1.Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков, относно преките плащания през следващия период.
2.Изслушване на изпълнителния директор на Агенцията по рибарство и аквакултури при изпълнението на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 година.
3. Изслушване на информация от „Напоителни системи” ЕАД за изпълнението и управлението на основните параметри от оздравителната програма на дружеството, произтичащи от Закона за водите.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 41

На 25 юни 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков, относно преките плащания през следващия период.
2.Изслушване на изпълнителния директор на Агенцията по рибарство и аквакултури при изпълнението на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 година.
3. Изслушване на информация от „Напоителни системи” ЕАД за изпълнението и управлението на основните параметри от оздравителната програма на дружеството, произтичащи от Закона за водите.
4.Текущи.

Заседанието бе открито в 11,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добър ден, уважаеми колеги, предлагам да започнем, нямаме гласувания днес на заседанието на комисията, но имаме изслушвания по теми, които предполагам, че интересуват всички и част от тези теми бяха зададени на предходното заседание на комисията.
Дневният ред ви е предоставен предварително. Имаме изслушвания, както следва:
1.Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков, относно преките плащания през следващия период.
Ясно е, правят се срещи, обсъждат се въпросите, но е важно да знаем какво се получава като краен резултат от предложенията на министерството и това, което се приема на работните групи.
2.Изслушване на изпълнителния директор на Агенцията по рибарство и аквакултури при изпълнението на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 година.
3. Изслушване на информация от „Напоителни системи” ЕАД за изпълнението и управлението на основните параметри от оздравителната програма на дружеството, произтичащи от Закона за водите.
Знаете, че когато законът беше приет едно от нещата, което в комисията беше прието единодушно беше на всеки три месеца да имаме информация, относно състоянието на „Напоителни системи”, дейностите, които се извършват и съответно финансирането.
4.Текущи.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” дневният ред се приема. Благодаря.

В заседанието на комисията участват представители на Министерство на земеделието: Ася Стоянова, главен секретар, Марияна Николова, директор на дирекция „Правно-нормативни дейности”. По отношение на информацията за директните плащания – Снежана Благоева, директор на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” и Кристина Йорданова, държавен експерт.
По информацията за изпълнението на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” тук е изпълнителния директор на ИАРА Майдън Сакаджиев, Цветанка Палазова, директор на дирекция в ИАРА, Лъчезар Золев, началник-отдел в ИАРА и Ани Брезоева.
По информацията за „Напоителни системи” ЕАД присъстват Георги Стоянов, директор на дирекция „Търговски дружества и държавно участие” в МЗХ, Димитър Методиев, изпълнителен директор на „Напоителни системи” ЕАД, Божидар Василев, член на Съвета на директорите и Наталия Жабленска, финансов директор на „Напоителни системи” ЕАД.
Предлагам да започнем с представяне на всяка една от темите, въпреки че са получени информациите, но да има кратко резюме на представените материали и съответно информации за това как протичат заседанията на работните групи и какви решения са взети досега. След това по всяка от темите да имаме възможност да поставяме въпроси или да коментираме това, което се предлага.
По точка 1 от дневния ред, госпожо Благоева, заповядайте.

СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, накратко ще представя по-подробната информация, която беше представена и писмено, с оглед на това, че от 2015 година, вие сте наясно, настъпват значителни промени в директните плащания. Това, което прилагахме през последните години в България е основно Схемата за единно плащане на площ плюс някои схеми за национални доплащания и специфична подкрепа ще бъдат заменени от 2015 година със серия схеми за директни плащания, т.нар. многопластова система от директни плащания, част от които схеми са задължителни, като Схемата за единно плащане на площ или алтернативната схема за базово плащане, т.нар. зелени плащания или плащания, които са за селскостопански практики благоприятни за климата и околната среда. Също така задължителна схема е схемата за младите земеделски стопани. И едновременно с това е дадена гъвкавост за държавите-членки да прилагат серия доброволни за прилагане схеми като преходната национална помощ, плащането за площи в райони с природни ограничения, обвързаното подпомагане,което винаги е било приоритет за България и схемата за малките земеделски производители.
Самите характеристики на схемите са представени в писмения материал и аз няма да влизам в конкретни детайли. Ще ви запозная с това, което в момента върви като процес на дискусии със сектора и обсъждания на прилагането на схемите и националните решения, които трябва да бъдат взети, и обявени на Европейската комисия към 1 август 2014 година. Това е датата, към която повечето национални решения трябва да бъдат взети и да бъде информирана Европейската комисия.
Министерство на земеделието и храните сформира широка работна група, в която са представени всички сектори и подсектори на земеделието. Обявихме публична покана да се включат фермерските организации и общо взето имаме в работната група над 40 фермерски асоциации. Политиката на министерството беше да не се ограничава никой, всеки който пожела да бъде член на тази работна група беше приет като такъв, с оглед на това, че искахме дискусията да бъде максимално широка.
Проведени бяха две заседания на работната група. На първото заседание беше обсъдена най-актуалната тема и тази която се очаква да породи най-много въпроси от страна на земеделските производители, а именно т.нар. зелени плащания. Те се свързват с една значителна част от бюджета за директни плащания 30 % от парите са обвързани с парите за тези плащания. Въвеждат се три базови изисквания, които ако погледнем назад, исторически преговорите, Комисията започна с едни доста по-широки изисквания, които лека-полека бяха омекотени по отношение на земеделските производители. Към настоящият момент за земеделските производители има изискване за прилагане на диверсификация, минимум три култури за стопанства над 30 хектара или две култури за стопанства над 10 хектара, между 10 и 30 хектара. Има изискване за поддържане на екологично насочени площи за обработваемите земи и също така опазване на пасищата.
По време на първата работна група, Министерство на земеделието по принцип подготвя за всяко заседание писмени материали, които се изпращат на работната група, качват се на страницата на министерството и в момента могат да бъдат прегледани там. Целта на това беше от една страна да разясним схемите на земеделските производители, да им представим обобщена информация за това, как изглеждат схемите, какви изисквания се пораждат, както и там където има възможност даваме сценарий за прилагане. Естествено, ясно се открояват политическите решения, националните решения, които трябва да бъдат взети, във връзка с прилагането на схемите от 2015 година.
На второто заседание обсъдихме още няколко въпроса. Прилагането на Схемата за единно плащане на площ или алтернативната Схема за базово плащане,общо взето имахме единно становище от страна на сектора. Всички асоциации подкрепиха придържане към Схемата за единно плащане на площ, която е една по-опростена схема, позната за земеделските стопани, особено като имаме предвид, че от 2015 година ще влязат серия нови изисквания към земеделските производители, поне базовата схема да бъде обвързана с познат начин на прилагане за земеделските производители. Също така дава възможност схемата нови площи, които все още в България нарастват, статистиката показва, че нарастват площите, които се поддържат в добро земеделско състояние, които се обработват и Схемата за единно плащане на площ позволява тези площи, новообработени, влезли в производство да влязат и в системата за подпомагане. Въвеждането на една схема базирана на права ще лимитира площта, която може да се подпомага до тази заявена през 2015 година. Освен това имаше широка подкрепа по отношение на прилагането на другата доброволна схема, Схемата за преразпределително плащане. Това беше единствената схема, която реформата позволи държавите-членки да приложат още 2014 година и България, казано честно, беше една от малкото държави, които взеха решение да прилагат още 2014 година Схемата за преразпределително плащане с бюджет около 6,7 % от бюджета за директни плащания, лимита е 30 %, с една добавка в рамките по предварителни разчети между 13-15 лева на декар за първите 30 хектара, това е в рамките на максимално позволеното от регламента, той разрешава добавката да бъде за първите до 30 хектара, използвайки не повече от 30 % от бюджета, с една добавка, която е не повече от 65 % от размера на плащането на площ.
През следващите години общо взето се очаква тази схема да бъде запазена и това беше посрещнато положително от всички представители на сектора, както беше подкрепено и решението за прилагане на схемата още 2015 година. Освен това по време на последното заседание на работната група беше представена и възможността за предоставяне на преходна национална помощ. Това не е решение, което се очаква България да вземе към 1 август, но има връзка с общото прилагане на директните плащания, затова беше поставена на дискусия на работната група също. Общо взето беше посрещнато положително. Естествено, отчитайки това, че преходната национална помощ като едно продължение на националните доплащания изисква финансиране от националния бюджет, т.е. трябва да бъдат осигурени средства и като се има предвид, че е лимитирана като начин на прилагане до схемите прилагани до 2013 година при изискванията прилагани през 2013 година, т.е. ние не може да променяме условията за прилагане, нито може да променяме бюджета и той е с намаляваща тенденция. През 2015 година ще може да се прилага 75 % от бюджета прилаган през 2013 година и той ще бъде намаляван постепенно с 5 % всяка година, достигайки до 50 % през 2020 година от бюджета 2013 година.
Другата схема, която беше обсъдена на работната група е за млади земеделски производители, тя е задължителна за държавите-членки, но националните решения трябва да касаят точния размер на бюджета, който ще бъде използван за схемата, регламента казва до 2 % от средствата за директни плащания може да бъдат използвани за добавка за младите земеделски производители. Регламентът дава и няколко начина за изчисляване на добавката, която е фиксирана до 25 % от плащането по СЕПП или до 25 % от общото плащане на хектар, или може да бъде една равна ставка за всички земеделски производители. Също така регламентът дава възможност да се поставят допълнителни изисквания по отношение на младите земеделски производители за квалификация, нещо което се прави по схемата за млади земеделски производители по развитие на селските райони, и ние смятахме за важно да се обсъди със сектора дали бихме искали подобно изискване да бъде въведено и по отношение на Схемата за млади земеделски производители по Първи стълб, защото това би могло да бъде механизъм за насочване на помощта към действително земеделски производители, млади хора, които искат да се задържат в сектора, а не проформа отговарят на изискванията за подпомагане, т.е. действително имат необходимата квалификация и намерение да останат в сектора.
Общо взето това беше посрещнато от повечето земеделски производители положително, въвеждането на допълнителни изисквания, които ние бихме искали да бъдат идентични с изискванията по развитие на селските райони, защото се приема за нормално земеделския производител, ако е млад земеделски производител и ще обработва определена площ, ще произвежда земеделска продукция и ще получи тази добавка по Първи стълб е естествено той да кандидатства и по Втори стълб за подпомагането по Схемата за млади фермери, която ще продължи в Програмата за развитие на селските райони.
Предстои да се дискутират още няколко теми, разбира се, въпроса как да се прилага Схемата за малките земеделски производители, която е доброволна схема с възможност за равно плащане между 500 и 1250 евро или като алтернатива може да се прилага с плащане, което съответства…полага се на земеделския производител, и би получил земеделския производител, ако кандидатства по всички схеми за директни плащания от многопластовата система, по които той е допустим. Тоест това означава в единия случай имаме равно плащане на всички земеделски производители в схемата, в другия случай имаме диференцирано плащане в зависимост от площта, която земеделския производител обработва, дали е млад, дали отговаря на изискванията за млад земеделски производител, дали ще получи преразпределително плащане, зелено плащане и т.н.
Също така предстои да бъде обсъдена и обвързаната подкрепа. Знаете, че в преговорите това беше водещият приоритет за България да може да насочваме по-голям процент от бюджета към секторна подкрепа за конкретни видове производство, които Министерство на земеделието много ясно заяви като приоритетни – животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Беше постигната възможност за отделяне на 13 % за обвързана подкрепа плюс 2 % за протеинови култури. И в момента се работи върху конкретните схеми, които също така ще бъдат консултирани със сектора и също така трябва да бъдат нотифицирани пред Европейската комисия до 1 август 2014 година.
Предстои със сектора да бъдат обсъдени и изискванията на „активен земеделски производител”, това съществен елемент от реформата, която дава възможност държавите-членки да насочат по-добре подпомагането към земеделските производители, които действително извършват земеделска дейност.
В регламентът има един негативен списък, който е задължителен и допълнително изискване за извършване на минимални дейности от страна на земеделските производители, тогава когато значителна част от площта им, делегираният акт казва – 50 % от площта е от т.нар. самоподдържащи се пасища или това са земи, където площи които без особени усилия от страна на земеделския производител могат да отговорят на изискванията за подпомагане. В такива случаи регламента изисква държавите-членки да определят минимални дейности, които трябва да бъдат извършени от земеделските производители. Имаме също така възможност да допълним негативния списък от лица, които могат да бъдат изключени от подпомагане с директни плащания и също така да поставим някои допълнителни изисквания по отношение на това земеделската дейност да е основна дейност на земеделския производител, или преобладаваща. Това предстои да бъде обсъдено със сектора. Също така има пределно ниво на възможност, всички сте запознати с това, това има пряко отношение към Втори стълб за прехвърляне на средства между двата стълба.
Общо взето намеренията на министерството са по най-бързия начин в следващите седмици да приключим дискусиите със сектора, за да може да бъдем готови и към 1 август да нотифицираме пред Европейската комисия националните решения, като ни предстоят и консултации с Комисията, за които консултации бяхме поканени, разбира се неформално от страна на Комисията беше даден знак, че е добре да се направят такива консултации. Ако имате въпроси съм на разположение да отговоря на тях. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, имате възможност да зададете уточняващи въпроси, коментари, становища. Заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, от изложението, както и от изпратените ни материали по дневния ред на практика по тази първа точка бяхме запознати с всички възможности, които ни предоставя ОСП по отношение на директните плащания. Нямам въпроси по материала.
В момента искам да попитам – по отношение на незадължителните схеми има ли вече взето политическо решение, чийто срок е 1 август, това ясно разбираме, имали сте две групи, за това ще се прилага ли и ако се прилага с какъв бюджет в рамките на възможни, като от това, което е написано единственото, което може и да греша, виждам, че плащане за райони с природни ограничения се изключва като възможна схема за прилагане, доброволна в следващия период. За всичко останало, което ни е описано виждам, че са дадени като възможности, но няма на практика решение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Проф. Теохаров, заповядайте.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на министерството, аз внимателно прочетох материала, който е разработен от министъра проф.Греков, одобрявам и презентацията, която беше направена тук. Тя беше много точна и пълна, има добро познаване на проблемите свързани с директните плащания за 2014-2020 година. Но четейки на пръв поглед материала видях, че има и нереални неща. И оттук по схемата зелени директни плащания имам два въпроса. Първо, защо се поставя въпроса само за площи обработваема земя над 150 дка? Ние доколкото си спомням приемаме закони и за по-малко декари да се извършват директни плащания, и това го направихме. Аз мисля, че ние ограничаваме дребния бизнес в земеделието, който е много важен и който е спасителен за демографията. Ние продължаваме да допускаме грешки, които са от голямо значение за българското село.
Вторият ми въпрос, аз съм го поставял лично на министъра в тази зала, защо все още допускаме в тази обща политика, европейска, земя под угар. Ние трябва да станем държавата, която да постави този въпрос. Фалшиво земеделие в България не може да има. Трябва да има реално земеделие. И това нещо трябва да се постави ясно като въпрос.
Сега намирам тук още нещо – плащане върху тераси. Тераси много добре знаем, че през 50-60-те години на миналия век бяха направени за развитие на овощарството, за лозарството. Терасите, да, има ги в някаква степен, има ги в лозарството, но трябва да се види точно кои тераси ще бъдат, така да се каже, възнаграждавани чрез тези плащания и кои стопанства и райони.
Следващият ми въпрос е свързан с нереалното производство. Допуска се производство за маслиново масло. Единствено в България Опитната станция в Сандански провеждаше експерименти с маслини, и в Мичурин или Царево. Ние в България нямаме маслини. Какъв е този регламент, тук колегата Пенко Атанасов ми подсказва, за подсказване се пише „лош 1”, какъв е този регламент да произвеждаме маслиново масло и какви директни плащания и каква схема ще има именно за това производство? Унищожихме захарните заводи, това захарно цвекло и захарна тръстика ще изнасяме ли, какво ще правим, аз не знам!?
На тези въпроси, ако може да ми се отговори. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, други въпроси или коментари? Заповядайте.

СВЕТЛА ВАСИЛЕВА, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ: Добър ден, уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, дами и господа, аз не разполагам с материала, който вие обсъждате. Съжалявам, че ние не сме присъствали в работната група, за която спомена госпожа Благоева. Много добра е нейната презентация, абсолютно всички схеми обхвана. Ние като синдикати сме направили нашето предложение и години наред докато се обсъжда новия програмен период, но моя въпрос е, аз не чух ще се обсъжда ли въпроса за таван на плащанията, който е изключително важен, за да бъде един добър следващ програмен период. Много добре знаем, че в регламента е записано след като приемем преразпределително плащане, не е задължително да приемем таван на плащания и таван на плащанията трябва да се обсъди на национално ниво, всичко останало е препоръка от Европейската комисия. Затова искам да чуя вашето становище, становището на Министерство на земеделието и разбира се, на вас депутатите от Комисия по земеделието. Ако ние продължим по същия начин без таван на плащания, ще имаме същия резултат какъвто имаме сега в този програмен период, всъщност дисбаланс на земеделските стопанства. Благодаря.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Подкрепям ви напълно, госпожо Василева.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Аз също имам няколко въпроса, преди да направя коментар.
Говорим за доброволни схеми. Тук се каза, че трябва да се вземе политическо решение. Политически решения се взимат на основата на информация и тази информация трябва да бъде достатъчно точна и прецизна, за да се каже все пак колко ще бъдат младите фермери, колко ще бъдат тези дребни земеделски стопанства и какво правим. Без информация за това ние не можем да предложим една или друга схема.
Питането ми е първо за дребните земеделски стопани, знаем ли какви са те, имаме ли определение на „дребен земеделски стопанин” в България? Аз знам, че във всички страни на Европейския съюз има определени критерии, при нас тези критерии никога не са въвеждани досега, нито в законодателство, нито в нормативна уредба. Как ще ги идентифицираме?
Говорихте за „активни фермери”. Вече има достатъчно страни в Европейския съюз, които са приели какво е „активен фермер” и решенията трябва да бъдат ориентирани към това да се произвежда земеделска продукция. Преобладаващо – какво означава „преобладаващо” също не ми е ясно. „Преобладаващи приходи от земеделието” предполагам без субсидия да се включва като приход в балансите, но „преобладаващо” е над 50 %, но 50, 60, 70, 80 %, но кое ще бъде водещото, защото оттук нататък всички възможности за плащания по различните схеми зависи точно от тези изключително важни определения, които за съжаление дори не съм видяла като формулировка за обсъждане. Ще ми се да видя какво е формулирано за „активен фермер”, „малък земеделски производител”, „млад фермер”, хайде, там да кажем сме го докарали донякъде от програмата, дали ще има промяна спрямо това определение или няма да има, това също е въпрос, който ще бъде дискутиран. И съответно дали всяка година това нещо ще се случва? Всяка година ли ще се нотифицират тези доброволни схеми или ще бъдат година за година, т.е. ако сега вземем решенията те ще касаят 2015 година само или целия програмен период? Това също е важно. Просто не го намирам в текста, може и да греша, но е важно да го знам.
Това са въпросите ми, коментар по-нататък ще направя. Госпожо Благоева, имате думата за отговори.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Благодаря. Аз ще се опитам да отговоря на въпросите по реда на задаване.
На госпожа Танева въпроса за политическите решения и пример за схемата за райони с природни ограничения. Подходът, който прилага Министерство на земеделието, ние сме дефинирали темите, които ще се обсъждат, въпросите, които трябва да бъдат решени и те един по един или на групи се поставят на дискусия пред работната група, преди да излезе с окончателно политическо решение Министерство на земеделието би искало тези въпроси да бъдат обсъдени, такава е волята на политическото ръководство. За всяка тема, и ще направя връзка с това, което госпожа Бъчварова постави като въпрос, за всяка тема ние изготвяме материал, предварително една седмица преди заседанието и го публикуваме на страницата и го изпращаме на работната група. В този материал правим това, което казахте, освен обяснението на правилата на регламента, опитваме се да ги представим в по-разбираем вид, и също така сценарии, дефиниции, цифри, изчисления, там където могат да бъдат направени. Ще дам за пример младите земеделски производители.
В материалът, който качихме на страницата на министерството ние сме направили освен преглед на законодателството, подхода, всички варианти, по които схемата може да бъде прилагана и как изглежда това в цифри. Естествено това е въз основа на предварителни данни, предварителни изчисления, приблизително, навсякъде сме написали, че това са индикативни ставки, индикативни цифри, горе-долу колко млади земеделски производители се очаква да влязат въз основа на данни за плащанията от 2012 година – може да очакваме около 15 хил. земеделски производители, каква площ се очаква те да обработват, съответно какво плащане могат да получат.
Същото нещо се бъде направено за схемата за дребни земеделски производители, която ще бъде на някое от следващите заседания. Една седмица предварително ще публикуваме документа, в който ще обясним как изглежда схемата, какви са вариантите за прилагане, конкретно за дребните земеделски производители, за целите на схемата по директните плащания.
Няма дефиниция за „дребен земеделски производител”. Комисията в началото, преди да излезе със законодателното предложение се опита да сондира за намиране на дефиниция. Но се оказа, че на европейско ниво това е много трудно, защото малък земеделски производител, примерно в България и Италия е нещо съвсем различно от малък земеделски производител в Холандия. Затова подхода избран за целите на директното плащане за малки земеделски производители е държавата-членка по решение казва – ние ще прилагаме схемата, оттам нататък всеки земеделски производител решава дали ще определи себе си като дребен земеделски производител, а определя себе си като казва „Аз искам да вляза в схемата за малките, която схема ми замества всички останали директни плащания.” По този начин той сам се определя като малък земеделски производител като съответно във всеки един момент, всяка следваща година може да излезе от схемата. Особеното е, че ако излезе веднъж, не може да влезе обратно в схемата.
Тоест дефиниция какво означава „малък земеделски производител” примерно с 3 хектара, 10 крави, 50 овце – такъв критерий няма и не може да бъде изработен. Комисията не може да изработи такъв критерий, който да бъде валиден за целия Европейски съюз, затова критерият е в средства – до 1250 евро може да бъде плащането по тази схема и всеки, който прецени, че му е по-изгодно, че му е по-добре да бъде в тази схема, защото има все пак някои облекчения като например не се прилагат зелените изисквания, не се прави контрол за кръстосано съответствие, решава, влиза в тази схема и декларира себе си като малък земеделски производител.
По отношение на схемата за райони с природни ограничения, в документа, който ние публикувахме на страницата и в обсъжданията със земеделските производители предложението на Министерство на земеделието беше да не се прилага тази схема, защото на практика, прилагайки я по Първи стълб, тогава когато се правят подобни плащания по втори стълб, плащането направено по Първи стълб трябва да се приспадне, т.е. самия земеделски производител не може да получи по-високо плащане благодарение на това, че схемата се прилага и по двата стълба, но затова пък ще прилагаме две схеми, т.е. ще бъде по-сложно и за земеделския производител, и за администрацията за прилагане,и самата Програма за развитие на селските райони е програмирана по начин, по който не се предвижда по Първи стълб да бъде прилагана тази схема. И това между другото срещна широко разбиране от сектора. Тоест подходът ни е – ние предлагаме онова, което ние виждаме или опциите, които вижда Министерство на земеделието и след като бъде направено обсъждане със сектора, тогава се пристъпва към взимане на политическо решение.
До момента имаме обединение около това – да се прилага СЕПП, а не система базирана на права, имаме подкрепа за преразпределителното плащане, подкрепа да не прилагаме схемата за райони с природни ограничения, все още имаме технически дискусии по отношение на зелените и предстои да се обсъждат въпроси като дали да няма намаление, редукция на плащанията, евентуално тавани, или да се прилага като алтернатива преразпределителното плащане, или да се прилагат комулативно и двете възможности, предстои да бъде обсъждано, както и други въпроси – как точно да бъде приложена схемата за малките, с какъв таван, той е до 1250 евро, но може да бъде и по-нисък, и какъв начин на плащане да се избере за малките земеделски производители.
По отношение на зелените плащания имаше няколко въпроса. Бих искала да изясня, че зеленото плащане е добавка към плащането на хектар, т.е. земеделския производител трябва да е допустим за плащането по Схемата за единно плащане на площ и ако е допустим и изпълнява зелените изисквания получава добавка по схемата в рамките на 30 % от бюджета. Този лимит от 150 дка или 15 хектара това е минимума обработваема земеделска земя, под който земеделския производител не е необходимо да изпълнява изискването за поддържане на екологично насочени площи и въпреки всичко той ще си получи зеленото изискване, т.е. това е едно облекчение за по-малките земеделски производители. А иначе това не е лимит, от който той няма да получава подобно плащане. В момента минимумът, който се прилага в България по отношение на директните плащания е 1 хектар или 10 дка. Всички над 10 дка в момента получават плащане на площ.
Същите тези земеделски производители продължават да бъдат допустими за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и отговарят на изискванията за зелените, или попадат под минимумите за изпълнение на зелените изисквания, примерно, не е задължен да прилага изискванията за диверсификация минимум две култури със съответните проценти, ако има по-малко от 10 хектара, 100 дка, тогава той си получава зеленото плащане, независимо дали изпълнява или не това изискване, то не подлежи на контрол.
Същото е и по отношение на екологично насочените площи. Ако той има под 15 хектара, 150 дка, той си получава зеленото плащане, въпреки, че не поддържа или не е задължен да поддържа екологично насочени площи.
Относно изискването за угар, тераси. Това са елементи, които са част от изпълнението на изискването за поддържане на екологично насочена площ, но те са една от десетте възможности за изпълнение на изискването за поддържане на екологично насочени площи. Може да бъде угар, може да бъде засаждане на азотфиксиращи култури, може да бъде поддръжка на ландшафтни елементи, не само тераси, а буферни ивици, синори, редица дървета, единични дървета, полски граници, всичко това са възможности, с които земеделския производител може да покрие, тогава когато има над 15 хектара, 150 дка, задължението за поддържане на 5 % екологично насочена площ. Далеч не е задължение за поддържане на угар, няма такова задължение, това е просто една опция. Може да отглежда азотфиксиращи култури или бързо растящи дървесни видове.
Относно маслиновото масло. Имаме предвид, че регламента е правен за целия Европейски съюз, той е общо приложим, директно приложим от всички 28 държави-членки. В България не отглеждаме маслини, но в някои държави това е много важен сектор. Всъщност маслиненото масло е една от възможностите за предоставяне на секторно обвързано подпомагане. Ние нямаме интерес към такова обвързано подпомагане, очевидно това не се отглежда в България, но примерно Гърция има особено голямо желание да прилага подобен тип подкрепа, или Испания, или Италия. Нашите сектори, които ни интересуват и са приоритетни за обвързаната подкрепа са както казах животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство.
Все пак трябва да имаме предвид, че интересите на всички държави-членки трябва да бъда отчетени и видовете земеделие, които развиват отделните държави членки трябва да бъде отчетено в регламента, защото правилата на Общата селскостопанска политика, макар че в следващите години дават малко повече гъвкавост на държавите-членки, трябва да имаме предвид, че са една много силна общностна политика, единна политика за целия Европейски съюз с оглед на това, че има много директна връзка с Общия пазар в Общността.
Относно нотификациите. Това е много хубав въпрос, може би не сме го изяснили достатъчно в материала. Основните нотификации трябва да се направят към 1 август 2014 година, но далеч не всички, основните са тези и са еднократни с възможност за преглед през 2017 година. Примерно 2017 година може да преразгледаме отделни аспекти на обвързаната подкрепа, може да преразгледаме прилагането на Схемата за единно плащане на площ, може да преразгледаме възможността за прехвърляне между стълбовете и други аспекти на прилагането, но по-голяма част от националните решения трябва да бъдат взети към 1 август 2014 година. Има и такива, които се взимат ежегодно като например преходната национална помощ трябва да бъде нотифицирана пред Европейската комисия всяка година към 1 март.
Но все пак големите решения, голямата група решения трябва да бъдат взети към 1 август, нотифицирани пред Европейската комисия и в по-голямата си част могат да бъдат преразгледани през 2017 година.
Надявам се, че изчерпих всички въпроси. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Таваните са един много чувствителен въпрос, ако мога да цитирам министър Греков, също така заместник-министър Абазов и заместник-министър Гечев, самите те са казали, че това е много чувствителен въпрос и действително трябва да се проведе задълбочено обсъждане с всички представители на сектора, защото ние имаме писмени становища и в двете посоки, и за прилагане на таван над 150 хил.евро, което е границата определена в регламента, а също така имаме и становища в посока – щом прилагаме преразпределително плащане над 5 % да не прилагаме изобщо таван. Така че това е от въпроси, които предстои да бъдат разисквани със сектора. Мненията са доста полярни.



ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми гости, няколко думи. Аз разбирам сложната ситуация, нестабилното положение, че не може да стигнем до окончателно решение, включително и за тавана, дали да го има, дали да го няма, но голямата цел, която мисля, че няма никой против нея, тук седящите и в предишното събрание – повече средства за животновъдство, зеленчукопроизвоство и овощарство, ще бъде ли изпълнена, ако да кажем го няма този таван? Защото ние сме в рамката, ясно е – толкова ще бъдат средствата, вече е ясно. Оттук нататък, ако няма таван ще бъде ли достатъчно, вашето експертно мнение в това отношение, защото аз имам усещането, че тези цели няма да бъдат изпълнени, ако ние не направим политическата стъпка това да се случи.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други? Аз продължавам да си питам за малките земеделски стопанства. Решаваме 10 % да отделим, обаче усвояваме 5 %, какво правим? Къде отиват тези средства, защото малките са групата, която е най-неясна, кой ще бъде и кой няма да бъде, но вие сте го подали, че имате максимум до 10 %. Какво се случва 2015 година, ако имате едно и също плащане, нямате усвояване, тези средства преразпределят ли се, къде отиват, защото извинявайте, ама всички доброволни схеми, ако не се изпълняват на 100 % тези средства явно, че няма да отидат в земеделските производители. Дали в програмата ще се прехвърлят, дали ще изчезнат под някаква форма? Въпросът е да не губим средства поне от директните плащания, защото по програмата имаме проблем, като цяло. И може би и в следващия програмен период по някои от мерките ще има напрежение.

СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Сложен въпрос. Добре, ще започна с първия, който ми се струва малко по-ясен. В случай, че България вземе решение да прилага таван на плащанията или намаление на плащанията над определена сума средствата генерирани от редукция на плащанията или таван се прехвърлят към Развитие на селските райони. В този смисъл това, че се налага таван не помага повече средства за директни плащания да бъдат насочени към конкретни сектори, примерно производство на зеленчуци. Това би могло да означава средствата, които са прехвърлени към Програмата на селските райони там как могат да бъдат насочени, това вече е въпрос на програмиране на програмата. Но секторното подпомагане с инструментите на Първи стълб общо взето са два, основните инструмента – единия е обвързаната подкрепа, най-силния в смисъл 15 % обвързана подкрепа с конкретна схема, направен за конкретни сектори и за конкретен вид производители в сектора. И другият по-индиректен механизъм е преразпределителното плащане, с което се насочва едно по-високо по размер подпомагане за по-малките стопанства, които в общия случай, нашите данни и изследвания показват, че в по-голямата си част са за стопанства насочени към, не изцяло разбира се, но в по-голямата си част, за производство на плодове и зеленчуци, и животновъдство. Тоест това е един индиректен механизъм да насочим към този тип производства малко повече средства. Но таваните не помагат в тази посока. Таваните генерират едни средства или намалението на плащанията, които се прехвърлят към Програмата за развитие на селските райони.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Добре, тогава какво би помогнало и какво трябваше да направим, което не сме го направили или просто сме в някаква рамка, от която не можем да излезем … в преговорния процес какво трябваше да се случи, за да не гадаем сега ще отидат ли повече средства за тези сектори или не, това е въпроса.

СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Аз ще си позволя да кажа, че в преговорите ние направихме много! Защото Комисията започна с 5 % обвързана подкрепа. Всички пари, които щяха да бъдат насочени към секторите бяха 5 %. С изключително много усилия, включително декларация, която България инициира, подкрепена от множество държави-членки, с помощта и на други държави, които биха искали завишаване на обвързаната подкрепа тя беше повишена на 15 %. Аз участвах с колегите от самото начало в преговорите, аз лично не очаквах такъв резултат, в смисъл това надхвърли нашите амбиции и очаквания. Така че Комисията, слава Богу, даде заден и с помощта на Европейския парламент, който натискаше в тази посока, така че според мен постигнахме повече, отколкото изобщо можеше да си представим да постигнем за обвързана подкрепа. Защото това е политика, Общата селскостопанска политика. От 2000 година върви в посока да не се подпомагат конкретни сектори и видове производство, да се подпомага дохода на производителите независимо какво произвеждат, за да може да се ориентира тяхното поведение към пазара, а не към това, което е по-високо субсидирано. Имайте предвид, че има държави-членки като Холандия, Великобритания и Германия, които бяха много активни противници на обвързаната подкрепа. Германия е приключила всякаква обвързана подкрепа още преди години и те не желаят да има отново въвеждане на схеми за обвързана подкрепа, защото това е проблем за техните производители. Те вече са минали процеса към привикване към по-пазарно поведение и сега за тях това е крачка назад.
Друг пример, говорихме наскоро с колегите от Австрия, те до момента са имали схеми за обвързана подкрепа, от 2015 година прекратяват всякакви схеми за обвързана подкрепа, с изключение на определени животни, които три месеца в годината се качват в Алпите, но това е една много, много малка, изолирана тип специфично производство. Те прекратяват всякаква обвързана подкрепа. Така че по-голяма част от държавите-членки се движат в тази посока, слава Богу има такива като нас, които искаме повече секторна подкрепа и с тяхна помощ, и с нашите активни усилия процента беше повишен на 15.
Относно малките. Принципът е следния – държавата-членка взима решение как ще подпомага схемата за малките, определя каква сума ще се дава и се определя дали тя ще бъде равна за всички стопанства или ще бъде диференцирана. След това се прави прогноза какъв бюджет ще й бъде необходим. И този бюджет го отделяме, може да бъде 10, може да бъде 8, може да бъде 7 % или 3. В моментът, в който се фиксира бюджета Комисията го приема с регламент и това ни е бюджета за схемата. Ако по някаква причина се появят повече земеделски производители или сме подценили изчисленията, плащането на отделните производители се прави със съответна редукция, с коефициент, с който не ни стига бюджета. Ако обаче не успеем да използваме целия бюджет, просто губим остатъка, т.е. трябва да се направят предварително много внимателни разчети колко пари ни трябват за тази схема.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други въпроси има ли, колеги? Няма.
Аз искам да благодаря на представителите на министерството. Надяваме се в оперативен порядък, ако има от наша страна въпроси, да продължим тази тема, тъй като тя ще бъде на фокус още един месец, докато се вземат окончателните решения. Благодаря ви!
Искам да поканя представителите на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, те също са предоставили информация. Заповядайте.
Ще помоля за кратко експозе и след това с представителите на различните политически сили да дискутираме въпросите.
Заповядайте.

МАЙДЪН САКАДЖИЕВ: Благодаря. Уважаема проф.Бъчварова, уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с искането на комисията, относно информация за изпълнение на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 година, към 20 юни 2014 година са следните цифри.
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е Управляващ орган на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 година. Финансовият ресурс Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е Управляващ орган на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 г. Финансовият ресурс на програмата е 197 869 357 лв., от които 148 402 018 лева са финансиране от Европейския фонд за рибарство и 49 467 339 лв. национално съфинансиране.
От началото на изпълнението на програмата до момента са постъпили общо 575 бр. проектни предложения, като 154 бр. са отказани още на етап оценка (преди сключване на договор), поради несъответствие с критериите за допустимост.
Към настоящия момент по оперативната програма са сключени 294 договора на обща стойност на публичните разходи 166 893 824,36 лв., което представлява 84,35% от общия бюджет. От началото на програмата до момента са изплатени средства в размер на 75 911 367,09 лв., което представлява 38,36% от общия бюджет. Сертифицираните средства по Оперативната програма са 60 791 042,57 лв. (30,72%) публични разходи. За целия период на действие на Оперативната програма получените траншове от Европейската комисия (дял на ЕС) са 69 750 984,66 лв.
Ако резреште сега ще дам думата на директора на дирекция „Европейски фонд по рибарство“, заповядайте, госпожо Палазова.

ЦВЕТАНКА ПАЛАЗОВА: Благодаря. Аз ще направя кратко експозе по оси, след което ще ви запозная с основните мерки, които сме предприели по отношение намаляването на риска от загуба на средства по Оперативната програма.
Заповчваме с Ос 1 „Мерки за приспособяване на риболовния флот“. Там са сключени 92 договора на обща стойност 8,5 млн.лева, това представлява 54,25 % общо от оста. Изплатени са средства за около 8 млн.лева, което представлява 51,72 %.
По Ос 2 „Аквакултура и риболов във вътрешните водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ сключените договори са 78 броя на стойност 82,5 млн.лева, това представлява 87,83 % от общия бюджет по оста. Изплатените средства са 50,3 млн.лева или това превдставлява 52,66 % от бюджетан а оста.
Тук имаме една особена мярка, 2.7. „Финансов инженеринг“, това е нашия Национален гаранционен фонд. На този етап имаме действащи и приключили гаранции на стойност приблизително 13 млн.лева.
Преминаваме към Ос 3 „Мерки от общ интерес“, там най-вече бенефициентите са публични, имаме постъпили 64 броя проектни предложения, сключени договори 27 броя на обща стойност около 26 млн.лева или 71,46 %, изплатените средства са 6,5 млн.лева, което представлява 17,80 % от бюджета по Ос 3.
Отиваме на приоритетна Ос 4 „Устойчиво развитие на рибарските области“ или това е т.нар. ос, която касае местните инициативни рибарски групи. Общият бюджет представлява 41,4 млн.лева от цялата сума по програмата. Общо изплатена безвъзмездна финансова помощ е в размер на 5,9 млн.лева, от които текущи разходи 4,1 млн.лева за местните инициативни рибарски групи, за експертна помощ са изплатени около 160 хил.лева, по проекти от самите местни стратегии за развитие с изплатени 1,6 млн.лева.
Към 20 юни 2014 година има общо регистрирани около 247 броя проектни предложения. Сключени договори има 111 броя на стойност 17,8 млн.лева. В процес на обработка остават около 116 броя проекти.
Основните мерки, които сме предприели като Управляващ орган да намалим загубата на средства са съкращаването на сроковете за изпълнението на отделните проектни предложения или на договорите. Водим активно преговори с всеки един бенефициент договорите да бъдат изпълнявани за тази година до 24 октомври 2014 година, да имаме повече междинни плащания, тъй като по нашата програма авансовите плащания не се сертифициарт, което представлява доста голямо затруднение при отчитането на загубата по програмата. Удължили сме срока за схемата за скрапиране на риболовните кораби или мярка 1.1., тъй като тя е компенсаторна и там обработката на проектните предложения става много бързо, както и разплащането. Всеки един бенефициент е задължен в рамките на три месеца да скрапира своя кораб, което е една доста добра стъпка от наша страна. За новия период условията вече стават доста по-тежки, така че ние активно приканваме всеки, който има кораб и има възможност да го скрапира да го направи в този програмен период.
Предприели сме действия, като сме изменили финансовия план по програмата на Комитет, заедно с Комисията, като естествено сме оказали съдействие, т.е. промяната на финансовия план беше изцяло съгласувано с изискванията на сектор „Рибарство“.
Максимално се постарахме да опростим правилата, касаещи Ос 4 – устойчивото развитие на рибраските области, т.е. обработката на проектите на местните инициативни рибарски групи да става максимално бързо, тъй като те са много разнородни. Има проекти, които обхващат всякакъв вид дейности, много по-различно от тези, които касаят нашата Оперативна програма. Във всеки един договор има тримесечна клауза, като тази процедура влезе още април месец 2013 година, всеки един бенефициент е задължен да ни предостави в рамките на три месеца доказателства, че има налични финансови средства, което ни дава на нас право, ако той няма налични финансови средства да си изпълни проекта ние да прекратим договорните взаимоотношения и да финансираме следващия проект по ред.
Също така разработихме механизъм за наддоговаряне на проекти по Ос 4, тъй като колегите от местните инициативни рибарски групи бяха активни в различна степен, т.е. някои от тях много бързо си изпълниха стратегиите, което означава, че има повече проекти отколкото налични средства, затова ние също им предоставихме такъв механизъм, какъвто и по другите оси. Отделно, когато има да речем входирани проекти в наддоговаряне и има съдебен спор ние взехме решението да не финансираме тези проекти, тъй като по този начин изкуствено резервираме средства, които биха могли много по-бързо да се реализират.
И на края по отношение на мярка 2.6., която касае преработвателните предприятия направихме една съпоставка – поставихме като условие, за всяко едно преработвателно предприятие, че то ще бъде финансирано единствено и само ако може да си изпълнява капацитета, тъй като има доста големи предприятия, които реално не си изпълняват договорните взаимоотношения, нямат наличен капацитет, което допринася допълнително до резервиране на средства и забавяне изпълнението на програмата.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И аз ви благодаря. Колеги, имате възможност да задавате въпроси. Заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, господин Сакаджиев, колеги, аз искам да попитам каква е оценката на ръководството на агенцията за това как върви усвояването, те как го усещат, на какъв процент ще бъде изпълнението за този програмен период? Какви пропуски виждат в процеса, въобще как виждат пулса на усвояване на програмата?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Аз искам да попитам за МИРГ-овете. Във вашата таблица пише „оставаща сума за договориране“, първо, защо е 30 септември, сигурно нещо пропускам, и какво означава това, ако не се договорират? Така пише „оставаща сума за договориране“ в МИРГ-овете, какво правят МИРГ-овете, защото имат финансов ресурс, трябва да имат проекти. Ако нямат проекти това означава, че тази сума я отписваме. И по-надолу има една оценка за 2014 година по правилото „n+2“, еветуално загубата, записали сте до 15 ноември трябва да има заявки за плащане и то в стойност 27, 29 плюс още 14, така ли трябва да бъде?

ЦВЕТАНКА ПАЛАЗОВА: Да.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, 10 млн., всъщност и продължението на въпроса, всяка година трябва да се види, година за година трябва да се вижда какви са възможностите за усвояване на средствата и съответно мерките, които могат да се вземат.

ЦВЕТАНКА ПАЛАЗОВА: Вие знаете, че тази програма е стартирала доста късно, през 2010 година края тя беше реално сертифицирана, което доста затрудни изпълнението както на програмата, така и на всички проекти, които са договорени, така да се каже – в последния момент. На този етап, тъй като винаги казваме каква загуба бихем могли да имаме, на този етап загубата е 10 млн.лева, ако евентуално определени проекти не се реализират за тази година. Основните проблеми по отношение на проектите е липсата на финансови средства. Затова казах, че през 2013 година април предприехме такова действие и във вскеи един договор има задължителна клауза, с която бенефициентите се задължават да ни предоставят наличието на финансови средства. По този начин и Управляващият орган има някаква гаранция, че вскеи един ще докаже наличието на финасови сревдства.
По отношение на изискванията и съгласно регламентите в началото не са били заложени такива условия, че бенефициента да може да гарантира, че има необходимите финансови средства. В действителност този пропуск е тръгнал със самото стартиране на програмата. Естествено ние предприехме действия, но загубата се натрупва във времето, няма как да се избегне това нещо.
По отношение на местните инициативни рибарски групи. Имаме шест инициативни рибарски групи, всяка една от тях има определен бюджет. Някои от тях, например „Поморие-Несебър“ бяха одобрени с втория транш. Впоследствие така както бяха най-назад се оказаха доста напред, т.е. те предоставиха доста по-голям обем от проекти, които да бъдат договорени. Да речем местни инициативни рибарски групи като „Шабла-Каварна“ или „Главиница-Тутракан“ имат леко изоставане в предоставянето на проекти, т.е. те нямат проекти насреща. Ние взехме решение септември месец да затворим приема за договаряне и да направим баланс между всикчки инициативни рибарски групи и там където е нужно да се финансират повече проекти за някои от рибарските групи, там където е нужно просто да се вземат средствата, за да не се загубят. Естествено, че ние ще балансираме в тези 41 млн., тъй като нямаме решение на Министернски съвет, както примерно по другите оси.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други въпроси?

ПЕНКО АТАНАСОВ: Искам да задам няколко въпроса, защото в Бургас съм засипан от въпроси, особено от дребните рибари по морето, те се притесняват по няколко направления, но аз връщам лентата назад. Още миналата година, поне от устата на заместник-министър Валя Маринова беше казано, че трябва да бъде представен нов законопроект, който да разгледаме тук. След това беше до края на май...това е във връзка с това, че удължихме срока за малките рибари, които смятаме, че всяка една лодка е кораб и те са приснени от това силно. Предвид сложната политическа ситуация сега, ако нищо не се предприеме има опасност този дамоклиев меч да виси над тях и те пак да влязат в графата и да бъдат третирани като големи кораби, защото срока изтича в края на годината. И в тази връзка искам да попитам има ли готовност за този законопроект, до къде е придвижен? Има неща, които наистина трябва да бъдат пипнати така, че да бъдат оценени първо интересите и на дребните и на големите, защото те понякога взаимно се изключват техните интереси, но тук е нашето място да кажем кой до къде и как да се случи това. Разбирам, че контактни групи има, и на големите, и на малките, те присъстват в обсъждания, което е добре. Въпросът е обаче ние докъде сме. Хоризонта на този Парламент не го знаем, всичко може да се случи, но е добре до някъде да сме свършили работата, ще има и следващ Парламент, който да поеме работата. Ако сме по-дълго, дай Боже, да успеем да минем този законопроект, за да сме адекватни. Това е въпроса.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз нямаше да взимам думата, но как оценявате загубата потенциалната, положението е трагично в момента, това трябва да е ясно на всички. Тук са дадени данни от началото на програмата и на предпоследната страница – автоматично отписване на средства, става ясно за какъв риск става въпрос. Вие как оценявате риска само на 8 млн., като за тази година сте дали 27,3 млн. от Европейския фонд за рибарство, има и национални средства и това, което трябва да се разплати беше около 33-34 млн. без националното съфинансиране. До момента сте разплатили грубо само 10 %, отделно от Гаранционния фонд, стават 45 млн.лева, аз не знам какъв план трябва да се направи! На практика 40 млн. са под риск, към 1 юли вие сте разплатили 3,2 млн. или има-няма 10 %! И как ще оценявате риска само на 8 млн.? Мен ако питате, за да се загубят минимално средства, при условие, че вие сте платили за първите 6 месеца 3 млн., аз не знам как очаквате за следващите 6 месеца да се платят 40 млн.?, нереалистични прогнози на база темпа, който е даден. И ако има такъв план, мен ако питате, той трябва да е по бенефициенти, по договори, по всичко. Иначе няма как да очакваме същата администрация да работи на ден десет пъти повече, цифрите това показват. Аз не знам, всеки е вършил някаква работа и ако ти си работил 8 часа на ден, какъв е капацитета, че да работиш десет пъти повече на ден, за да минимизираш риска, който категорично не е 8 млн. Цифрите показват ясно – шест месеца – 10 % от плана. И към 1 юли имаме по екшън-плана три общи изречения към какво отиваме. А ти да очакваш десет пъти на ден всеки да работи повече, за да минимизираш риска от загуба трябва да имаш пълен списък на това как ще го направиш! Говоря по това, което е написано на половин страница. А в същото време, аз не съм работила пряко по програмата, но както каза Пенко Атанасов, и аз като ходя в региона на Бургас, особено за МИРГ-овете, кмета на Поморие, всички недоволстват, никакво плащане, забавяне в разглеждането и т.н., ред неща, по които не мога да взема отношение, освен да кажа, че има недоволство сред бенефициентите, но това което мога да кажа, защото мога да чета цифри – как десет пъти дневно може да очаквате повече работа да свършите, като работното време е ограничено в някакво часово измерение? И за половин година резултатът е 10 % от плана, добавяме Националния гаранционен фонд връщането обратно и ето ви сумата, която се получава. В същото време преди седмица, продължават структурните преобразования, освен Цвети Палазова, която говори не познавам абсолютно никой от агенцията, държа да го кажа, включително и в мандата, в който сме били, не говоря да защитавам някой лично. Имахте сбирка на браншовите организации по повод бюджетирането на новата програма, от чието бюджетиране отново има огромно недоволство, след това потърсиха контакт с нас, освободили сте 10 или 15 човека, не е толкова важна бройката, притеснението беше, че са от структуроопределящи дирекции, по повод новата програма за рибарство, която е в ход на оценка и по повод решаването проблема с неусвояването. Не знам дали е вярно, просто казвам, че имаше работна група миналата или по-миналата седмица и браншовите организации от Бургас и Варна после потърсиха нас. И как може, ако това е вярно за тези уволнения, за хора, които лично не познавам, които са работили от създаването на организацията, в момент, в който ти за половин година си усвоил 10 %, очевидно има проблем, и трябва да правиш екшън-план, програмата ти новата няма оценка, тя е в процедура, да се лишиш от хората с най-много опит в този момент, просто решения, които не кореспондират с никакъв екшън-план как да наваксате това, което е изпуснато.

МАЙДЪН САКАДЖИЕВ: Благодаря. Ще започна отзад напред. Служител съм на Агенцията по рибарство от 14 години и такава администрация, която заварихме на 2 август 2013 година в Европейския фонд по рибарство – 81 % бяха болнични до Нова година. Първо. И второ, имаше само трима служители, които отговаряха на изискванията на Европейския фонд по рибарство. Има отчети на АДФИ и одинната организация.
Трето, като постъпихме на 2 август нямаше и 3 % от МИРГ-овете да са усвоени от цялата сума. Сега в момента, МИРГ-овете до края на септември ще приключат до края на септември с почти цялата сума усвоена, има два МИРГ-а, които в момента са почти на 100 %.
Дадохме около 15-16 проекта в ДАНС и прокуратурата, колеги, в един гьол една голяма яхта, която не може да се обърне вътре, гьол в който няма вода трябваше да се гледат риби, но ние не излязохме да кажем това пред медиите, защото Европейската комисия ни гледа с лупа. Нямаше да има одобрена нова Оперативна програма. Колеги, в момента има одобрена нова Програма за морско дело и рибарство с 8 млн.евро повече от старата, това е единствената програма, която е одобрена.
За тези служители, които сме уволнили преди две седмици, даже ние им направихме добро. В момента трябваше да ги дадем на прокуратурата, сега като се приберете по морето, ще ви кажат, тези колеги, в тази администрация десет години продават свободен капацитет на черно на рибарите, на тези малки риболовни кораби.
А за новия закон, тематичната работна група, която последно заседава, в момента го има в сайта на Агенцията по рибарство, всички последни предложения за закона, дали сме срок до края на м.юни, ако има допълнителни предложения и тези предложения ще ги вкараме в Комисията по земеделие. Там сме решили и въпроса с малките рибарски лодки да останат както са сега, на лицензионен режим, решили сме с бранша въпроса за малките риболовни кораби, които не могат да ни предоставят финансов документ, и живот и здраве след 3-4 юли, всички предложения ще бъдат в Комисията по земеделие. Благодаря.

ЦВЕТАНКА ПАЛАЗОВА: За загубата. Ние сме направили нашите сметки. Загубата касае основно проектите, които би следвало да се изпълнят, т.е. да бъдат разплатени 2014 година. Ако те не подадат заявки за плащане до ноември или декември, съответно преминават към загубата. Тези 10 млн. са изчислени въз основа на всички тези проекти, които би следвало да бъдат изплатени 2014 година.
Ние сме си направили труда да проучим всеки един проект дали има възможност да бъде изпълнен или не, т.е. ние казваме, че ще загубим евентуално 10 млн. въз основа на тези проекти, за които имам съмнения, че евентуално няма да бъдат изплатени. В дирекцията сме направили план-график, знаем, че имаме изключително много проектни предложения да бъдат обработвани, но все пак затова работим, за да може да се справим във всяка една ситуация. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, предлагам да приключим по тази тема. Благодаря. Очакваме проекто-закона.
Представителите на „Напоителни системи“, заповядайте.
Имаме предоставената информация с разчети и анализи, моля ви накратко да представите проблемите и какво е положението от гледна точка на работни заплати, издръжка, записано е, но все пак какво се очаква в системата. Заповядайте, господин Методиев.

ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо Бъчварва, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, първо искам да започна с това, че ръководството на „Напоителни системи“ ви изказва едно голямо „благодаря“ за всичко, което досега направихте във връзка с промяната на § 4 от Закона за водите. По този начин се изправи една голяма несправедливост. Още веднъж казвам „Благодаря!“.
Оттук нататък проблемите на „Напоителни системи“ си остават същите. Ще обърна внимание само на най-важните пунктове от доклада. Много хора казват „Вие получихте 12,5 млн.“, казвам 12,5 млн., това е без ДДС, защото 15 млн. са с ДДС, реално ние оползотворихме 12,5 млн. Веднага казвам, че с тези средства бяхме милионери за един ден. В момента, в който тези средства влязоха по нашите сметки, на другия вед аз подписах само един платежни, които бяха за заплати. Всичко друго отиде към НАП, контрагенти, запори, парите за един ден бяха усвоени. По този въпрос, толкова.
Към момента „Напоителни системи“ има задължения от 16 800 хил.лева. Към НАП са 1 600 хил., към държавните предприятия, знаете, че взехме заеми да плащаме стари задължения, говоря за държавни предприятия по дървообработване, 6 800 хил., към персонала само за април месец дължим 1 700 хил., като обръщам внимание, че до края на годината ни трябват 13 600 хил. за заплати само. Местни данъци и такси – тях не можахме да платим с предишните средства, те малко се увеличиха. Към контрагенти 6 млн., като веднага искам да подчертая, че задълженията към контрагентите бяха 14 млн., сега са намалени на 6 млн. в момента.
Усилията на ръководството на „Напоителни системи“ са съсредоточени в овладяване на тази ситуация, която клони към ликвидация, и то не случайно. Загубите от годишния финансов отчет, който е заверен от лицензиран одитор за миналата година са 14 287 хил.лева. По предишният доклад, който представихме пред вас, започна това, което сме успели да направим. Беше издадена заповед от изпълнителния директор разходи над 1000 лева да се одобряват само с негово съгласие. По този начин успяхме в клоновете да контнролираме всички разходи. Има ефект. При извършената проверка от Сметната палата беше наложена на дружеството 15 хил.лева глоба за неспазване на Закона за обществени поръчки. Веднага сме взели съответните мерки. В момента всичко, което касае дейността на „Напоителни системи“, разбира се след надвишаване на праговете, се спазва стриктно Закона за обществените поръчки. Проверили сме всички щатни разписания. Веднага ви казвам, че в някои от клоновете има разминаване в численост и средства. Взимаме мерки това да бъде ограничено и щатното разписание да влезе в числеността, която е нормална.
Събирането на средства. От 12 млн., когато бях първия път при вас, в момента ни остава да събираме още 6 млн., на половина сме редуцирали вземанията, като от тези 6 млн. може би 30 % са много стари задължения, не мога да кажа дали ще успеем да ги съберем.
Бавно става, защото нямаме и в момента средства за завеждане на дела, защото знаете, че таксите са 4 %. Това си остава проблем и към момента.
Успяхме с Търговска банка преди погасяване на кредита, който забавихме, да подпишем споразумение, с което 10-те пункта увеличение за просрочие да отпадне. Успяхме за три месеца, след като си получихме парите погасихме овърдрафта без да плащаме тези 10 пункта отгоре.
Другото, което успяхме чрез Министерство на земеделието и храните, с фонд „Земеделие“ да направим е, всички отпуснати субсидии на земеделски производители да бъдат съпроводени с бележка „Липса на задължения към „Напоителни системи“, което допринесе за събираемостта на старите вземания.
Това, което стои към момента като въпроси за решаване, към господин Гечев сме подали 12 инфраструктурни хидромелиоративни обекта, които са по мярка 125. Там има неусвоени 185 млн., само го казвам, какво ще стане не мога да кажа. От наша страна каквото е трябвало сме го свършили, документацията е налице, предадена е.
Предишният път ви запознах, че имаме молба към Д. КЕВР да станем ВиК оператори, все още нямаме издаден лиценз от ДКЕВР, не знам защо се бавят нещата. Те помолиха да се преработи бизнес-плана, което направихме в едната му част. Бизнес-планът е направен така, че да получим лиценз за ВиК оператор към ВиК операторите. А по Закона за регулиране на дейност трябва да е към ВЕЦ и т.н., но ДКЕВР ни отказаха, за което ние сме завели във Върховен административен съд искане да се отмени това тяхно незаконно решение, като в същото време сме изпълнили техните препоръки и бизнес-плана е направен по техните изисквания. Да припомня, че ако станем ВиК оператор в дружеството ще влязат около 8 млн.приходи, които в момента не може да ги вземем, понеже цената на водата, която подаваме на ВиК операторите е проблемна в аспект, че ВиК дружествата не признават нашите цени. В Шумен например от 10 години цената е 0,02 лв. В Ботевград има едно дружество „ВиК Бебреш“, което няма договор с „Напоителни системи“, има около десет байпасни връзки, които ние знаем, а може да има още толкова, които ние не знаем, и си взима вода от тръбопроводите на „Напоителни системи“ без да си плаща. Целият Ботевград в момента водоснабдяването се осъществява от „Напоителни системи“ без да има договори и без да се плаща. Има писма до всички органи, но засега нямаме отговор.
Другият проблем, който стои пред „Напоителни системи“ е таксата за водовземане. В момента таксата за водовземане е към Министерство на околната среда и водите. Тази такса по техните наредби трябва да се плаща или по водомерно устройство или по разрешителното, което е непосилно за „Напоителни системи“. Преди сме плащали по действително актувани водни маси, което според мен е справедливото, защото по нашите канали загубата е 80 %. Да не говорим, че има една част за изпаряване, просто е непосилна тази цена, изразява се в шест пъти завишаване. Това, ако трябва да го правим, а ние не го правим, плащаме по действително изразходвана вода по актовете, ако трябва да платим дружеството трябва да даде около 2 млн. отгоре. При тези условия не виждам как може да стане.
Искам да се спра на увеличаването на приходите. Тук също имаме проблеми, защото преди да постъпят тези средства в „Напоителни системи“, след изменението, аз казах, че те веднага бяха усвоени, нямахме възможност тази година да се подготвим много добре за поливния сезон, поради липса на средства. Давам ви пример. Имаме в Голяма Виска напоителна система, канал, който и в момента не е възстановен. По данни от местния клон Плевен там назряват бунтове. Същият проблем имаме след яз.Крапец, също напоителен канал, също не можем да го възстановим и тази година може би селските стопани ще бъдат лишени от напояване. Но това води след себе си вероятност от завеждане на дела от страна на селските стопани и ние да плащаме неустойки.
И накрая най-важното – ОПВВ, отводняването. В момента не съм получил средствата, които са по § 2 от държавния бюджет в размер на 16 млн. без ДДС. След като не съм получил тези средства, а съм похарчил предишните, в момента договора , който съм сключил с моя министър за усвояване на тези средства, които бяха дадени за тази година, аз не мога да го изпълнявам. В момента това, което отчитаме е за поддръжка, експлоатация и много дребни ремонти. Поради липса на средства не мога да купя големи количества ломен камък, бетон, желязо и в момента, ако не получа тези средства аз няма да мога да усвоя тези пари, които съм получил 12,5 млн. И накрая на годината след като не мога да ги усвоя, а не мога да ги усвоя, защото няма как да работя аз трябва да ги връщам, така е по закон. Ако разходите са по-големи, доказват се в комисията, комисията ги приема и ми се отпускат за следващата година повиче средства. А когато не мога да ги усвоя те се редуцират, а аз ви казвам, че има реална опасност да не ги усвоя, поради липса на средства. Пример ви давам. В Карабулатската низина три помпи изгоряха, пренавиването на едната помпа е 20 хил.лева, 60 хил.лева - не мога да ги отремонтирам. А там са около 140 хил.дка. Хората, на които ще бъдат залети земите могат да имат претенции към „Напоителни системи“ в милиони.
Проблемът е същия с яз.Домлян, има голям проблем с основния изпускател и сегментния затвор, от 1 до 6 май изкарахме на язовира, защото викахме водолазна група, понеже след като и двата затвора не работят се получи изпускане на голямо количество и застраши с.Калековец. Беше овладяна ситуацията, но ви казвам, че това е и късмет. Съоръженията са на 70-80 години, аз не знам кога ще предадат „Напоителни системи“. Това, което стана в Аспарухово ще е бледо копие на това, което би се случило в „Напоителни системи“, защото „Напоителни системи“ в момента контролира 3 170 млн.кубика вода във всички наши водоеми. Но вие не сте чули след тези проливни дъждове някое наше съоръжение да е излязло от строя. Това се дължи на професионализма на хората, които работят в „Напоителни системи“, но веднага казвам, че за май месец заплати няма за мога да дам. Имам предупреждения от всички електроразпределителни дружества, че тока ще ни бъде спрян, от „Лукойл“ картите ще ни бъдат спрени, телефоните не мога да плащам и може би до месец аз ще преустановя дейност, казвам го най-отговорно, защото ако не го кажа аз все едно манипулирам финансов резултат и крия. Това е много важно, защото такива количества и такива обеми само нашето дружество контролира. Към момента във всики наши язовири и съоръжения нямаме проблеми, защото ако имаше щяхте да чуете. Свободните обеми в язовирите са около 30 %, което може да поеме и още една такава вълна на заливане.
Това е, ако нещо пропускам, надявам се от вашите въпроси да бъда подсетен.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Бяхте изчерпателен и доклада ви е изчерпателен от гледна точка на състоянието.
Колеги, въпроси, предложения? Представителите на министерството имат ли нещо да добавят към тази информация от гледна точка на поставените въпроси свързани с дейността с ДКЕВР, с МОСВ, има ли движение по тези теми, тъй като се решават на ниво министерство тези въпроси?

ГЕОРГИ СТОЯНОВ, директор на дирекция „Търговски дружества и държавно участие“: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Методиев беше изчерпателен по отношение на състоянието на „Напоителни системи“. Действията, които ние сме предприели за усвояването на тези средства, които са по § 2 от Закона за водите би трябвало да бъдат преведени до края на март на „Напоителни системи“, за да може да излезе то от това си състояние, са много. В министерството какво сме направили – възложено е изготвянето на методиката, която ще се прилага от следващата година, тя трябва да бъде одобрена с постановление на Министерски съвет, също така имахме желание тази комисия, която е със закона свикана, с цел прозрачност да бъде в по-широк състав и сме изпратили покана на Министерство на финансите, МОСВ, да дадат представители за комисията. Предприемаме и действия, след което тази комисия скоро ще бъде сформирана, тя ще започне да работи по изгтовянето на правила за работата си, също така да проведе процедура по Закона за водите, знаете, че има изискване комисията да избере одитор, така че ние ще сме изцяло готови с това, което предстои по отчитането на дейностите по ОПВВ, но наистина може би тук е мястото да помолим за помощ и съдействие от ваша страна по прехвърлянето на тези пари, които са от много съществено значение за „Напоителни системи“ и които биха помогнали да си стъпи на краката.
В заключение мога да кажа, че ние напълно съдействаме на ръководството на „Напоителни системи“ и се опитваме по всякакъв начин да помагаме на мениджмънта.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Раева.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря ви, уважаема госпожо председател. Аз за кратко ще взема думата, но искам да подчертая няколко важни аспекта от това,което представи господин Методиев и с това, с което съм запозната в течение на годините от работата ми в „Напоителни системи“.
В момента виждате каква е ситуацията в цяла България, видяхте във Варна какво се случи с бедственото положение, има и доста други невралгични места в цяла България. Точно това е най-голямата роля изпълнява „Напоителни системи“ е да предпазва населението от вредното въздействие на водите. За щастие аз също следя всички медии, а и по местата където ходя, за щастие по реките и по отводнителните канали на „Напоителни системи“ няма пробиви, няма скъсвания на диги, няма и преливане на язовири, което да е опасно. Затова искам да адмирирам дейността, която вършат „Напоителни системи“, че до момента са си свършили чудесно работата при липса на средства, но нещата наистина са много опасни. Ако продължи така, да прииждат високи води и при липса на средства е много опасно, когато не са добре почистени каналите, бермите и дигите на реките не се поддържат и не се възстановяват, тогава вече може да стане подприщване, много дървесна растителност има в тези съоръжения и е изключително опасно. Това което алармирам е, че трябва да съдействаме на „Напоителни системи“ спешно да бъдат отпуснати средства за извършване на тези дейност – да може да бъдат почистени и да бъде увеличена проводимостта на реките и на отводнителните канали, които се поддържат от „Напоителни системи“. Това е най-важното, което в момента трябва да се свърши, защото виждате при тези валежи, следя прогнозите за времето, все още ще има валежи, а това увеличава и подпочвените води. От инженерна гледна точка, с която съм запозната в течение на годините това е изключително опасна дейност, защото ако някъде се скъса дига има опасност от наводнения не само на земеделски площи, а и на населени места. Затова моето предложение е, ние като законодателен орган заедно с „Напоителни системи“ и министерството да алармираме Минстерство на финансите спешно да бъдат опуснати средства на „Напоителни системи“ за поддържка и отстраняване на аварии, точно по съоръженията, които те поддържат.
И второ, ние също може да съдействаме на „Напоителни системи“ с МОСВ да направим една среща, може и под ваше ръководство тук, като председател на комисията, госпожо Бъчварова, защото съоръженията са много стари, те са строени около 1960 година и това, което се изпуска като водни обеми от язовирите, и това, което реално отива до водоползвателя има много голяма загуба по трасето на водни количества. И е абсурдно да се плаща такса водоползване на база изпуснато количество. Ние трябва да съдействаме на „Напоителни системи“, за да могат да плащат такса водоползване на база актувани водни количества, така се водят в предприятието, на база договорите, които имат сключени с водоползвателите и това, което реално са консумирали водоползвателите. Тази такса е редно да бъде платена. Защото сега ще съдействаме да бъдат получени някакви средства от бюджета, от Министерство на финансите и тези 2 млн.лв ще бъдат платени от „Напоителни ситеми“ без реално да е консумирана тази вода като обеми. Реално в тази доставка, която извършва „Напотиелни системи“ на вода за напояване, от съответните язовири се изпускат едни обеми, които по трасето...някой път, да речем в клон Пловдив има тресата около 40 км от изпускането по водопреносната мрежа на яз.Тополница, това е в Пазарджик, водата отива в Пловдив, давам само пример. И по това трасе от 40 км има огромни загуби на водни количества, защото водопреносната мрежа е в много стар и износен вариант. И ако да речем от яз.Тополница се изпуснат 2 млн.кубика реално водоползвателите могат да усвоят около 200 хил.кубика, да речем и затова моето предложение е да съдействаме, мисля, че Министерство на земеделието ще се съгласи да им съдействаме с Министерство на околната среда и водите тази такса да бъде на реално актувани и ползвани водни количества, а не на изпуснати водни количества, както е по разрешителните. Това е моята молба и аз съм готова да съдействам и да помогна с всичко, каквото мога. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Все пак, за да се работи в тази насока трябва да има документация дали „Напоителни системи“ е поискало от Министерство на земеделието, дали министерството има писмени материали, в които иска и бюджета, който на този етап липсва, и това което е свързано с Министерство на околната среда, иначе няма как да се случат нещата, така че въпросът е направени ли са тези стъпки, за да могат оттук нататък да се реализират действия. Това е едното, като практическо предложение, за да може да съдействаме така, както се иска и в материала.
И второто нещо, което искам да поставя като въпрос, ние трябва да ратифицираме един договор със Световната банка, който касае консултантска помощ основно насочена към „Напоителни системи“. Искам да разбера дали „Напоителни системи“ имат предложение, покана, тъй като те знаят какви са проблемите в България, за да може да се получи каквато и да било стратегия и тя трябва да стъпва на реалната действителност и на състоянието, дали „Напоителни системи“ имат виждане или предложение за участие в тази разработка, която ще касае тях най-вече и съответно държавата.


ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Аз мога да отговаря по първата част, по отношение на документацията. В съвсем кратки срокове може да представим документация, за да може да видят народните представители колко много мерки сме предприемали за усвояването и възможността за получаване на тези средства по § 2. Също така може да представим документация и във връзка с проблема с водата, с МОСВ, да, в най-кратки срокове бихме могли да ги представим.
По отношение на третия въпрос, като дирекция не може да вземем отношение, защото това касае Програмата за развитие на селските райони....

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не програмата, говоря за Световната банка, то е по Техническа помощ, но е меморандум, който дава право на Световната банка да разработи стратегия, 3-4 млн. беше, мина през комисията.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Мога да кажа, че ние като дирекция не сме участвали в такива разговори.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

СВЕТЛА ВАСИЛЕВА, ФНСЗ към КНСБ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, дами и господа, първо искам да благодаря на госпожа Раева, защото това, което ще кажа аз тя вече го сподели и много благодаря за това, че ще има съдействие от страна на народните представители, което е изключително необходимо. Да, вие приехте, благодарение на вас се прие тази промяна в Закона за водите и следвате тези законови текстове. Но аз питам кой ще осъществи контрол на този § 2, за който говори господин Методиев, който не се изпълнява, т.е. за изплъщане на тази финансова тежест, която е на „Напоителни системи“ за старите задължения, които вие всички приехте и кой ще осъществи контрол за неизпълнението на този параграф 2? Сами чухте, че положението е изключително тежко, то е почти пред фалит, в несъстоятелност трябва да се обяви това държавно предприятие и аз пък се питам дали точно сега е момента да го обявим в несъстоятелност? Господин Методиев направи изключително обстойна информация, това ръководство виждате всички, че прави от невъзможното възможно и цялата общественост трябва да знае, че тези хора, които работят, защитават земеделски земи, инфраструктура, население, без пари години наред. Години наред се източва това дружество. И вие като народни представители трябва да го знаете. Благодаря ви, че искате информация независимо дали е по законов път или не, но вие в днешно време трябваше да поискате информация за ония 3 хиляди язовира, които са от ТКЗС-тата и които сега нанасят щети на цялото ни население. И не случайно го казвам това, защото те са дадени на концестия не знам по какъв път, едни са продадени, това от ликвидационния процес, за който няма смисъл сега да говорим, но точно те нанасят тези щети. И защо никой не каза кой е собственика на тези язовири? Защо трябва да мълчим? Дванадесет жертви нищо ли не струват пред името на този концесионер? И това днес ви казвам, защото утре, както господин Методиев се кръсти, дано нищо да не стане, но метеорологичната обстановка не е добра и ако се скъса една стена или една дига на тези 21 язовира, които охраняват без пари работниците в „Напоителни системи“, смс-те на всички граждани на Европа няма да са ни достатъчни, затова много ви моля, затова което каза госпожа Раева, дайте да съдействаме, от две години говорим за този ДКЕВР, едни и същи неща си ги повтаряме. Много ви моля, окажете съдействие към Министерство на финансите, отказват тези средства, те не ви казаха в прав текст, но има докладни, написани становища, позиции да се изпълни § 2. Дали ще бъдат 19 млн., дали ще бъдат 12 млн., но всички ние тук приемахме бюджета за 2014 година, ще видим в 2015 година какво ще приемам. Цялото министерство е на нокти с този бюджет! Всички структури с тези намаления 35 % на издръжката не знам как ще завърши! Знам, че заплатите са гарантирани, докато тук тези 13 млн. не знам кога ще бъдат гарантирани. Но моля ви, вие сте най-висшия орган, законодателния орган, окажете съдействие, помощ и подкрепа, защото ще страда целия народ, ако ние не помогнем на „Напоителни системи“ за тези стратегически обекти. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Така или иначе ще направим необходимото, за да зададем на съответните министерства въпросите, коитос е поставиха тук и техните ангажименти във връзка със Закона за бюджета и във връзка с прилагане на Закона за водите. За ДКЕВР не знам какви са мотивите, но ще трябва да се запознаем обстойно, за да видим има ли някакъв шанс това да се случи или си говорим само. За мен е важно тази документация, която казвате – две години аз не съм я виждала, но така или иначе докато не я прочета няма как да се вземе отношение по даден въпрос, затова помолих Министерство на земеделието, тъй като „Напоителни системи“ не може да се обръща директно към съответните министерства, това което прави Министерство на земеделието към Министерство на финансите, Министерство на икономиката, да видим в какъв контекст е поискано и съответно да окажем това съдействие, което се иска.
Заповядайте.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, обръщам се към госпожа Василева, уважаема госпожо Василева, вие ме провокирахте да направя изказване.
Ние винаги търсим отговорност от хората, които работят и които разбира се допускат понякога грешки, но защо не беше потърсена отговорност преди две, три, четири години за тези злоупотреби, за тези престъпления, за това разграбване, което беше направено на „Напоителни системи“? Това беше една стройна система в България, която отговаряше за т.нар. поливно земеделие, което имахме. Защо не беше потърсена отговорност на това министерство, на този министър, който с един замах, с една заповед реши унищожаването на „Напоителни системи“ в България? Сега е лесно да говорим така. И за нас, и за вас може би. Нещо не е сторено, не е направено, за да продължава говоренето в този дух. Нека кажем, че този министър спря разграбването на „Напоителни системи“. Нека кажем, че ние променихме закона и това, за което говорите – параграф 2, ами трудно е изпълнението, защото държавната хазна е празна. Ние също много добре разбираме проблемите, които поставяте. Аз отварям скоба – поздравявам министерството, в лицето на министър Греков, че са направили един много добър отчет и отчет, който е като обща оценка и конкретно оценен този сектор. Но има нещо, което трябва да го кажем в този отчет и доклад – липсва онази политическа оценка, която ние не само като специалисти, а и като народни представители трябва да даваме за това тежко положение на "Напоителни системи“. Ние сме задължени да го правим. В противен случай ще бъдат обвинени тези народни представители, господин Методиев, това ръководство. Той каза ясно, ако не бъдат дадени тези милиони, той носи отговорност, само че той не разграбва „Напоителни системи“ в момента, напротив той я заздравява и оживява. Ние това трябва да оценяваме и да го даваме като политическа оценка.
Вие казахте една тежка дума – несъстоятелност .... Колежке Раева, аз ви слушах внимателно, уважавам много вашето изказване.

ПЕТЯ РАЕВА: Казах, че сте прав.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: ....обявяване в несъстоятелност „Напоителни системи“. Ами ние трябва да обявим тогава земеделието в България в несъстоятелност, защото „Напоителни системи“, пак повтарям, е свързано с т.нар. поливно земеделие. Ние забравихме система „капково напояване“, система „дъждуване“, които ги няма в момента, а сме длъжни да възстановяваме тези системи. Представете си едно обявяване в несъстоятелност, до къде ще стигнем? Ще отидем в началото на 20 век, когато със средства на хората са правени напоителните канали. Имало особено добра организация, особено през 30-40-те години на миналия век. Трябва да помислим много сериозно на кого все още да търсим отговорност, кои са виновниците за това нещо, трябва ясно да го казваме в отчетите и докладите. В противен случай криза след криза в един сектор, криза в икономиката, криза при политиците – до къде ще стигнем? Тя много добре говори, но ме провокира да направя изказване...да, разбира се, да ви допълня, за което ви благодаря. Така че когато сядаме и обсъждаме такива въпроси трябва да бъдем много отговорни и разбира се все пак да внасяме доза професионализъм, за да може да помогнем на тази система. Благодаря, че ме провокирахте още веднъж да се изкажа.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за хубавото изказване.

ПЕТЯ РАЕВА: Уважаеми колега, искам да ви се извиня, че говорех, но точно казвах на колегите от министерството, че сте прав и ви адмирирам за това изказване, защото в миналия мандат колегите, които бяхме в тази комисия помним как на всяко изслушване на министъра аз задавах въпроси за напоителни системи, защо се крадът тръбите, защо се вадят тръбите, най-накрая министъра взе да ме подиграва „Твоите „Напоителни системи“!“ ми викаше, обаче адмирирам, че в този мандат госпожа Бъчварова прави изслушвания. Тогава не изслушахме никой, и за нищо и най-вече интересното беше, че никой, който работеше в това предприятие и хората, които не работеха, но ставаха свидетели на тези кражби и на това ограбване, никой не повдигна въпроса нито по медии, нито в телевизия, нито в Народното събрание, нито където и да било. Имахме..., но беше много вяла цялата работа, имам предвид хората, които бяха пряко ангажирани с това нещо. И затова ви поздравявам за изказването, благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Методиев, нещо имате ли да добавите?

ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: Аз само още един път искам да напомня за метеорологичната обстановка, дават го до 20-то число на другия месец да са неблагоприятни процесите и специално аз ще бъда „на тръни“ дотогава, защото техниката, която имам се зарежда с гориво, аз не знам дотогава дали ще имам гориво. Всичко сме напълнили, даже и в туби, но дано не става, защото няма да ни стигне. В случая с Аспарухово можех да помогна с техника, професионалисти, но не съм го направил, защото си пазя техниката, не знам какво ще стане с моите съоръжения.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, предлагам, за да бъдем полезни, Министерство на земеделието да предостави официалните писма, които са до Министерство на финансите, Министернство на икономиката, МОСВ, за да подготвим от името на комисията едно запитване от гледна точка на изпълнението на закона и съответно ангажимените, които трябва да се изпълняват.

Благодаря за участието!

/Заседанието беше закрито в 13,45 часа/





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА




86 119 знака