се занимават със земеделие.
И последно точите на ЧКЧ-та, т.нар. калифорнийски червеи са намалени близо четири пъти. Чисто математически, аз миналия път го изкоментирах, една ферма, която до момента беше 240 квадрата образуваха 4 икономически единици и малко, в нея се съдържат 72 тона тор, което е страхотно и за животновъдните стопанства, защото някой им отнема един отпадък, който подлежи на управление, биологичен отпадък, замърсител. Тези, които гледат калифорнийски червеи с изменената наредба в момента трябва да прехвърлят 210 тона тор. Това са представете си 10 ТИР-а, дали си представяте как 10 ТИР-а с екскременти някой ще ги разположи с лехи върху зеблото. Това което е поставено като показател е убийствено за тези, които са се регистрирали като животновъди, които са чакали един месец, известили са РИОСВ, общината, прехвърлили са тор, отнели са от фермите тор. В таблицата 40-30, за мен, трябва да се запази стария вариант или да се увеличи с 1,5 пъти, но не четири пъти.
Благодаря.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Бих искала първо аз да взема отношение. Този бюджет, който е тук вас ви притеснява, 40 млн., че ви е малко от една страна, нас ни притеснява, че е много, поради простата причина, че този бюджет засега е от националния бюджет. Това е първи прием, оттук нататък би трябвало да има и други приеми. ДФ „Земеделие” е изразил становището си по отношение на бюджета.
По отношение на червеите. Смятам, че посоката е да изграждаме устойчиво земеделие и тези червеи по някакъв начин малко да ги редуцираме. В последния прием, ние ги гледахме тези проекти, ами то само червеи!, 63 % сме одобрили червеи, то не може да ги отхвърлиш, защото са допустими.
А за младите фермери, само да ви уведомя, сутринта имам 56 преписки от най-различни прокуратури, че младите фермери безчинстват по цялата страна. Някакви фермери, с фалшиви документи, с едни чудеса, то е нещо страшно, и само срещу младите фермери масово идват от всички прокуратури дознателски процедури. Това нещо трябва да се обсъди и реши радикално.

МИХАИЛ КОЛЕВ: На тази маса трябва да вземете такива решения, че на тези млади хора да могат да им помагат и хора от семейството.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Това е възможно, да.

ДОЦ.СВЕТЛАНА АЛЕКСАНДРОВА: Искам да допълня. Тази мярка е по стари правила, малко изменение, бюджет, който е от новата програма и тази мярка е съгласувана на Комитет за наблюдение. Обявена е като изменение. Тази мярка и наредбата е изпратена в Европейската комисия, тъй като това е на риск на държавата, в момента пускането на тази мярка. По отношение на изменението на наредбата, това което ние искаме през новия програмен период е парите да се влагат в самото стопанство, в реална инвестиция, не, не се случва така, защото одитните доклади не показват това, особено по 112. Друго, което се стремим по мярка 112 – ние сме обявили като прием предимно със зеленчукопроизводство, овощарство, това което ни е приоритет. И това, което ние тук като таблица сме изменили и сме публикували на страницата, и че ще има минимални корекции ние сме го направили с цел, тъй като от 2008 година не е актуализирана, има инфлация, има разходи. А това което говорихте за коловете, аз не съм агроном, аз съм икономист, но разходите да гледаш домати на кол, или домати в оранжерия – има различни разходи.
Тъй като трябва да спазваме нормативните актове вашите мотиви може да ни ги изпратите, ще ги обсъдим и ще отидат заедно с документацията при публикуване на наредбата, като изменения, ако ги приемем.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Но е много важно да се преразгледа тази таблица, да хванете агрономи и да ви кажат разходите, защото според мен тотално не знаете какви разходи има на декар, за да сложите 4 500 точки на домати с колове. Това означава, че с един-два декара не става. И ще имате само домати и краставици.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Дано.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Мога ли да ви обясня логиката. Отваряме прием по старата програма със средства от новата, като таблицата е разгледана на практика на стандартните разлики смятане на факторите на производство, които са земя, труд и капитал. И като агроном, който е гледал домати да ви кажа първо, разходи за опорната конструкция, след това култучене, връзване, поливане, пръскане – всеки ден. При еквивалента на смятане тази таблица е дадена като база за потвърждение от агро-икономисти, от екип от професори, която ще каже какво е стандартното отклонение от тези цифри, които са смятани на база включително на технологични карти. Затова сме написали, поради големия интерес, знаете нашата практика – изпращаме всичко на абсолютно всички, за да няма сътресения в държавата. В интернет имаше 4-5 различни таблици, с които някой предсказваше какви ще бъдат новите неща. Затова я пуснахме, заради големия интерес и хората да могат да кандидатстват по-навреме.
Тази програма е така адаптирана, че да прилича на новите изисквания в новата програма, и с Европейската комисия каквото ни е дала като препоръки. Съответно акцентите са на зеленчукопроизводство, трайни насаждения и животновъдство. И ще видите, че чувствително са променени всички аномалии, и червеи, и гъби, които са не на торов компост, а на други варианти. На практика всичко е адаптирано на база на националните приоритети. Затова сме написали, че тази принципна таблица се изчислява на база на технологични карти и т.н. Тя е само за този прием, защото в новата програма има друг модел на смятане по изискванията на преходните регламенти и затова чакаме и анализа. Ще има промени от тук, но няма да са значителни като разходи. Личното ми мнение, понеже съм гледал домати на кол и домати без кол, 50 дка домати без кол не се равняват и на 1 декар домати с колова конструкция, било то телена или друга, както и зелен фасул на кол и всички други разновидности.
Другото, което е новото в таблицата е допълнителния ангажимент, на практика цялата сума от 25 хил.лева да бъде изхарчена, т.е. да бъде вложена в нещо свързано със земеделието, било то данъци, било то разходи за семена, торове, препарати, надници, каквото и ще да е, но да е свързано със земеделието.
Дори според мен и това е малко, но не сме позволили повече, защото ако сложиш 10 хил.лева и ги завъртиш три години на практика пак получаваш същия ефект. Но идеята тук е не да се влагат средства, които са 5 хил.лева, за да си изпълниш бизнес-плана и другите на практика да останат, а да ги вземеш накрая, т.е. за да имаш печалба от такъв бизнес план, то да си реализирал производство, което да ти е дало печалба и тогава да имаш приходи. Защото лично аз съм гледал много такива проекти. Ще го кажа така – тази програма има нужда от осмисляне и то много сериозно, по приоритетните отрасли. Включително и за конкретните цифри, бих отговарял с удоволствие.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Може ли да добавя нещо, бих искала да завършим с нещо положително.
Европейската комисия днес сутринта възстанови Q4 за 2013 година на обща стойност 84 754 978 евро. До края на месеца ще ни възстановят и Q1 за 2014 година като отбелязвам – ние сме си проверили междинни и окончателни плащания на общините и не сме заявили, тъй като смятате общата сума за годината, не сме заявили 2 200 хил.евро, тъй като това са в следствие на некоректно проведени обществени поръчки на общините, по методиката на одиторите. До края на този месец приключваме договорирането на абсолютно всички проекти за този програмен период, като остават само горските мерки 223 и 226. Абсолютно всички проекти ги приключваме. Трябва да се вземе едно кардинално решение – ще ли договаряме 121 мярка „под условие” или ще ги отказваме. Мнението на ДФ „Земеделие” и моето лично, като отговарящ за програмата е, че трябва да се договарят „под условие”, за да има възможност когато се освобождава бюджет от предходни години, както и сега се освобождава, защото много хора не са могли да изтеглят кредит или по някакъв начин не са си внедрили проекта, в момента правим цялостен преглед на старите бюджети и освобождаваме средства, да могат добрите проекти от последния прием да получат финансиране. Особено тези, които са закупуване на техника, те са бързооборотните проекти. И тези пари ще влязат в икономиката на държавата. Това е нашето разумно, логично предложение към форума тук.
Не говорим за прехвърляне на средства, това е друг процес. Въпросът е принципен. Ако ще прехвърляме средства те пак ще дойдат към тези проекти, „под условие”. Европейската комисия, в началото на седмицата заявиха, че програмата ни няма да бъде спряна, тя не е рискова, защитили сме системите за мониторинг и контрол, така че това е резултата – възстановени са средствата от Q4. Мисля, че това е достойно за адмирации. Още 60 млн. ще дойдат до края на месеца, те са потвърдени, Q1 за тази година.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, това е важно.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: /показва документ/ Ето, това е извлечение от банковата сметка на ДФ „Земеделие” със средствата по сметката.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Знаете, че се опитахме да отворим 125 мярка, като още сега да отиде пълната сума към напоителни съоръжения, имаме 12 готови технически проекта за основни напоителни канали в държавата. Комисията приветства това наше решение, принципно ни разрешава да отворим 125 мярка, опасява се по отношение на кратките технологични срокове. Ние го знаехме, в интерес на истината, предварително. Провел съм разговор с колегите да направим анализ по отношение на това колко средства да прехвърлим. От 90 млн. останали в Гаранционния фонд, те се освобождават плавно, по схеми от банковите портфейли, не са разполагаеми сега и веднага в момента, като идеята е да прехвърлим около 50 млн.евро към 121 мярка, като останалите 40 млн.евро да отидат за бързооборотни проекти по 125 мярка.
„Напояване”, какво означава това. Това значи помпените станции на почти всички магистрални тръбопроводи, които има в държавата, а в следващата програма от януари-февруари нататък да започнем реконструкцията на същите съоръжения, което по предварителни анализи ще спести първо, около четири пъти разхода за електроенергия на самите помпени съоръжения, а реконструкцията на каналите да остане за другата програма, още около 50 млн.евро. Там загубите в магистралната напоителна мрежа са между 60 % и 80 % на всеки от тези канали. Само това да реализираме на практика цената на водата и устойчивостта на финансовите резултати на „Напоителни системи” ще са в много по-различен порядък.
И тук да се възползвам, госпожо председател, да отправя една молба. На практика през Министерски съвет е минал договора, споразумението със Световна банка за напоителната стратегията. Ще ви кажем и параметрите, които сме заложили, за да не стане като със стратегията на „ВиК”-сектора, защото там е трагедия, личната ми оценка е такава. Тук стратегията трябва да води до реконструкция, до съхраняване на основните съоръжения и до рязко намаляване на цената на водата чрез вложения, преди всичко по еврофондовете, защото нямаме други.
Молбата ми е за вашето съдействие за по-бързо придвижване в Народното събрание, защото Световната банка са изключително нетърпеливи, а и Комисията е чувствителна по отношение на споразуменията със Световна банка. Това е молбата ми, за да може да се придвижи по-бързо, става дума за сума от 3 060 хил.лева.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря! Колеги, благодаря на представители на министерството за участието, за вашето търпение!
Приятен ден ви желая!


/Заседанието беше закрито в 18,50 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА



82 229 знака